Терминологичен Речник
вѣньць  
вѣньць м агиол. Венец на славата ( στέφανος, ὁ ) , който ще споделим, подражавайки на светците: схъ всѣхъ съмотрьше жтье подражꙗмъ вѣрѹ, любъвь, надеждю, реть, жтье, страсть трьпѣне даже  до кръве, да  славꙑ вѣньць хъ ѡбьщѹемъ ЙЕ Бог 299а 7 – 299b 2 Сем. гн. свѧтꙑ, вѣра, любꙑ, надежда, реть, жть, страсть трьпѣнь