Терминологичен Речник
беспосрѣдь  
беспосрѣдь -ꙗ ср гносеол. Неопосредственост ( Ø ) , т.е. непосредственост на интуитивното разбиране, присъщо на ума, което не се нуждае от разсъждение, разкриващо логическото основание, т.е. от „средата“ (средния термин):  раꙁѹмѣтъ ѫжьнааго вдѣнꙗ  раꙁѹмьнааго беспосрѣдꙗ самъ ѹмъ собоѭ, рекъше свомь дѣствомь ЙЕ Шест 229d 22 – 230a 1 Сем. гн. ѹмъ, раꙁѹмѣнь, дѣство