Терминологичен Речник
вна  
вна -ꙑ ж I. триад. Причина (αἰτία, ἡ). 1. Св. Троица е първа причина и това е един от аспектите на нейното единство наред със същността, Божеството, единовластието, движението, силата, енергията и господството: гда ѹбо къ бж͠ьству въꙁьрмъ  къ пьрвѣ внѣ  къ дновластьствю  къ едно  тоже бж͠ьства да та рекѹ, шьствь же  хотѣне  сѹщьства же  слꙑ  дѣства  гсподьствѹ тожьство въ насъ прѣмѣтаꙗ сѧ ЙЕ Бог 82b 2 – 83a 2 2. Бог Отец: Синът и Духът безвременно произлизат от Него като първа причина: егда же къ тѣмъ <въꙁьрмъ> въ нхъже есть б͠ж(с)тво, аще л сть скрьнꙗѧ рещ, же есть бж͠ьство  еже ѡтъ прьвꙑꙗ внꙑ беꙁ лѣта отъ тѹдѹ сѹще  едновластьнъ  беꙁъ отъпѹста се сть ѹпостасьмъ тр  покланꙗем ЙЕ Бог 83a 3 – b 3 Сем. гн. богъ, троца, стьство, сѫщьство, ѹпостась, отьць, сꙑнъ, дѹхъ, сла, дѣство II. креац. Причина (αἰτία, ἡ). Бог (Св. Троица) е творец и причина на всичко съществуващо. Светът не е самобитен : не просто по самобꙑтю прмъше бꙑт, нъ отъ того, же вьсемѹ творьць  вна, рекъше отъ бога ЙЕ Шест 8c 3 – 9 стъ нѣкако беꙁнаѧльно наѧло  вьсесльно  дна вна вьсетворѧщꙗ ЙЕ Шест 50a 13 – 18 Сем. гн. богъ, сѫщьство, стьство, бꙑть, ꙁьдань, мръ, тварь, твор҄ень, сътвор҄ень, тьлѣнь, тьлѣньно III. онтол. 1. Причина (αἰτία, ἡ) – в основата на случая, който се получава от съчетанието и стичането на две причини: ѹставлꙗютъ бо лѹа съпадъ  сътъкъ дъвою внѹ ЙЕ Бог 195a 6 sq. 2. Причина за доброто. Като единствен източник на благодатта, Бог я дарява на природата на сътвореното, за да стане причина за доброто в света. Без неговата помощ и съдействие никой не може да желае или извършва добро: бл͠годать отъ б͠а дасть сꙗ въ естьствѣ  сь естъ всемѹ добрѹ наало  вна. да бес го поспѣха л помощ немощьно есть добрꙋ хотѣт л сътворт намъ ЙЕ Бог 214b 7 – 215а 2 Сем. гн. сѫщьство, стьство, наѧло, лѹа, съшьствь IV. еклес. [Тайнствена] причина (αἰτία, ἡ) относно въвеждането на съботата, разбираема за извисените духом хора: не просто же се повелѣ, нъ нѣкꙑхъ внъ табьнѣ дх͠овьнꙑмъ же  проꙁорьнꙑмъ раꙁѹмѣвающмъ ЙЕ Бог 321а 9 – 321b 3 Сем. гн. сѫбота, богъ, повелѣнь, табьнаꙗ V. ет. Вина (от тук ἀναίτιος беꙁ внꙑ При онези, които нарушават божествените установления, но нарушаващите съботата са безвинни: не  л ере  левгт дѣлъмъ скн раскажають сѹботѹ, т беꙁ внꙑ сѹть? ЙЕ Бог 325b 8 – 326а 2 Син. вновань Сем. гн. сѫбота, богъ, повелѣнь