Поучението за Благовещение, което се празнува на двайсет и пети март, е познато по 31 преписа от ХІІІ до ХVІІ в. Нормализацията е направена по публикувания в КОІ препис в пролог от ХІІІ-ХІV в. от РГАДА № 171.

Поѹене на благовѣщене с͞тѣ б͞ц[1]

Нꙑнѣ подобьно естъ братре къ вамъ велегласьно ꙁдрещ апостольскаѣ[2] словеса• ѣкоже апостолъ Павьлъ г͞летъ о семь с͞тѣемь дьн• ꙁвѣсто творѧще с͞тое праꙁдьньство• Гл͞етъ бо: Нощь ѹспѣ• а дьнь прблж сѧ• Дьньсь бо братре[3] с͞нъ б͞ж г͞ь б͞гъ нашь неꙁдреено въ плъть ͞лвѫ въмѣщаетъ сѧ хотѧ тварь рѫкѹ своею свомь въ͞лвенемь об͞жт  пакꙑ въ ра[4] въселт• Дьньсь несъꙁьданꙑ въ свое съꙁьдане въмѣщаетъ сѧ• Дьньсь невъмѣстмꙑ въ н͞бса въ рѣво въмѣщаетъ сѧ д͞вьско• Дьньсь невдмꙑ вдмъ бꙑваетъ• Дьньсь неосѧꙃанꙑ въ рѣвѣ д͞в ꙁанаетъ сѧ  осѧꙃаемъ бꙑваетъ[5]• Дьньсь слово б͞же плъть премлетъ• Прѣжде вьсѣхъ вѣкъ отъ о͞ца беꙁ м͞тре на н͞бсехъ рожд сѧ• нꙑнѣ же страшьно  двьно на ꙁемл беꙁ о͞ца въ д͞вѫ въплъщаетъ сѧ сѹгѹбь естьствомь б͞гъ  ͞лвкъ• раꙁѹмѣваемъ  съкаꙁаемъ съ нам б͞гъ• л͞ва рода съпаст хотѧ прде на ꙁемлѭ• вьсь сꙑ на н͞бсехъ съ о͞цемь  д͞хомь•  вьсь на ꙁемл равьно прославлѣемъ  съпокланѣемъ  ц͞рьствѹѧ страшьно рождьствомь въ вдѣ[6]• Не нъ бо прѣжде вѣкъ рожд сѧ отъ о͞ца беꙁ м͞тре• н нъ въ д͞вѫ въплъщаетъ сѧ• нъ тъ едноѧдꙑ с͞нъ б͞ж по сѫщьствѹ отъ о͞а[7] сѫщьства въсѣвъ• Ѣв сѧ намъ свѣтъ отъ свѣта• б͞гъ стньнъ отъ б͞га стньна• рожденъ а не сътворенъ• ꙁждтель Адамовъ прде на ꙁемлѭ въꙁскатъ ꙁаблѫждьшаего ͞лвка• Вдѣвъ бо нꙑ[8] въпадъшѧ въ мъногобеꙁбожьнаѣ мена  порабощьша сѧ мъ  не трьпѧ ꙁьрѣт врагомь расхꙑщаема[9] стада своего• посъла прьвое пророкꙑ въꙁвѣщаѧ свое пршьстве• г͞лѧ саемь: Се д͞ваѣ прметъ въ рѣвѣ  родтъ с͞нъ  нарекѫтъ мѧ емѹ Емъманѹлъ• еже реетъ сѧ съ нам б͞гъ•  пршьдъшю врѣмен събꙑтю словесъ хъ посъла съ н͞бсе арха͞нгла своего[10] Гавърла  рее емѹ: д къ д͞вѣ[11]Мар  рьц е: Радѹ сѧ обрадованаѣ• г͞ь съ тобоѭ• благословлена тꙑ въ женахъ  благословленъ плодъ рѣва твоего• Юже т прабабьнаѣ клѧтва раꙁдрѹш сѧ• женоѭ бо процвьтѫ ꙁълаѣ  пеальнаѣ• нꙑнѣ же тобоѭ процвьтѫ[12] лѹьшаѣ• женоѭ бо спал бꙑхомъ с породꙑ• женоѭ пакꙑ въꙁвращаемъ сѧ въ ра[13]• Се бо ꙁаьнеш въ рѣвѣ  родш с͞на  нарееш мѧ емѹ с͞ъ• Тъ бо съпасетъ люд своѧ отъ грѣхъ хъ• ѣкоже слꙑшасте ева͞нглста[14] г͞лѧща о про бесѣдѣ[15]• Та вьсѣ помꙑслмъ братре• колко благодѣть прѧсомъ дьньсь• какого добра съподобхомъ сѧ[16]• Дьньсь бо сѫпостатъ нашь дѣволъ съвѧꙁанъ бꙑстъ• Дьньсь бѣсовьскаѣ слѹжьба  трѣбща хъ попьрана[17] бꙑшѧ• Дьньсь раскꙑѧ двьр  пламеньное орѫже отъгънавъше ͞лвь съставъ съ радостѭ пакꙑ премлетъ[18]• Дьньсь Адамъ лкѹетъ премлѧ въ съставъ сво ꙁждтелѣ своего• Дьньсь Евъга ꙁмевѫ главѫ сътьръш горькѹемѹ еѧ прольстьнкѹ• на веселе вьсего мра съꙁꙑваетъ г͞лѭщ: Радѹте сѧ съ мъноѭ• ѣко дьньсь[19] обрѣтъ радость неꙁг͞ланьнѫѭ  свободѫ отъ вьсѣхъ грѣхъ[20]• Дьньсь братре радост сплъньше сѧ  добрꙑм дѣлꙑ ѹкрашьше сѧ[21] потъщмъ сѧ достоно проводт с͞тꙑѧ дьн сѧ постьнꙑѧ• въꙁдрьжѧще сѧ отъ пѣньства• отъ плътьскꙑхъ похот  отъ объѣденѣ• гнѣва  клеветꙑ• обдꙑ• ѣрост• ꙁавст• отъ мънога съна• Та бо дѣла отълѫаѭтъ отъ б͞га д͞шѫ  омрааѭтъ• Тѣмьже вьсѣ та оставльше подвгнѣмъ сѧ с͞тꙑѧ дьн сѧ мрьно съконьат• да не постгнетъ насъ дьнь съмрьтьнꙑ въ лѣност• въ ꙁълобѣ• въ грѣсѣхъ• Не лъжь[22] бо естъ рекꙑ пророкомь древле: Въ немь тѧ ꙁастанѫ• въ томь сѫждѫ•

Тѣмьже молѭ вꙑ  нѫждѫ вꙑ съ любъвѭ• бъдмъ постѧще сѧ• да б нꙑ въ дьнь съмрьтьнꙑ[23] въ добрѣ обрѣлъ• а не въ ꙁълѣ• Аще же прѣдлъжхъ къ вамъ слово о семь дьн• нъ нѫжда естъ пае прѣдлъжт• вдѧще отъ васъ вьсегда црькъв праꙁдьнꙑ• вѣньцѧ готоваѭщѧ постьнкомъ  кѫпѣль прѣдъстоѧщѫѭ омꙑт хотѧщ прѣгрѣшенѣ наша  трапеꙁѫ тельца ѹптѣнаего мѫщѧ ꙁа вьсь мръ ꙁакалаема• с͞а Х͞а с͞на б͞жѣ прѣдълежѧща на не  съꙁꙑваѭща вьсѧ вѣрьнꙑѧ на с͞тое праꙁдьньство  на жвоносьное брашьно• Да вьсѣкъ премлѧ жвъ бѫдетъ въ вѣкꙑ• ѣкоже рее самъ г͞ь: Ѣдꙑ плъть моѭ  пѧ кръвь моѭ жвъ бѫдетъ въ вѣкꙑ•  пророкомь прг͞лаетъ рекꙑ: Въкѹсте  вдте ѣко благъ г͞ь•

Къ томѹ прстѫпмъ[24] ѣко неꙁълобв младеньц вѣтв рѫкам дрьжѧще• срѣь добрꙑѧ дѣтѣл• ꙁовѫще  г͞лѭще Х͞ѹ: Благословленъ грѧдꙑ въ мѧ г͞не б͞гъ г͞ь нашь  ѣв сѧ намъ• Емѹже слава нꙑнѣ  прсно  въ вѣкꙑ. Амнь[25]÷

[1] Взети са предвид и разночетения от преписите, използвани в изданието. Ползваме съкращенията им от изданието.

[2] Така в повечето от останалите преписи. В РГАДА 171 англⷭ҇каꙗ.

[3] Добавено по повечето от останалите преписи.

[4] Доб. по останалите преписи.

[5] Добавено по останалите преписи.

[6] Така само в БАН 21.7.15, в повечето от ост.преписи, както и в основния стои въ вѣдѣ, в Погод. и РГАДА 172 въ д͞вѣ.

[7] Поправката наша. В изданието стои о͞ца, което явно е печатна грешка.

[8] Така по Погод.60 и РГАДА 177, в ост.вдѣ бо нꙑ. В осн. препис нꙑ е изпуснато.

[9] Така по Погод.60 и повечето от останалите преписи. реща се още въсхꙑщаема. В осн.препис стои въсхꙑщена.

[10] Своего доб.по няколко преписа.

[11] В осн.препис б͞ц.

[12] Доб. по част от разночетенията.

[13] Пасажът е доб. по БАН 34.2.2.

[14] Така във всички останали преписи, в осн. стои Іѡⷶ҇на.

[15]Така във всички преписи. Смятам, че може да бъде и о прохъ въ бесѣдѣ..

[16] В голямата част от преписите стои съподоблен бꙑхомъ.

[17] Така по повечето преписи. В осн. раꙁорена.

[18] Така във всички преписи, само в осн. дьньсь пламеньное орѹже лвⷱⷭ҇кꙑ съставъ ѿгнавш сърадѹтъ сѧ премлетъ.

[19] Доб. по Погод.60,кир.-Бел.58 и РГАДА 651.

[20] Поправката е по остђ преписиђ В осн. стои схъ.

[21] Поправено по ост. преписи. В осн. стои сполн, ѹкрас.

[22] Така по ост.преписи. В осн. неложно.

[23] Доб. по Погод.60, РГАДА 651 и БАН 34.2.2.

[24] Така във всички ост.преписи. В осн.прпадемъ.

[25] Краят добавен по останалите преписи.