Терминологичен Речник
ꙁгънань  
ꙁгънань -ꙗ ср сотир. Изгонване ( _ ) – на него са подложени Адам и Ева заради престъпването на Божия завет. Бог сътворява първия човек и [го въвежда] в рая. И в него му дава завет – ако го спази, да приеме живот вечен, а ако го престъпи, със смърт да умре. Но когато той го престъпва поради сатанинска съблазън, идва изгонването и се налага да приеме смъртта и да навлезе в жестокото тление: Б͠ъ л͠вка пръваго сътвор.  въ ра  сѫщѹ ємѹ въ немъ ꙁавѣтъ дⷭа. ꙗкоже съблюⷣшѹ емѹ, жꙁнь прѫт бесконеꙿнѫѧ. а прѣстѫплъшѹ, съм͠ртѫ ѹмрѣт. семѹ же прѣстѫплъшѹ, прѣльстѫ сѡтонноѫ, быⷭ ꙁꙿгнаніє.  съм͠рть поⷣѫт.  въ тлѣніє люто вънт ЙЕ Пр 240а 1 – 9 Сем. гн. ꙁавѣтъ, ра, жꙁнь, прѣльсть, сотона, съмрьть, тьлѣнь