Терминологичен Речник
врѣдъ  
врѣдъ -а м 1. триад. Претърпяване ( πάθος, εος, τό ) . Бог не е подложен на никакво пасивно въздействие, на никакво претърпяване, понеже е несъставен и прост. Това е заложено в самата му природа: стьствъмь бо сы беꙁ вреда  бꙁъ стока; ѧкоже сы простъ  несъложенъ нѣсть прмьнкъ вреда (ὑπομένειν πάθος) н стока ЙЕ Бог 56a 4 – 7 Сем. гн. богъ, божьство, сѫщьство, стьство, сѫщь, каьство 2. креац. Вреда ( Ø, предп. βλάβη, ἡ ) . Нищо в творението не е създадено да вреди. В Божия промисъл дори отровните растения, които са смъртоносни и губителни, принасят полза за живите организми: ньтоже на врѣдъ нѣстъ сътворено, л облшмь л въ пѹстꙑнѭ; нъ  же то стъ мьнѣт съмрътотворво  гѹбтельно, то свомь ѹсѫжденмь  растворенмь дрѹгꙑмъ жвотомъ бꙑваѭтъ на пщѫ  на кръмлѭ подобьнѣ ЙЕ Шест 81c 6 – 20 Нищо не е сътворено напразно, а е или за храна на животните, или за лечение на човека: н стъ ньтоже отъ того бꙑваѭщааго праꙁдьно сътворено; нъ л кръмлѣ скотѹ стъ отъ того, л намъ самѣмъ на лѣьбѫ  на помощь нѣкомѹ недѫгѹ ꙁобрѣтено ЙЕ Шест 102a 15 – 25 Сем. гн. промꙑслъ, добро, облшь, жвотъ 3. физ. Претърпяване ( πάθος, εος, τό ) . Процес на пасивно въздействие (на отнемане), водещ до лишеност. Така се обяснява тъмнината, която не е самобитна, а е лишеност от светлина:  с тьма не по сѫщю състотъ сѧ, нъ врѣдъ въ въꙁдѹсѣ, лшен бо стъ свѣта ЙЕ Шест 30d 28 – 31a 4 Сем. гн. сѫщь, стьство, каьство, тьма 4. агиол. Страст, афект ( πάθος, εος, τό ) , по отношение на светците, които са господари над своите страсти: б͠ꙑ же рекѹ  цесарꙗ  господ не стьствомь, нъ ꙗкоже вредꙑ  сквьрнънꙑм помꙑслꙑ ѡбладъш  господовавъш  обраꙁа б͠ж(с)твьнааго подобоване ЙЕ Бог 292а 3 – 8 Син. страсть Сем. гн. свѧтꙑи 5. мариол. Увреждане, изменение ( беꙁ вреда: ἄτρωτος, неуязвимо ) , относно неуязвимото девство на Богородица: ꙗкоже бо прмъ сꙗ дв͠ою премъшюю сънабъдѣ, такоже  родвъ сꙗ сꙗ дв͠ьство съхран беꙁ вреда еднъ прошьдъ ю ꙁаклюенѹ съблюдъ ю ЙЕ Бог 288а 7 – 288b 1 Син. врѣждень Сем. гн. дѣваꙗ, марꙗ, богородца, дѣвьство 6. физиолог., анат. Рана ( τραῦμα, ατος, τό ) – нарушаване целостта на кожата, тъканите на човека под външно въздействие или заболяване: то не првѧꙁа къ бестѣлесьнѹмѹ врѣдꙑ тѣлесьнꙑѩ ЙЕ Шест 193c 26 Сем. гн. ловѣкъ, стьство, тѣло