Терминологичен Речник
беꙁнаѧль  
беꙁнаѧль -ꙗ ср креац. Безначалност, т.е. несътвореност ( Ø ) . Според Аристотел такова е небето:  глаголеш, ꙗко беꙁ наѧла стъ  бес коньца  прсно сꙑ... на то бо прходѧтъ ѹмꙑшлѣ твохъ словесъ лъжхъ, мьже на беꙁнаѧл  прсносѫщ стѣжш небо ЙЕ Шест 20a 1 – 14 Сем. гн. бестьлѣнь, прсносѫщь, бꙑть, ꙁьдань, мръ, сътвор҄ень, тьлѣньно