Терминологичен Речник
кость  
кость - ж 1. есхат. Кост на човек ( ὀστέον, τό ) , относно действителността на Христовото възкресение:  не ꙁмѣнхъ сѧ, ѧко д͠хъ плът н кост не мать, ѧкоже мꙗ вдте мѹща ЙЕ Бог 353b 3 – 5 Син. тѣло Сем. гн. сѹсъ хрьстосъ, въскрьсень 2. биол. Кост ( ὀστέον, τό ) Орган на опорно-двигателната система, изграден от най-плътната и най-здравата съединителна тъкан: осѧꙁан по все плът раꙁвѣ кост  жлъ ЙЕ Бог 93а 3 ꙗко отъ кост  съꙁьда  плът ЙЕ Шест 264а 16 Сем. гн. дебельство, ребро, плътъ