Терминологичен Речник
благовольство
благовольство
-а
ср
1. ет.
Добродетел
(
ἀρετή, ἡ
)
, като утвърдена в света чрез въплъщението:
блговольства дѣють сꙗ, въскрѣшеню надеждꙗ хм͠ь даеть сꙗ въстанїемь ... се же ѹдо да т се все к͠р(с)томь страстью съмьртью се ѡправ сꙗ
ЙЕ Бог
235b 1 – 8
Син.
благодѣство,
доброьсть
Сем. гн.
въплъщень,
сѹсъ хрьстосъ
2. аскет.
Добродетел
(
ἀρετή, ἡ
)
. Както при пороците, така и при добродетелите има йерархия, например: животът в брак е добродетел, но девството е още по-голяма добродетел:
небонъ въ бл͠говольствѣхъ суть больства хѹж(д)ьства, такоже въ ꙁьльхъ
ЙЕ Бог
335а 1 – 3
Син.
благодѣство,
доброьсть
Сем. гн.
неженьство