Терминологичен Речник
грѣшьнкъ  
грѣшьнкъ м амарт. Грешник, извършител на грях ( ἁμαρτωλός, ὁ ) : се же вдмъ многꙑ правьдвꙑ же ѹбожающа  пакост премлюща недного же въ нꙑнѣшьнїмь жт полѹша ꙁастѹплнѧ, грѣшьнкꙑ же  неправьдвꙑꙗ въ богатьствѣ  всꙗко кръмл ꙁоблующа ЙЕ Бог 344b 9 – 345а 7 Син. грѣшьнꙑ, рабъ Сем. гн. грѣхъ, прѣслѹха, беꙁаконь