Text Corpus - Homilia de die festo palmarum
Текстов корпус
Слово на цвѣтоносьнѫѭ недѣлѫ
Заглавие на латински:Homilia de die festo palmarum
Жанр:Miscellanea
Автор:Климент Охридски
Преведен?:не
Дата на ръкописа:1358/1359 г.
Дата на превода:10 в.
Дата на преписа:1358/1359 г.
Правопис:Среднобългарски
Име на ръкописа:Германов сборник
Хранилище на ръкописа:библиотека на Румънската патриаршия
Сигнатура на ръкописа:№ 1
Издание:Климент Охридски. Слова и служби. С. 2008 (Христова-Шомова И., П. Петков, А. Тотоманова съст.), 591 с.
Нормализиран?:да
Страници:166б-173а
doc_iddoc_116


Слово на цвѣтоносьнѫѭ недѣлѫ• с͞таего Клмента епскѹпа Вельскаего

Дьньсь съꙁꙑваетъ нꙑ братре свѣтоꙁарьнꙑ апостолъ Павьлъ на радость д͞ховьнѫѭ велегласно въпѧ  г͞лѧ: Радѹте сѧ о г͞ вьсегда•  пакꙑ рекѫ радѹте сѧ (Фил 4:4)• Съмотрене бо се б͞же вьсѣмъ ͞лвкомъ раꙁѹмьно да бѫдетъ• Г͞ь блꙁъ да н о есомьже номь пьцѣте сѧ• Нъ понавлѣѭще сѧ постомь  добрꙑм дѣлесꙑ• дьнь дьне мѫжьскꙑ прѣпоѣсавъше рѣсла своѣ въꙁдрьжанемь ѣко  беꙁълобвꙑѧ дѣт по д͞ховнꙑхъ вещьхъ послѣдьствѹмъ  отъ юдесъ къ большмъ юдесемъ тъщьно подвгнѣмъ сѧ• Вьера бо г͞ь нашь ͞съ Х͞съ етврѣдьневьнаего мрьтвьца въскрѣшь Лаꙁора• благовѣрьнꙑхъ д͞шь юдесꙑ въꙁвесел• а ꙁъловѣрьна  ꙁаконопрѣстѫпьна събора ждовьска облаетъ• раꙁарѣѧ свом мъ дѣтьм• пророьство Давꙑдово съврьшаѧ• ѣкоже рее: ꙁ ѹстъ младьньць  съсѫщхъ съврьшлъ ес хвалѫ• врагъ твохъ рад да раꙁдрѹшш врага  мьстьнка• срѣь дѣвола• тъ бо естъ ьст наше врагъ  пробьщьнкъ пагѹбѣ• еѧже плъть мьнѣ сѧ прѣобдѣвъ• тоѭ же попьранъ смѣхѹ ꙁьрмъ естъ• Въꙁвлькъ бо ѭ на сѧ г͞ь б͞гъ нашь съмѣренемь свомь• мъногоклюавьнѫѭ его главѫ сътьре  корꙑсть спровръже• корꙑсть же г͞лѭ дрьжмꙑѧ мь д͞шѧ въ адѣ• Ꙁаклепꙑ бо его  верѣѧ областѭ растрьгъ• етврѣдьневьнаего сѫща мрьтвьца Лаꙁора въскрѣс• еѭже радостѭ сплъншѧ сѧ благоьствꙑѧ дѣт• съ вѣемь прѣдътекѫще въпѣахѫ емѹ: Осанъна въ вꙑшьнхъ• Благословленъ грѧдꙑ въ мѧ г͞не ц͞рь ꙁдралевъ въ мѧ г͞не (Йоан 12:13)• Потрѧсе же сѧ вьсь градъ г͞лѧ: Къто ѹбо сь естъ грѧдꙑ въ мѧ г͞не  отъкѫдѹ• Къто л сь естъ ц͞рь ꙁдралевъ• Тольма же бѣахѫ ꙁавстѭ омраен• ѣко по вьсѧ дьн ьтѫще въ ꙁаконѣ  пророцѣхъ о прходѣ его плътьнѣемь• егоже насъ рад съдѣла• А вдѧще по срѣдѣ хъ юдеса творѧща• т не прмаахѫ его• Слѣпꙑѧ вдѧще просвѣщаѭща• недѫжьнꙑѧ цѣлѧща• бѣсꙑ ꙁгонѧща• мрьтвꙑѧ въскрѣшаѭща• пае же сего етврѣдьневьнаего Лаꙁора вдѧще въставлена• то г͞лаахѫ: Къто сь естъ• хъже своѣ ѧда облаахѫ б͞гоꙁарьнꙑма ома проꙁьрѧще его ѣко на херовмѣ сѣдѧща на жрѣбѧт осьл  въпѣахѫ съ вѣемь прѣдътекѫще емѹ  г͞лѭще: Осанъна въ вꙑшьнхъ• Благословленъ грѧдꙑ въ мѧ г͞не• Бг͞ъ г͞ь ѣв сѧ намъ• Мръ на ꙁемл  слава въ вꙑшьнхъ (Мт 21:9; Мк 11:9-10; Лк 19:38)• Ов же отъ народа рꙁꙑ своѧ стьлаахѫ по пѫт• а дрѹꙃ отъ дрѣва вѣтве ломѧще пѫть крашаахѫ прѣдъ нмь• ов ѹбо хъ г͞лаахѫ: ѣко пророкъ прде въ мѧ г͞не• а дрѹꙃ рѣшѧ: С ꙁнаменѣ не сѫтъ пророьскаѣ • Нъ б͞гъ ѣв сѧ въ ͞лвьскꙑ обраꙁъ въмѣщь свое б͞жьство• ѣкоже рее саѣ о немь: Дв͞аѣ въ рѣвѣ прметъ  родтъ с͞нъ  нарекѫтъ мѧ емѹ Емъманѹлъ (Ис 7:14) еже естъ съкаꙁаемо съ нам б͞гъ (Мт 1:23) •  пакꙑ тъжде саѣ: Бг͞ъ нашь на ꙁемл ѣв сѧ  съ ͞лвкꙑ пожве• Тъ естъ грѧдꙑ въ стнѫ благословленъ въ мѧ г͞не• Осанъна с͞нѹ Давꙑдовъ (Мт 21:9)•

Прстѫпльше же къ немѹ архерѣ рѣшѧ: Не слꙑшш л ьто с г͞лѭтъ• нѣстъ л т тѧжько ѣко б͞гѹ славмѹемѹ м (Мт 21:16)• Онъ же рее: Е слꙑшѫ• нъ обае аще с ѹмлъѧтъ• то камене въꙁъпт матъ (Лк 19:39-40)• Он же ꙁавстѭ тѧжькоѭ одръжм сѫще съвѣтъ творѣахѫ о ѹбствѣ его• ѣко да не тъкъмо ͞са ѹбѭтъ• нъ  Лаꙁора• ꙁане мъноꙃ его рад вѣроваахѫ въ нь  славословѣахѫ  въ слѣдъ его дѫще• обьщѫ хвалѫ съ младеньц въꙁдаѭще емѹ ѣко б͞ѹг бесъмрьтьнѹемѹ•


Тѣмьже братре старꙑѧ нъравꙑ  обꙑаѧ отврьгъше• неꙁълобвꙑхъ младьньць хвалѫ прмемъ  съ пророкомь Давꙑдомь обьщѫ пѣснь въꙁъпемъ рекѫще: Благословленъ грѧдꙑ въ мѧ г͞не• б͞гъ г͞ь ѣв сѧ намъ (Пс 117:26)• Не сълъ бо н а͞нглъ прде съпастъ насъ• нъ самъ прѣвѣьнꙑ с͞нъ б͞ж• сꙑ въ нѣдрѣхъ о͞хъ нераꙁдѣльно прсно сънде къ намъ• плъть прмъ бесѣменьно отъ д͞вꙑ прѣстꙑ поваѧ на рамѹ херовмѹ вънѫ• нꙑнѣ же ѣко на прѣстолѣ огньнѣ на ждрѣбѧт осьл ѣꙁдтъ• Отъ нестотꙑ скотьскꙑѧ хотѧ остт рода ꙁемльна  съврьшаѧ прореенаѣ древле пророкꙑ с твортъ• Рее бо сѧ Ꙁахаремь: Радѹ сѧ дъщ Сонова• проповѣда дъщ ерѹсалмова• Се бо тво ц͞рь грѧдетъ т• сѣдѧ на ѣрьмьнцѣ на ждрѣбѧт младѣ (Зах 9:9) • Оле тана страшьна• оле прѣдвьнаѣ вещь• ц͞рь ц͞ремъ  г͞ь г͞ьствѹѭщмъ страшьнъ сꙑ бесплътьнꙑмъ сламъ  вьсѣмъ неꙁг͞ланъ б͞жьствомь• Въ колко съмѣрене  кротость прде• мꙑ прѣстолъ нерѫкотворенꙑ  страшьнꙑ  жвотьнꙑ•  етврѣꙁраьнꙑ  шестокрлꙑ херовмꙑ  серафмꙑ на тѣхъ вънѫ славмъ непрѣстаньно трьс͞тꙑм с гласꙑ• Тъ нꙑнѣ ѣко простъ ͞лвкъ на ждрѣбѧт ѣꙁдтъ• По ьто• Понеже ͞лкъ спаде ц͞рьскаего санѹ  прлож сѧ скотѣхъ несъмꙑсльнꙑхъ  ѹподоб сѧ мъ дѣлꙑ скотьскꙑм• Да того рад сънде къ болѧщмъ враь• къ плѣньнкомъ свободтель• къ омраенꙑмъ грѣхомь просвѣттель• Къ сѣдѧщмъ въ тьмѣ  сѣн съмрьтьнѣ слъньце правьдьное нколже не ꙁаходѧ• къ мрьтвꙑмъ жвотъ вѣьнꙑ• пастꙑрь стньнꙑ а не мѫтель• ѹпаст хотѧ  обратт не ꙁдралѣ тъкъмо• нъ вьсѧ ѧꙁꙑкꙑ ꙁаблѫждьшѧѧ прѣльстѭ• Того рад пророкъ Давꙑдъ проꙁьрѧ рее: Благословленъ грѧдꙑ въ мѧ г͞не (Пс 117:26) • ꙁѣсн же мъ  рьц ѣвѣ о пророе: Къто сь естъ грѧдꙑ• Отъ кѫдѣ• Прьвꙑ ѹбо• рее пророкъ• страшьнъ съходъ его• Нмь же обѧтъ неꙁдреенъ еже съ н͞бсе слово сꙑ беꙁнаѧльнъ  прѣвѣьнъ• бг͞ъ отъ б͞га• свѣтъ отъ свѣта• Рекꙑ м древле ѣко отъ плода рѣва твоего посаждѫ на прѣстолѣ твоемь въ ц͞рьств т правт ѧ  ꙁастѫпт ѧ сѫдомь  правьдоѭ отъ селѣ  въ вѣкꙑ• О томь бо рее саѣ: ꙁдетъ жьꙁлъ с корене есѣова (Ис 11:1; Рим 15:12)  цвѣтъ отъ корене въꙁдетъ• Тъ естъ грѧдꙑ въ мѧ г͞не• б͞гъ сꙑ въ мѧ б͞же• с͞нъ въ мѧ о͞е• благословленъ грѧдꙑ въ мѧ г͞не• б͞гъ на дѣвола• ц͞рь на мѫтелѣ• раꙁдрѹштъ врага  мьстьнка• врага ьст  мьстьнка пагѹбѣ• Въ вꙑшьнхъ ан͞гльскꙑм слам славмъ• а на ꙁемл младеньц съ ваемь въсхвалѣемъ•


Тѣмь ѹбо братре младеньцемъ ѹподобмъ сѧ вьсѣкѫ ꙁълобѫ отърнѫвъше отъ себе• Неꙁълобв бо рее  прав прлѣплѣахѫ сѧ мънѣ • Прблжмъ сѧ ѹбо добродѣтѣльм къ б͞гѹ стѧще сѧ дьнь дьне постомь  млостꙑнеѫ• Постъ бо  тѣло  д͞шѫ осттъ• а млостꙑн въпервъш• ѹмъ на н͞бо въꙁностъ  вꙑшьнмъ сламъ съобьщьнка сътвортъ• Млостꙑн  постъ добра пособьнка есте на протвьнаего бѣса• Тѣма ѹбо въорѫжьше сѧ подвгнѣмъ сѧ тьщьно въ стотѣ прѣпроводт сѧ постьнꙑѧ дьн•

Аще къто болѣꙁн рад отъпаде наѧтъка• л лѣностѭ одрьжмъ  сластолюбемь ослабль сѧ• не въсхотѣ вънт въ стотьное пощене• нъ рѣвьнꙑмъ ласкръдьствемь сѧ въдавъ ослабѣ• то понѣ нꙑнѣ вьсеѭ д͞шеѭ  крѣпостьѭ подвгъ сво тъщьно ѣв• молѧ сѧ ѹподобт въ .а͞і. асъ наѧтꙑмъ дѣлателемъ въ вноградѣ• да прметъ съ прьвꙑм равьнѫ мьꙁдѫ  страстьмъ Х͞вамъ поклонт сѧ достонъ бѫдетъ• Тѣмьже не ослаблѣте братре• нъ съкрѹшьше срьдьца своѣ съ ѹмленемь прпадѣмъ къ млосрьдю б͞жю• Естъ бо благъ  г͞ь  длъготрьпѣлвъ  кротъкъ• каѧ сѧ о ꙁълобахъ нашхъ• Не хощетъ бо съмрьт грѣшьнкомъ• нъ нашего каѣнѣ жѧдаетъ• Не хотѧ да нкътоже отъ насъ погꙑбнетъ• нъ да вьс покаѣнемь ощьше сѧ• къ немѹ пакꙑ да въꙁвратмъ сѧ• Не поностъ бо трѹдꙑ стньнꙑмъ постьнкомъ о прьвꙑхъ грѣсѣхъ• нъ сластьно прметъ подвгъ хъ• Блꙁъ бо естъ съкрѹшенꙑмъ срьдьцемь• рѫцѣ прострьтѣ дрьжѧ объхѫпаѧ стньнꙑѧ постьнкꙑ• спѣхъ любѧ подвжьнкъ• прьвꙑхъ  послѣдьнхъ ꙁамьдленѣ ждꙑ подвга  отъврьꙃаѧ двьр породьнꙑѧ нашего въхожденѣ жьдетъ•

Тѣмьже ѧда въꙁлюбленаѣ сцево ͞лколюбе• егоже слꙑшавъше• до колѣ въ лѣност грѣховьнѣ прѣбꙑваете• Ѣко объѹморен самохотѭ лшаете сѧ млост б͞жхъ• Нъ понѣ отъ селѣ въспрѧнѣте• понѣ отъ селѣ ѹбѹдте сѧ къ ꙁаповѣдьмъ б͞жѣмъ  вѣроѭ ѹкрашьше сѧ• доброплодьнꙑѧ вѣтв въꙁьмъше на сърѣтене емѹ потьцѣмъ• едногласьно хвалѫ емѹ въꙁдаѭще  въпѭще: Благословленъ грѧдꙑ въ мѧ г͞не• б͞гъ г͞ь ѣв сѧ намъ• Пакꙑ хотѧ прт въ славѣ б͞жьства своего сѫдтъ жвꙑмъ  мрьтвꙑмъ• Благословленъ грѧдꙑ въ мѧ г͞не• славмъ прсно съ о͞цемь  съ с͞тꙑмь д͞хомь• томѹ слава  дрьжава нꙑнѣ  прсно  въ вѣкꙑ вѣкомъ• Амнь•