Терминологичен Речник
ермꙗ  
ермꙗ -ѩ м астрон. Меркурий ( ἑρμῆς, ου, ὁ ) , име на една от седемте планети на небето: ѡбност же нбс свомъ шествемъ, мже скорѣе, седм плантъ. сѹть їмена сї: слнце, лꙋна, дѣ, ꙁеѹсъ, ермсъ, афродтъ, кронъ ЙЕ Бог 132b* 14 – 19 Подобно на останалите планети, Меркурий е прикрепен към определен пояс – в случая към шестия: быт же на всѣ(х) поѧсѣ(х) нб(с)ныхъ еднъ ѿ се(д)м плантъ. на перво(м) еже вышшї кронъ а на вторѣмъ дїѣ а на третїемъ аре а на етвьрто(м) слнце а на пѧнто(м) афродтъ а на шесто(м) і̀ермїю а на седмо(м) нжнѣмъ лѹна ЙЕ Бог 132b* 19 – 27 Сем. гн. астрономꙗ, небо, поꙗсъ (пласа), крѫгъ, ꙁвѣꙁда, плантъ, кронъ, ꙁеѵсъ, аре, слъньце, афродть, лѹна