Терминологичен Речник
беꙁдѹшьно  
беꙁдѹшьно -аго ср субст физ. Неодушевеното, неживата природа ( ἄψυχον, τό ) . Дял от творението, в което (както и при неразумните животни) има място спонтанността: а самобѹдѹщаго беꙁдѹшьныхъ л бесловесьныхъ сълѹа беꙁъ естьства  хытрьства ЙЕ Бог 196а 1 – 4 И тук обаче природата е първична, а спонтанността и случаят – нещо последващо: не бо стъ прѣжде стьства самобꙑт, ꙗкоже  вꙑше глаголахомъ рекѫще; нъ въ стьствѣ сѫщꙗ дѹшьнꙑхъ  беꙁдѹшьнꙑхъ обꙑа стъ, послѣжде прлѹат сѧ томѹ ЙЕ Шест 127b 27 – c 9 При неодушевените неща отсъстват волята и свободният избор и затова, за разлика от разумните същества, те не творят нито добро, нито зло, а действията им са природно детерминирани: то бо тъѭ могѫтъ творт, же мꙑсль мѫтъ о себѣ, а беꙁдѹшьн несоже не творѧтъ, нъ ꙗц же сѫтъ сътворен, тац же прѣбꙑваѭтъ ЙЕ Шест 129a 27 – b 5 Тази природна детерминираност се проявява и в това, че елементите не преминават своята мяра: сѩже ѹставꙑ прѣдѣльнꙑѩ вдѣт стъ, како т беꙁдѹшьнꙑѩ вещ хранѧтъ ЙЕ Шест 3b 3 – 7 Сем. гн. стьство, ѹставъ, раꙁѹмьно, дѹшьно, самобѫдѫще, сълѹа