Терминологичен Речник
дъждь  
дъждь м метеор. Дъжд ( ὄμβρος, ὁ ) . Атмосферно явление, свързано с движението на слънцето и луната (наред с бездъждието, студа, топлината, засухата,вятъра и др.), поради което разположението на светилата предоставя „знаци“ (σημεῖα) за неговото настъпване или прекратяване: а мꙑ г͠лмъ ꙗкоже ꙁнаменьꙗ ѿ нхъ бꙑвають дъждю  беꙁдъждью, стѹденьствѹ же  теплотѣ, мокротѣ  сѹхотѣ  вѣтромъ  же подобьно к тому ЙЕ Бог 139b 5 – а 2 . Сем. гн. слъньце, лѹна, ꙁнамень, беꙁдъждь, стѹденьство, теплота, мокрота, сѹхота, вѣтръ