Терминологичен Речник
лшень  
лшень -ꙗ ср онтол. Лишеност ( στέρησις, εως, ἡ ) . Аристотелово понятие, решаващо проблема за реалността на възникването, небитието, истината и злото. Представлява онтологично схващано отрицание – отсъствие на ейдос и понеже е отрицание, представлява нещо съпътстващо (συμβεβηκός). С негова помощ се обясняват и физически явления като мрака. Мракът не е същност, а нещо съпътстващо, понеже е лишеност на светлина: тьма же сть не сѹщьство ьто нъ съшьствь свѣта бо сть лшень ЙЕ Бог 131b 3 – 5 Така и слепотата представлява лишеност подобно на мрака, а лишеността е нещо съпътстващо, а не само по себе си: же  лшенмь свѣтовьнꙑмь бꙑватъ, а оно по прлѹаю, а не само о себѣ  сѫщмь сѧ сътворло по свомѹ собьствѹ, нъ ꙗкоже се лшен мѣнꙗ, ꙗкоже слѣпота ꙁрака. беꙁдън бо глѫбоко стъ ЙЕ Шест 22c 18 – 22d 4 (Ø) Сем. гн. сѫщьство, стьство, вдъ, съшьствь, свѣтъ, тьма, око, ꙁракъ