Текстов корпус
Поѹене на благовѣщене с͞тѣ б͞ц
Заглавие на латински:...
Жанр:Miscellanea
Автор:Климент Охридски
Преведен?:не
Дата на ръкописа:13-14 в.
Дата на превода:10 в.
Дата на преписа:13-14 в.
Правопис:Руски
Име на ръкописа:пролог за март-август
Хранилище на ръкописа:Руски държавен архив за древни актове (РГАДА)
Сигнатура на ръкописа:№ 171
Издание:Климент Охридски. Слова и служби. С. 2008 (Христова-Шомова И., П. Петков, А. Тотоманова съст.), 591 с.
Нормализиран?:да
Страници:19-
doc_iddoc_126

Поѹене на благовѣщене с͞тѣ б͞ц


Нꙑнѣ подобьно естъ братре къ вамъ велегласьно ꙁдрещ апостольскаѣ словеса• ѣкоже апостолъ Павьлъ г͞летъ о семь с͞тѣемь дьн• ꙁвѣсто творѧще с͞тое праꙁдьньство• Гл͞етъ бо: Нощь ѹспѣ• а дьнь прблж сѧ• Дьньсь бо братре с͞нъ б͞ж г͞ь б͞гъ нашь неꙁдреено въ плъть ͞лвѫ въмѣщаетъ сѧ хотѧ тварь рѫкѹ своею свомь въ͞лвенемь об͞жт  пакꙑ въ ра въселт• Дьньсь несъꙁьданꙑ въ свое съꙁьдане въмѣщаетъ сѧ• Дьньсь невъмѣстмꙑ въ н͞бса въ рѣво въмѣщаетъ сѧ д͞вьско• Дьньсь невдмꙑ вдмъ бꙑваетъ• Дьньсь неосѧꙃанꙑ въ рѣвѣ д͞в ꙁанаетъ сѧ  осѧꙃаемъ бꙑваетъ• Дьньсь слово б͞же плъть премлетъ• Прѣжде вьсѣхъ вѣкъ отъ о͞ца беꙁ м͞тре на н͞бсехъ рожд сѧ• нꙑнѣ же страшьно  двьно на ꙁемл беꙁ о͞ца въ д͞вѫ въплъщаетъ сѧ сѹгѹбь естьствомь б͞гъ  ͞лвкъ• раꙁѹмѣваемъ  съкаꙁаемъ съ нам б͞гъ• л͞ва рода съпаст хотѧ прде на ꙁемлѭ• вьсь сꙑ на н͞бсехъ съ о͞цемь  д͞хомь•  вьсь на ꙁемл равьно прославлѣемъ  съпокланѣемъ  ц͞рьствѹѧ страшьно рождьствомь въ вдѣ• Не нъ бо прѣжде вѣкъ рожд сѧ отъ о͞ца беꙁ м͞тре• н нъ въ д͞вѫ въплъщаетъ сѧ• нъ тъ едноѧдꙑ с͞нъ б͞ж по сѫщьствѹ отъ о͞а сѫщьства въсѣвъ• Ѣв сѧ намъ свѣтъ отъ свѣта• б͞гъ стньнъ отъ б͞га стньна• рожденъ а не сътворенъ• ꙁждтель Адамовъ прде на ꙁемлѭ въꙁскатъ ꙁаблѫждьшаего ͞лвка• Вдѣвъ бо нꙑ въпадъшѧ въ мъногобеꙁбожьнаѣ мена  порабощьша сѧ мъ  не трьпѧ ꙁьрѣт врагомь расхꙑщаема стада своего• посъла прьвое пророкꙑ въꙁвѣщаѧ свое пршьстве• г͞лѧ саемь: Се д͞ваѣ прметъ въ рѣвѣ  родтъ с͞нъ  нарекѫтъ мѧ емѹ Емъманѹлъ• еже реетъ сѧ съ нам б͞гъ•  пршьдъшю врѣмен събꙑтю словесъ хъ посъла съ н͞бсе арха͞нгла своего Гавърла  рее емѹ: д къ д͞вѣ Мар  рьц е: Радѹ сѧ обрадованаѣ• г͞ь съ тобоѭ• благословлена тꙑ въ женахъ  благословленъ плодъ рѣва твоего• Юже т прабабьнаѣ клѧтва раꙁдрѹш сѧ• женоѭ бо процвьтѫ ꙁълаѣ  пеальнаѣ• нꙑнѣ же тобоѭ процвьтѫ лѹьшаѣ• женоѫ бо спал бꙑхомъ с породꙑ• женоѫ пакꙑ въꙁвращаемъ сѧ въ ра• Се бо ꙁаьнеш въ рѣвѣ  родш с͞на  нарееш мѧ емѹ с͞ъ• Тъ бо съпасетъ люд своѧ отъ грѣхъ хъ• ѣкоже слꙑшасте ева͞нглста г͞лѧща о про бесѣдѣ• Та вьсѣ помꙑслмъ братре• колко благодѣть прѧсомъ дьньсь• какого добра съподобхомъ сѧ• Дьньсь бо сѫпостатъ нашь дѣволъ съвѧꙁанъ бꙑстъ• Дьньсь бѣсовьскаѣ слѹжьба  трѣбща хъ попьрана бꙑшѧ• Дьньсь раскꙑѧ двьр  пламеньное орѫже отъгънавъшее ͞лвь съставъ съ радостѭ пакꙑ премлетъ• Дьньсь Адамъ лкѹетъ премлѧ въ съставъ сво ꙁждтелѣ своего• Дьньсь Евъга ꙁмевѫ главѫ сътьрьш горькѹемѹ еѧ прольстьнкѹ• на веселе вьсего мра съꙁꙑваетъ г͞лѭщ: Радѹте сѧ съ мъноѭ• ѣко дьньсь обрѣтъ радость неꙁг͞ланѫѭ  свободѫ отъ вьсѣхъ грѣхъ• Дьньсь братре радост сплъньше сѧ  добрꙑм дѣлꙑ ѹкрашьше сѧ потъщмъ сѧ достоно проводт с͞тꙑѧ дьн сѧ постьнꙑѧ• въꙁдрьжѧще сѧ отъ пѣньства• отъ плътьскꙑхъ похот  отъ объѣденѣ• гнѣва  клеветꙑ• обдꙑ• ѣрост• ꙁавст• отъ мънога съна• Та бо дѣла отълѫаѭтъ отъ б͞га д͞шѫ  омрааѭтъ• Тѣмьже вьсѣ та оставльше подвгнѣмъ сѧ с͞тꙑѧ дьн сѧ мрьно съконьат• да не постгнетъ насъ дьнь съмрьтьнꙑ въ лѣност• въ ꙁълобѣ• въ грѣсѣхъ• Не лъжь бо естъ рекꙑ пророкомь древле: Въ немь тѧ ꙁастанѫ• въ томь сѫждѫ•

Тѣмьже молѭ вꙑ  нѫждѫ вꙑ съ любъвѭ• бъдмъ постѧще сѧ• да б нꙑ въ дьнь съмрьтьнꙑ въ добрѣ обрѣлъ• а не въ ꙁълѣ• Аще же прѣдлъжхъ къ вамъ слово о семь дьн• нъ нѫжда естъ пае прѣдлъжт• вдѧще отъ васъ вьсегда црькъв праꙁдьнꙑ• вѣньцѧ готоваѭщѧ постьнкомъ  кѫпѣль прѣдъстоѧщѫѭ омꙑт хотѧщ прѣгрѣшенѣ наша  трапеꙁѫ тельца ѹптѣнаего мѫщѧ ꙁа вьсь мръ ꙁакалаема• с͞а Х͞а с͞на б͞жѣ прѣдълежѧща на не  съꙁꙑваѭща вьсѧ вѣрьнꙑѧ на с͞тое праꙁдьньство  на жвоносьное брашьно• Да вьсѣкъ премлѧ жвъ бѫдетъ въ вѣкꙑ• ѣкоже рее самъ г͞ь: Ѣдꙑ плъть моѭ  пѧ кръвь моѭ жвъ бѫдетъ въ вѣкꙑ•  пророкомь прг͞лаетъ рекꙑ: Въкѹсте  вдте ѣко благъ г͞ь•

Къ томѹ прстѫпмъ ѣко неꙁълобв младеньц вѣтв рѫкам дрьжѧще• срѣь добрꙑѧ дѣтѣл• ꙁовѫще  г͞лѭще Х͞ѹ: Благословленъ грѧдꙑ въ мѧ г͞не б͞гъ г͞ь нашь  ѣв сѧ намъ• Емѹже слава нꙑнѣ  прсно  въ вѣкꙑ. Амн ÷