Текстов корпус
Поѹене на памѧть апостола л мѫенка
Заглавие на латински:...
Жанр:Miscellanea
Автор:Климент Охридски
Преведен?:не
Дата на ръкописа:12 в.
Дата на превода:края на 9 в.
Дата на преписа:12 в.
Правопис:Руски
Име на ръкописа:Троицки сборник
Хранилище на ръкописа:Руска държавна библиотека, Москва
Сигнатура на ръкописа:ф. 304, №12
Издание:Климент Охридски. Слова и служби. С. 2008 (Христова-Шомова И., П. Петков, А. Тотоманова съст.), 591 с.
Нормализиран?:да
Страници:24б-26б
doc_iddoc_111

Братре прсно жѧдаѧ съпасенѣ нашего г͞ь б͞гъ нашь прсно прꙁꙑваетъ нꙑ непрѣстаньно с͞тꙑмь ева͞нглемь въ вѣьное нб͞сьское ц͞рьство• велѧ нꙑ вьсѣкѫ скврьнѫ  жте несто отъврѣщ отъ себе  стꙑмь срьдьцемь къ немѹ прстѫпт•  въꙁскат  прѣѧтьно ц͞рьстве• ꙁ негоже спадомъ ꙁаповѣдь б͞жѭ прѣстѫпльше• ѣже бѣ прѣдана Адамѹ прѣдѣдѹ нашемѹ въ ра древле въꙁдрьжанѣ нашего рад• Аще бо б ѭ съхранлъ• то въ вѣкꙑ емѹ б бꙑло жте бес пеал  бес съмрьт старост не премлѧ н сльꙁьна дѣла мѣѧ• Нъ ꙁавстѭ дѣволеѭ отълѫ сѧ отъ славꙑ б͞жѧ невъꙁдрьжанѣ рад• Отътолѣ нападѫ на родъ л͞ьскꙑ  пеал  страст  съмрьть• Прѣмнѹѭще жте л͞ьско  того мѣста желаѭще с͞т  правьдв л͞ц• крѣпъко прѣпоѣсашѧ рѣсла своѣ  брань прмъше с͞тѫѭ вѣрѫ на протвьнаего врага• Побѣждьше же его пакꙑ въндѫ въ прьвѫѭ породѫ•  до селѣ въходѧтъ дѣлꙑ добрꙑм ѹкрашьше сѧ• жте же льстьное въ съмрьт мѣсто полагаѭще• еже ѣко сѣнь непостоѣньно прѣходтъ ꙁмѣнѹѧ врѣмена  годꙑ• Тѣмьже не льстмъ себе братре• н ѣко бе-съмрьт мьнмъ сѧ• н въдамъ сѧ похотьмъ жтскꙑмъ• же бо жтю семѹ въдастъ сѧ• то врагъ б͞ж бꙑваетъ  погѹбьнкъ д͞ш свое• Нъ въспрѧнѣмъ понѣ отъселѣ  не лшамъ сѧ самохотѭ неꙁдреенꙑѧ славꙑ б͞жѧ  радост вѣьнꙑѧ• нъ въстѧгнѫще сѧ отъ прѣльст мра сего• ѣкоже обѣщахомъ сѧ б͞гѹ• пораждаем с͞тꙑмь крьщенемь прѣдъ мъногꙑ послѹхꙑ сце г͞лѭще: Отърцаѭ сѧ сотонꙑ  вьсѣхъ дѣлъ его• С же сѫтъ дѣла сотонна• доложрьтвѣ• братроненавдѣнѣ• клеветꙑ• гнѣводрьжанѣ• ꙁавсть• ѣрость• ненавсть• татьбꙑ• раꙁбо• пѣньство• объѣдене• плът ѹгождене• обдѣнѣ• пѣсн бѣсовьскꙑѧ• плѧсанѣ• хѹленѣ• срамослове• влъшвене• дѣтогѹбѣ• блѫжденѣ• прѣлюбодѣѣнѣ• гръдость• лъжа• клѧтвопрѣстѫплене•  еже клѧт сѧ б͞жемь менемь• Аще ѹбо схъ дѣлъ останемъ сѧ  въꙁщемъ сѫпротвь тѣмъ вьсѣко добродѣтеле• ѣкоже  пшетъ сѧ: Ѹклон сѧ отъ ꙁъла  сътвор добро• Да аще ѹбо останемъ сѧ отъселѣ ꙁълꙑхъ тѣхъ дѣлъ• то ѹдобь пакꙑ въндемъ въ тѫ же породѫ• ьто бо естъ мрьꙁъае тацѣхъ дѣлъ въ л͞цѣхъ• мже на сѧ гнѣва б͞жѣ првламъ• Нъ да съврьшмъ обѣтованѣ наша• ѣже къ г͞ю б͞гѹ нашемѹ любѧще его вьсѣмь срьдьцемь свомь  вьсеѭ мꙑслѭ  вьсеѭ крѣпостѭ•  блжьнѣего своего ѣко самъ сѧ• братолюбемь просвѣтѧще сѧ• станьнолюбемь процвьтѫще• да въндемъ радѹѭще сѧ въ бесконььнѫѭ радость• въ бесмрьтьнꙑ жвотъ• въ неꙁдреенѫѭ красотѫ• еѧже желаѧ блаженꙑ сь мѫенкъ Хв͞ъ• ͞мрк• подвже сѧ жтѣ сего сласт попьрат• поганьство тьлѣньно (тьлѣемо) сѫще•  врѣменьное въꙁненавдѣ•  красотѫ тѣлесьнѫѭ попьравъ• раꙁдаѧ мѣне свое нщмъ•  подвже сѧ въ вѣьна жлща• Хв͞а гласа съ радостѭ послѹшаѧ• ѣкоже рее прꙁꙑваѧ нꙑ къ себѣ: Не ѹботе сѧ отъ ѹбваѭщхъ тѣла• а д͞ш не могѫщхъ ьто ꙁъла сътворт• нъ пае ѹботе сѧ• мѫщаего область по ѹбен въврѣщ въ геонѫ• Е• того ѹботе сѧ•

Тѣмьже братре каѣ польꙃа естъ л͞кѹ• аще  вьсь мръ пробрѧщемъ• а д͞шѫ своѭ погѹбмъ л отъщетмъ• мь л скѹпмъ д͞шѫ своѭ отъ мѫкꙑ• аще сьде не останемъ сѧ ꙁъла  не покаемъ сѧ• л нщмъ не подамъ• Нъ да потъщмъ сѧ отъселѣ вънт тѣснꙑм двьрьм въ жꙁнь вѣьнѫѭ• с рѣь въꙁдрьжанемь• пощенемь• Постъ же стньнꙑ се естъ не тъкъмо отъ брашьна въꙁдрьжат сѧ• л отъ птѣ• нъ вьсѣкого грѣха бѣгат• ѣко ратьнка гѹбѧща д͞шѫ своѭ  томт плъть своѭ страстьм  мѫкам Х͞а рад• мже сь блаженꙑ• ͞мрк• подвже сѧ прѣдаѧ плъть своѭ на страст  на ранꙑ  съмрьть поносьнѫѭ Х͞а рад с͞нѹ бжѣ• Тѣмьже  нꙑнѣ сѣетъ въ славѣ б͞ж пае сѣнѣ слънььнаего  въ памѧть его двьна юдеса  сцѣленѣ сътварѣетъ г͞ь б͞гъ нашь• же бо съ вѣроѭ ьтетъ памѧть его• то отъ грѣхъ ꙁбавлѣетъ сѧ  отъ вьсѣкоѧ напаст ꙁбѫдемъ• Томѹ ѹбо братре порьвьнѹмъ  такожде добраѣ дѣла твормъ•  тъ бо л͞вкъ же бѣ ѣкоже  мꙑ• нъ вьсѣкѫ ꙁълобѫ въꙁненавдѣ• а благодѣть б͞жѭ  млость въꙁлюб• ѭже подвгнѣмъ сѧ  мꙑ въꙁлюбт• да бѫдемъ с͞нове б͞ж•  прѧстьнц ц͞рьствю его славѧще с͞тѫѭ троцѫ• о͞ца  с͞на  с͞таего д͞ха• Амнь