Терминологичен Речник
врьхъ  
врьхъ м 1. христ. Връх, най-доброто ( ἀπαρχή, ἡ, начатък ) , възприетата от Словото Божие човешка природа: не бо прежде съставъш сꙗ плът о себѣ прмѣс сꙗ бъ слово, нъ въшьдъ въ ложесна ст͠ꙑꙗ д͠вцѣ неопсанѣ въ свое с ѹпостас ѿ стꙑхъ прснодвьнꙑ ѹтробꙑ пльть ѡдш͠евленѹ д͠шю мꙑсльнѹ  раꙁѹмвѹ състав врьхъ прмъ еловѣьскааго въмѣшенꙗ т слово бꙑвъ плът ѹпостась ЙЕ Бог 230а 1 – 230b 2 Син. наѧтъкъ Сем. гн. слово божь, сѹсъ хрьстосъ, ловѣкъ 2. мистер. Темето на Господа ( κορυφή, ἡ ) , върху което възложил ръка Йоан Кръстител при кръщението: крьст сꙗ ѡанъ полжвъ с рукѹ на бж͠твьнѣмь вьрьсѣ вл͠дкꙑ  своею крьвью ЙЕ Бог 248b 1 – 3 Син. глава Сем. гн. крьщень, свѧтꙑ дѹхъ, оанъ крьсттел҄ь, сѹсъ хрьстосъ