Терминологичен Речник
въꙁдѹхъ  
въꙁдѹхъ -а м физ. Въздух, един от четирите физически елемента ( ἀήρ, ἀέρος, ὁ ) наред със земята, водата и огъня. Според Аристотеловата физика всеки от елементите, изграждащи телата, притежава двойка първични качества, които съставляват неговата определеност. Те се подбират между противоположностите на сухото и влажното, топлото и студеното. Въздухът е топъл и влажен: етыр стухѣ суть рекъше вещ ꙁемлꙗ сѹха  стѹдена вода студена  ждъка въꙁдѹхъ мокръ  теплъ огнь теплъ  сѹхъ ЙЕ Бог 179a 4 – 8 Абстрактно за ума елементите имат едно качество, по което се различават един от друг. Въздухът се отличава с влажност: не тъѭ же о ꙁемл се стъ сце, нъ  отъ нѣхъ стѵх кожьдо сво отъдѣльно матъ каьство, мьже нѣхъ сѧ отълѫатъ,  то кожьдо ꙗкоже матъ, то по томѹ сѧ поꙁнаватъ. вода бо сво каьство рекъше стѹденьство матъ, а въꙁдѹхъ влагѫ, огнь же теплотѫ ЙЕ Шест 95a 5 – 21 Предметите се съставят от четирите елемента благодарение на това, че в действителност те имат две качества и че всеки два „съседни“ имат едно споделено качество, благодарение на което се свързват един с друг. Въздухът е топъл и влажен. Във вертикала на мирозданието той се намира след водата и преди огъня. Негово общо свойство с водата е влажността, а с огъня топлината. По такъв начин елементите се обхващат сякаш с ръце чрез общото качество и формират хоровод: нъ та акꙑ пръваꙗ стѵхꙗ съложенꙑмъ по обраꙁѹ глаголанѹмѹ мꙑслѭ вдма сѫтъ, а ꙗже сѫтъ въ тѣлесехъ вънена  подъпадаѭща ювьствѹ, прпрѧжена матъ каьства. т ньтоже нѣстъ просто дно н праꙁдьно отъ вдмꙑхъ н юмꙑхъ, нъ ꙁемлѣ сѹха  стѹдена, вода же мокра  стѹдена, въꙁдѹхъ же топлъ  мокръ, а огнь топлъ  сѹхъ. сце бо съпрпрѧженꙑмь каьствомь сла на любъвь прходтъ, ꙗкоже ꙁмѣст сѧ кожьдо къ комѹжьдо. къ скрьнюмѹ бо стѵхю  сѫсѣдьнюмѹ каьствомь кожьдо раꙁмѣшатъ сѧ  блꙁьствьнꙑмь обьщьствомь ... пркѹплѣтъ сѧ. ꙗкоже се ꙁемлѣ сѹха сѫщ  стѹдена прмѣшатъ сѧ къ водѣ по ѫжьствѹ стѹденѹмѹ  днтъ сѧ водоѭ къ въꙁдѹхѹ, мьже междю обомь вода акꙑ рѫкама ѩтъ сѧ ꙁа обѣ каьствѣ въскран дръжѧщ, стѹденьствомь по ꙁемлѭ, мокротоѭ же по въꙁдѹхъ. пакꙑ въꙁдѹхъ свомь ходатаствомь мротворьць бꙑватъ рать междю собоѭ дръжѧщюмѹ стьствѹ водьнѹмѹ  огньнѹмѹ, къ водѣ мокротоѭ, къ огню топлотоѭ прплтаѩ сѧ. огнь же топлъ  сѹхъ сꙑ стьствомь, топлотоѭ же къ въꙁдѹхѹ првѧꙁатъ сѧ, сѹхотоѭ же пакꙑ на обьщьство ꙁемл въꙁвращатъ сѧ; т тако бꙑватъ крѫгъ  лкъ въненъ, състровъшемъ сѧ вьсѣмъ стѵхмъ  съкѹпьшемъ сѧ дрѹгъ въ дрѹга ЙЕ Шест 95a 21 – d 15 Въздухът не съдържа в своята същност светлината и с това се обяснява тъмнината. Тъмнината е лишеност от светлина, дължаща се на отслабването ѝ във въздуха, за който тя е инородна („не се съдържа в нейната същност“) и среща неговата съпротива: небонъ въꙁдѹхъ не въ сѹщьств свомь мать свѣтъ нь то ѹбо лхован въꙁдухѹ свѣтъ тьму же нарее б͠ъ ЙЕ Бог 131b 6 – 132a 1 Сем. гн. стьство, вещь, вещьство, стѵх, ꙁемл҄ꙗ, вода, огнь, каьство, стѹденьство, мокрота, топлота, сѹхота, свѣтъ, тьма