Text Corpus - Manasii
Текстов корпус
ПРѢМѪДРАГѠ МАНАСЇА И ЛѢТОПИСЦА СЪБРАНЇЕ ЛѢТНО 1
Заглавие на латински:Manasii
Жанр:Летопис
Автор:Константин Манасий
Преведен?:да
Дата на ръкописа:14 в. (1336-1340 г.)
Дата на превода:14 в.
Дата на преписа:14 в. (1336-1340 г.)
Правопис:Среднобългарски
Име на ръкописа:Манасиева хроника
Хранилище на ръкописа:ГИМ, Москва
Сигнатура на ръкописа:Син 38
Нормализиран?:ненормализиран
Страници:38-131
doc_iddoc_166

аПРѢМѪДРАГѠ МАНАСЇА И ЛѢТОПИСЦА СЪБРАНЇЕ ЛѢТНО, Ѿ СЪꙀДАНЇА МИРꙊ НАИНАѪЩЕЕ И ТЕКѪЩЕІ, ДО САМОГО ЦАРСТВА КИР НИКИФѠРА ВОТАНИѠТАб

(ст. 1) Д(оу)ша оубѡ тинолюбиваа имѣнїѡмꙿ вънимает и въсѣьскы пеет сѧ еже полоуити желанїе. Ты же, д(оу)ше ц(а)рскаа и словолюбиваа, присно жѫждѫщи раꙁоума, и слова, и накаꙁанїа, книгамъ прїсно прилежиши и наслаждаеши сѧ въ книгахъ, и бывает ти жиꙁни въсе врѣмѧ слово. Иг понеже оубѡ въжделѣлъ еси, ꙗкы питателник словоу добросъставленоу тебѣ и иꙁвѣстноу писанию иꙁложеноу быти, ꙗсно скаꙁоуѫщее древнѣа словеса, и которїи обладашѫ испръва и даже до где достигошѫ, и которїи ц(а)рствовашѫ и даже | до колико лѣтъ, мы оубѡ въспрїемлемъ тѧготѫ троуда сего, аще и нѫждно дѣло и троудно с(тꙿ). Оутѣшаѫтъ бѡ нашѫ ѧже въ словесехъ трꙋды велицїи дарове твои и любо(ь)стие твое, и троудꙿнааго вара и болѣꙁнънаго дарове прохлаждаѫтъ въдавае|мїи ѧсто.

(ст. 18) И сїа оубѡ ꙁде ми и до сего да прѣстанѫтъ, да не како подꙿхыбно въꙁмънит сѧ нѣкоторъимы слово, и, помыслъ оставлъше, дроугаа ꙋслышати потекѫтъ. Мноѕѣмъд, написавшимꙿ же, и лѣтописавшимъ, и потъщавшим сѧ оубѡ иꙁрещи правѣ и истинꙿнолюбнѣ, дроуг же съ дроугомъ неслино сїа съписавшемъ, мы прѣдꙿтекше мнѧщїих сѧ болшими вѣдѣти иꙁвѣсто и пае истинъствовати, еже по силѣ нашеи съвръшаемъ тебѣ.

ꙀА(Ѧ)ЛО . Д(Ь)НЬ А 

(ст. 27) Б(ож)ие въсесъвръшеное и мироѕиждителное слово небо беꙁъѕвѣꙁдное приведе въ наѧлѣ, бесислъноѫ добротоѫ сїаѫще лоуами б(о)ж(е)ствъными, и ꙁемѧ въсепитателницѫ, и съ ними свѣтъ. Ꙁемѣ же неоукрашена и невидима бѣ, и тъма належаа|ше глѫбокаа на тоѧ плещоу. Свѣтоу же въсїавшоу и повъсѫдоу пролїавшоу сѧ, и свѣтлостїѫ исплъненомꙋ и свѣтоꙁарноу д(ь)ню бывшоу, ꙗвишѫ сѧ прѣжде невидимаа, и мранаа тъма прогнана бъстъ сїанїемъ свѣтлыихъ лоуь. Въ сихъ оубѡ прѣтее пръвыи д(ь)немъ.

Д(Ь)НЬ В

(ст. 38) Окоу же въсїавшоу дьнѣ вторааго, н(е)бо второе оутвръди прѣмѫдрѣ, егоже ꙁемныимъ въсекровенъ съдѣлавъ покровъ, наре(е) твръдь б(ог)ъ доброхѫдожныи, пае пръвыѫ беꙁꙿѕвѣꙁдныѧ, вторѫѫ дроугѫ твръдь. Тогда и въселитное естьство водное и беꙁдꙿны раꙁдѣливъ, и ово оубѡ горѣ къ высотѣ недовѣдомѣи лекцѣ въꙁнесъ, ово же на ꙁемли оставль, постави по срѣдѣ сих небо ꙗко прѣградѫ и ꙗко твръдѫѫ стѣнѫ. Ѕѣница же оубо ꙁахождааше д(ь)ню второмоу, а третїи пакы въсїавааше.

Д(Ь)нь Г   |

(ст. 49) Ио пакы хѫдожникꙿ въсеѕиждитель прѣмѫдрыи дрꙋгыимъ вънимааше дѣломъ. И понеже оубѡ проливааше сѧ по ꙁеми въсеи елика ѿ н(е)б(е)сꙿныихꙿ водъ остала бѣ вода и въсе лице еѫ покрывааше еꙁеръствоуѫ, въсе пролитїе | въедино съвъкоупи вънеꙁаапѫ, юкоже нѣкто млѣка бѣла влагѫ слаткопролитнѫ, ꙗко да оусыритъ и сырныи крѫгъ сътворитъ. Ѿдѣлившоу же сѧ оубѡ пръвѣе належѫщомоу, ꙗви сѧ лице ꙁемное, и красота въсїа камению, и горамъ и бръдомꙿ глѫбокодолныимъ. Ѿ сего оубѡ съставъ весь водныи морѣ наре(е); соушное же естьство, елико каменїемъ съставлено и елико тлъстобраꙁдꙿно, ꙁемѧ хытрецꙿ наре(е) б(ог)ъ въседѣтель. | Прѣмногѫѫ же своѫ силѫ ꙗвлѣѫ, не въсїавши еще ꙁари исполина сл(ъ)нца, многораꙁлиномоу повелѣ былию проѕѧбсти, ово оубѡ на сладость тъкмо и красотѫ оима, ово же и живопитно и сѫщимъ на ꙁеми потрѣбно. Тогда пръвѣе красотами ꙁемѣ оукраси сѧ, пае отроковицѫ младѫ въновѣ оуневѣщаемѫ, ꙁлатоносѧщѫѫ и сїаѫщѫѫ пъстротами бисерными. Сїааше ꙗкоже бл(а)гоѧханꙿныи шипокъ. Ꙗкоже шаръ многораꙁлиныи въсѫдоу смѣаше сѧ, бѣлоꙁрана и въсебагръна, ръвлена же инѫдꙋ. Ова оубѡ багръна пае шипокъ ꙁрима бѣхѫ, ова же бѣлѣахѫ сѧ и слатцѣ сїаахѫ. Бѣше кринъ снѣгообраꙁныи, бѣхѫ агалиды. Иакинѳъ | въсхождааше, бѣше и наркисоу доброта и въсе пръвоносїе пролѣтныихꙿ даровъ. Въꙁращаахѫ класи отѧкени пшеницеѫ. Бѣше просо модролистъвно стъблїемъ колѣблѧ. Добра въсѣ и росна и доброты лоуами богатѧща сѧ и ꙁемѧ обьѧхаѫща, раствореными бл(а)гоѧханми. Распростръта | бѣ трѣва | мѧкꙿка ꙁеленѣѫщи сѧ и говѧда кръмѧщи, конѧ питаѫщиꙗ и воловы роснаа пажить. Таковѫѫ красотѫ прѣиспъщренѫ ꙁемлѣ ношааше, таковоѫ одеждеѫ доброцъвтѫщеѫ и добротканꙿноѫ облѣена бѣ. Бѣхѫ и множъства садовїамъ, проѕѧбаахѫ же и дрѣвесамъ добролистъвнаа и доброцъвтѫщаа и овощноноснаа вѣиꙗ. Бѣше и аблани доброрастныѧ и свѣтлоплодныѫ стъбль, маслины тоукотоныѧ и оуслаждаѫщѫѧ смоквы, тополїе тлъстостьблъное, елїе, дѫбїе, брѣстїе. Приложи сѧ нѣкыи тополовꙋ вѣтръ листвию и сладокъ шъпетъ творѣаше листвїемъ . Тамо бѣ и ерѣша добраа, и финикъ медовныи, гроꙁднаа мати виноградъ, и състави лоꙁнїи, и гроꙁдъ, мъстъ тоѧщїи, растѣше на лоꙁахъ. Въсѣ съвръшеноплодна и прѣсъвръшена въсѣ; ниьсоже бѡ неодаровано и несъвръшено приведено бысть. | Въ сихъ же оубѡ ꙁаиде и свѣтъ д(ь)нѣ третїаго.

Д(Ь)НЬ Д 

(ст. 101) Въсїавааше же лице етврътааго д(ь)нѣ, и пакы дѣлѡмꙿ наѧтокъ, и повелѣнїе ѕиждителево небоу добровѣнаноу ѕвѣꙁдами быти. Тогда ѕвѣꙁдноѫ небо добротоѫ просъвтѣ сѧ, ꙗко одежда бисрїемъ обниꙁана и ꙁлатотканꙿнаа риꙁа и ꙗко тканица, оукрашенаа сїаѫщїимъ каменїемъ. Тогда пръвѣе въсїа ѕѣница д(ь)невнаа, великыи исполинъ сл(ъ)нце, иже живопитателныи свѣтилникъ, истоникꙿ свѣтоу неиꙁдаемыи, домъ огнѣ беꙁдръвнааго. Тогда пръвѣе наѧтъ свѣтити нощь лоунꙿнꙿыи бѣлосвѣтлыи и свѣтоносныи крѫгъ, скороопꙿходныи и въсесвѣтлыи и многоꙁраныи и съвръшеныи. Тогда пръвѣе небо ѕвѣꙁды великыѧ до|броокрѫглы видѣ и прѣдꙿспѣваѫщѫ дрꙋгъ дроуга и оукрашаѫщѫ его, ꙗко цвѣтїе ѧдолїа.

ИМЕНА ЅВѢꙀДЪ ВЕЛИКЫИХꙿ

(ст. 116) Кронъф бѣше модръ, оловѣнъ обраꙁом; блъщаше сѧ Ꙁевсъ, ꙗко сребро; Ар же пламененъ ꙁрѣше сѧ. Сїааше Сл(ъ)нце, ꙗко свѣтлое и доброкоренное ꙁлато. Съвтѣ|ше же сѧ, ꙗко каситеръ, крѫгъ, Афродитинъ; ꙗко мѣдь ръмноꙁранаа. Ермїе сїааше; свѣтло, ꙗко иелъ, сїааше Лоуна. Сице одежда н(е)б(е)сꙿнаа прѣиспъщрена ꙁрима | бѣ. Кронъ модрѣаше сѧ, ꙗко акинѳѡвъ ꙁракъ; ꙗко кринъ бѣлѣаше сѧ Ꙁевсъ. Ар же ꙗко огнь, ꙗко шипокъ ръвленыи сл(ъ)нце сїааше; ꙗко бѣлоцвѣтнаа анагалида съвтѣше сѧ д(ь)ньница. Ꙗко цвѣтъ ръмноꙁраныи Ермїе блъщаше сѧ. Наркисъ добролиственъ ꙗвлѣаше сѧ лоуна. Таковаа нѣкаа цвѣтнаа пъстрота небо оукрашааше, такова нѣкаа належааше н(е)б(е)сꙿномоу лицоу многоꙁранаа и радостнаа и доброꙁранаа красота. И врътоградꙿ новонасажденъ небо творѣаше, емоуже врътоградарь б(ог)ъ, ꙗко садовїа же и ѿрасли, [ꙗ ]коц, цвѣтїа многораꙁлинаа ѕвѣꙁдꙿныѧ свѣтлости. Тогда  пръвѣе сл(ъ)нцоу въсїавшоу и просъвтѣвшоу сѧ, ꙗвлъши же сѧ красотѣ н(е)б(е)сꙿнѣи и добротѣ д(ь)невнѣи, послоужишѫ повелѣнию сътворшаго и прѣклони|въ, съвръши д(ь)нь етверътыи. Сице оубѡ съвръшишѫ сѧ ꙗже о ѕвѣꙁдахъ, и оуинено быс(тꙿ) сл(ъ)нце, ѕвѣꙁда д(ь)нь съдръжѫщїа, лоунꙿнꙿое же бръвно просвѣщааше нощь.

Д(Ь)НЬ Е 

(ст. 142) Животно же нї едино живѣше на ꙁемныихꙿ широтахъ, ни по водѣ пловѫщее, ни по соухꙋ ходѧщее, ниже по аероу летѧщее. Нѫ въсесъвръшеныи б(ог)ъ водному есть[с]твоу*, крѣпос(тꙿ) | въложивъ од(оу)шевленѫѫ и силѫ рождьстъвнѫѫ, живѣ д(оу)ши | повелѣ ѿтѫдоу проиꙁыти, ꙗко ис рѣва въновѣ ꙁаѧтыимъ младенцемъ болѧщаго и обрѣмененꙿна рож(дꙿ)ствомъ съвръшенаго отроѧте, ꙗко сѣмѧ бѡ б(ож)ие повелѣнїе въпадꙿши водотоныѧ строуѧ творѣаше многоплодны. Ѿ сего прѡстокрилнїи птище аеропарнїи имѣахѫ свободно перо, на лѣтанїа обръꙁаа, и лекцѣ въꙁвышаахѫ сѧ къ широтамъ въꙁдоушныимъ, оптиѧще пролитїа его тенкопролитнаа. Ови оубѡ великокрилни и великобедри, и клюатонокти, и ꙗко стрѣ|лы ноктѧ протѧжѫще, остры клюновы имѧще пае ножовъ, имже хотѣаше сънѣдъ мѧса быти и дроужина быти на сънѣденїе плътемъ, птицами владѫщїи орелъ, ꙗстрѧби соуровоꙗдци, и въси, имже нѣстъ потрѣбенъ огнь, плъть ꙗдѫщимъ. Ѿ сего птицѧ пѣснивыѧ и былїа ꙗдѫщѫѧ, малоперыѫ и хоудотроупныѧ, раꙁлино въꙁглашаахѫ и въ раꙁдолїахъ криахѫ и дрѣвеса оглашаахѫ: дроꙁгове, славїе, брѣгорыѧ синицѧ, скворци и въсѣко перо, селнаа былїа опходѧщее и ѿтѫдоу нетроуднѫѫ сънѣдь и краснѫ събираѫще. Тогда и ѕвѣрїе на ꙁемли, ꙗвишѫ сѧ страшнїи: львове | ѧстогривїи, медвѣди, пардоси, тигри, коꙁы стръмоꙁѫбыѧ, птищоноѕїи ꙁаѫци, и пси остроꙁѫбїи, и твръдопръсыи елефантинъ, и въсѣка птица, и въсѣко плъꙁаѫщее, елико въ водахъ живетъ, и елико въ мори, и елико въ горахъ въкоупѣ. Толикыми же животными | мокрѫѫ исплънивъ и соушѫ, еще же и нерѫкотканꙿнѫѫ одеждѫ, аеръ, егоже б(о)ж(е)ствныихъ испрѧдошѫ пръстъ тенкодѣланїа, ꙗко | градꙿ твръдонырѣнъ и пространъ распростеръ плътосънѣдныимъ птицамъ и былїа ꙗдѫщимъ, д(ь)нѣ съвръши теенїе пѧтааго.

Д(Ь)НЬ Ѕ

(ст. 181) Шестыи  же пакы облиставааше д(ь)нь шипкоꙁраенъ, и врътоградꙿ добродрѣвенъ богъ насаждааше, не мотыками раскопавъ, ни рылми, ни раꙁоравъ добротѫ прѣкрасныѧ ꙁемѧ, ниже дланми насадительными, нѫ словомъ единѣмъ. И дрѣво въсѣко проѕѧбааше доброплодно тамо, бл(а)говонꙿно, добросѣнно, листъвно, добровѣтьвно и слаткоѧханꙿно. И кто оубѡ добротѫ едемъскѫѫ прѣдꙿ лицемъ прѣдꙿ поставитъ? Ово бѡ стъблїа садовїамъ бѣхѫ овощнꙿоносныимъ, ово же множъство дрѣвесъ бл(а)гоѧханꙿныихь и присноцъвтѫщихъ, ово медотонаа проѕѧбаахѫ овощїа, ово же на кра|сотѫ иꙁращаа|хѫ небесемъ тънаа высотоѫ дрѣвеса, елшїа водами питаемаа, и островръхое елїе, прѣвысокаа тополїа, и кипарисїа, и брѣстїа. Листвїа съражаахѫ сѧ въкоупѣ дрѣвнаа, вѣиꙗ съмѣшаахѫ сѧ и съединѣахѫ сѧ стъблїа. Под(о)бѣхѫ сѧ ꙗкоже самохотнѣ дрѣвꙿнаа листвїа пригръноуща сѧ дрꙋгъ съ дроугомъ съплетенми любеꙁнѣишими. Сл(ъ)нце въсїавааше  и къ садовию приближаѫ сѧ, смѣтааше долоу тихо листвїе ихъ и кротко, елико же ѧстина ѿвръꙁааше сѧ листвию. Въсїаваахѫ шипкѡмъ доброты, и кринѡмꙿ съвтѣше сѧ бѣлость. Небодливи же и бес трънїа шипци они, нѫ елико багро и бѣлоꙁрано въ нихъ, ꙗко ѕвѣꙁда лоуѧ испоущаѫщи сїааше ѿ ꙁемѧ. Ово ꙁемное лице ꙁеленѣаше сѧ трѣвами, ово же модрѣаше сѧ, ово же смѣаше сѧ росокапльными цвѣтовъ. И много | раꙁлиными доброꙁраїи ꙁефиръ тиходыхателныи подыховааше ѿвъсѫдоу, и цвѣ|тными вонѣми наплънѣаше въꙁдоухъ.

О ДРѢВѢ РАꙀꙊМНѢМꙿ

(ст. 210) Посрѣдѣ же сихъ  животное дрѣво проѕѧбе, бл(а)г(о)д(ѣ)тми цъвтѫще, добролистъвно и красно. Воднаа мати же истоникъ ѿ долоу истицааше и добродрѣвное едемꙿское напааше село, и садовнаа | оптиаше коренїа и ѿрасли и цвѣтнаа мѧкаа поквашааше стъблїа. Ѿтѫдоу же на етыри наѧткы раꙁдѣлѣѫщи сѧ бываетъ мати рѣкамъ великолитныимъ. Рѣкы же оны гласомъ и ѧꙁыкомъ сиръскыимъ нарицаѫт сѧ Фисонъ и Геонъ, Фора же въ нихꙿ третїа, а етвръта с(тꙿ) Едекелъ, по елинъскомоу же ѧꙁыкоу Гангїе, и Нилъ великыи, Ефрат же и Тигръ. И Гангїе оубѡ опходитъ ꙁемѧ Евилатскыѧ прѣдѣлы (тамо же ꙁлато обрѣтает сѧ и камень ꙁеленыи. Ꙁлато же оно нескврънꙿно и съвтѧще сѧ и блъстѧще). Нил же бѣлостроуиныи опходитъ Еѳїопїѫ и тлъстобраꙁдныѧ нивы егѵ̈петскыѧ бл(а)гопищными напаѧ стрꙋꙗми, | творитъ доброплодны. Тигръ же, нисходѧ, ꙗко стрѣла, съ шоумомъ и клопоты творѧ и роуанїа тѧшкаа, въ селѣхъ сѫщїихъ прѣмо ꙁеми асирїистѣи теетъ.

(ст. 231) Таковое же селенїе красно насадивъ и наплънивъ дрѣвесъ, съꙁда и л(овѣ)ка въседѣтелныма дланма, пръстныѧ и бренꙿныѧ и каломъ съмѣшеныѧ тѧготы. Дыханїе же въложивъ животно ꙁемнои плъти, и съвръшена л(овѣ)ка дыханꙿна съдѣлав и съставлена ѿ д(оу)шѫ и тѣла сътворивъ, и оумъ даровавꙿ | емоу своеволнаго раꙁоума, и по под(о)бию своемоу съꙁдав и по обраꙁоу, въселѣетъ въ едемъстѣмъ добросад|нѣмъ селѣ, ꙗкоже въ25 рътоѕѣ бисеръ, дроугыи въ мирѣ миръ, мала оубѡ | видѣнїемъ, ꙗко иꙁѧщныимъ велиьствомъ, поьстиѫ же лоуьша велми ѿ мира. Сего Адамъ, ꙗко ѿ ръмныѧ пръсти съꙁдана бренꙿнааго, ѕиждитель наре(е) сѫщьства. И поставль едемъстѣи добротѣ пръвожителѣ, ѿ въсѣхꙿ ꙗсти овощїи повелѣ дрѣвныихъ, къ садоу же раꙁоумномꙋ ни рѫкоу приложити. Тогда и въсе кроткое, и въсе питомое въкоупѣ, и въсѣко бѣжѫщее въ ѧдолїа многодрѣвнаа приведе животно къ Адамоу, по ꙁеми ходѧщее и по въꙁдоухоу парѧщее, ꙗко да прїимѫтъ имена ѿ него къ естьствомъ прилина. Приводѣше сѧ львꙿ ꙁиꙗѫщъ, юнцемъ гоубитель, медвѣди гроꙁнооцї и прѣпъстрїи пардоси, елене пъстрокожнїи и ѧстоопахыѧ лисицѧ, елефантинъ твръдоелыи, опа|шїѫ клатѧ, и юнецъ роговы биѧи. Прихождааше ерѧбица, рьмнѣ ноѕѣ имѧщи и клюнъ, скворци ръноперїи фръковы простираахѫ и блъсковы нѣкыѧ бѣлости ношаахѫ. Добротѫ покаꙁоуаше паоунь ꙁлатокрилныи, сїааше пъстротами69 многами и ꙁлатѣаше сѧ фръкомъ, блъщаше сѧ багроꙁранѣ въ паꙋни шарѣ, и цъвтѣше посрѣдѣ, и ꙁлато, ꙗко око сїаѫще, и врътоградꙿ перїемъ насажденъ творѣахѫ животнаа. Опьстѫпаахѫ | въсѣ Адама, ꙗко вл(а)д(ы)кѫ раби окрѫжаахѫ, притицаахѫ и охѫпаахѫ родоунаѧлника. Он же осѧѕааше рѫкама неоукротимыѧ ѕвѣрѧ, ꙗко новородныѧ и млады агньцѧ, млѣко ꙗдѫщѫѧ, и ѧже ѿ сихъ ни мала не боаше сѧ напасти: лютаа бѡ и лѫкаваа и ꙁлотвориваа ꙁлоба единае не въселила сѧ бѣ въ ср(ъ)дꙿце его. Сице ниьсоже на беꙁстр(а)стнѫѫ д(оу)шѫ похвалит сѧ, ни ѕвѣр, | ни огнь, ни рѣкы великомѫтныѧ дръꙁость. Аще въц(а)риши сѧ надꙿ стр(а)стми и аще грѣхомъ обла|даеши, и на василискы и лютыѧ скорпиѧ настѫпиши, и смѣриши льва и тигрѣ оукротиши.

(ст. 277) Въ сихъ оубѡ оуспе Адамъ, нѫ горкыимъ съномъ, съномъ наѧткомъ ниꙁвръжению и въсегоубителныѧ вражды. Коснѫ же сѧ сего реброу спѧщоу ѕиждитель, и въꙁѧтъ е, и съꙁда ѿ сего женѫ. Адам же, пръстиѧ съꙁданыи и пръвыи въ л(о)в(ѣ)цѣхꙿ, Евѣ въсѣхъ м(а)т(е)ри быс(тꙿ) ребромъ о(те)цъ. Вънѧтръ же пищнаго села живѣста оба, ꙗко бесплътни, не имѧща попеенїи любовещныихъ, ꙗкоже ни обложена плътъскоѫ въсѣьскы тѧготоѫ. Въкоупѣ же сима б(ог)ъ пакы ꙁаконъ полагааше, г(лаго)лѧ: ,,Ѡ ꙁемнороднаа и Едема сего пръвожителѣ! Въсѣ си вашеѫ ради приведена бышѫ потрѣбы, на ваше наслажденїе въсѣко дрѣво оуготова сѧ, ѿ въсѣхъ оубѡ насыщаита сѧ и ѿ въсѣхъ питаита сѧ. Се же тъ|кмо на пакость есть вашѫ раꙁоумное дрѣво: сего единого бѣгаита и семоу не коснѣта сѧ. Прикоснѫтїе бѡ приноситъ тлѧ и | жлъь въкоушенїе. Аще бѡ сего тъкмо въкоусита, паденїе падета велико: горко бѡ овощїе иꙁноситъ и съмръть проѕѧбаеть. Аще ми сѧ ѿ сего съхранита, иꙁбѣгнета жѫла съмрътнааго и пространъство наслѣдита живота бесконенаго’’.

(ст. 298) Бѣшѫ же си и оубоаста сѧ ѿ слова родоунаѧлника, прѣщенїа трѧсѣста сѧ, и оустрашааста сѧ г(лаго)ла, и садъ, ꙗкы вражденъ, ѿ д(оу)шѫ ненавидѣста. Нѫ сатана ꙁавидѣше и скрежетааше ꙁѫбы, ꙗко пѣны тѣщѧщїи ꙗрѣше сѧ и ꙗко дивїи коꙁелъ. Видѣти не тръпѣше ихꙿ, живѫщѫ, ꙗко агг(е)лы. И оубѡ съсѫдъ своемоу ꙁлокъꙁнъствоу ꙁъмїа ꙁлоносааго и стръптиваго обрѣтаетъ. При|льсти прѣматере и покаꙁа еи овощїе. Видѣ же она плодꙿ, и бѣше плодъ красенъ, радостенъ бѣ въ видѣни и добръ въ сънѣдъ. Прѣблаꙁнѣаше сѧ въꙁоромъ и привлаааше сѧ ср(ъ)дꙿцемъ, мнѣше сѧ слаткосръдыимъ и слаткыимъ желанїемъ каплѧще. Покаꙁа сего | сатана и прѣльстнѫѫ ашѫ помаꙁааше оуслаждаѫщїимъ медомъ прѣльстныимъ. Приплъꙁе же ꙁъмїи лютыи и свистааше лѫкавнѣ. ,,Аще оубѡ въкоусита ѿ сего, – ре(е), – доброплоднааго | дрѣва, аще тъкмо принесета къ оустомъ овощїе, бръвна раꙁвръꙁѫт сѧ вѣждамъ вашимъ, и бѫдете б(о)ѕи и раꙁоумѣете въсѣ’’. Оуслыша же сїа жена и, вънѧтъ ласканию, повинѫ сѧ оуслаждаѫщомоу, повинѫ сѧ и бл(а)г(о)д(ѣ)темъ, ѧже плодоу ономоу лице просвѣщаахѫ добротоѫ. Приѧт, и въкоуси, и дастъ и съпрѫгоу. Ꙗдоста оба ѿ плода, и приѧстиста сѧ овощию, | прѣслоушаста ꙁаповѣдь, и сънѣдоста ѿ дрѣва, и при ногоу ꙁлое има послѣдоваше. Ѿвръꙁостѣ сѧ ои ею, и видѣста стоудъ свои, поꙁнаста же наготѫ своѫ и срамотѫ. Тѣмъ и съкрывааста сѧ въ глѫбокосѣнꙿнаа ѧдолїа и подꙿбѣгаста подꙿ ѧстаа и многаа дрѣвеса. Съшиста прѣпоасанїа листнаа ѿ дебелыихъ листовъ, подꙿ садовїа подꙿбѣгоста и притекоста подꙿ покровъ, ꙁинѫти на нихъ молѣста сѧ ꙁеми широкыми оусты. Раꙁоумѣ же сїа насадитель добросадныихъ дрѣвесъ и прѣдꙿста тѫжѫщима родоунаѧлникома, поноси нераꙁоумию и досади прѣльсти ихъ. И то многословити: ѿгна ихꙿ ѿтѫдоу и оумѫи троудными и тѧшкыми дѣланми.  Ꙁеми живопитателници ꙁапрѣти иꙁнести трънїе, бодѫщее ихъ, и гложїе острожѫлно. Болѣꙁни нанесе лютыѧ и троудородныѧ на Евѫ0, прѣм(а)т(е)ре пръвѣе | пострад(а)вшѫѫ.

(ст. 342) И оубо старыи и ꙁлосъмрътныи родꙋнаѧлникъ, иꙁгнанїе ѿтѫдоу лютое полоуивъ | въсели сѧ прѣмо пищномоу селоу. И въ кожнѫѫ облък сѧ плътъскѫѫ одеждѫ и, поꙁнавъ Евѫ пристр(а)стнѣ, Авела | роди и Каина. И Каинъ оубѡ оранїамъ вънимааше польскыимъ и нивїа тъщаше сѧ творити, воловы раꙁорана. Авел же юнѣишїи – пастырь бѣ. Принесоста же оба наѧткы троудъ своихъ. И оубѡ Авеловы б(ог)ъ приѧтъ дары, ꙗко принесшоу правѣ и оугодившоу, дароносїам же Каиновомъ не вънѧтъ. Ѿ сего оубѡ лице опѫснѣ Каиново, и на Авела въꙁирааше оима братоненавистныма и на ниьсоже оꙁлобившаго его, ни оскръбивша въꙁло|жити мышлѣаше длани оубїистъвныѧ, враждꙿнѫѫ бѡ пещь клокощѫщѫ имѣше въ себѣ. Се же и дръꙁнѫ сътворити. Ѡле, беꙁл(овѣ)нааго раꙁоума! И оуставъ не оустыдѣв сѧ, ихъже боѫт сѧ и ѕвѣрїе, брата своего ѿдастъ съмрътныимъ нѣдромъ. Гнѣвно же въꙁрѣ б(ог)ъ на братооубїицѫ и клѧтвами обложи его лютыми. Ѿ сего оубѡ Каинъ ѿгнанъ бывъ ѿ пръваго жилища и, ꙁемѧ многѫ прѣтекъ, постави дворы себѣ, идеже добро оима его видѣ сѧ, и пръвыи съмысли грады твръдонырныѧ. Оумножившоу же сѧ родоу л(овѣ)(ь)скомоу, на пѫтникы нападаахѫ и раꙁбоѧ наинаахѫ, плѣноваахѫ, въсхыщаахѫ, оскврънѣахѫ рѫцѣ свои оубїиствы.

О СИѲѢ

(ст. 371) Дак ꙗкоже оубѡ имѣста неоутѣшенъ плаь родꙋнаѧлника, ѿ дланїи оубїистъвною Авелоу погыбшоу, Сиѳа оного праведнаго | б(ог)ъ дарова има, иже постави имена н(е)б(е)сꙿныимъ ѕвѣꙁдамъ.

(ст. 375) Ѿтоли оубо, ꙗко глѫбокоренꙿное дрѣво, мрътъвное естьство | въ множꙿство | и пространъство достигши, много по въсемоу лицоу ꙁемномоу раꙁсѣвааше сѧ и, повъсѫдоу опходѧщи, въсѧ наплънѣаше ꙁемѧ. Оуклонши же сѧ проее въ беꙁꙁаконꙿнаа дѣла, на въсѣко ношааше сѧ ꙁло, ꙗкы конь по полю и ꙗкы коло врътимое водоѫ, дондеже въ глѫбинѫ ꙁло(ь)стивыѫ прѣльсти ниꙁъшедꙿши, б(о)готворити наѧтъ и ьсти стихїѫ, сирѣь сл(ъ)нце и м(ѣ)с(ѧ)цъ и ѕвѣꙁды, и ьсть б(ож)иѫ тваремъ приносити.

О НѠИ И О ПОТОПѢ

(ст. 385) Бѣше же нѣкто Нѡе праведенъ въ Сиѳѡвѣхꙿ вноукохъ, девѧтыи ѿ сѣмене Адама пръвосъꙁданꙿнааго. Иже проходѧ добродѣтѣль ꙁаконꙿнаго дѣанїа и ꙁлобѫ д(оу)шѫ ненавидѧ и бѣжѫ, ꙁлотворивыѧ и не(ь)стивыѧ тъщаше сѧ оуцѣломѫждрѣти. И понеже не повинѫ ихъ ѿ ꙁлыихъ ошаати сѧ, прѣиде оубѡ ѿ ꙁемѧ, идеже | пръвѣе роди сѧ, прѣселникъ же бывъ въ дрꙋгыѧ прѣдѣлы. Прѣхвалныи ковегъ повелѣно быс(тꙿ) емоу съдѣлати и животно въсѣко | въ немъ соушно и водно ꙁатворити, ꙗко да бѫдѫтъ сѣмѧ и оживленїе родоу своемоу. Послоуша же Нѡе б(ог)а и повелѣное емꙋ творѣше. Дрѣвом же съставленѫ творѣаше ковежнѫѫ широтѫ, тъмѫ въ себѣ прѣградъ клѣтныихъ имѧщъ. И Нѡе оубѡ въложи въ ковегъ ѿ въсѣкого рода, на ꙁеми раждаемаго, п[р]ѣлѣтаѫщаго и по ꙁеми ходѧщаго. Б(ог)ъ же хлѧби н(е)б(е)сꙿныѧ ѿвръꙁъ въсѣ ѿтѫдоу ниꙁведе дъждемъ морѣ. И покры въсѧ връхы глѫбокодолныихъ горъ, съкры же лице ꙁемное, и покры нивїа. Въсѣ въкоупѣ сълїашѫ сѧ, и смѣсишѫ сѧ въсѣ. Бѣхѫ оубѡ водоѫ потоплена дрѣвнаа стъблїа, и по высоковръхыихъ горахъ* плаваахѫ рыбы. Львъ бѣше въ водахъ ꙁатворенъ, бръꙁыи на соуши; въсѣко же вода|ми ношааше сѧ тогда животно, по въꙁдꙋхоу парѧщее, и по соуши, и водѣ, добролѣтное и плъꙁаѫщее. И въсѣ потапаахѫ глѫбокотѫными | дъжды, и въ водахъ иꙁдыхаахѫ и лютѣ помираахѫ, и водами своѧ | д(оу)шѫ иꙁдаваахѫ. И съпроста рещи, ꙗко въмалѣ, ꙗкы подꙿ тъмоѫ пакы ꙁемное лице невидимо быстъ, и свѣтоу пръвороднаа пакы обьдръжааше беꙁдꙿна, и пакы быс(тꙿ) водами кѫплема живопитателница соуша. И ѕвѣрїе оубѡ носими бѣхѫ мрътви потоплени; л(овѣ)къ же ꙁемнородныихъ въсе родонаѧлїе бесислънѫѫ водѫ прїемше и потопше, ꙗко корабль водами носимыи, и ꙗко ладїа по морю пловѫщїа, и ꙗко прахъ плавааше лекокъ на водныихъ плещохъ, многомѣрными дъждевными влънами влаемо. Нѡе же единъ вышедꙿ въ живоноснѫѫ клѣть, ꙗкы корабникъ необоуреванъ вънѧтръѧдоу плавааше, сѣмѧ родоу въсемꙋ въ малѣ дрѣвѣ спасаѫ, ни веслъ имѣѫ, ни кръмилъ, ни вѣтрилъ. Съ Нѡем же плаваахѫ с(ы)н(о)ве его и дъщерѧ, жена его, и жены с(ы)н(о)въ его, и жениси дъщерѣмъ его. Бѣхѫ же имена с(ы)н(о)вѡмꙿ его Симъ, Хамъ и Афеѳ. Егда же оубѡ прѣста наитїе дъждевное и пакы ꙗвишѫ сѧ | прѣжде погрѧꙁшаа полѣ, иꙁыде ис ковега съ ѧды своими Нѡе, и животно въсѣко ꙁатвореное съ Ноемъ иꙁыде. И пакы быс(тꙿ) миръ вторыи, пакы родоунаѧлникъ дроугыи, и пакы въсѣкаа д(оу)ша на въꙁвращенїе иꙁдавааше сѧ.

(ст. 436) Ѿ пръваго оубѡ съꙁданїа Адама пръвосъꙁданꙿнаго до самого потопа, приклюившаго сѧ при Нои, двѣ тысѫща лѣтъ и двѣстѣ и мв прѣидошѫ.

(ст. 440) Вноуци же бышѫ Нѡꙗ праведнаго съ дроугыми высокомѫдрыми вноукы и прѣ|вноукы, Месремъ, вноукъ Хамовъ, с(ы)на Нѡева, и Невродꙿ исполинъ великыи въ крѣпости рѫнѣи. И Месремъ оубѡ высели сѧ въ Егѵ̈петъстѣи странѣ, ѿ негоже и Егѵ̈петъ г(лаго)лѧтꙿ наре(е)ноу быти: Месрем бѡ евреискы Егѵ̈пет г(лаго)летꙿ. Невроду же въсели сѧ въ странѣ полоуд(ь)ньнѣи, наре(е)нѣи ѿ Асоура, Симова с(ы)на, Асирїа; иже л(овѣ)кы сътвори ѿ творца ѿстѫпити, и пръвыи беꙁаконова на съдѣтелѣ, и пръвыи въꙁшѫта сѧ на б(ог)а живаго, и (ь)сть достоинѫѫ б(о)г(о)ви, ꙗкоже под(о)баетъ, на себе въсхотѣ прѣложити беꙁоумнѣ. И съвѣтникъ быс(тꙿ) на стлъпотворенїе, | ꙗко да съпротивит сѧ б(ог)оу, аще пакы помыслитъ навести потопъ родоу л(овѣ)(ь)скомоу.

О СТЛЪПОТВОРЕНИ И О РАꙀМѢШЕН(И) ѦꙀЫК

(ст. 457) И оубѡ послоушавшеи соуетныѧ его съвѣты ꙁдати наѧшѫ стлъпъ Халанскыи прѣвъꙁѧта, высока, прѣвелика высотоѫ, и мала не досѧжѫща лоунꙿнаго крѫга. Дѣло же не съвръшишѫ соуетнаго ихъ троуда, | ибѡ б(ог)ъ раꙁмѣси ѧꙁыкы ѕиждѫщїихъ, и ѿтоли раꙁсѣашѫ сѧ къждо ихъ въ раꙁлинаа мѣста. Евер же единъ ѿ ꙗꙁвы быстъ свободъ, не примѣшааше бѡ сѧ съ соуетнаа дѣлаѫщими. Мѣстоу оубѡ томꙋ приклюи сѧ ѿ събывшаго сѧ проꙁваноу быти Вавѵ̈лѡнъ, сирѣь раꙁмѣшенїе. Тамо бѡ сълїашѫ сѧ стлъпотворцемъ ѧꙁыци, вавел же раꙁмѣшенїе евреискы нариетъ.

Ц(А)РСТВО ЕГѴПЕТꙿСКО

(ст. 470) На  множьство же достигъшоу родоу л(овѣ)(ь)скомоу, и ц(а)рь по малѣ быстъ въ егѵ̈птѣнохъ. И пръвѣе ц(а)рствовати ꙁемꙿ|ными л(овѣ)кы егѵптѣне наѧшѫ и дани въꙁимати. Ц(а)рство же ихъ наѧтокъ приѧтъ, | ꙗкоже г(лаго)лѧтꙿ, седьмꙿ тъкꙿмо родовъ прѣшедꙿшїихъ л(овѣ)(ь)скыхꙿ по воднѣмъ пролити, имже въсѣ погыбошѫ. Ѿтоли оубѡ беꙁаконова родъ л(овѣ)(ь)скыи и на неподобнаа въꙁрѣ дѣла и мръскаа, на | ꙁакланїа и мѫжооубїенїа, на дани и на любодѣанїа. О въсхыщенїихъ радоваахѫ сѧ, и веселѣхѫ сѧ о прѣлюбодѣанїихъ, и въсѣко наинаахѫ оумышленїе ꙁлобѣ, раꙁбоѧ творѣхѫ, хыщаахѫ, крадѣхѫ, прѣлюбы дѣахѫ и коненѣе въꙁрѣшѫ въ идолослоуженїе.

(ст. 484) Сероухъ же пръвыи наѧтъ примѣшати сѧ истоуканꙿнымꙿ и обраꙁомъ, осмыи сыи вноукъ Ноꙗ праведнагѡ. Съи оубѡ пръвѣе Сероухъ поитаѫ древнїихъ ꙗко благыимъ иꙁъобрѣтателѧ, и ꙗко крѣпкы въ бранехъ, ꙗко прѣмѫдрости наѧлникы, и ꙗко искоусны въ ратехъ, обраꙁы съдѣла и истоуканы и тѣла, ꙗко да бѫдеть на памѧть добрыимъ сътвореныимъ ѿ нихꙿ. Еже не раꙁоу|мѣвше мноѕи ѿ рож(дꙿ)шїих сѧ по томъ, ниже оувѣдѣвше Сероухова помысла, ꙗкы б(о)гы поьтошѫ тѣла беꙁдоушнаа и поклонишѫ сѧ  истоуканыимъ, л(овѣ)ьскыми | рѫками иꙁвааныимъ. Ѿ сего оубѡ въ тоуждее слоуженїе оуклонше сѧ, жрѣти оумыслишѫ къждо ихꙿ своемоу б(ог)оу. Егѵптѣне же раꙁвратишѫ сѧ вѧщьше иныихъ въсѣхъ и жрътвѫ принесошѫ, даже и до смѣшныихъ. Ѿ сего оубѡ поьтошѫ слѣпоокыѧ смокы и питикы, птищы и коꙁлы, воловы же и псы, и крокодилы и проаа примышленїа своего оумоврѣдїа. Въсѣхъ же вѧщьше иныихъ слоуженїи пѣгаго ьтѣхѫ вола и имѧщаго много пъстринъ. Егда бѡ бѫдѣше въ нихъ волъ таковъ, на ѧꙁыцѣ ꙁнаменїе имѣѫ и на опаши, и на елѣ подобїе лоунѣ двоевръхо, ликоваахѫ, праꙁдꙿноваахѫ, творѣахѫ тръжьства, ꙗко пришедꙿшоу въ нихъ б(ог)оу новолѣпноу. И оного оубѡ кръмлѣ|ахѫ нескѫдными въсѣми пищами, сами же весь д(ь)нь прѣбываахѫ въ питїихъ и ликованихъ. Намного же прѣдꙿ|спѣваѫщи идолъстѣи мръꙁости, и весь родъ ѿстѫпи въ прѣльсть послѣднѧѫ. Нѫ да въꙁвращѫ сѧ въ ꙗже о ц(а)рстви. |

О АВРААМОВѢ ПРѢСЕЛЕНИ

(ст. 514) Въ  Егѵ̈птѣнѡхъ оубѡ ц(а)рь быс(тꙿ) пръвѣи въсѣхъ; и съпослоушъствоуетъ вещи г(лаго)лъ писанїа божестъвнаго. Гладю бѡ постигшоу странѫ Халдеискѫѫ, Авраамъ б(о)ж(е)ствныи и великыи быс(тꙿ) прѣселникꙿ и, съродꙿство оставль, въ Егѵпетъ отиде, ꙗко да иꙁбѣгнетъ гладнѫѫ гоубителнѫѫ ꙁлобѫ, на животъ довлѧщаа оулоуивъ тамо обилїа. Бѣше же съ нимъ и жена его, на странѫ ѿсилаемоу, Сара, радостнообраꙁнаа и прѣкраснаа. И оубѡ слоужѫщеи тамо ц(а)реви (бѣше же Авимелехъ ц(а)рь тогда егѵ̈птѣнѡмъ), видѣвше добротоѫ съвтѧщѫ сѧ Сарѫ бесислъноѫ и толми прѣиꙁѧщьствоуѫщѫ женъ егѵ̈петъскыихъ, елико же въсѧ цвѣты шипокъ прѣвъсходитъ, ц(а)р(е)ви приведошѫ ѫ, похотїю гыбнѫщоу. Авимелехꙿ же видѣвъ ѧ, весь плѣненъ быстъ еѫ, и оубѡ оскврънил би ложе праведнаго, аще не би б(ог)ъ, своего оугодника поьтъ, ꙗꙁвами тѧшкыми оумѫилъ нощиѧ ц(а)рѣ и съ нимъ съродникы его и дароносцѧ.

Ц(А)РСТВО АСИРЇИСКАГО Ц(А)РѢ ВИЛА |

(ст. 534) Не  по мноѕѣхꙿ же родѣхъ власти егѵ̈петъскыѫ въ д(ь)ни Авраамовы наѧлникъ быстъ асирїанѡмꙿ Вилъ, тѧшкыи и крѣпкорѫкыи исполинъ, егоже ꙗкы б(ог)а поьтошѫ прѣлъщенїи и Крона нарекошѫ. Съи же Кронꙿ имѣ женѫ Семирамѫ, нарицаемѫѫ Реа. Егѵ̈петъскаа оубѡ сила и дръжава ц(а)рскаа и власть даже до лѣт постиже тысѫщь плъно и шесть сътъ и ѯг. Ц(а)рс(т)во * же пакы рода асирїискаго быстъ тысѫща лѣтꙿ и т҃ даже и до Сарданапала.

(ст. 547) Крон же оубѡ живѫ съ женоѫ своеѫ Реѫ съ дроугыми роди мноѕѣми с(ы)н(о)вы и Нинїѫ, | егоже Нинїѫ | ѕиждителѣ г(лаго)лѧтꙿ Ѳрилоуменоу. По врѣмени же Кронъ, оставль Асирїѫ, къ Афръскои отиде странѣ веернеи. Нинїа же поѫтъ м(а)т(е)ре своѫ въ женѫ себѣ и съжителницѫ похотноѫ ꙁлобоѫ, похотиѫ недѫговавъ бестоудныимъ и пае естьстъвныимъ желанїемъ, и самои Семирамѣ на сїе въсхотѣвши; ѿнѫдоу же и ꙁаконъ быстъ асирїанѡмꙿ матерѣми своими женити сѧ и оуставы естьстъвныѧ раꙁмѣшати. Вещь же мръскаа си и ненавистнаа ѿ асирїанъ | иꙁъшедꙿши прѣиде и въ персѣны.

Ц(А)РСТВО СЕСОСТРЇА, Ц(А)РѢ ЕГѴПЕТСКАГѠ

(ст. 560) Ц(а)рь  же егѵ̈петъскыи Сесострїе тогдашнїи раꙁвелиив сѧ и крѣпаиши бывъ пае пръвыихъ въсѣхъ, не доволно быстъ емоу владати Егѵптомъ единѣмъ. И оубо воѧ събравъ ѿ въсѣкого племене и власти: копїоносцѧ и меникы, стрѣлцѧ, и щитникы, и борцѧ, мѫжѫ храбры, и прїемъ пособникы ѿ оунскаго ѧꙁыка и придроу|живъ дарми въсѣкыи родъ, въсѧ оптее ꙁемѧ, наипае же Асїѫ, и въсѧ принѫди дани емоу приносити. И ниꙁложивъ сѫщѫѧ повъсѫдоу силникы, и сатрапы, и инонаѧлникы твръдыѧ, и крѣпкыѧ военаѧлникы подꙿ ꙗремъ приведе своеѫ области. Наплъни же користи и плѣна своѧ поборникы, оунѡмꙿ же дарова ꙁемѧ асирїискѫѫ и парѳы проꙁва оуны, сирѣь скиѳы. И побѣдитель въꙁврати сѧ, въ лѣтѣхъ девѧтихъ въсе прѣемъ асїиское ѧꙁыковластїе. При нем же и ц(а)рскаа дръжава Асирїискаа въмалѣ погоуби ѧже имѣше силѫ.

(ст. 580) Да  ꙗкоже оубѡ въсхыти и Сесострїа съмръть ѿ житїа, асирїаномꙿ пакы въꙁрасте | ц(а)рство, ꙗкоже дрѣво ѿ лютыѫ иꙁмръꙁшее ꙁимы и оувѧдꙿшее и оумрътвивше сѧ и пакы оживше, прѣтекшоу лютомоу ꙁимномоу асоу. |

Ц(А)РС(Т)ВО САРДАНАПАЛА Ц(А)РѢ АСИРЇИСКАГѠ

(ст. 585) Асирїанѡмꙿ оубѡ пакы ски|птродръжанїе въ пръвое достиже ѧсти достоанїе, дондеже Сарданапалъ наѧлъствова асирїаны, рѣвооугодникъ мѫжъ и пищолюбивъ, блѫдникъ и женолюбивъ, иже, ꙗко женѫ сътворивъ себе и съ женами ꙁатворивъ, пишаше лице свое, и порьнаше вѣждѧ своѧ, остриѕааше же брадѫ своѫ до самыѫ кожѫ, покаꙁовааше лице свое помаꙁано псимиѳемъ, и весь съпроста | обраꙁъ имѣше иꙁмѣненъ, и блѫдливъ бѣ и любодѣивъ0, и слабъ и женхаръ. О единои пищи пеаше сѧ и оукрашенѣ трапеꙁѣ, ꙗдѣше же и пїаше съ скопцы и съ блѫдницами; и въсе житїе его бѣ плъно бестоудꙿства. И самъ оубѡ ꙁатворенъ бѣ съ женами бестꙋдными, невидимъ и неꙁримъ кнѧѕы и поселѣны, топлыми банѣми красѧ сѧ и мѧкыми одеждами. Правлѣ|хѫ же имѣнїа ц(а)рства его воеводы градꙿскыѧ, ѧꙁыкы владѫщеи и странами. Сице живѣше слабѣ, сице оуклонил сѧ бѣ, дондеж(е) въ ровъ себе ниꙁведе погыбѣлныи и погоуби съ собоѫ и ц(а)рство. Арвакїе бѡ воевода многащи молѧ сѧ Сарданапала видѣти и стати прѣдꙿ лицемъ его, никогда же бѡ не бѣ видѣлъ его ни въ сънѣ, и надлъѕѣ погрѣшаѫ желаемаго, едва обрѣте врѣмѧ, еже съмотрити его. Ꙗкоже оубѡ видѣ его и оуꙁрѣ помаꙁана бѣлиломъ, | и власовъ брадныихъ не имѧща, и женообраꙁна, и ръвленицѫ раꙁесоуѫща съ отроковицами, съ скопцы же играѫща и събесинъствоуѫща, и любодѣива и въсѣьскы недостоина сѫща дръжавѣ, оударї его ножемъ, прогнѣвав сѧ, | и въ вънѧтрънѣа емоу вънъꙁи весь ножъ, и съмрътїѫ напои и ꙗдомꙿ погыбѣлнымъ, даже дотоли ласкръднѣ живѫщаго и ашами веселѧщаго сѧ до оутра. Сице оного оуби вое|вода Арвакїе, срамотѫ себѣ въмѣнѣѫ, еже нарицати сѧ рабъ мѫжа таковаго.

(ст. 623) Дроуѕїи же не тако написашѫ о Сарданапалѣ. Нѫ г(лаго)лѧтꙿ, ꙗко оуслышавше ближнїи его халдее свиножителна въсѣьскы сѫща и скотна асирїискаго ц(а)рѣ, плѧсанїа любѧща и игры, и живѫща, ꙗко женѫ, нерадивше о немъ, ꙗкы о мѧкосръдѣ, нападошѫ, повоевавше съ крѣпкоѫ силоѫ и смѣсивше сѧ съ воискоѫ Сарданапаловоѫ. И ѡн бѡ, оувѣдѣвъ дръꙁость халдеискѫѫ, не сътръпѣ, нѫ посла мѫжѫ | достоины брани. Они же раꙁбишѫ воеводѫ и побѣдишѫ крѣпцѣ, и побѣжденъ бывъ воевода бѣжаше ꙁлѣ. Еже оувѣдѣвъ ѡкаанꙿныи, ꙗко поустъ быстъ ѿ въсего, огнь въжеже великъ сѫїемъ многымъ въꙁгнѣщъ, и ꙁлатыѧ събравъ и каменїемъ оукрашеныѧ постелѧ и многораꙁлиныѧ одежды, и множьство ꙁлата, и въсе съпроста ц(а)рское, елико въ риꙁахъ и елико въ съсѫдѣхъ ꙁлатыихъ и камѣнꙿныи, и бисерныихъ, въ огнь въвръже  въсе многодрѣвныи, коненѣе же и себе. |

(ст. 645) ѿ сего оубѡ халдене и ѧсти обыгранїе и славѫ имѣнїа прѣѧшѫ, дроугыимꙿ бѡ поигравъ доволнѣ прѣпаде на иныѧ. Егда же приклюишѫ сѧ сїа асирїанѡмъ, евреи обладааше ц(а)рь Оꙁїа, седмыи сыи ѿ Д(а)в(ы)да прор(о)ка. Халдеаны же ц(а)рствова съ проїими иными ц(а)рми Сенахиримъ Гръдыи и ꙁемлеѫ  Асирїискоѫ, и ѧꙁыкомꙿ вавилонъскыимъ, и родомъ мидꙿскыимъ, иже воевавъ | съ гръдостїѫ на иоудеѫ, и похоуливъ на б(о)га сръденыимъ раꙁвелианїемъ, и г(лаго)лы въꙁг(лаго)лавъ гръдыѧ, пожѫтъ наинанїа своего соуемѫдрїа. Агг(е)лъ бѡ б(о)г(о)мъ посланъ бывъ нощїѫ погоуби въсѧ воѧ, беꙁ меа съсѣкъ, ꙗко исломъ сто и осьмъдесѧтꙿ и пѧтꙿ тысѫщꙿ | мѫжїи. И оубѡ сыи пръвѣ гръдъ и велиавъ, ꙗкы ꙁаѧцъ быстъ бръꙁоногъ и бѣгоунь.

Ц(А)РСТВО НАВꙊХОД(О)НОСОРОВ(О)

(ст. 664) По  врѣмени же ц(а)рствова Навоуходоносоръ. Съи доброѧсть сыи, въсѣмъ наси|лова ѧꙁыкѡмꙿ сѫщїимъ въ Асїи и въсѧ привлѣе дани даати емоу: халдеаны и асирїаны, мидѣны и вавѵ̈лонѣны. Повиновати сѧ емоу сътвори и родъ жидовьскыи, и м(а)т(е)ре градомъ ихъ, прѣхвалныи Іер(оу)с(а)л(и)мъ поработи, и пръвыи дани даати емꙋ ц(а)рѧ оустрои. Да ꙗкоже ѿмѣтаахѫ сѧ они, коненѣе прїшедъ съ бесислъными орѫжникы, пае пѣска бѡ вои бѣхѫ Навоуходоносорови. И въсѣхъ сѫщїихꙿ ѿ кръве и рода ц(а)рскаго плѣнꙿникы поемъ, въ странѫ Вавѵ̈лѡнꙿскѫѫ прѣсели, а градъ прѣславныи раскопа до дъна, | ц(а)рскыѧ же съродникы ѿведе, ꙗко да бѫдѫтъ въложници его. Бѣ же съ ними и Данїилъ великыи въ прор(о)цѣхꙿ и трїе отроци съ нимъ и съ дроугыими бл(а)городныими. По  малѣ же врѣмени прѣвъꙁнесъ сѧ Навоуходоносоръ, и ѿ сего въ беꙁоумїе оуклонив сѧ послѣднее, себе бѡ б(о)га творѣше высокооумїемъ, смѣри сѧ ѿ б(о)га смѣренїемъ страшныимъ, въ свиныи ꙁракъ прѣложив сѧ иꙁ л(овѣ)(ь)скаго обраꙁа и та|ковое ѿмъщенїе подꙿемъ гръдости своеѫ. Нѫ да пакы къ наѧлоу слово въꙁведѫ. Халдеаны  царствова Навоуходоносоръи по томъ Мародахъ, а по немъ Валтасаръ, оба ѿрасли сѫща Навоуходоносоровы.

* Ц(А)РСТВО ВАЛТАСАРОВО, С(Ы)НА НАВꙊХОД(О)НОСОРОВА*

(ст. 692) Валтасаръ оубѡ питаѫ сѧ властныимъ велиьствомъ, на питїе съꙁывааше своѧ великыѧ болѣры, и трапеꙁами тлъстыми гостѣше ихъ. И, хотѧ покаꙁатї имъ обилїе богатъства своего, многоцѣнꙿныѧ иꙁношааше съсѫды каменꙿныѧ и ꙁлатыѧ. Съ въсѣми же принесе и цр(ъ)ковныѧ | съсѫды, иже въꙁѧти бышѫ пръвѣе | Навоуходоносоромъ, егда раꙁори Іер(оу)с(а)л(и)моу красотѫ, на потрѣбѫ беꙁстоуднѣ сихъ слоужению; пїанъ бѡ сыи имѣнїемъ, никакоже раꙁоумѣаше, ꙗко б(ог)ъ негодоуетъ симъ рѫгаемомъ, и абїе пѧсть оуꙁрѣ пишѫщѫ на стѣнѣ. Г(лаго)лаше же писанїе: „Мани, ѳекелъ, фарес’’, ꙗже никомоуже въꙁмогшоу протлъковати иномоу, Данїилъ скаꙁа ꙗсно и истиннолюбнѣ, ре(е) же: „Раꙁдѣлѣѫ раꙁдѣлилъ естъ ѕиждитель дръжа|вѫ твоѫ, ѿсѣе и пожѫтъ лѣта власти твоеѫ, прѣложитъ же сѧ проее сила твоа и прѣстолъ ц(а)рскыи въ иное племѧ.” Сїа пророкъ иꙁре(е) прѣдꙿ Валтасаромъ, ниимже оустыдѣв сѧ, ниже оубоав сѧ ни мала.

Ц(А)РС(Т)ВО ДАРЇА МИДꙿСКАГО Ц(А)РѢ

(ст. 713) По  малѣ же мидꙿскыи Дарїе пришедъ съ многоѫ силоѫ, егоже г(лаго)лѧтꙿ Астїагѣ с(ы)н(о)ве елинъстїи, перскаа пишѫще съписанїа, ниꙁложи прѣгръдаго Валтасара халдеискаго, и вавилѡнъскѫѫ покори жестокѫѫ выѧ, и мидъстѣи сътвори дани даати крѣпости. И ѿтоли обладашѫ мидѣне Асїеѫ. Нѫ ни тѣмъ быстъ до многыихъ | лѣтъ дръжава ц(а)рскаа, нѫ въмалѣ. Дръжава же како ѿ тѣхъ мидѣнъ ѿстѫпи, въскорѣ и иꙁвѣстнѣ слово скажетъ.

(ст. 724) Дъщи бо оу ц(а)рѣ мидꙿскаго Астїагѣ доброобраꙁна и добролина, бл(а)гоꙁрана и бл(а)голѣпнѣиши; Манданѫ же отроковицѫ наре(е) въсѣавы ѫ. Къ тои оубѡ о(те)цъ еѫ хранѣаше ꙁависть, ѿ съновъ съмѫтив сѧ нощныихъ дивныихъ. | Водѫ своѫ бѡ тоѧщѫ, мнѣше сѧ, видѧ ц(а)рь отроковицѫ Манданѫ, толика же бѣ пролїанаа вода, ꙗко въꙁмощи лице ꙁеми асїистѣи покрыти. Се пръвыи сънъ, вторыи же пакы съи: мнѣше сѧ, видѧ долоу иꙁ срамнаго оуда Манданина иꙁрастъшѫ лоꙁѫ, еѫже въсѣ Асїа и мидꙿскыи родꙿ и пер|скыи осѣненъ быс(тꙿ). Таковѣми же ц(а)рь съмѫтив сѧ сънїи, хранѣше враждѫ отаи на Манданѫ, многы же помышлѣѫ мысли то сътворити, оумысли прѣмѫдрити ѧсть наинанїемъ. И оубѡ отроковицѫ припрѧѕаетъ мѫжеви нѣкоемоу Камвисоу, бѣ же Камвисъ ѿ хоуда рода и смѣрена, ꙗко да а|ѫщѫѫ еѫ погоубитъ славѫ, родоу бл(а)голѣпїе съмѫтивъ ꙁлородꙿствомꙿ. Ꙗкоже оубѡ раꙁоумѣѫ хотѧщѫ въмалѣ родити, пристави врѣменюхранителѧ, рож(дꙿ)ство ожидаѫ. По малѣ же иꙁыде мѫжьскыи полъ иꙁ Манданы, и рож(дꙿ)шее сѧ ц(а)рь, въꙁемъ и съкрывъ, Арпагоу прѣдастъ, | да е погꙋбитъ. Он же воуколоу прѣдастъ отроѧ, да е сконаетъ, прѣдложивъ на сънѣдъ ѕвѣремъ горъскыимъ. А еже по сихъ то и како: приѧтъ е воуколъ и въ домъ свои ѿнесе, обрѣте же съпрѫжницѫ своѫ, въновѣ мрътво отроѧ рождъшѫ, покаꙁа оубѡ еи, еже ношааше, и въпроси, то сътворитъ. Оба же съвѣщавша сѧ мрътвое повръгоста, а даное емоу въспитаста, ꙗко свое ѧдо. А еже по сихъ – дивно. Въꙁрасте бѡ Киръ, и съ отроки игра, и наре(е) сѧ ц(а)рь, повелѣвааше же съврꙿстникѡмъ своимъ, ꙗкоже хотѣаше комоуждо. Въсѣми же повелѣное въскорѣ творимо бѣ; Артемваров же единъ с(ы)нъ, играѫ съ Киромъ и не послоушавъ его, пострада подобнаа | непослоушанию, порѫганъ бывъ и въ крѣпкаа въложенъ бїенїа. Бѣ же Артемваръ ѿ благородныихъ и великыихъ. Отрокъ же, съжалив си о порѫгани, прїиде къ родителю и порѫганїе иꙁре(е) о(ть)цоу, и повѣда съдѣаное емоу. Ꙗрость же абїе обьѧтъ ѕѣло Артемварѣ, | и, пришедꙿ къ ц(а)р(е)ви, досадѫ исповѣда. И абїе приꙁванъ бываетъ отроѧ Киръ и истѧѕаемъ | съ прѣщенꙿми многыми и тѧшкыми, свободными оусты въсе исповѣдааше. Ц(а)рь же оудиви сѧ еговоу дръꙁновению и воукола хотѣаше обложити ранами, мнѧщаго сѧ быти о(ть)ца Кироу, ꙗко да исповѣстъ, ї естъ с(ы)нъ Киръ. Не сътръпѣ же прѣщенїи воуколъ и въсе абїе бывшее ц(а)р(е)ви скаꙁа. Повѣдѣ же сїа прѣмѫдрыимъ и влъхвомъ Астиагь; нѫ погрѣши, ꙗкоже подобааше, крѣпость б(о)г(о)мъ ихъ, и добротѫ испръва аемѫѫ ими въ играхъ рекошѫ събывшѫ сѧ на отроцѣ. И сїе оубѡ оублажи ср(ъ)дꙿце ц(а)рево, дроуго же пакы наинааше: ꙗко врага бѡ ненавидѣше Арпага (ь)стнаго, съхранившаго Кира и не погоубивша, | ни оубивша. И оубѡ приꙁываетꙿ на гоꙁбѫ съ с(ы)номъ Арпага и с(ы)на его варваръски, ꙗко агнъца, лютѣ ꙁакалаетъ. Пришедꙿшоу же окаанꙿномоу на трапеꙁѫ Арпагоу, на съсѫдѣ прѣдꙿставлѣетъ емоу дѣтъскаа мѧса. | Он же, не вѣды бывшаго, ꙗде до сытости. Абїе же по веери и рѫцѣ и глава Арпагоу прѣдꙿпоставлены бышѫ отроѧте ꙁакланааго. Он же раꙁоумѣ оубѡ бывшее, не имѣѫ же, то сътворити, бѣше гневаѫ сѧ въ себѣ и ненавидѧ Астїагѣ.

* Ц(А)РС(Т)ВО КИРОВО*

(ст. 796) Кироу же прѣшедшоу въ Персы ѿ Мидъ и прикоснѫвшоу сѧ проее мѫжьскаго въꙁраста, не поивааше ꙁлоѧстыи Арпагъ, въсѣ творѧ и въсѣ наинаѫ, и Кира подꙿстрѣкаѫ Астїагѣ иꙁринѫти и ѿ власти ѿставити, дондеже его оустръми и воѧ въꙁдигнѫти и приложити сѧ крѣпцѣ съ дѣдомъ своимъ брати сѧ. А ꙗже по сихъ каа: побѣди краснѣ Киръ, побѣжденъ же быс(тꙿ) мидскыи царь и коненѣе оухващенъ. И прѣложи сѧ проее дръжава въ персы. | Сице оубѡ прѣпоаса сѧ Киръ ц(а)рствомъи Криса многоꙁлатааго и многыимъ насилоуѫщаго | оплъивша сѧ на нь прѣѧть свѧꙁана жива. |

*О Ц(А)РСТВИ ЛИДꙿСТѢМЪ*

(ст. 809) Нѫ  оубѡ ꙁде дошедъ и помѣнѫ въ Криса, помѣнѫ проее и лидскѫѫ ѧсть, аще и не велика бысть, ниже ѿ славныихъ, ꙗкоже мидꙿскаа, и перскаа и асирїискаа.

(ст. 813) Кандавлїе ц(а)рствоваше Лидїеѫ и Фригїеѫ, пленицѫ родоу, ꙗкоже г(лаго)лѧтꙿ, влѣкы ѿ Ираклеа. Съи имѣше женѫ красотоѫ прѣдивнѫ, свѣтлообраꙁнѫ, и младѫ, и финикоꙁранѫ. Толико же горѣше любовїѫ жены тоѫ, ꙗкоже слоуѕѣ своемоу нѣкогда, | слоуга же бѣ именемъ Гигїе, любовь и желанїе ꙗсно облиити и имѣти его въсхотѣ въ видителѣ своеи съжителнїци, видѣнїемъ, ꙗкоже мнѧ, пакостѧ себѣ и ѧсти меь поощрѣѫ на сѧ и на оусѣенїе свое приносѧ. И оубѡ Кандавлїе съкрывааше | Гигїа ꙁа враты, она же съвлаааше сѧ, а Гигїе веселѣше сѧ о нагои красотѣ своеѫ ц(а)р(и)цѫ. Видѣ оубѡ Гигїа жена и женъскы оусрами сѧ. И о порѫгани оскръби сѧ ѕѣло, приꙁываетъ же Гигїа и даетъ емоу два ꙁавѣта: или да царѣ оубїетъ и наслѣдитъ и власть и женѫ самѫѫ, или на оусѣенїе съмрътное самъ ѿведенъ бѫдет; лидскыимъ бѡ женамъ срамотно бѣ, еже видѣти сѧ беꙁъ одеждѫ и наѕѣмъ юждыми мѫжми. Иꙁволи оубѡ Гигїе животъ и оубиваетъ* влад(ы)кѫ, абїе же въсходитъ на высотѫ ц(а)рствїа. И оубѡ, иже прѣжде мала смѣрен, вънеꙁаапѫ ꙗви сѧ ѿ поселѣнина ц(а)рь и влад(ы)ка ѿ раба.

Ѡ ГИГЇИ

(ст. 837) Съи  Гигїе, ꙗкоже г(лаго)лѧтꙿ, | оскопи жены, ꙗко юныим же присно примѣшааше сѧ на съмѣшенїе. Сего Гигїева племене бѣше и Крисъ царь, егоже Киръ оухвати, вѣровавъ съвѣтомъ пророка Данїила. Ѡвь бѡ | боаше сѧ Криса, ꙗко многобогатна, и бѣгати помышлѣаше, оустрашаѫ сѧ крѣпкыѧ съмръти Крисовы. Данїил же дръꙁостна сътвори егѡ, рекъ пророьство, еже прѣжде многыихъ родовъ рее о Кирѣ велегласныи пророкъ Исаїа. Съи оубѡ Киръ великыи сѫщїимꙿ въ плѣнени жидовомъ дарова свободѫ и матере градомъ ихъ повелѣ населити, егоже иꙁъ основанїа раскопа Навоуходо|носоръ.