Text Corpus - S. Cyrili Philosophi encomium
Текстов корпус
Похвално слово за св. Кирил
Заглавие на латински:S. Cyrili Philosophi encomium
Жанр:Miscellanea
Автор:св. Климент Охридски
Дата на ръкописа:ХІІІ в.
Дата на превода:
Дата на преписа:ХІІІ в.
Правопис:Старобългарски
Име на ръкописа:Севастиянов сборник
Хранилище на ръкописа:Руска държавна библиотека
Сигнатура на ръкописа:РГБ, ф. 270, Севастиянов № 1467
Страници:...
doc_iddoc_57

Похвала с͞тѹемѹ Кѵрилѹ ѹчителю словѣньскѹ ѧꙁꙑкѹ сътворена Клименътомь епископомь

Се въсѣ намъ х͞олюбьц свѣтоꙁарьнаѣ памѧть прѣблаженаего о͞ца нашего Кѵрла• новаего апостола  ѹтелѣ вьсѣмъ странамъ• же благовѣрьствемь  красотоѭ въсѣ на ꙁемл ѣко слъньце• трьѵпостасьнаего б͞жьства ꙁарѣм вьсего мра просвѣщаѧ

Прѣмѫдрость б͞жѣ съꙁьда въ срьдьц его храмъ себѣ  на ѧꙁꙑцѣ его ѣкоже на херѹвмѣ повааше д͞хъ с͞тꙑ прсно• раꙁдѣлѣѧ дарꙑ по слѹ вѣрѣ• ѣкоже рее Павьлъ апостолъ: Едномѹ же комѹжьдо насъ благодѣть по мѣрѣ дарованѣ Х͞ва (Ефес 4:7)• же бо мѧ рее г͞ь любтъ• то  аꙁъ въꙁлюблѭ его• ѣвлѣѧ сѧ емѹ самъ  обтѣль с въ немь сътворѭ•  бѫдетъ м въ с͞на•  аꙁъ бѫдѫ емѹ въ о͞ца (по Йоан 14:21, 23; Евр 1:5)• Того же о͞ьства скꙑ прѣблаженꙑ сь о͞ць  ѹтель нашь• остав жтѣ сего вьсѭ красотѫ• домъ  богатьство• о͞ца  м͞тре• братрѭ  сестрꙑ•

ꙁ млада же бꙑстъ стотоѭ ѣко а͞нглъ• ѹкланѣѧ сѧ  ѹбѣгаѧ отъ жтскꙑхъ сласт• прѣбꙑваѧ прсно въ псалъмѣхъ  пѣнхъ  въ поѹен д͞ховьнѣ (по Ефес 5:19)• еднъ пѫть гонѧ• мьже въꙁт на н͞бса• Тѣмьже  ꙁлѣ сѧ въ ѹстѣхъ его б͞жѣ благодѣть• ѣкоже рее прѣмѫдрꙑ Соломонъ: Въ ѹстьнахъ прѣмѫдро вѧжетъ ювьстве• ꙁаконъ же  млость на ѧꙁꙑцѣ ностъ (Прит 3:16а)• мьже съвѧꙁа ꙁълохѹльнаѣ ѹста ереткомъ•

Ерес бо въставъш пр Теофлѣ коноборьц• мъногаѣ лѣта прѣбꙑстъ коньнаѣ с͞тꙑн гонма  обарѣема• Пр благовѣрьнѣемь же ц͞р Мхалѣ правовѣрьн съборъ сътворьше• пѹстшѧ его на ереткꙑ тꙑ•  вьсѭ ꙁълобѫ хъ попал д͞ховьнѫѭ слоѭ• деже бо аще слꙑшааше каковѫ хѹлѫ о б͞жьствьнѣемь обраꙁѣ• то ѣко крлатъ прѣлѣтааше вьсѧ странꙑ• ѣснꙑм пртъам съблаꙁнꙑ вьсѧ раꙁарѣѧ  наѹаѧ правовѣрю•

Павьла останъкꙑ напльнѣѧ (по Рим 11:51)• прѣлѣтаѧ ѣко орьлъ на вьсѧ странꙑ отъ въстока до ꙁапада  отъ сѣвера до юга• въ коꙁарѣхъ же  сарацнѣхъ о с͞тѣ вѣрѣ въ съборѣхъ обрѣтаѧ сѧ• Трьсвѣтьлам ꙁарѣм ѣко слъньце сѣѧ• вьсѣкѫ блѧдь хъ раꙁарѣѧ•

Въ Фѹльсцѣ же ѧꙁꙑцѣ беꙁбожьнѫѭ льсть раꙁорь• трьбеꙁнаѧльнꙑ свѣтъ въсѣ• Словѣньскѹ ѧꙁꙑкѹ въ нераꙁѹм  въ мрацѣ грѣховьнѣемь сѫщю• млостѭ  ͞лвколюбемь г͞а нашего ͞са Х͞а ѣвленъ бꙑстъ пастꙑрь  ѹтель•  ꙁаьте ѹста влькомъ трьѧꙁꙑьнꙑмъ ереткомъ• ꙁъѣснѣѧ пророьскꙑ ѧꙁꙑка гѫгънва (по Ис 32:4)  псменꙑ направлѣѧ вьсѧ на пѫть съпасенѣ•

Въ Рмѣ же ꙁвол г͞ь б͞гъ прѣьстьнѹемѹ тѣлѹ его пот• Егоже  трѹдъ  хождене потаѭще подобьнꙑ похвалꙑ нѣстъ комь прложт• Аще бо  послѣжде въсѣ вьсѧ прѣспѣ• ѣкоже  дьньнца послѣжде въсходѧщ свѣтьлостѭ своеѭ вьсь лкъ ꙃвѣꙁдьнꙑ облстаетъ• слъньам ꙁарѣм свѣта проѣвлѣѭщ• Тако  сь прѣблаженꙑ о͞ць  ѹтель ѧꙁꙑка нашего пае слъньца троьнꙑм ꙁарѣм сѣѧ• просвѣт бессльна народа въ тьмѣ же лежѧща невѣдѣнѣ•

Кое же мѣсто ѹта сѧ• егоже не ос͞т стопам свом• Каѣ же л хꙑтрость ѹта сѧ отъ блаженꙑѧ его д͞шѧ• Вьсѣмъ бо ѧꙁꙑкомъ съкръвенꙑѧ танꙑ въ ꙁвѣстьнꙑхъ словесьнꙑхъ раꙁѹмьно сповѣдѹѧ съкаꙁа овомѹ псменꙑ• овомѹ ѹенемь• ꙁлѣ сѧ б͞жѣ благодѣть въ ѹстьнахъ его  сего рад благослов  б͞гъ въ вѣкꙑ•

Тѣмьже каѣ ѹста сповѣдѧтъ сладость тѫ ѹенѣ его• Которꙑ л ѧꙁꙑкъ постгнетъ ꙁдрещ подвгꙑ  трѹдꙑ  добротѫ жтѣ его•

Та бо ѹста свѣтьлѣшаѣ свѣта ѣв г͞ь омраенꙑѧ льстѭ грѣховьноѭ просвѣщаѭща•

Того ѧꙁꙑкъ сладостьнꙑѧ  жвотьнꙑѧ г͞лꙑ сто•

Тѣ прѣьстьнѣ ѹстьнѣ прѣмѫдростѭ процвьтете•

Того же прѣьстьн прьст д͞ховьнꙑѧ оръганꙑ основашѧ  ꙁлатоꙁарьнꙑ псменꙑ ѹкрасшѧ•

Тѣм б͞гогласьнꙑ ѹстꙑ напошѧ сѧ жѧждѫще раꙁѹма б͞жѣ•

Тѣм насладшѧ сѧ мъноꙃ жвотьнꙑѧ пщѧ•

Тѣм же обогат б͞гъ мъногꙑ ѧꙁꙑкꙑ б͞гораꙁѹмемь• пае б͞готъканꙑмь вѣньцемь ѹвѧꙁе мъногоплодьнаего ѧꙁꙑка словѣньска• Томѹ тꙑ апостолъ посъланъ бꙑстъ•

Отъ тѣхъ ѹбо ѹстъ стее стоьнкъ жвотворьнꙑхъ словесъ• напаѣѧ съхъшѫѭ сѹхотѫ нашѫ  тѣм съвѧꙁа сѧ мъногохѹльнꙑ ѧꙁꙑкъ еретьскъ• Та бо ѹста ьстьнаѣ ѣвшѧ сѧ• ѣко еднъ отъ серафмъ б͞га прославлѣѭща• Тѣм поꙁнахомъ трьсъставьное б͞жьство еднѣмь сѫщьствомь объдрьжмо• своствꙑ же  менован раꙁдѣлѣемо  равьно прославлѣемо• съпрсносѫща о͞ца  с͞на  с͞таего д͞ха•

Тѣмьже блажѫ тво ѹстьнѣ• о блаженꙑ о͞е Кѵрле• маже мома ѹстьнама сладость д͞ховьнаѣ сто сѧ ÷

Блажѫ мъногогласьнꙑ тво ѧꙁꙑкъ• мьже моемѹ ѧꙁꙑкѹ трьбеꙁнаѧльнаего б͞жьства ꙁарѣ въсѣвъш мракъ грѣховьнꙑ отъгъна÷

Блажѫ мъногопрѣсвѣтьлое лце твое• оꙁарьшее сѧ отъ с͞таего д͞ха• мьже моемѹ лцю б͞гораꙁѹмьнꙑ свѣтъ въсѣ  мъногобожьнаѣ льсть скорен сѧ÷