Терминологичен Речник
въꙁглашень  
въꙁглашень -ꙗ ср гносеол. Произнасяне ( ἐκφώνησις, εως, ἡ ) – артикулиране на словото. Последното се формира в момента на произнасянето, понеже артикулираният звук съдържа в себе си възможността да е слово: же въ времꙗ въꙁглашенью гласъ словес бѹдеть словесьнѹю слѹ мꙑ въ себе ЙЕ Бог 173b 9 – 174a 5 Сем. гн. дѹша, ѹмъ, раꙁѹмьно, обраꙁъ, подобьство, мѧ, стна, слово, словесьно, гласьно