Текстов корпус
Слова на авва Доротей
Заглавие на латински:S. Dorothei archimandritae doctrinae diversae
Жанр:Miscellanea
Автор:авва Доротей
Дата на ръкописа:средата на ХІV век
Дата на превода:
Дата на преписа:средата на ХІV век
Правопис:Среднобългарски / Търновски
Име на ръкописа:ръкопис № 1054 от сбирката на М. П. Погодин
Хранилище на ръкописа:Руска национална библиотека – Санкт Петербург
Сигнатура на ръкописа:Пог. 1054
Страници:226 (л. 191а–л. 304б)
doc_iddoc_12



191а

Посла̀нїе къ братѹ просившѹ послати сѧ є́мꙋ ѡ́брѣтенаа словеса прѣпоⷣбна́го ѡца на́шего а́вв҄а дѡро́ѳеа :

Хва́лѧ ꙋсръдїе• блажѫ є͗же ѡ͗ блаꙃѣмъ тъщанїе, блⷭвеньіѫ ти и͗ добролюбньіѫ ꙗ͗ко въ и́стинѫ дшѫ, брате въжделѣннє. є͗же бѡ си́це любоболѣзꙿнно и͗спьітати и͗ искръно похва́лити ꙗ͗же ѡ по истинѣ блженѣмъ и͗ бгѻдостѻи́ннѣмъ на́шемъ ѡци• иже дарѹ бжию тьзои͗ме́нитⷨѣ, добродѣтѣль ѥⷭ похвалити• и͗ ба лю́бити• и͗ пе́щи сѧ ѡ͗ и́стиннѣи жи́зни• рєвно́сти бѡ по вели́комѹ грїго́риѹ, по́хвала хода́таи• ревноⷭ же, добродѣтѣли• добродѣтѣл же, блжньствѻ• радовати сѧ ꙋ́бѡ ѥⷭ и͗ сьрадова́ти ꙗ͗ко въ и͗стинѫ, ѡ таковѣмъ твоє͗мь ѹспѣа́ни• ѡ͗номѹ бо ꙋподобил сѧ є͗си стопамъ послѣдовати, иже кроткаго подобномѹ и͗ смѣреннаго срⷣцемь• иже мьі́сльноє пе́трово и͗ сѫщии͗хъ по не́мъ ѿмѣта́нїє подража́въ, сїце сам сѧ видимьіхъ сьвлѣе прїстрастии• и͗ си́це свои́мъ иже по бзѣ ѿдаде ѻцемь, ꙗ͗ко сь дръзновенїемъ добрѣ вѣмъ и͗ того кь спсѹ глати• єже се̏ мьі ѡ͗ста́вихомъ въсѣ и͗ послѣдовахѻⷨ тебѣ• ѿнѫ́дѹже вь малѣ сь бгомъ сконѣв сѧ, и͗спльни лѣта дльга• не въ юве́ствньіи́хъ ꙋбѡ пѹстьінⷯѣ

191б

и͗ гораⷯ прѣбьі́ваѫ• нѝже владати пльтоꙗ͗дньіми ѕвⷺрми, въ вели́ко поло́жь• и͗ горамъ прїближити сѧ желаѫ вѣньі́мъ• просвѣщати дивно вѣдьі• и͗ дꙋшегѹбньімъ па́е• гла́вьі попирати зъмиа͗мь и͗ скорпїа́мъ• и͗ сьвъкѹ́пльше ре́щи, хвⷭѻѫ помо́щиѫ ѹ͗лѹити споⷣби сѧ своєѫ волѧ страдаленьіи͗мъ ѿсѣе́нїе͗мь, животѹ вѣно́мѹ• иже то́мѹ, незаблѫ́дньіи ѿцъ пѫтъ и͗сходатаи• иже ле́кꙿкоє то́мѹ блжное показа брѣмѧ• и͗ спсителньі и͗ блгьіи ꙗ͗ремь, блгъ ꙗ͗коже ѥⷭ въ и͗стинѫ и͗зоблї́и• ѿ негоже и͗зрѧдньіи навьіе пѫ́ть смѣре́нїе и͗ є͗жє млⷭтвъ бѫди и͗ кротѻ́къ• дѣломъ по словеси старецъ прїе́мь, въсѣми си́хъ ради ѹ͗краси сѧ добродѣтѣлми• ѿнѫдѹже прї ѹ͗стѣхь ѡ͗но присно стареьскоє и͗мѣше блжньіи• до́стигьіи глѧ е͗же ѿсѣщи своѫ во́лѧ• достиже мѣсто поко́ищноє• понеже бо ѡ͗брѣте ꙗ͗коже и͗ достои͗нно възьіска, въсѣмъ ѹ͗бо ко́рень сѫ́щъ страстемъ самолюбиє• сие же сладогорцѣи нашеи сьложно во́ли• дѣиствньіⷨ симъ балованїемъ ѡблож сѧ, сьѹвѧдаеть кореню и͗ лѫкавьіѫ ѿрасли• и͗ бьіваеть бесмртномѹ садѹ, прⷭть дѣлатель• и͗ плоⷣпринашаеть и͗стиннѫѫ жизнь• съкръвеное на селѣ скровище, добрѣ ѿ негѻ възьі́скано и͗ ѡбрѣтено• еже стѧжавъ и͗ ѡбатив сѧ по и͗стинѣ• неи͗стьщаемаа ѹ͗лѹи• хо́тѣ бѡ ѹбо, доволень бьіти ѧзьікомъ и͗ мьіслиѫ, ꙗ͗коже споⷣбити сѧ и͗ стое е͗го по ѧсти и͗зложити

192а

житие• на ѡбщии ꙋ́спⷯѣ• и͗ ѡбразъ доброⷣтѣли и͗звѣстенъ• ꙗ͗ко да и͗ тѣсньіи и͗ пространньіи и͗же́ и прѣславно рещи, блжньіи͗ ѡ͗нъ ѡбте́е пѫть• ѡво ѹбѡ за незаблѫⷣное и͗ не неполѹное• и͗ кое͗ѫжⷣѡ стръмниньі прѣстѫ́плениа хранително• си́це бо бжии възлюбленикъ и͗ великьіи васї́лиє• тѣснотѫ прискръбнааго пѫ́ти и͗ спсителнѫ ѹ͗ставлѣеть• ѡво же, за безпристрастноє и͗же кь водѧщимъ и͗ по бꙃѣ свободноє• и пае же смѣренїа вьісокоє• єже тькмо по великомѹ а͗нто́ниѹ, въсѣхь дїаво́лскьіихъ сѣтеи͗ вьі́шше• и͗миже и͗ на немь исьпльнѣаше сѧ ꙗ͗ко въ и͗стинѫ• еже широка заповѣдь твоа ѕѣло• нѫ̀ се ѹбѡ ꙗ͗ко немощно и͗мѣѫ• въсѣьскьі прѣминѫ• вѣ́м бѡ къ въсѣмъ блаженаго добрьімъ, и͗ сиа ѹбѡ ꙗ͗же вънѣшниихꙿ• глемьіхъ любомѫдрець• ꙗже ꙗ͗коже прѣмѫдраа пела цвѣтьі ѡбходѧ, прїнашааше а͗щє то́ потрѣбно ѡбрѣтааше• безьлѣностно то́ въ наказание въ врѣмѧ прⷣѣлагаѫ• ꙗ͗ково, е͗же не вєлꙿми• иже на сѧ стѫженїє• и таковаа• къ нимже а͗ще и͗ не произво́ленїе блгонравньіхъ, нѫ ѹ͗бѡ и͗ немощи нѹждноє мѧ ꙗ͗ко є͗же рее сѧ ѡ͗бьи͗метъ• а͗ е͗же ми спѣшнаа и͗ добролюбнаа ва́ша повєлѣ дша, се̏ дръзаѫ ѹ͗же и͗ сътворихъ• тѧшкое прѣслѹшаниа бѻѫ сѧ• и͗ лѣностнаго ꙋ͗жасъ сѧ запрѣщенїа• и͗ настоѫщими ѹ͗бѡ послахъ писанїи вамъ• разѹмньімъ по бꙃѣ тръжникомъ

192б

лежѫщии ѹ͗ мене пра́зньіи тала́нтъ• ѡ͗брѣтшаа͗ сѧ глѧ блжнааго ѹ͗ениа• ꙗ͗же самъ ѿ своихъ прїѫти споⷣби сѧ ѿцъ• и͗ ꙗже своимъ ѹенї́кѡмъ прѣдаⷭ• по пръвомѹ на́шемѹ и́стинномꙋ наста́вникѹ и͗ спсѹ, творѧ же и͗ ѹѧ• аще ли же не въсѣ є͗го стаа възмогохѡⷨ ѡ͗брѣсти словеса. велми же и͗ сїа́ расѣанна• ѿ поспѣшньіи͗хъ нѣкоихъ про́мьісломъ бжиемъ сьбрана• нѫ̀ ѹбѡ доволно бѫдеть твое͑мѹ разѹмѹ и͗ малое прѣдъполо́жити• по словеси глѧщомѹ• даваи прѣмѫдрѹ винѫ, и͗ прѣмѫ́дрѣи бѫдеть• ꙗ͗кьіи ѹбѡ бѣше прⷣѣложенїємъ блжньіи, ѡ͗ и͗но́ьстѣмъ по бꙃѣ жити́и наставлѣѫ• ꙗ͗коже поⷣбное разѹмѹ, и͗ житие въспріѫтъ• кь ѡ͗цемъ ѹбѡ своимъ, кѻненое ве́щи ѿложе́нїє• и͗скрьнее по бꙃѣ повиновенїє• ї́стоє и͗сповѣданиа• ѡ͗па́сное сь́вѣсти• и͗ па́е же є͗же въ разѹмѣ послꙋшанїа нерасѫ́дное• вѣроѫ ѹ͗твръжⷣаемъ• и͗ любовиѫ сьвръшаемъ• кь по́стѧщиим сѧ сь нимъ братии, стьідѣнное въкѹпѣ и͗ блгопрїстѫпное• негръдостное же и͗ безъдръзнове́нноє• и͗ прѣжⷣе въсего, незазорное и͗ нехьітро́стное и͗ нелюбопрѣнноє• блгоговѣиннаа и͗ неѡ͗скѫ́днаа коренїа• и͗ па́е меда сладкьіѫ единомѫдръньіѫ мтрѧ• и͗ е́жє ѡ дѣлѣхъ ѹбѡ, тьщли́вое• ѹ͗вѣтливое• и͗ еже и͗ сь кро́тостиѫ несѫмѫтное• ѡ͗бьіѣа добра познание• ѡ͗ вещех же, попеенное• истое• сънабдѣнное въкѹпѣ и͗ непьстрое• кь дрѹжинѣ бжтⷭвньіиⷨ

193а

расѫжⷣениемъ прїтиѧща• прѣ́жⷣе въсѣхъ и͗ наⷣ въсѣми, смѣ́реное• ра́достное• дльготръпѣли́вноє• ѡ͗прѧтанное• трѣ́звьное• поѹѣнное• нѫ̀ то поⷣбаеть по коемѹжⷣѡ наинаѫща глати• поⷣбно то постраⷣти, каплѧ дьжⷣевньіѫ и͗ влъньі морꙿскьіѫ хотѧщѹ и͗зьсти• потрѣбно ѹбѡ и͗ словѹ прⷣѣположихъ прѣдѣлъ, не смѣа͗ти тѹжⷣимъ• ва́м же пае слаⷣкое симъ и͗стѧꙃанїе попѹстити пїтаѫщим сѧ таковаа и͗ навьцаѫщиимъ• ѿ какова житїа и͗ блжна прѣбьіванїа, на бжтⷭвное ѹение и͗ дшвное попее́ние, ѿ всѣ добрѣ строѫщаго, во́дими єсте промьішленіа• млтⷭвьіи ѡнъ и͗ любезньіи ѿцъ• иже ѹити по истиннѣ и͗ просвѣтити дшѫ досто́инъ• и͗же мнⷪгьіи въ разѹмѣ, и͗ множаишии въ послаблени• и͗же вели́кьіи въ мѫдрости, и͗ бо́лии въ блгоговѣ́инствѣ• и͗же вьісѻ́кьіи въ видѣнї, и͗ вьісоѣи͑ши въ смѣрени• иже богатьіи пѻ бꙃѣ, и͗ нї́щии дхомъ• иже словомъ слаⷣкьіи, и͗ сладѣи͗шии въ срѣтени• иже хьі́тръ вра́ь, єиже хо́щеши болѣзни и͗ враебьствѣ• иже богатьімъ• ни́щимъ• мѫ́дрьімъ• невѣжⷣамъ• женамъ• мѫже́мъ• ста́рцемь• юнньі́и͗мъ• скрꙿбѧщиимъ• блгодѹ́шьствѹѫщимъ• странꙿньіимъ• свои͗мъ• бѣлцемь• и͗нокьіⷨ• властемь• вла́домьімъ• рабѡмъ• свободньімъ• стое ѡно и͗ мӱроносное проти́вѫ тала́нтѹ ѹ͗и-

193б

ни́ въ домовное строе͗нїє• въсѣмъ прї́сно въсѣ бьі́въ, и͗ прїѡ͗брѣ́ть множаи͗шихъ• нѫ ѹже врѣмѧ възлюбленне сладкѫѫ ѿьскьіихъ слове́сь прⷣѣложити тебѣ трапезѫ• еѫже, ни слова нєѹкрашенѫ мало на по́лѕѫ• таковъ ѹбо сьі́и и͗ слово вьісоко• ѡнъ бжтⷭвньіи въ истинѫ мѫжъ• а͗ще и сие заповѣди дѣлѣ• ѡбае смѣреньіими сьпрївънашаеть пѣ́шеѫ бесѣдоѫ, и͗ глаⷭса (!) неѹстроинноє въсѫ́дѹ прⷣѣпоьть• тьі же ближнее и блаженое тьща͗нїа наслажⷣениє ѡ͗брѣть достои͗но, ꙋмно́жи добрьіимъ прїстѫпителемъ• по стмѹ стѫ́паѫ иже добрѣ желаемомѹ тебѣ житию• и͗ ѡ моемъ неразѹми влⷣкѫ въсѣхъ млѧ:

⁘ ѻ͗ ѡ͗ци дѻсиѳеи• сло́во• в :

Блжньіи по истинѣ а͗вꙿва дѻро́ѳеи• и͗но́ьское житие сь бмъ ѡблобьі́заѫ, въ ѡ͗пщее житиє ѡца се́рїда ѡтиде• и͗де́же великьі нѣкьіѫ и͗ многьі ѡбрѣте по́стникьі безмльвъствѹѫщѫ• въ нихже бѣшѫ лѹ́шии, два велика ста́рца• сщнньіи варсанѹ́фїє• и͗ того ѹ͗еникъ• а͗вва̀ іѡаннъ нарееньіи прⷪркъ• прозорливааго ради дара еже и͗мѣше ѿ ба• имꙿже сь въсѣцѣмъ и͗звѣщениемъ себе прѣдавъ, и͗ ѹбѡ къ великомѹ старцѹ, съ и́же въ стхъ ѻ͗цемъ се́ридомъ бесѣдовааше• ѡ͗цѹ же іѡанѹ прⷪркѹ, и͗ слѹ́жити споⷣби сѧ• ѹсмо́тришѫ ѹ͗бѡ прⷣѣреенїи стии старци, сьтворити емѹ бѻ-

194а

лни́цѫ• и͗ пещи сѧ е͗мѹ ѡ не́и• ѕѣ́ло бѡ трѹжⷣаахѫ сѧ бра́тїа е͗гда въ болѣзни въпадаахѫ, не и͗мѧще пекѫщаго сѧ ѡ͗ ниⷯ• сьтвори ѹбѡ помо́щїѫ бжиеѫ болни́цѫ• братѹ его по пльти, подаваѫщѹ то́мѹ ꙗже на ѹстроенїє• бѣ́ бѡ велми хрїстѻлюбивъ и͗ мнихолюбивъ мѫ́жъ• и͗ бѣ ть̋ ꙗ͗коже рѣхъ а͗вꙿва дороѳеи и͗ сь инѣми нѣкоими братїами блгоговѣи͗нньіми, слѹжѫ болны́имъ• сам же имѣше попеенїе таковомѹ ѹ͗строениѹ• въ е͗динъ ѹбѡ ѿ дніи, прїзьіваеть тогѻ и͗гѹменъ а͗вꙿва серї́дъ• и͗ пришеⷣ ѡ͗брѣте ѹ͗ негѻ, нѣкоего ю͗но́шѫ воинскаа носѧща• млада ѕѣло и͗ доброви́дна• сь̋ же бѣ́ше прїшелъ тогда въ монасти́рь, сь нѣкоими любезньіи͗ми ѻца• лвкьі дꙋковьі• ꙗ͗ко ѹ꙼бѡ прїи͗де а͗вꙿва дороѳеи́, прїѫть его ѡ͗со́бь ѿцъ• и͗ гла ємѹ• си̋и лвци прїведошѫ юно́шѫ сего• глѧще• ꙗко хощеть прѣбьіти въ монастири• и͗ боѫ́ сѧ, да не како сь̋ нѣкоего ѥⷭ ѿ велмѫ́жъ• и аще ѹкраде• ли и͗но то сьтвориль бѫдеть• и͗ хощеть бѣжати, и͗ ѡбрѧщем сѧ въ напасти• нѝ бѻ ѡбразъ• ниже видѣние его, ѥⷭ нѣкоегѻ хотѧща и͗ноьствовати• бѣ же сь, сьродникъ нѣкоегѻ вѻеводѫ живьіи въ мноꙃѣ пї́щи• при́сно бѡ въ мноѕѣ мѧкости сѫ́ть съродници таковьімъ• николиже бѣ сльішавъ словесє бжиа• нѣци же лвци стратилатови повѣдашѫ при немъ ꙗ͗же ѡ͗ стѣмъ градѣ• и͗ въжⷣелѣ видѣти сѫщаа тамо• въпроси ѹбѡ стратилата

194б

послати его сьглѧдати стаа мѣ́ста• ѡн же не хо́тѧ ѡ͗скръбити его, ѡ͗брѣте нѣкоегѻ дрѹга своего ближнѣ и͗дѫща та́мо• и͗ гла емѹ• бѫди ми любо́въ твоа, и͗ възми юношѫ се́го сь сѻ́бѡѫ, видѣти стаа мѣ́ста• ѡн же ꙗ͗ко ѿ стратилата приемь дѣтища, и͗мѣше е͗гѻ въ всѣкои ь́сти и͗ покои ꙗ͗дѫща сь ни́мъ и͗ сь жено́ѫ єгѻ• ꙗ͗ко ѹбо прїидошѫ въ стьіи грⷣа, и͗ поклони́шѫ сѧ стьіимъ мѣстоⷨ, пріи͗дошѫ въ геѳсиманї́и• бѣ́ же тѹ̏ напїсание мѫ́цѣ• ꙗ͗ко ѹ͗бѡ стоаше ю͗ноша вънимаѫ и͗ дивлѧ сѧ, видѧ жєнѫ ьстиѫ носѧщѫ багрьі рї́зьі, стоѫщѫѫ близъ его и͗ сказаѫщѫѫ емѹ, коегожⷣѡ ѿ ѻ͗сѫжⷣеньіхъ• и͗ ина же нѣкаа ꙗ͗ко ѿ себе наказааше и• дѣтищь же сльі́шѫ ѿ неѫ, и͗змѣнѣаше сѧ ѹ͑момъ и͗ южⷣааше сѧ• ꙗ͗коже бо рѣхъ, николиже бѣ сльі́шавъ слѻ́ва бжиа• и͗ли ꙗ͗ко є͗сть сѫ́дъ• гла ѹ꙼бѡ е́и, гжⷣе• то сьтвѻрить кто, да и͗збавит сѧ ѿ мѫ́къ си́хъ• ѡ͗на́ же ѿвѣщавши гла емѹ• пости́ сѧ, и͗ не ꙗ͗жⷣь мѧса• и͗ мли сѧ ѧсто• и͗ и͗збавиши сѧ мѫ́къ• повънегда же дати емѹ три заповѣди сиѫ̀, к томѹ не ꙗ͗ви сѧ е͗мѹ• нѫ̀ бьіⷭ невидима• ѡн же ѡ͗бьіиде въсе мѣсто искьі еѫ• мнѣ бѡ сѧ емѹ ꙗ͗ко жена бѣ́шє, и͗ не ѡ͗брѣте еѧ• бѣ́ же стаа марїа бца• ѿтоли ѹ꙼бѡ прѣбьіⷭ дѣтищь ꙋмиленъ, и͗ хранѧ три заповѣди ѧ͗же дасть емѹ• дрѹгꙿ же стратилатовъ, ви́дѧ того постѧща сѧ и͗ не ꙗ͗дѫща мѧса, скрьбѣше за стратїла́та• вѣдѣа͗ше бѡ ꙗ͗ко и͗мѣше и ꙗ͗коже

195а

вели́е нѣ́то• а͗ иже сь ни́мъ вои͗ни видѧще е͗го въ тацѣмь прѣбьівани, глашѫ ємꙋ• ѧ́до, сиа ꙗже твориши, нѣ сѫ́тъ коего хо́тѧща бьі́ти въ мирѣ• а͗ще ли же тако хо́щеши, и͗ди въ монастирь и͗ спсеши дꙋшѫ своѫ• ѡн же ниьсо́же вѣдьіи по бꙃѣ• нѝ то ѥⷭ монастирь• тьїѫ же хранѣа͗ше ꙗ͗коже сльіша ѿ о͗ноѫ• гла ѹбѡ и͗мъ• идеже вѣсте поимѣте мѧ• аз бѡ, не вѣмъ ка́мо пои͗ти• нѣ́ции͗ же ѿ нихъ бѣ́шѫ, възлюбени а͗ввѣ̀ серї́дѹ• и͗ прїидошѧ въ монастирь, ведѫще дѣтища сь сѻ́боѫ• ꙗ͗ко ѹбѡ посла а͗ввꙿа блжнаго дороѳеа глати емѹ, и͗спьітоваⷶшеи и• и͗ ниьсо́же и͗но вѣдѣаше ре́щи, тьи́ѫ сптⷭи сѧ хо́щѫ• прии͗де ѹбѡ и͗ рее а͗ввѣ̀• а͗ще въсѣко сьматрѣе͗ши приѫти е͗гѻ, ниьсѻже бо́и сѧ• нитоже бѡ зло и͗матъ• и͗ гла ємѹ а͗вва̀• да ѹбѡ сьтвори любовь и͗ приими є͗го кь себѣ, да спсет сѧ• не хощѫ бо того бьіти посрѣдѣ братеи• ѡн же ѿ блгоговѣи͗нъства, прѣбьіⷭ ѿрицаѫ сѧ глѧ• ꙗ͗ко па́е сїльі мое͗ѫ єⷭ, еже приѫти тѧготѫ иѫ• и нⷭѣ сѐ мѣрьі мое͗ѫ• гла емѹ а͗вꙿва• азъ тѧготѫ твоѫ и͗ ѡ͗но́го ношѫ• тьі́ же пото скръбиши• тогда гла е͗мѹ• тѣмже, понеже сї́це сѫдилъ є͗си• а͗ще сьматрѣеши, възвѣсти ста́рцѹ• и͗ гла є͗мѹ• добрѣ азъ рекѫ емѹ• и͗де ѹбѡ и гла великѡмѹ ста́рцѹ• и͗ сказа емѹ старець сї́це• прии͗ми е͗гѡ• тобоѫ бѡ иматъ бъ сптⷭи єгѻ• тогда прїѫтъ є͗го сь радостиѫ• и͗ и͗мѣше его сь сѻ́бѡѫ въ бѡлници• нарицааше же сѧ имѧ емѹ досї́ѳеѻ• е͗гда

195б

же прии͗де врѣмѧ ꙗсти, гла емꙋ• ꙗжⷣъ да насьітиши сѧ• тькмо скажи ми колико ꙗ͗си• и͗ прииде глѧ е͗мꙋ• сьнѣ́дохъ є͗динъ и͗ полъ хлѣба• и͗мѣаше же хлѣ́бъ д҃• литрьі́• и͗ гла емѹ• и͗ до́влет ли ти досї́ѳее• ѿвѣща• єи ги мо́и до́влет ми• гла е͗мѹ є͗да̀ алеши; ѡн же, ни̏ влⷣкѡ не алѧ• ʹ̇ тогда гла е͗мꙋ ʹ̇ то ѹ́бѡ• сьнѣжⷣь є͗динꙿ хлѣбъ и͗ етврьть дрѹгаго хлѣба• и͗ раздѣли дрѹгѫѫ етьвръть на двое͗, и снѣжⷣь половинѫ• и͗ сьтвⷪри тако• гла емѹ• алеши ли досї́ѳее; ѿвѣща• єи го́споди, алѧ мало• по малѣхъ ѹбѡ днехъ; пакьі̀ гла е͗мѹ• како еси досї́ѳее; прѣбьіⷭ ли а͗лѧ; гла емѹ• ни̏ го́споди• за млтвъ ти добрѣ єсмъ• гла е͑мѹ• тѣмже ѹ́бѡ, ѿими дрѹ́гьіи полъ етврьти• и͗ сьтво́ри такѡ• пакьі̀ по малѣхъ днехь гла емѹ• какѡ е͗си ннѣ• є͗да а͗леши; ѿвѣща• добрѣ есмъ господи• гла е͗мѹ• раздѣли и͗ дрѹгѫѫ етвръть на́ двоє• и͗ сьнѣжⷣь половинѫ• и͗ половинѫ ѡ͗стави͑• и͗ сьтвѻри такожⷣе• и͗ си́це бѹ поспѣшъствѹѫ͗щѹ по ма́лѹ по ма́лѹ, ѿ шестиихъ лї́тръ, ста въ ѡ͗ (!)• и҃• ѡ͗нгї́и• и͗бо ѡ͗бьіѣи ѥⷭ и͗ въ ꙗ͗дени• бѣ́ бѡ ть̋ юноша• ти́хъ въ всѣко дѣло е͗же творѣше• слѹжааше же болньіимъ въ носокомии• и͗ кьжⷣѡ покѡи прїе͗мааше слѹжꙿбѡѫ єго• въсѣ бѡ ї́стѣ тво̀рѣше• аще ли би прилѹило сѧ емѹ прѣнемагати кь нѣкоемѹ ѿ болѧщиихъ• и͗ ре́щи глъ съ гнѣвомъ, ѡ͗ставлѣаше въсѣ и͗ въхожⷣааше въ келарнїцѫ пла́ѧ• ꙗ͗ко ѹ͗бѡ въхожⷣаахѫ и͗нии слѹжители болни́цѫ ѹ͗тѣ́шити его

196а

и͗ неꙋмо́лимъ бьі́вааше• идѣхѫ и͗ глахѫ ѡцѹ доро́ѳеѹ• сьтвори любо́вь ѻе• ꙋвѣжⷣь то и͗матъ си́и братъ ꙗ͗ко пла́еть• и͗ не вѣмьі̀ ьсо ради• и͗ въхожⷣааше и͗ ѡбрѣтааше и на земли сѣдѧща и͗ плаѧща• и͗ глааше ємѹ• то ѥⷭ досї́ѳее, то ти ѥⷭ• по́то пла́еши• и͗ глаа͗ше• прости мѧ ѻе• ꙗ͗ко разгнѣ́вах сѧ и͗ глахъ злѣ братꙋ мое͗мѹ• и͗ глааше е͗мѹ• еи досї́ѳее• гнѣваеши сѧ и͗ не стьідиши сѧ гнѣваѫ сѧ• и͗ гла злѣ́ братѹ своемꙋ; не вѣси ли ꙗ͗ко ть́и ѥⷭ хсꙿ• и͗ ѡскръблѣеши ха; и͗ долѹ пони́ѣаше лї́цемъ и͗ ниьсо́же глѧ• ꙗ͗ко же видѣаше ꙗ͗ко плакал би дово́лно, глааше ти́хо• бъ проститꙿ тѧ, въстани• ѿ ннѣ положамъ наѧ́ло• потьщим сѧ про́ее, и͗ бъ помо́жеть• а͗бїе ꙗ͗коже сльішааше, въстааше те́кьі сь радостиѫ на слѹ́жбѫ• ꙗ͗ко по и͗стиннѣ ѿ ба приемааше проще́нїє• ꙋвѣдѣвше́ же ѹ͗бѡ иже въ болници слѹжѫщеи ѡ͗бьіѣи є͗гѻ• е͗гда видѣа͗хѫ е͗го пла́ѧща, глаа͗хѫ нѣто и͗матъ досї́ѳеи• нѣ́то сьгрѣши• глаахѫ блжноѡ͗мѹ дороѳеѹ• ѡе въниди въ кела́рь, ꙗ͗ко и͗маши тѹ дѣ́ло• ꙗ͗ко ѹ͗бѡ въхожⷣааше• и͗ ѡбрѣтаа́ше ѝ на земли сѣдѧща и͗ пла́ѧша• разѹмѣвааше ꙗ͗ко зло гла слово• и͗ глаше є͗мѹ• то ѥⷭ досї́ѳее• пакьі́ ли ха ѡскръбилъ е͗си; пакьі́ ли разгнѣвав сѧ, не срамлѣеши ли сѧ; не и͗справлѣеши ли сѧ про́ее; и͗ прѣбьівааше ѡнъ плаѧ, пакьі ꙋбѡ ꙗ͗ко видѣаше ꙗ͗ко насьі́ти сѧ плаѧ, глааше е͗мѹ въстанї• бъ да прости́тꙿ тѧ• пакьі положи наѧло• и и͗справи сѧ про-

196б

ее• ѡ͗н же абіе сь вѣроѫ ѿтрѧсаа́ше пеѣль ѡ͗нѫ̀• и и͗дѣаше на дѣло свое• постилааше же болѧщиимъ ѕѣ́ло добрѣ• такъ ѹбѡ сьіи свободень• и͗ и͗сповѣдꙋѫ помьішленїє сво́е; ꙗ͗ко множицеѫ є͗гда би постꙿлалъ ѡдръ• и͗ видѣль мимои͗дѫща блжнаго, глаше е͗мѹ• ѡе ѡе• глет ми помьішленїє• добрѣ постилае͗ши• и͗ ѿвѣщавааше ѡнъ• ѡ͗ дивꙿство• се бѣше добръ рабъ• бьіⷭ добръ ѡселъ• є͗да бѡ добръ и͗нокъ; николиже бѡ ѡ͗стави того пристрастие и͗мѣти ѡ͗ вещи• и͗ли въ ьсомъ любѡ• всѣ бо приемааше сь радостиѫ и͗ вѣроѫ• и͗ въ всемъ ꙋсрднѡ послѹшааше• е͗гда́ же трѣбовааше рі́зѫ, подааше емꙋ• и͗ ѡ͑ходѧ шиаше е͗ѫ сь многѡⷨ ѡ͗паствомъ и͗ вънѧтиеⷨ• и͗ повънегда би сьвръ́шиль еѫ, призьівааше е͗го и͗ глаа͗ше• досі́ѳее• ꙋши́ль ли е͗си ѡ͗нѫ̀ рі́зѫ; и͗ глааше• є͑и ѡ͗е• и͗ ѡпто́ихъ ѧ добрѣ• и͗ глааше• и͗ дажⷣь е͗ѫ̀ ѡнсици братꙋ и͗ли семѹ болѧщо́мѹ• и͗ идѣа͗ше и͗ дааше е͗ѫ сь ѹсръдиемъ• пакьі подааше е͗мѹ дрꙋгѫѫ• и͗ такожⷣе повънегда би ѹшилъ и͗ ѡпто́илъ, глаше емѹ• дажⷣь є͗ѫ се́мѹ братѹ• и͗ абїе подавааше• и͗ николиже не поскръбѣ• ни порꙿпта глѧ• възимаеть ѿ мене, и͗ и́номѹ дає͗ть• нѫ въсѣко блго еже ꙋсльіша, сь ѹ͗сръдїемъ творѣше• дрѹгои͗ци жє нѣкогда принесе нѣкто ѿ посїлає͗мьіихъ ножъ добръ и͗ кра́сенъ• ѡнꙿ же въземъ его, принесе ѡцѹ дѻроѳеѹ, глѧ• ѡнсица братъ, принесе но́жъ сь̋, и възѧхъ и. да а͗ще повелиши, и͗мамьі е͗го въ болни́-

197а

ци ꙗ͗ко добръ ѥⷭ• николи́же бо стѧжа блжньіи ѡнъ то любо красно въ болници, мно́жае добрѣ и͗мѧщаго• гла ꙋбѡ емѹ• принеси ви́жⷣѫ а͗ще до́бръ ѥⷭ• ѡ͗нъ же подаⷭ е͗мѹ глѧ• еи ѻе дѻбръ є͗сть• видѣше же и͗ по и͗стинѣ и͗ ть̋, ꙗ͗ко добра бѣ ве́щъ• нѫ̀ понеже не хотѣаше того имѣти пристра́стиє въ каковѣ либо вє́щи, не хотѣа͗ше да но́ситъ є͗гѻ• гла е͗мѹ• досї́ѳее, тако ли́ ти ѥⷭ годѣ; хо́щеши ͞ли͞ бьі́ти рабъ но́жѹ семѹ а͗ не рабъ бѹ; єи досї́ѳее• годѣ ли ти єⷭ да свѧжеши себе прістрастиемъ но́жа се́го; и͗ не стьіди́ши ли сѧ ꙗ͗ко хощеши да но́жъ се́и ѡ͗бладаєⷮ то́боѫ а не бъ; ѡн же сльішѫ не възницааше, нѫ̀ понїе долѣ лїцєⷨ млъѧ• послѣ́жⷣе же ꙗ͗ко прѣбьіⷭ понашаѫ є͗мѹ, гла е͗мѹ• и͗ди положи и и͗ не прїкосни́ сѧ то́мѹ. и͗ то́лꙿма сьхра́ни сѧ є͗же не прикоснѫти сѧ є͗мѹ, ꙗ͗коже ни подати єгѻ когда комѹ• нѫ и͗нѣмъ слѹжи́телемъ възимаѫщимъ єгѻ, ть е͗динъ не приближи сѧ к немѹ• и͗ николиже ре́е ꙗ͗ко то͑• то нѣсꙿмъ ли и͗ азъ є͗ди́нъ ѿ въсѣхꙿ; нѫ̀ въсѣ елика сльішааше, сь радостиѧ твѻрѣ̀ше• си́це ꙋ́бѡ сконѣ ма́ло врѣмѧ, є͗же сьтвори въ монастири• сьтво́ри бѡ ꙗ͗ко• е҃• лѣтъ• и͗ тако сконѣ сѧ въ послѹшани• не сьтвѻ́ръ ни е͗ди́нѫ волѧ своѫ въ коє͗и ве́щи• нѝ по пристрастию сътво́ръ то любо• єгда же въ болѣзнь въпаде и крьвь плю́аше• сьгнивꙿ бѡ ѹ͗мрѣ́тъ• сльішааше ѿ нѣкоего ꙗ͗ко ꙗ͗ица недопеена, на ꙋспѣхъ сѫтъ крьвь плю́ѫ͗щимъ• вѣ-

197б

дѣше же сѐ и͗ блжньіи͗ доро́ѳеи• и͗ попеенїе и͗мѣ́аше ѡ͗ и͗цѣле́ни его• нѫ̀ ѿ неꙋпражнениа, не прии͗де въ ѹ͑мъ е́мѹ• гла ѹбѡ е͗мѹ ѡнъ• ѻе• хо́щѫ рещи тебѣ ꙗ͗ко сльішахъ ѡ вещи по́лзꙋѫщи мене• нѫ̀ не хощѫ да даси ми ѿ то́го, поне́же стѫ́жае͗т ми по́мьіслъ• гла є͗мѹ• рьци́ ми то ѥⷭ ѧ́до ве́щь• ѡ͗н же гла емѹ• дажⷣъ ми сло́во ꙗ͗ко не подаси ми то͑• понеже ꙗ͗коже рⷯѣ, сьмѫщает сѧ ѡ͗ семъ по́мьіслъ• гла е͗мѹ добрѣ, ꙗ͗коже хо́щеши сьтво́рѧ• тогда гла е͗мѹ, сльішахъ ѿ нѣкоторьіхъ• ꙗ͗ко ꙗ͗ица недопеена, по́лзꙋѫть крьвъ плюѫщихь• нѫ̀ га ради• а͗ще велиши, и͗мже не прⷣѣварилъ є͗си ѿ себе дати ми, не дажⷣь ми, ꙗ͗ко по́мьісла дѣлѣ моє͗го• гла е͗мѹ• добрѣ́• є͗лма не хо́щеши, не подам ти• не скръби• тьщааше же сѧ даати є͗мѹ иньі вещи ползꙋѫщѫѫ егѡ въ мѣсто ꙗець. понеже ꙋбѡ рекъ ꙗ͗ко сьмѫщає͗т мѧ по́мьіслъ ѡ͗ ꙗецѡⷯ• сѐ въ таковѣ болѣзни, подвиꙃааше сѧ ѿсѣщи вѻлѧ свѻѫ• и͗мѣше же и͗ при́сно памѧть бжиѫ• бѣ бѡ прѣдалъ е͗мѹ присно глати• ги іу хе помлѹи͗ мѧ• и͗ посрѣдѣ сне бжии помоꙃи ми• и͗мѣаше ꙋ́бѡ въсегда сиⷾ млтвѫ• є͗гда же ѡ͗тѧгѣ ꙃѣло, гла е͑мѹ• досїѳее• пеци́ сѧ ѡ͗ млтвѣ• ви́жьⷣ да не погѹбиши є͗ѫ. ѡн же ѿвѣщаваа͗ше• добрѣ ое• мли за мѧ• пакьі̀ ꙗ͗коже мно́жае ѡтѧжа, гла є͗мѹ• то ѥⷭ досіѳее• како млтва• стои͗тꙿ ли е͗динає; гла є͗мѹ• еи ѻе за млтвъ ти• е́гда же мно́жає

198а

ѡ͗тѧгꙿѣ• въ таковѫ бѡ болѣзнь прииде, ꙗ͗коже вь понѣвици но́симѹ бьіти• гла е͗мѹ• како млтва дѻсі́ѳее• тогда гла• прости ѻе• к томѹ бѡ не могѫ дръжати е͗ѫ• ва́снь ѹбѡ ѡ͗стави млтвѫ• тъиѫ же поми́наи ба• и͗ сьматрѣи͗ того• ꙗ͗коже сѫща прⷣѣ тобоѫ• трѹжⷣааше же сѧ велми• и͗ възвѣсти великомѹ старцѹ• ѿпѹсти ме́не ꙗ͗ко к томѹ не мо́гѫ• възвѣсти же е͗мѹ ста́рець• тръпи ѧ́до• бли́зъ бѡ ѥⷭ млтⷭь бжиа• блжньіи же дороѳеи, зрѣше е͗го трѹ́жⷣаѫща сѧ• и͗ пеѣловааше да не како и͗сказит сѧ• пакьі по днхъ възвѣсти старцѹ• влⷣко мои͗ к томѹ не могѫ• тогда възвѣсти е́мѹ старецъ• и͗ди сь мирѡⷨ прⷣѣстани стѣи трⷪци• и͗ мли ѡ͗ на́с 
Сльі́шавше же братїа ѿвѣтъ ста́рца, наѧ́шѫ негодовати и͗ глати• то сьтворилъ ѥⷭ ѿнѫⷣ• и͗ли́ то бѣ дѣло его, ꙗ͗ко сиа́ сльіша• по и͗стинѣ бѡ не видѣахѫ єго• и͗ли́ вторьіи днь ꙗ͗дѫща ꙗ͗коже творѣа͗хѫ нѣции ѿ сѫщии͗хъ тѹ• и͗ли бꙿдѧща прѣжⷣе бдѣниа• нѫ̀ ни на самое то̀ бꙿдѣние въстааше, развѣ по двѣи͗ слѹ́жбѣ• ни зрѣахѫ е͗го нѣкое творѧща въздръжание• нѫ̀ зрѣахѫ его пае ꙗ͗дѫща мало• а͗ще прилѹѣаше сѧ сокъ ѿ о͗ста́тка болѧщихъ• и͗ аще би ѡ͗стало мало гла́въ ѿ рьі́бъ• и͗ли и͗но то таково• бѣ́хѫ бѡ тꙋ нѣции ꙗ͗коже рѣхъ много врѣмѧ вто́рьіи днь ꙗ͗дѫще• и͗ сѹгѹба бдѣниа творѧще и͗ въздръжѫ-

198б

ще сѧ• ꙗ͑ко ѹбо сльі́шашѫ тако́въ ѿвѣтъ посланъ ѿ ста́рца• юноши• е҃• лѣть и͗мѧщѹ въ монастири, сьмѫщаа͗хѫ сѧ• не вѣдѧще дѣлание егѻ и͗ еже по въсемѹ егово послѹшание• ꙗ͗ко николиже сьтвор є͗ди́нѫ волѧ сво́ѫ• и͗ нерасѫдное е͗го послѹшанїе• ꙗ͗ко а͗ще би когда прилѹило сѧ блжномѹ дороѳеѹ рещи е͗мѹ глъ, ꙗ͗ко рѫгаѫ сѧ е͗мѹ, и͗дѣаше текьі• и͗ творѣаше безъ расѫжⷣенїа• ꙗ͗ково то глѧ• сь въ наѧтцѣхъ ꙗ͗ко ѿ о͗бьіѣа глаше великоѫ рѣиѫ• блжньіи͗ же ѹбѡ ꙗ͗коже рѫгаѫ сѧ то́мѹ, є͗ди́ноѫ гла е͗мѹ• вѹка͑кратъ трѣбѹе͗ши досїѳее; вѹкакрат же по нашемѹ ѧзьікѹ глет сѧ, власовина• добрѣ ѹбо, и͗ди възми вѹкакратъ• ѡн же сльішавъ, иде и͗ принесе блюдо и͗мѧщи вино и͗ хлѣбъ• и͗ подавааше е͗мѹ да прии͗меть блгословенїє• ѡн же не ѹ͗разѹмѣвъ, зрѣше на́ нъ ꙗ͗коже дивлѧ сѧ• и͗ гла, то хощеши• ѿвѣща• понеже повелѣ ми възѧти вѹка́кратъ, дажⷣъ ми блгословенїе• тогда гла• несьмьісльне• понеже въпиеши ꙗ͗коже и͗ го́тѳи• и͗бо ѡ͗ни егда разгнѣваѫт сѧ, гнѣваѫще сѧ въпиѫ̀тъ• сего ради рѣх ти възми вѹка́кратъ• зане тьі̏, ꙗ͗коже готѳинъ бесѣдꙋєши• ѡ͗нъ ꙗ͗коже сльіша, сьтвори мета́нїе• и͗ шеⷣ положи ꙗ͗же принесе• дрꙋгои͗ци же пакьі прии͗де въпросити е͗го глъ стго писа́ниа• ѡн же не хотѣа͗ше а͗бие того въ сиа̏ въложити• нѫ̀ пае смѣрениемъ съхранити сѧ• є͗гда ѹ͗бѡ въпроси е͗го̀, гла емѹ•

199а

не вѣмъ• ѡн же не разꙋмѣвъ, пакьі̀ пріиде и͗ въпроси є͗гѻ дрѹ́гѫѫ главизнѫ• тогда гла не вѣмъ• нѫ̀ и͗ди и͗ въпроси ѡца и͗гѹмена• ѡн же иде ниьсожє расѫ́дивъ• бѣ же ѡнъ прⷣѣреклъ и͗гѹ́менѹ• а͗ще приидеть досі́ѳее к тебѣ въпросити тѧ то лю́бо ѿ пїсаниа, би́и є͗го ма́ло• ꙗ͗коже ѹбѡ иде и въпроси е͗гѡ̀, наѧ́тъ ѿражати его и глати• не млъиши ли ниьсоже вѣдьі; не пее́ши ли сѧ ѡ͗ неистотѣ свое͗и; и͗ и́на нѣкаа таковаа ре́къ, ѿпости́ и• давъ ємѹ и͗ двѣ за ланитьі• ѡн же възвра́ти сѧ къ ѡцѹ доро́ѳеѹ, показѹѫ е͗мѹ ланитьі своѫ• ѡ͗рьвленьі ѿ заѹшениа, и͗ глѧ• и͗мамъ и͗ пѧсьницѫ по́ гръбѹ• и͗ не рее е͗мѹ по́то тьі не и͗справи мѧ, нѫ посла мѧ кь ѡцѹ• нитоже таково ре́е• нѫ̀ въсѣ пріи͗мааше ꙗ͗же ѿ него сь вѣроѫ• и͗ творѣа͗ше нерасѫдно• є͗гда же въпрашааше и ѡ͗ помьішлени• сь тацѣмъ и͗звѣщениемъ прие͗мааше ꙗ͗же сльішааше, и͗ тако сьблюдааше, ꙗ͗коже не к то́мѹ повторити емѹ ѡ͗ томъжⷣе по́мьіслѣ• се́го ꙋбѡ не разѹмѣѫще ꙗ͗коже рѣхъ юⷣнаго є͗го дѣланиа, ръпщаахѫ нѣции, ѡ͗ ѿпѹщени ста́рца• є͗гда же въсхотѣ бъ ꙗвити ѹ͗готованѫѫ ємѹ славѫ ѿ стго ѡ͗ного послѹшаниа• и͗ даръ иже и͗мѣа͗ше блжньіи а͗вва̀ доро́ѳеи• и͗ еще ѹ͗еникъ сьі̏и ѡ͗ спсени дшамъ, и͗же си́це нельстно тогѡ и͗ скоро наставлъ къ бѹ, тогда не по мноꙃѣ врѣмени блжньіѫ є͗го кониньі, въжⷣелѣ нѣкьі ѿ вели́-

199б

кьіⷯ ста́рецъ страненъ• пришеⷣ къ сѫщиимъ тѹ• видѣти и͗же въ ѡ͗пщемъ житїи прѣжⷣеѹсопшихъ стхъ• и͗ помли сѧ бѹ да ѿкрьіет сѧ емѹ• и видѣ ихъ всѧ въкѹпѣ ꙗ͗ко въ лїцѣ стоѫщѫ• и͗ посрѣдѣ тѣхъ, нѣкоє͗го юна стоѫща• и͗ глааше• ѹбо кто ѥⷭ юноша є͗гоже видѣхъ сь ѻцьі• и͗ ꙗкоже нарьта знамение ѡ͗браза е͗го, разѹмѣшѫ въси, ꙗ͗ко досїѳеѡ͗ ѥⷭ• и͗ прославишѫ ба• юдѧще сѧ ѿ коего житиа и͗ какова прѣбьіваниа, въ кѫѫ мѣрѫ споⷣби сѧ достигнѫти, и͗ въ ма́ло селико врѣмѧ, за е͗же дръжати томѹ послѹша́нїе, и͗ ѿсѣцати своѫ̏ волѧ

прпоⷣбнаго ѡца нашего а͗вва̀ доро́ѳеа• ꙋеніⷶ разлина къ свои͗мъ емѹ ѹенїкомъ• ѡ͗шедшѹ е͗мѹ ѿ обїтѣли авва сері́да и͗ сво́и сь бмъ сьставившѹ монастирь• по сконѣни ѻца іѡана глемааго прⷪрка, и коненаго мльѣниа ѡ͗ца варсанꙋфіа• ѡ любви. слово. г҃.

Испрьва є͗гда сьтво́ри бъ лвка• и͗ положи и въ раи• ꙗ͗коже глеть бжтⷭвное пїсание• ѹ͗красивъ всѣкоѫ добродѣтѣлиѫ• давъ е͗мѹ заповѣдь, не ꙗ͗сти ѿ дрѣва и͗же посрѣдѣ ра́ѣ• въ млтвѣ• въ видѣни• въ всѣкои͗ славѣ и͗ ьсти• и͗мѣѫ цѣла ювъства, и͗ сьі̏и͗ въ е͗стествнѣмъ ꙗ͗коже и͗ сьзда́нъ бьіⷭ• по ѡбразѹ бѡ бжию сьтвори бъ лвка• сирѣь, бесмртна• самовластна• ѹ͗крашена въсѣкоѫ добродѣтѣлиѫ• є͗гда же прѣстѫпи запо-

200а

вѣдь• и͗ сьнѣ́стъ ѿ дрѣва иже заповѣда емѹ не ꙗ͗сти ѿ не́го, тогда и͗згна́нъ бьіⷭ из ра́ꙗ• ѿпаде є͗же по є͗сте́ствномѹ• и͗ бѣ въ е͗же рѣзъ естьствѡ• си́рѣь, въ грѣхъ• въ славолю́би и͗ сластолюби житиа се́гѻ• и͗ проиихъ страстеи ѡ͗бладаемъ ѿ ниⷯ• пора́боти бѡ сѧ тѣмъ сам сѧ за прѣстѫпле́нїе• тогда про́ее възрасте ѿ ѧсти злоба• и͗ въцри сѧ смрть• нигдеже бѣше бгоьстиа• въсѫ́дѹ неразѹ́миє є͗же ѡ͗ бꙃѣ• ма́ли нѣции ꙗ͗коже рѣшѫ ѻ͗ци ѿ е͗сте́ствнаго закона подвиꙃаеми, зна́ахѫ ба• ꙗ͗кже́ бѣ авраа͗мъ и͗ про́іи патрїарси• и͗ ноє́• и͗ іѡвꙿ• и͗ просто́ рещи, ма́ли нѣции и͗ рѣдци бѣхѫ вѣдѧщє ба• тогда бѡ прострѣть врагъ всѧ злобѫ своѫ• поне́же въцри сѧ грѣхъ• тогда наѧт сѧ и͗долѻслꙋже́нїє• многѡбо́жїє• ѣродѣи͗ство• ꙋбии͗ства• и͗ проѣа злоба дїаволѣ• тогда про́ее благьіи бъ помиловавъ сьзданїе свое, даⷭ напи́санньіи за́конъ мѡӱсе́ѡмъ• въ немже ѡва ѹ̀бѡ ѿрее• ѡва же провъзгласи• ꙗ͗коже то глѧ• сѐ твори́те• се̏ же не творите• даⷭ заповѣди и͗ а́бїе глеть• гь бъ твои, гь е͗динъ ѥⷭ• да тако ѿи͗метъ ꙋмъ и͗хъ ѿ многобⷪжиа• и͗ възлюбиши га ба твоє͗го въсеѫ дшеѫ твое͗ѫ̀, и͗ въсеѫ мьіслиѫ своѐѫ• въсѫдѹ проповѣдѹеть, ꙗ͗ко бъ є͗динъ ѥⷭ• и͗ единъ гь ѥⷭ и нѣсть и͗нъ• ре́к бѡ възлюби́ши га ба, пѻка́за ꙗ͗ко бъ е͗динъ ѥⷭ• и͗ пакьі̏ въ десѧтии͗хъ словѣхъ• гⷭѹ бѹ твоемѹ поклониши сѧ, и͗ томѹ е͗дино-

200б

мѹ послѹ́жиши• и͗ къ немѹ прїлѣпиши сѧ именеⷨ е͗го кльнеши сѧ• про́ее наводитъ• є͗же, да не бѫдѫтъ тебѣ бѻ́ꙃи ини• ни въсѣкого поⷣбиа, єлика на небеси вьі́ше• и͗ є́лика на земли до́лѹ• слѹжахѫ бо въсѣмъ тва́ремь• даⷭ ѹ͗бѡ законъ блгьіи бъ• на помо́щъ• на ѡ͗бращенїє• къ и͗справленїѹ ѿ злобьі• и͗ ѡбае не и͗справи сѧ• посла прⷪркьі• и͗ ни тѝ възмогошѫ• ꙋкрѣпї́ бѡ сѧ зло́ба ꙗ͗коже глеть и͗саіа́• ни ꙗзва ни стрѹпъ• ни рана распалѣема• нⷭѣ пластьірѣ прїло́жити ни ма́сла• нѝ ѡбѧзьі• ꙗ͗коже ре́щи• нⷭѣ ѿ ѧсти зло́ба• нѝже на е́динѡмъ мѣстѣ• нѫ̀ на всемъ тѣлѣ, всѧ͑ ѡ͗бьѧ́ть дшѫ• всѧ сїльі е͗ѫ сьдръжить• нⷭѣ пластьірѣ приложити, и͗ про́ѣа• си́рѣь, всѣ поработишѫ сѧ грѣхѹ• всѣ ѹ͗дръжашѫ сѧ ѿ него• глет же и͗ і꙼ереми́а• цѣлихоⷨ вавӱло̀на, и͗ не и͗цѣлѣ• си́рѣь, и͗мѧ твое ꙗ͗вихѡⷨ• заповѣди твоѫ възвѣсти́хѡмъ• блгѡдѣа͗ниа• ѡ͗бѣтованиа• враговъ наше́ствіа̀ прⷣѣрекохѡмъ• вавуло̀нѹ• и͗ ѡ͗бае не ицѣлѣ• си́рѣь, не пока́а сѧ• не ѹбоа͗ сѧ• не ѡ͗брати сѧ ѿ злобьі свое͗ѫ̀• ꙗ͗коже индѐ глеть• ꙗ͗ко не приѫшѫ наказаниа• си́рѣь, поѹ͗е́ниа• ꙋвѣщанїа• и͗ въ ѱлмѣ глеть• всѣкого брашна възꙿгнѫша сѧ дша ихъ• и͗ приближишѫ сѧ до вратъ смртньіхъ• тогда про́ее блгьіи и͗ лвколюбецъ бъ, посїлаеть є͗динороднааго свое͗гѡ сна бѹ бѡ бѣ є͗диномѹ, єже и͗сцѣлити таковьіѫ стрⷶсти• и͗ не не вѣдѣахѫ се̏ прⷪрци• ѿнѫ́дѹже и͗ ꙗвѣ

201а

глаше двдъ• сѣ́дѧи на херѹвимѣ ꙗ͗ви сѧ• въздвигни сї́лѫ твоѫ и͗ прии͗ди сптⷭи наⷭ• ги ги прѣклони нбса и͗ съниди• и͗ єлика таковаа• и͗ дрѹѕї же прⷪрци всѣко къжⷣѡ и͗хъ раꙁлино многа и͗зрекошѫ• ѡ͗ва ѹбѡ млѧще да сьнидетъ• ѡва же извѣщаѫще, ꙗко всѣ́ко сьнидетъ• прии͗де ꙋ́бѡ гь нашъ• бьівъ на́съ ради лвкъ• да ꙗ͗коже глеть стьіи грїгѻ́риє, подо́бньіимъ подо́бное и͗цѣли́тъ• дѹшеѫ, дшѫ• пльти́ѫ, пль́ть• всѣ́ бѡ бьівае͗ть кро́мѣ грѣха лвкъ• то̏ самое сѫ́щъствѡ наше прїѫ́ть• єже ѿ наѧла само́є смѣшенїе наше• и͗ бьіваеть нѻвъ а͗да́мъ, по ѡ͗бразѹ сьздавшаго ѝ• ѡ͗бнавлѣєтꙿ бѡ по єстьствѹ• и͗ цѣла пакьі тво́рить ювꙿства, ꙗ͗коже ѿ и͗спръва бьіⷭ• ѡбнови па́дшаго лка, бьі̀въ лкъ• порабощенаго грѣхѹ, свободи• и꙼же нѫждеѫ ѿ того во́дима• нѫждеѫ бѡ и͗ томи́тельскьі, во́димъ бѣше ѿ врага лкъ• и͗ ѿнѫдъ и͗ не хотѧщеи съгрѣшити, нѫждеѫ съгрѣшаахѫ ꙗ͗коже глетъ аплⷭъ въ ѡбразъ на́шъ• не бѡ̏ є͗же хѻ́щѫ блгоє се̏ тво́рѧ• нѫ̀ є͗же не хо́щѫ злоє се̏ съдѣваѫ• бьі̀въ ѹбѡ бъ лкъ наⷭ ради, свободи лка мѫительства вражиа• въсѧ бѡ є͗гѻ си́лѫ низло́жи• самѫѧ крѣпость є͗гѻ съкрѹ͑ши• и͗ и͗зба́ви наⷭ, є͗же бьіти подърѫникьі тѻ́мѹ• є͗же бьіти порабѡщенѡмъ то́мꙋ• а꙼ще не мьі̏ сами во́леѫ въсхо́щемъ съгрѣшити• да́стꙿ бѡ

201б

намъ власть ꙗ͗коже реⷱ• настѫ́пати на змї́ѧ и͗ на скорпї́ѫ, и͗ на всѧ си́лѫ вражиѫ• ѡ͗ищъ ѿ всѣкого грѣха, стьімъ крщенїемъ• пакьі же благьіи бъ• вѣдьі немѻщь нашѫ• и͗ провѣдьі ꙗ͗ко хѻ́щемъ и͗ по стѣмъ крщени съгрѣшити ꙗ͗коже пи́шеть• ꙗ͗ко належить срⷣце лкѹ ꙋдобь на лѫкаваа ѿ ю͗ности є͗гѻ• да́стъ намъ по блгости свое́и, заповѣди стьі ѡ͗ищаѫ наⷭ• да а́ще въсхо́щемъ пакьі̏ ѡ͗и́стити сѧ, съблюде́ніемъ заповѣдеи• нѐ тькмѡ ѿ грѣхъ нашихъ• нѫ и͗ ѿ самѣхъ страстеи• ино бо сѫтъ страсти• и͗ и́ни сѫтъ грѣси• страсти сѫть, ꙗростъ• ʹ̇ тщеславїе• сластолюбїе• ненависть ʹ̇• похо́ть зла̀, и͗ е́лика такова• грѣси же сѫтъ, та̏ сама дѣ́истьва страстеи• є͗гда кто дѣи͗ствѹеть творити сиѫ̀• е͗гда̀ дѣеть тѣлѡ́мъ ѡ͗на дѣла, ꙗ͗же потьікаѫтъ є͗гѻ страсти• ва́снь ѹбѡ, мошно ѥⷭ комѹ и͗мѣти страсти• не дѣи͗ствѹвати же сиѫ̏• даⷭ ѹ́бѡ намъ ꙗ͗коже рѣхъ заповѣди ѡ͗ищаѫщѫѫ и ѿ тѣхъ самѣхъ страстеи͗ нашиⷯ• тѣхъ самѣхꙿ зльіихь любленїи и͗же вънѧтръ лвка нашегѻ• посилає͗тꙿ бѡ е́мѹ, расѫжⷣенїе добрѹ и͗ злѹ́• възбѹжⷣає͗тꙿ бѡ егѻ• и͗ показѹеть емѹ виньі̏• ѿкѫдѹ приходитъ въ е͗же сьгрѣшати, и͗ глетꙿ• законъ рее не прѣлюбьі сътвориши• азꙿ же глѧ, не похощи. ꙁакѡнъ рее не ꙋбиеши. аꙁ же глѧ, ни да прогнѣваеши сѧ• а͗ще бѡ похо́щеши• и͗ а͗ще днⷭе не прѣлюбьі сьтвори́ши, нѫ не прѣста-

202а

е͗ть вънѧтръ сьмѫщаѫ͗щи похо́ть, дондеже повръгнетъ тѧ и͗ въ дѣи́ство• а͗ще гнѣваеши сѧ и͗ разгориши сѧ на брата своє͗гѡ• є͗гда въ то въпаднеши и͗ въ ѡ͗клевета́нїє• таже, въ навѣтиє• и͗ тако прѣходѧ по малѹ, прии́деши и͗ въ є͗же ꙋби́ти• пакьі закѡнъ глеть• ѻкѡ, за ѻ͗кѡ• и͗ зѫбъ за зѫбъ• и͗ проѣа самъ ꙋи́тъ• нѐ тъкмо приемати съ дльготръпѣнїемъ ꙗзвѫ за ланитѫ би́ѫщаго наⷭ, нѫ̀ и дрѹгѫѫ ланитѫ ѡ͗братити е́мѹ сь смѣрениемъ• тогда бѡ разѹмъ бѣше законѹ ѹ͗ити наⷭ, не творити ꙗ͗же не хѻщемъ постраⷣти• ѿсѣцааше ѹбѡ наⷭ є͗же не творити зло́е, страха ради е́же не пострадати• ннѣ и͗скомо ѥⷭ ꙗ͗коже рѣхъ, и͗згнати самѫѫ ненависть• самое сластолюбие• самое славолюбие• и͗ про́ѧѫ страсти• разѹмъ ѥⷭ просто ннѣ влаⷣцѣ нашемѹ хⷭѹ, наѹ͗ити насъ ѿкѫдѹ прии͗дохѡмъ въ всѧ грѣхьі сиѫ̏, ѿкѫдѹ въпадохѡмꙿ въ всѧ зльіѫ дни• пръвѣе ꙋбѡ свободи насъ ꙗ͗коже ѹже рѣхъ, стьіимъ крщенїемъ• подавъ намъ ѿпѹщение грѣхѡмъ• и͗ дасть намъ влⷭа творити добрѡ а͗ще хощемъ• и͗ не к тѡмѹ привлаити сѧ ꙗ͗коже а͗ще реетъ кт҄о, сь нѫжⷣеѫ на зло́є• и͗бѡ порабѡщеньіи грѣхми, стѫжаемъ ѥⷭ и͗ привлаит сѧ ими, ꙗ͗коже глеть• пленницами же свои͗хъ грѣховъ, кьжⷣѡ стѧгнет сѧ• таже ꙋить насъ стьіми заповѣдми• како ѡ͗ищати сѧ и͗ ѿ тѣхъ самѣхъ страстеи• да не сими

202б

пакьі, въ тьіѫжⷣе грѣхьі въпадеⷨ, проее показѹє͗ть на́мъ и͗ винѫ• ѿнѫдѹже и͗сходить кто въ небрѣжение и͗ прѣслѹшание, и͗ тѣхъ самѣхъ заповѣдеи биихь• и͗ тако подаваеть• намъ и͗ семѹ и͗цѣленїе• да възможемь послѹшати и͗ сптⷭи сѧ• каа ѹ͗бо ѥⷭ семѹ лѣба• и͗ тѻ вина небрѣжению; послѹшаѝте то глеть самъ гь нашъ• наѹите сѧ ѿ мене ꙗ͗ко кротокъ є͗смъ и͗ смѣрень срⷣцемꙿ• и͗ ѡ͗брѧщете покои дшамъ ва́шимъ• сѐ здѐ въ кратцѣ є͗динѣмъ словѡ́мь показа намъ корень и͗ винѫ въсѣмъ зльі́и͗мъ• и͗ лѣбѫ є͗гѻ въсⷨѣ блгьіимъ• показа ꙗ͗ко възноше́нїє низлѻ́жи наⷭ• и͗ ꙗ͗ко невъзможно ѥⷭ инако помиловати сѧ, развѣ сьпроти́вньімъ• є͗же ѥⷭ смѣреномѫдрие• и͗бо възноше́ние, ра́жⷣаеть прѣѡ͗бїдѣние и͗ прѣслѹшание и͗ пагѹбѫ• ꙗ͗коже и͗ смѣреномѫдрїє, ражⷣаѐть послѹшание и͗ спсение дшамъ• ѡ͗но́ же глѧ, и͗стинное смѣреномѫдрїе• нѐ єже въ словѣ ть́кмѡ и͗ли ѡ͗бразѣ смѣрениє• нѫ̀ любосвоиствное смѣрение бьі́ваемо въ срⷣци• хо́тѧи ѹбѡ ѡ͗брѣсти истинное смѣренїе и покои дши своєи, да навьікнеть смѣренномѫ́дрию• и͗ видитъ ꙗ͗кѻ въ томъ ѥⷭ въсѣкаа радоⷭ• и͗ вꙿсѣкаа слава и͗ вєⷭ покои• ꙗ͗коже и͗ въ гръдости, въсѣ сьпротивꙿнаа• ѿкѫдѹ бо прии͗дохомъ въ всѧ скрьби сиѫ• не възношениа ли ради нашегѻ; не дръжанїа

203а

ли дѣлѣ злаго прои͗зволениа нашего; нѐ зане ꙋдръжати горесть волѧ нашеѫ; нѫ̀ ѿкѫдѹ• не сьзданъ ли бьіⷭ въ всѣкои͑ пищи, въ всѣцѣи радости; въ всѣкомъ покои; въ всѣкои славѣ; не бѣше ли въ ра́и; не повелѣно ли бьіⷭ емѹ не сьтворити се̏, и͗ сьтвори; ви́диши ли възношениє; видиши ли вьі́ѫ; видиши ли непокорꙿствѡ; проее бъ видѣ бестѹⷣствѻ ѡ͗но, глеть• сь̏, безѹменъ ѥⷭ• сь̏, не вѣсть радовати сѧ• а͗ще не сьтворитъ зльі дни• сь̏, ѡ͗ходить• до конца погьібнеть• а͗ще бо не наѹит сѧ то ѥⷭ скрьбь, нє навьі́кнетъ то ѥⷭ поко́и• тѻгда даⷭ е͗мꙋ достои͗ннаа є͗го• и͗ и͗згна ѝ и͗з ра́ꙗ• прѣданъ бьіⷭ про́ее своємѹ самолю́бию и͗ свои͗мъ волѣмъ• да ськрѹшѫⷮ кости е͗го• да навьікнеть не сьставлѣти себе• нѫ̀ заповѣдиѫ бжиеѫ• да то стрⷣание прѣслѹшанїа, ʹ̇ наꙋ͗ить е͗го покою послѹшанїа, ʹ̇ ꙗ͗коже глеть въ прⷪрцѣ• да накажеть тѧ ѿстѫпление твоє• ѡ͗бае блгость бжиа ꙗ͗коже многащи рѣхъ, не прѣзрѣ свое сьздание• нѫ̀ пакьі прѣлагаетꙿ сѧ• пакьі прїзьіваеть• прии͗дѣте къ мнѣ въси трѹжⷣаѫщеи сѧ и͗ ѡбрѣменении, и͗ азъ покоѫ ваⷭ• ꙗ͗коже би рещи• се̏ трѹдисте сѧ• се̏ пострⷣасте• се̏ и͗скѹсисте сѧ зломѹ непокоръствѹ вашемѹ• прии͗дѣте проее и͗ ѡбратите сѧ• прⷣите ѹ͗вѣдите немощь и͗ бесьстиє ваше• да прии́дете въ покои и͗ славѫ вашѫ• прⷣите поживѣте за смѣреномѫдриє ʹ̇ ꙋ͗мртвившеи сѧ ради велемдрїа ʹ̇ наѹ͗и-

203б

те сѧ ѿ мене ꙗ͗ко кротокъ є͗смь и͗ смѣренъ срⷣцемꙿ• и͗ ѡбрѧщете покои дшамъ вашимъ• ѡ͗ дивꙿство бра́тиє моа• то творить възношенїє• ѡ͗ юⷣ• колико можеть смѣреномѫдрие• каа бѣ потрѣба въсѣмъ ѡ͗бхожⷣениемъ симъ• и͗спръва бѡ аще би смѣрил сѧ и͗ послѹшалъ ба• и͗ сьхранилъ заповѣдь, не би ѿпа́лъ• пакьі̀ по ѡбнажении, даⷭ винѫ є͗же покаати сѧ и͗ помлѹванꙋ бьіти• и͗ прѣбьіⷭ вьіа є͗го вьісока• прииде бо глѧ емѹ• а͗да́ме где бѣ• въ мѣсто єже ѿ коѫ славьі• въ каковъ прии́де стѹⷣ• и͗ про́ее въпрашааше є͗го пото сьгрѣшиль е͗си• по́тѡ прѣстѫпи• протварѣѫ е͗го свои͗стьвнѣ, ре́щи простѝ• ни ма́ла смѣрениє• и͗ где ѥⷭ е͗же прости• ни ма́ла покааниа• нѫ̀ сьпротивное• и͗ сьпротиворѣ́ие• жена̏ ѧ꙼же ми дастъ• ниже глеть, жена моа прѣльсти мѧ• нѫ̀ жена ѧ͗же ми даⷭ• ꙗ͗коже аще кто рееть бѣдѫ ѧже е͗си навелъ главѣ моєи• тако бо ѥⷭ братїе моа, є͗гда не дръжитъ лвкъ е͗же себе ѹ͗карѣти, нѐ ѡ͗блѣнит сѧ ни самогѻ ба виновата сьтворити• таже приходить къ ѡ͗нои и͗ глеть е͗и• потѻ и͗ тьі не сьхрани заповѣдь• ꙗ͗коже нѣто свои͗стꙿвно глѧ• ръци понѣ тьі̀ прости• да смѣрит сѧ дша твоа и͗ помилована бѫдеши• и͗ ѡ͗бае, нѝгде еже прости• ѿвѣщаеть и͗ та̀ глѧщи• змиа прѣльсти мѧ• ꙗ͗коже би та̀ сьгрѣши• а а͗зъ кѫѫ и͗мамъ вещъ• то творите ѡ͗каа͗нни• сьтвѻ-

204а

рѣте едино покаани́е• познаите прѣгрѣшение ваше• помлѹи͗те наготѫ своѫ̏• и͗ ни единъ ѿ нихъ споⷣби сѧ ꙋкорити себе• ни е͗динъ ѡ͗брѣте сѧ и͗мѣѫ мало смѣренїа• и͗ се̏ ꙗ͗вѣ видите, где достиже ѹ͗строение наше• сѐ въ каа и͗ колика зла вънесе наⷭ, еже ѡ͗правдати сѧ самѣмъ• є͗же сьставлѣти себе• є͗же дръжати своѫ во́лѧ• ꙗ͗же сѫть ѧ́да, вражⷣебници бжии, възношению• ꙗ͗коже и смѣреномѫдрию ѧ́да сѫтъ, е͗же самомѹ сѧ ꙋкарѣти• є͗же не вѣровати своемѹ разꙋмѹ• є͗же ненавидѣти своѫ во́лѧ• ѿ сих бо споⷣблѣє͗т сѧ кто прии͗ти въ сѧ• и͗ въсходити въ є͗сте́ствное• ѡ͗ищениемъ стхъ заповѣдеи͗ хвⷭъ• кромѣ бѡ смѣрениа, не можетъ кто послѹшати заповѣди• ни прии͗ти въ кое блгѡ ꙗ͗коже рее а͗вва̀ ма́рко• бесъ ськрꙋшениа срднаго невъзмⷪжнⷪ и͗змѣнити сѧ ѿ злобьі• невъзможно ѿнѫⷣ стѧжати доброⷣтѣль• тѣмже ѹбѡ ськрѹшениемъ срⷣца, приемлеть кто заповѣди• и͗змѣнѣет сѧ, злобьі• стѧжаваетъ добродѣтѣли• и͗ проее въсприходитъ въ свои͗ поко́и• сѐ и͗ стии въси вѣдѧще, потьщашѫ сѧ вꙿсѣцѣмъ смѣренѡⷨ житиемъ прие͗дини́ти сѧ бви• бьі́шѫ бо нѣци бголюбни• иже по стѣмъ крщени, не тъкмо дѣи͗ства страстемъ прѣсѣкошѫ, нѫ̀ и͗ самьіѫ страсти побѣдити въсхотѣшѫ• и͗ бьіти

204б

бестрастни• ꙗ͗къже бѣ стьіи а́нто́нїе и͗ пахо́мие• и͗ про́ии бгоно́снии ѻци• єлма ꙋбѡ и͗мѣшѫ на ѹ́мѣ ѡ͗истити себе ꙗ͗коже глеть а͗плⷭъ• ѿ вꙿсѣкоѫ сквръньі плъти и͗ дха• вѣдѣахѫ же ꙗ͗ко сь хранениемъ заповѣдеи ꙗ͗коже ꙋже рѣхомь ѡ͗ищаєт сѧ дша• и͗ ꙗкоже рещи ѡ͗ищает сѧ ꙋмъ и͗ прозирае͗тъ• и͗ приходитъ въ єже по е͗стьствѹ• заповѣдꙿ бѡ гнⷭѣ и͗здалее просвѣщаѫщи л҄͗и• поразѹмѣшѫ ꙗ͗ко въ мирѣ сѫще, не ꙋдо́бь мо́гѫтъ и͗справити доброⷣтѣль• и͗ ѹмьі́слишѫ себѣ странно житїє• странно нѣкое прѣбьівание• глѧ же и͗ноьское житие• и͗ наѧшѫ бѣгати мира и͗ жити въ пѹстьінѣхъ• въ постⷯѣ и͗ низѹлѣганихъ• и͗ бꙿдѣнихъ, и͗ проии́мъ злостраⷣни• и͗ ѿреени въсѣкомъ• ѿьства• сьродникъ• и͗мѣнїи• стѧжании• и͗ просто распѧшѫ себѣ миръ• и͗ не тъкмо заповѣди сьхранїшѫ, нѫ̏ и͗ дарьі прине́сѻшѫ бви• и͗ глѧ како• заповѣди хвьі, въсѣмъ хртⷭианомъ дашѫ сѧ• и͗ подлежить въсѣкъ хртⷭиа͗нинъ хранити и͗хъ• дани сѫ́тъ• ꙗ͗коже би рекль кто црю дльжньі• ктѻ́ глѧ не дамъ дани црю, ꙋбѣжитъ мѫкьі• сѫт же въ мирѣ велици лвци и͗ свѣтли• иже не тькмо да́ни даваѫ́тъ црю, нѫ̀ и͗ дарьі принашаѫть є͗мѹ• и͗ споⷣблѣѫт сѧ таковии велицѣ ьсти• великьіимъ даро́мъ и͗ санѡмъ• сице ꙋбѡ и͗ ѻци• не́ тькмо заповѣди сьхранишѫ, нѫ̀ и͗ дарьі принесошѫ бви•

205а

дарове сѫ́тъ, двъство и͗ нестѧжание• сиа͗ нѣ сѫⷮ заповѣди• дарове сѫ́тъ• нѝгде же пи́шеть, да не поимеши женѫ• да не дѣти сꙿтвориши• нѝ пакьі даⷭ заповѣдь хсꙿ глѧ• продажⷣь си и͗мѣнїа• нѫ̀ є͗гда пристѫпи к немѹ законникъ глѧ• ꙋі́телю• т҄о сьтворь животъ вѣньіи наслѣдѹѫ• ѿвѣща, заповѣди вѣси• нѐ ꙋбїи• не прѣлюбьі сьтвори• не ѹкра͗ди• не лъжесвѣдѣтєльствѹи на ближнѣго свѻє͗гѡ, и͗ про́ѣа• ѡ͗но́мѹ жє ре́кшѹ• сиа вꙿсѣ съхранихъ ѿ юности мое͗ѫ̀, приводитъ• є͗же, а͗ще хощеши сьвръшенъ бьіти, прⷣоⷶжⷣь си и͗мѣниа и͗ дажⷣь нїщимъ, и͗ про́ѣа• се̏ не ре́е, прⷣоⷶжⷣь си и͗мѣнїа ꙗ͗коже заповѣдѹѫ, нѫ̀ ꙗ͗коже сьвѣтѹѫ• єже бѡ рещи а͗ще хощеши, нⷭѣ заповѣданомѹ• нѫ̀ сьвѣтѹѫ͗щомѹ ꙗ͗коже ꙋбѡ рѣ́хомъ• принесѻшѫ ѻ͗ци бѹ кь иньімꙿ доброⷣтѣлемъ, дарьі двъствѡ и нестѧжаниє• и͗ ꙗ͗коже прⷣѣрекохомъ, распѧ́шѫ себѣ ми́ръ• и поⷣвиꙃаа͗хѫ сѧ проее, да и͗ себе мирꙋ распьнѫтъ, ꙗ͗коже глеть а͗плⷭъ• мн҄ѣ ми́ръ распѧ́т сѧ и͗ азъ мирови• кѻє͗ ꙋбѡ ѥⷭ разлиие• ми́ръ бѡ распїнает сѧ лвкѹ, є͗гда ѿреет сѧ лвкъ ми́ра, и͗ ѡсо́бь є͗динъствѹе͗ть• и͗ ѡставить родителѧ• и͗мѣниа• стѧжаниа• кꙋ́плѧ• даанїа приѫтиа• тѻгда распинае͗т сѧ є͗мѹ миръ• ѡ͗стави бѡ е͗го• и͗ се̏ ѥⷭ е͗же глеть а͗плⷭъ• мнѣ миръ распѧт сѧ• тажє̀ наводитъ, и͗ азъ мирови• како проее распина-

205б

є͗тꙿ сѧ лвкъ мирѹ• є͗гда͑ по и͗змѣнени вънѣшꙿниⷯ вєщеи, подвизает сѧ къ самѣмъ тѣмъ сладостемь• къ самѣмъ тѣмъ похотемь вещньімъ• и͗ къ волѣмь свои͗мъ• и͗ ѹмртвитъ страсти своѫ, тогда и͗ тъи распїнає͗т сѧ мирѹ• и͗ споⷣблѣе͗т сѧ по а͗плⷭѹ рещи• є͗же, мнѣ миръ распѧт сѧ и͗ азъ мирови ѡ͗ци ꙋбѡ ꙗ͗коже рѣхѡмъ распенше себѣ миръ, потъщашѫ сѧ поⷣвигьі• и͗ распѧшѫ и͗ себе мирови• мьі же непщевахоⷨ ꙋбѡ распѧти се́бѣ миръ• ꙗ͗ко ѡ͗ставихомъ егⷪ и͗ прии́дохомъ въ монасти́рь• себе же не хощемъ распѧти мирови• є͗дина́е бѡ и͗мамьі сладости его• и͗ еще имамьі пристрастиа є͗го• сьстрадѹе͗мъ славѣ его• пристраⷣемъ брашномъ• рїзамъ• сьсѫдъ добръ а͗ще ѥⷭ, сьпострадѹемъ емѹ• и͗ ѡставлѣемъ малоє ѡ͗рѫдице ѡ͗но сьтворити въ наⷭ ꙗ͗коже рее а͗вꙿва зосима, мѣсто кендинарю• и͗ мнѣхомъ ꙋбѡ и͗зьіти ѿ мира и͗ ѡставити ꙗ͗же сѫтъ тоговаа• и͗ прии͗дохомъ вꙿ монасти́рь• и͗ хѹдьіⷯ ради вещеи, напльнѣемъ пристрастие е͗го• се же стражⷣемъ, ѿ многа неразѹмиа• ꙗ͗ко ѡ͗ставльше великьі и͗ многоцѣ́нньі вещи, въ хѹдьіхъ нѣкѻихъ и͗спльнѣемъ страсти нашѧ• кьжⷣѡ бѡ наⷭ, е͗же и͗мѣ ѡ͗стави• и͗мѣѫи вєликаа, велика• и͗мѣвьі а͗ще то любо, и͗ ть̋ еже и͗мѣ ѡ͗стави• къжⷣѡ по сїлѣ свое́и приходимъ• въ монасти́рь• и͗ ꙗ͗коже рѣхомъ, хꙋдьіми вещьми́ и͗ ниьсожє

206а

сѫщими, и͗спльнѣемь пристрастие на̀ше• не дльжни бѣхомъ ꙋбѡ си́це тво́рити• нѫ̀ ꙗ͗коже ѿре́кохѡм сѧ мира и͗ вещеи е͗го, си́це длъжни е͗смьі и того самого пристрастиа и͗же ѡ͗ вещехъ ѿрещи сѧ• и͗ вѣдѣти то ѥⷭ е͗гѻво ѿреение• и͗ ьсо ради прии͗дохомъ въ монасти́рь• и͗ то ѥⷭ ѡбразъ егоже прие͗млемъ• и͗ къ немѹ ѹ͗готовати себе и͗ поⷣвиꙃати ꙗ͗коже ѡци наши• ѡбразъ и͗же но́симъ, ѡблъ ѥⷭ• и͗ не и͗мьі рѫкавьі• и͗ по́асъ ѹ͗сниа͗нъ и͗ скӱма и͗ кѹ́кѹлъ• сиа же ѡ͗брази сѫтъ• и͗ дльжни есмьі ѹвѣдѣти, то клеплѧть на́мъ поⷣбиа ѡ͗браза нашегѻ• по́то но́симъ мантиѫ, не имѧщѫ рѫкавьі, иньімъ имѧщеⷨ въсѣмъ• рѫкавьі• мьі̀, пото не и͗мамьі рѫкаве, поⷣбїа сѫтъ рѫкамъ• рѫцѣ же, възимаѫт сѧ въ дѣлное• є͗гда ѹбѡ приходи́тъ намъ помьіслъ творити то ветхаго лвка рѫками нашими• ʹ̇ потьікаѫ красти и͗ли бити• и͗ли просто кьіи либо грⷯѣ створити, рѫкам ʹ̇ нашими, длъжни є͗смьі ꙋбѡ вьни́мати ѡ͗бразѹ нашемⷹ• и͗ ѹвѣдѣти, ꙗ͗ко не и͗мамьі рѫкавьі, си́рѣь, не и͗мамьі рѫцѣ творити то ветхаго лвка• и͗мат же мантиа́ наша, и͗ знамение нѣкѻе багрѣно• къжⷣѡ воинствѹѫи͗ црви, багрѣницѫ и͗матъ на понѣвици своеи• понѐже бѡ црь багрѣницѫ носить, вси́ вои͗нъствѹѫще томѹ пришиваѫть багръ кь ѡ͗дежⷣамъ своимъ; си́рѣь, црⷭкое ѡ͗дѣа́ние• да ѿ сегѻ ꙗ͗вѣ бѫдѫⷮ, ꙗ͗ко црви сѫ́тъ• и͗ ꙗ͗ко то́мѹ вои͗нствѹѫтъ• си́це и мьі приемлемъ знамениє багръно на мантии нашеи•

206б

показѹѫще ꙗ͗ко хвⷭи вои͗ни есмьі• и͗ ꙗ͗ко дльжни е͗смьі прѣтръпѣти вꙿсѣ страⷣниа его, елика прѣтръпѣ насъ ради• и͗бѡ егда постраⷣ влкⷣа нашъ, ѡ͗дѣа сѧ въ багрѣнѫ ри́зѫ• прьвѣе ѹ͗бо ꙗ͗ко црь• ть́ бо ѥⷭ црь црмъ• и͗ госпоⷣ госпоⷣствѹѫщимъ• потомъ же, и͗ ꙗ͗ко нарѫгаемъ ѿ злоьстивьіихъ ѡ͗нⷯѣ• и͗ мьі ꙋбѡ имѧще знаменїє багрѣно, ѡ͗бѣщавае͗м сѧ ꙗ͗коже рѣхъ прѣтръпѣвати вꙿсѣ страⷣниа є͗го̀  и͗ ꙗ͗коже воинъ не ѡ͗ставлѣѫ вои͗ньство свое• и͗деть бьіти земледѣлателъ и͗ли кѹпецъ• зане ѿпадаєть са́на своє͗гѻ ꙗ͗коже глеть а͗пⷭлъ• никтоже вои͗нъ бьіваѫ сьплѣтает сѧ кѹплѣми житеискьіми, да воеводѣ годѣ бѫдеть• такожⷣе и͗ мьі хощемь страⷣти• и͗ беспеѣлни бьіти ѿ всⷯѣ ꙗ͗же сѫть мира сегѻ• и͗ ѡ͗ бꙃѣ е͗диномъ ꙋпражнѣти сѧ• ꙗ͗коже глеть• да бѫдеть два добрѣ сѣдѧщи и͗ без мльвьі• имамьі же и͗ по́ась• по́асъ ьсо дѣлѣ носимъ• по́асъ и͗же носимъ, поⷣбїе ѥⷭ• пръвое ѹ͗бо, ꙗ͗ко е͗смьі готови на дѣло• кьжⷣѡ бо хотѧи͗ дѣлати, прѣжⷣе ѡ͗поа͗саєт сѧ• и͗ тако наинає͗ть дѣло• и͗ глеть• да бѫдѫⷮ рѣсла ваша прѣпоа͗сана• и͗ пакьі• да ꙗ͗коже ѥⷭ ѿ мртва тѣла по́асъ, сице и͗ мьі ѹ͗моримъ любосластие наше• є͗сть бѡ поа͗съ на самое то̏ рѣво наше• тѹ же сѫ́ть бѹбрѣѕї• въ нихже глет сѧ бьіти похотноє дши• и͗ се єсть еже глеть а͗пⷭлъ• ѹмртвите ѹ͗дьі вашѫ ѧже на земли• блѫⷣ• неистотѫ• и проѣа• и͗мамьі же и͗ аналавъ, по

207а

нашемѹ же ѧ͗зьікѹ• скї́мѫ ремѣ́нѫ глеть• а͗налавъ, поставлѣет сѧ крⷭтаѡ͗бразно на рамⷯѣ нашихъ• си́рѣь, крⷭта знамение носимъ на ра́мѣхъ наши́хъ• ꙗ͗коже глеть• възми крⷭтъ свои и͗ послѣдѹи͗ ми• то же ѥⷭ крⷭть• нитоже и͗но• нѫ̀ сьвръшеноє ѹмръщътвение• є͗же и͗справлѣет сѧ въ насъ вѣроѫ и͗же въ хⷭа• ибѡ вѣра ꙗ͗коже глеть пакьі въ ѡ͗те́ницѣ• сьпрѧтьівае͗ть присно пакостѧщаа• и͗ безъ прѣтькновениа намъ творить таковое дѣланиє• вєдѫщее наⷭ въ сьвръшеное ꙋмрщтвенїє• си̏рѣь, да ѹмртвить кто себе ѿ всⷯѣ ꙗ͗же сѫ́тъ мира сего• и͗ аще ѡставилъ є͗сть родителѧ, да поⷣвигнет сѧ и͗ къ пристрастию• такожⷣе имѣнїа и͗ стѧжаниа; и͗ коежⷣѡ дѣло• єже а͗ще ѿреет сѧ кто, хощетъ и͗ того самого пристрастиа е͗го ѿрещи сѧ• ꙗ͗коже и͗ ѹ́же рѣхѡмъ• и͗ се ѥⷭ и͗стинное ѿреенїє• налагаем же и͗ кѹкѹлъ• си̋и͗ же ѥⷭ, ѡ͗бразъ смѣрениа• младенци бо малїи незлобивии но́сѧть кѹкѹлцѧ• лвкъ же сьвръшенъ, кѹ́кѹлъ не носитꙿ• мы же сего ради носимъ, да млаⷣнꙿствѹемъ злобоѫ• ꙗ͗коже глеть апⷭлъ• не дѣти бьіваи͗те ѹмьі̀• нѫ̀ зло́боѫ млаⷣнꙿствѹи͗те• то́ же ѥⷭ е́же младенꙿствовати злобоѫ• младѧ не и͗мѣѫ злобьі• а͗ще ѡ͗бесьстит сѧ, не гнѣвает сѧ• и͗ аще поьтено бѫдетъ, не тьщеславитꙿ сѧ• а͗ще възмеⷮ кто тоговаа, не пеѣлѹе͗ть• млаⷣнствѹет бѡ злобоѫ• не ѿмьщаваеть страсть• не притва-

207б

рѣет сѧ славѣ• є͗сть пакьі кѹкѹлъ, поⷣбїе блгоⷣти бжиѧ• зане ꙗ͗коже кѹ́кѹлъ покрьівае́ть и͗ прохлажⷣае͗ть главѫ младенищѹ, сице и блгоⷣть бжиа, покрьіває͗тъ ѹ͗мъ нашъ ꙗ͗коже глеть въ ѡ͗теницѣ• ꙗ͗ко кѹкѹлъ, ѡ͗бразъ ѥⷭ блгоⷣти спса нашего ба• покрьіваѫщии намъ ѹма влⷣкѫ• и͗ прохлажⷣаѫщи е͗же ѡ͗ хⷭѣ младенствѻ• противѫ заѹ͗шати присно и͗ снѣдати наинаѫ͗щимъ• се̏ и͗мамьі поасꙿ ѡ͗ рѣслѣ нашемъ• и͗же ѥⷭ ѹ͗мрщтвеніе бесловесꙿньіѫ похоти• и͗ анала́въ на рамѣхъ• сѐ и͗ кѹкѹлъ• и͗же ѥⷭ знаменїє незлобиа и͗ еже ѡ͗ хѣ млаⷣнствѡ• живѣмъ ꙋбо противѫ ѡбразѹ ꙗ͗коже рѣшѫ ѻ͗ци• да не ю́жⷣь ѡ͗бразъ ѡ͗брѧщем сѧ носѧще• нѫ̀ ꙗ͗коже ѡ͗ста́вихомъ великаа, сице ѡ͗ставѣмъ и͗ малаа• ѡ͗ставхомъ мира, ѡ͗ставѣмъ и͗ пристрастиⷶ є͗го• и͗бѡ пристрастиа ꙗ͗коже рѣхъ, мальіми нѣкыми и͗ хѹдьіми и͗ ни е͗ди́номѹ словꙋ достои͗ньіми• пакьі привѧзѹе͗м сѧ мирови и͗ не разꙋмѣваемъ• а͗ще ѹбѡ хощемъ до конца и͗змѣнити сѧ и͗ свободити, навьікнѣмъ ѿсѣцати во́лѧ нашѫ• и͗ тако по ма́лѹ по ма́лѹ, сь бмъ ѹ͗спѣемъ, и͗ приидемъ въ безъпристрастие• нитоже бо сице ползѹеть лвкьі, ꙗ͗коже е͗же ѿсѣцати своѫ волѧ• въ и͗стинѫ ѹ͗спѣваетъ кто ѿ сеѫ вещи, ѿнѫⷣ пае всѣкоѫ и͗ноѫ доброⷣтѣли• ꙗ͗коже лвкъ и͗дьіи въ пѫтъ• и͗ ѡбрѣтаѫ въ немъ жезлъ и въземь є͗гѻ• тѣмъ жезломъ прии́має͗ть множаи́шѫѫ ѧсть

208а

пѫти ѡ͗ного̀, тако ѥⷭ ходѧи͗ симъ пѫтеⷨ ѿсѣениа во́лѧ• ѿ ѡⷮсѣцаниа бѡ кто волѧ свое͗ѫ̀, стѧжаває͗тъ безъпристрастие• и ѿ безъпристрастиа, приходитъ сь бмъ въ сьвръшеное беꙁъстрастие• можеть же кто въ малѣ ѿстоани, ѿсѣщи. і҃• во́лии• и͗ глѧ како• походитъ кто мало и͗ ѹзритъ нѣто• и͗ глеть є͗мѹ помьіслъ• сьмотри ѡ͗намо• и͗ глеть по́мьіслꙋ• по и͗стинѣ не и͗мамъ сьмотрити• и͗ ѿсѣцѹеⷮ волѧ своѫ и͗ не сьматрѣеть• пакьі ѡ͗брѣтаеть нѣкьіѫ бесѣдѹѫщѫ• и͗ глеть е͗мѹ помьіслъ• ръци и͗ тьі̏ сиѫ рѣь• и͗ ѿсѣцѹеть волѧ своѫ и͗ не глетъ• и͗ пакьі̀ глеть е͗мѹ помьіслъ• и͑ди и͗ въпроси по́вара то варитъ• и͗ не и͗детъ• нѫ̀ ѿсѣцаеть волѧ своѫ• видитъ нѣ́то• и͗ глеть емѹ помьіслъ• въпроси кто принесе е• и͗ ѿрѣзѹеть своѫ волѧ и͗ не въпрашаеть• и͗ тако ѿрѣзѹѫ ѿрѣзꙋѫ, въ ѡ͗бьіѣи прихо́дитꙿ є͗же ѿсѣцати• и͗ ѿ мальіⷯ, наинаеть и͗ великаа съ покоемъ ѿсѣцати• и͗ тако проее наьнетъ, не и͗мѣти ѿнѫⷣ вѻлѧ• нѫ̀ а͗ще и то любѡ бѫдеть, покои́тъ є͗го• ꙗ͑коже да би єгова бьіла вещъ• и͗ томѹ не хотѧщꙋ тво́рити во́лѧ своѫ, ѡ͗брѣтает сѧ въсегда твѻ́рѧ ѫ̏• и͗бѡ своѫ и͗мѣѫи, коежⷣѡ бьівае͗мьіхъ, свое є͗го ѥⷭ• и͗ сице ѡбрѣтае͗т сѧ ꙗ͗кожє рѣхоⷨ, не и͗мьі пристрастиа• и͗ ѿ безъпристрастиа, приходить въ безъстрастие• видите ли по малꙋ по малѹ въ которьіи приводить ѹспѣхъ, є͗же ѿрѣзовати своѫ волѧ; каковъ бѣше блжньіи

208б

ѡнъ досїѳее• ѿ какова житиа• ѿ коѫ пїщѫ• ѿ коего покоа• лвкъ, ни сльі́шавъ когда слово бжие• и͗ ѡ͗бае, ѹ͗сльішасте въ кое прѧсло приве́де и въ мало врѣмѧ, е͗же дръжати є͗мѹ послѹшание и͗ ѿрѣзати своѫ волѧ• како же и͗ прослави е͗го бъ• и͗ не ѡ͗стави въ забьвение прии͗ти, таковѫѫ є͗го доброⷣтѣль• нѫ̀ ѿкрьі стмѹ ста́рцѹ• и͗ видѣ его посрѣдѣ всⷯѣ ѡ͗нѣхꙿ стхь, приемлѧща блжнꙿствѡ и͗хъ• глѧ вамъ и͗ и́нѫ вещь поⷣбнѫ при мнѣ бьі́въшѫ• да разѹмѣете ꙗ͗ко и ѿ смрти и͗збавлѣеть лвка послѹшание, и͗ еже не имѣти своѫ во́лѧ• Нѣкогда сѫщѹ ми въ ѡ͗бї́тѣли а͗вва̀ серї́да• прии́де тѹ ꙋеникь вели́ка ста́рца ѿ страньі а͗скала́нскьіѫ, за нѣкьіи͗ ѿвѣтъ ѻ͗ца своегѻ• и͗мѣа͗ше же заповѣдь ѿ старца, възвратити сѧ до веера въ своѫ келі́ѫ• толи́ка ѹ͗бо бьіⷭ зима ѕѣлна• и͗ наводнениа и͗ громове• и͗ бѣ близъ насъ текѫщии потокъ, въ всемь ложи свое͗мь• таже ѡ͗нъ хотѣаше ѡ͗тити словесе ради старца• мьі́ же мо́лѣхомь и прѣбьі́ти, непщѹѫще ꙗ͗ко немощно ѥⷭ сптⷭи сѧ емѹ ѿ рѣкьі• ѡ͗н же неꙋтомимъ бѣше нами прѣлежати• глахомъ послѣжⷣе• пои͗дѣмь сь нимъ даже до рѣкьі• а͗ще бо видить є͗ѫ̀, ѡ͗ себѣ и͗матъ възвратити сѧ• ѡ͗тидохомъ ѹ͗бо сꙿ ни́мь. и͗ егда доидохомъ до рѣкьі, сьвлѣе ѡ͗нъ ризьі своѫ и͗ свѧза и͗хъ на главѣ свѻє͗и• и͗ прѣпоаса сѧ понѣвицеѫ своеѧ• и͗ въвръже себе въ рѣкѫ• въ все страшное

209а

стрьмленїє ѡ͗но̀• мьі́ же стоа͗хомъ дивѧще сѧ и͗ трепещѫще, да не како ѹ͗мреть• ѡн же прѣбьіⷭ пла́ваѫ• и͗ ѡ͗брѣте сѧ въ мьгновени ѡка на дрѹ́гои странѣ• и͗ ѡблѣе сѧ въ рїзьі своѫ• и͗ сьтвори намъ ѿтѫ́дѹ мета́ніє• и ем сѧ пѫти, и͗дѣаше текьі• мьі же прѣбьі́хомъ юдѧще сѧ и͗ дивлѧще си́лѣ доброⷣтѣли• ꙗ͗ко мьі сь страхоⷨ понѣ сьматрѣхомъ• ѡ͗нꙿ же без бѣдьі прои͗де за послꙋшание свѻє• и͗ братъ ѡнъ е͗гоже посла ѡць є͗го по́трѣбьі дѣлѣ и͗хъ, кь слѹжителю его въ вⷭе• како егда видѣ себе влѣкома ѿ дьщере его въ скврънноє͗ сьмѣшение• єлма толико ре́е• бе млтвами ѡца моего и͗зми́ мѧ, а͗бїє ѡ͗брѣте сѧ на пѫ́ти скитꙿстѣмъ идьі кь ѡцѹ своє͗мѹ• видите ли си́лѫ доброⷣтѣли, видите ли дѣиство глѹ, ко́ликѫ помощь имать и͗ е͗же призьівати комѹ млтвьі ѡ͗ца своє͗гѻ, да ть́кмо рееⷮ• бе за млтвъ ѡца моего и͗зми мѧ, и͗ абие ѡ͗брѣте сѧ на пѫ́ти• поразꙋмѣи͗те же и͗ смѣренїє• и͗ блгоговѣи͗нъство ѡ͗бою• бѣста въ тѣснотѣ• и͗ хотѣаше старецъ послати брата, кь творѧщомѹ и͗ма слѹжение• и͗ не глааше є͗мѹ и͗ди̋• нѫ хощеши ли и͗ти; такожⷣе и͗ братъ не рее да и͗дѫ• нѫ̀ глааше е͗мѹ• ꙗ͗коже хощеши сьтворѧ• боа͗ше бѻ сѧ и͗ сьблазна ради• и да не прѣслѹшаеть ѡ͗ца своє͗го• таже, ꙗ͗коже множае ѹтѣснишѫ сѧ, гла ємѹ ста́ре-

209б

ць• въстани и͗ди• и͗ не реⷱ емѹ ѹ͗поваѫ на ба мое͗го• ꙗ͗ко покрьіе͗т тѧ• нѫ̏ гла• ѹ͗поваѫ на млтвьі ѡ͗ца мое͗го ꙗ͗ко покрьіетꙿ тѧ• такожⷣе и͗ братъ є͗гда̀ видѣ себе въ бѣдѣ, нѐ реⷱ бе мо́и и͗зми мѧ• нѫ̀ бе за млтвъ стхь ѡ͗ца моего и͗зми мѧ• и͗ кьжⷣѡ ихъ, на млтвьі ѡ͗ца своего ѹ͗повааше• ви́дите ли како припрѧ́гошѫ послѹшание смѣрению, ꙗ͗коже бо въпрѧꙃае͗тꙿ сѧ колесница• и͗ не можеⷮ ко́нь прѣдварити и͗ного, понеже разбивае͗т сѧ͑, си́це трѣбѹеть послѹшанїє и͗мѣти сьпрѧженое себѣ смѣрение• и͗ како можеть кто͑ споⷣбити сѧ се́и блгⷣти• а͗ще не ꙗ͗коже рⷯѣ, понꙋдит сѧ ѿрѣзати своѫ во́лѧ• и͗ ѿдаⷭ себе сь бмъ своє͗мѹ ѡцѹ ни въ есомже сѹмнѧ сѧ• нѫ̀ всѣ творѧ ꙗ͗коже и͗ ѡ͗нѝ сь и͗звѣщениемь, ꙗ͗коже ба послѹшаѫ• кто́ достои͗нь помловати сѧ• кто́ достои͗нъ сптⷭи сѧ• приведѣте ѿкѫдѹ таковоє слово• ꙗ͗ко мимогрѧдьі стьіи васїлие скозѣ монасти́рѧ своѫ, гла є͗диномѹ ѿ и͗гѹ́мень• и͗маши ли кого ѿ спньіхъ, гла є͗мѹ ѿцъ• за млтвꙿ ти влⷣкѡ, въси хо́щемь сптⷭи сѧ• гла є͗мѹ пакьі̀ стьіи• ѿ спньіхь и͗маши ли кого, ѡ͗н же поразѹмѣвъ• бѣ́ бо и͗ ть̋ дховень, гла е́и ʹ̇ и пригласи игѹменъ такова брата ʹ̇ пришеⷣшѹ же е͗мѹ, гла емѹ стьі́и• да́жⷣь ми ѡ͗мьіти сѧ• и͗де и͗ принесе е͗мѹ ѡ͗мьіти сѧ• по ѡ͗мьвени же самомѹ стмѹ васїли́ѹ, възѧть и͗ самъ стьіи ꙋмьівалницѫ• и͗ гла братѹ• прии͗-

210а

ми и͗ тьі̏ и͗ ꙋмьіи сѧ. приѫ́ть ѡнъ ѡ͗мьве́ние безꙿ расѫжⷣениа ѿ стго• повънегда ѹбѡ и͗скѹсити є͗го въ се́мъ, гла є͗мѹ пакьі̏• є͗гда вънидѫ въ стилище, грѧди въспомѣни ми да рѫкѹ възложѫ на тѧ• пакьі̀ ѡ͗нъ нерасѫ́дно послѹ́ша• и͗ егда͑ видѣ стго васї́лиа вънѧтръ жрь́тꙿвника, и͗де и͗ въспомѣнѫ ємѹ• и͗ хиротониса є͗гѻ• и͗ възѧть єго сь сѡ́боѫ• комѹ бѡ поⷣбааше сь стмь ѡ͗нѣмꙿ бгѻноснѣмъ бьіти, тьїѧ таковѹ блⷭвенѹ братѹ• Вьі́ не и͗мате искѹсъ послѹшаниа нерасѫдна• ни вѣсте поко́и єгѡ• въпросихъ нѣкогда ста́рца ѡца іѡана• ꙋеника бьівша стгѡ варсанѹфїа• и͗ рⷯѣ, влⷣкѡ• поне́же пїсанїє глеть• ꙗ͗ко мно́ѕѣми скрьбми поⷣбае͗тъ вънити намъ въ црⷭтвѡ нбⷭноє• и͗ ви́жⷣѫ ꙗ͗ко ни е͗динѫ скрьбь и͗мамъ, то дльженъ є͗смъ сьтворити• е͗да̀ како и погѹблѧ дшѫ моѫ• зане не и͗мѣхъ ни е͗динѫ скрьбь• ни е͗динѫ пеѣль• а͗ще ли же и͗ сьлѹѣаше ми сѧ и͗мѣти по́мьіслъ, възимаа́хъ дьсицѫ и͗ написоваахъ кь старцꙋ. сь писание͗м бѡ въпрашаахъ и͗ того, прѣжⷣе ми слѹжити є͗мѹ• и͗ прьвѣє даже не бихъ сконѣлъ пїшѫ, поразѹмѣваахъ ѡ͗блекениє и͗ полѕѫ• то́лико бѣ беспеѣлие и͗ по́кои• а͗з же не вѣдьіи сїлѫ доброⷣтѣли и͗ сльі́шѫ ꙗ͗ко мноꙃѣми скръбми поⷣбае́ть намъ вънїти въ црⷭтвѡ нбсноє, боа́х сѧ ꙗ͗ко не и͗мⷯѣ скрьби•

210б

ꙗ͗ко ѹбѡ сказаⷯ ста́рцѹ, сказа ми си́це• не скръби• тьі не и͗маши вещи• нѫ̀ кьжⷣѡ въложь себе въ послѹшание ѡ͗цемь, таковожⷣе беспеѣлїє и͗ покои иматъ ⁘

тогожⷣе ѡ͗ смѣреномѫдри, словѡ• д•

Реⷱ нѣ́кьіи ѿ старець• прѣжⷣе все́го трѣбѹемъ смѣреномѫдриа• готови сѫ́ще въ всѣко слово є͗же сльішимъ, глати прости́• смѣренномѫ́дрїа бѡ ради, всѣ вражиа и͗ сьпротивника растлѣваѫтꙿ сѧ• възьіщамъ то ѥⷭ сї́ла словесе ста́рца• пото глеть, прѣжⷣе всего трѣбѹє͗мъ смѣреньі́ѫ мѫдрости• и͗ не па́е, прѣжⷣе всего трѣбѹе͗мꙿ• въздръжаниа• глет бѡ а́пⷭлъ• поⷣвизаѫи сѧ ѿ всего въздрьжит сѧ• и͗ли по́то не глеть, прѣжⷣе всего трѣбѹемъ стрⷯа бжии• глет бѡ писа́нїє• заѧло прѣмѫдрости страⷯ гнⷭь• и͗ пакьі̀• страхѡмъ гнⷭимъ ѹ͗кланѣє͗т сѧ всѣкъ ѿ зла̏• пото же не глеть• прѣжⷣе всего трѣбѹемъ млтⷭьінѧ и͗ли вѣрьі• глет бѡ, млтⷭьінѣми и͗ вѣрами ѡ͗ищаѫт сѧ грѣси• и͗ аплⷭъ глеть• без вѣрьі нєвъзможно ꙋгодити бви• А͗ще ѹбѡ невъзможно ѹгодити без вѣрьі• и͗ млтⷭьінѣми и͗ вѣрами ѡ͗їщаѫтꙿ сѧ грѣси• и͗ страхѡмъ гнⷭимъ ѹ͗кланѣет сѧ всѣкъ ѿ зла̏• и͗ заѧло прѣмѫдрости страⷯ гнⷭь• и͗ поⷣвиѕаѫи сѧ ѿ все́го въздръжит сѧ; како глетъ ꙗ͗ко прѣжⷣе всего трѣбѹемъ смѣреньіѫ мѫдрости• и͗ ѡ͗стави сиа всѣ

211а

сице нѹжнⷣа сѫ́ща Хо́щеть показати намъ старець• ꙗ͗ко ни ть̏ самьіи страⷯ бжии• ни млтⷭьінѣ• ни вѣра• ни въздръжа́нїе• нѝ ина каа ѿ доброⷣтѣлеи мо́жеть и͗справити́ сѧ, безъ смѣреномѫдриа• се́гѻ ради, глеть• прѣжⷣе всего трѣбѹемъ смѣре́ньіѫ мѫдро́сти• гото́ви сѫ́ще въ всѣко слово є͗же сльішиⷨ, глати прости• смѣреномѫдрїа бѡ ради, въсѣ вражиа и͗ сьпротивнагⷪ растлѣваѫт сѧ• се̏ видите бра́тїє, ко́лика ѥⷭ сі́ла смѣреномѫдриа• видите ли коє дѣи͗ствѡ и́мать є͗же глати прости• по́то же̏ нарицає͗т сѧ дїа͗волъ не тькмо вра́гъ, нѫ̀ и͗ сьпроти́вникъ• врагъ глетꙿ сѧ, понежє лвконенави́стникъ ѥⷭ• нѐнавистникъ добрѹ• навѣтникъ• сѫпроти́вникъ же глет сѧ, поне́жє въсѣ́кои вещи добрѣ, наїнає͗ть спонѫ тво́рити• хо́щеⷮ кто помлити сѧ, ѡнъ сьпротивлѣе͗т сѧ запїнаѫ зльіми помина́нии• плѣне́нми• ѹ͗ньінїємъ• хо́щеть кто помловати, ѡ͗нъ спонѫ творить сребролюбїє͗мъ• скѫпо́стиѧ• хо́щетꙿ кто бдѣти, ѡ͗нъ запїнае͗ть лѣностиѫ• ѹньіниє́мъ• на всѣкѫѫ вещь сі́це сѫпротивлѣет сѧ наⷨ, въ неже наїнаемъ добрѡ• сего ради глет сѧ нє̀ тькмо врагъ, нѫ̀ и͗ сьпротивникъ• смѣреномѫдриа ѹ͗бѡ ради, всѣ вражиа и͗ сѫпротивника растлѣ́ваѫт сѧ ѡ͗рѫжіа велие бо ѥⷭ по и͗стинѣ смѣреномѫдрїє• и͗ кьіи͑жⷣѡ ѿ стхь, тѣмъ самѣ́мъ смѣрєномѫдрїємъ шествова• и͗ трѹдомъ, сьгьнѫ

211б

пѫ́тное ше́ствие• ꙗ͗коже глеть• вижⷣь смѣренїє мое и͗ трѹⷣ мо̀и, и͗ ѿпѹсти вꙿсѧ грѣхьі моѫ• может бѡ ѹ͗бо и͗ смѣрение є͗дино въвести, ꙗ͗коже глаше старецъ а͗вꙿва іѡа́нъ• кьсно жѐ• смѣ́рим сѧ ѹ͗бо и͗ мьі̏ ма́лѻ, и͗ спсем сѧ• а͗ще же не можемъ трꙋдити сѧ ꙗ͗ко немощни, потьщим сѧ смѣрити сѧ• и͗ вѣ́рѹѫ въ млⷭть бжиѫ, ꙗ͗ко за то̏ ма́лоє е͗же смѣрениемь бьі́ваємое, ѡ͗брѧщем сѧ и͗ мьі̏ въ мѣстⷯѣ стхь ѡ͗нѣхъ, иже много ѕѣлѻ трѹжⷣьшиихꙿ сѧ, и͗ много работавшихь бви + ̇Еи немощни єсмьі и͗ не можемъ трѹ́дити сѧ• є͗да смѣрити сѧ не мѻжеⷨ; блажень ѥⷭ братїє и͗мѣ́ѫи смѣрениє• добрѣ же знаменовааше стьіи ѡнъ, и͗мѧщаго и͗стинно смѣрениє• за е͗же ре́щи• ꙗ͗ко смѣрение не гнѣває͗т сѧ• ни разгнѣваеть когѡ• и͗ непщѹе͑ть ꙗ͗ко тꙋжⷣа бьіти вещь• смѣре́нїє бѡ тьщеславию є͗дино сьпротивлѣєт сѧ• и͗ ѿ того тьиѫ хранить лвка• гнѣває͗т бѡ сѧ кто и͗мѣ́неи дѣлѣ́• и͗ брашенъ• како ѹ͗бо глеть• ꙗ͗ко смѣренїє не гнѣвает сѧ• ни разгнѣваеть кого• смѣрение велико ѥⷭ• ꙗ́коже рѣхѡⷨ• и мощно є͗сть ꙗ͗коже привлѣщи блгоⷣть бжиѫ въ дшѫ• проее та̋ блгоⷣть бжиа пришеⷣши, покрьіває͗ть дшѫ ѿ и͗нѣхъ двою страстеи сихъ тѧшкьіⷯ• то бо ѥⷭ тѧшѣи́шее є͗же гнѣвати сѧ, и͗ разгнѣвати ближнѣго• ꙗ͗коже рее нѣкто• тѹжⷣе єⷭ въсѣьскьі и͗нокѹ гнѣвати сѧ• по и͗стинѣ, а͗ще не покрьіє͗т сѧ таковьіи смѣрениє͗мъ, по малꙋ

212а

по ма́лѹ, приходить въ ѹ͗строи бѣса, съмѫщаѫ и сьмѫщаемь• сегѻ ради ѹ͗бо глеть• ꙗ͗ко смѣрение не гнѣвае͗т сѧ, ни разгнѣваеть кого• тѻ͑ же глѧ ꙗ͗ко ѿ двѣ страсти покрьівае͗ть• нѫ̀ и͗ ѿ всѣкоѫ страсти• ѿ всѣкого и͗скѹше́ниа покрьіває͗ть смѣрение дшѫ Е͗гда ѹ͗зрѣ стьі а͗нтѡние въсѧ сѣти дїа͗вѻлѧ прострьтьі• въздь͑хнѫвъ, въпроси ба• ꙗ͗ко кто ѹ͗бѻ мимоидеть тѣхъ• и͗ ѿвѣща емѹ бъ• ꙗ͗ко смѣрение мимои͗деть си́хъ• и͗ кое и͗но юⷣно приложи, є͑же, и͗ ниже прикоснѫт сѧ є͗мѹ• видиши ли сі́лѫ госпоⷣне; видиши ли блгⷣоть доброⷣтѣли; є͗же по и͗стинѣ, нитоже крѣпѣе смѣреномѫдриа• а͗ще то любо приклюит сѧ пеѣлно смѣренномѹ, а͗бїє въмѣщае͗тъ въ себѣ• а͗бие ѡ͗сѫжⷣаеть себе, ꙗ͗ко ѥⷭ достои͗нъ• нѐ тръпить ѹ͗корити когѻ• нє̀ тръпить положити връхѹ и͗ного винѫ̏• и͗ проее мимоходить бе-сꙿмѫщениа• бес пеѣли• сь всѣцѣмъ покое͗мъ• сего ради ни гнѣваєт сѧ, ни разгнѣваєть кого• сего ради добрѣ рее стьіи, ꙗ͗ко прѣжⷣе всего трѣбѹемъ смѣреномѫдриє• ꙗ͗ко два ѡ͗браза сѫть смѣреномѫдриа• ꙗ͗коже и͗ двѣ гръдьіни• пръваа гръдьіни есть, є͗гда ѹ͗карѣеть кто брата• є͗гда ѹ͗хѹжⷣаєть его ꙗ͗ко нитоже сѫща, и͗ себе имать вьішша єго• таковьіи• а͗ще не скоро трѣзвит сѧ и͗ потьщит сѧ, по малѹ по малѹ, приходи-

212б

ть и͗ въ вторѫѫ гръдьінѧ• да и͗ на самого ба разъгръдит сѧ• и͗ себѣ написѹе͗ть и͗справлениа своа, а͗ не бви• по истинѣ бра́тїє моа, вѣмь нѣкогда пришедша нѣкое͗го въ сие ѡ͗каанное ѹстроение• и͗ за пръва ѹ͗бо, а͗ще то͑ рекль би емѹ кьіи͗ ѿ братеи, плю́аше на коегожⷣѡ и͗ глааше• кто є͗сть ѡ͗нсица• нⷭѣ развѣ зѻсима и͗ поⷣбнїи є͗мѹ• та́же наѧть и͗ сихъ ѡ͗хѹжⷣати и͗ глати• никто́же єⷭ ть́кмо мака́рїе• и͗ по малѣ наѧть глати• и͗ кто єⷭ мака́рїє• никто, развѣ васїлие и͗ грїгорие• таже по малѣ, наѧть ѡ͗хѹжⷣати и͗ сихъ глѧ• кто ѥⷭ васї́лиє и͗ кто ѥⷭ грїгориє• нѝкто, ть́кмо петръ и͗ па́вель• глахъ є͗мѹ• по и͗стинѣ брате, и͗ сихъ и͗маши ѹ͗ниижити• вѣрѫ ми и͗мѣте ꙗ͗ко по малѣ врѣмени, наѧть глати• кто ѥⷭ петръ и͗ кто є͗сть па́вель• никто, развѣ стаа трⷪца• послѣжⷣе же и͗ на самого ба разгръдѣ сѧ, и͗ тако и͗стѫпи ѹмомъ• сего ради дльжни е͗смьі поⷣвиꙃати сѧ братїе моа къ пръвѣи гръдьіни• да не по малѹ въпаднемь въ сьврьшенѫѫ гръдьінѧ• є͗сть же и͗ мирскаа гръдьінѣ• и͗ иноьскаа гръдьінѣ• мирскаа гръдьінѣ єсть, є͗гда̏ кто гръдит сѧ на брата свѻегѻ• ꙗ͗ко е͗сть богатѣиши и͗ли ꙗ͗ко блгоѡ͗бразнѣиши є͗го• и͗ли ꙗ͗ко добрѣишѫѫ ѡ͗дежⷣѫ носить пае ѡ͗ного• и͗ли ꙗ͗ко доблѣи͗шии є͗го• є͗гда ѹ͗бо видимъ себе тьщеславѹѫ́щѧ въ сиⷯ, и͗ли ꙗ͗ко монастирь нашъ

213а

бо́лии свѣтлѣи͗ши• и͗ли ꙗ͗ко имамьі мно́гьі бра́тиѧ, дльжни есмьі вѣдѣти ꙗ͗ко є͗динае є͗смьі въ мирꙿстѣи гръдьі́ни• є͗сть же егда͑ и въ єстестꙿвна нѣкаа тьщеславѹе͗ть кто• ꙗкоже то глѧ• тьщеславѹеть кто, ꙗ͗ко доброгласень ѥⷭ и͗ добрѣ пое͗ть• и͗ли ꙗ͗ко есть ти́хъ, и͗ истѣ слѹжитъ• сиа, ьстнѣиша сѫтъ пръвьіхъ• ѡбае и͗ та̏ мирскьіѫ гръдьінѧ сѫ́тъ• и͗ноьскаа же гръдьінѣ ѥⷭ, є͗гда тьщеславѹеть кто ꙗ͗ко бьдѧ• ꙗ͗ко постѧ сѧ• ꙗ͗ко блгоговѣ́инъ• ꙗ͗ко творѧ доброⷣтѣли• ꙗ͗ко поспѣшивъ• є͗сть же егда и͗ смѣрѣет сѧ кто͑ славьі ради• сиа̏, и͗ноьскьіѫ гръдьінѧ сѫ́ть• полезнѣе же аще всѣко гръдим сѧ, да понѣ въ мнишьскаа гръди́м сѧ, а͗ не въ мирꙿскаа• сѐ рѣ́хомъ то е͗сть пръваа гръдьінѣ• и͗ то есть втораа гръдьінѣ• такожⷣе рѣхомъ то єсть мирꙿскаа гръдьі́нѣ• и͗ то є͗сть иноьскаа гръдьінѣ• навьікнѣмъ проее, и͗ кьіѫ сѫтъ двѣ смѣрени• пръ́вое смѣренїє єсть, є͗же имѣти комѹ брата свѻєгѻ, разѹмнѣи͗ша себе• и͗ въ вꙿсемъ прѣходѧща є͗го• и͗ про́сто ꙗ͗коже реⷱ ѡнъ стьіи, є͗же бьіти поⷣ въсѣми• вто́рое же смѣренїє е͗сть, е͗же написовати бви и͗справленїа• сѐ є͗сть съвръшеное смѣрєнїє стьімъ• сиѐ е͗стествꙿнѣ бьіваєтъ въ дши ѿ дѣи́ства заповѣдеи• ꙗ͗коже бѡ дрѣвеса, е͗гда дръжѫⷮ плоⷣ многъ, тъ плоⷣ прѣводитъ долѹ вѣ-

213б

тви и͗ низводиⷮ и͗хъ• вѣ́твь же не дръжѫщиа пло́да• възвьішаєт сѧ го́рѣ и͗ въсходить пра́вѣ• сѫ́т же нѣкаа ѿ дрѣвесь• и͗ егда ѹбо въсходить вѣтвь и͗хъ горѣ, не дръжитъ плода• аще ли же възметь кто ка́мень• и͗ ѡ͗бѣсить и на вѣтви• и͗ низведеть ѧ до́лѹ, тогда тво́ритъ плоⷣ, тако ѥⷭ и͗ дша• є͗гда смѣрѣет сѧ; тогда плоⷣпринашае͗ть• и͗ е́ликѡ тво́ритъ плоⷣ, то́лико смѣрѣє͗тꙿ сѧ• єлико бѡ прибли́жаѫт сѧ стии бви, то́лико видѧть себе грѣшны• По́мнѧ ꙗ͗ко бесѣдовахѡмъ нѣ́когда ѡ͗ смѣре́нї• и͗ нѣкьіи ѿ нароитьіхь га́зьскьіихъ• сльі́шѫ намъ глѧщимꙿ си̏е• ꙗ͗ко е͗лико приближает сѧ кто бꙃѣ• толико видить себе грѣшна, южⷣааше сѧ и͗ глаше• како можеть се̏ бьіти• и͗ не вѣдьі хотѣашє ѹ͗вѣдѣти сло́во• глахь е͗мѹ• госпоⷣне, и͗же є͗си пръ́вьі• рьци ми то и͗маши се́бе въ градѣ своемь• гла мнѣ ѡ͗нъ• и͗мамъ себе велика и͗ пръва въ градѣ• глахъ є͗мѹ• а͗ще ли же пои͗деши въ кесарїѧ́• то имаши себе тамо• гла и͗мамъ себе послѣднѣи͗ша ѿ великьіхъ иже сѫⷮ тѹ͑• глахъ е͗мѹ• а а͗ще ѡ͗тидеши въ а͗нтїѡ͗хиѧ, то и͗маши себе• гла• и͗мамъ себе ꙗ͗ко єдиного рѧ́дника• глахъ е͗мѹ а͗ аще же въ костандинъ граⷣ пои͗деши близъ црѣ, тамо то и͗маши се́бе, и͗ гла• и͗мамъ себе единого нища• тогда глахъ є͗мѹ• се̏ тако сѫ́ть и͗ стии• є͗лико

214а

приближаѫтꙿ сѧ бви, то́лико грѣшньі видѧть себе: а͗враам бѡ е͗гда͑ видѣ га, зе́мѧ и͗ пепель се́бе нарѐе• и͗саі͗а же глааше• ѡ͗ ѻкаанꙿньі и неи́стьі а͗зъ• такожⷣе и͗ данїиль• є͗гда бѣ въ ровѣ сь львьі• и͗ и́де а͗вꙿвакѹ́мъ• и͗мѣѫ хлѣбъ и͗ глѧ є͗мѹ• приими ѡ͗бѣдъ, иже посла тебѣ бъ, ѿвѣща глѧ• помѣнѫ мѧ ѹбѡ бъ• кое смѣренїє и͗мѣше срⷣце е͗гѻ• є͗гда бѣ въ ровѣ посрѣдѣ львовъ и́ не врѣжⷣаахѫ и• и͗ не тькмо е͗диноѫ, нѫ и͗ вто́рое• и͗ по сихъ юⷣи сѧ глѧ• помѣнѫ мѧ ѹ͗бѡ бъ• видите ли смѣренїє стхъ, како лежитъ въ срⷣцахъ ихъ, нѫ̀ ниже посилаеми ѿ ба на помощь лвкѻмъ, не прие͗млѣхѫ ѿ смѣрєниа• бѣжѫще еже прославити сѧ• ꙗ͗коже бѡ кто ѡ͗дѣанъ въ ѡ͗дежⷣѧ златьі• а͗ще повръженъ бѫдеть на нь рѫбъ неисть• бѣжить да не ѡ͗скврънит сѧ ѡ͗дежⷣа є͗го ьстнаа, тако сѫтъ и͗ стии, ѡ͗дѣани доброⷣтѣлꙿми• и͗ бѣгаѫть ловѣьскьіѫ славьі̀, да не ѡ͗скврънѧт сѧ ѿ нѐѫ• хотѧщеи͗ же славѫ, поⷣбни сѫтъ на́гѹ• и͗же присно хо́щеть ѡ͗брѣсти маль рѫ́бъ• и͗ли ино то̀ любѡ• да понѣ покрьіеть стѹⷣ сво́и• сице и͗ нагьіи ѿ доброⷣтѣли, и͗щеть славѫ лвѧ• посилаеми ѹ͗бѡ́ стии ѿ ба на помощъ и͗нѣмъ, ѿ смѣрениа не приє͗млѣхѫ• нѫ̏ ѹ͗бѡ мѡӱси глааше• млѧ ти сѧ, постави иного могѫщаго• а͗з бѡ єсмь гѫгни́въ и͗ мѹдноѧзьіень• і͗еремиа же

214б

глааше• ю͗нѣишии е́смь азъ• и͗ кьі́ижⷣѡ просто ѿ стхъ, сие смѣрение стѧжа, ѿ еже дѣиствовати ꙗ͗коже рѣхомъ заповъди• сие смѣрение никто͗же можеть словѡмъ сказати како єⷭ• и͗лѝ какѡ прибьіває͗ть дши• а͗ще не ѿ и͗скѹса навьікнеть то̏ лвкъ• словом же никтоже можеть то̏ навьікнѫти• Нѣ́когда ѿць зосїма глаше ѡ͗ смѣрєни• и͗ нѣкьіи и́ногда мѫдрецъ ѡ͗брѣт сѧ тѹ͑• сльішѫ ꙗже глааше, хо́тѧ ѹвⷣѣти ѡ͗па́сство, глашє є͗мѹ• ръци́ ми како и͗маши себе грѣшна• нѐ вѣси ли ꙗ͗ко сть є͗си; не вѣси ли ꙗ͗ко и͗маши доброⷣтѣли; се̏ видиши како дѣи͗ствѹєши заповѣди• како таковаа творѧ, и͗ и́маши ꙗ͗ко грѣшникъ є͗си• старец же не ѡ͗брѣтааше како сказати е͗мѹ ѿвⷮѣ• нѫ̀ глааше е͗мѹ не вѣмъ како рекѫ ти• нѫ̏ тако и͗мамъ• мѫдрецꙿ же сьпротивлѣа͗ше сѧ е͗мѹ, хотѧ навьікнѫти како ѥⷭ• старец же не ѡ͗брѣтаѫ вещи како прⷣѣпоставити є͗мѹ, наѧ́ть глати сь стоѫ простѻтѻѫ своєѫ• не развращаи мене• Азъ ѹбѡ тако и͗мамь• ꙗ͗ко ѹбѡ видѣхь а͗зъ старца недомьіслѧща сѧ како ѿвѣщає͗ть, глахъ ємѹ• ꙋбѡ не се ли ѥⷭ• ꙗ͗коже фїлософиа и враьствѡ• є͗гда добрⷺ навьікнеть тѻ̏ кто любо• и͗ творитъ є̏, бьіваеть кто ѡ͗бьіѣє͗мь враебномъ и͗ли фїлосѡфъскѡмъ• и͗ не можеть рещи• ниже вѣсть сказати како бьіⷭ въ ѡ͗бьіѣи͗ вещи• по малѹ ꙗ͗коже рѣхъ неювествꙿнѣ приѧтъ то̏ дша ѿ

215а

е͗же дѣиствовати хѫдожьⷣство, си́це ѥⷭ ѡ͗брѣсти и͗ при смѣрени• ꙗ͗ко ѿ дѣ́и͗ства заповѣдеи, бьі́ваеть кто ѡ͗бьі́ѣемь смѣренъ• и͗ не можеть словоⷨ рещи• ꙗ͗ко ꙋбѡ ѹ͗сльіша ѿць зосїмꙿа си̏є̏, възраⷣоува сѧ• и͗ а́бїе ѡ͗бьѧт мѧ и͗ гла ми• ѡ͗брѣте ве́щь• тако ѥⷭ ꙗ͗коже ре́кль є͗си• ꙋтѣши же сѧ и͗ мѫдрецъ сльі́шавъ• и͗ приѫть и͗ ть̏ сло́во

Рѣ́шѫ ѹ͗бѡ и͗ старци нѣ́каа творѧща наⷭ разѹмѣти сие́ смѣрениє• самое же бьівшее прѣтворенїє ꙗ͗коже ѥⷭ, никтоже ѡ͗брѣте рещи• єлмаже а͗вва̀ а͗га́ѳонъ є͗гда̀ хотѣше сконѣти сѧ• и͗ рѣшѫ є͗мꙋ бра́тиа• и͗ тьі ли бѻиши сѧ ѻе; ре́е• ѡбае сьтворихъ си́лоѧ моє͗ѫ̀ сьхранити заповѣди• нѫ̏ лвкъ єсмъ• ѿкѫдѹ вѣмъ а͗ще дѣ́ло мо́е ѹго́дно бьіⷭ бѹ• ин бѡ єⷭ сѫⷣ бии• и͗ и́нъ лвьскьі 

Се̏ ѿвръзе л҄͗и на́мъ познати тѻ̏• и͗ даⷭ намъ пѫть въ є͗же разꙋмѣти є̏ како ѥⷭ и͗ли како прибьіває͗тꙿ дши, ꙗ͗коже множицеѧ рѣхъ, никтоже ѡ͗брѣте рещи• нѝже възможе словомъ постигнѫти• развѣ нѣ́то дша споⷣбльшиа сѧ ѿ дѣлъ навьікꙿнѫти тѻ̏• то́ же ѥⷭ прино́сѧщее то̏, рѣшѫ ѻци• глетꙿ бѡ въ стареьствѣ́• ꙗ͗ко въпроси братъ старꙿца глѧ• то ѥⷭ смѣренїє• и͗ реⷱ старецъ• смѣре́ниє велико дѣло ѥⷭ и͗ бжтⷭвно• пѫт же смѣрениа ѥⷭ, трꙋди тѣлеснии въ разѹмѣ и͗ є͗же бьіти ти поⷣ въсѣми• и͗ є͗же млти ти сѧ бѹ въсегда• си́и ѥⷭ пѫть смѣрєнїа• сиє͗ же смѣрениє, бжтⷭвно ѥⷭ ѝ непостижимо•

215б

Пото же глеть• ꙗ͗ко тѣле́снии трѹ́ди приводѧтꙿ дшѫ въ смѣре́ниє• кои́мъ словомъ тѣлеснии трꙋди дши сѫ́ть доброⷣтѣли• є͗же ѹбо бьі́ти поⷣ въсѣми, и͗ вьі́ше рѣхомъ• ꙗ͗ко съпротивлѣет сѧ пръвѣи гръдьі́ни• како бо можеть себе и͗мѣти болша брата своє͗гѻ, и͗ли възѧти сѧ въ ьсомъ• и͗ли ѹкорити и͗ли ѹниижити го́гѻ (!), и͗мѣѫи себе подъ въсѣми• поⷣбно же и͗ еже млити сѧ въсе́гда, ꙗ͗вѣ ѥⷭ• за еже сьпротивити сѧ вторѣи гръдьіни• проꙗ͗вле́но бо ꙗ͗ко смѣреньіи• блгоговѣи͗ньіи• ꙗ͗ко вѣдьі ꙗ͗ко не въмѣстно и͗справити т҄о блго дши бес помощи и͗ покрова бжиа, нє прѣстае͗ть вьінѫ мл сѧ бѹ• и͗ аще то ѹбо споⷣбит сѧ и͗справити, вѣсть ѿкѫдѹ и͗справи• и͗ нє можеть възнести сѧ• ниже написати своє͗и силⷺ• нѫ̏ бви написѹєть вꙿсѣко и͗справленїє• и͗ того присно блгоⷣрить• и͗ того присно мⷪли́ть• трепе́щѫ да не како ѿпаднеть таковьіѧ помощи• и͗ ꙗвит сѧ немощь и͗ неможе́нїє є͗гѻ• и͗ тако смѣренїєⷨ млит сѧ• и͗ млтвоѫ смѣрѣє́т сѧ• и͗ єликѡ прїсно и͗справлѣє͗т сѧ, присно смѣрѣє͗т сѧ• и͗ єлико смѣрѣє͗т сѧ, помощь прие́млетъ и͗ прѣспѣває́ть за смѣреномѫдриє

Пото ѹ͗бѡ глеть, ꙗ͗ко тѣлеснїи трꙋди, принашаѫть смѣренїє• то и͗матъ тѣлесньіи трѹⷣ въ любовь дши• азъ глѧ вамъ• понєже ѿпадши дши ѿ заповѣди въ прѣстѫпле-

216а

ние, прѣда́сть сѧ ꙗ͗коже глеть стьіи͗ гріго́рие, любосластию и͗ самозакониꙗ прѣльсти• и͗ възлюби тѣлеснаа• и͗ ѡбразомь нѣкои́мъ, ꙗ͗коже въ нѣесомъ ѡ͗брѣте сѧ сь тѣломъ• и͗ бьіⷭ всѣ, пльть ꙗ͗коже глеть• не и͗матъ прѣбьіти дхъ мо́и въ лвцѣхꙿ си́хъ, зане сѫтъ пль́ть• и͗ занеже сьпостⷣраеть и͗ сьлагає͗т сѧ ѡ͗каанꙿнаа дша сиа• бьі́ваемьімъ ѿ тѣла• сего ради реⷱ старецъ• ꙗ͗ко и͗ тѣлесньіи трⷣѹ, наставлѣеть въ смѣрениє• и͗нако бо ѹ͗ставлѣєт сѧ дша здраваго• и͗ и́нако болѧщагѻ• и͗ и́нако алѧщаго• и͗ и́нако насьі́щеннаго• поⷣбно же пакьі̏• инако веселѹє͗т сѧ дша сѣдѧщаго на ко́ни• и͗ и́нако сѣдѧщаго на прѣ́столѣ• и͗ и́нако сѣдѧщаго на земли• и͗нако носѧщаго добрьі рїзьі• и͗ и́нако носѧщаго гнильі ри́зьі• трꙋⷣ ѹбѡ смѣрѣеть тѣло• тѣлѹ же смѣрѣемѹ, смѣрѣє͗т сѧ сь ни́мъ и͗ дша• ꙗ͗коже добрѣ реⷱ• ꙗ͗ко и тѣлесньіи трѹⷣ, наставлѣє͗ть въ смѣрєнїє• се̏го раⷣ є͗гдⷶ брань приѫтъ є͗вагрїє ѿ хѹльі• ꙗ͗ко и͗мѣѫ разѹмъ и͗ вѣдьі ꙗ͗ко хѹла ѿ възношениа приходитъ• смѣрѣє͗мѹ же тѣлѹ смѣрѣ́єт сѧ сꙿ нимъ и͗ дша, сьтвори• м҃• дніи не въшеⷣ въ покровъ• ꙗ͗коже тѣлеси его ꙗ͗коже глеть сьписа́тель, и͗знести пьстротьі, ꙗ͗коже дївиа животнаа• ꙗ͗коже ѹ͗бо трѹⷣ, не за хѹлы бьіⷭ• нѫ за смѣрениє• добрѣ ѹ͗бѡ рее ста́рецꙿ• ꙗ͗ко и тѣле́снии трѹди, наставлѣѫтъ въ смѣ-

216б

рение• бъ блгьіи, да подаⷭ намъ смѣрение• ꙗ͗ко и ѿ многьіⷯ зль и͗збавлѣеть лвка, и͗ покрьіває͗ть єго ѿ великьіхъ и͗скѹше́нии

тогожⷣе ѡ сьвѣсти слово• є҃•

͗Егда сьтвори бъ лвка, въсѣа въ нь нѣ́то бжтⷭвьно• ꙗ͗коже помьіслъ нѣ́кьіи, тѻплѣишъ и͗ свѣтлѣи́шъ• и͗скрѫ словесь и͗мѧщь• просвѣщаѫщъ ѹмъ и͗ показѹѫщъ ємѹ, доброе ѿ злаго• сиє нарицає͗т сѧ сь́вѣсть• є͗же ѥⷭ є͗стествньіи закоⷩ• сь̏ єсть ръвеници ѧ́же копааше і͗а́ковъ, ꙗ͗коже рѣшѫ ѡ͗ци• и͗ насьі́поваахѫ и́хъ фїлисти́мѣне• се́мѹ законѹ сирⷱѣ сьвѣсти, послѣдовавꙿше патрїа́рси и въси стии прѣжⷣе написанаго законⷶ, ѹ͗годишѫ бви• се́и погребеннѣ бьівши и͗ попранѣ ѿ лвкъ прѣстѫплениа грѣхомъ, трѣбовахомъ писанъ законъ• трѣбѹвахомъ стхъ прⷪркъ, трѣбѹвахомъ то̀ самое пришествиє влⷣкьі нашего ха, ѿкрьіти и͗ въздвигнѫти є͗ѫ̀• ѡ͗животворити ѡ͗нѫ погребенѫѫ и͗скрѫ̀• хранениєⷨ стхь его заповѣдеи• въ наⷭ ѹ͗бо є͗сть ннѣ• и͗ли погрести ѫ пакьі, и͗ли ѡ͗ставити є͗ѫ̀ ѡ͗сиа́ти и͗ просвѣщати наⷭ а͗ще пови́нем сѧ є͗и

͗Егда бо сьвѣсть наша глеть сьтворити се то любо и прѣѡ͗бїдимъ• и͗ пакьі глеть и͗ не творимъ• нѫ прѣбьіває͗мь попираѫ́ще е͗ѫ• про́ее погрѣбаємь е͗ѫ• и͗ к томѹ не можеть ꙗсно глати намъ, ѿ тѧготьі належѫщѫѧ є͗и• нѫ̏ ꙗ͗коже свѣ-

217а

тилникъ сиаѫ́ завѣсоѫ̏, сице наи́нае́ть показовати намъ мранѣє• сирⷱѣ, тьмнѣе вещи• и͗ тако по прѣстѫплени, ꙗ͗коже вода възмѫ́щена ѿ мно́гьі прь́сти• никто́же можеть пораꙃѹмѣти лица своєго, си́це ѡ͗брѣтаем сѧ не разꙋмѣваѫще и͗хже глеть на́мъ сьвѣсть наша• ꙗ͗коже мнѣти намъ ѿнѫдъ, нѝ и͗мѣти тѫ̏• никтоже же ѥⷭ не и͗мѣѫи тѫ̏• нѣ́то бо бжтⷭвно єсть, ꙗ͗коже рѣхомъ ѹже• и͗ николи́же погьібаєть• нѫ̀ вꙿсегда въспоминає͗ть намъ полезноє͑• нѫ̏ мьі̏ не разѹмѣемъ ѿ ꙗ͗коже рѣхъ прѣѡ͗бїдѣти и͗ попирати е͗ѫ̀• сего ради пррокъ плает сѧ є͗фрѐма и͗ глеть• насилова є͗фрѐмъ сьперникѹ своє͗мѹ• и͗ попра сѫ́дъ• сьперника глеть сьвⷭѣ• тѣмже и͗ въ є͗ѵⷢли глеть• бѫди ѹ͗вѣщаваѫ сѧ съ сьперникомъ свои́мъ, дондеже є͗си на пѫти сь ни́мъ• да не когда тѧ прѣдастъ сѫдїи• и͗ сѫдїа слѹга́мъ• и͗ въсадѧ́тꙿ тѧ въ темницѫ• а͗минꙿ глѧ тебѣ• не и͗зьідеши ѿтѫдѹ, дондеже ѿдаси послѣднїи кодраⷩть• пото же нарицає͗т сѧ сьвѣсть сѫперникъ• сѫпе́рникъ глетꙿ сѧ, понеже сиа͗ сьпротивлѣєт сѧ всегда вѻ́ли нашеи злѣ́и• и͗ глеть намъ въ є͗же дльжни сѫщє тво̀рити, и͗ не тво́римъ• и͗ сиа ѡ͗сѫжⷣаєть насъ• сего ради нарицае͗тъ тѫ̏ сѫперника• и͗ заповѣдає͗ть глѧ• бѫ́ди ѹ͗вѣщаваѫ сѧ сь сѫпреⷨ свои́мъ• дондеже єси на пѫти сь нимъ• пѫть

217б

ѥⷭ ꙗ͗коже глеть стьіи васїлиє, миръ сьи• потьщим сѧ ѹ͗бѡ бра́тїє хранити сь́вѣсть нашѫ, въ нелико е́смьі въ мирѣ семь• не ѡ͗ставлѣѫще тѫ̏ ѡ͗блиити на́съ въ кое͗и любо вещи• не прѣѡ͗долѣваѫще єи въ ьсомъ ѿнⷣѫ• а͗ще и͗ хѹдо єсть• да вѣсте ѹбѡ• ꙗ͗ко ѿ мальіихъ сихь и͗ ѿнѫ́дъ хѹдьіхъ, прихѻ́димъ въ е͗же прѣѡ͗бїдѣти вєликаа• є͗гда бо на́неть кто͑ глати• то͑ бѡ ѥⷭ а͗ще сьнѣмъ сие́ малоє• то єⷭ аще ѹ͗смо́щрѧ ѡ͗нѫ̀ ве́щь• ѿ еже то є͗сть се̏• то єсть ѡ͗но, възимаєть кто злѫѧ и͗ го͗рꙿкѫѫ па́жить• и͗ наинаєть и͗ въ великаа и͗ тѧжѣи͗шаа прѣѡ͗бїдѣти, и͗ попи́рати своѫ сьвѣсть• и͗ тако про́ее по́ ѧсти ѹ͗спѣваѫ, въ бѣдѫ въпадаєть и͗ въ коненоє неювꙿствѡ нисходить• сего ради блⷣюте бра́тїє, не ѡ͗блѣни́м сѧ ѡ͗ мальіхъ• блⷣюте не прѣѡ͗бїдимь и͗хъ ꙗ͗ко мальіⷯ и͗ ниьсоже сѫщиⷯ• нѣ сѫть мальі• пажить ѥⷭ зꙿлъ ѡ͗бьіѣи єсть• трѣзвим сѧ• пецѣм сѧ ѡ͗ лекꙿкьіⷯ, донелиже сѫть лекꙿкьі• да не бѫдѫть тѧжкьі• и͗ еже исправити и͗ єже сьгрѣшити, ѿ мальіи́хъ наїнає͗ть и͗ въ великаа приводитъ• и͗ли блга и͗ли зла̀• сего ради завѣщаваєть намъ гь блюсти своѫ сь́вѣсть• ꙗкѻже нѣто своиствꙿно• свѣдѣтельствѹѫщии нѣкаа и͗ глѧ є͗мѹ• вижⷣь то твориши ѡ͗каанне• трѣзви сѧ• бѫди ѹвѣщаваѫ сѧ сь сѫпремъ своимъ• дондеже е͗си на пѫ́ти сꙿ нимъ•

218а

и͗ приводить и͗ страⷯ и͗ бѣдѫ ве́щи глѧ• да не како прѣдаⷭ тебе сѫдїи• и͗ сѫдїи слѹгамъ• и͗ въсадѧт тѧ въ темницѫ• и͗ то• а͗минъ глѧ тебѣ• не и͗зьідеши ѿтѫдѹ• дондеже ѡ͗даси послѣ́днїи кондратъ• та̏ бо ѡ͗бли́ить насъ ꙗ͗коже рѣхъ, ѡ͗ добрѣ и͗ ѡ͗ злѣ̀• и͗ покажетъ намъ т҄о творити и͗ то не творити• и͗ та̏ пакьі ѡ͗сѫдитъ насъ и͗ въ бѫдѫщиимъ вѣцѣ• сего ради глеть• да не како прѣдаⷭ тебе сѫдїи, и͗ проѣа• а є͗же хранити тѫ̏, много и͗матъ разлииє• хощет бѡ кто́ сьхранити сь́вѣсть къ бѹ• и͗ къ бли́жнемѹ• и͗ къ вещемъ• къ бѹ ѹбѡ, да не прѣѡ͗бїдитъ заповѣди є͗гѻ• нѫ̀ да и͗ въ ꙗ͗же видитъ лвкъ и въ ꙗ͗же не ви́дить, и͗ въ ꙗ͗же не и͗стѧꙃѹет сѧ ѿ кого, ть̏• сьхранитъ бви сьвⷭѣ въ таинѣ• ꙗ͗коже то глѧ• ѡ͗блѣни сѧ̀ ѡ͗ молитвѣ• възьі́де помьіслъ страстенъ въ срⷣце е́гѻ• и͗ не трѣ́зви сѧ и͗ сьтѧгнѫ себе• нѫ̏ приѫть и• ви́дѣ бли́жнѣго глѧща то́• и͗лѝ творѧща ꙗ͗ко прилѹи сѧ̏• и зазрѣ и͗ ѡсѫ́дї єго• и͗ просто рещи• єлика сѫтъ въ скровѣ бьіваѫ́щаа• ꙗ͗же никтоже вѣстъ тъкмо бъ и͗ сьвѣсть наша• є͗ѫже трѣбѹе́мъ сьхра́нити• и͗ си́и ѥⷭ ꙗже къ бѹ сь́вѣсть• а͗ ꙗже къ ближнемѹ єсть• да не сьтворитъ ктѡ то́ любо ѿнѫдъ• въ неже вѣсть ꙗ͗ко ѡ͗скръблѣваєтъ и͗ли стѫ́жаєть бли́жнемѹ• и͗ли въ дѣлѣ, и͗ли въ словѣ• ли въ ѡ͗бразѣ, и͗ли въ възѻрѣ• є͗сть бѡ и͗ ѡ-

218б

бразъ ꙗ͗коже многащи при́сно глѧ, сьмѫщаѫ брата• ѥⷭ и͗ възоръ могьіи͗ възмѫтити• и͗ просто рещи• єлика вѣсть лвкъ ꙗ͗ко хѫдожнѣ творитъ, подати по́мьіслъ и͗скрънемѹ• и͗ та̏ самаа сьвѣсть єго сквръни́т сѧ• ꙗ͗влѣває͗т сѧ, ꙗ͗ко за еже врѣдити и͗ли ѡ͗пеѣлити ѹ͗хьіщрѣє͗ть, и сѐ ѥⷭ, ежє хранити своѫ сь́вѣсть кь ближнемѹ• а͗ еже кь вещемъ хранїти єсть• да не злѣ прилежить кт҄о вещи• да не ѡ͗ставить вєщь и͗сказити сѧ и͗ли пометнѫти сѧ• нѫ̏ а͗ще и͗ видитъ то повръжено, да не прѣзритъ аще и͗ хѹдо ѥⷭ• нѫ̀ въземъ поставитъ на своє͗мъ мѣстѣ• да не небрѣжєⷮ ѡ͗ своихъ ризахъ• єсть бѡ ꙗко можетъ кто носити ризѫ, є́ще дрѹгѫѫ и͗ли двѣ неⷣли• и͗ и́деть ѧсто и͗ переть ѧ прѣжⷣе врѣменє и͗ сьсѣцає͗ть ѧ• и͗ въ мѣсто потрѣбнѫ сьтворити ѧ дрѹгьіи͗хъ• є҃• мцⷭъ и͗ли множає, ѡ͗пи́раѫ ѡ͗пи́раѫ, ѡ͗бєтшаваєть ѧ и͗ творитъ ѧ непотрѣбнѫ• и͗ є́сть рѣзъ сьвѣсти• такожⷣе и въ постели многащи, можеть кто́ сьтворити потрѣбѫ своѫ, въ є͗диномъ покрьівалѣ• и͗ и́щетъ вєли́кѫ постєлѧ• ѥⷭ ꙗ͗ко иматъ власѣницѫ, и͗ хощеⷮ и͗змѣни́ти ѧ и͗ възѧти инѫ• и͗ли́ новѫ• и͗ли кра́снѫ, ѿ кьіе́ниа• и͗ли ѿ лѣности• мо́жеть доволєнъ бьі́ти ѡ͗ єдинои понѣ́вици• и͗ и́щеть ленѣнѫ• равно же и͗ прет сѧ а͗ще не възметь• а͗ще ли же и͗ наьнетъ вънимати братѹ своє͗мѹ и͗ глати•

219а

пото сеи, сие и͗маⷮ и͗ азъ не и͗мамъ, таковьі́и блаженъ ѥⷭ• нⷭѣ сии ѹ͗спѣхь бра́тїє• пакьі простираєть ризѫ своѫ или по́крьівало на слнци• и͗ ѡблѣнит сѧ възѧти е• и͗ ѡставиⷮ е горѣти• и͗ сѐ рѣзъ сьвѣсти є (!) есть• поⷣбно же и͗ въ брашнѣ• можеть кт҄о сьтво́рити потрѣбѫ свѻѫ въ малѣ зе́лїи• и͗ли́ соивѣ• и͗лѝ мальіихъ маслинаⷯ• и͗ не хощеть творити, нѫ̏ и͗щеть и́но брашно слаⷣѣише• и͗ли добрѣи͗шеє• сиа вꙿсѣ, рѣзъ сьвѣсти сѫтъ• ѻ͗ци же глѧть• ꙗ͗ко не дльженъ єсть и͗нокъ ѡ͗ставити когда сьвѣсть своѫ ѡ͗долѣти е͗мѹ въ каковѣи любо вещи Потрѣба ѹбѡ є͗сть братіє трѣзвити сѧ намъ въсегда• и͗ хранити себе ѿ всⷯѣ сихъ• да не въпадєⷨ въ бѣдѫ• и͗ самъ гь прⷣѣсвѣдѣтельствѡва намъ, ꙗ͗коже вьіше рѣхѡмъ• бъ да даⷭ намъ сльішати и͗ сьхранити сиа, да не на сѫⷣ бѫдѫтъ намь словеса ѿцъ на́шихъ

тогожⷣе ѡ бжтⷭвнѣмъ страсѣ• словѡ• ѕ҃•

Глеть въ сьборньіⷯ стьіи͗ іѡ́• сьвръшенаа лю́бьі, вънь и͗злагаеть боазнь• ѹ͗бѡ то хощемъ симъ назнаменати намъ стьіи• кѫѫ ѹбо глєть любовъ и͗ кьі́и страхъ• прⷪркъ ѹбѡ въ ѱлⷭмѣ глеть• боите сѧ га вꙿси стии єго• и͗ и́на же прѣмнога таковаа ѡ͗брѣтаємь въ стхъ писаниихꙿ• аще ѹбѡ стии тако любѧще га боѫт сѧ єгѻ, како глеть любьі вънъ и͗згонитъ боа́знъ• показати намь хощеть стьіи, ꙗ͗ко двѣ боа͗зни єстѣ•

219б

є͗дина новонаѧлньіⷯ• и͗ едина сьвръшеньіⷯ• и͗ ꙗ͗ко ѹ͗бо едина, наинаѫщихъ є͗сть, ꙗ͗коже би кто реклъ бгоьствовати• дрѹгаа же, стхь сьвръшеньіхъ є͗сть, достигшиихъ въ мѣрѫ стьіѫ любве• ꙗ͗коже то глѧ• творить кто волѧ бжиѫ, страха ради мѫкъ• сь̋ ꙗ͗коже рѣхомъ, є͗ще новонаѧлникъ є͗сть• сь̏ не творить є͗динае за самое то доброе• нѫ̏ за страⷯ болѣзнеи• дрѹгьі же творить во́лѧ бжиѧ, любѧ є͗го• любѧ єго свои͗ствнѣ, є͗же блгоѹгодити бви• сь̏ вѣсть то є͗сть самоє то̏ доброє• сь̏ позна то ѥⷭ е͗же бьіти сь бмъ• се̏ сь̋ ѥⷭ и͗мѣѫ и͗стиннѫѫ любовъ• е͗ѫ̀же глеть стьіи съвръшенѫ• и͗ сиа любьі, приводить и͗ въ сьвръшеньіи страⷯ• бои͗т бо сѧ таковьіи и͗ хранитъ во́лѧ бжиѫ• не к то́мѹ за ранъ• нє к томѹ за е͗же мѫити сѧ• нѫ̀ ꙗ͗коже рѣхомъ въкѹсивъ тоѫ самоѫ сладости є͗же бьіти сꙿ бгомъ• боит сѧ да не ѿпадеть е͗ѫ• бои͗т сѧ да не лишит сѧ є͗ѫ• си́и ѹбѡ сьвръшенньіи страхъ и͗же ѿ любве сеѫ бьівьіи, вънъ изго́нить новѡнаѧлньіи страхъ• и͗ сего ради глеть• ꙗ͗ко сьврꙿшенаа любьі, вънъ и͗згонить страⷯ• невъзможно ѥⷭ прии́ти въ сьвръшенньіи страхъ, тьиѫ новонаѧлньімъ• трїе ѹбо сѫтъ ѡ͗брази, ꙗ͗коже глеть стьіи грїго́риє• и͗миже можемъ ѹ͗годити бѹ• и͗ли ѹбѡ боѫще сѧ мѫкьі ѹ͗гажⷣає́мъ, и͗ есмьі въ инѹ раба• илѝ ꙗ͗-

220а

же ѿ мъздьі́ приѡ͗брѣтениа гонѧще• своє͗ѫ̀ ради полѕы сьвръшае͗мъ повелѣннаа• и͗ по се́мѹ ѹ͗поⷣбихомꙿ сѧ наємникѡмъ• и͗ли за доброе, и͗ есмьі въ ꙋстрое͗ни сна• и͗бѡ снъ е͗гда прии͗детъ въ разѹмъ, тво́ритъ во́лѧ ѡца своєго• не боѫ сѧ да не бїєнъ бѫ́деть• нѝ за е͗же приѫти мъздѫ ѿ него• нѫ̀ любѧ є͗го• хранѧ є͗мѹ свои͗ствнѣ самѫѫ любо́вꙿ, и͗ ьсть ѿьскѫ• и͗ надѣѫ сѧ ѥⷭ, ꙗ͗ко всѣ имѣниа ѿѣ, того сѫ́тъ• таковьіи споⷣблѣє͗т сѧ сльішати• к томѹ нѣси рабъ, нѫ̏ снъ• и͗ наслѣдникъ бжии͗ іу хомъ• таковьі́и, не к томѹ бои͗т сѧ ꙗ͗коже рѣхомъ ба• по ѡ͗номѹ ꙗвѣ ꙗ͗ко нововъведенаго страⷯ• нѫ̏ лю́бить• ꙗ͗коже глеть стьіи а͗нтѡ́нїе• а͗зъ к то́мѹ не боѫ сѧ ба нѫ̏ любѧ є͗го• и͗ гь глѧ а͗враа́мѹ, по приведени сна е͗го• ннѣ разꙋмѣхъ ꙗ͗ко бои́ши сѧ тьі ба• ѡнъ назнаменѹѫ страхъ, иже ѿ лю́бве прибьіває͗мьіи• како бѡ и͗мѣше рещи є͗же, ннѣ разѹмѣхъ помлѹи• толика сьтвори• послѹша ба• и ѡ͗стави своа̀ всѣ• и͗ въсели сѧ въ земѧ тѹ́жⷣѫ, и͗ въ ѧ͗зьікъ и͗доломъ слѹжѫ• и͗деже не бѣше ни слѣдъ бгоьстиа• и͗ надъ сими наведе и́ таково и͗скꙋшенїє страшно пожрътиа снвнѣ• и͗ по сиⷯ всⷯѣ, глаше є͗мѹ• ннѣ познаⷯ ꙗ͗ко бои͗ши сѧ тьі̏ ба• ꙗвѣ ѹбѡ ꙗ͗ко сьвръшеньіи страхъ глаше иже ѥⷭ• стхъ• не к томѹ бѡ за страхꙿ мѫениа• и͗ли за єже приѫти мъздѫ, тво-

220б

рѧть во́лѧ бжиѧ• нѫ любѧщеи, ꙗ͗коже многащи рѣ́хомъ• боѫще сѧ творити, то́ кромѣ волѧ любїмаго• и͗ сего ради глеть• любьі вънъ и͗згонитъ страⷯ• не к томѹ бо ѿ страха творѧть• нѫ̀ ѿ є͗же любити боѫ́т сѧ• сии ѥⷭ сьвръшеньіи͗ страⷯ• нѫ̏ невъзможно сьвръшеномѹ прии͗ти ꙗ͗коже прⷣѣрекѡхомъ, а͗ще не стѧжиⷮ кто пръвѣє• въво́дньіи страⷯ• глет бѡ заѧло прѣмѫдрости страхъ гнⷭь• и͗ пакьі̏ глеть• заѧло и͗ коне́ць є͗сть страⷯ бжии• заѧло глеть въводньіи страⷯ• по не́мже ѥⷭ сьвръшеньіи͗ стхь• въводньіи ѹбѡ страⷯ, ѹ͗строє͗ниа нашего ѥⷭ• си́цє хранить дшѫ, ꙗ͗коже га́нось мѣдь ѿ всѣкоѫ злобьі• глетꙿ бѡ• страхомъ гнⷭимъ ѹ͗кланѣє͗т сѧ всѣкъ ѿ зла• а͗ще ѹ͗бѡ ѹ͗кланѣє͗т сѧ всѣкъ ѿ зла̏ страхомъ мѫениа• ꙗ͗коже рабъ боѫ сѧ влⷣкьі, приходить по ѧсти въ єже и͗ творити благоє• и͗ по малѹ наи́нає͗ть и͗ възданїа нѣкоє͗го дѣланїа блгаго надѣати сѧ, ꙗ͗коже нає͗мникъ• є͗гда ѹ͗бо прѣбѫдеть бѣгаѫ ѿ зла̏ ꙗ͗коже рѣхомъ• страха ради ꙗ͗коже ра́бъ• и͗ пакьі творѧ блгоє за надежⷣѫ ꙗ͗коже нає͗мникъ, кь́снѧ сь бгомъ въ блѕѣмъ• и͗ по равенствѹ сьвъкѹплѣѫ͗ сѧ бви, въкѹшаєть про́еє• и͗ въ ювъствѡ нѣкоє приходить истинномѹ благѹ• и͗ к томѹ не хощеть разлѫити сѧ ѿ нєго• кто бѡ того к томѹ мо́жеть разлѫити ꙗ͗коже реⷱ а͗плⷭъ, ѿ лю́бве хвьі• тогда дости́-

221а

ꙃаеть въ мѣрѫ сна• и͗ лю́бить за то̏ само́е добро• и бои͗т сѧ понеже лю́бить• и͗ си́и єсть вели́кьі и͗ съвръшеньіи͗ страⷯ• сего ради и͗ прⷪркъ ѹ͗ѧ насъ разли́ию си́хъ страхо́въ, глааше• приⷣте ѧ́да послѹшаи́те мене страхѹ гнⷭю наѹ́ѧ вьі• положимъ ꙋмъ на́шъ въ кьіи͗жⷣѡ глъ прⷪрка• како ка́ажⷣѡ рѣь є͗го и͑матъ сїлѫ• пръ́вѣє глеть приⷣте кь мнѣ• призьіваѫ наⷭ на доброⷣтѣль• прило́жи и͗ ѧ́да• ѧда нарицаѫтъ стии, иже словесе и͗хъ ради прѣѡ͗бражаѫщѫѫ сѧ, ѿ зло́бьі на добродѣтѣль• ꙗ͗коже глеть а͗плⷭъ• ѧ́дца̏• ꙗ͗же пакьі порожⷣѫ• дондеже прѣѡ͗бразит сѧ хс въ васъ• таже по є͗же призвати насъ и͗ прѣтворити въ сицевоє прѣѡ͗бражениє, глеть• страхѹ гнⷭю наѹѧ вьі• видите ли дръзновенїє стго, мьі̏ егда хо́щемъ рещи то любо добрѡ, при́сно глемъ• хощете ли побесѣдѹємъ мало и͗ ѿкрьіемъ ѡ͗ страсѣ бжіи; и͗ли ѡ͗ добрⷣотѣли; стьіи же не́ тако• нѫ̏ сь дръзновениемъ глааше• приⷣте ѧ́да послѹшаитє мене страхѹ гнⷭю наꙋѧ вьі• кто ѥⷭ лвкъ хотѧи животѹ• любѧи дни видѣти блгьі• та́же ꙗ͗коже нѣкоє͗мѹ ѿвѣщаваѫщѹ• ꙗ͗ко а͗зъ хощѫ наѹ͗и мѧ како жити и͗ видѣти дни блгьі• ѹ͗ить и͗ глетъ• ѹ͗дръжи ѧзьікъ свои ѿ зла̀• и ѹстнѣ тво́и є͗же не глати льсти• сѐ ѹ͗бѡ дѣиство ѿсѣцѹє͗ть зломѹ страхомъ бжиемъ• є͗же ѹдръжати ѧзьікъ твои ѿ зла̏ є͗сть, єже не врѣ-

221б

дити иимъ сьвⷭѣ ближнѣго• е͗же не злословити• є͗же не ѡгорити• а е͗же ѹснѣ не глати льсти єсть, еже не прѣльщати и͗скрънѣго• та́же наводить• ѹ͗клони сѧ ѿ зла̏• рее пръвѣє ѿ ѧсти нѣкьіѫ грѣхьі• клеветѫ• ль́сть• и͗ тако наведе ѡ͗бдръжно, ѡ͗ всѣцѣмъ злобьі грѣсѣ• є͗же ѹклони сѧ ѿ зла̏• бѣжи просто всѣкого зла̀̀• ѹ͗клони сѧ ѿ всѣкоѫ вещи приносѧщѫѫ грⷯѣ• и͗ не реⷱ пакьі се̏ и͗ ѹ͗млъе• нѫ̀ приложи• и͗ сьтвори͗ блго• ѥⷭ бѡ ꙗ͗ко не злотворитъ кꙿто, и͗ не ѹ́бо и͗ блгѡтворить• ѥⷭ пакьі• ꙗ͗ко не ѡ͗бї́дить кто, и͗ нє ѹбѡ и͗ милѹєть• єсть ꙗ͗ко не ненавидитъ кто и͗ не абіє любить• добрѣ ѹ͗бѡ реⷱ прⷪркъ• ꙋклони сѧ ѿ зла̀ и͗ сьтвори блго• се̏ показѹєть намъ послѣдованїє ѡ͗но трехъ ѹстрое́ніи и͗хжє прⷣѣрекѡхомъ• сѐ страхомъ бжиемъ наведє въ є͗же ѹклонити сѧ ѿ зла̀• си́це прⷣѣповелѣває͗ть наи͗ти и͗ блгомѹ• а͗ще бѡ споⷣбит сѧ кто ѹ͗празнити сѧ ѿ зла̀ и бѣжати ѿ него, є͗стьствнѣ проее дѣи͗ствѹєть блгое наставлѣемь ѿ стхъ его заповѣдеи• сиа̀ рекъ ѕѣло добрѣ и͗ послѣдованно, приводитъ, є͗же възьіщи миръ и͗ пожени єго• положите ѡ͗па́сно ѹмъ вашъ въ рѣь сиѧ• и͗ видите ѡпасньствѡ стго• є͗гда͗ споⷣбит сѧ кто ѹ͗клонити сѧ ѿ зла• и͗ потьщит сѧ проеє сь̀ бмъ дѣ́иствовати блгоє, абїє принашаѫт сѧ є͗мѹ бранї вражиѧ• про́ее подвиꙃає-

222а

тꙿ сѧ• трѹ́дит сѧ• ськрѹшает сѧ• не тъкмо боѫ сѧ възвратити сѧ пакьі̀ на злоє ꙗ͗коже рѣхомъ ѡ͗ рабѣ, нѫ̏ и надѣѫ сѧ ꙗ͗коже прⷣѣрекохомъ мъздьі блгаго ꙗ͗коже нае͗мникъ• вънегда ѹбо бо́римꙋ бьіти и͗ борити• и͗ ѧстити сь врагомъ, тво́ритъ блгоє• нѫ сь мно́гоѫ скрьбїѧ• сь мноꙃѣмь съкрѹшениє͗мъ• є͗гда же бѫдеть є͗мѹ помощь ѿ ба• и͗ наь́неть про́ее въ ѡ͗бьіѣи нѣкоємъ бьіти ѻ͗ блазѣмъ, тогда видить поко́и• тогда по приближєнию въкѹшає́ть ми́ръ• тогда поразѹмѣвае͗ть то есть пеѣль бра́ни• и͗ то є͗сть веселиє и͗ радость съмирениа• проее ищеть то̏• тьщит сѧ проеє и͗ тееть го́нѧ, да постигнеть е• да сьвръшенѣ стѧжить тѡ̏• да въселить є въ себѣ• и͗ то проее блженѣє дшѫ споⷣбльшѫѫ сѧ сеѫ мѣры• таковьі́и ꙗ͗коже многащи рѣхомъ, въ мѣрѫ є͗сть сна• блжни бѡ по и͗стинѣ миротво́рци, ꙗ͗ко ти снве бжии нарекѫт сѧ• Кто сьтворитъ дшѫ ѡ͗нѫ̀ єще за и͗но то͗ творити блгое• ть́кмо за самое то̏ доброе и͗ своєго въспрїѧтиа• кто вѣсть радость ѡ͗нѫ, развѣ и͗мѣѫи тоѫ искѹсъ• тогда͑ и͗ сьвръшеньіи страхъ таковьіи познає͗ть, ꙗ͗коже многажⷣи рѣхѡмъ• се̏ сльі́шахомъ то ѥⷭ сьвръшеньіи страⷯ стхъ• и͗ то єсть въводньіи страⷯ, ѹ͗строє͗ніа нашего• и͗ ѿкѫ́дѹ бѣгаеть кто• и камо пои͗деⷮ за страⷯ бжіи• хо́щемъ проее навьі́кнѫти ннѣ, и како приходить страⷯ бжїи• хо́щемъ видѣти

222б

каа сѫ́тъ ѿлѫѣѫщаа наⷭ ѿ страха бжиа• ре́кошѫ ѡ͗ци• ꙗ͗ко стѧжить лвкъ страхъ бжїи, ѿ єже и͗мѣти памѧть смртнѫѫ• и͗ па́мѧть мѫенїємъ• и͗ ѿ еже по всѧ веⷱрьі и͗спьітовати себє, како прѣпроводиль ѥⷭ днь• и͗ по въсѣ ѹтра пакьі̏ и͗спьі́товати, како прѣи́де нощь• и͗ ѿ еже не продръзовати• и͗ ѿ еже прїлѣпити сѧ лвкѹ боѫщꙋ сѧ ба• глетꙿ бѡ• ꙗ͗ко въпроси бра́тъ нѣкоєго ѿ ста́рецъ• то͑ сꙿтворѧ ѻе да боѫ сѧ ба• гла є͗мꙋ ста́рецъ• и͗ди прилѣпї сѧ лвцѣ боѫщим сѧ ба• и͗ ѿ є͗же боати сѧ є͗мѹ ба, наѹ͗итъ и͗ тебе боати сѧ є͗го• ѿго́ним же страхъ бжіи ѿ се́бе, ѿ єже тво́рити на́мъ сьпротивнаа си́мъ• ѿ еже не и͗мѣти памѧти смртньіѫ ни мѫкамъ• ѿ еже не вънимати се́бѣ• ѿ еже не и͗стѧꙃати како прѣидохѻⷨ• нѫ̀ неполе́знѣ жи́ти, и͗ сь неполезньіми жити• ѿ еже продръзовати• се̏ ѥⷭ го́рше• сѐ ѥⷭ съвръшенаа пагѹба• то́ бо̏ тако ѿгонить страⷯ бжїи ѿ дшѫ, ꙗ͗коже продръзование• се́го ради егда въпро́шень бьіⷭ а͗вва̀ а͗гаѳонъ, ѡ͗ дръзости рее• ꙗ͗ко поⷣбна ѥⷭ зною великѹ• и͗же є͗гда бѫдеть, вси бѣжѧть ѿ лица е͗гѻ• и͗ дрѣвесем же плоⷣ тлитъ• ви́диши ли госпⷣоне сі́лѫ страсти, видиши ли гнѣвъ, и͗ пакьі въпрошенъ бьіⷭ• є͗и тако ли люта ѥⷭ дръзо́сть; гла• нѣсть страсть лютѣи͑ша дръзости• родитєлница бѡ ѥⷭ всѣмъ страсте́мь• вєлми до-

223а

брѣ реⷱ• и͗ сь разѹмоⷨ мно́гомъ• еже бо родителница ѥⷭ всѣмъ страстемъ• понеже сиа ѿгонитъ страⷯ бжии ѿ дшѫ• а͗ще бо страхомъ гнⷭимъ ѹкланѣєт сѧ всѣкъ ѿ зла, въсѣко идеже нⷭѣ страха бжіа, тѹ́ всѣка• страсть• бъ да и͗збавитꙿ дшѧ нашѧ, ѿ въсепагѹбньіѫ страсти дръзостньіѫ• ѥⷭ же и͗ многоѡ͗бра́зна дръзость• продръзѹеть кто, и͗ словѡмъ• и͗ слѹхомъ• и͗ възоромъ• приходить кто ѿ дръзости въ еже празнословити• и͗ въ єже глати мирскаа• и͗ въ єже творити смѣ́ховьі• и͗ поⷣвиꙃати смѣхьі неистьі• дръзость есть, и͗ е́же прикоснѫти сѧ комѹ бєз нѫжⷣѫ• є͗же прострѣти рѫкѫ, на кого смѣѫща сѧ• е͗же потъкнѫти кого, и͗ли въсхьітити то ѿ негѻ• е͗же възрѣти на кого бе-срама• сиа̀ вꙿсѣ, дръзо́сть творить• сиа̀ всѣ, ѿ еже не бьіти страхѹ бжїю въ дши• приходит же ѿ сихъ по мⷶлꙋ кто и͗ въ сьвръшеноє нерадениє• се́го ради є͗гда прѣдааше бъ заповѣди закона, глааше• блгоговѣи͗ньі творите сньі і͗слвьі• кромѣ бо блгоговѣинъства, ни того самого ба поитае͗ть ктѡ͑• ни вънимає͗ть ѿнѫдъ коеи любо заповѣди• сего ради нито́же тѧжѣє дръзости ѥⷭ• сего ради родителница єсть всѣмъ страстемъ• понеже и͗зганѣєть блгоговѣнїє• понеже ѿгонить страⷯ бжии• поне́же ражⷣає͗ть прѣѡ͗бїдѣниє• ѿ єже и͗мѣти намъ дръзость дрѹ́гꙿ

223б

сь дрѹгоⷨ• и͗ стьідѣти сѧ дрѹ́гъ къ дрѹгѹ• и͗ глати дрѹгъ дрѹгѹ злѣ̏• и͗ притѫжати дрѹгъ дрꙋгѹ• и͗ аще видить кто ѿ на́съ нѣто не полезно, и͗деть блѧ́дѧ то̏• и͗ влагаеть въ срⷣце брата своего• и͗ не тъкмо ꙗ͗ко самъ врѣдит сѧ, нѫ врѣдить и брата свое͗го• вълагаѫ въ срⷣце е͗го ꙗдъ горькъ• и͗ множицеѧ и͗мѣше ѹ͗мъ въ млтвѣ, и͗ли въ и͗нои дѻбрѣ вещи• и͗ и́деть ѡнъ подастъ є͗мѹ въ то глѹмити сѧ• и͗ не тькмо прѣсѣцаеть по́лѕѫ єгѻ, нѫ и͗ искѹшение принашаеть емѹ• и͗ нитожє є͗сть сего тѧжѣе• нитоже гѹ͗бителнѣє, е͗же комѹ не тъкмо себе, нѫ и͗ ближнѣго врѣдити• имѣимъ блгоговѣнїе братие. ѹ͗боим сѧ пакости своеѫ и͗ и́нѣхъ• поитаимъ дрѹгъ дрѹга• и͗ да потьщим сѧ ни възирати на лице дрѹгъ дрѹга• и͗ се̏ бѡ̏ ꙗ͗коже рее нѣкьіи ѿ старецъ• видъ е͗сть дръзости, а͗ще прилѹит сѧ комѹ видѣти брата своего сьгрѣшаѫща, ни ѡ͗плювати е͗го и͗ ѹмльѣти и͗ ѡ͗ставити е͗го погьібнѫти, ниже пакьі ѹ͗коритъ є͗го• да не ѡ͗клевещеть є͗го• нѫ̏ сь млованїемъ и͗ страхомъ бжиемь да рееть мо́гѫщѡ́мѹ и͗справити є͗гѻ• и͗ли самъ рее́ть ємⷹ сь любовиѧ и͗ смѣренїемъ глѧ• прости брате мѡи• зане ꙗ͗ко развращаѫ, ви́жⷣѫ ꙗ͗ко ва́снь не добрѣ тво͑римъ въ сеи ве́щи• и͗ аще не послѹшаєть, рееть иномѹ е͗гоже видить ꙗ͗ко и͗маⷮ и͗звѣщенїє• и͗ли рееть прⷣѣстоателю емѹ•

224а

и͗ли рееⷮ ѡцѹ• проти́вѫ си́лѣ съгрѣшенїа• и͗ безꙿ пеали бѫдеть• нѫ ꙗ͗коже рѣхѡмъ• разѹмомъ є͗же и͗спра́вити бра́та своєго да реетъ• а̀ нє глѹмленїємъ• ни клевещѫ• ни ѹ͗карѣѫ є͗гѻ• не хо́тѧ то́го ѡ͗гласити• ни ѡ͗сѫждаѫ є͗го• не ѡ͗бразѹѫ сѧ вънѣ̏ за и͗справленїе• вънѧтръ же и͗мѣѫ нѣто ѿ сихъ иже ре́коⷯ• въ и́стинѫ бѡ самомѹ ѡцѹ є͗го а͗ще рееть кто• и͗ не глⷮе за и͗справленїе бли́жнѣго• и͗ли за своѫ пакость, ѡ͗клеветанїе єстъ• грѣхъ є͗сть• нѫ̏ да ѡ͗сѧжеть срⷣце своє а͑ще и͑мать движение коє̀ страстно• и͗ не реетъ• а͑ще ли же ви́дить себе, ꙗ͗ко съ и͗звѣщенїемъ ꙋбѡ за милованїе и͗ по́лꙃѫ хо́щеть ре́щи• съмѫщаєт же и͗ помьіслъ нѣкьіи вънѧтръ страстенъ• възвѣсти́тъ ѡцѹ съ смѣренїємъ и͗ своє̀, и͗ бли́жнѣго глѧ• ꙗ͗ко ѹбѡ съ́вѣсть моа свⷣѣтельствѹєтꙿ ми, ꙗ͗ко за и͗справленїе хо́щѫ ре́щи• нѫ̏ ѹ͗сматрѣѫ ꙗ͗ко вънѧтръ нѣто ꙗ͗ко помьіслъ смѣшенъ, и͗ли занѐ, и͑мѣхь нѣкогда на брата не вѣмъ• и͗ли ѡ͗клеветанїє єсть хо́тѧще запѧти ми ре́щи и͗ бьіти и͗справленїє• не вѣмъ• и͗ про́ее ѿць рееть є͗мѹ• и͗ли дльжно єстъ ре́щи, и͗ли не ре́щи• єсть же ꙗ͗ко глеть кто• ни за по́лѕѧ брата своєгѻ, ни за пакости свое͑ѫ• ни по помнѣнию злобьі коє͑ѫ• нѫ та́ко про́сто повѣдѹѫ ꙗ͗коже ѿ празносло́вїа• и͗ каа по-

224б

трѣба блѧди сеѫ• мно́жицеѫ же и͗ ꙋвѣстъ браⷮ ꙗ͗ко ре́е на́ нь, и͗ съмѫщаєт сѧ• и͗ бьіваєть ѿ се́го скръбь• бьіваєть и͗ дрѹ́гьі при́логъ па́кости• є͗гда бо глеть кто за тѫ̏ самѫѫ полꙃѫ ꙗ͗коже рѣхомъ тькмо, не попѹщаеть бъ бьіти сьмѫщенїѹ• не ѡ͗ставлѣеть послѣдовати скръби и͗ли пакости• потьщите же сѧ ꙗ͗коже рѣхомъ блюсти ѧ͗зьікъ вашъ, да не рееть кто злѣ и͗скрънемꙋ• ниже врѣдитъ кого• и͗ли словѡмъ• и͗лѝ дѣлоⷨ• и͗ли въ́зоромъ• и͗лѝ коимъ любо ѡ͗бразо́мъ• ни бѫдѣте ско́роколѣбѧще сѧ• да не егда ѹ͗сльішитъ кто͑ ѿ васъ ѿ брата своего глъ, а͗бїе подвигнет сѧ• и͗ли и͗ ѿвѣщаеть емѹ злѣ• и͗ли прѣбѫдеть пеѣлѹѫ на нь• нѣ сѫть сиа хотѧщихь сптⷭи сѧ• нѣ сѫть сиа подвиꙃаѫщих сѧ стѧжати страⷯ бжїи• нѫ̀ сь блгоговѣниемъ срѣтаи͗те дрѹ́гъ дрѹга• къжⷣѡ прѣкланѣѫ главѫ своⷽ прѣд лицемь брата своего ꙗ͗коже рѣхомꙿ• къжⷣѡ смѣрѣѫ сѧ прѣдъ бмъ и͗ прѣдъ братомъ свои́мъ• и͗ ѿсѣцѹѧ себѣ волѧ своѫ• по и͗стинѣ а͗ще кто͑ творить вещь и́ попѹститъ братѹ свое͗мѹ• и͗ прѣдъпоьтеть є͗го, по́лꙃѹет сѧ ть̋• попѹстивьіи мно́жає ѡ͗ного• азъ не вѣмъ се́бе створша то͑ блго• нѫ̀ аще въсѣко покрьіє͗нъ бьі́хъ, ѿ се́го вѣмь ꙗ͗ко покрьіх сѧ• ꙗ͗ко николиже прⷣѣсѫдихъ себе пае брата моє͗гѻ• нѫ̏ присно брата своего полагаахъ прѣдъ собоѫ•

225а

нѣкогда сѫ́щѹ ми вꙿ монасти́ри ѡ͗ца серї́да• въ болѣзнь въпаде слѹжитель ста́рца іѡанна иже ѹеникъ бьіⷭ ѡца варсанѹ́фиа• и͗ повелѣ ми и͗гѹмень слѹжити старцѹ• ѡбае же лобьі́заахъ две́рь келиѧ є͗го и͗зꙿвънѹ• ꙗ͗коже покланѣєт сѧ кто ьстно́мѹ кртⷭѹ• ко́лми пае є͗же слѹ́жити емѹ• кто́ бѡ не би хо̀тѣлъ споⷣбити сѧ таковѹ стѹ ʹ̇ слꙋжити ʹ̇ и͗мѣше же и͗ слово юⷣно• и͗ на кьіижⷣѡ днь при́сно повънегда сконѣти ми слѹже́нїє єгѻ, творѣхъ прⷣѣ нимъ поклоне́нїе да приимѫ ѿвѣть ѿ него и͗ ѿи́дѫ• и͗ глаше всѣко нѣто• и͗мѣаше бѡ ста́рецъ• д҃• гльі• и͗ ꙗ͗коже рѣхъ по всѧ веерьі є͗гда хотѣахъ поити, глаⷶше ми всѣко є͗динъ глъ ѿ етьірехъ• и͗ глаа͗ше си́це• рѣ́хъ є͗диноѫ бра́те• бъ да сьхранить любо́вь• рѣшѫ ѡци, є͗же хра́нити сьвѣ́сть къ искрънемѹ, ра́жⷣаєть смѣреномѫ́дрїе• въ дрѹ́гьіи вееръ глаше ми• рѣхъ е͗диноѫ брате• бъ да сьхранить любѻвь• рѣшѫ ѡци, николиже поставихъ волѧ моѫ прⷣѣ братомъ мои͗мъ• дрѹгоици пакьі глаа͗ше• рѣ́хъ е͗диноѫ брате• бъ да сьхра́нить любо́вь• бѣ́гаи ѿ лвьскьіхъ и͗ спсеши сѧ• пакьі глааше• рѣ́хъ єди́ноѫ бра́те• бъ да сьхранить любо́вь• дрѹгъ дрѹгѹ тѧготьі́ носите, и͗ тако напль́ните законъ хвⷭъ• всѣ́ко и͗мѣше старецъ дати ми є͗дино завѣщанїє ѿ етьі́реи сихъ є͗гда ѡ͗хожⷣаахъ• на кьіи́жⷣѡ веⷱръ

225б

ꙗ͗коже кто͑ когда пода́ѫ комꙋ порѫение на пѫ́ти• и и͗мѣахъ та̏ въ сьхраненїє въсеи жизни мое́и• и͗ ѡ͑бае зане тако́во извѣще́ние и͗мѣхъ къ стмѹ• и͗ тако сьі̏и въ слѹжени е͗го, едино вѣмъ тькмо• ꙗ͗ко нѣкоторьі иногда ѿ братеи скрьбѣше• искьі да тои слѹ́житъ є͗мѹ, идохъ къ игѹменѹ и͗ млихъ є͗гѻ глѧ• ꙗ͗ко семѹ братѹ пае лѣпо ѥⷭ сиѐ а͗ще сьматрѣе͗ши господине• и͗ не попѹсти ни и͗гѹменъ, ни самьіи ста́рецъ• ѡбае ѹ́бо а͗зъ сьтворихъ сїлоѫ свое͗ѫ̀, прⷣѣпоьсти брата• и͗ ꙗко сьтворихъ тѹ• ѳ҃• лⷮѣ, не вѣмъ рекша комѹ глъ гнилъ• и͗ ꙗко и͗мьі слѹ́жбѫ• да не кто рееть ꙗ͗ко не и͗мѣхъ• и͗ вѣрѹите• вѣмъ ꙗ͗ко сьтвори е͗динъ бра́тъ ѿ носокомиѧ даже до цркве и͗дьі по мнѣ ꙋкарѣѫ мѧ• и͗ азъ прѣд нимъ не вѣщаѫ е͗мꙋ глъ• нѫ̀ и͗ егда ꙋвѣдѣ и͗гѹ́менъ• не вѣмъ комꙋ сказавшѹ е͗мѹ• и͗ хотѣаше запрѣтити емѹ• азъ прѣбьіхъ дръжѫ ноꙃѣ его глѧ• нѝ га ради• а͗зъ сьгрѣшихъ• кѫѫ вещь и͗матъ братъ• и͗ дрꙋгьі пакьі• и͗ли ѿ искѹше́ниа и͗ли ѿ простотьі, бъ вѣстъ ѿкѫдѹ, не вѣмъ• сьтвори врѣмѧ по вꙿсѧ нощи пѹщаѫ мо́ь свои наⷣ главоѫ мое͗ѫ̀• ꙗ͗коже и͗ самои по́стели ѡ͗моенѣ бьіти• такожⷣе и͗ ини нѣци ѿ братеи, прихожⷣаахѫ дниѫ и͗ ѡ͗трѧсоваахѫ рогозиньі своѫ прⷣѣ келиѧ мое͗ѫ̀• и͗ зрѣхъ то́лико множьствѡ блъхь въходѧщь въ келиѧ мое͗ѫ, ꙗ͗коже не мощи ми побити ихꙿ•

226а

бѣхѫ бо сверѣпьі ѿ зно́а̏• про́ее ꙗ͗коже и͗дѣхъ спати, сьбираахѫ сѧ въсѧ ѡ͗ньі̀ връхѹ мене• и͗ прихожⷣаа͗ше ѹбѡ сꙿнь ѿ мно́гаго трѹда• въстаѫщѹ ми же ѿ сьна, ѡ͗брѣтаахъ все тѣло мое поꙗ͗дено• и͗ николиже рекоⷯ комѹ ѿ нихъ, не твори тако• и͗ли по́то сице твориши• ни вѣмь себе ꙗ͗коже рѣхъ, главша коли глъ сьмѫщаѫ͗щъ и͗ли ѡ͗скръблѣѫщъ кого• навьікнѣ́те и͗ вьі носити дрѹгъ дрꙋгѹ тѧготьі• навьікнѣ́те говѣати дрѹгъ дрѹгѹ• и͗ аще ѹ͗сльішитъ кто ѿ васъ глъ ѿ кого неѹгоденъ є͗мѹ• и͗ли а͗ще постражⷣеть то ʹ̇ любо ʹ̇ ѿ прилѹѣа, да не абїе малодшъствѹє͗ть• не а͗бїе поколѣбет сѧ• да не ѡ͗брѧщет сѧ въ врѣмѧ подвига и͗ по́лꙃьі, и͗мѣѫ срⷣце раслабленно• непопее́нꙿно• нетвръдо• не могѫще приѫти кото́рьіи любо прилогъ• ꙗ͗коже дьінѣ, а͗ще ма́ль ѧпъ приближит сѧ є͗и, а͗бїє тво́рить ꙗ͗звѫ и͗ гниеть• нѫ̀ пае да и͗мате срⷣце твръдо• да и͗мате дльготръпѣнїє• да побѣдить въсѣ находѧщаа любовъ ваша ꙗ͗же въ васъ• и͗ аще има́ть кто слѹжение• и͗ли аще ѡбрѧщет сѧ кто ѿ вась, и͗мѣѫ которьі любо ѿвѣть• и͗ли къ врътоградарю• и͗ли къ келарю• и͗ли кь поварѹ• и͗ли просто кь комѹ любо слѹ́жѫщимъ съ нами• да тъщит сѧ и͗ самъ ѿвѣть искьіи• и͗ ть слѹжѫи, прѣжⷣе въсѣкоѫ вещи хранити сво́и инъ• и͗ николиже да ѡ͗ставить себе• и͗ли въ сьмѫще́нїє и͗ли въ сьпротивостра́стїе• и͗ли въ

226б

пристрастие• и͗ли въ ьсо́мъ любо своѧ͑ во́лѧ, и͗ли ѡ͗праѵⷣанїе• ѹ͗клони́ти сѧ ѿ заповѣди бжиѧ• нѫ̀ ꙗ͗кова любо ѡ͗брѧ́щет сѧ вещь• и͗ли мала и͗ли вели́ка, да не небрѣжеть ѡ͗ не́и и͗ ѡ͑блѣнит сѧ• зло́ бо є͗сть небрѣже́нїе• ниже пакьі прⷣѣпоьтеть тѫ̏, своє͗го ѹстрое͗нїа• въ є͗же и͗ врѣдити а͗ще прїлѹитꙿ сѧ дшѫ є͗гѻ• за е͗же не сьвръшити сѧ вєщи• въ коемъ любѻ дѣ́лѣ ѡбрѧщете сѧ• а͗ще и ꙃѣло потрѣбно є͗сть и͗ спѣ́шно; не хощѫ ваⷭ когда творити сь любопрѣниемъ ꙿто любо и͗ли сь съмѫщениємъ• нѫ̀ да есте и͗звѣстовани ꙗ͗ко всѣ́ко дѣло єже а͗ще творите• а͗ще и͗ велико ꙗ͗коже рⷯѣ є͗сть, и͗ли мало, се́дма ѧсть е͗сть вещи искомьіѫ• а͗ е͗же сьхранити ʹ̇ комѹ ʹ̇ своє ѹстроениє, ʹ̇ въ слѹжени коєгожⷣо дѣ́ла се̏ велико єⷭ и͗ съвръшено дѣло ʹ̇, а͗ще и слѹит сѧ сего дѣлѣ погрѣшити слѹжениа, по́лъ етврътьіѫ седмори́цѫ єсть• ви́дите ли колико єсть разлиие; е͗гда ѹ͗бѡ творите ве́щь• а͗ще хощете тѫ̏ сьвръшенѫ и͗ и͗спльненѫ творити; да спѣшите и͗ тѫ̏ самѫѧ ве́щь творити• є͗же ѥⷭ ꙗ͗коже рѣхъ седмое• а͗ще ли же послѣдѹє͗ть нѹжⷣа єже постѫпити и͗ изьіти ѿ заповѣди• и врѣдити сѧ и͗ли врѣдити за еже потрѣбѫ сьвръшити слѹженїа, нѣ́сть добро да полъ етврътьіѫ седмицѫ погѹбитъ кто, за є͗же сьхранити се́дмое• а͗ще ли, да вѣстѐ ꙗ͗ко а͗ще се̏ творитъ кто не тво́ритъ въ разѹмѣ своѫ слѹжбѫ таковьі• и͗ли ѹ͗бѡ за тьщє-

227а

славие• и͗ли за лвкоѹ͗годие, прѣбьіваѫ любопрѣпираѧ и͗ томѧ и͗ себе и͗ бли́жнѣго• ꙗ͗ко да по сихъ ѹ͗сльішить, ꙗ͗ко никтоже възможе побѣдити е͗гѻ• дивꙿство• велико мѫжъство нѣ́сть си̏ побѣда братие• си̋и тъщета ѥсть• си пагѹба єсть• се̏ азъ глѧ вамъ• ꙗ͗ко а͗ще послѧ кого ѿ васъ, на коѫ любо по́трѣбѫ• и͗ видитъ съмѫщениє належѫще• и͗ли и͗нѫ которѫ пакостъ, прѣсѣетъ• и͗ николиже поврѣжⷣаите себе, и͗ли дрѹгъ дрѹга• нѫ̀ да минеть потрѣба и͗ не бѫдеть• тьиѫ не сꙿмѫщаи͗те дрѹгъ дрѹга• занѐ ꙗ͗коже ре́кѡхъ, по́лъ етврътьіѫ седми́цѫ погьібає͗ть• да створите се́дмоє• ѥсть же се̏ проꙗ͗вле́нꙿно ско́тъствѡ• сиа̀ же глѧ ва́мъ, не да а͗бїе малодшъствѹете и͗ прѣсѣете вещи• и͗ли да небрѣжетє• и͗ повръжете ѹ͗добъ потрѣбнаа• и͗ поперете сьвѣстъ вашѫ, хотѧще бес пеѣли бьіти• ниже пакьі да прѣслѹшає͗те• и͗ глⷮе къжⷣѡ васъ• не могѫ се̏ сьтво͑рити• па́кость прие͗млѧ• не годѣ ми ѥⷭ• ѡ͗ словеси се́мъ, николи́же можете створити кѫ́ѫ любо слѹ́жбѫ• ниже можете когда сьвръ́шити заповѣдь бжиѫ• нѫ̀ да подасте всѧ̀ силѫ ва́шѫ, творити сь любовиѫ кѫ́ѧжⷣѡ слѹ́жбѫ ва́шѫ• сь смѣреномѫдрие͗мъ прѣкланѣѫще сѧ• дрѹ́гъ дрѹга поитаѫще• молѧще• нитоже силнѣише смѣреномѫдриа• а͗ще ꙋбѡ видитъ кто ближнѣго въ ⷭѣ пеѣлна• и͗ли

227б

себе, прѣсѣцѣте• попѹщаи͗те дрѹ́гъ дрѹгѹ• не прѣбѫдѣте• дондеже и͗ пакость въслѣдѹє͗ть• лѹше бо ѥⷭ• сѐ тъмами глѧ• да не бѫдеть потрѣба ꙗ͗коже хощете• нѫ̀ ꙗ͗коже прилино ѥⷭ противѫ нѫжⷣи• и не за ѹ͗силие и͗ли ѡ͗правданїє• а͗ще и еⷭ велми добро мнѧ сѧ• смѫтити ваⷭ и͗ли ѡ͗скръбити дрꙋгъ дрѹга• и͗ погѹбити полъ етврътьіѫ седмицѫ• много бѡ є͗сть разлиие тъщетѣ• сьлѹѣе͗тꙿ же сѧ, ꙗ͗ко множицеѧ и͗ то̏ седмое погѹбить кто͑• и͗ ниьсоже ѿнѫ́дъ творить• си́цеваа бо сѫтъ любокрамоливьіхь• ѿ само́го наѧла вꙿсѣ дѣла ꙗже творимъ, по́лꙃьі дѣлѣ дшъ нашиⷯ творимъ• каа же є͗сть по́лѕа аще не смѣрим сѧ дрѹгъ дрѹгꙋ. нѫ̏ сьпротивное• и͗ смѫтимъ и͗ ѡскръбимъ дрѹгъ дрѹга• не вѣсте ли то глеть въ стареьствѣ• ꙗ͗ко ѿ искрънѣго намъ ѥⷭ животъ и͗ смрть• сиа̀ глѧ да поѹ͗ите сѧ присно симъ къ себѣ бра́тиє• да послѣдѹете словесемъ стхъ старецъ• да потьщите сѧ сь любовиѧ и͗ страхомъ бжиемъ, и͗скати полꙃѫ себѣ и͗ дрѹ́гъ дрѹгѹ• си́це мо́жете ѿ всⷯѣ приклюѣѫщих сѧ, по́лꙃевати сѧ и͗ прⷣѣспѣвати помощиѫ хвⷭоѫ• сам же͑ лвколюбивьіи бъ нашъ, дарѹеть намъ страⷯ сво́и• глет бѡ̏• ба бо́и сѧ и͗ заповѣди е͗го сьхрани• то́мѹ слава вꙿ вѣкьі вѣкѡмъ, а͗минꙿ

тогожⷣе• ѡ томъ ꙗко не лѣпо ѥⷭ комѹ сьставити свои раꙁѹмъ• слово• з҃•

228а

Въ при́тⷯѣ глеть• имже нⷭѣ ѡ͗кръмле́нїа, па́даѫ͗ть ꙗ͗коже ли́ствиє• спсение же єсть въ мно͑ꙃѣ сь́вѣтѣ• ви́дите ли силѫ словѹ͗ бра́тїе• ви́дите ли то͑ ѹ͗и́тъ на́съ стое пїса́ние; потвръжⷣаєⷮ насъ да не ѹ͗поваемъ на сѧ̀• да не имамьі себе разѹ́мꙿньі• да не вѣрѹємъ, ꙗ͗ко можемъ се́бе ꙋстрои́ти• трѣбѹє͗мъ помо́щи• трѣ́бѹемь сь бмъ ѡ͗кръмлѣѫщихъ наⷭ• нѝтоже є͗сть ѡ͗ка́аннѣе• нѝто͑же гѹби́телнѣє, не и͗мѧщиⷯ кого наставлѣѫща и́хь на пѫть бжїи• то бѡ глеть• имже нⷭѣ ѡ͗кръмленїа, падаѫтъ ꙗ͗коже ли́ствиє• ли́стъ и͗з наѧла, присно єсть зеле́нъ• блгоцьвтѫщъ• красенъ• та́же по ма́лѹ и͗сьі́шетъ и͗ па́даєтъ• и͗ про́еє небрѣгомъ бѫдетъ и͗ попираєт сѧ• тако єстъ и͗ лкъ, не ѡ͗кръмлѣємъ ѿ кого• и͗з наѧла ѹ͗бѡ, присно и͗матъ топлотѫ• на пощенїє• на бдѣ́нїє• на безмлъвие• на послѹша́ниє• и͗ въ и͗на нѣкаа блгаа• таже по малѹ топлотѣ ѡ͗но́и ꙋгасши• и͗ не имѧщѹ є͗мѹ ѡ͗кръмлѣѫщаго и͗, напаѫщаго и͗ въжигаѫщаго топлотѫ ѡ͗нѫ̀, и͗сьі́шеть тако неюве́ствнѣ и͗ падає͗ть• и͗ бьіваєть проеє поⷣрѫникъ врагѡмъ• и͗ тво́рѧтъ въ немъ, є͗же хѡ́тѧтъ• ѡ͗ и͗сповѣдѹѧщихъ же сѧ ѡ͗ себѣ и͗ сь съвѣтомъ всѣ творѧщии͗хъ, глⷮе• спсение же єсть въ мноꙃѣ сьвѣтѣ• не глеть мно́гъ сьвѣтъ, ꙗ͗ко да сь коимꙿжⷣѡ сьвѣтѹє͗ть ктѡ́• нѫ̀ да въ вꙿсѣ сьвѣ-

228б

щає͗тъ• сказаѫ ꙗ͗ко съ кьіимꙿже длъжнѻ єстъ и͗мѣти и͗звѣщение• и͗ не ѡ͗ва ѹ͗бѡ млъати• ѡ͗ва же глати• нѫ̀ вꙿсѣ и͗зрещи• и͗ въ всѣ ꙗ͗коже рѣ́хъ съвѣтовати сѧ• и͗бѡ̏ таковомѹ, и͗звѣстно спсенїє єстъ въ мно͑ꙃѣ съвѣтѣ• а͗ще бѡ не въсѣ възложитъ лкъ ꙗ͗же ѡ͗ себѣ• и͗ пае же а͗ще ѡ͗брѧщет сѧ кто ѿ зла ѡ͗бьіаа и͗ прѣбьіванїа, ѡ͗брѣтаеть дїаволъ ʹ̇ въ немъ ʹ̇ единѫ во́лѧ• и͗ли е͗дино ѡ͗правданїе• и͗ си́мъ низлагаеть є͗го• Егда бѡ видить дїаволъ кого не хотѧща сьгрѣшити, не ꙗ͗ко тако є͗сть попѹ́щенъ злотво́рити, ꙗ͗коже поⷣвълагати є͗мѹ, си́це спѣшить нѣьсо ѿ проꙗ͗вле́нньіхъ сьгрѣшенїи• не глеть є͗мѹ и͗ди съблѫди• ниже пои͗ди ѹкради• вѣсть бѡ ꙗ͗ко не хощемъ сиа̏• и͗ не принѹжⷣає͗ть рещи намъ ꙗ͗же не хощемь• нѫ̀ ѡ͗брѣтаеть насъ ꙗ͗коже рⷯѣ и͗мѧщѫ є͗динѫ волѧ• и͗ли є͗дино ѡ͗правⷣанїє• и͗ тѣмъ сь блгоꙗ͗влениемъ врѣдить наⷭ• тѣмже пакьі̏ глеть• лѫка́вьіи злѣ творить, є͗гда смѣситъ ѡ͗правда́ниє• лѫка́вьіи є͗стъ дїаволъ• тогда же злотво́рить, є͗гда смѣситъ ѡ͗правданїе• си́рѣь, ѡ͗правданиѹ нашемѹ• тогда͑ бѡ мно́жае можеть• тогда множае пакоститъ• тогда множає дѣи͗ствѹєть• є͗гда бѡ дръжимъ своѫ волѧ• и͗ сьставлѣе͗мъ ѻ͗правданїємъ нашимь, тогда про́еє ꙗ͗коже добрѫ вещь творѧще, себе навѣтѹеⷨ•

229а

и͗ ниже вѣмьі како погьібае͗мъ: Како бо̏ мо́жеⷨ разѹмѣти во́лѧ бжиѫ• и͗ли всѣко възьіскати того, вѣ́рѹѫще себѣ, и͗ дръжѫще своѫ во́лѧ• сего ради и͗ ѻ͗цъ пі́минъ глааше• ꙗ͗ко волѣ, стѣна ѥⷭ мѣдѣна, межⷣѹ лвкомъ и ба• видите ли сїлѫ сло́вѹ; и͗ пакьі приложи глѧ• ка́мень ѥⷭ сьпротивъ бї́ѫ• мнѧ сѧ сьпротивити сѧ, въпрѣкьі ꙋдарѣѫ во́ли бжиеи• а͗ще ли ꙋбѡ, ѡставитъ тѫ̏ лвкъ, ре́еть и͗ ть̋• во́леѫ мое͗ѫ прѣлѣзѫ стѣ́нѫ• бъ мои непороенъ пѫть є͗го• велми юⷣнѣ реⷱ• тогда͑ бѡ видитъ кто͑ пѫ́ть бжіи нє и͗мѧщь порока, є͗гда ѡ͗ставитъ своѫ волѧ• є͗гда же ли въвѣрит сѧ своеи во́ли, не ви́дить непорѡень пѫть бжии• нѫ̀ а͗ще то͑ любо ѹ͗сльішитъ ѡ͗ ѹ͗твръжⷣени, абїе порѣкаеть• ѡ͗плю͗вае͗ть; ѿвращае͗тꙿ сѧ• въпрѣкьі бїеть• какѡ бо и͗матъ сьтръпѣти кѻгѡ• и͗ли вѣровати ѡ͗ коємъ либо сьвѣтѣ, дръжѫи͗ своѫ волѧ• таже глеть старецъ и ѡ͗ ѻправдани• аще ли же и͗ ѡправданїе поможеть во́ли, развращає͗т сѧ лвкъ• Дивꙿствѡ• кое послѣдование и͗мѧтъ словеса стхъ• смрть своиствна ѥⷭ е͗же ѡ͗брѣсти сѧ ѡ͗правдание сь во́лєѫ• ʹ̇ вели́ко паⷣнїє• вели́къ стрⷯа• ʹ̇ тогда падаеть коненѣ ѡ͗каанньіи• кто бо повинеть таковаго вѣровати, ꙗ͗ко вѣсть лвкъ мно́жае того, є͗же на по́лꙃѫ є͗мѹ• тогда сьвръ́шенѣ ѡ͗даⷭ себе послѣдовати своемѹ по́мьіслѹ• и͗ проеє

229б

ꙗ͗коже хощеⷮ врагъ падение тво́рить є͗мѹ• сего ради глеть• лѫкавьіи злотво́ритъ, є͗гда сьсмѣсит сѧ ѡ͗правданїе• ненавидит же глаⷭ ѹ͗твръжⷣениа глеть• поне́же не́ тъкмо то̏ самое ѹтьвръжⷣение ненавидить лѫкавьіи, нѫ̀ ни глаⷭса (!) є͗го можеть сльішати• нѫ̏ и͗ ть̋ самьіи глаⷭ ѹтъвръжⷣенїа ненавидить• си́рѣь, то̀ є͗же глати нѣьсо ѡ͗ ѹ͗твръжⷣени• ꙗ͗коже то͑ глѧ• прѣжⷣе дѣи͗ствовати то͑ въпрашаѫщомѹ ѻ͗ по́лꙃи• прѣжⷣе даже разѹмѣти врагѹ аще сьхранитъ є͗же сльішить• и͗ли не хранитъ, ненавидитъ то̏ є͗же ѿнѫдъ въпрашати то͑ и͗ сльішати нѣто͑ ѿ полезньіⷯ• тъ самьіи глаⷭ• тъ самьіи шѹмъ таковьіихъ слѻвесъ ненавидитъ и͗ ѿвращає͗т сѧ• и͗ глѧ по́то• вѣмъ ꙗ͗ко а͗бїє познаєт сѧ злодѣиствѡ є͗го, тѣ́мъ самѣмъ є͗же въпрашати и͗ ѡбнажити слово ѡ͗ по́лꙃи• и͗ ниьсоже та́ко ненавидитъ и͗ боит сѧ, є͗лико є͗же познати сѧ• понеже к томѹ не ѡ͗брѣтає͗ть на́вѣтъ творити ꙗ͗коже хощетъ• а͗ще бѡ ѹтвръдит сѧ дша за є͗же възвѣстити въсѣ• и͗ ꙋсльішати ѿ нѣкоєго вѣдока• се̏ сьтворѝ• се̏ не тво́ри• се̏ добро ѥⷭ• се̏ не до́бро ѥⷭ• сѐ ѡ͗правдание є͗сть• се̏ волѣ є͗сть, пакьі̀ ѹ͗сльішитъ• нѣсть врѣмѧ се́и вещи• дрѹгои͗ци ѹ͗сльі́шитъ, нинѣ врѣмѧ єсть, не ѡ͗брѣтаеть дїа͗волъ коимъ коварꙿствомъ врѣдити е͗ѫ• ни како поврѣщи є͗ѫ̀• поне́же въсегда

230а

ꙗ͗коже рⷯѣ ѡ͗кръмлѣваєт сѧ• и͗ ѿвъсѫдѹ ѹ͗твръжⷣає͗т сѧ• и͗ бьіваетъ въ неи, е͗жѐ, спсениє е͗сть въ мноꙃѣ сьвѣтѣ• лѫка́вьіи же не хощеть се̏• нѫ̀ и͗ ненавидитъ• хо́щет бѡ злотвори́ти• и͗ пае ѡ͗нѣмъ раⷣѹє͗т сѧ, и͗мже нⷭѣ ѡ͗кръмлениа• по́то, понеже падаѫтъ ꙗ͗коже листвиє• ви́жⷣъ ѡ͗ного брата є͗гоже люблѣаше лѫка́вьіи• ѡ͗ немже глааше ѡцѹ мака́рїѹ• имамъ є͗диного брата• и͗ егда ви́дит мѧ, врътит сѧ ꙗ͗коже пьпри́ца• си́цевьіихъ лю́бить• таковьіимъ присно радꙋєт сѧ• неѡ͗кръмленньіⷨ• не възложшиих сѧ могѫщомѹ съ бмъ, помо́щи и͗ дати и͗мъ рѫкѫ• є͗да бѡ̏ не въсеи ѡ͗но́и брати и͗де тогда бѣсъ ѡнъ• є͗гоже видѣ стьіи носѧща всѣ въкѹшениа ѡ͗на̀ въ тиквицаⷯ• є͗да бо не посѣти въсѣхъ; нѫ̀ къжⷣѡ и͗хъ поразѹмѣваѫ навѣтъ є͗го, теѣше и͗ повѣдааше своа помьішлениа• и͗ ѡбрѣтааше помощь въ врѣмѧ и͗скѹшениа• и͗ проее не възмагааше на нь лѫкавьіи• ѡ͗каа͗ннагѻ ѡ͗но́го тьиѧ ѡ͗брѣтааше себе сьставлѣѫща и͗ не и͗мѧща ѿ кого застѫпленїа• и͗ имѣше е͗го въ посмѣхъ• и͗ ѡ͗хожⷣааше блгодарѧ є͗го, и͗ прокли́наѫ дрѹ́гьіхъ• се́го ради ꙋбѡ є͗гда ре́е стмѹ макарїѹ ве́щь и͗ и͑мѧ брата• и͗ теѣше стьіи къ немѹ• и͗ ѡ͗брѣ́тє ꙗ͗ко сиа́ вина бѣше погьібѣли е͗го• ѡ͗брѣтє є͗го не хотѧща и͗сповѣдати• ѡ͗брѣте его нє

230б

и͗мѧща ѡ͗бьіѣи́ възвѣщати• сего бо ради и͗ ѡ͗бращааше и ꙗ͗мо́же хотѣаше врагъ• въпрашае͗м бѡ ѿ стго, како ꙗ͗же ѡ͗ тебѣ брате, глааше• млтвами твои͗ми добрѣ• и͗ пакьі томѹ глѧщѹ• не борѧт ли тѧ помьішленїа, ѿвѣщавааше• ѡ͗бае добрѣ єсмъ• и͗ не хотѣаше и͗сповѣдати• дондеже сь хьітростиѫ повинѫ є͗го стьіи, и͗зрещи ꙗ͗же ѡ͗ себѣ• и͗ главъ є͗мѹ слово бжие, ѹтвръди є͗го и͗ възврати сѧ• прии͗де ꙋбо пакьі по ѡ͗бьіѣю врагъ• хотѧ поврѣщи е͗го, и͗ посрами сѧ• ѡ͗брѣте бѡ и ѹ͗твръжⷣена• ѡ͗брѣте е͗го, не к томѹ нарѫгає͗мⷶ• ʹ̇ ѿи͗де проее бездѣленъ ʹ̇, ѡ͗тиде посрамленъ и͗ ѿ то́го• се́гѻ ради въпрошенъ бьівъ пакьі ѿ стго• како є͗сть ѡ͗нъ братъ любимьіи твои• к то́мѹ не нареⷱ є͗го дрѹга, нѫ врага• и͗ клънѣше его глѧ• ꙗ͗ко и͗ ть ѿврати сѧ• нѝ тои͗ ми сѧ пови́нѹє͗ть• нѫ̀ пае всⷯѣ сверѣпѣиши бьіⷭ• вижⷣь, ьсо ради ненавиⷣтъ врагъ глаⷭ ѹтъвръжⷣениа• понѐже хощетъ вꙿсегда пагѹбѫ нашѫ• вижⷣь, ьсо ради любить сьставлѣѫщихъ себе• понеже дїа͗волѹ помагаѫть сами͗ на сѧ навѣтьі творѧще• а͗зъ ино падениє не вѣмъ и͗нокѹ, нѫ̀ ѿ еже вѣровати своемꙋ срⷣцѹ• нѣци глѧть• си́мъ падаетъ лвкъ• и͗ли симъ• а͗зъ ꙗ͗коже рѣхъ, ино падениє бьіває͗мо комѹ не вѣмъ• развѣ ѿ сего• видѣлъ ли є͗си кого падша; ѹ͗вѣжⷣь ꙗ͗ко себе сьста́ви• си̏рⷱѣ, своѫ̀ во́лѧ ѹтвръди• нитоже е͗стъ тѧжѣє

231а

еже сьставлѣти себе• нито͗же сего па́гѹбнѣє• покрьі мѧ бъ, и͗ при́сно боах сѧ бѣдьі сеѫ• є͗гда бⷯѣ въ ѡпщемъ житии, въсѣ сказоваахъ старцꙋ ѡцꙋ іѡанѹ• николиже бѻ ꙗ͗коже рⷯѣ смѣахъ ствѡрити то безъ сьвѣта є͗го• и͗ е́сть є͗гда глааше ми помьіслъ• си́це и͗матъ ре́щи ти старецъ; то͑ хощеши достѫжити емѹ• и͗ глаахь помьіслѹ• а͗наѳема тебе и͗ расѫжⷣение тво́е• и͗ разѹмъ твои• и͗ мѫдроⷭ твоа• и͗ вѣдѣнїе твое• ꙗ͗ко е͗жє вѣси ѿ бѣсовъ вѣсѝ• и и́дѣхъ ꙋ́бѡ и͗ въпрашаахъ ста́рца• и͗ прилѹѣаше сѧ ꙗ͗ко ѿвѣщавааше ми сло́во ѡ͗но, е͗же имѣхъ въ ѹ͗мѣ• и͗ проее глаⷶше ми по́мьіслъ• то є͗сть• се̏ то̏ є͗сть е͗же рѣхъ• не без врѣмене ли достѫжи ста́рцѹ, и͗ глаахъ по́мьіслѹ• нѫ̀ ни́нѣ добрѣ єсть• ни́нѣ ѿ дха ста е͗сть• твое͗ бѡ̏ лѫкаво ѥⷭ• ѿ бѣсовъ е͗сть• ѿ страстна ѹ͗строениа є͗сть• и͗ сице николиже попꙋщаахъ себѣ повинѫти сѧ помьіслѹ моемѹ, безъ въпрашаниа• и͗ вѣрѫ ми и͗мѣте бра́тиє, ꙗ͗ко бѣхъ въ велицѣ покои• въ мноꙃѣ беспеѣли, ꙗ͗коже ми и͗ боа́ти сѧ ѡ͗ се́мъ• ꙗ͗коже и͗ дрѹгоици вѣмъ рекѡⷯ вамъ• сльішаа͗х бѡ, ꙗ͗ко мноꙃѣми скръбми поⷣбае͗ть намъ вънити въ цртⷭвѡ бжие• и͗ зрѣхъ себе не имѧща ни є͗динѫ скръбь• и͗ боа͗х сѧ• и͗ въ недоѹ͗мѣни бѣхъ• не вѣдьіи винѫ та́коваго поко́іа• дондеже ми сказа старецъ• ꙗ͗ко нє скръби• къжⷣѡ бѡ въдаѫ себе въ послѹша-

231б

ние ста́рцеⷨ, си̏и покои и͗ беспеѣлие имаⷮ• потьщите сѧ и͗ вьі бра́тиє въпрашати ѡ͗цѧ, и͗ не вѣровати себѣ• навьікнѣте кое беспеѣлие и͗матъ ве́щь• кѫѫ радость• которьіи покои• нѫ̀ понеже рекѡⷯ ꙗ͗ко николиже скръбѣхъ, сльішите и͗ ѡ͗ се́мъ• кое ми сѧ прилѹи тогда͑• є͗ще сѫщѹ ми тамо въ ѡ͗пщемъ житии, є͗ди́ноѫ бьіⷭ ми велика и͗ несьтръпимаа скръбь• и͗ бѣхъ въ таковѣ трѹ́дѣ и͗ тѣснотѣ• ꙗ͗ко и͗дѣхъ ѿнѫ́дъ, прѣдати самѫѫ тѫ̏ дшѫ моѫ• бѣ же скръбь ѡ͗на̀ ѿ навѣта бѣсо́вꙿска• и͗ е͗стъ таково и͗скѹшенїе• иже ѿ зависти бѣсо́вскьіѫ наносимо, тѧжꙿко́ ѹбѡ• маловрѣменꙿно же тѧшкѡ́• мрано͑• неѹ͗тѣ́шно• не имьі ѿкѫдꙋ, нї єдино ѹ͗тѣше́ниє• нѫ̀ ѿвъсѫдѹ тѣснота• ѿвъсѫ́дѹ ꙋдава• ско́ро же прїходить блгоⷣть биа въ дшѫ• єлма͑ не би никтоже моглъ носити• бⷯѣ ꙗ͗коже рѣхъ въ такомъ и͗скѹше́ни• и͗ въ сицевѣ тѣснотѣ• въ є͗динъ ѹбѡ ѿ дніи стоахъ на дворѣ монасти́рꙿстѣмъ• прѣнемагаѫ и͗ млѧ ѡ͗ се́мъ ба• вънезаапѫ възрѣхъ вънѧтръ цркве• и͗ видѣхъ нѣкоего въ ѡбразѣ є͗пкⷭпа носѧща ꙗ͗коже даровное въходѧща въ жрътꙿвникъ• николи́жє ѹ͗бѡ приближаах сѧ странꙿникѹ, кро́мѣ нѫжⷣѫ и͗ли повелѣниа• нѫ̏ ꙗ͗коже нѣ́кьіи влѣѣше мѧ тогда, и͗ вънидохъ въ слѣдъ є͗го• и͗ прѣбьіⷭ сто́ѫ на мноꙃѣ• и͗мѣѫ рѫцѣ свои прострътѣ на нбо• и͗ а͗зъ сьзади его стоахъ сь многѡмъ

232а

страхѡⷨ мл сѧ• бьіⷭ бѡ ми ꙋ́жась мно́гъ ѿ зрѣ́ниа є͗го• сконѣвшꙋ же е͗мѹ млтвѫ, ѡ͗брати сѧ и и͗дѣше къ мнѣ͑• и͗ є́лико приближааше сѧ къ мнѣ, поразѹмѣваа͗хъ ꙗ͗ко ѡ͗ходѧщи и скръби и͗ ѹ́жасѹ• таже ꙗ͗коже ста̏ прⷣѣ мноѫ, прострѣтъ рѫкѫ своѫ и͗ прикоснѫ сѧ пръсемь мои͗мъ• и͗ тль́кнѫ пръстьі своими въ пръси моѫ глѧ• тръ́пѧ потръпѣхъ га и͗ вънѧт ми и͗ ѹсльіша млтвѫ моѫ• и͗ възведе мѧ ѿ рова страсти и͗ ѿ брениа тимѣнꙿна• и͗ постави на камени но́ѕѣ мои• и͗ и͑справи стопьі моѫ и͗ въложи въ ѹ͗ста моа пⷭѣ новѫ• пѣнї́є ба нашего• и͗ гла вꙿсѧ сти́хьі три́щи• ꙋда́рѣѫ ꙗ͗коже рⷯѣ въ пръси моѫ• и͗ тако изьіде• и͗ бьіⷭ абїе въ срⷣци моемъ, свѣтъ• радость• ѹ͗тѣшенїє• сладость• и͗ ѡ͑брѣ́тох сѧ и͗нъ ѿ иногѡ• ꙗ͗коже ѹбѡ прии͗дохъ ʹ̇ текьіи ʹ̇ въ слѣдъ є͗гѻ• хотѣахъ ѡ͗брѣсти и͗ не ѡбрѣ́тохъ• нѫ̀ бьіⷭ невидимъ• ѿ ѻ͗ного ѹбѡ ѣса щедротами хвⷭѣми, кꙿ томѹ не вѣмь стѫ́живша си• нѝ ѿ скръби• нѝ ѿ ꙋжаса• нѫ̀ покрьі мѧ гь даже до ннѣ, молитвъ ради ѡ͗нѣ́хъ стхъ ста́рецъ• Сиа̏ рекѡⷯ вамъ бра́тїє, хотѧ прⷣѣставити вамъ ко́ликъ имаⷮ покои и͗ бе́спеѣлие сь всѣцѣмъ ѹ͗твръжⷣениє͗мъ, є͗же не сьставлѣти комѹ себе• нѫ̀ възꙿвръгнѫти ꙗ͗же ѡ͗ себѣ на ба• и͗ на могѫщаго по бꙃѣ наставити єгѻ• навьікнѣте ѹбѡ и͗ вьі въпрашати братие• навьікнѣте не сьставлѣти себє• добро є͗сть• смѣрениє єⷭ• покои е͗стъ• радость ѥⷭ•

232б

каа потрѣба є͗же ськрѹшати сѧ комѹ въ сѹє• не мощно є͗стъ и͗нако сптⷭи сѧ, развѣ си́це• въсѣко же помьіслитъ кто͑• ꙗ͗ко а͗ще не и͗матъ кто кого въпросити, то͑ и͗матъ сьтворити• въ истинѫ а͗ще хощетъ кто͑ по и͗стинѣ волѧ бжиѫ творити въсѣмꙿ срⷣцемъ, николиже ѡ͗ставитъ єго бъ• нѫ̏ въсѣко наставитъ є͗го по во́ли своєи• по истинѣ, а͗ще ѹправитъ кто͑ срⷣце своє къ во́ли бжии, ѡтроѧ мало просвѣтитъ бъ рещи е͗мѹ волѧ своѫ• аще ли же не хощетъ кто волѧ бжиѫ сь и͗стиноѫ, и къ пророкѹ аще пои͗деть, противѫ срⷣцѹ є͗го развращенномѹ, дасть бъ въ срⷣце прркѹ ѿвѣщати є͗мꙋ ꙗ͗коже глеть писаниє• аще заблѫдитъ и͗ реⷱть прⷪркъ, а͗зъ гь ѡ͗безѹмихъ прⷪрка того• сего ради дльжни е͗смьі въсеѫ силоѫ• ѹ͗правлѣти себе къ воли бжии• и͗ не вѣровати своемѹ срⷣцꙋ• нѫ и͗ добра вещь а͗ще ѥⷭ, и͗ ѹсльішить ѿ нѣкоєго стго ꙗ͗ко добра єсть, длъжни е͗смьі и͗мѣти ѹ͗бѡ, ꙗ͗ко добро• не вѣровати же себѣ ꙗ͗ко ѹже и͗ добрѣ творимъ тѫ̏• и͗ ꙗ͗коже праведно длъжна ѥⷭ бьіти• нѫ̀ длъжни есмьі ѹ͗бѡ творити силоѫ нашеѫ• пакьі же възвѣстити и͗ како творѣхомъ• и͗ навьікнѫти и͗ аще добрѣ тѫ̏ сьтворихѡмъ• и͗ по сихъ, ни тако бес пеѣли бьіти• нѫ̏ пожⷣати и͗ бжіи сѫдъ• ꙗ͗коже стьіи ѡ͗нъ авꙿва а͗гаѳѡнъ• є͗гда въпрошенъ бьіⷭ и͗ тьі ли бои͗ши сѧ ѿе, ѿвѣщавааше• ꙗко ѹ͗бѡ азъ,

233а

силоѫ моеѫ̏ сьтвориⷯ сьхранити заповѣди• не вѣм же а͗ще годѣ бьіⷭ дѣло мое бѹ• и͗нъ бо єсть сѫⷣ бжіи и͗ и́нъ лвьскьі• бъ да покрьі́еть на́съ ѿ бѣдъ ѹ͗поваѫ́щихъ на сѧ: и͗ споⷣбить дръжати пѫ́ть ѡ͗цъ нашихъ• а͗минъ

ѡ͗ тоⷨ е͗же не сѫдити и͗скрьнемⷹ• слоⷡ• и҃•

А͗ще бихомъ поми́нали братие моа словеса стхъ ста́рецъ• а͗щє бихомъ поѹ͗ѣли сѧ въ нихъ присно, не бихѡмъ ꙋдо́бъ лѣнили сѧ ѡ͗ себѣ• а͗ще бѡ ꙗ͗кожє рѣшѫ ѡ͗ни• не нерадили ѡ͗ мальіхъ и͗ мнѧщем сѧ намъ бьі́ти ниьсожє, не бихѡмъ въпадали въ велика и͗ тѧшѣи͗шаа• при́сно глѧ вамъ• ꙗ͗ко ѿ си́хъ тенкьіхъ• ѿ е͗же глати• то́ бѡ е͗сть се̏• то єсть ѡ͗но͑, бьіваеть злъ ѡ͗бьі́ѣи дши• и͗ наинає͗тъ и͗ ѡ великьіⷯ нерадити• видѣ ли кьі́и тѧжꙿкъ грѣхъ єсть є͗же сѫдити ближнемѹ; то́ бѡ ѥⷭ сего тѧ́жѣє• то́ бѡ тако нена́видитъ бъ и͗ ѿвращаєт сѧ• ꙗ͗коже и͗ ѻ́ци рѣшѫ• ꙗ͗ко нитоже ѥⷭ горше е͗же ѡ͗сѫ́жⷣати• и ѡбае, ѿ си́хъ васнь хѹдьіхъ, приходитъ ктѡ въ таковоє велико зло̀• ѿ еже приемати ѹбѡ малъ зазоръ на ближнѣго• и͗ ѿ єже глати• то бо є͗сть аще рекѫ и͗ азъ сиє є͗дино словѡ• то͑ є͗сть а͗ще вижⷣѫ камѡ идетъ си́и братъ• и͗ли ѡ͗ного странꙿника и͗стѧѕати, наинаеть ѹ͗мъ ѡ͗ставлѣти своѫ грѣхьі• и͗ искати ближнѣгѻ• и͗ проее ѿ се́го бьіває͗ть, є͗же ѡ͗сѫжⷣати• е͗же клеветати• є͗же ѹ͗карѣти• ѿ сего и͗ въ та̏ ꙗ͗же ѡ͗сѫжⷣаєть кто въ-

233б

падати• ѿ то́го бо е͗же не пещи сѧ ѡ͗ своиⷯ зльіⷬ́хъ, нѝ плакати ꙗ͗коже рекошѫ ѻци своего мртвца̏, не можеть въ то любѡ ѿнѫдъ себе и͗справити• нѫ̀ въсегда искрънѣго дѣло възимае͗ть• и͗ нито́же тако прогнѣває͗ть ба• нитоже бо тако ѡ͗бнажаєтъ лвка и͗ приводить въ ѡ͗ставлєние, ꙗ͗коже е͗же клеветати• и͗ли ѡ͗сѫжⷣати, и͗ли ѹкарѣти ближнѣго• и͗но бѡ є͗сть еже клеветати• и͗ и́но еже ѡ͗сѫжⷣати• и͗ дрѹго є͗же ѹ͗карѣти• є͗же ѡ͗клеветати є͗сть, е͗же рещи на когѻ ꙗ͗ко слъга ѡнсица• и͗ли ꙗ͗ко разъгнѣва сѧ• и͗ли ꙗко сьблѫди• и͗ли ꙗко то таково• се бѡ ѡ͗клевета є͗гѻ• непщевавъ гла на нъ• гла страстно сьгрѣшение є͗го• а еже ѡ͗сѫжⷣати є͗сть, е͗же рещи• ꙗ͗ко ѡнсица лъжъ єсть• гнѣвливъ єⷭ• блѫⷣникъ єсть• сѐ бѡ ѻ͗сѫди самое сѫ́щꙿство дшѫ его• и͗ ѡ͗стави ѿнѫдъ все житие є͗го глѧ• ꙗ͗ко таковъ є͗сть• и͗ ѡ͗сѫди его ꙗ͗ко такова• и͗ є͗сть тѧжка вещь• и͗но бѡ̏ є͗сть є͗же рещи ꙗ͗ко разгнѣва сѧ• и͗ ино є͗же рещи ꙗ͗ко гнѣвливъ є͗сть• и ѿринѫти ꙗ͗коже рѣхъ всѧ жизнь є͗го• и͗ толико есть тѧжкѡ е͗же ѡсѫжⷣати пае всѣкого грѣха, ꙗ͗коже самомѹ хⷭѹ глати• лицемѣре• и͗зми пръвѣє бръвно и͗зъ оесе твоє͗го• и͗ тогда прозриши и͗зѧти сѫе́ць и͗з оесе брата твоего• и͗ приложи грѣхъ ꙋбѡ ближнѣго къ сѫꙿцѹ• а͗ еже ѡ͗сѫжⷣати, къ бръвнѹ• толꙿма люто е͗сть є͗же ѡ͗сѫжⷣати, ѿнѫдъ пае въсѣкогѡ грѣха• и͗ ѡнъ ѹбѡ фа-

234а

рисеи млѧ сѧ и͗ блгоⷣрѧ ба за и͗справле́ниа своа͑, нѐ сльга• нѫ и͗стинѫ глааше• и͗ не за се̏ ѡ͗сѫ́ди сѧ• длъжни бо є͗смьі блⷣгорити ба• ѡ͗ немже а͗ще сподобим сѧ то любѡ блго сьтворити, ꙗ͗ко томѹ поспѣшъствѡвавшѹ и͗ помо́гшѹ намъ• за сие ꙗкоже рⷯѣ не ѡ͗сѫ́дї сѧ• нѝ ꙗ͗ко ре́е нѣ́смъ ꙗ͗ко про́їи лвци• нѫ̏ ꙗ͗кѡ ѡ͗бращ сѧ къ мьіта́рю, ре́е• нѝ ꙗ͗коже мьітаръ съ̋ тогда ѡ͗тѧки сѧ• ѡ͗сѫди бо̀ то̏ самое ли́це тѡ̏ самое сѫ́щьствѡ дшѫ є͗го• и͗ просто ре́щи, вꙿсе житїє єго• и͗ сего ради сꙿниде мьіта́рь ѡ͗правданъ пае ѡ͗но́гѡ•  Нито́же бѡ̏ тѧжѣє• нито͑же лютѣи͗ше ꙗ͗коже множи́цеѫ глѧ, є͗же ѡ͗сѫжⷣати• и͗ли ꙋниижити ближнѣго• по́то же пае не себе ѡ͗сѫжⷣає͗мъ, и͗ злаа наша ꙗ͗же и͗звѣстно вѣмьі, и͗ ѡ͑ ни́хже хо́щемъ слово дати бви• то͑ въсхьі́щае͗мъ сѫдъ бжіи• то͑ хо́щемъ ѿ сьзданиа є͗го• нѐ дльжни ли єсмьі трепетати сльі́шѫще, то͑ прилѹи сѧ вели́комѹ ѡ͗номѹ ста́рцѹ• сльі́шавшомѹ ѡ͗ нѣкоє͗мъ братѣ въпадшимъ въ блѫⷣ• и͗ рєкшомꙋ ѡ͗ злѣ сьтворилъ єсть; не вѣсте ли кое ѹ͗жасно глеть ѡ͗ немъ въ ѻ͗те́ницѣ; ꙗ͗ко принесе стьіи а͗гглъ дшѫ сьгрѣшившаго къ немꙋ• и͗ гла емѹ• ви́жⷣъ єгоже ѡ͗сѫдилъ еси ꙋспе• где ѹбѡ повелѣваеши въложити є͗го• въ цртⷭвие ли и͗ли въ мѫкѫ• є͗сть ли сеѫ тѧготьі то любѡ страшнѣе, то и͗но є͗сть слово а͗гглѹ къ ста́рцꙋ• развѣ се̏• понеже тьі єси сѫдїа праведньімъ и͗ грѣшньімъ•

234б

ръци то повелѣває͗ши ѡ͗ смѣренѣи дши се́и• помилѹе́ши ли є͗ѫ̀, и͗ли мѫиши є͗ѫ̏• ꙗ͗кожѐ стомѹ ѡ͗номѹ ста́рцѹ прѣѹ͗дивившѹ сѧ, прѣбьіти про́еє врѣмѧ своє• съ стенанїемъ• съ слъзами• съ прѣмногьіми болѣзньми мо́лѧ сѧ бѹ про́стити є͗мѹ• ѡ͗ грѣсѣ ѡ͗номъ• и͗ сиа́ повънегда пасти е͗мѹ на ли́ци на ногѹ стго а͗ггла и͗ приѫти про́щенїє• е͗же бѡ ре́щи агглꙋ• сѐ показа тебѣ бъ то єсть тѧгота ѡ͗сѫжⷣанїа• да не к томѹ сътвориши ве́щь сиѫ̏, про́стившаго бѣше• и͗ ѡбае, к то́мѹ не въсхо́тѣ ѿнѫ́дъ ѹ͗тѣшити сѧ дша ста́рцѹ ѿ пла́ѣ ѡ͗но́го, донелѣже ѹ͗мрѣть• то͑ ꙋбѡ хо́щемь и͗ мьі̏ ѿ искрънѣго• то хощемъ ѿ тѹжⷣѫѫ тѧготѫ• имамьі ли ѡ͗ емꙿ пещи сѧ бра́тїе; къ́жⷣѡ себѣ да вънимаеть, и͗ своимъ зльіи́мъ• бѹ є͗диномѹ є͗сть е͗же ѡ͗правдати и͗ ѡ͗сѫжⷣати• вѣдѧщомѹ и͗ ѹ͗строєнїе когожⷣѡ и силѫ• и͗ ѡ͗браще́ниа• и͗ дарованїа• и͗ смѣшениє• и͗ хѫдожьство• и͗ сѫ́дѧщѹ противѫ симъ комꙋжⷣѡ, ꙗ͗коже самъ вѣ́сть Инако бѡ сѫдитъ бъ є͗пⷭкопѹ, и͗ инако кнѧ́ѕѹ• и͗нако сѫдитъ и͗гѹ́менѹ, и͗ инако ѹ͗еникѹ• и͗нако ста́рцѹ• и͗ и́нако юно́ши• и͗накѡ недѫжнѹ, и͗ инако здра́вꙋ• и͗ кто͑ можеть сиѫ сѫ́дбьі вѣдѣти• тъиѫ ть́ единъ сьтво́ривьіи въсѣхь, и͗ вѣдьіи въсѣ:

По́мнѧ ѹ͗сльішавъ• ꙗ͗ко нѣкогда бьіⷭ ве́щь си́цева• кора́бль лвкьі продаваѫ прии́де въ граⷣ нѣ́кьі•

235а

бѣ́ше же въ градѣ то́мъ, е͗дина двца ста, ѕѣ́ло вънимаѫ͗щи себѣ• сиа͗ сльі́шавши ꙗ͗ко прии͗де корабль ѡнъ, възрадова сѧ• желааше кѹ́пити себѣ ѡ͗троковицѫ единѫ малѫ ꙃѣло• помьішлѣаше бѡ• ꙗ͗ко прїимѫ и͗ въспитаѫ ꙗ͗коже хо́щѫ• да нито͑же ѹ͗вѣстъ ѿ злобьі мира се́гѻ• и͗ пославши, призва кръмника кораблѣ ѡ͗но́го• и͗ ѡ͗брѣте его и͗мѧща двѣ ѡ͗троковици ꙃѣло ма́лѣ• ихже свѻиствнѣ желааше двца ѡ͗на̏• и͗ абїе ʹ̇ сь радостиѫ ʹ̇ пода́стъ цѣнѫ• и͗ възѧть є͗динѫ ѡ͗троковицѫ кꙿ себѣ• ꙗ͗ко ѹбѡ съниде кръмникъ ѿ мѣста и͗деже бѣ стаа ѡ͗на̏, тъиѫ поиде• и͗ срѣте его е͗дина блѫⷣница въсѣьскьі непотрѣбна• и͗ видѣ дрѹ́гѫѫ ѡ͗тро́ковицѫ съ нимъ• и͗ въжⷣелѣ възѧти є͗ѫ̏• и͗ сьгласи сѧ и͗ подасть цѣнѫ• и͗ ѡ͗ти́де имѧщи е͗ѫ̀• ви́жⷣь таи͗нѫ бжиѫ• ви́жⷣь сѫдъ• кто можеть дати ѡ͗ се́мъ слово• възѧ́тъ ꙋбѡ стаа два малⷹѫ ѡ͗нѫ• и͗ въспита е͗ѫ̀ въ страсѣ бжіи• наказаѫщи е͗ѫ̏, на всѣко блгѡ• ѹ͗ѧщи тѫ̏, всѣкомѹ и͗ноьско́мѹ ѹ͗строє͗нию• и͗ всѣкомѹ просто блгоѧханїю стхь заповѣдеи бжиихъ• възе́мши же и́ блѫⷣница ѡ͗каа͗ннѫѫ ѡ͗нѫ, сьтво́ри є͗ѫ̀ ѡ͗рѫ́дие диа͗волꙋ. то͑ ѹ͗бѡ иномѹ и͗мѣше гнѣвъ ѡ͗нъ наѹити е͗ѫ̏, тъиѧ погьібѣли дшѫ е͗ѫ• ʹ̇ то ꙋбѡ можеⷨ рещи ʹ̇ ѡ͗ страшнѣи сѫдбѣ се́и, ѡ͗бѣ малѣ бѣстѣ• ʹ̇ ѡбѣ проданѣ бьістѣ, ʹ̇ ни вѣдѧщи камо и͗детѣ• ѡ͗брѣте сѧ є͗дина въ рѫцѣ бжии• и͗ дрѹгаа въпаде въ рѫцѣ дїаволѹ• ꙋбѡ мощно ли естъ ре-

235б

щи, ꙗ͗ко є͗же и͗стѧжетъ бъ ѿ сеѫ̏, и͗стѧжеть и͗ ѿ дрꙋгѫѧ; како въмѣстно є͗сть• ѹбѡ а͗ще ѡ͗бѣ въпа́детѣ въ блѫдъ• и͗ли въ ино паденїе мо́щно ли естъ ре́щи ꙗ͗ко тъжⷣе сѫ́дъ и͗матѣ ѡ͗бѣ, а͗ще и͗ тожⷣе съгрѣшенїе сълѹит сѧ ѡ͗бѣма; како естъ мо́щно

Сиа̏ навьіе ѡ͗ сѫдѣ• навьіе ѡ͗ цртⷭви бжїи• днь и͗ но́щь въ словесеⷯ бжїихъ прѣбьівааше• ѡ͗на̀ ѡ͗каанаа, николиже ви́дѣ и͗ли сльіша блго• нѫ съпроти́вноє• въсѣ скврьⷩаа• въсѣ дїа́волскаа• и͗ како въмѣстно єсть истѧꙃати сѧ ѡ͗бѣма тъжⷣе ѡ͗пасенїе• тѣмже ѹ͗бѡ, ни мо́жеть лвкъ вѣдѣти сѫ́дбьі бжиѫ• нѫ̀ ть̋ є͗ди́нъ е͗сть разѹмѣваѫи въсѣ• и͗ могьіи комѹжⷣѡ сѫдити, ꙗ͗коже самъ є͗динъ вѣстъ• По и͗стинѣ сьлѹѣє͗т сѧ ꙗ͗ко тво́ритъ братъ вещь нѣкѫѫ въ простотѣ• и͗мат же е͗динѫ вещь, ꙗ͗ко ѹ͗годна є͗сть бѹ па́е всего живота твоє͗го• и͗ тьі̏ сѣдиши ѡ͗сѫжⷣаѫ є͗го• и͗ томѧ дшѫ своѫ• а͗ще ли же и͗ прилѹит сѧ є͗мѹ прѣвратити сѧ, ѿкѫдѹ вѣси колико подвиꙃа сѧ• и͗ колико пролиа кръвь своѫ прѣжⷣе сьгрѣшениа• и͗ ѿнѫⷣ ѡ͗брѣтает сѧ сьгрѣшение͗ є͗гѻ, ꙗ͗коже ѡ͗правⷣанїє ѿ ба• ви́дит бѡ бъ трѹⷣ є͗го и͗ скрьбь ѧже и͗мѣше ꙗ͗коже рѣхъ прѣжⷣе сьгрѣше́нїа, и͗ милꙋєть є͗го• тьі же ѡсѫжⷣаеши е͗го, и͗ погѹблѣєши дшѫ своѧ• ѿкѫдѹ вѣси͑• и͗ коликьі слъзьі пролиа прⷣѣ бмъ ѡ͗ се́мь• и͗ тьі грⷯѣ ѹ͗бѡ видѣлъ еси• покааниє же не вѣси• и͗ е͗сть є͗гда не ть-

236а

кмо ѡ͗сѫжⷣаємь, нѫ̏ и ѹка́рѣе͗мь• ино бо̀ є͗сть ꙗ͗коже рѣхъ є͗же ѡ͗сѫжⷣати• и͗ и́но е͗же ѹ͗карѣти• ѹ͗коризна ѥⷭ, ꙗ͗ко не тъкмо ѡ͗сѫжⷣаеть кто, нѫ̀ и͗ ѹ͗карѣеть• є͗же е͗сть гнѫшает сѧ и͗скрънѣго• ѿвращає͗т сѧ егѻ, ꙗ͗коже ѿ мръзости нѣ́кьіѫ• и͗ є́сть сие гѻ́рше ѡ͗сѫжⷣанїа и͗ пагѹбнѣє мно́гѡ• хо́тѧщии͗ же сптⷭи сѧ, не вънимаѫтъ недостаткѹ бли́жнѣго• нѫ̏ свои͗мъ въсе́гда͑, и͗ прⷣѣѹспѣваѫтъ• ꙗ͗кже бѣ ѡнъ видѣвьіи брата своє͗гѡ сьгрѣ́шꙿша• и͗ въздъхнѫвъ и͗ ре́кь• го́ре мнѣ• ꙗ͗ко днⷭе ть̋ си́це, и͗ а́зъ ѹ͗трѣ• видиши ли ѹ͗твръжⷣениє• видиши ли ѹготовленїє дшѫ; како ѡ͗брѣте абїе бѣжати, е͗же не ѡ͗сѫжⷣати брата своє͗го; за е͗же ѹ́бѡ рещи ꙗ͗ко всѣко и͗ а́зъ ѹ͗трѣ, дасть себѣ страⷯ и͗ попеенїє• ѡ͗ ни́хже хотѣаше васнь сьгрѣшити• и͗ тако и͗збѣжа еже ѡ͗сѫдити бли́жнѣго• и͗ недоволенъ бьіⷭ да́же дѻ се́го, нѫ̀ и͗ себе положи под ни́мъ глѧ• ꙗ͗ко сь́и ѹбѡ всѣко пока́є͗тꙿ сѧ ѡ͗ грѣсѣ своемь• аз же, нє всѣко пока́ѫ сѧ• не всѣко достигнѫ• не вꙿсѣко възмогѫ покаати сѧ• видиши ли бжтⷭвньі дшѫ просвѣщенїє; ꙗ͗ко не́ тъкмѡ възможе ѹ͗бѣжати е͗же нє ѡ͗сѫдити ближнѣгѻ, нѫ и самꙿ сѧ въдасть под нимъ• и͗ мьі̏ ѡкаа͗ннии, бєзъ въстѧгновениа ѡ͗сѫжⷣає͗мъ• гнѹ́шаем сѧ• ѹкарѣемъ, е͗же а͗ще то͑ любо видимъ• и͗ли ѹ͗сльішимъ• и͗ли ѹмьіслимъ го́ршее• ни по́нѣ

236б

до свое͗ѫ̀ пакости стои͗мъ• нѫ̀ срѣтае͗мъ и͗ного брата• и абїє глемь ємѹ• еде то, и͗ е́де то бьіⷭ• и͗ па́костимъ и͗ ѡ͗но́мѹ• вълагаѫще въ срⷣце є͗го грѣхьі• и͗ не бои͗м сѧ рекшаго• го́ре напаѫщомⷹ ближнѣго своего пїтиа мѫтна• нѫ̀ творимъ дѣло бѣсо́вско и͗ нерадимь• то бѡ и͗но имать творити бѣсꙿ• развѣ сьмѫщати и͗ врѣдити• и͗ ѡбрѣтаем сѧ помагаѫще бѣсомъ, въ погьібѣль своѫ и͗ искръ́нѣго• врѣдѧи͗ бѡ дшѫ, бѣсѡмъ помагае͗ть• ꙗ͗коже и͗ по́лꙃѹѫи, помагае͗ть ʹ̇ стьімъ ʹ̇ аггломъ• ѿкѫдѹ же страждемъ сиа̏• развѣ ѿ е͗же не и͗мѣти намъ любве• а꙼ще бѡ и͗мѣли бьіхомъ любꙿве съ милованиемъ и͗ болѣзни́ѫ, не бихомъ ѹ͗бѡ съматрѣли недостатꙿкьі ближнѣго• ꙗ͗коже глетꙿ• ꙗ͗ко любьі покрьівае͗ть множьство грѣховъ• и͗ пакьі̏• любьі, не помьішлѣе͗ть зла• въсѣ покрьівае͗ть• и͗ про́аа• и͗ мьі ѹ͗бѡ ꙗ͗коже рѣхъ• а͗ще бихомъ и͗мѣли любовь, самаа любьі покрьівали би кѫѧжⷣо ве́щь• ꙗ͗коже и͗ стїи ви́дѧще недостаткьі лкомъ• е͗да бѡ слѣпи сѫть стїи; нѫ не видѧть съгрѣшенїа• кто же и͗ ненави́дить тако грѣхьі• ꙗ͗коже стїи• нѫ ѡ͗бае, не ненави́дѧтъ съгрѣшаѫщаго• ни ѡ͗сѫжⷣаѫтъ• ни ѿвращаѫт сѧ• нѫ сьпострадѹѫть• наказѹѫть• ѹтѣшаѫть• цѣлѧть ꙗ͗коже ѹдъ немощенъ• вꙿсѣ творѧть да бишѫ сплⷭи е͗го• ꙗ͗коже рьібаре• є͗гда въмѣтаѫть ѧ͗дицѫ въ море и͗ имѫтъ ве-

237а

ликѫ рьі́бѫ• и͗ поразѹмѣѫ͗ть ꙗ͗ко смѫщае́т сѧ и͗ би́е͗т сѧ• не а͗біе напрасно влѣкѫть ѫ̏• зане̏ прѣрьіваетꙿ сѧ врьвь и͗ до конца погѹбѧть ѧ̏• нѫ по́даваѫть єи въгодно връвь• и͗ ѡ͗ставлѣѫть єѧ и͗ти ꙗможе хо́щеть• и͗ егда͑ ꙋвѣ́дѧть ꙗ͗ко и͗знеможе и͗ прѣста ѿ стръмлениа свое͗го, тогда наинаѫть пакьі по малѹ влѣщи є͗ѫ̀• тако и͗ стии, дльготръпѣнїе͗мъ и͗ любовиѫ; привлаѧть бра́та• а не ѿвращаѫ͗т сѧ ѿ негѻ• ни гнѫ̀шаѫт сѧ є͗гѻ• нѫ̀ ꙗ͗коже мти а͗ще и͗матъ сна не́лѣпа• не гнѫшае͗т сѧ є͗го нѝ ѿвращае͗т сѧ• нѫ̏ и͗ любезно ѹ͗крашаеть є͗го• и͗ аще то́ любо тво́риⷮ, за ѹтѣшенїе є͗го творить, си́це и͗ стии присно покрьіваѫть• ѹ͗краша́ѫть• въсприемлѧть• да и͗ сьгрѣшаѫщаго по врѣмени и͗спра́вѧть• ниже и͗ного ѡ͗ставлѣѫть врѣдити сѧ ѿ не́го• да и́ ти̏ болꙿше прⷣѣѹ͗спѣѫть въ любо́вь хвⷭѫ• то сьтвори стьіи а͗ммѡ͑на, є͗гда приидошѫ братиа ѡ͗на̀ сьмѫщени и͑ глашѫ е͗мѹ• прїиди вижⷣь ѡ͗е• ꙗ͗ко жена е͗сть въ келии ѡ͗нсицѫ брата• ѡ колико млсрдие показа• коликѫ любовь и͗мѣше стаа дша ѡ͗на̏• разѹмѣвꙿ бо ꙗ͗ко скрьі братъ женѫ поⷣ де́лвѫ; ше́дь сѣде връхѹ е́ѫ• и͗ рее и͗мъ пои͗скати въ всѧ келїѧ• и͗ ꙗкоже не ѡ͗брѣтошѫ, гла и͗мъ• бъ да ѿпѹстить вамъ• и͗ тако посрами и͗хъ• и͗ поможе и͗ тѣ́мъ, да не вѣрѹѫть ꙋдобь на искрънѣго• и͗ ѡ͗ного же ѹ͗цѣло-

237б

мѫдри• не тькмо покрьіⷡ по бꙃѣ, нѫ̀ и͗справивъ єго ꙗ͗ко ѡ͗брѣте врѣмѧ поⷣбно• ꙗ͗ко бо̏ тъкмо ѹ͗дръжа рѫкѫ є͗го егда и͗згна въсѧ• и͗ рее емѹ ꙗ͗ко въни́маи себѣ брате• абїе ѹмо́лень бьіⷭ и͗ ѹмили сѧ братъ• а͗бие дѣ́иствова въ дши є͗го, лвколюбие и͗ милованїе ста́рца• и͗ мьі ѹ͗бо стѧжимъ любо́вь• стѧжимь блгоѧтробїе къ искрьнемѹ• да сьхраним сѧ ѿ лютьі́ѫ клеветьі• и͗ еже ѡ͗сѫжⷣати и͗ли ѹ͗карѣти кого• пома́гаи͗мъ дрѹгъ дрѹгꙋ ꙗ͗коже своимъ ꙋдо́мъ• кто имѣѫ ꙗзвѫ на рѫцѣ свѻєи или на ноѕѣ͑• и͗ли на е͗диномъ ѿ проиихъ ѹдъ єго• гнѫ́шает сѧ себе• и͗ли ѿсѣцѹетъ ѹдъ свои а͗ще и сьтворитъ гно́и• а͗ не́ пае ѡ͗и́щаетъ• ѡ͗мьі́ваеть• полагаеть пластьірѧ• ѡ͗бѧзѹеть• кропи́тъ водоѫ ѡ͗сщенꙿноѫ• молитвѫ дѣє͗ть• молитъ стьіѫ помолити сѧ ѡ͗ не́мь• ꙗ͗коже глааше а͗вва̀ зосима• и͗ просто не ѡ͗ставлѣеть• не ѿвращает сѧ своє͗го ꙋда ни смрада е͗го• нѫ всѣ творить, да и͗сцѣлѣеть, сице длъжни е͗смьі и͗ мьі̏ сьпостраⷣти дрѹгъ дрѹгѹ• въсприемати сѧ самѣми• и͗нѣми силнѣи͗шими• и͗ всѣ ѹ͗мьішлѣти и͗ творити, въ еже помагати себѣ и͗ дрѹгъ дрѹгꙋ• ѹди бѡ е͗смьі дрѹ́гъ дрѹгꙋ ꙗ͗коже глеть а͗плⷭъ• а͗ще бѡ въси е͗дино тѣло е͗смьі, нѫ по е͗диномѹ дрѹгъ дрѹ́гѹ ѹди• то͑ мнит сѧ вамъ бьіти ѡ͗пщаа житиа• не мнѧт ли сѧ вамъ бьіти е͗дино тѣло и͗ ꙋди дрѹгъ дрѹгѹ• наставлѣѫ́щеи ѹ͗-

238а

бо, сѫ́ть глава̀• а͗ вънимаѫще и͗ испра́влѣѫще, сѫ́тъ ѻи• и͗ и͗же словомъ полꙃꙋѫщеи, сѫ́ть ѹ͗ста͑• ѹши же сѫ́тъ, послѹшаѫщии• рѫцѣ сѫ́ть, дѣлаѫ́щеи, но́ꙃѣ сѫть, посилаеми и͗ и́мѧщеи͗ слѹженїа• Глава еси, и͗ на́ставлѣи• ѻ͗ко ли е͗си, вънємли• сьмотри• ѹ͗ста ли е͗си, гли• по́лꙃѹи• ѹ͗хо ли е͗си, послѹшаи• рѫка ли е͗си, дѣлаи• нога ли є͗си, слꙋжи• къ́жⷣѡ да слѹжить въ тѣлѣ, противѫ сїлѣ своеи• и͗ поспѣшаи͗те прісно помагати дрѹгъ дрѹгѹ• и͗ли ѹ͗ениемь и͗ дати слово бжие въ срⷣце братѹ, и͗ли ѹ͗тѣше́нїєⷨ въ врѣмѧ скръби• и͗лѝ да́ти рѫкѫ въ дѣлѣ и͗ помощи• къжⷣѡ просто ꙗ͗коже рекѡⷯ противѫ силѣ своєи, потьщите сѧ сье͗динити сѧ дрѹ́гъ дрѹгѹ• є͗лико бѡ сьединѣвает сѧ кто и͗скрънемѹ, толико съє́динѣває͗т сѧ бви• И рекѫ вамь повѣсть ѿ ѻ͗цъ, да познаете сі́лѫ словѹ• помьісли ми крѫгъ бьіти на земли• ꙗ͗коже нарьтанїе нѣкако ѡ͗бло, ѿ прѣхожⷣениа и͗ ѡ͗сте́нъ• положамъ ꙋбѡ ѹмъ нашъ въ глемое• Си̏и крѫгъ разѹмѣите ми бьіти миръ• самое͗ же є͗же посрѣдѣ крѫга, ба• стьꙃѧ же ѧ͗жє ѿ крѫга и͗до́щѫѧ до срѣдьі, пѫтїє• си́рѣь, житиа лвьскаа• по є͗лико ѹбѡ въходѧть стии къ срѣдѣ, желаѫще прїближити сѧ бꙃѣ• по равенъствѹ въхода, близъ бьіваѫть и͗ ба и дрѹгъ дрѹгꙋ• и͗ елико приближаѫт сѧ дрѹ́гꙿ дрѹгѹ• приближаѫ́т сѧ бви• такожⷣе разѹ-

238б

мѣи͗те и ѿлѫенїє• е͗гда бо ѿставѧть се́бе ѿ ба• и͗ възвратѧт сѧ на вънѣшнаа, ꙗвѣ е͗сть ꙗко и͗сходѧть и͗ ѹдалѣѫтъ се́бе, и͗ ѿ ба и͗ ѿ дрѹ́говъ• и͗ є́лико ѹ͗далѣѫт сѧ дрѹ́гъ ѿ дрѹга, то́лико ѹ͗далѣѫт сѧ и͗ ѿ ба• се̏ таково ѥⷭ єстьство любви• по є͗лико ѹ͗бѡ є͗смьі̏ вънѣ и͗ не любимь ба, по толикѹ и͗мамьі ѿстоа͗ніє къжⷣѡ къ и͗скрънемѹ• а͗ще ли же възлюбимъ ба, єлико приближае͗м сѧ къ бѹ любовиѧ иже къ немѹ, толико сье͗динѣває͗м сѧ любовиѫ къ ближнемѹ• и͗ е́лико сьєдинѣваем сѧ сь искрънимъ, то́лико є͗диним сѧ бꙃѣ• бъ да споⷣбитъ нась послѹ́шати полезнаа͗ намъ и͗ творити ꙗ̏• є͗лико бѡ а͗ще попее́мꙿ сѧ и͗ потъщимъ дѣи͗ствовати ꙗ͗же сльішимъ, то́лико и бъ просвѣщае́ть при́сно наⷭ• и͗ ѹ͗ить во́ли свое͗и

тогожⷣе еже ѹ͗карѣти себе а͗ не ближнѣго

Възьіщѣмь бра́тїе• ѿкѫ́дѹ когда ѹбѡ ѹ͗сльішитъ кто гль скръбенъ• и͗ прѣнесеть є͗го безъ сѫмѫщениа, ꙗ͗коже ни сльішавъ ѿнѫ́дъ• когда же ѹ͗сльішить, и͗ абіе смѫщает сѧ• то бѣше вина таковомⷹ разлииѹ• ѹ͗бо и е͗динѫ ли и͗маⷮ винѫ вещь си̏и, и͗ли и͗ многьі• а͗зъ вижⷣѫ ꙗ͗ко многьі ѹбѡ иматъ виньі• є͗дина же е͗сть ражⷣаѫщиⷶ єлика а͗ще рееть кто͑, всѧ͑ про́ѧѫ виньі̏• и͗ глѧ како• пръвѣе ѹ͗бѡ прилѹѣєт сѧ комѹ ѡ͗брѣсти сѧ ѿ млтвьі• и͗ли ѿ добра сѣдениа• и͗ ѡ͗брѣтаєт сѧ ꙗ͗коже би рекль кто въ добрѣ ѹ͗строе́ни•

239а

и͗ но́сить брата свое͗го и͗ прѣхо́дить бе-сꙿмѫщениа• пакьі приклюѣе͗т сѧ ꙗ͗ко ѡ͗брѣтает сѧ кто• и͗мѣѫ пристрастие къ комѹ• и͗ сего ради беспеѣлно носи́тъ, ꙗже ѿ него наносимаа то́мѹ• и͗ е́стъ пакьі̏, ꙗ͗ко прѣѡ͗бидить кто хо́тѧщаго єго ѡ͗скръбити• и͗ ꙗ͑ко ѡ͗хѹ́жⷣаѫ ꙗже ѿ него• и͗ ниже вънимаѫ є͗мѹ ꙗ͗ко лвкѹ• ни тво́рѧ є͗мѹ слова• ѡ͗ и́же ѿ него глемьіхь и͗ли бьівае͗мьіхъ• и͗ рекѫ вамъ таково да юⷣте сѧ• Бѣ нѣкьіи бра́тъ въ ѡпщемъ жити прѣжⷣе ѡ͗ше́ствиа мое͗го є͗же ѿтѫ́дѹ• и͗ зрⷯѣ то́го николи́же сьмѫщае͗ма, ни скръбѧща къ комѹ• и͗ па́е же ꙗ͗ко разлино видѣ̀хъ многьі ѿ братиѧ досажⷣаѫщѫ и͗ потѧꙃаѫ͗щѫ то́го• си́це же тръпѣше ю͗но́ша ѡнъ ꙗже ѿ кого́ждо ихъ, ꙗ͗коже никомѹже ѿнѫдъ сꙿмѫщаѫщѹ є͗го́• а͗зъ ꙋ͗бѡ южⷣаах сѧ при́сно; безмѣрномѹ незлобию его• и͗ желаахъ ѹвѣдѣти, ѿкѫдѹ стѧжа добродѣтѣль сиѫ̏• и͗ поѧхъ є͗го є͗диноѫ ѡ͗со́бъ• и͗ поклоних сѧ є͗мѹ, молѧ е͗го ре́щи ми которьі присно по́мьіслъ и͗матъ въ срⷣци свое͗мь• и͗ли досажⷣає͗мъ• и͗ли кое любо наноше́нїе стражⷣѫ ѿ кого• ꙗ͗ко таково показѹє͗ть дльготръпѣние͗• ѻн же ѿвѣща мъ́жѫ сь безпоболѣниемъ и͗ гла ми• нѫ̏ аз ли и͗мамъ вънимати недоста́ткѡмъ сиⷯ; и͗ли приемати ꙗже ѿ нихъ ꙗ͗коже ѿ лвкъ• красни ѱї сѫ̏ть• сльі́шавъ азъ се̏, прѣклонихъ долѹ слѹха моа• и͗ глахъ себѣ• ѡ͗брѣте пѫть братъ

239б

сь̏• и͗ знаменавъ се́бе, ѡ͗тидоⷯ млⷭѧ• да бъ и͗ мене и͗ того покрьіе͑ть• ꙗ͗ко приклюѣє͗т сѧ ꙗ͗коже рѣⷯ, и͗ ѿ прѣѡ́бїдѣниа не сьмѫ́щати сѧ комѹ• сѐ же ꙗ͗влена ѥⷭ пагѹба• а͗ е́же сьмѫщати сѧ комѹ кь братѹ ѡ͗скръблѣѫщѹ є͗го, приклюѣє͗т сѧ• и͗ли ѿ еже не ѡ͗брѣсти сѧ въ ѡ͗но́мъ ѣсѣ въ добрѣ ѹ͗строени• и͗ли ѿ еже и͗мѣти мръзость нѣкѫѫ къ немѹ• сѫ́т же и͗ и́на многа виновна семѹ, ꙗ͗же разлино ре́кошѫ сѧ• а͗ е́же вина̏ всѣкомꙋ сѫмѫщению є͑сть а͗ще сь ѡ͗пасениемъ възьіщеⷨ, є͗же не ѹкарѣти себе• ѿтѫдѹ и͗ма́мьі въсе ськрꙋшение сиє̀• ѿтѫдѹ николиже ѡ͗брѣтаемъ покои• нⷭѣ бѡ юдити сѧ• ꙗ͗ко сльішимъ ѿ всѣхъ стхь не бьі́ти и͗номѹ пѫ́ти, ть́кмо се́мѹ• и͗ видимь ꙗ͗ко ни е͗динъ шествова коли дрѹгьіимъ пѫ́темъ и͗ ѡбрѣте поко́и, и͗ ѣемъ мьі̏ поити, и͗ли всѣко пѫть правъ дръжати, николи́же хотѧще себе ѹ͗карѣти; по и͗стинѣ а͗ще сьтворить лвкъ и тьмьі добродѣтѣлеи• не ѹдръжитꙿ же пѫ́ть си̏и, не прѣстанеть когда ѡ͗скръблѣваѫ и͗ скръбѧ• и͗ погѹблѣѫ всѧ трѹдьі своѫ• коѫ жє радость• которьіи покои не имать и͗же себе ѹкарѣѫи, ꙗ͗може а͗ще пои́деть• ꙗ͗коже рее а͗вꙿва пїминъ• а͗ще то любо прилѹит сѧ є͗мѹ• и͗ли тъщета• и͗ли безьстиє• и͗ли какова любо скрь́бь• прⷣѣваривъ и и͗матъ себе пакости достои́на и͗ нїколиже смѫщае͗т сѧ• є͗сть ли сего нѣто безъ-

240а

пеѣлнѣи͗ше; нѫ̀ реⷱть кто͑• да аще ѡ͗скръблѣває͗т мѧ бра́ть• и͗ истѧжѫ себє• и͗ ѡ͗брѧщѫ ꙗ͗ко не дахъ е͗мѹ никое когда непщева́нїє, како могѫ ѹ͗карѣти се́бе• по и͗стинѣ а͗ще истѧжетъ кто͑ себе страхомъ бжиемь, ѡ͗брѣтаеть ꙗ͗ко всѣко даⷭ винѫ̏ кь страсти• єсть є͗гда дрѹгоици нѣкогда ѡ͗скръби е͗го• и͑ли и͗ного брата ѡ͗пєѣли, и͗ дльжен бѣ за сие постраⷣти• и͗ли множицеѫ и͗ за инъ грѣхъ• зане а͗ще ꙗ͗коже рѣхомъ сь страхомъ бжиємь и͗стѧжеть кто͑ себе• и͗ ѡ͗сѧжєть своѫ сь́вѣсть ѡ͗па́сно, ѡ͗брѣтаеть себе въсѣко пови́нꙿна• пакьі̏ єсть ꙗ͗ко видить кто͑ себе, ꙗ͗ко сь мирѡмъ и́ безмльвиемъ сѣдѧща• и͗ е͑гда рее́ть ємѹ братъ• глъ ѡ͗скръблѣваѫ є͗го, смѫщає͗т сѧ• и͗ ꙗ͑ко ѿ сего мнитъ по правдѣ скръбѣти на нь глѧ• ꙗ͗ко а͗ще не би приишлъ и͗ глалꙿ ми и͗ смѫ́тил мѧ, не бихъ сьгрѣшилъ• и͗ се̏ прѣльсть є͗сть• и͗ се̏ примьіслие є͗сть• є͗да бѡ рекьіи є͗мѹ гль, въложи въ нь страсть; стра́сть ꙗ͗жє въ немъ, показа є͗го• да аще хощеть покае͗т сѧ ѡ͗ себѣ• таковьіи ꙋбѡ ѹ͗подоби сѧ сїли́гню истѹ• вънѧ́тръ сьгнившѹ• и͗ є͗гда прѣломитъ є͗го ктѡ, тогда видит сѧ неистота є͗го• тако и͗ сь̋ сѣдѣше сь мирѡ́мъ ꙗ͗коже мнѣше• и͗мѣше же вънѧтръ страсть своѫ, и͗ не вѣдѣше• є͗динъ гль рее емѹ братъ є͗го, и͗ изнесе неистотѫ скръвенѫѫ вънѧтръ• а͗ще

240б

ꙋ͗бо хо́щеть помилованъ бьі́ти, да покаетꙿ сѧ• да ѡ͗истит сѧ• прѣѹ͗спѣеть• и͗ да видить ꙗ͗ко пае блгоⷣрити дльжень ѥⷭ брата, ꙗ͗ко повинна бьівша е͗мѹ таковьіѧ полꙃѧ• К томѹ бо не такожⷣе ѡ͗долѣѫть є͗мѹ и͗скѹшениа• нѫ̀ єлико прⷣѣспѣє͗ть, то́лико ѡ͗брѣтаѫт сѧ е͗мѹ лекѣи́ша• є͗лико бо прⷣѣѹ͗спѣвае͗ть дша, бьі́ваетъ крѣпка• и͗ и́мѧщи силѫ но́сити находѧщаа• ꙗ͗коже а͗ще єсть скотъ крѣпо́къ• и͗ ѡ͗брѣменитъ є͗го ктѡ͑ въ брѣмѧ велико, сь покоемь но́сить, а͗ще ли же и͗ приклюит сѧ е͗мѹ прѣтькнѫти сѧ, а͗бїе въстаеть• и ѿнѫⷣ ни нахажⷣаеть ꙗ͗ко прѣтькнѫ сѧ• а͗ще ли же єсть ско́тъ не́мощенъ, то любо а͗ще положиши на нь, стѫ́жае́т си• а͗ще ли же и͗ падеть трѣбѹеть многьі͑ помощи въздвигнѫти є͗го, сице є͗сть и͗ ѡ͗ дши• єлико творитъ грѣхъ, и͗знемагаеть ѿ него• ибѡ грⷯѣ, немощнотворимъ є͗сть• и͗ гнила тво͑рить и͗мѧщаго и͗• проее а͗ще то͗ любо приклюит сѧ, стѫжает си• а͗ще ли же прⷣѣѹ͗спѣеть лвкъ, бьіваѫть є͗мѹ противѫ спѣанию ле́кѣи͗ша ѡ͗на, ꙗ͗же нѣкогда тѧшка бѣхѫ є͗мѹ• ꙗ͗коже, ꙃѣло намъ блготво͑рить• и͗ въ многь покои и͗ ѹ͗спѣхъ приводитъ, є͗же самѣхъ а͗ не и́ного кого ѡ͗ приклюѣѫщих сѧ виновньі и͗мѣти• и͗ пае ꙗ͗ко не въмѣщає͗т сѧ, безъ промьісла бжиа бьіти намъ• тѣмже ѹ͗бѡ, а͗ще и͗ глеть кꙿто• ꙗ͗ко како не могѫ скръбѣти•

241а

а͗ще трѣ́бѹѫ ве́щь и͗ не прие͗млѧ• се̏ бѡ̏ трѣ́бѹѫ тѫ̏ по нѫжⷣи• ни тако и͗матъ слово є͗же ѹ͗корити є͗мѹ кого, и͗ли ѡ͗пеѣлити сѧ на ко́го• нѫ̏ а͗ще по и͗стинѣ трѣ́бѹе͗ть ве́щь ꙗ͗коже глѧ и͗ не приє͗млѧ, дльжень ѥⷭ глати• ꙗ͗ко бъ вѣ́сть мно͑жае ме́не, а͗ще дльженъ єсмь поити• и͗ ть̋ бѫдет ми въ мѣсто се́ѫ вещи• и͗лѝ въ мѣсто сего брашна• Снве і͗илви ꙗ͗дошѫ ма́нꙿнѫ въ пѹстьіни• м҃• лѣ́ть• и͗ еди́нъ ꙋ́бѡ ви́дъ бѣше ма́нꙿна комѹжⷣѡ же бьі́ваа͗ше ꙗ͗коже трѣбѹвааше• трѣбѹѫщомѹ сла́но, бьі́вааше слано• трѣбꙋѫ͑щомѹ сладкѡ, бьі́вааше сладко͑• и͗ комѹжⷣѡ просто тако бьівааше прилино противѫ растворению єго• Сице ѹ͗бѡ а͗ще трѣбѹеть кто͑ ꙗ͗и͗це̏ и͗ не възимае͑ть, тькмо зелие• да рееть помьішлениѹ своемѹ ꙗ͗ко а͗ще би на полѕѫ ми би бьіло, и͗мѣше всѣко послати ми то̏ бъ• ѡ͗бае мо́жеть и то самое зе́лие, сьтворити ми ꙗ͗коже ꙗ͗и͗цѐ• и͗ вѣрѹѫ бви, ꙗ͗ко бѫдеть то̏ въ свѣдѣтелъство• и͗бо сь и͗стинноѫ а͗ще є͗сть кто достоинъ покою, срⷣцѹ срацинскѹ и͗звѣстить бъ, ство͑рити сь нимь млⷭть по потрѣбѣ его• а͗ще ли жє нѣстъ достои́нъ ѹпокоити сѧ• и͗ли не полезно є͗сть є͗мѹ, ново нбѡ и͗ новѫ земѧ а͗ще сьтворить, не ѡ͗брѣтаеть покоꙗ͑• ѡ͗бае, ѡ͗вогда ѹ͗бѡ ѡ͗брѣтае́ть кто͑ и͗ пае потрѣбьі свѻе͗ѫ• ѡвогда͑ же, ни потрѣбѫ• понеже бъ ꙗ͗ко ми-

241б

лостивь, комѹ́жⷣѡ даеть по́трѣбѫ своѫ• е͗сть же є͗гда ѹ͗строить комѹ и͗ вьіше потрѣбьі• показꙋѫ є͗мѹ, прѣмногое лвколюбиа свое́го• и͗ наказꙋѫ того блгодарению• є͗гда же не подавае͗ть ємѹ потрѣбѫ егѻ, творить словомъ єго дѣиство вещи ѫже трѣбѹеть• и͗ наѹѣеⷮ его тръпѣнию• ꙗ͗коже въ всѣ, горѣ дльжни есмьі вънимати а͗щє и͗ злѣ͑ стражⷣемь• горѣ вънимати и͗ блгоⷣрити ѡ͗ приклюѣѫщих сѧ• носѧще присно ѹ͗коризнѫ своѫ• глѧще ꙗ͗коже рѣшѫ ѻ͗ци• а͗ще ѹ͗бо то любо приклю́итꙿ сѧ добро, ꙗ͗ко сьмотрение єⷭ бжие• а͗ще ли же зло, ꙗ͗ко за грѣхьі нашѧ• въ и͗стинѫ бѡ, всѣ̀ко еже а͗ще стражⷣемь, ѿ грѣховъ нашихъ стражⷣемъ• стии бѡ а͗ще и͗ стражⷣѫть, за и́мѧ бжие стражⷣѫтъ• и͗ли за еже показати сѧ доброⷣтѣли и͗хъ на по́лꙃѫ͑ многьіхꙿ• и͗ли за еже ѹмножити сѧ ѿ ба мъзда и͗хь• ѡ͗ нас же ѡ͗каанꙿньіхъ, како можемь рещи то̏• и͗же по всѧ дни ʹ̇ тако ʹ̇ сьгрѣшаѫщимъ и͗ ѿмъщаѫщимь страсти нашѫ• ѡ͗ставихомъ правьіи͗ пѫть иже рекошѫ ѻ͗ци• е͗же ѹ͗карѣти себе• и͗ пѫтьшествѹи́мъ кривьімъ пѫтемь, ꙋкарѣѫще ближнѣго• и͗ къжⷣѡ насъ тъщит сѧ въ всѣ́кои вещи полагати винѫ на брата сво́его, и͗ пометнѫти на нь тѧготѫ• кьжⷣѡ лѣнит сѧ и͗ не сьблюдаеть• и͗ ѿ и͗скрънѣго и͗стѧꙃѹемь заповѣди• прии͗доста близъ мєне нѣкогда два͑ брата• скръбѧща є͗динь на иногѡ•

242а

и͗ глаашє болїи ѡ͗ малѣмъ• ꙗ͗ко заповѣдѹѫ є͗мѹ ве́щь и͗ скръбить• и͗ скръбѧ и͗ азъ поминаѫ ꙗ͗ко а͗ще би и͗мѣ́лъ вѣрѫ и͗ любовь къ мнѣ, приемал би ꙗ͗же ѿ мене сь и͗звѣщениемъ• глааше же и͗ мнїи, прости ѻ͗е• ꙗ͗ко васнь не глет ми сь страхомъ бжие͗мъ• нѫ̏ ꙗ͗ко властелскьі повєлѣвает ми• и͗ помьі́шлѣѫ ꙗ͗ко за се̏, не и͗звѣстѹє͗т сѧ срⷣце мое ꙗ͗коже глѧть ѡци• положимъ въ ꙋмѣ нашемъ• како и͗ ѡба дрѹгъ дрѹга ѹкарѣста• и͗ ни е͗динъ ѹкори себе• дрѹгаа два скръбѣста пакьі къ себѣ• и͗ поклонша сѧ дрѹгъ дрѹгⷹ, прѣбьіста безъ и͗звѣщениа• и͗ єдинъ ѹ͗бѡ глааше ми• ꙗ͑ко не ѿ срⷣца створи ми́ мета́нїѧ, и͗ за се̏ не и͗звѣстих си• тако бѡ рекошѫ ѡ͗ци• дрѹгьіи же глааше• ꙗ͗ко понеже не бѣ ѹготовлень любовиѫ кь мнѣ͑ прѣжⷣе даже азъ покаах сѧ къ немꙋ, сего ради и꙼ азъ не и͗звѣстих си• видиши ли прѣльсть господи́не, ви́диши ли развращениє помьіслѹ• бъ вѣсть дївлѧ сѧ• ꙗ͗ко и͗ писанїа самаа ѿцъ нашиⷯ прїе́млемъ, противѫ во́лѣмъ нашимь лѫкавьімъ• и͗ погьібѣль дшамъ нашимъ• дльжень сьі̋и͗ къжⷣѡ и͗хъ, положити връхѹ себе винѫ• и͗ ѡ͗вомѹ ѹ͗бѡ ре́щи• ꙗ͗ко не ѿ срⷣца поклоних сѧ бра́тѹ мое͗мѹ, и͗ сего ради не извѣсти емѹ бъ• и͗ дрѹгомѹ же рещи, ꙗ͗ко а͗зъ не бѣхъ ѹготовлень любовиѫ къ братѹ моемѹ прѣжⷣе покаа́ти сѧ е͗мѹ къ мнѣ͑•

242б

и͗ сего ради не и͗звѣсти е͗мѹ бъ• такожⷣе поⷣбааше и͗ дрѹгьімъ створити и͗же прѣдь сими• пръвьіи͗ бо дльжен бѣ рещи• ꙗ͗ко а́зъ сь властиѫ глѧ• и͗ сего ради не и͗звѣстѹеть бъ братѹ мое͗мѹ• и͗ дрѹгьіи дльжен бѣ помьішлѣти, ꙗ͗ко брать мои сь смѣрениемь и͗ любовиѫ заповѣдѹе́т ми, нѫ̏ азъ есмь непокоривъ и͗ не и͗мѣѫ страхъ бжіи• нѫ ни є͗ди́нꙿ ѿ ниⷯ ѡ͗брѣте пѫть въ е͗же ѹ͗корити себе• нѫ̀ кь́жⷣѡ и͗скрънемѹ своє͗мѹ стѫжи• вижⷣь, сего ради не ѡ͗брѣтаемь прⷣѣѹ͗спѣа͗ти• и͗ сего ради не ѡ͗брѣтає͗мь по́лꙿꙃевати сѧ въ есомъ любо• нѫ̏ прѣбьіваєⷨ въсе врѣмѧ наше, гниѫ͗ще ѿ помьішленїи нашиⷯ дрѹгъ на дрѹга• и͗ ськрѹшаѫще себе• понеже кьжⷣѡ себе ѡ͗пра́вдѹє͗ть• къжⷣѡ ѡ͗ставлѣє͗ть се́бе ꙗ͗коже прѣдърекѡхь• нито́же сьблюдаѫща, и͗ ѿ и͗скрънѣго и͗стѧꙃѹемь заповѣди• сего ра́ди ни въразѹмити сѧ можемъ въ блгоє• зане а͗ще и͗ мало нѣто просвѣ́тим сѧ, а͗бїе ѿ ближнѣго и͗стѧꙃѹемь то̏• ѹ͗карѣѫще того и͗ глѧще• ꙗ͗ко длъжен бѣ се̏ творити• и͗ пото тако не сꙿтвори• пото же не пае себе истѧꙃѹе͗мъ ѡ͗ заповѣдехъ, и͗ себе ѹ͗карѣѫще ꙗ͗коже не хранѧще• где старецъ ѡ͗нъ и͗же въпрошенъ бьіⷭ то мно͑жае ѡбрѣте на пѫти семь ѻ͗е• и͗ ѿвѣщавъ рее• є͗же въ всемъ себе ѹ͗карѣти• сѐ и͗ въпросивьіи, похвали и͗ гла е͗мѹ• и͗нъ пѫть нѣсть развѣ се́и• такожⷣе и а͗вꙿва пі́минь рее• ꙗ͗ко сь стена́ниемь въ-

243а

сѧ доброⷣтѣли въ храⷨ сь́и въни́дошѫ, развѣ е͗динѫ доброⷣтѣль• и͗ кромѣ єѫ̏, трѹⷣмь сьстои́т сѧ лвкь и͗ въпро́сишѫ є͗го́, ка̋а є͗сть сии• и͗ гла• да лвкъ ѹ͗карѣє͗ть се́бе• реⷱ же и͗ стьіи а͗ндо́нїє• ꙗ͗ко се ѥⷭ вели́е дѣланиє лвкѹ, да сьгрѣшенїє свое връхѹ себе поло́жить прⷣѣ лїцемь бжиемъ• и͗ да ѣє͗ть и͗скѹше́нїє до послѣднѣго и͗здьіха́ниа, и͗ въсѫдѹ ѡ͗брѣтае͗мь, ꙗ͗ко ѡ͗ци се̏ сьхранше• и͗ възложꙿше въсѣ на ба, даже и͗ до тенꙿкьіхь, поїшѫ• ꙗ͗къ бѣше стьіи ста́рець ѡнъ• е͗гда и͗знеможе и͗ вълїа братъ въ снѣдъ є͗го, въ мѣсто меда, масло ѿ ленѣна сѣменѣ• єсть же и͗ ѕѣло гѹбително• и͗ ѡ͗бае ста́рецъ нито͑же ре́е• нѫ̀ ꙗде мль́ѧ• пръ́воє подание и͗ вто́рое• даже до сьітости• и͗ не ѹ͗коривъ брата своє͗го за не ꙗ͗ко небрѣже• и͗ не тькмо се̏ не рее, нѫ̀ ни слово́мъ ѡ͗пеѣли его• е͗гда же ѹвѣдѣ братъ то͑ сьтвори, и͗ наѧть скръбѣти глѧ• ѹ͗бих тѧ ѻ͗е• и͗ тьі грѣхъ възложиль є͗си на мѧ ꙗ͗ко ѹмлъе• како сь кротостиѫ ѿвѣщаваа́ше глѧ• не скръби ѧдо• а͗ще би хотѣлꙿ мѧ бъ ꙗ͗сти ме́дъ, мед би вълиалъ• и͗ абие възложи вещь на ба• то и͗матъ вещь бъ калогире• братъ забьі̏• и͗ тьі глеши аще би хотѣлъ бъ; то и͗матъ бъ къ вещи• и͗ глеть• е́и, а͗ще би хотѣлъ бъ да медъ ꙗ́мъ, медъ хотѣаше вълиати братъ• и͗ се̏, ꙗ͗ко толикѫ немощь и͗мѣа́ше старець• толи́ко дни и не могьі приѫ́ти пи́щѫ• ѡбае, и͗ не ѡ͗скрьби сѧ на бра-

243б

та• нѫ̀ възложи вещь на ба и͗ пои• и͗ добрѣ глаа͗ше старецъ• вѣдѣше бо ꙗ͗ко а͗ще би хотѣль бъ того да медь ꙗ͗сть• и͗ смрьдѧщее ѡ͗но̏ масло, прѣтворилꙿ би въ медъ• мьі же въ коеижⷣѡ вещи на ближнѣго наинає͗мъ падаѫ́ще• ѹ́карѣѫще ꙗко нерадѧща• а͗ще и͗ гль ꙋсльішимъ, а͗бїє развращає͗мь и͗ глѧще• а͗ще не би хотѣль смѫтити мѧ, не би глаль• где́ є͗сть стьіи ѡнъ ре́кьіи ѡ семеѝ• ѡ͗ставите е́го клѧти• ꙗ͗ко гь рее е͗мѹ клѧти двда• мѫжѹ ѹ͗би́ици глааше бъ да кльнеть прⷪрка, како ѹ͗бѡ бъ рее емꙋ• нѫ прⷪркъ и͗мѣ́ѫ разѹмъ и͗ вѣдьі ꙗко нитоже тако млⷭть бжиѫ на дшѫ приводить ꙗ͗коже и͗скѹшениа• и͗ па́е же въ врѣмѧ скръби и͗ ѡбꙿстоа͗нїю належѫщѹ, глааше• ѡ͗ставите е͗го клѧти дда• ꙗко гь рее е͗мѹ• пото• ꙗ͗ко да видить бъ смѣрение мо́е, и͗ въздасть ми блга въ мѣсто клѧтвьі є͗го• зриши ли како въ разѹмѣ творѣа́ше прⷪркъ, тѣмже и́ тѧшко си творѣⷶше кь хотѧщиимь посѣщи проклинаѫщаго глѧ• то̀ мнѣ̀ и͗ вамъ снве сарѹиніи• ѡ͗ставите е͗го клѧти• ꙗ͗ко гь реⷱ емѹ• мьі же не можемь рещи ѡ͗ братѣ нашемь, ꙗ͗ко гь ре́е е͗мѹ̀• нѫ а͗ще ѹ͗сльішимъ глъ, а͗бїе пе́сиее стражⷣемъ• врьжеть кто͑ на нь камень• и͗ ѡставлѣєⷮ връгшаго, и͗ идет• и͗ грьізе́ть ка́мень• тако и͗ мьі̏ творимь• ѡ͗ставлѣемь ба попѹшаѫщаго наи͗ти на ньі нашє-

244а

ствиа• кь ѡ͗іщению грѣхо́въ нашиⷯ, и͗ ѡ͗бращає͗м сѧ на ближнѣго глѧще• по́то реⷱ ми• и͗ по́то͑ сьтвори ми• и͗ могѫще ѿ таковьіⷯ велꙿми по́лꙃевати сѧ; сьпротивное навѣ́тѹє͗мь се́бѣ• не разѹмѣѫще ꙗ͗ко всѣ͑ промьішлениє͗мь бжиемъ бьіваѫтъ, на по́лѕѫ комѹ́жⷣѡ• бъ да въразꙋмить наⷭ, млтвами стхь• а͗ми́нꙿ

тогожⷣе ѡ͗ злопомнѣни и͗ ꙗ͗рости• слоⷡ• і҃•

Ꙍци ре́кошѫ• ꙗ͗ко странно єсть и͗но́кѹ е͗же гнѣвати сѧ• такожⷣе и͗ еже ѡ͗пеѣлити кого• и͗ пакьі̏• иже ꙗ͗ростиѫ ѹ͗дръжанъ бьіⷭ, си́и бѣса ꙋдръжа• а͗ще ли же кто͑ страстиѫ се́ѫ побѣжⷣає͗тꙿ сѧ, въсѣьскьі и͗ноьскаго и͗ а͗гглⷭкаго житиа єсть тѹ̀жⷣь• и͗ про́ѣа• то͑ ѹ͗бо дльжни е͗смьі мьі̏ рещи ѡ͗ се́бѣ• ни да́же до ꙗрости и͗ гнѣва стоѫщемь, нѫ и͗ въ злопомнѣниє се́бе, ʹ̇ влагаєⷨ дрꙋⷢ на дрꙋга, ѡ͗ юдо, ʹ̇ є͗сть є͗гда въдаѫщеⷨ сѧ ʹ̇ таковьіⷨ стрⷭтемъ ʹ̇ то͑ и͗но, развѣ плакати таковое наше ѡ͗каанꙿное и͗ безълвное ѹ͗строєниє• трѣзвим сѧ ꙋбѡ бра́тїе и͗ помагаи͗мь себѣ сь бмъ• да избавим сѧ ѿ горести сеѫ въсепа́гѹбньіѫ страсти• ѥⷭ бѡ ꙗ͗ко поклонит сѧ ктѻ͑ братѹ своє͗мѹ• сьмѫщениѹ прилѹꙿшѹ сѧ посрѣдѣ и͗хъ, и͗ли пеѣли нашедши• и͗ прѣбьіваеть и͗ по поклонени пеѣлѹѫ и͗мѣѫ помьішлениа на нь• нѐ длъжень єсть таковьіи небрѣщи• нѫ и͗ ѿсѣщи ꙗ ско́ро• злопомнѣниє бѡ єсть• и͗ потрѣба трѣзвеніа многа ꙗ͗коже рѣхъ• да не ꙋкъснить въ си́хъ и͗ въ бѣ-

244б

дѫ въпадетъ: Сьтво́р бо мета́нїѫ, ꙗ͗ко заповѣди дѣлѣ сьтвори• и͗ гнѣвъ ѹбѡ противѫ бьівшомѹ и͗цѣли• противѫ же злѹ͑ помнѣнию, не ѹ͗подвиꙃа сѧ• и͗ сего ради прѣбьіⷭ имѣѫ скрьбъ на брата• ино бѡ єсть злопомнѣнїє и͗ и́но гнѣвъ• и͗ и́но ꙗ͗роⷭ• и͗ и́но сьмѫще́нїє• и͗ глѧ вамъ по́вѣсть да разѹмѣє͗те• въжигаѫи͗ ѡгнь͑, пръвѣє ꙋбѡ и͗матъ мало ѧглиа• є͗же е͗сть гль брата ѡ͗скръбившагѡ• се̏ є͗динае, мало ѫглиа єсть• то͑ бѡ єсть глъ брата твоєго, а͗ще понесеши єго• погасилъ є͗си ѧ́глїе• а͗ще ли прѣбѫдеши смьі́шлѣѫ• и͗ потѡ рее ми• и͗ имамъ рещи є͗мѹ• и͗ аще не би хотѣлъ ѡ͗скръбити мѧ, не би глалъ• и͗ вѣ́рѹи ꙗ͗ко имамъ и азъ ѡ͗скръбити є͗го• сѐ положиль є͗си мала дръвца̏ и͗ли и͗но то любѡ ꙗ͗коже въжигаѫи• и͗ сьтворилꙿ є͗си дьі̏мъ• е͗же е͗сть смѫще́нїе• смѫщение͗ жє єⷭ, то̏ самое подвижение• и͗ стрѣкало помьісломъ• є͗же въздвиꙃае͗ть и͗ ѡстритъ срⷣце• ѡ͗строта жє є͗сть, въздателное въстание на ѡ͗пеѣлившаго• є͗же и дръзость глет сѧ• ꙗ͗коже рее а͗вꙿва ма́ркѡ• злоба въ помьішленїихъ поѹѣє͗ма, ѡстритъ срⷣце• ꙋбивѣємѣ же млтвоѫ и͗ надежⷣеѫ, ськрѹ͗шає͗ть тѡ̏• а͗ще бѡ би потръпѣлъ ма́льіи глъ брата твоє͗гѡ, и͗мѣше ѹ͗гасити ꙗ͗коже рѣхъ малое ѧглїє, прѣжⷣе не бѫдеть смѫщение• ѡ͗бае, и͗ се а͗ще хощеши мѡжеши ѹ͗добь погасити, донелѣже є͗сть на скорѣ• млтвоѫ• млъ-

245а

ѣни́емь• є͗динⷨѣ покааниемъ ѿ срⷣца• а͗ще ли же прѣбѫдеши дьімъ тво́рѧ• си́рѣь, ѡстрѧ и͗ въздвижѫ срⷣце сво́є въспоминаниє͑мъ• по́то рее ми• и͗ и́мамъ рещи є͗мѹ• ѿ то́го ꙗ͗коже кто рееть само́го стрѣениа и͗ сьраженїа по́мьіслѡⷨ, ѹ͗трьівае͗мѹ ва́снь и͗ растоплѣває͗мѹ срⷣцѹ, бьівае͗тъ възгорѣнїе ꙗ͗ро́сти• ꙗ͗ро́сть бѡ єсть, топлота ѡ͗крⷭтьсрдньіѫ кръве• ꙗ͗коже глеть стьіи васїлие• се̏ бьⷭі ꙗрость• сиꙗ єсть еѫ̏же глѧть ѡстраа жльь• аще ѹбѡ хощеши, мо́жеши погасити и͗ сиѫ͑• прѣжⷣе даже не бѫдеть гнѣвъ• а͗ще ли же прѣбѫдеши сьмѫщаѫ и͗ сьмѫщаемъ, ѡ͗брѣтаеши сѧ полагаѫи͗ дръва на ѡгнь͑ и͗ множае ражⷣиꙃаѫ ѻгнь• и͗ тако проее бѫдеть ѧ́глїе• є͗же е́сть гнѣвъ• и͗ се̏ єстъ є͗же глаше ѻ͗цъ зосима є͗гда въпрошєнь бьⷭі, тѻ͑ єсть глъ глѧ́и• и͗деже нⷭѣ ꙗ͗рости, безмль́въствѹє͗ть вра́жⷣа• а͗ще бѡ въ наѧлѣ смѫщению є͗гда наьнеть ꙗ͗коже рѣ́хомъ• и͗ дьімити, и͗ творити и͗скрьі нѣкьіѫ• прѣдваривъ ктѡ ѹ͗коритъ себе и͗ поклони́тꙿ сѧ• прѣжⷣе даже не разгоритꙿ сѧ и͗ бѫдеть ꙗ͗рость, мирѹєтъ• пакьі повънегда бѫдеть ꙗ͗рость, а͗ще не помльи́ть• нѫ̀ прѣбѫдеть сьмѫщаѫ сѧ и ѡ͗стрѧ се́бе, ѡ͗брѣтає͗тꙿ сѧ ꙗ͗коже рѣхомъ поⷣбень полагаѫщомѹ дръва на ѡ͗гнь• и͗ прѣбьіває͗тъ горѧ, дондеже ство̀рить великѡ ѧ́глїе горѧще• ꙗ͗коже ѹ͗бѡ горѧщее ѧглїе бьіваєть вѫгление

245б

ꙋ͗га́сше• и͗ сьбранꙿно бьі́вше, тво͑ритъ ко́лика лѣ́та не и͗згни́ваѫ• и͗ ниже аще възлѣеть кто на не̏ водѫ изгниває͗ть, си́це и͗ гнѣвъ• а͗ще ѹ͗кьсни́ть, бьі́ває͗ть злѹ͑ помнѣ́нїе• и͗ про́ее аще не пролѣє͗ть кто кръвь, не прѣмѣни́тꙿ сѧ ѿ него• Се рѣхъ вамъ ра́зньствїе• разѹмѣсте ли; се̏ ꙋсльішасте то͑ є͗сть пръвое смѫщенїе• и͗ то́ ꙗ͗ро́сть• и͗ то́ гнѣвъ• и͗ то́ злопомнѣнїе• видите ли како ѿ є͗диного гла, въ толико зло͑ достиже; а͗ще бо би и͗з наѧла поло́жиль връхѹ се́бе ꙋкори́знѫ, и͗ прѣнеслъ глъ брата своє͗го• и͗ не хо́тѣль себе ѿмьстити• и͗ противѫ є͗диномѹ словꙋ ре́щи двѣ͑ и͗ли пѧть слове́сь• и͗ въздати зло͑ за зло́, и͗мѣше и͗зъбавити сѧ ѿ вꙿсⷯѣ зль си́хь• сего ради при́сно глѧ вамъ• донелѣже сѫтъ младьі страсти, ѿрѣзꙋите сиѫ̏• прѣжⷣе даже не ѹ͗крѣпѧт сѧ на вьі̏, и͗ хощете постраⷣти• ино бо ѥⷭ еже и͗стръ́гнѫти малѫ бьі́ль• и͗ и́но еже и͗скоренити вєли́къ дѫ́бъ• не ю́жⷣѫ сѧ ꙗ͗ко пое́мь• нѫ̏ ꙗ͗ко не вѣмьі̏ то пое͗мъ• въсе́гда поемъ и͗ клънемъ се́бе, и͗ не разꙋмѣвае͗мъ• не дльжни ли є͗смьі̏ вѣдѣти то͑ пое͗мъ; ꙗ͗ко присно глемъ• а͗ще въздаⷯ въздаѫ͗щимꙿ ми зла̏, да ѿпадѫ ѹ͗бѡ ѿ врагъ моихъ ть́щъ• то есть да ѿпадѫ• донелѣже кто͑ стои́ть, и͗матъ силѫ сьпротивити сѧ врагѹ свое͗мѹ• би́еть• би́ѫтꙿ єго• побѣжⷣає͗ть• побѣжⷣаѫть его• є͗динае бѡ стои͗ть• а͗ще ли же прилѹитꙿ сѧ па́сти, како

246а

є͗ще мо́жеⷮ до́лꙋ ле́жѫ, бра́ти сѧ сь врагоⷨ свои́мъ• и͗ молим сѧ ѡ͗ себѣ, не́ тькмо ѿпасти ѿ врагъ нашихъ, нѫ̏ и͗ да ть́щетни па́днемь• то͑ же є͗сть е͗же пасти комѹ тьщѹ ѿ врагъ свои͗хъ, рѣ́хомъ е͗же пасти єⷭ, е͗же не к томѹ и͗мѣти сїлѫ сьпротивъ стати• єлма долѹ лежати• а͗ е́же ть́щъ е͗сть, е͗же нито͑же блго и͗мѣти• да понѣ ѹбѡ въстати възможеⷮ• въстаѫи͗ бѡ̏, мо́жеть пакьі попе́щи сѧ ѡ͗ себѣ• и͗ нѣкогда пакьі приходить въ крѣпоⷭ• таже глемъ• да поженеть ꙋбѡ врагъ дшѫ моѫ и͗ пости́гнетъ, не тъкмѡ пожене́ть, нѫ и͗ постигнеть• да бѫдемъ подърѫни е͗мѹ• да въ всѣ повинем сѧ е͗мѹ• и͗ въ кое͗иждо́ ве́щи низложитъ наⷭ, а͗ще въздамьі въздаѫ́щимъ на́мъ злаа• и͗ не тьиѫ се̏ мо́лим сѧ, нѫ и да попере́ть въ земли живѡ́ть мои• кто е́сть живѡ́ть на́шь• живѡ͗ть на́шь есть добродѣтѣли• и͗ молим сѧ попрати сѧ въ земли живѡтѹ нашемѹ• да бѫдеть кто͑ весь земень• все͑ мѫдрованїе свое и͗мѣѫ долѣ въ земли• и͗ славѫ въ прьсть въселити• то́ же е͗сть слава наша, развѣ разѹмъ• и͗же хранениемь стхъ заповѣдеи прибьівши дши• сие ꙋбѡ глемъ, да сьтворитꙿ славѫ нашѫ ꙗ͗коже глеть а͗пⷭль, въ стѹⷣ нашъ• да въ прьсть въселитъ є͗ѫ̏• и͗ сьтворить живѡтъ нашъ и͗ славѫ нашѫ, земнѫ• да нитоже по бѕѣ разѹмѣе͗мъ• нѫ въсѣ тѣлесна• въсѣ пль-

246б

тꙿскаа• ꙗ͗коже ѡ͗ни̏, ѡ͗ нихже реⷱ бъ• не и͗матъ прѣбьіти дхь мои въ лвцѣхъ си́хъ, зане сѫ́ть пльтъ• се̏ сиа̏ всѣ поѫ́ще, себе кльнемъ, а͗ще въздаемъ зло͑ въ зло͑• и͗ колика въздаваемь зла́ въ зла̀• и͗ нерадимъ, нѫ прѣѡ́бї́димъ• є́сть же въздати зло̏ въ зло̋, не тькмо дѣломъ, нѫ̀ и͗ словомъ и͗ ѡ͑бразоⷨ• и͗ мни́ть нѣкто, дѣ́лѻмъ ꙋбѡ не въздати зло• ѡ͗брѣтает же сѧ словомъ ꙗ͗коже рѣхь, и͗ли и͗ ѡ͗бразѡмъ ѿдавъ• є͗стꙿ бѡ ꙗ͗ко творить кто͑ є͗динъ ѡ͗бразъ• и͗ли поⷣвиженїе• и͗ли възрѣ́нїе• и͗ смѫщае͗ть брата своего• мо́жет бо кто и͗ възорѡⷨ и͗ подвижениє͗мъ, ꙋꙗ͗звити брата своє͗гѻ• и͗ е́сть и͗ се̏ ѿдати зло̋ за зло̏• дрѹ́гьіи спѣшитъ• ни дѣ́ломъ ни словѡ́мъ ни ѡ͗бразѡмъ ѿдати зло въ зло• имат же скрь́бь въ срцⷣи свое͗мъ кь братѹ свое͗мѹ• и͗ пеѣлѹєть на нь• видите ли ко́лико є͗сть разлиие ѹ͗строє͗нїемъ, дрѹ́гьіи ни скръбь кѫ́ѫ и͗мать къ братѹ своє͗мѹ• а͗ще ли же ѹсльішить ꙗ͗ко ѡ͗скръби его нѣкто въ есомъ лю́бѡ• и͗ли поръпта на́ нь• и͗ли ѹниижи е͗го, присно кра́сѹет сѧ сльішѫ• и́ ѡ͑брѣтае͗т сѧ и͗ си́и, ѿдавъ зло за зло въ срцⷣи своемъ• и͗ дрѹгьіи ни злобѫ дръжить• ни радѹє͗т сѧ сльішѫ ѹниижение на ѡ͗скръбившаго и͗• нѫ и́ скръбить а͗ще ѡ͗скръбит сѧ• не сладꙿко же и͗мать; да и͗ добро полѹить• нѫ̏ а͗ще видить є͗го славима и́ли поиваѫща, скрьбитъ• и͗ е́сть и͗ се видъ злопо-

247а

мнѣ́ниа• ле́кѣи͗ши ꙋ͗бѡ, ѡбае есть• хо́щет же и͗ радовати сѧ покою брата своє͗го• и͗ вꙿсѣ творити къ ꙋгожⷣенію єго• и͗ кѫѫжⷣѡ вещь ѹхыщрѣти, къ ьсти и͗ покою е͗го. рѣ́хомꙿ же въ наѧлѣ словѹ, ꙗ͗ко єⷭ кто͑ поклонꙿ сѧ братѹ своє͑мѹ• и͗ по поклонени, гнѣвъ тѣмъ и͗цѣли• противѫ же злопомнѣ́нїѹ, не ѹ͗поⷣвиꙃа сѧ• єсть же инъ• ꙗ͗ко а͗ще приклюит сѧ комѹ ѡ͗скръбити є͗го• и͗ створѧть метанїѫ• и͗ прѣмѣнита сѧ межⷣѹ со́боѫ, мирѹ́є͗ть кь немⷹ• и͗ ни є͗динѫ па́мѧть злѫ и͗мать въ срцⷣи своє͗мъ о͗ неⷨ• а͗ще ли же приклю͑ит сѧ є͗мѹ по всѧ дни рещи е͗мⷹ нѣто ѡ͗скръблѣваѫ є͗го, наинає͗ть и͗ прѣжⷣнѣа въспоминати и͗ смѫщати сѧ• не́ тькмо ѡ͗ вторьіⷯ, нѫ и͗ ѡ͗ дре́внихъ• си̏и ѹ͗поⷣби сѧ лвкѹ и͗мѧщѹ ꙗзвѫ, и͗ полоⷤшѹ пластьі́ръ• и͗ ва́снь пластьі́рѣ ради, и͗цѣли ꙗзвѫ и͗ зарасте• єще же болѣзньно єсть мѣсто• и͗ е͗гда͑ когда връжеть кто ка́мень на нее̏, мно́жае всего тѣлесе, ѡ͗но мѣсто ѹ͗до́бъ врѣдит сѧ• и͗ наьнеть абїе кръвь то́ити• си́цє постраⷣ и͗ си̏и• и͗мѣше ꙗ͗звѫ, и͗ приложи пластьірь, и͗же єⷭ поклоне́ние• и͗ васнь ꙋбѡ и͗цѣли ꙗ͗звѫ• ꙗ͗коже и͗ пръвьіи• си́рѣь, гнѣвъ• наѧ́ть и͗ ѡ͗ злобнѣи памѧти пе́щи сѧ• за е͑же би тьщати сѧ ни є͗динѫ злѫ памѧть дръжати въ срⷣци свое͗мъ• Се бо е͗сть є͗же зарасти ꙗ͗звѣ• не ѹ͗же до конца и͗систи сѧ• нѫ є͗ще и͗мать по́мазъ памѧти злобньіⷾ• є͗же єⷭ връхнее зарастенїе ꙗ͗звѣ• ѿ негоже ѹ͗до́бь

247б

понавлѣє͗т сѧ всѣ͑ ꙗзва, е͗гда прии́метъ ма́лѫ ра́нѫ• дльжень ѥⷭ ꙋбѡ подвиꙃати сѧ, да и͗ вънѧтрънии гнои до конꙿца ѡ͗цѣсти́ть• ꙗ͗коже и ѡ͑косматѣти мѣстѹ ѡ͗номѹ• и͗ ниже безъѻ͗бразие кое поⷣѧти, ниже познати сѧ ѿнѫⷣ ꙗ͗ко бьⷭі на мѣстѣ ѡ͗но́мь ꙗ͗зва• Како можеть сѐ и͗справити, за е͗же помлити сѧ и͗зꙿ всего срⷣца ѡ͑ ѻ͗скръбившимь є͗го и͗ глати• бе помоꙃи братѹ мое͗мѹ• и͗ мнѣ͑, за млтвъ є͗го• и͗ ѡбрѣтает сѧ е͗ще к томѹ млⷭѧ за брата свое͗го• е͗же є͗сть млованїа и͗ любве знаменїє: и͗ смѣрѣѫ сѧ, ѿ еже просити помощи млтвами є͗го• и͗де́же бо єсть милование и͗ любовь и͗ смѣре́нїє, то͑ мо́жеть ѹ͗спѣти ꙗ͗роⷭ• и͗ли памѧтозло́биє• и͗ли и͗на стра́сть• ꙗ͗коже рее а͗вꙿва зосима͑• ꙗ͗ко а͗ще поⷣвигнеть вꙿсѣ хѫдожьства зло́бьі свое͗ѫ̀ дїа͗волъ• сь вꙿсѣми бѣсьі свои͗ми, ꙋпра́знѧт сѧ вꙿсѣ͑ коварꙿства є͗го• и͗ ськрѹшѫт сѧ ѿ смѣрениа и͗ заповѣди хвⷭьі• глет же и͗ дрѹгьі ста́рецъ• млтвѫ дѣѫи͗ за врага, непамѧтозлобень бѫдеть• дѣлаите и͗ разѹмѣи͗те добрѣ є͗же сльішите• по и͗стинѣ бѡ• а͗ще не дѣлає͗те, не можете сиа словомъ навьікнѫти• Которьіи лвкъ хотѧ наѹити сѧ хѫдо́жьствѹ, слово́мꙿ ли є͗динѣмъ прѣє͗млетъ то̏, въсѣко, пръвѣе прѣбѫдеть творѧ и͗ искривѣѫ• тво͑рѧ и͗ затрьіваѫ• и͗ тако по малѹ трꙋдѧ сѧ и͗ тръпѧ, наѹѣєт сѧ хѫдожьствѹ• бви зрѧщѹ произволениє и͗ трѹⷣ є͗го, и͗ поспѣшъствѹѫ͗щѹ є͗мѹ• мьі же хьітро́сть хьітростемь, словѡⷨ•

248а

хо́щемь прѣѫти• не прие́млѧще сѧ за дѣло• и͗ како мо̀щно є͗сть• въни́маи͗мь ꙋбѡ себѣ братїе• и͗ дѣлаи͗мъ сь тьщаниемъ• донелѣже и͗ е́ще и͗мамьі врѣмѧ• бъ да даⷭ намъ помнити и͗ хранити ꙗ͗же сльішимъ• да не въ сѫ́дъ намъ бѫдѫтъ въ днь сѫда

тогожⷣе, ѡ͗ льжи• слово• аі• 

Хо́щѫ вамъ въспомѣнѫти братиє ѡ́ льжи ма́ло• вижⷣѫ бѡ васъ не велми тьщѫщѧ сѧ блю́сти ѧзьікъ свои• и͗ ѿ сего ꙋдо́бь, въ многа ѿво́дим сѧ• зрите бра́тїе моа• ꙗ͗ко въ всѣкои вещи ꙗ͗коже присно глѧ, ѡ͗бьіѣи͗ єсть и͗ въ доброе и͗ въ злое• потрѣба ꙋбѡ многа трѣзвенїа, да не крадоми бѫдемъ ѿ лъжѫ• никтоже бѡ льжѫ сьє͗динѣває͗т сѧ сь бмъ• тѹжⷣа ѥⷭ бви льжа• пишет бѡ̏• ꙗ͗ко льжа ѿ неприа͗зни єсть• и͗ пакьі̏• ꙗ͗ко лъжь є͗сть и͗ ѿцъ є͗го• сѐ ѡ͗ца глеть льжи дїа́вола• а͗ истина єⷭ бъ• самꙿ бѡ глетъ• а͑зъ е͗смъ пѫть и͗ и́стина и͗ животъ• видите ли ꙋбѡ ѿкѫдѹ ѿлѫѣемъ себе• и͗ комⷹ прилѣплѣє͗м сѧ лъжеѫ, ꙗвѣ ꙗ͗ко непрїа͗зни• а͗ще ѹбѡ хощемь по и͗стинѣ спⷭти сѧ, дльжни є͗смьі въсеѫ сїлоѫ и͗ всѣмъ тъщаниемъ, любити и͗сти́нѫ• и͗ хранити себе ѿ вꙿсѣкоѫ лъжѫ• да не ѿлѫить насъ ѿ истиньі и͗ живота• Сѫ́тꙿ же три разлииа лъжи• є͗сть бѡ лъжѫи͗ мьіслиѫ• и͗ є͗сть иже и͗ словѡмъ лъжѫ• и͗ є͗сть и͗же въ то̏ самое житие свое лъжѫи• и͗же мьі́слиѫ льжѫи є͗сть, приемлѧи͗ мнѣнїа• си́рѣь, зазорьі сꙋ-

248б

тньі (!)• а͗ще видить си̏и когѻ бесѣдѹѫ́ща сь братоⷨ свои͗мъ• сьмьішлѣеть и͗ глеть• ꙗ͗ко ѡ мнѣ бесѣдꙋѫть• и͗ аще прѣсѣкѫть бесѣдѫ, пакьі сьмьішлѣє͗ть, ꙗ͗ко его ради прѣсѣкошѫ• а͗ще рееть кто гль• ѹ͗мьішлѣеть ꙗ͗ко за є͗же ѡ͗скръбити є͗го реⷱ• и͗ про́сто въ кое͗ижⷣѡ вещи, сице при́сно ближнѣго назирає͗ть глѧ• за мене сиє сьтвори за мене сиѐ реⷱ• за сие, се̏ сьтвори• сь̏ єсть иже мьіслиѫ льжѫи• нитоже бѡ и͗стинно глеⷮ• нѫ всѣ ѿ самосмьі́шлениа• ѿ сего про́ее зазори• клеветьі• припѹслѹшанїа• вражⷣьі• ѡ͗сѫжⷣенїа• є͗сть же ꙗ͗ко ꙋсмотритъ кто ве́щь• и͗ ѡбрѣтає͗т сѧ ѿ прилѹѣа истина• и͗ ѿ се́го рее хо́тѧ себе и͗спра́вити, присно зазирає͗ть• помьішлѣѫ• ꙗ͗ко а꙼ще ѡ͗ мнѣ͑ реетъ хто (!), вижⷣѫ то є͗сть сьгрѣшениє мо́е• ѡ͗ не́мже клевещеть на мѧ, и͗ и͗спра́вѧ себе• пръвѣе ѹ͗бѡ наѧтокъ се́и, ѿ лѫкаваго єсть• лъжеѫ бѡ наѧть• не вѣдꙑ ꙗ͗ко ѹ͗мьісли е͗же не вѣдѣше• Како ѹ͗бѡ можеть дрѣво зло, плодьі добрьі творити• а͗ще ли же хощеть въсѣко по и͗стинѣ себе исправити, є͗гда рееть ємѹ братъ• не твори се̏• и͗ли пото се сътворилъ еси, да не смѫтит сѧ• нѫ да поклонит сѧ и͗ блгодарить є͗го• и тогда и͗справит сѧ• и͗ аще видить бъ ꙗ͗ко таково є͗сть произволенїе є͗гѡ, николиже ѡставить є͗го прѣльстити сѧ• нѫ послеть всѣко, могѫщаго е͗го и͗справити• а͗ еже рещи ꙗ͗ко за и͗справлениа вѣрѹѫ сьмьішлениемъ мои́мъ• тѻ̏ про́ее припослѹшати и назирати

249а

ѡ͗правда͑нїе є͗сть дїаволово хо́тѧщаго навѣть сꙿтворити• нѣ́когда сѫщѹ ми въ ѡпщемъ житии• покѹшаа͗х сѧ да ѿ хожⷣениа и͗ стѫпаниа лвкѹ, ꙋразѹмѣѫ строениа є͗го• срѣ́те мѧ ѹбѡ сицева вєщь• є͗диноѫ ꙗ͗коже стоа͗хъ, мимои͗де е͗дина жена но́сѧ водоно́съ водьі• и не вѣмъ како сьвъсхьі́тих сѧ и͗ вънѧхъ ѻ͗има е͗ѫ̀• и͗ нанесе ми абие помьіслъ, ꙗ͗ко блѫⷣница ѥⷭ• ꙗ͗ко ѹбѡ прии͗де ми си̏и по́мьіслъ, скръбѣхь вєлми• и͗ сказахъ ста́рцѹ авꙿвѣ іѡа͗нѹ, сице влⷣко• а͗ще не волеѫ, вижⷣѫ подвиже́нїе и͗ хожⷣение иє, и͗ сказѹє͗т ми помьісль дѣло е͗го, то͑ дльженъ є͗смь створити• и͗ сказа ми ста́рецъ си́це• то͑ ꙋ́бѡ• нѣ́ст ли ꙗ͗ко присно и͗матъ кто є͗сте́стꙿвень недоста́тькъ• и͗ подꙿвигомъ и͗справлѣє͗ть и͗; нѣ́стъ ꙋбѡ ѿ се́го ѹвѣдѣти ѹстроє͗нїе ие• николи́же ꙋбѡ да не вѣрꙋє͗ши своимъ смьішле́ние́мь• криво бѡ прави́ло, и͗ праваа крива тво͑ритъ• льжни сѫ́тъ зазори• и͗ врѣдѧть и͗мѧщаго иⷯ• ѿтоли ѹбѡ аще и͗ глаше ми помьіслъ ѡ͗ слнци ꙗ͗ко слнце є͗сть; и͗ли ѡ͗ тъмѣ ꙗ͗ко тъма ѥⷭ, не вѣроваахъ е͗мѹ• ни͑тоже бѡ тѧжае самосмьішленїа• то́лма є͗сть пакостно, ꙗ͗ко къснѧщемъ въ на́сь, наинаѫть повиновати наⷭ• и͗ ꙗ́вѣ мнѣти видѣти вещи• ниже сѫ́щѫ, ниже бьівае́мьі• и͗ глѧ ва́мъ, вещь юⷣнѫ ѡ͗ семъ, єиже а͗зъ послѣдовахъ•

Сѫ́щѹ ми въ ѡпщемъ житїи, брата нѣкоє͗го и͗-

249б

мѣхомь велми стѫ́жаема ѿ страсти се́ѫ• и͗ тако вѣроваше свои͑мъ ѹ͗мьішлѣемь, ꙗ͗коже и͗звѣстити си ѡ͗ коемꙿжⷣѡ смьішлени своє͗мъ• ꙗ͗ко тако є͗сть въсѣкѡ ꙗ͗коже поⷣпи́сѹеть по́мьісль є͗го и͗ нⷭѣ и͗нако• врѣменемъ ꙋ́бѡ прѣдъспѣѫщѹ зло́мѹ• си́це того повинѫшѫ бѣсове прѣльщати сѧ, ꙗ͗коже вънити е͗мѹ е͗диноѫ въ врътограⷣ сматрѣѫща• при́сно бѡ и͗ наблюдааше и͗ припослѹшааше• и͗ и́зволи сѧ є͗мѹ видѣти нѣкоє͗го ѿ братиѫ, крадѫща смо́квьі и͗ ꙗ͑дѫща• бѣше же пѧтокъ• и единае ни ⷭѣ вторьіи• ꙗ͗коже ѹ͗бѡ повинѫ себе• зане ꙗ͗ко свои͑ствнѣ сь истиноѫ видѣ вещь, ськрьі себє реⷱ• и͗зьіде мльѧ• и͗ наблюдаа͑ше пакьі въ ⷭѣ сьбранїа• ви́дѣти то тво͑рить братъ въ приѧщенї, и͗же васнь ѹ͗крадьі и͗ ꙗ́дьі смоквьі• и͗ ꙗко видѣ є͗го мьіѫща рѫцѣ свои• да въшеⷣ приѧститꙿ сѧ, потее и͗ гла ѡ͗цѹ• си́рѣь, и͗гѹ́менѹ• ꙗ͗ко ѡ͗нсица братъ, вижⷣь камо въходить приѧстити сѧ стмѹ приѡ͗бщениѹ сь братиами• нѫ̀ повели да не дадѧть є͗мѹ• а͗з бѡ видѣхъ є͗го и͗зъ ѹтра крадѫща смоквьі ѿ врътограда и͗ ꙗдѫща• таже въниде братъ ѡ͗нъ сь многомъ ꙋмилениємъ въ стоє приношение• бѣ бѡ и͗ ѿ блгоговѣи͗ньіхъ• ꙗ͗ко ꙋбѡ видѣ того и͗гѹменъ, призва є͑го прѣжⷣе приближити сѧ є͗мѹ къ сщенникѹ• и͗ поѫ́ть е͗гѡ ѡ͗со́бь и͗ гла є͗мѹ• рьци ми бра͑те• то єсть є͗же сьтвориль є͑си днⷭе• ѡ͗нъ ѹдиви сѧ• и͗ гла є͗-

250а

мѹ где͑ влⷣкѡ• гла е͗мѹ и͗гѹ́менъ• въ врътограⷣ є͗гда вꙿниде ꙋтрѡ, то творѣше тѹ͑• гла пакьі ꙗ͗коже дивлѧ сѧ братъ• влкⷣѡ ни врътограда видѣхъ днⷭе, ни зде е͑смь бьілъ ѿ ꙋтра в монастири• нѫ нинѣ вижⷣь прии͗дохъ ѿ пѫти• а͗бїе бѡ по ѿпѹще́нї бдѣниа, посла мѧ и͗кономъ на нѣ́кьіи ѿвѣть• бѣше же ѿвѣть• ѡ͗ немже реⷱ, мно́га пъ́прища• и͗ въ тои ⷭѣ сьбора, бѣ́ приспѣль братъ• призва ꙋбѡ и͗гѹменъ и͗конома и͗ гла є͗мѹ• камо пꙋщалъ е͗си брата се́го• ѿвѣща и͗ и͗ко́номъ е͗же рее и͗ братъ• ꙗ͗ко въ ѡ͑нѫ вєⷭ и͗мѧ рекъ послаⷯ е͑го• и͗ поклони сѧ глѧ• прости мѧ влⷣкѡ• ꙗ͗ко поиваа͑ше ѿ бдѣниа• и͗ сего ради не приведохъ е͗го възѧти ѿ те́бе ѿпѹще́нїє• ꙗ͗коже ѹ͗бѡ и͗звѣсти си и͗гѹ́менъ, ѿпѹсти е͗го сь млтвоѫ и͗ти́ приѧстити сѧ• и͗ призва брата мнѣ͑ниа и͗мѧщаго• и͗ запрѣти е͗мѹ• и͗ ѿлѫи є͗го ѿ стго приѧщениа• и͗ не тъкмо се̏, нѫ и͗ призва братиѫ всѧ͑ по ѿпѹщени цркве, и͗зреⷱ имъ сь слъзами сьлѹивша сѧ• и͗ ѡ͗бли́и брата прѣдъ всѣми• три вещи симъ притварѣѫ• є͗же посрамити дїа͗вола• и͗ ѡбесьстити сѣѫщаго таковаа• и͗ еже простити сѧ грѣхъ брата безъьстиє͗мь ѡ͗нѣ́мь• и͗ приѫти ѿ ба помощь въ грѧдѫщаа• и͑ еже ѹ͗твръдити братїѫ, николиже вѣровати свои͗мъ самосмьішленїємъ• и͑ много наказавъ ѡ͗ семь и͗ наⷭ и͗ брата, глааше• нитоже бьіти пакостнѣе пае се́го• и͗ пока́зоваа͗ше

250б

съ прилѹшии͗м сѧ ѡ͗бразоⷨ• и͗ и́на же такова разлино ре́кошѫ ѡ͗ци• потвръжⷣаѫще наⷭ ѡ͗ пакости самосмьішленеи• Потьщим сѧ ꙋбѡ бра́тиє въсеѫ сїлоѫ нашеѫ, николиже вѣровати свои͗мъ мнѣ́нїємъ• нитоже тако ѿводить лвка ѿ єже не вънимати ѡ͗ свои́хъ грѣсⷯѣ• и͗ творитъ є͗го въсегⷣа и͗спьітовати не полꙃѹѫщаа єго, ꙗ͑коже сиа страсть• и͗ ѿ сего ни є͗дино добро• и͗ ѿ сего прѣмнога смѫщенїа• прѣмногьі скръби• ѿ сего, николиже ѹ͗пражнѣє͗т сѧ лвкъ стѧжати страⷯ бжии• а͗ще же сѣѫт сѧ въ насъ ꙋмьішле́ниа лѫкава за злобѫ нашѫ, а͗бїе ѡ͗бращаи͗мь ѧ̏ въ добра ѹ͗мьішленїа• и͗ не врѣ́дѧть нась• зла бо сѫть самосмьішлениа• и͗ николиже ѡ͗ставлѣѫть дшѫ мирнѡ пожи́ти• се̏, сѐ есть е͗же мьіслиѫ лъгати• а͗ иже въ сло́вѣ лъжѫи є͗сть, є͗гда ѿ ѹ͗ньі́ниа ѡ͗блѣнит сѧ кто͑ въстати на бдѣнїе• и͗ не глеть прости мѧ ꙗ͗ко ѡ͗блѣних сѧ въстати• нѫ̀ глеть• ѡ͗гнь мѧ дръжа• побих сѧ ѿ ра́ботьі• не мо́гохъ въстати• не можаⷯ• и͗ глеть• і҃• гль лъжньіхъ• да не створиⷮ є͗динѫ метанїѫ и͗ смѣрит сѧ• а͗ще же кто͑ не ꙋкоритъ се́бе въ вещи, прѣбьіваеть и͗змѣнѣѫ гльі своѫ и͗ прѣпираѫ сѧ• да не прѣтръпить ѹ͑коризнѫ своѫ• такожⷣе а͗ще сьлѹи́т сѧ емⷹ и͗мѣти слово нѣ́кое къ братѹ свое͑мѹ, не прѣстаєть ѡ͗правдѹѫ сѧ и͗ глѧ• нѫ тьі̏ ре́е• нѫ тьі̏ створи• нѫ азъ не рекѡⷯ• нѫ̀ ѡ͗нсица рее• нѫ сези̋• нѫ

251а

ѡ͗нози• да не тъкмо смѣритꙿ сѧ• пакьі а͗ще въжⷣелѣєть вещи• не хо́щеть рещи ꙗ͗ко желаѫ се̏• нѫ прѣбьіваеть развраща́ѫ словеса своа• глѧ• ꙗ͗ко ѿ сего стражⷣѫ и͗ сие трѣбѹѫ• и͗ли сѐ повелѣно ми бьіⷭ• и͗ глеть ко́ликьі лъжѫ, дондеже сконѣє͗ть желани͗є своє• въсѣкꙿ бѡ грⷯѣ• и͗ли за сластолю́бие• и͗ли за сребролюбїє• и͗ли за славолюбиє бьі́вае͗ть• такожⷣе и лъжа, за сихъ три́еі бьі́ваеть• и͗лѝ за е͗же не ѹ͗корити себе и͗ смѣрити сѧ лъ́жетъ кто; и͗ли за е͗же ѹ͗дръжати во́лѧ• и͗ли за е͗же приѡ͗брѣсти славѫ• и не прѣстае́ть развращаѫ зде̏• развращаѫ тамо• въсѣ ѹ͗мьішлѣѫ то ре́еть, дондеже и͗спльнитъ хо́тѣнїе своѐ• таковѡмѹ, николиже вѣрѫ е͗млѧⷮ• нѫ и͗ и́стиненъ глъ а͗ще ре́еть, никтоже мо́жетъ вѣрѫ ѧ͗ти е͗мѹ• нѫ и͗ и́стина є͗го, неѫ͗товѣрна ѡ͗брѣтає͗т сѧ• єстъ же ꙗ͗ко бьівае͗тъ нѫ́жда ѡ͗ ве́щи• и͗ а͗ще не скрьіе͗ть кто мало, приходить ве́щь въ множаише съмѫщенїе и͗ скръбь• є͗гда ѹ͗бѡ таковѡ ѡ͗бꙿстⷪанїе бѫдеть• и͗ ви́диⷮ кто себе принѹжⷣае͗ма, сего ради и͗ да и͗змѣнитъ глъ• да не бѫдеть ꙗ͗коже рѣхъ, множаи͗ше съмѫщенїє и͗ скръбь и͗ли бѣда• ꙗ͗коже ре́є а͗вꙿва а͗лѡ́ниє ѡ͗цѹ а͑гаѳѡнѹ• се̏ два̏ лка при тебѣ ѹ͗бїиство створиста• и͗ е͗динъ бѣжа въ келиѫ твоѫ• и͗ сѐ кнѧзъ и͗щеть и͗хъ• и͗ въпрашає͗т тѧ глѧ• при тебѣ ѹ͗бїиство бьістъ• а͗ще не слъжеши, прѣдаси лка на сꙿмрьть•

251б

Егда ѹ͗бѡ велика нѣкаа нѫжⷣа приклюит сѧ, хо́щеть кто, не си́це безь пеали бьіти• нѫ каати сѧ и͗ плакати прѣдъ бмъ• и͗ имѣти таковоє. ꙗ͗коже врѣмѧ напасти• и͗ ни сиѐ ѧсто• нѫ є͗диноѫ многьіⷯ дѣлѣ• ꙗ͗коже бѡ и͗ ѻ͗ ѳериа́ки и͗ о͗ бьіли ѡ͗ищаѫщимъ вънѧтрънѣа• ꙗ͗ко ѧсто пиє͗ма врѣдѧть• аще ли же и͗спие́тъ кто е͗диноѫ лѣта• за многьіѫ нѫждѫ полꙃꙋѫть є͗го, си́це длъженъ естъ кто приємати ве́щь си́ѫ• да понѣ̏ нѫжⷣѫ ради, въсхо́щєть и͗змѣнити гль, не ѧсто• нѫ то ѹ͗бѡ да е͗сть, е͗диноѫ многьіⷯ ради• а͗ще ви́дить ꙗ͗коже рⷯѣ многѫ нѫжⷣѫ• и͗ то жє е͗же врѣ́мєнемъ, съ страхомъ и͗ трепетомъ• показѹѫ бви и͗ прои͗зво́лениє своє̀ и͗ нѫжⷣѫ и͗ покрьіє͗нъ бѫдеть• зане̏ и͗ въ томъ пакость приє͗млетъ• Сѐ рѣ́хомъ кто є͗стъ лъжѫи мьіслиѫ• и͗ кто е͗стъ словѡмъ лъжѫи• хо́щємъ рещи кто є͗сть и͗ и͗же въ самое житие свое лъжѫи• и͗же въ самоє житїє свое лъжѫи естъ, є͗гда кто блѫдникъ сьі̏и, протварѣе͗ть въздръжанїє• и͗ли лихои́мецъ е͗сть, и͗ глеть ѡ͑ млⷭтьіни• и͗ хвалитꙿ млсрьдїє• и͗ли прѣзоривь є͗сть, и͗ юдит сѧ смѣреномѫдриѹ• и͗ не ꙗ͗ко хо́тѧ похвалити добрⷪдѣтѣль юдит сѧ є́и• а͗ще бѡ би глъ мьіслиѫ сеѫ, пръвѣе би и͗сповѣдалъ своѫ немо́щь глѧ• ѹ͗вьі мнѣ ѡ͗каанꙿномѹ ꙗ͗ко ѡ͗сѹе͗тихꙿ сѧ

252а

ѿ въсѣкого блга• и͗ по и͗сповѣдани своѫ немо́щи, тогда би юдилꙿ сѧ и͗ похвалилъ добродѣтѣль• нѫ ниже разѹмъ и͗мѣѫ є͗же не съ̀блазнити ко́го, хвалить добродѣтѣль• дльженъ бѡ бѣ и͗ си́це помьіслити• ꙗ͗ко по и́стинѣ азъ ѡ͗каанъ есмъ и͗ страстенъ• по́то да и и́нѣхъ съблажнѧ• по́то да пакость нанесѫ и͗ инои дши, и͗ привънесѫ себѣ дрꙋгѫѧ тѧже́сть• и͑ и͗мѣше• аще би и͗ въ томъ съгрѣши́лъ, нѫ ѹ͗бѡ, прико́снѫти сꙙ добрѹ• смѣренїа бѡ е͗сть дѣло е͗же себе ѡ͗каати• и͗ милованиа є͗же щѫдити ближнѣ́го• нѫ таковьіи, не по есомѹ ѿ ре́енньіⷯ ю́дит сѧ ꙗ͗коже рѣ́хъ добродѣтѣли, нѫ за е͗же покрьіти свои стѹ́дъ прѣдъвъзимае͗тъ и͗мꙙ добрѡдѣтѣли и͗ глетъ ѡ͗ неи ꙗ͗ко васнь и͗ самъ таковъ є͗сть• и͗ли множи́цеѫ за е͗жє поврѣдити и͗ прѣльстити кого• ни е́дина бѡ злоба, ни є͗дина єресь, ни самъ дїа́волъ можєⷮ прѣльстити кого, тъ̏иѫ ѡ͗бразомъ добродѣтѣли• ꙗ͗коже и͗ а͗плⷭъ глетъ• ꙗ͗ко самъ дїа́волъ прѣѡ͗бразѹе͑т сѧ въ агла свѣтѹ• не велїе ѹ͗бѡ а͗ще и͗ слѹгьі є͗го, прѣѡ͗бразѹѫт сѧ ꙗ͗коже слꙋгьі правдѣ• тако и͗ лъживьіи• и͗ли боѫ сѧ срама за є͗же не смѣрити сѧ• и͗ли ꙗ͗коже рѣ́хъ хо́тѧ прѣльстити и͗ прѣблазнити кого, глетъ ѡ͗ добродⷮѣлеⷯ• и͗ хвалитъ и͗ юдит сѧ, ꙗ͗коже свои́ствꙿньі тво́рѧ сиѧ̏• и͗ и͗скѹшенъ имъ• съ̋ є͗стъ лъжѫи въ самоє житїе своє• съ̏ нⷭѣ про́стъ лкъ,

252б

нѫ сѹ́гѹбъ• инъ е͑стъ вънѧтръ, и͗ инъ вънѣ• сѹ́гѹбѡ и͗матъ и͗ въсе лѫка́вно житиє своє̀• Се̏ рѣ́хѡмъ ꙗ͑же ѡ͗ лъжѝ, ꙗ͗ко ѿ неприазⷩи є͑стъ• рѣ́хѡмъ и͗ о͗ истинѣ• ꙗ͗ко истина бъ є͑стъ• бѣ́гаимъ ѹбѡ ѿ лъжѫ бра́тие• да избави́мъ сѧ ѿ ѧсти лѫка́ваго• и͗ подвигнѣм сѧ стѧжати истинѫ• да съединим сѧ ре́кшомѹ• азъ є͗съмъ истина• бъ да споⷣбитъ наⷭ истинѣ своєи

ѻ͗ є́же съ разѹмомъ и͗ трѣзвениемъ ше́ствовати въ пѫть бжии• Слѡво• ві•

Попецѣм сѧ ѡ͗ себѣ бра́тие• трѣзви́м сѧ• кто да́стъ на́мъ врѣмѧ сиѐ, а͗ще погѹбимъ є͑• по и́стинѣ хо́щемъ и͗скати дни сиѫ̏ и͗ не ѡ͗брѧщемъ и́хъ• а͗вꙿва а͗рсенїе глааше къ себѣ вьінѫ• а͗рсе́нїе, о͗ немже и͗зьішелъ є͗си• ʹ̇ подвиѕаи сѧ• ʹ̇ мьі жѐ въ толицѣ є͗смьі лѣности, ꙗ͗ко ни знає͗мъ по́то и͗зьідохомъ• не вѣмьі ни то є͗сть е͗же хотѣхомъ• сєго ради не тъкмо не прⷣѣѹ́спѣваємъ, нѫ и͗ скръбимъ въсегда• се же бьіває͗ть намь, ѿ е͗же не и͗мѣти въни́манїа въ срⷣци на́шемъ• и͗ въ и͗стинѫ а͗ще бихѡмъ хо́тѣли мало подвиꙃати сѧ, не бихѡмъ ѡ͗ мноѕѣ скрьбѣли и͗ трѹдили сѧ• а͗ще и въ наѧлѣ нѫдить кто себє, нѫ подвиѕаѫ сѧ по малѹ по ма́лѹ, прѣспѣваєⷮ• и͗ про́ее съ покоє͗мъ тво́ритъ, бви зрѧщѹ ꙗ͗ко нѫдить себе и͗ подаѫ͗щѹ е͗мѹ помощь• и͗ мьі ѹ͗бѡ понѫжⷣаи͗мъ себє• по́ложамъ наѧлѡ• въ-

253а

схо́щимъ а͗бїе добрѡмѹ• а͗ще бѡ не ѹ͗ въ съвръшєни є͗смьі̏, нѫ то̏ є͗же хо́тѣти, наѧло спсенїа нашєго єсть• ѿ сего бѡ хо́тѣнїа нанемь съ бмъ и͗ подви́ꙃати сѧ• и͗ ѿ подвига помо́щь прие͗млеть кто, и͗ стѧжати добродѣтѣли• сего ради нѣкьіи ѿ о͗ць глеть• да́жⷣъ кръ́вь и͗ прїѝми дхъ• си꙼рѣ́ь, подвигни сѧ и͗ бѫдеши въ ѡ͗бьіаи добродѣтѣли

Егда про́итаахъ въ вънѣшнемъ наказани• трѹжⷣаах сѧ въ наѧлѣ велми• и͗ егда прихождаахъ възѧти кни́гѫ, тако бьіваахь ꙗ͗коже кто когда и͗дьі прикоснѫти сѧ ꙃвѣрю• ꙗ͗ко ѹ͗бѡ прѣбьіⷯ нѫдѧ себе, поможе бъ• и͗ тако бьіⷯ въ ѡ͗бьіаи ве́щи, ꙗ͗коже ни знаати (!) ми то ꙗдⷯѣ• и͗ли то пїа́хъ• и͗ли како спⷯѣ ѿ топлотьі проитає͗мьіⷯ• и͗ николиже привлѣенъ бьіⷯ на ѡ͑бѣдъ съ нѣкои͗мъ ѿ дрѹговъ мои́хъ• нѫ ни на бесѣдѫ прихождааⷯ съ ними, въ врѣмѧ етенїа• и͗ пае ꙗ͗ко любо ѡ͗бьіенъ сьіи и͗ любѧ дрꙋжинѫ моѫ• ꙗ͗ко ѹ͗бѡ ѿпѹщаа́ше наⷭ фи́лосѡфъ• и͗ ѡ͗мьіваах сѧ• трѣбоваах бѡ по въсѧ дни простѹждати сѧ водо́ѫ• понеже и͗сьішааⷯ ѿ безмѣрнааго етениа• ѻ͗хоⷤдаахъ и͑деже прѣбьівааⷯ• ни вѣдьі то и͗мамъ ꙗ͗сти• не можаах бѡ ѹ͗празнити сѧ• ни ѹ͗рѧдити самоє то̏ ꙗденїе моѐ• ѡ͗бае и͗мѣхъ нѣкое͗го вѣрна• и͗ тъ готовааше ми є͗жє хо́тѣхъ• ꙗ͗дⷯѣ ѹ͗бѡ е͗же ѡ͗брѣтаахъ того створша• и͗мѣѫ и͗ книгѫ близь себе на ѡ͗дрѣ• и͗ ѧсто въницаⷯ въ нѧ• и͗ егда спⷯѣ, такожⷣе близъ и͗мⷯѣ тѫ̏ на столѣ моєм

253б

и͗ ꙗ͗ко въсхьіщааⷯ мало съ́на, а͑бїе въскакааⷯ на етенїє• пакьі вее́ръ ꙗ͗коже ѿхождаахъ по веерни, въжагааⷯ свѣтилникъ• и͗ тво́рѣахъ даже до полѹнощи ь́тьі• и͗ тако бⷯѣ, ꙗ͗ко не нахажⷣахъ которѫ любѡ сладоⷭ по́коа ѿ ьтенїа• е͗гда ѹ͗бѡ прии͗доⷯ въ монасти́рь, глаахъ себѣ• а͗ще о͗ вънѣшнемъ словѣ бьіⷭ таково желаниє и͗ такова топлота• ѿ е͗же ѹ͗празнити сѧ комѹ въ ьтенїи и͗ бьіти въ ѡ͗бьіаи вє́щи, ко́лми пае при добродѣтѣли; и͗ прїи͗маахъ мнѻгѫ си́лѫ ѡ͗ ве́щи• Си́це а͗щє хо́щеть кто стѧжати добродѣтѣль; не дльженъ єⷭ бьіти нерадивъ ни глѹмити сѧ• ꙗ͗коже бѡ кто хо́тѧ навьікнѫти дрѣводѣлꙿствѹ• не вънимае͗тъ и͗нои хьітрости, си́це є͗сть при хо́тѧщиⷯ стѧжати дѣланїє дховно• не длъжни сѫть вънимати и͗нои коєи ве́щи• нѫ днь и͗ но́щь поѹ͗ати сѧ въ не́мъ, како възмогѫть стѧжати то̏• а͗ и͗же не́ тако приходѧщеи къ ве́щи• не тꙿкмо не прⷣѣѹ͗спѣваѫть, нѫ и съкрѹшаѫт сѧ си́це безъ разѹма ѡ͗бнѡсими• а͗ще бо не трѣзвит сѧ кто ѝ подвигнеть, ѹ͗добъ въпадае͑тъ въ прѣстѫпленїе добродѣтѣлемъ• и͗бѡ добрѡдѣтѣли, срѣдницѧ сѫть• иже є͗сть црскьіи пѫть ѻ͗ немꙿже реⷱ стьіи ста́рєць ѡ͗нъ• пѫтемъ црскьімъ ходи́те, и͗ пъприща ьтѣте• срѣдницѧ сѫть ѹ͗бѡ ꙗ͗коже рѣ́хъ добрѡдѣтѣли, множьствомъ и͗ ѡ͗скѫдѣниємъ• сего ради пи́шетъ• да не ѹ͗клониши сѧ на десно ни на шѹе• нѫ пѫтемъ црскьімъ ходѝ• и͗ стьіи василие гле́ть• пра́въ е͗стъ срⷣцемъ,

254а

иже помьіслъ не и͗мѣѫ па́рѧщъ къ безмѣ́рию и͗ли ѡ͗скѫдѣниѹ• нѫ̏ ꙋправлѣѫ сѧ къ срѣдѣ доброⷣтѣли• ꙗ͗коже то͑ глѧ• зло́ба ѡ͗ себѣ, нито́же ѥⷭ• ни бѡ сѫ́щъство кое є͗сть• ниже со́бꙿствѡ кое иматъ, не бѫди то̏• нѫ ѹ͗кло́нши сѧ дши ѿ доброⷣтѣли, бьі́ваеть страстна и͗ ражⷣає͗ть грѣхъ• тѣ́мже и͗ томит сѧ ѿ не́го• не ѡ͗брѣтаѫщи є͗сте́стꙿвень кьі́и покои въ не́мъ• ꙗ͗коже по е͗стьствѹ дрѣво• є͗да бѡ рь́въ и͗матъ вънѧтръ се́бе; нѫ тво͑рить ма́ло и͗згнитие• и͗ ѿ и͗згнитиа ѡ͗ного, бьіває͗ть рьвъ• и͗ тако самьіи рьвъ снѣдаєтъ дрѣво• такожⷣе и͗ мѣдь• та̏ творитъ ръжⷣѫ• и͗ сама пакьі поꙗ͗дает сѧ ѿ ръжⷣѫ• и͗ риза, та̏ творить молеи• и͗ ть́ и͗же ѿ неѫ бьі́ваємьіи моле́и, тли́тъ ѧ• си́це и͗ дша• та̏ творитъ зло́бѫ никакоже прѣжⷣе сего сѫ́щѫ• ни и͗мѧщѫ ꙗ͗коже рѣхъ со́бꙿство• и͗ та̏ мѫит сѧ ѿ зло́бьі• и͗ добрѣ рее стьіи грїго́риє• ѡгнь бѡ вещи по́родъ• и͗ поꙗ͗даеть ве́щь, ꙗ͗коже зльі́ихъ злоба• ꙗ͗коже и͗ ѡ͗ болѧщихъ тѣлесехь є͗сть ѡ͗брѣсти• є͗гда безинитъ кто͑• и͗ не ѹ͗строитъ себе въ здравие• бьіваеть и͗ли лихои͗мъствие, и͗ли ѡ͗скѫдѣнїе• и͗ про́ее ѿ сего възболить• а͗ прѣжⷣе сего никакоже бѣше болѣзни• ни и͗но то любѡ бѣше• и͗ пакьі̏ по и͗сцѣлени тѣла,

254б

никакоже ѡ͗брѣтае͗т сѧ болѣ́знь• такожⷣе и͗ злоба, недѫгъ єсть дши• лишає͗мѣ своистьвнаго е͗ѫ̀ и по е͗стьствѹ здравиа• є͗же есть доброⷣтѣль• сего ради рѣхомь• ꙗ͗ко срѣдницѧ сѫⷮ доброⷣтѣли• ꙗ͗коже мѫжьство, посрⷣѣ є͑сть страхⷶ и͗ наглости• смѣреномѫ́дрїе, посрѣдѣ єⷭ гръдо́сти и͗ лвкоꙋгодиа• такожⷣе и блгоговѣи͗нъствѡ, посрѣдѣ єⷭ стѹда и͗ безъстѹⷣства• си́це по равенъствѹ и͗ про́ѧѫ доброⷣтѣли• а͗ще ѹбѡ ѡ͗брѧщет сѧ лвкъ споⷣбленъ си́мь доброⷣтѣлемъ, ѡ͗брѣтает сѧ ьстень ѿ ба, и͗ присно ѹбѡ видит сѧ ꙗдьі и͗ пиѫ и спѧ ꙗ͗коже и͗ проїи лвци• е́сть жє таковьіи ьстенъ за доброⷣтѣли ѧже иматъ• а͗ще ли же не трѣзвит сѧ кто и́ сьхранитъ се́бе, ѹ͗кланѣєт сѧ ꙋдобь ѿ пѫ́ти• и͗ли на десно и͗ли на лѣвѡ• си̏рѣь, на безмѣ́рное и͗ли на ꙋма́леное• и͗ сьтво͑ритъ недѫгъ• и͗же есть злоба• Се̏ сь̋и е͗сть пѫⷮ цркⷭьіи• въ нже ходишѫ въси стии• пь́прища же сѫть, разлинаа ѹ͗строениа• ꙗ͗же дльжень єⷭ кто ʹ̇ любо ʹ̇ ьсти въсегда• и͗ блю́сти где е́сть• ꙗ͗кѻже то͑ глѧ• тако є͗смьі мьі̏ въсегда, ꙗ͗кожє нѣціи имѧще разꙋмъ шествовати въ стьіи͗ граⷣ• и͗ и́зшедꙿше ѿ единого граⷣ, ѡ͗ви ѹ͗бѡ и͗дошѫ• є҃• пьприщъ и͗ ѡ͗сташѫ• ѡ͗ви же и͗дошѫ• і҃• и͗ни же даже до полѹ пѫти• дрѹѕїи же ни мала ходишѫ• и͗ изьідошѫ ѹбѡ и͗зъ града• прѣбьішѫ же вънѣ дверии въ смрадѣ є͗гѻ• ѡ͗ви

255а

же, на пѫти сѫ́ще, е͗сть же е͗гда шествѹѫть двѣ͑ пь́прищи• и͗ заблѫжⷣаѫть и͗ възвращаѫт сѧ• е҃• ѡ͗ви же и͗дошѫ до того самого граⷣ• прѣбьішѫ же вънѣ• и͗ не въни́дошѫ вънѧ́тръ въ граⷣ• се̏ тако е͗смьі и͗ мьі̏• сѫ́тꙿ бѡ нѣцїи ѿ на́съ• ꙗ͗ко ѡ͗ставишѫ ми́ръ• и͗ въни́дошѫ в монасти́рь• разꙋмъ имѧще стѧжати доброⷣтѣли• и͗ ѡ́ви ѹ͗бѡ исправишѫ ма́ло и͑ ѡ͗сташѫ• и͗ни є͗ще ма́ло• дрѹ́ꙃии͗ же даже до полꙋ вещи, и͗ ста́шѫ• ини, никакоже и͗справишѫ• нѫ̏ мнѣшѫ сѧ ꙋбѡ и͗зьіти ѿ мира, прѣбьішѫ же въ мирꙿскаа• и͗ въ страсти и͗ въ смрадѣ и͗хъ• и͗ни и͗справлѣѫть ма́ло добрѡ• и͗ пакьі̏ разарѣѫть то̏• сѫ́т же нѣ́цїи• и͗ множае того єже и͗справишѫ разарѣѫтъ• дрѹѕїи ѹ͗бѡ и͗справишѫ доброⷣтѣли• и͗мѣшѫ же гръдьінѧ и͗ ѹниижение на ближнѣго, и͗ прѣбьішѫ вънѣ граⷣ• и͗ не внидошѫ вънѧтръ• ѡбае ни ти полꙋишѫ разѹⷨ свои• а͗ще и͗ достигошѫ две́ри града, нѫ вънѣ прѣбьішѫ• ꙗ͗коже и͗ ти́ ѿпадошѫ своє͗го разѹма• къжⷣѡ ѹ͗бѡ наⷭ да навьікнеть где́ есть• а͗ще изьіде ѿ своє͗го града, прѣбьіⷭ же вънѣ вра́тъ на сметищи града• и͗ли́ и͗де мало, и͗ли мно́гѡ• и͗ли достиже до по́ль пѫ́ти• и͗ли двѣ пьприщи тво́ритꙿ, и͗ разарѣе͗ть двѣ͑• и͗ли двѣ тво́рить, и͗ разарѣетъ• е҃• и͗ли шествова даже до града• и͗ въниде въ іерⷭлмъ• въ градъ ѹбѡ достиже• вънѧтръ же не възможе вънити• Къ́жⷣѡ да смо́триⷮ

255б

ѹ͗строение свое где єсть• три бѡ ꙋ͗строениа сѫ́тъ въ лвцѣ• єсть дѣ́иствѹѫи͑ страсть• и͗ е́сть сьпротивлѣѫи сѧ є͗и• и͑ е́сть и͗скоренѣваѫи͗ є͗ѫ̏• дѣи͗ствꙋѫи страсть есть, творѧи тѫ̏• сконѣ́ваѫи͗ тѫ̏• а͑ сьпротивлѣѫи сѧ страсти єсть, и͗же ни дѣиствѹѫи, ни ѿсѣцаѫи тѫ̏• нѫ любомѫдрѹѫ ꙋбѡ и͗ мимоходѧ• и͗мѣ́ѫ же стра́сть въ себѣ• а͗ и͗же и и͗скоренѣваѫи страсть єсть, поⷣвиꙃаѫи сѧ и͗ тво́рѧ сьпротивнаа стра́сти• и͗мѧтꙿ же три сиа ѹ͗строе͗нїа, мно́гѫ широтѫ• ꙗ͗коже то̀ глѧ• рьцѣте кѫѫ хо́щете стра́сть и͗ ѡ͑бнажимъ е͗ѫ̀• хощете ли да рее́мъ ѡ͗ гръдо́сти; хощете ли ѡ͗ блѫ́дѣ; и͗ли хо́щете па́е да реемъ ѡ͗ тьщесла́вїи• понеже велми побѣжⷣаєм сѧ тѣмъ• ѿ тьщеславиа, не мⷪжеть кто͑ сльі́шати глъ ѿ бра́та своє͗го• єсть ѹ͗бѡ кто́ ꙗ͑ко ѹсльішить гль и͗ сꙿмѫщае͗т сѧ• и͗ глетꙿ• е҃• гль• и͗ли• і҃• противѫ е͗диномѹ глѹ• и͗ вражⷣѹєть и͗ сꙿмѫщае͗ть• и͗ повънегда прѣстати ѿ мѧтежа, прѣбьіваеть помьі́шлѣѫ злаа̏ на рекшаго ємꙋ глъ ѡнъ• и͗ злопо́мнѧ на́ нь и͗ пеѣлѹѫ, ꙗ͗ко не ре́е по много ѿ и͗хже реⷱ• и͗ готовить въ себѣ гльі лютѣи͗шѫѫ ре́щи е͗мѹ• и͗ прїсно глеть• по́тѡ не ре́кѡⷯ є͗мѹ си́це• и͗ имамъ рещи емѹ си́це• и͗ присно гнѣває͗т сѧ• се̏ є͗дино ѹстрое͗ние• се̏ єⷭ и͗же въ ѡ͗бьіѣи имѧще зло́е• бъ да и͗збавить насъ ѿ такова ѹ͗строенїа• и͗бѡ̏ таковое ѹ͗строение, поⷣлежитъ въсѣко мѫцѣ• въсѣкꙿ бѡ и͗же по дѣи͗ствѹ грⷯѣ,

256а

поⷣ адомъ есть• нѫ̀ а͗ще и͗ въсхощеⷮ таковьіи покаати сѧ, не мо́жеть е͗динъ ѡ͗долѣти страсти• а͗ще и͗ не помощь и͗матъ ѿ нѣкьіи͗хъ стхъ, ꙗ͗коже и͗ ѡ͗ци ре́кошѫ• се́го ради присно глѧ вамь• поспѣшаи͗те ѿрѣзовати страсти• прѣ́жде даже не ѡ͗бьі́кнете въ нихъ Есть дрѹгьіи ꙗ͗ко ѹ͗сльішитъ глъ• и͗ смѫщает сѧ ѹ͗бѡ и ть̋• и͗ глеть• е҃• гль и͗ли •і҃• възъ є͗динъ• и͗ скръбитъ ꙗ͗ко не реⷱ дрѹгьіѫ трїго́ршѫѫ• и͗ пеѣлѹе͗ть и͗ по́мнитъ зло͑• тво́рит же мало дніи, и͗ прѣтварѣє͗т сѧ• дрѹгьіи творить е͗динь днь и͗ прѣлагае͗т сꙙ• дрѹгьіи доса́жⷣає͗ть• вра́жⷣѹе͗тъ• смѫщае͗т сѧ• сьмѫ́щаеть, и͗ абїе прѣлагае͗т сѧ• се коли́ка разлииа ꙋстроє͗ниемъ• и͗ ѡбае подъ а͗домъ сѫ́тъ сии въси̏, донелѣ дѣи͗ствѹѫтъ• да реемъ и͗ ѡ͗ сьпротивлѣѫщиих сѧ страсти• є͗сть кто ꙗ͗ко ѹсльішить глъ• и͗ скръбитъ ꙋ́бѡ въ се́бѣ• не ꙗ͗ко досажⷣенїє приѫ͗ть• нѫ ꙗ͗ко не прѣтръпѣ• Съ́и, ѹстрое͗нїа поⷣвиꙃаѫщих сѧ єсть, сьпротивлѣѫ͗щих сѧ страсти• дрѹгьіи подвиꙃает сѧ и͗ трѹжⷣає͗ть• послѣжⷣе жє побѣжⷣає͗т сѧ, ѿ стѫжанїа стра́сти• дрѹгьіи, не хо́щеть ѹ͗бо ѿвѣщати злѣ• ѿ о͑бьіѣа же, сьвъсхьіщае͗т сѧ• дрѹ́гьіи, поⷣвиꙃает сѧ ѹбѡ не рещи ѿнѫⷣ зло̏• скръби́т же, ꙗ͗ко досажⷣение приѫтъ• ѡ͗бае, нѫ зазирає͗ть себѣ ꙗ͗ко скръбитъ• и͗ кает сѧ ѡ͗ сѐмъ• дрѹгьіи• не скръбитꙿ ꙋбѡ ꙗ͗ко досажⷣенїе приѫ́ть, нѫ ни раⷣѹє͗т сѧ• сѐ

256б

си̋и въси, сьпротивлѣѫ͗щеи͗ сѧ стра́сти сѫ́ть• имѧт же въ себѣ разли́їе два̏ ѿ проїихъ• побѣжⷣаѫи͗ сѧ въ подвиꙃѣ, ѝ сьвъсхьіщаѫи сѧ ѿ ѻ͗бьі́ѣа и͗ зази́раѫи͗ себѣ, ꙗ͗ко не прѣтръпѣ сь блгодаренїеⷨ досажⷣенїе• а͗ про́їи, въ страсѣ сѫ́тъ бѣдьі дѣиствѹѫщиⷯ• рѣхъ ꙋбѡ ѡ͗ ни́хъ, ꙗ͗ко поⷣбни сѫ́ть сьпротивлѣѫщим сѧ страсти• и͑зволением бѡ ѹ͗ставишѫ страсть и͗ не хотѧть дѣиствовати, нѫ и͗ скръбѧть и͗ подвиꙃаѫт сѧ͑• ре́кошѫ же ѡци• ꙗко всѣ́ка ве́щь еѫ̏же не хощеть дша, ма́ловрѣменꙿна ѥⷭ• дльжни же сѫть ѡ͗сѧꙃати се́бе• да не како а͗ще и͗ не тѫ̏ самѫѫ стра́сть, нѫ нѣто ѿ ви́нъ страсти сьтварѣѫтъ• ѝ сего ради побѣжⷣаѫт сѧ и͗ли сьвъсхьі́щаѫ͗ть• сѫ́т же нѣцїи поⷣвизаѫще сѧ ꙋставити стра́сть, нѫ страстно• ѡвъ ѹ͗бѡ мльи́тъ за тьщесла́вие• ѡв же за лвкоѹ͗го́дие• и͗ли за и͗нѫ̀ которѫѫ любо стра́сть• си̏и, зльіи͗мъ злое цѣлѧ́ть• реⷱ же а͗вꙿва пїминъ• ꙗ͗ко зло́ба, никакоже злобѫ ѿє͗млеть• си̏и сь дѣиствѹѫщиими сѫть, а͗ще и льстѧть се́бе• хощемꙿ же про́ее ре́щи и͗ ѡ и͗скоренѣваѫщихь стра́сть Есть кто, ꙗ͗ко раⷣѹет сѧ ѹ͗бѡ е͗гда прииметь досадѫ• нѫ̀ за є͗же и͗мѣ́ти мъздѫ• сь́и, ѿ и͗скоренѣваѫщихь стра́сть е͗сть• нѫ̏ не съ разѹмѡмъ• дрꙋгьіи же раⷣѹє͗т сѧ досажⷣенїе прие͗мъ• и͗ иматъ ꙗко длъжень е͗сть досажⷣенѹ бьіти• зане̏ ꙗ͗ко ть́ даде винѫ• с̀ь; сь разꙋмѡмъ и͗скоренѣваеть страсть•

257а

е͗же бѡ досадѫ приѫ́ти комѹ и͗ приво́дити на сѧ̀ винѫ͑, и͗ приемати ꙗ͗коже своа прихоѧщаа ємѹ, разѹма є͗сть дѣ́ло Къ́жⷣѡ бѡ млⷭѧ бви• ги дажⷣь ми смѣре́ніе, дльжень ѥⷭ вѣдѣти ꙗ͗ко се̏ єсть е͗же про́сить• да послеть е͗мѹ кого досадити емѹ• є͗гда͑ ꙋ́бѡ досадѫ приемлеть ʹ̇ кто ʹ̇ ѿ ко́го, дльжень ѥⷭ и͗ самъ себѣ досадити и͗ ѹниїжи́ти сво́и по́мьі̏слъ• да ѡнъ ꙋ́бѡ смѣрить то́го вънѣ• и ть̋ самъ себе вънѧ́тръ• єсть дрѹ́гьіи• ꙗ͗ко не́ тькмѡ раⷣѹет сѧ досажⷣаємь и͗ сам сѧ пѻви́нень тво́рѧ, нѫ̏ и скрꙿбить за смѫщенїа досадившаго є͗мѹ• бъ да въвеⷣть наⷭ въ таковоє ꙋстроєнїє видите ли ко́лика есть ширина триеⷯ ѹ͗строеніи͗хь; къ́жⷣѡ ѹбѡ на́сь ꙗ͗коже рекохъ, да смо́трить коего єсть ꙋстрое͗ниа• а͗ще во́леѫ е͗динае дѣиствꙋеть стра́сть и͗ ѿмъщає͗ть• и͗ли хо́тѧ ѹбѡ, нѫ не тво́рить• побѣжⷣаем же• и͗ли ѿ ѻ͗бьі́ѣа сьвъсхьіщаемъ, дѣ́иствꙋеть тѫ̏• и͗ по сьтвѻрени, скръбить и͗ кае͗т сѧ ꙗ͗ко дѣи͗ствова• и͗ли подви́ꙃает сѧ ѹ͗ставити стра́сть въ разѹмѣ• и͗ли за и́нѫ стра́сть поⷣвиꙃае͗т сѧ, ꙗ͗коже рѣхоⷨ• ꙗ͗ко єсть е͑гда мльить ктѡ, и͗ли за тьщесла́вие• и͗лѝ за лвкѡꙋго́дїе• и͗ли простѻ за нѣкоторьіи по́мьісль лвьскьі• и͗ли аще наѧть и͗скоренѣвати стра́сть• и͗ а͗ще сь разꙋмѡмъ и͗скоренѣває͗ть тѫ̏• и͗ тво́рить сьпротивнаа страсти• къ́жⷣѡ ѹвѣжⷣь где есть• на коемъ пъ́-

257б

прищи е͗сть• не́ тькмо бо дльжни есмьі по въсѧ дни и͗стѧꙃати се́бе, нѫ̀ и͗ на всѣко врѣмѧ• и͗ на кьіижⷣѡ мⷭць• и͗ на кѫѫжⷣѡ неⷣлѧ• и͗ глати, въ пръвѫѫ неⷣлѧ, како стѫ́жаах си въ сеи страсти• ꙋбѡ ннѣ, како єсмь• такожⷣе и͗ на кое͗жⷣѡ врѣмѧ глати• ꙗ͗ко лони (!), како побѣжⷣень бьіваа͑хъ ѿ сеѫ͑ стрⷭти• ннѣ како и͗мамъ• и͗ си́це въсегда ѡ͗бѹ́ѣти се́бе, а͗ще ѹ͗спѣхомъ мало• и͗ли въ тажⷣе є͗смьі̏• и͗ли́ и͗ въ го́ршаа въпа́дохомъ бъ да дасть намъ си́лѫ, да понѣ а͗ще не и͗скоренимъ стрⷭть, нѫ̀ ꙋ́бѡ не дѣиствꙋє͗мъ• нѫ сьпротивим сѧ єи• по истинѣ бѡ тѧжка́ ве́щъ е͗же дѣи͗ствовати и͗ не сьпротивлѣти сѧ стрⷭти• и͗ глѧ вамъ при́тѧ, комѹ поⷣбень єсть дѣи͗ствѹѫи͗ стрⷭть, и͗ приемлѧи͗ тѫ̏• поⷣбенъ е͗сть, лвкѹ ꙋстрѣленѹ ѿ врага свое͗го• и͗ прие͗млѧщѹ рѫкама свои͗ма стрѣльі• и͗ вълагаѫщѹ въ срⷣце свое• а͗ сьпротивлѣѫи сѧ стрⷭти, поⷣбень є͗сть стрѣлѣе͗момѹ ѿ врага своєго• ѡ͗блѣ́енѹ же въ брънѧ• и͗ не прие͗млѧщѹ стрѣлѫ̏• а͗ и́жє и͗скоренѣ́ваѫи͗ стрⷭть, поⷣбень єсть стрѣлѣемомѹ и͗ възимаѫщѹ стрѣльі и͗ ськрѹшаѫщꙋ сиѫ̏• и͗ли възвращаѫщѹ ѫ въ срⷣце вра́гѹ, ꙗ͗коже глеть въ ѱⷭлмѣ• ѡ͗рѫжие его вънидеть въ срⷣце и͗хъ• и͗ лѫци и͗хъ ськрѹшѫт сѧ• Потъщим сѧ ѹ͗бѡ бра́тие• а͗ще и͗ не можемъ ва́снь ѿвращати ѡ͗рѫжие ихъ въ срⷣца и͗хъ, нѫ ꙋ́бѡ ни

258а

приемлѣмъ стрѣ́льі и͗ въла́гаи͑мъ сиѫ въ срⷣца наша• нѫ̀ по́нѣ ѡ͗блѣцѣм сѧ въ бръ́нѧ, да не ѹꙗ͗звим сѧ ѿ ни́хъ• бъ блгьіи͑ да покрьіеть на́съ ѿ ниⷯ• и͗ да́сть намъ трѣзве́ние• и͗ наставить наⷭ на пѫть сво́и, а͗минъ

Ꙍ͗ е͗же спѣшити скорѡ ѿрѣзовати страсти прѣжⷣе даже не ѡ͗бьікнѫти злѣ въ ниⷯ дшеѫ• слоⷡ• гі•

Поставѣ́мъ ꙋмъ нашъ бра́тие, ꙗ͗коже сѫ́тъ вещи• и͗ блюⷣте да не ѡ͗блѣни́те сѧ• понеже въ вєликьі бѣдьі въводитъ наⷭ и͗ малаа лѣность• и͗дохъ въ скорѣ къ нѣкоемѹ братѹ нѣ́где• и͗ ѡ͗брѣтохъ е͗го ѹ͗страблъша сѧ ѿ болѣзни• и͗ глѧщемь намъ, ѹ͗вѣдѣхъ ꙗ͗ко се́дмь дніи ть́кмѡ жегомъ бьіⷭ ѡгнемь• и͗ се̏ и͗матъ дрѹгьіѫ• м҃• дніи• и͗ не ѡ͗брѣтаеть е͗динае крѣпо́сть въ себѣ• видите ли бра́тїе ко́лико страⷣние есть е͗же въпасти комⷹ въ нѫжⷣѫⷩ вещь; при́сно нерадитъ кто́ ѡ͗ малѣхъ беси́нихъ• и͗ не вѣсть а͗ще пости́гнеть мало ѡ͗злобити сѧ тѣло є͗го, мно́га ꙃѣло по́трѣба и͗ трⷹда и͗ врѣмѧ, донде́же бѫдеть е͗мѹ и͗справле́нїе• се́дмь днии поболѣ смѣ́реньіи сь̏, и͗ се̏ колико дніи, и͗ не ѡ͗брѣтаеть ꙋ͗крѣпи́ти сѧ• тако є͗сть и͗ ѡ дши• мало сьгрѣшить кто͑• и͗ тво́ритъ ко́лико врѣмѧ проли́ваѫ крь́вь своѫ, донде́же и͗спра́витъ се́бе• и͗ ѡ͗ тѣле́сньіхъ ѹбѡ болѣзнехь, ѡ͗брѣтае͗мъ ра́злиньі виньі̏• и͗ли ꙗ͗ко лѣбьі ветхьі сѫ́щѫ, не дѣи͗ствѹѫть• и͗ли ꙗ͗ко вра́ь неи͗скѹшенъ ѥⷭ,

258б

и́ инѫ въ дрѹгѫѫ мѣсто лѣбѫ подавае͗ть• и͗ли ꙗ͗ко болѧи бесинѹе́ть• и͑ не хра́нить повелѣнꙿнаа є͗мѹ ѿ враѣ• ѡ͗ дши же не́ тако• не бо можемь рещи ꙗ͗ко враь неи͗скѹшенъ сьі́и, не дасть поⷣбию лѣбьі• хс бѡ єсть вра́ь дшамь• и͗ въсѣ вѣ́сть• и͗ поⷣбно кое͗ижⷣѡ стра́сти, подаваеть и͗ лѣкованїе• ꙗ͗коже то́ глѧ• тьщесла́вию, ѫ͗же ѡ͗ смѣреномѫдри заповѣди• сластолюбию, ѧ͗же ѡ͗ въздръжани• златолю́бию, ѧ́же ѡ͗ милостьіни• и͗ единоѫ про́сто рещи, ка́ажⷣѡ стрⷭть, иматъ лѣбѫ подобнѫ єи заповѣдь• ꙗ͗коже вра́ь, нⷭѣ неи͗скѹшень• ниже пакьі лѣбьі ветхьі сѫ́щѫ не дѣиствѹѫⷮ• заповѣди бо хвⷭьі, николиже ѡ͗бетша́ваѫть• нѫ є͗лико дѣлаемьі сѫ́тъ, то́ликѡ ѡ͗бнавлѣѫт сѧ• тѣмже ꙋбѡ здравию дшвномѹ, нито́же е͗сть запинаѫ• тъ́кмо бесиние е͗ѫ̏• вънемлѣмъ ѹбѡ себѣ братїе• трѣзви́м сѧ• донде́же и͗мамьі врѣмѧ• то ѡ͗ себѣ лѣни́м сѧ• сьтворѣмъ нѣто блгѡ• да ѡ͗брѧ́щемъ помо́щь въ врѣмѧ на́пасти• то́ погѹблѣемъ жизнь на́шѫ• то́лика сльіши́мъ и͑ нєрадимъ• нѫ прѣѡ͗би́димъ• ви́димъ бра́тїѫ нашѫ въсхьіщае͗мьі ѿ срѣдьі нашеѫ, и͗ не трѣзвим сѧ• вѣдѧще ꙗ͗ко по ма́лꙋ по ма́лѹ, и͗ мьі̀ приближае͗м сѧ къ смрти• Се̏ ѿнелиже сѣдохомъ бесѣдовати даже до ннѣ, и͗жⷣихомъ два̏ и͗ли три ѣсьі врѣмене нашего, и͗ прибли́жихом сѧ къ смрти• и͗ видимъ ꙗ͗ко погꙋблѣемъ врѣмѧ и͗ не бои͗м сѧ• Какѡ

259а

не поминаемъ глъ ста́рца ѡ͗но́го ре́кшагѻ• ꙗ͗ко злато и͗ли́ сребрѡ а͗ще погѹбитъ кто, мо́жеть и͗но ѡ͗брѣсти въ мѣсто тѻ̏го• врѣмѧ же погѹбивьіи, не мо́жеть въ мѣсто є͗го ѡбрѣсти• по и͗стинѣ, хощемъ и͗скати є͗динъ ⷭѣ врѣмене се́го и͗ не ѡ͗брѣсти• кѡ́лици жела́ѫтъ ꙋсльі́шати глъ бжии, и͗ не ѡ͗брѣтаѫтъ• и͗ мьі̀ то́лика сльішимъ, и͗ прѣѡ͗бидиⷨ и͗ не въздвиꙃае͗м сѧ• бъ вѣсть дивлѧ сѧ ѡ͗ неювъстви дшъ нашихъ• ꙗ͗ко мо́жемъ спⷭти сѧ, и͗ не хощемъ• нѫ̏ ѡ͗ставлѣемь та̏ ѡ͗жести́ти сѧ на ньі̏• да множае злъ конѐць сътворимъ• ино бѡ есть ꙗ͗коже многащи рѣ́хъ вамъ є͗же и͗скоренити бьі́ль, ꙗ͗ко ѹ͗добъ и͗стръꙃає͗т сѧ• и͗ и́но єсть е͗же и͗скоренити великъ дѫбъ• ꙋ͗пра́зни сѧ нѣкьіи великъ ста́рецъ съ ѹ͗еникьі свои́ми на мѣстѣ нѣкоємъ, на нємже бѣхѫ кипарисїа разлина мала и͗ велика• и͗ гла ста́рець є͗диномѹ ѿ ѹ͗ени́къ свои́хъ• и͗стръгни кипарись се́и• бѣ же ꙃѣло малъ• и͗ а͗бїе е͗диноѫ рѫкоѫ, и͗стръже е͗го братъ• таже показа е͗мѹ старець, инъ бо́лшїи пръваго• и͗ гла е͗мѹ• и͗стръгни͑ и͗ съ̏• ѡнꙿ же поколѣбавъ ѡ͗бѣма рѫкама, и͗стръже и͗ ѡного• па́кьі показа е͗мѹ ста́рєць и͗нъ бо́лшїи• ѡ͗н же съ множаишимъ трѹ́домъ, и͗стръже и͗ того• показа е͗мѹ и͗ инъ бо́лши• ѡ͗нꙿ же много поколѣбавь, и͗ трѹждъ сѧ и͗ распотив сѧ, и͗зѧть и͗ ѡ͗ного• таже показа е͗мѹ старець инъ бо́лши• ѡ͗н же много трѹждъ сѧ и͗ распотив сѧ, не възмо-

259б

же и͑зѧ́ти е͗го• ꙗ͗ко ꙋ͗бѡ видѣ е͗го ста́рецъ не мо́гѫща, повелѣ и͗номѹ бра́тѹ въстати и помо́щи є͗мѹ• и͗ тако възмогоста ѡ͗ба и͗стръгнѫти его• тогда гла ста́рецъ ѡнъ братїи• се тако сѫ́тъ и͗ страсти бра́тие• донелѣже сѫ́ть ма́льі, а͗ще хо́щемъ, мо́жемь сь покоє͗мь ѿсѣщи сиѫ• а͗ще ли же ѡ͗блѣним сѧ ѡ͗ ни́хъ ꙗ͗ко ѡ͗ ма́лѣхъ, ѡ͗жестѣваѫ́тъ• и͗ е́лико ѡ͗жестѣваѫтъ, толико мно́жае трѣ́бѹемъ трѹда• а͗ще ли же на́и пае ѹ͗крѣпѧ͗т сѧ на ньі̏, к томѹ ни сь трѹдѡмъ възможемъ ѿсѣщи и͗хь ѿ себѣ• а͗ще не и помощь и͗мамьі нѣкьіи͗хъ стхъ• помагаѫщимъ намъ по бꙃѣ• видите ли ко́ликѫ сї́лѫ и͗мѧть словеса стхь старецъ; и͗ прⷪркъ такожⷣе ѡ͗ семъ ꙋи́ть нась въ псалꙿмѣ и͗де́же глеть• дъщи вавӱло́нѣ ѡ͗кааннаа• блжнь иже въздасть тебѣ въздаа͗нїе тво́є е͗же въздаⷭ намъ• блжнь и͗же и͗меть и͗ разбиетъ младенꙿцѧ твоѫ ѡ͗ ка́мень• нѫ̀ ѡ͗сѧꙃаи͗мъ по стопамъ глемьіи͗мь• вавӱло́на глеть мѧтежь• тако бѡ ска́зѹет сѧ ѿ ва́велѣ• е͗же єⷭ сихемъ• дьщерꙿ же́ вавило́нѧ глеть вра́жⷣѫ• пръвѣе бѡ възмѫщає͗т сѧ дша• и͗ тако ражⷣаеть грⷯѣ• ѡ͗каа́ннѫ же тѫ̏ нарицаеть, понеже ꙗ͗коже и͗ дрѹ́гои͗ци рѣхъ вамь, бесꙿ сѫ́щьства нѣ́како е́сть и͗ несьставна злоба нашеѫ ради лѣности• ѿ небьітиа сьставлѣе͗ма• и͗ пакьі нашимъ и͗справлениемъ, погѹблѣе͗ма и͗ ни

260а

въ то же въмѣщае͗ма• глеть ꙋ́бѡ ꙗ͗коже кь не́и стьіи• блжнь иже възда́сть тебѣ въздание тво́е• єже въздаⷭ намъ• навьікнѣ́мь то ѹ͗бѡ дахоⷨ• то ли въсприѫхѡмъ• и͗ то́ хощемь въздати• да́хомъ ꙋбо волѧ на́шѫ• и͗ въсприѫ͗хомъ грѣхъ• блжить ѹ͗бѡ сло́во и͗же се́и въздавшихъ• а͗ еже въздати єсть, єже не к томѹ творити ѧ• та́же наводитъ• блжнь иже иметь и͗ разбиеть младенцѧ твоѫ ѡ͗ ка́мень• си́рѣь, блжнь иже ѿ тебе бьівае͗маа, е͗же есть, лѫкаваа помьішле́нїа, нѝже ѿ и͗спръва давъ въмѣстилище възрастити въ не́мъ• и͗ дѣ́и͗ствовати сѧ ꙁлое• нѫ въ скорѣ до̀нде́же еще сѫтъ младенци• прѣжⷣе даже не ꙋкрѣпѧ́т сѧ и͗ въста́нѫть на нь• е͗мь и͗ разⷣразивъ и͗хъ ѡ͗ ка́мень и͗же есть хсꙿ• и͗ погѹбль и͗хъ прибѣгъ къ хⷭѹ• Се̏ тако и͗ ста́рци и͗ стое пїсанїе, вси͑ сьглашаѫт сѧ и͗ блжѫть подвизаѫт сѧ ѿсѣщи, донде́же сѫ́ть младьі страсти• прѣжⷣе даже не и͗скѹ́сити сѧ, ѿ бѣдьі и͗ го́рести и͗хꙿ• потъщи́м сѧ ꙋбѡ бра́тїе да помиловани бѫдемъ• потрѹди́м сѧ ма́ло, и͗ ѡ͗брѧ́щемъ многъ поко́и• ре́кошѫ ѻци• како длъже́нь е͗сть кто͑ по́ ѧсти се́бе ѡ͗ищати• да по всѧ ве́ерьі и͗съпьі́тѹеть кто́ себе, како прѣи͗де днь• и͗ пакьі̏ заѹⷮ, како прѣиде но́щъ• и͗ кает сѧ бѹ, ѡ͗ нихꙿже по прилꙋѣю сьгрѣшае͗ть• въ и͗стинѫ же мьі̏ поне́же мно́го сьгрѣшае͗мъ, трѣбꙋемъ

260б

за забꙿвение на́ше, и͗ шестии͗мь ѣ́соⷨ минѫвшеⷨ, и͗спьітовати себе, како прѣи͗дохомъ и͗ въ ьсомъ съгрѣшихомъ• и͗ глати къжⷣѡ на́с себѣ• є͗да̏ ѹбо то глахь прогнѣваѫ брата моего; е͗да̀ ѹ͗бѡ видѣхъ того творѧща ве́щь и͗ ѡ͗сѫ́дихъ и͗• и͗ли ѹ͗ниижихь и• и͗ли глахъ на́ нь; є͗да̀ ѹ͗бѡ просихъ келарю ве́щь и͗ не даде ми и͗ поръптахъ на́ нь; є͗да̏ варенїе не бьіⷭ добро и͗ рекѡⷯ глъ и͗ посрамихъ повара и͗ ѡскръбихь е͗го; и͗ли а͗зъ стѫ́жив си и͗ поръпта́хъ на сѧ̏; а͗ще бѡ и͗ на сѧ поръпꙿщеть кто, грѣ́хъ єсть• пакьі глати• є͗да̏ ꙋбѡ ре́е ми канона́рхъ глъ• и͗ли и͗нъ ѿ братеи и͗ не сьтръпѣхъ нѫ сьпротивих сѧ ємѹ; си́це по всѧ дни дльжни есмьі и͗спьі́товати се́бє, како прѣи͗дохѡмъ• такожⷣе длъжень єⷭ кто͑ и͗стѧ́ꙃѹвати се́бе, како прѣи͗де но́щь• а͗ще сь ꙋсрꙿдиемъ въста на бдѣ́нїе• и͗ли е͗да̏ поръпта на възбꙋждаѫщаго и͗, и͗ли малодшьствова; дльженъ єⷭ кто любо вѣдѣти• ꙗ͑ко възбѹжⷣаѫи͗ того на бдѣнїе, вели́кѫ блгоⷣть творить е͗мꙋ• и͗ великѡмъ блгомъ ходатаи е͗мѹ бьі́ваеть• възбꙋжⷣае͗тꙿ бѡ его, бесѣдовати къ бѹ• мо́лити сѧ ѡ͗ грѣсѣхь свои͗хъ• просвѣтити сѧ• по́лꙃевати сѧ• како не дльженъ ѥⷭ кто блгѡдарити таковаго• въ истинѫ дльжень еⷭ и͗мѣти, ꙗ͗ко ѿнѫⷣ е͗го ради есть спсенїе е͗гѡ

И͗ рекѫ вамъ ѡ͗ сѐмъ юⷣно, е͗же сльішаⷯ ѡ͗ вели́цѣ старци прозорли́вѣ• ꙗ͗ко стоѫ въ цркви• ꙗ͗ко-

261а

же наинаахѫ бра́тїа пѣти, зрⷯѣ нѣкоего свѣтлоно́сна изъходѧща и͗зъ ѻ͗лтарѣ, дръжѫща ꙗ͗коже нѣкьіи ковежецъ• и͗мѧщъ сщенїе и͗ є͗динъ стрѫе́цъ• и͗ ѡ͑макааше стрѫець ѡнъ въ ковежци• и͗ ѡбхожⷣааше всѧ бра́тїѧ назнаменѹѫ когожⷣѡ ихъ• не ѡ͗брѣтаѫщим же сѧ• мѣста ѡ͗вѣмъ назнаменѹ́аше, ѡ͗вѣм же мимохожⷣаше• пакьі е͗гда хотѣаше ѿпѹстити, видѣаше его и͗сходѧща и͗зъ ѡ͗лта́рѣ• и͗ тожⷣе поⷣбно творѧща• є͗диноѫ ꙋбѡ ѹ͗дръжа и͗ ста́рець• и͗ връже себе на ноꙃѣ е͗го• мо́лѧ ꙋвѣдѣти є͗же творить и͗ ꙗ͗ко кто є͑сть• и͗ гла е͗мѹ ѡ͗нъ свѣтлоно́сньіи• а͗зъ а͗ггль е͗смь бжии• и͗ повелѣно ми бьіⷭ подати знаме́нїе се̏ ѡ͗брѣтаѫщим сѧ въ цркви• въ наѧлѣ пѣнїа• и͗ прѣбьіваѫщимъ даже до ѿпꙋще́ниа, за ѹ͗сръдие и͗ тъщанїе• и͗ добрааго и͗хъ и͗зволениа• гла ꙋбѡ старецъ емѹ• и͗ како нѣкоторьіимъ не ѡ͗брѣтаѫщиим сѧ, назнаменѹе͗ши мѣста• ѿвѣща е͗мѹ стьіи агглъ глѧ• е͗лици сѫ́тъ ѿ братеи• поспѣшиви ꙋбѡ, и͗ добри прои͗зволениемь• за нѣкое͗ же прилꙋꙿшее сѧ неможение ѡ͗шеⷣше• и͗ли пакьі сь блⷭвениемь ѡцъ свои͗хъ, за нѣкѫѫ заповѣдь въ послѹшание ѹ͗пражнѣеми• и͗ за сиѐ не ѡ͗брѣтаеми• си̏и и͗ не сѫще въ цркви, знамение свое приемлѧть• понеже и͗зволениемь сь пѣваѫ́щими сѫ́тъ• єди́нѣм же мо́гѫщимь ѡ͗брѣсти сѧ• и͗ ѿ лѣно-

261б

сти не ѡ͗брѣтае͗момь, повелѣно еⷭ знаменїє не дати• поне́же сами себе недостоиньі тво́рѧть• сѐ видите которьіи да́ръ и͗сходатаи͗ствѹеть братѹ свое͗мѹ, въздвиꙃаѫи его на правило црквное• потьщите сѧ ѹ͗бѡ бра́тїє, не ѡ͗тьщетити сѧ николи́же знамениа стго а͗ггла• а͗ще ли же и͗ приклю́ит сѧ когда комѹ ѡ͗блѣни́ти сѧ• и͗ въспомѣнеть е͗мѹ дрѹ́гьіи, не дльжень есть стѫ́жити си• нѫ̀ до́брое сьматрѣѫ, дльжень єсть блгодарити въспомѣнѫвшаго е͗мѹ, а͗ще и͗ кто любѡ да е͗сть• ͗Егда бѣхъ въ ѡ͗пщемъ житї́и, сь̀твори мѧ и͗гѹменъ странꙿноприе͗мца сь съвѣтѡмь ста́рець• бѣ́х же и͗ ѿ великьі немощи• прїхожⷣаахѫ же странни и͗ вееръ кьснѣхъ съ ними• и͗ пакьі̏ камиларе, и͗ творѣхъ потрѣбѫ и͗мь• множицеѫ же и͗ повънегда и͗дⷯѣ спа́ти, пакьі дрѹгаа потрѣба срѣтаа͑ше и͗ възбѹжⷣаахѫ мѧ• и͗ тако ꙋ́бѡ приспѣваа͗ше ⷭѣ бдѣнїа• и͗ ꙗко тъкмо въсхьі́щаахъ мало сьна, сѐ канѡнархъ възбѹжаѫ мѧ• про́ее ѡ͗брѣтаах сѧ• и͗ли ѿ трѹда• и͗ли ѿ немощи• е͗динае бѡ ѹкрадае͗мь бѣхъ ѿ разгорѣ́нїа расла́блень• ꙗ͑коже не свѣдѣти себе• ѿвѣщаваахъ ѹбѡ сьносимъ ѿ сь́на• добрѣ гнⷭе• помѣнена бѫди любовь• бъ дажⷣь ти мьздѫ• повелѣль е͗си господи, грѧ́дѫ• таже ꙗ͗коже ѡ͗хожⷣааше а͗бїе ѹ͗сьі́паахъ• ѕѣло скръбⷯѣ, є͗гда ꙋмѹжⷣаахъ въстати на бдѣние• и͗ понеже недоволно ми бѣ ѡ͗но̀ къ пожⷣанию, и͗спро́сихъ два

262а

нѣ́каа ѿ братеи• е͗ди́ного ꙋбѡ да възбѹжⷣает мѧ• дрѹгаго же, да не ѡставит мѧ дрѣмати въ цркви• и͗ вѣрѫ ми и͗мѣте бра́тїе• тако и͗мѣхь тѣ́хъ, занє ꙗ͗ко ихъ ради єⷭ спсенїе мое• и͗ ѿнѫⷣ поитаахъ ихъ• тако ѹбѡ и͗ вьі дльжни е͗сте тво́рити, кь въздвиꙃаѫ͗щихъ ваⷭ на прави́ло црꙿквное• и͗ на вꙿсѣкѫ вещь блгѫѫ• ꙗ͗коже ѹ͗бѡ глаа͗хѡмъ• дльжень єⷭ кто и͗спьі́товати, како прѣиде днь и͗ но́щь• а͗ще съ трѣзвениемъ стоа̏ на пѣни и͗ на млтвѣ• и͗ли плѣненъ бьіⷭ ѿ страстньіи͗хъ помьішле́нии• а͗ще приле́жно послѹшаа͗ше бжⷭтвнаа ꙿте́нїа• и͗ли ѡ͗стави пѣні́е и͗ и́зьіде и͗зъ цркве глꙋмлѧ сѧ• а͗ще си́це и͗спьі́тѹеть кто͑ себе вьінѫ͑• и͗ тъщи́т сѧ каати сѧ ѡ͑ нихже съгрѣши и͗ и͗спра́вить себе• наинаеть ѹ͗малѣти злобѫ• и͗ аще творѣше девѧть, творить ѡсмь• и͗ сице сь бмъ по ма́лѹ прⷣѣѹ͗спѣваⷾ, не ѡ͗ставлѣєть страсти ꙋкрѣпити сѧ на́ нь• ве͑лїа бѡ еⷭ бѣда е͗же въпасти комѹ въ ѡ͗бьі́ѣи страсти• понеже ꙗ͗коже рѣхомъ• ниже а͗ще въсхощетъ такѡвьіи, мо́жеть е͗динъ ѡ͗долѣти страсти• а͗ще не и͗матъ и͗ помощь нѣкьіихь стхь хо́щете ли да повѣмъ ва́мъ ѡ͗ нѣкоторѣмъ имѧщимъ стрⷭть въ ѡ͗бьі́ѣи; ꙋсльішите ве́щь достои͑нѫ многа пла́ѣ• єгда́ бѣ́хъ въ ѡ͗бщемь житїи, не вѣмъ какѡ ѿнѫдъ прѣльщае͗ма бьіваа́хѫ братиа и͗сповѣдати ми помьішленїа своа́• и͗ игѹмен же повелѣ ми сь̀ сь́вѣтомъ ста́рецъ, по-

262б

пее́нїе творити се́ѫ ѧсти• въ е͑динь ꙋбѡ ѿ днїи, прии͗де нѣкто ѿ братеи и͗ гла ми• прости мѧ ѻ͗е и͗ мли за мѧ• ꙗ͗ко кра́дѫ и͗ ꙗ́мъ• глахъ є͗мѹ• по́то• алеши ли; гла ми• є͑и• недоволень е͗смь трапезѫ бра́теи• и͗ не могѫ про́сити• глахъ е͑мѹ• по́то не и͗деши и͗ ска̀жеши и͗гѹ́менꙋ• гла ми• стьіжⷣѫ сѧ• глахъ є͗мѹ• и͗ хощеши ли да идѫ и͗ рекѫ е͗мѹ; и͗ гла ми• ꙗ͗коже волиши го́споди• и͗дохъ ѹ́бѡ и͗ ре́кохь и͗гѹменѹ• и͗ гла ми• створи любовь и͗ пеци́ сѧ ѡ немь ꙗ͗коже вѣси• тогда поѧ́хь его и͗ глахъ келарю при немь• сьтвори любо́вь• и͗ въ и͗же ⷭѣ приходить братъ сь̏ к тебѣ, дажⷣь е͗мѹ е͗лико хощеть• и͗ ниьсо́же да възбраниши ѿ него• сльі́шавъ келарь гла ми• повелѣль є͗си сьтворѧ тако: Мало дніи сьтворъ бра́тꙿ ѡнъ, пакьі пріиде глѧ ми• прости ѡ͗е• ꙗ͗ко наѧ́хъ кра́сти пакьі̏• и͗ глахь емѹ, по́то• не дає͗т ли ти келарь е͗же хо́щеши; гла ми• е͗и• прости мѧ е͗лика хощѫ подаваетꙿ ми• нѫ̏ азъ стьіжⷣѫ сѧ є͑го• глахь е͗мѹ• е͗да и͗ мене стьідиши сѧ• гла ми• ни̏• глахъ е͗мѹ тѣмже ꙋ͗бѡ, є͗же хощеши прїходи и͗ възимаи ѿ мене и͗ не кради̋• и͗мѣ́х бѡ тогда слѹ́жбѫ носокомї́и прїхожⷣааше ѹбѡ кь мнѣ͑ и͗ възимааше е͑лика хотѣаше• наѧ́ть ꙋбо пакьі̏ по днехь красти• и͗ прїиде скръбѧ и͗ гла ми• се̏ пакьі̀ крадѫ• и͗ глахь е͗мѹ пото брате мои• е͗да не подаваѫ ти е͗же хощеши; и͗ гла ми• е͗и• глахъ е͗мѹ• да е͗да стьіди́ши сѧ ѿ мене възимати; гла ми•

263а

ни̏• глахъ е͗мѹ• да по́то кра́деши• гла ми• прости мѧ, не вѣмь по́то• нѫ̀ тако просто крадѫ• тогда глахъ е͗мѹ• то̏ въ и͗стинѫ ръци ми, понѣ то тво́риши ꙗже крадеши• и͗ гла ми• ѡслѧтѹ подаваѫ сиа̏• и͗ ѡ͑брѣте сѧ ꙗ͗ко крадѣше братъ ѡнъ• ꙋ́крѹхьі• фїникьі• смо́квьі• лѹ́къ• а͗ще то любо ѿнѫⷣ ѡ͗брѣтааше• и͗ скрьівааше сиа̏• ѡ͗ва ѹбѡ поⷣ ѡдромь своимъ• ѡ͗ва же инде• и͗ коненѣе не ѡ͗брѣтаѫ камо дѣати сиа̏• ꙗ͗ко видѣше проее и͗згниваѫща• ѡ͗хожⷣаа͗ше и͗ пометаа͑ше ꙗ̏• и͗ли полагааше сиа̏ прⷣѣ бесловесньіи͗ми скотьі• ви́жⷣь• видите ли то єⷭ еже и͗мѣти страсть въ ѡ͗бьіѣи; зри́те кое ѡ͗ка́анꙿствѡ• кото́рое страⷣнїе• вѣдѣаше ꙗ͗ко зло єⷭ• скръбѣше• плакааше• нѫ̏ ѡ͗бае прївлаимь бьівааше ѡ͗каанꙿньіи, зльіи͗мь ѡ͗бьіѣемь• имже ство́ри себѣ, прⷣѣварившеѫ лѣно́стиѧ• и͗ добрѣ глааше а͗вва͑ нистерѡ́нъ• а͗ще кто привлѣет сѧ страстиѫ, бѫ́деть рабъ страсти• бъ блгьіи да и͗збавить наⷭ ѿ зла ѡ͗бьі̏ѣа• да не и͗ на́мь рееть• каа по́лꙃа въ кръви мое͑и е͗гда сни́дѫ въ и͗стлѣние• рѣх же вамъ разли́но• и͗ како въпадае͗ть кто въ ѡ͗бьі́ѣи• не бо и͗же единоѫ разгнѣвавьіи͗ сѧ, ѹже глет сѧ гнѣвливъ• нѝже и͗же е͗диноѫ сьблѫдивьіи• глет сѧ блѫⷣникъ• нѝже и͗же единоѫ миловавъ, глет сѧ ми́лостивь• нѫ̀ доброⷣтѣль и͗ злоба ѿ єже ѧсто дѣиствовати, ѡ͗бьіѣи нѣкьіи прї-

263б

тварѣе͑ть дши• и͗ про́ее ть̋ ѡ͗бьіѣи, и͗ли мѫ́иⷮ и͗ли поко́ить е͗ѫ̏• а͗ еже како покои͑ть дшѫ доброⷣтѣль• и͗ како мѫить е͗ѫ̀ злоба, ре́кохоⷨ разлино• ꙗ͗ко ѹбо доброⷣтѣль, хранило ѥⷭ• и͗ въ нась є͗сть• негьіблема бо сѫ́ть сѣмена доброⷣтѣли• рѣ́хь ѹбо• ꙗ͗ко елико дѣи͗ствѹе͗мь добраа, въ ѡ͗бьіѣи доброⷣтѣли бьіваемь• ʹ̇ сирⷱѣ, свои ѡ͗бьіаи взимаимъ• и͗ на свое зрⷣавїе въсхѡ́димъ• ʹ̇ ꙗ͗коже ѿ бѣлма на сво́и͗ свⷮѣ• и͗ли ѿ и͗ноѫ кое͗ѫ любо бѡлѣзни на свое е͗стєстꙿвное зрⷣавие• при злобѣ же, не́ тако• нѫ̀ странень нѣкьіи и͗ рѣзь єстьства възимаимъ ѡ͗бьіѣи• дѣиствѡмъ зльімъ• ꙗ͗коже въ ѡ͗бьіѣи гѹбителна нѣкоего недѫга бьівае͗мь• да ниже̏ а͗ще въсхощемъ к томѹ и͗сцѣлѣти възможемъ, без многьіѫ помощи и͗ млтвъ многьіхъ• и͗ многьіихъ сльзъ могѫщихъ подвигнѫти на ньі̏, щедротьі хⷭвьі• ꙗ͗коже и въ тѣлесньіⷯ ѡ͗брѣтаемь• сѫ́т бѡ нѣкаа брашна ражⷣаѫща по е͗стьствѹ сплинѫ• ꙗ͗коже то͑ глѧ• зелие глемое крамбїа сплинѫ творить и͗ лѧ́ща• и͗ ина нѣкаа такова• не ѿ снѣдениа ꙋбѡ є͗диногѡ и͗ли двою крамбїа и͗ лѧ́ща• и͗ли ино ѿ таковьіхъ, бьі́ває͗ть ктѡ͑ сплинавь• нѫ̀ ѿ ѧстаго ꙗ͗денїа• и͗ тако проее ѹ͗множаѫ сѧ, поⷣвиꙃаеть ѡгньницѫ• и͗ палѧть и͗мѧщаго ѧ̏• прїносит же и͗ дрѹгьіѫ нѣкьіѫ бесисльньіѫ болѣзни• си́це и͗ прї дши• а͗ще кто͑ прѣбѫдеть сьгрѣшаѫ, бьіваеть нѣкьіи ѡ͗бьіѣи лѫкавъ въ дши• и͗ си̏и єсть мѫѧ-

264а

и е͗ѫ̀• ѡ͗ба́е да видите и се̏• ꙗ͗ко е͗сть е͗гда́ ѡ͗брѣтает сѧ скьктаніе и͗мѧщи дша ѻ͑ страсти• и͗ аще є͗диноѫ тькмо въпадаеть въ дѣи͗ство ѡ͗но́ѫ страсти, прїнѹжⷣає͗т сѧ а͗бїе и͗ въ ѡ͗бьіѣи прии͗ти• тожⷣе же и͗ въ тѣлесньіⷯ прїклюѣєт сѧ• ѡ͗брѣтае͗тꙿ бѡ сѧ ктѡ́ и͗мѣ́ѫ рьнѫ жльь, и͗ ѿ прⷣѣваршѫ нѣкьіѫ лѣно́сти• и͗ мо́жеть ѿнѫⷣ и͗ едина ꙗдь такова, а͗бїе възмѫтити и͗ възже́щи на́ нь трѧсавицѫ• мно́гѹ ѹбѡ трѣзве́нїю и͗ тъщанию и͗ страхѹ потрѣба, да не кто въпадаеть въ зꙿль ѡ͗бьіѣи• вѣ́рѹи͗те бѡ бра́тїе• ꙗ͗ко и͗ е͗динѫ стра́сть а͗ще иматъ кто въ ѡ͗бьі́ѣи, поⷣлежить мѫ́цѣ• и͗ сьлꙋѣет сѧ ꙗ͗ко тво́рить кто͑ десѧть добрьіи͗хъ дѣлъ• и͗ єдино зло̏ въ ѡ͗бьі́ѣи• и͗ ѡ͑долѣваеть ѡ͗но є͗дино є͗же ѿ зла̏ ѡ͗бьі́ѣа бьі́вае͑мо, десѧтиⷨ добрьімъ• ꙗ͗коже бѡ ѻ͗ре́лъ• а͗ще ве́сь бѫ́детъ вънѣ сѣти• ѡ͗брѧщет же сѧ е͗динъ нокъть е͗го свѧзанъ• ма́льіимъ ѡ͗нѣ́мь низла́гает сѧ вꙿсѣ сїла е͗го• а͗ще бѡ и͗ ве́сь ѡ͗брѧщет сѧ вънѣ• є͗ди́н же тъкмо нокъть є͗го вѧзи́ть• е͗да̏ нѣсть поⷣ сѣтиѫ; не въ́ нже ли ⷭѣ хощеть ловецъ низлагае͗ть є͗гѡ; тако ѥⷭ и͗ дша• е͗динѫ ть́кмѡ стрⷭть а͗ще и͗матъ въ ѡ͗бьі́ѣи, въ нже ⷭѣ помьіслить врагъ, нѝзлагає͗ть є͗ѫ̏• и͗мат бѡ є͗ѫ̏ поⷣрѫ́ницѫ страстиѫ ѡ͗но́ѫ• сего ради прїсно глѧ вамъ• нѐ ѡ͗ставлѣи͗те стрⷭть въ васъ творити ѡ͗бьіѣи• нѫ̀ да потъщим сѧ молѧ́ще ба нощь ѝ днь, не въпасти въ и͗скѹше́нїє•

264б

а͗ще ли и͗ же побѣжⷣае͗м сѧ ꙗ͗ко лвци• и͗ попльзнеⷨ сѧ въ паде́жь, поспѣшаи͗мъ абїе въстати• покаи͗м сѧ ѡ͗ не́мь• плаи́м сѧ прⷣѣ блгостиѫ бжиеѫ̏• бьдръствѹи͗мь• потьщим сѧ• и͗ бъ видѧ произволе́нїе наше и͗ смѣрение и͗ ськрѹшение наше, подаⷭ намъ рѫкѫ• и͗ тво́рить с нами млⷭть своѫ; амⷩ

ѡ͗ страсѣ бѫдѫщѫѫ мѫкьі• и͗ ꙗ͗ко поⷣбаеть хо́тѧщомѹ спⷭти сѧ, николиже бес пеѣли бьіти ѡ͗ своемь спсени слово• ді•

Вънегда болѣ́хъ ногама мои͗ма и не можаⷯ ѿ ниⷯ• нѣ́ции ѿ бра́тїѧ възшеⷣше, посѣтишѫ мѧ• и͗ въпрашаахѫ да рекѫ и͗мь винѫ болѣзни, и͗ е͗же дати ми въходъ побесѣдовати и͗мъ нѣто ѡ͗ по́лꙃи• нѫ понеже нѐ попѹсти ми болѣзнь глати и͗мъ е͗же хотѣахѫ тогда, потрѣба есть ни́нѣ вамь послѹшати ѡ͗ се́мь• есть бѡ и͗ красна повѣстъ ѡ͗ скръби, минѫвши скрьби• и͗ въ мори же е͗гда въстаеть бѹрѣ, и͗ прїсно скръбѧть въси иже въ корабли• повънегда же прѣи́ти бѹ́ри, сь радостиѧ прїсно повѣствѹѫть дрѹ́гъ дрѹ́гѹ, веселѧще сѧ ѡ͗ сьлѹшемь сѧ• добро ѥⷭ братїе ꙗ͗коже присно глѧ вамъ• кѫ́ѫжⷣѡ вещь, на ба възложити и͗ глати• ꙗ͗ко нїтоже кромѣ ба бьівае́ть• нѫ̀ въсѣко си́це вѣ́сть бъ ꙗ͗ко добрѣ и полезно• и͗ тако сьтвори• а͗ще и͗ и́матъ вънѣ винѫ̏ кѫ́ѫ ве́щь• ꙗ͗коже то глѧ• мо́гль бимь рещи ꙗ͗ко понеже ꙗ͗дохъ сь странꙿникьі• и͗ ма́ло понѫдихъ се́бе за е͗же ѹпо-

265а

кои͗ти ихь, ѡ͗тѧки сѧ сьі́рище мое и͗ бьіⷭ ѡтокъ на ноꙃѣ мо́и• и͗ ѿтѫ́дѹ ѹ͗ꙗ̀звих сѧ• и͗ли и͗ дрѹ́гьіѫ разли́ньі виньі̏• не ѡ͗скѫдѣѫ͗тꙿ бѡ хо́тѧщомѹ нѫ и͗звѣстнѣи͗ше и͗ полезнѣи͗ше се̏ па́е є͗сть ꙗ͗ко по истинѣ вѣсть бъ• ꙗ͗ко ѹнше е͗стъ дши мое͑и, и͗ такѡ бьіⷭ• нито́же бо єсть ѿ ихже тво́рить бъ, є͗же нⷭѣ добрѡ• нѫ всѣ добра• и͗ добра ꙃѣ́лѡ• не поⷣбаеть ѹбѡ скръбѣти комѹ ѡ͗ прїклюѣѫщїих сѧ• нѫ̀ въсѣ ꙗ͗коже рѣ́хъ на промьішле́нїе бжие възло́жити и͗ поїти• Сѫ́ть нѣ́цїи то́лꙿма прѣнемагаѫще ѡ͗ сьлѹ́аѫщїх сѧ скръбе͑хъ• ꙗ͗коже и͗ самѫѫ жи́знь ѿрицати сѧ и͗ сластно и͗мѣти єже ѹ͗мрѣ́ти, ꙗ͗коже си́мь прѣмѣнити сѧ• се же ѿ малодшиа стражⷣеть кто͑ и ѿ мно́га неразѹмиа• не вѣдьі страшнѫѫ нѫ́жⷣѫ, ѫ́же по и͗сходѣ дши ѿ тѣлесе• велие бѡ єсть лвколюбие бжие бра́тїе• є͗же бьі́ти намъ въ мирѣ семъ• нѫ̏ мьі́ не вѣдѧще ꙗже сѫ́тъ тамѡ, тѧжка͑ ви́димъ ꙗже зⷣе• и͗ нⷭѣ тако• Не вѣсте ли въ ѡ͗те́ницѣ то глеть• ꙗ͗ко въпроси бра́тъ велми дѣлателѣ нѣкоего ста́рца глѧ• дша моа желає́ть смрти• и͗ гла емѹ ста́рець• поне́же скръби бѣгае͗ши• и͗ не вѣси ꙗ͗ко грѧдѫщаа скръбь, мно́гѡ го́ршии єⷭ ѿ сѫщѫѫ зде̏• и͗ дрѹгьіи такожⷣе въпроси ста́рца глѧ• по́то прѣнемагаѫ сѣдѧ въ келїи моеи• и͗ гла е͗мѹ старецъ• ꙗ͗ко єще не видѣлъ є͗си• нѝ ѣе͗мьі поко́и, ни бѫдѫщѫѫ мѫкѫ• а͗ще бѡ́ би вѣдѣль и͗звѣ́стно сиа̏,

265б

а͗ще и рьвїи плъна би бьіла келиа твоа• ꙗ͗коже ти ʹ̇ въ ниⷯ• ʹ̇ стоа́ти до вьіѫ, тръпѣл би не ѡ͗слабѣѫ• нѫ мьі̏ спѧще хощемь спⷭти сѧ• и͗ сего ради прѣнемагаєⷨ въ скръбехъ• дльжни сѫще пае блгодарити ба• и͗ блжити себе, ꙗ͗ко въсѣко споⷣблѣем сѧ мало скръбѣти зде̏• да тамо ѡ͗брѧщемъ малъ покои• глааше же и͗ ева́грїе• ꙗ͗ко страстенъ сьі̏и и͗ мо́лѧ сѧ бѹ скорѣи͗ши емѹ бьіти и͗схоⷣ, поⷣбень є͗сть лвкѹ молѧщѹ дрѣводѣлѣ, ско́рѡ ськрѹшити ѡ͗дръ болѧщаго• тѣла бѡ ради сего, ѹвѣщаває͗т сѧ и͗ дша ѿ страстєи͗ е͗ѫ̏ и ꙋтѣшаеть• ꙗ͗сть• пиє͗ть• спи́ть• бесѣдѹєть• хо́дить сь любезньіми дрѹгьі свои͗ми• є͗гда же ли и͗зьідеть ѿ тѣла, ѹ͗единѣвает сѧ та̏ и͗ стрⷭти е͗ѫ̏• и͗ проее мѫ́ит сѧ въсегда ѿ ни́хь• въ тѣхъ ѹ͗пражнѣѫщи сѧ и͗ ѡ͗палѣе͗ма ѿ мѧтежа и͗хъ• и͗ растръꙃаема ѿ ниⷯ, ꙗ͗коже ни помѣнѫти ба възмощи• та̋ бѡ памѧⷮ бжиа, ѹ͗тѣшае͗ть дшѫ• ꙗ͗коже и͗ въ пслмѣ глеть• помѣнѫхъ ба и͗ възвесе́лих сѧ• и͗ ѡ́бае ни се̏ попѹщаѫтъ е͗и стрⷭти• хо́щете ли да ꙗ͗коже въ при́ти ѹ͗вѣдѣти то есть е́же глѧ; прии͗ди нѣктѡ ѿ васъ и͗ затворѧ и͗ въ келиѫ те́мнѫ• и͗ да не ꙗсть три дни тъ́кмѡ• нѝ да пїеть• нѝ да спи́ть• нѝ да побесѣдѹє͗ть къ ко́мѹ• ни да пое͗ть• нѝ млтвѫ дѣє͗ть• нѝ ѿнѫⷣ да помѣнеть ба• и͗ ѹвѣжⷣь ми то творѧть въ немъ страсти• и͗ се̏ ꙗ͗ко е͗сть е͗динае зде̏• ко́лми па-

266а

е по и͗зъше́стви дши ѿ тѣла• и͗ прѣдати сѧ и͗мъ• и͗ ѹ͗единити сѧ сь ни́ми• ꙋбѡ то иматъ тогда ѡ͗каа͗нꙿнаа постраⷣти ѿ ни́хъ• можеши ѿ сѫщїиⷯ зде̏ поразѹмѣти како єⷭ скрьбь ѡ͗на̏• є͗гда бѡ възгорит сѧ кто; то ѥⷭ па́лѧи е͗го• кото́рьіи ѡгнь• и͗ли каа дръва творѧть жеже́нїе ѡ͗но̀• а͗ще же ли и͗ ѡ͗брѧщет сѧ кто и͗мѣѫ тѣло жльѣи́во• не самоє͗ ли раствѡре́нїє є͑го па́лить того и смѫщаетъ вьінѫ и͗ ѡскръблѣє͗ть жи́знь е͗го; тако и͗ страстна дша• вънегда мѫит сѧ ѡ͗ка́анꙿнаа ѿ своего злаго ѡ͗бьі́ѣа• и͗мѧщи присно горкѫѫ па́мѧтъ• и͑ болѣзньное попеение страстеи• жегѫщемь присно и͗ ѡпалѣѫщимъ е͗ѫ̏• и͗ къ си́мъ, кто можеть бра́тїе сказати• мѣста ѡ͗на̀ страшнаа• тѣлеса ѡ͗на мѫнаа• слѹжѫщаа дшамъ въ таковѣ и͗ толи́цѣ болѣзни, и͗ не и͗стлѣваѫща• ѡгнь ѡнъ неи͗згланꙿньіи• тьмѫ напрасньіѫ сїльі мѫителньіѫ• и͗ ина прѣмнога томлениа• єлика разли́но ре́кошѫ бжⷭтвнаа пїсаниа• всѣ и͗зравнѣѫще, противѫ зломѹ дѣа͗ниѹ дшамъ• и͗ зльі́ихъ тѣхь въспоминании• ꙗ͗коже бѡ стии приемлѧть мѣста нѣкаа свѣтла и͗ веселие а͗гглъскѡ• и͗змѣрѣемо противѫ блгѡмѹ и͗хъ дѣа͗нїю• си́це и грѣшници прїє͗млѧть мѣста темна и͗ мрана• пль́на сѫща страха и͗ ѹжаса, ꙗ͗коже глѧть стіи

то́ бѡ єсть страшнѣе и͗ ѹми́ленѣє ѡ͗нⷯѣ мѣстꙿ•

266б

въ ниⷯже посилае͗ми сѫⷮ бѣсове• то́ же горѣ́и͗шее мѫкьі въ нѧже ѡ͗сѫжⷣени бѫ́дѫть• и͗ ѡбае мѫими бѫдѫть и͗ грѣшници сь тѣми самѣми бѣ́сьі, ꙗ͗коже глеть• ѡ͗тидѣте въ ѡгнь вѣньіи ѹ͗готованꙿньіи дїа͗волѹ и͗ а͗гглѡмъ є͗гѡ̀• а е͗же страшнⷪє ѡ͗но̀ пае е͗же глеть стьіи іѡа́нъ златоѹстьіи• ꙗ͗ко а͗ще и͗ не би рѣка текла ѡгнꙿнаа• ни аггли прⷣѣстоали страшни• тьїѫ же призьіваеми ѿ лвкъ нѣцїи• ѡви ѹбѡ похвалѣеми бѣхѫ и͗ прославлѣхѫ сѧ• ѡви же ѿсилаеми безь́стно• да не видѧ́ть славѫ бжиѫ• ꙋ́бѡ не бѣше ли горѣи́ша всѣкоѫ гее͗нньі и͗ мѫкьі стѹⷣ и͗ безьстие ѡ͗но̀, и͗ болѣзнь ѿпадениа то́ликьіхь блгь; тогда бѡ̏ и͗ самое ѡ͗блиение сь́вѣсти• и͗ та̏ самаа па́мѧть дѣа́ніеⷨ ꙗ͗коже вьі́ше рѣ́хѡмъ, го́рша есть бези́сльньіⷯ и͗ неи͑зреⷱньіхь мѫ́къ• въсѣ бѡ по́мнѧть дшѧ ꙗ͗же зде ꙗ͗коже глѧть ѡци• и͗ словеса и͗ дѣла• и͗ помьішле́ниа• и͗ нитоже ѿ си́хъ не могѫтъ забьіти тогда̏• а е͗же глⷮе въ ѱлⷭмѣ• въ ть̋ днь погьібнѫть вꙿсѣ помьішленїа є͗го, помьішлениа глеть вѣка се́го• си́рѣь, зда́нїе• стѧжание се́ль• родїтелеи• ѧⷣ• всѣко даа͗нїе и͗ възиманїе• сиꙗ̏ вънегда и͗сходити дши ѿ тѣла погьібаѫть• нитоже ѿ сихь поминае́ть и͗ли пее́т сѧ• а͗ ꙗ̏же створи по доброⷣтѣли и͗ли страстнѡ, сиа помнить• и͗ ни єдино ѿ ни́хъ погьібае͗ть• нѫ̏ и а͗ще по́лꙃева ктѡ ко́го• и͗ли ть̋ полꙃѫ приѫть, присно по-

267а

минаеть и͗ полꙃевавша сѧ ѿ него, и͗ по́лꙃѫ прие͗мшаго ѿ него• Такожⷣе и͗ аще пакость прїемь ѿ кого• и͗ли ть̋ пакость ствѻри комѹ, присно поминаеть и͗ пакость ство́ршаго є͗мѹ, и͗ пакость прїє͗мшаго ѿ него• и͗ нитоже ꙗ͗ко рѣхь погѹблѣє͗ть дша ѿ ихже сьдѣа въ мирѣ семь• нѫ̀ всѣ помнить, по и͗зшестви ѿ тѣла• нѫ̀ и͗ е́ще ꙗ͗снѣи͗ше• є͗ще ꙗ͗вленнѣи͗ше• ꙗ͗ко и͗змѣнши сѧ земнаго тѣлесе Нѣ́когда гла͑хо̀мь сь нѣкои͗мъ великомъ ста́рцемъ ѡ͗ семь• и глааше самъ старець• ꙗ͗ко по́мнить дша по и͗схожⷣени ѿ тѣла, страсти ѧ͗же дѣи͗ствовашѫ въ неи• а͗з же глаахꙿ е͗мѹ• ва́снь; не́ тако• нѫ̀ всѣко ѡ͗бьіѣи прибьі́вши єи ѿ дѣланіа грѣха, хо́щеть и͗мѣти• и͗ се́бе поминаеть• и͗ прѣбьіхомь на мноꙃѣ любопрѣпираѫще сѧ ѡ͗ словеси семь• хотѧще ѹ͗вѣдѣти• и͗ не повиноваа͗ше сѧ ста́рець глѧ• ꙗ͗ко и͗ ть̋ самьіи ви́дъ грѣха помнить• и͗ мѣсто• и͗ то самое ли́це сь нимже сьгрѣши• и͗ по и͗стинѣ а͗ще тако ѥⷭ, еще множаи͗шѫ злѫ̏ конꙿинѫ имамьі, а͗ще не вънемлемь себѣ• се́го ради при́сно глѧ вамъ• поспѣшаи͗те дѣлати добра помьішленїа• да та̏ ѡ͗брѧщете та́мо• є͗же бѡ а͗ще и͗матъ кто зде̏, то и͗зьідеть сь нимь• и͗ то̏ хощеть и͗мѣти тамѡ• попецѣ́м сѧ и͗збавити сѧ ѿ таковьіѫ нѫ́жⷣѫ братїе• потьщим сѧ; и͗ бъ сьтворить с нами млⷭть• ть̏ бѡ є͗сть надежⷣа, всѣмь концемь земли•

267б

и͗ сѫщии͗мъ въ мори дале́е• иже въ конциⷯ земли сѫть; и͗же въ коненѣи злобѣ• а͗ иже въ мори далее сѫ́ть, и͗же въ послѣднемь неразѹми• и͗ ѡбае, хс ѥⷭ ѹпование таковьімъ• потрѣба малѹ трѹдѹ• потрѹⷣм сѧ да помлѹе͗м сѧ• а͗ще и͗матъ ктѡ се́ло и͗ нерадить ѡ͗ не́мь и͗ ѡ͗лѧдинѣеть• нѐ е͑лико ли лѣнит сѧ ѡ͗ немь, то́лико и͗спльнѣє͑т сѧ трънїа и͗ вльꙿца̏; є͗гда же прїи͗деть ѡ͗и́стити є̏• нѐ є͗лико ли плъно є͑сть, то́лико и͗мѧⷮ ѡ͗кръвавити сѧ рѫцѣ є͗го, хотѧщѹ и͗стръгнѫти злое бьі́лие ѡ͗но, е͗же ѡ͗стави възьіти въ врѣмѧ лѣности свое͗ѫ̀; невъзможно бо є͗сть не пѻжѫти комѹ ꙗ͗же въсѣа• трѣбѹе͗ть хотѧи ѡ͗истити се́ло свое, пръвѣє͗ ꙋбѡ, да добрѣ и͗скоренить всѣ͑ бьі́лиа• а͗ще бѡ недобрѣ и͗стръгнеть корениа ихъ• нѫ̀ тькмо сьвьіше рѣжеть ꙗ̏, пакьі и͗зрастаѫть• хощеть ѹ͗бѡ ктѡ, да самаа корениа ꙗ͗коже рѣхъ и͗стръгнеть• и͗ повънегда добрѣ ѡ͗истити тѡ̏ ѿ бьілиа и͗ тръниа и͗ таковьіхъ, хощеть браздити е и͗ ѡ͗би́ти• и͗ тако и͗зорати е• и егда добрѣ ѡ͗истить є̏, тогда проее хощеⷮ сѣати добро сѣмѧ• а͗ще ли же ꙋбѡ повънегда ство́рити є͑мѹ толико ѡ͗ищение, ѡ͗ставить е празⷣно, въсходѧть бьілиа• и͗ ѡбрѣтаѫть землѧ мѧкꙿкѫ и͗ добрѫ ѿ ѻ͗ищениа, и͗ низъпѹстѧть долѹ въ глѫбинѫ корениа• и͗ множае ѹкрѣпѧт сѧ и͗ ѹмножѫт сѧ въ немь• тако єⷭ и͗ ѡ͗ дши• Пръвѣе хощеть ѿсѣщи всѣко ве́тхое пристра́стие• и͗ зльіѫ ѡ͗бьі-

268а

ѣѫ и͗хже и͗маⷮ• нѝто́же бѡ е͗сть го́рше злаго ѡ͗бьі́ѣа• и͗ стьіи васї́лие глеть• не мал же є͗сть сь̋ поⷣвигъ, свое͗мѹ ѡ͗бьіѣю ѡ͗долѣти• ѡ͗бьі́ѣи бѡ малⷨѣ врѣменемь ѹ͗крѣпль сѧ, е͗стьства крѣпость ꙗ͗ко ѡ͗ мно́ꙃѣ приемлеть• хо́щеть ꙋбѡ ктѡ поⷣвигнѫти сѧ ꙗ͗коже рѣ́хь, противѫ зльіⷨ ѡ͗бьіѣє͗мъ, и͗ страсте́мь• нѫ и͗ противѫ винаⷨ ихъ• ꙗ͗же сѫ́тъ корениа• и͗ а͑ще не корениа и͗стръгнѫт сѧ, нѫ́жⷣа тръниѹ пакьі възра́сти• сѫ́т бѡ нѣкьіѫ страсти нитоже могѫще, да а͗ще ѿсѣеть ктѡ͑ виньі и͗хъ• ꙗ͗коже, зависть ѡ͗ себѣ нитоже єсть• нѫ и͗матъ нѣкѫѫ винѫ̏• ѡ͗ нихже еⷭ и͗ славолюбїє• хотѧ бѡ кто прославити сѧ, завидить прославлѣе͗момѹ и͗ли прⷣѣпоьтеномѹ• такожⷣе и͗ гнѣвъ бьіває͗ть ѿ и͗нѣхь ви́нь• и͗ пае же ѿ сластолюбїа• и͗ поминає͗ть сие и͗ є͗ѵа́грїе глѧ ѡ͗ нѣкое͗мь стѣ• ꙗ͗ко глааше• сего ради ѿе͗млѧ сласти, да ꙗ͗рѡсти ѿсѣкѫ виньі̏• и͗ въси же ѡци глѧть• ꙗ͗ко каажⷣѡ стра́сть, ѿ сихь треⷯ страстеи ражⷣає͗т сѧ• славолюбиа• и͗ сребрѡлюбиа, и͗ сластолюбиа• ꙗ͗коже разли́но рѣхъ вамъ• хо́щетꙿ ꙋбѡ ктѡ́• не́ тькмо ѿсѣщи страсти, нѫ̀ и͗ виньі̏ иⷯ• и͗ тако ѡ͗прѧ́тати добрѣ нꙿравьі своѫ покаа͗ниемъ и͗ плаемь• и͗ тогда наѧти сѣати доброє сѣмѧ, ꙗ͗же сѫ́тъ до́браа дѣла• занѐ ꙗ͗коже рѣхомъ ѡ͗ се́лѣ• ꙗ͗ко а͗ще повънегда ѡистити е и истрѣбити• не въсѣеть ктѡ́ добрѡ сѣмѧ, въсхо́дѧть бьі́лїа

268б

и͗ ѡ͗брѣтаѫть землѧ добрѫ и͗ мѧккѫ ѿ и͗стрѣблениа• и͗ мно́жае въкоренѣваѫт сѧ въ немь• тако ѥⷭ и͗ лвкѹ• а͗ще ли же повънегда ѡ͗прѧтати нравьі своѫ• и͗ покаати сѧ ѡ͗ пръвьіхъ е͗го дѣа͑неи• и͗ ѡблѣнитꙿ сѧ сьтворити добра дѣла• и͗ стѧжати добрⷣѡⷺтѣли, бьі́ває͗ть на немь ꙗ͗коже глеть є͗уⷢлие• ꙗ͗ко е͗гда неистьіи дꙋхъ и͗зьідеть ѿ лвка, проходить скозѣ безводнаа мѣста и͗щѫ поко́а• и͗ не ѡ͗брѣтаѫ, тогда глеть• възвращѫ сѧ въ домъ мо́и ѿнѫдѹже и͗зьі́дохь• и͗ пришеⷣ, ѡ͗брѧщеть и пра́здень• ꙗ͗вѣ ꙗ͗ко, ѿ всѣкоѫ доброⷣтѣли• и͗ пометень и͗ ѹкрашень• тогда и͗деть и͗ поиметь сь со́бѡѫ, и͗нѣхъ дховъ, лю́щъшихъ себе• и͗ въшеⷣше живѫть тѹ• и͗ бѫдѫть послѣднѣа лвкѹ томѹ, го́рша пръвьіхъ• невъзможно бѡ е͗сть дꙋши, прѣбьіти въ своємь ѹ͗строе͗ни• нѫ̀ въ прⷣѣспѣнїе прихо́дить• и͗ли на лѹшее, и͗ли на го́ршее• Сего ра́ди кьжⷣѡ хотѧи͗ спⷭти сѧ, потрѣбѫ и͗матъ• не тъкмѡ не творити злое, нѫ̀ и͗ блгое дѣлати• ꙗ͗коже глеть въ пслмѣ• ѹ͗клони сѧ ѿ зла̏ и͗ ствѡри блгѡ• не реⷱ ѹ͗клони сѧ ѿ зла ть́кмѡ, нѫ̏ и͗ сътвори блгѡ• ꙗ͗коже то глѧ• ѡ͗бьі́кнѫ ктѡ ѻ͗бїдѣти• хо́щеть не́ тькмѡ не ѡ͗бїдѣти ко́гѻ, нѫ̀ и͗ праѵⷣѫ (!) творити• а͗ще ѥⷭ бьіль блѫⷣникъ• хо́щеть не́ тькмѡ не творити блѫда, нѫ̀ и͗ въздръжати сѧ• а͗ще єⷭ бьі̀лъ гнѣвли́вь• хощєⷮ не тькмо не гнѣвати сѧ, нѫ и͗ кротость стѧ-

269а

жати• а͗ще гръдѣше сѧ ктѡ́• хощеть не тькмо не грꙿдѣти сѧ нѫ̀ и͗ смѣрѣти сѧ• и͗ се̏ єсть ѹ͗клони́ сѧ ѿ зла̏ и͗ створи блгѡ• Ка́ажⷣѡ бо стра́сть, иматъ сьпротивъ себѣ доброⷣтѣль• прѣзоръствѡ, и͗матъ смѣреномѫ́дрїе• сребрѡлюбие, иматъ млⷭтьінѧ• блⷣѫ, въздръжа́нїе• прѣнемаганиє, тръпѣ́нїє• гнѣ́въ, кротость• нена́висть, любѡ́въ• ка́ажⷣѡ просто страсть ꙗ͗коже рѣхъ, и͗матъ сьпро́тивнѫ себѣ доброⷣтѣль• сиа̏ множицеѫ вамь рѣхъ• ꙗ͗коже ꙋбѡ и͗згна́хомъ доброⷣтѣли• и͗ вънесохѡмъ стра́сти въ мѣсто ихъ, тако хощемъ трѹⷣти сѧ• не́ тькмѡ и͗згна́ти страсти, нѫ и вънести доброⷣтѣли• и͗ ѹстро́и͗ти ѫ̏ на своемъ мѣстѣ• є͗стьствꙿнѣ бѡ и͗мамьі доброⷣтѣли ѿ ба даньі намъ• є͗гда͑ бо сьтвори бъ лвка, въсѣ́а въ нь доброⷣтѣли• ꙗ͗коже глеть Сь́творѣмъ лвка по ѡбразѹ нашемꙋ и͗ по поⷣбїѹ͑• по ѡбразѹ рее• поне́же бесмртнѫ и͗ доброⷣтѣлнѫ сьтво͑ри бъ дшѫ• и͗ ѡблаⷣѫщѫ въсѣми и͗же поⷣ не́ѫ• по поⷣбїю же глеть, млⷭтвное и͗ блгоⷣтелное• глет бѡ• бѫдѣте щедри, ꙗ͗коже ѿць вашъ нбсньіи ще́дрꙿ єсть• и͗ инде• бѫдѣте сти• ꙗ͗ко а͗зъ сть є͗смь• и͗ пакьі а͗пⷭлъ рее• бьі́ваите дрѹ́гъ дрѹгѹ блаѕї• и͗ ѱалѡмъ глеть• ꙗ͗ко блгъ гь тръпѧщимъ• и͗ елика такова• се̏ єсть е͗же по поⷣбїю• ꙗ͗ко є͗стьствнѣ да́де намъ бъ доброⷣтѣли• страсти же не и͗мамьі по е͗стьствѹ• нѝ бѡ и͗мѧⷮ сьщьствѡ кое и͗ли сьставъ• нѫ̏ ꙗ͗коже тьма неѹ͗ставна ѥⷭ по сѫщь-

269б

ствѹ• нѫ̀ страсть е͗сть на въздѹсѣ ꙗ͗коже глеть стьіи васї́лие• ѡ͗скѫдѣниемъ свѣта прⷣѣстоѫ, тако е͗сть и͗ ѡ страстеⷯ• ꙋкло́нꙿши сѧ дша сластолюбїемꙿ ѿ доброⷣтѣли, ѹ͗стро́и страсти• и͗ ѹтвръди сиѫ̏ на сѧ̀• да ѹбѡ потрѣбѫ и͗мамьі ꙗ͗коже рⷯѣ• ꙗ͗коже при селѣ• повънегда ство́рити ѡ͗їщение въсѣкѡ, а͗бїе͗ сѣати до́броє сѣмѧ• да к то́мѹ, и͗ плоⷣ добръ сь́творитъ• хо́щеть пакьі сѣѫи се́ло свое• вънегда въврꙿжеть сѣмѧ, скрьі́ти и͗ ѹглѫбити то̏ въ земли• а͗ще ли то̀ прїи͗дѫть пти́цѧ и въсхьіщаѫть то̏ и погѹблѣѫть• и͗ повънегда скрьіти то̏, пожⷣати млⷭть бжиѧ• дондеже послеть дьжⷣь и проꙃѧбнеть сѣмꙙ• тьмами бо а͗ще потрѹⷣт сѧ дѣлатель• истѧ и͗ о͗трѣблѣѫ и͗ сѣѫ• а͗ще не ѡ͗дьжⷣить бъ на сѣмѧ єго, въ сѹ́е͗ бьівае͗ть весь трѹⷣ є͗гѻ; тако и͗ мьі хо́щемъ• а͗ще и͗ ство́римь то любѡ добрѡ, да покрьіваємъ є͗ смѣрєномѫдрие́мь• и͗ възвръгнемь на ба не́мощь на́шѫ• мо́лѧще сѧ є͗мѹ, да призритъ на трѹⷣ нашъ• а͑ще ли, въ тъ́ще бьівае͗ть• єсть пакьі е͗гда и͗ по ѡ͗дьжⷣени и͗ проꙃѧблени сѣмене, нѐ сьходитъ пакьі дъжⷣь по врѣ́мени• и͗ исьішеⷮ проꙃѧбление и погьібае͗ть• трѣбѹ́ет бѡ и͗ сѣмѧ дъжⷣа• и͗ проꙃѧбление такожⷣє врѣменемь• донде́же ѹ͗твръдит сѧ• и͗ ни тако можеть кто бес пеѣли бьіти• єсть бѡ є͗гда по и͗зращени и сьтворити класъ, бѫ́дѫть гѫсѣницѧ и͗лѝ граⷣ• и͗ и́но таковьі́хъ• и͗ погѹблѣѫть плⷣо• Си́це и͗ при дши єсть• є͗гда бѡ потрѹⷣт сѧ и͗ ѡ͗и́-

270а

стить ѧ̏ ѿ всⷯѣ страстеи и͗хже рѣхоⷨ, и͗ поспѣ́шитъ въ всѧ доброⷣтѣли, хо́щеть въсегда вънимати въ милость бжиѫ и͗ въ покровъ єгѡ, да не ѡ͗ставѧть є͗го и͗ погьі́бнеть• ꙗ͗коже бѡ рѣхомъ ѡ͗ сѣмени• ꙗ͗ко и͗ по проꙃѧблени и͗ възращени и͗ сьтворе́ни плоⷣ ⷶ• а͗ще не пакьі на врѣмена сьнидетъ дъжⷣъ, и͗сьі́шетъ и͗ погьібає͗ть, тако е͗сть и͗ лвьское• а͗ще по сьтворени толика• въ́зметь бъ мало по́кровъ сво́и и͗ ѡ͑ставитъ є͗го, погьі́бає͗ть• ѡ͗ставление͗ же бьі́ває͗тъ лвкѹ, є͗гда сьтворитъ вещь рѣзъ ѹстава своє͗гѡ• ꙗ͗коже то глѧ• а͗ще кто бьіⷭ блгоговѣи͗нъ, и͗ прии͑деть въ безꙿи́ние• и͗лѝ смѣренъ, и͗ прии͗деть въ на́глость• и͗ не по толи́кѹ ѡ͗ставлѣє͑ть бъ безъинⷩаго а͗ще безъинѹе͗ть• нѝ наглаго а͗ще сверѣпѣє͗ть, е͗лико ѡ͗ставлѣе͗тꙿ блгоговѣи͗нꙿнаго а͑ще безъиниє творитъ, и͗ смѣ́реннаго а͗ще възбѹꙗ͗є́ть• се̏ єсть еже сьгрѣшати комѹ рѣзъ ѹ͗става своего• ѿ сего бьі́ваетꙿ ѡ͗ставленїе• сего ради стьіи василїе глеть• инако сѫдитъ грѣхѹ блгѡговѣи͗ннаго• и͗ и́накѡ бези́нꙿномѹ• єгда же сьхранитъ кто се́бе, и͗ ѿ сихъ хо́щеть въни́мати• да не а͗ще тво́ритꙿ ма́ло добрѡ, сьтво́ритъ то̏ сь тьщеславие͗мъ, и͗ли лвкоѹ͗гожⷣенїемъ, и͗ли по нѣкое͗мѹ по́мьіслѹ лвьскѹ• и͗ погѹби́тъ то̏ ма́лоє, въсє́ є͗же творѣше• ꙗ͗коже рѣ́хѡмъ ѡ͗ гѫсѣници и͗ ѡ градѣхъ и͗ таковьіхъ• пакьі на земли• є͗гда и͗ нѝ-

270б

ьсоже постражⷣеть зло̏ плоⷣ• нѫ̏ сьхранень бѫдеⷮ до жѫтвьі• нѝ тако можеть дѣлатель бес пеѣли бьіти• єсть бо и͗ повънегда жѫти комѹ се́ло своє• и͗ сътво͑рить весь трѹⷣ свои, прихо́дить лѫкавъ лвкъ сь ненавистиѧ• и͗ въложить ѡгнь въ плоⷣ ѡ͗нъ• и͗ погѹ́блѣе͗ть весь плоⷣ и͗ трѹⷣ лвкѹ• ꙗ͗коже донꙿдеже не ви́дить• ꙗ͗ко ѡ͗исти е͗го добрѣ• и͗ въсьі́па въ жи́тницѫ, не можеть бес пеѣли бьі́ти• такожⷣе и͗ лвкъ• є͗гда͑ възможеть ѿ си́хъ въсѣхъ и͗хꙿже рѣхѡⷨ и͗збавити сѧ, не хощеть ни тако бес пеѣли бьіти• сьлѹ́ѣе͗тꙿ бо сѧ, ꙗ͗ко по сихъ въсѣхъ, ѡ͗брѣтаеть дїа͗волъ прѣльстити є͗го• и͗ли за ѡ͗праѵⷣанїе (!), и͗ли за възноше́нїе, и͗ли за єже въложити въ нь помьішленїа невѣриѹ• и͗ли зльі̏ є͗реси• и͗ не тъкмо ꙗ͗ко погѹбитъ всѧ трѹдьі е͗го• нѫ̏ и͗ ѿлѫѣе́ть и͗ ѿ ба• и͗ еже не възможе сьтворити е͗мѹ дѣа͗ниемъ, еди́нѣмъ помьісломъ творитъ е͗мѹ• єсть бѡ ꙗ͗ко и͗ единъ помьіслъ мо́жеть когѡ ѿлѫ́ити ѿ ба, а͗ще прїи́метъ и͗ повинет сѧ є͗мѹ• тѣ́мже и͗ хотѧи сь и͗стиноѫ спт (!) сѧ, нѐ дльженъ єⷭ безъ пеѣли бьі́ти• до послѣднѣго и͗здьіха́нїа• потрѣба ꙋбѡ трⷣѹⷶ и͗ попеениа мно́га и͗ еже молити сѧ бѹ вьінѫ̀, да ть̋ покрьієть и͗ спсе́ть на́сь свое͗ѫ̀ блгѡстиѫ• въ славѫ стмѹ и͗мени е́гѡ, а͗ми́ν (!)

ѡ томь како поⷣбаеть безь смѧщенїа и͗ блгѡⷣрьно тръпѣти искѹшениа• слово• є҃і•

271а

Добрѣ реⷱ а͗вва пї́минъ• ꙗ͗ко знамение и͗но́кѹ, въ и͗скѹшениⷯ познавае́т сѧ• длъженꙿ бѡ є͗сть мни́хꙿ• и͗же сь и͗стиноѫ прихо́дѧи͑ работати бви, ѹготовити по прѣмѫдромѹ дшѫ своѫ въ напасти• да не дивит сѧ николиже ниже сьмѫщае͗т сѧ ѡ͗ приклюѣѫ͗щих сѧ• вѣ́рѹѫ, ꙗ͗ко нито́жє бес промьісла бжиа бьівае͗ть• а͑ идеже бжие промьішление, въсѣко добро єⷭ и͗ на по́лꙃѫ дши бьівае́моє• въсѣ бо єлика творитъ с нами бъ, о͗ ꙋспѣсѣ тво́рить• и͗ любѧ наⷭ и͗ щѫдѧ наⷭ• и͗ длъжни е͗смьі ꙗ͗коⷤ рее а͗плⷭъ, въ всемь блгоⷣрити блгость є͗гѻ• и͗ николиже ѡ͗пеѣлити сѧ и͗ли малодшьствовати ѡ͗ приклюѣѫ͗щих сѧ на́мъ• нѫ̏ прие͗мати безъ смѫщениа грѧдѫщаа сь смѣреномѫдрїемь и͑ еже на ба ѹ͗пованіемь• вѣрѹѫ́ще ꙗ͗коже рѣхъ• ꙗ͗ко вꙿсѣ елика тво͑рить с нами бъ, блгостиѧ тво́ритъ• ʹ̇ и͗ любѧ наⷭ творить и͗ добрѣ творить• ʹ̇ и͗ не прие͗мати сиа инакѡ добрѣ бьі́ти, нѫ̀ си́це• помлѹи бе• дрѹга а͗ще и͗матъ кто͑ и͗ и͗звѣщениє и͗матъ ꙗ͗ко любить є͗гѡ, а͗ще то́ любо постражⷣеть ѿ не́го• а͗ще и͗ скръбно бѫдеть, и͗ма́ть ꙗ͗ко лю́бѧ сьтвори• и͗ николиже вѣрѹє́ть ѡ͗ дрѹꙃѣ своє͗мъ, ꙗ͗ко поврѣдити е͗го хо́щеть• Ко́лми пае мьі̏ длъжни єсмьі и͗мѣти ѻ͗ бꙃѣ• иже и͗ създавшимъ на́съ• и͗ ѿ небьітиа въ бьітие приведшомѹ• и͗ насъ ради вълвьшѹ сѧ, и͗ по насъ ѹ͗ме́рꙿшомѹ, ꙗ͗ко вꙿсѣ блгостиѫ творитъ с нами и͗ лю́бѧ тво-

271б

рить• и͗ при дрѹꙃѣ ѹ͗бо есть помьішлѣти комꙋ• ꙗ͗ко любѧ мѧ тво́рить• и͗ щѫдѧ ме́не• нѫ̀ не всѣко и͗ толикъ и͗мать разѹмъ, ꙗ͗коже ѹ͗строи͗ти ꙗ͗же ѡ͗ мнѣ͑• и͗ сего ради ꙗ͗ко приклюи сѧ, и͗ не хотѧ врѣдит мѧ• При бꙃѣ же, не можемь сие рещи• тъ̋ бо є͗сть и͗стоникъ прѣмѫдрости• и͗ вѣсть въсѣ ꙗ͗же на полꙃѫ на́мъ• и͗ того дѣлма ѹ͗страе́ть ꙗ͗же ѡ͗ на́сь ʹ̇ даже до хꙋдⷺишиⷯ ʹ̇• є͗сть же пакьі рещи ѡ͗ дрѹꙃѣ• ꙗ͗ко любить и͗ щѫдить• и͗ разѹмень єⷭ ѹ͗строити ꙗ͗же ѡ͗ мнѣ• нѫ не и͗ силѫ и͗мать помощи ми, въ ни́хжє мни́ть полꙃевати мѧ• нѝ сие ѹ͗бѡ мо́жемь ѡ͗ бꙃѣ рещи• въсѣ бо възможна томѹ сѫ́ть• и͗ ниьсоже немощно е͗сть прѣд нимь• ꙗ͗ко ѹ͗бѡ вѣмьі ѡ͗ бꙃѣ• ꙗ͗ко и͗ любить и͗ щѫдить своє͗ сьздание• и͗ ть̋ и͗ ѥⷭ и͗стоникъ прѣмѫдрости• и͗ вѣсть како ѹ͗строи͗ти ꙗ͗же ѡ͗ на́сь• и͗ ꙗко нитоже немощно є͗сть е͗мѹ• нѫ вꙿсѣ слѹжѫть во́ли е͗го• и͗ длъжни е͗смьі вѣдѣти• ꙗ͗ко всѣ є͗лика творитъ ѡ͗ по́лꙃи тво́рить• и͗ приемати та̏ сь блгⷣорениемь• ꙗ͗коже прⷣѣре́кохѡмъ• ꙗ͗коже ѿ блгⷣотелѣ и͗ блга влⷣкѫ, а͗ще и͗ скръбна сѫ́тꙿ• въсѣ бѡ праведньіи͗мь сѫ́домъ бьіваѫть• и͗ не прѣзирае͗ть бъ и͗же сице млтⷭвь• ни приклюшѫѫ сѧ намъ скрьбь• множицеѫ же ѹ͗мьішлѣе́ть кто͑ въ себѣ глѧ• да а͗ще въ напастехъ сьгрѣшить кто ѿ скръби, како можеть и͗мѣти въ ѹ͗мѣ ꙗ͗ко на полꙃѫ сѫ́тъ• не сьгрѣшаемь въ напастеⷯ• развѣ зане нѣсмьі тръпѣливи• и͗ не хо́щемь но́сити ма́лѫ

272а

скрьбь• и͗ли постраⷣти то͑ безъ хотѣниа• поне́же не попѹщае͗ть бъ наи͗ти намъ ве́щь вьіше си́льі нашеѫ• ꙗ͗коже рее а͗пⷭлъ• вѣрень бъ• ꙗ͗ко не ѡ͗ставлѣе͗ть насъ и́скѹсити сѧ пае сї́льі• нѫ мьі̏ є͗смьі не и͗мѧще тръпѣниа• нѝже хо́тѧще носити мало• ни тръпѧще приѫ͗ти то͑ любо сь смѣрение͗мъ• сего ради ськрѹшае͗м сѧ• и͗ е́лико тьщим сѧ и͗збѣжати на́пасти, то́лико стѫжае͗м си вꙿ нихъ и͗ прѣнемагає͗мъ• и͗ ни и͗зѧти сѧ мо́жемъ• сѫ́тъ нѣции плаваѫ͗ще потрѣбьі ради въ мори• и͗ аще вѣдѧтъ хьітрость є͗же плавати• є͗гда приходитъ влъна на ни́хъ, прѣво́дѧт сѧ єи• и͗ низъпꙋщаѫ͗тъ себе поⷣ неѫ, донде́же прѣи͗детъ• и͗ тако проее прѣбьіваѫть безъ врѣда кѫпѧще сѧ• а͗ще ли же въсхотѧть противити сѧ влънѣ, ѿтьікає͗ть и͗хъ вънѣ и͗ ѿноситъ мно́га ѿстоа́нїа• пакьі ꙗ͑коже наи́наѫтъ плавати, приходитъ дрѹга влъна връхѹ ихь• и͗ аще сьпротивѧт сѧ, пакьі ѿтьі́кає͗ть и͗хъ и͗ измѣтає͗ть вънѣ• и͗ тъкмо съкрѹшаѫт сѧ, ниьсоже полꙃѹѫ͗ще• а͗ще ли же ꙗ͗ко рѣхъ прѣклонѧт сѧ влъ́нѣ и͗ смѣрѧт сѧ поⷣ не́ѫ, прѣходить нито пакость тво́рѧ и͗мъ• и͗ прѣбьіваѫть плаваѫ͗ще єлико хотѧтъ• и͗ творѧще дѣло свое• сице и͗ при напастехъ• а͗ще ктѡ носитъ на́пасть сь тръпѣнїє͗мъ и͗ смѣрениемъ, мимоидетъ є͗го неврѣдно• а͗ще ли же прѣбѫдеть пеѣлѹѫ, смѫ́щаѫ͑ сѧ• виновата тво-

272б

рѧ когожⷣѡ, се́бе ꙋ͗мѫѣѫ• наводѧ на сѧ на́пасть• и͗ ѿнѫⷣ не полꙃѹє͗т сѧ, нѫ врѣдитꙿ сѧ• ꙃѣло бѡ полꙿꙃѹѫть напасти• иже безъ смѫщениа тръпѧщаго и͗хъ• и͗ страсть же а͗ще стѫжае͗ть намъ, нѐ длъжни е͗смьі ни въ се́мь смѫщати сѧ• є͗же бѡ смѫщати сѧ комѹ стѫжае͗мѹ ѿ страсти, безѹмие єⷭ и͗ прѣвъзноше́нїе• и͗ ѿ еже не вѣдѣти свое ѹ͗строе͗ние• и͗ ѿ е͗же бѣгати трѹда, ꙗ͗коже рѣшѫ ѻ͗ци• Сего ради не прⷣѣѹ͗спѣваемь• ꙗ͗ко не вѣмьі прѧсла нашеⷢ ⷪ• нї имамьі тръпѣниа• въ не́же наїнаемь дѣло• нѫ̀ без болѣзни хо́щемь доброⷣтѣль стѧжати• пото бо дивит сѧ страстньіи стѫжає͗мъ ѿ страсти• по́то сьмѫщає͗т сѧ• сь̀дѣлалъ еси тѫ̏• и͗маши е͗ѫ̀ и͗ смѫщає͗ши сѧ; ѡ͗брѫе́ниа є͗ѫ̀ и͗маши• и͗ глеши пото стѫ́жает ми; пае трꙸпи• подви́гни сѧ• и͗ моли ба• невъзможно бѡ еⷭ не и͗мѣти скрьбь ѿ страсти, въпадшомѹ въ дѣи͗ствѡ є͗ѫ̀• съсѫди и͗хъ ꙗ͗коже реⷱ а͗вва͑ сїсѡи, вънѧтръ тебе сѫ́тъ• дажⷣь и͗мъ ѡ͗брѫенїе и͗хъ и͗ ѡ͗тидѫтъ• сьсѫдьі рее виновньіѫ• понеже бѡ сиѫ̀ възлюбихомъ и͗ дѣи͗ствовахѡⷨ• невъзможно не плѣнити сѧ намъ ѿ страстньіи͗хъ помьішленїи• принѹжⷣаѫщемъ наⷭ и͗ не хотѧщемъ дѣиствовати страсти• понеже волеѧ сами сѧ прѣдахѡмъ въ рѫцѣ и͗хъ• се̏ є͗сть єже глеть прⷪркъ ѡ є͗фремѣ наси́ловавшимъ сьпе́рникѹ свое͗мѹ• си́рѣь, своє́и сь́вѣсти• и͗ поправшомѹ сѫⷣ• ꙗ͗ко възьіска

273а

є́гӱпеть, и͗ нѹ́жⷣеѫ възѧ́ть бьіⷭ въ а͗сиріиⷯ• єгӱпеⷮ глѧть ѻ͗ци, во́лѧ пльтꙿскѫѫ, прѣводѧщѫѫ наⷭ въ тѣлесньіи͗ покѡ́и• и͗ ꙋїти намъ сладострастнѣи͗ши и͗мѣти ѹмъ• а͗сире́ѫ͗ же, страстнаа помьішлениа, възмѫщаѫща и͗ мѧтѫща ѹмъ• и͗ и͗спльнѣѫ͗ща его, и͗долъ неистьіхъ• и͗ приводѧща є͗го нѫжⷣеѫ и͗ не хотѧща, въ дѣи͗ство грѣха• а͗ще ѹбѡ во́леѫ кто ѿдаⷭ себе сладостра́стию тѣлесномѹ, принѹ́жⷣає͗т сѧ и͗ не хотѧ възѧти сѧ нѫжⷣєѫ въ а꙼сїре́ѫ• и͗ работати навѹходоно́сорѹ• се̏ вѣ́дьі прⷪркъ, болѣзноваа͗ше и͗ глааше и͗мъ• нѐ нисходѣ́те въ є͗гӱпеть• то́ творите ѡ͗каанꙿнїи смѣрите сѧ мало• прѣклони́те рамена ваша и͗ дѣлаи͗те црю вавӱло́нꙿскомѹ• и͗ сѣди́те на земли ѿць вашихъ• пакьі въздвиꙃає͗ть и͗хъ глѧ• да не ѹ͗бои́те сѧ ѿ ли́ца є͗го, ꙗ͗ко с нами е͗сть бъ и͗зѧти ва́сь, ѿ рѫкьі є͗го• таже прⷣѣглеть и͗ находѧщѫѫ и͗мъ скрьбь, а͗ще не повинѫт сѧ бви• а͗ще бо̏ рее вънидете въ є͗гӱпеть, бѫдете въ непрѣходнѣ и поⷣрѫници• и͗ въ клѧтвѫ и͗ въ поношеніе• и͗ глашѫ ємѹ ѡ͗ни̏• не имамьі сѣдѣти на земли сеи• ꙗ͗ко въ єгӱпеть въни́демъ и́ не видимъ бра́ни• гла́съ трѫбьі не ѹ͗сльіши́мь• сьнидошѫ ѹ͗бѡ и͗ работашѫ волеѫ фараѡнѹ• та́же възѧти бьі́шѫ нѫ́жⷣеѫ въ а͗сиреѫ• и͗ работашѫ и͗мъ и͗ не хо́тѧще• положамъ ѹ͗мъ наⷲ въ глемое• прѣжⷣе даже не дѣи͗ствовати комѹ страсть и͗ повою́-

273б

ѫть помьішленїа на́ нь• нѫ̏ ѡбае въ своемь градѣ єсть• свободъ єсть• и͗мат же и͗ ба помагаѫщагѻ є͗мѹ• а͗ще ѹбѡ смѣрит сѧ бви• и͗ понесе́тꙿ ꙗ͗ремъ скръби напастньіѫ сь блгодарениемъ• и͗ поⷣвигнет сѧ малѻ, помощъ бжиа и͗зметь е͗го• а͑ще ли же побѣгнеть ѿ трѹда• и͗ снидеть въ сладострастие тѣла• тогда поведет сѧ нѫ̀жⷣеѫ въ землѧ а͑сїрии͗скѫ• и͗ поработае́ть и͗мъ и͗ не хотѧ• тогда про́ее глеть и͗мъ прⷪркъ• помолите сѧ ѡ͗ животѣ навѹходоносѡровѣ• ꙗ͗ко въ животѣ є͗го єⷭ спсенїе ваше• навѹходоносоръ єсть, є͗же не малодшьствовати комѹ противѫ пеѣли приклюшѫѫ͗ сѧ е͗мѹ напасти• ни ѿстѫпити ѿ не́ѫ• нѫ сь смѣрениемь носити ꙗ͗ко дльжень сьі́и постраⷣти• и͗ имѣти на ѹ͗мѣ ꙗ͗ко ни єⷭ достоинъ прѣмѣнити сѧ тѫготьі• нѫ̀ пае кьснѣти и͗ жити• и͗ ѹтвръдити сѧ на нь напасти• и͗ а͗ще сьвѣсть себѣ винѫ• и͗ли къ настоѫщомѹ не сьвѣсть• вѣрѹѫ, ꙗ͗ко нитоже безъ сѫда ни неправедно ѿ ба• ꙗ͗коже глааше ѡ͗нъ брать скрьбѧ и͗ пла́ѧ, поне́же възѧть бъ напасть• ги нѣсмь ли достои͗нь поскрьбѣти ма́ло; пакьі пишеть• ꙗ͗ко ѹ͗еникъ велика старца, бра́нь приѫ͗тъ любодѣа́нїа• и͗ видѣ є͗го старець трѹ́жⷣаѫща сѧ, гла є͗мѹ• хо́щеши ли да помолѧ ба и͗ ѡ͗бле́кить ѿ тебе брань, ѡнꙿ же рее• а͗ще и͑ трѹжⷣаѫ сѧ ѻ͗е, нѫ̀ вижⷣѫ ѿ трꙋда плоⷣ въ себѣ• се же пае мли ба, да даⷭ ми тръ-

274а

пѣние• се̏ сии сѫ́ть и͗звѣстно хо́тѧщеи спⷭти сѧ• се̏ єⷭ е͗же носити сь смѣренꙿномѫдрие́мь ꙗ͗ремь• и͗ молити сѧ ѡ͗ животѣ навѹходоносорѡвѣ• сего ради глеть прⷪркъ• ꙗ͗ко въ животѣ є͗гѻ есть спсенїе ваше• поⷣбно е͗сть е͗же ре́щи бра́тѹ• вижⷣѫ плоⷣ въ себѣ ѿ трѹда• е͗же рещи въ животѣ е͗го е͗сть спсенїе мое• ꙗ͗коже сказѹе͗ть и͗ старець глѧ е͗мѹ• днⷭе познаⷯ ꙗ͑ко въ прⷣѣспѣа́ни е͗си, и͗ прѣходиши мѧ• є͗гда бѡ поⷣвигнет сѧ кто противѫ дѣи͗ствѹ грѣха• и͗ наьнеть брати сѧ• и͗ противѫ иже въ ѹ͗мѣ страстньімь по́мьіслоⷨ, смѣрѣе͗т сѧ• ськрѹ́шае͗т сѧ• поⷣвиꙃает сѧ• и͗ скръби ра́ди поⷣвигъ, по ма́лѹ по малѹ, ѻ͗ищае͗т сѧ и͗ въсходитъ въ є͗стєстъвное• и͗мже ꙗ͗коже рѣхѡмь, ѿ неразѹмиа и͗ прѣвъзношениа сьмѫщає͗т сѧ кто егда стѫжае͗т си ѿ страстии͗• нѫ̀ па́е дльжень єсть сь смѣрениемъ вѣдѣти своѫ мѣрьі• и͗ тръпѣти молѧ сѧ• дондеже сьтво́рить бъ с нимь млⷭть• а͗ще бѡ не и͗скѹсит сѧ кто и͗ видить скрьбь страстемь, нѝ подвиꙃае͗т сѧ когда ѡ͗и́стити сѧ• глетꙿ бѡ и͗ ѱалѡмъ ѡ͗ се́мь• є͗гда проꙃѧ́бнѫшѫ грѣшници ꙗ͗ко трѣва• и͗ поникошѫ вꙿси дѣлаѫщеи͗ безаконїе• ꙗ͗ко да потрѣбѧт сѧ вꙿ вѣкьі вѣка• грѣшници проꙃѧбаѫще ꙗ͗ко трѣва сѫ́ть, страстнаа помьішлениа• немощна бѡ єⷭ трѣва и͗ не и͗мѣѫ́ сїльі• є͗гда ѹбѡ проꙃѧбнѫтъ страстнии помьісли въ дши• тогда възниѧть• си́рѣь, познаваѫ-

274б

т сѧ вꙿси дѣлаѫщеи͗ безаконие• и͗же сѫ́тъ стра́сти• ꙗ͗ко да потрѣбѧт сѧ вꙿ вѣкьі вѣка• є͗гда бѡ ѻ͗бьꙗ͗влѧ́т сѧ страсти поⷣвиꙃаѫщим сѧ, тогда потрѣблѣѫт сѧ ѿ ни́хь• разѹмѣите послѣдование сло́вѹ• пръвѣе проꙃѧбаѫть страстнаа помьішлениа• таже възниѧть страсти• и͗ тако потрѣблѣѫт сѧ• си́ всѣ подвиꙃаѫщих сѧ сѫ́тъ• мьі́ же творѧще иже по дѣи͗ствѹ грѣхъ• и͗ при́сно и́сплънѣѫще страсти, ни вѣмьі когда проꙃѧбаѫть страстнаа помьішлениа• нѝ когда͑ възницаѫть страсти, да подвигнем сѧ противѫ тѣмь• нѫ̏ долѹ є͗смьі є͗динае въ єгӱптѣ• въ ѡ͗каа́ннѣмъ плїнꙿѳѻтворени фараѡ͗но́вѣ• и͗ кто да́стъ намъ по́нѣ въ ювъство прии͗ти горꙿкѫѫ работѫ на́шѫ• да смѣрим сѧ и͗ поспѣшимъ поми́ловати сѧ• є͗гда́ бѣхѫ снве і͗илви въ е͗гӱптѣ и͗ работашѫ фараѡ̀нѹ, творѣа͗хѫ плинѳи• а͗ и͗же пли́нѳьі дѣлаѫ́щеи, всегда долѹ сѫ́тъ прѣклонени, въ землѧ блюдѫще• си́це и дша• а͗ще ѡ͗бладана бѫдеть дїа͗волѡⷨ, и͗ тво́рить по дѣи͗ствѹ сьгрѣшение, попирае͗тъ разѹмъ е͗ѫ̏• и͗ творить ѧ̏ нитоже мѫдрити дховно• нѫ въсегда земнаа мѫдръствѡвати и͗ тво́рити• таже, сьздашѫ е͗мѹ ѿ пли́нѳъ и͗хꙿже дѣлаахѫ, трї градьі твръдьі• пїѳѡ́нъ и͗ рамесѝнъ• и͗ ѡнъ• и͗же сказает сѧ слнньіи граⷣ• си̏ же сѫтъ, сластолюбїе• и͗ сребролюбие• и͗ славолюбие• ѿ ихже сьстоит сѧ ве́сь грⷯѣ• є͗гда́ же посла

275а

бъ мѡӱсеа͑• и͗зве́сти и͗хъ и͗зъ єгӱпта и͗ ѿ работьі фараѡ̀нѧ, ѡ͗тѧки на нѧ̏ дѣла и͗ гла и͗мъ• празⷣнѝци є͗стѐ, празнѹи͗те• сего ради глет сѧ• шеⷣше послѹ́жимъ гвⷭи бѹ нашемѹ• такожⷣе и͗ дїаволъ є͗гда видить ꙗко призрѣ бъ помиловати дшѫ• и͗ ѡ͗блекити е͗ѫ̀ ѿ страсти словѡмъ свои͗мъ• и͗ли нѣкоторьімъ ѿ ра́бъ свои͗хъ, тогда͑ и͗ ть́ множае ѡ͗тѧкѣвае͗ть на нѧ стра́сти• и͗ ꙃѣ́лнѣе бо́ритъ є͗ѫ̏• ѡ͗ци же се̏ вѣдѧще, ꙋкрѣплѣваѫть лвка ѹ͗енїемъ свои͗мъ• и͗ не ѡ͗ставлѣѫтъ его ѹ͗боати сѧ• ѡ͗въ ѹбѡ глѧ• па́лъ е͗си, въстани• и͗ проѣа• дрѹ́гьіи͗ жѐ пакьі глⷮе• крѣпо́сть хотѧщихъ стѧжати добрѡⷣтѣли, се̏ єсть• да а͗ще па́днѫтъ, не малодшъствѹѫтъ• нѫ̏ пакьі̏ попекѫ́т сѧ• и͗ къжⷣѡ и͗хъ про́сто, разлино• ѡвъ ѹ͗бѡ си́це• ѡ͗в же и͗накѡ подаває͗ть рѫ́кѫ поⷣвиꙃаѫ͗щим сѧ и͗ ѡ͑скръбле́нньіⷨ ѿ врага• и͗ ти̏ бѡ тако прѣѫ͗шѫ ѿ бжтⷭвнаго писаниа глѧщаго• є͗да̏ падаѫи не въстає͗ть• и͗ли ѿвращаѫи͗ сѧ не ѡ͗братитꙿ сѧ• ѡ͗брати́те сѧ къ мнѣ ѧда• и͗ исцѣлѧ ськрѹшениа ваша глеть гь• и͗ е͗лика такова• ꙗ͗коже ѹбѡ ѡ͗тѧки сѧ рѫка́ биа на фараѡ̀на и͗ на слꙋгьі є͗го, и͗ въсхо́тѣ послати сньі і͗ислвьі; гла мѡӱсеѹ• и͗дѣ́те послѹжите гⷭви бѹ вашемѹ• ѡ͗бае ѡ͗вцѧ вашѫ и͗ во́льі вашѫ ѡ͗ставите• ꙗ͗же назнаменѹє͗ть ѹмнаа помьішле́нїа• и͗мижє хотѣаше фараѡ̀нъ ѡ͗бладати• надѣѫ сѧ и͗хъ

275б

ради, пакьі привлѣщи сньі і͗ислвьі кь себѣ• и͗ гла е͗мѹ мѡӱси͑• ни̏• нѫ и͗ тьі даси намъ жръ́твьі и вꙿсесьжежениа• ꙗже принесемъ гвⷭи бѹ• и͗ скоти наши пои͗дѫть сꙿ нами• и͗ не ѡ͗ставимъ ни пазнокьтъ• ꙗ͗коже ѹбо и͗зведе мѡӱси сньі і͗ислвьі ѿ землѧ є͗гупетскьі• и͗ прѣведе и͗хъ прѣзъ рьмноє мо́ре• хо́тѧ бъ привести и͗хъ и͗деже бѣ• о҃• сте́бль фїниковъ• и͗ ві и͗сто́никъ во́дъ• къ є͗же сьтръпѣти имь ме́рꙿрѫ• и͗ скръбѣхѫ люⷣє не ѡ͗брѣтаѫ͗ще пї́ти• занѐже бѣше вода горка• и͗ мерꙿроѫ, приведе ихъ на мѣ́сто• ѻ҃• сть́блъ фїниковъ• и͗ ві и͗стоникъ водь• тако и͗ дша• є͗гда прѣстанеть ѿ дѣ́и͗ства грѣховнаго• и͗ прѣи͗деть мьі́слъноє͗ море• пръвѣе хо́щетъ потрѹдити сѧ подвиꙃаѫщи сѧ и͗ много ѡ͗скрꙿблѣе͗ма• и͗ тако скръбїи ради, вънити въ стьіи͗ покои• мно́гьіми скръбми поⷣбае͗ть намъ вънити въ црⷭтвѡ нбсноє• скръби бѡ поⷣвижѫтꙿ млⷭтъ бжиѫ въ дшѫ• ꙗ͗коже вѣтри дви́жѫть дьжⷣь• и͗ ꙗ͗коже дь́жⷣь на мноѕѣ сь́ходѧ• а͗ще є́стꙿ є͗ще проꙃѧбление мѧкꙿкѡ́• сьгноить е и͗ погьібає͗ть плоⷣ єгѡ• вѣтри же по ѧсти и͗сѹшаѫ͗тъ и͗ ѹ͗твръжⷣаѫть є͗го, си́це єⷭ и͗ ѡ͗ дши• ѡ͗слаба и͗ безпеѣлие и͗ поко́и, раслаблѣѫтъ и͗ разливаѫтъ ѧ̏• и͗скѹшениа же сьстѧꙃаѫть и͗ прие͗динѣваѫтъ ѧ̏ бви• ꙗ͗коже глеть прⷪркь• ги въ пеѣли помѣнѫхомꙿ тѧ• зане ꙗ͗коже рѣхѡⷨ,

276а

не лѣпо е͗сть смѫщати сѧ наⷨ• нѝ ѹ͗ньівати въ и͗скѹшенихъ• нѫ тръпѣти и͗ блгоⷣрити въ скръбеⷯ• и͗ молити сѧ бви сь смѣренїемъ вьінѫ• да створитъ сь немощиѫ на́шеѫ млⷭть• и͗ покрьіє͗тъ насъ ѿ всѣкоⷾ напасти• въ славѫ є͗го• а͗минъ

ѡ͗ наздани и поⷣбослови дшвньіхъ доброⷣтѣлеи͗• слоⷡ• ѕ҃і•

Пїса́ние͑ глеть ѻ͗ ѡ͗нⷯѣ бабаⷯ• ѧ͗же ѡ͗живлѣа͑хѫ мѫ́жъскьіи полъ і͗ислтѣнѡмъ• ꙗ͗ко за е͑же боати сѧ бабаⷨ ба, сътворишѫ себѣ храминьі• ꙋбѡ ѻ͑ юве́ствньіх ли храминаⷯ глеть; и͗ кое и͗матъ слово є͗же здати си́мъ храминьі, страха ради бжиа• ꙋи́тъ насъ симъ писанїє• ꙗ͗ко страхъ бжии, ѹ͑страае͗ть дшѫ хранити заповѣди• и͑ заповѣдеи͗ ради съꙃидає͗т сѧ дшвнаа храмина• вънимаи́мъ и͗ мьі̏ себѣ бра́тїе• ѹ͗боим сѧ и͗ мьі̏ ба• и͗ сьꙃижⷣѣмъ се́бѣ храминьі• да ѡ͗брѧщемъ себѣ покровъ въ врѣмѧ зимьі̏• въ врѣмѧ дъжⷣа и͗ мльнїѫ и͗ громо́въ• ꙗ͗ко нѫжⷣа є͗сть велика зимѣ, не и͗мѧщомѹ храма• Како же ꙃижⷣет сѧ до́мъ дшвньіи; ѿ ювествнаго домѹ можемъ навьі́кнѫти ѡ͗па́сꙿствѡ ве́щи• трѣбѹе͗т бѡ хотѧ здати храмъ сь̏, ѿвъсѫдѹ ѹ͗твръдити́ и͗• и͗ ѿ етьірехъ стра́нъ, възводити здание• и͗ не ѡ͗ є͗динои страннѣ (!) ѹбѡ пе́щи сѧ, а͗ ѡ дрѹгыиⷯ нерадити• а͗ще ли же, нѝто́же полꙃѹє͗ть• нѫ и͗ трѹ́дъ• и͗ приготова́ннаа въсѣ, въ сꙋє тво́рить• си́це є͗сть и͗ при дши• трѣбѹе͗тъ лвкъ, нѝ ѡ͗ е͗динои странѣ зда́нїа свое͗го ѡ͗-

276б

блѣнити сѧ• нѫ̀ равно и͗ прили́но възводити є͗• Се же е͗стъ е́же глетъ ѡ͗цъ іѡа́нъ• а͗зъ хощѫ лвка по всѧ дни прие͗мати по малѹ, ѿ коѫжⷣѡ доброⷣтѣли• и͗ не ꙗ͗коже нѣцїи тво́рѧть• дръжѫще е͗динѫ доброⷣтѣль и͗ прѣбьіваѫще въ неи• и͗ тѫ̏ дѣлаѫще тъкмо є͗ди́нѫ; лѣнѧще́ сѧ ѡ͗ проїи́хъ• въкѹпѣ же и͗ вели́ие и͗мѧтъ въ сеи доброⷣтѣли• и͗ ѿ сего ни стѫжаѫ͗т си ѿ сьпротивньіѫ є͗ѫ̀ страсти• про́ее крадоми сѫтъ ѿ и͗нѣхъ страсте́и, и͗ стѫжаѫт си ѿ ни́хъ• и͗ небрѣгѫть• нѫ̀ мнѧ́тъ и͗мⷺти нѣ́то вели́кѡ• си́и же ѹ͗поⷣбишѫ сѧ ꙃижⷣѫщомѹ є͗динѫ стѣнѫ• и͗ възвьішаѫ͗щомѹ вьі́ше є͗лико мѡ́жеть• и͗ зрѧщѹ на вьісотѫ стѣньі ѡ͗ноⷾ• и͗ мнѧщѹ ꙗ͗ко нѣто велие сьтво́ри• и͗ не вѣ́стъ ꙗ͗ко е͗динъ вѣтръ а͗ще прїи͗деть низложитъ ѧ̏ долѹ• є͗дина бѡ стоитъ не и͗мѣѫ сьвѫ́зьі инѣхꙿ стѣнъ• нѝ покрова мо́жеть кто створити себѣ ѿ є͗ди́ноѫ стѣньі• ѡ͗бнажена бо єⷭ ѿ всⷯѣ и͗нѣхъ странъ• Нѐ лѣпо бѡ єⷭ тако творити• нѫ̀ пае хотѧи͗ зда́ти храмъ свои и͗ створити себѣ покровъ, длъжень є͗сть ѿ всⷯѣ странъ сьздати се́бе, и͗ ѿвъсѫдѹ себе ꙋтвръдити• и͗ глѧ ка́ко• Пръвѣє длъжень єⷭ положити ѡ͗снова́нїе є͗же є͗стъ вѣра• без вѣ́рьі бѡ ꙗ͗коже глеть а͗плⷭъ, невъзможно ѹ͗годити бви• и͗ тако здати на ѡ͗сновани се́мъ здание по и͗зравне́нию• прилѹи сѧ послѹшание, длъженъ єстъ полѡ-

277а

жити е͗ди́нъ ка́менъ послѹшаниа• сьлѹ́ѣєт сѧ ѡ͗горенїе бра́тѹ, длъженъ е͗сть положити є͗динъ ка́мень дльготръпѣниа• прилѹи сѧ въздръжание, дльженъ є͗стъ положити є͗динъ камень въздръжаниа• си́це ѿ коѫ͗жⷣѡ доброⷣтѣли срѣтаѫ͗щѫѫ• лѣпо є͗сть положити є͗динъ каменъ на сьзда́ни• и͗ тако ѡ͗крⷭтъ възводитї є• ѿ є͗диного камене милованиа• ѿ є͗диного камене ѿсѣениа во́лѧ• ѿ є͗диного камене кротости и͗ поⷣбньіⷯ• попе́щи же сѧ длъжень єⷭ въ всⷯѣ си́хъ, ѡ͗ тръпѣни и мѫжъствѣ• си бѡ сѫ́ть краєѧ͗глънаа каменїа• и͗ си́ми ѹбѡ стѧꙃає͗т сѧ зда́ниє͗• и͗ сьє͗динѣє͗т сѧ стѣна къ стѣнѣ• и͗ не прѣкланѣѫ͑т сѧ ни прѣсѣдаѫ͑т сѧ дрѹ́гꙿ ѿ дрѹга стѣньі• безъ сих бѡ̏, не можеть кто съвръшити ни е͗динѫ доброⷣтѣль• а͗ще бѡ не и͗матъ ктѡ мѫжꙿствѡ въ дши, ни сьтръпѣвае͗ть• и͗ а͗ще не бѫдетъ тръпѣниа, нѝктоже мо́жеⷮ въсѣьскьі то͑ и͗справити• сѐго ради глⷮе• въ тръпѣни вашемъ стѧжите дшѧ ва́шѫ• хощетъ такѡ ꙃижⷣѫи, на кьі́ижⷣѡ камень калꙿ полагати• а͗ще бѡ поло́жить ка́менъ връхѹ ка́мене бес кала, ѹ͗тьікає͗т сѧ каме́ние и͑ падаѫ͑тъ стѣньі• ка́лъ єⷭ смѣрение• поне́же ѿ землѧ єⷭ• и͗ поⷣ ногама єсть всѣмъ• въсѣка ꙋбѡ доброⷣтѣль безꙿ смѣрениа бьіває͗ма, нⷭѣ доброⷣтѣлъ• ꙗ͗коже глеть въ стареьствѣ•

277б

ꙗ͗коже немо́щно кора́бль без гвоздии ѹ͗строи͗ти, си́це и͗ немо́щно спⷭти сѧ безъ смѣреномѫдриа• дльжень ѹ͗бѡ єⷭ кто• кое а͗ще творить блго, сь смѣрение͗мь тво́рити• да смѣрениа ради, сьблюⷣт сѧ бьівае͗мое• хо́щетꙿ же и͗мѣти храмъ, и͗ сиѫ̀ глемьіѫ͗ свѫ́зьі• ꙗ͗же сѫ́ть расѫжⷣенїе ѹ͗твръжⷣаѫщее храⷨ и͗ сьє͗динѣваѫще ка́мень къ каменю• и͗ сьстѧꙃаѫ͗щее зда́нїє• сь си́мъ и͗ красотѫ мно̀гѫ подаває͗ть храмѹ• Покров же єⷭ любо́въ• ꙗже єⷭ сьвръшение доброⷣтѣлемъ, ꙗ͗коже по́кровъ храмѹ• та́же по покровѣ, ѡ͗крѫженїе зда́нїю• то єⷭ ѡ͗крѫжение• и͗ въ законѣ пї́шеть• а͗ще сьꙃиждете себѣ храⷨ• и͗ сьтворите себѣ зда́нїе• да не падаѫ͗тъ дѣти вашѫ ѿ зданиа• ѡ͗крѫжение͗ є́сть смѣрение• се́ бѡ есть ѡ͗крѫжаѫщее и͗ хра́нѧщее͗ всѧ доброⷣтѣли• и͑ ꙗкоже каажⷣѡ доброⷣтѣль сь̀ смѣрение͗мъ хо́щеть бьі́ти• и͗мже ѡ͗бразомъ рѣхомъ• ꙗ͗ко кьі́и͗жⷣѡ ка́мень връхѹ кала полагає͗т сѧ, сице и͗ съвръшенїе доброⷣтѣли, трѣбѹє͗ть смѣрениа• и͗ зане ꙗ͗коже е͗сте́ствнѣ прⷣѣспѣваѫ͗ще стии, въ смѣрение приходѧть• ꙗ͗кѡже присно глѧ вамъ• ꙗ͗ко є͗ликѡ приближає͗т сѧ ктѡ бꙃѣ, то́лико видитъ себе грѣшна• то же сѫтъ дѣти ѡ͗ ни́хже рее за́конъ, да не падаѫтъ ѿ зда́нїа• дѣти сѫтъ иже по бꙃѣ помьішлениа, бьівае͗маⷶ въ дши• и͗хже поⷣбае́ть хра́нити смѣренїе͗мь, да не и͗ ѿ того самого зданиа ѿпадѫтъ•

278а

є͗же рѣхоⷨ бьіти сьвръшеноє͗ доброⷣтѣлеⷨ• Се̏ храⷨ сьвръши сѧ• и͗матъ свѫ́зьі• и͗матъ по́кровъ• се̏ и͗ ѡ͗крѫжение• и͗ единоѫ про́сто, сконѣ сѧ хра́мъ• ѹбѡ є͗да̏ не достає͗т ли є͗мѹ то͑ любо; е͑и• дрѹ́го є͗дино не доста́хѡмъ• то же ѥⷭ се̏, да е͗сть зъдꙿи́а хьі́тръ• а͗ще бѡ нѣ́стъ хьі́тръ, и͗скриви́ть мало здание• и͗ е͗гда нѣто, па́деть хра́мъ• хьітре́цъ еⷭ, и͗же въ разѹмѣ тво́рѧ• сьлѹѣе͗т бѡ сѧ и͗ творитъ ктѡ трѹⷣ доброⷣтѣли• и͗ ѿ е͗же не тво͑рити въ разѹмѣ, разарѣе͗тъ и͗• и͗ли прѣбьі́ваєть и͗скривѣѫ и͗ не ѡбрѣтаѫ сконѣти дѣло• нѫ̀ и͗ полагаѫ є͗динъ ка́мень, и͗ ѿе͗млѧ два̏• ꙗ͗коже то͑ глѧ• се̏ приходитъ є͗динъ бра́тъ и͗ глетꙿ ти слово ѡ͗скръблѣѫ тѧ• и͗ли ѡ͗горѣваѫ• и͗ млъи́ши и͗ поклониши сѧ ємѹ• се̏ положилъ е͗си е͗динъ каменъ• та́же и͗деши и рееши иномѹ бра́тѹ• досади ми ѡ͗нсица• се̏ и͗ се̏ ре́е ми• и͗ не ть́кмѡ ѹ͗млъⷯѣ, нѫ̀ и͗ поклоних сѧ емѹ• се̏ е͗динь ка́менъ положи и͗ два̏ ѿѧть• пакьі̏ поклонит сѧ кто, хо́тѧ прославити сѧ• и͗ ѡ͑брѣ́те сѧ смѣренїе сь тъщеславие͗мꙿ• се єⷭ є͗же положити е͗динь каменъ и͗ ѿѧти и͗• а͗ иже въ разѹмѣ творѧ метанїе, вѣ́рѹє͗ть ѡ͗ се́бѣ и͗звѣстно ꙗ͗ко самъ єⷭ сьгрѣшилъ• и͗ и͗звѣстѹеть себѣ, ꙗ͗ко самъ єⷭ пови́нень• сѐ є͗сть иже въ разѹмѣ творѧ метанїе• дрѹ́гьіи, дръжитъ мльѣ́нїе, нѫ̀ не въ разѹмѣ• имат бѡ въ себѣ ꙗ͗ко доброⷣтѣль тво́рить• таковьіи͗ ни-

278б

тоже тво́рить• а͗ иже въ разѹмѣ мльѧ, иматъ въ себѣ ꙗ͗ко недостои͗нъ є͗сть глати ꙗ͗коже рѣшѧ ѿци• и͗ се є͗сть мльѣние въ разѹмѣ• пакьі кто не слагає͗ть себе• и͗ мни́тъ ꙗ͗ко нѣто велико тво́рить• и͗ ꙗ͑ко себе смѣрѣеть• и͗ не вⷭѣ ꙗ͗ко нитоже и͗матъ• понѐже не въ разѹмѣ твори́ть• а͗ еже смѣрити себе въ разѹмѣ, се̏ єⷭ; єже и͗мѣти себе ꙗ͗ко нитоже еⷭ• ниже достои͗нъ єⷭ мѣнити сѧ сь лвкьі• ꙗ͗коже реⷱ себѣ а͗вва̀ мѡӱси• рьнопль́тне• не сьі̏и лвкъ, то приходиши посрѣдѣ лвкъ• пакьі слѹжить кто недѫжꙿнѹ, нѫ за е͗же и͗мѣти мъздѫ слѹжить• и͗ нⷭѣ ни се въ разѹмѣ• и͗ про́ее а͗ще то любо приклюит сѧ е͗мѹ скръбно, ꙋдобь ѿсѣцае͗ть его ѿ добраго дѣла е͗го• и͗ не достиꙃае͗ть сконѣти, понѐже не въ́ разѹмѣ тво́рить• а͗ и͗же въ разѹмѣ слѹжѫи, за е͗же стѧжати срⷣце милостивно• и͗бѡ и͗мѣ́ѫи͗ помьіслъ си̋и, а͗ще то́ приклюит сѧ є͗мѹ• и͗ли скръбь и͗звъ́нѹ͑• и͗ли самъ недѫжньіи малодшъствѹє͗ть къ не́мѹ, то́и͗ безꙿ сьмѫщенїа носитъ въни́маѫ свое͗мѹ по́мьіслꙋ• и͗ вѣ́дьіи, ꙗ͑ко пае недѫжньіи томѹ блготвориⷮ, неже ть̋ недѫ́жномѹ• вѣрѹи́те бѡ ꙗ͗ко и͗ ѿ страстеи и͗ бра́нїи ѡ͗блекѣває͗т сѧ, и͗же въ разѹмѣ слѹ́жѫи́ болѧщомѹ• а͗зъ бѡ вѣмъ брата брань и͗мѧща ѿ скврънꙿньіѫ похоти• и͗ за е͗же слѹжити болнѹ и͗мѧщѹ во́дньіи трѫдь•

279а

сь разѹмѡⷨ, прѣмѣнша сѧ ѿ бра́ни• и͗ є͗уа́грїе глⷮе ѡ͗ нѣкое͗мъ вели́цѣ старци• ꙗ͗ко нѣкое͗го ѿ братеи смѫщае͗ма въ нощехь, ѿ таковьіи͗хъ мътанїи прѣмѣни, болѧщии͗мъ сь постомъ слѹжити повелѣвъ• и͗ глаа͑ше въпрашае͗мъ ѡ͗ се́мъ• ꙗ͗ко ниимже си́це, ꙗ͗коже милование͗мъ таковьіⷾ погашаѫ͗т сѧ страсти• Пакьі а͗ще постит сѧ кꙿто• и͗ли за тьщеславие• и͗ли и͗мѣѫ въ себѣ, ꙗ͗ко доброⷣтѣль творить• нѐ постит сѧ таковьіи въ разѹмⷺ• про́ее ѿ сего наинае͗тъ ꙋкарѣти брата своє͗го• и͗мѣѫ себе нѣто• и͗ ѡ͗брѣтае͗т сѧ не́ тъкмо положъ є͗динъ камень и͗ ѿе͗мъ два̏, нѫ̀ и͗ всѧ стѣнѫ бѣдѹѫ сѧ низложити• ѡ͗сѫжⷣение͗мъ бли́жнѣго• а͗ и͗же въ разѹмѣ постѧи͗ сѧ, не и͗матъ въ себѣ ꙗ͗ко доброⷣтѣль тво́рить• нѝже хощеть похваленъ бьіти ꙗ͗коже по́стникъ• нѫ̀ и͗матъ ꙗ͗ко въздръжаниа ради стѧжитъ цѣломѫдрие• и͗ ꙗ͗ко симь, приходитъ въ смѣрение• ꙗ͗коже глѧть ѡци• ꙗ͗ко пѫть смѣрениа єсть, трѹди тѣлеснїи въ разѹмѣ• и͗ про́ѣа• и͗ про́сто кѫ́ѫжⷣѻ доброⷣтѣль, си́це подобає͗ть комѹ творити въ разѹмѣ, ꙗ͗коже стѫжати тѫ̏• и͗ бьіти въ ѡ͗бьіѣи е͗ѫ̀• и͗ ѡбрѣтае͗т сѧ ꙗ͗коже рѣхѡмъ, добръ и͗ хѫдо́гъ зъдьии• могьіи͗ сь тврьдьінеѫ сьздати свои дѡⷨ• хо́тѧи͗ ѹ͗бѡ прии͗ти съ бмъ въ таковое ѹ͗строє͗ние доброє͗, нѐ длъженъ є͗сть глати• вели́кьі сѫтъ добрѡⷣтѣли и͗ не могѫ постигнѫти и͗хъ•

279б

се̏ бо, и͗ли не ѹ͗поваѫщаго єсть на млⷭть бжиѫ; и͗ли лѣнѧщаго сѧ въложити себе въ кое͗ либѡ добро• а͗ще лѝ, кѫ́ѫ хощете доброⷣтѣль и͗ ѡбнажи́мь• и͗ смотрите ꙗ͗ко въ насъ єⷭ и͗ еже и͗справити а͗ще хощемъ• се̏ глеть• възлюбиши искрънѣгⷪ свое͗го ꙗ͑ко сам сѧ• не сматрѣи͗ коликѡ ѿстои͗ши ѿ доброⷣтѣли• и͑ наьнеши ѹ͗жасати сѧ и͗ глати• како могѫ възлюбити и͗скрънѣго ꙗ͗ко себе• како мо́гѫ ѡ͗ скръбехъ е͗го пещи сѧ ꙗ͗коже ѡ͗ свои͗хъ, и́ пае же ѡ͗ скръвеньіхъ въ срⷣци є͗гѻ• ѧ͗же ни вижⷣѫ ни вѣмъ ꙗ͗коже своѫ̏• Не ꙋпражнѣи͗ себе въ себѣ помьішлѣѫ сиа̏• и͗ да не мни́ши вьі́ше мѣрьі бьіти и͗ неѹ͗добь и͗справлена доброⷣтѣль• нѫ̏ положи ѡбае наѧло вѣрѹѫ бви• покажи є͗мѹ прои͗зволение твое и͗ тъщание• и͗ ѹзриши помощь ѧ͗же подастъ тебѣ въ є͗же и͗справити• ꙗ͗коже то глѧ• Помьісли ми двѣ͑ лѣствици бьіти• є͗динѫ ꙋбѡ възводѧщѫ вьі́ше на нбо• и͗ дрѹгѫѫ низводѧщѫ въ а͗дъ́• и͗ тьі стои́ши на земли посрѣдѣ ѻ͑бою лѣствицѹ• не въсхощи помьішлѣти и͗ли рещи• како могѫ възлетѣти ѿ земѧ, и͗ ѡ͗брѣсти сѧ є͗диноѫ горѣ на нбси• є͗же е͗сть, на връсѣ лѣ́ствици• ни бѡ мо́щно е͗сть, ни и͗стѧꙃѹе͗ть ѿ тебе бъ се• нѫ̏ съхрани ѡбае, не сьнити долѹ• да не зло створиши ближнемѹ• да не ѡ͗гориши• да не ѡклевещеши• да не ѹ͗ниижиши• да не ѹ͗ко-

280а

риши е͗го• и͗ тако проее наьнеши блгоⷣтелꙿствити ма́лѻ, ꙋтѣшениемь слове́сньімъ брата своє͑гѻ• сьпостраⷣти сꙿ нимъ• и͗ а͗ще трѣбѹе͑ть вещь, подати е͗мѹ• си́це по е͗диномѹ по е͗диномѹ степеню въсходѧ, достигнеши сь бмъ и͑ на връхь лѣствіцѫ• за е͗же бѡ по ма́лѹ по ма́лѹ помагати бли͑жнемѹ, прии͗деши и͗ въ є͗же хо́тѣти полꙃи е͗го, ꙗ͗коже полезно е͗сть тебѣ• и͗ ѹспѣхѹ є͗го, ꙗ͗коже свое͗мѹ• и͗ се̏ єсть є͗же възлюбиши и͗скрънѣго свое͗го ꙗ͗ко самꙿ сѧ• а͗ще възьіщемь ѡ͗брѧщемъ• и͗ а͗ще про́симъ бви, просвѣтить на́съ• глетꙿ бѡ въ є͗ѵⷢли• проси́те и͗ дасть сѧ вамъ• и͗щате и͗ ѡ͗брѧщете• тлъцѣте и͗ ѿвръзет сѧ ваⷨ• проси́те глеть• да мо́лим сѧ моли́твоѫ• а͗ е͗же и͗щате єⷭ, е͗же и͗спьітовати како прихо́дитъ самаа доброⷣтѣль• то есть приносѧи͗ тѫ̏• то͑ длꙿжни е͗смьі тво́рити да стѧжимь є͗ѫ̏• є͗же си́це въсегда и͗спьітовати є͗сть, е͗же, и͗щате и͗ ѡ͗брѧщете• а͗ еже тль́цати е͗сть, дѣи͗ствовати заповѣди• къ́жⷣѡ бо тльцаѫ, рѫкама тльцае͗ть• рѫцѣ же, въ дѣлное приемлѧт сѧ• хо́щемъ ꙋ͗бѡ не́ тькмѡ просити, нѫ̀ и͗ и́скати и͗ творити• тъщѫще сѧ бьі́ти ꙗ͗коже реⷱ а͗плⷭъ, готови на всѣко дѣло блгѡ• то е͗сть ѹ͗готовлениє• є͗гда̀ кто хощеть ꙋини́ти корабль, пръвѣє͗ готовить всѧ͑ потрѣбѫ кораблѣ• да́же и͗ до ма́льіхъ помазъ• и малоѫ смольі̀• и͗ ма́льіиⷯ

280б

и͗згрѣбии• такожⷣе и͗ по́ставъ а͗ще хо́щеть жена̀ растѧгнѫти, гото́вить даже до малѫ тръстьицѫ• и͗ мала конꙿца• се̏ глеть сѧ ѹ͗строение• еже и͗мѣти вꙿсѧ потрѣбѫ ѹ͗готовленѫ ве́щи• си́це ѹбѡ да є͗смьі и͗ мьі ѹ͗строєни на всѣко дѣло блго• и͗мѧще вꙿсе ѹ͗готование наше• творити волѧ бжиѫ съ разѹмѡмъ• ꙗ͗коже хощеть и͗ ꙗ͑коже ѹ͗годно є͑сть є͗мѹ• то е͗сть е͗же глеть а͗плⷭъ• волѣ бжиа͗ блгаа и͗ ѹгоднаа и͗ съвръшенꙿнаа• въсѣ бьіваѫщаа, и͗ли по попѹще́нию бжию бьіваѫⷮ, и͗ли по блговоленїѹ ꙗ͑коже глеть въ прⷪрцѣ• а͗зъ гь тво́рѧи́ свѣтъ, и͗ ꙃижⷣѫи тьмѫ̀• и͗ пакьі̏• нⷭѣ злоба въ градѣ, є͗ѫже гь не сꙿтвори• злобѫ же глеть, въсѣ ѡ͗злоблѣѫ͗щаа• си́рѣь, скръбꙿнаа• бьіваѫщаа къ наказанїю нашемѹ, за зло́бьі нашеѫ• ꙗже сѫ́ть• глаⷣ• гѹби́телꙿство• безъдьжⷣие• недѫꙃи• брани• сиа͗ не бьі́ваѫтъ по блгѡи͗зволенїѹ бжиѹ, нѫ̏ по попѹще́нїꙋ• попѹщаѫ͗щѹ бѹ навести сѧ сиа̀ на ньі̏ кь по́лꙿѕї• сиа ѹбѡ не хощеть намъ хо́тѣти бъ• ни сьтицати къ нимъ• ꙗ͗коже то глѧ• є͗сть во́лѣ бжиа ꙗ͗коже рѣхѡⷨ, разорити граⷣ• не хо́щеть ѹбо насъ понеже волѣ е͗го есть разорити є͗го, да възмемъ и͗ мьі̏ ѡ͗гнь и͗ запалимъ• и͗лѝ да възмемъ сѣива и͗ низло́жимъ• Пакьі ѡ͗брѣтає͗т сѧ попѹщенїе бжие͗• да пеѣлѹє͗тꙿ ктѡ• и͗ли да болить• нѐ понеже волѣ є͗го е͗сть да пеѣ-

281а

лѹєтъ, хо́щеть наⷭ да ѡ͗пеалимъ є͗гѻ• и͗ли да реⷱмꙿ ꙗ͗ко зане во́лѣ бжїа єсть да болитъ, не помилѹимꙿ є͗гѻ• се̏ не хо́щетъ бъ• нѐ хощеть наⷭ слѹ́жити таковѣи͗ єгѻ воли• Сицевьі хо́щеть наⷭ бьі́ти, блгьі• ꙗ͗ко ꙗже ѡ͗нъ творить• нѐ хо́щеть да въсхо́щемъ• нѫ̏ то хо́щеть наⷭ хо́тѣти• волѧ є͗го блгѫѫ• ѧ͗же по блгои͗зволению ꙗ͗коже рѣхъ бьі́вае͗мѫѧ• се̏ же єсть, въсѣ ꙗже по заповѣди бьівамаа• єже дрѹ́гъ дрѹга лю́бїти• єже сьпостраⷣти• є͗же тво́рити млⷭтнѧ• и͗ є́лика такова̏• се̏ во́лѣ бжиа блгаа• то́ же єсть блгоѹ͗го́днаа• нѝ бѡ и͗ творѧ ктѡ͑ блгѡ, вꙿсѣ ꙗ͗ко и͗ блгоꙋгодно тѡ̏ творить• и͗ глѧ ка́ко• прїклюѣе͗т сѧ ꙗ͗ко ѡ͗брѣтає͗ть кꙿто є͗динѫ сїротѫ ꙋбо́гѫ блгѡѡ͗бразнѫ• и͗ годѣ е͗мѹ єⷭ за блгоѡ͗бра́зие• и͗ възимае͗ть и͗ прѣпитае͗ть е͗ѫ̀ ꙗ͗коже сирот҄ѫ• се̏ и͗ во́лѣ бжиа єстъ, и͗ блга єсть• нѫ̀ не ѹ͗го́дна• а͗ е͗же ѹ͗годна есть, є͗гда творить ктѡ́ млⷭтьінѧ• нѐ за нѣ́кьіи͗ помьіслъ лвь• нѫ̏ за то̏ самое добро• за то̏ самое милова́нїе• се̏ єсть ꙋгодноє бви• сьвръшеное͗ же єсть, є͗гда творитъ кто млⷭтьінѧ не сь̀ скѫпо́стиѫ• нѐ сь лѣностиѫ• нє̀ съ прѣнемагание͗мъ• нѫ̀ въсе́ѫ сї́лоѫ и͗ всѣмъ прои͗зволение́мъ, сице пода́ваѫ• ꙗ͗коже саⷨ тѡ̏ прие͗млѧ• и͗ тогда бьіває͗тъ сьвръшенъ• и͗ сице ѡ͗брѣ́тае͗т сѧ кто тво́рѧ волѧ бжиѫ• ꙗ͗коже глеть а͗пⷭль, блгаа и͗ ѹгоднаа и͗ съвръше-

281б

наа• се̏ сие єсть єже въ разѹмѣ тво́рити• хощетꙿ бѡ ктѡ вѣдѣти то̏ самое блгое͗ млⷭтьінѧ• тѫ̏ самѫѫ блгⷣоть є͗ѫ̀, ꙗ͗ко велїа є͗сть• ꙗ͗ко можетъ и͗ грѣхьі ѡ͗ставлѣти• ꙗ͗коже глеть прⷪркъ• и͗збавление мѫ́жѹ свое͗ бога́тꙿство• и͗ пакьі и͗нꙿдѐ• милостьінѣми ѡ͗цѣсти грѣхьі своѫ͗• и͗ тъ самъ гь рее• бѫдѣте щедри ꙗ͗коже и ѻ͗цъ на́шъ нбсньіи͗ щедръ есть• не рее постите сѧ ꙗ͗коже ѡ͗цъ нашъ нбсньіи͗ постит сѧ• нѝ реⷱ бѫдѣте нѐстѧжателє, ꙗ͗коже ѡ͗ць нашъ нбсньіи нестѧжатель естъ• нѫ̏ то͗ глеть• бѫдѣте ще́дри ꙗ͗коже и͗ ѡ͗цъ нашъ нбⷭньіи ще́дръ є͗сть• свои͑ствнѣ бѡ добрѡⷣтѣлъ сиа̀ подражае͗ть ба• въѡ͗бражає͗ть є͗гѡ• потрѣба ѹ͗бѡ є͗сть ꙗ͗коже рѣхѡмъ, се́мѹ разѹмѹ вънимати при́сно и͗ въ разѹмѣ творити• мно́го бѡ еⷭ ра́зньствїе и ѡ͗ разѹⷨ ⷺ млⷭтьіни• єсть бѡ ктѡ тво́рѧ млⷭтьінѧ да блгословит сѧ село є͗го• и͗ бъ блгословитъ село е͗гѡ• дрѹ́гьіи тво́рить млⷭтьінⷽ, ꙗ͗ко да спсет сѧ корабль є͗го• и͗ бъ спсає͗ть кораблъ є͗гѡ• дрѹ́гьіи творить за ѧдъ свои͗хъ, и͗ бъ хрⷶнитъ ѧда є͗го• дрѹ́гьіи́ творитъ за є͗же просла́вити сѧ, и͗ бъ прославлѣе͗ть е͗го• и͗ не и͗стѧꙃѹе́ть бъ когѡ̀• нѫ̀ е͗же хѡ́щетъ къжⷣѡ, даєть є͗мѹ• є͗гда не пакостит сѧ ѿ сего дши е͗гѡ• нѫ̏ си́и вꙿси въсприе́млѧтъ мъздѫ̀ своѫ• ниьсо́же бѡ въсприѫшѫ себѣ ѿ ба• понѐже и͗ разѹмꙿ иже прⷣѣложишѫ, не бѣше по́лѕьі дѣ́лѣ дшвньіѧ•

282а

за е͗же блгословити сѧ селѹ твое͗мѹ сътво́риль е͗си, блгослови бъ село твое• за ѧⷣ свои́хъ сьтворилъ е͗си, съхрани ѧ́да твоа͗ бъ• за е͗же прославити сѧ сьтвориль є͗си, прослави тѧ• то ꙋ́бѡ дльженꙿ ти е͗сть бъ• въздаде ти мъздѫ ѡ͗ не́мже сътворилъ є͗си• єстъ же дрѹгьіи͗ тво́рѧ млⷭтьінѧ, да и͗зба́вит сѧ ѿ бѫдѫщѫѫ мѫ́кьі• се̏ сь́и тво́рить за дшѫ своѫ• сь̏ по бꙃѣ тво́рить• ѡбае нⷭѣ ꙗ͗коже во́литъ бъ• є͗динае бѡ, въ рабꙿстѣ ѹ͗строе͗ни єⷭ• рабꙿ бѡ́ нѐ творить во́лѧ господа своего во́леѫ• нѫ̀ боѫ͗ сѧ да не бие͗нъ бѫ́деть• та́кожⷣе и͗ сьи͗ тво́рить, да и͗збавит сѧ ѿ мѫ́кьі• и͗ бъ и͗збавлѣє͗ть є͗гѡ ѿ неѫ• дрѹ́гьіи͗ тво́ритъ милостьінѧ да пріи͗метъ мъздѫ͑• сѐ вьісоѣи͗ше є͗стъ пръваго• нѫ̏ не є͗динае то̏ ꙗ͗коже хо́щетъ бъ• не ѹ͗бѡ есть въ снѡвнѣ ѡбразѣ• нѫ̏ ꙗ͗коже нае͗мникъ тво́ритъ во́лѧ влⷣкьі да прїи͗метъ мъзⷣѫ ѿ влⷣкѫ и͗ придобьіти, такожⷣе и͗ сьѝ творитъ мъздьі ради• трїе͗ бѡ сѫтъ ѡбрази• и͗миже дльжни е͗смьі творити доброе͗, ꙗ͗коже глетъ стьіи͑ грїгѻрие• Сиа̀ и͗ дрѹгои͗ци вѣмъ рекѡⷯ вамъ• и͗ли ѹ͗бѡ боѫ͗ще сѧ мѫкьі творимъ блгѡе, и͗ есмьі̀ въ рабꙿстѣ ѹ͗строени• и͗ли за е͗же приѫ͗ти мъзⷣѫ, и͗ есмьі́ въ ѡ͗бразѣ на́е͗мника• и͗ли за то̏ самоє до́брое, и͗ есмьі͑ въ їнѹ сна• снъ бѡ не творить во́лѧ ѡѧ ѿ страха• нѝ ꙗ͗ко хо́тѧ възѧти ѿ него мъзⷣѫ• нѫ̀ ꙗ͑кѡ хотѧ ꙋгодити е͗мѹ• хо́тѧ поьсти и͗ ѹ͑поко-

282б

и͗ти его• и͗ мьі̏ ꙋ͗бѡ сице длъжни е͗смьі творити млⷭтьінѧ, за самое́ тѡ̏ доброе• сь̀пострадаѫще дрѹ́гъ дрѹ́гѹ ꙗ͗ко свои͗мъ ѹ͗дѡмъ• тако ѹ͗гажⷣаѫще комѹ, ꙗ͗коже мьі̏ ѿ о͗ного ѹ͗гожⷣенїе прие͗млеⷨ• тако даѫще, ꙗ͗коже сами възимаѫще• и͗ си̏ естꙿ ꙗ͗же въ разѹмѣ млостьінѣ• си́це ѡ͗брѣтає͗м сѧ въ снѡвнѣ ѡбразѣ ꙗ͗коже рѣхѡмъ• нѝктоже можетъ рещи• нищъ є͗смъ и͗ не имамъ ѿкѫдѹ миловати• а͗ще бѡ не можеши дати ꙗ͗коже ѡ͗ни богатии• иже и́ давшеи͗ дарьі своѫ въ газофїлакі́ѫ, дажⷣь двѣ̏ цѧтѣ ꙗ͗коже вдовица ѹ͗богаа• и͗ прии́меть сиа͑ бъ ѿ тебе, пае дарѡвъ ѡ͗нѣхъ• нѝ такѡ ли имаши, и͗маши сїлѫ и͗ мо́жеши слѹжениєⷨ, помловати брата немошнагѡ (!)• нѐ можеши ли нѝ сиѐ; мо́жеши словѡмъ ѹ͗тѣшити брата свое͗го• помлѹи͗ ѹбѡ словѡмъ, и͗ сльіши глѧщаго• слаⷣдкѡ (!) слово, пае дааніа• бѫди ꙗ͗ко ни словwмъ можеши миловати; мо́жеши а͗ще ѡ͗гориⷮ сѧ на тѧ бра́тъ твои, сьтвори млⷭть сь ни́мь и͗ носи е͗гѡ, въ врѣмѧ смѫщениа є͗гѡ• ви́дѧ є͗го напаствѹ͗є́ма ѿ ѻ͗бщаго врага• и͗ въ мѣсто е͗же реши є͗мѹ є͗динъ глъ и͗ множае͗ смѫ́тити е͗гѡ, мльѣти• и͗ милѹе͗ши дшѫ е͗гѡ• ѿтръꙃаѫ е͗го ѿ врага• можеши пакьі̀ а͗ще сьгрѣшитъ к тебѣ братъ тво́и, помиловати тогѡ и͗ ѡ͗ставити є͗мѹ грⷯѣ є͗го• да и͗ тьі ѡ͗ставле́нїе приимеши ѿ ба, глетꙿ бѡ• ѡ͗ставите и͗ ѡ͗ставит сѧ вамъ• и͗ ѡ͗брѣтае͗ши сѧ тво-

283а

рѧ млⷭть въ дшѫ брата свое͗го• пра́щаѫ е͗мѹ ꙗже сьгрѣши въ тѧ̏• да́стꙿ бѡ на́мъ бъ влаⷭ а͗ще хощемъ, пра́щати дрѹ́гъ дрѹгѹ съгрѣшениа͗ ꙗже въ насъ бьіваємаа• и͗ не и͗маши ѿкѫдѹ помиловати тѣло, милꙋє͗ши же дшѫ є͗го• и͗ ка́а єⷭ млⷭть велиа, ꙗ͗ко є͗же миловати дшѫ• ꙗ͗коже бѡ дша ьстнѣи͗ши еⷭ тѣлесе, си́це и͗ млⷭть бьі́ває͗маа въ дши, бѡ́лша естꙿ бьі́вае͗мьіѫ въ тѣло• ꙗ͗коже нїктоже можеть рє́щи не могѫ миловати• къ́жⷣѡ можеть противѫ сїлѣ свое͑и́; и͗ противѫ ѹ͗строе́нию своє͗мѹ• тъиѫ да тъщит сѧ къжⷣѡ ѡ͗но̀ є͗же творить блгѡ, съ разѹмѡмъ тво́рити• ꙗ͗коже ѡ͗ кое͗ижⷣѡ дѡброⷣѣтѣли рѣхѡмъ• ре́кѡхомꙿ бѡ ꙗ͗ко и͗же въ разꙋмѣ творѧ, сь́и͗ є͑стъ и͗скѹсньі и͗ хѫдѡгъ• ѕїжⷣѫи͗ съ твръдьінеѫ своѫ храминѫ• ѡ͗ семъ глеть и͗ єуⷢлие• ꙗ͗ко мѫ́дрьіи, ѕїжⷣеть храминѫ своѫ на каменї• и͗ нитоже ѿ сьпротивньіⷯ мо́жетъ покѡлѣбати е͗ѫ̀• бъ лвкѡлюбецъ, да дастꙿ намъ сльі́шати и͗ творити ꙗ͗же сльішимъ• да не бѫдѫтъ намъ въ ѡ͗сѫжⷣенїе словеса сїа̀ въ днь сѫда• то́мѹ сла́ва вꙿ вѣкьі вѣкѡмъ• аминъ

ѡ стыхъ постⷯѣ• слово• з҃і•

Въ законѣ повелѣ бъ снѡмъ і͗ислвѡмъ• да на коежⷣѡ лѣто десѧтꙿствѹѫтъ є͗лика а͗ще стѧжѫть• и͗ сице тво͑рѧще, блгѡславлѣа͗хѫ сѧ въ всⷯѣ дѣлѣхꙿ своихь• се̏ вѣдѧще стии а͗пⷭли, съвѣщашѫ на помощь и͗ блгѡⷣтельствѡ дша-

283б

мь на́шимъ• и͗ се̏ бо́лꙿше и͗ вьісѡ͗чѣи́ше на́мъ прѣдати, самьіѫ дни живота нашего десѧтꙿствѡвати• и͗ такѡ ѡ͗стити бви• да та́ко и͗ блгословим сѧ въ дѣлⷯѣ нашиⷯ, и͗ ѡ͗цѣстимь на коє͗жⷣѡ лѣ́то грѣхьі вꙿсего лѣта• ʹ̇ изьіскавше ѡ͗стишѧ наⷨ, ѿ три ста и͗ •ѯ• и͗ пѧтиⷯ днїи всего лѣта• ʹ̇ сиѫ• з҃ неⷣль по́стньіⷯ• тако бѡ ѿлѫишѫ• з҃• неⷣль• нѫ̀ ѡци врѣмѧ вѣдѣа͗хѫ приложити къ ниⷨ и͗ дрѹ́гѫѫ є͗динѫ неⷣлѧ• ѡво ѹбѡ, за є͗же ѡ͗бѹѣти сѧ хо́тѧщимъ вънити въ трѹⷣ по́стньіи• ѡво же, и͗ поитаѫще пощениа їсло стѫѧ етьіридесѧтницѫ• є͗ѫ̀же пости сѧ гь нашъ•

И͗бѡ ѻ͗смиⷯ неⷣль, ѿѧ͗тѡмъ сѫботамъ и͗ неⷣлѣмъ, •м҃• дніи бьі́ваѫ͗тъ• поитае͗мѹ ѡ͗со́бь по́стꙋ стьіѫ сѫ́ботьі• за є͗же бьі́ти єи, сщеннѣи͗ши и͗ є͗ди́нои по́стнѣ ѿ всѣхъ сѫбѡтъ лѣта• а͗• з҃• неⷣль• кромѣ сѫботь и͗ неⷣлєи, бьі́ваѫ͗ть• ле• дніи• проее прилагае͗мѹ по́стѹ стьіѫ сѫботьі• и͗ полъ свѣ́тльіѫ и͗ свѣтотво́римьіѫ но́щи, бьі́ваѫтъ• лѕ• и͗ полꙿ дне• є͗же естъ десѧтокъ, три́ стамъ и͗ ѯемъ днемъ лѣта, сь́ мно́гѡмъ ѡ͗пасеніеⷨ• три́ стамъ бѡ десѧтокъ ѥⷭ• л҃• и͗ шесть десѧтиⷨ десѧтѡкъ, ше́сть• и͗ пѧтимъ десѧтѡкъ, полъ• се̏• лѕ• и͗ по́лъ дни• ꙗ͗коже рѣхѡмъ• си̋и єⷭ десѧ́тѡкъ, ꙗ͗коже а͗ще реⷱтъ ктѡ, въсего лѣта• є͗ѫ̀же ѡ͗стишѫ намъ въ покаа́нїе стіи͗ а͗пⷭли• истителнѫ сѫ́щѫ грѣхѡ́мъ ꙗ͗коже рⷯѣ, въсего лѣта• и͗же ктѡ͑ ѹ͗бѡ сьхранитъ себе добрѣ и͗ ꙗ͗коже поⷣбае͗ть въ стьіѫ дни сиѫ̀, блажень

284а

братїе• а͗ще бѡ и͗ приклю́и сѧ є͗мѹ ꙗ͑ко лвкѹ сь̀грѣшити и͗ли ѿ немощи, и͗ли ѿ лѣности, нѫ̀ се̏ дастъ бъ стьіѫ͗ дни сиѧ• да а͗ще потъщит сѧ ктѡ съ трѣзвенїемъ и͗ смѣреномѫдрие́мъ• попещи сѧ ѡ͗ себѣ и͗ покаа͗ти сѧ въ нихъ, ѡ͗истит сѧ ѿ грⷯѣ всего лѣта• и͗ про́ее поиеть дша є͗го ѿ тѧготьі• и͗ тако и́сть прии͗деть въ стьіи днь въскрꙿсенїа• и͗ приѧ́щае͗т сѧ неѡ͗сѫжⷣено стьіи͗мъ таи͗намъ• но́въ лвкъ бьі́въ покаа͗нїемъ стхь поⷭ си́хъ• и͗ прѣбѫдеть сь радостиѫ и͗ веселиемъ дхѡвньіⷨ• празⷣнѹѫ сь бмъ, въсѧ стѫѫ пѧтьдесѧтницѫ• Пѧтꙿдесѧтница бѡ єсть, въскрсенїє̀ дши ꙗ͗коже глеть• се́мѹ бѡ и͗ ѡбразъ єсть• є͗же не прѣкланѣти намъ колѣнѣ въ цркви въ всѧ стѫѫ пѧтꙿдесѧ́тницѫ• Къ́жⷣѡ ѹ͗бѡ хо́тѧи ѡ͗истити сѧ ѿ грѣ́хъ въсего лѣта си́ми дньми, хо́щеть пръвѣе ѹ͗бѡ блюсти себе, ѿ безмѣриа браше́нь• и͗бѡ́ безмѣ́рие брашенꙿное ꙗ͗кѡже глѧть ѻци, ражⷣаетъ лвкѹ всѣко зло̏• пото́мже хѡ́щеть такожⷣе хранити не разорити по́сть безꙿ велиѫ нѫжⷣѫ• є͗же не възьіскати слаⷣѣи͑шаа брашна• є͗же не ѡ͗тѧкити себе, множъствѡмъ брашенъ и͗ли питїи͗• двѣ бѡ разли́и е́стѣ рѣвоѡ͗бъꙗ͗денїа• єсть є͗гда̀ боримъ є͗сть ктѡ въ сладость• и͗ не при́сно хощеть много ꙗ͗сти• нѫ̀ хощеть слаⷣкаа• и͗ сълѹѣе͗т сѧ ꙗ͗ко сꙿнѣдає́ть таковьіи͗ брашно

284б

ѹ͗годно е͗мѹ• и͗ толма побѣждае͗т сѧ сладостиѫ єго, ꙗ͗ко прѣбьіває͗ть дръжѫ снⷣѣ ѡ͗нѫ въ ѹ͗стѣхь свои͗хъ• и͗ жꙿвѫ є͗ѫ̀ на мно́ꙃѣ• и͗ не блгодѹшъствѹѫ пожрѣти е͗ѫ̀, ѿ сладости• се̏ глет сѧ• по єлїнꙿскомѹ, лемаргїа• по нашемѹ же гръта́нꙿное бѣшенїе• дрѹгьіи͗ бо́римь єсть, въ прѣсьіщенїе и͗ не хо́щеть добраа брашна• нѝ брѣжеть ѡ͗ сладости• нѫ̀ а͗ще и͗ли добра сѫ́ть и͗ли зла̏, не хо́щеть• развѣ ть́кмо ꙗ͗сти• и͗ ꙗ͗кова любо• а͗ще сѫть, небрѣжеть• развѣ то́лико наплънити ѧ͗тробѫ своѫ• се̏ глет сѧ рьвное бѣшєнїє• и͗ рекѫ вамъ винѫ̀ и͗менемь си́мь• бѣшєнїе глет сѧ ѿ вънѣшнии͗хъ є͗же гнѣвати сѧ• и͗ бѣсенъ глет сѧ гнѣваѫи͗ сѧ• є͗гда бѡ ѹбѡ бѫдеть недѫгь ѡ͗нъ и͗ гнѣвъ кьі́и ѡ͗ наплънени ѧ͗тробьі, тогда глет сѧ рѣвѻбѣше́нїє͗• гнѣванїа͗ ради, є͗же є͗сть, бѣсити ѧⷭ рѣвѹ• є͗гда же ли бѫдеть ѡ͗ единои͗ тъкмо сладости грътанⷩѣ, нарицае͗т сѧ грьтанꙿное бѣшенїє• ѿ е́же бѣсити сѧ грълѹ• сихъ ѹ͗бѡ поⷣбае͗ть бѣгати сь всѣцѣмь трѣзвениемь хотѧщомѹ ѡ͗истити сѧ ѿ грⷯѣ свои͗хъ• нѣ сѫт бѡ по потрѣбѣ тѣлеснѣи, нѫ̀ по страсти• и͗ а͗ще сьсмѣсит сѧ сь ними, бьіваѫ͗ть є͗мѹ въ грⷯѣ• ꙗ͗коже єⷭ е͗же закономь ѡ͗женити сѧ и͗ еже блѫдити• ꙗ͗ко ѹбѡ дѣа͗нїе тожⷣе• разѹм же єⷭ творѧи͗ разлиие вещи• ѡ͗въ ꙋбѡ за дѣтотворение сьмѣ͑шає͗т сѧ• ѡв же,

285а

за е͗же и͗спльнити своє͗ сластолюбие͑• сице єⷭ ѡ͗брѣсти и͗ при снѣди• ꙗ͗ко е͗дина вещь є͗сть е͗же ꙗ͗сти по потрѣбѣ• и͗ еже ꙗ͗сти за сладость• разѹм же єⷭ творѧи͗ грⷯѣ• а͗ є͗же по́ потрѣбѣ ꙗ͗сти є͗сть, є͗гда ѹ͗ставить кто себѣ колико приѫ͗ти на днь• и͗ видить а͗ще ѡ͗тѧги е͗го ѡ͗но є͗же ѹ͑стави• и͗ трѣбѹє͗тъ ѿѧ͑ти ѿ него ма́ло, и͗ ѿи͗маєть• и͗ли не ѡ͗тѧги є͗го• не ꙋстави же сѧ въ томъ тѣло е͗го• и͗ трѣбѹе͗тъ приложити ино ма́лѡ• и͗ прилагае͗тъ мало• ѝ си́це и͗скѹшае͗ть добрѣ потрѣбѫ своѫ• и͗ ѹ͗ставитꙿ про́ее ѹ͗ставленое• не за сладость, нѫ̀ хотѧ ѹ͗твръдити сі́лѫ тѣлесе своє͗гѡ• и͗ то́ же є͗же приемлеть ктѡ, длъжень єⷭ сь молитвоѫ приє͗мати• и͗ ѡ͗сѫжⷣати себе въ помьіслѣ, ꙗ͗ко недостои͗на сѫща нїкѡє͗мѹ ѹ͗тѣшенїю• и͗ не сматрѣти а͗ще нѣ́цїи по нѣкоє͗и ꙗ͗ко прїлѹи сѧ потрѣбѣ и͗ли́ по нѫжⷣи ѹ͗тѣшаѫ͗т сѧ• да не и͗ ть̋ възьіщеть покои• и͗ли мнѣти ꙗ͗ко ле́кꙿко єⷭ дши є͗же поивати• Нѣ́когда сѫщѹ ми въ ѡпщемъ житии, и͗до́хъ посѣтити е͗диного ѿ старецъ• бѣ́хѫ бѡ тѹ мно́ѕї велїци ста́рци• и͗ ѡ͗брѣтохъ слѹжѫщаго е͗мѹ бра́та, ꙗ͗дѫща съ нимъ• и͗ глахъ є͗мѹ ѡ͗со́бь• вѣси ли брате си̋и͗ старци и͗хже видиши ꙗ͗дѫщѫ• и͗ ва́снь и͗мѧщѫ мало ѹ͗тѣшенїе• поⷣбни сѫ́ть лвкѡмъ• иже стѧжавше влагалище, прѣбьі́шѫ дѣлаѫ͑ще и͗ влагаѫще въ влагалище ѡ͗но, дондеже наплъни-

285б

шѫ то̏• и͗ повънегда запеѣтлѣти то͑, пакьі̀ дѣлашѫ и͗ сьбра́шѫ себѣ по е͗ди́нои тьі́сѫщи злати́цꙿ• да въ врѣмѧ нѫ́жⷣи, ѡ͗брѧщѫть ѿкѫдѹ и͗зимати, и͗ сьхранѧть ꙗже въ влагалищи• тако и си̏и͗ прѣбьішѫ дѣлаѫще и͗ скровищѹѫще се͗бѣ• и͗ повънегда запеѣтлѣти скровища своа, сьдѣлашѫ дрѹ́гаа мала• и͗ и́мѧть та̏ въ врѣмѧ немощи и͗ли́ ста́рости, да ѿ нихь и͗змѫ̀ть• ѡ͗на же и͗мѧть скрьвена• мьі̏ же единае, нѝ то самое влагалище стѧжахѡмь• ѿкѫдѹ и͗зимае͗мъ• Сего ради ꙗ͗коже рѣхь, дльжни е͗смьі а͗ще и͗ потрѣбьі дѣлѣ прїємлемъ; ѡ͗сѫжⷣати се́бе ʹ̇ ꙗкоже ʹ̇ недостои͗ньі всѣкоѫ͗ ѹ͗тѣхьі• и͗ того же самого и͗ноьскаго живота• и͗ не безъ въздръжаниа прие͗мати• и͗ тако не бѫдетꙿ намъ въ ѡ͗сѫжⷣенїє• и͗ сиа ѹбѡ; ѡ͗ въздръжани рѣва• трѣбѹем же такожⷣе не тькмѡ ꙗ͗деніе свое хранити, нѫ̀ и͑ ѿ всѣкого и͗ного грѣха свѣнити сѧ• да ꙗ͗коже постим сѧ рѣвомь, си́це да по́стим сѧ и ѧзьікѡмъ• ѿстоѫще ѿ клеветьі• ѿ лѫжѫ, ѿ празнословиа• ѿ ѹ͗ниижениа• ѿ гнѣва• ѿ всѣкого про́сто грѣха бьіває͗маго ѧ͗зьꙇ́кѡмъ• такожⷣе по́стити сѧ ѡ͗има єже не глѧдати сѹє͗тна• єже не продръзовати ѡ͗има• вънѧти комѹ безъстѹⷣно• такожⷣе и͗ рѫцѣ и͗ ноꙃѣ възбранѣти, ѿ всѣкоѫ͗ зльі вещи• и͗ си́це постѧще сѧ ꙗ͗коже глⷮе стьіи василїе• по́стъ пріѫ͗тень• ѿстѫпаѫ͗ще ѿ всѣкоѫ͗ злобьі• всѣ-

286а

ми ювꙿствьі нашими дѣи͗ствѹє͗мьіѫ͗• прии͗деⷨ въ стьіи днь въскрсенїа ꙗ͗ко ѹ͗же рѣхомъ, новї и͗ исти• и͗ достои͗ни прїѧщениа͗ стхь таи͗нъ• Пръвѣе и͗зшеⷣше въ срѣтенїе га нашего• и͗ прїе͗мше то́гѡ сь ваи͗емъ и͗ вѣтꙿвьми маслинꙿньіи͗ми, сѣдѧща на жрѣбѧти и͗ въходѧща въ стьіи́ граⷣ• то͑ хощеть бьіти е͗же сѣсти емѹ на жрѣбѧти• на жрѣбѧ въсѣде, да ѡ͗бесловесившѫѫ͗ сѧ дшѫ ꙗ͗коже глеть прⷪркъ• и͗ ѹпоⷣбльшѫѫ͗ сѧ скотѡмъ несьмьіслъньімь, ѡ͗бра́титъ ꙗ͗коже слово бжие и͗ повине́ть ѧ̏ свое͗мѹ бжⷭтвѹ то же є͗стꙿ є͗же срѣсти е͗го сь ваи͗емь и͗ вѣтвъми маслиньіми• є͗гда и͗схо́дить ктѡ на бра́нь на сьпе́рника свое͗гѡ и͗ възвратит сѧ побѣжⷣь, къжⷣѡ ѿ свои͗хъ срѣтае͗ть его ꙗ͗ко побѣдителѣ• побѣдѣ бѡ ѻ͗бразъ е͗сть ва́и͗е• пакьі̏ е͗гда кто ѡ͗бїдимъ єⷭ ѿ когѡ, и͗ хо́щеть прістѫпити къ могѫщомѹ створити ѿмъщенїє его, вѣ́тви маслинньі̀ но́сить• въпїѫ и͗ про́сѧ помловати сѧ и͗ ѹлꙋити помѡщи• маслиньі бѡ, ѻбразъ сѫть милости• Сего ради и͗ мьі̏ срѣтае͗мъ влⷣкѫ нашего ха• сь̀ ваі͗е͑мъ ѹбѡ, ꙗ͗ко побѣдителѣ• тъ̋ бѡ побѣди врага ѡ͗ наⷭ• съ вѣтми же маслинꙿньіми, про́сѧще ѿ н́его млⷭть• да ꙗ͗коже тъ̋ побѣди ѡ͗ насъ, си́це и͗ мьі̏ ʹ̇ побѣдимꙿ ʹ̇ тѣмъ просѧще• и͗ ѡ͗брѧщем сѧ носѧще ємѹ побѣдителнаа• не тъкмѡ о͗ побѣдѣ є͗ѫ̀же побѣди по насъ, нѫ̀ и͗ е͗ѫ̀-

287а

же побѣдихѡⷨ и͗ мьі̏ є͗го ради• млтвами въсⷯѣ стхъ, а͗минъ

тогожⷣе тлъкование рѣемь стго григорїа, пѣвае͗мо́мъ сь ѡ͗бразомъ на стѫѫ пасхѫ сло́во• иі•

Сладо́стнѣ глахь ва́мъ ма́ла ѡ͗ ѱлмѣхь ихже поє͗мь• да не глѹмите сѧ въ гласѣ• нѫ̏ да и́ ть самьіи ѹмъ нашъ по раве́нꙿствѹ, сьпритворит сѧ сї́лѣ глемьімъ• то͑ ꙋбѡ поа͗хѡмъ ннѣ• въскрсениа днь• плоⷣно́симъ наⷭ самѣ́хь• поне́же дре́вле снве і͗ислви• въ празⷣницⷯѣ• си́рѣь, тръжьствихъ, принашаа͗хѫ дарьі гⷭви по за́конѹ• є͗же е́сть жрꙿтвьі• въсесьжежениа• ѿ наѧлъ• и͗ е́лика такова• ѹ͗ить и͗ насъ стьіи͗ григорїе пра́зⷣновати ꙗ͗коже прⷣѣ гдⷣемь (!)• и повелѣваеть глѧ• въскрсениа днь въ мѣсто є͗же стого празⷣника днь• божьствнаго тръ́жьства днь• па́схьі хвьі днь• то є͗сть па́сха хвⷭа• фа́скѫ сьтво́ришѫ снвє і͗илви• є͗гда и͗зьі́дошѫ ѿ земѧ є͗гӱпетскьіѫ͗• ннѣ же па́сха• є͗ѫже прⷣѣповелѣває͗ть намъ стьіи пра́зновати, дша сьвръшає͗ть• ꙗже и͑сходить ѿ мьіслънаго є͗гу́пта• си̏рѣь, ѿ грѣха• є͗гда бо прѣходить дша ѿ грѣха кь доброⷣтѣли, тогда творить фаскѫ гⷭви• ꙗ͗коже рее е͗уа́грїе, па́сха гⷭнѣ прѣхожⷣенїе ѿ злобьі Днеⷭ ѹбѡ пасха гⷭнѣ• свѣтлаго празⷣника днь• хⷭва въскрсенїа днь• иже грѣхъ пропенꙿшаго• и͗ по наⷭ ѹ͗мершаго и͗ въставшаго•

287б

принесѣмъ ꙋбѡ и͗ мьі̏ дарьі гⷭви• жрь́твьі въсѐсьжеженїа• не бесловесньіхъ животньіх͑, и͗хже хс не хо́щеть• жрьтꙿвѣ бѡ и͗ прїношению бесловесньіхъ не въсхотѣ• и͗ въсѐсьжеженїа теле́цъ и͗ ѡве́ць нѐ блговолиши• и͗ і͗саи͗а глеть, то ми мно́жьство жрь́твъ вашиⷯ глеть гь• и͗ про́ѣаа (!)• нѫ є͗лма а͗гнецъ бжии͗ пожрѣ сѧ ѡ͗ наⷭ по а͗плⷭѹ, глѧщѹ• ибѡ па́сха наша пожренъ бьіⷭ хс• да възметь грⷯѣ мирѹ• и͗ клѧтва по наⷭ бьіⷭ по писанꙿномѹ• проклѧть въсѣкъ висѧи на дрѣвѣ• да нась и͗скѹпїтъ ѿ клѧтвьі законна• да въсненїе прии͗мемъ• дльжни є͗смьі и͗ мьі̏ нѣьсо ꙋ͗годно є͗мѹ принести дарѡмъ нашимъ• кѡторьіи ѹбѡ даръ• и͗ли кѫ́ѫ жрътвѫ дльжни е͗смьі̏ принести хⷭви въ въскрсенїа днь, да ѹ͗годно є͗мѹ бѫ́деть, понеже не хощеть бесловесньіⷯ животньіⷯ жрътвьі• тъ бѡ пакьі̏ стьіи и͗ се̏ ѹ͗итъ насъ• ре́к бѡ въскрсениа днь, наведе• плоⷣноствѹимь наⷭ самⷯѣ• ꙗ͗коже глеть а͗пⷭлъ• прⷣѣставите тѣлеса ваша жрътвѫ жи́вѫ стѫ, ѹгоднѫ бви• словесное слѹженїе ваше• како ѹбѡ дльжни е͗смьі прⷣѣставити тѣлеса наша жрьтвѫ живѫ стѫ бви• є͗же не к томѹ творити хотѣниа плъти и͗ мьі́слеи нашиⷯ• нѫ̀ дхѡмъ ходити, и͗ похѡ́ти пльтꙿскьіѫ не сьвръшати• се̏ бѡ є͗сть є͗же ѹ͗мрътвити ѹ͗дьі ѧ́же на земли• сиа͗ глет сѧ жрьтва жива

288а

и͗ ста ѹ͗годна бви• пото же глетꙿ сѧ жръ́тва жива• понеже бесловесноє͗ е͗же на жрьтвѫ ведомое, е͗гда пожретꙿ сѧ ѹ͗мирае͗ть• а͗ стіи͗ себе плоⷣносивше бви, жи͗ви пожираѫ͗ть себе на всѣкъ днь• ꙗ͗коже глеть двдꙿ• ꙗ͗ко те́бе ради ѹ͗мрꙿщьтвѣє͗ми есмьі весъ днь• въмѣнихом сѧ ꙗ͗ко ѡвцѧ заколениѹ͗• се̏ є͗сть є͗же глеть стьіи͗ грїгорїе• плоⷣноствѹи͗мъ наⷭ самѣ́хь• си̏рⷱѣ, пожрⷨѣ насъ самⷯѣ• ꙋмръщтвѣи͗мь се́бе весь днь• ꙗ͗коже и͗ стїи въси ради ха ба нашего• ради иже по на́сь ѹ͗ме́ршаго• како же ѹ͗моришѫ себе; нѐ възлюбльше ми́ра ни ꙗже въ мирѣ ꙗ͗коже глеть въ сьбѡрньіхъ• нѫ̀ ѿвръгше похоть ѻ͗и́ма• и͗ гръдьінѧ житиа• си̏рѣь, сластолю́бїе• сребролюбїе• тъщеславие• и͗ възе́мше крⷭть и͗ послѣдовавше хⷭѹ• и͗ миръ себѣ распенше, и͗ себе ми́рꙋ• ѻ͗ се́мъ глеть а͗плⷭъ• ѡви же хⷭѹ, пль́ть распѧшѫ съ страстми и͗ похо́тꙿми• се̏ тако ѹ͗мрътвишѫ се́бе стіи• како же и͗ плоⷣносишѫ се́бе, не жи́вше себѣ• нѫ̀ заповѣдемъ бжіи͗мъ, се́бе поработивше• и͗ ѡ͑ставлъше хотѣниа своа, заповѣдиѧ и͗ любо́виѫ блїжнѣго• ꙗ͗коже реⷱ стьіи пе́тръ• се̏ мьі̏ ѡ͗ста́вихѡмъ въсѣ и͗ въ слⷣѣ тебе идохѡмъ• то ѡ͗стави• є͗да̏ бѡ и͗мѣнїа и͗мѣше и͗ли стѧжа́нїа• и͗ли злато и͗ли сре́брѡ; ѡ͗нѫ̀ и͗мѣше мрѣжѫ• и͗ тѫ̏ ѡ͗бетꙿ-

288б

шавшѫ, ꙗ͗коже реⷱ стьіи іѡ златоѹ͗сть• нѫ̀ ѡ͗стави ꙗ͗коже реⷱ въсѣ хотѣнїа своа• все͑ пристрастие вѣка се́гѻ• ꙗ͗коже ꙗ͑вѣ а͗ще бї и͗мѣниа и͗мⷧѣ• и͗ли бѻгатꙿствѻ• и͗ ѡ͑но би прѣѡ͗бидѣль• и͗ възємъ крⷭть, послѣдовалꙿ би хⷭѹ• по ѡ͑номѹ, живѫ а͑зъ, нѐ к томѹ• живетꙿ же въ мнѣ хс• се̏ такѡ плоⷣно́сишѫ се́бе стіи• ѹ͗мрътвивше себе ꙗ͗коже рѣхѡмъ ѿ всѣкого прїстрастиа и͗ своеѫ̏ во́лѧ• и͗ єдиномѹ хⷭѹ и͗ заповѣдемъ єго жи́вше• си́це ѹбѡ и͗ мьі̏• плоⷣноствѹ͗имъ наⷭ самⷯѣ, ꙗ͗коже ѹ͗итъ стьіи грїгорїе• насꙿ бѡ хѡ́щетъ, ьстнѣишеє бви стѧжанїе• нѫ̏ ꙗ͗коже ѿ всⷯѣ зри́мьіⷯ ьстнѣи͑шиⷯ здании лвкъ• ѡ͗на́ бѡ ѹбѡ, словѡⷨ приведе ꙃіжⷣитель ре́къ• да бѫ́деть се̏, и͗ бьі́вааше• и͗ пакьі̏• да и͗зведеть землѣ сїє̀, и͗ бьівааше• и͗ да и͗зведетъ во́дьі, и͗ е́лика та́кова• лвка же свои͗ма рѫкама сьзда и͗ ѹкраси• и͗ въсѣ ѹбѡ ѻ͗на̏, въ слѹжбѫ и͗ покои лвкѹ ѹ͗ини• то́го же и͗ црѣ симъ въсѣмь постави• и͗ пїщѫ раи͗скѫⷽ насладити сѧ сьтво̀ри• и͑ еже юⷣнѣи͗шее• ꙗ͗кѡ и͗ ѿпадшѹ є͗мѹ ѿтѫдѹ свои͗мъ грѣхѡⷨ• пакьі кръвїѧ є͗динорѡднааго сна своего призва• ꙗ͗коже всⷯѣ видимьіⷯ, ьстнѣи͗шее бѹ стѧжанїе лвкъ• и͗ не тъкмо ьстнѣи́ше ꙗ͑коже реⷱ стьіи, нѫ̀ и͗ свои͗ствꙿнѣи͗ше• Сь̀тво͑римъ лвка по ѡ͗бразѹ и͗ по пѡⷣбїю нашемѹ, и͗ пакьі̏• Сьтвори бъ лвка• въ ѡ͗бразѣ бжии сьтвори єго•

289а

и͑ вдѹнѫ на лице е͗го дѹ͗новенїе жи́зни• и͗ самъм (!) же гь нашъ пришедъ къ намъ, лвка зра́къ въсприѫтъ• пль́ть лвѧ• и͗ ѹмъ лвь• и͗ про͑стѡ ре́щи, всѣ͑ бьі́ває͗ть кромѣ грѣха лвкъ• присвоивъ ѹбѡ, и͗ симъ лвка• ꙗ͗коже би ре́щи, своє͗го сьтво́рь• добрѣ ѹ͗бѡ и͗ прили́но рее стьіи• ьстнѣи͗шее бви стѧжанїе лвкъ• та́же, еще ꙗ͗вле́нꙿнѣе прїводить• ѡ͗дадимь ѡбразѹ ѡ͗бразъ• како и͗ се̏• ѿ а͗пⷭла навьікнѣмь глѧща• ѡ͗їстимъ себе ѿ всѣкоѫ͗ сквръньі плъти и͗ дха• сь̀твори́мъ исть ѡбразъ нашъ, ꙗ͗коже и͗ приѫхѡⷨ є͗го• и͗зꙿмьіꙗ͗мъ его ѿ сквръньі грѣха• да ꙗ͗вит сѧ доброта є͗гѡ ѿ доброⷣтѣлеи• ѡ͗ се́и добротѣ молѣше сѧ двдъ глѧ• ги во́леѫ твоє͗ѫ̀ подажⷣь добротѣ мое͗и сїлѫ• ѡ͗истимъ ѹбѡ е͗же по ѡ͗бразѹ нашемѹ• хо́щетꙿ бѡ ѿ наⷭ то̏ бъ ꙗ͗коже и͗ даⷭ• не и͗мьі сквръньі и͗ли вра́скьі• и͗ли то͑ таковьіхъ• ѡ͗дадимъ ѡбразѹ є͗же по ѡ͗бразѹ• познаи͗мъ свое достои͗нъство• навьікнѣмъ которьіхъ ʹ̇ великьіⷯ ʹ̇ блгь споⷣбихом сѧ• навьікнѣмъ по ѡ͗бразѹ кого бьі́хѡмъ• не не разѹмѣи͗мъ великаа ꙗ͗же ѿ него дарѡваннаа намъ, за є͗динѫ тьи́ѫ того блгость• нѐ за наше достои͗ствѡ (!)• разѹмѣи͗мъ ꙗ͗ко по ѡбразѹ бжию бьі́хѡмъ сътворшомѹ насъ• поьтѣмъ пръвоѡ͗бра́зное• не досажⷣаи͗мь хвⷭѹ ѡбразѹ по немѹже бьіхѡⷨ• Кто хотѧ написати ѡбразъ црⷭкьіи• смѣ́є͗ть поста-

289б

вити шаръ гниль на ѡ͗бразѣ• и͗ ѡбесьстити црѣ и͗ мѫень бьіти• нѫ̀ полагае͗ть вꙿсѧ ша́ровьі, ьстньі и͗ свѣтльі• достои͗ньі црва ѡбраза• есть же егда и͗ петалѧ ꙁлаты прилагаеть ѡбразѹ црвѹ• и͗ тьщѫт сѧ въсѧ ѡ͗дежⷣѧ црвьі ꙗ͗коже єⷭ мощно ѡ͗блѣщи ѡ͗бразъ• да видить кто ѡ͗бразъ ѡ͗бъє́млѧщъ въсе црⷭкое нарьтание, и͗ мнѣ͑ти• ꙗко ѿнѫдъ того самого црѣ видитъ• то̏ самое пръвоѡ͗бразное• є͗сть бо ѡбразъ славенъ и͗ свѣтель• и͗ мьі̏ ꙋбѡ не ѡ͗бесьствѹи́мъ пръвоѡ͗бразие наше• по ѡбразѹ бжию бьіхѡмъ• нѫ̀ исть и͗ ьстень сво́и ѡ͗бразъ сьтворимъ, достои͗нъ пръвоѡ͑бразномѹ• а͗ще бѡ и͗же по ѡ͗бразѹ ювествномⷹ и͗ поⷣбѡрожⷣеннаго црѣ ѡ͗бесьстивъ• мѫ́енъ бьіває͗ть, то дльжни е͗смьі мьі̏ постраⷣти, прѣѡ͗бидѧще и͗же въ насъ бжⷭтвньіи ѡбразъ• и͗ не̏, и́стое ꙗ͗коже реⷱ стьіи ѡ͗бразѹ ѿдавше• поьтѣмъ ѹбѡ пръвоѡ͗бра́зное• познаи͗мъ таи͗нъства сї́лѫ• и͗ за кого хс ѹ͗мрѣтъ• Си́ла таѝнства смрти хⷭвьі сиа є͗тⷭь• понеже е͗же по ѡ͗бразѹ нашемѹ погѹбихѡмъ грѣха ради• и͗ сего ради ѹ͗мръщвени бьіхѡмъ ꙗ͗коже глеть апⷭлъ, паденми и͗ грѣхьі• и͗же по ѡ͗бразѹ свое͗мѹ сьтворивъ нась бъ• ѹ͗щедривъ свое сь̀зданїє и͗ свои ѡбразъ• на́съ ради бьіⷭ лвкъ• и͗ ѫже за наⷭ приѫть смрть• да наⷭ ѹ͗мори́вшѫѫ сѧ, възведеть къ жизни• ѿ неѫ͗же и͗ ѿпадохѡмъ

290а

за прѣстѫпленїє• ть̋ бѡ на стьіи свои͗ крⷭть въшеⷣ• и͗ распенъ грⷯѣ• є͗гоже ради и͗згнани бьіхомъ и͗з раꙗ̀, плѣни плѣ́нь ꙗ͗коже пи́шеть• то͑ е͗сть плѣнилъ еⷭ плѣ́нь• ꙗ͗ко ѿ прѣстѫплениа а͗дамова, плѣни наⷭ врагъ, и͗ поⷣрѫ́никьі и͗мѣше наⷭ вра́гъ• про́ее ꙋбѡ и͗сходѧщє дшѧ ѿ тѣлєⷭ лвьскьіⷯ, ѡ͗хожⷣаахѫ въ а͗дъ• затвори бѡ сѧ ра́и• възъшеⷣ ѹбѡ хс• на вьісотѫ стго свое͗го и͗ животворѧщаа͗го крⷭта, плѣне́ниа єже плѣни вра́гь за прѣстѫпле́ниє͗, и͗збави свое͗ѫ̀ крьвиѫ• си̏рѣь, и͗стрꙿже пакьі̏ наⷭ и͗з рѫкьі врага• и͗ ꙗ͗коже би рещи въспѧть плѣни наⷭ• побѣжⷣь и͗ низложи, плѣнивꙿшаго наⷭ• и͗ сего ради глетꙿ сѧ плѣнити плѣнъ• се̏ єⷭ сї́ла таи͗нꙿства• Сего ради по насъ хс ѹ͗мрѣтꙿ• да наⷭ ѹ͗мершѫѫ ꙗ͗ко реⷱ стьіи, възведеть къ жизни• и͗збавихом сѧ ѹбѡ ѿ ада за лвколюбїе͗ хⷭвѡ• и͗ въ наⷭ є͗сть є͗же пои͗ти въ раи• не к тѡ́мꙋ бо мѫ́ить ꙗ͗коже пръвѣє͗• нѝже и͗маⷮ порабощеньі наⷭ вра́гъ• Тъїѫ попецѣмꙿ сѧ бра́тїе и͗ съхранимъ се́бе, ѿ дѣи͗ствꙿнаго грѣха• прⷣѣрекѡхꙿ вамъ множи́цеѫ• ꙗ͗ко въсѣкъ иже по дѣи͗ствꙋ грѣхъ, пакьі̏ поⷣрѫ́никьі наⷭ тво͑ритъ врагѹ• понеже самово́лнѣ сами сѧ нѝзлагае͗мъ• и͗ порабощае͗мь се́бе• нⷭѣ ли ѹбѡ срамота и͗ велїе ѡ͗каанꙿство• повънегда и͗збави наⷭ хсꙿ ѿ ада своє͗ѫ кръвїѧ• и͗ повънегда сльішимъ си̏ въсѣ• а͗ще пакьі пои͗демъ и͗ въло́жимъ себе въ а͗дъ; ѹбѡ нѣ-

290б

смьі ли достои͗ни еще го́ршїи ѡ͗каа́ннѣи́шии͗ мѫцѣ; бъ лвколюбець да помлѹє͗ть наⷭ и͗ дастъ наⷨ трѣзвенїє е͗же разѹмѣти• и͗ помощи се́бѣ• да ѡ͗брѧщемъ млⷭть

тлъкованїе глаголѡмъ стго григорїа• пѣваемѡмъ на стыѫ мнкы• слово• ѳ҃і•

Сего ради добро єⷭ бра́тїе, е͗же пѣвати ѿ словесь стхъ бгоно́сець• понеже въсѫдѹ тъщѫт сѧ присно ѹ͗ити наⷭ, въсѣмь ведѫщимь кь просвѣщению͗ дшамь на́шимъ• въ нихже и͗ прⷣѣлежить намъ ѿ тѣхъ самⷯѣ прїносимьіхь словесь• и͗ тѫ̏ самѫѫ͗ сі́лѫ сьвръшає͗мьіѫ памѧти присно навьіцати• и͗лѝ госпоⷣскьі єсть празⷣникъ, и͗ли стхъ мнкъ• и͗ли ѿцъ• и͗ли́ про̀сто которьіи͗ любо сть и͗ нарѡиⷮ днь• дльжни ѹбѡ є͗смьі и͗ мьі̏ сь трѣзвениемъ пѣти• и͗ полагати ѹмъ на́шъ, въ сїлѫ словѹ стхь• да не тькмо ѹ͗ста̀ ꙗ͗коже глеть въ стареьствѣ, нѫ̏ и͗ срⷣце наше сь ѹ͗стьі да пое͗ть• навьі́кѡхомъ ѿ пръваго ѱлⷭма мало• противѫ сїлѣ нашеи ѡ͗ стѣи͗ пасцѣ• видѣмь пакьі̏ то͑ хо́щеть ѹити наⷭ ѡ͗ стхь мнцѣхь стьіи͗ грїго́рїє• глетꙿ бѡ и͗ и́же въ тѣхь псаломъ, и͗же реⷱмь ннѣ ѿ словесь є͑го• жръ́твьі ѡ͗дѹшевленьіѫ въсесьжеженїа словеснаа• и͗ про́ѣа• то е͗сть жрътвьі ѡ͗дшвленьіѫ• жрь́тꙿвное є͗сть, въсе є͗же єⷭ ѡ͗сщнꙿно въ жрьтвѫ бви• ꙗ͗коже би рещи ѡ͗вца̀ и͗ли во́лъ, и͗ли то͑ таковьіⷯ• Пото ꙋ͗бѡ глеть ѡ͗ стхь мѫ́еницⷯѣ, жрътвьі ѡ͗дшвле-

291а

ньіѫ͑• ꙗ͗ко ѡвѧ иже на жръ́твѫ приводимое, пръвѣе закалае͗тꙿ сѧ и͗ ѹ͗ми́рае͗ть• та́же потомъ• раздраблѣе͗тꙿ сѧ и͗ сьсѣцае͗ть и͗ прино́ситꙿ сѧ бви• а͗ стіи мѫ́еници, живи сѫ́ще сьсѣцаа͗хѫ сѧ имь пль́ти• стрѹ͗жеми• то́мими• на ѹдьі посѣкаеми• єсть є͗гда и͗ рѫцѣ и͗хъ ѿсѣкаа͗хѫ наро́ди• и͗ ноѕѣ и͗ ѧзьікьі и͗ ѡ͗и изврътаа͗хѫ• и͗ то́лꙿма стрѹ͑жими бѣхѫ по ре́брѡⷨ, ꙗ͗коже ꙗ͗влѣти сѧ и͗ самѣмꙿ ѧ͗тромъ и͗хъ• сиа̀ же вꙿсѣ єлика рекѡⷯ, живї тръпѣахѫ стіи• є͗ще и͗мѧще своѫ дшѧ• и͗ сего ради глетꙿ сѧ, жръ́твьі ѡ͗дшвленьі, въсесьжежениа словесна• по́тѡ, зане̏ ино єⷭ жрь́тва и͗ дрѹ́гое въсесьжеженїе͗• є͗стъ є͗гда не принашаѫ͗ть въсе͑ ѻвѧ• нѫ̀ ть́кмо є͗же ѿ наѧла е͗го, ꙗ͗коже глетъ въ законѣ• мьі́шцѫ деснѫѫ, и͗ слѣзєнѫ• и͗ ѡ́ба бѹ͑брѣга• и͗ поⷣбнаа си́мь• сиа͗ приносѧще, жрътвьі нарицаа͗хѫ• сирⷱѣ, е͗же ѿ наѧла приношаⷶхѫ• сие глет сѧ жрьтва• въсѐсьжеженїе же єⷭ, є͗гда въсе ѻвѧ и͗ли во́лъ• и͗ли то любѡ приводимо• вънесѫтъ и͗ сьжегѫть вꙿсѐ• ꙗ͗коже глеть тамо• главѫ сь ногама и͗ сь вънѧтрьними• єсть же є͗гда и͗ ѧтро́бѫ и͗ лаи͗на• и͗ ѿнѫⷣ про̀сто, въсе до конца сьжагаѫ͗ть• се̏ глет сѧ въсесьжеженїе• Си́це тво͑рѣахѫ жрь́твьі и͗ въсесьжеже́нїа снве і͗илви по законѹ• Ꙍбрази же бѣхѫ жрь́твьі ѡ͗ньі̏ и͗ въсесьжежениа, дшамъ хотѧщимъ спⷭти сѧ• и͗ сѐбе принести бви• и͗ рекѫ вамъ и͗ ѡ͗ си́хъ ма́ло ѿ ниⷯ-

291б

же рѣ́шѫ ѡ͗ци• да е͗гда ьтете сиа̀, възведете мало разѹмѣниа ваша, и͗ напие͗т сѧ дша ваша• мьішцѫ глѧть бьіти нѫжⷣѫ• рѫкьі же въ дѣлное възимаѫ͗т сѧ ꙗ͗коже множицеѫ рѣхомь• мьішца ѹ͗бо сїла єⷭ рѫцѣ• принашаа͗хѫ ѹбѡ силѫ десньіѫ рѫкьі, сирⷱѣ блгьіи́хъ дѣль дѣа͗ние͑• десницѫ бѡ, въ блгоє͗ прие͗млѧть• и͗ дрѹгаа͑ же въсѣ е͗лика рѣхѡмъ• ꙗ͗коже, слѣзена и͗ два̏ бѹбрѣга• и͗ тѹкъ и͗же ѿ нихъ• и͗ рѣ́сло ʹ̇ и тѹⷦ ʹ̇ иже по бедрⷯѣ• и͗ срⷣце и͗ пръси• и͗ е́лика такова• такожⷣе и͗ сиа ѻбрази сѫть• сиа̀ же въсѣ ꙗ͗коже глеть а͗плⷭъ, ѡ͗бразно приклюѣа͗хѫ сѧ ѡ͗нѣмь• написашѫ же сѧ въ наказанїе намь• и͗ глѧ вамъ како• дша ꙗ͗коже глеть стьіи грїгорие́, тръѧстна есть• имат бо похотное͗• ꙗростное• и͗ слове́сное• принашаа͗хѫ ѹ͗бѡ слѣзенѫ• слѣзенѫ въсприе͗млѧⷮ ѡци, въ похотѣнїе• а͗ мѧздра слѣзеньі єсть, кра́и е͗ѫ̀• приношаахѫ ѹбѡ ѻ͗ни ѡ͗бразно, краи͗ похотньіѫ ѧсти• си̏рѣь, є͗же ѿ наѧла е͗го• добрѣи͗шѫѫ и͗ ьстнѣи͗шѫѧ ѧсть е͗го• е͗же клеплеть нитоже пае ба любити, ѿ всⷯѣ похотньіхь• ни прⷣѣпоитати и͗но пае є͗же къ бѹ желаниа• рѣ́хомъ бѡ ꙗ͗ко ьстнѣи́шее томѹ приношаахѫ• и͗ бѹ́брѣꙃи же и͗ тѹ́къ и͗же ѿ нихъ• и͗ рѣсло• и͗ тѹ́къ и͗же прї бедрⷯѣ, тожⷣе по равенꙿствѹ нѣкоє͗мѹ клеплѧть• тѹк бѡ глѧть бьі́ти похотѣнїѹ• се̏ сиа̏ сѫⷮ ѡ͗бразнаа похотньіѫ ѧсти• а͗ ꙗростньіѫ, ѡ͗бра-

292а

зъ єⷭ срⷣце• тѹ͗ бѡ глѧть бьі́ти ꙗ͗рости• Сие͗ же назнаменѹе͗ть и͗ стьіи͗ василїе глѧ• ꙗ͗рость єсть поⷣвижение иже ѡ͗крⷭть срꙿдньіѫ кръве• а͗ пръси, ѡбразъ єⷭ словесномѹ• пръси бѡ, въ сие полагаѫ͗т сѧ• сего ради и͗ мѡѵ̈сеа глѧть ѡ͗дѣваѫ͗ща а͗арѡ̀на, въ ѡ͗дежⷣѫ а͗рхїе͗ре́и͗скѫѧ, на пръси е͗го даа͗ти слове́сное͗ по бжию повелѣ́нїю• сиа͗ ѹбѡ въсѣ ꙗ͗коже рѣхомъ, ѡбрази сѫть дши• и͗же дѣтѣлньімъ сь бгомъ ѡ͗и́стившїи͗ сє́бе• и͗ на є͗же по естьствѹ въсхо́дѧщи• глет бѡ и͗ е͗ва́грїе• ꙗ͗ко по е͗стьствѹ дѣи͗ствѹе͗ть дша словеснаа• є͗гда ѡвогда ѹ͗бѡ похотнаа е͗ѫ̀ ѧсть доброⷣтѣли растеть• ѡ͗вогда͑ же ꙗ͗ростнаа, ѡ͗ сеи поⷣвиꙃае͗т сѧ• а͗ словесное, възлагаеть зрѣнию бьі́вшиⷯ• Е͗гда ѹбѡ привожⷣаа͗хѫ ѡвѧ и͗ли вола• и͗ли и͗но то таковьіⷯ на жрътвѫ; сиа͗ възимаа͗хѫ снвє і͗ислви ѿ приносимаго• и͗ полагаа͗хѫ на жрътвникъ прⷣѣ гⷭдемъ• и͗ глет сѧ жрътва• въсѐсьжежение є͗же єⷭ, є͗гда въсе до конца жрьтвное приношаа͗хѫ• и͗ сьжагаахѫ є͗ си́це ꙗ͗коже єⷭ цѣло• сьвръшенно• ꙗ͗коже вьіше рѣхѡмъ• сѐ єⷭ въсесьжеженїе• се єсть сьвръшеньіⷯ образъ• сѐ глѧщихъ е͗сть• сѐ мьі̏ ѡ͗ставихѡмъ въсѣ и͗ въ слⷣѣ тебе и͗дохомъ• въ сиѫ̀ мѣрѫ гь прⷣѣповелѣваа͗ше прии͗ти рекшомѹ е͗мѹ• ꙗ͗ко сиа̀ въсѣ сьхраниⷯ ѿ юности моеѫ• є͗мѹ же ѿвѣща глѧ• ꙗ͗ко є͗ще є͗дино ти нⷭѣ• кое͗ се̏, възми крⷭть свои и͗ послѣдѹи͗ ми• стіи͗ ꙋбѡ мнци, сице приве-

292б

дошѫ самⷯѣ себе бви• и͗ не тькмо самⷯѣ себе, нѫ̀ и͑ ꙗ͗же тѣхъ• и͗ ꙗ͗же ѡ͗ ни́хъ• ино бо е͗смьі мьі̏ ꙗ͗коже глеть стьіи васи́лїе͗• и͗ ино нашаа• и͗ дрѹгое ꙗ͗же ѡ͗ наⷭ• сиа и͗ дрѹ́гои͗ци рѣхь ва́мъ• мьі̏ бѡ ѹ́бѡ е͗смьі, ѹ͗мъ и͗ дша• наше же тѣло• а͗ ꙗже ѡ͗ наⷭ, стѧжанїа и͗ про́ѧѫ ве́щи• Приведошѫ ѹбѡ себе стіи бѹ• въсѣмъ срⷣцемь• въсеѫ дшеѫ• въсеѫ крѣпостиѫ• по писанꙿномѹ• възлюбиши га ба твое͗го въсѣмъ срⷣцемъ твѻи͗мь• въсеѫ дшеѫ твое͗ѫ̀• въсеѫ мьіслиѫ твое͗ѫ• не́ тькмо бѡ ѧⷣ и͗ женъ и͗ славѫ и͗ имѣнїа и͗ проее въсе бога́тꙿство прѣѡ͗бидѣшѫ, нѫ̏ и͗ самаа тѣлѐса своа͗• и͗ сего ради глѧт сѧ въсесьжеженїа• словесна же, понѐже словесень животъ єсть лвкъ• и͗ заколенїа сьвръшена бѹ• та́же еже потомъ• ба знаѫще и͗ бгомъ знае͗маа ѡвѧта• како ба знаѫ͗ща, ꙗ͗коже самъ гъ показа рекъ• ѡвцѧ мо́ѫ гласа мое͗гѻ послѹшаѫ͗ть• и͗ знаѫ моѫ̀, и͗ знаеⷨ е͗смь ѿ мои͗хъ• по́то рее ѡвцѧ мо́ѫ гласа мое͑го послѹшаѫть• понеже свои͗мъ помьіслѡмъ послѹ́шаѫ͗ть заповѣди мо́ѫ• и͗ сего ради знаѫ͗т мѧ• Сь̀блюⷣнїем бѡ заповѣдеи, приближаѫт сѧ стіи бви• и͗ е́лико приближаѫ͗т сѧ е͗мѹ, то́ликѡ знаѫтъ е͗го• и͗ знаѐми сѫтъ ѿ него• поне́же бъ въсѣ вѣсть• и͗ скръвенаа и͗ глѫбокаа и͗ не сѫщаа• по́то ꙋбѡ глеть ѡ͗ стхь, бгомъ знае͗ми• зане̏ ꙗ͗коже рⷯѣ, заповѣдеи ради приближаѫ͗ще сѧ є͗мѹ, вѣдѧть є͗го• и͗ вѣдоми сѫтъ ѿ него• Е͗лико бѡ ѿвращає͗т сѧ кто͑• и͗ съ-

293а

крьівае͑ть се͑бе ѿ кого, то́лико глетꙿ сѧ не вѣдѣти е͑го и͗ не вѣдѣти сѧ ѿ него• ꙗ͗коже и͗ приближаѫ́и͑ сѧ такожⷣе глетꙿ сѧ• вѣдѣти и͗ вѣдомъ бьі́ти• По семѹ ꙋбѡ глет сѧ• и͗ бъ не вѣдѣти грѣшникьі, єлма͑ ѹ͗далѣѫ͗т сѧ ѿ него• и͗ сего ради, са́мъ гь таковьіⷨ глеть• а͗ми́нь глѧ вамъ не вѣдѣ ваⷭ• стіи ѹбѡ ꙗ͗коже множицеѫ рѣ́хь• єлико стѧжаваѫть заповѣдїи͗ ради доброⷣтѣли, то́лико присвоа͗ѫт сѧ бви• и͗ е͗лико присвоа͗ѫт сѧ ємѹ, то́лико вѣдѧть е͗го и͗ вѣдоми сѫтъ ѿ не́го• ихже ѡграда, влькѡмъ невъходима• ѻграда глет сѧ, мѣ́сто ѡ͗гражⷣенно• и͑деже сьбїрае͗ть пастьірь ѡвцѧ и͗ хра́нитꙿ• да не въсхьі́тѧт сѧ ѿ вль́къ• и͗ли ѿ разбоиникъ ꙋкра́дѫт сѧ• а͗ще ли же бѫ́деть ѡ͗града ѿ кое͗ѫ̀ любо странѫ гнїла, ѡ͗брѣтае͗т сѧ добровъходна и͗ ꙋдо́бь навѣтѹє͗т сѧ и͗ ѿ вль́къ и͗ ѿ разбои͗никъ• ѡ͗града ѹбѡ стхъ ѿвъсѫдѹ затварѣе͗т сѧ и͗ хранит сѧ, ꙗ͗коже рее гь• и͗деже татїе не поⷣкопаваѫ͗ть• нѝ и͗но то͑ ѿ врѣдѧщихъ навѣтовати сѧ мо́жеть• Помо́лим сѧ ѹбѡ братїе• да и͗ мьі̏ споⷣбим сѧ ѹ͗па́сти сѧ сь ними• и͗ ѡ͑брѣсти сѧ понѣ на мѣстѣ блжньіѫ пїщѫ ѡ͗но́ѫ и͗ покоа и͗хъ• а͗ще бѡ и͗ не достигохомъ ѹ͗строе͗нїа стхъ и͗ недостои͗ни е͗смьі бьі́ти въ славѣ и͗хъ, нѫ мо́жемъ не ѿпасти ѿ раꙗ͗• а͗ще трѣзвим сѧ и͗ понѫдимъ себе ма́ло• ꙗ͗коже глеть стьіи͗ клїмъ• а͗ще и͗ не вѣнѣнъ бѫдеть кто́, нѫ̏ да потъщит сѧ не далее ѡ͗-

293б

брѣсти сѧ вѣнꙿѣвшии͗х сѧ• ꙗ͗коже бѡ въ полатѣ цревѣ сѫтъ вели́ка и́ свѣтла воинства• си̏рѣь, синꙿклитиьство• патрїки́ѫ• стратилатьі• и͗пархьі• силентїарьі• сиа͗ бѡ сѫ́тъ многоьстнаа͗ вои͗нъства• сѫт же и͗ и́ни нѣци ʹ̇ въ тоижⷣе полатѣ ʹ̇ вои͗ни, ма́ломь златикомъ• и͗ ѡ͗бае глѧтꙿ сѧ и͗ ти вои͗ни цреви• и͗ сѫ́тъ вънѧтръ въ полатѣ• а͗ще и͗ славѫ великьіи͑хъ ѡ͗нѣхъ не и͗мѧⷮ, нѫ̏ ѡ͗бае вънѧтръ сѫ́ть• приклюѣе͗т же сѧ ꙗ͗ко и͗ по малѹ прѣдъѹ͗спѣваѫще, ѹ͗лѹ́ѣѫ͗тъ и͗ ти̏ великьі и͗ свѣтльі сановьі и вои͗нства• Си́це и͗ мьі̀ потьщим сѧ и͗збѣжати дѣи͗ствнаго грѣха• да по́нѣ и͗збавим сѧ ѿ а͑да• и͗ тако възможемь ха лвколюбїе͗мъ, и͗ ть̏ самьіи въхѡⷣ ра́ꙗ͗ полѹити• млтвами въсѣхъ стхь, а͗ми́н

тогожⷣе къ нѣкоторыимъ сѣдѧщемъ въ келиахъ• въпросивꙿшемъ его ѡ посѣщени братїѧ• ѿвⷮѣ. слоⷡ• к҃•

Глѧть ѡци• ꙗ͗ко е͗же сѣдѣти въ келіи, половина есть• и͗ е͗же ходити къ старцемъ половина єⷭ• се̏ назнаменѹеть сло́во• ꙗ͗ко и͗ въ келіи и͗ вънѣ келі́ѧ, такожⷣе трѣзвенїє єсть трѣбѣ• и͗ вѣдѣти комѹ ьсо дѣлѣ дльжень єⷭ безмльвъствовати ѡ͗ себѣ• и͗ ьсо ради дльжень єⷭ ходити къ ѻцемъ и͗ бра́тїа͗мъ• а͗ще бѡ трѣзвит сѧ ктѡ͑ ѡ͗ разѹмѣ семъ, тъщати сѧ творити ꙗ͑коже рѣшѫ ѻ͗ци• и͗ є͗гда ѹбѡ сѣдить въ келїи, мо́лит сѧ• поѹ͗ѣвает сѧ• тво͑рить мало рѫкодѣлїе• пєе́т сѧ противѫ сї́лѣ ѡ͗ помьішленихъ•

294а

є͗гда же пакьі и͗деⷮ нѣ́камо, сь̀матрѣе͗ть и͗ ви́дить ꙋ͗строе͗ние свое• а͗ще по́лꙿꙃѹе͑т сѧ ѿ срѣтениа братеи͗ свои͑хь• и͗ а͑ще мо́жетъ без врѣда възвратити сѧ въ келїѫ своѫ• и͗ а͗ще видить себе въ ьсомь лю͑бо тъщетѫ прие͗мша, ѹ͗вѣсть немощь своѫ͑• поразѹмѣе͗ть ꙗ͗ко е͗динае, ниьсо́же стѧжалъ е͗стъ ѿ безмльвиа• и͗ възвратит сѧ смѣрень, въ своѫ келїѧ• ка́ѫ сѧ• пла́ѧ• млⷭѧ бви ѻ͑ ѹ͗строе͗ни свое͗мꙿ• Келї́а бѡ вьіси́ть• а͗ лвци и͗скѹ́шаѫ͑ть• ꙗ͗коже ꙋбо добрѣ ре́кошѫ ѻци• ꙗ͗ко є͗же сѣдѣти въ келіи, половина е͗сть• и͑ е́же посѣщати ста́рцѧ, половина єⷭ• и͗ вьі ѹбѡ е͗гда ходите дрѹгъ къ дрѹ́гѹ, дльжни е͗сте вѣдѣти ьсо дѣлѣ и͗сходите изъ келїѧ͑• и͗ не безꙿ разꙋма ѡ͗ходѣте камо• иже бо без разꙋма пѫ́тьшествѹє͗ть ꙗ͗коже рѣшѫ ѡ͗ци, сѹе͗тно поболить• къжⷣѡ ꙋбѡ творѧ вещь, дльженъ єⷭ и͗мѣти разѹмъ въсѣко и͗ вѣдѣти ьсо ради творитъ тѫ̏• которьі ѹбо єⷭ разѹмъ и͑же длъжни е͑смьі и͗мѣти; є͑гда ѡ͗ходимъ дрѹгъ кь дрѹгѹ• пръвѣе за любовъ• глет бѡ• видѣль е͑си брата твое͑гѻ, видѣ га ба твоє͗го• вто́рое, за є͗же ѹ͗сльішати слово бжие• въсѣко бѡ въ множьствѣ, мно́жає поⷣвижет сѧ слово• єже бѡ сьи͗ множицеѧ не вѣдѣше, дрѹ́гьіи въпрашае͗ть• пото́мже и͗ за є͗же ѹвѣдѣти ꙗ͗коже прⷣѣрекохъ своѐ ѹ͗строеніе• ꙗ͗коже то͑ глѧ• ѡ͗ходѧ кто ва́снь ꙗсти сь ѡ͗брѣтаемьіми, ѹ͗смо́трить себе• и͗ видить а͗ще прⷣѣложено бѫдеть

294б

брашно до́бро и͗ годѣ е́мѹ бѫдеть, а͗ще можеть ѹдръжати сѧ и͗ не възѧти ѿ него• а͗ще спѣ́шитꙿ не ліхои́мъствовати брата свое͗го и͗ възѧти множае ѿ него• и͗ли то любо а͗ще по ѧсти прⷣѣложено бѫдеть, а͗ще спѣшить не възѧти болшѫѫ ѧⷭ и͗ ѡставити то́мѹ малѫѫ• єсть бѡ нѝ рѫкѫ стьіⷣит сѧ кто прострѣти и́ привалити малое прⷣѣ брата свое͗го• и͑ възѧти велі́кое͗ прⷣѣ собѡѫ• ѹбѡ то и͗матъ бьіти разньствїе бо́лꙿшѫѧ ѧсти къ ма́лѣи• ко́лико е͗сть єже межⷣѹ ѡ͗бою͗ ѧстию• ꙗ͗ко за таковьі хѹдьі вещи, ѡ͗брѣтае͗т сѧ ктѡ лихои͗мъствѹѫ бра́та свое͗го и͗ сьгрѣшаѫ• Пакьі вънимати а͗ще можеть ѹ͗дръжати себе ѿ многьіхъ браше́нь• и͗ ѡ͑брѣтаѫ въкѹпѣ разлина брашна, ѿдавае͗ть себе въ сьі́тость• и͗ли хранитъ себе ѿ дръзновеніа• и͗ли видить брата свое͑го прⷣѣпоитае͗ма и͗ли ѹ͗покои͗ма множае того и͗ не стѫѫае͗т си• и͗ли видить и͗ного дръзновені́е имѧща сь инѣми• и͗ли бесѣдѹѫ͗ща мно̀го• и͗ли въ ьсо́мꙿ либѡ безꙿинѹѫ͗ща и͗ не вънимає͗тъ е͗мѹ• нѝ ѡ͗сѫ́жⷣаеть е͗гѡ• нѫ̀ пае блгоговѣи͗номѹ вънимати• и͗ тъщати сѧ творити ꙗ͗коже глеть сло́во ѡ͗ о́ци анто́нии• ꙗ͗ко ѡ͗ходѧ къ нѣкоторьіи͗мь, а͗ще то видѣше добро̀ и͗мѧща когожⷣѡ ихъ, ѡ͗но̀ възимаа͗ше и͗ дръжаше• ѻвого ѹбѡ кротость• ѡвого же смѣрєнїє• ѡвого же млъѣнїе• и͗ ѡбрѣтаа͗ше сѧ самъ

295а

и͗мѣѫ ꙗже кого́жⷣѡ въ себѣ• сѐ тако дльжни е͗смьі тво͗рити• и͗ си́хъ ради посѣщати• и͗ егда възвращаем сѧ въ келїѫ своѫ, и͗спьітовати себе и͗ ѹ͑вѣдѣти въ ьсѡмъ по́лꙃевахом сѧ• и͗ли въ емꙿ ѡ͗тьщетихом сѧ• и͗ въ нихже ѹбо ѡ͗брѣтае́мь ꙗ͗ко покрьіе͗нї бьі́хѡмь, блгⷣоримъ га покрьівшаго наⷭ без врѣда прѣи͗ти• а въ нихже сьгрѣшихѡмъ, пока́е͗м сѧ• пла́ем сѧ• рьі́даемь свое͗го ѹстроєнїа• Къжⷣѡ бо ѿ свое͗го ѹ͑строе́ниа по́лꙃѹє͗т сѧ• и͗ли пакость прїемлеть• понѐже никтоже врѣдитъ кого• нѫ̀ аще и͗ пакость прие͗млемъ, ѿ ꙋстрое͗ниа нашего ꙗ͗коже рѣхъ врѣдим сѧ• мо́жемꙿ бѡ ꙗ͗коже присно глѧ вамъ, ѿ коѫжⷣѡ вещи а͗ще хо́щемъ, и͗ по́лꙿѕевати сѧ и͗ врѣдити сѧ• и͗ рекѫ вамъ по́вѣстъ да ѹ͗вѣсте ꙗ͗ко тако єсть• Приклю́ит сѧ комѹ нощиѫ стоа͗ти на мѣстѣ нѣкое͗мь• нѐ глѧ и͗нокѹ• нѫ̀ комѹ любо въ градѣ• и͗ мимои͗дѫтъ мимо него трие лвци• и͗ єдинъ ѹбѡ помьішлѣе͗ть ѡ͗ не́мъ ꙗ͗ко нѣкоє͗го жꙿдеть да идеть и͗ блѫⷣ сьтворить• дрѹ́гьіи же, помьішлѣеть ꙗ͗ко татъ есть• а͗ дрѹгьіи͑ помьішлѣє͗ть ꙗ͗ко дрѹга нѣкоє͗го своєго призвалъ є͗сть ѿ ближнѣго храма, и͗ ѣе͑ть єго да сьнидеть и͗ поидета въкѹпѣ нѣкамо на молитвѫ• Сѐ и͗ трїе, тогожⷣе лвка видѣшѫ• на то́мжⷣе мѣстѣ• и͗ ѡ͗бае, не помьіслишѫ и͗ трие тъжⷣе по́мьіслъ• нѫ̏ ѡ͗въ ѹбѡ се̏ помьісли• ѡ͗в же ѡ͗но

295б

ѡ͗в же̏ и͗но• Къжⷣѡ ꙗвѣ противѫ свое͗мѹ ѹ͗строе͗нию• ꙗ͗коже бо сѫ́ть тѣлеса рьножльна• злолиа͗телна• и͗ кое͗жⷣѡ брашно є͗же прие͗млеть въ злолиа͗нїе тѻ̏ прѣтварѣеть• а͗ще и͗ полезно бѫдеть брашно• и͗ не к томѹ єⷭ ѿ брашна вина• нѫ̏ то̀ самое тѣло ꙗ͗коже рѣхъ злосмѣсно есть• и͗ про́ее нѫжⷣеѫ къ размѣшенїѹ то̏ сьдѣвае͗ть и͗ измѣнѹе͗ть брашнⷪ, си́це и͗ дша• имѧщи злъ̏ ѡ͗бьіѣи, ѿ кое͗ѫжⷣѡ вєщи врѣдит сѧ а͗ще и͗ полезна є͗сть ве́щь• помьісли ми съсѫⷣ медѣнь бьіти• и͗ вълѣе͗ть кто въ нь ма́лѫ го́ресть• не и͗скази́тꙿ ли малоє ѡ͗но ве́сь съсѫдъ• и͗ творитъ веⷭ ме́дъ го́ръкъ; такѡжⷣе и͗ мьі̀ твориⷨ• въла́гаемъ ма́ло ѿ горести нашеѫ, и͗ погѹблѣе͑мъ доброе͑ ближнѣго• видѧще то̏ противѫ ѹ͗строе͗нию нашемѹ• и͗ прѣмѣнѣѫ͗ще тѡ̏ противѫ злонꙿравию и͗же въ насъ• а͗ и͗мѧщеи добръ ѡ͗бьі́ѣи, ѡ͗брѣтаѫт сѧ ꙗ͗коже кто͑ и͗мѣѫ̀ тѣло гоа͗знивѡ• ꙗ͗ко а͗ще и͗ пакостно то сꙿнѣсть, прѣлагае͗тъ тѡ̏ въ блгорастворение противѫ сълианиѹ͑ свое͗мѹ• и͗ не врѣдитъ є͗го• нѝ злое͑ брашно ѡ͗но̀• понеже ꙗ͗коже рѣхь тѣло є͗го гоа͗зно е͗сть• и͗ противѫ растворениѹ свое͗мѹ, дѣлае͗ть брашно• и͗ ꙗ͑коже рѣхѡмъ ѡ͗ пръвѣмъ• ꙗ͗ко противѫ злосьлианию своемѹ, и͗ до́брое брашно прѣтварѣе͗ть на зло, такожⷣе и͗ сьи противѫ блгорастворенїю своего тѣлесе, и͗ зло́е брашно прѣтварѣе͗ть въ блгосълиа͗ние• и͗ глѧ вамъ при-

296а

тѧ да разꙋмѣе͗те• Свинї́а• тѣ́ло иматъ гоа͗зниво велми̏• есть же пїща є͗ѫ̀, рожца и͗ желѫⷣ и͗ тина• и͗ ѡ́бае, понеже гоа͗зниво тѣло и͗матꙿ• таковѫѫ пі́щѫ на добро прѣлагае͗ть• си́це и͗ мьі̏• а͗ще и͗мамьі добръ н͗равъ и͗ добро ѹ͗строе͗нїе, мо́жемъ ꙗ͗коже прⷣѣрекохь ѿ кое͗ѫжⷣѡ вещи по́лꙃевати сѧ• а͗ще и͗ не полеꙃна бѫдеть ве́щь• и͗ добрѣ глеть прїтъ́никъ• ви́дѧи͗ правѣ помилованъ бѫ́деть• и͗ и́нде глеть• въсѣ сьпротивна сѫ́тъ мѫжѹ безѹ́мнѹ• Сльішаⷯ ѡ͗ нѣкоемъ бра́тѣ• ꙗ͗ко е͑гда̀ и͗дѣше къ комѹ ѿ бра́теи• а͗ще видѣше келїѧ є͗го неѡ͗їщенѫ• непометенѫ, глаа͗ше въ себѣ• блжнь є͗сть сьи бра́тъ• како ѡ͗беспеѣли сѧ ѿ всⷯѣ земньіи͗хъ• и͗ тако весъ ѹмъ свои, възѧ́ть го́рѣ• ꙗ͗ко ни келіѧ своѫ͑ ѹпражнѣе͗т сѧ ѹ͗ставити• Пакьі̏ а͗ще и́дѣше къ иномѹ и͗ видѣаше келїѫ є͑го ѹ͗твръжⷣенѫ• пометенѫ, глаа͗ше пакьі̏ въ себѣ• ꙗ͗коже єсть дша бра́та се́го иста, тако є͗сть и͗ келиа е͗го иста• и͗ противѫ ѹ͗строению дшѫ є͗го єⷭ, и͗ ѹстроение келїѧ є͗го• и͗ нїколиже глааше ѡ͗ комъ• ꙗ͗ко сьи͗ неи͗спра́вленъ єⷭ• и͗ли съи́ блистание лю́битъ• си̏рѣь, кьіе́нїе͗• нѫ̏ ѿ добраго свое͑го ѹ͗строє͗нїа, по́лѕеваше сѧ ѿ когожⷣѡ• бъ блгьіи да дасть намъ добро ѹ͗строе͗ние• да възможемъ и͗ мьі̏ ѿ коегожⷣѡ по́лꙃевати сѧ• и͗ николи́же смотрїти зло́бѫ искрънѣго• а͗ще ли же и͗ смотрїмъ злобоѫ нашеѫ̏, а͗бїе ѡ͗братимъ помьіслъ наⷲ,

296б

въ добро ѹ͗мьішленїе• є͗же бѡ не вѣдѣти злобѫ ближнѣго, ражⷣає͗ть сь бмъ блгость

ѡ и͗же въ монастири наставникохь и͗ ѹеницѣхъ• како поⷣбаеть наставлѣти братїѫ• и͗ како наставникѡⷨ повиновати сѧ• слово• ка•

Аще е͗си настоа͗тель братїамъ, пеци сѧ ѡ͗ ниⷯ въ сьгꙿбенѣ срⷣци• и͗ млсрди щедроть• наказаѫ тѣхъ дѣлоⷨ и͗ словомь дѣтѣлнаа• понеже ѡ͗брази пае, дѣи͗ствнѣиши сѫ́тъ• а͗ще ѹбѡ можеши и͗ въ тѣлесньіи͗хъ въѡбразити имъ• а͗ще ли же немощенъ є͗си, дшвньімъ до́брьімъ ѹ͗строе͑ниемъ• и͗ и͗же ѿ а͗пⷭла и͗сьтеньіми пло́дьі дха• любо́виѫ• радостиѧ• съмирение͗мь• дльготръпѣние͑мъ• блгостиѫ• блгостьінеѫ• вѣроѫ• крото́стиѫ• и͗ и͗же на вꙿсѧ стра́сти въздръжание͗мъ• а͗ ѡ͗ приклюѣѫ͗щих сѧ сьгрѣшенїи͗хъ, не ꙃѣло стѫжаи͗ си• нѫ̀ безъ смѫщениа показѹи͗ па́кость ѧ͗жє ѿ сьгрѣшениа• а͗ще и͗ запрѣтити поⷣбає͗ть, лице сьматрѣѫ и͗ врѣмѧ поⷣбно• нѐ и͗спьі́тѹи жє ѡ͗ мальіⷯ съгрѣшенихъ, ꙗ͗коже ть́ самьіи ѡ͗па́сньіи сѫдїа• нѝ ѧстѡ о͗блїѣи ѡ͗брѣменено се̏• ибѡ ѻ͗бьіѣемъ ѡ͗блїе́ниа, въ нею́вꙿство поведеши и͗ небрѣжениє• не властелꙿскьі повелѣваѫ• нѫ̀ съ смѣренїємъ• сьвѣтѹѫ сѧ съ бра́тѡмъ• прѣложно бѡ си́це слово бьіває́ть• и͗ повиновениє͗мъ пае и͗ ближнѣго ѹ͗покои͗ши• въ врѣмѧ же съмѫщениа братѹ тебѣ сьпротивлъшѹ сѧ, сьхрани

297а

ѧзьікъ твои и͗ не глати то͑ ѿнѫⷣ сь гнѣвоⷨ• и͗ да не ѡ͗ставиши срⷣце твое възвьісити сѧ на нь• нѫ̀ помѣни ꙗ͗ко братъ ти єⷭ и͗ ѹдъ ѻ͗ хⷭѣ• и͗ ѡ́бразъ бжіи и͗скꙋшає͗мъ ѿ о͗пщаго врага нашего• и͗ ѹмлсⷣръ сѧ на нъ• да не како плѣнивъ є͗го дїа͑волъ ѿ ꙗ͗звьі ꙗ͗рѡстньіѫ, и͗ ѹморитъ въ памѧти злобнѣи• и͗ погьібнетъ дша ѿ нерасмотре́нїа нашего• ѡ͗ неи͗же хс ѹ͗мрѣть• помѣни же ꙗ͗ко и͗ тьі поⷣлежиши томѹжⷣе сѫ́дѹ гнѣва• и͗ своє͗ѫ немощиѫ, сьпостражⷣи братѹ твоємѹ• и͗ блгⷣри ꙗ͗ко ѡ͗брѣте винѫ простити• да и͗ тьі бо́лꙿше и͗ множаи͗ше ѿ ба прїи͗меши прощенїе• ѡ͗ставите бо реⷱ и͗ ѡ͗ста́вѧт сѧ вамъ• нѫ̀ мниши пакостити сѧ бра́тѹ ѿ твое͗го дльготръпѣниа; нѫ̀ а͗плⷭъ заповѣдае͗ть побѣжⷣати блгьімь злое͗• а͗ не зльімъ зло́е• и͗ ѡ͗ци глѧть• а͗ще и͗номѹ запрѣщаѫ на гнѣвъ поⷣвигнеши сѧ, своѫ͑ стра́сть сконѣлъ е͑си• и͗ никто͑же разѹменъ разарѣє͗ть своѫ͗ храминѫ, да бли́жнѣго съѕїжⷣеть• прѣбьі́ваѫщѹ же сьмѫщенїѹ• понѫди срⷣце своє͗ и͗ помли сѧ глѧ си́цє• лвколюбивьіи бже и͗ дшелю́бе• иже неи͗зреⷱнꙿно͗ѫ твое͗ѫ̀ блгостиѫ ѿ небьітиа сьтво́реи наⷭ• въ наслажⷣеніе͗ блгьіхꙿ• и͗ ѿстѫпльшемъ намъ ѿ заповѣдеи͗ твои͗хъ, призва́вьіи кръвиѧ є͗динороднааго ти сна спса нашеⷢ• и͗ ни́нѣ прⷣѣстани не́мощи нашеи• и͗ запрѣти ꙗ͗коже иногда влъ̀нѹѫ͗щѹ сѧ мо́рю, тако и͗ ни́нѣ сьмѫщению срⷣца нашего• и͗ не безѧⷣстви͑ въ є͗-

297б

динъ ⷭѣ ѿ о͗бою странѹ наⷭ, ѹ͗мꙿръщвеньіⷯ грѣхоⷨ• и͗ да не рееши намъ, а͗ми́нъ глѧ вамъ не вѣдѣ ваⷭ• и͗ еже ѹгаснѫти свѣщамъ нашимъ• ма́слѹ ѡ͗скѫдѣвшѹ• и͗ по млтвѣ сеи ѹ͗кротившѹ сѧ срⷣцѹ, можеши проее съ разѹмомъ и͗ смѣрениемь по а͗плⷭкѡмꙋ заповѣданїю, ѡ͗блї́ити• запрѣтити• ѹ͗молити• и͗ сь милованїє͗мъ, ꙗ͗коже ѹдъ не́мощенъ и͗цѣлити и͗ и͗справити• тогда͑ бѡ и͑ бра́ть приемлетъ и͗справление съ и͗звѣщение͗мъ, поразѹмѣвъ своє͗ жестоьство• и͗ твои͗мь съмирениемъ, ѹ͗мириши срⷣце е͑го• нѝтоже ѹ͗бѡ да не ѿлѫитъ тебе ѿ стго хва прѣданиа• наѹ͗ите сѧ ѿ мене глѧ́щꙋ, ꙗ͗ко кротокъ є͗смъ и͗ смѣренъ срⷣцемъ• попе́щи же сѧ ѹ͗бѡ трѣбѣ єсть пръвѣе ѡ͗ мирнѣмъ ѹстроє͑ни• ꙗ͗коже ни ѡ͗ праведньіⷯ непщеванихъ• и͗ли заповѣди ꙗ͗коже би рещи сьмѫщаѫщи срⷣце• ѹ͗вѣрѣемь ꙗ͗ко въсѧ заповѣди ѹ͗хьіщрѣемъ любвє ради, и͗ истотьі срⷣньіѫ• си́це брата ѹ͗правлѣѫ, споⷣбиши сѧ глѧщомѹ гла́сѹ• а͗ще и͗зведеши ьстное ѿ недостоинстꙿва, ꙗ͗ко ѹ͗ста моа бѫдеши• въ повиновени же сьі̏и, николиже да не вѣрѹє͗ши срⷣцѹ свое͗мѹ• ѡ͗слѣпѣває͗т бѡ сѧ ѿ ветхьіхъ пристрастии• и͗ да не сьставиши сѧ въ ьсомъ свои͗мъ сѫдомъ• и͗ да не ѹ͑ставиши ѡ͗ себѣ ниьсоже, безъ въпрошениа и͗ сьвѣта• и͑ не помьішлѣи нѝ непщѹи́ добрѣи͗ши и͗ праведнѣи͗ши бьіти наставлѣѫщаго тѧ• нѝ бьіваи́ и͗стѧ-

298а

ꙃатель дѣломъ его• и͗ прѣльщае͑мь мношицеѫ и͗ и͑скѹситель• прѣльсть бо єⷭ се̏ лѫкаваго• на е͑же прѣпѧти и͗же сь вѣроѫ по всемѹ повинованїѹ• и͗ и́же ѿ се́го твръдомѹ спсению͗• и͗ повинеши сѧ сь покѡеⷨ• и͗ безбѣдно шествѹє͗ши и͗ незаблѫⷣно въ пѫ́ть ѿць нашиⷯ• нѫ̀ди же се́бе въ всемъ, и͗ прѣсѣкаи͗ волѧ своѫ͗• и͗ блгоⷣтїѧ хⷭвоѫ ѡ͗бѹе́ниемъ въ ѡ͗бьіѣи ѿсѣениа бьівъ, без нѫжⷣѫ проее и͗ бєс пеѣли сие сътвориши• ꙗ͑ко еже приклюѣти сѧ твоє въсегда бьіти• не въсхощи вещемь бьіти ꙗ͗коже хощеши• нѫ̀ хощи ꙗ͗коже бѫдѫть• и͗ си́це миренъ бѫдеши съ всѣми• сиа͗ ѹбѡ, въ нихже нⷭѣ прѣстѫпленїа заповѣди бжіи и͗ли ѡцъ• Подвигни сѧ ѡ͗брѣсти сѧ въ всемъ, ѹ͗карѣти себє• и͗ дръжи є͗же не слагати сѐбе въ разѹмѣ• и͗ вѣ́рѹи ꙗ͗ко пѡⷣ промьісломъ бжие͗мъ є͗сть и͗ даже до послѣднѣа͑ и͗ меншаа въсе е͗же ѡ͗ на́съ• и͗ прѣтръпїши находѧщаа безъ смѫщениа• вѣ́рѹи ꙗ͗ко лѣбьі сѫⷮ враебньі гръдости дшѫ твоеѫ, бесьстиа и͗ досадьі• и͗ помоли сѧ ѡ͗ ѹ͑карѣѫ͗щих тѧ вра́евъ• и͗стиноѫ ѹвѣрѣє͗мъ• ꙗ͗ко ненавидѧи͗ безьстие, ненавидить смѣренїе• и͗ бѣгаѫи͗ ѡгорꙿѣваѫ͗щии͗хъ, бѣгае͗тъ кротости• не въсхощи видѣти злобѫ и͗скрънѣго• и͗ не прие͗мли ꙗжє на нь мнѣниа• а͗ще ли же и͗ сѣѫт сѧ за злобьі нашеѫ, потъщи сѧ прѣтворити ꙗ͗ въ добра ꙋ͗мьішленїа̏• и͗ въ всемъ блгоⷣри• ѹ͗твръдити блго-

298б

сть и͗ стѫѫ любовь• прⷣѣ въсѣми же, сьхра́нимъ въси сьвѣсть на́шѫ въ всемь, и͑же къ бѹ и къ ближиємѹ и͗ въ вещеⷯ• и͗ прѣжⷣе рещи и͗ли сътворити тѡ͑, и͗спьітаи͑мъ а͗ще по воли бжіи єсть• и͗ сице помолꙿше сѧ, реемь и͗ сьтворимь• и͗ повръꙃѣмъ нѐмощь нашѫ прⷣѣ ба• и͑ блгость е͗го, сьпоспѣшитъ намъ въ всемь

ѡ͗ и͗мѧщимъ ке́ларнѫѫ слѹⷤбѫ• слоⷡ• кв•

Аще въ ꙗрость и͗ злопомнѣнїе въпасти не хощеши, при́страстие ѿнѫⷣ не и͗мѣи͗ ѡ͗ вещеⷯ• ни сьтварѣи͗ на мѣсто съсѫдѹ коє͗мѹ любо• нѝ же пакьі ꙗ͗ко хѹдѹ и͗ нитоже сѫ́щѹ прѣѡ͗бїди• нѫ̀ а͗ще и͗ хощеть кто ѿ тебе даваи• а͗ще ли же и͗ ѿ прилѹѣа и͗ли небрѣжениа разбие͗т сѧ и͗ли и͗згѹбит сѧ, не пеѣлѹи• сѐ же творити дльжень є͑си, не ꙗ͗ко нерадѧ ѡ͗ сьсѫдѣ монасти́рꙿстѣмъ• длъженꙿ бѡ е͑си въсеѫ сї́лоѫ и͗ всѣ͑цѣмъ спѣхѡмъ пе́щи сѧ ѡ͗ ниⷯ• нѫ̀ хотѧ без смѫщениа и͗ без клопота себе хранити• показѹѫ присно бви е͗же по силѣ• се̏ же и͗справити можеши, а͑ще не ꙗ͗ко своа строи͗ши имѣниа• нѫ̀ ꙗ͗ко бви възложима• и͗ тъкмо си́мъ въвѣрень бьі́въ попеению• ѡ͗во ѹ͗бѡ есть е͑же не и͗мѣти пристрастиа ꙗ͗коже рѣхъ• ѡ͗во́ же не прѣѡ͗бїдѣти ѹ͗страає͑тъ• а͗ще ли же си́и не и͗маши разѹмъ, дръзаи• не прѣстанеши сьмѫщаѫ себе и инⷯѣ въпроⷭ• Помьішлениѹ раⷣѹѫ͗щѹ сѧ въ словеⷯ сихъ• и͗ хо́тѧщꙋ

299а

бьіти си́це, ѿкѫдѹ не ѡ͗брѣтаѫ͗ сѧ готовъ въ ⷭѣ вещи• ѿвѣть• Понѐже не поѹ̀ѣває͑ши сѧ си́мъ въсегда• а͗ще ли хощеши сиа и͗мѣти въ врѣмѧ, въсегда симъ поѹ͑ѣваи͗ сѧ• и͗ въ сихъ бьіваи• и͗ вѣрѹѫ бви, ꙗ͗ко хощеши напрⷣѣ ѹ͗спѣа͗ти• молитвѫ растварѣи͗ сь поѹ͗енїемъ• немощньімъ ѹ͗гажⷣаи• пръвѣе ѹ͗бѡ, да стѧжиши ѿ сего милование ꙗ͗коже мно͑гащи рѣхъ• потом же, да и͗ тьі̏ а͗ще когда и͗знеможеши, въздвигнеть бъ слѹжѫщаго ти• въ нѧже бѡ реⷱ мѣрѫ мѣрите, възмѣрит сѧ вамъ• а͗ще потъщиши сѧ створити вещꙿ противѫ сїлѣ свое͗и съ сьвѣстиѫ, вѣдѣти длъжєнь е͗си и͗ се́бе и͗звѣстити, ꙗ͗ко истинꙿньіи пѫ́ть не ѹ͗вѣдѣль е͗си• и͗ дльженъ е͗си без смѫщениа и͗ без пеѣли• и͗ сь радостиѫ прие͗мати, є͗гда сльішиши ꙗ͗ко съгрѣшиль е͗си въ ѡ͗но̀ е͗же мнѣше творити съ сьвѣстиѫ• Сѫ̀дⷪмꙿ бѡ разѹмнѣи͗шихъ тебе, въсѣкѡ и͗ли недостатъное͗ исправлѣє͗т сѧ, и͗ли добрѣ прѣбьівае͗мое твръдѣи͗ше бьівае͗ть• потьщи сѧ прⷣѣспѣа͗ти• да е͗гда сьлѹитꙿ ти сѧ скръбь и͗ли тѣлеснѣ и͗ли дховнѣ, без пеѣли и͗ безꙿ стѫжанїа• и͗ сь тръпѣниє͗мь възможеши носити• а͗ще ѹ͗сльішиши ꙗ͗ко сьтворилъ еси ве͑щь є͗ѫ̀же нѐ сьтвориль є͗си, не ѹ͗жасаи͗ сѧ никакоже• ни ѡ͗гори сѧ• нѫ абїе поклони сѧ ре́кшомѹ ти сь смѣренїе͗мь глѧ е͗мѹ• прости мѧ и͗ моли за мѧ• и͗ млъи даже до се́го• ꙗ͗коже и͗ ѡ́ци ре́-

299б

кошѫ• а͗ще ли же въпрошень бѫдеши ѿ не́гѻ а͗ще и͗стинна є͗сть вещь• или ни̏• тогда͑ поклони сѧ проеѐ сь смѣренїемь• и͗ ръци сь и͗стинноѫ како є͗сть вещь• и͗ повънегда рееши, пакьі̏ покло́н сѧ сь смѣрениє͗мъ, гли такожⷣе прости мѧ и͗ моли за мѧ

въпроⷭ то͑ сꙿтворѧ ꙗ͗ко не тожⷣе и͗мамъ ѹ͗строє͗ние въ срѣтени бра́тїѧ• ѿвѣтꙿ• Стоа͗нїе въ срѣтени братїѧ не можеши и͗мѣти• нѫ потьщи сѧ ѡ͗бае не сьблажнѣти сѧ въ ьсѡмъ• нѝ сѫдити комѹ͑• ні̀ ѡ͗клеветати ко́гѻ• нѝ сꙿматрѣти сло́во и͗ли дѣло и͗ли хожⷣенїе бра́тѹ не полꙃѹѫ͗щѹ те́бе• нѫ̀ пае спѣши въ всемъ наздати себе• и͗ не хощи ꙗ͗влѣти сѧ въ словѣ и͗ли дѣлѣ твое͗мъ тьщеславѹѫ• стѧжи свободѫ въ ꙗ͗дени твоє͗мъ и͗ въ словѣ твоє͗мъ, даже до тенꙿкьі вещи• вѣжⷣь ꙗ͗ко а͗ще боримъ є͗сть кто͑• и͗ли скръбитъ ѿ нѣкое͗го страстна по́мьісла• и͗ сьтворитъ е͗гѡ, не ѹ͗крѣплѣє͗т сѧ страсть на́ нь• ть́и͗ бѡ ѹ͑крѣплѣе͗ть стра́сть своѫ на сѧ̏• сирⷱѣ, си́лѫ подаваеⷮ є͗и борити и͗ ѡ͗скръблѣти е͑гѡ• а͗ще ли же пакьі̏ поⷣвигнет сѧ и͗ сьпротивит сѧ помьіслѹ своє͗мѹ• и͗ сътво͗ритъ сьпротивѧщаа͗ сѧ е͗мѹ ꙗ͗коже многащи рѣхѡмъ, и͗знемагаеть стра́сть и͗ некрѣпка͗ бьівае͗ть, въ є͗же бѡрити и͗ ѡ͑пеѣлити тогѡ• си́це по ма́лѹ по ма́лѹ подвиꙃаѫ сѧ и͗ помощь прїє͗млѧ ѿ ба• ѡ͗долѣе͗ть и͗ са́мѣи тои страсти• въпроⷭ• Потѡ реⷱ а͗вꙿва пїминъ• трї сиѧ глави́зньі сѫ́ть•

300а

е͗же боати сѧ га• и͗ мо́лити сѧ гви• и͗ тво́рити добрѡ и͗скрънемѹ• ѿвѣть• є͗же боа͗ти сѧ га рее старець, понеже страⷯ бжіи прⷣѣварѣе͗ть въсѣкѫ доброⷣтѣль• наѧло бѡ прѣмѫдрости, страхъ гнⷭь• и͗ ꙗ͗ко нѝктоже кромѣ страха бжиа, и͗справить доброⷣтѣль• ниже то любѡ блго• страхѡм бо гнⷭимъ ѹ͗кланѣе͗т сѧ въсѣкъ ѿ зла̏• а͗ еже молити сѧ гвⷭи ре́е, понеже, ни доброⷣтѣль можеть лвкъ стѧжати• ни инѡ то блгѡ ꙗ͗коже рⷯѣ сьтворити, а͗ще и͗ за страⷯ бжіи͗ хощеть тъщати сѧ, бєс помощи бжиѫ нитоже бьівае͗ть• потрѣба бѡ въсѣко и͗ нашего тъщанїа и͗ бжіѧ помощи• трѣ́бѹє͗ть ѹбѡ лвкъ въсегда молитвѫ дѣа͗ти и͗ молити ба помощи е͗мѹ• и͗ поспѣшъствовати въ всѣкои͗ вещи• а͗ єже творити блго и͗скрънемѹ, лю͑бви есть дѣло Понѐже ѹбѡ боѫ͗и сѧ га и͗ молѧ сѧ бви тъкмѡ, се́бе е͗диного по́лꙃѹе͗ть• въсѣка же добрѡⷣтѣль, любовиѧ ближнѣго сьвръшає͗т сѧ• сего ради рее старець• и͗ є́же творити блгѡ искрънемꙋ, любовь е͗сть• а͗ще бѡ и͗ бои͗т сѧ кто ба• а͗ще и͗ молит сѧ бви• длъжень єⷭ и͗ ближнѣго полꙿꙃевати• и͗ блготворити емѹ, се̏ бо ꙗ͗коже рѣхь, любовъ є͗сть• ꙗ͗же е́сть сьвръшение͗ доброⷣтѣлемъ, ꙗ͗коже стьіи а͗пⷭль глеть

гли раꙁлини въ кратцѣ велми полеꙁни• слоⷡ• кг•

ʹ̇ а҃ ʹ̇ Глааше а͗вва̀ дорѡѳеи• невъзможно е͗сть и͗-

300б

мѧщомѹ свои͗ разѹмъ• и͗ли свои͗ помьіслъ, повиновати сѧ и͗ли послѣдовати добромѹ дѣлѹ и͗скрънѣго•

ʹ̇ в҃ ʹ̇ Глаа͗ше пакьі̀• ꙗ͗ко страстни сѫще, не дльжни е͗смьі ѿнѫдъ вѣровати свое͑мѹ срⷣцꙋ• криво бѡ правило, и͗ праваа и͗скривить

ʹ̇ г҃ ʹ̇ Глааше пакьі• ꙗ͗ко не прѣѡ͗бидѧи͗ въсѣкѫѫ ве́щь• и͗ славѫ и͗ тѣлесньіи покои• еще же и͗ ѡ͗правданїа, не можеть ѿсѣщи хотѣниа͑ своа• ни и͗змѣнити сѧ гнѣва и͗ пеѣли• нѝ ѹ͗покои́ть и͗скрънѣго

ʹ̇ д҃ ʹ̇ Глааше пакьі́• ꙗ͗ко нⷭѣ велие е͗же не сѫдити, и͗лѝ и͗ помиловати иже въ пеѣли сѫ́щаго• и͗ покарѣѫщаго ти сѧ• велико же єⷭ е͗же не сѫдити• ни ѿмьстити иже за страсть своѫ въпрѣкьі глѧщомѹ ти• ни сьгласити сѧ къ сѫдѧщимь е͗мѹ• и͗ сьрадовати сѧ прⷣѣпоьтеномѹ вьіше тебє

ʹ̇ е҃ ʹ̇ Пакьі ре́е• не и͗стѧжи любве ѿ и͗скрънѣго• ибѡ и͑стѧꙃѹѫи͗ сꙿмѫщає͗т сѧ а͗ще не ѹ͗срѧщеть• нѫ̀ пае тьі покажи любовь кь и͗скрьнемѹ и͗ поие͗ши• и͗ си́це приведеши ближнѣго въ любовь

ʹ̇ ѕ҃ ʹ̇ Пакьі рее• ꙗ͗ко а͗ще сꙿтворить кто͑ вещь по бѕѣ• въсѣко приходить є͗мѹ и͗скѹшеніе• въсѣкомѹ бѡ добрѹ, и͗лѝ прⷣѣи͗деть, и͗ли послѣдѹе͗ть и͗скѹшение• ниже ѹ͗бѡ твръдо єⷭ єже не по бꙃѣ бьівае͗мое, а͗ще не и͗скѹсит сѧ напастиѫ͑

ʹ̇ з҃ ʹ̇ Пакьі ре́е• нитоже тако творить сьє͑динение͑, ꙗ͗коже тѣмжⷣе радовати сѧ• и͗ тажⷣе мѫдръствовати

ʹ̇ и҃ ʹ̇ Пакьі̏ ре́е• е͗же не ѹ͗корити комѹ

301а

блгоⷣть и͗скрънемѹ, смѣреномѫ́дрїе єсть• пѡⷣбае͗т бѡ прїе͗мати тѫ̏ сь блгоⷣренїемь; а͗ще и͗ ма́ла и͗ хѹда е͗сть

ʹ̇ ѳ҃ ʹ̇ Пакьі рее• а͗зъ а͗ще приклюит ми сѧ ве́щь, сластно и͗мамъ бьіти сь сьвѣтѡмъ ближнѣго и͗ исказити сь съвѣтомъ егѡ а͗ще годѣ е͗мѹ єсть, нежели сьставити свое͗ѫ волеѫ и͗ добрѣ ѹ͗правити

ʹ̇ і҃ ʹ̇ Пакьі ре́е• добро есть въ всѣкои͗ вещи, е͗же по малꙋ ѡ͗ потрѣбѣ пещи сѧ свое͗и• не бѡ полезно е͗сть комѹ по всемѹ꙼ поивати

ʹ̇ аі҃ ʹ̇ Пакьі̏ ре́е• въ всъцѣи͗ вещи приклюѣѫ͗щии́ ми сѧ, николиже въсхотѣхъ лвьскоѫ мѫдростиѫ, ѡ͗бꙿте́щи себе• нѫ̏ прїсно творѧ мало сїлоѫ мое͗ѫ въ есѡмъ лю̀бѡ, и͗ ѡ͗ставлѣѫ въсе бви

ʹ̇ ві҃ ʹ̇ Пакьі̏ реⷱ• не имѣѫи͗ своѫ во́лѧ, въсегда свое тво͑рить• ѿ того бо єже свое не имать, е͗же а͗ще то любѡ бѫдеть покои͗тъ є͗гѡ• и͗ ѡ͑брѣтае͗т сѧ въсегда свое творѧ• не бѡ хощеⷮ вещемъ бьіти ꙗ͗коже хѡ́щеть• нѫ̏ хѡщеть ꙗ͗ко бѫдеть

ʹ̇ гі҃ ʹ̇ Пакьі̏ реⷱ• ꙗ͗ко не лѣпо е͗сть комѹ въ то̏ самое врѣмѧ въ неже сьгрѣшае͗ть братъ кь немѹ, и͗справити е͗гѡ• нѫ̏ ниже въ и͗но врѣмѧ свое͗гѡ ради ѿмьщенїа

ʹ̇ ді҃ ʹ̇ Глааше пакьі̏• ꙗ͗ко ꙗ͗же по бꙃѣ лю́бьі, си́лнѣи͗ша есть е͗сте́ствньіѫ любве

ʹ̇ еі҃ ʹ̇ Не твори͑• въ смѣсѣ злое͗• приклю͑ѣе͗тꙿ бѡ сѧ ꙗ͗кѡ ѿ наѧла ꙋбѡ тво́рить кто злое сь смѣхѡмъ•

301б

послѣжⷣе же и͗ не хо́тѧ, порѣвае͗т сѧ въ тѡ̏

ʹ̇ ѕі҃ ʹ̇ Глаа͗ще пакьі̏• ꙗ͗ко не поⷣбае͗ть хотѣти комѹ͑ прѣмѣнити сѧ стрⷭти, ꙗ͗коже хотѧщѹ бѣгати скръби е͗ѫ̀• нѫ̏ ѡ͗пасно ненавидѧщѹ е͗ѫ̏• ꙗ͗коже глеть• сьвръшеноѫ ненавистиѫ възненавидⷯѣ иⷯ

ʹ̇ зі҃ ʹ̇ Глааше пакьі• ꙗ͗ко невъзможно есть разгнѣвати сѧ комѹ на ближнѣго• а͗ще не пръвѣе възнесет сѧ срⷣце є͗гѡ и͗ ѹниижитъ е͗го• и͗ иматъ себе вьі́шша ѡ͗ногѡ

ʹ̇ иі҃ ʹ̇ Глааше пакьі̏• знаменіе е͑сть, ꙗ͗ко во́леѫ ктѡ дѣи͗ствѹе͗тъ страсть, е͑гда̀ ѡ͗блиѣе͗мъ и͗ли и͗справлѣемъ ѡ͗ тои сьмѫщает сѧ• а͗ е͑же безъ смѫщениа носити е͗же ѡ͗ неи ѡ͗блиенїе, си́рѣь, и͗справленїе͗, знамениє͗ єсть• ꙗ͗ко побѣжⷣае͗мъ есть, и͗ли не вѣдьі сьтвори͗ тѫ̏

тогожⷣе посланїа разлина• къ братꙋ въпросившѹ є͗гѻ ѡ͗ неювствї дшѧ• и͗ ѡ и́сѧкновени лю́бве ѿвѣть слоⷡ• кд•

О͗ нею́вꙿстви дшѫ брате, ѧстьіи͗мъ проитанїє͗мъ бжⷭтвньіхъ писанѝи͗ побѣжⷣает сѧ• сь ѹ͗миленьіми словесьі бгоносньіⷯ ѡць• и͗ памѧтиѧ страшньіи͗хъ сѫдобъ бжіи͗хь• и͗ исхожⷣениеⷨ дшѫ ѿ тѣлесе• и͗ хотѧщими срѣсти ѫ страшньімъ сїламъ• сь нимиже сьдѣа͗ злобѫ въ маловрѣменнѣи и͗ ѡ͗каа͗ннѣи жизни се́и• єще же и͗ хотѧщимъ прⷣѣстати страшномѹ и͗ неѹмьі́тномѹ сѫдїщѹ хвⷭѹ• и͗ не тъкꙿ-

302а

мо ѡ͗ дѣлⷯѣ, нѫ̀ и͗ словесеⷯ и͗ помьішленіⷯ и͗стѧꙃати сѧ прⷣѣ бгомь• и͗ всѣми а͗ггльі є͑го• и͗ всѣмъ про́сто сьзданїемь• Поминаи͗ же ѧсто и͗ ѿвѣть ѡнъ и͗же и͗матъ рещи страшньі и͗ праведньі сѫдїи, сѫщимъ ѿ шѹѫ є͗го• ѡ͗тидѣте ѿ мене проклѧтїи͑ въ ѻгнь вѣньіи• ѹ͗готованꙿньіи͗ дїаволѹ и͗ а́ггломъ его• добро же и͗ великьіхъ скрьби лвьскьіⷯ поминати• да е͗два ѹ͗бѡ понѣ сице жестока и͗ неювествнаа ꙋмѧкит сѧ дша и͗ въ ю́вꙿство прїи͗деть, ѿ своего злаго ѹстрое͗ніа• а еже и͗знемагати ѡ͗ лю́бви братеи, ѿ еже приемати ти зазорнаа помьішленїа• и͗ вѣровати свое͗мѹ срⷣцѹ• и͗ ѿ єже не хотѣти постраⷣти безꙿ хотѣнїа• хо́щеши ѹбѡ ѿ ба помагае͗мъ пръвое, не вѣровати ѿнѫⷣ свои͗мъ мнѣнїемъ• и͗ въсе́ѫ сї́лоѫ спѣшити, смѣрити сѧ бра́тїи͗ твоєи• и͗ ѿсѣцати прⷣѣ ними въсеѫ̏ дшеѧ своѫ̏ во́лѧ• а͗ще досадитꙿ ти ктѡ ѿ ниⷯ и͗ли и͗накѡ о͗скръби́ть, помѡли сѧ ѡ͗ не́мь ꙗ͗коже рѣшѫ оци• ꙗ͗ко велꙿми́ тѧ полꙃевавша• ꙗ͗коже вра́ю любосластиа• ѿ си́х бѡ, ꙗрость твоа ѡ͗хѹжⷣає͗т сѧ• по словеси стхь ѡць, ꙗрости бръзда любьі Прⷣѣ въсѣми же, моли ба дати ти трѣзвенїе͗ и͗ разѹмъ, є͗же вѣдѣти то е͗сть волѣ е͗го блга и͗ ѹгоднаа и͗ сьвръшенаа• єще же и͗ сї́лѫ ѹ͗готовати себе кь всѣкомѹ дѣлѹ блгѹ

къ братѹ ѹ͗тѣшнѣемѹ ѿ напасти слоⷡ• ке•

302б

Пръ́вѣе ѹбѡ ѧ́до, не вѣмьі сьмотренїа бжиа͗• и͗ дльжни е͗смьі попѹстити емⷹ ѹ͗строені͗е еже ѡ наⷭ• е͗же ннѣ пае дльжни е͑смьі творити• а͗ще бѡ въсхощеши лвьскьіми помьісльі сѫдити срѣтаѫщаа• а͗ не пае на ба възвръгнѫти пеѣль твоѫ, ѹ͗трѹдѧть тебе• поⷣбае͗ть ѹбѡ е͗гда приходѧтꙿ ꙋтѣснити тѧ сьпротивнаа помьішлениа, въпи́ти кь бѹ• ги ꙗ͗коже хощеши и͗ ꙗ͑коже вѣси ѹстрои͗ ве́щь• много бѡ пае ѿ ниⷯже мнимъ безънадежⷣно творитъ про́мьісль бжии͗• и͗ и́накѡ надѣє͗мьі вещи, ѿ и͗скѹса ѡ͗брѣтошѫ сѧ инѣмъ ѡ͗бразѡмъ• и͗ про͑сто въ кратцѣ рещи• въ врѣмѧ напасти дльготръпѣти потрѣба и͗ молити сѧ• а не лвьскьіми помьісльі хо́тѣти ꙗ͗коже рѣхь и͗ли мнѣти ѡ͗долѣти помьіслоⷨ бѣсо́вꙿскьімъ• Ѿцъ пї́минъ вѣдьіи сїа͗, е͗же не пещи сѧ ѡ͗ ѹ͗трънимъ, ре́е• лвкѹ ре́е сѧ въ напасти сѫщѹ• вѣрѹѫ ѹ́бѡ и͗стинна бьіти сиа ѧ́до, ѡ͗стави въсѣкъ помьіслъ сво́и, а͗ще и͗ разѹмень е͗сть• и͗ дръжи ѧ́же на ба надежⷣѫ• ѫ͗же множае творѧщѫ ѿ ни́хже просимъ и͗ли разѹмѣвае͗мъ• мо́гль бимъ вꙿсѣ и͗хже рекль е͗си противѫ ѿвѣщати• нѫ̏ не хощѫ сьпротивъ стати тебѣ, ни а͗зъ• развѣ пае прѣбьі́ти ти въ надежⷣи бжиа͑ пѫти• сь̏ бѡ беспеѣлнѣи͗ши и͗ твръдѣи͗ши е͗сть• гь с то́бѡѫ̏

тогоⷤ• томꙋжⷣе

Помѣни ѧдо ре́кшаго• ꙗ͗кѡ мноѕѣми скрьбми поⷣбае͗ть намъ вънї́ти въ црⷭтвѡ нбсное͗• и͗ не ска-

303а

завшѹ коими и͗ли которьіми же• нѫ̏ ре́кшѹ нераздѣлно, ꙗ͑ко мно͑гьіми скрьбми поⷣбае͗ть• и͗ такѡ прѣтръпѣваи͗ находимаа сь блгоⷣренїемъ въ разѹмѣ ꙗ͗ко слаⷣкаа• а͗ще имаши грѣхьі• а͗ще ли жє не и͗маши, ꙗ͗коже ѡ͗іщаѫ͗щѫѫ тѧ ѿ страстеи͗• и͗ли и͗сходатаѫщѫ црⷭтвѡ нбсное• Бъ лвколюбивьіи и дшелюбець• запрѣтивьіи͗ вѣтрѹ и͗ мѡрю• и͗ сꙿтворивьіи тїшинѫ великѫ, да запрѣтить и͗ твоеи напасти ѧ́до• и͗ дасть ти широтѫ срⷣца, въ є͑же вѣдѣти злодѣи͗ство егѡ• гь с то́боѫ

къ бра͗тѹ въпадшꙋ въ дльгѫ бѡлѣзнь, и͗ прѣтькновенїа разлина

Мо́лѧ тѧ ѧ́до• прѣтръпи и͗ блгодари ѡ͗ приклюѣѫщих ти сѧ въ немощи прѣтькновенїи͑• по глѧщѡмѹ• въсѣ находѧщаа тебѣ, ꙗ͗кѡ блга прїе͗мли• да разѹмъ промьішленіа, въ блгоѹ͗гѡжⷣенїе є͗мѹ и͗спльнит сѧ на тебѣ ѧдо мое• мѫжаи͗ сѧ тьі̏ нїнѣ и͗ крѣпи сѧ ѻ͗ ги• и͗ о͑ еже ѡ͗ тебѣ сьмотренї е́го• бъ с то́бѡѫ

къ братꙋ въ напасти сѫщⷹ

Ми́рь тебѣ ѻ͗ хⷭѣ бра́те• принѹди срⷣце твое ꙗ͗кѡ тьі въсѣкѡ винѫ подаде напасти• а͗ще и͗ нїнѣ къ настоѫщии, винѫ не ѡ͗брѣтае͗ши• и͑ ѹнїижи се́бе и͗ тръпи и͗ моли сѧ• и͗ вѣрѹѫ въ блгѡѧ͗тробие блгаго влⷣкѫ ха, ꙗ͗ко ѿи͗меть напасть• ре́е а͗пⷭль• ми́ръ бжіи прѣи͑мѣѫ въсѣкъ ꙋмъ, да съблюⷣть срⷣца наша

тогожⷣе къ томѹжⷣе

Да не юⷣши сѧ ѧдѡ на пѫти сьі̏и иже горѣ ведеть•

303б

а͗ще въ трънїе въпадеши и͗ тиньі• єсть е͗гда͑ и͗ мѧкꙿиньі пакьі̏• ибѡ иже въ подвиꙃѣ сѫщеи, ѡвогда ѹ́бѡ ти падаѫ͑ть• ѡвогда͑ низлагаѫть• реⷱ великьіи і͗ѡ́въ• то ѹбѡ• не и͗скѹшениє͗ ли єсть житиє лвкѹ на земли; и͗ и́нъ нѣкьіи͑ ѿ стхъ реⷱ• мѫ́жъ ненапаствованъ неи͗скѹшенъ• и͗скѹшає͗мꙿ бо сѧ ѡ͗бѹ́ѣѫще сѧ въ вѣрѣ• да и͗скѹсим сѧ и͗ брати сѧ навьікнемь• гⷭѹ ре́кшѹ• въ тръпѣни вашеⷨ стѧжите дшѧ ва́шѧ• да поможеть ѹбѡ намъ въ всⷯѣ срѣтаѫщихъ, ꙗ͗коже кь конꙿцѹ надежⷣа

И стьіи а͗пⷭль помазѹѫ насъ въ тръпѣніе глеть• вѣрен же бъ иже не ѡ͗ставитъ нась напаствовати сѧ пае сільі• нѫ̏ сьтворить сь напастиѫ, и͗ и͗зво́дꙿство е͗же мощи намъ прѣтръпѣти• и͗ гь же нашъ, сѫщаа и͗стинна, да ѹ͗тѣшитꙿ тѧ глѧ• скръбни бѫдете въ мирѣ• нѫ̀ дръзаи͗те• а͗зъ побѣдихь ми́ръ• си́мь поѹ͗ѣи͗ сѧ• въ сихь бьі́ваи͗• поминаи га• и͗ блгость єгѡ ѧ́до поспѣ́шитꙿ ти въ все́мь• ꙗ͗ко милостивъ есть и͗ вѣ́сть немощь на́шѫ• ть̋ да запрѣти́ть влънамъ пакьі̏• и͗ сьтворить тишинѫ въ дши твое͗и• млтвами стхь є͗гѡ

кь томѹжⷣе

Ꙗкоже тѣлесемь сѣ́нї, си́це и͗ заповѣдемъ и͗скѹшенїа͗ послѣдѹѫ͑ть• нѝктѡ͑же бѡ реⷱ великьіи а͗нꙿто́нїе неи͗скѹшенъ, вънїдеть въ црⷭтвѡ нбсное• не юди́ сѧ ꙋ́бѡ ѧдѡ• а͗ще сьвѣтѹѫ ѡ͗ спсени твое͗мъ, и͗скѹ̀шенїа бѡ ѡ͗брѣтае͗ши и͑ скръби• нѫ тръпї бе-смѫщенїа• и͗ мѡли сѧ блгѡⷣрѧ,

304а

ꙗ͗ко всѣ́ко споⷣбилꙿ сѧ єси кь ѡ͗бѹе́нїѹ͑ и͗ искѹшенїю дшѧ свое͗ѫ̀, и͗скѹ́сити сѧ ѡ͗ заповѣди• блгьіи͗ бъ да подасть ти трѣзвенїе въ врѣмѧ напасти и͗ тръпѣнїе

кь томѹжⷣе

Добрѣ ѡ͗цъ пї́минъ ѹ͗мьі́сли• єже не пещи сѧ комꙋ ѡ͗ ѹтрънїмъ• кь лвкѹ въ напасти сѫ́щѹ• и͗ е́же възвръꙃи на га пеѣль твоѫ͗, на тожⷣе ведеть• ѿстѫпї ѹбѡ ѧдо ѿ лвьскьіⷯ помьішленеи• и͗ дрꙿжи ѧже на ба надежⷣѫ• мно́гѡ творѧщѫ, ѿ нихже ѹ͗мьішлѣемь• и͗ ѹпоко́итꙿ тѧ ꙗже кь бѹ надежⷣа• гь да поможетꙿ ти ѧ́до за молитвьі стхь• лѣпо есть намь сьпротивлѣти сѧ таковьімъ пѡмьіслѡмь• не и͗мѧщимь дръзновенїа ѡ͗ ѹтрѣшнѣи͗ жи́зни

къ томѹжⷣе

Блгаго и͗ лвколюбїваго е͑смьі сьзданїе• и͗ дѣ́ло рекшаго• жи́вѫ азъ глеть гь• не хощѫ смрти грѣшникѹ, ꙗ͗коже ѡ͗бра́тити сѧ и͗ живѹ бьіти е͗мⷹ• и͗ пакьі̏• не прїи͗дохь призвати праведникьі, нѫ̀ грѣ́шникьі на покаа͗нїе• а͗ще ѹ͗бѡ тако єсть и͗ такѡ вѣрѹе͗мь, възвръꙃѣмъ на га пеѣль нашѫ• и͗ ть̋ нась прѣпїтае͗ть• си̋рѣь, спсеть• ть́ бѡ пеет сѧ ѡ͗ насъ• ть̋ и срⷣце твое͗ да ѹ͗тѣшить ѧ́дѡ• моли́твами стхь, а͗ми́нꙿ

кь немощнѹ нѣкоемѹ братѹ, приемшѹ раꙁлина помышленїа• ѡ ꙋстраѫщихь ꙗже на потрѣбѫ егѡ

О и͗мени іу хвѣ брате мои, ні̀тоже имамьі сьпро́тивно кь блї́жнемѹ• дльжни бѡ е͗смьі се́го любовиѫ

304б

прѣминѫ́ти и͗ погльтити• никтоже глеть ближнемѹ, пото не любїши мѧ• нѫ̏ самь творѧ достои͗наа лю́бви, привлаить и͗ ближнѣго на любовь• а͗ ѡ͑ потрѣбѣ тѣлеснѣи͗• а͗ще кто есть достои͗нъ поивати• и͗ срацинꙿскѹ срⷣцѹ и͗звѣстить бъ, сь̀творити сꙿ нимь млⷭть, по потрѣбѣ е͗го• а͗ще ли же нѣсть достои͗нь, и͗ли не полезно емѹ ѥⷭ въ наказанї е͗го ѹ͗тѣшити сѧ, но́во нбо и͗ новѫ земѧ а͗ще сьтворить, не ѡ͗брѧ́щеть поко́а• а͗ ѡ͑ не́мже ре́кль е͗си ꙗ͗ко ѡ͗тѧгѣвае͗ши бра́тїѧ, ꙗ͑вѣ ѹбѡ ꙗ͗ко ѡ͗правданїе есть• никтоже бѡ и͗сходатаи͗ствѹѫ заповѣдь бжіѧ дѣлати ближнемⷹ хо́тѧщѹ спⷭти сѧ, глеть ꙗ͗ко ѡ͗тѧкѣваѫ егѡ• ненавидѧ ѡ͗горѣваѫ͗щихь, ненавидить кротоⷭ• бѣгаѫи ѡ͗скръблѣваѫщихь, бѣгае͗ть иже ѡ́ хⷭѣ поко́а• бъ лвколюбївьіи ѧдо, да покрьіе͗ть наⷭ свое͗ѫ блгоⷣтїѫ• млтвами всⷯѣ стхь, а͗минꙿ