Терминологичен Речник
астрономꙗ  
астрономꙗ -ѩ ж астрон. Астрономия ( ἀστρονομία, ἡ ) – учение за небесните тела. За разлика от астрологията, не прави връзка между тях и живота на човека и не се занимава с гадаене. Астрономията е източник на полезни знания за светилата. От познавачите на тази наука знаем, че слънцето е многократно по-голямо от самата земя, а земното кълбо е два пъти по-голямо от луната: глаголѭтъ бо дрѹꙁ, же астрономѭ хꙑтрѣ сѫтъ ꙁвꙑкл, ꙗкоже  ꙁемлѧ тоѧ самоѩ мъногам сѹгѹбьствꙑ боле стъ слъньце, а ꙁемьнꙑ крѫгъ сѹгѹбноѭ бол стъ крѫга лѹньнааго ЙЕ Шест 115c 12 – 24 Ние виждаме как слънцето и луната, започвайки от знакa [за разделяне на деня от нощта], се връщат отново на същото място – за колко дни, и с какви времеви различия, както и че извършвайки ги те установяват мерките на времето и годината. Всичко [това е] ясно за тези, които са запознати подробно с астрономическата наука: вдмъ же пакꙑ, како творта отъ него же наьнъше  ꙁнаменꙗ  пакꙑ до тогожде мѣста дошьст,  колцѣмь дьньм  по колкѹ раꙁьньствѹ лѣтьнѹмѹ велкаꙗ свѣтльнка, ма же мѣрꙑ годьнꙑѩ  лѣтьнꙑѩ, съконьаваѭтъ  ѹставлѣѭтъ ... ꙗвѣ, же хꙑтрость сѫтъ вꙑкл астрономскѫѭ ЙЕ Шест 118a 8 – 26 Необходимо и полезно е да се знаят понятията („имената“), с които са си служили езичниците, когато са говорили за астрономия. Като изясним с тяхна помощ различията и белезите на слънчевите обрати, още повече ще славим и хвалим премъдрия творец: прѣстѫпаѭтъ. подоба же стъ  на потрѣбѫ, намъ о семь бесѣдовавъшемъ, побесѣдоват пакꙑ  м же менꙑ  вьнѣщьн бесѣдѹѭще глаголѭтъ о астроном... да тѣм менꙑ  раꙁлѫен  наꙁнаменан слънььнꙑѩ съвратꙑ  прѣходꙑ ꙗвѣ съкаꙁавъше же то стъ тако вънлъ  нареклъ прѣхꙑтрꙑ творьць, того пае прославмъ  похвалмъ ЙЕ Шест 121a 2 – 23 Сем. гн. астрологꙗ, небо, поꙗсъ, ꙁвѣꙁда, свѣтльнкъ, плантъ, съвратъ, прѣходъ, слъньце, лѹна, аре, ꙁеѵсъ, ермꙗ/ермсъ, кронъ