Терминологичен Речник
дѹхъ  
дѹхъ -а м 1. триад. Свети Дух ( πνεῦμα, ατος, τό ) , третото лице на Светата Троица, покланяемо наравно с Отца и Сина, като единосъщо на тях и [съ]вечно: же съ о͠цмь  с͠нмь покланꙗемъ  славмъ, ꙗкоже едносѹщьнъ  прсно сꙑ ЙЕ Бог 70а 2 – 4 Негово лично свойство е изхождането, което го отличава от другите Лица: еднъ же д͠хъ с͠тꙑ сходьнъ ѿ сѹщьства о͠а неродмъ нъ сходꙗ ЙЕ Бог 65a 6 – 65b 1 Отец, Син и Дух Свети са еднакви във всичко, освен в личните си свойства – неродеността, родеността и изхождането: оц͠ь  сꙑнъ  ст͠ꙑ дх͠ъ всꙗьскꙑ дно сѹть раꙁвѣ нерожьствѣ  рожьства сходꙗ ЙЕ Бог 20a 1 – 4 [Противно на Filioque] ние не твърдим нито че Синът е на Духа, нито че Синът е от Духа: а с͠на н д͠ха гл͠емъ н пакꙑ отъ дѹха ЙЕ Бог 86a 6 – b 1 Ние също така казваме, че Духът Свети е от Отца, и го наричаме Дух на Отца, но не твърдим, че изхожда от Сина, а го наричаме Дух на Сина:  дх͠ъ ст͠ꙑ  отъ оц͠а гл͠емъ, дх͠ъ о͠ь нарцаемъ. ѿ с͠на же дх͠а не гл͠емъ сходꙗща, дх͠ъ же сн͠вьнь нарцꙗемъ ЙЕ Бог 85a 8 – 85b 4 По отношение на простото и несъставно Божествено естество трябва благочестиво да изповядваме, че Божието Слово не може в нещо да изпитва по-голям недостатък от нашата словесност: а ѡ б͠ж(с)твьнѣмь стьствѣ, о простѣмь  несъложьнѣмь ꙗкоже бꙑт духѹ бж͠ю, доброьстьнѣ  сповѣдат, мьже нѣсть бж͠е слово недостатъьнѣше нашего словесе ЙЕ Бог 43a Затова Отец никога не е бил без Слово, нито Словото без Дух: не бо бѣ нколже бесловесе оц͠ь н слово беꙁ (д)ѹха ЙЕ Бог 45b 4 – 6 На Словото му подобава да има Дух, както нашата словесност не е лишена от дух: подоба же сл(о)вес  дх͠ъ мѣт. небонъ  наше слово нѣсть бещастї дх͠овьнꙑѧ ЙЕ Бог 42b 1 – 3 Ето защо отношението на Духа Свети към Бога не трябва да се мисли като нещо привхождащо отвън, което е присъщо на съставните тварни неща: нѣсть же добро щюждь ꙁвьнѹ прходмъ къ бо͠у дх͠ъ помꙑшлꙗт, ѧкоже  въ насъ съложьнꙑхъ ЙЕ Бог 43b 1 – 4 Това обаче не означава, че Той няма своя ипостас. Когато чуем, че Духът съпътства Словото и явява неговата енергия, ние Го мислим като същностна сила, сама по себе си видима в собствена ипостас, която изхожда от Отца и почива в Словото: такоже  дх͠ъ слꙑшавъше бж͠, же съвѣдѣтельство есть словес  ꙗвлꙗеть ему дѣство... раꙁумѣвамъ... слꙋ сущьнѹ, саму в себѣ въ сво ѹпостас вдмѹ, ѿ отьцꙗ сходмѹ а въ словес повамѹ т томѹ сущю ѧвлꙗнцѹ ЙЕ Бог 44a 4 – 45a 1 Сем. гн. богъ, троца, отьць, сꙑнъ, слово 2. креац. Свети Дух ( πνεῦμα, ατος, τό ) . Заедно със Словото участва в сътворяването на ангелите – чрез Словото те са сътворени, а чрез Светия Дух се съвършават, приемайки съразмерно на своето достойнство и чин светлината на благодатта: словьсемь же сѹть сътворен вс ан͠гл,  с͠тыймь дх͠мь съврьшьше сꙗ, по ьст сановьнѣ  нѹ свѣтъ даровьнꙑ й прмлюще ЙЕ Бог 107b 5 – 108a 1 Сем. гн. богъ, троца, отьць, сꙑнъ, слово, свѣтъ, анг҄елъ 3. христ. Свети Дух ( πνεῦμα, ατος, τό ) , който оказва съдействие при въплъщението на Словото: слово плъть беꙁъ ꙁврата бꙑсть отъ ст͠го д͠ха  марꙗ ст͠ꙑѧ ЙЕ Бог 226b 1 – 3 Сем. гн. богъ, троца, отьць, сꙑнъ, слово, плъть 4. мистер. Дух ( πνεῦμα, ατος, τό ) – възприема се чрез кръщението: крьщенмь наѧтъкъ ст͠го д͠ха прмемъ ЙЕ Бог 244а 3 – 4 Сем. гн. богъ, троца, отьць, сꙑнъ, слово, крьщень 5. мариол. Дух ( πνεῦμα, ατος, τό ) . При отглеждането на Светата Дева: таже въ домѹ бж͠ въсаждьш сꙗ  покош сꙗ дх͠мь ЙЕ Бог 284а 2 – 3 И с оглед непорочното зачатие на Светата Дева: прꙗ с͠на бж͠ꙗ ... о͠а бл͠гоꙁволенѧ  дѣства ст͠го д͠ха ЙЕ Бог 285b 5 – 9 Сем. гн. богъ, троца, отьць, сꙑнъ, слово, богородца, благоꙁволе҄нь, дѣство 6. библ. Дух ( πνεῦμα, ατος, τό ) . Боговдъхновеността на Писанията: дх͠омь ст͠ꙑмь ѹбо  ꙁаконъ же  пр͠рц, ев͠нгл(с)т  ап͠л  пастѹс гл͠аша  ѹтеле ЙЕ Бог 306b 2 – 4 Син. свѧтꙑ дѹхъ, дѹхъ бож Сем. гн. богъ, троца 7. естет. Дух ( πνεῦμα, ατος, τό ) . Като символ: пркладъ бо облакъ д͠хв ЙЕ Бог 245а 7 – 8 8. антроп. Дух ( πνεῦμα, ατος, τό ) . По своята природа човек е и плът, и дух – плът по своето изграждане, а дух по благодат: тъжде плъть  дѹхъ: плъть въꙁдвїженмь, духъ даромъ ЙЕ Бог 175b 2 sq Дух се нарича разумната и мислеща душа, превишаваща всеки плътски разум, както е при небесните ангели: дѹхъ же ꙁовомаꙗ дѹша раꙁѹмьно  съмꙑсльно стьство ꙗвѣ стъ, вьнѣ вьсѣкого плътьнааго раꙁѹма, ꙗкоже вдѣт  раꙁѹмѣт о аггелѣхъ небесьнꙑхъ ѹдобь ЙЕ Шест 211b 4 – 13 Вдъхвайки дух на лицето на човека, Бог създава човека с душа, с жизнен дух, т.е. с духовна, разумна същност, изпълнена с живот, а нямаща телесно битие: въꙁдѹнѫ бо, рее, на лце мѹ дѹхъ жвъ т бꙑстъ ловѣкъ въ дѹш жвѣ. ьто стъ дѹхъ жꙁньнꙑ? рекъше ꙗко дѹховьно срѣь раꙁѹмьно сѫщ спльнь жꙁн, нъ не плътьнѫѭ мѫще бꙑт ЙЕ Шест 210d 7 – 18 (Ø) Сем. гн. ловѣкъ, тѣло, стьство, благодать, даръ, въꙁдвжень, плъть, дѹхъ