Терминологичен Речник
кръвь  
кръвь -кръве ж 1. мистер. Кръвта на Христос ( αἷμα, ατος, τό ) , в която се претворяват виното и водата в евхаристийната жертва: такоже въꙁьмъ ашю отъ вна  водꙑ подасть мъ гл͠ꙗ: „пѣте ѿ него вс; се м сть кръвь новаго ꙁавѣта, ѧже ꙁа вꙑ пролваема на оставлен грѣховъ“ ЙЕ Бог 265а 4 – 9 Сем. гн. вно, вода, таньство, сѹсъ хрьстосъ, ꙁавѣтъ 2. биол. Кръв ( αἷμα, ατος, τό ) . Вид телесна течност. По физически качества отговаря на природния елемент въздух. Свързана е със сангвиничния тип темперамент: кръвь пркладащ сꙗ къ въꙁдѹхѹ, ждъка бо есть  тепла ЙЕ Бог 179b 8 . Сем. гн. глѣнъ, ꙁлвъ, хѹмъ