Терминологичен Речник
дрьꙁновл҄ень  
дрьꙁновл҄ень -ꙗ ср ет. Дръзновение ( παρρησία, ἡ ) . Прямотата и смелостта на чистосърдечните, загубени при грехопадението: къ б͠ѹ дрьꙁновенꙗ съвлъкъша сꙗ ЙЕ Бог 221b 5 – 6 Син. дрьꙁость Сем. гн. доброьсть, доброьсть