Терминологичен Речник
дебело  
дебело -аго ср субст физ., психол. Дебелина ( παχύ, τό ) . Качество на предметите, възприемано чрез осезанието и зрението, наред с грапавото и гладкото, сухото и влажното, тънкото, [положението] горе и долу, мястото и големината (когато тя е такава, че може да се обхване с едно осезание), а също гъстото и рядкото, заобленото (когато големината му е малка), както и някои други форми: обьще же посаꙁанью  вдѹ грѹдвое  гладъко  сѹхо  вългъко, деблое  тънъко, горѣ же  долѹ,  мѣсто  вельство, гда будеть такъ, ꙗкоже днѣмь просторомь ѡсꙗꙁанемь обьѧт,  астое же  рѣдъко  обьлое, гда есть мало  етер ѡбраꙁ ЙЕ Бог 191b 9 – 192a 8 Сем. гн. дѹша, ѹвьство, прѩть, пркосъ, посѧꙁань, осѧꙁань, вдъ, обраꙁъ, грѹдво, гладъко, сѹхо, влъгъко, тьнъко, горѣ, долѹ, мѣсто, вельство, ѧсто, рѣдъко, обьло