Терминологичен Речник
бесловесьно  
бесловесьно -аго ср субст 1. есхат. Неразумните твари ( ἄλογα, τά ) . Без възкресение не бихме се различавали от неразумните животни: аще нѣсть въстанꙗ, то мь бесловесьнꙑхъ ѹньше смь? аще нѣсть въстанꙗ, то блажмъ ꙁвѣрꙗ польскааго же беспеальное мать жт ЙЕ Бог 344b 2 – 6 Син. жвотьно Сем. гн. въскрьсень, тѣло, съмрьть, беспеально 2. психол. Неразумна способност ( ἄλογον, τό ) – една от двете способности (сили), които съставляват душата. По самата си природа тя е подчинена на разумното начало в човека: словесьное естьствъмь обладаеть бесловесьнымь (τὸ λογικὸν φύσει κατάρχει τοῦ ἀλόγου) ЙЕ Бог 183a 4 sq Поради своя двойствен състав (вж. беꙁмꙑсльно) се нарича също претърпяваща и стремяща се: премьна  похотьна (παθητικὸν καὶ ὀρεκτικόν) ЙЕ Бог 184a 8 Син. беꙁмꙑсльно Сем. гн. дѹша, ѧсть, сла, мꙑсльно, жвотьно, тъпамо, сѣменьно, родьно, садовьно, птѣѩ, же ꙁждетъ плъть, желань, гнѣвъ, хотѣнь