Терминологичен Речник
благꙑн҄  
благꙑн҄ ж креац. Благост ( Ø ) – наред със силата и волята на Бога е основа за акта на творението. Това не признават онези, според които светът е съвечен на Твореца и е сякаш негова телесна сянка, също така неотделима от Него, както слънчевият лъч от слънцето: нъ не хотѣвъшю богѹ благꙑнеѭ  слоѭ нъ акꙑ стѣнь тѣлесьнꙑ беꙁнаѧльнааго мѹ стьства прпрѧжено рѣсъ волѭ го акꙑ отъ слъньца лѹѧ ЙЕ Шест 8c 9 – 17 Син. блаженьство, доброта Сем. гн. богъ, стьство, сла, хотѣнь, добро