Терминологичен Речник
доброьсть  
доброьсть -ꙗ ср ет. Благочестие ( εὐσεβεία, ἡ ) : нꙑнѧ же доброьстꙗ радьма  б͠лгодат мѹкꙑ ѹнꙗтъ  съломленꙗ костьмъ  съмьрть ЙЕ Бог 237b 4 – 7 Син. благоьсть Сем. гн. богъ, благодѣство