Терминологичен Речник
вдѣнь  
вдѣнь -ꙗ ср I. гносеол. 1. Умозрение, познание с ума (θεωρία, ἡ) – източник на душевна наслада, наред с науките: сладост овꙑ сѹть дш͠ьнꙑꙗ, а дрѹгꙑꙗ плътьнꙑꙗ. да дш͠ьнꙑѧ сѹть лкоже дноꙗ сѹть д͠ша подобьнꙑ къ себѣ елкоже ѡ ѹенхъ  вдѣнхъ ЙЕ Бог 185a 5 – 9 2. Разпознаване на тъждествеността, непосредствено протичащо в ума (Ø):  раꙁѹмѣтъ ѫжьнааго вдѣнꙗ  раꙁѹмьнааго беспосрѣдꙗ самъ ѹмъ собоѭ, рекъше свомь дѣствомь ЙЕ Шест 229d 22 – 230a 1 3. Видение (Ø). Едно такова видение за началото на творението (за тъмата върху бездната), дадено му от Откровението, Моисей нарича по аналогия със сетивното „тъмнина“: да  нꙑнѣ рекъ прѣмѫдрꙑ мѹс,  тьма врьхѹ глѫбнꙑ, мьгльно  тьмьно вдѣн тьмѫ нарее по обꙑаю, нъ не стрьмь, нъ по подобю ЙЕ Шест 22b 9 – 17 Видението за рая е по-подобаващо от словесното му описание: мьн сѫщь ра сь, же бо (на)мьне вдѣнмь, неже словесемь прѣдатъ сѧ ... рѣка велка мъногѫ водѫ мѫщ  напаꙗтъ раꙗ ЙЕ Шест 22b 9 – 17 Сем. гн. богъ, творьць, боговѣдѣнь, беспосрѣдь, ѹмъ, дѣство II. ангел. Свещено знание (γνῶσις, εως, ἡ) В рамките на ангелската йерархия по-висшите ангели го предават (заедно с осиянието) на по-нисшите: больш мьньшмь подають свѣтъ  вдѣнье ЙЕ Бог 110b 2 sq Сем. гн. свѣтъ, нъ, санъ, ѹтварь, серафмъ, херѹвмъ, прѣстолъ, господьство, сла, власть, наѧтъкъ, наѧло, арханг҄елъ, анг҄елъ III. психол. Гледане (_). Способност за възприемане на света чрез гледане, чрез взор: а же ювьствомь  памѧтѭ наꙁнаменано юмꙑхъ вещ прѣдъ ома лежѧщемь л слѹховьнꙑм дѣствꙑ словесемь напсамо ꙗкоже вдѣнмь л слꙑшанмь наобраꙁованъ ловѣкъ л конь л волъ ... ЙЕ Шест 230c 7 – 230d 1 ꙗко вдѣ жена дрѣво ꙗко красьно въ вдѣн  добро на сънѣден ЙЕ Шест 261b 16 – 20 (εἰς ὅρασιν) Син. ꙁракъ, вдъ Сем. гн. ѹвьство, прѩть, слѹхъ, обон҄ꙗне, въкѹсъ, осѧꙁань, масть, тѣло, вельство, обраꙁъ, мѣсто, отъстѫпъ, смѧ, пошьствь, стоꙗнь, въсрашьно, голо, гладъко, негладъко, остро, тѫпо, съставл҄ень