Text Corpus - Stephani primi Martyri et Stephani Papae Romani liturgia
Текстов корпус
СЛУЖБА ЗА ПЪРВОМЪЧЕНИК СТЕФАН И ЗА СТЕФАН I ПАПА РИМСКИ
Заглавие на латински:Stephani primi Martyri et Stephani Papae Romani liturgia
Жанр:Miscellanea
Автор:Климент Охридски
Преведен?:не
Дата на ръкописа:11-12 в.
Дата на превода:10 в.
Дата на преписа:11-12 в.
Правопис:Среднобългарски
Име на ръкописа:миней
Хранилище на ръкописа:Одеска държавна научна библиотека (ОГНБ)
Сигнатура на ръкописа:1/5
Издание:Климент Охридски. Слова и служби. С. 2008 (Христова-Шомова И., П. Петков, А. Тотоманова съст.), 591 с.
Нормализиран?:да
Страници:221а-221б
doc_iddoc_132

СЛУЖБА ЗА ПЪРВОМЪЧЕНИК СТЕФАН И ЗА СТЕФАН I ПАПА РИМСКИ

Вечерна служба

Стхрꙑ• Гласъ .д͞.

Достоно тѧ славтъ пѣсньм д͞ховьнам съборьнаѣ црькꙑ прѣьстьнаѣ блажене• ѹпрѣпрѫжденаѣ прѣьстьноѭ твоеѭ кръвѭ тѧкломенте Стефане• ꙁбьранꙑ съсѫде вѣрѣ б͞ж• еѭже ѹкрашь сѧ сѣеш въ мрѣ ѣко  свѣтло• льсть дольскѫѭ прогонѧ÷

Ꙁарѣм д͞ховьнам отъ Х͞а просвѣщенъ тѧкломенте прѣблажене достонъ обрѣте сѧ ꙁ млада въꙁлюбленъ апостолъ•  прѣстолѹ ьстьнѹ Рмьскѹемѹ• емѹже тꙑ бꙑстъ пастꙑрь  хрантель• ѹенемь просвѣщаѧ ꙁбьраное с стадо прѣблажене÷

Красотоѭ въсѣвъ ѣко цвѣтъ ꙁдрѧдьнъ дѣлꙑ добрꙑм блажене Стефане• подвꙃанемь добрꙑмь ꙁ млада подвꙃа сѧ• съпрѣстольнкъ ѣв сѧ ьстьнѹемѹ прѣстолѹ врьховьнѣего Петра• емѹже обрѣте сѧ ꙁбьраное  ьстьное овьѧ на ꙁаколене ведомъ Х͞а рад÷

Благодѣтѭ Хв͞оѭ просвьтѣвъ сѧ ѹмомь• ꙁракомь ѣко а͞нглъ ѣв сѧ Стефане• просѣвъш на тѣло т вънѫтрьнѣ свѣтьлост•  ꙁарѭ д͞ховьнѫѭ ѣвлѣѧ вдѧщмъ• еѭже ѹлѹ свѣта вдѣнѣ• н͞бсемъ славьно отъврьꙁеномъ т• наѧло мѫенкомъ  похвало÷

Ѣко степень  лѣствцѫ на въсходъ н͞бсьскꙑ каменьна метанѣ славьне бꙑшѧ тебѣ• мьже въсходѧ ѹꙁьрѣ стоѧща г͞а о деснѫѭ о͞ца• тьꙁьнаего т вѣньца подаѭща деснцеѭ жвоносьнѫѭ• егоже блꙁъ ѣко добръ прѣдъстоѣ• страдальцемъ врьхъ  ꙁаѧло÷

Ꙁнамен  юдесꙑ блстаѧ  ѹен посрам ꙁаконопрѣстѫпьнаего събора•  тѣм же побваемъ  каменемь посꙑпаемъ• о ѹбцахъ молѣаше сѧ ꙁа отъпѹстъ• подобѧ сѧ гласѹ Хв͞ѹ• емѹже  прѣдастъ въ рѫцѣ д͞хъ сво блажене ос͞щенꙑ Стефане÷

Мѫенкѹ слава• Гласъ .в͞.

Прьваего въ дѣконѣхъ  въ мѫенцѣхъ доблѣего ѹгодьнка Хв͞а Стефана достоно поьтѣмъ• С бо стоѧ по срѣдѣ беꙁаконьнꙑхъ о деснѫѭ о͞ца с͞на вдѣлъ естъ÷

Тропарь• Гласъ .д͞.

Ѣко апостоломъ съпоспѣшьнкъ  мѫенкомъ прьвострадальць• Хв͞ъ слѹга прѣхвальне Стефане•  ꙁа побваѭщхъ тѧ каменемь молѣаше сѧ•  намъ поѭщмъ тѧ грѣхомъ оставлене спрос  д͞шамъ нашмъ велѭ млость÷

Утринна служба (канон)

Пѣснь .а͞.

Ѣко по сѹхѹ хождь ꙁдраль по беꙁдънѣ стопам• гонтелѣ фараона вдѧ потаплѣема• б͞гѹ побѣдьнѫѭ пѣснь помъ• въпѣаше÷

Апостольскѹемѹ прѣстолѹ свѣтло сꙑ тѧкломеньне Стефане• поспѣшьнка б͞га ѹмол подат м твоѭ прѣсвѣтьлѫѭ памѧть въспѣват пѣне÷

Ꙁлатоꙁарьнѫѭ црькъвь ѹкрашь д͞ховьнꙑм словесꙑ б͞гогласьне Стефане• въꙁде на вꙑсотѫ• страстьм с вьсѧ въводѧ въ ц͞рьство Хв͞о÷

Ꙁаконьнам с͞тьбам ѹкрашь сѧ тѧкломенте Стефане• Рмьскѹемѹ прѣстолѹ свѣтльнкъ бꙑстъ• вьсь мръ ведꙑ въ ц͞рьство• Свѣтьлам лѹам вьсѭ ꙁемлѭ просвѣщь ѣко  слъньце• -с͞таего т рѣва оꙁарѣемъ в͞лдце• мже просвѣщен тѧ б͞гом͞т ьтемъ÷

Пѣснь .г͞.

Нѣстъ с͞та ѣкоже тꙑ г͞ б͞же мо• въꙁнесꙑ рогъ вѣрьнꙑхъ с блаже  ѹтврьждь хъ на камене сповѣданѣ т÷

Твоеѭ свѣтьлостѭ трьсвѣтьлаего свѣта неꙁаходмое слъньце бꙑстъ б͞гогласе• мьглѫ отъгонѧ грѣховьнѫѭ б͞гогласе Стефане ꙁѧщьне÷

Рѣкꙑ д͞ховьнꙑѧ стааѧ б͞гогласе ꙁ стока прѣс͞таего б͞жѣ ощенѣ•  тѣмь напаѣѧ жѧдьнꙑѧ Стефане б͞гогласе• Трьм своствꙑ ѹѧ едносѫщьнѣ троц кланѣт сѧ• о͞цю прѣвѣьнѹ  с͞нов събеꙁнаѧльнѹ  д͞хѹ равьнопрѣстольнѹ÷

Се тѧ вьс род блажѧтъ вѣрьно• беꙁлѣтьнаего слова плътѭ въ лѣто рождьш прѣвѣьно  д͞воѭ пакꙑ прѣбꙑстъ÷

Сѣдѣльнъ• Гласъ .а͞.

Ѣко с͞тꙑ тѧ токъ обрѣтъше юдесꙑ цѣльбѫ болѧщмъ обльно премлѭтъ• вѣроѭ къ мощьмъ т пртѣкаѭще прьвомѫене• Тꙑ бо с͞те дарованѣ даеш вьсѣмъ• послѹж обꙑьно прѣхвальне Стефане÷

Пѣснь .д͞.

Х͞ъ мьнѣ сла• б͞гъ  г͞ь• ьстьнаѣ бо црькꙑ б͞голѣпьно ꙁоветъ въпѭщ: Отъ съвѣст стꙑѧ о г͞ пр÷

Жрьтвꙑ д͞ховьнꙑѧ въꙁносѧ прѣьстьне а͞нгломъ равьно ѹподоб сѧ Стефане• сѣѧ богатьно б͞жьствьнꙑм лѹам  мръ просвѣщаѧ÷

Сластьно наѹаѧ стадо Хв͞о о вьсе красотѣ ꙁемльнѣ небрѣщ• нъ въ вѣьнѣ обтѣл подвгнѫт сѧ страстьм с Стефане ꙁѧщьне÷

Вѣньц свѣтьлꙑм свѣтьло ѹкрас сѧ• мѫьнꙑм подвгꙑ сплън сѧ• на теене свѣтьло подвꙃааше сѧ лкъ ꙁбьранъ Стефане ꙁѧщьне÷

Маре прѣс͞таѣ• похот съмѫщаѭтъ мѧ  напаст ꙁ моего ѹма•  млъвѫ отъжен• бестрастю стоьнка порождьш м͞т д͞во÷

Пѣснь .е͞.

Бж͞емь свѣтомь тꙑ блаже ѹтрьнѹѭщхъ т д͞шѫ любъвѭ просвѣт• молѭ т сѧ• тѧ вѣдѣт едного б͞га сѫщаего отъ мрака грѣховьнаего прꙁьр÷

Тѧкломентъ вѣроѭ подвгомь бꙑстъ архерѣю прѣславьне• Стефановѹ подвгѹ деснцеѭ вьседрьжтелевоѭ свѣтьло ѹвѧꙁе сѧ• Ѹкрѣплѣемъ любъвѭ  ѹтврьждаѧ мѫенкꙑ огнѣ  меа не въстрашат сѧ• льсть потрѣб беꙁбожьнѫѭ сѣнемь с  Теронътенла страстьм вѣньаваѧ÷

Бж͞м дарꙑ свѣтьло ѹкрас сѧ о͞е• льсть беꙁбожьнѫѭ скорень• бѣсовьскꙑѧ сѣт раꙁарѣѧ•  Хв͞ѫ црькъвь свѣтьло ѹкрашаѧ÷

Прглашаѧ пророьскаѣ реенѣ с͞таѣ мъногꙑм обраꙁꙑ рождьство т• еже събꙑтемь вдѧще• въ стнѫ б͞цѫ тѧ проповѣдаемъ÷

Пѣснь .ѕ͞.

Жтскаего морѣ въꙁдвꙃаема ꙁьрѧ напастьноѭ бѹреѭ• въ тхое прстанще пртекъ въпѭ т: Въꙁвед с тьлѧ жвотъ мо мъногомлостве• Стрѹѣм прѣьстьнам обагрь с͞те Хв͞ѫ црькъвь  въ вꙑшьн градъ вънде• деже прьвѣньць лц прѣдъстоѭтъ в͞лдцѣ съ славоѭ÷

Пастꙑрю велкѹемѹ ѹподоб сѧ Стефане б͞гогласьне• ьстьнѫѭ кръвь своѭ пролѣ ꙁа стадо Хв͞о• Тѣмь тѧ съ вꙑсотꙑ вѣньалъ естъ÷

Едноѭ вѣроѭ  любъвѭ бꙑстъ съвѣнььнкъ с͞те Стефановѣ с͞тꙑн• еѭже сѣеш ѣко  слъньце с͞те  мръ оꙁарѣеш÷

Плът брьньнѣ съвъкѹп сѧ ꙁ о͞ца ноѧдꙑ с рѣва тꙑ еднъ• ꙁ обою ꙁде  бес тьлѧ съблюде неврѣдмо стое д͞вьство тꙑ прѣпѣтаѣ÷

Пѣснь .ꙁ͞.

Отроц въ Вавѵлонѣ пещ пламеньнꙑ не ѹбоѣшѧ сѧ• нъ по срѣдѣ огнѣ въврьжен прохлаждаем въꙁꙑваахѫ: Благословленъ ес÷

Трьсвѣтьлаего б͞жьства свѣтьлостьм свьтѧще сѧ пае слъньца блажене• въселенѫѭ просвѣт въпѧ: Благословленъ б͞гъ о͞ць нашхъ÷

Ꙁракомь блажене ѣко ангелъ сꙑ Стефане• д͞ховьнѫѭ жрьтвѫ въꙁносѧ къ б͞гѹ•  бенъ бꙑстъ въпѧ: Благословленъ б͞гъ о͞ць нашхъ÷

Съгласьнѫѭ ваю памѧть страстотрьпьца Хв͞а вѣрьно творѧще ощене: Благословленъ б͞гъ÷

Сѫщьство прѣсѫщьно д͞вце тꙑ пород съвъкѹплена стаѣ нераꙁмѣсьно Х͞а• емѹже поемъ: Благословленъ б͞гъ÷

Пѣснь .͞.

с пламене с͞тꙑмъ росѫ сто• а праведьнаего жрьтвѫ водоѭ опал• Вьсѣ бо творш Х͞е елко же хощеш• егоже прѣвъꙁносмъ въ вѣкꙑ÷

Цвьтꙑ благодѣтѭ д͞ховьноѭ Стефане• токъ сцѣленѣ стааеш б͞гогласе• вѣроѭ  любъвѭ къ себѣ пррщѫщмъ  прѣвъꙁносѧще Х͞а÷

Послѣдѹѧ блажене врьховьнюемѹ с апостолѹ• достонъ сѧ емѹ обрѣте съпрѣстольнкъ• вѣроѭ  любъвѭ мръ вьсь наѹ прѣвъꙁносмꙑ о͞цемь: Б͞гъ благословленъ÷

Рмьскѹемѹ прѣстолѹ ьстьнъ слѹжтель• благодѣтѭ свьтѧ сѧ ѣв сѧ Стефане• крлома д͞ховьнꙑма ꙁащщаѧ поѭщѧѧ тѧ  прѣвъꙁносѧщѧ Х͞а въ вѣкꙑ вьсѧ÷

Жводавьца Х͞а рождьш б͞га с͞а• съмрьтьное стрьмлене неѹдрьжано стаѣ ѹстав• ѹмрьщвль его• Тѣмь тѧ поемъ въ вѣкꙑ вьсѧ÷

Пѣснь .ѳ͞.

Бг͞ъ ͞лвкомъ неѹдобь вдѣт• на ньже не смѣѭтъ нове а͞нгльсц ꙁьрѣт• Тобоѭ бо прѣстаѣ ѣв сѧ намъ слово въплъщено• егоже велаѭще съ н͞бсьскꙑм во тебе ве(лаемъ)÷

Кровъ пеальнꙑмъ ѣв сѧ Стефане отврьꙁаѧ двьр н͞бсьскꙑѧ страстѭ с• мѫенкꙑ въꙁводѧ на вꙑсотѫ• съ нмже дьньсь Х͞ѹ прѣдъстош твом молтвам÷

Лкꙑ бесплътьнꙑѧ подвгнѣта на молтвѫ б͞гогласьнаѣ• пророкꙑ  апостолꙑ  мѫенкꙑ• ст͞телѧ съ прѣдътееѭ молт сѧ о насъ• ьтѫщхъ памѧть ваю достовѣньанаѣ Стефана• творѧща ꙁбавт сѧ грѣхъ÷

Моѧ грѣховьнꙑѧ съблаꙁнꙑ потрѣб тꙑ б͞гогласе архерѣю Стефане• помол прьвомѫенка Стефана• емѹже н͞бсьскꙑѧ двьр отврьꙁѫ сѧ•  вѣньцѧ подаѧ послѣдѹѭщмъ страстьмъ в͞лдцѣ Х͞ѹ÷

Ѣко тꙑ нколже обрадованаѣ бꙑстъ отъ родъ древьнхъ б͞гѹ м͞т стаѣ• Тꙑ бо вьсѣмъ родла ес несъьтано с͞тꙑнѭ  ощене• тѣмьже прѧтъ въ себѣ б͞га плътѭ÷