Text Corpus - Encomium in Assumptione B. Mariae
Текстов корпус
Похвала на прѣставлене в͞лдцѧ нашеѧ б͞цѧ  прсно д͞вꙑ Марѧ
Заглавие на латински: Encomium in Assumptione B. Mariae
Жанр:Miscellanea
Автор:Климент Охридски
Преведен?:не
Дата на ръкописа:13 в.
Дата на превода:10 в.
Дата на преписа:13 в,
Правопис:Рашки
Име на ръкописа:Михановичев химилиар
Хранилище на ръкописа:HAZU, Загреб
Сигнатура на ръкописа:№ IIIc.19
Издание:Климент Охридски. Слова и служби. С. 2008 (Христова-Шомова И., П. Петков, А. Тотоманова съст.), 591 с.
Нормализиран?:да
Страници:249-250
doc_iddoc_127

Похвала на прѣставлене в͞лдцѧ нашеѧ б͞цѧ  прсно д͞вꙑ Марѧ• сътворена Клменътомь епскѹпомь

Се нꙑнѣ свѣтьло праꙁдьньство лкъствѹѭще прдѣте въꙁлюблен прѣдвьнаего сего юдесе насладмъ сѧ• Отъврьгъше мракъ жтскꙑ• ювьствьнѣ о просвѣтмъ  ѹмомь подвгнѣмъ сѧ• да вдмъ прѣдвьно ѹсъпене г͞нѧ м͞тре•  ѹенкъ его по облакомъ събьране на провождене прѣьстьнаего тѣлесе въ стнѫ прѣс͞тꙑѧ  прѣславьнꙑѧ в͞лдцѧ нашеѧ б͞цѧ  прсно д͞вꙑѧ Марѧ• Тоѭ бо обнов сѧ обетъшанꙑ грѣхомь родъ ͞лвь• Тоѭ отъврьꙁе сѧ Едемъ ꙁатворенꙑ древле прѣбабоѭ Евъгоѭ• Тоѭ пламеньное орѫже плещ въдавъ отъбѣже  пѫть въходьнꙑ въ жвотьнѫѭ пщѫ отъврьꙁе сѧ• Тоѭ клѧтва раꙁор сѧ• а благословене процвьте•  ѭдѹже съмрьть въсел сѧ въ нꙑ• тѫдѹ жвотъ бесъмрьтьнꙑ ꙁде• Та бо ѣв сѧ новое н͞бо• понесъшѣ н͞бѹ  ꙁемл творьца• Тоѭ об͞ж сѧ л͞вьство• полежавъшю Х͞ѹ въ ложеснѣхъ прѣс͞тꙑхъ еѧ•

Вдѣвъ бо нꙑ б͞гъ нашь прѣльстѭ дѣволеѭ въ съмрьть  въ тьлѣне въпадъшѧ• не трьпѧ ꙁьрѣт съꙁьданѣ обраꙁа своего обетъшавъша  въ толко ꙁъло въпадъша• нъ млорьдемь с съмл сѧ на нꙑ•  прѣклонь н͞бса сънде• ѣкоже древле дъждь на рѹно• въ рѣво д͞вꙑѧ въсель сѧ• покрꙑвъ плътѭ б͞жьство свое•  бꙑстъ въ кѹпѣ б͞гъ  ͞лвкъ сѹгѹбь естьствомь• Тѣмьже б͞ца нарее сѧ рождьшѣ его• еѧже нꙑнѣ прѣс͞тое ѹсъпене ьтѫще• свѣтьло радѹемъ сѧ•

Нъ аще къто помꙑшлѣѧ неподобьнаѣ• въ ѹмѣ с г͞летъ рекꙑ: Не не лѣпо е естъ съмрьт въкѹст жводавьца б͞га порождьш• мꙑ  таковꙑмъ сце отъвѣтъ сътвормъ г͞лѭще: Понеже къ Адамѹ реено бꙑстъ по прѣстѫплен: Ѣко ꙁемлѣ ес  въ ꙁемлѭ деш•  ѣкоже отъ того наѧло мамъ•  родьство бꙑтю• тако  коньнѫ• того рад  г͞ь нашь ͞с Х͞ъ пршьдъ на ꙁемлѭ съмрьтьнѣ се плът прмѣс сѧ•  насъ рад плътѭ въкѹс съмрьт• а не б͞жьствомь• Б͞жьство бо бестрастьно  бесъмрьтьно естъ прсно• Нъ понеже бѣ сѹгѹбь естьствомь б͞гъ  ͞лвкъ• того рад ͞лвьствомь съмрьт въкѹс• а не б͞жьствомь•  въскрьсе ѣко бесъмрьтьнъ• въскрѣшь съ собоѭ прьвоꙁьданаего Адама  проѧѧ правьдьнкꙑ• же по немь ѹмрѣшѧ• Того рад  прѣс͞таѣ госпожда прсно д͞ваѣ Марѣ б͞жѣ м͞т плътѭ съмрьть въкѹс• самомѹ г͞ю б͞гѹ съшьдъшю къ не съ н͞бсъ съ мъножьствомь бесплътьнꙑхъ слъ• прѣьстьнꙑма рѫкама прѣс͞тѫѭ д͞шѫ еѧ прмъшю• молтвоѭ же еѧ събравъшмъ сѧ апостоломъ съ вьсѣхъ странъ слоѭ д͞ховьноѭ• не тъкъмо же бѣахѫ жв• нъ  же бѣахѫ юже прѣставл сѧ• на послѹшьство  провождене ьстьнаего тѣлесе прѣстꙑѧ м͞тре г͞нѧ•  отъ тѫдѹ въ Гетъсманѭ вънѣсѧ ѭ•  тѹ цѣловане  хвалꙑ сътворьше•  тако ѭ въ гробъ положшѧ•  отъ тѫдѹ трет дьнь ꙁ гроба въста• Тако бо подобааше ꙁ гроба схꙑщенѣ е бꙑт  ѹ с͞нѹ м͞тр бꙑт•

Дьньсь бо прѣстав сѧ м͞т жвотѹ въ прѣвѣьнѫѭ жꙁнь• породьнꙑѧ двьр отъврьꙁаѭщ родѹ ͞лвьскѹемѹ• Дьньсь въсходтъ м͞т г͞а б͞га нашего ꙁ нжнѣего ерѹсалма въ вꙑшьн н͞бсьскꙑ градъ вѣьнаего ц͞рьства Хв͞а• Дьньсь прѣсвѣтьлꙑ облакъ въсходтъ къ непрстѫпьнѹемѹ свѣтѹ бесплътьнꙑхъ слъ• Къ неже нꙑнѣ прпадаѭще велегласьно г͞лемъ съ похвалоѭ рекѫще:

Радѹ сѧ породо словесьнаѣ• стоьшѣ бесъмрьте родѹ ͞лвю÷

Радѹ сѧ новꙑ кѵвоте• не скржал каменьнꙑѧ понесъш• нъ самого ꙁаконодавьца Х͞а съпаса мрѹ рождьш÷

Радѹ сѧ кѫпно неопалѣвъшѣ• поношьшѣ огнѣ б͞жьствьнаего въ прѣстѣемь с рѣвѣ÷

Радѹ сѧ горо непросѣенаѣ• ꙁ неѧже отъсѣе сѧ камꙑ раꙁѹмьнꙑ Х͞ъ•  сътьръ трѣбщьнаѣ капща слѹжьбѫ хъ попал÷

Радѹ сѧ прѣсвѣтьлꙑ облае• понесъшѣ мꙑсльнаего слъньца Х͞а въ рѣвѣ своемь÷

Радѹ сѧ радост бесплътьнꙑхъ слъ• творьца а͞нгльска  вьсеѧ твар съдѣтелѣ бе сѣмене ꙁаьньш  пае словесе порождьш÷

Радѹ сѧ пророьское събꙑте  съврьшене нашемѹ обновленю÷

Радѹ сѧ апостольскаѣ радост  мѫенкомъ тврьдое стоѣне÷

Радѹ сѧ пространое въмѣстлще невъмѣстмаего естьства÷

Радѹ сѧ свѣтло неꙁаходѧщаего свѣта въ себѣ прмъш  вьсего мра б͞гораꙁѹмьно освѣщьш  свьтѧщ прсно прѣсвѣтьлам с молтвам÷

Радѹ сѧ трапеꙁо д͞ховьнаѣ• н͞бсьскаего хлѣба прмъш• сѧ на съпасене вьсѣмъ въдавъш  въдаѭщ на жвотъ вѣрьнꙑмъ÷

Радѹ сѧ обновлене Адамле  Евъжно раꙁдрѣшене÷

Тобоѭ бо госпожде ꙁбавхомъ сѧ отъ льст дольскꙑѧ• тобоѭ пакꙑ въꙁвращене обрѣтомъ въ прьвѫѭ жꙁнь÷

Тобоѭ прѣс͞таѣ госпожде с͞нове б͞ж нарцаемъ сѧ• вѣроѭ крьстѧще сѧ въ с͞тѫѭ троцѫ÷

Тобоѭ сѫпостатъ нашь дѣволъ побѣжденъ бꙑвъ• въ огнь вѣьнꙑ осѫжденъ естъ  съ бѣсꙑ вьсѣм÷

Тобоѭ ерес вьсѣкꙑѧ  протвьнц крьстѣньсц побѣждаѭтъ сѧ÷

Тобоѭ прѣс͞таѣ д͞во болѣꙁн  страст нашѧ отъгонѧтъ сѧ  бѣсовьскаѣ слѹжьба потрѣблена бꙑстъ÷

Тобоѭ прѣс͞таѣ госпожде ра отъврьꙁе сѧ  ц͞рьство тѹне дастъ сѧ вѣроѭ сповѣдаѭщмъ м͞трь б͞жѭ÷

Тꙑ бо ѣв сѧ пеальнꙑмъ ꙁастѫплене  болѣꙁньнꙑмъ сцѣлене• понеже понесе понесъшаего болѣꙁн  страст нашмь естьствомь на себѣ• Тѧ славѧтъ д͞во б͞це арха͞нгльсц  бесплътьнꙑхъ ѹстав• Тѧ славѧтъ патраръс  пророьсц нове• Тѧ ьтѫтъ а͞нгльсц събор  мѫеньсц плъц• Тꙑ ес архерѣомъ вѣньць  ͞лвьскѹемѹ родѹ съпасене•

Тѣмьже  нꙑнѣ ꙁа нꙑ непрѣстаньно помол сѧ твое прѣс͞тое ѹсъпене потаѭще• вьсѣкꙑѧ страст отъгонѧщ  болѣꙁн сцѣлѣѭщ• напаст растоѧщ  ерес потрѣбѧщ• мрѹ съдраве подаѭщ  ц͞рьстве н͞бсьское спросѧщ ѹ с͞нѹ своего н͞бсьскаего
͞са Х͞а• емѹже подобаетъ вьсѣка слава• ьсть  покланѣне съ беꙁнаѧльнꙑмь о͞цемь  съ прѣс͞тꙑмь  жвотворѧщмь д͞хомь нꙑнѣ  прсно  въ вѣкꙑ вѣкомъ• Амнь÷