ЦАРСТВО ѲЕОФЇЛА ЦАРѢ

(ст. 4797) Ц(а)рь же Мїхаилъ, хотѧ житїе оставити, Ѳеофилꙋ, с(ы)нꙋ своемоу скиптра върѫаетъ, иже дроугыми въсѣми море житеиское ꙁло(ь)стнѣ и съ млъвоѫ, а не тишиноѫ плаваѫ. Сїе тъкмо добро обрѣте прѣславнѣ – въсе(ь)стнѫѫ въ женахъ и б(о)ж(е)ствнѫѫ Ѳеодѡрѫ, ꙗко бисеръ прѣсвѣтелъ, ꙗко каменъ анѳраѯъ. Сиѫ оубѡ имѣвъ съжителницѫ, и сеи припрѧгъ сѧ на бракъ, и дѣтемꙿ быстъ о(те)цъ, ꙗкы въ плодꙿнѫѫ сѣѫ, | и вѧщъшими быс(тꙿ) доброѧстъ Адама пръвородꙿнаго. Оного бѡ иꙁ ребра иꙁрастъшїа и пръваа мати Ева ѿ пищныихꙿ едемъскыихъ иꙁведе дрѣвесъ, си же съжителѣ и обещнїка житию десныѧ сътвори и спасаемыѫ ѧсти. И ꙁде тъкмо Д(авы)д(о)ва въꙁгласи сѧ пѣснь, ꙗже и каменїе привлаѧщиꙗ добропѣснънаа гѫсль. Ова бѡ ꙗвлѣет сѧ б(о)г(о)ви поѫщи: „Единонравныѧ б(ог)ъ въ домъ въселѣетъ”. Ꙁде же сътее сѧ гнои съ бл(а)говонꙿныимъ | мирѡмꙿ, и шипокъ багрѣнолистенъ съ плѣвеломъ тръноносныимъ, и шаръ ръноꙁраенъ съ шаромъ ръвленыимъ. Ова бѡ въсѣкыми добродѣт(ѣ)лми насажденаа бѣ ограда, и врътоградꙿ бл(а)годѣтныихꙿ ѿрасль, и дрѣво благооукрашеное, съ же село противно трънию ꙁловѣрїемъ и кѫпина тръножѫловна, и трънїе сръдено. Ибѡ ѿмѣтаѫ сѧ с(вѧ)щ(е)нꙿныихꙿ нарътанїи и обраꙁъ Х(ри)с(то)вѣхъ и м(ѫ)(е)н(и)ьскыихъ, несътръпимыми и лютъми оꙁлобленми мѫаше въꙁдаѫщїихъ имъ | прилежнѫѫ ьсть. Нѫ и сїаѫщїихъ житїемꙿ и словомъ пае ѕвѣꙁдъныихъ добротъ и пае слъненыихꙿ ꙁареи, с(вѧ)щ(е)наго Ѳеодѡра, г(лаго)лѧ, и б(о)ж(е)ствнаго Ѳеофана, наведенми тѧшкоболѣꙁнъныихꙿ мѫкъ оуꙗꙁвивъ и кожѫ тѣла ихъ говѧждими жилами | истънивъ, оуꙗꙁви и ела ихꙿ до самыихъ вѣждеи, и слова наръта имъ иамвїискыми стихы съплетена.

(ст. 4786) И ови оубѡ събоденїе линое, ꙗко вѣнецъ бисрѣнъ, каменїемъ сїаѫщъ, ношаахѫ26. Ц(а)рь же Ѳеофїлъ о иконахъ оубѡ и о нарътанїихъ с(вѧ)т(ыи)хъ обраꙁъ ѕѣло лютѣ, и лѫкавѣ, и ꙁлообраꙁнѣ живѣше, а о иныихꙿ и свѣтлод(оу)шенъ бѣ, и великооуменъ, и о правдѣ пекыи сѧ и сѫдꙿныихъ ꙁаконѣхъ. Ꙁнаменїе ꙗвестъвно великолѣпїꙋ егѡ органѡмъ любохѫдожьство ꙁлато|съплесканꙿныимъ, иꙁ нихꙿже въꙁдаемо хытростиѫ дыханїе добропѣснънаа, и краснаа въꙁглашааше пѣнїа, и сладꙿко пѣнїе любимо иꙁношааше. Съ сими ꙁлата и сїаѫщаа дрѣвеса, ꙁлатыимъ лъща|нїемъ блъстѧща сѧ иꙁдалее, на нихꙿже птицѧ пѣснивыѧ ꙁлатокованꙿны сѣдѣхѫ, ꙗкы на вѣтвихъ тополныихъ или певкохъ островръхыихъ, хытростиѫ иꙁдаѫща пѣсни медовныѧ. Сице л(овѣ)къ хытры сѫтъ многокъꙁнъныихъ рѫцѣ и под(о)бѧт сѧ въмалѣ од(оу)шевленомоу естьствоу.

(ст. 4805) Аще ли кто иꙁвѣстнѣе навыкнѫти хощетъ великод(оу)шное его и миролюбїе, на блиꙁъ морѣ сѫщѫѧ да въꙁритъ ограды, ѧже красныи въ градовохъ окрѫжаѫтъ градъ. Ꙁима бѡ сверѣпаа нѣкогда иꙁлїавши сѧ тѧшка, море сътѧгнѫ даже до беꙁмѣрныѧ глѫбины и водѫ окамени, съгѫстивъ, теенїе еѫ, и сланое оꙿвръсти ꙁловѣтръныи мраꙁъ. По малѣ же въсїавше топлоты сл(ъ)н(е)ныѧ, съмѣшенїе раꙁбишѫ окаменившаго сѧ морѣ, ѿ сего раꙁсѣдошѫ сѧ ледовныѧ оусѣли, и каменїе становитое прѣвъсходѧщѫ велиьствомъ. И пае, аще реетъ кто, ꙗко връси великоглѫбокыихꙿ | горъ съвыше ѿтръꙁаѫщѫ сѧ и тръколѧщѫ сѧ съ | клопотомъ, | или каменїе, пращеѫ метаемо и стѣны раꙁбиваѫщее, оглашаѫщее и тенкыи въꙁдоухъ съ двиꙁанїемъ. И оубѡ съходѧще ѿ пѫины Понтъскыѫ, прираꙁишѫ сѧ о стѣны, сѫщѫѧ въскраи морѣ, и раꙁарѣахѫ твръдаа нырнаа ꙁданїа. Имже видѣвъ ц(а)рь раꙁдроушенїе и ѧстыѧ ꙗꙁвы, пае же раꙁоренїе, съмѧте сѧ д(оу)шеѫ о бывшимъ и, хотѧ покаꙁати любо(ь)стїа богатъство, ꙗко шивады истъщи непотрѣбныѧ ꙁлато, и немощное оукрѣпивъ, и падꙿшее въꙁдвигъ, на стѣнахъ написа имѧ свое.

(ст. 4831) И сїа оубѡ достоина сѫтъ ѧꙁыкоу похвалноу, аꙁ же прѣоудивлѣѫ сѧ праводѣанию его и нелицемѣрнои въ сѫдѣхъ воли. И оубѡ да прѣдложѫ покаꙁанїе мало нравоу его, ꙗкы ѿ морѣ ашѫ и ѿ пиѳарѣ въкоусъ и ꙗко малѫ искрѫ ѿ сковрады многодрѣвныѫ. Жена пристѫпи оубога къ семоу Ѳеофилоу, въпїѫщи на нѣкоего велико(ь)стна, именемъ Петронѫ, ꙁа виглами бѡ бѣ, егоже нарицаѫтъ гръци дронгарѣ, и иꙁ глѫбины своѫ иꙁрее Ѳеофїлоу. | Въпїаше же съ болѣꙁниѫ и сълꙁы иꙁношааше, ѿмъстителѣ еи дръжѫщаго быти молѧщи, и рѫцѣ подати еи твръдѣ, и ѿ Петронина иꙁбавлѣѫщѫ еѫ неправеднаго обыаа, ꙁане малѫѫ хлѣвинѫ еѫ по|мраааше, ꙗко да не тръпѧщи имѣти толикѫѫ тъмѫ, вѣтръныимъ ꙗвѣ дыханїемъ хлѣвинѫ оставитъ. Оуслыша же сїа ц(а)рь, и испыта о вещи, и раꙁоумѣ ꙁлолюбное падаемаго. И оубѡ домꙿ раꙁори до основанїи, нощь рѫкотворнѫѫ женѣ творѧщїи, того же, по срѣдѣ иꙁведꙿ тръговьскаго дроума, | соуровыми говѧждими жилами тоговы оуꙗꙁви плъти.

(ст. 4854) Се мало въображенїе д(оу)шѫ Ѳеофиловы, могѫщее ꙗвестъвна и проаа сътворити, ибѡ и ѧꙁыкъ страны, г(лаго)лѧтꙿ ц(а)рь егѵпетскыѧ ѿ бесѣды самыѫ новорожденаго младенца старѣишїи въсѣхъ ѧꙁꙿыкъ оумѣаше. Свободное же ср(ъ)дꙿца его на лихоимѣнїе и еже не хотѣаше ꙁлато имѣти ѿ кръьмниьства, могѫтъ оувѣрити хотѧщаа иꙁрещи сѧ.

(ст. 4862) Клюи сѧ емоу съвыше стоѫщꙋ ѿ ц(а)рскыихъ | домовъ, идеже иꙁваанъ бывъ краснѣ, мраморъ снѣгоꙁраенъ вола великоребра въображаетъ и льва наꙁнаменоуетъ, наскаѧща на вола и пиѫща кръвь; и бышѫ иꙁваанїа си мѣстоу имѧ. Тоу оубѡ ц(а)рь, стоѫ надꙿ моремꙿ, ои простеръ; тишина бѡ бѣше, и ѿтѫдоу, сѫщими дарми веселѧ лице свое, корабь видѣ ѡтоваренъ, къ соуши приближаѫщ сѧ. Дыхааше бѡ ꙁефиръ дыханїи тихыими, и, приближаѫ сѧ къ вѣтрилныимъ паꙁоухамъ, вѣтръ къ при|станищѡмꙿ ведѣше корабль тихыимъ. Раꙁоумѣл же оубѡ би кто, и иꙁдалее стоѫ морѣ, корабное прѣтворенїе пристаѫщаго, до трїщи бѡ кораблѣ обрѣмененаго ѧжа море оскръблѣвааше носимыихꙿ тѧготоѫ. Да ꙗкоже оуꙁрѣ, въпрашааше, кто и ѿкѫдꙋ, и їи с(тꙿ) корабль. Оуслыша же, ꙗко ц(а)риинъ с(тꙿ) корабль и брѣмена, скръб же, д(оу)шѫ оуꙗꙁвѣѫщѫѫ, приѧтъ въ ср(ъ)дꙿци и, приꙁвавъ ѧ и оувѣдѣвъ о корабли, | „ѡле, ѡле ц(а)р(и)це, – ре(е), въ каково доспѣваѫ житїе? Каковѫѫ въмѣсто каковы доброѧсты иꙁмѣнихꙿ ѧсть! Брѣменемъ коупецъ быхъ гръьскыи ц(а)рь, и кръьмникꙿ бъхъ (ѡ горе!), горшїи ѿ коупецъ”. И си рекъ, повелѣ пламенемъ огнѣ въсеꙗдца корабль многобрѣменꙿ|ныи коупно съ брѣменемъ съжещи.

(ст. 4888) Съи ц(а)рь Меѳодїа великаго пославъ иꙁгнана въ нѣкыи островецъ, въ врътпѣ ꙁатвори его, ꙗкы въ гробѣ мрꙿтъвца, ꙗко въ скѫделѣ бисеръ, и ꙗко въ тръни шипокъ, и съ нимъ два раꙁбоиника ꙁлодѣа. Ѿ сею единомоу раꙁбоиникоу житїе оставльшоу и растлѣвъшоу ѿ естьстъвныѧ неиꙁбѣжныѫ | нѫждѫ, ꙁлосмраднѫѫ вонѧ и того пагоубѫ крѣпкооумныи страш(а)лецꙿ онъ тръпѣше, ѧже ни самыи оубѡ въꙁмоглъ би камень понести. А дроугыи, поущенъ бывъ, не хотѣше | иꙁыти, нѫ въ тримранѣи пещерѣ прѣбывъ и ревните|ль бывъ б(о)ж(е)ствномоу житию, ꙗко сл(ъ)нце облиста лоуами истаго житїа. Еще же въ темници сѫщоу б(о)ж(е)ствномоу Меѳѡдїꙋ, събоденїи въ (ь)стнаа лица б(о)гогласи, ихъже и въспомѣнѫ достигъ слово, нѫждеѫ женоми на иꙁгꙿнанїе, мѫжа нѣкоего, ловца рыбарѣ обрѣтше ловѧща, въсписашѫ праведномоу малосложно писанїе иамвїискыимъ исломъ, еже не добро мнѣвъ по нѣьсомоу прѣминѫти, самыѧ оны писаниоу прѣдаѫ | амвїискыѧ стїхы. Сѫт же си: „Живомоу мрътъвцоу и мрътъвцоу живоносцоу, живѫщоу на ꙁемли и ходѧщоу на н(е)б(е)си, написанїи пишѫтъ, свѧꙁни свѧꙁаномоу”. Къ нима же онъ въсписанїе противѫ нарътавъ, исписа: „Еже въ книгахъ н(е)б(е)сꙿныихъ ꙁванїемъ написаныимъ и на лицихъ цѣломѫдръныимъ оуꙗꙁвеныимъ прире(е) живыи погребенъ, ꙗко къ съѧꙁникѡмъ”. И си оубѡ ꙁлатаа доброѧꙁыьныихꙿ г(лаго)ланїа тъна б(о)ж(е)ствномꙋ мъстоу искапаѫща строуѧ. | Добрыи же подвижникъ Меѳѡдїе великы прѣтръпѣвъ въ горцѣи и ꙁлотемнинѣи пещерѣ, и | ꙁѫбѡмꙿ его иꙁбїенѡмꙿ и съкроушенѡмъ елюстемъ, и весь иныи понесъ мѫныи обраꙁъ, имиже того ꙁло(ь)стивїи мѫахѫ беꙁл(овѣ)нѣ, ꙗко твърдое желѣꙁо коваьскыми омлаты биѫще, | коненѣе же, ꙗко сл(ъ)нце свѣтоꙁарное и ꙗко свѣтилникъ проникнѫ, ꙗко ѿ нѣкоего корене ѿтѫдоу, иꙁволившꙋ, ꙗкоже мнѧ, видѧщомоу беꙁдꙿны и надꙿ херꙋвимы и серафимы прѣвыше сѣдѧщомоу, ꙗко градꙿ твръдонырѣнъ сего на горѣ поставити, ꙗко да не толикаа добродѣтѣль, ꙗкы подꙿ спѫдомъ свѣщникъ темныимꙿ и мраныимꙿ покрываетъ сѧ врътпомъ. Ц(а)рь бѡ Ѳеофилъ, въ книгахъ присно оупражнѣѫ сѧ и стръды раꙁоумныѧ воскомъ съставлѣѫ иꙁ нихъ, ꙗкоже пела троудолюбиваа ѿ цвѣтовъ пажитныихъ, въ скѫпаа нѣкаа и неоудобъ скаꙁанаа доиде, ихꙿже иꙁвѣстити скѫпое и темное ѿкрыти никтоже правѣ въꙁможе, | пае же и мноѕѣмъ сѫщимъ, прослоутїе великоименито имѧщимъ въ прѣмѫдрости. Велми же оубѡ ц(а)реви тогда пеалоуѫщоу, единъ ѿ сѫщїихъ въ постели его пристѫпи и ѿ келїѿ и Меѳѡдїа похвали, и въсѣ исповѣда многоꙋеное его и хытрое, и раꙁоумъ, и н(е)бошестъвныи съмыслъ, и прѣмѫдрость, или ѿ б(ог)а подвигъ сѧ, или и любовь хранѧ къ высокомоу оумомъ и б(о)гоносномоу мѫжꙋ. Оуслыша же сїа ц(а)рь и приведе Меѳѡдїа с(вѧ)щ(е)нꙿнаго, иꙁведъ ис пещеры, ꙗкы ѿ шивады бисеръ и ꙗко иꙁъ ѡблакъ | ѕвѣꙁдѫ лоуѧ облистаѫща свѣтлы, огнемъ сїаѫщѫ и тъмѫ ѿгонѧща и мракъ невѣдѣнїа. Ѧꙁыка оубѡ его Ѳеофилъ въкоусивъ, въселѣетъ добрааго добрѣ въ ц(а)рскаа, ꙗко имѣнїе многоцѣнꙿное въ скровищѡхъ некрадомыихъ, ꙗко камень великꙿ | облистаѫщъ лоуѧ свѣтолїанїи. И тоу сѣдѧ, ц(а)рь, ꙗко при ꙁлатостроуинѣмъ Нилѣ, порьпааше множьство обилнѣ сладꙿколитныихъ стрꙋи. |

Ц(А)РСТВО МИХ(АИ)ЛА, С(Ы)НА ѲЕОФИЛОВА

(ст. 4958) Прѣити же хотѧ рѣкѫ тлѣнꙿнаго сѫщьства, ѧже въсѣкомоу обложеноу тлъстотоѫ мрътъвныѫ плъти не мощно естъ не прѣити, нападает бѡ естьство скорое раꙁдроушенїе, длъгъ просѧщи, вѣнцемъ оубѡ Михаила оукрашаетъ, с(ы)на своего, еще отрока млада сѫща въꙁрастомъ. Юное же отрока достоино съматрѣѫ, обещници емоу быти повелѣ м(а)т(е)ри его, ꙗко быти еи строите|лници ц(а)рствꙋ его. Ꙗже дотоли нощно имѧщї оуенїе и ьтѫщи с(вѧ)щ(е)нꙿныѧ обраꙁы вътаинѣ, ꙗкоже Никодїмъ, аще кто реетъ, нехрабросръдꙿ и страшливꙿ оумомъ, тогда ꙗсно въꙁъпи и съ дръꙁновенїемъ, и трѫба быстъ нароита и ꙁлатотрѫбна или пае доброгласнаа и младенцѧ кръмѧщїа птица, пꙿтищы своѧ прибираѫщи ѿвъсѫдоу бесперыѧ, съкрывшѫѫ сѧ, дондеже ловецъ мимо идетъ, и сѣмена прѣдо|бророднаа имѧщи въ ср(ъ)дꙿци, ꙗко нива доброплодꙿнаа и орань тлъстобраꙁдꙿнаа, ꙁимѣ оубѡ належѫщи, не въꙁдавааше ѿрасли, да ꙗко прѣиде горесть ꙁимнааго аса, а весна ꙁасмїа сѧ и лютость раꙁори сѧ. Тогда оубѡ, тогда и ѿрасль иꙁнесе многоплодꙿнѫѫ и нивѫ многокласѫѫ и плънѫ доброплодїа, ꙗко дыханїи клатѧщѫ сѧ добродъхновенꙿными ꙁефировѣми, доуховными бл(а)г(о)д(ѣ)тми въсѣ съвръшаѫщаго. Б(о)ж(е)ствъныѧ бѡ мѫж събравши, копателѧ, аще реетъ кто, и дѣлателѧ искоусны, трънїе истръже иконоборства. Топлѣ же оумо|ливши б(о)гоносныѧ мѫжѧ о съпрѫѕѣ еѫ оумолити б(ог)а, и оувѣщавши ихъ и, оувѣ|ренїе съвръшено прїемши, ꙗко ѿ мѫкъ тамо сѫщїихъ Ѳеофилъ иꙁбавленъ быс(тꙿ), съобѣдница быстъ с(вѧ)щ(е)нꙿныимъ мѫжемъ, краснѫ и тлъстотрапеꙁнѫѫ гоꙁдꙿбѫ сътворивши. Бѣше же съ ними и ꙁлатыи ѧꙁыкомъ Ѳеофанъ, иже лютѫѫ понесы ꙗꙁвѫ на лици своемъ, Нїкеискаго град(а) сыи пръвопастырь тогда. Ꙗкоже оубѡ въꙁирааше Ѳеодѡра на нь и тръпосръдїе его съматрѣаше дивѧщи сѧ, раꙁоумѣвъ онъ, | ре(е) съ лютостїѫ и горестїѫ д(оу)шевноѫ: „Видиши ли ми линѫѫ, ц(а)р(и)це, сїѫ ꙗꙁвѫ? Сеѫ ради съ твоимъ сѫдити сѧ | имамꙿ мѫжемъ, идеже сѫдїа опщїи и беꙁмытныи сѫдитъ и не прїемлетъ лица, ниже дарѡвъ ищетъ, ниже багрѣнꙿнѫѫ одеждѫ стыдит сѧ.” Противѫ же симъ прѣиꙁѧщнаа въ женахъ она, пристрастнѣ въꙁдъхнѫвши иꙁ срѣды ср(ъ)дꙿца и слъꙁами омоено лице свое сътворши, ꙗкы истоникъ нѣкыи синѧѫ воды съвыше о камень строуѧ тоѧщи водныихъ пролитїи, гласꙿ испоусти оумиленъ въ ꙁнаменїе вънѧтръныѧ боурѧ: „Сицеваа ли ми, юдние, о ц(а)ри и ты и весь съборъ съи обѣщавааше?” Тогда сладꙿкоѧꙁыꙿныи Меѳѡдїе б(о)ж(е)ствныи, стадонаѧлъствоуѫ с(вѧ)щенꙿныимъ стадомъ Новаго Рима, въꙁраꙁи многое дръꙁновенїе Ѳеофаново, оутѣши же добрѫѫ онѫ ц(а)р(и)цѫ, и слъꙁныѧ тѫѧ съ хытростїѫ ѿсѣе, и оутиши тѧшкѫѫ боурѧ ср(ъ)дꙿца еѫ, словеса д(оу)шѫ оумѧкаѫщаа, ꙗкы масло, искапавъ и ꙋтѣшивъ ѧ.

(ст. 5020) И оубѡ дондеже бѣ с(ы)нъ еѫ | ц(а)рь еще младъ, бѣше съ нимъ ц(а)р(и)ца и мати его Ѳеодѡра, и въсѣ творѣше добрѣ, правѧщи краснѣ корабль многобрѣменныи скиптродръжанїа. А понеже досѧже Мїхаилъ до юнотъства, единъ | въсхыщааше сѧ на дѣла таковаа, | дѣлы приповѣдꙋемое покаꙁа истинъствоуѫще. Ꙗко дроугыи бѡ самохотнѣ ꙗви сѧ младенецъ, на колесници ꙗꙁдѧ доброконнѣ и огнеколеснѣ, и гръьское въсе погоуби странонаѧлїе, сам же иꙁ дѣднѧѫ и оѧѫ власти испаде и мрътъвъ леже на лици и обраꙁѣ своемъ. Ꙗви бѡ сѧ сластожителенъ, ꙗкы дроугыи Нерѡнъ, пїаница, сластод(оу)шенъ, блѫдникъ, винопїица, въсѣ иꙁдаваѫ имѣниѡмъ множꙿства съигръцемъ своимъ, смѣхотворцемъ и скврънꙿныимъ и на колесницахъ ꙗꙁдѧщїимъ игръцемъ, коупно иꙁъ ꙋтра гонѧщїимъ беꙁмѣрнаа питїа и житїемъ ласкръдыимъ живѫщїимъ и пищныимъ, съвращаѫщїим сѧ въ пищѫ добросънѣдныихꙿ брашенъ, | и съпрѣбываѫщїимъ весь д(ь)нь съ женами блѫдницами, и пїѫщимъ, и глоумѧщимꙿ сѧ, и любодѣѫщимъ, ꙗкоже прѣжде Сарданапалъ, Нїномъ ц(а)рствовавыи. Съ таковѣми же нѣкыими прѣбываѫ раꙁвращеными, пїаницами стоудодѣлатели и ꙁлодѣлатели, ꙁлобѣ творцемъ, съвъсѣдникꙿ быстъ бестоудныимъ орѫжноносцемъ и дїонисїакїискыми бестоудїи питааше сѧ. Ѿ сего бышѫ пїанъства и ликове, и лихаа питїа и ашѧ, и бестоудныихъ и блѫ|дниьскыихъ пѣснеи въꙁглашенїа, и игранїа смѣхотвориваа, и въсе скврънное. Притѧ оубѡ Актеона г(лаго)лѧтꙿ ѕвѣроꙋбїицѫ, ꙗко пси растръгошѫ и нападꙿше, ꙗкы ѕвѣрѣ. Игръци же Мїхаила окрѫживше, острижени брадами и помаꙁани бѣлиломъ, въ каковыи ровъ того ꙁлобныи не въмѣтаахѫ! Сам бѡ тъи въсѣдааше на колесницѧ ꙁлатокованыѧ и на етворницахъ ꙗꙁдѣше и одрѡхъ ꙁлатыих. | Скровища же повъсѫдоу имѣниѡмꙿ исрипаахѫ сѧ, | и гръьскаа въ тѣснотѫ имѣнїа достиꙁаахѫ, и глꙋмци имѣнїи нескѫдными наплънѣахѫ сѧ и одеждами мѧкыми, и риꙁами ꙁлатотканыими. Сице мокрѣ и слабѣ Мїхаилъ живѣше. Многажди же никоеиже належѫщи емоу потрѣбѣ, беꙁъ хранителеи и стражѫ и беꙁъ орѫжноносецъ самъ тъи единꙿ прохождааше посрѣдѣ дроумовъ, беꙁстоуднѣ поꙁорствоуѫ и радꙋѫ сѧ о конꙿныихъ оутицанїихъ. Быст же и о(те)цъ дѣтемъ по д(оу)хоу, игреьскыѧ дѣти и колесниьскыѧ, ꙗкы о(те)цъ дроуголюбивъ носѧ на рѫкоу, иꙁ банѧ прониьщѫ пакы порожденїа. Ѿ сего, оубѡ не довлѣахѫ жилы ꙁлатныѧ на толикы проходы иꙁливаемы гноиныѧ, тѣмъ и ꙁлато|кованꙿнаа оукрашенїа древнїихъ ц(а)реи и дрѣвеса ꙁлатаа, и птицѧ пѣснивыѧ, и львове кованїи и въ ꙁлатѣ оустроенїи, и въсе съпроста ц(а)рское сїаѫщее въ ц(а)рскомꙿ дворѣ, ꙗже иногда Ѳеофилъ съдѣла любо(ь)стнѣ въ похвалѫ прѣкраснѫѫ сѫщаа гръмѡмъ, раꙁливаахѫ сѧ и | ꙁлѣ истъщаваахѫ сѧ на мръскыѧ и гнѫсныѧ проходы многораꙁлиныѧ. Не сїа же тъкмо свинꙿскы живѫщїи дрыꙁнѫ, нѫ на горшее житїе прѣдꙿспѣваѫ д(ь)нь ꙗе д(ь)нь: похꙋли ꙁлыи на таины с(вѧ)тыѧ и серафимы достоиноьтомыѧ, и синапъ лютъ въливаѫ въ потирь, слоужбѫ страшнѫѫ собоѫ творѣаше, играѫ ꙗвѣ съ неигранꙿными и смѣѫ сѧ съ недостоиными смѣха.

(ст. 5087) Сице же живѫща Мїхаила мати ꙁрѧщи и игранїе бывша ц(а)рѣ гръьскаго, ѧтробоѫ оуꙗꙁвѣаше сѧ, и д(оу)шеѫ колѣблѣше сѧ, и словесы оуцѣломѫждрѣаше, и пооуааше, и накаꙁоваше, и ѿ мръскыихъ и скврънꙿны|ихъ дѣлъ оувести его покоушааше сѧ. Нѫ бѣше, ꙗкоже би рещи, мрътъвцоу бесѣдоуѫщи и при глоусѣ поѫщи похвалныѧ пѣсни.

(ст. 5094) Бѣ же братъ матери его, Варда именоуемъ, л(овѣ)къ ꙁлокъꙁненъ, водѧ и раꙁвращаѫ въсѣ, иже въшедꙿ въ Мїхаила, ꙗкы ръвїи въ сладꙿко дрѣво, и сѫнѣдъ ср(ъ)дꙿце его и иꙁмъждивъ, сътвори его | ц(а)р(и)цѫ оубѡ ѿгнати Ѳеѡдорѫ и рож(дꙿ)шѫѫ его иꙁринѫти ѿ ц(а)рства, | вѣнцемъ же кесаръскыимъ того оукрасити. Поуста же обрѣтъ окаанꙿнаго оного и, еже би рещи, ѿсѣкша рѫкѫ своѫ деснѫѫ, лѣва же на ратоуѫщїихъ, пае же би рещи беꙁ длани и беꙁ рѫкы бывша, и по прити вънѣшныѧ приповѣсти, овцѫ въ беꙁоуми ꙗвлъша сѧ и псы ѿгнавша съвѣтомъ влъїимъ, дръжавѫ ѿ самодръжꙿца къ себѣ прѣвлааше и въсѧ творѣше волѧ своѫ съпротивнѣ, ꙗкы самоц(а)рь. Не тъкмо же нѫ и оуклони сѧ и въ беꙁаконїе, ꙗково же не би ни скиѳин дръꙁнѫлъ, ни персѣнинъ, ни ѧꙁыникъ, сына своего женѣ (оле блѫднааго раꙁоума!) примѣшаѫ сѧ ꙗвѣ, ꙗкы къ своеи съпрѫжници!

(ст. 5114) Оуслыша же сїе ꙁлое Игнатїе великыи, тогда правѧ ц(а)рскыи градꙿ Римъ. Бѣше бѡ повѣдоуемо на распѫтихъ и въ домовохъ, и въсѣмъ опꙿхождааше слоухы мръꙁость она. Тѣмꙿже и оуцѣломѫждрѣаше кесара Вардѫ словесы страшными и прѣщенми бѫдѫщїихъ мѫкъ прѣщааше емоу, и пооуааше, и обли|ааше, и накаꙁовааше, и въсѣкѫ подвиѕааше къꙁнь на ѿсѣенїе стр(а)сти. Нѫ бѣше въсѣьскы истинꙿна Сѡломѡнова приа, облиати въꙁбра|нѣѫщїа беꙁоумныѧ: „Облиенїа бѡ ꙗкы моꙁолїа сѫтъ не(ь)стивыимъ и оуꙗꙁвѣѫтъ, ꙗко стрѣлы, ꙁлотвориваа ср(ъ)дꙿца”. Ибѡ кесаръ, раꙁгнѣвав сѧ | о поносныихꙿ г(лаго)лѣхъ, имиже досаждаем бѣ ѿ б(о)гоносца, не тъкмо не радѣше о пооуенїихъ, нѫ и враждѫ хранѣаше на пооуаѫщаго и, подобнѣ съдѣваѫ, ꙗкоже нѣцїи, строупми исплъненїи и лѣкоуми нѣкыимъ, сами же ѿскаѧще и пае сверѣпоуѫще на бл(а)годѣѫщаго имъ. Тѣмже оубѡ Варда, пристѫпль нѣкогда къ б(о)ж(е)ствныимъ таинамъ и не полоуивъ дара оного б(о)ж(е)ствнаго, ибѡ приемлетъ и гнилъ сѫсѫдъ бл(а)говонꙿнаа мѵ̈ра, и въ ꙗрость раждег сѧ, ꙗко львъ велми рыкаѫщїи, ꙗко пардосъ, наскои лютѣ на праведнаго, и ѿтръже, и ниꙁвръже его ѿ прѣстола, въмѣсто же | его поставлѣетъ Фотїа (ѡ гори, въмѣсто кого, когѡ!). Ѿ сего боурѣ стр(а)стнаа с(вѧ)щ(е)нꙿнаго Игнатїа потопити покоушаѫщи сѧ. Кесар бѡ дъхнѫ, ꙗкы сѣверъ велми шоумѧщїи, и ꙗко веерникъ сверѣпыи, и ꙗко ꙁлодыхаѫщїи ꙁападникъ, и вълны въсташѫ тѧшкыѧ и бꙋрѧ. И кто оубѡ въꙁможетъ искоушенїа скаꙁати, еликыми его обложиста Фотїе же и Варда, ꙗко да сътворитъ писанїе своима рѫкама, ꙗко хотѧ | оставлѣетъ с(вѧ)щ(е)ное с(вѧ)тительство! Искорениста бѡ емоу ꙁѫбы, елюсти же лютѣ сътрышѫ и лице съкроушишѫ, ꙗкы мъстникꙋ и раꙁбоиникоу ꙁлодѣлателю, нага же и свѧꙁана (ѡле сл(ъ)нце и ꙁемле!) растѧгошѫ его въ стоуденѣ и мраморнѣ гробѣ, въ гнѫснѣ и плънѣ мотылъ, имѧщимъ хоулное тѣло Копронимово. Нѫ не до конца прѣꙁрѣ въсемогѫщїа длань. Съшивател бѡ ꙁлыимъ ѿдастъ сѫдъ, и ꙁлыимъ | растроꙗтель испи ашѫ гнѣвоу. Ибѡ Варда, ц(а)реви ровъ копаѫ враждныи, самъ тъи въ нь въправдѫ въпаде сѧ, а ꙁлотворивыи Фотїе  ѿгнанъ быстъ ѿ прѣстола. Сице ниьсоже ѿ оию | б(ож)ию оубѣѕаетъ, сице въꙁдаетъ б(ог)ъ гръдыимъ, ꙗкоже цѣвница въспѣваетъ Д(а)в(ы)д(о)ва доброгласнаа.

(ст. 5164) Царь же Мїхаилъ о конꙿныхꙿ оуристаниихъ радꙋѫ сѧ и бѣсѡвꙿскы веселѧ сѧ о драгыихъ ꙗꙁдꙿбахъ, съпрѣбывааше и живѣше съ поꙁорствоуѫщими, самъ тъи дѣѫ колесниьнаа оутицанїа. И оубѡ нѣкогда етворницѧ добрѣ оуправивъ на теенїе и ѿ нѣкоего похваленъ бывъ, емоуже имѧ Василискъ, поьте похвалившаго и ни каменїемꙿ, ни бисромъ, нѫ самоѫ ц(а)рскоѫ высотоѫ одари егѡ. Еже видѣвъ, Василїе Македѡнъскы великыи, иже ѿ тогожде Мїхаила ц(а)рь пръвѣе поста|вленыи, и ꙁлосъвратнаго оума его оубоав сѧ, | достоино быти оумысли прѣдꙿварити и прооускорити. Тѣмже и оубїистъвноѫ порьпе Мїхаила ашеѫ, и самодрѫжецъ бываетъ и вл(а)д(ы)ка самовластецꙿ. Ни бѡ дъщи, ни с(ы)нъ Мїхаилови роди сѧ, сѣмѧ бѡ, г(лаго)лѧтꙿ прѣмѫдрїи, скоросъвратныихъ въ афродитскаа дѣла оустава не иматъ.

(ст. 5182) Сего, г(лаго)лѧтꙿ, ц(а)р(и)ца нѣкогда видѣвши, ꙗже и д(оу)шеѫ ц(а)р(и)ца и ѧстїѫ Ѳеодѡра, сицеваа рее къ Мїхаилоу: „Ѡ ц(а)рю и ѧдо, видиши ли мѫжа, великаго сего и крѣпкагѡ, тобоѫ ьтомаго и прѣбываѫщаго с тобоѫ? Съи родъ нашꙿ (ѡ горе!), ꙗкы ꙁъмїи поглътитъ, и погꙋбитъ, и побиетъ, и до конца ꙁатрыетъ, ꙗкоже кокоши хоудѣи младыѧ птенцѧ”.

(ст. 5190) Нѫ оубѡ достоитъ иꙁрещи ꙗже о Василїи, ѿкѫдоу и ѿ кыихъ проꙁѧбе, и цїи емоу родонаѧлници. Ѿ села ꙋбѡ бѣ Липра, блиꙁъ сѫщааго пръваго града Македонъскааго, иже, ѿ Ореста имѧща пръвѣе ꙁванїе, Андрїа|нъ сѫꙁидавъ, гръьскыи ц(а)рь, ꙁванїе дарова градоу своемꙋ. Родителѣ же и насадителѣ добровѣтъвнаго сего дрѣва не ѿ многоимѣныихъ нѣци, ни ѿ нароитыхъ бѣста, ни овцѧ пасѫще, ни нивїа | и села имѧщїихꙿ, нѫ самодѣлателѣ, и нища, и ѿ хоудѣ живѫщїихъ. | Има же оставлъшема житїе и ѿ ꙁемѧ прѣставлъшима сѧ, и блъгаръскомоу кнѧѕоу тогда Кроумꙋ оптекшоу въсѣ сѫщаа подꙿ гръкы, и плѣнѡмꙿ наплънившоу своѧ воѧ, и весь юношъскыи цвѣтъ погоублъшоу, положившоу же и множаишѫѧ въ робьскѫѫ ѧсть, плѣненъ быстъ и Василїе блъгаръскыма дланма, ꙗкоже птищъ доброперъ лютоѫ мрѣжеѫ ловитъвноѫ. Ѿ ꙁлыихъ же иꙁбѣгъ сѣтеи блъгаръскыихъ, прѣдꙿста, иꙁлетѣвъ, абїе гръьскыимъ прѣдѣлѡмъ, и на слꙋженїе себе ꙗко нища наемъ, и пострад(а)въ, и многы троуды подъемъ, и, раꙁоумѣвъ, ꙗко въ бесплоднѫѫ ꙁемѧ | троуды своѧ сѣетъ, ѿходитъ ѿ съродникъ и ѿ иꙁнесъшѫѫ его, и въсѣ въмѣнивъ проаа мала и хоуда, ꙗко къ проиꙁволениоу ведѣше сѧ къ Виꙁантїискомоу градоу. Да ꙗкоже вънѧтръѧдоу быстъ ныревъ доброꙁданꙿныихъ, тоу доброкъꙁнъныи съвѣтъ покаꙁа, ꙗко да прѣдложитъ коренїа вещемъ и како ьстно естъ въ немꙿ ц(а)рскым санъ. Спѣше же оубѡ Василїе сице небрѣгомъ, раꙁдꙿраными рѫбми опѧтъ сыи, ни сребра, ни ꙁлата въ нѣдрохъ носѧ, на едины же своѧ длани въꙁираѫ и сихъ носѧ винѫ мно|гонѫждꙿномоу си житиоу. Спѣше же на нѣкоемъ каменоꙁданнѣмъ одрѣ, блиꙁъ вратъ, сѫщимъ храма с(вѧ)т(а)го Дїомидїа. Нѫ въ сихъ сънъ бѣлоперъ нападааше на клюарѣ тоу сѫщааго, скоро въꙁбоудаѫ его и повелѣваѫ емоу въвести ц(а)рѣ вънѧтръѧдоу. Въскои же ѿ постелѧ | своѧ проꙁмонарь, и прѣдъ храмъ скоро прїиде, и храпѧща и хоудѣ лежѫща Василїа обрѣте, нища и неомывенѣ ноѕѣ имѧща, кална и рѫбы носѧща. Прѣльсть же въꙁнепꙿщевавъ ꙗвлъшее сѧ емꙋ, ѿтѫдоу ѿтее. И па|кы сънъ нападааше на ои его, и пакы видѣнїе пръвое. Се же бысть даже до трищи. Раꙁоумѣ же и поꙁна едва проꙁмонарь, и сътвори Василїе въведена абїе, и покою спод(о)блѣетъ того достоинаго. Бѣ же Василїе добръ, храберъ, крѣпкорѫкъ, добри длани имѣѫ, твръдопръсъ, крѣпцѣ, крѣпцѣ мышци имѣѫ. Тѣмже и силное свое по малоу обьꙗвивъ, въсѣмъ въ оустѣхъ бѣше въ саноу сѫщїимъ. И то длъго и многословѧ? Мїхаилѡмъ ц(а)ремъ поꙁнанъ бысть, и пръвѣе оубѡ попеенїемъ поьтенꙿ быстъ коньскымъ, сирѣь комисъ поставленъ быст, | таже и паракимꙋменъ, еже с(тꙿ) вещь въ гръкохъ велика, и кон|енѣе ц(а)рь, и съ нимъ прѣбывааще. Ц(а)рѣ же Мїхаила въꙁненавидѣвъ ꙗко пїаницѫ и винопїицѫ, и о игранїихъ радꙋѫща сѧ, и поꙁоры дѣѫща, въ ѧтробѫ емоу вънъꙁи меь и властъ въсхыти прѣжде врѣмене и прѣжде года.

Ц(А)РСТВО ВАСИЛЇА МАКЕДѠНѢНИНА

(ст. 5253) Съи абїе Фотїа иꙁгна ѿ цр(ъ)кве и пакы ѿдас(тꙿ) прѣстолъ Игнатїеви. Въсхотѣвъ же и народоу имѣнїе раꙁдати и иꙁъискавъ домовы ꙁлатохранѧщѫѧ, иже пръвѣе сътѧꙁаахѫ | имѣниѡмъ множꙿства, и видѣвъ въсѧ праꙁны и ниьсоже имѧщѫ, скръбѣше, тѫжааше, пеаловааше, оунывааше, не имѣше то сѫтворити си, ѿвъсѫдоу недооумѣаше сѧ. Ц(а)рь бѡ, не имѣѫи имѣнїа многобогатнааго, подобенъ естъ орлоу прѣветхоу и прѣстароу, не имѧщоу перїа и ноктїи и клюна. Сего ради и Василїе пеаловааше и тѫжаше, ибѡ ц(а)рь Мїхаилъ въсѣ истъщивъ и глоумцемъ раꙁдавъ, съигръцемъ своимъ и съпирникѡмъ, не тъкмо грипсосы дастъ на раꙁоренїе ꙁлатыѧ, нѫ и добросъкованѫѫ тополѫ ꙁлатѫѫ, на неиже сѣдѣхѫ многора|ꙁлиныѧ птицѧ ꙁлатыѧ и пѣсни въꙁглашаахѫ, ꙗкы ѿ жи|ва ѧꙁыка, и слышѫщїимъ ихъ оудивленїе творѣахѫ, юдѧщим сѧ новѣи хытрости онои. И еже плаю достоиное и рыданиоу, и слъꙁамъ повѣдѣти слово приходить и тѧшꙿцѣ въꙁды|хаѫ.

(ст. 5275) Прѣхытрыи въ философохъ Львъ добролюбивомоу Михаилоу, родителю и ц(а)рю, страненъ съдѣла съсѫдъ ꙁръцала, имже подавааше видѣти ц(а)р(е)ви на въсѧ асы, по срѣдѣ живѫщоу емоу ц(а)рскыихъ домовъ, аще нѣгде наинааше сѧ то ново въ арапѣхъ или въ сирѣхъ. Творѧщоу же Мїхаилоу нѣкогда колесниное оуристанїе, сирскыѧ воискы нашествїе ѿ нѣкоего въꙁвѣщено быстъ емоу съ тѧшкыимъ, и многыимъ, и крѣпкыимъ стръмленїемъ. Еже оуслышавъ Мїхаилъ и оубоав сѧ, да не народъ ѿ слышанїа въꙁмѫщенъ бывъ поꙁорище раꙁорит сѧ, абїе хѫдожьство оно повелѣ съкроушити. Ѡ горе прѣльсти его, ѡ горе оумоврѣдию! Оувы, оувы, каково скровище погоуби гръкѡмъ л(овѣ)къ скврънꙿножителенъ, пїаница и объꙗдникъ!

(ст. 5290) И сїа оубѡ доволꙿнѣ мноѫ оплака сѧ слово. Ц(а)рь же Василїе, раꙁсъмотривꙿ оу|же въ тѣснотѫ достигшѫ гръьскѫѫ ѧсть и троуждаѫщѫ сѧ пасти сѧ окаанꙿнѣ ниць, пае же би рещи, сконавшѫ сѧ и дыхаѫщѫ едва, подобати оумысли ц(а)рскѫѫ въсприѧти прѣмѫдрость | и сп(а)сти еже прѣжде мала мрътвѫѫ же и погребенѫѫ. Ѿ сего оубѡ троудове ѧстїи, и пеали, и грижѧ, и щитове напръснїи, и желѣꙁнаа одѣанїа, и брани кръвопролитныѧ, и ѧстыѧ пеали, и житїе брънꙿное, и шлѣмове, и копїа, и око, въкоупѣ спѧщее и не приемлѧщее въ сытость съна. Тѣмъ и вѫꙁврати имѣнїа гръкѡмъ и ѧстьсъстарѣв|шѫѫ сѧ и овраскавѣвшѫѫ – добрѫ и младоꙁранѫѫ съдѣла отроковицѫ. Поꙁнашѫ же тогда варвари ꙁвѣрѣ, прѣжде спѧщаго, храбрѣ въстаѫща на обидѧщѫѫ его, и въси, въстрепетавше, ѿбѣгошѫ въ раꙁдолїа, и пакы оукрѣпи сѧ гръьскыи жеꙁлъ.

(ст. 5309) И понеже оубѡ бꙋрѧ иꙁбѣже Игнатїе житеискѫѫ, въ добра и тихаа не достигъ пристанища, глѫбокооулѫ бокооу|мныи Фотїе, присно жѫдаѫ прѣстола и тъщѫ сѧ прѣѧти пакы цр(ъ)к(о)вь, сицевое нѣто глѫбокообраꙁно и лѫкаво оухыщрѣетъ. Именемъ наѧла приемлетъ тъкмо ц(а)ревѣхъ с(ы)нѡвъ, пае же и ц(а)риино, и приѧ състави, и сїе протлъковавъ, тогда сѫщїмъ прѣмѫдръцемъ вещи исходатаивъ, въꙁнепщева сѧ ц(а)ремъ быти великъ въ прѣмѫдрости, и пакы многоревнивыи прѣѧтъ прѣстолъ.

(ст. 5320) Нѫ оубо оумъ до конца погрѣшителенъ с(тꙿ) въсѣхъ ꙁемнородныихꙿ, и обыае съвъꙁрастни по естьствоу нѣцїи | сѫтъ въ ловѣцѣхъ. Ибѡ многыи въ раꙁоумѣ съи ц(а)рь ѿ нѣкыихꙿ прѣможенъ бывъ мѫжїи ꙁъмиообраꙁныихъ, иже льсти съшиваѫтъ *и къꙁни съплѣтаѫтъ*, и любимаа раꙁлѫаѫтъ ѿ отецъ ѧда, ѿ матере же дъщере и ѿ жениха невѣстѫ, ꙗкоже Сантаваринъ онъ ꙁлобѣсныи. Ꙁатвори бѡ въ темници Льва, с(ы)на своего, ꙗко на о(ть)ца своего | сѣти съставлѣѫща оубїистъвныѧ, мѫжа прѣмѫдрѣиша и раꙁоумомъ въсѣкыимъ исплънена и въ въсѣкыихъ оуенїихъ накаꙁана, егоже и напастнаа пещꙿ и ꙁлобѣ грънило ꙁлато покаꙁашѫ ниьсоже мѣдно имѧща. Ѿ сего рыданїа и плаеве матери, жалꙋѫщи и молѧщи сѧ о с(ы)нѣ оубоѕѣмъ къ о(ть)цоу, нѫ бѣ онъ лютъ и неоумѧкꙿенъ, ꙗко камень, и на гнѣвъ естьстъвꙿныи дроугыи жестокъ адамантъ. Бѣхѫ оубо тамо пла|ѧщѫѧ и гласѧщѫѧ жены, горцѣ рыдаѫщѫ о бѣдѣ онои. Домъ же онъ – плаа бѣ и въꙁдыханїа домъ, и птица пѣсниваа тамо въ домоу бѣше, идеже горкыи плаꙿ и рыданїе въꙁглашааше сѧ, ꙗже слышѫщи ѧсто гласы плаевныѧ и веплѧ навыкши жалостныѧ оны, плааше съ ними о юноши и приглашааше Льва, и рыдаѫщимъ подобѣше сѧ. | Сиѫ нѣкогда Василїе оуслышавъ | птицѫ гласѧщѫ и Льва ꙁавѫщѫ въ оустѣхъ и прѣдꙿстоѫщїихъ емоу топлыѧ каплѧщѫ слъꙁы видѣвъ, бѣ же тлъстотрапеꙁныи оуготовилъ имъ обѣдъ тогда, оувѣща сѧ и оумѧки сѧ ѿ жестокооумїа, оустыдѣвꙿ сѧ, ꙗкоже мнѧ, да не како по естьствоу нем(и)л(о)стивѣи ѿ самыѧ ꙗвит сѧ птицѫ. И оубѡ иꙁведе его ис темницѫ и отеьскы въꙁрѣ на нь. И хотѧ оуже сконати сѧ и сънити въ гробъ, на сего ц(а)рскѫѫ власть прѣложи. |

Ц(А)РС(Т)ВО ЛЬВА ПРѢМѪДРАГО, С(Ы)НА ВАСИЛЇЕВА

(ст. 5358) Семоу  нѣкогда ц(а)р(е)ви происхожденїе творѧцоу и въ цр(ъ)кви м(ѫ)(е)н(и)ка Мокїа бывшоу, наскои нѣкто на нь сверѣпъ, ꙗкы бѣсноуѫщ сѧ, л(овѣ)къ лютъ и обраꙁомъ и въꙁоромъ, и жеꙁломъ въ главѫ ц(а)рѣ оудари ꙗꙁвоѫ лютоѫ. Оухващенъ же бывъ и принѫжденъ повѣдѣти вѣдѧщїихꙿ, не имѣше то рещи, стр(а)стиѫ бѡ дрѫимъ бѣ. л(овѣ)къ81 же нѣкто с(вѧ)щ(е)нныи, д(оу)хомъ б(о)ж(е)ствнымъ сїаѫ и бл(а)г(о)д(ѣ)тми прѣоукрашенъ, именемъ Марко, видѣвъ оунывша тѧшцѣ велми ц(а)рѣ и нѣто сътворити ꙁло оумыслившоу, лѣбѫ цѣлебнѫѫ словеса прѣдꙿлагаѫ, пророьскы въꙁывааше  оусты доброѧꙁыными: „Ѡ ц(а)рю, никакоже ми сѧ конины надѣи, ниже пеалоуи | о съмръти, | десѧт бо лѣтъ живота и ц(а)рства ѿ вышнѧѫ рѫкы даровашѫ ти сѧ”. И овъ оубѡ рекъ сїа, оумлъ|е, ц(а)рь же абїе и ѿ ꙗꙁвы свободи сѧ и ѿ пеали. Марково же проре(е)нїе не быстъ въсоуе.

(ст. 5378) Съи Львъ етыремъ женамъ припрѧже сѧ, не сластиѫ побѣждаемъ, нѫ желаѫ ѧда и дѣти хотѧ видѣти ѿ того проѕѧбшѫ рѣслоу. И оубѡ ѿ етврътыѫ и послѣднѧѫ породи с(ы)на багрѣнородна, именемъ Кѡнстандина. Нѫ оубѡ недостоино б(ож)иимъ слоугамъ мнѣше сѧ творимое ѿ ц(а)рѣ, еже бракъ въвести етврътыи и оскврънити нетлѣнꙿнѫѫ и истѫѫ невѣстѫ цр(ъ)к(о)вь. И оубѡ Николае, пръвыи сыи пръвопастырь, и Кѡстандиновъ градꙿ правѧ тогда, г(лаго)лааше дръꙁновенїемъ, исплънѣѫ прор(о)ьскыи г(лаго)лъ, г(лаго)лѧ б(ож)иа свѣдѣнїа прѣдꙿ ц(а)рми, и ꙗже ѿ нихъ  прѣщенїа не боѫ сѧ, ни трепещѫ. Сице страхъ б(ож)ии иꙁгонитꙿ  далее страхъ, иже ѿ л(овѣ)къ сѫдѧщїихꙿ и вла|дѫщихъ, Тѣмъ и ѿгонит сѧ ѿ стада и прѣстола и осѫжденъ бываетъ на ѿгнанїе. Дроугыи же въмѣсто его въводит сѧ, многъ мѫжъ о б(о)ж(е)ствныихъ, иже ѿ ноктїи мадыхꙿ и ѿ пръваго въꙁраста ꙗремъ б(о)ж(е)ствныи понесъ мнишъскаго житїа, жилище имѣше Олимбъ, иже въ Мисїи, и бл(а)г(о)дѣтми облиста, бѫдѫ|щаа проꙗвлѣѫ. Съи б(ог)оу повелѣвшоу съедини цр(ъ)к(о)вь, раꙁдѣлившѫ сѧ на многа раꙁсѣенїа и раꙁдѣленїа о ꙁаконопрѣстѫплени етврътааго брака. |

Ц(А)РС(Т)ВО АЛЕѮАНДРА, БРАТ(А) ЛЬВОВА И
КОСТАНТИН(А), С(Ы)НА ЛЬВОВА

(ст. 5404) Прѣмѫдрыи же въ ц(а)рихъ Львъ въпадъ въ естьстъвꙿныѧ тѣлесныѧ болѣꙁни и недѫгомъ дрѫимъ, съмръть наводѧщїмъ, и раꙁоумѣв си съмръть и ѿ тѣла раꙁлѫенїе, владыкы покаꙁоуетъ самоц(а)рѧ и самодръжца Алеѯандра, брата своего, и Костантина, с(ы)на своего, сїе тъкмо прорекъ на иꙁдыханихꙿ послѣднїихꙿ: „Виждѫ и Алеѯандра, ꙗко ꙁлодателѣ врѣмѧ по трина|десѧтїихъ м(ѣ)с(ѧ)цихъ”, съпротивнѣ сие г(лаго)лѧ, ꙗко толика бѫдетъ дръжава Алеѯандрова.

(ст. 5416) Ибѡ не ѿпаде слово, ни погрѣши, Алеѯандръ бѡ, въ пищахъ оупраꙁнив сѧ и питїихъ и о единомъ покои тѣлеснѣмъ попек сѧ, о ином же ниимже достоинѣмъ толицѣи власти ни наьнъ, ни рекъ, ни имѣвъ на ср(ъ)дꙿци, ꙗко цвѣтъ ѿпаде оувѣнѫвъ ѿ сл(ъ)нца и скоро исеꙁе, недѫгы растлѣвꙿ лютыми.

(ст. 5423) И Кѡстантинъ бываетъ самовластныи самодръжецъ, еще дѣтѧ младо и юно сыи и ц(а)рствїа правити корабль не оу|вѣды, ни могыи, ибѡ въꙁрастоу седмое женѣше лѣто. Еже и многыимъ вина быстъ ꙁлобамъ и скръбноѫ напои горестїѫ ц(а)рѣ, аще и конецꙿ добръ искоушениѡмꙿ быстъ. Ꙗкоже бо саждено въновѣ и младо|растное дрѣво, ни мраꙁа стоуденаго понести могѫщее, ни дыханїемъ прилогы сверѣпыихъ и ꙁлыихъ вѣтръ, ниже тѫныѧ дъждовы, ни ꙁноинаго вара, ни граднаго нашествїа, ни ледовнаго съгѫщенїа, вѣтрове нѣцїи тѧшкошоумѧщїи дъхнѫвше или граднаа прираженїа иꙁъ облакъ нашедꙿша троуждаѫтъ, и водѧтъ, и прѣкланѣѫтъ на ꙁемлѧ, и оуꙗꙁвѣѫтъ младость его, и ѿвъсѫдоу прилагаѫт сѧ, ꙗкы на градъ, и покоушаѫт сѧ до корене садъ съкроушити. Аще ли ѿ мѧтежъ въꙁможетъ иꙁбѣгнѫти ꙁлодыхателныихъ и ѿ боурѧ тѧшкыѫ и ѧже ѿ сихъ нѫждѫ, бывает искоусно, ꙗко много бравши сѧ и обоурено лютыми и ꙁлыми врѣменми. Садъ бѡ, въ вѣтрохъ въꙁрастъшїи и искоушенъ бывыи вѣтры, | множае твръдо, ꙗкоже г(лаго)лѧтꙿ, естьство иматъ.

(ст. 5447) Сице и онъ хоудыи въꙁрастомꙿ ц(а)рь, с(ы)нъ багрѣнородныи Львовъ, Кѡстантинъ, едва нѣкогда по длъгыихъ сл(ъ)н(е)ныихъ теенїихъ бѣд|ныихъ иꙁбѣгъ напастеи и искоушенеи нашествїа, и скрꙿбеи болѣꙁнъныихъ, раꙁоумъ приплоди множае оутвръжденъ, ꙗкоже корабникъ искоушенъ бывъ многовлънꙿноѫ боуреѫ | и едва въ добро и тихо пристанище достигъ. Ꙁапръва бѡ крѣпкыи онъ Кѡстантинъ, егоже имѣти родителѣ г(лаго)лѧтꙿ Андроника Доукѫ, рѫкѫ многѫ събравъ добрыми орѫжникы оуправленѫ, напрасно нападаетъ на багрѣнороднааго, младости его въсѣьскы небрѣгъ. Нѫ „лъжъ, – ꙗкоже Д(а)в(ы)дъ поетъ, – на сп(а)с(е)нїе конь высоковыꙗвъ и бръꙁъ, высоконогъ и сверѣпъ”. И онъ бѡ, испадъ ѿ сѣданїа коньнааго, падаетъ на ꙁемѧ, ниꙁвръженъ бывъ, и абїе орѫжїе въкоушаетъ плъти его | и орьвлено бываетъ кръвїѫ. Въскорѣ же сеи лютои ꙁимѣ мимошедꙿши, дроугаа въстаетъ, тѧшаишаа оноѫ, множае пръвыѫ лютѣишїꙗ и мимошедꙿшѫѫ боурѧ. Ибѡ Фꙋка магистръ (емоуже имѧ Львъ), мѫжь велиьствомꙿ тѣла и силоѫ иꙁѧщьствоуѫ и въсѣмъ тогда оувѣренъ бывъ гръьскыимъ военаѧлїемъ, видѣвъ поитаема ц(а)ремъ старца Романа, иже ѿ Лакапы, корабниьстѣи воистѣ дроунгарѣ сѫщаго тогда, и испръва оубѡ странꙿное ꙁаьнша мѫительство и съшиваѫща въ себѣ ѿстѫпленїе, нѫ обае таѫща стръмленїе свое, не бѣ бѡ врѣмѧ емоу; тогда же врѣмѧ прїемъ, ꙗкоже хотѣаше, прилежно иꙁвръже рож(дꙿ)ства тѧготѫ ꙁлород|нааго, и иꙁꙿ рѣва ехиднѫ иꙁнесе на свѣтъ, и хранѧ испръва въ немъ искрѫ ꙁловѣрїа, тогда сковрадѫ въжеже пещи огнѣшоумѧщаго. И оубѡ творѧ сѧ, о ц(а)ри въсѣьскы тъщѫ сѧ и творѧ полеꙁнаа емоу, ꙗко Романомъ повоевана бывша, въорѫжает сѧ съ вои, сътекшими сѧ ѿвъсѫдоу: | ѿ Ликаонъ, иꙁ Ѳракїѫ, иꙁ Колохъ, иꙁъ Иверъ, ѿ | Памфилїѫ, ѿ Мисїѫ, ѿ Сирїѫ, ѿ Киликїѫ, и плъкы събравъ, ꙗкы моръскыи пѣсъкъ, мѫжѫ храбры, орѫжноносны и силны, огнь въ бранехъ дыхаѫщѫ и мѫжѫ ратны, и оплъает сѧ оу Хрисополѣ, прѣмо Виꙁантїискомоу градоу лежѫщимъ, иже аще кто н(е)б(е)сꙿныи градꙿ нареетъ, не погрѣшитъ. И наплънѣетъ полѣ храбрыихъ мѫжїи и въсѧ ꙁемѧ желѣꙁомъ. Облиставаахѫ копїа, сїаахѫ же шлѣмове, и щитове ꙁорѣахѫ сѧ, и въꙁдоухъ облиставааше сѧ соулицами. Бѣхѫ оубо тамо ꙁлатощитници, бѣхѫ тоулоносци, доброконꙿници и желѣꙁноодеждници и въси желѣꙁноносци. Оубоали сѧ оубѡ бишѫ и исполини плъка таковаго. Самъ оубѡ ц(а)рствоу и на владѫщаго въсѣ съшиваѫ и творѧ не хотѣаше до конца, тогда же оубѡ винѫ Романа обрѣтаѫ, творѣше сѧ на Романа воюѫ и толикыи въꙁдвиѕаѫ плъкъ воинъстъвныи, под(о)бѧ сѧ лисици ѕѣло ꙁлокъꙁнънѣ, не въсѣьскы | бѡ опашъ имѣше послѣдоуѫщѫ. | Старецъ бѡ Рѡманъ, корабными вои обладаѫ и ѿтѫдоу обложенꙿ сыи силоѫ не малоѫ, видѣвъ клонѧще сѧ само и онамо ц(а)рство и влъноуемо лютѣ, ꙗкы корабль неоуправленъ, егоже вѣтри боурнїи раꙁвращаѫтъ и колѣблѧтъ, и влъны сверѣпыѧ, и вихри вѣателнїи, и гръьскаа падаѫща лютѣ и ꙁлообраꙁнѣ, ꙗко рѫкоѫ дръжима отроѧте млада, ц(а)ревы опходитъ пристѫпникы и келиоты, иже наипае приꙗтелїе мними бѣхѫ самодръжꙿствоуѫщомоу, и приопщивъ имъ съвѣты съкръвеныѧ, и съвѣщав сѧ съ ними, и лѫкавъства съплетꙿ и къꙁни многообраꙁныѧ багрѣны и глѫбокосъвѣтны, ꙗвлѣаше сѧ наинаѫ нѫждное м(ѫ)(и)тельство и въсѣко водѧ и въперѣѫ на сїе ратонаѧлїе, ꙗкы | шоумъ ѿ сего сверѣпъ и ꙁлошоумѧщее влъненїе творити, и въжиѕати въ ц(а)рскыихъ, и въсѧ колѣбати боуреѫ похоти своеѫ, дондеже въсѣ раꙁвращаѫщее ꙁлодыханїе житеиское привѣа Рѡмана къ дворѡмъ ц(а)рскыимъ, ꙗкы въ паꙁоухы тихыѧ пристаѫ|нѫ ѿ вѣтръ. Пръвосъвѣтникы бѡ послоушавъ, пае же навѣтникы, ц(а)рь Рѡмана ꙗко любима присвоꙗетъ и животꙋ и власти своеи хранителѣ поставлѣетъ его, ꙗкоже аще кто | реетъ не неприлежнѣ, ниже непод(о)бнѣ, трохила крокодилъ или пина прѣколажѫ. Льв же оубѡ Фѡка, егоже прѣжде въспомѣнѫхъ, Рѡмана обладаѫща ц(а)ремъ оувѣдѣвъ, и водѧща, и съвращаѫща по непщеванию, ꙗко раба, ц(а)рѣ – младаго птенца багрѣници, непщоуаше сѧ, ꙗкы болѧ о нимъ и воѧ на помощь егѡ веды бл(а)гооувѣтныимъ ꙁакономъ, а еже истинꙿнѣе къ себѣ привлаааше ц(а)рство. Нѫ хѫпаѫ и прѣмѫдрыѧ въ коваръствихъ и съвращаѫ и помышленїа и съкръвенаа вѣдыи, къꙁни Львовы на съпротивꙿное прѣтвори, и влъкъ, въсоуе ꙁинѫвы, Лъвъ ꙗви сѧ. Съвѣты бѡ Рѡмановы послоушаѫ, ц(а)рь писанїе рьвленїѫ наꙁнаменано къ воистѣ посилаетъ, ѡсѫждаѫще Фѡино ꙗвѣ м(ѫ)(и)т(е)льство, о Рѡманѣ же благаа присвѣдѣтельствоуѫщее. Ѿ сего | быс(тꙿ) съмѫщенїе въ воистѣ ꙁло и млъва, и мравїа странопера быстъ Фока Лъвъ. Писанїа бѡ ц(а)р(е)ва, ꙗкоже мнѧ, оусъмнѣвше сѧ, ѿбѣгошѫ въси, поуста окаанꙿнаго, оставлъше. Оухващен же быстъ Фока, и оугасишѫ емоу ѕѣници, и свѣтилѣ онѣи емоу ослѣпишѫ и помраишѫ. И пакы бѣше Романъ водѧ и строѧ въсѣ.

(ст. 5556) Нѫ обае, ꙗко мати, прѣемъ храненїе юнаго, абїе ꙗви сѧ маще|ха ꙁлооумнаа въмѣсто добромыслѧщѫѫ, и сїе приповѣдоуемое исплънѣѫ, ѿганѣѫ влъкы, ꙗко да | овѧ самъ растръгнетъ и оуꙗꙁвитъ. Ц(а)рь бѡ Романа бл(а)гооумна въꙁнепщевавъ быти, и бл(а)годѣтелѣ животоу, и хранителѣ дръжавѣ его, пръвѣе оубѡ саномъ магистра поьте его, великыимъ етериаршъствомъ, таже къ славѣ прилагаѫ дроугѫѫ славѫ лоуьшѫѫ и къ высотѣ въꙁносѧ его ѿ ниꙁости, о(ть)ца и хранителѣ творитъ его ц(а)рствоу своемоу. И болшими привлаѧ Романа въ любовь, себе на обрѫенїе брака въдает сего дъщери. И оуже бракоу съвѧꙁанїе хотѧ невѣстѣ съвръши|ти, тестѣ своего ц(а)рскыимъ вѣнцемъ оувѧꙁаетъ.

Ц(А)РСТВО РѠМАНА ЛАКАПИНА

(ст. 5570) Сїа оубѡ ц(а)рь къ Романоу творѣаше, оного привлаѧ, ꙗкоже можааше, въ любовь. Глѫбокооумныи же Романꙿ, многокъꙁнъствовавъ и оукрѣпивъ себѣ повъсѫдоу | дръжавѫ, ꙗко ц(а)реви и ꙗко вл(а)д(ы)цѣ припрѧгъ дъщере своѫ, ѿ высоты в[л]астны лютѣ о(ть)ѧѫ и дѣднѧѫ багрѣнороднѫѫ ѿрасль ꙁѧтѣ своего на ꙁемѧ съвръже и тъкꙿмо даровавъ имѧ ц(а)рствиꙗ, еже оубо ꙁлоѧстомоу и ꙁлоѧстѣ того присвоившомоу, самъ прїемлетъ скиптромъ дръжанїе и ц(а)рь нариааше сѧ Романъ въсѣми ѧꙁыкы, а Кѡстантинъ никакоже; ѧсть бѡ въꙁбранѣаше и покрывааше его, ꙗкоже ѕвѣꙁдѫ облакъ. И оубо въ сытость | прїемъ таковѫѫ пищѫ, не до сего състави ласкръдъство раꙁоума своего, нѫ весь юждїи хлѣбъ въсхытивъ, насыти своѧ, имѧщаго хлѣбꙿ – оставль алѧща, ибѡ дѣти своѧ и Хрїстофорова с(ы)на, с(ы)на своего пръвороднааго, самодр(ъ)жꙿцѧ проповѣда и ц(а)рѧ самовластны. И еже пеалнѣишее и вѧщъшее въ | горесть и костїи касаемое самыихꙿ и ср(ъ)дꙿца – пръвѣишѫѫ полагааше въсѧ ѿ Кѡстантина въ проповѣданихꙿ, | въ писанїихъ и на прѣстолѣхъ. Бѣ же оубѡ многоглавенꙿ въ ц(а)рствїихъ ꙁъмїи, и нива въсхождааше съпрѣмо ц(а)рскаа, ꙗкоже приповѣсти ꙁемныѧ приа съставлѣетъ проѕѧбаѫщѫ ѿ ꙁъмїа мѫжѫ ꙁѫбонасаждены, а посрѣдѣ бѣше ꙁлостр(а)стныи  багрѣниныи  класъ , ꙗкы шипокъ подавлѣемъ трънїемъ островръхыимꙿ.

(ст. 5600) Нѫ егда въсѣ Рѡманъ имѣше оутвръждена и стѣнѫ Семирамидѣ тъиѫ основа или стлъпъ исполины съꙁданъ Халанскыи оутвръди, тогда падꙿ ницъ, лице съкроуши си и, ѿ власти ѿпадъ, окааннѣ пострада. Ибѡ багрѣнородꙿныи ц(а)рь Кѡстантинъ оуже юнотъскаго дошедъ и мѫжьскаго въꙁраста, егда мѫдростнаа ꙁарѣ л(овѣ)кѡмъ облиставаетъ, пръвосъвѣтникы прїемъ мѫжѫ добронꙿравны, ꙁъмїиныѧ главы ехиднины пожѫтъ и къ себѣ скиптрѡмꙿ прѣпасти творитꙿ, | дебелыи же и мѫтныи ѿгнавъ облакъ, истѣишѫѧ властныѧ лоуѧ облиставаетъ.

(ст. 5614) Пръвѣе бѡ Романъ, оуже въ старость до|стигъ и прѣстаръ бывъ длъгоѫ старостїѫ и много проводивъ въ власти врѣмѧ, въсѣхꙿ же наплънивъ дарѡвъ и въсѣмъ добро сътворъ, ѿ с(ы)н(о)въ своихъ иꙁвръженъ быс(тꙿ) ѿ прѣстола, и власы остриѕаѫтъ емоу, пръвѣе вѣнцемъ оукрашеныѧ, ꙗкоже аще кто ре(е)тъ, ꙁаходѧ старородныи Кронъ.

Ц(А)РС(Т)ВО КѠСТАНТЇНА БАГРѢНОРОДꙿНАГО,

С(Ы)НА ЛЬВОВА

(ст. 5622) Таже  ѧда Романова ꙁлокъꙁнънаа багрѣнородꙿныи оухвативъ ц(а)рь Кѡстандинъ, иꙁметнѫ ихъ, сътворъ вънеꙁаапѫ островѣны, сирѣь въ островы ѿславъ ихъ. И тогда пръвѣе видѣ старицѫ | ц(а)рство, ꙗко отроковицѫ ꙁлатооутворнѫ и ꙗко бисроноснѫѫ, ꙗко новоо|деждꙿнѫ и краснѫ и ꙗко младѧщѫ сѧ и смѣѫщѫ сѧ тихо, и бесѣдоуѫщѫ съ нимъ, и примѣшаѫщѫ сѧ невѣстъскы на дѣтородїе.

(ст. 5630) Съи Вардѫ Фокѫ военаѧлника постави, егоже схоломъ доместика нарицаѫтъ гръци, скопца же Василїа, единого ѿ иꙁрѣꙁаныихъ, родившаго сѧ Лакапиноу иꙁ рабынѧ, паракимомена и хранителѣ ц(а)рскои постели. А понеже Вардѣ оугасе ꙗже на бранехъ топлота и скоростръмное нападанїе, оувѣнѫ старостїѫ, въ Никифора Фѡкѫ военаѧ|лїе прѣлагаетъ, ꙗкоже аще кто реетъ, ѿ лъва на тогова щенца. С(ы)на же видѣти полоуивъ ѿ своею рѣслоу, иже иꙁъ Елены, Романовы дъщере, проѕѧбе емоу, наре(е) его Романа. Достигша же его до въꙁраста и женѣ припрѧже, и видѣвъ ѿ с(ы)на своего ѧдо Василїа, великаго въ побѣдахъ, и младенца на рѫкоу поносивъ толикааго, и хотѧ ѿрѣшити сѧ ѿ естьстъвныихъ съѧꙁъ, гръко|мъ ц(а)рѣ постави Рѡмана, сына своего.

Ц(А)РСТВО РОМАНА, С(Ы)НА

КѠСТАНТИН(А) БАГРѢНОРОДНАГ(О)

(ст. 5648) Нѫ  съи, въсѧ крѣпость и въсѧ силѫ ꙁлыимъ и хоудооумныимъ емноухомъ прѣдавъ, самъ о ловленїихꙿ пеаще сѧ и бѣсовъскы вънимааше на песїа теенїа. Тогда Критъ ꙁло(ь)стивыимъ аравѡмъ прѣемшимъ, и крѣпко оубѣжище положившимъ островъ, и оꙁлоблѣѫщимꙿ соушѫ, и въсѣ плѣноуѫщимъ, Никифоръ Фока, сыи лютъ въ бранехъ, и стръмленїемъ искоусенъ, и крѣпокъ рѫкама, ратинаѧлникъ | покаꙁа сѧ, и прѣдана быстъ емоу брань. Тѣмъ и исплънѣетъ море кораблеи доброратныихъ и добропловныихъ, и на ѕвѣрѧ посилает сѧ сїѫ водосоушныѧ, и рать съставль крѣпкѫ, побѣди съпостаты и | погрѫꙁи раꙁбоиниьскыѧ насады аравѡмꙿ, оухвати же и раꙁбоюнаѧлника прѣдръꙁаго оного и исполинорѫкааго, ꙗко младенца, обьѧтъ. Ѿтѫдоу же въꙁвратив сѧ съ свѣ|тлыми побѣдами много(ь)стными и свѣтлыми поꙁорищы облиаетъ.

(ст. 5666) Тогда и градꙿ прѣкрасныи Антїоховъ, бл(а)городны, и бл(а)голѣпныи, и ꙗко невѣстѫ оукрашеныи, иꙁмаилтѣне оубїистъвнїи орѫжїемъ въꙁемше, ꙗко прѣрабѫ посрамишѫ и ꙗко напѫтнѫѫ блѫдницѫ. И пакы прѣхрабꙿрыи прїемлетъ Фѡка орѫжїе, пакы подвиѕает сѧ на врагы кръви радыѧ иноплеменꙿникы. И побѣди тоуждеплеменꙿникы, а своеплеменꙿникѡмъ пособъствова и пакы доброꙁранѫѫ и доброобраꙁнѫѫ отроковицѫ въꙁвращаетъ | м(а)т(е)ри доброѧдꙿнѣи.

(ст. 5675) Еще же тогда Фѡцѣ на брани борѧщоу сѧ, ц(а)рѣ Рѡмана съмрътꙿ въсхыти, женѣ своеи Ѳеофанѣ власть оставлъша и дѣтемъ еѫ младороднымъ сѫщемъ. Оувѣдѣ же сїа и Фѡка, и ѿтѫдоу въстее и къ великомоу градоу въскорѣ достиже, и пакы покаꙁа сѧ въстоныи инонаѧлникъ, клѧтвами страшными оувѧꙁанъ бывъ ц(а)р(и)цеѫ, ꙗко да не бѫдетъ навѣтникъ Романовѣмъ дѣтемъ, и пакы посланъ бываетъ въ Сирїѫ. Нѫ оубѡ не поинѫ лютыи ѕвѣрь вражда, иже ꙁемнородныихъ ср(ъ)дꙿцосънѣдныи медвѣдъ. Ибѡ нѣкыи скопецъ ѿ сѫщїихъ въ ц(а)рскыихꙿ, иже тогда въсѧ власть горѣ и долоу обращаѫи, трънїемъ враждꙿныимъ оуꙗꙁви всѧ на вое|водѫ и толикыи оуспѣхъ ѧсти не тръпѧ ꙁрѣти Никифороу Фоцѣ, въ оурїахъ воюѫщоу, писанїа къ Цимисхиоу добропера нарътаваетъ | (Цимисхиеви же имѧ бѣ иꙁмлада Іѡанъ), дѣло орѫжию | Фѡкѫ положити подвиѕаѫщи, самомоу же въ Виꙁантїѫ прїити принѫждаѫщи, ꙗко быти емоу ц(а)рю и дръжателю гръкѡмꙿ. Приѧт же епистолиѫ онѫ Іѡанъ Цимисхи и проьте написаныѧ обраꙁы, и раꙁоумꙿ ꙁлоненавистенъ имы и бл(а)гообыенъ, върѫаетъ сїа Фоцѣ и вещь исповѣдоуетъ. Омраꙁи же оубїистъвное оного скопца. Бѣ же добръ Цимисхи, доброꙁраенъ, доброобраꙁенъ, доброкосъ, тръпѣливъ, храбросръдꙿ и добросръдꙿ, мѫжооуменъ, и ратникъ непобѣдимъ, и съвѣтникъ острооуменъ, л(овѣ)къ великод(оу)шенъ, цѣлооуменъ, храберъ, кротокъ, и копїемъ потрѧсати наоуенъ, и лѫкꙿ тѧглити въ тѧтивахъ стрѣламъ въноушенамъ, мѫжъ простод(оу)шенъ, не хранѧ въ себѣ враждѫ, ниже ꙁлобѣ гнѣꙁдо съдѣваѫ ср(ъ)дꙿце си, ниже желаѫ лютѣишее велбѫда тѧшцѣ храмлѧщаго. Под(о)бает же малыми длъгаа и многаа ꙗвити, од(оу)шевленъ бѣ раи, | бл(а)г(о)дѣтнаа садовїа хранѧ, | ограда многыихъ благъ насаждена овощїемъ, б(ож)иими напаема дланми садорастныими, дꙋховными наваждаема водами ꙁлатостроуинами, въ немже ликоуаше добродѣтѣлїи хоро, противным же вѣщанїемъ въспѣвааше бл(а)г(о)д(ѣ)тное ликованїе.

(ст. 5719) Таковꙿ же сыи Цимисхи и толикъ въ мѫжьствѣ, и тогда съ Фокоѫ приклюив сѧ воюѫ и потрѣбѫ подꙿ рѫкоѫ сѫщїихꙿ воинъ съвръшаѫ емоу, бѣ же и съродникъ Фѡцѣ и ѿ тѣхъжде кръвїи. И оубѡ въкоупѣ рѫками писанїе имѣше ѿкръвено и въ себѣ протее оумъ, лежѫщїихꙿ въ немъ, и къ воеводѣ въсѣ облиаетъ и „ѡ горе, – рее, – ѡ воеводо гръьскыѧ ѧсти, доколѣ ц(а)рствїа корабль правити имѧтъ скопци женосръдїи, стръмнїи | на ꙁлобѫ, въсѣм же ꙁлыимꙿ обрѣтателїе и въсѣмꙿ ꙁлыимꙿ дѣлателїе, л(овѣ)ци мѧкꙿкод(оу)шнїи и съсѫди лѫкавьствомъ, непод(о)бныимъ проходи, сопоти ꙁлодѣланию”. Оуслыша же сїа воевода и въꙁдвиже ꙗрости пламень, и ѿ сего спѧи и въ горахъ кръмѧ|и сѧ львъ ѿвръꙁе око и рыканїе испоусти, и страхъ оптее ѧдолїа, и лѫговы, и горы. И ц(а)рь наре(е) сѧ, и постиже Кѡстантинъ градꙿ, и беꙁ нѫждѫ въниде, и видѣнъ быс(тꙿ), и видѣ, и въꙁвесели сѧ. Въсе множꙿство просыпавши сѧ, | елико въ дворѣ и елико свѣтлотоѫ рода сїаше, елико под работоѫ и елико въ нароитыихъ, прѣжде же въсѣхꙿ ц(а)р(и)ца съ с(вѧ)щ(е)нꙿнослоужители, распрострътама подꙿемлѧтъ дланма мѫжа, и съвѣтомъ бываетъ опщїимъ ц(а)рь Никифѡръ.

Ц(А)РС(Т)ВО НИК(И)ФОРА ФѠКѪ

(ст. 5744) Бѣ  же воиниенъ, бл(а)годръꙁновененъ, крѣпкорѫкъ, трꙋды неоумѧкенъ, каменъ твръдъ въ болѣꙁнехъ. И примѣси сѧ Ѳеофанѣ, пръвѣи ц(а)р(и)ци, и к дѣтемъ Рѡмановѣмъ любовь о(ть)ѧѫ покаꙁоуетъ. Тогда Фока д(оу)шевное объꙗви мѫжꙿство, и дръꙁосръдое, и ѧже | въ бранехъ топлотѫ, имѣше бѡ прѣдꙿстоанїе д(оу)шѫ бл(а)городныѧ, и крѣпкое и тръпѣливое покаꙁоуаше иꙁнаѧла, и хытрааго конꙿника иꙁдале(е) обнажааше. Нѫ дѣланию силѣ прилежѫщи, иныимъ тъи храброд(оу)шие тааше въ глѫбинѣ, ꙗкы главнѣ въ пепелѣ сѣмѧ огнѣ хранѧ. Да ꙗкоже приѧтъ врѣмѧ и дѣланиоу мощь и въсѣ съвръщаѫщее коло ꙁлотекѫщаго житїа того самого постави на доброорѫжныихъ колесницахъ, тогда оубѡ тогда и Фока, ꙗко млънїа, раꙁсѣде сѧ и въсѣ оптее племена варваръскыихъ колѣнъ, ꙗкоже огнь, аще реетъ кто, въпадъ въ ѭдолъ многодрѣвенъ, и д(оу)хомъ го|нимъ, и повъсѫдоу | обходѧ, и весь садъ поꙗдаѫ, и хлъмы попалѣѫ. Оубоашѫ сѧ его Арави и поклони сѧ Сирїа, Киликїа оусъмнѣ сѧ, и Финикїа повинѫ сѧ, и пакы приложишѫ сѧ гръкѡмъ гръьскаа. Сице непобѣдимꙿ Фока бѣше съпротивныимъ. Коло бѡ добродѣтѣлное вѣнавааше мѫжа, и въсе доброе просвѣщааше и въсе бл(а)гое оукрашааше его: | крѣпость, мѫжьство, съмыслъ, кротость, цѣломѫдрїе. Нѫ оубѡ непороенъ никтоже ѿ ꙁемныихъ л(овѣ)къ, аще и на връхъ добродѣтѣли постигнетъ. Ибѡ добровѣнаныи Фока толикыи въ иныихъ оубо сїааше добротахъ тѣлесныихъ и д(оу)шѫ ꙗвлѣаше бл(а)г(о)д(ѣ)тми съвтѧщѫ сѧ, ꙗко невѣстѫ новооукрашенѫ и ꙗко младѧщѫ сѧ. Толико бѡ д(оу)шевноѫ пеаше сѧ красотоѫ, ꙗко притѫжати тѣлоу своемꙋ трънию под(о)бными остротоѫ рѫбы, и одеждѫ жестокѫѫ крыти багрѣницеѫ, и трапеꙁъ ошаати сѧ мѧсоꙗстныихъ. И оубѡ въ проїихъ свѣтильникъ бѣ свѣтоꙁаренъ, въсѫдоу сїаѫ. Нѫ, обае, ꙗко носѧ ꙁемнѫѫ44 и пръстнѫѫ плъть, имѣше и сквръны нѣкыихъ прѣтъкновенїи, ꙗко на одежди истѣ сквръны ꙁлоиꙁꙿмъвены. Ꙗкоже бѡ рекошѫ написавшеи прѣжде врѣменъ древнѣишїихъ, еже по д(оу)хоу съродꙿство имѣѫ къ ц(а)р(и)ци, обае и къ | неи примѣшати сѧ и плътъскы дръꙁнѣше. Си пръваа сквръна, втораа же абїе си. Недостоино | ц(а)р(е)ви имѣше хоудословїе, и даролюбное ѿ раꙁоума его ѿстоаше, ꙗкы око ис тѣла и ѿ ревинѳа листъ. Тѣмъ и въсе Фоино наинанїе и доброта нелѣпотна ꙗвлѣаше сѧ и ꙁлообраꙁно видѣаше сѧ. Ибѡ ѿ тѣла истръгши сѧ ѕѣници, весь трꙋпъ потемнѣлъ естъ, и весь мраенъ съѧꙁъ, ꙗкоже ѿ сланꙋтка младоу ли|стоу ѿкръшившоу сѧ, стъблїе невесело с(тꙿ) и коренъ дрѧхлъ. Прѣдꙿложено же ми бѫди и скаꙁанїе хꙋдораꙁоумию его. Ибѡ лютостиѫ ꙁлобноѫ народъ погыбааше, и въси рыдаахѫ ѿ гладныѧ ꙗꙁвы, на ꙁлатици бѡ къбелъ едва продааше сѧ. Въꙁыде же сїа къ Фѡцѣ, он же поскръбѣ, оуслышавъ, и ꙁлое исцѣлити собоѫ въꙁревновавъ ц(а)рскыѧ исрьпати повелѣ житницѧ и по два на ꙁлатицѣ продавати къбла. Сице Фока хꙋдолѣпнѣ о вещи радѣше, пае же и многожитныими богатъ сыи житницами, отовареными тѧготоѫ и пшеницами наплънеными, ѿ нихꙿже съкрышѫ сѧ пръваа бл(а)год(оу)шиꙗ, не въꙁревновавъ великомоу Василиоу въ семъ, | еже поистинѣ сѫщааго ц(а)рѣ, иже ѿ Македонїѫ, иже видѣвъ страждѫщъ виꙁантїискыи народъ и гладь винѫ сѫщъ оувѣдѣвъ пеали, доброкъꙁнънѣ съ|противи сѧ стр(а)сти ꙁлоратнѣи, съпротивъ брав сѧ храбрѣ съ храбрыимъ и погоубль ѕвѣрѣ лютаго оудавами нѫждныими: дванадесѧт бѡ къбелъ на ꙁлатицѣ продаати повелѣ продаѫщимꙿ пшеницѫ.

(ст. 5820) И сїа оубѡ, ꙗкоже комоу волѣ да въмѣнит, Фока же оуꙗꙁвив сѧ ѿ нѣкоего ꙁаꙁора, ꙗко оубѡ къ Цимисхиоу похотныи съѧꙁъ иматъ ц(а)р(и)ца и творитъ съ нимъ прѣлюбы. Оувѣдѣв же и Цимисхїа, топлѣ въц(а)рити сѧ желаѫща, въсѣкоѫ власти лишаетъ его и силы, и особъ, ꙗкоже хощетъ, жити повелѣваетъ емоу, ино ниьсоже въꙁрадова сѧ мѫжоу сътворъ. Нѫ ц(а)р(и)ца тѧшко сїе въмѣнивши, еже Цимисхїа не видѣти въ ц(а)рскыихъ дворохъ, творитъ Фокѫ приꙁвати мѫжа пакы и красотѫ въдати емоу пръвѫѫ. И оубѡ ср(ъ)дꙿцемъ оуꙗꙁвеномъ [въ]ꙁвратив сѧ онъ и носѧ ꙗꙁвы | въ д(оу)ши лѫкавыѧ, | и обраꙁомъ оубѡ бестр(а)стенъ и беꙁꙿ пеали сыи, коваръствънѣ ꙗвлѣаше сѧ и свѣтообраꙁенъ покаꙁовааше сѧ, вънѧтръѧдоу же имы и въ глѫбинѣ огнь, въсѧ копааше ꙁлокъꙁнъныѧ навѣты. Фока же ц(а)рь, не вѣды сѣти и ловитвы съвѣтъ съставлѣемыихъ, ꙗкы орелъ ношааше сѧ перїемъ высокопарныимъ и лекцѣ въꙁношааше сѧ къ добродѣтѣлїи въꙁдоухоу. Тѣмъ и въ оустѣхъ его бѣ Д(а)в(ы)дъ медовныи | и лѣганїа жестокопостланаа нѫждныихъ долоулѣганїи, постелѧ же мѧконасланы, и багрѣнꙿныѧ одровы, и смѣшенїа плътъскаа, и ꙗже въ смѣшенїихъ ни въ сънїихъ видѣаше, по рекшомоу же, ꙗко ѕвѣꙁдамъ подоблѣше сѧ въсѣкымъ слаткод(оу)шиемъ. Оудалѣѫ оубѡ оудали сѧ и ѿбѣже бѣгаѫ, и особѧщиꙗ сѧ на ꙁдѣ быстъ птица и нощны вранъ беꙁ съна на ꙁданїихъ. Нѫ бѣхѫ неоугодна сїа ц(а)р(и)ци, трѣбоваше бѡ пригръновенїи и плътъскыихъ съмѣшенїи. Въспрїемши же оубѡ Цимисхїа бл(а)говрѣменꙿнѣ и при|вѧꙁавши сѧ емоу любовїѫ, (бѣ же и онъ ꙁломыслѧ на ц(а)рѣ), въꙁводитъ того съ многыми отаи орѫжноносцы, и прѣдꙿпоставлѣетъ ловцѧ львовоу ложоу, и прѣдаетъ врагѡмъ (ѡ горе!) съпрѫжника си, ꙗко Самѱона Далида оубїистъвнаа, ꙗко Тиндарида съжителѣ своего, храбраго ироа. Каа оубѡ щенꙿцѧ кръмѧщїа лъвица дръꙁнѫ таковое, или кыи тигропардосъ или ꙁлогнѣвнаа мека? Вътекошѫ же Фѡкѫ слѣдѧщеи пси и обрѣтошѫ его на хоудѣ лежѫща долоулѣгани, и оубиваѫтъ его, имѧща въ оустѣхъ б(о)ж(е)ствнаа. И кръвь оубѡ по ꙁемли теаше праведнаго. Ꙗко Авелова древле ѿ рѫкоу братооубїистъ|вною Каиновоу, и къ б(ог)оу въспоу|щааше веплѧ плаевныѧ.

Ц(А)РСТВО ІѠАНА ЦИМИСХЇА Ц(А)РѢ

(ст. 5871) Цимисхи же въꙁложи на главѣ своеи вѣнецъ, и пакы аравлѣне того видѣшѫ воюѫща, и пакы сирѣне въкоусишѫ острѣиша меа, пакы Хавданъ кнѧѕъ бѣгааше спѣшно. Съи ц(а)рь на врагы меь потрѧсъ и въсѧ гръкѡмъ прилежѫщѫѧ варвары оустрашивъ, гръдооумїе ихъ сътвори ѿложити, и сътѣснившѫ сѧ ѿ съпостатъ гръьскыѧ прѣдѣлы распространї странами бесислъныихъ селенїи, и даже до строуи тигровѣхъ въдрѫꙁи дворы. Оустрашишѫ сѧ сегова копїа киликїистїи страже, въстрѧсошѫ сѧ ѿ крѣпости его аравъстїи военаѧлници. Финикїанинꙿ оусъмнѣ сѧ искоусною его рѫкоу, блъщаше сѧ бѣжѫ ѿ копїа его сирѣнинъ. Едесъ видѣ его и ефратскаа полѣ. Гръьстїи же коне напо|ишѫ сѧ водъ ефратскыихъ и скаканїи наплънишѫ того гръдыихъ. Видѣ сего Доунавъ и скиѳ, блиꙁъ Истра живѫщїи, плъкы съсѣцаѫща и раꙁбиваѫща воеводы, и оубиваѫща, и гонѧща, и побѣждаѫща съпостаты, ꙗкоже нѣкыи львъ, въпадъ въ воловы великоребрыѧ, налѣгаѫ, и растръѕаѫ, и оуꙗꙁвѣѫ нѫжднѣ. Тогда и стрꙋѧ рѣныѧ въ кръвь прѣложишѫ сѧ, и бысть | кръвиѧ оръвленъ доброводныи Истръ, сирѣь Доунавъ. Гръци ликоваахѫ въ полихъ истровѣхъ, ср(ъ)дꙿца же варварскаа страхъ оуꙗꙁвѣаше.

(ст. 5897) Сиковъ бѣ Цимисхи пастырь ѕвѣропрогонꙿникъ хранилища творѧ своимъ овцамъ, бъдръ, ни бръвна на сънъ прѣкланѣѫ, и елюсти съкроушаѫ ѕвѣрїи крѣпконокътныихъ. Вь ѿрадныихꙿ же врѣменехъ кротокъ, сла|докъ, веселъ, око радостнобръвно и око, каплѧщее веселїе, обраꙁъ кротости, рѫка любодаровитаа, ср(ъ)дꙿце великод(оу)шно и великолѣпно, дроугыи | раи б(ож)ии, етыри воды истааѫ: правдѫ, мѫдрость, мѫжство, цѣломѫдрїе; ꙗкоже аще не би сквръноѫ оубїиства оскврънил сѧ, ѕвѣꙁда оубѡ би поистинѣ свѣтоꙁарнаа и животвориваа. Да ꙗкоже нѣкогда и Цимисхїа иꙁведе житїа опщїи длъгъ естьстъвныѧ нѫждѫ, проѕѧбе Василїе коупно съ Кѡстантиномъ, багрѣнороднїи ѿрасли Романа, прѣжде грꙿкы обладавшаго, с(ы)на Кѡстантинова.

Ц(А)РСТВО ВАСИЛЇА И КѠСТАНДИНА,

С(Ы)НꙊ РОМАНА Ц(А)РѢ

(ст. 5915) Ꙗже о(ть)ее и дѣдꙿнее съкрывшее сѧ ц(а)рство и въ лѣтѣхꙿ прѣсѣкшее сѧ Фѡкы и Цимисхїа пакы иꙁведоста на свѣтъ, пакы съвъкоуписта, пленицѫ, | аще кто ꙁлатѫ реетъ, | влѣкѫща сїе. Сицевое бо приклюи сѧ нѣто багрѣнородныима, ꙗкоже аще дрѣво оувѣнетъ, ꙁимѣ нашедши, и пакы прорастетъ, и пакы процъвтетъ, пролѣтнои свѣтлости сладꙿцѣ оусмихꙿнѫвши сѧ, или ꙗкоже аще ѕвѣꙁда доброꙁранаа съкрыет сѧ, и помѫтит сѧ, и покрыет сѧ скоростиѫ облака, и пакы въсїаетъ, раꙁорши сѧ тъмѣ.

(ст. 5926) И оубѡ пръвородны багрѣниныи стъбль, поревновавъ пръвомоу дѣдоу своемоу македонѣниноу и тръпѣливомоу ирою Ираклеоу, пищѧ оубѡ ѿвращааше сѧ и добрострастїа и житїе покоищное ѿринѫ, и слабое, жестокое же и бриткое дѣло троудныихъ; орѫжїе, и щитовы, и шлѣмовы, и меѧ, и стрѣлы въꙁлюби пае мъстныихъ оуслаждаѫщїихъ капль. Тѣмъ и новотканꙿнѫѫ одеждѫ ненавидѣше, и трапеꙁѫ прѣоу|крашенѫ, лъстѧщѫѧ ꙁракы, и одръ багрѣнонасланъ, и бисрѣнаа одѣанїа, щитныѧ же клопоты и ѕъвнѣвы орѫжныѧ пае органъскыихъ гласов слаткопѣ|снъныихъ въмѣнѣаше. Тѣмъ и мышцѣницѧ, и лыстове желѣꙁнїи, и копїа ратнаа бѣхѫ емꙋ любимѣиша. Нѫ обае ѧсть, ꙁавистныи обраꙁъ наложивши, съпротивлѣаше сѧ и ратовааше таковыи раꙁоумъ, | и топлотѫ оувѧдѣаше, и стръмленїе въꙁражааше. Ибѡ въꙁдвигши на ѿметнѫтїе Вардѫ оного лютаго и великаго въ крѣпости, мѫжа ратна, бл(а)годръꙁновенꙿна, гръда, ѿ кръвии же тогожде рода ц(а)р(е)ва рождена, подвиже, ꙗкы дроугаго Адера оубїицѫ, и жиꙁнъ въꙁмѫти ц(а)р(е)вѫ, ꙗкы ладїѫ, иꙁъ облака нѣкѫдоу иꙁдрав сѧ, вѣтръ боуренъ. Намноѕѣ же ѿ Склира рати бываѫщи и имѧщимъ власть напастемъ междоусобныимъ, Асїа оубѡ погоублена быс(тꙿ) аравъскыимъ меемъ и гръьстїи прѣдѣли сирѣны сътѧѕаахѫ сѧ, блъгаре же нападаахѫ на Подоунавїа и Ѳракїѫ плѣноваахѫ, блиꙁъ прѣдѣлъ ихъ сѫщѫ. Посрѣдѣ же бѣ ц(а)рь, ꙗкы въ пѫинѣ ладїа, ꙗко птиїи младенецъ | въ оустѣхъ ꙁъмїинѣхъ. Нѫ вънеꙁаапѫ въсїа ѿ ꙁимы весна и въмѣсто боурѧ дъхнѫ нѣкаа глѫбокаа тишина, слаткодыхателнѣ наводѧщи вещемъ тишинѫ. И Варда оубѡ подꙿклони сѧ подꙿ дръжѫщаго жеꙁлъ, и въси повинѫшѫ сѧ ц(а)рюѫщеи, имѣше же абїе Василїа аравъское ѧꙁыконаѧлїе и фасидъскаа сладꙿкаа ивиропищнаа строую и ꙁемлѣ Финиьскаа видѣвши его, ꙗко огнѣ. Оустрашишѫ сѧ сего ивири, и оубоашѫ сѧ | тавръстїи скиѳи, гръдыи побѣже онъ иверскы|и кнѧꙁъ. Сице въскорѣ въсѧ протее Асїѫ. Не дастъ покоꙗ своима скранїама, ни бръвма дрѣманїе, ни ѕѣницамъ сънъ, дондеже влъкы прогна, овцѧ раꙁтръѕаѫщѫѧ. Оувѣдѣшѫ сего крѣпость силнїи блъгаре, оръвишѫ сѧ кръвми ихъ полѣ, троупи дѫбнїи бышѫ сихъ мрътъвци, блата събрашѫ сѧ въсѫдꙋ ѿ истекшїихъ кръвїи. Тогда воинъство гръьское, въорѫжено и невъорѫжено, по Ѳракїи | ликоваше стопами свободнами, повъсѫдоу бѡ постилаахѫ сѧ блъгаръскаа тѣлеса, не меншими, ꙗкоже тѣлеса древле дарданскаа, Трои градꙿ сѫщїи блиꙁъ Скамандра плѣноуѫщоу Ахилеоу. Оудръжа оубѡ варварꙿ дръꙁостъ въмалѣ, ибѡ воинъстъвнѫѫ крѣпость видѣ погыбшѫ. И пакы въскликнѫ гласы ратныѧ, и пакы гласы трѫблѣаше ꙁнаменїе брани, и пакы Василїе въꙁложи на сѧ меь, и въсѣко желѣꙁо поѕъвнѣ тѧшкоклопотными щиты, ꙗкоже ратопобѣдникъ и храбрыи Арїе, и въсѣко абїе оковано желѣꙁомъ бысть поле. Ибо не въдварѣаше сѧ въ ложницахъ ц(а)рскыихъ, ꙗкы млада д(ѣ)в(и)ца, ꙁракъ мѫжь|скыихъ ѿбѣгаѫ, нѫ поквашаахѫ оутрънѧѫ тоговы власы росы, ѧже множае напоишѫ древле багрѣнинаа мира. И пакы брани ꙁлоратны, пакы мѫжооубїенїа, и дръꙁость сверѣпод(оу)шнѫѫ варваръ покаꙁовааше, ꙗкы коꙁелъ, копїинѫ соулицѫ имѣѫ въ ѧтробѣ. | И оубѡ въорѫжишѫ сѧ вое съ обою страноу, и въси бѣхѫ дыхаѫще гнѣвомъ ꙗрости и брани, и въси желѣꙁомъ одѣани и мѣднощитии копїаници. Стрѣлы ношаахѫ въси желѣꙁны. Трѫба ратнѣ въꙁглашааше и бранꙿнѣ, и брань, обоѧдоу гоубѧщїа мѫжѫ, състави сѧ копїами, и съкроушенїе и паденїе съ обою страноу воемъ. Ни о сем же оумѫдришѫ сѧ блъгаре и гръци, нѫ нападошѫ, ꙗко лъви и ꙗко пѣны тѣщѧщеи коꙁли, и орѫжїе въсѣко ношааше сѧ, и рѫцѣ не поиваастѣ, длани же оръвлѣахѫ сѧ падаѫщїихъ кръвми, и щитное раꙁбїенїе и копїиное съкроушенїе клопотъ испоущааше тѧшкошоумѧщїи и сверѣпогласѧщи. И Василїе сѫщїихъ под нимꙿ, ꙗкы кокошъ, опхождааше, подвиѕаѫ на тѧшкооумныѧ. Коненѣе же блъгаръстїи | вое бѣжахѫ, въдавше плещи, гръьстїи же плъци поганѣахѫ въслѣдꙿ, побиваѫще ꙁаднѧѫ, и свалѣѫще, и попираѫще, и гонѧще кнѧѕа ихъ, и конемъ жилы подꙿсѣцаѫще, и жилища | въсхыщаѫще, и о плѣнѣхъ веселѧще сѧ.

(ст. 6017) Сице ц(а)рь шѫтанїе раꙁори блъгаръское и бръвно ниꙁвръже прѣвъꙁвышеное. Сице псы ѿгна бѣдныѧ ѿ кошареи своихъ и ѿ стадонаѧлїа. ЕІ бѡ тысѫщꙿ мѫжїи ослѣпи, кромѣ иꙁбїеныихъ. Сице смѣрены гръдыѧ, сице страшливы шѫтаѫщѫѫ сѧ болѣꙁньми ѧстыми съдѣла и рабы въмѣсто свободныхꙿ.

САМОДРЪЖꙿСТВО Ц(А)РѢ КѠСТАНТИНА,

БРАТА ВАСИЛЇЕВА

(ст. 6023) И понеже не щѫдитъ никогоже адъ въсеꙗдца, обьѧшѫ и Василїа елюсти съмрътныѧ и гръьское оутврꙿжденїе съмлѣшѫ, ꙗко пшеницѫ, нѫ обае въ глѫбоцѣ, и мноѕѣ, и длъголѣтнѣ старости. Ц(а)рскаа же крѣпость и гръьскыѧ хорѫгвы къ братоу его Кѡстанꙿтиноу тее. Нѫ бѣше истинъствоуѫщи въсѣьскы приа: паданиптиръ и кипелъ ѿ тѣхꙿжде пръстїи. Житїа бѡ братенцоу сею бѣстѣ раꙁнѣ, дроугъ дроуга ѿстоѫщи многоислъными ислы. Елико бѡ Васи|лїе, сласти ѿринѫвъ, пооуенїе о бранехꙿ творѣаше | житїе свое, | мѫжѫ присно прѣдꙿпоитаѫ доброконꙿникы, и орѫжноносцѧ, и желѣꙁныѧ щитникы, и на брани оуготовлены, толико же пакы Кѡстандинъ ни тръпѣше ꙁрѣти лыстныѧ оклопы, и желѣꙁныѧ сапогы, и одеждѧ, ни клопотъ орѫжныихꙿ слышати понѣ въ сънѣ, ни трѫбныи вепль ратнѣи, ни крианїи мѫжьскыихъ, ни гласꙿ ꙁлоплищныихꙿ; въ пищахъ оупражнѣаше сѧ присно и тлъстыихъ трапеꙁахъ, и о женахъ радоуаше сѧ присно бестоудныихъ и игръивыихъ, любѧщїихъ ликованїа, и свирѣли, и гѫсли, пае же и много|врѣмененъ сыи, и сѣдъ, и прѣстаръ. Д(оу)шѫ же страшливосръдѫ и трѧсѫщѫѫ сѧ имы, ѿ хоуда помысла множаишѫѫ ослѣплѣаше, облъгоуѫ ихъ ꙗко копаѫщѫ лѫкавъства ѿстѫплению. О двѣю же колѣблѧ житїе дъщерю. И ѿ нѣкого оувѣдѣвъ, ꙗко по немъ власть на Романа прѣидетъ, на единого ѿ синглита, подꙿрекломъ Аргиропоула, принѫждаетъ мѫжа обрѫ|нїцѫ своѫ и женѫ пръвѫѫ ѿложити и припрѧщи сѧ Ꙁои Багрѣнородꙿнѣи. И сїа оувѣщавъ, прѣходитъ ѿ житїа, въмалѣ самодръжныѧ власти насладив сѧ.

Ц(А)РС(Т)ВО РѠМАНА АРГИРОПОУЛА

(ст. 6060) Рѡман же въсѣдаетъ на ц(а)рскыѧ прѣстолы, мѫжъ прѣмѫдръ, б(о)гоьстивъ, пооуаѫ сѧ въ б(о)ж(е)ствныихъ и о книгахꙿ радоуѫ сѧ много и стоанїихъ въсенощныихъ, иже ѕѣло великолѣпенъ б(огороди)ци отроковици съꙁда храмъ, емоуже ꙁванїе Перивлепꙿтъ. И оубѡ ц(а)р(и)ца, | юностїѫ цъвтѫщи, и клокоты плътъскыми распалѣема, и видѧщи Рѡмана особнѣ живѫща и ни помѣноуѫща, ꙗко привѧꙁанъ естъ женѣ, ниже ꙗко живетъ съ жено|ѫ, пае же и юноѫ, лѫкавыми нѣкыми и ꙁлыми помыслы оуꙗꙁвѣаше сѧ. Бѣ же нѣкто бл(а)гообраꙁенъ и доброꙁраенъ юноша, имѧ же семоу Мїхаилъ, родомъ ѿ Пефлагонъ. Томоу оубѡ Мїхаилоу радостнообраꙁномоу въ ц(а)рскыихъ дворѣхъ живѫщоу, ц(а)р(и)ца похотныи въꙁложивши въꙁоръ | и линыѧ его видѣвши доброты и ꙁарѧ (бѣше бѡ младообраꙁенъ, бл(а)гоꙁраенъ, радостенꙿ, бѣлъ и роумѣнъ), похотными каплѧ росами, похотнѣ же примѣшааше сѧ и прилежно обымааше ѿ лица Михаилова бл(а)г(о)д(ѣ)тныѧ цвѣты. И оубѡ нѣкогда Рѡманоу ц(а)рю плътъ оупокаѫщоу банеѫ и оутѣшаѫщоу, мѫжїе нѣцїи, радоуѫщеи сѧ ꙁлоу, оубїистъвнѣ нападше, оудавишѫ и, ꙗкы ꙁъмїѫ обивше сѧ о выѧ его, не вѣдѣ, како на ꙁлое или ѿкѫдоу наведени бывше, или, ꙗкоже г(лаго)лѧтꙿ, и Ꙁои ц(а)р(и)ци на сїе иꙁволивши, или и невѣдѧщи никакоже, ибѡ не имамъ то рещи.

Ц(А)РС(Т)ВО МИХ(АИ)ЛА ПЕФЛАГОНА

(ст. 6090) Рѡманоу же житїе ꙁемное оставлъшоу, Михаилъ въц(а)ри сѧ и прѣѧтъ скиптра, иже прѣжде мала | не ꙗвленъ и смѣренъ родомъ, сїѫ мъꙁдѫ обрѣтъ любодѣиныимъ дѣломъ. Бѣ же добръ Мїхаилъ не тѫкмо обраꙁомъ, нѫ сїааше и бл(а)г(о)д(ѣ)тми, ихъже добродѣтѣли раждаѫтъ, д(оу)шевныѧ красоты и оумнаа свѣтила. Раꙁоумѣаше бѡ, ꙗко съмысленъ и въ себѣ съматрѣаше, ѿ каковаго смѣренїа въꙁыде на ц(а)рство | и ѿ каковыѧ хоудости на каковѫѫ высотѫ въꙁѧт сѧ. Тѣмꙿже бѣше бл(а)гооувѣтливъ, негръдѣливъ, смѣреномѫдръ, прѣкланѣѫ сѧ въ м(и)л(о)сть и щедрѧ ꙁлостраждѫщїихъ, оутѣшаѫ оубогыихъ и обогащаѫ нищиихъ, и оувѧдꙿшѫѫ ꙁлобоѫ неимѣнїа оживлѣѫ, и посѣщаѫ, и грѣѫ, и ꙁлатостроуиными водами напаѫ | жѫждѫщїихꙿ. Никтоже бѡ, того видѣвъ, ѿхождааше, слъꙁы тоѧ, никтоже, помолив сѧ, въꙁврати сѧ скръбѧ. Нѫ оубѡ съдръѕааше сѧ недѫгомꙿ лютыимъ, | ꙗкоже Саоулъ лѫкавоѫ оудавоѫ бѣсовьскоѫ, и житїе болѣꙁнъно имѣше и бѣдно, или ѿ болѣꙁнъныихъ врѣнїи омрааѫ сѧ и падаѫ, или нѫждныимъ м(ѫ)(и)т(е)лемъ бѣсомꙿ боримъ. Множи|цеѫ бѡ на ꙁемѧ беꙁ гласа помѣтааше сѧ, пѣны тѣщѧ иꙁъ оустъ и слины тоѧ, оустнѣ имѣѫ синѣ и ои раꙁвращенѣ, и гласы испоущаѫ ꙁлы и неподобны, ꙗко овѧ. И аще не приклюаахѫ сѧ нѣцїи помагаѫще емоу о стр(а)сти, бїаше о стѣнѫ главѫ своѫ, ꙗкы юждѫ. Ѿ сицевыѧ оубѡ стр(а)сти многажди въспренѫвъ, топлѣишїи бывааше добродѣтѣли дѣлатель и множае прилежааше, еже ѿ сихъ ꙁдравию, и иноьское житїе пае жѫдааше. Бѣхѫ же емоу единокръвници и ѿ тѣхꙿжде сѣменъ, сирѣь братїа, мѫжїе ꙁлонравни нѣцї, и люти, и хыщници, мѫжїе сластолюбиви, скотни, и ꙁлообыни, пае же и свиножителни, и говѧдопасци, и говѧдаре, мѫжїе оваре, живѫще въ беꙁоуми и церовѣ|мъ плодомъ пекѫще сѧ и дѫбовыимъ желѫдомъ. Таковѣмъ оубѡ братїамъ сѫщимъ ц(а)ревѣмъ, и въ ꙁлыихъ пръвѣнъствовааше, иже и рождъствомъ бѣ пръвыи, скопленꙿ сыи иꙁдале(е) дѣтотворныѧ оуды, л(овѣ)къ ꙁлодѣлатель, нравомъ лѫкавъ, скврънꙿнооуменъ, иже прїемꙿ попеенїе гирокомъства и проаа въсѣ власти водѣаше горѣ и долоу и дръжѫщомоу тъенъ ꙗвлѣаше сѧ строитель. Съи оубѡ оувѣщаваетъ Мїхаила присыненика сътворити ц(а)р(и)ци братова си сына Ꙁои. | Бѣхѫ же сїа такова, а ꙗже по сихъ каа? | Ц(а)рь оубѡ Мїхаила анепсеа своего, сице бо нарицааше сѧ, женѣ своеи присынѣетъ и кесарскыимъ вѣнцемъ скотнааго оукрашаетъ, тънааго свини оумомъ. Сам же придавлѣѫ сѧ стр(а)стиѫ обыноѫ, въ одеждѫ облаит сѧ лоушѫѫ багрѣницѫ, д(оу)ховныимъ ръниломъ риꙁы своѫ орънивъ, и къ тишинѣ притекъ ѿ многомѧтежнаго житїа.

(ст. 6147) Ѿтоли оубѡ | ц(а)р(и)ца прїѫтъ попеенїе власти

Ц(А)РС(Т)ВО МИХ(АИ)ЛА КАЛАФАТѢХХ

и дѣверова си с(ы)на Мїхаила оного ц(а)рскыми на добрѣ оукрашаетъ обраꙁы, л(овѣ)ка ꙁло(ь)стива и свинїѫ, овцооумнаго и по естьствоу оубѡ имѧща соуровъство съвъꙁрастно, юности же того на множаишаа привлаѧщи, исплюваѫщомоу ꙋꙁдѫ коню подобѧща сѧ, и пїанъскыѧ игры и скаканїа бесинꙿнаа любѧща пае въꙁдоившѫѫ его кръмилницѫ по въспрїѧтїи кръмы и пищѧ въ сытость. И сїе тъкмо Ꙁоꙗ Багрѣнородꙿнаа не поꙁна невѣдѣнїе, скръби многы поръпши, ꙗко ꙁъмїа грѣаше, на ср(ъ)дꙿци си положившї, и ц(а)рскыи съсецъ ꙁъмиоу подавааше. И понеже оубѡ прѣѧтъ вещи толикыѧ л(овѣ)къ юнъ, несъвѣтливъ, гръдъ, ꙗръ, | ꙗкы вино, въновѣ оутъптано, шоумѧ и клокощѫ, и ѧсти кротость не въꙁможе понести, тѣмъ и въ глѫбокыи съврати сѧ ровъ. Елово бо тѧшкобрѣменꙿно, г(лаго)лѧтꙿ, санъ, и аще не приклюит сѧ крѣпокꙿ носѧи | тѧготѫ его, ницъ помѣтаетъ на ꙁемѧ того и съкроушаетъ. Ꙁапръва оубѡ дворъскыѧ пръвыѧ властелы и пръвосъвѣтникы варваръскы мѫааше, дѣтородныѧ оуды иꙁрѣꙁоуѫ, ꙗкоже мноѕѣмъ, иꙁмѣнившемъ мѫжьское естьство, полоул(овѣ)кѡмꙿ быти и невѣдомомъ естьствомъ. Сице абїе | ѿ нарьтанїа пръваго ꙁлъ ꙗви сѧ, лѫкавооумныѧ бѡ и ꙁлыѧ единѣмъ, ꙗкоже г(лаго)лѧтꙿ, д(ь)немъ поꙁнаетъ, кто. Таже въспрїемъ младосъвѣтникы отрокы и пръвосъвѣтникомъ примѣшаѫ сѧ юныи юныимъ, ꙗкоже древле Ровоамъ, Соломѡновъ с(ы)нъ, ц(а)р(и)цѧ иꙁгна Ꙁоѧ и Ѳеодѡрѫ и, въ островы ѿславъ ихъ, остриже. Еже и лютыѧ мѧтежѧ въꙁдвиже на окааннаго, ꙗкы вѣтръ на море корабопловное нападъ и долоу иꙁ глѫбины сїе въꙁмѫщаѫ. Тогда мощно бѣ раꙁсъмотрити ѿ ꙗвленыихъ вещїи, какова бѣ народоу любовъ къ наставникоу и колико можетъ ц(а)рь, и кнѧѕъ, и воевода, и вл(а)д(ы)ка, отеьскѫ любовъ имѣѫ ѿ сѫщїихъ | подꙿ рѫкоѫ его и ѿ нихъ любимъ сыи, ꙗко ѿ ѧдъ | своихъ. Понеже бѡ въноуши народъ таковаа, ꙗко ц(а)р(и)цѧ самодръжецъ иꙁгнаны сътвори, и власы ихъ не хотѧщамъ имъ пожѫтъ нѫждеѫ, и ꙗко одеждѧ ихъ въ рънило прѣобраꙁи, ꙗростныимъ въꙁгорѣ сѧ огнемъ, каменїе же абїе въсхытишѫ, и дрѣвїе, и въсе приклюившее сѧ, соулицѧ, орѫжїа, меѧ, въорѫжаахѫ сѧ и жены прѧслицами, ꙗкы копїами, и съ веплемъ | и говоромъ къ дръжѫщомоу теахѫ, ц(а)рицѧ ищѫще въсѣми рѫками и раꙁоумы, и хоулѧще Мїхаила вепли сверѣпыми. Тогда оубѡ, тогда трепетенъ ꙁаѫцъ видим бѣ ꙁъмїи прѣжде гръдообраꙁенъ сыи и лъкъ приꙁемныи. Дръꙁость остави и гръдость, и бръꙁопловными ладїами приведе ц(а)р(и)цѧ, и пакы въдастъ има дръжавѫ, еже ѿ прѣродителеи съроднѫѫ има и ѿ дѣдѡвъ. Нѫ и пакы пламень крамолны въжиѕааше сѧ, пакы въꙁдвиѕааше сѧ на обрѫгателѣ. И оубѡ неиꙁбѣ|жнѫ видѣ ꙁлыи нѫждѫ, | и ѿвъсѫдоу опстѫплема себе, ꙗко медвѣда сѣтми, покоушает сѧ животъ оукрасти ногама бѣгоунима, и ѿбѣгаетъ, ꙗко ꙁаѧцъ, аще кто реетъ, къ каменю, и трапеꙁѫ таинѫ бѣгъство творитъ. Нѫ народъ, раждег сѧ единоѫ на гнѣвꙿ и самыи огнь, ꙗкоже мнѧ, прѣминѫ шоумѧщїи, вънѧтрѫѧдоу, бѡ с(вѧ)т(ыи)хъ и невъхо|дныихъ въшедꙿше, ѿтѫдоу исхытишѫ окаанꙿнаго, въпїѫща съ въꙁдыханыи ср(ъ)д(е)ными и слъꙁами топлыими, и ѕѣници иꙁбодошѫ емоу ножовы, и съ нимъ ꙁло(ь)стиваго стриꙗ его ослѣпишѫ, л(овѣ)ка ꙁлонравна, лѫкава, люта, въсемоу ꙁлоу дѣлателѣ. И пакы ц(а)р(и)цѧ бѣнцы одѣваѫт ѧ, и пакы прѣдѣднѧѫ власть наслѣдоуетѣ. Боури бѡ стр(а)стнѣи ѿгнанѣ бывши далее, дъхнѫ ꙁефирꙿ сладокъ, и оусмїа сѧ тишина.

Ц(А)РСТ(В)О КѠСТАНТИН(А) МОНОМАХА

(ст. 6225) Нѫ  ц(а)р(и)ца Ꙁоꙗ, гръьскѫѫ власть самодръжꙿца мѫжа трѣбовати оумысливши и дѣтемъ42 въспрїѧтїе, и рождъства жѫждѫщи, и желаѫщи дѣтородна оуслышати сѧ ѧдомъ мати (ѿ двѣю бѡ връ|тоградарю, ꙗко дрѣво напоивши сѧ, дрѧхлѣ страждаше бес племене цѣла быти), тѣмъ и мѫжа нѣкоего красна, именемъ Кѡстантїна, иꙁ Леꙁвѣ приводитъ корабли вѣтрилоперными, егоже Мономахъ нарицаахѫ о(ть)иимъ порекломъ. Ибѡ осѫжден бѣ въ томъ жити островѣ ѿ пръвааго Мїхаила ц(а)рствовавшаго, по иныихъ оубѡ, ꙗко ц(а)рство покоушаѫщ сѧ въсхытити (обоѧдоу бѡ оудръжашѫ сѧ ꙗже о немъ прослоутїа), ꙗкоже бѡ дрꙋѕїи рекошѫ, имже нелъженъ ѧꙁыкъ, ꙗко ꙁане примѣси сѧ похотнѣ | Ꙁои ц(а)р(и)ци. Въ Леꙁвь оубѡ осѫжденъ бывъ съи Кѡстантинъ, и въмалѣ не пострад(а)въ и ꙋ|гашенїемъ оныимꙿ, вънеꙁаꙗпѫ падꙿшоу въспѧтъ колоу ѧсти и скѫделоу еѫ инако прѣвръгшоу сѧ, ц(а)рь покаꙁа сѧ и вл(а)д(ы)ка, сыи пръвѣе рабъ, самовл(а)д(ы)ка быс(тꙿ) осѫжденыи и самодръжецъ свѧꙁаныи, и ц(а)р(и)цѫ Ꙁоѧ оуневѣщаетъ на бракъ. Сице неисправлено естъ  ꙁемнородныихъ житїе, сице имѣниꙗ коло, горѣ и долоу текѫщи, | валѣетъ въсѣ мрътъвнаа и раꙁꙿмѣшена творитъ. Похвалы же въобраꙁоуѫтъ сего Мономаха на бранехъ оубѡ неискоусна и на орѫжноносїе, а въ иныихъ великолѣпна, даролюбива, весела, свѣтлод(оу)шна, красолюбива, м(и)л(о)стива нравы, даролюбию море, еꙁеро пиванию, иꙁ негоже въспрїѧшѫ мноѕи потокы доброкаплъныѧ, иꙁ негоже поръпошѫ мноѕи воды живопитателныѧ, пролитїа бѡ повъсѫдоу, истоивъ, ꙗви сѧ ꙁлатопроходныи Пактолос, Нилъ сребростроуиныи. Поꙁнашѫ сего и людїе длани любодаровитыѧ, оувѣдѣшѫ сего и храми красолюбныѧ рѫцѣ. Нищїи напоишѫ сѧ и порьпошѫ въ сытость, въсѣкъ храмъ въспрїѧтъ напоенїа ꙁлатотона. Сице опща бѣ рѣка, въсѫдоу наводнѣема, иꙁдавааше бѡ дарѡмъ нескѫднопролитнаа иꙁлїанїа, ꙗко въ нетренꙿныѧ | проходы въ обидимыѧ. Ибѡ ѯерѯь, гърдыи онъ персѡмꙿ кнѧѕъ, подꙿ добрѫѫ тополѫ въсклонив сѧ, ꙗко въ жѫтвѫ красотами беꙁд(оу)шꙿныими садъ поитааше. | Ового же и каменїа, и садовїа, и острови, и пристанища дарми оупоишѫ сѧ доброросными и приснотекѫщими. Сице богатѫ д(оу)шѫ, сице великѫ имѣше. И аще кто раꙁоумѣти хощетъ великод(оу)шие его, добросъꙁданꙿныи хромъ оувѣрит емоу вещь, егоже ѿ основанїи въꙁдвиже и ѿ коренꙿ | пръвыихꙿ б(о)ж(е)ствномꙋ Хрїстовоу м(ѫ)(е)н(и)коу и побѣдоносцоу Геѡргїоу. Нѫ оубѡ сице съвтѧ сѧ добродѣтѣлми листвїемъ ꙗко финиѯ, ѕѣло недѫженъ плътїѫ бѣше пръстноѫ, ногоболїемꙿ бѡ тѧшкымꙿ сътѧѕааше сѧ, ногама, ꙗко желѣꙁы тврꙿдыми и ꙗко нерѣшимыми оковы. И оубѡ нѣбывааше весь д(ь)нь въ мѧкꙿкыихъ постелѣхъ, оупокаѧ свои недѫжнѣи ноѕѣ. Ѿ сего раꙁсѣдошѫ сѧ на нь многы влъны и напастемъ и бѣдамъ вѣтри боурнїи. Слышит сѧ въсѣьскы лютыи онъ Манїакь, мѫжъ исполинорѫкъ, бръꙁорѫкъ, мѫжооубїица, дръꙁосръдꙿ и добросръдъ, дыхаѫ стръмленїемъ оусръднымъ. | Тъи оубѡ, събравъ мѫжѫ ратны, шлѣмоносцѧ и копїиникы, мѫжѫ | исполины тѣломъ, доброрастенъ въꙁрастъ имѧщимъ тѣла, пае тополїи водныихъ высотѫ имѧщихъ, ꙗко облакъ надꙿ главоѫ ста ц(а)ревоѫ, дебелъ и мраенъ, и мѫтенъ, и рънѣишїи смолы, дъжды тѧшкыми прѣтѧ, не водꙿными же дъжды, нѫ строуꙗми кръвными, нѫ кръвными пролитїи. Постиже оубѡ оубѣжища, постиже, градовы. Идѣше прѣтѧ ꙗростїѫ и дыхаѫ пае кентавръ, ꙗко Капаневъ, велерѣюѫ и гръдѧ сѧ, ꙗко Антеи. И кто оубѡ  надѣаше сѧ иꙁбѣгнѫти ѿ ꙁлобы толикыѧ? Нѫ стрѣгомыи б(ож)иима дланма не оубоит сѧ исполин , ни ѕвѣрїи оустрашит сѧ, ниже въстрепещетъ, желѣꙁа, ни каркиновѣхъ оустъ, иматъ бѡ поборника б(ог)а пае въсѣкого тѧшꙿка каменѣ, пае тигръскаго ѕвѣрогонителѣ Минда. Тѣмъ и сл(ъ)нце свѣтлыѧ въсїа лоуѧ, и раꙁори тъмѫ, и прогна облакъ, и видѣшѫ свѣтъ беꙁъ облака ц(а)рь и градове, быс(тꙿ) бѡ въ ребра | прободенъ ꙁлыи ѕвѣрь, и въси иꙁбѣгошѫ ѿ соуровоꙗдныихъ его елюстїи. | Пакы же Торникь дроугое ꙁло проние, дроугыи ѕвѣрь, егоже Данїилъ провидѣ древле, попираѫ въсѣ и раꙁвѣваѫ и ногами сътрываѫ, а оставшаа съкроушаѫ ꙁѫбы. Нѫ и сего въскорѣ въсꙿхыти сѫдъ, неиꙁбѣжными | стрѣлами того състрѣлѣвши и ѕвѣрѣ оуѧꙁвивши ꙗꙁвами напръсными. И тогда обьѧтъ самодръжꙿца тишина немѫтнаа, не имѧщи прираженїа боурнаго.

САМОДРЪЖꙿСТВО ѲЕѠД(О)РЫ Ц(А)Р(И)ЦѪ

(ст. 6319) Да  ꙗкоже притѫжаахѫ емоу лютїи недѫѕи, и бренїа тѣлеснаго естьство прошааше, на багрѣнороднѫѫ абїе Ѳеодѡрѫ, Ꙁоинѫ сестрѫ, ц(а)рство прѣходитъ, ибѡ ц(а)р(и)ца Ꙁоꙗ прѣжде оумръла бѣ. Ꙗже на властнѫѫ въмалѣ въсѣдꙿши колесницѫ и исхожденїе свое раꙁоумѣвши еже ис тѣла, бѣше же, ꙗкоже г(лаго)лѧтꙿ, неискоусна плътъскыимъ сквръннамъ, мѫжа нѣкоего длъгоживша, и сѣда, и трѧсѫща сѧ въꙁводитъ въсадника на колесницѫ толикѫѫ, емꙋ же имѧ Мих(аи)лъ.

Ц(А)РС(Т)ВО МИХ(АИ)ЛА СТАРЦА

(ст. 6333) Иже  лѣтными оубѡ многожителными | оукрашааше сѧ връхы длъгостаростными, въспѧтъ оуже достигшїихъ къ ꙁападѡмъ житїа, ѿ слоуженїа оубѡ его рать погыбе, въ иныихъ же и добронравенъ и иꙁѧщенъ бѣ. Нѫ оубѡ не въꙁможе сръденыѧ ѿрасли на свѣт проиꙁвести и покаꙁати сѫщїи въ глѫбинѣ класъ, ибѡ обдръжаахѫ въсѧ власть Ѳеодѡрини съродници, | пръвыѧ ц(а)р(и)цѫ, небрѣгѫще о Мїхаилѣ подобнѣ, ꙗко беꙁврѣменꙿнѫѫ ꙁелкѫ беꙁлистъвнѫ, и старѫ, и оуже ꙋвѧдшѫ, понеже и свѧꙁан бѣ страшными клѧтвами, ꙗко да прѣдастъ имъ въсѣ и словесы правити и вещми. Бѣше оубѡ тъи ꙗко сѣнь и словесы тъкмо | ц(а)ръ, а проаа въсѣ рѫками онѣхꙿ правлѣахѫ сѧ, ихже пѣстоуны Мїхаилоу остави Ѳеодѡра и хранителѧ, и строителѧ, и власти его о(ть)цѧ, двопѣстоунꙿни бѡ сѫтъ старци, по прии. Тѣмъ и приходѧщеи и пристѫпаѫщеи къ нимъ и по въсемоу по воли ихъ оустроени сѫще порьпаахѫ обилїа даровъ. л(овѣ)ци же воинъстъвнїи, и ратемъ искоуснїи, и ѿ корень славныихꙿ проꙁѧбшеи и до|бровѣтъвныихъ, имже добра отеьства и прѣродителїе и родъ ѿ храбрыихъ, ꙗкы съсѫдъ нѣкыи скѫделенꙿ и бесьстенъ помѣтаахѫ сѧ. Оувѣрити же иматъ г(лаго)лемое Комнинъ онъ, емоуже имѧ Исаакїе, иже въ храборъствїихъ имѧт имѣше и прослоутїе велико, имѣше бѡ рѫцѣ блаѕѣ на бранꙿнаа дѣла и пръсты доброоукаꙁаны на рати. Иже пристѫпль къ Мїхаилоу и плодꙿныѧ троуды богати ѿ него пожѫти въꙁнепщевавъ, и надеждъ не полоуивъ, ни пожѫвъ цвѣты, нѫ и пае порѫганїа обрѣтъ трънїе ѿ ꙁлыихъ врътоградарь властныѧ ограды. И гнѣвенъ бывъ, въꙁрѣ | на ѿметнѫтїе, и придроуживъ Доукѫ Кѡстантина и многыѧ ины, великыимъ богатъствомъ кыпѧщїихъ и родоу наѧла свѣтла имѧщїихъ, и събравъ воѧ иꙁъ Асїѫ, орѫжникы, нападе на ц(а)рѣ, хотѧ его съ прѣстола ниꙁврѣщи. Оуслыша же сїа Мїхаилъ, трѧсѫщїе сѧ старецъ, и, сѫдивъ пае себе недостоина быти саноу, ꙗкы гробна оуже старца | и гнила, готовъ бѣ слѣсти съ прѣстола и оустѫпити. Нѫ иже корабль властныи правити оустроенїи, не хотѧще спасти его, нѫ и потопити и погрѫꙁити богатѣишїи влънами тѧшкошоумѧщими, на брань и не хотѧща старца подвиѕаѫтъ и въмалѣ не погребенаго | на оплъенїе. Ѿ сего брани междоусобныѧ, и десницѧ гръьскыѧ на гръкы соулицѧ острѧще и копїа, и омакаемы кръвми междоусобными, и сръпъ простирааше сѧ, раꙁдѣлѣѫ съединеныѧ, и дроугаго на дроуга подвиѕаѫ, ꙗко въ мрацѣ, и ѧда единого о(ть)ца дроуга на дроуга раꙁсверѣпѣѫ. Бывает же оубѡ Комнинъ иꙁѧщнѣи въ брани, и градъ пръвыи градѡмъ постигъ бесперноѫ бръꙁостиѫ, и, вѣнецъ въꙁложивъ на сѧ, самодръжецъ покаꙁа сѧ.

Ц(А)РС(Т)ВО ИСАКЇА КОМНИНА  |

(ст. 6402) Прикасааше же сѧ власти вещми въсѣми, и въсѣмъ приношааше сѧ по велиию, и ближнїимъ, и далнїимꙿ, и еже въ властехъ, | и сланопивное и ꙁлое ласканїе и того кръмленїа ѿ д(оу)шѫ ненавидѣше. Ѿ сего оубѡ тѧжъкъ многыимъ мнѣше сѧ и вѧщьше достоиныѧ имы гръдость. Нѫ обае насладив сѧ власти не на длъгыихъ сл(ъ)нцохъ, нѫ, еже би рещи, ꙗко ꙁлакꙿ процъвтъ и по малѣ оувѧдъ лютыми недѫгы, и Доукѫ оубѡ оукрашаетъ ц(а)рствїа обраꙁы, ꙗко ѿвръꙁъша емоу многа имѣниѡмъ скровища и съпоспѣшъствовавша емоу на пръвое въц(а)ренїе. Сам же, жестокое житїа еже по б(о)ѕѣ въспрїемъ, одѣа сѧ въ риꙁы ръноꙁраныѧ и истаавъ себе дѣлы длъготрꙋдыими, многоревностноѫ кониноѫ житїе сконаваетъ.

Ц(А)РСТВО КѠСТАНДИНА ДОУКѪ

(ст. 6421) Доука  же, прѣемъ ц(а)рскаа правила, етворницѫ ꙁлатѫѫ правлѣаше равнѣ, ниже оудръжаѫ стръмленїе еѫ въсѣьскы, и съставлѣѫ, и касаѫ сѧ стѫпанїи лекꙿкыми и късными, ниже пакы ѕѣ|ло въдаѫ себе и беспѫтїемъ тиѧ, нѫ и дръꙁости скорость въстѧѕаѫ и ѿбѣгаѫ, еже по брѣгохъ гонити непровиднѣ, | и ѿ колесниныихꙿ бѣдъ оукланѣѫ сѧ. Седмоислъными же ѧды домъ оутвръдивъ, | ꙗкоже стлъпы седꙿмими, иꙁвѣстно оутвръждеными, и хотѧ прѣити ѿ житїа и житїискыихъ, млъвѫ бесислъныихъ пеалїи имѣше въ ср(ъ)дꙿци и боурѣми ношааше сѧ попеенїи раꙁлиныихъ. Люблѣше бѡ ц(а)р(и)цѫ и хотѣше сїѫ быти ѧдомъ его хранителницѫ и власти приѧстницѫ, нѫ ꙁаꙁирааше пакы младости въꙁраста еѫ, раждиѕанми бѡ и раꙁгорѣнми плътъскыми цъвтѣше. И мышлѣаше, да не пакы на бракъ оуклонит сѧ и да не пакы мати бѫдетъ дѣтемъ инородныимъ, и ѿ сего проѕѧбшаа ѿ него оувѣнѫтъ, а къ инородныимꙿ дръжава прѣидетъ. Таковыми оубѡ влъноуѫ сѧ помышленеи | боурѣми, иꙁвести ц(а)р(и)цѫ ѿтѫдꙋ покоушааше сѧ и дѣтемъ оставити свободно ц(а)рство, дроугыѧ тѣмъ пѣстоуны поставивъ ꙗко младѣмъ. Нѫ бѫдѫщомоу под(о)баетъ въсѣ прѣмагати, и хвалити сѧ надꙿ помыслы, и побѣждати ср(ъ)дꙿца. Ибѡ ц(а)р(и)ца, сїа ощоутивши и весъ помыслъ оувѣдѣвши съпрѫжника своего, клѧтвами себе страшными, ꙗкы ѧꙁами, сътѧѕоуетъ, еже к томꙋ не сътворити вторааго брака, ниже поꙁнати рътогъ женитвъныихъ, нѫ ѧдомъ его власть съблюсти. |

(ст. 6453) И оубѡ Доука ѧꙁами естьстъвными обьѧт быстъ и мрътъвнѫѫ и ꙁемнороднѫѫ ѿложи тѧготѫ. Евдокїа же съпловница бѣ ѧдомъ, корабꙿница сѫщи доброкръмнаго кораблѣ. Нѫ вънеꙁаапѫ раꙁсверѣпѣвше, плътъскыѧ боурѧ въꙁдвигошѫ ꙁломѫтенъ вѣтръ и влъны, и наведошѫ мѧтежѫ, люты и мраны, и въспрѣтишѫ плаваѫ|щїихъ положити влънами потоплены, глѫбина бѡ ꙁлобоу|рнаа раꙁвръꙁааше оуста своа. то же и кое прїклюившее сѧ? Прїиди ми, слово, и вѣщаи, и не прѣстаи цѣвницѫ гѫслънѫѫ поѫ.

(ст. 6465) Бѣше Романъ нѣкто воевода, порекломъ Дїогень, радостенъ и доброобраꙁенъ, родомъ кападокїанинъ, добрѫ имѣѫ добротѫ тѣлеснѫѫ, добрѣ же и мышци, ꙁракомъ обогащаѫ сѧ красныимъ, достоиныимъ власти. Съи видѣвъ имѣнїа и силѫ гръьскѫѫ женѣ прилежѫща, пае же и неистовѧщои сѧ, и дѣтемъ младыимъ и маломощныимъ, ꙗко ꙁъмїи, посвиста на птищы бесперыѧ, поглътити хвалѧ сѧ оусты костосънѣдными самѫѫ птищомъ матере и съ птенцы, не вѣдѣше же, ꙗко младокъ скребътѣнъ, съклоненъ на | ꙁемѧ, помѣтаетъ орла, по аероу летѧщаго, и тоноти оулавлѣѫтъ леноплетенїи медвѣды. Нападъ оубѡ оу града ѳраьскаго Андрїанова, събра множьство вои, и оустръми сѧ и оплъи, рѫгааше же сѧ врътоградаремъ и дѣлателемъ винограда, | расхыщенїе полагааше ꙁемныимъ строителемъ. Мало же нѣто междꙋ симъ, и волъ рыкаѫщїи и великопръсыи оухващенъ быст псы и приведенъ быс(тꙿ) мѫити сѧ и приѧти дръꙁновению своемоу сѫдъ. Видѣ же его ц(а)р(и)ца и добротѣ оудиви сѧ и ср(ъ)дꙿце похотїѫ оуꙗꙁвено имѣ ѿ видѣнїа, и въ ниьсоже дръꙁость Романовѫ положивши и оны прѣстѫплъши страшныѧ клѧтвы, похотнѣ приплете сѧ и примѣси сѧ свѧꙁаномоу, въмѣсто темницѫ ѿвръꙁаѫщи рътогы женишъскыѧ, въмѣсто желѣꙁъ дароуетъ емоу риꙁы бисрѣныѧ | и одръ ц(а)рскыи въмѣсто хоудыѧ постелѧ и самодръжꙿца оустраетъ, ѿ съмръти иꙁбавлъши, въ адовы троуждаѧщаго сѧ елюсти въпасти. Таковы ти сѫтъ твоѧ игры, игръе, коло житїиское.

Ц(А)РСТВО РѠМАНА ДЇОГЕНѢ

(ст. 6496) Да ꙗкоже оубѡ прѣиде Романъ въ толикое велиьство, ѿ стѫпанїа покаꙁа и ѿ пръваго те|енїа, какова мѫжꙿ|ства топлотѫ въ пръсехъ имѣше. Не на пищы бѡ вънѧтъ плътъскыѧ, ниже привлѣк сѧ ꙁлатоꙁарноѫ и багрѣнꙿноѫ одеждеѫ, ръвїинѣмъ живѣше житїемъ окаанꙿнаго и ꙁемѧ ꙗдѫщаго, темнѣ съкрываѫ себе въ рътоѕѣхъ ц(а)рскыихъ, и бѣгаѫ ѿ враговъ и брани ѿскаѧ, и на ꙁлыѧ и ꙁлотворивыѧ не потрѧсаѧ меь. Нѫ ꙗрость въсприемъ на агарѣны и ревностныи на нѧ истръгъ меь, и ꙁемѧ сихъ тѣлесы, ꙗко снопїемъ, прикрывъ, и истекшими кръвми еꙁера съставль, покаꙁа, каково гръци хранѧтъ мѫжьство и каковы мышцѧ имѧтъ въ бранехъ. И аще не би вражднаа ꙁлоба въꙁдвигла сѧ на доблааго, аще не ꙁлобнаа ехидна сънѣла мѫжа, не би ни искра оубѣгла орѫжїа ѿмъщению. Нѫ ꙁлобное трънїе и враждꙿныи влъецъ оуꙗꙁвишѫ его, ꙗко ѿ скорпїа жѫла, и ѕѣници иꙁбодошѫ емоу онѣи. Бѣше бѡ, ре(е), Рѡманъ жестокъ, гнѣвливъ, гръдъ, ꙗролюбивъ, самолюбивъ, самомѫдръ. Тогда же вѧщъшими раꙁгръдѣвъ | ѿ багрѣницѫ и болшѫѫ лютость въспрїемъ, ꙗко гръкѡмꙿ ц(а)рь, пае же и притѧжавъ раꙁоумъ неоустроенъ и нравъ мѧтеженъ, и въсѣхъ непщоуѧ и въсѣмъ ꙁаꙁираѫ, ꙗко не своимъ, и ꙗко навѣтникѡмъ, и ꙗко пѧтѫ емоу блюдѫщимъ, тѧжъкъ мнѣше сѧ и горъкъ не | тъкмо подꙿ областїѫ сѫщїимъ, нѫ и самои женѣ и Дꙋинѣмъ ѧдѡмъ. Ѿ сего бышѫ словеса шъпетнаа, и раꙁмѣшенїа, и лѫкавъства, ѿ сего ненависть своеплеменꙿна, и ловитвы, и сѣти. И врагѡмꙿ мышлѣхѫ самодръжца прѣдати, негоненъ и нетроуденъ ловꙿ и готовъ. Растрааше же ашѫ сїѫ прѣдателнѫѫ кесаръ, братъ Кѡстантина Доукѫ, сего бѡ с(ы)нъ Андроникъ бѣ тогда военаѧлникъ. Приобщи же воеводамъ и с(ы)ноу своемоу съвѣтъ, и мрѣжа съплѣтааше сѧ бѣднаа оканꙿномоу, и одежда рънориꙁна тъаше сѧ съмрътна. Имѣше же оубѡ Романа лице виꙁантїиское ѕвѣрѧ гоубити оустръмлѣѫща сѧ и гонити влъкы, наскаѧщѫѧ на с(вѧ)щ(е)нныихъ овецꙿ ограды. | Летѧщїа же голѫбица, ѿнѣкѫдоу прилетѣвши, припаде на колѣнѣ его прилетѣнїи тихыими, не ꙗкова же прѣжде къ ковежномоу прилетѣвшїа покровоу и раꙁдрѣшенїе въꙁвѣстивши находоу водномоу, и дрѣвѣныи листъ носѧщи, и оутѣшаѫ|щи Ноꙗ, въ ковеѕѣ съкръвенааго и вторааго родонаѧлника, нѫ ꙗдоу иꙁрыгателница, нѫ ꙁлыимъ иꙁображенїе, ꙁловъꙁвѣстница, и ародѣица, и ꙁловлъхвованнаа прор(о)ица. И оубѡ ц(а)рь птища посилаетъ къ ц(а)р(и)ци, доброповѣстно ꙁнаменїе въꙁнепщевавъ сего. Ꙗже бѡ кто желаетъ полоуити, сїа и славитъ, и сїа въсѣмъ въ оумѣ, ꙗже и въ помыслѣ.  Нѫ оубѡ нитоже с(тꙿ) ꙁлосъмрътнѣе ѿ л(овѣ)ка, имѧщаго враждоуѫщїихъ его въ своемъ домѣ! Аще бѡ оу себе имаши врагы и аще оу себе храниши ихъ, не иꙁбавѧт тѧ ѿ бѣдъ ни вавилѡнъскыѧ стѣны, ни ныреве Семирамьстїи, ни огньнаа тлъстота. Аще прѣда|телнѫ д(оу)шѫ съжителницѫ полꙋиши и аще живеши съ неѫ въ нероушимѣмъ градѣ, | прѣѧти бѫдѫтꙿ ныреве и несъхраненъ градꙿ.

(ст. 6560) Нѫ повѣсто бѫди ми ꙗже о Дїѡгенѣ. Тѧжка оубѡ брань обоѧдоу просѣде сѧ, посрѣдѣ бѡ гръкъ и персъ сверѣпъ шоумꙿ въꙁыде. Темна въорѫжааше ꙗрость обоѧдоу военаѧлїа, и повъсѫдоу оптицааше мѫжомъ гонител Ареи, кръвми оброщаѫ и омакаѫ рѫцѣ, въсѣ морѣ пожрѣти желаѫ кръвемъ. Ц(а)рь же летѣше, съсѣцаѫ и гонѧ, и копїиными прободенми просыпаѫ врагѡмꙿ рѣва, ꙗкоже птищогоубитель, аще кто | реетъ, ꙗстрѧбъ бръꙁыи, птицамъ хоудоперыимъ простираѫ фръковы. Млънїа ꙗвлѣаше сѧ врагомъ огнемъ летѧщїа, съвыше съходѧщїа и просѣдꙿши сѧ иꙁъ облакъ. Бышѫ иꙁмъвены кръвми длани его, кръвми же покапана десница его быс(тꙿ) и омаꙁанъ меь. ръвленоѫ риꙁоѫ одѣа сѧ ѿ кръвїи, ꙗкоже нѣкыи львъ, приложив сѧ страшливоу скотоу, провалитъ ребра его нокътми, и омоитъ ѧтробоѫ, и покажетъ оръвленѣ кръвми оустнѣ свои. Пае же того твръдъ покаꙁа сѧ сторѫкъ, пае оного желаѫ и горѧ дръꙁостїѫ, | оукръвавленъ, твръдыи, и неоумѧкенъ, ꙗко камень.

(ст. 6582) Бѣшѫ же сїа, и приꙁрѣ побѣда къ гръкѡмꙿ, и радостнѣ оусмїа сѧ, по врѣмени сихъ поꙁнавши. Нѫ оубѡ трїварварнаа она ненависть, и ꙁлобныи мракъ, и враждныи облакъ таковыи свѣтлооукрашенꙿ помраи д(ь)нь. Ꙗкоже бѡ кесаръ оуклони сѧ и бѣгъство наѧтъ, теахѫ въси въслѣдъ его, ц(а)рѣ оставлъше. Ц(а)рь же, ꙗко ѕвѣрь хоудъ, бѣ окрѫженъ, и сѫдоу оглѧдовааше и овѫдоу съматрѣаше, и единогѡ | видѣше себе въ сѣтехꙿ ꙁлоиꙁбѣжныихꙿ. Тѣмъ и въскоишѫ пръвонаѧлници варваръстїи, сътѣкаѫще сѧ и прѣдꙿтиѧще и прѣдꙿварѣѫще дрꙋгъ дроуга, кто би ѧлъ Романа жива. И коненѣе оухващенъ быстъ ц(а)рь (ѡ горе!) варваръскыми дланми, | и бываетъ львꙿ ловитва ловцемъ пагоубныимъ, и нощными гавраны орелъ оудръжанъ бываетъ ꙁлатокрилыи. Варвар же онъ, кнѧѕъ оухвативыи его ненадежднѣ варварскѫѫ д(оу)шѫ оукроти и въꙁрѣ л(овѣ)колюбеꙁно на ц(а)рѣ: щедрит | бѡ и варваръ царѣ ꙁлостраждѫща. Облии же своеплеменꙿныѧ ц(а)ревы прѣдателѧ, гръкы трїварваръ и иноплеменникъ – тождеплеменникы, бываеть м(и)л(о)стивѣишїи томоу и ѿ своих и промыслънѣишии самыихъ съродꙿникъ. Съмили сѧ и съжали си, и помощи дастъ емоу рѫкѫ, и на прѣѧтие посилаетъ того ц(а)рствоу. И скои оубѡ Романъ, ꙗкы ѕвѣрь ис тонотъ, и ꙗко ѿ сѣтеи орелъ, и ꙗко рыба ѿ ѧдицѫ, и пакы имѣше надежды въсхытити сѧ на ц(а)рство. Нѫ раꙁмѣси емоу надежды вражда, писанїа бѡ, ꙗкы перната, повъсѫдоу постиѕаахѫ, въсѧ ꙁатварѣѫще Рѡманоу грады. Тѣмже оубогыи поустъ обхождааше, нелюбимъ и беꙁъ дрꙋговꙿ и помощи, дроугыи Велерофонтъ, ѿ ц(а)рства ѿгнанъ бывъ, ꙗкы ѿ Пигаса.

Ц(А)РСТВО МЇХАИЛА, С(Ы)НА ДОУИНА

(ст. 6619) Нѫ ни пакы пламенъ враждъныи оугасе, ибѡ Мїхаил Дꙋка, с(ы)нъ Кѡстинтиновъ, на въꙁрастъ въшедꙿ оуже юношъскыи и навѫсицѧ емлѧ сѧ брадныѧ, и кесара прїемꙿ стриꙗ своего съпоспѣшника, | и силныѧ, и воеводы, въсѣдаетъ абїе на прѣстолы о(ть)ца своего, и рож(дꙿ)шѫѫ его, стенѧщѫ велми и рыдаѫщѫ, ѿ оградꙿ ц(а)рскыихъ и не хо|тѧщѫ ѿгонить, и положи ѧ въ монастири, и остриже власы еѫ, ихже дарове обьѧхаваахѫ прѣжде миропомаꙁанїа, и рънориꙁнѫ пръвѣе ꙁлаториꙁнѫѫ покаꙁоуетъ. Оувѣдѣв же и Рѡмана пакы въц(а)рюѫща сѧ и пакы ѿ неѫже ѿпаде власти желаѫща, и ратное въꙁдвиѕаѫща жѫло, ꙗкы скорпїино, посилаетъ брань съставити съ нимъ и оухватити его. И пакы (ѡ горе!) окаанꙿныи въ сѣти въпадаетъ и оухващенъ бываеть, и оеснѣи бръвнѣ погашаѫтъ емоу, въ малоꙁемен же и жестокъ въмѣтает сѧ островецъ.

(ст. 6638) Свободив же сѧ Мїхаилъ ѿ настоѫщаго страха, и небоурнѫ властнѫѫ прѣемъ ладїѫ, мѧтежъ оубѡ, и страхованїи мѫжьскыихъ, и бръноношенїи, и гласовъ ратныихъ, и троудъ, и болѣꙁнеи ни въ сънѣ видѣаше, въ книгахъ же оупражнѣѫ сѧ, въ нощехъ беꙁ съна проваждааше. Дроугыи бѣше Димосѳенъ или Дидимъ мѣднорѣвныи, алеѯандрѣнинъ родомъ, егоже сице нарекошѫ, ꙗко радоуѫщоу сѧ ꙁакономъ, беꙁ брашна прѣбывша на д(ь)ни многы. Тѣмже просѣдошѫ сѧ нашествїа варваръскаа, и пакы дъхнѫшѫ вихри ѿвъсѫдоу и шоумы въспоущаахѫ и роуꙗнїа творѣахѫ, не бѣше бѡ корабника на сихꙿ помагаѫщаго, и ѿ ꙁемлѧ проникошѫ проѕѧбенїа плѣвелнаа, ибѡ селныи дѣлатель живѣше кохлииныимъ  житїемꙿ, въмалѣ происходѧ и пакы съкрываѫ сѧ, и пакы прониѧ ис хыꙁины, ꙗко иꙁъ бренїа, или пае, ꙗко въ глѫбинѣ хранимаа пина, пръсть ꙗдѫщїа, трѣбоуѫ приходѧщаго на ц(а)рскаа дѣла и ищѫ въспомѣноуѫщаго, ꙗко гръкы обладаетъ. Ѿ сего пакы поплъꙁѣшѫ ꙁъмїеве ꙁїаѫще, и весь Гръьскыи прѣдѣлъ | присмръцаахѫ, ꙗко птенцѧ млады. Бѣше оубѡ тѧжъкꙿ ръпетъ на ц(а)рѣ, и въси страдаахѫ, видѧще гръьскаа не на колѣноу лежѫща тъкмо, ни на оустѣхъ, нѫ оуже растлѣвша сѧ и оувѧдꙿша.

Ц(А)РСТВО НИК(И)ФОРА ВОТАНЇАТА

(ст. 6664) Бѣ  же нѣкто великороденъ и ѿ пръвоко|ренꙿныихꙿ, доблѣишїи, длъголѣтенъ, дроугыи пилеанинъ Несторъ (Вотанїатинъ ꙁовѣхѫ его, Никифоръ), искоусенъ въ бранехъ мѫжъ и оураненъ тѣломъ, и въ многыихꙿ пострад(а)въ бранехъ еще иꙁ дѣтства, и бывъ мѫжьскыми исплъненъ храборъстви, рѫкѫ събираетъ многѫ помощи и достиѕаетъ въ Никеи, и посилаетъ къ дръжѫщомоу писанїа оутѣшнаа ѿ сихъ, того оувѣщаваѫ бес кръвїи старцоу ѿ скиптръ оустѫпити, самаго же, ꙗко неискоусна бранемъ, жити въ беспеали. И то много и лише г(лаго)лати? Постиѕаетъ въ Виꙁанꙿтїѫ и ръвленицеѫ оубѡ тъи оукрашает сѧ ꙁлатотканоѫ, пръвыи же ц(а)рь Мїхаилъ, бываетъ ръноносецъ. Нѫ и ꙁабывъ себе же и старость, старецъ ветхыи съи Никифѡръ женѣ Мїхаиловѣ припрѧѕает сѧ ꙁакономꙿ брака, пае же и старъ сыи – младѣ и сѣдъ – юнѣи; ономоу же гнѣваѫщоу сѧ и не|годоуѫщоу, Ефескомоу градоу пастырѣ поставлѣетъ. Троуды же оставль ратныѧ, сѣдѣше ꙁлатыносѧ и оукрашаѫ сѧ одеждами, лоуѧ испоущаѫщими блъстѧщаго сѧ ꙁлата, | банѣми, и питїи, и пищами доброѧстѫѫ старость кръмѧ, ꙗкоже ꙁлатоперъ, аще кто реетъ, кикносъ на ꙁданїихъ, егда ꙁаити хотѣше и съкрыти сѧ въ гробъ, наинаѫ веселити сѧ и ꙗвлѣти сѧ житїемъ, прѣстарыи слабожителенъ, питаѫ сѧ и кръмѧ. И оубѡ имѣнїа рѫкама върѫааше л(овѣ)къ варварствꙋ|ѫщїимꙿ и гласомъ и ни понѣ правѣ бесѣдоуѫщимъ, ашѫ въсед(ь)невнѫѫ съставлѣѫщимъ и пїѫщимъ, имже бѣ родъ ѿ прѣработныихъ, и дѣ|дове и о(ть)ци тръварвари, и д(оу)шеѫ варвари и обыаемъ, и скиѳоѧꙁыныѧ г(лаго)лы ꙁлогласны бесѣдоуѫще, ꙗкоже аще кто великобрѣменꙿнѫ оувѣритъ ладиѫ невѣждамъ и бꙋимъ и непотрѣбныимъ | кръмителемъ. Сам же одѣваѫ сѧ ꙁлатосїаѫщими риꙁами, и ръвленицами ꙁлатоткаными, и бисрїемъ обниꙁаными одеждами, и багрѣницеѫ, сїаѫщеѫ багрыимъ цвѣтомъ и ꙁлатыимꙿ, и шаромъ пъстрыимъ и раꙁлиныимъ, на высокыихъ сѣдѣше прѣстолѣхъ среброкованꙿныихꙿ, | оукрашаѫ сановы въсѧ приходѧщѫѫ къ немоу – коваѧ, дръвосѣцѧ, ꙁлатарѧ, коупцѧ, ꙁемныѧ дѣлателѧ, ѕиꙁдъцѧ, вѫжоплетцѧ, виноградомъ дѣлателѧ, и раꙁмѣшаѫ (ь)стнаа, и краснаа оскврънѣѫ, и толикѫѫ славѫ ниꙁводѧ въ рѫкодѣлателѧ, ѧже въꙁмеꙁдїе даваахѫ ц(а)рїе пръвїи храборъствїа рѫками исправлѣѫщимъ велика, и сїа сѫщїимъ ѿ кръве и рода красна и сѣмене. Сицевыми дѣлы радоуаше сѧ, въ таковыихъ бъдѣше. И аще не нѣцїи прошаахѫ емꙋ санѡмꙿ высотѫ, ꙁлостраждѫ ꙗвлѣаше сѧ и пакость раꙁсѫждаѫ си. Проаа же въсѣ беꙁдѣлна и въ нитоже въмѣнѣаше, аще и гръьстїи прѣдѣли сътѣшнѣахѫ сѧ варвары и аще прѣѧтїемъ мноѕи градове раꙁроушаахѫ сѧ. |

(ст. 6722) Нѫ оубѡ проее на млъанїе оустръмивши сѧ слово да прѣстанетъ, пѫины бѡ нисръплемыѧ пролитїе иꙁние ми храборъствїа красна доблыихъ ц(а)реи, мѫжъ храбрыихъ, бл(а)городныихꙿ, крѣпкыихъ, великод(оу)шныихъ, ихъже ни мощно | естъ ѧꙁыкомъ житїа прѣплоути. Оуже бѡ про|ее прониѧтъ трїе храбри ц(а)рие Комнини самодръжци, великодѣлателїе доблїи, еꙁеры наводнѣемї побѣдныими, ꙗже немощенъ ни самъ Ираклїе крѣпкыи прѣплоути. И оубѡ да прикоснем сѧ добрыихъ кръмилъ, ꙁде корабное весло прѣложивше и съставлъше вѣтрило, непрѣходна бѡ, ре(е), гадиръскаа прѣхожденїа.