Text Corpus - Vita s. Antonii Magni
Текстов корпус
Житие на св. Антоний Велики
Заглавие на латински:Vita s. Antonii Magni
Жанр:Miscellanea
Автор:Атанасий Александрийски
Дата на ръкописа:XIV в.
Дата на превода:XIII-XIV в.
Дата на преписа:XIV в.
Правопис:Среднобългарски
Име на ръкописа:МСПЦ 43
Хранилище на ръкописа:Музей на Сръбската православна църква
Сигнатура на ръкописа:МСПЦ 43 (Крушедол Ђ V 14)
Страници:1r-47v (липсват л. 1 и един лист между л. 7 и 8 )
doc_iddoc_55

МСПЦ 43 (Крушедол Ђ V 14) 1r-47v (f. 1 липсва), няколко преписвачи

f. 2r
слышавь вѣрѫ не метъ. н же пакы мє-
нша поⷣбномѹ ꙋвѣдѣвь нерадт наь-
неть мѫжев. Антѡнїе ѹбѡ быⷭ҇, є-
гуптѣннъ. блгорѡднѹ родтелю. мѣ-
нїе доволнѡ мѧщемь.  хрстїанѡмꙿ
сѫщемь онѣмь, хрстїанскы въсхо-
жⷣааше  тъ.  дѣтщь съ, тъ кръмѣ-
ше сѧ родтелм. вѧще  тѣхь  дома, н-
сѡ ного ꙁнаѫщѹ.  понеже въꙁрастъ
быⷭ҇ отрока  спѣаше въꙁрастомь. кн-
ꙃѣ ѹбѡ ѹт сѧ не хотѣаше, хотѧ
быт кромѣ дѣтскаго ѡбыаа. жела-
нїе же въсе мѣше по псанномѹ о іа-
кѡвѣ, ꙗко просто жвы въ домѣ своє-
мь. хожⷣааше же съ родтелм свом въ
црковь.  н же ꙗко дѣтщь ѹнываашє,
н же ꙗко въꙁрастѡмь прѣспѣваѫ прѣ-
обдѣше. нѫ  родтелемь повноваа-
ше сѧ.  ьтенїѡмь вънмаѫ,  ежє
ѿ нхъ полꙃѧ съблюдаашє. н же па-
кы ꙗко дѣтщь въ малѣ богатꙿствѣ
сы достѫжааше родтелемь свомь,
раꙁлныѧ рад пщѫ  ьстныѧ. н ѡ
то сладѡст радѣше. едно же хжє
обрѣтааше, доволенъ бываашє. вѧ-
ще же нкѡго прошааше. по смрт жє

f. 2v
родтелю егѡ, ть еднь оста съ едноѫ
малоѫ сестроѫ. бѣ же лѣты .і. л .к. То
о домѹ попеенїе мѣше.  еще ѹбѡ
мцⷭ҇ь .ѕ. не мнѫвшемь по смрт род-
телю єго. по ѡбыаѹ прходѧ въ црко-
вь,  събраѫ сво съмысль. помышлѣ-
аше ходѧ, како апⷭ҇л ѹбѡ всѣ ѡста-
вльше послѣдѡвашѧ спсѹ. а же въ
дѣанхъ. прнѡшаахѫ  полагаахѫ
пр ногахь апⷭ҇лкыⷯ. на раꙁдаанїе трѣ-
бѹѫщмь. какова  колка тѣхь на-
дежⷣа на нбс лежть. сце ємѹ помы-
шлѣѫщѹ, вънде въ црквь. прлѹ
же сѧ тогда єуⷢ҇лїю проьст сѧ.  слы-
ша га глѧща богатомѹ, аще хощеш
съвръшень быт, д  продажⷣъ мѣ-
нїе своє  дажⷣь нщмь,  мѣт -
маш скровще на нб͠с.  д въ слѣ-
дь мєне. андѡнїе же ꙗко ѿ б͠а прє-
мь с͠таа въспомнанїа,  ꙗко ѡ нєм
бывше ьтомое.  ꙁшедъ абїє ꙁь ц͠р-
квє,  стѧжанїє єже мѣше ѿ прѣ-
дѣдъ. нв же бѣше трста, бл͠гоплѡ-
дны  ꙃѣло добры.  сѫ дарѡва селѣ-
нѡмь, ꙗко да н въ том же мльвѫ съ-
творѧтъ сестрѣ егѡ. а проаа єже -

f. 3r
мѣше двжма, всѣ продавь.  събра до-
волно сребро  дасть нщїмь. съблюдꙿ
жє мало сестры рад. тъ же пакы въшє-
дъ въ цр͠квь.  слыша еуⷢ҇лїе г͠ѹ г͠лѧщѹ, нє
пецѣте сѧ ѡ ѹтрьнїмь,  не трьплѧ
к томѹ быт. ꙁшедь,  раꙁда ѡста-
вльшаа ѹбѡгымь. сестрѫ же прѣда-
стъ ꙁнаємымь,  вѣрнымь дѣвам
въ дѣвьскы лкъ. птат сѧ то прѣ-
дѣдѡмь.  прѣбывааше въ подвꙃѣ въ-
нмаѫ себѣ,  тръпѣлвно себє прно-
сѧ. н бѡ бѣшѧ въ єгптѣ тако ѧ-
ст монастре. н же вѣдѣше како
мнс далнѧѫ пѹстынѧ. въсѣк бѡ
хотѧ себѣ вънмат. недалеє ѿ
своѫ вес на єднѣ подвꙃаашє сѧ. бѣ-
ше ѹбѡ блꙁѹ вес старець, ꙁ млада
нѡьскоє жтїе справлъ. сєго
же вдѣвь андѡнїе, поревновавь ємѹ
 пръвѣе ѹбѡ наѧть  тъ жт прѣдъ
вєсным мѣсты.  ѿ тѫдѹ аще слы-
шаше кого деже лбо ѿ подвжнкъ
прѣходѧ скаашє єгѡ, ꙗко прѣмѫ-
драа пела.  не прѣжⷣе въꙁвращаашє
сѧ въ свое мѣсто, додеже б тогѡ в-
дѣль.  ꙗкоже нѣкѫѫ красѡтѫ, добрѡ-
дѣтѣлны пѫть, ѿ тогѡ прємъ,

f. 3v
въꙁвращааше сѧ. тамо ꙋбѡ въ наѧлѣ
прѣходѧ съмыслъ ꙁмѣрѣаше, ꙗкожє
къ ѿ͠ьствѹ не обратⷮ  сѧ, н же рода по-
мнат. всѣкѫ же любѡвь,  всѣко тъ-
щанїе мат ѡ постньстѣ крѣпо-
ст. дѣлааше же  рѫкама. слыша бѡ нє
дѣлаѫ да не ꙗстъ. ѡво ѡ себѣ, ѡво трѣ-
бѹѫщмь раꙁдаваашє. молѣше же сѧ
 ѧсто.  навыкъ ꙗко поⷣбаєⷮ єдномѹ
молт сѧ непрѣстанно. бѡ вънмаа-
ше тако ьтенїа, ꙗко нсѡже ѿ пса-
нныхь ѿпадат долѹ, нѫ въсе жє съ-
дръжат.  тѣмже  того памѧт, въ
мѣсто кнгамь быват.  тако бѡ сє-
бе прводѧ. любмь бѣше въсѣм а-
нтѡнїє. тъ же къ подвжнкѡмь
къ нмже прхожⷣаашє, всѣко покарѣа-
ше сѧ. въ себѣ когожⷣо прѣѡбілїѹ по-
двга  жтю, пораꙁѹмѣвааше. ѡ-
ваго, радѡстноє. ѡваго жє къ мо-
лтвамь быстрѣе ꙁрѣшє. дрѹга-
го же, негнѣванїе. дрѹгаго же л͠кѡ-
любвоє съматрѣашє.  ѡвогѡ
бдѧща. ѡвомѹ добрѡсловѧщѹ
вънмаашє.  сего въ тръпѣн, но-
го же въ постѣхь,  ꙁемнѣамь лѣга-
н. двлѣше сѧ, ѡвогѡ кротѡст

f. 4r
ового же дльготръпѣнїе наꙁраашє. въ-
сѣм же кѹпно еже къ х͠ѹ бл͠гоьстїє.
 дрѹгъ къ дрѹгѹ любѡвь ꙁнаменаа-
шє сѧ. тако спльнень въꙁⷡращаашє сѧ
въ свое мѣсто постньскоє. тѣмже сам
ѿ всѣкогѡ събрааше себѣ,  тьщашє
сѧ на себѣ всѣ проꙗвт. бѡ къ съвъ-
ꙁрастнкѡмь равнымь, не бѣше крамо-
лвь. нѫ тъкмо да не вторы въ бѡлшⷯ
онѣхь ꙗвлѣет сѧ.  седѣаше єже н є-
дного ѡпеалт. въс же ѿ села до-
бролюбеꙁнї къ нмже мѣше ѡбыа
 тако того ꙁрѧще, проꙁываахѫ его б͠го-
любца.  ѡв ѹбѡ ꙗко с͠на, ов ꙗко бра-
та цѣловаахѫ. добрѹ же ненавстн-
къ,  ꙁавстнкь дїаволъ, не тръпѣ-
шє ꙁрѣт въ юнош таково проꙗвлє-
нїє. нѫ нѣкаа поѹаѫ сѧ наѧтъ тво-
рт,  на того дѣат.  пръвѣе ѹбѡ
скѹшаашє єго ѿ подвга съвест.
прложвь ємѹ памѧть стѧжанїѡм,
 ѡ сестрѣ попеенїє.  родѹ прсвоє-
нїє. сребрѡлюбїє. славолюбє.
пщѧ раꙁлны, сласт.  проѧѫ ѿ-
рады жтескы.  конєнѣє жесто-
кодѣтѣл, ꙗко мнѡгь єстъ трѹд
ѡ нє. тажє,  тѣлєсны недѫгъ пр-

f. 4v
лагааше,  лѣтѡмь дльготѫ.  всѣко мно-
го въꙁдвꙃааше на нь прсыпанїє помы-
слѡмь въ съвѣст, хѡтѧ того ѿтръгнѫ-
т пръваго ꙁволенїа.  ꙗко вдѣ себє
врагъ немощна къ андонїєвѹ ꙁволє-
нїю пае прѣборема крѣпостѫ оногѡ-
воѧ.  въꙁдръжанїемь  велкоѫ вѣроѫ.
 падаєма ѧстым андѡнїєвѣм мо-
лтвам. тогда подъпѫпемь рѣва,
ѡрѫжїм свом ѹповаѫ  хвалѧ сѧ
ѡ схь. с бѡ сѫтъ тогѡ нананїа.
въ наѧтцѣ на юнныѧ. прводть на ю-
ннаго. въ нощ бѡ  въ д͠н того съмѫ-
щаѫ  мѫѧ тако. ꙗко  вдѧщѫѧ раꙁꙋ-
мѣт обѣма боренїє. ѡвь ѹбѡ пр-
лагаашє помышленїа скврънна, съ
же м͠лтвам въꙁдръжааше сꙗ.  ѡ-
н же распалѣашє , ѡв же ꙗко стѹдъ
мнѧ, вѣрѡѫ  постомь  м͠лтвоѫ огра-
жⷣааше с тѣло. дїаволъ ѹбѡ прлежаа-
шє ѡкаанны, ꙗко жена прѣѡбра-
ꙁѹѫ сѧ нощѫ.  въсѣкоѫ вещѫ поⷣбѧ
сѧ. толко да андѡнїа прѣльсттъ.
ѡв же х͠ѹ поⷣбѧ сѧ. же того рад бла-
горѡдїє,  мыслъноє д͠ш раꙁѹмѣ-
ваѫ погашаашє ѡного ѧглє  льсть.
пакы же врагъ ѹбѡ вълагаашє гла-

f. 5r
дкое сладѡст. ов же гнѣваѫща сѧ  скръ-
бѧща, поⷣбѧ сѧ прѣщенїю ѡгньнѹ, 
рьвїа бѡлѣꙁн въспомнааше.  прѣ-
лагаѫ она прѣбывааше ѿ схь неврѣ-
жⷣєнъ. бѣшѧ же та въ срамотѫ быває
маа врагѹ. мнѣвш бѡ сѧ поⷣбенъ бꙑ-
т б͠ѹ, ѿ юношѫ ннѣ порѫгань быⷭ҇.  -
жє ѡ пльт  кръв хвалѧ сѧ, ѿ л͠ка
пльть носѧща, въꙁраꙁ сѧ. съпоспѣшь-
ствовааше бѡ ємѹ г͠ь. же пльть наⷭ҇
рад понесе.  тѣло давь на дїаволѧ по-
бѣдѫ. ꙗко въ стнѫ подвꙃаѫщїм сѧ
въсѣко рещ, не аꙁъ, нѫ блгⷣть б͠жа ꙗжє
съ мноѫ. коненѣє же ꙗко не въꙁможє
антѡнїа н въ ьсѡмже нꙁложт ꙁь-
мї, нѫ  пае вдѣше себє ꙁганѣє-
ма ⷥ срⷣца єгѡ. скрежещѫ ꙁѫбы по пса-
нномѹ,  ѹжасаѫ ꙗкожє єсть ѹмо-
мь.  тако по слѣд вещѫ рьнъ томѹ
ꙗвлѣєт сѧ отрокъ.  ꙗкоже ѿпадаѫ,
к томѹже мысльм не въсходть, ꙁ-
гнан бѡ быⷭ҇ лѫкавы. тѣмже л͠ь въ-
спремь глас, гл͠ааше. мнѡгыⷯ ѹбѡ
прѣльстхь, мнѡжашѫѫ нꙁложх.
ннѣ же ꙗко въ мнѡгыⷯ о тебѣ, твоⷯ
трѹдъ прложт сѧ ꙁнемогохъ.
тогда же антѡнїю ѹбѡ въпрашаѫ-

f. 5v
щѹ, кто ты ес таковаа гл͠ѧ мнѣ. абїє
онь горкыѧ спѹст гл͠ы, аꙁъ блѫднца-
мь єсмь дрѹгъ. аꙁъ ѡ не къꙁн  тоѧ
ражⷣєженїа на юноты прѧхъ,  дⷹхъ
любодѣанїа ꙁовѫ сѧ.  елко хощѫ прѣль-
стхь цѣломѫдрыѧ.  колкы лѫкавы
сътворхь ражⷣеженемь. аꙁъ есмъ є-
гоже рад пррⷪ҇къ гл͠ѧ. дꙋхомь любодѣ-
їмь прѣльстсте сѧ. мноѧ бѡ бѣ-
шѧ он прѣльще сѧ. аꙁь есмъ мнѡга-
жⷣ помѫвы тѧ.  толжⷣ въꙁраꙁ-
вы сѧ тобоѧ. андѡнїе же бл͠годарвь
б͠а,  дръꙁнѫвь на н͠бо реⷱ҇ къ немѹ. мнѡ-
го ꙋбѡ добрѣ прѣѡбдѣнь ес, бѡ
рьнъ єс  ѹмомъ.  ꙗко дѣтщь нє-
мощенъ.  н єдна бѡ м єсть пеаль
о тебѣ. г͠ь бѡ мнѣ помощнкъ,  аꙁъ
въꙁрѧ на врагы моѫ. сꙗ слышавь ръ-
ны онъ,  абїе бѣжа съгънѫвь глас.
 ѹстрашв сѧ, к томѹ непрблж сѧ
мѫжев Сє пръваа побѣда антѡ-
нїєва быⷭ҇ на дїавола, пає же сп͠сова.
 се быⷭ҇ того справленїє. грѣхь ѡсѫ-
двшомѹ въ пльт, ꙗко да оправда-
нїє ꙁакона съвръшт сѧ въ наⷭ҇. не по пль-
т ходѧщїхь, нѫ по д͠хѹ. нѫ н же а-
ндѡнїе ꙗкоже ѿбѣгшѹ бѣсѹ, лѣ-

f. 6r
нѣше сѧ проее  нерадѣше ѡ себѣ. н же вра-
гъ побѣжⷣаемь прѣстааше лаѧ. прѣхожⷣаа-
шє пакы ꙗко львь скы нѣкѫѫ внѫ о не-
мь. антѡнїє же раꙁѹмѣвь ѿ псанї,
мнѡгы быт къꙁн вражѫ, ѧсто мо-
лѣшє сѧ вънмаѧ. ꙗко да не въꙁможетъ
срⷣце въ сласт тѣлеснѣ прѣльстт 
нє скѹст. ѡбае н ноѧ ѹловт
къꙁнѫ. єсть бѡ грѣхѡлюбвь врагъ.
пає же  тѣлѡ, тьнѣшее направлѣашє.
да не нѣмь ѹделѣвь, а нѣм првлѣ-
єнъ бѫдєть.  съвѣтѹєть ѹбѡ жесто-
ашм прлѡгы себе въдат.  мнѡ-
ꙃ ѹбѡ двлѣхѫ сѧ о томь. тъ же, ꙗко
лекашаа тръпѣшє. тьщанїе бѡ д͠ш є-
гѡ, въ мнѡꙃѣхь лѣтѣхь прѣбываашє.
 съвѣсть благѫ съдѣваашє въ немь. ꙗ-
коже  малѫ внѫ премлѧщѹ ѿ нѣⷯ.
велко бѡ о семь тъщанїє ꙗвлѣат. в-
дѣше бѡ толко ꙗко многажⷣ прѣбы-
ваѫщѹ ємѹ беꙁ съна въсѧ нощь.  сє
жє, нє єдноѫ нѫ мнѡгажⷣ творѧ, ю-
дмь бѣшє. ꙗдѣшє же  єдноѫ дн͠єм,
по ꙁахожⷣен слн͠ца. дрѹгоц же,  по
двою дн͠ю. многажⷣ же  по етырехъ въ-
кѹшаашє.  бѣше ємѹ пща хлѣбъ
 соль,  пво, вода тъѫ. ѡ мѧсѣ жє

f. 6v
 внѣ лше естъ гл͠ат. пае же н въ ныⷯ
подвжнкѡхъ ѡбрѣтааше сѧ то тако-
во. въ спан же, доволен же бѣше рогоꙁнѣ
тьѫ. вѧщьше же пае на ꙁемл лѣгаашє.
маꙁат же сѧ масломь не хотѣше гл͠ѧ. па-
е же поⷣбаеть юнымь бъдростѫ мѣт
постъ.  не скат раꙁслаблѣѫщаа тѣлѡ.
нѫ поѡщрѣтї е пае къ трѹдѡмь. помѣ-
нѹѧ ѿ апⷭ҇ла реенное. єже егда ꙁнема-
гаѫ, тогда слнѣшї єсмъ. тогда бѡ гл͠а-
ше въꙁмагат д͠шє в нѣ крѣпост, въне-
гда ꙁнемагаѫть тѣлесныѧ сласт. 
бѣше того въ стнѫ прѣславнаа мысль.
н бѡ мѣнѣше лѣтѡмь сътат до-
брѡдѣтѣл пѫть, нѫ любовѫ  ꙁволє-
нїемь. тъ бѡ не мнѹвааше ммошє-
дшааго лѣта. нѫ на въсѣкь д͠нь наѧто-
къ полагаашє подвгь. вѧщьш трѹ-
дъ мѣше къ ѹспѣхѹ. гл͠ѧ къ себѣ пр-
сно пауломь реⷱ҇нноє, ꙁаднѣа ꙁабыва-
ѫще, къ прѣднмь прострат сѧ. по-
мнаѫ же  глаⷭ҇ пррⷪ҇ка ліѫ гл͠ѧща. жвъ
г͠ь ємѹже слѹжѫ  прѣⷣстоѫ прѣд нм
днⷭ҇е. ꙁаꙁраѫще бѡ ꙗко днⷭ҇е гл͠ѧ. не съ-
етааше бѡ ммошеⷣшее лѣто. нѫ ꙗко
прсно ꙁаѧло полагааше, на въсѣкъ д͠нь
тъщаше сѧ себе б͠ѹ прѣдъставт.  та-

f. 7r
кова обыаа. абїе то ѹстръм сѧ на горѫ.
нѫ  пакы врагь вдѧ егово тьщанїе,  хо-
тѧ прѣсѣщї е, полож на пѫт сребръно
блюдо велкъ мътъ. андѡнїе же раꙁѹ-
мѣвь добрѹ ненавстнка хытрость,
ста на блюдо ꙁрѧ  еже въ немь дїавола ѡ-
блааше гл͠ѧ, ѿкѫдѹ въ пѹстын блю-
до, нѣⷭ҇ съ пѫть ѹтрыєнъ, н же естъ
слѣдъ ходѧщїмь ꙁдє кымь. Съпадъ-
шее же, не могло б сѧ ѹтат велко сѫ-
ще, нѫ  погѹбт мѣсто. се хытрѡⷭ҇
дїаволѣ быⷭ҇. не прѣсѣеш м ѡ семь -
ꙁволенїє дїаволє, то с тобоѧ въ погы-
бѣль.  сє антѡнїєв гл͠ѧщѹ, сє-
ꙁе ѡнъ ꙗко дымь ѿ лца ѡгню. тажє
пакы к тѡмѹ не мътъ, стнно ꙁла-
тѡ повръжено ѹꙁрѣ ммоходѧ, л
врагѹ покаꙁавшѹ є, л нѣкоеѧ слоѧ
болшеѧ скѹшаѫ страⷣлца.  ꙗвлѣѫщꙋ
дїаволѹ, ꙗко н стннаго мѣнтъ ꙁла-
та попеєнїе. н же тъ скаꙁа н же мы
раꙁѹмѣхѡмь. ѡбае ꙗко ꙁлато бѣ-
шє вдмоє. андѡнїе же мнѡжьствꙋ
ѹбѡ поюдв сѧ.  ꙗко ѡгнь велкъ
тако того ммоде, ꙗко н въꙁвратт
сѧ. нѫ  пѫтемь потъщат сѧ толко
ꙗко съкрыт  ѹтат мѣсто. пає

f. 7v
же ѹб[ѡ] вѧщее прострѣть, прлежанїемь
ѹстрьм сѧ въ горѫ.  въшедъ въ пѹсты-
нѧ лѣта рад. хыꙁнѫ спльненѫ гадѡвь
обрѣть. на онь полъ рѣкы, прѣведе себє
 въсел сѧ въ нь. гадѡве же ꙗко нѣкым
гонм, абїе ѡтдѡшѧ. тъ же въходъ
ꙁаградвь,  хлѣбъ мѣсѧцомъ шест-
мь положвь. творѧт же се ѳвеане мно-
гажⷣ,  прѣбываѫтъ въсе лѣто неврѣд-
м, мы вънѧтръ водѫ. ꙗко не въходмыⷯ.
съкрыв сѧ въ монастр еднъ прѣбываа-
ше вънѧтръ. н же то сходѧ, н же пр-
ходѧщїхъ поꙁорѹѫ. тако же многа
лѣта сътворвь  тако въꙁдръжѫ сѧ. на
всѣко лѣто тъѫ съвышє ѿ крова дво-
цеѧ премлѧ хлѣбы. прходѧщ же къ
немѹ ѿ ꙁнаемыⷯ, понеже не ѡставлѣа-
шє хъ вънѧтръ вънт. ꙁвънѹ мно-
гажⷣ д͠нь  нощь творѧщє. слышахѫ
народѡмь вънѧтръ мѧтєжь творѧщѫѫ
 щѹкы дѣѫщѫѫ. гласы спѹщаѫщѫ
люты,  гл͠ѧщє. ѿстѫп ѿ жлщь на-
шхъ, то єстъ тебѣ  пѹстын. н съ-
тръпш бѡ нападанїа наша. въ
пръвѣє жє ѹбѡ быт нѣкыѧ съ нмъ
борѧщѫѫ сѧ л͠кы,  тыѧ лѣствцам въ-
хѡдѧщѫѫ къ немѹ. творѣше сѧ въ нѣ-

f. 8r
шнїмъ ꙗкоже нѣкомъ проꙁорцемь прн-
кшє, нкого же вдѣшѧ. тогда раꙁѹмѣ-
вше бѣсѡмъ быт смъ. ѹбоавше сѧ. с
антѡнїє прꙁываахѫ. он же пае тѣхъ
послѹша, неже онѣхъ мѣнѣше.  прше-
дъ блꙁѹ вратъ молѣше люд ѡтт  не
боат сѧ. тако бѡ гл͠ааше бѣсовѡмъ,
мъты творт на ѹстрашаѫщїх сѧ.
вы же ѹбѡ ꙁнаменавше сѧ дѣте дръꙁнѫ-
вше, а схъ ѡставте рѫгат сѧ себѣ.
ѡв ѹбѡ дѣхѫ огражⷣен ꙁнаменїємъ
кртⷭ҇нымъ. съ жє прѣбывааше нм жє
врѣжⷣаємъ м. н же стѫжааше с трꙋ-
дѧ сѧ. прлог бѡ бывааше ємѹ вышнїⷯ
вдѣнї.  врагѡмъ немощь, мнѡгымъ
ємꙋ трꙋдѡмъ поко дааше,  на вѧщ-
шѫѫ бъдрѡⷭ҇ готовѣше. бѡ ѧсто пр-
хожⷣаахѫ ꙁнаємї, мнѧще обрѣст его
мрътва.  слышаахѫ того поѫща. да въ-
скръснетъ б͠ъ,  да раꙁыдѫт сѧ въс вра-
ꙃ его,  да бѣжѫтъ ѿ лца его въс нена-
вдѧщї єго. ꙗко щѣꙁаєтъ дымъ да
щеꙁнѫтъ.  ꙗко таєтъ восꙿкъ ѿ лца
ѡгню, тако да погыбнѫтъ грѣшнц
ѿ лца б͠жа.  пакы, въс ѧꙁыц ѡбꙑдо-
шѫ мѧ.  менемъ г͠немъ протвлѣа-
х сѧ мъ. к͠ ѹбѡ блꙁѹ скона лѣтъ.

f. 8v
тако ѡ себѣ трѹдѧ сѧ. н же сходѧ, н
же ѿ кыⷯ ѧсто поꙁорѹемъ. потом жє
мноꙃѣмъ желаѫщмъ.  хотѧщїмъ по-
двгѡмъ его ревноват. нѣм же ꙁнає-
мымъ пршеⷣшмъ,  нѫжⷣеѫ врата
нꙁложьшмь нꙁъ ємше.  ꙁыде а-
нтѡнїє ꙗкоже ѿ нѣкыхь невъꙁаход-
мыⷯ танножтеленъ,  б͠гоносецъ.  то-
гда пръвѣє ѿ хыꙁа ꙗв сѧ пршеⷣшїмъ
къ немѹ. он жє бѡ ꙗко вдѣшѫ южⷣаа-
хѫ сѧ вдѧще того, єже тѣлѡ тожⷣе мѧ-
ще  сѫщъство,  н же тѹно, н же ѿ
поста стънено, л ꙗко ꙋстрашено
ѿ бран вражѫ. тако бѡ бѣше, ꙗкоже
прѣжⷣе ѡшества. ꙗвѣ дѣахѫ ємѹ,
д͠шеѧ пакы стъ  нравѡмъ. н бѡ ꙗ-
ко ѿ пеал скѫтанъ бѣше, н же ѿ сла-
дѡст ꙁлїанъ. н же ѿ сманїа л ѹ-
нынїа съдръжмъ, н же вдѣвъ нарѡ-
дъ смѫт сѧ. н же ꙗко толцѣм цѣло-
ван веселѣше сѧ. нѫ вес бѣ равенъ, ꙗ-
ко ѿ слова направленъ.  еже по есть-
ствѹ стоѫ. мнѡгы бо ѿ пршеⷣшїхъ
тѣлѡмъ стражⷣѫщїхъ, цѣл г͠ь є-
го рад,  дрѹгыѧ ѿ бѣсѡвъ ѡст.
блгⷣть же вънегда гл͠ат дааше андѡ-
нїѹ.  тако бѡ мнѡгы скръбѧщѫѫ

f. 9r
ѹтѣшааше. ны же гнѣваѫщѫѫ сѧ смрѣ-
вааше въ дрѹжбѫ.  въсѣмь гл͠ѧ нсѡ єжє
въ мрѣ ꙁволт ѿ любве хвⷭ҇ы. бесѣдꙋѫ
же  ѹѧ, въспомнат ѡ бѫдѫщїх бла-
гъ.  се же на наⷭ҇ бывшее л͠колюбїе б͠жє.
же не пощѫдѣ своего еднорѡⷣнааго с͠на.
нѫ наⷭ҇ рад въсѣⷯ прѣдаⷭ҇ себе. ѹвѣща мно-
гы ревноват нѡьскомѹ жтїю.  тако
бышѧ въ гораⷯ монастре.  пѹстынѧ, гра-
д бышѧ мнхѡмъ. ꙁшеⷣшїхъ ѿ своⷯ,
 напсавшїхъ єже на н͠бсехъ жтіє.
потрѣба же бѣше полѣщене брат. -
спльнень бѣше ꙁрѧ  коркодлѡмъ.  тъ-
ѫ помолв сѧ, наде сам же  въс сѫ-
щї съ нмъ, продѡшѧ неврѣжⷣен. 
въꙁвратвше сѧ въ монастрь, тѣх жⷣе
мѣше стѣхъ юношьскы трѹдъ поꙋ-
аѫ прсно.  сѫщїмь мнхѡмъ бъдрѡ-
сть растѣше. дрѹгым же мнѡжашѫѫ
въ любѡвь постньскѫ двꙃааше. 
скоро влѣкѫщѹ словѹ, мноꙃ бышѧ
монастре.  въсѣмъ ꙗко ѿц͠ъ наста-
влѣет сѧ. въ едн же д͠нь ꙁшедъ,  въ-
сѣмь мнхѡмъ пршеⷣшїмъ къ немꙋ.
 молѧщм сѧ ѿ него слышат словѡ.
гл͠ааше къ нмъ єгпетꙿскомъ гласомъ.
С псанїа ѹбѡ доволна быт къ поѹ-

f. 9v
енїю. нам же добро еⷭ҇ ѹтѣшат дрѹгъ
дрѹга. въ вѣрѣ подвꙃат словесы.  вы
же ꙗко ѧда прнѡсте ѿц͠ев гл͠ѧще ꙗ-
же вѣсте. аꙁ же ꙗко въꙁрастомъ старѣ
въ ваⷭ҇ ꙗже вѣдѣ,  ꙗже навыкохъ да прѣ-
дамъ. да бѫдет же прѣжⷣе ѡбщее въсѣмъ.
таковое тъщанїе. не ѡслабѣт н же стѫ-
жат с въ трѹдѣхъ. н же гл͠ат ꙁамꙋдѣ-
хѡмъ въ постѣхъ, нѫ пае ꙗко ꙁанаѫ-
ще на въсѣкъ д͠нь. бъдрость да въꙁраст-
мъ. въсе бѡ лⷭ҇коє жтє, ѹмалено є-
стъ. сътаемо къ бѫдѫщїмь вѣкѡмъ.
ꙗкоже  въсѣ лѣта наша, нсѡже сѫтъ
къ вѣномꙋ жвѡтѹ. въсѣка же вещь
въ мрѣ настоѫщїмъ продаєт сѧ.  ра-
вно бѡ равнѣмъ, ктѡ ꙁмѣнѹетъ. ѡ-
бѣтоване же вѣнаго жвѡта. малѣ-
мъ смъ кѹпѹєт сѧ. псано бѡ естъ.
дн͠е жвѡта нашего, въ нхже о͠ лѣⷮ.
аще л же въ слахъ п͠ лѣⷮ.  более хъ
трѹдъ  болѣꙁнь. егда же ѹбѡ п͠ лѣⷮ
въсѣхъ прѣбѫдемъ въ постѣхъ. нера-
вно с т͠ымъ лѣтѡмь црⷭ҇твѹемъ.  на
ꙁемл потрꙋдвше сѧ, не на ꙁемл на-
слѣдмъ, нѫ на нб͠с обѣтованїе. 
пакы тлѣнно ѿложвше тѣлѡ, не-
тлѣнїе въспрїмемъ. тѣмже ѧда да

f. 10r
не стъжм с. н же да творт сѧ намъ мѹдѣ-
т л то велко творт. нѣсѫт бѡ досто-
ны стрⷭ҇т сего врѣмене, еже къ бѫдѫще ѿ-
крыт сѧ на наⷭ҇ славѣ. н же въ мрѣ вдѧще
непщѹем сѧ, велкым нѣкым прѡбрѣ-
тше сѧ. бѡ та въсѣ ꙁемлѣ, мала къ всє-
мѹ нб͠с єстъ. аще въсе ꙁемл господїє
был бхѡмъ,  ѿрцал сѧ бхѡмъ въсеѧ
ꙁемлѧ, нтоже достонно бѣше пакы къ
црⷭ҇твю нбⷭ҇номѹ. ꙗкоже аще кто не рад-
тъ едноѫ мѣдныѧ цѧты, ꙗко да прѡ-
брѧщетъ ꙁлатыⷯ цѧтъ р͠. тако  въсе ꙁе-
мл г͠ь съ ѿрцаѫ сѧ єѧ. мало ѡставлѣє-
тъ, а сторцеѧ премлетъ. аще л въсѣ
ꙁемлѣ достона нб͠с єстъ, ѡставте
малаа села, ꙗко нсѡже ѡставлѣѫ.
же аще л домъ л ꙁлато довѡлно ѡ-
ставтъ, недостотъ хвалт л ѹнꙑ-
ват. нако же ѹбѡ поⷣбаетъ намъ мѣ-
нт. ꙗко аще понѣ не ѡставмъ добрѡ-
дѣтѣл рад, нѫ послѣд ѹмраѫще ѡста-
влѣемъ въсѣ многажⷣ мже не хѡщемъ.
ꙗкоже въспомѣнѫ цр͠ковнкъ. ьсѡ рад не
съправлѣѫщемъ ѡставлѣемъ, ꙗко да
 црⷭ҇тво наслѣдѹемъ. сего рад н же стѧ-
жавате по наⷭ҇ желанїе да прметъ ктѡ.
каа ѹбѡ полꙃа еже таковаа стѧжават.

f. 10v
ꙗже н въꙁѧт съ сѡбоѧ въꙁможемъ. ꙗже
єⷭ҇ мѫдрѡⷭ҇  правда. цѣломѫдре. крѣпость.
раꙁѹмъ. любѡвь. нщелюбїе. вѣра еже
къ х͠ѹ. беꙁгнѣве. страннолюбїе. са ѹ-
бѡ стѧжавше, обрѧщемъ ѡна прѣⷣ сѡбоѧ
тамо. творѧщаа намъ гостлнцѫ въ ꙁє-
мл кроткыхь. же  см да ѹвѣртъ
ктѡ себе не прѣнемагат.  пае ащє
въмѣнтъ раба своего господна.  хотѧ-
ща господнѹ работат. ꙗкоже бѡ рабъ
не смѣетъ рещ, понеже вера работахъ,
не работаѫ днеⷭ҇. н же ммошеⷣшааго лѣта
нанат станетъ.  находѧщѫѫ д͠н.
нѫ на въсѣкъ д͠нь ꙗкоже въ єуⷢ҇л псано єⷭ҇.
тожⷣе прлежанїє ꙗвлѣт. ꙗко да госпо-
днѹ своемѹ ꙋгодтъ, ꙗко да не въ бѣ-
дѫ бѫдетъ. тако мы на въсѣкъ д͠нь да
прлежмъ постѣ, вѣдѧще ꙗко аще ѡ є-
дномь д͠н не радмъ. нѫ ꙁа ммошеⷣшее
лѣто ѡставт сѧ, нѫ ꙁа небрѣженїе раꙁ-
гнѣвает сѧ на наⷭ҇. тако бо ѿ еꙁекїлѣ
слышахѡмъ. тако іѹда нощ рад ед-
ноѫ погѹб ммошеⷣшааго лѣта трѹд.
мѣм сѧ ѹбѡ ѧда въꙁдръжанїа.  да не
ѹныємъ, мамы бѡ о семъ г͠а поспѣ-
шнка. Ꙗкоже псано єстъ въсѣкомⷹ
ꙁволвшомѹ бл͠гое,  б͠ъ съпоспѣшъ-

f. 11r
ствѹетъ на бл͠го. а єже не прѣнеⷨгⷶат добро
єⷭ҇. аплⷭ҇кое реⷱ҇нїе поѹат. єже на всѣкъ
д͠нь ѹмраѫ. аще бѡ мы ꙗко ꙋмраѫще на
въсѣкъ д͠нь, мнмь ꙗко н прѣбыт до ве-
ра.  пакы хотѧще спат, мнѣт сѧ н въ-
стат. невѣдомо єстьствомъ жвѡтꙋ
нашемѹ сѫщѹ.  ьтомѹ на въсѣкъ д͠нь
ѿ промысла. тако бѡ прлежѫще.  на
въсѣкъ д͠нь томꙋ жвѫще не съгрѣшмъ.
н же коѧ похот ѡбрѧщемъ, н же на
кого прогнѣваем сѧ. н скровща сътво-
рмъ на ꙁемл. нѫ ꙗко на въсѣкъ д͠нь а-
ѫще ѹмрѣт, беꙁъ съмнѣнїа бѫдемъ.
 въсѣмъ въсѣ да простмъ. желанемъ
жены, л проеѫ скврънныѧ сласт, нка-
ко же ѹдръжмь. нѫ ꙗко ммоходѧщѫѫ
да ѿвратм сѧ. скръбѧще прсно,  про-
ꙁрѧще д͠нь сѫдны. въсегда болшї стра-
хъ подвгъ мѫкамъ, раꙁдрѣшаеть вѧ-
щьшѫѧ сласт.  д͠шѫ ѹклоншѫѫ сѧ въ-
ставлѣетъ. не бѡ наьнше,  въшеⷣшє
ѹже пѫтемъ добрѡдѣтѣл мем сѧ вѧ-
ще ꙗко да додемъ на прѣдлежѫщеє. 
да не въспѧтъ ѡбращаем сѧ, ꙗко жена
лотова. пае же ꙗко г͠ь реⷱ҇, нктоже въ-
ꙁлѡжь рѫкѫ на рало,  въꙁвратв сѧ ѹ-
правленъ есть въ црⷭ҇тво нбⷭ҇ное. а єже ѿ-

f. 11v
врат сѧ нѣⷭ҇ но нто раꙁвѣ єжє раскаат сѧ,
 пакы мрскаа мѫдръствоват. не боте
сѧ слышѫще ѡ добрѡдѣтѣл, н же дв-
т сѧ о мен. н бѡ далее ѿ наⷭ҇ естъ н
же ꙁвънѹ наⷭ҇ съставленно єстъ. въ наⷭ҇ бѡ
єстъ дѣло.  ѹдобна естъ вещь, аще тъѫ
въсхѡщемъ. єдн бо ѿходѧтъ  море прѣ-
хѡдѧть, ꙗко да кнгамь наѹѧт сѧ. мы
же потрѣбѫ не мамы, н же ѡтт црⷭ҇тва
рад нбⷭ҇наго. н же прѣплѹт море добрѡ-
дѣтѣл рад. варв бѡ реⷱ҇ г͠ь, црⷭ҇тво нбⷭ҇ное
вънѧтръ ваⷭ҇ єстъ. не бѡ дѣтѣль еже хотѣт
намъ, тъѫ потрѣбѫ матъ, понеже въ
наⷭ҇ єстъ,  нам съставлена єстъ. д͠ш
бѡ мыслъноє по сѫщъствѹ мѧщ, добрѡ-
дѣтѣль съставлѣет сѧ.  по сѫщьствѹ є-
стъ. вънегда ꙗкоже быⷭ҇ да прѣбываєтъ.
быстꙿ же добраа  праваа ꙃѣлѡ. сего
рад ѹбѡ і͠с наввїнъ порѫаѫ гл͠аше
людемъ, направлѣте срⷣца ваша къ
б͠ѹ і͠левѹ. ѡ͠ан же, правы твортє
стъꙃѧ вашѧ. а єже правѫ быт д͠шѫ се є-
стъ, єже по сѫщьствѹ мыслъное. ꙗко-
же съꙁдана быⷭ҇. пакы же вънегда ѹкло-
нт сѧ, въ ѿвращен по сѫщьствꙋ бѫде-
тъ. тогда ꙁлоба д͠ш нарцает сѧ. ѹбѡ
нѣⷭ҇ неѹдѡбна вещь. аще бесмр͠тнаа ве-

f. 12r
щь прѣбѫдеть, ꙗкоже была естъ. въ дѣтѣл
бѡ єсмы. аще л дръжм сѧ ꙁлыхъ, ꙗко ꙁл
ѡсѫдм сѧ. аще бѡ б ꙁвънѹ въдана вє-
щь, невъꙁможно по стнѣ была б. ащє
л въ наⷭ҇ єстъ, да съхранмъ себе ѿ сквръ-
нныхъ помышленї. ꙗко скровще прє-
мше, да съблюдемъ г͠в д͠шѧ. ꙗко да тъ
поꙁнаєтъ съꙁдане своє. таковѡ сѫщеє
ꙗкожє сътворль естъ. да бѫдет же намъ
подвгъ, ꙗко не мѫт нашего гнѣва.
н же дръжат себе похотм. псано бѡ єⷭ҇,
ꙗко гнѣвъ мѫжа правдѫ б͠жѫ не съдѣває-
тъ. похот же ꙁаенш, ражⷣаєтъ грѣхъ. грѣ-
х жє сътворвъ ражⷣаєтъ смр͠ть. такожⷣе
жвѫще да трѣꙁвм сѧ твръдо. ꙗкоже п-
шетъ въсѣкымъ съблюденїємъ, да съ-
хранмъ свое срⷣце. врагы бѡ мамъ лютыѧ
 лѫкавы непрꙗꙁнныѧ бѣсы,  къ нмъ
да єстъ боренїе, ꙗкоже реⷱ҇ апⷭ҇лъ, н къ
кръв  пльт, нѫ къ наѧлѡмъ  къ м-
родръжцемъ тъмы сеѫ. къ дѹхѡмъ лѫ-
кавымъ. въ нбⷭ҇ныхъ мнѡг бѡ хъ єстъ
нарѡдъ въ нашемъ въꙁдѹсѣ,  далее нѣ-
сѫтъ ѿ наⷭ҇. много же естъ раꙁлїе въ нхъ.
 єже ѡ сѫщьствѣ хъ  раꙁлї многѡ ѹ-
бѡ єстъ словѡ.  нѣхъ вѧщьшїхъ. л ѡ
наⷭ҇ єсть повѣсть са. а єже ѹмомъ пр-

f. 12v
носмое, потрѣбно єⷭ҇ намъ раꙁѹмѣт.
єже на наⷭ҇ ѡнѣхъ лѫкавстве. пръвѣе же
се раꙁѹмѣваемъ. ꙗко бѣсѡве, не ꙗко бѣ-
сѡве ꙁовѫт сѧ тако  бышѧ. нсѡ же ꙁло
сътвор б͠ъ. нѫ  т добр бышѧ, спад-
ше же ѿ нбⷭ҇нааго раꙁѹма.  того рад по
ꙁемл валѣѫще сѧ.  єллны ѹбѡ прѣль-
стшѧ мъты. нам же хрстїанѡмъ ꙁа-
вдѧще. въсѣкъ камень двжѫще,  хо-
тѧще въꙁбрант наⷭ҇ ѿ нбⷭ҇нааго въсхо-
да. ꙗко да ѿнѫдѹже т спадше, мы да
не въꙁыдемъ. тѣмже  мнѡгымъ молтва-
мъ постъ трѣбѣ естъ. ꙗко да кто прємъ
ѿ д͠ха даръ расѫжⷣенїа, д͠хомъ раꙁꙋмѣт
въꙁможетъ, еже на нхъ. котор сѫтъ
ꙁл, котор же ѿ нхъ лѫкавнѣш.  ѡ ко-
торѣмъ наѧлнцѣ, къжⷣо хъ матъ тъ-
щанїє.  како къжⷣо хъ въꙁврашает сѧ 
ꙁбѣгаетъ. мнѡгы бѡ сѫтъ тѣхъ къ-
ꙁн,  ковнаа двꙃанїа. блажены бѡ а-
плⷭ҇ъ,  поⷣбнї томѹ, раꙁѹмѣшѧ тако-
ваа гл͠ѧще. н бѡ та помышленїа не ра-
ꙁѹмѣваемъ. мы же ѿ нхъ скѹшен
быхѡмъ м. побаєт бѡ дрѹгъ дрѹ-
гѹ ѿ схъ справлѣт сѧ. аꙁ бо ѿ ѧст,
скѹшенїе онѣхъ мы, ꙗко ѧдѡмъ гл͠ѧ.
с бѡ аше вдѧтъ въсѫдѹ хрстїаны па-

f. 13r
е же мнхы, трѹдолюбеꙁнѣ прѣспѣваѫщѫ.
пръвѣе же нанаѫтъ.  скѹшаѫтъ мѧ-
щѫѫ пр пѫт съблаꙁны полагаѫще. събла-
ꙁн же хъ сѫтъ лѫкавї съмысл. не поⷣба-
єт же намъ боат сѧ раꙁвѣ тѣхъ. молтва-
м же  постомъ  єже къ б͠ѹ вѣры, падаѫ-
тъ абє он. нѫ  падше не прѣстаѫтъ. та-
же прхѡдѧтъ пакы ѹхыщренм лѫкаво.
вънегда бѡ ꙗвестьвно  сластно похотм.
не въꙁмогѫтъ прѣльстт срⷣце.  наа па-
кы въꙁмагаѫтъ.  проаа првдѣнїа прѣ-
тварѣѫще, ѹстрашт дѣѫтъ. прѣѡ-
браꙁꙋѫще сѧ  поⷣбѧще сѧ женамъ. ꙃвѣремъ
гадѡмъ,  велъствомъ тѣла.  мнѡжъ-
ствомъ во. нѫ  тако не поⷣбаетъ тѣхъ
првдѣнї страшт сѧ. нѣсѫт бѡ н въ
тожє нѫ скоро саꙁаѫтъ. аще  вѣроѫ
 ꙁнаменємъ крⷭ҇тнымъ кто себе огра-
жⷣаетъ. беꙁов бѡ сѫтъ  ꙃѣло бестꙋ-
дн. аще же  тако побѣжⷣен бѫдѫтъ,
 творѧт сѧ вльшьствоват.  прорца-
т по д͠нехъ прходѧщаа. покаꙁаѫще
себе высѡкы. таже  до стропа досѧжѫ-
щѫѫ.  шрѡкы вельствомъ. да хже
не въꙁмогошѧ прѣльстт мысльм. по-
нѣ таковым прлѡгы похытѧтъ. аще
л таковѫ ѡбрѧщѫтъ д͠шѫ ѹтвръжⷣенѫ

f. 13v
вѣроѧ,  надежⷣеѫ покаанїа.  к <т>омѹ пр-
водѧтъ кнѧꙃа своего.  вдѣт сѧ тѣмъ
многажⷣ, госпоⷣ же таковы быт. ꙗко-
же  давола, іѡвѹ ѿкры г͠ь гл͠ѧ. о єгѡ
ꙗко вдѣнїе денцѫ. ѿ ѹстъ его сходѧ-
ще свѣща горѧщѫѧ, спѹщаѫщѫѧ ѡ-
гньныѧ скры.  ѿ ноꙁдрю его сходтъ
дымъ ꙗко с пещ горѧщѫѫ ѡгнь. пла-
мен же ꙁъ ѹстъ его сходтъ. тако бѡ ꙗ-
влѣѫ сѧ бѣсѡвскы кнѧꙃъ, ѹстрашае-
тъ ꙗкоже прѣжⷣе рѣхъ. велкаа гл͠ѧ лѫка-
вы. ꙗкоже прѣжⷣе ѡбл єго г͠ь. іѡвѹ бѡ
гл͠ѧ непщевааше. желѣꙁо ꙗко  плѣвѫ лѫ-
кавы. мѣд же ꙗко дрѣво гнло. непщева-
ше же море на потрѣбленїе. дъно же бє-
ꙁднѣ ꙗко плѣннка. въмѣн беꙁднѫ ꙗко
помостъ. пррⷪ҇кѡм же реⷱ҇, врагъ гнавъ по-
стгнѫ,  пакы нѣмъ въселеннѫѫ въ-
сѧ ѹдръжѫ рѫкоѫ моеѧ. ꙗко гнѣꙁдо ꙗ-
ко ѡставленнаа ꙗца въꙁмѫ.  въсѣкаа
таковаа сверѣпѣт се наьнѫтъ,  ѡбѣ-
щаѫтъ сꙗ, ꙗко да прѣльстѧтъ бг͠овѣ-
рныѧ. нѫ намъ нкако поⷣбаетъ вѣр-
нымъ, мъты єго боат сѧ.  гласѡ-
мъ хъ вънмат. лъжет бѡ,  нсѡже
стнно гл͠етъ. таковаа  толкаа гл͠ѧ 
сверѣпѧ сѧ ꙗкоже ꙁм.  ꙁвлѣенъ быⷭ҇

f. 14r
ѧдцеѧ ѿ сп͠са.  ꙗкоже скотна, съѧꙁѫ прѧ-
тъ въ ноꙁдрехъ.  ꙗко бѣгѹнь грвноѫ свѧ-
ꙁанъ быⷭ҇,  бодомъ прободенъ быⷭ҇ въ ѹстнѣ.
 свѧꙁанъ ѹбѡ быⷭ҇ г͠мъ ꙗко птца. еже грае
ємѹ бꙑт нам хрстїанꙑ.  сє вѣдомо,
єже наше на нхъ ннѣ жтє. же бѡ мо-
ре надѣав сѧ потрѣбт,  въселеннѫѫ ѹ-
дръжат. сє ннѣ не въꙁможетъ въꙁбра-
нт поста нашего. н мене гл͠ѧща на
нь. да не ѹбѡ вънмаемъ, ѡ нхже бѡ
аще гл͠етъ лъжет бѡ. н же да ѹстраша-
єм сѧ првдѣнїа его, лъжна бѡ сѫтъ 
та. н бѡ свѣтъ естъ стнны вдмы.
въ нх же ѹготованнаго ѡгнѣ мъ. па-
е въѡбраженїа, ѡбраꙁъ мѧтъ,  въ
нем же съгараем хѡтѧтъ бꙑт. тѣ-
мъ ѹстра(т... ...)шаѫт сѧ. ѡба-
е ꙗвлѣѫт сѧ.  абе пакы саꙁаем, спа-
коствше же н едномѹ ѿ вѣрныхъ.
 аще же съ сѡбоѧ поⷣбїе хотѧщаго хъ
прѧт ѡгнѣ. тѣмже н тако боат сѧ
ⷯ поⷣбаєтъ блгⷣтѧ рад хвⷭ҇оѧ. н въ то-
же сѫтъ нананїа, льствⷠ ⷪсѫтъ, 
готов на въсе прлагат сѧ.  прѣѡбра-
жат сѧ. многажⷣ бѡ  пѣт съ гласомъ,
творѧт сѧ не вдѧще сѧ.  въспомнаѫ-
тъ ѿ псанї повѣст. єст же вънегда

f. 14v
протат намъ, гл͠ѧтъ с, ꙗже проьтохѡⷨ҇
абе ꙗже въ гласѣ. многащм же спѧще-
мъ намъ, въꙁбѹжⷣаѫтъ на млт͠вѫ,  се
мнѡгажⷣ творѧтъ. въ малѣ веселѧщємъ
намъ єже н спат. єстъ же вънегда прѣ-
лагаѫщє себе, въ ѡбраꙁы мнхѡмъ.  ꙗ-
ко бл͠говѣрн не ꙁдѧт сѧ гл͠ат. ꙗко да поⷣбны-
мъ ѡбраꙁомъ прѣльстѧтъ.  проее  где-
же въсхощѫтъ. првлѣщ прѣльщенныѧ ѿ
нхъ. нѫ не достотъ послѹшат хъ. а-
ще  на молтвѫ въꙁдвжѫтъ. аще  съвѣ-
тѹѫтъ нкакоже ꙗст л клеветат -
л поност творѧтъ. въ нхже нѣкогда
пораꙁꙋмѣшѫ наⷭ҇. не бѡ ꙁа бл͠гоговѣнъ-
ство л стны рад творѧтъ са. нѫ
да не съмыслънꙑѧ въ неаанїе прведѫ-
тъ.  непотрѣбенъ постъ. рекѫтъ. пло-
вѫщѫѫ л͠кы ꙗко много врѣменна,  тѧ-
жкѹ сѫщѹ мншъскомⷹ жтѹ. въꙁ-
бранѧтъ на нѧ подвꙃаѫщѫ сѧ. пррⷪ҇къ
бѡ посланны г͠мъ рыдааше таковыѧ
гл͠ѧ. ѡ горе напаѫ  блжнѣго с въꙁбра-
ненє мѫтно. таковаа бѡ нананїа
єже на добрѡдѣтѣль прносма сѫтъ
пѫтю. г͠ь же самъ ѡ себѣ пае стнно
г͠лѧщмъ бѣсѡмъ. стнѫ бѡ гл͠лаахѫ
ты єс с͠нъ б͠ж. ѡбае ꙁапрѣт  гл͠а-

f. 15r
т въꙁбран. да не когда съ стноѧ  своѫ ꙁло-
бѫ въсѣѫтъ.  быт намъ прлежномъ. н-
когда же таковымъ вънмаѫщє. ащє
 непщꙋѫт сѧ стннаа гл͠ат. бѡ не лѣ-
по мѧщемъ намъ с͠таа псанїа, еже ѿ
сп͠са свободѫ  ѹенїє, премат. ѿ дїа-
вола не съблюдша своего на. нѫ наа ѿ
ныⷯ ѹмѫдрвша. того рад гл͠ѧщомѹ. ѿ
кнжныхъ словесъ въꙁбранѣетъ г͠лѧ. грѣ-
шномꙋ же реⷱ҇ б͠ъ, въскѫѫ ты въꙁвѣщає-
ш правды моѫ.  въспроємлеш ꙁавѣтъ
мо ѹсты твом. въсѣ бѡ творѧтъ,
 прлагат съмѫщаѫтъ. къ прѣльст не-
съвръшеннымъ.  щѹкы ѹбѡ творѧ-
тъ.  смїаѫт сѧ ꙁъѡблно  свскаѫтъ.
да аще бѡ онѣмъ нкто не вънмаетъ.
проее плаѧтъ  рыдаѫтъ ꙗкоже побѣ-
жⷣен. г͠ь же ꙗко б͠ъ ꙁапрѣшаѫ бѣсѡвы,
нам же навыкшмъ ѿ ст͠ыхъ, поⷣбаетъ
по ѡнѣхъ творт.  поⷣбт сѧ мѫжъ-
ствѹ ⷯ. бѡ он, та вдѧще гл͠аахѫ.
вънегда прѣⷣстат грѣшнкѹ прѣдъ
мноѫ, ѡглꙋшахъ  смѣрх сѧ,  ѹмлъ-
ахъ ѿ бл͠гъ.  пакы аꙁ же ꙗко глꙋхъ не
слѹшаⷯ,  ꙗко нѣмъ не ѿвръꙁаѫ ѹстъ
свохъ.  быⷯ ꙗко л͠къ бес помощ. тако
 мы да не слышⷨ хъ, ꙗко нѣсѫтъ ѿ наⷭ҇

f. 15v
н же да послѹшаємъ хъ, аще  на молтвѫ
въставлѣѫтъ, аще  ѡ постѣ гл͠ѧтъ. пр-
логом же поста хъ, пае да съблюдаєм сѧ.
 да не онѣмъ льстм сѧ, въслѣдѹѫщмъ
съ льстѫ. не достот бѡ боат сѧ хъ, а-
ще  прхѡдѧще вдѧт сѧ. аще  смр͠тѧ
прѣтѧтъ. немощн бѡ сѫтъ  нкако мо-
гѫтъ. тъкмо єже прѣтт. ѡ сем бѡ про-
ходѧ рѣхъ.  ннѣ же пространнѣш ре-
щ о нхъ не ѡблѣнѧ сѧ, твръда же намъ
повѣсть да бѫдетъ, пршеⷣшѹ г͠ѹ, паде
сѧ врагъ.  ꙁнемогошѫ слы єгѡ. сего
рад ѹбѡ нкако могы. ѡбае мѫ-
тель пад сѧ  не прѣстаетъ. нѫ аще  сло-
весы понѣ прѣттъ.  ѡ семъ къжⷣо ваⷭ҇ да
раꙁѹмѣєтъ тако,  можетъ прѣѡбдѣ-
т бѣсы. аще бѡ таковым словесы бꙑ-
л бшѧ съпрѧжен, ꙗкоже  єсмы  мы,
слно б тѣм гл͠ат. ꙗко крыѧщѫ сѧ
л͠кы не ѡбрѣтаємъ. ѡбрѣт же пако-
стмъ. аще л могл бхѡмъ  мы  крꙑѧ-
ще сѧ ѹтат сѧ ⷯ ꙁапраѫще двер. а-
ще л нѣсѫтъ тако, нѫ  ꙁатворенѡмъ
дверемъ вънт могѫтъ.  на въсѣко-
мъ мѣстѣ сѫтъ, сам же,  тѣхъ пръ-
вы дїаволъ. сѫт бѡ  ꙁломыслън. 
къ падшїмъ готов. ꙗкоже реⷱ҇ сп͠съ.

f. 16r
спръва л͠коꙋбїца естъ ꙁлобѣ, ѿц͠ъ его
дїаволъ. жвем же ннѣ  пае на нь подв-
жм сѧ. страшлв сѫтъ нтоже могѫ-
щє. н бѡ мѣсто тѣхъ въꙁбранѣетъ ѹ-
хыщрѣт наⷭ҇, н же дрѹгы вдѧтъ наⷭ҇ ꙗ-
ко да пощѫдѧтъ. н же бл͠голюбв, ꙗ-
ко да направѧтъ. нѫ  пае льств сѫтъ.
 нѣⷭ҇ мъ нсѡже мощно, спакостт
добрѡдѣтѣлнымъ,  бл͠гоьствымъ.
 ꙁане не могѫтъ прѣльстт, н сътво-
рт, того рад не творѧтъ, тъѧ прѣ-
тѧтъ. аще бѡ могл бшѧ, не жⷣал бшѫ.
нѫ абїе. дѣлал бшѧ ꙁлоє. готов мѧ-
ще къ семѹ ꙁволенїе, пае же  на наⷭ҇. сє
бѡ ннѣ съшедше сѧ на нхъ гл͠емъ.  ра-
ꙁѹмѣшѧ ꙗко спѣѫщмъ намъ, ꙁнема-
гаѫтъ он. аще бѡ бшѧ мѣл власть,
н єдного ѿ наⷭ҇ хрстїанъ не ѡставл б-
шѫ жвѹ бꙑт. мръꙁост бѡ грѣшномꙋ
бл͠говѣрє.  понеже не могѫтъ, пае себе
ѹꙗꙁвѣѫтъ. ꙁане не могѫтъ нсѡго съ-
творт. хже прѣтѧтъ, та же  ѡно по-
мышлѣт поⷣбаетъ, єже не боат сѧ тѣхъ.
аще бѡ б мощно было мъ, не бшѧ прхѡ-
дл съ народѡмъ, н же првдѣннаа
творѧще. н же прѣѡбраꙁѹѫще сѧ къ-
ꙁньм. нѫ довлѣше едномѹ тъѫ прїт.

f. 16v
 сътворт емѹ еже въсхощетъ  можетъ.
 пае ꙗко въсѣкъ мѣѫ власть, не съ мъ-
томъ ѹбваєтъ, н же съ множъствѡмъ
ѹстрашаетъ. нѫ абїе ꙗкоже хощетъ, вла-
стѫ съдѣваетъ. бѣсѡве же, нсѡ могѫще
граѫтъ ꙗко въ сѣн.  прѣтварѣѫще ѡ-
браꙁы,  дѣт страшѫще множьствѡмъ
првдѣнї. ѿ нхже пае небрѣгом,
 немощн подѡбно быт. стнны бѡ
агг͠лъ посланъ быⷭ҇ ѿ б͠а на асріѫ. не по-
трѣбѫ мѣ народѡмъ, не ꙁракомъ вънѣ-
шнмъ. не плщомъ н щѹкомъ. нѫ т-
хоѫ властѫ сътвор.  ѹб абїе, р͠ 
п͠е тꙑсѧщъ. въ то же могѫще бѣсѡве, ꙗ-
ков же сѫтъ ѡн. аще мъты ѹстраш-
т тако покѹшаѫт сѧ. аще л же ктѡ
іѡва въспомѣнетъ  реⷱ҇тъ, пото ннѣ
ꙁыдє дїаволє, въсѣ ꙗже на нь сътвор,
 мѣнїа его ѡбнаж. дѣт же ѹбвъ.
 на него нанесе гнѡ  болѣꙁнь. да раꙁꙋ-
мѣєтъ таковы, ꙗко не б дїавѡлъ въ-
ꙁмоглъ. нѫ б͠ъ прѣдавы томꙋ на скѹ-
шенїе ѡва. тѣмже не могы сътвор-
т. прос,  прѧтъ. ꙗко ѿ сего пає
поꙁнанъ бываетъ врагъ ꙗко хотѧ.
нѫ н єдного въꙁможе л͠ка праведна.
аще бѡ б моглъ, не б  прослъ. прос-

f. 17r
в же едноѫ  второє. нѫ ꙗвлѣет сѧ немоще-
нъ,  нсѡ могы.  нѣⷭ҇ юдно, єже на іѡва
не въꙁможе, деже н на скѡты егѡ не быⷭ҇
пагѹба, аще не б попѹстлъ б͠ъ. нѫ н
надъ свнїам матъ власть. молѣхѫ
бѡ сѧ, ꙗкоже въ еуⷢ҇л псанно естъ, г͠ѹ гл͠ѧ-
щѹ. повел намъ вънт въ свнїѫ. аще
 надъ свнїам не матъ власть, колм
пае по ѡбраꙁѹ бывшѫѫ л͠кы, не ѡбла-
даетъ. б͠а бѡ єдного боат сѧ поⷣбаетъ,
тѣх же небрѣщ  нкако боат сѧ. нѫ 
пає елко аще сътворѧтъ, да прострае-
мъ мы постъ на нхъ. велко бѡ естъ ѡ-
рѫжїе на нхъ жтіе право,  еже къ б͠ѹ
вѣра. боѫт бѡ сѧ постнкъ въꙁдръжанїа
рад.  бдѣнїа,  молтꙿвъ. кротост.
тхѡст. нетъщеславїа. несребрѡ-
любїа. смѣреномѫдрїа. нщелюбїа.
млостынѧ. беꙁгнѣвїа.  выше въсѣхъ,
єже къ х͠ѹ бл͠говѣрїе. сего рад въсѣ с
творѧтъ, ꙗко да не мѧтъ попраѫщѫѧ
ⷯ. вѣдѧт бѡ еже на нѧ даннѫѫ блгⷣть вѣ-
рнымъ ѿ сп͠са. томѹ гл͠ѧщѹ. се дахъ
вамъ власть, настѫпат на ꙁміѫ  ско-
рпѫ,  въсѧ слѫ вражѫ. аще бѡ  про-
рцат творѧт сѧ, да не прложт сѧ кто.
многажⷣ прѣжⷣе д͠н глеⷮ, по д͠н срѣтаѫ-

f. 17v
ще братїѫ.  прхѡдѧтъ ѹбѡ он. нещѫ-
дѧще слышаѫщѫѧ. нѫ ꙗко да вѣроват -
въ съдѣѫтъ тѣхъ.  тогда проее подъ рѫ-
кѫ мѧщхъ погѹбѧтъ. тѣмже недо-
стотъ вънмат мъ. нѫ  гл͠ѧщѫѫ въ-
ꙁдръжат поⷣбаетъ. ꙗко  не потрѣбѫ -
мамы ѿ схъ. то бѡ юдно въꙁлюб, нѣ-
м ѡбраꙁѹѫще сѧ тѣлесы пае же л͠ьскы-
м.  наеншѫѫ т пѫтемъ.  вдѣвше
прѣжⷣе варѣѫще пѫтемъ, въꙁвращаѫтъ.
се  на конь кто въсѣдъ. прѣⷣ глеⷮ варѣѫ -
дѫщаго ногам. мже н въ семъ досто-
тъ юдт сѧ. нсѡ не бывшааго не ꙁнаѫ-
тъ. нѫ едн бѡ єстъ въсѣ вѣды, прѣжⷣе
бытїа хъ. с же ꙗже вдѧтъ, ꙗко татїє
прѣдътекѫще въꙁвѣщаѫтъ. колкы-
мъ ннѣ,  намъ ꙗко събрахѡм сѧ.  бесѣ-
доѫ на нхъ оповѣдѹѫтъ. прѣжⷣе даже
кто ѿ наⷭ҇ ѿшедъ въꙁвѣсттъ. се же  въ-
сѣкъ кто скороходецъ сътворт може-
тъ. прѣжⷣе варвъ мѹднааго. еже бѡ
гл͠етъ таково естъ, аще кто наьнетъ
ходт ѿ ѳвадѫ, л ѿ которыѧ ныѧ
страны, дондеже наьнетъ ходт. не вѣ-
д(ы) аще хощетъ пот. дѫщѫ же того
вдѣт м, прѣдьтекѫтъ,  прѣжⷣе то-
мѹ не прїт, въꙁвѣщаѫтъ.  тако слѹ-

f. 18r
ает сѧ смъ, по д͠н прїт. многажⷣ дѫ-
щемъ,  не въꙁвращаѫщм сѧ, слъгашѫ
он. такоже  ѡ рѣнѣ водѣ естъ, егда
блѧдѧтъ вдѣвше бѡ многыѧ дъжⷣѧ бы-
ваѫщѫѫ въ еѳїѡпстѣ странѣ.  ꙁнаѫ-
ще ꙗко ѿ онѣхъ рѣкъ сплъненїе бываєⷮ.
єгда же прдетъ въ егпетъ вода, прѣⷣ-
текѫще гл͠ѧтъ. се бѡ  л͠ц рекл бшѫ,
аще толко могл бшѫ потещ, єлко о-
н.  ꙗкоже мысль дв͠два, въсходѧщ на
высѡтѫ. пае долѣ бываѫщхъ проꙁрѣ-
вшє грѧдѫщааго.  того прѣдътекѫщ
гл͠аашє прѣжⷣе нѣхъ.  не небывшаа, нѫ
ꙗкоже тогда ммоходѧщаа  бываѫщаа.
тако  т страⷣт волѧтъ,  скаꙁаѫтъ дрꙋ-
гъ дрѹгѹ. ꙗко да тъѫ прѣльщаѫтъ.
аще бѡ промыслъ межⷣѹ, то въсхощє-
тъ ѡ водахъ,  въ пѫть ходѧщмъ. до-
стотъ бѡ емѹ, слъгашѫ емѹ бѣсѡвє.
 прѣльстшѫ сѧ вънмаѫще мъ. тако
бѡ съставлена бышѫ єллнъскаа влъ-
швенїа.  тако ꙁаблѫдшѫ ѿ бѣсѡвъ
прѣжⷣе.  тако прѣста к томѹ льсть. прї-
де бѡ г͠ь, с тѣмъ  ꙁлодѣствомъ хъ,  бѣ-
сѡвы ѹпраꙁнвъ, нто бѡ не ꙁнаѫтъ
ѡ себѣ. нѫ ꙗко тате ꙗже посрѣдѣ себе
вдѧтъ. с сважⷣаѫтъ.  пае съмотрте-

f. 18v
ле сѫтъ, а не провдц. тѣмже аще стннаа,
когда таковаа гл͠ѧтъ. н тако тѣмъ да ю-
дт сѧ кто.  враеве бѡ скѹшене мѧтъ
недѫгѡмъ. вънегда вдѧтъ на нѣхъ тъ-
жⷣе недѫгъ. многажⷣ съматрѣѫще.  ѿ
обыаа ꙁрѧще въꙁдѹшны ѹстро  про-
рцаѫтъ, л ꙁмѫ, л тхѹ въꙁдѹхꙋ
быт.  не сего ѿ бжⷭ҇твнаго промысла тѣ-
мъ. мнѣ кто реетъ прорцат, нѫ ѿ обы-
аа  ѿ скѹшенїа. тѣмже  бѣсѡве, а-
ще  таковаа когда съматрѣѫще гл͠ѧтъ.
да не того рад кто двт сѧ мъ, н же да
вънмаєтъ мъ. то л естъ полеꙁно слы-
шѫщмъ, єже вѣдѣт ѡ схъ, прѣжⷣє
д͠нехъ прходѧщаа, л каа естъ потрѣ-
ба, таковаа раꙁѹмѣт, аще  стнно
ꙁнаетъ, нѣстъ бѡ се добрѡдѣтѣл ѹстрое-
нїє. н же ѡбыаѹ благомѹ съ раꙁѹмъ.
нкто бѡ ѿ наⷭ҇ сѫдт сѧ по то не вѣстъ. 
н еднъ блажт сѧ, ꙗко наѹл сѧ естъ
 поꙁна. нѫ въ схъ къжⷣо матъ сѫдъ. а-
ще вѣрѫ съблюлъ бѫдетъ.  ꙁаповѣд ѹ-
сръдно съхранлъ. мже не поⷣбаетъ, ѡ
мноꙃѣ творт с. постт же сѧ  трѹ-
дт. да прораꙁѹмѣваемъ. н же того
постньскѫѫ мъꙁдѫ стѧжат. нѫ да
помощнкъ намъ еже на дїавола побѣда

f. 19r
г͠ь бѫдетъ. аще л, како се прораꙁѹмѣва-
т намъ бѫдетъ. да ощаемъ съмыслъ. а-
ꙁ бѡ вѣрѹѫ. ꙗко ѡщаема д͠ша въсѫдѹ
 по естьствѹ стоѫщ, можетъ проꙁорлва
быт.  множаша далее ꙁрѣт, пає
бѣсѡвъ. мѧщ ѿкрываѫщааго є г͠а. ꙗ-
ко бѣшѧ вдѧще елсеѡва гееꙁїа.  ꙁрѧ о
не стоѫщѫѫ слы, вънегда бѡ прходѧ-
тъ въ нощ къ намъ.  хотѧтъ бѫдѫщаа
гл͠ат. л г͠лѧтъ. мы есмы аг͠гл.  не въ-
нмате лъжѫт бѡ. аще л хвалѧтъ по-
щенїе ваше,  блажѫтъ ваⷭ҇, н же послꙋ-
шате хъ. н же како брѣжате схъ.
ꙁнаменате же пае себе,  въ домѹ мо-
лтвѫ дѣте.  вдте тѣхъ бываѫщⷯ,
невдм. страшлв бѡ сѫтъ ꙃѣло, 
боѫт сѧ ꙁнаменїа г͠нѣ крⷭ҇та. понеже бѡ
тѣхъ ѡбнажвъ ѡбл сп͠съ. аще л
бестꙋднѣш стоѫтъ, ѡбраꙁѹѫще сѧ
раꙁлемъ,  мътанїємъ, не ѹстра-
шате сѧ, н же двте сѧ. н же ꙗко до-
брымъ тѣмъ вънмате. добрым бѡ
 ꙁлымъ пршествемъ, ѹдобно 
мощно естъ раꙁѹмѣт. б͠ѹ подаѫщѹ
таковѡ, ст͠ымь вдѣнїемъ. нѣⷭ҇ съмѫще-
нно, не въꙁгл͠ет бѡ н въꙁъпетъ. н же
слыштъ ктѡ глаⷭ҇ его. тх бѡ бываєтъ

f. 19v
 кротокъ. ꙗко абїе радость  веселїе  дръꙁо-
сть бываетъ д͠ш, єст бѡ съ нмъ г͠ь. еже є-
стъ намъ радость, б͠а ѡц͠а сла. мысл же
еѧ беꙁмльвны.  несъмысльн прѣбываѫтъ.
ꙗко ѡꙁарѣем тоѧ, ꙗвлѣемыѧ вдѣт. же-
ланїе бѡ бжⷭ҇твныⷯ҇,  бѫдѫщхъ е въходтъ.
 хотѣнїемь пае въмѣстт сѧ мъ, аще по-
т съ нмъ. аще л ꙗко ͠лц нѣцї ѹбоѫт сѧ
добраго вдѣнїа. ѿемлѧтъ ꙗвлѣем, стра-
хъ абїе любѡвѫ. ꙗкоже сътвор гаврїлъ
ꙁахарев.  ꙗвльш сѧ аг͠глъ на бжⷭ҇твнѣ-
мъ гробѣ. женамъ,  пастыремъ. гл͠ѧ въ є-
уⷢ҇л не боте сѧ. естъ страхъ ѡнѣхъ, тако-
во ꙋбѡ ст͠ымь вдѣнїемь. ꙁлых же наше-
стве,  ꙗвленїе съмѫщенно, съ щѹкѡмъ
 гласомъ  веплемь. ꙗка же бываетъ юныⷨ҇
ненакаꙁаннымь, подвꙃанїа раꙁбѡн-
кѡмъ. ѿ нхже абїе бываєтъ страхъ д͠ш.
мѧтежь  нестроенїе мыслемъ. ѹнынїє.
ненавсть къ постнкѡмъ. дрѧхлость.
пеаль, въспомнанїє свомъ.  страхъ
смр͠т.  проее желанемъ ꙁлымъ мало-
дѹшїє къ дѣтѣл.  ѡбыаѹ нестрое-
нїе. вънегда бѡ вдѣвшемъ боат сѧ. а-
ще ѹбѡ абїе страхъ ѿмет сѧ.  въ оно-
го мѣсто бѫдетъ радость нескаꙁаннаа.
 бл͠годꙋшїе  дръꙁость  въꙁъставленїе

f. 20r
 помыслѡⷨ ꙸбеꙁмльвїе,  проее, елка прѣжⷣє
рѣхъ.  мѫжьство же  любѡвь къ б͠ѹ. дръꙁа-
те  молте сѧ. радост бѡ  ѹстроєнїе д͠ш ꙗ-
влѣѫтъ. сего стлⷭ҇тво, тако авраамъ вдѣ
б͠а  въꙁрадова сѧ.  іѡ͠анъ бывшоомѹ гласꙋ
ѿ б͠цѫ марѫ, въꙁъгра сѧ радощам. аще
л же ꙗвльшїм сѧ нѣкымъ мѧтежъ бѫде-
тъ,  щꙋкъ ꙁвънѹ,  свѣтло носмое м-
рско,  прѣщенїе смр͠т. елкаа прѣжⷣе рѣхъ.
раꙁѹмѣте ꙗко ꙁлыⷯ єсть прхожⷣенїє. бѡ
 се да бѫдетъ вамъ вѣдомо. вънегда кымъ
прѣбываеть страхъ д͠ш, пршестве врагѡ-
мъ єстъ. не ѿемлѧт бѡ страхъ такѡвы-
мъ бѣсѡве. ꙗкоже сътвор,  велкы а-
рхаг͠глъ гаврїлъ, марї  ꙁахарї, ꙗв-
ле сѧ на гробѣ женамъ. нѫ плаь єгда
вдѧтъ страшѫщѫ сѧ, въꙁвращаѫтъ
мъты, ꙗко да  вѧщьшее тѣхъ ѹстра-
шѫтъ. таже въсѣдъше хъ граѫтъ г͠лѧ-
ще, падше поклонте сѧ. єллны ѹбѡ
прѣльстшѧ.  тако прѣльстшѫ ѧ,  въ-
мѣншѫ сѧ лъжементꙿстї бѡꙃ. наⷭ҇
жє не ѡстав г͠ь прѣльщенѡмъ быт ѿ
дїавола.  вънегда же таковаа томѹ
творѧщѹ првдѣнїа. ꙁапрѣщаѫ реⷱ҇,
д ꙁа мѧ сатана. псано бѡ єстъ, г͠ѹ
б͠ѹ твоемѹ поклонш сѧ,  томѹ є-

f. 20v
дномѹ послѹжш. пла же ꙁлодѣ того дѣлѣ
да не брѣжет сѧ нам. еже бѡ реⷱ҇ г͠ь, то наⷭ҇ рад
сътвор. ꙗко да  ѿ наⷭ҇ слышѫще бѣс таковыѧ
гласы, въꙁвращаѫт сѧ г͠а рад. смь тѣмъ
ꙁапрѣтвшомѹ. не достот бѡ єже бѣсы
ꙁганѣт,  хвалт сѧ. н же ѡ цѣлен
въꙁност сѧ. н пакы ꙁганѣѫщомѹ бѣ-
сы юдт сѧ, тъкмо  неꙁганѣѫщаго жє
ѹнжт. коегожⷣо же пощенїе да съма-
трѣєтъ ктѡ л да ревнѹєтъ,  поⷣбт сѧ.
л да справлѣет сѧ. а єже творт ꙁна-
менїа, не наше естъ, нѫ сп͠стелево дѣло
єстъ. ѹенкѡмъ гл͠аше, не раⷣуте сѧ
ꙗко бѣс вамъ повнѹѫт сѧ, нѫ ꙁане
мена ваша напсана сѫтъ на нб͠сехъ п-
санѡмъ менемь. свѣⷣтельство єсть на-
ше, дѣтѣл  жтїа. а еже ꙁганѣетъ бѣ-
сы, давшааго сп͠са есть блгⷣть сꙗ. тѣмжє
же не добрѡдѣтѣлѫ, нѫ ꙁнаменм хва-
лѧщм сѧ,  гл͠ѧщмь. г͠ не твом л -
менемъ бѣсы ꙁгнахѡмь,  твомь -
менемъ мнѡгы слы сътворхѡмь. ѿ-
вѣщавааше. амнъ гл͠ѧ вамъ, не вѣдѣ ваⷭ҇
не ꙁнает бѡ г͠ь пѫть неьствыхъ. пр-
сно же молт поⷣбаетъ, ꙗкоже прѣжⷣе
рѣхъ, премат даръ расѫжⷣенїе д͠хо-
мъ. да ꙗкоже псано естъ, да не въсѣко-

f. 21r
мѹ д͠хѹ вѣрѫ мете. хотѣлъ ѹбѡ бхь ѹ-
мльат,  нсѡже ѿ себе гл͠ат. довлѣт
же сѧ см тъкмо, нѫ да не въмѣнте с гл͠а-
т просто. нѫ ѿ скѹшенїа стны, вѣрѫ
мете сі повѣст. сего рад аще  беꙁѹ-
менъ бѫдѫ. нѫ вѣстъ послѹшаѫ г͠ь съвѣ-
стъ стое. ꙗко не ѡ себѣ. вашеѫ же рад
любве  велѣнїа. ꙗже вдѣхъ бѣсѡвьна
нанїа. Сꙗ пакы г͠лѧ. колко краты ѹ-
блажшѫ мѧ, аꙁ же проклнаахь ѧ, мене-
мь г͠нмъ. коль краты прорекошѧ ѡ рѣнѣ
водѣ. аꙁ же къ нмь г͠лахъ,  вамъ то єстъ
ѡ семь пеаль. прдѡшѧ ногда прѣтѧ-
ще.  ѡбыдѡшѫ мѧ ꙗко вон съ ѡрѫ-
жемъ  конм.  дрѹгоц ꙃвѣрм  гадѡ-
мъ, спльншѫ храмнѫ.  поахъ, с въ-
ѡрѫж,  с на конхъ, мы же о мен г͠а б͠а
нашего въꙁвелм сѧ.  мл͠твам въꙁ-
вратшѫ сѧ он. прдошѧ въ нощ но-
гда свѣтло првдѣнїе вдѧще, г͠лахѫ.
прїдохѡмь свѣтт антѡнїє. аꙁ же смъ-
жарвь ꙩ поахъ.  абїе погасе свѣтъ неь-
ствыхь.  по мѣсѧцохъ малѣхъ прїдѡ-
шѧ, ꙗко поѫще  г͠лѧще ѿ кнгъ. аꙁ же ꙗ-
ко глѹхъ не слышахь. потрѧсѡшѧ ногда
монастрь. аꙁ же молѣх сѧ, двжмъ
прѣбываѫ раꙁѹмомъ.  потомъ пакы

f. 21v
пршеⷣше, плщь сътворшѫ. свтаахѫ плѧ-
саѫще.  ꙗкоже мл͠твѫ дѣахъ  въꙁлежѫще
поаⷯ ѡ себѣ. абїе наѧшѫ рыдат  плакат
ꙗкоже ꙁнемогше. аꙁ же прославхъ г͠а. н-
ꙁвръгшаго  раꙁоршаго дръꙁость  лютость
хъ. ꙗв же сѧ ногда бѣсъ высѡкъ ꙃѣло,
свѣтлопѣнемь.  дръꙁнѫвъ рекъ аꙁъ есмъ
сла б͠жа.  аꙁъ есмъ промыслъ, то хоще-
ш дат т. аꙁ же плаь, тогда дѹнѫхъ на
него х͠а нерекъ.  бт того наѧхъ,  тво-
рѣх сѧ бт.  абїе толкы, съ всѣм бѣсы
сеꙁе менемъ хвⷭ҇омъ. Прїде же нѣкогда
алѧщѹ м, ꙗко мнхъ лѫкавы мы хлѣ-
бъ мътомъ.  съвѣтоваше г͠лѧ, ꙗжⷣъ  п-
 прѣстан ѿ мнѡга трѹда. л͠къ ес  ты
 хощеш болѣт. аꙁ же раꙁѹмѣхъ емѹ къ-
ꙁн. въстахъ помомолт сѧ. ѡн же не тръ-
пѣ  сеꙁе.  враты ꙗко дымъ сходѧ ꙗв сѧ.
колжⷣ въ пѹстын мъты ꙗввы сѧ ꙁлатѡ-
мъ, да тъкмо коснѫ сѧ  ѹꙁрѧ. аꙁъ поахъ на
него,  ѡнъ тааше сѧ.  многажⷣ бїꙗхѫ
мѧ ранам,  аꙁъ гл͠аахъ нсѡ мѧ ѿлѫ-
тъ ѿ любве хвⷭ҇ы. ѡбае ѡн по томъ бїа-
хѫ себе сам.  не аꙁъ бѣхъ ѹталѣѫ тѣ-
хъ,  ѹпражнѣѫ, нѫ г͠ь бѣ гл͠ѧ. вдѣхъ
сатанѫ ꙗко  мльнѫ с нб͠се спадшѫ. аꙁъ
ѧда въспомннаѫ аплⷭ҇каго гласа. проꙁрѣⷯ

f. 22r
се на себѣ, ꙗко да навыкнете не лѣнт сѧ въ по-
стѣ. н же боат сѧ дїавола, н бѣсѡвь его
мътанїа.  понеже быхъ беꙁѹменъ, повѣ-
ствѹѫ. прїмѣте  се въ ѹтвръжⷣенїе  бе-
ꙁъстраше.  вѣрѫ мѣте м, не лъжѫ бѡ
ѹдар бѡ нѣкогда, нѣкы въ монастр вра-
та моа.  ꙁшедъ вдѣхь нѣкоего высѡка 
дльга. та же въпрашаѫщѹ м, кто ты єс, аꙁъ
єсмъ реⷱ҇ сатана. та же гл͠ѧщѹ м, то ꙋбѡ ꙁде
пршель ес. гл͠аше ѡнъ, то мѧ ѹкарѣѫтъ
тѹне мнс, л въс хрстїанє. пото мѧ
клънѫтъ на въсѣкъ аⷭ҇. мнѣ жє рекшѹ, въ-
скѫѫ тѣхъ мѣш, реⷱ҇ же нѣсмъ аꙁъ мѫ-
ѧ хъ, нѫ сам съмѫщаѫтъ себе. аꙁ бѡ не-
мощенъ быхъ. нѣс л ьлъ; ꙗко вражїа ѡ-
рѫжа ѡскѫдѣшѫ до конца,  грады хъ
раꙁдрѹш. к томѹ мѣста не матъ, н
стрѣлы н града. въс ꙁде хрстїане бышѧ
 проее  пѹстынѣ спльн сѧ мнхъ. себе
да съматрѣѫтъ,  да не тѹне мѧ проклнаѫ-
тъ. тогда поюдх сѧ аꙁъ, г͠неѫ блгⷣтѧ
рѣхъ къ немѹ, прснолъжѫ сы  нко-
гда гл͠ѧ стнѫ. ѡбае се ѹбѡ  не хо-
тѧ реⷱ҇ стнѫ. х͠с бѡ пршедъ немощ-
на тѧ сътвор. нꙁложвь ѡбнаж. ѡ
же слышавь сп͠сово мѧ.  не тръпѧ то-
гово ѡпаленїє, невдмъ быⷭ҇. да ащє

f. 22v
 самь дїꙗволъ сповѣда нсѡже могы, поⷣ-
баетъ  въсѣко небрѣщ того н бѣсѡвь е-
гѡ. враг же ѹбѡ свом ѱы, толкы ма-
тъ къꙁн. мы же раꙁѹмѣвше тѣхъ немо-
щь. небрѣщ тыѧ можемъ смъ ѡбраꙁом,
да не спадаемъ съмысломъ. н да въмѣнмъ
въ д͠ш страхъ. н да прлагаемъ себѣ бо-
аꙁнь. гл͠ѧще еда ѹбѡ бѣсъ ѿвратт мѧ,
егда понесъ нꙁложт мѧ; л вънеꙁаа-
пѫ прстѫпвь съкрѹштъ; нкако да
помышлѣемъ таковаа. н да скръбмъ
ꙗко погыбшї. да надѣем же сѧ плаь  раⷣуе-
м сѧ. ꙗко сп͠саем въсегда помышлѣѫ-
ще въ д͠ш, ꙗко г͠ь съ нам естъ.  побѣ-
двы  ѹпраꙁнв хъ.  да раꙁмыслть
 помышлѣемь прсно, ꙗко бѫⷣщѹ г͠ѹ съ нам,
нсѡ бо намъ враꙃ сътворѧтъ. пршеⷣшє
бѡ, ꙗковы же ѡбрѧщетъ наⷭ҇, таков  ѡн
бываѫтъ къ намъ. нѣкыѧ же ѡбрѣтаѫ-
тъ въ наⷭ҇ съмыслꙑ тако  он мъты въѡ-
браꙁѹѫтъ. аще бѡ страшѫщѫ сѧ ѡбрѧ-
щѫтъ  съмѫщены, абїе он ꙗко раꙁбѡ-
нц мѣсто нестрѣгомо ѡбрѣтше въхо-
дѧтъ.  еже въсе бѣсъ мышлѣемъ, съ съ
прлогѡмъ творѧтъ. аще бѡ вдѧтъ наⷭ҇
боѫщѫ сѧ  страхѹѫщѫ сѧ, вѧщьшї въ-
ꙁвращаѫтъ страхъ, мъты  прѣщенм.

f. 23r
 тако въ тѣхъ стражⷣетъ ѹбогаа д͠ша. аще
л обрѧщѫть наⷭ҇ о г͠,  съмышлѣѫщѫ о бѫдѫ-
щїхъ бл͠гъ,  помышлѣѫщѫѫ ꙗже о г͠.  ра-
ꙁѹмѣѫщѫ ꙗко въсѣ въ рѫкѹ б͠жю сѫтъ. 
нкако можетъ бѣсъ на хрстїаны. н же ве-
сма власть мѧть н на кого. вдѧще огра-
жⷣеннѫ д͠шѫ таковым словесы, ѿвраща-
ѫт сѧ посрамлен. тако іѡва ѹбѡ вдѣвъ
огражⷣенна, отде ѿ него. ѹдѫ же ѡбрѣ-
тъ нага  ѿ схъ плѣн. ꙗкоже аще хощемъ
небрѣщ врага, да мыслмь г͠нѣ ѹбѡ,  раⷣує-
т сѧ въсегда д͠ша надежⷣеѧ.  ѹꙁрш ꙗко
дымь бѣсѡвскаа гранїа.  плаь бѣжѫщїх,
а не гонѧщхь. сѫт бѡ ꙃѣло ѡн ꙗкоже прѣ-
жⷣе рѣхъ, страшлв аѫще прсно ѹгото-
ваннааго мъ ѡгнѣ.  се же въ бестрашїє
мате на онѣхъ, въ себѣ ꙁнаменїе. въне-
гда же кое првдѣнїе бѫдетъ, не прѣжⷣе спа-
ды въ страсѣ. нѫ ꙗково же да бѫдетъ. дръ-
ꙁнѫвъ въпрос ты пръвѣе, ты кто ес  ѿ-
кѫдѹ.  аще бѫдетъ с͠тыхь вдѣнїе, ꙁвѣ-
ствѹѫть т.  страⷯ тво въ радость прѣло-
жѫтъ. аще л дїаволское како бѫдетъ.
абе ꙁнемаеть. вдѧще ꙁдравь съмыслъ
не съмѫщенїа бѡ обраꙁъ, еже въсѣко въпра-
шат. кто ты ес  ѿкѫдѹ. тако  навїнъ
сѹс, въпросвь раꙁѹмѣ. враг же не ѹта сѧ,

f. 23v

въпросвь данїла. Сꙗ бесѣдѹѫщѹ
андѡнїю, въс радовашѫ сѧ.  ѡвѣмь ѹбѡ
любѡвь растѣше дѣтѣлм. овѣм же мало-
д͠ше ѹтѣшааше сѧ.  дрѹꙃѣмь съвѣсть
покоаше сѧ, въс повновашѫ сѧ, н радт
бѣсѡвⸯстѣ къꙁн. двлѣше сѧ даннѣ ѿ
б͠а блгⷣт андѡнїев на сѫжⷣенїе д͠хвно.
бѣшѫ ѹбѡ въ гораⷯ монастре, ꙗко села -
сплънена бжⷭ҇твныхъ лкъ. поѫщмь лю-
бословѧщмъ, постѧщмъ. молѧщм сѧ.
 раⷣуѫщ сѧ ѡ бѫдѫщї надежⷣ.  дѣлаѫ-
щмь ежє творт млостынѧ. любѡв же
 едномыслє, мѧщмь дрѹгъ къ дрѹ-
гѹ,  бѣшѫ въ стнѫ вдѣт, ꙗкоже
странѫ нѣкѫѫ, ѡ себѣ бывшѫѫ б͠говѣрїа
 правды. не бѣше бѡ тамо ѡбдмъ, -
л ѡбдѧ. н же корꙁна, тръжщномꙋ
събрателю. нѫ множьствѡ ѹбѡ постн-
къ. една же въсѣмь къ добрѡдѣтѣл.
ꙗко  комѹ вдѣвше пакы  монастрѧ,
 таковы мнхѡмъ нъ. въꙁгласт
 рещ, ꙗко добр дѡм тво іакѡве, 
скніѫ твоѫ іс͠лю. ꙗко дѫбравы ѡсѣнѣѫ-
щѫ, ꙗко ра пр рѣцѣ.  ꙗко сѣн ѧже въ-
дрѫж г͠ь.  ꙗко кедры пр водахъ. то
ѹбѡ по ѡбыаѹ ѡ себѣ ѿхожⷣѫ въ сво мо-
настрь. протѧжаше постъ. на въсѣг же

f. 24r
д͠нь стенѣше помышлѣѫ, еже на нб͠сеⷯ ѡбтѣ-
л.  желанїе мы къ нмъ.  съматрѣѫ въсє
двноє л͠еє жтїе. бѡ хотѧ ꙗст  спат.
 ѡ но нѫжⷣ пльтьстѣ прходт тъ-
щаше сѧ. д͠шевны съмыслъ въспомнаѫ. мно-
гажⷣ бѡ съ многым нѣм мнхы хотѧ ꙗ-
ст. въспомѣнѫвь д͠ховнѫѫ пщѫ, ѿре-
е сѧ  далее ѿ нхъ отдє, творѧ стыдѣ-
т сѧ, ꙗще вдѣнїе бѫдетъ, нѣм ꙗдѫщъ.
ꙗдѣше же ѡ себѣ тѣлесныѧ рад нѫжⷣѫ. мно-
гащ же  събратѧ. стыдѧ сѧ ѹбѡ о семъ,
ꙗвлѣѫ же сѧ ѡ полеꙁныхъ, рад словесъ гл͠а-
ше. поⷣбат въсѣко попеенїє даат д͠ш, пла-
ь нежел пльт.  ѡставлѣт нѫжⷣѫ, дѣ-
лма мало врѣмѧ тѣлесе. въсе же пещ сѧ
ѡ д͠ш пає, тоѧ полꙃѫ скат. да не та
нꙁводт сѧ, сластм тѣлесным. нѫ па-
е да тѣло ѿ неѧ кръмт сѧ. се бѡ естъ гл͠е-
мое ѿ сп͠са. не пецѣте сѧ д͠͠ш ваше то ꙗ-
ст, н же тѣлес вашемѹ въ то ѡблѣє-
те є. н же глѹмте сѧ. с бѡ въсѣ ѧꙁы-
ц мрстї щѫтъ. вас бо ѿц͠ъ вѣстъ, ꙗ-
ко трѣбѹєте схъ въсѣхъ. ѡбае прос-
те пръвѣє цртⷭ҇во нбⷭ҇ное,  та въсѣ прложѫ-
т сѧ вамъ. по семъ прїде на цр͠ковь, єже
ѿ маѯмїана тогда бывшее гоненїє ст͠мъ
мѫєнкѡмъ. ведомъ въ алеѯандріѫ

f. 24v
въслѣдовавь ѡставль монастрь гл͠ѧ, дѣ-
мь  мы да потрѹдм сѧ. прꙁваннї бы-
вше, л да ѹꙁрмъ трѹжⷣаѫщѫѫ сѧ. 
желанїе ѹбѡ мѣше мѫт сѧ. прѣдав же
не хотѧ себе. слѹжааше  не хотѧ о себѣ,
нѫ сповѣднкѡмъ въ странахъ въ тє-
мнцахъ. много же тъщанїе на сѫдщ
мѣше. трѹжⷣаѫщѫ сѧ ѹбѡ ꙁванныѧ
поѹаѫ  потвръжⷣаѫ на бъдрѡⷭ҇. страⷣвшѫѫ
же тыѧ, въспремат  проважⷣат, даже  до
сконанїа. сѫдї же ꙁрѧ того,  еже въ не-
мъ бестрашїє.  еже на се тъщанїє. ꙁапо-
вѣда нї е ѿ мнхъ. на сѫдщ ꙗвлѣт сѧ,
н же како въ градѣ ходт.  въс ѹгодно
дрѹꙃї съкрывашѫ сѧ въ д͠нь ѡнъ, андѡнїе
же толко пеаше сѧ, ꙗко пае ꙁмыт еѧпе-
ндтъ на ѹтрѣ. протвѫ высѡтѣ стат,
 ꙗвлѣт сѧ гемонѹ красенъ. въсѣм же
ѡ семъ юдѧщм сѧ,  гемонѹ ꙁрѧщѹ,
 съ номъ свомъ ммоды то неꙁа-
бываємъ стоаше, покаꙁаѫ намъ хрстїа-
нѡмъ дръꙁновенное. молѣше бѡ сѧ  то
пострадат, ꙗкоже прѣжⷣе рѣхъ. тъ же
ѹбѡ жалѹѫ с поⷣбѣше сѧ ꙗко не страⷣвъ. г͠ь
же бѣ того хранѧ д͠шѫ, рад  дрѹгымь по-
лꙃѫ. ꙗко да въ постѣ, єже ѿ псанїа тако
навыкль єстъ, мнѡгымь ѹтель быт.

f. 25r
 тъкмо бѡ вдѧще емѹ подвгы. мноꙃ тъ-
щахѫ сѧ жтїю его ревнтеле быт.  пакы
же слѹжаше сповѣднкѡмь, ꙗко съпрѧ-
женымь. ꙗко трѹдѧ сѧ въ слѹженї, въне-
гдаже гоненїе прѣста,  мѫенъ быⷭ҇ епскопъ
петръ.  ѡтде пакы въ монастрь.  на въ-
сѣкь д͠нь прѣбываѫ тамо.  мѫѧ себе съвѣ-
стѫ.  подвжѫ сѧ вѣрным страстм. -
бѡ постомь многѡмь,  ѧстымь дръжа-
ше сѧ. постѣше бѡ сѧ прсно.  ѡдежⷣѫ жє
мѣше ѹбѡ вънѧтръ власѣнѫ, ꙁвънѹ
же кожнѫ. єже  до сконанїа съблюде. н
тѣхъ сквръны рад водоѧ ѡмывь. н же ве-
сма нѡꙃѣ ѡмывь. л просто тыѧ въ во-
дѫ свѣне нѫжⷣѫ, въсхотѣ въложт. н же
ѡбнажена того кто вдѣвь. н же како кто
тѣло антѡнїево вдѣвь наго, тъѫ егда
сконав сѧ погребенѹ быт. ѡшелъство-
ват же томѹ, прложвшѹ сътворт
врѣмѧ, ꙗко н томѹ сходт н же ко-
го прѧт. мартнїан же нѣко кнѧꙃъ
вонѡмъ пршеⷣ быстъ стѫжаѫ андѡ-
нїєв. мѣше бѡ бѣсомъ мѫмѫ дъщє-
ре нѣкто же прлежаше на дльꙃѣ тлькы
врата.  молѧ сѧ прїт емѹ,  помолт
сѧ ꙁа отроковцѫ. ѿвръст емѹ не
въсхотѣ, прѣнкш съ выше реⷱ҇ емѹ,

f. 25v
л͠е то ꙁадѣваеш м; л͠къ есмъ аꙁъ ꙗко-
же  ты, аще л вѣрѹеш х͠ѹ ємѹже слꙋ-
жѫ. д ꙗкоже вѣрѹеш, помол сѧ б͠ѹ
 бѫдет т. абе же ѡнъ вѣровавь,  пр-
ꙁва х͠а ѡтде, мы дъщере ѡщенѫ ѿ
бѣса. многа же на тѣмь сътвор г͠ь. гл͠ѧ,
просте  даⷭ҇ сѧ вамъ. мноꙃ бо ѿ стражⷣѫ-
щхъ сѫтъ,  не ѿвръꙁшѹ емѹ врата,
тъѫ сѣдѣшѫ ꙁвънѹ монастрѣ.  вѣ-
рꙋѫще  молѧще сѧ,  ѹсръдно ѡщаѫ-
ща сѧ. ꙗкоже вдѣ себе стѫжаема ѿ мнѡ-
гыхъ,  не ѡставлѣема по вол еднъство-
ват ꙗко хѡщетъ. ѹбоав сѧ да не како
ѿ нхже твортъ г͠ь его рад. л  ѡ то
въꙁнесет сѧ. л кто нъ пае еже естъ
въмѣнтъ о немъ. расмотрт  подвже
сѧ, въꙁыт на вышнѧѫ ѳвадѫ, къ не-
ꙁнаѫщїмь егѡ.  ѹже премь хлѣбы ѿ
братї. сѣдѣше на брѣꙃѣ рѣкы, съма-
трѣѫ, аще ммодетъ корабль. да  то
въшедъ въꙁыдетъ съ нм. сꙗ же то-
мѹ помышлѣѫщѹ, глас, нѣкы съвы-
ше быⷭ҇ къ немѹ, андѡнїе камо деш
 ьсѡ рад. ѡн же не смѫтв сѧ. нѫ ꙗ-
ко ѡбыно ꙁовомъ многажⷣ,  тако ꙋслꙑ-
шавь. ѿвѣщавааше гл͠ѧ. понеже не ѡ-
ставлѣѫт мѧ въ беꙁⸯмльв быт нарѡ-

f. 26r
д. того рад хощѫ въꙁыт въ горнѧѫ ѳва-
дѫ. многааго рад бываѫщааго мѧтежа ꙁдє.
 вѧщее стѧꙃаемѹ быват ѿ нхъ, ꙗже па-
е моеѧ слы. ѡн же къ немѹ реⷱ҇; аще  въ ѳ-
вадѫ въꙁыдеш, л ꙗкоже мыслш въ-
нт, къ нѧтомъ. вѧщьш сѹгѹбъ трꙋ-
дъ маш тръпѣт. аще л хощеш въ ст-
нѫ беꙁмльвно жт, д въ вънѧтрънѧѫ
пѹстынѧ. андѡнїю же гл͠ѧщѹ,  кто по-
кажет м пѫть, невѣжⷣь бѡ есмъ томѹ.
абїе покаꙁа емѹ саракны, хѡтѧщѫѧ
шествоват пѫтемь онѣмъ. пршедъ
ѹбѡ  прблж сѧ мъ андѡнїє.  молѣ-
ше сѧ въ пѹстынѧ съ нм пот. ѡн же
ꙗко повелѣваем помысломь, любеꙁно то-
го прѧшѫ.  шедъ тр дн͠  тр нощ съ
нм. прїде въ горѫ ꙃѣлѡ высѡкѫ.  во-
да ѹбѡ бѣше подь гороѧ, блага  сладка
ꙃѣло пае же  стѹдена. полеже ꙁь въ-
нѹ.  фнц небрѣгом мал. андѡнїє
же ꙗко ѿ б͠а двжмь, въꙁлюб мѣсто. то
бѡ бѣ егоже ꙁнаменаше. гл͠авы томѹ
на брѣгѹ рѣцѣ. въ наѧлѣ бѡ, въꙁемъ ѿ
съпѫтнкъ хлѣбы. прѣбыⷭ҇ въ горѣ еднъ,
нкомѹже сѫщѹ съ нмъ.  ꙗко сво до-
мъ поꙁнавъ. мѣше проее мѣсто ѡно.
срацн же с, вдѣвше андѡнїевѫ бъ-

f. 26v
дрѡсть, протвѫ онѣмъ пѫтемь ммохѡ-
жⷣаахѫ. раⷣуѫще сѧ прношаахѫ хлѣбъ емⷹ.
маше же  ѿ фнкъ малѫѫ нѣкѫѫ  хꙋ-
дѫѫ ѹтѣхѫ тогда. потом же ѹвѣдѣвше
братїа мѣсто, ꙗко ѧда ѡц͠а въспомнаѫ-
ще. пеахѫ сѧ послат емѹ. нѫ ꙁрѧ а-
ндѡнїе ꙗко непщеванїемъ хлѣба. дв-
жѫт сѧ нѣц тамо  трѹдъ подъемлѧ-
тъ. щѫдѧ  ѡ семь мнхы. помысл въ се-
бѣ  въхѡдѧщхъ нѣкыѧ къ немѹ. ѹ-
мол прнест емѹ рыло,  теслѫ  пше-
нцѫ мало. ꙗкоже прнесена бышѧ сꙗ.
прошедъ подъ гороѧ ꙁемлѧ,  ѡбрѣтъ
мало нѣкое нароно мѣсто  въꙁдѣла. 
ѿ воды напаанїє ѡблно мы въсѣа.
 на въсѣ лѣта се творѧ,  мѣше ѿ тѫ-
дѹ хлѣбы раⷣуѫ сѧ. ꙗко н едного того
дѣлма бѫдетъ стѫжлвь. ꙗко въ всемъ
не тѧжка себе съхрант. нѫ  по семъ
вжⷣѫ пакы нѣкыѧ прхѡдѧщѫ. въꙁдѣ-
ла  мало ꙁелїє. ꙗко да въходѧ матъ
малѫ нѣкѫѫ ѹтѣхѫ, трѹда рад люта-
го,  ѡного пѫтѣ. въ наѧлѣ бѡ же въ пꙋ-
стын ꙃвѣрїе. непщеванїемъ воды рад,
прхѡдѧще многажⷣ спакоствше емꙋ,
сѣмен дѣланїю. тъ же радостно ѹдръ-
жавъ, еднъ ѿ ꙃвѣрї, гл͠ааше въсѣмъ, по

f. 27r
то м пакостте, нсѡже мнѣ пакостѧ-
щѹ вамъ. ѡтдѣте о мен г͠н, к томѹ
да не прблжете сѧ ꙁде.  ѿ тол проее ѹ-
боавше сѧ порѫенїа,  к томѹ мѣста нє
прблжшѫ сѧ. то же вѣ ѹбѡ еднъ, въ
вънѧтрънѣ горѣ. въ молтвахъ  въ постѣ-
хъ прѣбываѫ. братїа же слѹжѫще емѹ,
ѹмолшѫ его. ꙗко да въ мцⷭ҇ѧ. въходѧще
прносѧтъ ємѹ маслны,  сово  масло.
старецъ ѹбѡ бѣше, тамо жвы. єлка
прѣтръпѣ боренїа по псанномѹ. не къ
кръв  пльт, нѫ къ протвѧщм сѧ бѣсѡ-
мъ. ѿ въхѡдѧщїхъ къ немѹ ꙋвѣдѣхѡ-
мъ. бѡ тамо мльвамь  гласѡмъ мно-
гѡмъ  плщѡмъ, ꙗко ѡрѫжїе слыша-
хѫ. таже гора сплънена ꙃвѣрм  нощѫ
бывша  вдѣвша. ꙁрѣхѫ же  того ꙗко
протвѫ мъ молѧща сѧ  борѧща сѧ на нѧ.
 прхѡдѧща къ немѹ, въꙁдвжааше дръ-
жат. сам же трѹжⷣааше сѧ, прѣкла-
нѣѫ колѣна  молѧ сѧ г͠в.  бѣшеше въ -
стнѫ юдо достоно. ꙗко еднъ въ та-
ковѣ пѹстын сы. н бѣсѡвъ ѡбъстоѫ-
щхъ боаше сѧ. н толкѡмъ сѫщмъ
ꙃвѣремъ, етврѣногомъ  гадѡмъ, боа-
ше сѧ тако тѣхъ сверѣпства. нѫ по ст-
нѣ по псанномѹ. надѣав сѧ на г͠а, ꙗко

f. 27v

гора сїѡнѣ, неколѣбм  беꙁмльвн ѹмомъ.
ꙗко пае бѣсы богат. ꙃвѣрѧ двѧ ꙗкоже
псано естъ, мрнѡмъ быт къ немѹ. дїа-
вол же ѹбѡ, ꙗкоже поетъ д͠дъ. ꙁаꙁрааше
андѡнїю.  скрежеташе ꙁѫбы на нь. андѡ-
нїє же ѹтѣшааше сѧ, ѿ сп͠са неврѣдмъ
прѣбывааше, ѿ оного ꙁлодѣанїа.  раꙁл-
ныѧ къꙁн. бъдѧщѹ же емѹ едноѫ въ
нощ,  насташѫ ꙃвѣрїе тако, ꙗкожє  въ
ѡно пѹстын. въсѧ же ѿ свнїѧ  вль-
ка ражⷣаемыѧ ѿ гнѣꙁдъ, ѡбъстѫпшѧ же
єгѡ,  посрѣдѣ ⷯ бѣше то. ѹстръмт
сѧ  коснѫт сѧ ємъ, въсѣко прѣтѧщ.
 раꙁѹмѣвь вражїе ѹхыщренїє.  ре-
е мъ, аще власть прѧл есте на менє,
готовъ есмъ сънѣденѹ быт вам. ащє
л ѿ бѣсѡвъ послан есте, ставше  дѣ-
те, хвⷭ҇ъ бѡ есмъ рабъ. Сꙗ же андонїꙋ
гл͠ѧщѹ, бѣжашѫ он ꙗко ѿ раны слова
проганѣем. таже пакы по дн͠ехъ ма-
лыхъ, ꙗкоже дѣлааше, бѣше бѡ томѹ
трѹдт сѧ. прѣдъставъ нѣкы влѣѣ-
ше пленнцѫ дѣлѹ. кошнцѧ бѡ плетѣ-
ше,  тыѧ прхѡдѧщїмъ емѹ въ мѣсто
прносмымь емѹ дааше. въстав жє
 вдѣ ꙃвѣрѣ, л͠кѹ поⷣбѧщѹ сѧ даже до
рѣслъ, голѣн- ноꙃѣ. поⷣбны же мѧщѹ

f. 28r
ѡслѧтѹ. андѡнїе же тъкмо себе вѣровавъ
ꙁнаменав сѧ реⷱ҇. въ стнѫ хвⷭ҇ъ есмъ рабъ.
да аще посланъ ес на мѧ, се прдохъ. то-
гда же ꙃвѣрь, съ свом бѣсы сеꙁе,  ꙗко
ѿ скорост падъ  ѹмрѣтъ. ꙃвѣрна же
смр͠ть, паденїе бѣсѡвско бстъ. въс бѡ
тъщашѫ сѧ творѧще, ꙗко да съведѫть его
съ горы.  не въꙁмогошѫ. ѹмолен же быⷭ҇ нѣ-
когда ѿ мнхъ, сънт къ нмъ  посѣ-
тт хъ,  мѣста. по лѣтѡх же, подє
съ мнхы, срѣтшїхь егѡ, велбѫд жє
ношааше хлѣбъ  водѫ. беꙁводна бѡ є-
стъ пѹстынѣ ѡна въсѣ,  нѣⷭ҇ вода пѧщїа
сѧ нкако. раꙁвѣ въ горѣ оно тъѧ, въ
неже монастрь емѹ естъ. ѡскѫдѣвш
ѹбѡ водѣ на пѫт,  варѹ сѫщ крѣпкомꙋ.
 въс хотѣшѫ погыбнѫт. прошеⷣше же
мѣста,  не ѡбрѣтше водѫ, н ходт въ-
ꙁмогошѫ ѹже. нѫ лежашѫ на ꙁемл, 
велбѫда ѡставшѫ ѡтт.  ѿаавше
себе. старец же вдѣ въсѧ, погыбаѫщѫ,
ѡскръбѣвъ ꙃѣло  въꙁдъхнѫ. далее ѿ
нхъ ѿшедъ,  прѣклонъ колѣнѣ.  рѫцѣ
простеръ молѣше сѧ.  абїе сътвор г͠ь
водѫ ꙁыт, деже молѧ сѧ стоаше.  та-
ко пвше въс ѹхладшѫ сѧ.  мѣхъ
наплънвше, въꙁъскавь велбѫда

f. 28v
обрѣтошѧ. слѹ бѡ сѧ ѧжꙋ ѡ камень ѡ-
бвт сѧ.  тако ѧтѹ быт, прведше
 наповше. въꙁложьше мѣхы,  прѣдѡ-
шѫ неврѣжⷣен.  ꙗкоже првеⷣше  въ въ-
нѣшнѧѫ монастрѧ. въс ꙗко ѡц͠а вдѣ-
вше цѣловаахѫ.  то же ꙗко дары прно-
сѧ съ горы, ѹрѣжⷣааше ⷯ словесы.  даа-
ше полеꙁнаа. пакы бѣше радость въ го-
рахъ,  ревность прѣспѣанїю. еже дрꙋ-
гъ дрѹга вѣры. раⷣуаше сѧ  то, вдѧ
мнхѡмъ бъдрѡсть.  сестрѫ съста-
рѣвшѫ сѧ въ дѣвствѣ, гѹменіѫ жє
 тѫ нѣмъ д͠вамъ. по д͠нех же де пакꙑ
въ горѫ.  тогда кь немѹ мнѡѕ вьхѡ-
ждаахѫ.  дрꙋѕї стражⷣѧще дръꙁнѫ-
шѫ вънт.  вьсѣм же въходѧщемъ
мнхомь. се прсно маше порѫенї-
е, вѣроват вь г͠а  боат сѧ его. хран-
т же себе ѿ сквръннꙑхь помышленї,
 плътьскыхъ сласте.  ꙗкоже въ пр-
тахъ псанѡ естъ, не льстте сѧ сꙑ-
тостїѫ рѣва, бѣгат же тъщеславї-
а.  мѡлт сѧ ѧсто. пѣт же прѣжⷣе
спана,  по спанї.  ꙁъѹстт пса-
нїа порѫенна.  помнат дѣанїа
ст͠ыхъ, кь ръвенїѹ тѣхъ.  справлѣ-
т д͠шѫ, вьспомнанм ꙁаповѣдехъ.

f. 29r
пае же сьвѣтоваше, аплⷭ҇ъскомꙋ слѡвѹ,
поѹааше сѧ ѧсто. слн͠це да не ꙁахѡ-
дть въ прогнѣванї вашемъ.  се о-
бещь вь вьсѣцѣ ꙁаповѣд рееное сльгат.
ꙗко да не тъѫ о прогнѣванї. нѫ  о -
номь грѣсѣ сльн͠це да не ꙁаходтъ. до-
брѡ бо  ꙁрѧдно. н сль͠нце о д͠шевнѣ
ꙁлѡбѣ. н же лѹна о нощнѣмъ сьгрѣ-
шенї.  простѣ помышленї сьматрѣ-
т себе. ꙗко да о семъ наше дѡброе сь-
хранѣет сѧ. добро естъ послѹшат
апл҇ⷭское  сьблюст,  себе спыта-
те, на вьсѣк бо д͠нь, д͠невныхь  но-
щныхъ дѣанї слово вьсѣкь о себѣ
да премлетъ. да аще сьгрѣшль бѫдеⷮ҇,
да прѣстанетъ. аще л нѣсть съгрѣшⷧ҇
да не хвалт сѧ. нѫ да прлежтъ бла-
гомꙋ  да не лѣнт сѧ. н же осѫжда-
етъ блжнѣго. н же ѡправдаеть себе.
ꙗкоже рее бл͠жены апⷭ҇лъ павелъ. донде-
же прїдетъ г͠ь, спытаѫ танаа. мно-
гажд бо  сам себе. о нхже дѣемь, не-
раꙁѹмїемь невѣдѣнїемь, г͠ь же пр-
емлетъ вьсѣ. томꙋ же сѫдъ даѫще, сам
 себѣ страждемъ,  дрѹгъ дрѹгѹ тѫ-
готы нѡсмъ. себѣ же да рассѫжⷣаемъ.
 хже лшаем сѧ,  спльнт тъщм сѧ.

f. 29v
естъ же  се кь ѹтврьжⷣенїѹ, еже не съгрѣ-
шат ꙁаꙁранїемь. кьждо дѣанїа,  дв-
ꙃанїа д͠шевнаа. ꙗко хѡтѧще дрѹгъ дрѹ-
гѹ вѣщават. ꙁнаменꙋемь  пшемь.
 дрьꙁате ꙗко стыдѧ сѧ скаꙁат. прѣ-
станѣмъ сьгрѣшаѫще,  вьсѣко еже по-
мнт то ꙁло. ктѡ бо сьгрѣшаѫ хѡще-
ть пакость подьѫт. л кто сьгрѣшвь
 пае хотѧ ѹтатї сѧ. ꙗкоже бо вдѧ-
ще дрѹгъ дрѹга.  не съгрѣшмь. тако
аще сповѣдѹемь дрѹгь дрѹгѹ помꙑ-
шленїа пшемь. пае да сьблюдаемь себе
ѿ помышленї скврьннꙑхь, стыдꙙще сꙙ
да не ꙋвѣдѣн бѫдемь. да бѫдет же  намъ
спеⷭ҇нїє, вь оꙋ мѣсто сь пѡстнкѡмь.
ꙗко да стыдѧще сꙙ псат вдѣт сѧ, н-
како помыслт о ꙁлыхь. тако бѡ обра-
ꙁѹѫще себе, вьꙁмѡжемь птат тѣло.
 ѹгаждат ѹбо г͠в. настѫпат же вра-
жїѫ кьꙁн, са бо прхѡдꙙщмь вѣщава-
аше. сь страждѫщм же стражⷣаше. съ мо-
лѣше сѧ мнѡгажд же,  г͠ь послѹшааше
єго,  н послѹшанїемь хвалѣше сꙙ, н
же непослѹшаємь рьптааше. нѫ прсно
ть бл͠годарѣше б͠а, стражⷣѫщѫѧ ѹтѣша-
аше дльготрьпѣт.  вѣдѣт ꙗко  того.
 н ного ѿ л͠кь есть цѣленїе. нѫ едно-

f. 30r
го тъѫ б͠а, творꙙщаго вьнегда хѡщетъ
єлко хѡщеть, страждѫщї же ꙗко ꙁдра-
вїе премлꙙще,  словеса старца послѹша-
ѫще.  т  не ꙁнемагат. дльготрьпѣт
же пае,  цѣлѣѫщѫѫ же сꙙ ѹаше, не а-
ндѡнїа бл͠годарт, нѫ б͠а єдного. єд-
н же фронтѡⷩ҇ нарцаемы, ѿ полаты сы,  стра-
сть мѣѧ лютѫ. ѫꙁыкь бо сво сьнѣдааше.
о сво хѡтѣше погѹбт. вьшедь вь
горѫ мѡлѣше сѧ антѡнїѹ помѡлт сꙙ о
немь, ѡн же помѡл сꙙ рекь фронтѡнѹ.
д цѣлѣеш. онѡмꙋ же нѫдꙙщѹ,  прѣ-
бꙑвшѹ вьнꙙтрь д͠н нѣкыѫ, прлежаше
 антѡнїе г͠лѧ, не мѡжеш прѣбываѫ ꙁде
цѣлт сѧ. ꙁыд,  вьшедъ въ егпетъ, ѹ-
ꙁрш бываемое на тебѣ ꙁнаменїе. вѣрова-
в же  ꙁыде, ꙗко тькмо вдѣ егпетъ
прѣста ѿ страст,  быⷭ҇ ꙁдравъ по словес
антѡнїевѹ, егѡже мѡл вьспрѫть ѿ
сп͠са. дв͠ца же нѣкаа ѿ вѹсры трполь-
скаго,  стрⷭ҇ть мѣше лютѣ ꙃѣло, мръꙁкꙑ
бѡ сльꙁы еѫ  сопѡле.  ѿ слѹхѡвь мо-
крота спадаѫщ дѡлѣ.  рьвїе абє
бываахѫ. бѣ же  тѣломъ раꙁслаблена,
о мааше не по естьствѹ. родте-
лю же еѫ ѹвѣдѣвше мнхꙑ дѫщѫ къ

f. 30v
антѡнїѹ. вѣровавше г͠в крьвотѡвѫѫ -
цѣлѣвша, ꙋмѡлвше мнхы сь дъщерїѫ
въ пѫтъ сь нм отт. онѣм же поманѫ-
вше, родтеле ꙋбо прѣбышѫ сь отроков-
цѫ ꙁвънѹ горы, ѹ пафнꙋтїа сповѣдн-
ка мнха. он же вьшедше,  вънегда хѡ-
тѣхѫ скаꙁат о д͠вѣ. варвъ то онѣхъ
 сповѣда стрⷭ҇ть отрѡковц.  како съ-
пѫтьствова мь, таже тѣмъ мѡлꙙщм сꙙ
повелѣт мь вьнт,  се не повелѣ, ре-
е же. дѣте  обрѧщете тѫ, аще нѣсть ѹ-
мръла цѣленѫ, не бѡ есть се мое справле-
нїе, ꙗко да  кь мнѣ нщаго л͠ка прведѫть.
нѫ сп͠сво естъ цѣленїе, творꙙщмь на вьсѣко-
мъ мѣстѣ млѡсть своѫ на прꙁываѫщмь -
мꙙ его. онѫ ꙋбо посѣт г͠ь молѧщѫ сѧ.  мнѣ
скаꙁа л͠колюбїе его. ꙗко стрⷭ҇ть отроковц
сцѣл. быⷭ҇ ѹбѡ юдо, шедше обрѣтошѫ ро-
дтелꙙ раⷣуѫщѫ сѧ,  отрокѡвцѫ ꙁдравѹѫщѫ.
въхѡдѧщма же двѣма братома нѣкыма, 
оскѫдѣвш водѣ на пѫт, еднъ ѹмрѣтъ.
дрꙋгꙑ же хѡдѣше  нкако мѡгы хѡдт.
лежаше  тъ на ꙁемл аѫ ѹмрѣт. антѡнїе
же сѣдѧ на горѣ вьꙁглас два мнха. слѹ
бѡ сѧ тамо тѣмь бт. дѣте гл͠ѧ,  прїмѣ-
те скѫделнкь воды,  тецѣте пѫтемь же

f. 31r
кь егптѹ. двѣма бо грѧдѫщема. еднъ ꙋбо
ннѣ ѹмрѣть. дрѹгы же хѡщетъ аще не по-
тъщте сѧ. се бѡ мѡлꙙщѹ м сꙙ ꙗв м сѧ.
пршедше же мнс обрѣтошѫ ѡвого мрꙿтва
 погребошѫ. дрѹгаго же вьставшѫ водо-
ѫ,  прведошѫ кь старцѹ. бѣше же раꙁньство
д͠нев. е͠. аще л кто вьпрѡсть, то не прѣжⷣе
ꙋмрѣт дрѹгомꙋ, не рее. не право щет сꙙ
гл͠ѧ. не бѣше антѡнїевь съмрꙿтны сѫдъ. нѫ
бж͠ї еже онѣмь бывшѹ  о семь ѿкрывшⷹ.
тьѫ же се антѡнево юдо бѣше, еже на
горѣ бѣше сѣдѧщѹ. мѣше ѹбо срⷣце трѣ-
ꙁьвно. г͠а же ꙗвлѣѫщѹ емꙋ далнѣа. бо
нѣкогда сѣдꙙ на горѣ пакы.  въꙁрѣвь вдѣ
на вьꙁдѹсѣ вьꙁнѡсма нѣкоего. мнѡгѫꙙ
же срѣтаѫще радость бываѫщѫѫ. таже
юдꙙ сꙙ  блажѫ таковы лкъ, мѡлѣше
сꙙ ѹвѣдѣт то ꙋбо есть се. абе прїде
емꙋ гласъ, тъѭ быт амꙋновѫ д͠шѫ. же
вь нтрї мнхꙋ, бѣше же съ пѡстнкъ
до старост прѣбывъ.  растоанїе еже ѿ н-
трѫ до горы деже бѣ антѡнїе, д͠немъ єⷭ҇
г͠і. Сѫщї же съ антѡнїемь, вдꙙще ста-
рца юдꙙща сѧ. ѹмѡлшѫ ѹвѣдѣт. 
слꙑшашѫ ꙗко ннѣ прѣстав сꙙ амꙋнъ.
бѣше бѡ  ꙁнаемь, ꙁане ꙙстѡ тамо пр-

f. 31v
прхѡжⷣаахѫ.  мнѡга тѣмь ꙁнаменїа быва-
т. ѿ нхже едно есть се. ногда потрѣ-
бѣ бывш прѣт рѣкѫ, рекомаа влька. ѹмѡ-
л еже сь нмь ѳеѡдора. далее ѿ него быт.
ꙗко да дрѹгъ дрѹга не вдть нага вь плава-
н воднѣмь. таже ошедшѹ ѳеѡдорѹ.
стыдѣше сѧ пакы себе вдѣт нага. дондⷷ-
же стыдѣше сѧ  расматрѣаше сѧ. вьнеꙁа-
ꙗпѫ прѣнесень бысть на ѡнь пѡль. ѳеѡ-
дорь же мѫжъ благоговѣнь. прблж-
в сѧ  вдѣ егѡ прѣжⷣе варвша,  нкако ѹмⷪ҇-
крвша сꙙ водѡѫ. мѡлѣше ꙋвѣдѣт вещъ
прѣхѡжⷣенїа,  ꙗкоже вдѣвше не хѡтѣвшⷶ
скаꙁат емꙋ, недоꙋмѣаше сꙙ дрьжѫ егѡ по
ноꙃѣ. не прѣжⷣе ѿпѹсттт дондеже
не ѹвѣсть ѿ него. ꙁрꙙ же ꙋбо амꙋнь досажⷣе-
нїе ѳеѡдорѡво, пае же  слова рад егѡ-
же рее, стꙙꙃа его нкомꙋже не рещ да-
же  до сьмрꙿт емꙋ.  тако вьꙁвѣст емѹ,
нѡсмѹ  поставленѹ емꙋ на ѡнь пѡлъ. н
же бо хѡдвшѹ како по водѣ. н же весма
быт се мощно л͠комь. раꙁвѣ едного г͠а,
мже аще то повелть. ꙗкоже велкомⷹ
аплⷭ҇ѹ петрꙋ сьтвѡр. ѳеѡⷣр же по сьмрꙿт
амѹновѣ. ꙁнаменашѫ д͠нь мнс. ꙁьшеⷣ-
ше ѿ нтрѫ. по л͠ дн͠ вьпрѡшен бꙑшⷾ҇.

f. 32r
 поꙁнашѫ въ ѡнь д͠нь  ась. ѹсѡпша амона. въ
нже д͠шѫ вдѣ въꙁнѡсмѫ старецъ его.  велм
с он стотѫ д͠шевнѫѫ вдꙙще. южⷣахѫ
сꙙ антѡнїѹ. како ѿ растоанїа д͠нї г͠і. бы-
вшее абе раꙁѹмѣвааше,  д͠шѫ вдѣ въꙁно-
смѫ. бо,  архела  кѡмсь ногда обрѣте
его на горѣ вьнѣшне.  помолт сꙙ тъѫ
того ѹвѣща, о полкратї же,  лаодкї.
юднѣ  хѡⷭ҇носвѣ дѣвѣ. стражⷣааше бо
она стомахѡмь  ребромь, ѿ велка пѡ-
ста вьсѣ бѣше болна тѣломь. антѡнїе ꙋбо
мѡлѣше сꙙ, кѡмсь же наꙁнаменова д͠нь вь
нже быстъ мл͠тва,  шеⷣ въ лаодкѫ,  обрѣ-
те ꙁдравѫ дв͠цѫ. вьпраша же ѫ когда есть
кы д͠нь въ нже прѣста болѣꙁнь.  прнесе
лсто, вь немже мл͠твѫ раꙁѹмѣвъ напса. 
покаꙁа то. абе еже на лстѣ псанѡе, вьс
поюдшѫ сꙙ раꙁѹмѣвше, ꙗко тогда ѹпоко-
 ѫ г͠ь ѿ болѣꙁн, вьнегда бѣше антѡнїе мѡ-
лꙙ сѧ. ѹмѡлвъ бл͠гость сп͠совѫ о прхѡдꙙ-
шⷯ къ немꙋ. мнѡгащ прѣдьвѣщавааше прѣ-
жде днеⷯ. бꙑвааше же мнѡгажⷣ дрꙋгоц
 мѣсꙙцѹ,  ꙁа коѫждо рад внꙑ прхѡжⷣаахⷾ҇.
ѡв же ꙁа недѫга, дрѹѕї же стражⷣѫще ѿ
бѣсовь,  въс не подвгꙑ н же тьщетꙑ пр҇-
емаахѫ трѹдꙑ пѫтевнꙑѫ. вьꙁващъше бо
сꙙ въсѣкь, раꙁѹмѣахѫ ꙋспѣхѹ, таковаа же

f. 32v
гл͠ѧ вжⷣѫ, мѡлѣше нкомѹже юдт сѧ
томѹ о семь. нѫ пае двт сѧ г͠ѹ. ꙗко
л͠комь намь сѫщемъ. даровалъ есть по слѣ
ꙁнаат его. сьшедь бо ногда пакы  въ въ-
нѣшнѧѫ монастꙑрꙙ.  ѹмѡлень бывь въ ко-
рабь вънт.  помѡлв сꙙ сь мнхы. тѹ
еднъ въспрѫтъ люта смрада  велм го-
рка. сѫщм же въ кораб г͠лꙙщемь. рꙑбѣ
бꙑт  мѫтѹ корабномѹ,  ѡ схь бꙑ-
т смрадѹ. тъ же но гл͠ааше.  еще же
томѹ гл͠ѧщѹ. юнѡша нѣкы, мѣѫ бѣса,
же  прѣжде въшеⷣ крыаше сꙙ въ корабл҇.
 абе вьꙁъп. ꙁапрѣщень же бꙑвъ бѣсъ, -
менемь г͠а нашего і͠у хⷭ҇а,  ꙁыде  лв͠къ
быстъ ꙁдравъ. въс же раꙁѹмѣшѫ ꙗко
ѿ бѣса быстъ смраⷣ.  дрꙋгꙑ же нѣкто ѿ
славнꙑхь прїде кь немꙋ мꙑ бѣсъ.
бѣ же бѣсъ ѡнъ такѡвъ лютъ ꙗкоже дѣлате-
лнаго не вдѣт аще кь антѡнїѹ грѧдеть.
нѫ  плът свое облна сьнѣдааше. ѡв
ꙋбо првеⷣше того мѡлшѫ сꙙ антѡнїѹ
помѡлт сꙙ о немъ. антѡнїе же млѹѫ
юнѡшѫ мѡлѣше сѧ, еднъ вьсꙙ нѫщъ прѣ-
бдѣвъ. юнѡша же вьнеꙁаꙗпѫ пршедъ
на антѡнїа кь ѹтрѹ ѿрнѫ егѡ. прше-
дш же съ нмь крамолꙙщмъ его. рее
же антѡнїе, не гнѣвате сꙙ на юнѡшѫ.

f. 33r
не бѡ естъ тъ нѫ же въ немь бѣсъ. ꙁапрѣ-
щень бꙑвъ ꙁбѣжат въ беꙁвѡднаа мѣста.
раꙁгнѣвав сꙙ се сьтвѡр. прославлѣте ѹбо
б͠а, еже бѡ томꙋ ѹстрьмт сꙙ тако на мене.
ꙁнаменїе быстъ вамь бѣсовъскомꙋ схѡдѹ.
са антѡнїев рекшꙋ, абе юнѡша быⷭ҇
ꙁдравъ.  прѡее цѣломѫдрь бывъ. раꙁꙋмⷺ
 где же бѣше.  лѡбꙁааше старца бл͠года-
рꙙ б͠а, мнѡга бо на таковаа сьвѣщаннаа
 сълнаа рѣшѫ не мнѡꙃ ѿ мнхь, бывша-
а тѣмъ.  не тъѫ са юднаа толко. ел-
ко  на двнѣшаа пае вдꙙт сꙙ. хѡтꙙ
бѡ ꙗст,  вьставь помѡлт сꙙ нѣкогда въ
девꙙтѫѫ годнѫ. вьнꙙтъ себе вьсхыще-
на мыслѫ,  прѣславнѣшее. стоѫ вдѣше
себе ꙗкоже вънѣ себе бывша.  ꙗко по въ-
ꙁдѹхѹ хѡдма нѣкым, таже горкꙑ
 люты нѣкыѫ стоѫщѫѫ на вьꙁдѹсѣ,  хⷪ҇-
тꙙщѫѫ вьꙁбрант не мнѫт. вⷣѡⷽщѫѫ
же его протвлѣѫщм сꙙ. стꙙѕаахѫ
он словомь аще повненъ естъ мъ. хѡ-
тꙙщм же снꙙт слово ѿ рожⷣенїа его, въ-
ꙁбранѣахѫ антѡнїа водꙙщї, гл͠ꙙще,
онѣмъ. ꙗже бѡ ѿ рожⷣенїа оцѣстлъ є-
стъ г͠ъ. ѿнелже быстъ мнⷯ.  обѣща сꙙ
б͠ѹ, достотъ слово сътвѡрт. тогда кле-

f. 33v
вещѫщмь  необлꙙщмь, свободень
быстъ емѹ  невъꙁбраненъ пѫть.  абе
вдѣвь себе ꙗко прхѡдꙙща,  вь сѣбѣ сто-
ѫща.  пакы бѣше весь антѡнїе. тогда
еже ꙗст то оставлъ прѣбысть проее дь-
нѣ вьсего. вь нощ вьсе мѡлꙙ сꙙ  стенꙙ.
южⷣааше бѡ сꙙ вдꙙ колко есть намь
боренїе.  колкы м трѹдꙑ мать кто
прот вьꙁдѹхь.  вьспомнааше, ꙗко се
естъ еже гл͠аше апⷭ҇лъ, на кнꙙꙃа влаⷭ҇т вь-
ꙁдѹха. о сем бо врагь матъ властъ. же
бѡрт сꙙ  скѹшат,  вьꙁбрант м-
мохѡдꙙщѫѫ. тѣмже  пае поѹааше.
вьспрїмѣте орѫжїе б͠же. да вьꙁмѡжⷷ-
те стат протвѫ вь д͠нь лютꙑ. ꙗко да
ньсо мꙙтъ гл͠ат врагь на насъ. посты-
дт сꙙ, мꙑ же се раꙁѹмѣвше, вьспомна-
хомь апⷭ҇ла гл͠ꙙща. аще въ тѣлѣ не вѣмъ. л
крѡмѣ тѣла не вѣмъ, б͠ъ вѣстъ. нѫ павелъ
ꙋбо до третїаго нбⷭ҇е вьсхыщенъ быⷭ҇.  слꙑ-
шавъ неꙁреⷱ҇ннꙑѫ гл͠ы сьнде. антѡнїе
же, до вьꙁдѹха вдѣ себе достгша,  по-
двгша сꙙ. донелже вдѣнь быстъ. ма-
ше же сь дарь, на горѣ бо о себѣ сѣдꙙ, аще
когда вь себѣ оьсомь раꙁмꙑшлѣаше.
томⷹ се промысломъ мѡлꙙщꙋ сꙙ ѿкрываа-

f. 34r
ше сѧ.  бѣше по псанномⷹ. бг͠онаѹенъ антѡ-
нїе. по сем же повѣстѧ. томѹ нѣкогда
бывшѹ. къ нѣкымъ пршедшмъ къ не-
мѹ. о ѡшеств д͠шамъ.  кое по семъ тѣмъ
мѣсто бѫдетъ.  въ дрѹгѫѧ нощь прꙁы-
ваетъ его. нѣкоторы съвыше гл͠ѧ. антѡ-
нїе въставъ ꙁыд  ꙁр. ꙁъшеⷣ же абе,
 вдѣше. кым послѹшат поⷣбаетъ. 
вдѣ нѣкоегѡ дльга, ꙁлоѡбраꙁна  стра-
шна. стоѫща  достжѫща до ѡблакъ.
 въсходѧща нѣкыѧ ꙗко пернаты,  ѡно-
мѹ простраѫщѹ рѫкѫ.  ѡвѣмъ въꙁбра-
нѣемомъ ѿ него. дрѹꙃѣм же прѣлѣта-
ѫщмъ єго.  прѣшедшмъ проее, бє-
с пакост въсходт.  на сѧ ѹбѡ скрє-
жетаѫще ꙁѫбы дльгы ѡнъ. ѡ спадаѫ-
щх же радоваше сѧ.  абе къ антѡнїев
быⷭ҇ глаⷭ҇. раꙁѹмѣ вдмое.  ѿвръꙁшѹ
сѧ емѹ съмыслѹ,  пораꙁѹмѣвааше,
д͠шамъ быт въсхожденїе.  стоѫщааго
дльгаго, быт врага ꙁавдѧщааго правє-
днымъ.  повнныѫ емѹ ꙋдръжават.
 въꙁбранѣѧ ммот, неповнѫвшѫѧ
сѧ емѹ.  не могы ѹдръжат. ꙗко прѣвъ-
сходѧщѫ. Се пакы вдѣвъ, <ꙗ> ꙗкоже въ-
спомнѹѫ пае подвꙃааше сѧ, прѣспѣ-
ват къ болшмъ на въсѣкъ д͠нь.

f. 34v
Са же нехотѣнїемъ свомъ скаꙁааше саⷨ҇. же
же мѹдѣт въ мл͠твахъ,  ѡ себѣ двлѣ-
ѫ сѧ. въпрашаемъ ѧдѧ,  стѫжаѫщ-
мъ емѹ. нѫдѣше сѧ гл͠ат. ꙗко ѿц͠ъ нє
могы ѧдомъ крыт. нѫ  раꙁѹмѣѫ ꙗко
того естъ съвѣсть ста, ѡнѣм же повѣсть
бываетъ на полꙃѫ. ꙋнт сѧ пощенїѹ,
 быт плодѹ добрѹ пае трѹдомъ. мно-
гажд ѹтѣха быват вдѣнїа. како жє
 нравомъ неꙁлобвъ бѣше,  д͠шеѫ смѣ-
реномѫдренъ. таковъ бѡ сы. правло
цр͠квное прѣсъвръшено потааше.  въ-
сѣкого пртънка ъстѫ прѣходт хѡ-
тѣше пае себе. єпкⷭ҇помъ бѡ.  преꙁв-
терѡмъ. не трѣбоваше прѣклонт мъ
главы къ немѹ. дїакон же аще когда пр-
шелⸯ б къ немѹ полꙃы рад. елка ѡ по-
лꙃ бесѣдоваше. а еже ѡ мл͠твѣ ѡномꙋ
велѣше, не стыдѧ сѧ ꙋт сѧ  самомѹ.
бѡ многажⷣ нѫдѣше  молѣше въсѧ пр-
шеⷣшѫѧ, слышат ѿ нхъ,  повѣдааше
полꙃѫ премат. аще кто то бл͠го гл͠ааше,
к томѹ  лце его. блгⷣть мѣше велкѫ
 прѣславнѫ. маше же  се ѿ сп͠са даръ.
Аще бѡ б съ многым мнхы былъ  в-
дѣт хѡщаше кто невѣды его прѣждє,
пршеⷣ абе, ныѧ ѹбѡ оставлѣаше, къ

f. 35r
Ꙍномꙋ же теаше. ꙗкоже ѿ вдѣнїа прводѧ
его. не высѡтоѫ же н ꙁракомъ прѣспѣва-
ѫ въсѣхъ. нѫ ѡнымъ ѹстроемъ.  д͠ше-
вноѫ стотоѫ. беꙁмлъвнѣ бывш д͠ш.
 беꙁмлъвны мааше вънѣшнаа ювствїа.
ꙗко ѿ радост д͠шевныѫ. тхо мат лце.
 ѿ тѣлеснаго двꙃанїа съматрѣт.  раꙁꙋ-
мѣт естъ д͠шевны ꙋставъ, по псанно-
мѹ. срцⷣѹ веселѧщѹ сѧ, лце цъвтетъ.
въ скръбех же сѫщѹ сѣтѹетъ. тако іакѡ-
въ раꙁѹмѣ. на лаванѣ свѣтъ сїаѫщѹ.  по-
мышлѣѫ, рее къ женамъ. нѣⷭ҇ лце ѡц͠а
вашего. ꙗкоже вера,  трет д͠нь. тако
самѹлъ раꙁѹмѣ дв͠да. радостнѣ бѡ
мѣше о.  ꙁѫбы ꙗкоже млѣко бѣлы.
тако  антѡнїе поꙁнавааше сѧ, нкол-
же бѡ съмѫщааше сѧ. ѹтшвш бѡ
сѧ емѹ д͠ш, нколже сѣтѹѫ бываа-
ше, раⷣуѫщ сѧ съвѣст емѹ.  вѣроѫ же
ꙃѣло юденъ бѣше  бл͠говѣрвъ. н бѡ
мелетїаномъ расколнымъ, когда пр-
ѧст сѧ. раꙁѹмѣвъ мъ, ꙁдавное
лѫкавъствѡ  ѿстѫпленїе. н же ман-
хеѡмъ. л нымъ которымъ еретгоⷨъ,
прѡбщ сѧ дрѹголюбеꙁно.  тъкмо по-
ѹенїемъ, еже къ бл͠говѣрїѹ прѣложенїємъ.

f. 35v
вꙸмѣнѣѫ  накаꙁаѫ тѣхъ. дрѹжбѫ  съвъкꙋ-
пленїе, пакость  пагѹбѫ быт д͠ш. та-
ко бѡ арїанскыѫ ерес мръꙁѣше, ꙁаповѣдаа-
ше же въсѣмъ, не прблжат сѧ мъ, н
ꙁловѣре хъ дръжат. пршеⷣшмⸯ бѡ нѣ-
кымъ ногда къ немѹ, арїантомъ. ра-
сѫдвъ  раꙁѹмѣвъ неювъствѹѫщѫ. ѿ-
гнавъ съ горы гл͠ѧ, ꙁъмїна ꙗда горша бы-
т словеса хъ.  слъгавшмъ ногда ар-
антомъ. ꙗко такова  томѹ мѫдръство-
ват, гнѣвааше сѧ  ꙗрѣше на нѧ. по се-
м же ꙋмоленъ бывъ ѿ епкⷭ҇па,  братѫ въсеѫ.
сънде ѿ горы,  вънде въ алеѯандрѧ. 
аранты ѿвръже, ерес послѣдне гл͠ѧ
быт то,  прѣдтеѧ антхрїстова.
ꙋааше же люд, не быт твар с͠нѹ б͠жꙋ.
н же ѿ несѫщхъ быт. нѫ еже прсносѫ-
щенъ естъ ѿ͠ьскаго сѫщъства прѣмѫдрѡ-
сть. тѣмже неьство естъ гл͠͠ат. бѣше
єгда не бѣ. бѣше бѡ прсно слово съпрѣбы-
ваѫ ѡц͠͠ѹ. егоже рад н едно мат
прѡбщенїе, къ неьствымъ аранто-
мъ. нкое бѡ прѧстїе свѣтѹ къ тъмѣ.
вы же бл͠гоьстїѹ хрістїане есте, ѡн же
тваръ. гл͠ѧщ ѿ о͠ца с͠на б͠жа  слово.
нм же раꙁлн сѫтъ, ѫꙁынымъ,

f. 36r
слѹжѫщмъ твар, пае ꙃжⷣтелѣ б͠а. вѣ-
рѹте же ꙗко сама тваръ въсѣ, гнѣвает сѧ на
схъ. ꙗко творца  г͠а въсѣмъ. ѡ немже въсѣ
бышѫ, того съ тварм пртаѫтъ. лю-
де ѹбѡ въс радовахѫ сѧ слышѫще сꙗ.
тако мѫжемъ, проклнаемѫ хⷭ҇оборнѫѧ
ересъ.  гражⷣане же въс сърщаахѫ сѧ вдѣ-
т антѡнїа. Еллн же хъ,  нарцаем
рьнц. въ цр͠квъ прхождаахѫ гл͠ѧще.
молм сѧ вдѣт л͠ка б͠жа. въс бѡ того
тако ꙁовѣхѫ. бѡ тамо многы ост
г͠ь ѿ бѣсѡвъ.  ѹꙗꙁвеныѫ мыслѫ сцѣ-
л.  еллн молѣхѫ сѧ. понѣ тъкмо
пркоснѫт сѧ старцѹ, вѣрѹѫще полꙃѫ
ѡбрѣст. ѡбае толц бышѫ хрїстїанє.
въ малѣхъ д͠нехъ ѡнѣхъ. елкы аще кто
вдѣвъ, цѣло лѣто бываѫщѫ. таже нѣ-
мъ мънѧщмъ, ѿ народа томѹ съмѫ-
щат сѧ.  сего рад ѿрѣѫщѫ въсѧ ѿ не-
го. то не съмѫщаѫ сѧ гл͠аше. єда мно-
жашхъ быт схъ ѡнѣхъ, съ нм
же на горѣ борв сѧ бѣсѡмъ. вънегда
же ѿхождааше,  проважⷣаахѡмъ его.
ꙗко додохѡмъ вратъ.  съ ꙁад въꙁъп
нѣкаа жена, прѣбѫд л͠є б͠ж. дъщ
моа лютѣ ѿ бѣса стражⷣетъ, прѣбѫд мо-
лѧ сѧ, да не  аꙁъ бѣдѫ прїмѫ текѫщ.

f. 36v
Слышав же старецъ,  ꙋмоленъ бывъ нам, хⷪѡ-
тѧ прѣбыⷭ҇.  ꙗкоже прблж сѧ жена. ѡ-
троковца повръже сѧ долѹ. антѡнїев же
помолвшѹ сѧ,  х͠а нарекшѹ. въста ѡтро-
ковца ꙁдрава,  ꙁъшедⸯшѹ неьствомꙋ
бѣсѹ. мат ѹбѡ еѧ благословѣⷶше б͠а.
 въс бл͠годаршѫ.  тъ же радоваше сѧ
ѿхожⷣѫ на горѫ, ꙗко въ сво домъ.  мѫдръ
бѣше ꙃѣло.  юднѣе ꙗко кнгамъ не на-
выкъ. раꙁѹменъ бѣше  расмотрълвъ л͠къ.
нѣкогда же флосѡфа, два. прїдоста къ
немѹ еллна. мнѧще скѹст антѡ-
нїа. бѣше же въ вънѣшне пѹстын.
 ꙗкоже ѿ лца раꙁѹмѣвъ л͠къ. ꙁъшеⷣ
къ нмъ, реⷱ҇ тлькомъ. пото толко по-
трѹдл сѧ есте, Ꙍ флософ, къ лꙋ-
дѹ л͠кѹ.  ѡнѣм же рекшмъ, не быт
лѹдѹ томѹ. нѫ  пае мѫдрѹ. рее, къ
нмъ, аще къ лѹдѹ пршл есте, сѹгѹ-
бъ естъ вашъ подвгъ. аще л непщѹе-
те быт м мѫдрѹ, бѫдѣте ꙗкоже  аꙁъ.
поⷣбаетъ бѡ добрыхъ подражават.  аще
бѡ аꙁъ къ вамъ пршелⸯ бхъ, поревновалъ
ꙋбѡ бхъ вамъ. аще л вы къ мнѣ, бѫдѣ-
те, ꙗкоже  аꙁъ хрїстїаннъ есмъ. ѡн
же поюдвше сѧ ѡтдошѫ. вдѣхѫ бѡ
 бѣсы борѧщѫѧ антѡнїа. н же па-

f. 37r
кы таков. срѣтше его на горѣ вънѣшне,
 мнѧще порѫгатї , ꙁане не навыклъ естъ
кнгамъ. рее къ нмъ антѡнїе, вы же
то гл͠ете. то же пръвѣе єстъ, ѹмъ
л бѹквꙑ.  которое естъ коⷷмѹ пов-
нно, ѹм л бѹквамъ, л бѹквы ѹмѹ.
ѡнѣм же рекшмъ, пръвое быт ѹмѹ,
 бѹквамъ ꙁъѡбрѣтател. рее антѡ-
нїе. ємѹже ꙁдравъ естъ ѹмъ, не трѣбѹ-
етъ бѹквамъ, се  сѫщхъ съ нмъ ѹдове.
Ꙍтдохѫ ѹбѡ юдѧще сѧ, ꙗко толкъ в-
дѣшѫ въ невѣжⷣ раꙁѹмъ. бѡ не ꙗко на
горѣ въсптавша сѧ.  тамо старецъ бывъ,
не сверѣпъ нравъ дръжаше, нѫ радосте-
нъ бѣше  растроенъ.  слово же маше
растворено. бжⷭ҇твноѫ солѫ. ꙗко н ед-
номѹ же ꙁавдѣт. радоват же сѧ пае
ѡ въсѣхъ, ѡ прходѧщхъ къ немѹ.
ѡ сем же пакы пршеⷣшмъ дрѹгымъ нѣ-
кымъ. бѣшѫ же с ѿ елнъ. мнѧщмъ
быт мѫдромъ. стѧꙃаѫщ ѿ него сло-
во еже ѡ наше о хⷭ҇ѣ вѣрѣ. нанаѫщ-
м же бесѣдоват ѡ проповѣдан бжⷭ҇твна-
го крⷭ҇та.  хотѧщмъ рѫгат сѧ. мало
въспремъ антѡнїе.  премъ ѹщедр-
въ пръвѣе. ѡ невѣдѣн гл͠аше тлько-
мъ, добрѣ томѹ тлькѹѫщꙋ. то до-

f. 37v
брѣе естъ. крⷭ҇тъ сповѣдат. л прѣлюбо-
дѣства.  дѣтогѹбства. слъгат гл͠емы-
мъ вам богы. еже бѡ нам гл͠емое. мѫжъ-
ства естъ ѡбраꙁъ.  прѣѡбдѣне съмръ-
т повѣсть. ваше же нестотѣ страст
сѫтъ. по сем же то болше гл͠ат, ꙗко б͠же
слово не прѣлож сѧ. нѫ самъ сы. сп͠сенїа
рад  блгⷣт. въспрѫтъ пльть л͠ьскѫ.
ꙗко да л͠ьскомѹ рожденѹ претав сѧ,
сътвортъ л͠кы. прѡбщт сѧ бжⷭ҇твно-
мѹ  мыслъномѹ сѫщъствѹ. л беслове-
весным , поⷣбт бжⷭ҇твное.  того рад вѣ-
роват етврѣногаа.  гады,  л͠ѧ ѡбра-
ꙁы. такова бо сѫтъ мѫдрыхъ вѣрованїа
вамъ. како бѡ дръꙁаете рѫгат сѧ намъ.
гл͠ѧще хрїста ꙗвлъшаго сѧ л͠ка. деже вы
ѿ ѹма д͠ша съставлѣѫще. гл͠ете ꙁаблѫд-
сте спадⸯшѫѧ ѿ крѫга нб͠снаго въ тѣло.
премша въ л͠ѧ тъкмо, а не въ етврѣно-
гаа.  гады прѣходт прѣлагат сѧ. на-
ша бѡ вѣра на сп͠сенїе л͠комъ. хвⷭ҇о пр-
шестве гл͠етъ, вы же блаꙁнте сѧ. ꙁа-
не ѡ рожⷣенѣ д͠ш вѣщаете.  мы ѹбѡ,
слное л͠колюбвое промысла, мѫдръствꙋ-
емъ. ꙗко се не невъꙁможно бѣ б͠ѹ. вы
же ѡбраꙁъ ѹмѹ д͠шѫ гл͠ете. паданїа сла-
гаете ѹмѹ.  прѣложнѫѧ тыѫ басно-

f. 38r
словте.  тѣмже  самого ѹма д͠шеѫ рад,
прѣложнаа въносте. ꙗко бѡ бѣше ѡбраꙁъ
таковꙑ.  ѡного быт нѫжⷣа естъ. егоже
естъ  ѡбраꙁъ. вънегда же намъ таковаа не-
пщѹѫще, помыслт. ꙗко  на самого ѡ͠ца,
ѹмѹ хѹлѫ наносте. о крⷭ҇тѣ же то вѧщъ-
шее ѹбѡ реете. навѣтѹ наносмѹ. ѿ лѫ-
кавыⷯ прѣтръпѣт, крⷭ҇тѹ.  не повноват
въсѣко, ꙗко съмрът наводмѣ. л льсте-
мъ ѡсрдовѣмъ  сдомовѣмъ.  ковы
тѳоновы.  плщъ бѣганїа.  ѧдомъ
поглътанїа.  патрокнонна. баснословїа.
такова бѡ сѫтъ вамъ мѫдраа.  како л хѹ-
лѧще крⷭ҇тъ. не юдте сѧ въскр͠сенїѹ. ре-
кше бѡ таковаа.  напсашѫ но. л како
въспомнаѫще крⷭ҇тъ. млъте о въскръ-
сшїхъ мрътвецъ.  проглѧдавшмъ слѣ-
пымъ. сцѣлѣвшмъ раслабленымъ. ѡ-
щеным же прокаженымъ.  по морю хо-
жⷣенїе,  проїхъ ꙁнаменныхъ юдесъ,
ꙗже нѣсѫтъ л͠ьска, нѫ б͠а ꙗвлѣт х͠а. ꙃѣ-
ло м мнте сѧ ѡбдт сѫ,  не ѹсръ-
дно спытоват псанїа наша. нѫ прота-
єте ѹбѡ вы  вдте. ꙗко ꙗже сътвор
х͠с, б͠а того проꙗвлѣѫтъ, пршеⷣша на сп͠сє-
нїе л͠ьское. ръцѣте же  вы намъ своа.
то ꙋбѡ реⷱ҇те ѡ бесловесныхъ, раꙁвѣ бє-

f. 38v
словесе  сверѣпїе. аще л ꙗкоже слышѫ, въ-
схощете гл͠ат. басногл͠ат са вамъ.  вѣ-
ст прѣлагаете. въсхыщенїе дв͠ц къ ꙁем.
 афестовъ гнѣвъ къ ѡгню.  рѫ, въ въ-
ꙁдѹхъ.  аполона къ сл͠нцѹ.  артемдѫ къ
морю. нкако того меншее б͠а потаете.
нѫ твар слѹжте пае ꙃжⷣтелѣ б͠а. аще
л ꙗко добра тварь естъ. такова сложсте.
нѫ поⷣбааше елко поюдт сѧ тъѫ вамъ,
а не богы творт тварь. ꙗко да не съꙁдателѣ
ьстнаа, тваремъ подаете. понеже ꙁрте
вы. ꙗко дрѣводѣлщъ. ѿ него бывш,
храмнѣ прносте. л воеводѣ вонѹ,
то ꙋбѡ къ смъ гл͠ете. ꙗко да раꙁѹмѣємъ
аще достоно естъ. како порѫганїе крⷭ҇тъ -
матъ. ѡнѣм же недоꙋмѣѫщм сѧ. ѡбраща-
щаѫщм сѧ само  ѡвамо. ѹсклаб сѧ антѡ-
нїе реⷱ҇. с ѹбѡ  самого вдѣнїа вдѧтъ.
ꙁъѡбленїе. нѫ понеже спытны м сло-
весы, прѣспѣсте.  таковѫ хытрость мѧщє
хощете  наⷭ҇. да не кромѣ словесныхъ спы-
тан, б͠а вѣроват. ръцѣте вы пръвѣе вє-
щ.  пае о б͠ѕѣ раꙁѹмѣнїе. како спы-
тно раꙁѹмѣваете ѡбленїемъ. слове-
съ л, л дѣствомъ вѣры.  которое бо-
лше єстъ. дѣствомъ л. вѣра. л ѿ
словесъ ѡбленїе. ѡнѣм же ѿвѣщаваѫ-

f. 39r
щмъ. болш быт. еже ѡ дѣанїа вѣрѣ.  то-
 быт спытанъ раꙁѹмъ. рее антѡнїе.
добрѣ рекосте, вѣра бо ѿ нананїа д͠шевна-
го бываетъ.  спытанїе ѡ хытрост, сла-
ганїа естъ. не ѹбѡ мже, прходт ѿ вѣ-
ры дѣство. тѣмъ не бѣдно, л ѡблно
еже ѿ словесъ покаꙁанїе. бѡ еже мы ѿ вѣры
раꙁѹмѣваемъ. се словесы растрот тъщ-
те сѧ.  многажⷣ н скаꙁат, ꙗкоже раꙁѹ-
мѣт можемъ. ꙗко болше естъ  твръдѣ-
ше, еже ѿ вѣры дѣство. вашхъ ѹмѫ-
дреныхъ съмыслъ. мы ѹбѡ хрїстїане,
не мѫдростѫ словесъ еллнскыхъ. ма-
мы танѫ, нѫ слоѫ вѣры. даѫщѫѧ намъ
ѡ хⷭ҇ѣ і͠сѣ б͠гомь, ꙗко стнное слово.
се ннѣ навꙑкше бѹквамъ вѣрѹемъ.
въ б͠а. раꙁѹмѣѫще о твар его на весь
промысль. ꙗко дѣлателна естъ наша вѣ-
ра. се ннѣ ны прѣспѣемъ вѣроѫ хвⷭ҇оѫ.
вы же, мѫдрословесным вѣщанм.
єже вам дольскаа скаꙁанїа ѹпражна-
ѫт сѧ. еже ѿ нась вѣра прострает сѧ въсѫ-
дѹ.  вы ꙋбо сьмышлѣѫще  мѫдрѹѫще
не прѣдварѣете ѿ хрїстаньства на є-
лньство. мы же хⷭ҇вѫ вѣрѫ ѹѧще, обна-
жаемь ваше хытрослѡвїе. покаꙁаѫще
хⷭ҇а въсѣмь быт б͠а,  с͠на б͠жа.  вы ѹбо

f. 39v
добрословесїемь свомь, не прѣсѣцате
хⷭ҇во ѹенїе. мы же нарцаѫще распꙙ-
таго хⷭ҇а, вьсѧ прогонмь бѣсы. хже вꙑ
боте сꙙ ꙗко богꙑ. нгдеже ꙁнаменїе крⷭ҇та
бываеть. болтъ ꙋбо вльшвенїе.  не ꙋ-
спѣваетъ ародѣанїе. рьцѣте ѹбо. где
сѫтъ ннѣ ваша вльшвенїа.  ародѣа-
нїа. где сѫтъ ннѣ егпетьстї обавн-
ц. где сѫтъ вльхвомъ мьтанїа. тогда
с прѣсташѫ,  ꙁнемѡгошѫ. аще не то-
гда крⷭ҇тъ хвⷭ҇ъ бысть. єда ꙋбо достѡенъ
естъ съ, порѫганїа. л пае ѹпражнѣ-
емь немощьнаа, бо  се юдно есть. ꙗкⷪ҇
ваша нколже ꙁгнана бышѫ. нѫ  вь
всѣхъ градохь потаѫт сꙙ ѿ л͠къ. хвⷭ҇
же ꙁганѣѫт сѧ.  бѡлшее наше, пае
вашхъ. цъвтѫть  ѹмнѡжаѫт сѧ.
ваша же славма  потаема тлѣѫть.
хвⷭ҇а же вѣра  ѹенїе. рѫгаема вам.  -
ꙁгната мнѡгажд црм. спльнла есть
вьселенѫѧ. когда л б͠гораꙁѹмїе вьса.
л когда цѣломѫдре,  добродѣтѣль дѣ-
ствѹ ꙗвт сѧ. л когда тако сьмрⸯть
небрѣгома быⷭ҇. аще  вьнегда крⷭ҇тъ быⷭ҇ хвⷭ҇ь.
єже нкогда ѿреет сꙙ. вдꙙще мѫⷱ҇нкꙑ
хⷭ҇а рад нерадвшѫ о сьмрⸯт. вдꙙще
цр͠кѡвныѫ д͠вы. хⷭ҇а рад ⷭ҇та  нескврьнна.

f. 40r
сьхранвшѫꙙ тѣлеса.  сѫть са довѡлнаа
въображенїа. ꙗвт еже о хⷭ҇ѣ вѣрѫ. еднѫ
стннѫѧ быт вь бл͠гоьсте. аще л  еще
вꙑ не вѣрѹете. щѫще ѿ словесь раꙁмы-
шленїа. мы ꙋбо не ѿ хѫдѡжъства мѫдро-
ст еллньскыхь словесь, ꙗкоже ѹ-
тель нашь проꙗвлѣемъ. вѣроѫ ѫже ѹвѣ-
щаемь ꙗсно. прѣдьварѣѫщ еже ѿ дѣлъ
твар. се прїшл сѫть ꙁде страждѫще
ѿ бѣсовь. бѣшѫ бо тогда нѣц прїшл҇
кь немꙋ, ѿ бѣсѡвь стражⷣѫще.  прве-
де посрѣдѣ сѫ рее. л вы словесы сво-
м. л котѡроѫ хѡщете хытрѡстѫ. л
ародѣанїемь прꙁываѫще долы своѫ о-
стт схъ. аще л не мѡжете. останѣте сꙙ
єже кь намъ рат.  ѹꙁрте кртⷭ҇а хвⷭ҇а хва-
лѫ  слѫ.  се рекь прꙁва хⷭ҇а.  наꙁнамена же
обраꙁомь крⷭ҇ьнꙑмъ, стражⷣѫщⷯ, вторцеѫ,
 третцеѫ.  абе вьсташѫ лв͠ц цѣл. ѹмѫ-
ждрен, бл͠годарѧще г͠а. прѡее фїлѡсофї
южⷣаахѫ сꙙ.  вь стнѫ ѹжасаахѫ сꙙ о ра-
ꙁомѣ мѫжа,  о бывшемь ꙁнаменї. антѡ-
нїе рее, тѡ двте сѧ о семь, не єсмы, мꙑ
творꙙще са, нѫ х͠с єстъ. вѣрѹѫщхь
въ нь рад се твѡрꙙ. вѣрѹте  вы ѹбо
 ѹꙁрте. ꙗко не хытрѡстїѫ словесь, ꙗ-
же о насъ сѫтъ. нѫ вѣра любве рад ꙗже въ хⷭ҇а

f. 40v
дѣемаа. ѫже аще  вы прїмете, к томѹ не
ѿ словесь скаꙁанїа вьꙁыщете. нѫ  довѡ-
лно, еже о хвⷭ҇ѣ вѣрѣ въмѣнте. Се анто-
нїев гл͠. он же о семь юдꙙще сѧ ѿ-
хѡждаахѫ цѣлѹѫще его.  сповѣда-
ѫще. пѡлꙃѫ премь ѿ него. достже
же даже  до цр͠хь, еже о антѡн повѣ-
сть. Сїа бо слышавше костантнъ
авгѹстъ.  сн͠ове его. костанте,  ко-
ста авгѹст. псашѫ кь немꙋ ꙗкы кь
ѡц͠ѹ.  мѡлѣхѫ  ѿпсанїа премат ѿ
него. нѫ псанїа како на дльꙃѣ творѣше.
н же о послаемыхь веселѣше сꙙ. то жⷷ҇
бѣше антѡнїе, ꙗко  прѣжде бѣше псанїа
ц͠рева. Егдаже прнѡшаахѫ сꙙ кь немⷹ
псанїа. прꙁывааше мнхы  глаше.
да не юдте сꙙ аще  пса ц͠рь кь намь. л͠къ
бо естъ. нѫ пае двте сꙙ, ꙗко б͠ь ꙁаконь
л͠комь пса.  свомъ сн͠омь въꙁгл͠а намъ.
вьсхотѣ бо не премат кнгы гл͠ѧ. не вѣ-
дѣ. како кь таковымь ѿпсоват. ѹвѣ-
щан же бывъ ѿ нхь. ꙗко хрстане сѫть
ц͠ре,  да не ѿвращен бѫдѫтъ сьбла-
ꙁнꙙт сѧ. повелѣвааше протат сꙙ,  ѿ-
псовааше. вьспремлѧще тѣхь.  ꙗко
 хⷭ҇ѹ покланѣⷽтъ сѧ. съвѣтоваше же сѧ
ꙗже кь спеⷭ҇нїѹ.  да не велкаа мънꙙтъ

f. 41r
сѫщаа, нѫ ⷫⷶе въспомнат бѫдѫщаго сѫда,
 вѣдѣт ꙗко х͠с стнень есть  вѣны
ц͠рь. л͠колюбвом же мь быт. мѡлѣ-
ше сѧ пещ сѧ о правдѣ  о нщхь.  он
премлꙙще радоваахѫ сѧ. тако ѹбо въ-
сѣм бѣше любеꙁень.  вьс мѡлѣхѫ мѣт
того ѡ͠ца. тако бо сы ꙁнаемь.  тако кь
вьсѣмь ѿвѣты даѫ. вьꙁвращааше сѧ въ
вънѧтрьнѧѫ пѹстынꙙ.  обынаго пѡ-
ста премааше сѧ. мнѡгажд бо сь вьхо-
дꙙщїм кь немꙋ сѣдѣт, хѡждѫ ѿ себе
бывааше. ꙗкоже вь данїлѣ псанѡ есть.
 ть ѹбо по словѣхь бесѣдовааше послѣ-
дованнаа сь нмь сѫщ брат. онї же раꙁꙋ-
ваахѫ. сьматрѣѫще вдѣнїе нѣкое вдѣ-
т. бо вь егптѣ бываѫщаа, мнѡгажⷣ
на горѣ сы  вжⷣѫ, повѣдааше серапїѡнѹ
епⷭ҇кпѹ. вънѧтрь бываѫщѹ,  вдѧщѹ
антѡнїев. ѹпраꙁнвшѹ сꙙ вдѣнїемъ.
ногда бо сѣдѧ, ꙗко вь ѹжасѣ быстъ.  мно-
го бѣ вь вдѣнї въꙁдꙑшѫ. таже по асѣ
обращь сѧ кь ꙙд. вьꙁдъхнѫвь  трепе-
тень бывь вьставь мѡлѣше сꙙ.  покланѣѫ
колѣнѣ прѣбысть на дльꙃѣ.  вьставь плака-
аше старець. трепетн же бывше сѫщї
сь нмь,  ꙃѣло ѹстрашвше сꙙ. мѡлшѫ
сѧ ѹвѣдѣт ѿ него.  мнѡго емꙋ стѫжвшⷷ҇.

f. 41v
дондеже  понѫдв сѧ реⷱ҇. ѡн же  тако вь-
ꙁдъхнѫвъ. ѡ ꙙда, ѹне естъ ѹмрѣт
рее. прѣжде даже не быт вдѣнїѹ семⷹ.
онѣм же пакы мѡлꙙщм сꙙ. просльꙁв сꙙ
гл͠аше. хѡщетъ на цр͠ковъ гнѣвъ нат.
 хѡщеть прѣдана быт лв͠комь, поⷣбно
беꙁсловеснꙑмь скотомь. вдѣх бо тра-
пеꙁѫ г͠нꙙ.  о не стоѫщѫ мьскы вьсѧдѹ
окрⷭ҇тъ.  пхаѫще вьнꙙтрьнꙙѫ тъкмо.
ꙗко беснно граѫщмь скотомь, быва-
ѫть  пхаѫтъ. вѣдѣ бо слышасте рее ка-
ко въꙁдыхаахь. слышах бо глаⷭ҇ гл͠ꙙщъ. пр-
смрадт сꙙ жрьтъвнкь мѡ. Са вдѣ-
вь старецъ. по двою лѣтѹ бысть ннѣ-
шнее нашестве арїантомъ.  въсхꙑ-
щенїе цр͠квамь. вьнегда нѫжⷣеѫ.  сьсѫ-
дꙑ похытвше, поганꙑм творѣхѫ нѡс-
т сꙙ. вьнегда  ѫꙁынкы. ѿ мытнцѫ
надѣахѫ сьбрат сꙙ сь нм.  прѣд нм ꙗ-
дѣхѫ на трапеꙁахь, ꙗкоже хѡщаахѫ. тогда
мы вьс раꙁѹмѣхѡмь. ꙗко пханїе мъскамꙸ
се провѣщавааше антѡнїе. ꙗже ннѣ
аранте беꙁсловесно дѣѫтъ ꙗкоже скот.
 ꙗкоже вдѣ сце вдѣнїе. съ нмь сѫщⷾ҇ѧ
ѹтѣшааше г͠лꙙ, не скрьбѣте ѧда, ꙗко-
же бо прогнѣва сꙙ г͠ь, тако пакы цѣлтъ.
 пакы въскѡрѣ вьспрїметь своѫ краснѫѫ

f. 42r
цр͠ковь.  абе просаеть.  ѹꙁрте ꙁрно-
венꙑѫ ѹтврьждены.  неьстїе пакы въ
своⷽ ꙗꙁвны ошедше. бл͠гоьствѫѫ же вѣ-
рѫ дрьꙁновеннѫ съ всѣкоѫ свободоѫ вь-
сѫдѹ. тьѫ да не оскврьнте себе, сь ар-
антꙑ. нѣсть бо аплⷭ҇ьское се ѹстроенїе.
нѫ бѣсѡвьско.  ѡ͠ца хь дїавола.  пае
беꙁсловесно,  беꙁьплѡдно,  сьмысла есть
не праваго, ꙗкоже мьскамь беꙁьслове-
се. Таковаа ꙋбо антѡнїева бѣшѫ. нктѡ-
же насъ не невѣрѹ. аще л͠комь тѡл-
ка бышѫ юдеса. сп͠сово бо есть обѣто-
ванїе гл͠ѧщѹ. аще мате вѣрѫ ꙗко ꙁрьно
горꙋшно. реете горѣ се, прѣд тамо. 
прѣдеть. нтѡже немѡщно бѫдеть вамꙸ.
 пакы амнъ амⷩ҇н гл͠ѧ вамь. єже бѡ прⷪ҇-
сте ѡ͠цꙋ моемѹ, вь мꙙ мое дасть вамь.
просте  прїмете. ть есть ꙋенкомь
гл͠ꙙ. вьсѣмь вѣрꙋѫщмь въ нь. болѧщѫѫ
цѣлте, бѣсы ꙁгонте. тѹне прѫсте
 тѹне дадте. не повелѣваѫ бѡ цѣлѣ-
ше антѡнїе. нѫ мѡлꙙ сꙙ,  хⷭ҇а менѹѫ.
ꙗко въсѣм ꙗвлено быват, не то творꙙ,
нѫ г͠ь бѣ. антѡнїемь рад л͠колюбьствѹ-
ѫ  цѣлѣѫ стражⷣѫщⷯ. антѡнѹ же тъ-
ѫ мл͠тва,  пѡстъ бѣше. мже рад на
горѣ сѣдꙙ, радоваше сꙙ ѹбо бжⷭ҇тъвнꙑ-

f. 42v
м вдѣнм. Скрьбѣше трѹждаемь. мнѡ-
гꙑм влѣкомь въ вьнѣшнꙙѫ горѫ. бо
сѫдїѫ вьсѧ мѡлѣхѫ сѧ, сь горы томѹ съхѡ-
дт. ꙁане немощно быт тѣмь тамо вь-
схѡдт послѣдѹѫщїмь, рад сѫдмꙑⷨ҇.
мѡлѣхѫ же сꙙ ѡбае. ꙗко прїт.  тъѫ
того вдꙙтъ. то ꙋбо ѿвращааше сꙙ.
 ѿврьꙁааше кь нмь шества. он же пр-
лежахѫ.  пае повннꙑѫ сѫ ѿ во. вьспꙋ-
щаахѫ. ꙗко да понѣ онѣхъ рад внꙑ сьн-
детъ. стражⷣѫ ѹбо бѣдѫ,  ꙁрꙙ тѣхь ры-
даѫщѫ. прхѡждааше ꙋбо вь горѫ вънѣ-
шнѧѫ,  не неспѣшень бѣше пакы по-
двгъ его. мнѡгым бо вь кꙋплꙙ бы-
вааше.  въ бл͠годаанїе пршествїе того.
сѫдїѫ бо полѕѹвааше сьвѣтѹѫ. вѣмь па-
е ꙁбрат правдѫ  боат сꙙ б͠а.  вѣдѣт
ꙗко мже сѫдомь сѫдꙙтъ, сѫдм бѫдѫⷮ҇.
обае же на горѣ жте вьсѣхь пае люблⷺ-
аше. Нѣкогда же таковѫ нѫждѫ пострада-
въ. мꙙщмь потрѣбѫ воевѡдѣ.  мнѡ-
гꙑм ꙋмѡлвшмь его сьнт.  пршеⷣ
 бесѣдовавъ мало, же къ сп͠сенїѹ дост-
жѫща,  о потрѣбныхь. хѡтꙙщѹ от-
т. рекомꙋ же дѹцѣ молꙙщѹ сꙙ емꙋ омꙋ-
дѣт. гл͠аше не мѡгꙑ къснѣт сь нмъ.
 пртꙙ радостно томⷹ скаꙁовааше гл͠ѧ.

f. 43r
ꙗко бѡ рыба на сѹш ѹмраеть. тако  мнⷯ
мꙋдѧ сь вам.  сь вам хѡдѧще погыбаѫⷮ҇.
поⷣбает же ꙋбо ꙗкоже рыбы вь мор, тако 
намь вь горѫ пот. да не како мꙋдꙙще
ꙁабѫдемъ вьнꙙтрьнїхъ. Слꙑшав же
стратлать са ѿ него,  на мнѡга,  д-
д сѧ. гл͠аше вь стнѫ быт емꙋ раба б͠жа.
ѿкѫдꙋ ѹбо невѣжда таковы.  толкъ
ꙋмь быⷭ҇. аще нⷷ҇ б любмь ѿ б͠а. Едн же
нѣкы стратлать. валакї же бѣ мꙙ емⷹ.
горко гѡнѣше нась хрстаны. смрадно-
ментыхь рад аранть, тъщанїа,  по-
неже тѡлко бѣ сѹрѡвь, ꙗко  дѣвцѫ быт.
послаеть кь немѹ антѡнїе,  пшеть та-
ковы мѣт ꙋмь сь посланїемь. вжⷣѫ
гнѣвь грꙙдѫщї на тꙙ, прѣстан ѹбо гѡ-
нѧ хрїстїанꙑ. ꙁане тако гнѣвь постгнѫ-
т тѧ хѡщеть. валака же вьꙁьсмав сꙙ.
 посланїе же поврьже нꙁѹ  плюнѫ на нꙙ.
прнесшѫѧ же досадвь мь,  порѫвъ
рее антѡнїѹ сце. понеже пееш сꙙ о мн-
хѡхъ, се  тебе прѣселꙙ.  не ммодошѫ
дн͠іе ,є͠.  постже его гнѣвъ. въ прьвꙑ мо-
настꙑрь. гл͠емы александрьскꙑ радостно
ꙁыде. то же валаке, єпархъ егупетъ-
скы,  оба же сѣдѣста на конхъ. бѣшѫ
же сї сво валакѹ.  крѡтц пае всѣⷯ

f. 43v
хранмыхъ ѿ него. нѫ  еще недошедшмⷶ
ма до мѣста. наꙙшѫ грат ꙗкоже обы-
а, мѣшѫ кь себѣ.  вьнеꙁаꙗпѫ крота-
шї на немже сѣдѣше нестѡрїе. врѣдно вала-
кїа нꙁлѡжвь. нападе на нь.  тако сь ꙁѫбы
растрьꙃавь бедры его. ꙗко абе ѿнесенѹ
быт вь граⷣ.  пⷪ трїех же дн͠ехь ѹмрѣт. 
въсѣмь юдт сꙙ. ꙗко ꙗже прорее антѡнїе
вьскѡрѣ сьврьшшѫ сѧ. тако бѡ гора-
шѫѧ накаꙁовааше. нꙑѫ же кь немꙋ грꙙ-
дѫщѫѫ тако ѹаше,  ꙗко ꙁабыват сѫд-
т.  блажт ѿхѡдꙙщхь жта еⷭ҇го.
такожⷣе  обдмымь прѣдьстоаше.
ꙗко непщѹѫ, не нѣмь, нѫ томꙋ самомѹ
страдат. тако бо на пѡлꙃѫ вьсѣмь дово-
лен бѣше. ꙗко мнѡгы ѿ вонь. же мнѡ-
гаа стꙙжавшмь.  ѿгнат жтескѫѫ тѫ-
готѫ,  прѡее быват мнхѡмь.  весь
ꙗкоже враь дань бѣше егуптѣномь. ктѡ
ꙋбо пеалень прхѡжⷣааше,  не вьꙁвращаа-
ше сꙙ раⷣуѫ сѧ. кто бѡ прхѡжⷣааше плаꙙ о
свохь ѹмершхь,  не абе ѿлагааше
скръбь.  кто гнѣваѫ сꙙ прхѡдꙙ,  не вь лю-
бѡвь прѣлагааше сѧ. кто ꙋбогъ сѣтѹѫ
прхѡждѫ,  слышѫ егѡ  вждѫ его, не
радѣше о богатьствѣ;  ѹтѣшааше нщетѫ.
кы мнⷯ ꙁнемагаѫ  прїдѣше кь немꙋ.

f. 44r
крѣплѣшї пае не бывааше. котѡры юнь
сы пршеⷣ вь горѫ вдѣ антѡнїа. не абе
ѿметааше сласт,  любѣше цѣломѫдрїе.
кто прхѡдꙙ кь немꙋ ѿ бѣса мѫмь,  не
покоаше сѧ. кто бо стражⷣѫ помыслꙑ  не ꙋ-
тѣшааше сѧ сьвѣстїѫ. бо се бѣше велко
пощенїѹ антѡнїевѹ. ꙗкоже прѣжⷣе рѣхь
дарь раꙁсѫжⷣенїѹ д͠хѡмь мѣѫ. раꙁѹмѣва-
т емꙋ тѣхь двꙃанїа,  кь немꙋже мѣше
котѡрыхь стрьмленїе,  тьщане. Се
не нераꙁѹмѣвааше.  не тъкмо тѡ не
рѫгань бѣше ѿ нхь. нѫ  стражⷣѫщѫѧ по-
мыслы. ѹтврьжⷣаѫ ѹаше. како ꙋбо вь-
ꙁмѡгѫть онѣхь ковы прѣвратт.  спо-
вѣдѹѫ дѣѫщхь немощно ѹхыщренїа.
кьжⷣо бѡ ꙗко поѡщрѣемь. сьхѡжⷣааше дрь-
ꙁаѫ на помыслы дїаволѧ,  бѣсѡвь егѡ.
кѡлкы же обрѫнкы мꙙще дв͠цꙙ.  тъ-
кмо ꙁдалее вдѣвше антѡнїа прѣбышѫ
хвⷭ҇ы д͠вы. прхожⷣаахѫ же ѿ вънѣшнїхь
странь кь немѹ.  т сь вьсѣм полꙃованїе
вьꙁмаѫще. вьꙁвращаахѫ сꙙ ꙗкѡ ѿ ѡ͠ца
послаем. ѡбае ѹсѡпшѹ томꙋ. вьс
сроты бывше томꙋ. едноѫ памꙙтѫ ѡ͠ца
ꙋтѣшаѫть себе. дръжѫще кꙋпно накаꙁа-
нїа.  ѹенїа его. Каковы же  конецъ
жта его быⷭ҇. достоть,  мнѣ помѣнѫт

f. 44v
 вамь слышат любꙙщїмъ.  томꙋ се ревно-
вано быстъ. по обыаѹ бо посѣщааше мн-
хы. же вь горѣ вьнѣшнѡ.  ѹвѣдѣ ѿ промы-
сла о свое коннѣ. гл͠ааше братїамь. се
ваше посѣщенїе коненое творꙙ.  южⷣѫ сꙙ
аще пакы вась вь жт семь ѹꙁрꙙ. врѣмꙙ
есть ꙋбо  мнѣ отт. есмь бо блꙁѹ лѣтъ
,р͠  ,є͠. ѡн же бо слышавше въсплакашѫ.
лѡбыꙁаахѫ  цѣлѡваахѫ старца. ѡн же
ꙗко ѿ тѹждаго въ сво ѿхѡждѫ граⷣ. раⷣуѫ
сѧ бесѣдѡвааше,  гл͠аше мъ, не ꙁнемагат
въ трꙋдохъ, н же стѫжат с въ постѣ. нѫ
ꙗкоже на въсѣкъ дн͠ь ꙋмраѫщѫⷽ жт.  ꙗко-
же прѣжⷣе рѣхъ, тьщат сѧ  д͠шѫ хрант
ѿ скврънныⷯ помышленї.  ръвене мѣ-
т къ ст͠ымъ, не прблжат сѧ мелетї-
аномъ расколнымъ. вѣсте бѡ лѫкавѫѧ
 нестѫѧ волѧ. н же ѡбщене мѣт
кое, къ арїантоⷨ҇. бѡ тѣхъ ꙁлѡъсте.
въсѣмъ ѡблено ⷭ҇. н же аще вⷣте ста-
рѣнъствѹѫщⷯ сѫдїѧ, не съмѫтте сѧ.
прѣстанетъ бѡ съмрътно.  въ малѣ естъ
тѣхъ мътане. сты же себе пае схъ
съблюдате.  хранте ѡтеъскаа прѣ-
дана. вѧщъше, єже къ г͠ѹ нашемѹ бо-
гоьствѫѧ вѣрѫ, ѫже ѿ псанїа навы-
кл єсте. брат же, нѫдѧщмъ прѣбы-

f. 45r
т томѹ ꙋ нхъ.  тамо прѣставт сѧ,
 не въсхѡтѣ. ѡ мноꙃѣ же ꙗкоже  самъ
млъѧ покаꙁавше. того рад  пае егїптѣ-
не. ѹмершмъ подвжнымъ тѣлеса.  па-
е ст͠ымъ мѫенкомъ. любт же, погрба-
т  ѡбвт плащанцам. не съкрыват
же подъ ꙁемеѧ, нѫ въ ковъегохъ полагат.
 хрант вънѧтръ ꙋ себе. мнѧще ѡ семь.
потат ѡшеⷣшѫ. антоне (...)
єппⷭ҇(...)ы молѣше ѹт люд. такожⷣе про-
стыѫ ꙁапрѣщааше. жены же ѹстрашаа-
ше гл͠ѧ. н же ꙁаконно, н же како подобны
томѹ быт. бѡ патрїархѡмъ  пррⷪ҇кѡ-
мъ быт тѣлеса. досел хранма сѫтъ въ
гробѣхъ.  само же г͠не тѣлѡ въ гробѣ полѡ-
жено быⷭ҇. камень же въꙁложшѫ покрыт
егѡ. дондеже ста трдн͠евно.  с гл͠ѧ, ꙗ-
влѣаше беꙁаконоват. Еже по съмрът не
съкрыват тѣлеса ꙋмершⷯ҇, аще  ст͠а сѫтъ.
то бо естъ вѧщьшее, л ст͠ѣшее тѣла
г͠нѣ. мноꙃ ꙋбо слышавше, ськрышѫ проеє
поⷣ ꙁемлеѧ,  бл͠годарѣхѫ б͠а. добрѣ наꙋвше
сѧ. се же самь ꙁнаѧ,  боѫ сѧ да не  тогово
сътворѧⷮ тако тѣлѡ. ѹтвръд себе съвѣ-
щавъ, въ вьнѣшнѣ горѣ мнхѡмъ,  въшеⷣ
въ вьнѧтрънѧѫ горѫ,  гдеже жте ѡно
мѣше. по мѣсѧцохъ малѣхъ, въ недѫ-

f. 45v
гъ въпаде.  прꙁва сѫщѫѧ съ нⷨ. в͠. же бѣста
єже прѣбыста вънѧтръ, є͠і, лѣть. постѧще
сѧ  слѹжѫще емѹ старѡст рад. гл͠ааше
кь нмъ. аꙁъ бѡ ꙗкоже псано естъ, въ пѫ-
ть ѡтеь ѿхѡждꙛ. вждѫ бѡ себе ꙁово-
ма ѿ г͠а. вы же бъдте.  многолѣтны вашъ
постъ, да не погѹбте. нѫ ꙗко ннѣ наѧ-
лѡ премлѧще потъщте сѧ. съблюст бъ-
дрость своѫ. вѣсте раꙁвѣтѹѫщѫѧ бѣсы.
вѣсте како сверѣп сѫть.  немощн же сло-
ѫ. не ѹбѡте сꙙ хь. нѫ пае х͠а. прсно
дыхате  того вѣрѹте. же на вьсѣкь
д͠нь ѹмраѫще жвѣте, вьнмаѫще себѣ.
 вьспомнаѫще ꙗкоже слышасте ѿ мене
ѹенїа,  н едно да бѫдеть вамь про-
бьщенїе. кь расколнымь еретгомъ
арантомь. вдѣл бо есте како аꙁъ тѣⷯ
ѿвращаах сѧ ꙁа хрстобѡрнѫꙙ хь нослⷶ-
внѫѧ ересь. потьщте сѧ пае вы прсно
сьвькꙋплѣт себе, прѣжде ꙋбо г͠в. потѡ-
м же  ст͠ымь. ꙗко да по сьмрⸯт вась въ вѣ-
нꙑѫ обтѣл. ꙗко дрꙋгы  ꙁнаемы прї-
мѫтъ он. Се помнате. се мѫдрѹте.
 аще любте вы мене помнате ꙗко 
ѡ͠ца.  не оставте кого поѫт тѣло мое въ
егупетъ. да не вь домꙋ како полѡжѫтъ.
тоѫ бо рад вны вьндохь вь горѫ,  прї-

f. 46r
дохь ꙁде. вѣсте бо како вьсегда вьꙁбранѣахь
се творѧщмь.  накаꙁоваахь прѣстат
ѡть таковаго обыаа. погребѣте же вы мое
тѣло  ськрыте.  да бѫдеть еже глаголь
ѿ мене хранмь вам. ꙗко нкомꙋ же ꙁнаа-
т мѣсто кромѣ вась самѣхь. аꙁ бо въ вьскрѣ-
шенїе мрьтвыхь. вьспрїмѫ ѿ сп͠са нетлѣ-
нно. раꙁдѣлѣте м одежⷣѫ.  аѳанасїѹ
єпⷭ҇кпѹ дадте еднѫ кѡжѫ. ѫже постлааⷯ.
рꙁѫ. ѫже ѹбо то мнѣ даль  бѣ та нова.
ѿ мене же обьветшала.  сарапїѹ епкⷭ҇-
пѹ дадте дрѹгѫѫ кѡжѫ.  вы мате влⷶ-
сѣнѫѧ одеждѫ.  к томꙋ сп͠сате сѧ ꙙда.
антѡнїе бо прѣхѡдть,  к томꙋ сь вам нѣⷭ҇.
Се рекь. цѣловавше он того. простерь рѫцѣ
 ноꙃѣ.  ꙗко дрѹгы ꙁрѧ пршеⷣшѫѧ на нь.
 тѣхъ радостенъ бывъ. вдѣше бо сѧ въ-
ꙁлежѫ тхомъ лцемъ.  ꙁеꙁе  прло-
ж сѧ ѡ͠цемъ. ѡн же к томѹ ꙗкоже даро-
ва ѡнѣмъ ꙁаповѣдь. ѡбъввше  погрє-
бше съкрышѫ поⷣ ꙁемлеѫ тѣло єго. 
нктоже ѹвѣдѣ гдеде съкрыто быⷭ҇ кро-
мѣ тою двою.  премшм же мъ къжⷣо
хъ мло блаженааго антѡнїа.  сътрє-
ннѫѧ ѿ него рꙁѫ, ꙗкоже нѣкое богатⸯство
хрант. бѡ  вдѧ хъ кто, ꙗко антѡ-
нїа естъ вдѣт. носѧ же сѫ, ꙗко поꙋє

f. 46v
єго носѧ естъ съ радѡстѫ.
Се антѡнїева тѣлеснаго жтїа конецъ. 
ѡного постньское наѧлѡ.  аще малаа
с къ добродѣтѣл того. нѫ ѿ тѣхъ раꙁꙋ-
мѣт естъ вамъ, какъ бѣ л͠къ б͠ж антѡ-
нїе. ѿ млада же  до таковаго въꙁраста.
равенъ съхранвъ постньскы подвгъ.
 н старост рад побѣжⷣенъ раꙁлемъ
брашенъ. н же немаганїемъ тѣлесны-
мъ ꙁмѣнвъ ѡбраꙁъ одежⷣ. л ѡмы-
въ кол по ноꙃѣ водоѫ. ѡбае прѣбыⷭ҇ въ въ-
семъ неврѣжденъ, бѡ о цѣлы сплъ-
нены мѣше вдѧ добрѣ.  ꙁѫбомъ н є-
днъ спадⸯш емѹ. тъѫ же поⷣ елюст-
ѫ пртрыен бышѫ, многаго рад въꙁра-
ста, старца.  ногама же  рѫкама прѣбыⷭ҇
ꙁрⷣавъ.  весь ѿ въсѣхъ раꙁлным брашны
банѣм  въсѣкам одежⷣам трѣбѹѫ-
щхъ. свѣтлѣш пае то ꙗвлѣаше сѧ.
 къ крѣпост бъдрѣш. неже въсѣхъ
томѹ прославленѹ.  юдт сѧ въсѣ-
м. желаемомѹ же  въсѣм невдѣ-
вшмъ его. добродѣтѣл  бл͠голюбвѣ-
 д͠ш єго естъ поꙁнанїе. не ѿ съпсан
бѡ н же ѿ вънѣшнѧѫ мѫдрѡст. н
же котороѫ хытростѫ едного же ра-
д бл͠голюба  б͠голюбїа антѡнїе поꙁна-

f. 47r
нъ быⷭ҇. Того же ꙗко б͠ж даръ нктоже не ѿ-
реет сѧ. ѿкѫдѹ бѡ до спанѫ.  въ га-
лѫ. како въ рмъ  афркѫ. на горѣ сѣ-
дѧ послѹшаѫ. аще не г͠ь б былъ въсѫдѹ
своѫ поꙁнаваѫ л͠кы. же антѡнїѹ се
въ наѧлѣ ѡбѣща сѧ. аще бѡ  с скръвє-
но дѣѫтъ. нѫ г͠ь тѣхъ ꙗко свѣтлнкы
ꙗвлѣетъ въсѣмъ. да  тако слышѫщї
раꙁѹмѣѫтъ, слн быт ꙁаповѣде напра-
вленїе.  ревнованїе, еже на добрѡдѣ-
тѣлны пѫть премлѧ. Са ѹбѡ бра-
тї проьтѣте. ꙗко да навыкнѫтъ кото-
рое поⷣбаетъ мнхѡмъ жтїе быт. 
раꙁѹмѣѫтъ. ꙗко г͠ь сп͠съ нашъ і͠у х͠с,
прославлѣѫщхъ его прославлѣетъ.
 работаѫщѫѧ емѹ до конца, не тъкмо
въ црⷭ҇тво въводтъ нб͠сное. нѫ  ꙁде кры-
ѫщѫѧ сѧ  тъщѫщѫѧ сѧ ѡшелъствова-
т. ꙗвлены  славны добрѡдѣтѣл хъ
рад, нѣхъ полꙃѫ въсѫдѹ твортъ.
аще л потрѣба бѫдетъ.  ѫꙁынымъ про-
ьтѣте. да понѣ  тако поꙁнаѫтъ. ꙗко
г͠ь нашъ і͠у х͠с не тъкмо естъ б͠ъ  б͠жї
с͠нъ. нѫ  томѹ слѹжѫще ѹсръдно  вѣ-
рѹѫще, бл͠гоьствно въ него. бѣсы
ѫже еллн мнѧтъ богы быт, тыѧ
хрїстїане ѡблаѫтъ. не тъкмо єжє

f. 47v
не быт б͠мъ. нѫ  попраѫтъ  покаꙁаѫ-
тъ. ꙗко блаꙁнтелѧ  ꙋбцѧ
л͠кѡмъ быт. тѣмже ѹ-
бѡ. блгⷣтѫ б͠жѫ. да
не ѹбом сѧ. събла-
ꙁнь.  мъты хъ.
О хⷭ҇ѣ і͠сѣ г͠ нашемъ. Емѹже слава
 дръжава въ вѣкы вѣкомъ.
амн: амн.