Терминологичен Речник
антропосъ  
антропосъ м антроп. Човек ( ἄνθρωπος, ὁ ) . Гръцката дума ἄνθρωπος означава „гледащ нагоре“: се бо мѧ съкаꙁаѩ реетъ сѧ: антропосъ, же стъ горѣ ꙁьрѧ ЙЕ Шест 225d 28 – 226a 2 Това отличава човека от животните. Докато те са ориентирани само надолу, човекът има двойна ориентация – ходи по земята, но с очи и ум гледа към небето. Заради втората му е дадено името антропосъ: жвотѹ долѹ вьсемѹ ꙁьрѧщю, ловѣкѹ же горѣ  долѹ обраꙁъ сътвор; по ꙁемл бо ходѧ, ома  ѹмомь на небо глѧдат  сътвор. а тѣмь мѧ мѹ тако стъ  антропосъ ЙЕ Шест 225d 19 – 28 Син. ловѣкъ Сем. гн. богъ, обраꙁъ, сѫщьство, стьство, небо, жвотъ, тварь