Терминологичен Речник
благодать  
благодать -а ср I. ангел. Благодат, Божи дар ( χάρις, ιτος, ἡ ) – Божествена подкрепа, утвърждаваща ангелските естества в доброто:  аньгел по ꙁволенѣ добротѣ ꙁворѹ въ добр(о) бл͠годатемь неподвжьно ѹтвьрьжене мѹть ЙЕ Бог 219a 8 – b 2 Син. даръ Сем. гн. съпасень, благо II. ет. Благодат ( χάρις, ιτος, ἡ ) . Дар, който може да бъде загубен в резултат от свободната воля на човека: л͠вка т творьа повелѣнꙗ не съхраньша  ѡбнажавъша ѿ бл͠годатѧ ЙЕ Бог 221b 2 III. мистер. Благодат на Духа ( χάρις, ιτος, ἡ ) , която посредством водата очиства тялото от греха: сѹгѹбь намъ дасть  ощене водою же  д͠хмь: д͠хъ же ѧкоже по ѡбраꙁѹ  по подобью въ насъ понавлꙗющѹ, а водѣ дѹховьнꙑмъ б͠лгодатмь плъть грѣховьнѹю ѡмꙑвающ ЙЕ Бог 242а 8 – 242 b 3 Син. даръ Сем. гн. крьщень, ощень, пакꙑрождьство, свѧтꙑ дѹхъ