Терминологичен Речник
аре  
аре -ꙗ м астрон. Марс ( ἄρης, εως, ὁ ) – една от седемте планети, наред със Слънцето, Луната, Юпитер, Меркурий, Венера и Сатурн: седмь бо планїть рѣша: слъньце, лѹню, дю, ермю, ареа, афродт  крона ЙЕ Бог 123b 2 – 5 Подобно на другите, той е закрепен неподвижно за една от седемте концентрични небесни сфери („пояси“): седмьже поꙗсъ мѣнꙗть нб͠с, другъ дрѹга вꙑнш. гл͠ть же   тънъка естьства ꙗко  дꙑмьна, т на коемьже поꙗсѣ днъ ѿ планть ЙЕ Бог 123a 7 – b 2 В този ред на вписани сфери – носители на планетите, Марс е на третата по ред: быт же на всѣ(х) поѧсѣ(х) нб(с)ныхъ еднъ ѿ се(д)м плантъ… а на третїемъ аре ЙЕ Бог 132b* 19 – 23 Сем. гн. астрономꙗ, небо, поꙗсъ (пласа), крѫгъ, ꙁвѣꙁда, плантъ, кронъ, ꙁеѵсъ, слъньце, афродть, ермꙗ/ермсъ, лѹна