Терминологичен Речник
въꙁдвжень  
въꙁдвжень -ꙗ ср 1. аскет. Възнасяне, издигане ( μετεώρισμα, ατος, τό ) , относно свръхчовешкото издигане в небесата на пророк Илия заради неговата непорочност: тае ілїѧ, огнедшьныі колеснцы тоенъ ї на нбо шествець, не бе(ꙁ)женьство л воꙁлюб ї же выше лкъ свѣдѣтельствова сѧ во(ꙁ)двженїе? ЙЕ Бог 332b* 9 – 10 Син. въꙁношень Сем. гн. пророкъ, дѣвьство 2. антроп. Въздигане, изграждане ( ἔπαρσις, εως, ἡ ) . По своята природа човек е и плът, и дух – плът по своето изграждане, а дух по благодат: тъжде плъть  дѹхъ: плъть въꙁдвїженмь, духъ даромъ ЙЕ Бог 175b 1 – 3 Сем. гн. ловѣкъ, тѣло, стьство, благодать, даръ, плъть, дѹхъ