Терминологичен Речник
кожа
кожа
-ѧ
ж
1. есхат.
Кожа на човек
(
δέρμα, ατος, τό
)
, при възкресението:
вдѣхъ, се прбꙑ(с) мъ плът жлꙑ въꙁнцаахѹ въсхождꙗхѹ на нꙗ пропꙗтъ сꙗ по нмъ кожѧ съврьхѹ
ЙЕ Бог
348b 6 – 10
Сем. гн.
въскрьсень,
плъть,
тѣло
2. биол.
Кожа
(
δέρμα, ατοϛ τό
)
. Анатомичен орган, представляващ външна обвивка на човека или животните:
ного рода стъ, мъже кожа стъ акꙑ рѣпньна кость
ЙЕ Шест
175c 23
Сем. гн.
дебельство,
ногъть,
кость,
плътъ,
лѣнъ,
ѹдъ