Терминологичен Речник
благовѣщень
благовѣщень
-ꙗ
ср
христ.
Благовестие на богопознанието
(
εὐαγγέλιον, τό
)
:
по все ꙁемл бл͠говѣщене б͠лговѣденю повѣда сѧ
ЙЕ Бог
235b 7 – 8
Син.
благовѣсть
Сем. гн.
благовѣдѣнь,
въплъщень,
сѹсъ хрьстосъ,
богъ