Text Corpus - Catechismus de Communione Sancta
Текстов корпус
Поѹене о прѧщен
Заглавие на латински:Catechismus de Communione Sancta
Жанр:Miscellanea
Автор:Климент Охридски
Преведен?:не
Дата на ръкописа:12 в.
Дата на превода:10 в.
Дата на преписа:12 в.
Правопис:Руски
Име на ръкописа:Троицки сборник
Хранилище на ръкописа:Руска държавна библиотека
Сигнатура на ръкописа:ф.304, № 12
Издание:Климент Охридски. Слова и служби. С. 2008 (Христова-Шомова И., П. Петков, А. Тотоманова съст.), 591 с.
Нормализиран?:да
Страници:28-29б
doc_iddoc_121

Поѹене о прѧщен

Подобьно естъ намъ братре прлежьно спꙑтавъше дрьжат• како мꙑ по обраꙁѹ б͞жю рѫкама его сътворен бꙑхомъ  славоѭ неꙁдрееньноѭ вѣньан бꙑвъше въ ослѹшане въпадомъ дѣволомь прѣльщен бꙑвъше•  б͞готъканѫѭ плът нашеѧ одеждѫ погѹбльше въ съмрьть  въ тьлѣне въпадомъ ꙁабꙑвъше едного б͞га нашего• же сътвор н͞бо  ꙁемлѭ  вьсѭ тварь•  мꙑ ꙁълобоѭ своеѭ въ богꙑ проꙁъвахомъ слъньце  мѣсѧць• емѹже есмъ г͞не сътворене• На нашѫ бо слѹжьбѫ сътворено бꙑстъ слъньце  мѣсѧць да свѣттъ нꙑ въ дьн  въ нощ• обое не г͞лѧѭщ вещ н жвотьнѣ• нъ свѣта рад поставленѣ свѣтлѣ• Тако же вода  огнь• дръва насъ рад сътворено намъ бꙑстъ б͞гомь на работѫ  на кръмлѭ• а не въ б͞га мѣсто мѣт хъ• Нѣстъ бо тако ͞лвкѹ беꙁ водꙑ  беꙁ огнѣ птат сѧ•

Тѣмьже братре моѣ длъжьн есмъ едно б͞жьство въ трьхъ своствѣхъ славт о͞ца  с͞на  с͞таего д͞ха• отъ того бо вьсѣко даѣне благо   вьсѣкъ даръ съврьшенъ съ вꙑше естъ съходѧ• Тъ бо не трѣбѹетъ ньсоже отъ насъ• тъкъмо добрꙑ волѧ нашеѧ  стотꙑ•  аще въпадемъ въ какъ любо грѣхъ ꙁабꙑвъше сѧ• е• л врагомъ прѣльщен• да въспомѧнемъ се  да въꙁвратмъ сѧ пакꙑ въспѧть  покаѣнемь да отъмꙑемъ стѹдьнаѣ дѣла своѣ отъ насъ• Не довьлѣетъ бо нꙑ братре словомь слѹт тъкъмо крьстѣномъ• а не дѣломь• Нъ покажемъ б͞гѹ жте наше сто• достоно с͞тост• въꙁдрьжѧще сѧ отъ вьсѣкоѧ ꙁълобꙑ• отъ татьбꙑ• отъ раꙁбоѣ• отъ пѣньстваѣ• отъ клеветꙑ• отъ гнѣва• Тѣхъ бо рад дѣлъ гнѣвъ б͞ж прходтъ на нꙑ• овогда гладомь• овогда сланоѭ• овогда моромь• овогда болѣꙁньм тѧжькꙑм• ногда ꙁълꙑм вьсѣцѣм пеальм тѧжькꙑм

Тѣмьже молѭ вꙑ сѧ братре• оставмъ вьсѣ дѣла та ꙁълаѣ• мже то нꙑнѣ гнѣвъ б͞ж на сѧ прводмъ•  отрѣꙁвльше сѧ тако прстѫпте къ обьщеню прѣстаего тѣла б͞жѣ• Не простъ бо хлѣбъ• н просто вно премлемъ• нъ стое тѣло б͞же  с͞тѫѭ кръвь б͞жѭ• Съмотрѧ бо б͞гъ родѹ ͞лвьскѹемѹ• ѣко не можетъ мѧса кръвава ѣст• н кръве пт• прѣлож тѣло свое въ хлѣбъ  кръвь своѭ въ вно•  с͞тоѭ слѹжьбоѭ ос͞щаетъ ѣ• Тѣмьже подобаетъ съ страхомь  трепетомь прстѫпат• ощьше сѧ отъ вьсѣкꙑѧ похот плътьскꙑѧ  д͞шевьнꙑѧ•  стам ѹстьнам прѧт тѣло б͞же на съдраве тѣлѹ  на съпасене д͞ш• Аще л не ощьше сѧ прмемъ с͞тꙑѧ танꙑ не сповѣдавъше грѣхъ свохъ• то на грѣхъ себѣ прмемъ•

Тѣмьже братре еднако молѫ ѭ вꙑ сѧ  понѫждаѫ вꙑ• подвгнѣмъ сѧ на оно жте вѣьное• (а се жте скоро мнѫщее) прѣобдмъ• маломь прдрьжѧще сѧ его• Како бмъ въ немь жвѫще оно вѣьное жте пробрѧщемъ• деже неꙁдрееньнаѣ радость• деже вѣьное ц͞рьство• деже н страст н пеал• Како л же подвгнемъ сѧ• не грѣхꙑ л сповѣдаѭще достонꙑмъ• по семь млостꙑнѭ творѧще• страньнꙑѧ премлѭще• алъьнꙑѧ наптаѭще• жѧдьнꙑѧ напаѣѭще• нагꙑѧ одѣваѭще• црькъв набъдѧще• добрꙑм дѣлꙑ ѹкрашаѭще сѧ• любъвѭ стньноѭ любѧще сѧ  дрѹгъ дрѹга любъвѭ больша творѧще• едного б͞га прославлѣѭще въ трьхъ собьствѣхъ о͞ца  с͞на  с͞таего д͞ха• емѹже слава нꙑнѣ  прсно  въ вѣкꙑ вѣкомъ• Амнь÷

Поѹене о прѧщен•

Поучение за причастие

Подобава, братя, винаги да помним, че бяхме сътворени по Божи образ и подобие от неговите ръце и венчани с неизразима слава, но прелъстени от дявола, изпаднахме в непослушание и погубихме боготъканата одежда на нашата плът и изпаднахме в тлен, защото забравихме единствения наш Бог, който сътвори небето и земята (Бит.1.1), и цялото творение. И поради злобата си нарекохме богове слънцето и месеца, макар че ние сме творение Господне. Защото слънцето бе сътворено да ни служи и месецът да ни свети денем (по Бит. 1.13-15) и нощем – и двете нито говорят, нито са живи, ами са поставени, за да ни светят. Също така и водата, и огънят, и дърветата бяха сътворени от Бог за нас, за да ни работят и да ни хранят, а не за да заместят Бог. Защото човек не може да се изхрани без вода и огън.

Затова, братя мои, длъжни сме да славим едно божество в

три лица – Отца и Сина, и Светия дух. Защото от Него дойде всяко добро деяние и всеки съвършен дар слиза от висините. Понеже той не иска нищо от нас, а само нашата добра воля и чистота. И ако изпаднем в някакъв грях, защото сме забравили това или сатаната ни е прелъстил, нека си спомним и да се върнем назад, и с покаяние да отмием срамните си дела. Защото, братя, не е достатъчно само на думи да сме християни, а не на дела. Но да покажем на Бог чист живот, достоен за святост, като се въздържаме от всяко зло, от кражба, от разбойничество, от пиянство, от клевета, от гняв. Защото заради тези деяния си навличаме Божия гняв, понякога във вид на слана, понякога като мор, понякога като тежки болести, а понякога всякакви тежки грижи.

Затова ви моля, братя, нека изоставим всички тези зли деяния, с които си навличаме гнева Божи, и изтрезнели, пристъпете към причестяването с пречистото тяло Божие. Защото не просто хляб и вино приемаме, а истинското тяло Божие и светата Божия кръв. Тъй като Бог, който наблюдава човешкия род, видя, че не може нито кърваво месо да яде, нито кръв да пие, и превърна тялото си в хляб и кръвта си във вино, и ги освещава чрез светата служба. Затова след като се очистим от всяка плътска и душевна похот, следва със страх и трепет да пристъпим и с чисти устни да приемем тялото Божие за здраве на тялото си и за спасение на душата. А ако приемем светите тайни, без да се пречистим и изповядаме греховете си, то ще извършим грях.

Затова, братя, моля ви и ви напътствам, нека се стремим към вечния живот, а живота, който бързо минава, да превъзмогнем, като малко зависим от него. Ако живеем според него, как ще се сдобием с вечен живот, където има неизречена радост, където има вечно царство, където няма ни мъка, ни печал. Как ще постигнем това, ако не изповядваме греховете си пред достойните, ако не творим милостиня, не подслоняваме странниците, не храним гладните, не поим жадните, не обличаме голите (по Мат.25.42-44), като се грижим за църквите и се украсяваме с добри дела, и с истинска любов се обичаме като един друг по-големи се правим чрез нея, славейки единствения бог в три ипостаси, Отца и Сина, и Светия дух, комуто е славата сега и завинаги и вовеки веков, амин.

напаѣѭще• нагꙑѧ одѣваѭще• црькъв набъдѧще• добрꙑм дѣлꙑ ѹкрашаѭще сѧ• любъвѭ стньноѭ любѧще сѧ  дрѹгъ дрѹга любъвѭ больша творѧще• едного б͞га прославлѣѭще въ трьхъ собьствѣхъ о͞ца  с͞на  с͞таего д͞ха• емѹже слава нꙑнѣ  прсно  въ вѣкꙑ вѣкомъ• Амнь÷