Text Corpus - Manasii
Текстов корпус
ПРѢМѪДРАГѠ МАНАСЇА И ЛѢТОПИСЦА СЪБРАНЇЕ ЛѢТНО 4+5
Заглавие на латински:Manasii
Жанр:Летопис
Автор:Константин Манасий
Преведен?:да
Дата на ръкописа:14 в. (1336-1340 г.)
Дата на превода:14 в.
Дата на преписа:14 в. (1336-1340 г.)
Правопис:Среднобългарски
Име на ръкописа:Манасиева хроника
Хранилище на ръкописа:ГИМ, Москва
Сигнатура на ръкописа:Син 38
Нормализиран?:ненормализиран
Страници:38-131
doc_iddoc_168

 Ц(А)РСТВО МАРКЇАНОВО

(ст. 2763) И оубѡ длъгъ опщїи Ѳеодѡсїꙋ давшꙋ и тѣлесныи калꙿ въ ꙁемѧ ѿложившоу, въ Поулхерїѫ добрѫѫ дръжава прѣходитъ, | ꙗже мѫдрѣ и раꙁоумнѣ ѕѣло раꙁмысливши, ꙗко ц(а)рѣ трѣбоуѫтъ имѣнїа римскаа, приꙁываетъ бл(а)гаго Маркїана вънеꙁаапѫ, мѫжа истыми | съвтѧща сѧ и б(о)голюбеꙁными нравы, и свѧꙁавши его страшными и б(о)голюбивыми клꙗѧтвами некрадомѫ съблюсти тоѫ истотѫ, и оувѣщаваема обрѣтши и мѫжа, вѣнецъ въꙁлагаетъ томꙋ ц(а)рскыи, Хрисафїа же горкоѫ съмрътїѫ оумарѣетъ.

(ст. 2775) Въсѣьскы же не беꙁврѣменно, ниже хытрости кромѣ, еже рещи о Маркїанѣ, ѿкѫдоу и кто бѣ | Нищꙿ бѡ бѣ и смѣренъ, нѫ благъ нꙿравы, не ѿ рода славна, ни ѿ нароитыихъ, въ и|нѡхꙿ же приьтен бѣ воиниьстѣхꙿ. Нѣкогда  же облакоу крѣпкыѫ брани ꙗвлъшоу сѧ и персѡмꙿ прѣгръдыимъ плѣноуѫщимъ гръкы, недѫгѡмъ обьѧтъ бывъ Маркїанъ, съмрътїѫ прѣтѧщїимъ, въ нѣкоеи веси свѣтлыѫ Ликїискыѫ епархїѫ прѣлежа тѣлеснаго ради недѫга. Идеже любовь стѧжавъ къ нѣкыимъ братъскѫѫ, бѣше съ ними и прѣбывааше, ꙗкы гость оу гостеи, и потрѣбномꙋ ѿ нихꙿ промышлению спод(о)блѣаше сѧ. Сим же на ловъ нѣкогда идѫщимъ, и Маркїанъ съ ними идѣше, ловꙋ приопщаѫ сѧ. Ꙗкоже оубѡ мокри ѿ многыихꙿ бышѫ потовъ, къ бръдѡмꙿ въстиѧще ꙁлопроходныимъ и ѕвѣрѧ кръмѧщїимъ, и скоꙁѣ ѧдолїа протиѧще и троудѧще сѧ, припадꙿше на ꙁемѧ, тѧшкыимꙿ съномъ спѣхѫ. Един же ѿ братенецъ онѣхꙿ, проспав сѧ скорѣе, видитъ храплѧща Маркїана, еще и имѧща глѫбокыи сънъ на оию, | птища же великокрилна и птицами владѫщаго по въꙁдꙋхоу прѣлѣтаѫща и крилѣ свои распростерша и творѧща сѣнїѫ томꙋ покои.  Тако  ти естъ великъ и (ь)стенъ ц(а)рскыи санъ, и тѣмъ достоьстенъ животныимъ беꙁсловесныимъ; сице (ь)стенъ естъ и птищѡмꙿ плътоꙗдцемъ, иже симъ прѣпоасати сѧ б(о)г(о)мъ проиꙁбранꙿныи. Видѣв же онъ, поюди сѧ бывшомꙋ, и брата своего въꙁбоуди и покаꙁа емоу юдо, и ꙋдивиста сѧ оба, и въꙁбънѫвшоу Маркїаноу по малѣ ѿ съна, скиптро проповѣдаста томꙋ самодръжъства прѣѫти, и тѣхъ въспомѣнѫти оумалѣѫтъ мѫжа. Он же прѣкланѣет сѧ и бл(а)гыми обѣщавает сѧ има. И оубѡ ꙁлато доволно тѣма давшима емꙋ, ѿшедꙿ къ Виꙁанꙿтїискомоу прѣславномоу градоу, къ Ардавоуриꙋ пристѫпаетъ многоꙁлатномꙋ. Бѣ же кнѧѕъ Ардавоурїе въ|сѣмꙿ иновомъ, съвоинъствоуѫща Арпага и съвоеводꙿствꙋѫща имѣѫ, съ нимже и ѿплоу на Гиꙁериха. Бѣ же кнѧѕъ Гиꙁерихъ ливїискыимъ оуандалѡмъ. | Сегѡ борѧщꙋ Аспарꙋ по ꙁеми и по морю, конникы и пѣшцы и по морю плаваѫщими, и крѣпꙿцѣ рати ливїанъ бывши, гръьскомоу же плъкоу на бѣгъ оустръмившоу сѧ, оухващенъ бываетъ и Маркїанъ съ дрꙋгыми не малыими, | стрѣгом же бѣ съ ними въ домоу Гиꙁериховѣ. Въсхотѣв же Гиꙁерихъ видѣти плѣненыѫ, съвыше ѿ высоты мѫжѫ съматрѣаше, и видѣ вещь едва вѣрꙋемѫ, Маркїана спѧща и самосъставленѫ сѣнь томоу творимѫ ѿ крилъ орлїихъ. Семоу ꙋдиви сѧ, видѣвъ, и божестъвна нѣкоего оумышлѣетъ мѫжа быти и власти достоина гръьстѣи и дръжавѣ. И еже оубити оубѡ беꙁъл(овѣ)но с(тꙿ) мѫжа таковаго раꙁсѫждаетъ, *проиꙁбранꙿнаго съвыше на высотѫ ц(а)рствїа; б(о)жиими бѡ  крѣпꙿкыми*съблюдаемаго дланми кто ѿ мрътъвныихꙿ въꙁможетъ погоубити прѣжде аса; аще б(ож)иа великомощнаа рѫка тѧ съблюдаетъ, не ꙋбоиши сѧ орѫжїа, не оусъмниши сѧ меа, ни огнѣ, ни ꙗролютнаго и оубїистъвна обыаа. | Приꙁвав же его, клѧтвами объемлетъ, аще римлѣны обладаетъ, аще прїиметъ дръжавѫ, да  не борит сѧ съ ливїаны, ни брань съставитъ. Сице и поганинъ мѫжъ стыдит сѧ ц(а)рства, И б(о)г(о)мъ поьтеныѧ, и ѕвѣрообраꙁныи обыаи поитаетъ, л(овѣ)колюбеꙁно на сихъ въꙁираѫ. Ѿтѫдꙋ оубѡ поущенъ бывъ ѿ Гїꙁериха, къ Кѡнстандиноу градоу абїе въстицаетъ, и ѿ ꙁемѧ прѣставлъшоу сѧ оуже Ѳеодѡсїоу, ц(а)рь нарицает сѧ сѫдомъ Поулхерїѫ и ꙁеми гръьстѣи вл(а)д(ы)ка и дръ|жатель самодръжецъ. Бѣ же бл(а)гъ и съмысленъ, | раꙁоуменъ, цѣломѫдръ, дрѣво бл(а)г(о)д(ѣ)тми наплънено, садъ дрѣвесъ бл(а)гообраꙁенъ.

Ц(А)РСТВО ЛЕОНТА ВЕЛИКАГ(О)

(ст. 2853) коже оубѡ пръсть въспроси естьство ѿ сего и въ гробѣ ꙁатвори ꙁемнородꙿнѫѫ плъть, синглить съ Аспаром, тогдашнїимъ патрикїемъ, на Леонта прѣлагаѫтъ самодръжꙿство, на пекѫщаго сѧ и строѫщаго Аспарово имѣнїе, обѣщавшоу сѧ емоу, ꙗко да единомꙋ ѿ с(ы)нѡвꙿ его вѣнцемъ кесаръскыимъ главѫ вѣнает; | ибѡ не под(о)бааше Аспарꙋ самодръжъство прѣѧти, бѣствомꙿ*одръжимоу Арїа мръскаго. Сице множицеѫ смѣрены* съдѣваетъ приобрѣтенїе, сице, надежды лъстѧтъ л(овѣ)(ь)скыѧ оумы. Семоу нѣкогда Леонтꙋ добрѣ бл(а)гоьствоуѫщоу, мѫжъ нѣкто, прѣмѫдрости скровище, оклеветанъ быс(тꙿ), ꙗко елинъ с(тꙿ), ꙁванїемъ Исокасїе, саном же кїесторъ; ѿ сего ꙋбѡ обнаженъ бывъ ѿ ьсти и имѣнїа, епархꙋ градꙿскомꙋ въданъ бываетъ на сѫд. Ꙗкоже оубѡ въводимъ бывааше нагъ, ꙗкы рабъ бїемꙿ, свѧꙁанꙿ рѫками, ꙗко раꙁбоиникъ, и сътѧгнѫтъ, сѫдїа въꙁывааше, въꙁвѣшаѫ стр(а)сть: „Вѣси ли, Исокасїе, ѿкѫдꙋ иꙁыде и где тѧ нинѣ съведе коло ѧсти?” Он же съ прѣдꙿстоанїемъ ср(ъ)дꙿца свободна бл(а)гораꙁꙋмны сътвори семоу ѿвѣты: „Оувѣдѣхъ многопрѣльстное ѧсти | нестоѫщѫѫ, и раскаах сѧ к томꙋ ꙁло не сътворити; мрътъвныим бѡ обложенъ  сыи и ꙁемныимъ сѫщьствомꙿ въпадохъ и въ стр(а)сти естьства л(овѣ)(ь)скаго. Ты же, оувѣдѣв теенїе и коло житеиское, | иꙁнеси сѫдъ мнѣ таковъ сѫдимомоу, ꙗков же сѫдѧ съ мноѫ ꙁговоръ покаꙁовааше”. Народъ оубѡ прѣдꙿстоѫщїи оудивлъше сѧ мѫжоу, и прѣмѫдростномоу ѿвѣтоу его поюдивше сѧ, ꙗко дроуга свободна въкѫпѣ и плъна дръꙁновенїа, | ѿтѫдꙋ въсхытивше, съ рѫными оковы въ цр(ъ)ковь приведошѫ его съ вепллемъ и хвалами и банеѫ б(о)ж(е)ствноѫ*съвръшишѫ. Ꙗвѣ бѡ, ꙗко весъ добрыѫ дѣтѣли обраꙁъ* трѣбоуетъ, инороденъ и тороденъ, елинъ, иновѣрникꙿ, скиѳ; едина бѡ можетъ красити любѧщихꙿ ѧ и сп(а)сти.

(ст. 2892) И оубѡ Исокасїе сице ѿ ꙁлъ иꙁбави сѧ. Аспар же прикасаѫ сѧ хламидѣ ц(а)р(е)вѣ: „Ѡ ц(а)рю, – г(лаго)лааше съ великыимъ беꙁстꙋдъствомъ, – не под(о)баетъ носѧщомоу багрѣннѫѫ плащаницѫ лъжѫ г(лаго)лати и съплѣтати въсоуе съставлена словеса. Исплъни ми обѣщанїе, имже ми сѧ древле обѣща, рекъ въꙁвести единого ѿ с(ы)нѡвъ моихꙿ на высотѫ кесарства и на тамо сѫщѫѫ славѫ”. Къ немоу же ѿвѣщавааше мѫдрѣ ц(а)рс(т)воуѫи: „Не под(о)баетъ одѣаномоу въ багрѣннѫѫ плащаницѫ | обла|даемꙋ быти ѿ нѣкого и рабꙋ быти”.

(ст. 2903) Съи  ц(а)рь скровища обрѣтъ многобогатнаа, въсѣ морѣ, аще реетꙿ кто, или рѣкы имѣниѡмꙿ, брань самохотнѫ, и рат страшнѫ, и столъ многосъбранъ, и по глѫбинѣ шестъвныи народъ и рои мокрѫѫ прѣходѧщъ и множъство моръскыихъ кораблеи на ливїаны съставлѣетъ и на Гиꙁерїха, и воеводѫ приставлѣетъ обладаѫща ратїѫ брата жены своеѫ Верины Василиска. Рать оубѡ си оустрашааше и далнїихъ, покрывааше же море вѣтрилы корабныими, исплънѣаше мори корабми водопловныими. Бѣхѫ бо стрѣлци, меници, водни ратници и по соуши, пае пѣска множъствомъ, дръꙁостїѫ же, ꙗко ѕвѣрїе. Нѫ м(ѫ)(и)т(е)лнѣиша с(тꙿ) дръꙁость ꙁлатꙋ, нѫ силнѣиши бесислъныихꙿ воинъстъвъ. Сїе и градꙿ добронырѣнъ ѿ основанїи раскопаваетъ, сїе и ꙁданїа раꙁарѣетъ, сїе и въ бранехъ въсѣмъ ѧꙁыкѡмꙿ погоубленїе творити можетъ, и въсѣ можеть въꙁмѫщати, и раꙁвращати, и раꙁмѣшати. Неиꙁ|бѣжна с(тꙿ) стрѣла | и въходитꙿ въ ср(ъ)дꙿце, и рѫна оковъ ꙁлораꙁдрѣшена, и нераꙁдꙿръвана съѧꙁа ножнаа. Можетъ ѧꙁыкъ беꙁгласенъ оустроити доброг(лаго)ливъ и оуста ꙗснѣишаа въ беꙁгласїе прѣтворити. Се пособника въꙁемъ Гиꙁерихꙿ прокаженыи толикѫѫ въꙁможе потопити | рать. Василискъ бѡ, многыимъ оуꙗꙁвенъ бывъ ꙁлатомъ, пръвыи поглѧда на бѣгъ по съвѣщанию, и ѿтоли въспѧтишѫ сѧ имѣнїа гръьскаа, и індїаны оустрашившаа, и сѫщі̇ихъ въ Вретанїи, и въсѣкъ ѧꙁыкъ, и въсѧ ꙁемѧ, и рать страшнѫѫ единъ блъсъкъ ꙁлата въꙁможе погꙋбити, беꙁ рѫкоу, и беꙁъ стрѣлъ, и беꙁъ орѫжїа. И сїа ꙋбѡ приклюишѫ сѧ римлѣнѡмъ, сирѣь гръкѡмꙿ, въ Ливїи. |

Ц(А)РС(Т)ВО ЛЬВА  МАЛААГО

(ст. 2936) Гръьскыи же ц(а)рь, съи Львъ, не полꙋивъ мѫжꙿскомꙋ полꙋ о(те)цъ быти, дъщере своѫ припрѧꙁаетъ Ꙁинонꙋ патрикїꙋ, ѿ Исаврїѫ имѧщоу коренъ родꙿныи. Дъщери же ц(а)ревѣ имѧ бѣ Ареаднїа. Ѿ тоѫ оубѡ Ꙁинонꙋ мѫжꙿскыи полъ отроѧ роди сѧ, Леонъ нарицаемъ, тъꙁоименитъ дѣдꙋ своемꙋ; егоже и въꙁемъ дѣдъ его ц(а)рь, и прѣꙁрѣвъ Ꙁинона и любовь дъщерꙿнѫѫ, върѫаетъ внꙋкоу своемоу хорѫгви ц(а)рствїа. Нѫ съи оубѡ въмалѣ въкоусивъ власти, ѿ ꙁемлѧ отиде въскорѣ, Ꙁинона о(ть)ца своего, оставль намѣстника самодръжъствоу.

Ц(А)РСТВО ꙀИНѠНА ꙀЛО(Ь)СТИВАГѠ

(ст. 2951) Съи  Ꙁинонъ не добрѣ бѣше въ вѣрѣ и оубѡ многа и люта наведе оꙁлобленїа въсемоу исплънению бл(а)го(ь)стивааго стад(а). Тогда мноѕи въкꙋпѣ по|страд(а)шѫ на раꙁлиныихꙿ мѣстохꙿ. Въпадошѫ бѡ  бѡ въ бѣды мноѕи ѿ ц(а)реи. Кавадь бѡ въ персѣхъ. Непїе же въ ве(е)рнїихꙿ странахъ, Ꙁинон же въ гръцѣхъ ѿпадошѫ ѿ дръжавы. Нѫ Ꙁинонъ въꙁможе пакы въспрїѫти высокостепенꙿныѧ власти, пае же и Кавадїе; непота же не поглѧда тихыма оима ѧсти тое, пакы | въꙁвращенїе навѣтовавшїи на нь. |

Ц(А)РСТВО ВАСИЛИСКОВ(О)

(ст. 2962) латолюбивыи  же онъ Василискъ и на Ꙁинона ꙗдъ иꙁлїа ꙁлобы, и ѿ Василиска быс(тꙿ) гораишїи дѣлы, и приобрѣтъ съпособникы и поборникы нападааше на Ꙁинона огнемъ ꙗрости раꙁждиѕаѫ сѧ. Ꙁинѡн же, страхомъ объѧтъ бывъ и подвиг сѧ оумомъ, съ Ареадниеѫ, женоѫ своеѫ, бѣжа въ Исаврїѫ, о д(оу)ши бѡ пеаше сѧ, а не о имѣниихꙿ, ꙗкоже оубѡ ьстнѣишее д(оу)шѫ нитоже въ л(овѣ)цѣхъ, ни власть ц(а)рскаа, ни тьнаа морю имѣнїа. Беꙁ болѣꙁни же Василискъ въшедꙿ, никогоже бѡ бѣ въꙁбранѣѫща емꙋ, вѣнцемъ одѣа сѧ  и вл(а)д(ы)ка быстъ. Нѫ оубѡ не тръпѧтъ имѣнїа множицеѫ  прѣбывати надлъѕѣ съ хотѧщими въсхыщати ихꙿ, нѫ прѣлагаѫт сѧ въскорѣ и бѣжѫтъ ѿ нихъ, ꙗкы поꙁнаваѫща по врѣмени своѧ вл(а)д(ы)кы.

(ст. 2978) Въ двѣю бѡ лѣтоу тъкмо самовластвовавъ Василискъ, ꙁлыи ꙗви сѧ, |

ПАКЫ Ц(А)РС(Т)ВОВА ꙀИНѠНꙿ

инонꙋ  пришедꙿшоу и въсѣхъ прѣвратившоу надеждами любо(ь)стныими, и съ ними воеводѫ (Армат же тъи бѣ, егоже с(ы)на обѣща сѧ кесаръскыимъ вѣнцем | вѣнати), ѿвъсѫдоу же недооумѣѫ и не имы то сътворити, съ Ꙁинонїѫ, женѫ своѫ, б(о)ж(е)ствномоу храмꙋ притѣкаетъ. Их же тамо иꙁъшедꙿ ц(а)рь Ꙁинѡнъ и, свѧꙁавъ себе клѧтвами страшными, ꙗко да не наведетꙿ оубїистъвныи меь на выѧ ихъ, въ иꙁгнанїе посла ихъ съ твръдыми стражами, идеже ꙁатворивъ ихъ въ нѣкоемъ ныри твръдѣ, и каменїемъ прѣвеликыимъ въходꙿ ꙁатворивъ, гладемꙿ и меемъ ꙁлыихꙿ ꙁлѣ погоублѣетъ. Добрѣ же оутвръдивꙿ свое ц(а)рство, Арматїа оубѡ лютѣи съмръти ѿдаваетъ, прѣдателѣ ꙁлокъꙁнъна ꙗвлъшаго сѧ своемꙋ вл(а)д(ы)цѣ, исплънѣет же обѣщанїе и вѣнаетъ с(ы)на его кесаръскыимъ славныимъ вѣнцемъ. Не по мноꙁѣ же и томꙋ | власы

остригъ, поставлѣетъ Киꙁикꙋ архїереа нѫждеѫ.

(ст. 2999) Семоу нѣкогда ц(а)р(е)ви проре(е) ꙁвѣꙁдоьтецъ, ꙗко сконаеши сѧ по малѣ, твое же ц(а)рство прѣиметъ и женѫ мѫжъ ѿ синклита. Сїе оувѣдѣвъ ц(а)рь погоуби множаишѫ ѿ синклита красныѧ и добро(ь)стныѧ. Нѫ непобѣдимѫѫ крѣпость б(ож)иа промысла | никтоже въꙁможетꙿ ꙁемнороденъ беꙁдѣлнѫ покаꙁати. Ꙁинонꙿ бѡ остави житїе и вѣнецъ.

Ц(А)РСТВО АНАСТАСЇ Ц(А)РѢ

(ст. 3009) На Анастасїа же прѣиде римꙿскаа дръжава, иже раꙁноокъ нарицааше сѧ: едино бѡ око имѣше ръно, а дрꙋгое бѣлоꙁрано. Иже Ареаднѣ припрѧг сѧ пръвѣи ц(а)р(и)ци, и въꙁнепщевавъ сѧ по ꙁаконꙋ быти въ вѣрѣ, по малѣ иꙁвръже ꙁлобное рож(дꙿ)ство и въсѣкъ ꙁлыи обыаи иꙁнесе на срѣдѫ, бѣше бѡ иꙁнаѧла сѣмена въ ср(ъ)дꙿци имѣѫ Евтихїевы ереси тръокаанꙿнаго ѿ сего облакъ теменъ, и боурѣ сверѣпаа, и влъны тѧшкыѧ и млъвы, и боурѧ корабль сътрѧсошѫ православїа. | Ѿ сего бл(а)го(ь)стивїи архїереие ѿ прѣстолъ своихъ ѿганѣахѫ сѧ, ꙗко раꙁбоиници ꙁлотворивїи. Ѿсего бѣхѫ ѧстїи плаеве и рыданїа, въсѫдоу веплеве и вѫꙁдыханїа, въсѫдꙋ пръсемъ бїенїа. Множꙿство же вѣрныихъ, толикѫѫ ꙁлобѫ видѧ, понашаахѫ  цареви и рѫгаахѫ сѧ. Сице не оумѣетъ бл(а)го(ь)стивыи стыдѣти сѧ ц(а)рѣ, егда на бл(а)го(ь)стїе бѣда въстицаетъ, ниже прїемлетъ лица, ни силныихꙿ трѧсет сѧ. И оубѡ Анастасїе въспомѣнѫвъ приложити пѣсни трїс(вѧ)тѣи ꙁло(ь)стиа ꙗдъ, и въсе множъство видѣвъ оустръмившее сѧ, абїе и каменїемъ ѿ цр(ъ)кве епарха ѿгнавше, и въжегшее ꙁло(ь)стивыихꙿ домовы великыихꙿ болѣръ, и исклавше многы ꙁастѫпникы прѣльсти, хотѧ и не хотѧ | прѣста ѿ стръмленїа и дръꙁновенїа, ꙗкоже конь нѣкыи твръдооустъ, дыхаѫ дръꙁостїѫ и оумѧкив сѧ, аще оуꙁдѫ въложѫтъ въ оуста его тѧшкѫ.

(ст. 3039) Семоу спѧщоу, приклюи сѧ видѣти въ сънѣ мѫжа страшна, дръжѫща ха|ртиѫ въ рѫкоу, и сїѫ раꙁгънѫвша и Анастасїево имѧ обрѣтша и къ немоу рекша съ лютостїѫ: „Бл(а)го(ь)стїе оубѡ б(ог)ъ видѣвъ Іеꙁекїево, поьте его животомъ длъгыимъ и иꙁбавленїемъ ѿ врагъ и пространствомъ житїа, твоѧ же* ꙁлобѫ вѫꙁненавидѣвъ и мръꙁкыѧ нравы, ѿсѣцаѫ ѿсѣе теенї * живота твоего, и лѣта ѿѧтъ д͠і”. И си рекъ, ѿтры ихꙿ ѿ хартїѫ. Ꙗꙁвоѫ оубѡ ц(а)рь оѡꙗꙁвенъ бывъ погоубноѫ  и ѿ млънїи съвръженъ бывъ, прѣмѣни жиꙁънь своѫ. Въ гробѣ же ꙁатворенъ бывъ, по нѣкыихъ д(ь)нехъ вепль испоусти ѿдолꙋ иꙁ гроба и въꙁдыханїе горко ѿ оумилена ср(ъ)дꙿца, м(и)л(о)сти просѧ ѿ стрѣгѫщїихъ, и молѧ сѧ имъ ѿтѫдоу иꙁвести его. Онѣм же ѿвѣщавшимꙿ, ꙗко дроугыи вл(а)д(ы)ка с(тꙿ), онъ противѫ ре(е): „Никоеже ми с(тꙿ) о семъ слово, тъкмо ѿвръꙁѣте ми темныи съи гробъ, ꙗко да сладꙿкѫѫ виждѫ ꙁарѧ сл(ъ)н(е)нѫѫ”. Нѫ не бѣ никогоже милꙋѫща ни щедрѧща егѡ, ꙁлыим бѡ | понѣ на конинѣ въси съпротивлѣѫт сѧ. Клюи же сѧ | не по мноѕѣ гробоу его ѿврѣсти сѧ и мрътъвца окаанꙿнаго въсѣмъ ѿкрыти. И бѣ видѣти оумилено нѣкое видѣнїе и достоино слъꙁъ: обрѣте бѡ сѧ иꙁѣдъ ножныѧ сандалѧ и мышцѧ своѧ, ꙗкы южды. Нѣцїи же г(лаго)лѧтꙿ Ꙁинѡнꙋ приклюити сѧ таковыимъ,  множицеѫ бѡ  недѫгомъ обьѧтъ бывааше коненымꙿ, и оумрѣти мнимъ, пакы бѣ въ живыихꙿ.

(ст. 3072) Нѫ оубѡ не въсѣ ꙁлаа сѫтъ въ л(овѣ)цѣхꙿ нѫ растварѣѫт сѧ нѣкогда и болшаа съ ꙁлыми. Мръꙁъкъ бѡ ꙁло(ь)стивыи съи ц(а)рь | ꙗвль сѧ, нѫ обае ископа садꙿ ѿ въсеѫ ꙁемѧ Гръьскыѧ, егоже и плодꙿ горъкꙿ бѣ и съмръть коренїе, ꙗкоже аще не би прѣтъкновенїе еже о вѣрѣ, ꙗко мраныи въсе покрывалъ облакъ, сїе тъкмо добро могло би покрыти въсѧ сквръны и неистоты его и въсѧ стрꙋпы гноиныѧ, ꙗкоже цѣлителное былїе исцѣлити. Бѣ же оукрашенїе беꙁаконꙿнаго ис корене иꙁдꙿръванїе дѣанїа скврѫнꙿнаго, | еже г(лаго)лет сѧ ꙁлатоисреблъно мѫжми дани берѫщими. то же и каково ре(е)ное, слово съпишетъ. Въсѣкыи мѫжꙿ же и жена, и д(ѣ)в(и)ца, юноша и младенецъ, рабъ и свободъ, въ повиновени сыи и въ неповиновени, прохода ради своего гноинаго и водꙿнаго смрада единъ сребрънъ динарь давааше въ скровище ц(а)р(е)во. Си же и скотѡмꙿ належаше тѧгота, во|ловѡмꙿ и мъскам же, пае же и конемъ. Ꙁа всѣкого же пса и ꙁа ослѧта ѕ҃ фолїи давааше г(осподи)нъ скотꙋ. Анастасїе же, оумоленъ бывъ мѫжми, иноьское и истое проходѧщими житїе, толикѫѫ тѧготѫ прогна и таковѫѫ мръꙁость ис корене проꙁѧбенїе ꙁлаго приобрѣтенїа истръгъ и огневи давъ на потрѣбленїе.

Ц(А)РСТВО ІОУСТИНА ПРЪВААГѠ

(ст. 3100) И понеже оубѡ Анастасїе отиде ꙁлѣ, напрасно прїемлетъ правила самодръжꙿствоу и хорѫгви ц(а)рствїа пръвыи Іоустинꙿ. Прїем бѡ, ꙗкоже г(лаго)лѧтꙿ много ꙁлато ѿ Амандїа (бѣ же препоситъ Амантїе ѡнъ), и повелѣно быс(тꙿ) ему ѿ него, ꙗко да е раꙁдастъ | инѡмꙿ воинскыимъ, ꙗко да сътворѧтъ ц(а)рѣ Ѳеокрита, сѫщаг(о) ѿ кръвїи Амантїевѣхъ, он же юждыимъ себѣ приобрѣте ц(а)рство, коупивъ добре имѣнїемꙿ  юждыимъ. Сице въсѣмъ с(тꙿ) драго скиптрѡмꙿ дръжанїе  и въ семъ тъкмо обидѣти никтоже облѣнит сѧ, аще и въ дроугыихꙿ праведенъ обрѣтает сѧ и цѣломѫдръ. | Бѣше же бл(а)говѣренъ и мѫдръ старецъ Іоустинꙿ, ревностиѫ же раждиꙁаѫ сѧ бл(а)го(ь)стивыѧ вѣры, на манихеаны горꙿкѫѫ брань въжеже, и гоненїе тѧшко на помѣнуѫщїихъ хранѧщѫѧ гнилыѧ блѧди несторїевы. |

Ц(А)РСТВО ІОУСТИНЇАНОВ(О)

(ст. 3119) коже  оубѡ и семоу носѧщоу дебелство мрътъвныѧ плъти длъжно бѣ длъгъ мрътъвнаго естьства ѿдати, на Іоустинїана дръжава прѣходитъ, съꙁдавшааго цр(ъ)ковь онѫ прѣвеликѫѫ с(вѧ)тыѧ Сѡфїѫ, сирѣь Прѣмѫдрости г(о)с(под)нѧ, великолѣпнѣишаго ц(а)реи пръвыихъ, иже братовъ с(ы)нъ присныи бѣше Іоустиноу. Съи абїе въ наѧлѣ самодржꙿства своего брань състави на оуандилы и на ригѫ Гелимера м(ѫ)(и)т(е)лѣ. Любовь бѡ истѫ и прѣжде ц(а)рства имѣѫ къ Инꙿдерихоу, оуандалъскомꙋ кнѧꙁꙋ, и писанїа прїемъ ѿ него, ꙗко лѫкавыи Гелимеръ въсталъ естъ на нь и ꙁатворилъ с(тꙿ) самого Индериха и женѫ и дѣти его, а власть ѿѧтъ въсѧ Индериховѫ. Сїа оувѣдѣвъ ц(а)рь, оуꙗꙁви сѧ ср(ъ)дꙿцемъ и много поболѣвъ о страждѫщимъ ꙁлѣ, рать на Гелимера многомѫжнѫ посилаетъ, рати же наѧлника поставлѣетъ и воеводѫ брани великаго Велисарїа, гръьскѫѫ рѫкѫ, еже въсѧ съкрывшаго воеводы и плъкѡмꙿ наѧлникы твръдостиѫ оума и добрыми съвѣты. Иже събравъ | множꙿство морскыихъ ратникъ и сꙋшныихъ, пѣшцѧ, орѫжникы, меникы, конникы и стрѣлцѧ, волѧщихъ и тъщѫщїихꙿ сѧ прѣдꙿ нимъ оумрѣти, и ѿ нѫждѫ освѣнѣѫ сѧ неправедꙿныихꙿ хыщенїи, и въсѣхꙿ дръжати творѧ праведнаа | дѣанїа, въсѧ побѣди Ливїискѫѫ власть, и выѧ непрѣклонꙿнѫѫ прѣклони ꙋандилскѫѫ, самѣмꙿ на сїе лютыимъ ливїанѡмꙿ волѧщимъ и тъщѫщим сѧ обладати сѧ Велисарїемъ. Сицева ти естъ вещь ꙁлоратна праводѣанїе, и дроугы вѣстъ творити прѣжде | ненавидимыѧ, привлаит же врагы, ꙗкы желѣꙁо магнитꙿ, обраꙁомъ бл(а)гости своеѫ и нравомꙿ л(овѣ)колюбныимъ. Въсхыти бѡ нѣкто ѿ воинъ кокошъ сѣдѧщѫ, и въꙁдвиже крамолѫ въкоупѣ въꙁемъ кокошъ. Оуслыша же Велисарїе, и прогнѣва сѧ о бывшимꙿ, и иꙁобрѣте хыщника. Ревностїѫ же раждег сѧ, люто съдѣа прѣщенїе ѿ мала велико, повелѣ бѡ окаанꙿнаго бити и таковыи сѫдꙿ прїѫти неправедномоу нравꙋ своемꙋ. Аще бѡ и прилагааше сѧ къ народꙋ л(овѣ)колюбнѣ | и медомꙿ сладꙿкыимъ словеса растварѣаше, нѫ и горка себе нѣкогда ꙗвлѣаше по искоусныихъ въ враехъ и многохытрѣишїихъ. Ѿ сего воинѡмꙿ оубѡ страхъ наиде великъ, и боаꙁнїѫ иꙁмръꙁе народоу ср(ъ)дꙿце, а ѿ ливїанъ съпостатꙿ любовь приложи сѧ, и въси: тъно б(о)г(о)ви воеводѫ хвалѣахѫ. Ѿ сего прѣвъꙁможе пае крѣпкыихꙿ стражъ и въсѣкого града красна, добронырна и твръдонырна. Самыи же прѣкрасныи градꙿ Кархїдѡнъ врата ѿвръꙁе: въси бѡ ꙋсръднѣ люблѣхѫ | Велисарїа, ꙗкы о(ть)ца ѧда. Обрѣт же ц(а)рскаа Гелимерова; тамо богатъствомъ морѣ поръпе и рѣкы имѣниѡмꙿ, и воемъ растои плѣнъ дроуго(ь)стнѣ. Съ самѣм же Гелимеромъ съставль брань и кръвїѫ наплънена сътворивъ ливїискаа полѣ, и въсѣко кръвїѫ оброщено орѫжїе покаꙁавъ, и варваръскыми мрътъвцы ꙁемѧ прикрывъ, ꙗвлъшѫ сѧ трꙋпїемъ постланѫ оубїеныихъ, по многыихꙿ же бранехъ и мѫжоꙋбїенїихъ, и по многыихъ съ|плетенїихъ и конꙿныихꙿ ратехъ и по копїиныхъ съкроушенїѡхꙿ щитныихꙿ. Коненѣе и самого Гелимера съ женоѫ и съ дѣтми оумилеными обраꙁы поемъ плѣнены. Ѿтѫдꙋ ꙗко многопобѣдныи въꙁврати сѧ воевода, воевода доброратныи, побѣ|дами многыми сїаѫ. Емꙋ же (ь)сть въꙁдаваѫ добрѣ самодръжавныи вл(а)д(ы)ка своимъ имѣнїемъ ꙁлатыимъ и сребръныимъ, орѫжника наꙁнамена орѫжїемъ ограждена, и поьсти облиенїе съристанїемъ коньскыимъ сътвори прѣхрабромоу, въ немже прѣдꙿидѫщь бѣ емꙋ и Гелимеръ. Оустраши  сѧ сегова копїа Хоꙁрои, перскыи кнѧѕъ, и многостръмное и мѫжьскыѧ брани, и съ сим бѡ състави крѣпкоратнѫѫ брань, и толико оустраши его, ꙗко въсхотѣти Хоꙁрою миръ сътворити въмѣсто бранеи храбрыихъ. И Римъ пръвыи градѡмꙿ, старыи, гръкѡмъ | въꙁврати, бѣше бѡ готѳы въꙁѧтъ; ихже и ригѫ великаго и страшного оухвативъ, желѣꙁными окована имѣ рѫными | оковы. Того  же самого ц(а)рѣ хотѧща пострад(а)ти и ѿ живота и власти окаанꙿнѣ ѿпасти, ѿ срѣды исхыти иꙁ рѫкоу ꙁлаго народа. Ибо множаишїи ѿ народа събравше сѧ, егда съпрѧѕаѫтъ конѧ колесницами въорѫжены и на теенїе готовѧтъ бръꙁое, веплѧ испоустишѫ на самого досадныѧ дръжѫщаго и хоулнаа иꙁрекошѫ бесислънаа словеса. Ꙁлыим же ꙁла приложивше и меншїимъ вѧщьшаа, ц(а)рѣ поставишѫ и покаꙁашѫ самодръжца патрїкїа Ипатїа, мѫжа ѿ нароитыихъ, Анастасїева съродꙿнїка пръвѣе ц(а)рствовавшааго. О семъ Велисарїе оуꙗꙁвлѣет сѧ ср(ъ)дꙿцемъ и въорѫжает сѧ крѣпцѣ и тръѕаетъ меь, и съ орѫжноносцы многыими, твръдыми и храбрыими, и съ Нарситомъ деѯїѡмꙿ и храбрѣишїимъ, ꙗко львъ дръꙁосръдыи, въскои въ срѣдѫ и боуꙗго народа съсѣе плъкъ, ꙗкоже Мѡѵ̈си Мадїама и ꙗкы І(соу)с хетеаны. Оупои же кръвми свои меь, и прѣложи сѧ веселїе въ скръбꙿ бесислънѫѫ, и д(ь)нь тръжь|стъвныи въ д(ь)нь плаа, | падꙿшїихꙿ бѡ множꙿство обрѣте сѧ, иситаемо до ле хилїадъ въсѣхъ. И оубѡ множꙿство, оутоливше сѧ, прѣста ѿ бꙋи|ства своего, самодръжьствоуѫи же иꙁбѣже ѿ сѫщѫѫ при ногахъ его бѣды.

(ст. 3229) Бѣ же сїе храборъство краснѣише пае пръвыихъ, и великъ Велисарїе бѣше въ храборствохꙿ. Нѫ оубѡ сїа не бѣхѫ оугодꙿна ꙁависти ꙁлои. Тѣмъ и горцѣ въꙁрѣ на воиновѫ славѫ и въсѣми обрати сѧ стръмленїи на тоговѫ славѫ, ꙁависть бѡ, ꙗкоже г(лаго)лѧтꙿ, не вѣстъ3 полеꙁнааго. Ѿ сего многославныи и великыи военаѧлникъ, иже Хоꙁроꙗ оустрашивыи великаго персѡмꙿ кнѧѕа, иже ц(а)рѧ приведыи подꙿ ꙗремъ работы, иже меемъ прѣемыи Ливїиское ц(а)рство и ѧꙁыкъ, иже рати раꙁдрꙋшаѫи, иже пръвѣе въ бранехъ львоꙗростенъ, ꙁавистиѫ повоеванъ бывъ, лютыимъ ꙁвѣремъ, беꙁъ воинꙿ и ратникъ и тоулоносецъ, паде паденїемъ страшныимꙿ, достоиныимъ слъꙁъ. Быстъ (ѡ горе!) окааненъ, и нажаишїи въꙁдоуха, испи, | оувы, напастнѫѫ прѣвеликѫѫ ашѫ: обнаженъ быс(тꙿ) ѿ своихъ ꙗкы бѣгоунь рабъ, сѣдѣше воина, ѡле стр(а)сти! ожидаѫ, когда меемъ того выѧ ѿсѣетъ. Ѡ ꙁависти, ꙁвѣрю лютыи, раꙁбоиние, гонителю, скорпїе многожѫлнаа, тїгрю л(овѣ)косънѣдныи, ꙁмїе ꙗдовитаа, былко съмрътнаа, стрѣло беꙁжелѣꙁнаа, копїе въсѣхъ острѣишее, каковаа твориши и м(ѫ)(и)т(е)льствоуеши, и каковаа ꙁла съшиваеши! Прѣпобѣждает мѧ стр(а)сть, и съмѫщает мѧ плаь, и приꙁываетъ слъꙁѫ иꙁ моею | оию. Доколѣ, гоубителю, сице въꙁможеши, доколѣ, ꙁлодѣю, житїе съмѫщаеши, м(ѫ)(и)т(е)лю ꙁлокъꙁнъныи, оубїице, въсѣхꙿ враждꙋѫи! И аꙁ бѡ, ꙗкы непотрѣбенъ, въ твоѧ въпадъ длани и искоусивꙿ твоѧ стрѣлы, лежѫ елѣ дышѫ.

(ст. 3260) И сїа оубѡ ре(е)на бы|шѫ нами въ проиꙁведени, горестъ бѡ д(оу)шевнаа г(лаго)лати принѫждает ны. Ц(а)рь  же, ревнитель сыи бл(а)говѣриоу, брань въꙁ[д]виже на ꙁловѣрныихъ, наипае же на елины вомолоховы прѣльсти, | аще и послѣди прѣлъщенъ бывъ нѣкыими скврънꙿными, афѳартодокитскѫѫ приѧтъ ꙁлѫѫ вѣрѫ, сирѣь нетлѣнномнѧщїихꙿ.

(ст. 3267) Съи цр(ъ)к(о)вь съꙁда свѣтоноснѫ и великѫ, б(ог)а моего храмъ, н(е)бо нижнее, егоже, мнѧ, и серафїми дивѧще сѧ юдѧт сѧ. Аще бѡ волитꙿ б(ог)ъ жити въ рѫкотвореныихꙿ, въ семъ въсѣьскы прѣбываетъ и где бѡ иматꙿ инде; аще бѡ кто приложитъ крѫгоу ꙋбѡ н(е)б(е)сꙿномоу градꙿ прѣславныи градѡмꙿ, Кѡнстанꙿдиновъ градꙿ, храмы же с(вѧ)щ(е)нныѧ ѕвѣꙁдꙿнымꙿ свѣтоꙁаренїѡмꙿ, никакоже истины тъи погрѣшитъ. Въси бѡ сїаѫтъ нескѫдꙿными свѣтлостми, и блистаѫтъ бл(а)г(о)д(ѣ)тми, и тваръ оꙁарѣѫтъ, и бываѫтꙿ свѣтлостми ꙁемныѧ ꙁвѣꙁды; сл(ъ)нце же въꙁыде свѣтло и прѣкрасно, и въсѣмъ съкрышѫ сѧ ѕвѣꙁдамъ блистанїа. Прѣсїает бѡ свѣтло, ꙗкы въ малыихꙿ ѕвѣꙁдахъ, въ с(вѧ)щ(е)нныихꙿ | цр(ъ)квахъ дроугое сл(ъ)нце велико, б(о)гоꙁданꙿныи храмъ, доброта ꙁеми въсеи.

(ст. 3284) Оу сего бѣ ц(а)рѣ съпрѫжница Ѳеодѡра, | единоревнива, единонравна, великолѣпна. Сїа храмъ въꙁдꙿвиже ѿ коренъ послѣднїихъ г(о)с(под)нимъ оуеникѡмъ, по пръвѣмъ пръвыи, свѣтоꙁарнѫѫ, аще кто реетꙿ, въ цр(ъ)квахъ лоунѫ, еѫже доброта тъна естъ свѣтоꙁарномꙋ сл(ъ)нцоу. Нѫ таковыми дарми ц(а)р(е)ви исплънѣемоу, не бѣ оу него дъщере, ни с(ы)на, ни намѣстника родꙋ. Тѣмже и хотѧ оумрѣти и ѿ ꙁемѧ прѣставити сѧ, на братова с(ы)на въꙁрѣ Іоустина и того самодръжца и ц(а)рѣ покаꙁꙋетъ.

Ц(А)РСТВО ІОУСТЇНА МАЛААГѠ

(ст. 3297) Бѣ  же бл(а)гъ и праведенъ новыи Іꙋстїнъ, и неправдѫ не|навидѧ и ꙁлонравїе, добролюбивъ, красолюбивъ, свѣтлод(оу)шенъ, доброобраꙁенъ, о имѣнихꙿ не радѧ, ненавидѧ праꙁнословїе. Покаꙁанїе же свѣтлости его и великолѣпию ꙁлатыи же и (ь)стныи въ ц(а)рскыихъ дворохъ домꙿ с(тꙿ), бл(а)год(ѣ)тными блистаѫ добротами и осїаваѫ въсѣ. Бѣше же сице красенъ ц(а)рь, и кротъкъ, и лѫкавьства ненавидѧ, имѣѫ и обыаи правдивъ. Нѫ многоболѣꙁнъное живота его и еже ѧсто въпадати въ недѫгы раꙁлиныѧ, проиꙁволенїе ѿсѣцааше праводѣанїа. Не исхождааше бѡ ѧсто иꙁъ ц(а)рскыихꙿ, ꙗко да имѧтъ како хотѧщеи къ немоу бесѣдовати | и на неправедныѫ г(лаго)лати л(овѣ)кы и хыщникы, нѫ имѣше того недѫжна одръ и полата, ꙗкы нѣкое дрѣво доброродꙿно, кыпѧщее плоды красными и въсѣмъ проиꙁносѧщее богатно овощїе, ꙁимоѫ же и стоуденыимъ истааемо мраꙁомъ и ꙁапинаемо еже оуꙁоритї е. Ѿ сего тъщѫщеи сѧ неправедныимъ обыаемъ юждаа въꙁимати и своа въꙁра|щати, по мноꙁѣмъ невъꙁбранени ѿ волѧ ихꙿ ꙗсными въꙁираѫще оима на юждаа, раꙁбиваахѫ, въсхыщаахѫ, ѿимаахѫ ближнїимъ ихъ; и млъва бѣ въсѫдоу, и стенанїе съ въꙁдыханїемъ, и рыданїе, и плаь, и пръсемꙿ бїенїе. Градꙿ же въкоупѣ оубѡ плънъ бѣ ѧстыихъ кадилъ, въкоупѣ же прѣисплънѣаше сѧ вепль и слъꙁꙿ. Сиꙗ самодръжецъ ꙗко оуслыша, д(оу)шеѫ оубѡ оуꙗꙁви сѧ, не имы же то съдѣати, сътѧѕаахѫ бѡ его недѫѕи, прѣщенми оустраши едиными ꙁлогнѣвныѧ, ꙗкоже ꙁвѣрь прѣматоръ, беꙁврѣмененъ и прѣстаръ, видѧ щенцѧ своѧ лютѣ въсхыщаемы и никакоже инако могы тѣмъ помощи, страшнаа испоущаетъ лаанїа ѿ ср(ъ)д(е)ныѧ срѣды. Нѫ не полꙁевааше ц(а)рь ниьсоже | въ сихꙿ. Любоимѣнꙿное бѡ и скврънꙿное ср(ъ)дꙿце не стыдит сѧ оуставъ междоусобныѧ любве, не боит сѧ оесе | б(ож)иа, самодръжецъ не стыдит сѧ, не милоуетъ стенанїе и съкроушенїе ср(ъ)дꙿца.

(ст. 3339) Да ꙗкоже оубѡ ꙁлоба прѣвъꙁмагаашевѧщꙿше | и повъсѫдоу мръскыѧ простирааше пленицѧ, и въсѧ  поꙗдаахѫ ꙁлобнаа оуста, а ц(а)рь въꙁдыхааше, пеаловааше, скръбѣше, нѣкто ѿ властелъ пришедъ на срѣдѫ съ дръꙁновенїемъ. „Ѡ ц(а)рю – въꙁывааше, – аще хощеши иꙁ рѫкоу ꙁлобною иꙁбавити своѧ люди, мнѣ ѿмъщенїю върѫи меь. И аще оубѡ ѿсѣкѫ главы лихоемъствꙋ и нравоу любохыщномоу истръгнѫ коренїа, похвала ми прѣдꙿлежитъ ѿ тебе и ѿ проїихъ въсѣхъ. Аще ли же ни, то не пощѫди мѧ, ц(а)рю, нѫ ꙗко посрамотившомоу тѧ меемъ ми выѫ ѿсѣци въправдѫ”. Оуслыша же сїа ц(а)рь и вънѧтъ абїе, похвали же л(овѣ)ка того о л(овѣ)колюбнѣмꙿ его раꙁоумѣ, и власть неꙁаꙁорнѫѫ дастъ добломоу, епарха же обыаи с(тꙿ) нарицати сїѫ имѧщаго, и въсѣми обраꙁми накаꙁа егѡ пещи сѧ о правдѣ. И овъ оубѡ прѣпоаса сѧ таковоѫ силоѫ, и ревности многы наплънив сѧ, прилежааше дѣлоу. Приклюи же сѧ не по мноꙁѣ быти нѣто таково, славоу и памѧти достоино и писанию прѣдати. | Жена пристѫпи оубога, въ вдовъствѣ живѫщи, | съ въꙁдыханїемъ, и веплемъ, и жалостїѫ, въпїѫщи на нѣкого ѿ нароитыихъ и славныхꙿ, съродꙿника сѫща ц(а)р(е)ви, саном же магистръ, и неправедныи его нравъ оклеветаѫщи, ꙗко достоанїе еѫ въсе расхытивша. Оуслыша же сїа ревнитель ѡнъ правꙿдѣ, и вънѧтъ въꙁдыханїа, и оущедри женѫ, посла же приꙁвати магистра на сѫдъ. Магистръ же не послоуша, нѫ небрѣже о сѫдѣ, и порѫга сѧ сѫдїи, и сѫдъ прѣ|ꙁрѣ. И веерѧ многоценꙿнѫѫ творѧщꙋ самодръжꙿцоу, съобѣдоуѫ съ нимъ съ дроугыими ѿиде. А еже по семъ то и како: раꙁгнѣва сѧ сѫдїа и отиде въ ц(а)рскаа и покаꙁа сѧ самодръжцꙋ, видѣ тлъстотрапеꙁнѫѫ по срѣдѣ гоꙁдꙿбѫ, видѣ же сѣдѧща съ гостми оного живѫщаго съ лихоемноѫ мръꙁостїѫ. Да ꙗкоже видѣ его, раждеже сѧ ревностїѫ сръденоѫ, и дръꙁнѫвъ ре(е) къ Іꙋстинꙋ: „Аще прѣбываеши, ц(а)рю, въ прооуставленыихꙿ тобоѫ и хощеши хыщникѡмꙿ приходи|ти на сѫдъ, и аꙁъ съ радостїѫ да творѧ ꙗже проꙋставихꙿ; аще ли же ти нѣкое раскаанїе, о нихꙿже съдѣалъ еси, наиде, ꙗко епаршъскѫѫ ми сїѫ власть давшоу, се ꙁде пакы прѣдꙿ тобоѫ естъ еже въꙁѧтї ѫ. Аꙁ бѡ не повиненъ есъмъ тебѣ, творѧщоу гостѧ лѫкавыѧ и сверѣпыѧ и нем(и)л(о)стивыѧ, и прїемлѧщꙋ ихъ съпирникы | и съобѣдникы, л(овѣ)кы ꙁлонравныѧ и ꙁлотворивыѧ”. Противѫ же симъ прѣтихыи и кроткыи Іꙋстинъ пристр(а)стнѣ нѣкако и тѧшцѣ и иꙁ глѫбины въꙁдъхнѫвъ, „аще аꙁъ, – ре(е), самъ неправедно съдѣахъ то, нинѣ мѧ сметни ѿ ц(а)рскаго прѣстола, аще ли же кто ѿ съобѣдникъ съвъꙁлежѫщїихъ съ мноѫ, се ти велѧ творити еже прѣжде съвѣща”. Ѡле тихости и бл(а)гости твоеѫ, самодръжꙿе прѣкрасныи, правдохранителю кроткыи! Ре(е) оубѡ сїа ц(а)рь, магистръ же абїе въсхыщенъ бывъ сѫдїеѫ съ влѣенїемь нѫждꙿныимъ ѿ трапеꙁы и пищѫ и съобѣдникꙿ, ѿ пира многоцѣннаго и великопищнаго ведѣше сѧ на | сѫдище, сѫдъ приѧти хотѧ. Прѣдꙿста же сѫдищꙋ, трепещѫ ѿ страха, иже прѣжде прѣвъꙁносѧи сѧ, гръдыи и лютыи. И пакы оубѡ жена, прѣжде вадѣше, проиꙁношааше расꙿхыщенїе и облиааше ꙁлобѫ; он же млъаше и вола | на ѧꙁыцѣ имѣше, иже прѣжде сверѣпообраꙁныи, и пръвѣе шѫтаѫи сѧ. Сице недръꙁновенꙿна сѫтъ ꙁлокъꙁнꙿнаго ꙋста. Ꙗкоже оубѡ иꙁыскавъ иꙁвѣстно и испытавꙿ, великооумныи сѫдїа и правдохранитель обрѣте пострад(а)вшѫ бѣды тѧшкыѧ пришедꙿшѫѫ, ꙗко рѫками неправедными обранѫ, соуровѣми жилами говѧ|ждими болѣрина оного повелѣ бити, таже остриѕаетъ брадѫ его до самыѫ кожѫ, остриже же и космы его, и лице посрамоти, и на хоудѫ и едва стѫпаѫщѫѫ въꙁсадивъ скотинѫ, покаꙁꙋетъ ꙁлое по срѣд(ѣ) тръговища, и облиаетъ срамотнѣ того и ꙗвлѣетъ, и достоанию его г(оспо)ждѫ съдѣваетъ, еже ѿ него многа ꙁла пострадавꙿшѫѫ и огоренѫѫ. Сице ниьсоже тъно свободномꙋ  раꙁоумꙋ, | сице неимѣнꙿнолюбникъ и непорабощенъ и бл(а)годръꙁновененъ мѫжъ ни лица прїемлетъ, ни боит сѧ высокыихъ, ни единого же стыдит сѧ, ꙗкоже птищъ, аще ре(е)ши, орелъ, доброкриленъ и высоколѣтенъ, ни единѣмъ дръжимъ ѿ ꙁемныихꙿ вещеи. Аще имаши раꙁоумъ истъ ѿ приобрѣтенїи вышъшїи, аще не оскврънѣеши си д(оу)шѫ притѧжанїа скврънами, не оубоиши сѧ ц(а)реи, ни оусъмниши сѧ събѡра, не оустрашиши сѧ владѫщїихъ, ни великосилныихъ.

(ст. 3435) Нѫ да въꙁвратим сѧ къ съписанию. Сие многы оустраши, сїе многы въспѧти ѿ проиꙁволенїа и стръмленїа еже на лихоимъство; неоумоленое бѡ и страшное въ сѫдѣхъ сѫдїино сътрѧсе въсѣмъ ср(ъ)дꙿца. Ѿ сего бѡ отишїе повъсѫдоу праводѣанїа въмѣсто боурѧ и лютыихꙿ влънъ прострѣ сѧ, въмѣсто же влънъ и млъвъ ꙁа|смиꙗ сѧ тишина, и пѫина беꙁъ съмѫщенїа плавааше сѧ житеискаа, д(оу)хъ бѡ б(ож)ии прѣмо дыхаа|ше сладꙿкодыханенъ и оуто|лѣвааше лютыѧ и многомѫтныѧ боурѧ.

(ст. 3447) Оу сего же бѣ ц(а)рѣ съжителница, именемꙿ Сѡфїа, мѫжеоумна, великод(оу)шна, великодаровита. Ꙗже оувѣдѣвши народꙿ пеалоуѫщъ и скръбѧщъ, ꙗко длъгы отѧгенъ бѣ, ꙗкы ѧꙁами неиꙁбѣжныими, събравши длъжнаа въсѣ писанїа, ова оубѡ съжеже, а ꙁаимодавцемъ ѿдастъ длъгы ѿ имѣнїи своихъ. Елицѣми же дроугыми бл(а)гыми и великодарованїи ц(а)рь и ц(а)р(и)ца наплънишѫ грады, въсѣмъ ꙗвѣ естъ оувѣдѣти ѿ малыихꙿ сихъ, ибѡ и малъ въкоусъ въсѧ делвѫ, и одеждѫ добротканꙿнѫѫ въскрилїе покаꙁꙋетъ, и львъ великод(оу)шныи ꙗвѣ с(тꙿ) ѿ ноктїи. |

Ц(А)РЬ ТИВЕРЇЕ

(ст. 3460) И понеже не бѣ дъщере, ни с(ы)на има, ц(а)рь притворенїемъ Тиверїа ꙗкы с(ы)на иꙁбравъ люта на воинъство сѫща, пръвѣе оубѡ кесарскыимъ оукрашаетъ вѣнцемъ, по малѣ же, въкоупѣ събравъ народъ, синклитъ, и іереѫ, и въсѣхꙿ сѫщїихъ въ саноу, и поуенїи многыми б(о)ж(е)ствными раꙁꙿстроивъ, скиптра прѣдаетъ емꙋ самодръжꙿства, еще живѫи сыи, а не коненѣ дыхаѫ. Нѫ обае оуспе, мало поживъ, съномъ невъстаѫщїимꙿ | и опщїимъ иже ѿ съмръти, и каменъ прикры толикааго мѫжа. Ни бѡ ꙁла, ни добра естьство милоуетъ, въкоупѣ же въсѣхъ полагаетъ въ гробѣ погребены.

(ст. 3475) коже  оубѡ Тиверїе прѣиде въ самодръжꙿство, ѿ пръваго ꙗвѣ нарътанїа покаꙁа надежды непогрѣшившꙋ о немъ проиꙁбравшомоу его, ибѡ великодаровитѫѫ ц(а)р(и)цѫ Сѡфїѫ тъмами поьте бл(а)годѣанꙿми, подъ областїѫ же его сѫщїимъ тѫѧ истои бл(а)готворенїа, и въꙁрѣвъ, ѿвръꙁе ꙁлато нескѫдно, на оутѣшенїе же недѫгомъ боримыимъ и троуждаемыимꙿ | лютоѫ | и многоболѣꙁнъноѫ старостиѫ храмы въꙁдвиже многы и нищокръмилища. И пръвыи положи коренїе храмоу м҃ Х(ри)с(то)вѣхъ добропобѣдныихъ м(ѫ)(е)н(и)къ. О двѣю же колѣблѧ житїе дъщерю, ѿ сею единѫѫ припрѧже Маврикиоу на бракъ, мѫжꙋ храброу, родомъ кападокѣнина, и хотѧ бракъ невѣстѣ сътворити, поставлѣетъ кесара отроковиина жениха. По малѣ же скона сѧ прѣжде врѣмене и прѣжде аса, ни старости прикоснѫв сѧ, ниже видѣвъ класъ въꙁраста своего ꙁрѣлъ и трѣбоуѫщъ сръпа.

 Ц(А)РСТВО МАВРЇКЇА Ц(А)РѢ

(ст. 3496) Абїе  же приемлетъ Маврїкїе скиптра, Тиверїоу раꙁсѫдившоу мѫжоу ц(а)рствовати. Съи ꙁѧтѣ на сестрѫ Фїлїпика въꙁѧтъ, мѫжа добла и бл(а)годръꙁостна, и | велика въ храборствихꙿ, и богатъствомъ кыпѧща и сїаѫща раꙁоумомъ, въновѣ оставлъша старыи Римъ и къ Кѡнстантиноу градоу прѣшедꙿша. Сего свѣтла бывша въ побѣдахъ и раꙁоривша перское шѫтанїе гръдое и побѣдивша бранми страшными, | непщевааше Маврꙿикїе, ꙗко въц(а)рити сѧ иматъ и въсхытити самодръжꙿство. Бѣше же емоу вина таковомоу непщеванию, ꙗко нѣцїи ѿ иꙁлихыихъ и прорицаѫщїихъ Маврикиоу принесошѫ блѧдинѣ каковы бабъскыѧ, ꙗко житїе и власть ѿѧто емоу хощетъ быти ѿ нѣкоего имѧщаго ф слово въ имени. Ѿ сего свѣтлыи и великыи въ бранехъ враждꙿноѫ (ѡ горе!) объѧт бывъ мрѣжеѫ, прѣоблаит сѧ ръноѫ въмѣсто свѣтлы одеждеѫ, и власы главы его желѣꙁо проходит много(ь)стнаго, и славнааго, и твръдосръдааго.

(ст. 3518) Нѫ бѣхѫ оубѡ ꙁемнородꙿныихꙿ погрѣшивше оуми, и на бѫдѫщаа ослѣплены помысломъ ꙁѣницѧ. Въ то | оубѡ постиже и конинѫ каковѫ имѣ влъшвенїе и лъщенїе влъхвоуѫщїихъ, послѣднїими оувѣстъ сѧ и рееныими, ибѡ хаганъ приложив сѧ гръьскыимъ стражамъ (бѣш же хаганъ ц(а)рь скиѳѡмъ полоуд(ь)ньныимъ) и грады прѣемъ твръды съ нападанїемъ, и въсѧ сѫщѫѫ окр(ъ)стъ Истра, сирѣь Доунава, странѫ поплѣнивъ, и покаꙁавъ кръвїѫ раꙁмѣшены рѣныѧ строуѧ, | и меь въсѣкъ и копїе оубїиствомъ покѫпавꙿ. Ко|ненѣе же много събравъ плѣнꙿникъ множꙿство, до два на десѧте иситаемо въсѣхꙿ тысѫщъ мѫжїи, посилаетъ къ Маврикїоу самодръжꙿцоу гръкѡмъ, принѫждаѫ его свободити плѣненыѧ, имѣнїемъ иꙁмѣнити ихꙿ исло оурекъ. Нѫ не прѣклони жестокоꙋмїе3 его, ни скиѳскаго соуровъства сверѣпьство и бѣство, ни дивїе стръмленїе хагана варвара, ни рыданїе, ни плаь плѣненыихъ, ни слъꙁы: съѧꙁ бѡ имѣше нерѣшимъ любостѧжанїе. И пакы триварварныи онъ хаган посилаетъ къ Маврикиоу похоуда словеса по долоу и исло ниꙁводѧ имѣнию. Да ꙗкоже бѣ аспида ц(а)рь оуши ꙁатыкаѫщїа ни понѣ тръпѧщи слышати гласа обаваѫщїихъ. Раꙁъꙗри сѧ (ѡ горе!), ꙗко пардосъ и ꙗко тигръ каганъ, и ѿре(е) горкѫ на толико мѫжьство съмръть, и пожѫтъ, оувы мнѣ, меи множьство толикое, и въсе лице ꙁемное троупїемъ прикры и полѣ тамо сѫщаа покаꙁа кръвїѫ оръвлена, распростеръ, ꙗко трꙋпїа певкѡмъ, мрътвеь|ска тѣлеса.

(ст. 3550) Ѡ ꙁлато, гонителю, м(ѫ)(и)т(е)лю прѣдръꙁыи, лѫкавъствꙋ съплетенїе, градопрѣемние, орѫжию пометние, поколѣбателю стѣнамъ, градовомъ стѣнопотрѧсние, подвижние ѕиꙁдовомъ, како|вѣми ꙁлобами ꙁемныихꙿ троуждаеши и мѫиши! Ниьсоже | съпротивит ти сѧ ѿ вещеи житеискыихꙿ, *ниьсоже, тъно ти естъ ѿ въсѣхъ ꙁемныихꙿ*. Оумѧкаеши неоумѧкенаго, а мѧкꙿкаго ожестоаеши, ѧꙁыкꙿ ѿвръꙁаеши беꙁгласномоу, а г(лаго)ливомоу ꙁатыкаеши оуста, твориши късна бръꙁаго, а къснаго ꙗкы птища. Блъскаеши бѡ сѧ и желанїе приносиши на ср(ъ)дꙿца, и обаваеши привлѣенїи неиꙁбѣжными ювъства, нѫ ми доброꙁраїе си, ꙗко ехїдна, ꙗдовито твориши. Оуставы и ꙁаконы попираеши и опашъ гониши. Гробы раскопаваеши и стѣны прокопаваеши, продаваеши и прѣдаеши. Блѧдъ с(тꙿ) прикаꙁоуемое, ꙗкоже мнѧ, и приа, ꙗко твръдаго оубѡ едва кръвꙿ оумѧкитъ. то бѡ ѿ тебе лютѣише, ꙗко и каменїе мѧкꙿко твориши; то же ѿ прѣсилныѫ | твоѫ крѣпости иꙁбѣгаетъ!

(ст. 3569) До ꙁде оубѡ сїа да прѣстанѫт ми, а ꙗже по сихъ каа; оубїиство многыихъ мѫжїи ц(а)рь оувѣдѣ и пораꙁоумѣ свое ꙁлое хоудословїе, помысли бѣдѫ, и о стр(а)сти въꙁдыхнѫ, и раскаанїемъ д(оу)шѫ си ꙋꙗꙁви тѧшꙿаишїимъ. Ѿ сего слъꙁы теахѫ ѧсты иꙁъ оию его и стенанїа тѧшковъꙁдыхателнаа ѿ сръденыѧ срѣды, и бїенїе тѧшкогласно пръси оуꙗꙁвѣѫщее, и въꙁдыханїа, и рыданїа, | и къ б(ог)оу молитвы, ꙗко да не въ бѫдѫщїимъ пръщенїа на нꙿ съхранитъ. Нѫ да ꙁде о прѣгрѣшени сѫдъ прїимет. Прѣклони же сѧ симъ б(ог)ъ, и тѫамъ слъꙁныимъ приꙁрѣ, и оущедри м(о)л(ѧ)ща сѧ оусръдно дръжѫщаго, и къ прошению его скоро вънѧтъ, съ бесислъными же вои ꙗви сѧ емоу въ сънѣ и Фѡцѣ оубїици повелѣваетъ прѣдати его, бышѫ же сїа, и по малѣ ѿ во|искы ꙁлыи приходитъ Фѡка воинѡмꙿ, испрашаѫ нѣто ѿ ц(а)рѣ. И бїенъ бывъ и ѿгнанъ, о нихꙿже блѧдѣше, въꙁврати сѧ, и покаꙁа сѧ военаѧлникѡмꙿ и плъконаѧлникѡмꙿ, дыхаѫ гнѣвомъ и ꙗростиѫ, | и словеса иꙁносѧ хоулнаа, въꙁдаваѫщаа вонѧ ненакаꙁанїа, и бѣство иꙁрыгаѫ пса лаѫщаго.

Ц(А)РСТВО ФѠКЫ М(Ѫ)(И)Т(Е)ЛѢ И Ц(А)РѢ

(ст. 3593) Съжалишѫ же си вои, погрѣшивше надѣемыихꙿ, и събравше сѧ въкоупѣ воеводы и инонаѧлници, ц(а)рѣ (ѡ горе!) бѣснаго Кервера поставлѣѫтъ, мѫжа раꙁбоиника, лютогнѣвна, въ оубїиство стръмна. Да ꙗкоже оувѣдѣ Маврикїе невѣрство и ꙁлаго Фѡкѫ ꙁлѣ дръжѫща гръкы, оустръми сѧ оубѡ бѣгъствомъ оукрасти сп(а)с(е)нїе, иꙁбѣгнѫти же въсемогѫщїихъ не въꙁможе дланїи, ибѡ дръжателѣ гнѣвоу и праведномоу сѫдоу хотѣше неоудръжанꙿна сътворити даже и до пожѫ|тїа. | И оубѡ оухващенъ быс(тꙿ), бѣжѫ въкоупѣ съ ц(а)рицеѫ и съ проꙁѧбшими иꙁ неѫ багрѣнородꙿныими вѣтвъми. Б(о)гоненавистныи же и л(овѣ)кооубїистъвныи ꙁъмїи, въсѣхъ въкоупѣ събравъ, прѣдꙿ лицемъ Маврикїевѣмъ главы имъ ѿсѣе ꙁвѣрообраꙁнѣ, пръвѣе оубѡ отрокомъ младыимъ и новородꙿныимъ, таже ц(а)р(и)ци и по нихъ Маврикїоу. Ѡле тръпѣнию ти, слове!

(ст. 3611) Въ сїе оубѡ иꙁыдошѫ блѧдиваа влъхванїа и прор(о)ьствїа лихомѫдръствоуѫщїихъ. Да ꙗкоже прѣѫтъ Фѡка дръжавѫ и скиптра, абїе ѿ пръваго ꙗвѣ въꙁраста обнажааше ѕвѣрѣ горкосръдааго, вънѧтръ съкръвеннаго. Бѣше бѡ нравы оубїица, сластолюбивъ, сверѣпообраꙁенъ, пїаница, скорогнѣвливъ, винопїица. Ѿ сего кръви пити, ꙗкы тѧшкооумныи львꙿ, и плъти сънѣдати погоублѣемыихꙿ л(овѣ)къ, питїе въ|мѣнѣаше мъста сладꙿаишее. Съи Нарсїа воеводѫ, гръкѡмꙿ оудивленїе, огню сънѣдъ сътвори, приѧ же исплъни, юношѫ доброобраꙁна лиши ѿ оию, толика мѫжа воинина гръкы лишивъ и ѧ|сть потрѣбнѣишѫѫ ѿсѣкъ ѿ въсѣхъ оудовъ, прѣдобрааго ꙁлыи ѧглїе сътвори огню, еже и животоу достоинааго, аще мощно, бесконеномоу иже бесислъныимъ достоиныи морѡмꙿ горкосъмрътны|имъ. Нѫ оубѡ стѫжи си ꙁемлѣ, наплънѣема оубїиствы, и кръвава ѿ него на въсѧ асы бываѫщи и веплѧ испоусти оумилены иꙁъ оустъ беꙁгласныихъ, и на тигропардоса въꙁг(лаго)ла бѣснаго. Ѿвръꙁе бръвнѣ свои б(ог)ъ, и видѣ ꙁлобѫ, и оущедривъ ꙁакланїа раꙁдраблѣемыихъ, сѫдъ иꙁнесе на нь тождестр(а)стенъ. Ибѡ ѿ болѣръ великыихꙿ нѣции ѿ синклита, ꙗко агнъцѧ видѧще л(овѣ)кы горцѣ ꙁакалаемы, и расхыщаемы немїлостивно, и лютѣ растръѕаемы, и огнь иꙁносѧщъ повъсѫдоу пламень ꙁлосмраденъ и попалѣѫщъ краснѣишаа ꙁданїѡмꙿ, и ѕвѣрѣ соуровоꙗдца, пїѫща оубїиства, и никакоже насыщаѫща сѧ, нѫ жѫждѫща вѧщꙿше, поболѣшѫ о нихꙿ, болѣꙁни ихꙿ видѧще, и къ воеводѣ въсписашѫ африкїискомоу Ираклиоу рать събрати ꙁлоратнѫѫ, корабли по морю плаваѫщими, | и поставити воеводѫ, кораблемъ наѧлника и ратинаѧлника, с(ы)на своего Ираклїа на беꙁаконнагѡ. Оуслыша же сїа Ираклїе и на брань оустръми сѧ, и рат водопловнаа море исплънѣаше, и плаванїе бывааше бръꙁо къ Виꙁантїи. Оувѣдѣ же сїа Фѡка и воѧ въорѫжи, и рать вѣтроперна|тѫѫ противѫ плаваѫщѫѫ оуготовлѣетъ. Нѫ побарѣаше и б(ог)ъ и море на м(ѫ)(и)т(е)лѣ, | и брань съставль ꙁлѣишїи побѣжденъ быс(тꙿ) крѣпко, и посрамощенъ быстъ, и погнанъ, и оухващенъ коненѣе. Егоже и емъ Ираклїе въправдѫ ꙁакалаетъ, поношенїа стрѣлами пръвѣе оуꙗꙁвивъ. Сице д(оу)шѫ оубїистъвнѫѫ иꙁвръже нѫждеѫ воложерныи и мирскыи, грътань въсеꙗдныи, иже съмръти ближика и дроугъ бѣсѡмꙿ. Абїе же оусмихнѫ сѧ дръжава Ираклїꙋ. |

Ц(А)РСТВО ИРАКЛЇЕВО

(ст. 3664) Семоу  бѣ отеьство Кападокїискаа прѣславнаа страна, и родъ ѿ нароитыихꙿ и кыпѧщїихꙿ богатъствомъ. Бѣ воиниенъ и силенъ, львоꙗростенъ воинъ и крѣпокъ, дръꙁорѫкъ и крѣпкорѫкъ. С(ы)на же добывъ не ѿлина себѣ, емоуже имѧ Кѡнстандинъ, и понеже ц(а)р(и)ца его житїе скона, Мартинѫ припрѧже себѣ на приопщенїе брака. Бѣ же Мартина ц(а)р(и)ца по м(а)т(е)ри анепсїа емоу, иꙁ неѫже с(ы)нъ Ираклона роди сѧ Ираклиꙋ. И оубѡ послѣди, ꙗко прѣльщенъ быс(тꙿ) л(овѣ)кы ꙁлонравныими, и прѣданїемъ подꙿклони сѧ и оумоврѣдїѡмъ еже на Х(ри)с(т)а едино хотѣнїе блѧдословившїихъ.

(ст. 3676) Тогда Хоꙁрои, перꙿскыи прѣгръдыи силникъ, въсѧ прѣемъ Асїѫ и поплѣнивъ, даже до самыѧ прїиде славныѫ Виꙁантїѫ, прѣмного | воинъство и гръдооумно веды, оградити его щитовы хвалѧ сѧ и лѫковы, копїоносцы, и сꙋлицами, и орѫжноносцы, и родъ весъ имы съ собоѫ мѫжꙿскыи ѿ мидѣнъ, ѿ халдеанъ, ѿ асирїанъ, ѿ персъ, палиникы, парѳѣны, ꙁлатомъ испъщрены и гръды, и въсѧ тоулоносцѧ, понашаѫщѫ и рѫгаѫщѫ сѧ и прѣтѧщѫ | и на конихъ ꙁлатооукрашеныихъ. Ꙗкоже оубѡ видѣ ц(а)рь, ꙗко не мощно с(тꙿ) брати сѧ съ Хоꙁроевѣми вои, пае пѣска бѡ бѣхѫ, съвѣщаваетъ нѣто хытро и плъно мѫдрости. И Д(ѣ)вѣ и Б(о)гоотроковици градꙿ прѣдаетъ, | и с(ы)на своего, и люди, сам же, ѿтѫдоу иꙁъшедꙿ и събравъ воѧ по сꙋхꙋ и по морю, пѣшцѧ оборѫжены и конꙿникы орѫжноносцѧ и брънꙿникы, въ ꙁемлѧ въходитъ Перскѫѫ, и приложи сѧ градомъ крѣпконырнымъ, и твръдостѣнꙿныимъ, и крѣпкыимъ, и добронырныимъ, и погоуби, и раꙁори, и оплѣни въсѣ сѫщаа подꙿ персы, ѕѣло прѣмѫдрѣ къꙁнъствоуѫ, еже прѣвести ихъ ѿ Виꙁантїѫ, ꙗко да симъ прѣможетъ Хоꙁроевы силы. И оубѡ перскыимъ градѡмꙿ обираахѫ сѧ доброты, села же бышѫ огневи сънѣдъ многодрѣвномоу, въспѧщаахѫ сѧ горцѣ беꙁврѣменнїи въꙁвратници, жены доброкосыѧ, и отроковицѧ, и старицѧ, и отроци припръснїи, и млѣко ꙗдѫщеи младенци. Омываахѫ же сѧ кръвми | гръьстїи мееве, въсхыщаеми бываахѫ младенци, и матерѧ бесѧдꙿствовахѫ сѧ, и стенанїе | постиѕааше Перскѫѫ странѫ и плаь. Напрасное бѡ ѿмъщенїа оптицааше ѫ орѫжїе, и въсѧ поꙗдааше меь ꙗрости грады.

(ст. 3708) Оуслыша же сїа ц(а)рь перскыи гръдыи, и бываѫщаа оувѣдѣвъ, ѿходитъ ѿ Виꙁантїѫ. Прѣдꙿидѣше же Ираклїе по срѣдѣ Персиды, а перскыи кнѧꙁъ идѣше въслѣдꙿ къ немоу. И бывши посрѣдѣ крѣпкоратнѣи брани и смѣсившем сѧ страшно дроугъ съ дроугомъ ратемъ, мрътъвци оубѡ въ обоихъ бышѫ мноѕи, нѫ обае прѣвышъши бѣхѫ гръьстїи плъци. Видѣ оубѡ тогда и Персида ѿ Виꙁантїѫ меь и жѫтелныи и всерѣжѫщїи, сръпъ простираемъ и грады гоубѧщїи и села раꙁарѣѫщїи. И пакы дроугое съмыслъно ц(а)рь оухыщрѣетъ: бѣше бѡ искоусенъ на брани и доброкъꙁненъ военаѧлникъ. И мало оставъ, пѫть протвори перскои воистѣ коупно съ Хоꙁроемъ, ꙗко да текѫтъ и воѧ гръьскыѧ мимо | идѫтъ, тъи же, онѣмъ бѣжѫщимꙿ, поганѣаше въслѣдꙿ ихꙿ, и многажди съвъкоупив сѧ с ними въꙁвратныими бранꙿми и костми перскыими меѧ съкрꙋшивъ, варвары не прѣстааше поганѣѫ и давѧ, дондеже | и самїи съродꙿници его, и болшїи въ персѡхꙿ, и въсе племѧ его, и въси плъко|наѧлници, и с(ы)нъ его пръвонасѣанꙿныи и пръвоиꙁрастныи Сирои, мръскаго и гнѫснаго Хоꙁроꙗ въꙁненавидѣвше, ѧꙁами крѣпкыми сътѧѕаѫтъ многоꙁїаѫщаго, ꙗко кита, и ꙗко лъва тѧшкосръда, и пардоса дивїаго, и гладемъ истаѫтъ и коненѣе оумарѣѫтъ. Въ шестоислънѣмъ оубѡ сл(ъ)н(е)нѣмъ теени Перскѫѫ странѫ и Мидꙿскѫѫ Ираклїе прошедъ добропобѣдникꙿ въꙁврати сѧ въ ц(а)рскыи градꙿ.

(ст. 3738) И сїа оубѡ въ лѣтѣхꙿ събышѫ сѧ послѣднїихъ. Нѫ и еще сѫщоу въ персѣхъ Ираклиоу, перскомоу же воинъствоу борѧщоу сѧ и ꙁїаѫщоу поглътити градꙿ прѣславныи, дроугаа жестока и тѧшкорꙋѫщїа и многовлънꙿнаа боурѣ въста, страшно ревѫщїа, ꙗкы львъ, и потопити прѣтѧщи толикыи корабль. Къ перскыим бѡ скиѳскыѧ силы сътекше сѧ, и плъци тъни пѣскоу ѕвѣровидꙿныихꙿ аваръ, ꙗкы потоци тѧшкороуѫщи съ шоумомъ пролїавше сѧ, ꙗкоже смръ|ь, градъ хотѣахѫ поглътити. Перси бѡ оплъенїа имѣхѫ съ прѣмъ (ибѡ до Дамалеа и до Халкидона тѣхꙿ силы пролїашѫ сѧ, тѧшцѣ криѧще), аваре же къ стѣнамъ прилагаахѫ сѧ и скиѳе, и въсе лютое и ꙁло видѣше сѧ прѣдꙿ оима. Овѫдоу бѡ въꙁглашааше страшнѣ скиѳы кръмимаа коука, овѫдоу же рыканїꙋ раꙁвръꙁаахѫ сѧ | оуста, а посрѣдѣ троуждааше сѧ градꙿскыи корабль и повъсѫдоу бѣда и ѿвъсѫдоу боурѣ. Врѣмѧ же, ꙗкоже мнѧ, тъщѫ сѧ тогдашнее ино ниь|соже оставити горшее ꙁло л(овѣ)кѡмꙿ, и въсѧ сѫщѫѫ о Таврѣ въꙁдвиже ѧꙁыконаѧлникы, конꙿниецѧ многокрилныѧ, аще кто реетꙿ – не погрѣшитъ. Ибѡ смѣсивше по морю плаваѫщѫѧ кораблѧ тавръскыихꙿ скиѳ плъконаѧлници сверѣпосръдыихъ и множꙿство бесислъное въ короблихъ въложивше, идѣхѫ, прикрываѫще лице моръское корабли ѧстыми и самодрѣвными ладїами. Сице ꙗꙁвы многы ѿ|въсѫдоу бѣхѫ, и ѿвъсѫдоу имѣнїа тѣсна ц(а)рскомоу градоу, бѣше оубѡ персѣнинъ, ꙗкы горкаа скорпїа жѫлоноснаа, ꙗкы ехїдна же ꙗдовитаа – скиѳское дръꙁосръдїе, ꙗкы прѫѕи же тавръстїи скиѳы хоудопери и длъгоноѕи, съ толикыми ꙁлобами борѣше сѧ виꙁантїискыи градꙿ, ѿвъсѫдоу же бѣхѫ недомыслъна ꙗже о помощи. Нѫ ꙁащищаашее его великомощнаа мышца, нѫ бѣше помощница емоу длань крѣпкорѫкаа. И оубѡ дъхнѫ вѣтръ сверѣподыханенъ, и боурѧ въꙁдвиже – и прѣвращенїа многомѫтна, и въсе потопи бесислъное ратонаѧлїе. Погрѧꙁошѫ, ꙗкы елово, въ водѣ моръстѣи иже лекцѣ плаваѫщеи мокраа шествїа, ꙗкоже древле | гръдообраꙁнїи Фараѡнови трїстати. Ѿ сего просыпашѫ сѧ иже пръвѣе оустрашенїи гръци и при стѣнахꙿ препрѣвше ихꙿ. Ꙗко селевкиды ꙗвишѫ сѧ пернатыимꙿ прѫгѡмъ, ꙗко стиви же пернатыѧ ꙁъмїамъ бышѫ. И пѣснъ побѣднѫѫ въскликнѫшѫ, поѫще, и пѣсни воеводѣ съставлѣахѫ опщѫѧ. Сице ни исполинъ спасет сѧ множꙿствомъ | крѣпости своеѫ, ни силныи рѫками вои многосилныихъ, аще бѡ б(ог)ъ не въдрѫꙁитъ домоу основанїа, аще не стѫгами крѣпкыми ꙁданїа обложиши, и къꙁнь непотрѣбна и на троудꙿ троуди. | Въ сїе оубѡ проиꙁыдошѫ имѣнїа гръьскаа.

Ц(А)РСТВО КѠСТАНДЇНОВО, С(Ы)НА ИРАКЛЇЕВА

(ст. 3794) И понеже оубѡ Ираклїа принѫди естьство ѿдати пръсть тѣлеснѫѫ ꙁеми ꙁаимовавшои, с(ы)нъ его прѣемлет скиптра Кѡстантинъ, иже въ малѣ нѣколицѣ покаꙁав сѧ единовластенъ самодръжецъ, съкры сѧ въскорѣ, и исеꙁе прѣжде врѣмене, ниьсоже памѧти достоино рекъ или сътворивъ, мащесѣ его, ꙗкоже г(лаго)лѧтꙿ, и Пирꙋ раст[вор]ившимъ отрови емоу съмрътоносныѧ. Пир же бѣ съи арьхїереи виꙁантїискы, гоубитель мѫжъ, и ꙁло(ь)стивъ, и отровникъ, и ародѣи. |

Ц(А)РСТВО ИРАКЛОНЫ, БРАТА ЕГѠ

(ст. 3807) Да ꙗкоже оубѡ остави житїе ꙁемное Костантинъ, | Мартїна въꙁыде на скиптродръжанїе, и съ неѫ Ираклона с(ы)нъ еѫ, нѫ въмалѣ ни бѡ достигше въмалѣ дръжавоѫ прог(лаго)лати б(ож)иа ѿмъщенїа испиваѫтъ ашѫ, ино ниьсоже приобрѣтше, тъкмо еже ꙁли ꙗвити сѧ. Носа бѡ Ираклона, а Мартина ѧꙁыка лишивше сѧ, ѿведена быста въ иꙁгнанїе.

Ц(А)РСТВО КѠНСТЇНО, С(Ы)НА КѠНСТАНДЇНОВ(А)

(ст. 3815) И по нихꙿ прѣемлетъ Кѡнста ц(а)рство, иже ѿ Кѡнстантїна родивы сѧ, прѣжде сею ц(а)рствовавшаго. Иже коренїе хранѧ въ ср(ъ)дꙿци лѫкавое иꙁнаѧла ꙁло(ь)сти|выѫ ереси, пае же лоудости оуѧщїихъ о Х(ри)с(т)ѣ волѧ единѫ г(лаго)лати, иꙁнесе тогда и плоды, нѫ плоды горести, ѿ нихꙿже мноѕи оубѡ сънѣдошѫ, нѫ елико с(тꙿ) оувѣдѣти, каковѫ бридость плоди и горесть имѧтъ. Маѯїм бѡ добропобѣдꙿныи, трѫба ꙁлатокованаа, Нилъ ꙁлатостроуиныи православїа, до послѣдꙿнѧѫ сытости приѧсти сѧ горести: рѫка бѡ деснаа его пожѫта быс(тꙿ) меемъ, и ѧꙁыкъ медовныи его, ꙋвы мнѣ, ѿѧтъ быс(тꙿ), мъста истааѫщїи б(о)жестъвнаго потокы.

(ст. 3829) Съи Кѡнста лѫкавыи присно иꙁгнанїемъ оскръби Мартина, еп(и)ск(о)па стараго Рима, | папѫ же сего нарицати вѣстъ гръьскыи ѧꙁыкъ. Каиноу же оупод(о)бль сѧ братоꙋбїиствомъ, и оубивъ Ѳеодѡсїа, еже ѿ единоѫ | нивы и сѣменъ тѣхꙿжде съ нимъ проꙁѧбшаго, въ Сикелїѫ ѿплоу многодаровитѫѫ, градꙋ ц(а)рскомоу ѿѧти хотѧ красотѫ и власть даровати прѣстаромоу Римоу, ꙗкоже аще кто доброоукрашенѫѫ съвлѣетъ невѣстѫ и старицѫ нѣкѫѫ прѣстарѫ оукраситъ. Нѫ съвѣщанїа соуетна сѫтъ л(овѣ)(ь)скаа, аще не съпоспѣшъствоуетъ и б(ог)ъ, и аще не хощетъ: топлыми бѡ водами мыѧщоу | емоу плъть своѫ, лютѫ тамо ашѫ испи съмръти.

И МИꙀЇꙀЇЕ Ц(А)РЬ НАРЕ(Е) СѦ

(ст. 3845) И прѣѧтъ Миꙁиꙁїе, мѫжъ ѿ Сїкелїѫ, мѫжъ радостноокꙿ и красенъ лицемъ. Нѫ обае не надлъѕѣ наслади сѧ ѧсти, нѫ оувѣнѫ въскорѣ и беꙁъ ꙗвленїа съкры сѧ, ꙗкоже аще шипокъ проѕѧбнетъ и въскорѣ паднет.

Ц(А)РСТВО КѠСТАНТЇНА БРАД(А)ТАГѠ

(ст. 3850) Ибѡ  с(ы)нъ Кѡнстантовъ въновѣ прѣемъ скиптра (имѧ же бѣ ц(а)р(е)ви иꙁмлада Кѡстантинъ), ратїѫ тѧшкоѫ Сикелїискыи постиже островꙿ и въсѧ оубїицѧ и навѣтникы ц(а)рѣ и о(ть)ца своего въправдѫ ꙁакалаетъ, и съ ними Миꙁїꙁїа м(ѫ)(и)т(е)льствовавшаго. Сего самодръжꙿца люде народꙿнїи нарицаахѫ Погоната, ꙁане, г(лаго)лѧтꙿ, ꙗко ѿходѧ на брань на | Миꙁїꙁїа, юнота младообраꙁенъ и беꙁбрадꙿ отиде, ѿтѫдꙋ же въꙁврати сѧ мѫжꙿ съвръшеноѫ брадоѫ. Съи, съвъкоупивъ събѡръ мѫжїи б(о)гоносныихъ, о(ть)ее ꙁловѣрїе истръже ис корене, насадители | бл(а)го(ь)стивыихꙿ велѣнїи накаꙁанъ бывъ. |

Ц(А)РСТВО ІОУСТИНЇАНА, С(Ы)НА ПОГОНАТОВА

(ст. 3865) Да  ꙗкоже оумрѣти хоѣше и сънити въ ꙁемѧ, с(ы)на своего Іоустинїана покаꙁꙋетъ ц(а)рѣ и вл(а)д(ы)кѫ поставлѣет самодр(ъ)жꙿца ꙁеми Гръьстѣи, иже ѿ основанїи въꙁдвиже и ѿ | коренъ послѣдꙿнїихꙿ храмъ великыи и свѣтлыи, иже въ ц(а)рскыихꙿ дворохъ, ꙁлатоблистаѫщим(и) шары оукрасивъ стѣны его, а подъ мраморїемъ доброꙁраныимъ, иже и еще ѕиждителѣ своего имѧ иматъ.

(ст. 3873) Ц(а)рь же въꙁненавидѣнъ бывъ болѣры и простыми, и народомъ сѫщїимъ по селѣхꙿ и въ ц(а)рскомъ дворѣ, ꙗко жестокообыенъ, и ꙗко сверѣпꙿ, и ꙗко наслаждаѫ сѧ о оубїистовохъ, наипае же ꙗко лютъ ѿ своеволнаго раꙁоума, бѣше бѡ и соуемѫдръ и плънъ беꙁоумїа, и на съвѣтѣхъ ни обещника, ни пособника имѣше, въсѣмъ плънъ сѧ творѧ л(овѣ)(ь)скыимъ раꙁоумомъ. Ѿ сего оубѡ въꙁненавидѣнъ бывъ, достоино ꙁлобѣ своеи ѿпаденїе обрѣте ѿ скипꙿтръ.

Ц(А)РСТВО ЛЕОНТЇЕВО

(ст. 3882) Мѫж  бѡ нѣкто бл(а)городенъ ѿ сѫщїихъ ѿ синклита, патрїкїе саномъ, именем же Леонтїе, обрѣтъ съпоспѣ|шъствꙋѫщъ и тождемѫдръствоуѫщъ и народъ (къ Іоустинїаноу бѡ хранѣхѫ въси мръꙁость), нападаетъ | на ц(а)рѣ съ пособникы, егда добробръвное око и свѣтоносное мъжаше, ꙁашедꙿ подꙿ ꙁемѧ, сирѣь сл(ъ)нце, и въси бѣхѫ по домовѡхꙿ, и емъ его, ꙗкы въ тонотѣ ꙁвѣрѣ, ѿсилаетꙿ Понтскыимъ моремъ въ Херсонъ, носъ емоу пръвѣе ѿрѣꙁавъ и лице посрамивъ.

(ст. 3892) Нѫ не прѣꙁрѣ оубѡ правдивое око, нѫ въꙁрѣ правѣ и нападꙿшомоу равными въꙁдастъ и тождеислъными ислы. Раꙁбоиникѡмꙿ бѡ плѣноуѫщимъ афрїкїискыѧ прѣдѣлы (арави же бѣхѫ раꙁбоини и ѿ агарѣнъ), и въсе приморїе оꙁлоблѣѫщимꙿ имъ и плѣноуѫщимъ, ц(а)рь, поболѣвъ о семъ, рать тѧшкѫ състави и посла на раꙁбоиникы сїѫ водопловныѧ. Съ нимиже и бравше сѧ крѣпко корабныѧ силы, онѣхъ оубѡ, съ ꙗростиѫ и дръꙁостїѫ нападаѫщїихъ, ꙗкы коꙁлы пѣны тѣщѧщѫѧ, ѿгнашѫ ѿтѫдꙋ, гръком же цѣла въꙁвратишѫ ꙗже о Кархи|дѡнѣ. Нѫ оубѡ не прѣсташѫ лютїи ѕвѣрїе, нѫ пакы оплъишѫ сѧ многоислъноѫ ратїѫ | и, вѧщꙿшее съставлꙿше брань съ гръьскоѫ ратиѫ, обратишѫ на бѣгъ корабемꙿ наѧлникы по морю плаваѫщѫѫ, и славныи градꙿ Кархїдѡнскыи прѣемше и поплѣнивше, ꙁлатыи истръгошѫ власъ ливїанѡмꙿ.

Ц(А)РСТВО АПСЇМАРА ТИВЕРЇА

(ст. 3911) Народꙿ же оубѡ корабниьскы и въси ратинаѧ|лници, ѧже ѿ побѣды горкѫѫ не тръпѧще срамотѫ, исцѣлѣѫще же ꙁлое дроугыимъ ꙁломъ великыимъ. Ꙁаинаѫтъ сѣмена невѣрствїа, и къ Критоу приставше прѣвеликомꙋ островоу, дроуг же съ дроугомъ съвѣщавше сѧ и съединивше сѧ тамо, дръꙁости своеѫ иꙁрыгаѫтъ тѧготѫ. И иꙁбравше себѣ съѿстѫпника единого, нарицаемаго Аѱїмара, ц(а)рѣ поставлѣѫтъ его, иже съ ними коупно градꙿ опстѫпль и, прѣдателѧ обрѣтъ, прѣѧтъ Виꙁантїѫ. И ꙁапръва оубѡ Тїверїа себе наре(е), таже и Леонтїа иꙁведъ на срѣдѫ и ѿрѣꙁанїемъ носа мѫкѫ емоу раꙁсѫдивъ, въ темници ꙁатвори его неиꙁбѣжнѣ и горцѣ.

(ст. 3927) Имѣ же оубѡ Аѱїмаръ гръьскѫѫ власть, и вѣтры ношааше сѧ ѧсти тиходыхаѫщими. Едино же тъкмо оужасааше его и едино оустра|шааше, ꙗко да не на Іоустинїана пакы скиптра прѣидѫтъ, и пакы въꙁвратит сѧ къ вѣнцꙋ погоубивыи его прѣжде и съ нимъ нос. Ꙗкы ꙁвѣрѣ оубѡ водна и соушна, непщевааше мѫжа, наипае же протлъкованїа и прорицанїа и лъжнаа словеса послꙋшаѫ ꙁвѣꙁдоьтствоуѫщїихъ. И оубѡ подвиꙁааше къꙁни, и рыꙗше наинанїа, ꙗко да въꙁбранитъ еговѣ еже на лоуьшее ѧсти. Оувѣдѣв бѡ, ꙗко припрѧже себѣ сестрѫ хаꙁарскаго кнѧѕа хагана Ѳеодѡрѫ | и съ нимъ и оу него живетъ и прѣбываетъ, молбѫ посилаетъ люто|моу варвароу хаганоу, имѣнїоу обѣщаваѫ емоу въсѣ морѣ, аще Іоустинїана свѧꙁавъ ѧꙁами нерѣшимыми, продастъ емоу, ꙗкы поробена раба, или аще, главѫ его ѿсѣкъ, послетъ къ немоу. Оуслыша же сїа варваръ онъ хаганъ и имѣнїа похотїѫ раждеже си ср(ъ)дꙿце. И оубѡ трїварварныи хаганъ скиѳообыныи беꙁл(овѣ)ныи съвѣщаваетъ съвѣтъ и ꙁвѣровидꙿныи на съродника своего и на ниимже обидѣвша его и просѧщо|моу обѣщавает сѧ оубогаго продати. Ѡ ꙁлато прѣдателю прѣдръꙁыи, ꙁлонравныи ꙁлотворе, и дроугопродателю и родоу оубїице, то сїе, како врътиши сѧ и съвращаеши, како ли на многовратнѫѫ волѧ прѣводиши немногокъꙁнъны и прѣпросты б(о)г(о)мъ съꙁданꙿныѧ! Нѫ бѫдѫщее, ꙗкоже г(лаго)лѧтꙿ, и обѣщанꙿное ни стѣна оудръжитъ желѣꙁнаа, ни огньнаа сила, ибѡ Іоустинїанъ, льсти хагановы и съвѣты оувѣдѣвъ, ѿтѫдоу иꙁбѣгаетъ, и, придроуживъ себѣ многыми оубѡ обѣщанми Тервелѣ, блъгаръскаго кнѧꙁа, приходитъ съ нимъ на Виꙁантїискѫѫ странѫ, блъгаръскыѧ веды многы легеѡны. Малѣм же ѿ нихꙿ съвѣтъ оувѣривъ и съ ними обрѣтъ соулинарѧ водотоныѧ, еже въ градꙿ въходъ хътростиѫ оукрадаетъ,

ПАКЫ Ц(А)РС(Т)ВОВА ІꙊСТИНЇАН

и второе въц(а)ри сѧ и прѣпоаса сѧ дръжавоѫ.

(ст. 3969) А ѧже въ сихꙿ напасти кое прѣдꙿставитъ слово: блъгаръскомꙋ бѡ кнѧѕоу исплъни обѣщанїа и даровы въꙁдаваетъ много|богатныими, огневи же прѣдастъ многы ѿ болѣрскыихъ домовъ, и расхыти имѣнїа ихꙿ и стада, ѿ великыихꙿ же множаишѫѧ оумиленѣ ꙁакла, Леонтїа же оуби съ Апсїмаромъ ꙗко раꙁбоиникы и татѧ еговѣмъ скиптрѡмъ. Сице ꙁлїи оима прѣдꙿлежѫтъ сѫдꙿныма, и аще испръва оубѣгнѫтъ ѿ мѫкы, нѫ послѣди прїимѫтъ | вѧщꙿшаа м(ѫ)(е)нїа. Не тъкмо же болѣромъ сицеваго м(ѫ)(е)нїа потрѧсе желѣꙁо т мъстителѣ, о нихꙿже пострад(а), ѣѫ и Калиника мѫивъ и обрѫгавъ архїереиствоуѫщаго Ц(а)риградомъ, и дѣтемъ сътворивъ порѫгание боуимъ и младымꙿ, коненѣе оугаси емꙋ тѣлеснѣи свѣтилѣ, бѣше бѡ и повиненꙿ и съвѣтникъ и съобещникъ еже на Іоустиниана иногда дръꙁнѫтыимъ. Не тъкмо же нѫ и въ оумꙿ си въложивъ ц(а)рь, колицѣми поръпошѫ его ашами горкопивныими живѫщеи въ прѣдѣлѣхъ понтъскаго Херсона, егда живѣше оу нихъ иꙁгнанъ бывъ ѿ дръжавы, овогда оубо досаждаѫще емоу, овогда же | бесьствоуѫще и стрѣлами поносыими оуꙗꙁвѣѫще ꙁлоѧꙁыными, овогда же сѫставлѣѫще | съвѣты ꙁлокъꙁнъны, ꙗко да или ѧтробѫ его оръвѧтъ меѧ своѧ, или свѧꙁана окаанꙿнѣ послати къ Апсїмароу. Сїа  оубѡ Іоустинїанъ, въ помыслѣхъ написоуѫ, и въ себѣ съматрѣѫ и нарътаваѫ мѣста, и огораемъ на нѧ, сирѣь гнѣваѫ сѧ, ꙗкы на варварообраꙁны посилаетъ воѧ по морю плаваѫщѫѧ, повелѣвъ имъ ꙁакалати весъ родъ въкоупѣ прооскръблъшїихъ его, и не пощѫдѣти ни женъ, ни младенецъ, ни старецъ, ни юныихъ, ни прѣстарыихъ. Сице тѧшцѣ клокощаше иже на нѧ гнѣвъ. И оубѡ достоина быс(тꙿ) плаа херсонꙿскыихꙿ житель стр(а)сть, и съподвиѕаѫщи на рыданїе л(овѣ)колюбивыихъ. Прѣходѣше бѡ виѳлеемъскаа, многовъꙁдыханꙿнаа стенанїа, и въꙁдыханїа тѧшкоболѣꙁнънаа, и веплѧ многостенаныѧ. Тамо бо младеньскаа тъкмо юность оубїистъвными ꙁакалааше сѧ дланми. | Ꙁде же прѣсѣдїи и цъвтѫщеи, ю[но]шѫ, жены мѧкꙿкообраꙁны, и отроковицѧ, и младенци | въкоупѣ раꙁдраблѣахѫ сѧ ꙗкы раꙁъмници. Рыданїе же повъсѫдоу и плаь велегласенъ. И горы оубѡ съпротивъ плаѧщїимъ въꙁглашаахѫ, брѣѕи же влънами потопленїи лютѣ съ прѣмъ шоумѣхѫ. Сице оубѡ въ скиѳское вънеꙁаапѫ ꙁапоустѣнїе Херсонъ многол(овѣ)ныи прѣтвори сѧ, и быс(тꙿ) многоꙁїаѫщи адова ѧтроба въсепрїемца и гробъ многомрътвеныи и съмрътнаа врата. | Ц(а)рь же оуслыша, ꙗко надꙿ младенцы младыми и новородꙿными милость быстъ нѣкакова, и раꙁждеже сѧ болшее ꙗростїѫ, и раꙁгорѣ сѧ гнѣвомъ. И ꙗрость ꙁлопомнѣнїа на пощѫдѣвшїихъ, и м(ѫ)(е)нїа на нихъ дроугаа подвиѕааше. И пакы бѣше кораблемꙿ оуготовленїе неоудръжаныимъ и скоропловнымъ, и воинъство многоислъно, ꙗко на брань. И съ нимъ Фїлипикъ, егоже нарицаахѫ Вардань, пръвонаѧ|лъствоуѫ воискоѫ и люди направлѣѫ, ꙗко да иꙁбодѫтъ орѫжїемъ и младенцѧ, или абїе ꙁапръва въꙁрѣло ест на добротѫ д(ь)невнѫѫ, или млѣныимъ кръмимо с(тꙿ) токомъ младопитателныимъ, и да раꙁорѫтъ воловы въсѧ дроумы ихъ, и раскопаѫтъ полѣ ихъ, и положѫт въ ꙁапоустѣнїе пръвѣе цъвтѫщѫѫ, и цѣсты ихъ въ нивїе класы кыпѧщее, и градꙿ многонародꙿны въ ꙁапꙋстѣнїе полѣ. Сїе ꙁлыимъ вина быс(тꙿ) дръжѫщомоу, и пакы искоушенїа, и пакы бѣды и боурѧ въꙁдвигошѫ сѧ сверѣподыхателноѫ нѫждеѫ. Ибѡ воинъскаа сила, корабльми направленаа, обыаи его беꙁꙿл(овѣ)ныи въꙁненавидѣвши, ꙗко тигрѣ сверѣпогнѣвна, и ꙗко влъка кръвопїицѫ, обрѣтши же и херсонѣны ѡставшѫѧ, ѿметнѫвшѫ сѧ ѿ него и наьншѫ брань, ꙗко блѣди оубѡ въмѣнишѫ повелѣнаа имъ (сквръ|нами бѡ не хотѣхѫ оскврънити сѧ толицѣми), |

Ц(А)РСТВО ФЇЛЇПИКА Ц(А)РѢ |

ц(а)рѣ же и вл(а)д(ы)кѫ Фїлїпика сътворишѫ, и вѣнецъ въꙁꙿлагаѫтъ на нь скиптродръжанїа.

(ст. 4050) Іоустинїан же, смѫтив сѧ страхомъ и лекое плаванїе ихꙿ и късныи доходъ въ каковое бысть ѿстѫпленїе расмотривъ, ꙗко оумовитъ, самъ тъи исходитъ по сꙋхꙋ до Синопѣ, воѧ веды съ собоѧ и орѫжникы пѣшѫ, ꙗко да не прѣхытрѧтъ его проѿплоувшеи. И видѣвъ въ мори неоудръжанꙿнаа весломъ пера и кораблѧ въ пѫинѣ пловѫщѫ, и ладїѫ ратныѧ по водахъ ходѧщѫ, въскорѣ идѫщѫ и прилежными вѣтры несомы, подвиже сѧ оубѡ ꙋмомъ и д(оу)шеѫ оуꙗꙁви сѧ, и, въспѧтъ иды, абїе въꙁврати сѧ текѫ, на конѣ бръꙁа въсѣдъ, летѧща и бръꙁонога, и аще мощно, и крилатъ молѧ сѧ быти. Нѫ д(оу)хъ прилежныи скоропловѫщѫѫ ѧсти скоро прїити сътвори понтъскыѧ кораблѧ. И оубѡ съ ратїѫ Фїлїпикъ обраꙁомъ скоростныимъ прѣдꙿвари, въ ц(а)рскыи градꙿ оускоривъ, и прѣемъ, и въшедꙿ вънѧтръ въ ц(а)рскаа. Беꙁносыи же ц(а)рь оукъснѣвъ | и проходѧ по пѫтехъ непроходныихъ и неисходныихъ и скоꙁѣ ѧдолныѧ и высокыѧ брѣговы, оплъи сѧ съ воискоѫ къ горамъ высокыимъ, ѧже по обыаю нарицаемъ Фаматрїискыѧ. И абїе Фїлїпикъ посилаетъ инонаѧлникы, еже брати сѧ съ нимъ съпротивныими | ратми. Иже и видѣвше, нѣкыѧ ѿ воискы и люди сѫщѫѫ съ нимъ раꙁвративше лъжными надеждами, оухватишѫ тръокаанꙿнаго. А ꙗже по сихъ каа: ꙁаклашѫ его ꙗкы вола беꙁгласна при ꙗслехъ, и ꙗростное врѣнїе и гнѣвное стръмленїе въсе проливаѫтъ на немъ, окр(ъ)стъ опстѫплъше его, ꙗкоже львъ, | аще кто реетъ, гладенъ въкоусивъ жилъ еленїихъ. С(ы)на же его Тиверїа достигше, прибѣгъша къ цр(ъ)кви матере беꙁмѫжныѫ отроковицѫ, ѿтръгошѫ ѿ жрътъвника (ѡ горе страшнаго! Бѣше же Тиверїе еще младъ), и о прагъ оударишѫ, тъно щенцоу, и съставы главныѧ съмлѣшѫ, ꙗко пшеницѫ, теаше же моꙁъкъ его | ниꙁоу, вещь оустрашаѫщи ꙁракъ, и ꙁемѧ покѫпа, ꙗко вода текѫщи. Сице добрѣ и раꙁꙋминѣ древнїими ре(е) сѧ: „Ниьсоже выше мѣры, добро бѡ мѣра”. Ибѡ Іоустинїанъ ꙗростнѫѫ пещь раждегъ седьмъ седꙿмицеѫ на херсонѣны, ненависти въжеже на сѧ пламень ѿ рабъ своихꙿ, ненавидит бѡ, ре(е), б(о)гъ лихаа наинанїа.

(ст. 4101) Фїлїпик же ц(а)рь, хранѧ въ ср(ъ)дꙿци не(ь)стїе и сѣмена многораꙁлиныѫ ꙁлобы, оию не тааше сѧ б(ож)ию въсевидꙿною. Тѣмже и оесныма его бръвнома иꙁбоденѣмъ бывшемъ, блѫдѧ и прѣтыкаѫ сѧ ѡкааннѣ, бѣ лаꙁѧ въ тъмѣ, и свѣта и власти лишенїе рыдаѫ, въ малѣ нѣколико и хоудѣ врѣмени поживъ въ власти. |

Ц(А)РСТВО АРТЕМЇА Ц(А)РѢ

(ст. 4109) Фїлїпикоу  же лютѣ сице ѿпадꙿшоу ѿ высоты властныѧ и пострад(а)вшоу, | синклитъ Артемїа поставлѣетъ самодръжца, ꙁванїе второ имѧща и имѧ Анастасїе. Сего поставишѫ гръкѡмъ вл(а)д(ы)кѫ. Бѣ же лютъ и дръꙁъ, и въ книгахъ въспитанъ, ц(а)рскыи съвѣтникъ, егоже нарицаѫтъ асинкритъ. И оубѡ лютѣ касаѫ сѧ дръжавѣ, ѿмъститель Фїлїпикоу и м(ѫ)(и)т(е)ль ꙗви сѧ, ослѣпившїихъ ои его оумѫивъ. Агарѣны же раꙁбоиникы оувѣдѣвъ пловѫщѫ, ꙁвѣрѧ сꙋшныѧ, и водныѧ, моръскыѧ медꙿвѣды, кора|блѧ ратныѧ съставль и ладїѫ пръвопловныѧ, посилаетъ съставити брань съ агарѣны. Иже даже до Елиспонта абїе доплоувше, | скороидѫще бѡ бѣхѫ вѣтры праводыхаѫщими, тамо ѿметнѫшѫ сѧ, ибѡ по рекшомꙋ, ꙗко ненакаꙁанїе корабние огнѣ лютѣише с(тꙿ). И ꙁапръва оубѡ меемъ съсѣкошѫ ратинаѧлника, и  по томъ ѳеодѡсїа, тамо дани берѫщаг(о), въсхътивше, не хотѧща ц(а)рѣ поставлѣѫтъ и обраꙁы вл(а)д(ы)(ь)ства свѣтло оукрашаѫтъ, л(овѣ)ка слабод(оу)шна, невѣждѫ въ дѣлѣхъ, недръꙁа и хоудосръда, и недостоина скиптрѡмъ, и съ нимъ вепли похвалныими | ѿидошѫ, въꙁвративше сѧ къ славномоу градоу.

Ц(А)РСТВО ѲЕОДОСЇА ЦАРѢ

(ст. 4134) Ц(а)рь же Артемїе, въꙁвѣщено бѡ быс(тꙿ) емоу о невѣръствѣ, прѣславномꙋ оубѡ и ц(а)рскомꙋ градоу рать приставлѣетъ на съхраненїе и крѣпкы кораблемъ наѧлникы, сам же съвѣщавъ, ꙗкоже мнѣше, лоуꙿшаа, ѿиде оубѡ ѿ Виꙁантїѫ. Въ Виѳинїѫ же дошедъ, | въ никеискыихъ стѣнахꙿ себе ꙁатвори, непщоуѫ иꙁбѣгнѫти иꙁ рѫкоу въц(а)рившаго сѧ, ибѡ ѿпаденїе ꙁлосъвратныѫ ѧсти ѿѧтъ ѿ д(оу)шѫ и оума его, еже „градꙿ твръдонырныи аще не б(ог)ъ съхранитъ, то въсоуе троуди сѧ сего стѣнохранитель”. Врѣменемꙿ же малѣмъ иже съ ѳеодѡсїемъ волѧ своѫ не исплънѣахѫ, ꙗко нырнїи хранителе съпротивлѣхѫ сѧ имъ крѣпцѣ, и понеже оунышѫ ѿ многаго и въсегдашнѣго троуда, оупоишѫ стражѫ надеждꙿными ашами и ꙁлато градопрѣемника нератна прїемше, прѣвышъши бываѫтъ ѿ съпротивныихъ, и нощїѫ вънѧтръѧдоу вратъ, ꙗко ѕвѣрїе, въшедꙿше, расплѣнишѫ имѣнїа въсѣкого добра дома, и живѫщѫѫ въ нихъ покаꙁашѫ нищѫ ѿ богатства, ѿ многоꙁлатныихꙿ оубогы, и нагы ѿ доброодеждъныихъ, дръжавѫ же оукрѣпишѫ Ѳеодосїꙋ, иже клѧтвы страхомъ плъныѧ посла къ Артемиоу стр(а)сти въсѣкои неприѧстна того съблюсти, аще пръвѣе остри|жетъ | власы главы своеѫ, нѫ нанесе емоу мѫкы даже | и до иꙁгнанїа.

Ц(А)РСТВО ЛЪВА ИКОНОБОРЦА

(ст. 4161) Нѫ  и съи, въмалѣ въкоусивъ власти, славѫ ц(а)рскѫѫ въскорѣ оставлѣетъ. Ибѡ ѕвѣроименитыи ѿ Исаврїѫ Львꙿ, иже и д(оу)шеѫ, и именемъ, и нравомъ ѕвѣровидныи, патрїкїискыимъ обогащенъ сыи саномъ, и воеводꙿствꙋѫ, и военаѧлъствоуѫ въ инѡхꙿ въстоныихъ, невѣрство съвѣща на Ѳеодосїа, съпособника и помощника лѫкавомоу съплетенїю обрѣтъ Артаваꙁда, мѫжа ѿ славныихъ, емоуже и припрѧже своѫ на бракъ дъщере, егда въниде ꙁвѣрь въ гръьскаа скиптра, сїѫ даѫ въꙁмеꙁдїе съпоспѣшникоу дръжавѣ. Ц(а)рь же Ѳеодосїе Леовѫ дръꙁость и ѕвѣрооумнаго ср(ъ)дꙿца оубоав сѧ, оставлѣетъ м(ѫ)(и)т(е)лю прѣстолъ и вѣнецъ, волеѫ самохотноѫ ꙋстѫпль беꙁъ орѫжїа и брани, и въ рънѫѫ облаит сѧ одеждѫ въмѣсто багрѣныѧ, | оустнѣ си тъкмо медомꙿ властныимъ омаꙁавъ, а ꙗже прѣвыше надꙿ ѧꙁыкомꙿ, не въꙁмогъ оусладити.

(ст. 4182) Да ꙗкоже оубѡ на Льва прѣидошѫ гръьскаа имѣнїа ꙁлаго (ѡле б(ож)иихъ сѫдобꙿ), ѿтоли подвиѕааше сѧ на цр(ъ)к(о)вь боурѣ тѧшка, ѿ вѣтра люта и сверѣподыханꙿна, и пакы облакъ скръжещѫ гоубителныѫ нѫждѫ, и пакы облакъ мраенъ, раждаѫщи оубїиства л(овѣ)кѡмꙿ и пагоубы, въмѣсто же дъждовъ | – кръви. Ибѡ тръклѧтыи съи ц(а)рь Лео ꙁаѧл бѣ, ꙗкоже мнѧ, въ себѣ беꙁмѣстнаа оумышленїа на Х(рист)а и на (ь)стныѧ его иконы, на свѣт же не имы како иꙁвести ꙁлобное рожденїе, недръꙁновенꙿное бѡ его принѫждааше хранитї е, да ꙗкоже послѣди прїѫтъ врѣмѧ и дръꙁновенїе, иꙁвръже рож(дꙿ)ство: рѣво бѡ раꙁсѣде сѧ и плодꙿ ехиднороденъ иꙁыде ѿ|тѫдꙋ.

(ст. 4197) Естъ100 же не беꙁврѣменꙿное же рещи, кто бѣ, и ѿкѫдоу, и ѿ какова корене проѕѧбе мръскыи Лео. Ѿ Исаврїѫ оубѡ пленицѫ | влѣаше родонаѧлию, свинскы живѫщїихъ и скврънꙿны имѣѫ родителѧ, и борѧщими сѧ съ гладными гоубителными къꙁнъми. Хоудыѧ же прошедъ и пръвыѧ въꙁрасты, проходѣше ꙁлѣ капилское и тръговъское житїе. Ꙗкоже оубѡ нѣкогда прохождааше съ коупїеѫ, трѣвѫ ꙗдѫщее ослѧ отоварено поганѣѫ, овса николиже насыщъшее сѧ, ни ѧмыка въкоусившее, приклюи сѧ емꙋ смѣсити сѧ съ коупцы жидовы, и приопщив сѧ пѫтеви стръпетныихъ онѣхъ и прѣпоинѫвъ съ ними, оуспе ѿ троуда. И оубѡ ꙁъмїонравнїи и б(о)гоненавистнїи жидове, въ себѣ раꙁсъмотривше и раꙁоумѣвше, прорекошѫ семоу о власти и вл(а)д(ы)(ь)ствѣ, или ѿ оуенїа, или ѿ ꙁлыѧ къꙁни, или ѿ обраꙁъ нѣкыихꙿ вещь раꙁсъмотривше. И проре(е)нїоу своемоу прошаахѫ въꙁмеꙁдїе, ꙗково же аще въспросѧтъ, емоу прѣемшоу власть. Оуслы|ша же сїа прѣдръꙁыи и обѣща сѧ имъ, оуслышавъ | на пагоубѫ д(оу)ши своеи и гръьстѣи ѧсти. Странами владѫщїимъ же и мѣстныимъ властеломъ поꙁнанъ бывъ и дръꙁосръдое свое по малоу ꙗвивъ, патрїкїе поставленꙿ быстъ, и великыи инонаѧлникъ, и коненѣе ц(а)рь. Не съвъꙁдыхаеши ли, сѫде? Оувѣдѣшѫ же въꙁведенїе ꙁло(ь)стивїи жидове, прорекшеи емоу самодръжꙿство, и бръꙁыми дотекше ногами, ꙗвишѫ сѧ мѫителю и обѣщанꙿное просѧтъ исплънити сѧ имъ. Обае ни ꙁлато, ни сребро просѧтъ, ни каменїе, ни ино то ѿ смѣреныихъ и миръскыихъ, нѫ ниꙁвръ|женїе (ь)стныихꙿ иконꙿныих, написанїи, нѫ раꙁдрꙋшенїе обраꙁъ б(о)ж(е)ствныихъ и досто(ь)стныихъ, съвръшеное раꙁоренїе бл(а)го(ь)стивыѧ вѣры, стлъпы еѫ ниꙁвръѕаѫщее ѿ основанїи. Обѣща же сѧ имъ лѫкавыи ꙁлодѣа ꙁлодѣемъ, ехїднинъ с(ы)нъ аспидинѣмъ вноуѧтѡмъ, и приꙁвавъ с(вѧ)щ(е)ннослоужителѣ (бѣ же прѣдꙿстатель Германъ тогда | бл(а)го(ь)стию), и приопщꙿивъ его ꙁлымъ нравѡмъ тѣмъ, того же не повиноуѫща сѧ ꙁловѣриоу его, нѫ пае облиаѫща дръꙁновенїе его и бѣство, ѿ цр(ъ)кве иꙁгна (ѡ горе!) пастырѣ влъкъ, Керверъ бѣсныи кроткаго стадонаѧлника. Абїе же, прїемъ овцамъ пагоубныѧ влъкы, растръѕает лютѣ стадо, и потрѣблѣетъ обраꙁы Д(ѣ)выѧ М(а)т(е)ре и Х(ристо)вѣхъ м(ѫ)(е)н(и)къ, и ѿимаетъ | доброты цр(ъ)квамъ и красоты храмомъ, и мракомъ темнѣишїимъ сего прикрываетъ, и проливаетъ теменъ д(ь)нь мранѣишїи. И еликъ оубѡ на Х(рист)а и еговы м(ѫ)(е)н(и)кы ꙗдъ иꙁрыгнѫ горъкъ и мраꙁъ лютѣишїи, иꙁ негоже проѕѧбе былїе съмрътное, и еликыми иноьское проходѧщїихъ житїе ꙁлобами оскръби, дроугы ꙗвль сѧ Валтасарꙿ, книгы и съписанїа имѧтъ л(овѣ)къ древнїихъ. Аꙁ же иꙁбравъ едино ѿ въсѣхъ сихꙿ, гаврана рънѣишаго ѿ ръности покажѫ. |

(ст. 4257) Блиꙁъ храма Б(ож)иѫ Прѣмѫдрости цр(ъ)к(о)вь красна съꙁдана бѣ древнїими ц(а)рми, ꙗкоже врътоградъ, аще кто реетъ, красенъ книгородныихꙿ дрѣвъ, пажить свѣтлонасаждена многораꙁлиꙿныѫ прѣмѫдрости: книгы бѡ бѣхѫ въ неи испръва съкръвены до трїехъ тъмъ и трї тысѫщъ досѧжѫшѫ. Селикыи же врътоградъ и толикаа пажитъ б(о)ж(е)ствноу мѫжоу оувѣренъ бѣ, прѣимѧщоу прѣмѫ|дростїѫ и вѧщъше въсѣхъ ꙁарѣми раꙁоума сїаѫ, дроугыи, аще кто реетъ, Адамъ, б(о)ж(е)ствныи дрѣвохранитель, въ едемъскыихъ наслаждаѫ сѧ доброрастныихъ дрѣвесѡхъ, и садѡмꙿ дѣлатель не оувѧдаѫщїимъ. Съ сим же бѣхѫ дроуѕїи и съжителствовахѫ мѫжїе, ꙗкоже вои подꙿ храбрыимъ воеводоѫ, ѕвѣꙁды тъносвѣтлыѧ и нощи оꙁаренїа. Исплънѣахѫ же исло живоноснаго крѫга, сирѣь д҃ бѣхѫ. | Бесцѣнꙿнїи же бѣхѫ каꙁа|телїе желаѫщимъ слово, ѿкрываахѫ бѡ покровъ темнословїа, сирѣь скаꙁаахѫ съкръвенаа книгамъ, елика елинъскыѧ блѧдости и гнилости, и елика въ нашеи с(вѧ)щ(е)ннолѣпнѣишїи. Тъи же въ въсѣхъ сїааше, ꙗкы сл(ъ)нце. Толико же бѣ прѣвъсходѧщи добродѣтѣль ихъ, ꙗко ни самїи ц(а)рїе можахѫ то съдѣати или сътворити новолѣпно и кромѣ обыаа, аще не приопщахѫ сѧ съвѣтоу они и раꙁоумоу. Сицевы оубѡ сѫщѫ (ь)стнообраꙁны, и (ь)стножителны, и пролитїи наводнѣемы многораꙁлиныихъ дарѡвъ, вънѧтръ сѣтїи своихъ обьѧти ц(а)рь жѫдааше и имѣти и тѣхъ приѧстникы бѣствоу ꙁлоб(о)жномоу. Да ꙗкоже подвигъ къꙁни въсѣкыѧ, ѿраꙁи сѧ, ни бѡ страшѫ, ни прѣтѧ, въꙁможе сихъ оувѣщати, нѫ и ꙁлато прїемъ пособника ꙁлоратна, поꙁна сѧ гонѧ орла или хватаѫ ѕвѣꙁды, коненѣе ѿаав сѧ. Нѫ оубѡ како иꙁрекѫ: съвѣтъ съ|вѣщаваетъ лѫкавъ, и беꙁмѣстенъ, и непод(о)бенъ, иже ни скиѳъ дивїи, ни поганинъ съвѣщал би. Дрѣвнѫѫ събираетъ грамадѫ окр(ъ)стъ храма, сѫїе соухо, добрѣ горѧщее, борово, оусоушено, и огнь въжеже великъ, | и съжеже въсѣхꙿ мѫжѫ (ѡ горе!) св(ѧ)щ(е)нꙿныѧ, и съ ними книгы. Ѡле, ѡле доброненавистнаа д(оу)ше, оувы раꙁоуме ѕвѣровидныи! Ѿ ноктїи люты|и въсѣьскы поꙁна сѧ львъ! Бѣхѫ оубѡ тамо краснѣишаа въсѣхъ накаꙁанїи и свитокъ единъ юденъ ѿ рѣва ꙁъмїева, писанїа Омирскаа имѣѫ написана въ себѣ, Илїадѫ, глаголѧ, и Одисїѫ.

(ст. 4304) Да ꙗкоже оубѡ въ лѣтѣхъ доволныихъ власти насладив сѧ, ꙁвѣрь ꙁлокъꙁнъныи, мѧсоꙗдныи Львъ (ꙁлаа бѡ длъгымъ житїемъ и едва ѿходѧтъ), хотѣше въ гробъ съкрыти сѧ и въ ꙁемли въсепрїемници, надежды не малы одръжаахѫ сѫщїихъ тогда, еже дръжавѣ намѣстникꙋ м(и)л(о)стивоу ꙗвити сѧ и раꙁоумомъ кротаишꙋ и не ꙋбїици. Нѫ оубѡ, ꙗкоже виръ малъ, ꙗ|ко непщꙋетъ, естьство въ своѫ проходы въꙁвращаѫ сѧ, радоует сѧ, ибѡ оусыпаѫщоу Львоу въ нѣдрохъ гробныихъ, пардосъ искои болшими гнѣвнѣиши, и съкрывшоу сѧ въ ꙁемли кореню ꙁломоу, вѧщъшими горкоплоденъ стъбль проѕѧбе.

Ц(А)РСТВО КѠСТАНТЇНА ГНОЕИМЕНИТАГ(О

(ст. 4318) Ибѡ  мръскыи онъ Копронимꙿ, сирѣь | Гноеименитыи Кѡнстандинъ, иꙁъ аспїды ехїдна, прилежно аще кто реетъ, и ѿ скорпїа ꙁъмїи, дроугыи Валтасаръ беꙁстоудꙿныи. Прѣѧтъ властъ ненавистныи кръвопїица влъкъ (ѡ въсѣвидѧщее сл(ъ)нце!), и ц(а)рѧ, и ꙁаконꙿ, л(овѣ)къ ародѣица, отровникъ, о животныихъ ꙁакланихъ радоуѫ сѧ и о жрътвахъ мръскыихъ и прѣ|льстныихꙿ, съпротївнаа, и въ калѣ валѣѫщїа сѧ, и тинѫ ꙗдѫщїа свинїа. Съи рабъ рѣвныи и неоудръжанию, то оубѡ не оумысли ѿ оскръбити могѫщїихъ, то ли же иными иꙁъобрѣтено бывшее въꙁрастити не наи|нааше! Невѣстѫ ꙁлатооукрашенѫѫ и омлаждаемѫѫ, ѧже обрѫи Х(ристо)с, истыи женихъ, напрасно  въсхытивъ ѿ саыихꙿ (ѡ горе!) рътогъ, вдовицѫ прѣстарѫ покаꙁа и сѣтоуѫщѫ. Лоꙁѫ, плънѫѫ гроꙁдъ доброꙁрънꙿныихъ, коꙁелъ, нѣкѫдоу иꙁ лѫга въꙁскоивъ длъгоꙁѫбъ, ис корене ѿрѣꙁа, раꙁби бѡ добротѫ и раскопа ѿ цр(ъ)к(о)вь с(вѧ)щенныѧ обраꙁы, написа же въ тѣхъ мѣсто шаровы и псифїами | драгыѧ лововы и конꙿнаа тицанїа. Не тъкмо же сїа дръꙁнѫшѫ сѧ тръклѧтыимꙿ онѣмъ, нѫ и иноьствоуѫщїихъ, ꙗкы песъ, истѧѕаѫ, ꙗко агнъцѧ, ꙁакалааше лютѣ, волеѫ ꙁакалаемы. Истъщаваахѫ сѧ оубѡ храми рънеьстїи, монастире раскопаваахѫ сѧ, ꙗкы раꙁбоиниьскаа скровища, исплънѣахѫ же сѧ темницѧ свѧꙁаными, и ѿвъсѫдꙋ проганѣахѫ сѧ рънци, ꙗкы мръꙁость.

(ст. 4347) Сицеваа оубѡ ꙁрѧ, Артаваꙁдъ онъ, егоже доспѣвъ прѣдꙿскаꙁа теенїе слова, на бракъ припрѧгшаго себѣ Леовѫ дъщере, и сверѣповарварное въꙁненавидѣвъ м(ѫ)(е)нїе, състави брань | съ нимъ, и покаꙁа его бѣжѫща, и вл(а)д(ы)ка покаꙁа сѧ Гръьскои ꙁемли и ц(а)рь. И пакы въсїашѫ лоуѧ бл(а)говѣрїа, и пакы облисташѫ ꙁарѧ бл(а)г(о)д(ѣ)тныѧ свѣтлости. Въобраꙁишѫ бѡ сѧ (ь)стнїи, и въсїашѫ обраꙁи м(ѫ)(е)н(и)къ Х(ри)с(то)вѣхъ и того рож(дꙿ)шѫ.

(ст. 4358) Нѫ испроси и пакы лѫкавыи Іꙁр(аи)лѣ иꙁбранꙿнааго ꙗко пшеницѫ съмлѣти (не оубѡ, ꙗкоже мнѧ, | доволнѣ мѫенъ быс(тꙿ)), и пакы воева бл(а)говѣрныихꙿ мѫѧ, ꙗко Іꙁр(аи)лѣ Хоурсасаѳемъ, сирскыи сатрапѡмꙿ наѧлникꙿ. то же и кое приклюившее сѧ, слово съпишетъ.

(ст. 4364) Не сътръпѣ ѿпаденїе власти ꙁъмїи. Нѫ оуны, и пострад(а), и примѣси сѧ воеводамъ, и приложи сѧ лъстиѫ, | и надеждами раждеже ихъ, и къ себѣ привлѣе мѣстныѧ кнѧѕѧ и инонаѧлникы, и, силѫ стѧжавꙿ тѧшкѫ, воинъстъвнѫѫ рать съставлѣетъ крѣпкѫ и побѣждаетъ съпостаты. Прѣоделѣ же Артаваꙁдꙋ, и побѣди, и оухвати его жива, и стръмленїе, и ꙗрость, и гнѣвнѫѫ лютость на окааннѣмъ и ꙁлостр(а)стнѣмъ неоудръжано проливаетъ, и оныѧ его оугаси свѣтоносныѧ свѣщѧ. И пакы б(о)гомръскыи облѣе сѧ въ багрѣницѫ, пакы ѕвѣрь скиптра прѣѧтъ, пакы гръкы облада и бывает лютѣишїи Навоуходоносора. то сїе ꙁлосъвратное, непостоанное коло житїа! | Шипокъ едва процвитаетъ, въскорѣ же ѿпадаетъ, тръноносныи же глогъ до многа младѣетъ. Тїтъ видѣ тъкмо дръжавѣ цвѣ|тїе   и въскорѣ въсхыщенъ  быс(тꙿ), не приѧстив сѧ овощию, съи же Гнѫсноименитыи, гнои родоу, быс(тꙿ) длъгоживотънъ (ѡ ѧсти негладкаа!) и овощїе властное пожѫтъ въ сытость. Съи прѣскврънꙿныи иꙁведе ѿ житїа Стефана с(вѧ)щ(е)ннаго иноьствоуѫщїимъ вѣнецъ. Бѣше бѡ крѣпокъ поборникъ с(вѧ)щ(е)нꙿныих иконъ и ѕвѣрѣ лютаго прилежно стрѣлѣѫ и вълагаѫ въ ср(ъ)дꙿце его стрѣлы облиенїа. Кости же добропобѣдныѫ м(ѫ)(е)н(и)цѫ Ефимїѫ  съ говѧждими костми и песїими скврънꙿныи смѣсивъ, пламеню огньномоу прѣдастъ, млънїинаа стрѣла.

Ц(А)РС(Т)ВО ЛЕА, С(Ы)НА КОСТАНТЇНОВ(А)

(ст. 4395) И понеже иꙁвръже нѣкогда д(оу)шѫ оубїистъвнѫѫ Львъ, с(ы)нъ мръскаго, прѣемлетъ скиптра. |

Ц(А)РСТВО КѠСТАНТЇНА, С(Ы)НА ЛЬВОВА,

И М(А)Т(Е)РЕ ЕГѠ

(ст. 4397) Нѫ и Львъ въскорѣ ѿ ꙁемѧ прѣиде, Иринѫ, съпрѫжницѫ своѫ, и с(ы)на си, рожденаго иꙁ неѫ, Кѡстантїна ц(а)рѧ, | оставль ꙁаконꙿны. Сїа оубѡ, събравша мѫжѫ б(о)гоносныѧ, трънїе ис корене иконоборъства истръгошѫ, прѣдꙿложивше бл(а)го(ь)стиваа ср(ъ)дꙿца, и въ браꙁдꙿнахъ олѧдѣвшїихъ сѣмѧ | въвръгошѫ православїа.

(ст. 4406) Въкоупѣ же доволнѣ с(ы)нъ и мати обладаста, и м(а)ти бѣ, по Д(а)в(ы)дѣ, еже въскръмити отрока. | А понеже с(ы)нъ еѫ ц(а)рь оуже растѣше, и юноша бѣ доброрастенъ, навѫсицѫ сѧ емѧ (ибѡ отрокъ младъ остал бѣ ѿ родителѣ своего), примѣсившем сѧ емоу лѫкавыимъ лъстцемъ и сънѣдаѫщимъ ср(ъ)дце его блаꙁънми, ꙗкоже дрѣвеса сладꙿкаа ръвїе дрѣвосънѣднїи, и прѣвъꙁѧт сѧ, и раꙁгръдѣ на ц(а)р(и)цѫ, самъ тъкмо правити имѣнїа въꙁнепщевавꙿ, ѿ ц(а)рскыихъ иꙁгнанѫ творитъ м(а)т(е)ре своѫ и съ неѫ въсего мира миръ и отрокохранителѣ. Ѿтоли же съврати сѧ на непод(о)бнаа дѣанїа, и остриже оубѡ съжителницѫ своѫ цѣломѫдрѫѫ, дроугѫѫ же на съмѣшенїе женѫ въ постелѧ своѫ въведе. Ибѡ каплѣ въсегдашꙿнѣа камень жестокыи пробиваетъ, и вѫсѣницѧ дрѣвное листвїе погоублѣѫтъ, и лъщенїапоꙗдаѫтъ л(овѣ)кы хоудосръды. Нѫ въспренѫ докъсна нѣкогда ѿ коненааго самолюбїа, раꙁоумѣ же, ꙗко обьѧтъ быс(тꙿ) посрѣдѣ ꙁлъ послѣднїихъ, и пакы ц(а)р(и)цѫ оумоли, матере своѫ, | еже кръмити доброкръмныи ц(а)рствїа кораблꙿ.

(ст. 4428) Прѣклони же сѧ словесы с(ы)новними ц(а)р(и)ца Ирїна | и пакы бѣше съ с(ы)номъ, и съ нимъ строаше ц(а)рство, и имѣнїа, и гръьскѫѫ ѧсть. Бѣше бѡ и ѕѣло властолюбива и еже владати жѫждѫщи. Нѫ въꙁг(лаго)лавы шъптанїемъ въ слоуха Евїна, и ꙁлобныи ꙗдъ въ д(оу)шѫ върыгнѫвы, и сътворивъ ѧ въкоусити ѿ дрѣва доброплодꙿнааго, и съмръть наведыи въ мѣсто живота | бесконенаго, и красное прѣложивы въ неоудръжанѫѫ горесть, и сладꙿкое въ жлъь и веселѧщее въ болѣꙁънь, и симꙿ тръокаанꙿнѫѫ въ пѫинѣ потопивыи и въ мори стр(а)стнѣмъ и влънѣ бѣдꙿнѣи. Сице и тогда съвѣтникꙿ и навѣтникъ Иринѣ ц(а)р(и)ци бывъ и привлѣкъ ср(ъ)дꙿце еѫ единовластныимъ желанїемъ и единодръжанїемъ, сътвори ѧ на юношѫ сего ц(а)рѣ съвѣтъ съвѣщати лѫкавъ (ѡ горе!) и беꙁл(овѣ)енъ, егоже ни тигропардосъ, | ни львъ рыкаѫщїи, ни медвѣдъ сверѣпосръдыи, ни ꙁъмїи соуровоꙗдецъ не би съвѣщалъ. Ꙁрѧщи бѡ с(ы)на си не(ь)стно живѫща и на въсе носима по воли своеи, самѫѫ же творити ниьсоже могѫщѫ, о(ть)ценавѣтнѫѫ ѿ сего винѫ обрѣтши, ꙗко не добръ ц(а)рь, нѫ и ꙁаконопрѣстѫпнѣ ои ослѣпи братїамъ о(ть)ца его, подвиже сѧ  лютѣ, въ себѣ ѕвѣровидныимъ обыаемъ и обрѣте | въсѧ повиноуѫщѫ сѧ, не прѣслоушаѫща же никого. И то бѡ не съдѣашѫ рътогохранителїе, скопци скврънꙿнод(оу)шнїи, въсѣхъ ꙁлыихъ дѣлателїе: съшиваетъ навѣтъ (ѡ горе!) на въꙁлюбленаго и нравы прѣдꙿложи. то же по сихꙿ? Спѣше оубѡ ц(а)рь, нѫ съномъ тъмодавцемъ, съномъпо немже не хотѣше добротѫ сл(ъ)н(е)нѫѫ видѣти. Они же въскоишѫ, ꙗкы гаврани окоиꙁметнїи, и оию его лютѣ свѣтъ помрааѫтъ. И ѕѣницѧ оубѡ истицаахѫ иꙁ бръвноу его, и каплѧ | кръвавыѧ окроплѣахѫ одеждѧ его, и градъ съхождааше ѿ оубїиства оупꙋщаемъ. Тъи же ꙁлостр(а)стныи лежаше прѣмѣтаѫ сѧ, видѣнїе (ѡ горе!) оумилено, творѧ плакати и влъкы, тамо оима его иꙁѧтома, тамо оугасшима ѕѣницама его, идеже пръвѣе видѣ сл(ъ)н(е)ныѧ ꙁарѧ. Пор|фирѫ же нарицаѫтъ полатѫ онѫ. Кто толикѫѫ оуслыша тѧшкогнѣвнѫѫ ꙗрость м(а)т(е)рнѧ и мръꙁость на с(ы)нѣ? Ѡле стр(а)сти властолюбиваа! Ни пардосъ гнѣвает сѧ на щенцѧ своѧ сице, ниже тако дивїаетъ на коуѧта своа тигръ, ни ꙁѫбатыи и бѣсныи песъ. Мидїѫ единѫ г(лаго)лѧтꙿ на ѧда своа навѣтовавшѫ, нѫ и сїѫ ѿ скиѳскаго нераꙁоумїа. Единѫѫ юѫ рыбѫ моръскѫѫ ѳинѫ, пїѫщѫ по смръкомъ плодꙿ свои, | ино же никое ни по водѣ, ни по соухꙋ ходѧщее. Ꙁабъвенїе бѡ люто и матерѧ оумолити. Оугасошѫ свѣтлости тогда свѣтоносцꙋ сл(ъ)нцꙋ, | свѣт же не давааше свѣтоꙁаренъ въсесвѣтлыи
свѣтилникъ, смъжарѣаше си бръвно свѣтопитателнаа ѕѣница лоуна, мракъ же распрострътъ бѣ глѫбокъ на многы денѧ. И стихїѫ бѡ самы о бѣдѣ плакаахѫ. Ѡ стр(а)сти, милоуемаа съ оусръдїемъ и беꙁъд(оу)шными! Сице  сїе съдѣавши прѣдръꙁое, она облада и самодръжьствова (се бѡ и желааше), и едина прѣпоаса сѧ самодръжьствомъ.

(ст. 4491) Тогда и красномоу и старомоу Римоу словꙋ и памѧти достоинаа вещь нѣкаа приклюи сѧ. Бѣше с(вѧ)щ(е)ннодѣиствꙋѫ въ немъ с(вѧ)щ(е)нныѫ жрътвы дрꙋгыихъ пръвыи архїереи градъскыихъ Лео, папа же нарицает сѧ гръьскымꙿ ѧꙁыкомъ. Семоу лютѣ поꙁавидѣвше мѫжїе нѣцїи ѿ Рима, съродꙿници Андрїана, прѣжде мала бывꙿшаго папѫ, и крамолнѫѫ боурѧ въꙁмѫтивше тѧшкꙿкѫѫ, ѿ прѣстола и града прогонѧтъ бѣжѫща. Он же наꙁнаменавъ писанїемъ сїа ц(а)р(и)ци | и помощи оулꙋити ѿ неѫ помолив сѧ, посла. Да ꙗкоже раꙁоумѣ сѧ въсѣ въсоуе наинаѫ и творѧ и писати, е|же г(лаго)лѧтꙿ | наинаѫ на водѣ, и ѿвъсѫдꙋ ѿаав сѧ, прибѣже к Карлоу (бѣ же фрѫжьскомꙋ племеню кнѧꙁ Карꙋлъ он, ригы же своѧ кнѧѕѧ фрѫѕи нарицаѫт), и проси ѿ него рѫкы ꙗко великомощны, ꙗко да поможетъ емоу на обидѧщѫѧ его. Прїѧт же сего Карꙋл (бѣше бѡ ѿ дѣда и о(ть)ца хр(и)стїанинъ нарицаѫ сѧ и ьтѫ Х(ри)с(то)вы ꙁаконы), оусрами же сѧ молѧща сѧ с(вѧщ(е)ннослꙋжителѣ, и подастъ емоу пособнѫѫ и великомощьнѫ длань, и пакы постави его въ градѣ и на прѣстолѣ. Ѿ его въꙁмеꙁдїе даѫ Карлꙋ Лео, поставлѣетъ его вл(а)д(ы)кѫ старомꙋ Римоу и вѣнецъ въꙁложї емоу гръьскыимъ ꙁакономъ. Не тъкмо же, нѫ и примѣсивъ ꙁаконы жидовьскыѧ, ѿ главы даже до ногоу масломъ сего помаꙁа, не вѣмъ коими помыслы или кыми оумышлени. Сице оубѡ пръвыи съѧꙁъ | градѡмꙿ раꙁдꙿра сѧ, сице междоу матере и дъщере въниде меь, раꙁдѣлѣѫщи и сѣкѫщи съ ꙗростиѫ юноткѫ доброꙁранѫѫ новыи Римъ ѿ враскаваго, и ветхаго, и прѣстарааго Рїма. И сїа оубѡ полꙋишѫ таковыимъ обраꙁомъ конецꙿ.

(ст. 4526) Ц(а)р(и)ца  же Ирїна много желаѫщи ненависть трїварварнѫѫ онѫ потрѣбити и мръꙁость, ѧже сътвори на с(ы)нѣ, ѿмыти, имѣнїѡмꙿ въсѣ скро|вища истъщи градоу и боурѧ длѫжнѫѫ прѣложи въ тишинѫ, веснѫ ꙁлатѫ пролїавши великыихꙿ даровъ. Нѫ оубѡ видѧи таинаа и раꙁоумѣваѫ и въсѣ въсевидѧщее око и ср(ъ)дꙿца сѫдѧщее вънѧтъ, и видѣ, и ꙋꙁрѣ, и въꙁревнова, и въꙁꙿꙁавидѣ, и въмалѣ сласти властныѧ въкоусившѫѫ пелынꙿноѫ и горкоѫ поръпе ашеѫ и дрождїемъ и гнѣва ꙁаконопрѣстѫповавшѫѫ. |

Ц(А)РСТВО НИКИФОРА ГЕНИКА

(ст. 4538) Въставшоу  бѡ на нѧ нѣкоемоу ѿ синклита, ѿ нароитыихъ и словѫщихъ, емꙋже имѧ Никифоръ, | иꙁгнана быс(тꙿ) ѿ властнаго добродрѣвнаго сада, и въмѣсто пищѫ обїраетъ оуꙗꙁвѣѫщѫѧ ср(ъ)дꙿце болѣꙁни, болѣꙁни оубѡ не  рождъствъныѧ, нѫ напастнаа жѫла, горесть же испиваетъ скръбнѫѫ, ꙗко нищаа вдовица. Сицеваа стръпетное съдѣваетъ житїа. Сице въꙁдаетъ б(ог)ъ обидѧщїимъ.

(ст. 4548) Дръжавѣ  оубо коло ѿ дроугыихꙿ на дрꙋгыѧ прѣтръколив сѧ и прѣвративъ по пѫтихꙿ не|равныихъ, достиѕаетъ нѣкогда горѣ въꙁврътѣвши сѧ и Никифора, л(овѣ)ка оубїицѫ, ꙁлонꙿравна, ꙁлообына, раба ꙁлатоу, ꙁлатолюбца, люта, хоудословца, тъна Мидоу нѣкогда обладавшомоу Фригїеѫ, иже власти градꙿскыѧ продааше, не на славѫ поьсти въ|даваѫ, нѫ на богатство. Имѣше ꙋбѡ ꙁлато на оустнахъ, а вола на ѧꙁыцѣ, ꙁлато на трапеꙁѣ его, ꙁлато въ сънѣ продааше, и оубѡ дроугыимъ сѣтенъ и оунылъ мнѣше сѧ: аще ли же ꙁлата кто принесѣше ꙁнаменїе въ нѣдрохъ, тогда ꙋбѡ, тогда весело око покаꙁовааше и сѣтованїа мъгла не бѣ на лицѡхꙿ. Ѿ сего въсѣкы къꙁни наинааше и нравы, и въсѧ копааше ꙁлообрѣтныѧ льсти, ꙗко да аще где обрѣтает сѧ ꙁлато, истъщит сѧ и къ немꙋ прѣнесет сѧ. Ѡле имѣнолюбїоу! Съи наложи тѧшкыи виꙁантїаномъ товаръ, не леккыи, ни доброповѣстенъ, ни оудобенъ понести, обновленїа ради стѣнъ обетшавшїихъ, еже г(лаго)лѧтъ дикерато сего бира властеле. Сътѧѕаѫ же въсѣ, клюи ꙁатварѣаше, не иꙁносѧ | ни сребро, ни ꙁлато, ни добротканꙿныѧ одежды, и сїе г(лаго)лемое приами вънѣшними: „Многы слѣдовы покаꙁоуѫ имѣнїи въходѧщїихъ, исходѧщї|ихꙿ же ни мало нї иꙁдаваемыихъ”. Лиши же и воѧ ѿ длъговъ ихъ, сирѣь ѿ оурока ихꙿ. Ѿ сего быс(тꙿ) роуꙗнїе ꙁлогласно и крамола гоубителнаа, и сътекше сѧ въкоупѣ съ веплемъ непод(о)бныимъ ц(а)рѣ Варданїа, тогда воеводꙿствоуѫщаго, быти молѣхѫ, приносѧще и нѫждѫ. Он же не вѣды стръмленїе окаанꙿныѧ ѧсти и скоросъвратнѫѫ | еѫ волѧ оусъмнѣв сѧ, л(овѣ)коу б(ож)ию нѣкоемоу приходитъ и б(о)гоносцоу и д(оу)ховными свѣтлостми богатно оꙁарѣемоу, и ꙗвлѣетъ съкръвенаа и въсѣ скаꙁоуетъ, и крамолѫ, и мѧтежꙿ, и людꙿскѫѫ нѫждѫ. Оуслыша же сїа сѣдыи и оумомъ и власы кикнос д(оу)ховныи, въспѣваѫи б(о)ж(е)ствнаа, ѿби же его, и накаꙁа ниьсоже новотворити: „Да не и онихъ, – ре(е), – ѕѣницъ лишиши сѧ, и въсѣ погоубиши и ꙁатрыеши”. Видѣ же оꙁлобивша сѧ Варданїа старецъ, и видѣ дръжѫщѫѫ дилкы конѣ его, и приꙁвавъ абїе воеводѫ: | „Ты оубѡ прѣкрасныи, – ре(е), – и прѣвеликыи военаѧлние, не полоуиши власти, аще и тъмами троудиши сѧ. Ѿ повиноуѫщїих же сѧ нѣцїи твоеи длани поасомъ прѣпоашѫт сѧ самодръжꙿства. Видиши ли твоѧ пособникы оны трї мѫжѧ, имже сѫтъ имена Лео, Ѳѡма и Мїхаилъ? ѿ сихъ мѫжїи Лео пръвыи власть прѣиметъ, а по немъ къ Мїхаилоу дръжава прѣидетъ, ѳѡма же третїеи продръꙁнетъ, оубѡ оусръднѣ и ц(а)рствїа имѧ къ себѣ привлѣетъ, нѫ обае не на концъ иꙁвести волѧ своѫ въꙁможетъ, оныим же ꙁарѣмъ оугашенїе прїиметъ”.

(ст. 4607) И сїа оубѡ събышѫ сѧ въ врѣменехꙿ своихъ, ꙗкоже д(оу)ходвижнаа въꙁгласи трѫба. Хоудословесныи же ц(а)рь Никифоръ съ блъгары | блиꙁъ Истра живѫщими, брань крѣпкѫ съставль, сънѣдъ орѫжиоу быс(тꙿ) и брашно мею. Ставракїоу, с(ы)ноу своемоу, оставль скиптра. Нѫ и Ставракїе въскорѣ скона сѧ, на тоижде копїемъ прободенъ бывъ брани и ѿпадъ ѿ кръви ранꙿныѧ.

Ц(А)РСТВО МИХ(АИ)ЛА РАГАВЕА

(ст. 4616) Михаилоу же ꙁасмїа сѧ Рагавеоу дръжава, Нїкифоровы дъщере мѫжоу Прокопїѫ. Видѣ же тогда Виꙁантїа д(ь)нь свободенъ, беꙁ кръвїи, и ꙁакланїи, и нѫждꙿныихъ хыщенїи, немраенъ, и немѫтенъ, и не темнѣѫщъ мѫжооубїистъвныимъ и мраныимꙿ и мѫтныимъ облакомъ. Видѣ тогда Виꙁантїа д(ь)нь свободенъ и свѣтлости бл(а)гыихꙿ и дарѡвъ лоуѧ. Бѣше бѡ добрыми Михаилъ въсѣми сїаѫ и свободенъ мѫжъ, и тихъ, и кротъкъ, не о кръвихꙿ веселѧ сѧ, ни радꙋѫ сѧ о оубїиствохъ, нѫ ограда б(о)гонасажденꙿнаа, нѫ пажитъ бл(а)г(о)д(ѣ)тнаа, порода | напааема водами б(о)готоными.

(ст. 4629) Нѫ и пакы ѿпаде шипокъ прѣжде аса, ꙗкы ꙁлакъ, росоѫ кръмимъ, оусвѧде и прѣиде, ꙗко цвѣтъ ꙗви сѧ ѿпадъ, и ꙗко дымъ, и ꙗко сънъ. Въꙁыде же плѣвелъ, ѧстыимꙿ растѫщи трънїемъ и глогъ сверѣпожѫленъ, оуꙗꙁвлѣѫщи ср(ъ)дꙿца. Льв бѡ ꙁлоименитыи наскои на власть, мѧсоꙗдца лютыи Х(ри)с(то)вѣхъ овецъ. И оубѡ ц(а)рь | Мїхаилъ дръꙁость м(ѫ)(и)т(е)левѫ и стръмленїе оувѣдѣвъ и ѿстѫпленїе, самъ волеѫ оустѫпаетъ ѿ многоꙁавистнаго прѣстола, исплънѣѫ и въ семъ Х(ри)с(то)вы ꙁаконы б(о)ж(е)ствныѧ, и гонителю ꙗвль сѧ тъенъ дроугыи касторъ. Г(лаго)лѧт бѡ древнїих съписатель книгы, ꙗко с(тꙿ) ꙁвѣрь на соуши касторъ нарицаемъ, и сегова полѕоуѫтъ ꙗица плодꙿнаа, сирѣь таинїи | оуди, на ѿгнанїе нѣкыихꙿ стр(а)стеи неисцѣлныихꙿ. Еже вѣдѧще мноѕи ѿ ловѧщїихъ ꙁвѣрѧ животное гонѧтъ мрѣ|жами леноплетными, и псы бръꙁыѧ прїемше съпоспѣшникы, касторъ же, вѣды враждꙿнѫѫ винѫ и видѣвъ, ꙗко неиꙁбѣжны ловѧщїихъ сѣти, сѣменꙿныѧ ѿгриꙁъ и дѣтотворныѧ оуды, помѣтаетъ хотѣщїимꙿ, он же ѿтиетъ бѣжѫ. Ѿ сего оубѡ лиха въсѣ: и теенїа, и гоненїа, и тонотнаа прѣплетенїа, и песїа теенїа.

Ц(А)РСТВО ЛЬВА АРМЕНИНА ИКОНОБОРЦА

(ст. 4655) Сице и Мїхаилъ оставлѣетъ вѣнецъ волеѫ ѕвѣрообраꙁномоу Львоу, ꙁлоименитомоу, иже бѣ ѿрасль ꙁлорастна | ѿ прѣдѣлъ арменскыихꙿ. И пакы оживе лютыи коренъ пръвааго трънїа, пакы иꙁнесе ѿрасли острѣишѫѫ пръвыихꙿ и ꙁлатыи плодъ ꙁапрѣти подавити, и пакы ꙁъмїева опашъ | подвиже сѧ. Мръꙁость, г(лаго)лѧ, иконоборства, ꙗко ꙁъмїи великъ поплъꙁѣ, страшенъ ꙁїаѫщъ, и посвиста поглътити пакы цр(ъ)к(о)вь, ꙗко птенцѧ гнѣꙁдныѧ птици малоперѣи. С(вѧ)т(ыи)хъ бѡ и Х(ри)с(то)вы иконы отрываахѫ сѧ, варомъ помаꙁовахѫ сѧ, огнемъ съжиѕаахѫ сѧ, иꙁыскаахѫ сѧ врътпи и жилища цр(ъ)к(о)внаа и храми д(оу)шъ живѫщїихꙿ агг(е)л(ъ)скы, и весь проганѣаше сѧ поклонꙿникъ (ь)стныихꙿ иконъ. Рыдааше же тогда и Сїѡнъ, б(ож)иа дъщи, и слъꙁѫ каплѧщи, планѫѫ носѣше риꙁѫ, въмѣсто же красоты невѣстныѫ вдовъства одеждѫ. Сѣтꙋаше тогда и ликъ ѕвѣꙁдъ н(е)б(е)сꙿныихъ и на ꙁемѧ въꙁирааше темныма оима.

(ст. 4676) Съи родъ Мїхаиловъ тъщѫ сѧ ꙁатрыти, плодотворныѧ оуды с(ы)на его иꙁрѣꙁа Никиты, да не како дѣтѧ родитъ нѣкогда и семоу съпротивит сѧ. И оубѡ сынъ Мїхаи|ловъ скопленъ бывъ, по|слѣди архїереи новомоу Римꙋ быстъ, наре(е)нъ бывъ Игнатїе въ прѣложени житїа.

(ст. 4682) Съи ѕвѣрь лютыи, рыкаѫщїи Львъ, въспомѣноуѫ въ себѣ с(вѧ)щ(е)ннаа проре(е)нїа дивнааго оного старꙿца, ꙁлатоперааго кикноса, и боѫ сѧ Мїхаила, иже бѣ ѿ Аморїа, да не къ немоу коло властное прѣпадетъ, * свѧꙁана ꙁатвори его въ темници твръдѣ и раꙁсъматрѣаше въ себѣ, како погоубити его. | Нѫ немощенꙿ*въсѣкъ л(овѣ)къ къ б(ож)иимъ дланемъ, нѫ маломощна крѣпость ꙁемнородꙿныихъ, б(ог)ъ же великомощенъ и великомышанъ, и кто оубѡ прѣоделѣетъ силѣ его! Мих(аи)л же, надѣѫ сѧ проре(е)ныимъ доброѧꙁыныимъ старцемъ и прор(о)комъ, ѿкры, и ꙗви, и обнажи съкръвеное къ хранителю домомъ ц(а)рскыимъ, папїа же нарицает сѧ тъ по гръьскомꙋ ѧꙁыкоу, и съ нимъ и тѣмꙿ дѣло съставлѣетъ и ашѫ навѣтнѫѫ растраетъ дръжѫщомоу. | И оубѡ въводѧтъ нощїѫ съ поѫщими щитникы и копїиникы, мѫжѧ и орѫжноносцѧ, иже нападꙿше на ѕвѣрѣ лютаго, сконаваѫща слоужбѫ оутръниныихъ пѣснеи, меи съсѣкошѫ его и ꙁаклашѫ, ꙗко агнъца.

Ц(А)РЬ ГРЪКѠМꙿ МЇХАИЛЪ

(ст. 4706) Мїхаил же бываетъ вл(а)д(ы)ка въмѣсто свѧꙁнѣ и свободенъ ис темницѧ, ц(а)рь и самодръжецъ. И сїа оубѡ такова, а ꙗже по семъ каа? Ненавидѣше оубѡ и Мїхаилъ с(вѧ)тыѧ иконы, нѫ не ненавидѣше покланѣѫщїхꙿ сѧ имъ, ниже плътї ихъ ранами обарѣаше. Въ не малыихꙿ же оубѡ погрѣшивъ бранехъ, агарѣномъ игра и поношенїе ꙗви сѧ, иже гръьскыѧ плъкы раꙁбиваѫще ѧсто и плѣнены ѿводѧще сихъ инонаѧлникы, страшлива и мѧкосръда нарицаахѫ | дръжѫщаго. Ѿ сего имѣше | Мїх(а)илъ болѣꙁни сръденыѧ, и бѣды д(оу)шегоубныѧ, и скръбныѧ горести, лютыимъ бѡ и ꙁлотворныимъ ꙁловѣрїемъ недѫговааше, ѿрѣваѫщїимъ его ѿ б(ож)ию оию. Многыим же ꙁлымꙿ, нападаѫщимъ на нь и обраꙁомъ многомѫтнааго морѣ оустрашаѫщимъ его, лютѣишаа дъхнѫ великомѫтнаа боурѣ и тогово сътрѧсе ср(ъ)дꙿце ꙗкы ладїѫ. Ибѡ Ѳѡма, егоже прѣжде слово въспомѣнѫ, л(овѣ)къ многокъꙁненъ и огнѣнъ дръꙁостїѫ, воинꙿстъвнѫѫ събравъ крѣпость ѿвъсѫдоу, орѫжникы кръви рады, твръды и храбросръды, оубїицѧ, силны, бл(а)годръꙁновенны, дръꙁоратны наскои на Мїхаила съ великыимъ | стръмленїемъ, ꙗко вепръ иꙁ лѫга и дѫбравы многодрѣвныѧ или щенецъ въ горахъ питаемыи лъвицѫ кръволюбныѧ, и въсѧ Ѳраьскыѧ обꙿстѫпль градовы корабниьскыми силами и рѫкоѫ пѣшїихъ ратникъ, и въсѣко оꙁлобленїе наведъ имъ тѧшко, и поработивъ ихъ, и раꙁоривъ, и раꙁдроушивъ, до самого доиде град(а) славнааго.  Нѫ аще б(ог)ъ въсесилныи мрътъвныимъ съпротивит сѧ, то съставоу паѫинꙿнꙋ тъенъ весь съвѣтъ и дѣло. Б(о)ж(е)ствное оубѡ Ѳѡма съпособьствоуѫще емꙋ не имы, на пѣсцѣ навѣтныѧ стлъпы ѕиждааше и на нетвръдѣмъ въдрѫжааше своа | основанїа. Тѣмъ и ѕиждемое ис корене въꙁрѫти сѧ , и оубїиствы оскврънивъ тоговѣ ратолюбнѣи рѫцѣ, и копїе въсѣко оръвлено кръвми сътворивъ, коне|нѣе оухващенъ бывъ, лишает сѧ оию, и оугасошѫ емоу добросвѣтлїи свѣтилници онїи, и по семъ меи лютѣ съсѣенъ быстъ.