Терминологичен Речник
жꙁнь  
жꙁнь - ж ет. Вечен живот ( ζωή, ἡ ) . С оглед необходимостта от нравствено обновление: наѹт добротѣ пѹть ѿ тьл ѿводꙗща, а къ жꙁн ведѹща вѣьнѣ ЙЕ Бог 223b 7 – 9 Бог сътворява първия човек и [го въвежда] в рая. И в него му дава завет – ако го спази, да приеме живот вечен, а ако го престъпи, със смърт да умре. Но когато той го престъпва поради сатанинска съблазън, идва изгонването и се налага да приеме смъртта и да навлезе в жестокото тление: Б͠ъ л͠вка пръваго сътвор.  въ ра  сѫщѹ ємѹ въ немъ ꙁавѣтъ дⷭа. ꙗкоже съблюⷣшѹ емѹ, жꙁнь прѫт бесконеꙿнѫѧ. а прѣстѫплъшѹ, съм͠ртѫ ѹмрѣт. семѹ же прѣстѫплъшѹ, прѣльстѫ сѡтонноѫ, быⷭ ꙁꙿгнаніє.  съм͠рть поⷣѫт.  въ тлѣніє люто вънт ЙЕ Пр 240а 1 – 9 Син. жть Сем. гн. добродѣтѣль, блаженьство, сѹсъ хрьстосъ