Терминологичен Речник
ꙁапрѣщен
ꙁапрѣщен
-ꙗ
ср
еклес.
Наказание, запрещение
(
ἐπιτιμία, ἡ
)
, при неизпълнение на Божия заповед:
б͠ѹ повелѣвъшю ст се (сѹботѹ) не ѧко прлуьнѣ нъ съ тѧжькꙑ ꙁапрѣщен о преступлен
ЙЕ Бог
321а 6 – 9
Син.
каꙁнь
Сем. гн.
сѫбота