Терминологичен Речник
мѧ  
мѧ -мене ср I. богоп. Име (ὄνομα, ατος τό) – название, обозначение. Най-подобаващо име на Бога е Съществуващият, понеже сам Той така нарича себе пред Моисей на планината: стрьмьнѣе всего ѡ б͠ꙁѣ гл͠емомъ мень бꙑт са, ꙗкоже самъ ꙗвлꙗꙗ мосеов на горѣ рее: рьц къ с͠номъ ꙁ͠лвомъ: са посъла мѧ ЙЕ Бог 87b 6 – 88a 2 Сем. гн. боговѣдѣнь, въскѫтамо, въслѣдьствѹмо, вѣдѣнь, стна, любы, псань, слово II. христ. Име (ὄνομα, ατος τό). Относно Иисус: родш с͠на  нарееш мꙗ емѹ їсъ ЙЕ Бог 228а 6 – 7 Син. нареень Сем. гн. сѹсъ хрьстосъ III. онтол. Име (ὄνομα, ατος τό). При имената е налице онтологичен приоритет. От тях с по-висок порядък са онези, които изначално съставляват същността. Ето защо Бог нарича земята „суша“, а не обратното – сушата „земя“. Причината е там, че имената, които ни дават причината за битието, предшестват по природа и са с по-висока ценност от идващите след тях: се глаголахъ хотѧ съкаꙁат внѫ, ѩже цѣща проꙁъва богъ сѹшѫ ꙁемлѭ, а не ꙁемлѭ нарее сѹхѫѭ. сѹхость бо не послѣжде бꙑстъ ꙁемлѧ, нъ спръва съконьаѭщ ѩ сѫщ (τῶν ἐξ ἀρχῆς συμπληροῦντων αὐτῆς τὴν οὐσίαν). а ꙗже бꙑтю сѫщꙗ даѭтъ (αὐτὴν τοῦ εἶναι αἰτίαν παρέχοντα), то та старѣша стьствомь (πρότερα τῇ φύσει) сѫтъ тѣхъ, ꙗже по нхъ (τῶν παρὰ ταῦτα προσγινομένων) бꙑваѭтъ  ьстьнѣша ЙЕ Шест 95d 16 – 96a 4 В тази йерархия имената за същността стоят по-високо от тези за качествата. Те трябва да бъдат използувани след първите като втори имена. Чрез тяхното наименование е означена същността, която се изразява посредством произнасянето им: тако же ѹбо  ꙁемлѣ сѹхость каьство мѫщ стръмь пръво менѹтъ сѧ ꙁемлѣ, тае по нѹ потомь  сѹхаꙗ. хъ же сѹхаꙗ. хъ же бо сѫтъ менъ каьства, то подоба мъ стъ въторꙑм менꙑ по нхъ ꙁъваномъ бꙑт ЙЕ Шест 77d 14 – 78a 1 IV. лог. Име (ὄνομα, ατος τό). Съществуват имена за родовете и имена за видовете. Родовите имена са дадени от Бог, а видовите от Адам. Бог е... назовал родовете, а не отделните видове. Дал е названието „птица“ – целия род, а Адам е дал имена като „орел“... Единият е назовал видовете, а другият родовете: въ менехъ ово полож богъ, ово же адамъ. богъ же проꙁъва... родꙑ (τὰ γένη) повѣда, а не обраꙁꙑ (τὰ εἴδη). богъ рее пътцѧ, родъ вьсь, адамъ мена, орьлъ... а сь обраꙁꙑ, а онъ родꙑ ЙЕ Шест 263c 23 – d 8 При имената е налице омонимия, която е източник на заблуждения. Предмети, които по природа да не са тъждествени, обикновено стават тъждествени поради обичайната словоупотреба: подобꙗ бо вещьнаꙗ, аще  не сѫтъ стьствомь тождьства, то менꙑ бꙑваѭтъ тождьства по обꙑаю ЙЕ Шест 22b 17 – 23 В „Шестоднев“ срещаме класическия Аристотелов пример за омонимия между нещата и техните образи. Така е и при изображенията, които са образи, изписани по стените, например на човека, коня, и лъва. Съответно и имената: човек, кон, лъв, са дадени по навик, а не че наистина е така. Никой от образите не е наистина човек или кон или лъв, а ние само ги наричаме така, защото са подобни на истинските същества: ꙗкоже  пр конахъ, ѩже сѫтъ обраꙁ, ѩже по стѣнамъ пшѫтъ, рекъше ловѣкъ,  конь,  львъ, тоже мѧ мѹ стъ тъѭ по обꙑаю ловѣкъ,  конь,  львъ сътворено, а не по стнѣ стъ стрьмь тако. не бо ньтоже отъ того по стнѣ стъ стрьмь ловѣкъ л конь л львъ, нъ тъѭ мьже подобьно къ стовѹмѹ стъ, да тѣмь  тако ꙁовемъ ЙЕ Шест 22b 23 – c 14 V. грам. 1. Име, название (ὄνομα, ατος τό): мꙗ едно фсонъ, с есть гангсъ нъдьскаꙗ ЙЕ Бог 152b 3 2. Име, част на речта (ὄνομα, ατος τό):  еже мѧ мѹжьско, то въ номь женьско, ѧкоже се грььскꙑ ватрахос  потамосъ, словѣньскꙑ жаба  рѣка ЙЕ Бог 12b 2 VI. астрон. Термин (ὄνομα, ατος τό). Необходимо и полезно е да се знаят термините („имената“), с които са си служили езичниците, когато са говорили за астрономия. Като изясним с тяхна помощ различията и белезите на слънчевите обрати, още повече ще славим и хвалим премъдрия творец: прѣстѫпаѭтъ. подоба же стъ  на потрѣбѫ, намъ о семь бесѣдовавъшемъ, побесѣдоват пакꙑ  м же менꙑ  вьнѣщьн бесѣдѹѭще глаголѭтъ о астроном... да тѣм менꙑ  раꙁлѫен  наꙁнаменан слънььнꙑѩ съвратꙑ  прѣходꙑ ꙗвѣ съкаꙁавъше же то стъ тако вънлъ  нареклъ прѣхꙑтрꙑ творьць, того пае прославмъ  похвалмъ ЙЕ Шест 121a 2 – 23 Сем. гн. астрономꙗ, раꙁлѫень, наꙁнаменань, съвратъ, прѣходъ