Текстов корпус
ТРОЯНСКИ ДАМАСКИН
Заглавие на латински:Damascenus Troianensis
Жанр:Сборник със смесено съдържание
Автор:Аврам йерей Димитриевич ?
Дата на ръкописа:ХVІІ
Дата на превода:?
Дата на преписа:ХVІІ
Правопис:Новобългарски
Име на ръкописа:Троянски дамаскин
Хранилище на ръкописа:Архивен отдел при БАН
Сигнатура на ръкописа:№ ІІ, 11 или № 88 (в описа на Хр. Кодов)
Издание:Иванова, А. Троянски дамаскин. С., 1967.
Нормализиран?:не
Страници:374
doc_iddoc_11

!

1

І

ДАМАСКѶНА ІНОКА ИПОДЇА́

кона и́ стоуди́та. Сло́во про́стыⷨ ска́зꙋванïеⷨ.
За десетѣ́хь наоу́кы мѡѵ̈се́ѡвы. ѻⷱ҇ блⷭ҇ви. сⷯ.

Де́сеть За́рькы съ, дето́ Зарьча́ бь Мѡѵ̈се́ꙋ, да гы ка... на то́а свѣ́ть на члците. и ко́йто г... оупа́зы до́ кра́и си́чкыте, той ще в... ра́й. и ко́ито гы па́кь не прѣе́ма... не чи́ни гы, то́й ѡти́де во вѣ́чна мꙋка. И прьво́е Зарь́чанѥ и За́повѣдь бжïа. дето́ да се не покло́нишь дрꙋ́-

2

гомꙋ бꙋ, тъ́кмо єдномꙋ́ бꙋ, дето́ е стори́ль нбо и землю и си́чкы свѣ́ть. А́ вто́рое Зарьча́нïе, дето́ да се не кльне́шь ни́какь вовь и́ме бжïе за зло́ или́ вⸯ лъжѫ́. Па́кь тре́тïата е Заръча́нïе. дето́ да па́зишь и да почи́ташь сты́е пра́зⷣници. А́ четврь́тое Зарьча́нïе, дето́ да почи́ташь баща́ си и ма́йка си. Пе́та е не оуби́.Ше́стото Зарьча́нïе, дето́ да не скꙋ́рвишь.а́ се́дⸯмо Заръ́чанïе, не оукради́ ни́когы́чю́ждо нѣ́що. Ѻсмо Зарьча́нïе да немартꙋри́сашь лъ́жно. Деве́тое Заръча́нïе дето да не пожалишь съсѣ́динꙋ свое́мꙋ женъ́та, ни́ дрꙋ́гомꙋ нѣ́комꙋ. А́ десе́тато е Заръча́нïе бжïе, дето́ да не зави́дишь ни́кꙋмꙋ ни за що ни́ къщъта мꙋ, ни́ се́лище мꙋ, ни́ ро́бïе или́ роби́ны не́говы, или́ За дрꙋ́го нѣ́кое нѣ́що: ~ Това́ са, і҃ голѣ́ми За́ръкы бжïе щото́ са Зовъ́ть десе́тосло́вïе. И тïа де́сеть За́ръкы та гы напи́са бь съⷭ прь́сты свои́. и да́де гы на свѣть́ть да гы па́зьть члците. А́ми́ блⷭ҇ве́ни хрⷭ҇тïа́не, а́ко и́щемь да влѣ́зеⷨ вь ра́й... то́ да се загри́жиⷨ да гы оупа́зиⷨ. И разꙋм... те добрѣ́ що е́ прьво́то Заръча́нïе бжïе. ... рьво Заръча́нïе и по голѣ́мо бжïе. щото́ д... е вѣ́рꙋвашь дрꙋ́гого бо́га, тъ́кмо ха,́ дето е бь и́стинⷩ҇ⸯскый, и освѣ́нь не́го не́ма бь дрꙋ́гый. на нбо и на́ земе́. то́й напра́ви нбо и зе́млю, то́й ре́че

3

и бы́ха а́гглы. то́й съда́де рѡⷣⸯ члчьскы́. и то́й е дето́ дрьжи́ си́чкы свѣ́ть. то́й Зараⷣ ́грѣⷯ члчьскы, слѣ́зе ѿ нбо́то на́ земе. и вьпль́ти се ѿ ста́ два и бца мрïа. и бы́ члкь съврь́шень какво́то и ны́е. нъ́ безⸯ грѣ́ха. и поживѣ́ на́ земе, лг годи́ны. и ꙗ́дѣ́ше и пïа́ше, като́ члкь съврь́шень дето́ бѣ́ше. на́поконь распе́ се и умрѣ́, ѿ ръ́цѣ безако́ните Iоуде́е. и не распе́ се бжⷭ҇тво да р҇ⷱе́мь бь, нъ́ члчьство. си́ рѣ́чь снага́та дето́ а облѣ́че Хс, тïа́ распе́та бы́ и оумрѣ́ и по три́ дни́ въскреⷭ҇ па́кь тѣло́то мꙋ. и ꙗви́ се на апⷭ҇лыте какъ́вⸯто бѣ́ше прьве́нь на свѣтъ́ть, по това́ па́кь възⸯлѣ́зе на нбо съсь пльтъ́. дето́ ѧ и́маше на́ земли. ѻ́ти че е́ бь съ́щи Хс. и безⸯ нѥ́го не бѣ́ше ни́ нбо ни́ землꙗ́, нито́ море́то ни́ си́чⸯкы свѣ́ть. нъ́ и като члкь. дето́ бѣ́ше, тъ́кⸯмо на́ земли бѣ́ше. Какво́то и слнце, дето́ е на́ нбо и свѣ́ти по си́чка землꙗ́ съсь свѣ́тлоⷭ҇ своа́. єто е това́ прьво́то, дето́ е дль́жень да вѣ́рꙋва сва́кы хрⷭ҇тïа́́нинь. Защо́ ако нѣ́кой не вѣ́рꙋва че е́ Хс и́стѣнⸯскы бь. и освѣ́нь то́го не́ма ба дрꙋгого. то́а нѣ е́ хрⷭ҇тïа́нинь. ами́ е́ като́ и дрꙋ́га́ вѣ́ра, дето́ дꙋ́мать прⷪрⷪкь е́ Хс. Зараⷣ това́ се нари́чеме хрⷭ҇тïа́не: ѻ́ти вѣрꙋваме че е́ Хс бь єди́нь. и е́то това́ е прьво́то заръча́нïе бжïе. И разꙋмѣ́йте блⷭ҇ве́ни хр҇ⷭтïа́не. Ко́йто прѣстъ́пе това́ прьво́то Заръча́нïе бжïе, дето́ вѣ́рꙋва дрꙋ́гого бо́га, ѻсвѣ́нь Ха́. и то́й е като́ и Є́лли́ны

4

 дето́ вѣ́рꙋваха сѣ́кы свое́го бо́га. и ко́йто вѣ́рꙋвa пакь cъ́нѡве и ба́сны, и магы́й, и завѥ́зꙋванïа, и врачюва́нïа, и дрꙋ́га бѣ́совⸯска ра́бота, и то́й е безако́нⸯникь. и въ́нⸯка црквы хвы. ѻти са това́ бѣсовⸯскы ра́боти, и ко́йто вѣ́рꙋва и чи́ни това́, то́й съсь дïа́воле ѿхо́ди во вѣ́чнꙋю мъ́ка. Зараⷣ ́това́ блⷭ҇ве́ни хрⷭ҇тïа́не. ни́какь да не вѣ́рꙋвате ни́кога́ съ́нь. ѻ́ти дïа́воль и́ще да прѣлъ́же члка, и да го Заведе́ вь мъ́ка. Затова́ мнѡ́џишь пока́зꙋва привидѣ́нïа на съ́нѣ члкꙋ, и сьбы́ватⸯ са до оу́тре. ѻ́ти да прѣлъ́же наⷭ҇ ́да вѣ́рꙋваме съ́нѡве, и да ны́ заведе́ въ мъ́ка да се мъ́чиме. Зараⷣ ́това́ да прѣи́меⷨ да се́ па́зиⷨ ѿ такви́ва работы. нъ́ нито́ обаа́нïа да вѣ́рꙋваме. ѻ́тï е дïа́волⸯска хы́трость ба́сны. и ко́йто ба́е, или́ мꙋ баѧть, то́й оуче́стïе не́ма съсь Ха́. Ами́ е́ и съⷭ дша́ и съсь тѣло́ прѣда́день дïа́волꙋ такъ́вⸯзи. и дꙋ́маⷮ нѣ́кой така́. че́ є́то кога́ болꙋ́вамь, и оти́ ща и поба́ꙗ ми щъⷮ, та щъ́ озрⷣа́ве; и така́ е дïа́воль Защо́ да прѣлъ́гꙋва члците, та и́мь доно́си вь нѣ́кое врѣ́ме, ма́лⸯко бо́лесть. и кога́ си поба́е, и прѣдаде се дïа́волꙋ. тоги́а ѿва́ди ѿ нѥ́го болеста́. Зараⷣ това́ блⷭ҇ве́ни хрⷭ҇тïа́не, ни́кой да се не прѣлъ́сти вь ба́сень и вь магïа́ или́ да завѥ́зꙋва добитⸯкь сво́й, да го не ꙗдъ́ть вль́ци. нито́ младенⸯци́ да завѥ́зꙋва, мъ́жа или́ женъ́. нито́ чинѣ́те на бо́лны члци. нити́ кога́ гра́че вра́на, или́ дрꙋ́га гади́на. да не рече́ на зло́ гра́че. ѻ́ти ко́йто дꙋ́ма така́, то́й чи́

5

ни ба кри́ва дето́ е напра́виль вра́на, и си́чⸯкы пти́ци и гади́ны. що е́ кри́ва вра́ната, или́ дрꙋ́го пи́ле; ни́то́ да дꙋ́мате чѥ́ є́де ко́й и́ма злѫ́ сре́щѫ, или́ злѫ́ че́сть. ѻ́ти си́чⸯкы члци ѿ едного́ ба сме съда́дени. нито́ говорѣ́те є́то єде ко́й де́нь е зль́, а́ єде ко́й до́брь. ѻ́тï е бь стори́ль си́чⸯкы дни́ и си́чкыте съ на члците добры́. че́ Є́лⸯлины дето́ и́маха, добры́ и злы́ бѡ́гове. тïe дꙋ́маха чѥ е́ добро́ добро́мꙋ бо́гꙋ, а́ зло́ е зло́мꙋ бꙋ́гꙋ. а́ми́ ны́е хрⷭ҇тïа́не щото́ вѣ́рꙋваме вь едного́ ба, блгаго и добра́го. не прили́че на́мь да дꙋ́маме, бь чи́ны и добро́ и зло́ и па́кь да не дꙋ́маме, є́то бь стори́ члци едны́ добрї́й, а́ едны́ злы: Защо́ бь лю́би и и́ще да бы́ха быле́ добры́ и сты́ си́чкы члци дето́ на свѣть́ть. нъ́ члците Защо́ гы испи́тꙋва дïа́воⷧ. та бы́вать самы́ ѿ се́бе си и добры и зли́. и зараⷣ ́това не е кри́вь бь, єога́ члкь са́мь стро́ва грѣⷯ.́ ѻ́ти бь сва́кого члка ѻста́ви на своѧ́ во́лѧ, а́ко добро́ ѻбы́че ако ли́ зло. Са́мь се́бѣ си да бъ́де члкь кри́вь. и ѿсе́гы прѣфа́тайте, ни́когы да не сто́рите нѣ́що ѿ щото́ pе́кѡхⸯме, о́ти са злы́ и въ́нⸯка са ѿ заръча́нïе бжïе. и дето́ е такъ́вⸯзи оуче́стïе съсь Ха не и́ма. тъ́кⸯмо дето́ стро́ва щото́ ре́кохⸯме дето́ са блгы и добры́й. то́й е снь и дрꙋга́рь Хꙋ: ~ а́ вто́рото е заръча́нïе. Дето́ да се не кльне́щь въ и́ме бжïе за непри́личны ра́боты. си́ рѣⷱ҇.́ пази́ се ни́какь ни́когы да се не кльнещь ни́ въ сто́е Еѵⷢлïе, ни́ въ црква, ни́ въ дрꙋ́го нѣ́що. а́ко се и зараⷣ ́и́стина кльне́шь, голѣⷨ ́

6

грѣⷯ ́имашь на дшъ́та своа́. нъ́ нито́ та́ко ми ха́ да рⷱе́шь нѣ́когы. нито́ тако ми прчстѫ, не речи́. ни́ тако ми нбо и землѧ. ни́то́ За своѧ́ глаⷡ҇ кльни́ се, ѻ́ти не мо́шь єдно́ влакно́ да сто́ришь бѣло́ или́ черⸯно́. тъ́кмо тако ми и́стинъ, и тако ми, не е́ така́ да рⷱе́шь, да ти и́маⷨ. млтвѫ. тꙋ́ко се то́лкова Закльни́. а по́ мнѡ́го ѿ това́, мъ́ка нано́си члкꙋ на дшъ́та а́ко ти́ се дока́ра врѣ́ме и вь темни́цѫ да си запрѣ́нь. ни́ тоги́ва се недѣ́й Закле́, ни́ пои́стина ни́ лъ́жно. Бо́ле тï е и дѣца́та свои́ да продаде́шь, и да даде́шь щото́ ищаⷮ нѣщо да зе́маⷮ ѿ те́бе. не́жели да се кльне́шь. По́ бо́ле тï е да исте́глишь на то́ꙗ свѣ́ть За ма́лⸯко врѣ́ме. не́жели та́мо да се мъ́чишь безⸯкра́йно и недоврь́шено. Бо́ле да оу́мрешь тꙋ́ка, по добрѣ́ е не́жѥли да потъ́пⸯчешь за́конь хвь. ѻ́ти а́ко тꙋ́ка помъ́чишь се зара́ⷣ и́ме хво. нъ́ на ѻ́нѕи свѣ́ть сть ще́шь да бъ́дешь, и наслѣ́дникь ра́йскый. Защо́ и сти́те мнⷱици, Като́ и cты́ геѡ́ргïe и дими́трïе, и дрꙋ́гïете стïй. нѣ́ зараⷣ ́дрꙋ́го нѣщо се пости́ха и спсоха се, нъ́ Защо́то се мъчи́ха на то́а свѣ́ть Зараⷣ ́и́мето хво та па́кь и вы́е бл҇ⷭве́ни хрⷭ҇тïа́не. а́ко ѡбы́чете и и́щете да бъ́дете какво́то ѡнïа мнⷱици. не прѣѻбыди́те ба. дето́ да се закльне́шь въ и́мето нѥ́го҇ⷡ стра́шное, ни́ по и́стина ни́ лъ́жно. Нъ́ ни́ да похꙋ́лишь на ба, кога́ ти до́йде нѣ́коа злынꙗ́ или́ бѣда́ Защо́ и това́ мъ́ка нано́си на дшѫ́ члкꙋ. нъ́ и ко́лко се и мъ́чи члкь. дль́жень е́ сѣ́когы да сла́ви и да блгода́ри ба. и а́ко ѻсиромашѣ́е. а́ко се

7

 и разⸯболи́. а́ко и дѣца́та мꙋ оу́мръть, или́ жена́ мꙋ, или́ дрꙋ́гы нѣ́кой ѿ родни́ната мꙋ. Зараⷣ ́това́ ника́кь да похꙋ́ли на ба. Защо́ е бь до́бⸯрь, и прови́ди щото́ е на́мь За файда́, ами́ токо да дꙋ́ма. прили́че ми да се мъ́ча ѻ́ти съ́мь грѣ́шень. Защо́ бь си́чⸯко зло́ щото́ пꙋ́ща на члците, Зараⷣ ́тѣ́хень гpѣⷯ ́та и́мь нано́си това́. Защо́ ви́ди бь че не хо́диⷨ пра́во Камⸯто́ не́го. Зараⷣ ́това́ се разсрь́жда на наⷭ҇.́ и оука́рꙋва ни́ като́ баща́ свое́ че́до. Нъ́ то́лⸯкова не нака́зꙋва наⷭ҇,́ Ко́лⸯкото ны́е нѥ́го ꙗдо́сꙋваме. а́ко бы́ то́й наказꙋва́ль наⷭ҇,́ Ко́лⸯко ны́е не́мꙋ съгрѣша́ваме. погꙋ́билⸯ бы наⷭ҇ ́си́чⸯкы вь єди́нь чаⷭ҇,́ Зараⷣ ́мнѡ́гото на́ши гpѣ́хѡвe. нъ́ ѻтï е до́бⸯрь и ѻби́че члците, не нака́зꙋва наⷭ҇ ́съсь си́чⸯка срьднинꙗ́ нѥ́гова. нъ́ ма́лко нака́зꙋва наⷭ҇.́ Ко́лⸯко да се пока́емь За грѣ́хо­вете на́ши. Зараⷣ това́ ко́лⸯко ако нака́зꙋва наⷭ҇.́ нъ́ ны́е ни́кога да хꙋ́лиⷨ на нѥ́го. нъ́ и ѻ́ще да сла́виⷨ и́мето нѥ́гово сто́е. и сѣ́когы се́бе да и́маме кри́вы, а не ба. ѻ́ти то́й зна́е що е́ За файда́ на́мь: а́ тре́тïето е Заръча́нïе бжïе. дето́ да па́зишь и да почи́ташь пра́зⷣници си́чкы прѣⷥ си́чка годи́на, и кои́то са голѣ́ми пра́зⷣници каквоⷣто блговѣще́нïе. и какво́то рожⷣьство́ хво, и бгоꙗвлѥ́нïе. да па́зишь три́ дни да пра́зⷣнꙋвашь, и ни́що да не ра́ботишь. така́ и въскрⷭ҇е́нïе хво, и тоги́ва си́чⸯка неⷣлꙗ да пра́зⷣнꙋвашь. и м҃ца три́ дны́ да пра́зⷣнꙋвашь, и вьзнⷭ҇е́нïе хво. и крⷭ҇то́вь днь да пра́зⷣнꙋвашь по еди́нь днь. и сѫ́бота ла́зарева, и врь́бница по еди́нь

8

днь. и веⷧ҇ чеⷦ и веⷧ҇ петⸯкь, и вели́ка съ́­бота ни́каⷦ да не ра́ботишь. така́ и дрꙋ́гïе влⷣчны пра́зⷣници. и дрꙋ́гïе вели́кïй стïй пра́зⷣници да почи́ташь и да пра́зⷣнꙋвашь. ако и́щешь да ти даде́ бь мнѡ́го добрины́ и поко́й на то́а свѣ́ть и на ѻ́нꙗ. И па́кь когы́ пра́зⷣнꙋвашь и не ра́ботишь. недѣ́й седнъ́ да пḯешь и да се ѻ́пи́вашь. и съ́сь това́ да пра́вишь ра́бота дïа́волⸯскïа. нъ́ ѿиди́ вь црква смѣре́но, на вече́рнѧ, и оу́трьнѧ. та па́кь и ста́ луⷮргïа. та па́кь ѻтиди́ дома́ си та се ра́уⷣвай и слави́ ба. И а́ко ти́ арⸯти́сꙋва ѿ ꙗ́денïето да́й го на сирома́сы да ꙗдъ́ть. и пpïé щешь ѿ ба по́ мнѡ́го добринꙗ́. И ако́ чи́нишь пра́зⷣникь стмꙋ и трапе́за, си́ рѣⷱ҇ ́пи́рь. не зови́ болѣ́ре и гпⷭ҇ода́рïе. нъ́ пови́кай сыро­ма́си и про́сѣци, и маломо́щнïй, дето́ не́мать да ти́ врь́наⷮ. Защо́ а́ко болѣ́рина го́стишь, и то́й ще ти врьна́ това́. ѿ ба... не и́маши. Па́кь да па́зишь си́чкы неⷣлы прѣзⸯ си́чⸯка годи́на, и въ пра́зⷣникы да не пофа́ташь ни́ка́ква ра́бота, нито́ Кꙋ́пство́ да чи́нишь. И да не игра́ешь, ни́ да пѣе́шь, Защо́ игра́нïета са́ дïа́волⸯскы до́биве и ра́боты. нъ́ кога́ е пра́зⷣникь и пра́зⷣнꙋвашь, и сѣди́шь безⸯ ра́бота. помысли́ си що си́ съгрѣ́шиль бꙋ дето́ са се минъ́ле дни́те, помѣни́ грѣ́ховете сы́. Помѣни́ вѣ́чнѫѧ мъ́ка на грѣ́шници. Помѣни́ ка́кь щеⷲ да се мъ́чишь Зараⷣ ́грѣхѡве́те си́. и воздъхни́ и проплачи́, и просльзи́ се ѿ твои́те съгрѣше́нïа. и ѿиди́ при члка избра́на, дето́ зна́е и мо́же да те́ наоу́чи. кое́ добро́ да чи́нишь дето́ да се́ cпⷭешь

9

това́ стро́вай Кога́ си безра́ботⸯнь. а́ недѣ́й седнъ́ та дꙋма́ ни́що и ни́ка́кво, и да дꙋ́машь непри́личны рѣ́чи, съсь марïѡ́ле мла́дь. Зараⷣ ́това́ чю́вай и пази́ се, и ѿ пïа́нⸯство. Защо́ и това́ се смѣ́ша съсь те́жⸯкыте грѣ́хѡвe. и мнѡѕи́нa то́ въри́на въ мъ́ка. Зараⷣ ́това́ блⷭ҇ве́ни хрⷭ҇тïа́не. то́лⸯкова тꙋко́ да пïеⷨ ко́лⸯкото ма́лⸯко си́ла да добïеⷨ, а́ по́векѥ є́ бѣ́совⸯско. И това́ чю́вай вь пра́зⷣници чѥ́ кога́ сѣди́шь беⷥ ра́бота, и хороти́шь сⸯ нѣкои. чю́вай да не ѻсъ́дишь нѣ́кого ни́ да ѻклеве́тишь. сѣ́когы добро́ дꙋ́май. а́ дрꙋ́гого дето́ не ѥ́ тꙋ́ка, не ѻсъ́ждай а́ко ти́ є и дꙋшма́нинь. Защо́ е ѻсъ́жⷣанѥ голѣⷨ ́грѣⷯ.́ и слꙋ́шайте що́ Ка́же гь. не ѡcъ́жⷣайте, и не ще́те бы́ ѡcъ́дени. и прѣди́ съ́да ни́кого не ѡcъ́жⷣайте. и проⷱ҇. є́то е това́ тре́тïе Заръча́нïе бжïе:  а́ четврь́тое па́кь. Дето́ да лю́биⷲ баща́ си и ма́йка си, и да гы́ почи́ташь ко́лко мо́жеⷲ, и ни́когы да и́мь дꙋ́машь злы́ рѣ́чи. и ни́кога гы не ѻста́вей да гладꙋ́вать или́ да жьдꙋ́вать. или́ да исте́глать нѣ́що зло́, и да те́ прокльнъⷮ. Защо́ на́поконь ако нѣ́що и добро́ да и́мь сто́ришь не по машь файдъ́. ами́ що ти́ рекь́ть да стори́шь. така́ стори́ и поткани́ се съ сє́ срⷣце. а́ко и въ тъмни́ца запрѣ́нь бъ́дешь за­раⷣ ́тѣⷯ,́ и това́ пpѣтрьпи́. ѻ́ти баща́ та е вто́рый бь снꙋ си на то́а свѣ́ть. и не тꙋко́ баща́ свое́го и ма́йка да почи́ташь нъ́ и род­ни́ната си́ си́чⸯкыте. и съсѣ́де твои́ да почи́ташь. и по ста́рïатⸯ си бра́ть. и си́чкы що са́ по стары́ ѿ те́бе почи́тай като́ и свое́го баща́. и покла́нѣй... мⸯ се. и ста́й и́мь да се́днъть тïе напрѣⷣ ́

10

и така́ чини́, ако ще́шь да зе́мешь ѿ тѣⷯ ́млтва и бл҇ⷭвь. и ще́шь да бъ́дешь и ты́ голѣⷨ ́и поче́тень. Защо́ когы́ почи́ташь по ста́рого, а́ то ба почи́ташь. и да не оуко́ришь ни́кога́ члка щото́ е стаⷬ. или́ свое́го си, или́ чю́жⷣа. или́ болѣ́рина, или́ сырома́ха. Защо́ се бꙋ присми́вашь и не почи́ташь. и ни́кога ста́рого не прѣти́чей съсь дꙋ́ма та мꙋ дꙋма́ насре́ща, тъ́кⸯмо ако по́ старь дꙋ́ма и хороти́. а́ ты́ слꙋ­́шай и оучи́ се. ни́когы по́ старого не прѣтечи́ съсь дꙋ́ма. ами́ почѣ́кай да иска́же то́й що́ зна́е, и на́поконь а́ко те́ попи́тать За нѣ́що. кажи́ ка́кь Зна́ешь и ты́. ако ли́ те́ не попи́таⷮ, а́ ты́ мльчи́ и съпика́сꙋвай и оучи́ сѧ. и кога́ сѣди́шь съсь по́ стари ѿ те́бѣ на трапе́за, ни́кога не простри́ ты́ рѫ́кѫ на ꙗ́дене прѣди́ нѥ́го. нито́ по́ напрѣ́дь ѿ нѥ́го пḯй ты́. ни́ сѣдни́ по́ горѣ ѿ по́ ста́рого. мака́рь и сиромаⷯ да є́. нъ́ ѿ си́чките ты́ сѣди́ по́ долꙋ. Послꙋ́шай и пази́ тḯа мои́те дꙋ́мы, ако и́щешь да ѿи́дешь. на црⷭ҇тво нбнⷭоꙴ: ~ А́ пе́тое Зарьча́нïе бжïе. дето́ да не прибḯешь нѣ́гога, ни́ хрⷭ҇тïа́нина, нито́ дрꙋ́га́ вѣ́ра. ни́ дрꙋ́гого нѣ́кого. нъ́ нити́ да и́машь дꙋмманⸯлъ́кь, и кара́зь съсь нѣ́­кого хрⷭ҇тïа́нина. Защо́ и това́ е Какво́то и да оубḯешь члка. си́ рѣⷱ҇,́ дето́ да и́машь дꙋшманⸯлъ́кь на нѣ́кого. защо́ така́ дꙋ́ма гь вовь Еѵⷢлïето. чѥ́ ако́ лю́бите кои́то вы́ лю́бъⷮ, ко́ѧ файдъ́ и́мате; нъ́ когы́ лю́бите дꙋшма́нете ва́ши, тогḯа файдъ́ мнѡ́го и́мате ѿ ба. И па́кь Ка́же. да ѡбы́чете и да ми́лꙋвайте си́чкыте члци, ако и́щете да бъ́дете cнѡвe бжïй. и Защо́ бь дꙋшⸯ

11

манⸯль́кь не́ма. ами́ є до́бⸯрь и млⷭ҇тивь. да́ва дъ́жь и на грѣ́шнïй и на пра́веднïй. да свѣ́ти слнце и на злы́ и добры́. И ко́йто не дрьжи́ дꙋшⸯманⸯлъ́кⸯ ни́ на кого́, тḯе сѫ снѡ́ве бжïй. и това́ разꙋмѣ́йте чѥ́ ако и́машь кара́зь на нѣ́кого хр҇ⷭтïа́нина, или́ ма́лка или́ голѣ́ма. Ко́лко добрины́ ако стро́вашь, си́чкы са загꙋ́бени. мака́рь и да не си́ прегрѣ́шиль дꙋшма́нинꙋ твое́мꙋ ты́. нъ́ па́кь ты́ стори́ нѥ́мꙋ мета́нïе. и и́машь проще́нïе. и тогïа стро́шишь глава́ дïа́волꙋ. и възвесе́лишь ба и а́гглы нѥ́говы. А́ко ли́ ты́ дꙋшⸯма́нишь нѥ́мꙋ и стори́лⸯ мꙋ си мета́нïе. а́ то́й те́ не про́сти. ѻстави́ го да мꙋ́ съ́ди бь, а́ ты́ да мꙋ́ не ѿвра́щашь, Защо́ ако ты́ ѿвpáщашь дꙋшма́нинꙋ свое́мꙋ, бь векѥ́ го не тефти́ши. нъ́ а́ко го́ ты́ ѻста́вишⸯ тогïа мꙋ ще ѿврь́на бь. а те́бѣ и́ма голѣ́ма добринꙗ́, чѥ си́ прости́ль дꙋшма́нина свое́го. Зараⷣ ́това́ дꙋ́ма и апⷭ҇ль па́вⸯль. а́ко́ е́ гла́день дꙋшⸯма́нинь тво́й а́ ты́ го на­храни́, ако лï е жъ́день напо́й го. това́ чи́нишⸯ ли, и въ́глища горе́щи мꙋ си́пꙋвашь на главъ́та. И па́кь гь дꙋ́ма вь єѵⷢлïе. а́ко вïе проща́вата на дꙋшма́не члци съгрѣше́нïата тѣ́хны, прости́ ще и бь ва́мь съгрѣше́нïата ва́ши. ако ли́ вы́е не проща́вате на дꙋшма́нете съгрѣше́нïата ни́хⸯны, и ваⷨ ́не ще́ прости́ бь съгрѣше́нïата ва́ши. Ѥ́то бь Ко́лⸯко мнѡ́го проща́ва наⷨ ́съгрѣше́нïа на́ша. а́ ны́е не проща́ваме на дрꙋ́гïе съгрѣше́нïа тѣ́хны. Кажѣ́те ми, ко́лⸯко голѣ́мь трꙋ́дь є́ да се́ спсе́ нѣ́кой. Е́то хс ка́же. ѻ́ти а́ко ны́е про́стиⷨ дꙋшма́нете

12

на́ши, и наⷭ҇ ще́ прости́ бь. а́ко дрꙋ́гомꙋ ѻ́ста́виⷨ съгрѣше́нïа, ѻста́ви ще́ и наⷨ ́бь съгрѣше́нïа на́ша. Зараⷣ ́това́ да про́стиⷨ ны́е дꙋшма́нете на́ши, да про́сти и наⷭ҇ ́бь. и па́кь да се́ не пора́дꙋвашь за съмрь́ть дꙋшма́нина твое́го. Е́то е това́ пе́тото Заръча́нïе бжïе: Ше́стое Зарьча́нïе бжïе. дето́ да не пожа́лишь женѫ́ бли́жномꙋ и съсѣ́да твое́го, нито́ па́кь дрꙋ́гомꙋ нѣ́комꙋ члкꙋ. Защо́ щото́ ли́би и ѻбы́че чюжⷣа жена́, то́й е кꙋ́рва, и прѣлюботворⸯць. и да­ле́чны ѿ ба. и съсь си́чко дïа́волꙋ прѣда́день. Зараⷣ ́това́ чю­́вай се тврь́дѣ ѿ чю́ждъ женъ́, или́ дъщеръ́, или́ роби́нѧ. гле́дай да се не изма́мишь, и да те́ Занесе́ оу́мь тво́й Къкⸯ нѥ́ѧ. чю́вай се да се не ѿпле́снешь съсь оу́мът, вовь хꙋ́бость и вь добро́ѻбра́зïе чю́ждѫѧ женъ́. пази́ ѻ́чи свои́ да не прѣгле́дꙋвать хꙋ́бость на чю́ждъ женъ́. помисли́ си колⸯци́на се посра́миха и насмѣ́ха ймⸯ се, и колⸯцина оубḯени бы́ха сра́мно, ѿ тако́вака щото́ това́ ѡбы́чеха. и коа́ е́ файда́, тъ́кмо тꙋ́ка хꙋ́ла и сра́мота и при́смѣⷯ, а́ та́мо вѣ́чна мъ́ка на дшѫ́та си́. и кога́ ти донесе́ дïа́воль такь́вⸯзы бѣ́совⸯскы́ помы́сль. а́ ты́ помысⸯли́ го́рⸯкыте мъ́кы. помысли́ стра́шны чаⷭ҇ ́съмрь́тни. и да ти не надвïе грѣхъ́ть. и да ти донесе́ дïа́волⸯскы по́мы́сль така́ же; тꙋкo стори́ то́а грѣⷯ ́и на́покоⷩ ще́шь се пока́ꙗ; нѣ́. Защо́ не зна́ешь съмрь́тны чаⷭ҇.́ чѥ що зна́ешь а́ко и до оу́тре оу́мрешь, ѿкъдѣ́ знаешь Кога́ ти съмрь́ть до́йде а ты́ се не си́ пока́ꙗⷧ. тоги́ва що ще́ да бъ́де на твоа́та дша́; Ко́й ще ти помогна, и ко́й ще та ѿне́ тоги́ва ѿ вѣ́чните мꙋ́кы.

13

ѡ́ го́рⸯко те́бѣ тогïва, чѥ си́ прѣда́ль дшъ́та своа́ дïа́волꙋ. Зараⷣ ́това́ махни́ се ко́лкото мо́жешь члче ѿ кꙋрво́вⸯство и чю́жды жены́. и дрь́жⸯ се, чи́стотень; ѻ́ти да добḯешь црⷭ҇тво нбнⷭое: ~ А́ се́дма е За́повѣдь бжïа. щото́ да не оукра́днешь чю́жⷣо нѣ́що нѣ́кога. нъ́ а́ко на́йдешь нѣ́йде загꙋ́бено чю́ждо нѣ́що. и зна́ешь чïє́ є́. да́й мꙋ го комꙋ́то е́. а́ко ли́ не знаешь чïє́ е. да пи́ташь За двѣ́ неⷣлы. догде́ мꙋ се на́йде стопа́нинь́ть. та́ че ако се не на́йде. ано́ е твое́. тоги́ва твое́. И па́кь да не сто́ришь кри́во члкꙋ, и зе́мешь нѣщо щото́ е нѥ́гово. или́ на ѻ́чи, или́ скры́шома. Защо́ и това́ се Кра́жⸯба зове́, и по зло́ ѿ кра́жⸯба, та па́кь да не рⷱе́шь лъ́жна дꙋ́ма нѣ́кога За сво́й ръ́зⸯкь и трьго́вщина. Зараⷣ ́да добḯешь. Защо́ и това́ скры́шома кра́денïе се нари́че. така и Кога́ Кꙋ́пишь нѣ́що, и недопла́тишь хꙋ́бе цѣнъ́та тъкмо до край. и това́ се кра́жⸯба зове́. И ни́когы ѡ́ хрⷭ҇тïа́нине не обычи́ непра́вда, и слꙋ́шай що́ Ка́же прⷪ҇рⷪкь. Ко́й ѻ́бы́че непра́вдъ, ненави́ди своꙗ́ дша́. Зараⷣ това́ пази́ се ѿ кра́ж­ⸯбы и ѿ непра́вды, ѻ́ти да се не мъ́чишь безⸯкра́йно: ~ Ѻ́смата е Заповѣдь бжïа дето́ да не марⸯтꙋри́сашь лъ́жно. А́ко ли́ Зна́ешь добрѣ́ За нѣ́що, и попи́татⸯ те́. а́ ты́ кажи́ по пра́вина, като́ є. а́ко ли́ не зна́ешь, послꙋ́шай и не марⸯтꙋри́сꙋвай лъ́жно. и да си натова́ришь своѧ́та дша́ и да ѧ́ мъ́чишь: ~ Деве́тата е бжïа За́повѣдь. щото́ да не скꙋ́рвишь. ни́ съсь же́нⸯско, ни́ съсь мъ́жⸯко, ни́ съсь доби́тⸯкь, защо́ кꙋрⸯвалъ́кь щото́ е на мъ́жⸯко, и на доби́тⸯкь.

14

та е́ на́й голѣ́мо безако́нïе; пове́кѥ ѿ си́чкыте грѣ́хѡве. тъ́кⸯмо съсь свою́ женѫ́ не́ма грѣⷯ,́ ами́ и тïа́ сⸯ врѣ́ме, и нѣ́ сѣ́когы да се трька́лꙗ вовь срⷨа́дь. Въ ста́ мца и вь пра́зⷣници, пази́ се и ѿ своа́та си женъ́. Защо́ тï е да́ль бь же́нъ́ да ра́жⷣашь дѣца́, а́ нѣ́ зараⷣ ́да кꙋ́рвишь; и това́ пази́ се́бѣ, да не безⸯкра́йно мъ́чень бъ́дешь: ~ Десе́тое па́кь Заръча́нïе да ти́ се не поре́вне, или́ да Зави́дишь нѣ́комꙋ За нѣ́що. ни́ на къ́щата мꙋ, ни́ на се́лището мꙋ, ни́ на лѡ́зïе не́гово, или́ нḯвѣ, ни́ на дрꙋ́го нѣ́ко нѣ́що. защо́ ѿ завидѣ́нïе бы́ва артъ́кь зема́нïе. а́ артъ́кь зе́манïе що е́; че сѣкы́ ко́й зе́ма арⸯтъ́кь, та е́ и́долослꙋжи́тель. Зараⷣ ́това́ не завиди́, и не наⷣзе́мꙋвай. тъ́кⸯмо работи́ и мъчи́ се. да и́машь ѿ мъ́­ката своа́, да подаде́шь и ко́йто си не́ма и ко́йто про́си, и има́ щешⸯ файдъ́: ~ Това́ка щото́ ре́кохме бл҇ⷭве́нïй хрⷭ҇тïа́не. Tïé са голѣ́мите Заръча́нïа бжïа. дето́ гы преда́де на свѣтъ́ть бъ. и а́ко гы́ нѣ́кой оучю́ва докра́й си́чкыте, блже́нь є́ то́й. чѥ́ Зараⷣ ́тѣⷯ ́ще́ да ѻти́де въ ра́й. дето́ корчевины́ не́ма. нито́ є́ но́щь та́мо, ни́ зи́мное врѣ́ме. ни́ гла́дь, ни́ жъдꙋва́нïе. ни́ скрь́бь, ни́ пла́чь. нъ́ ра́доⷭ҇. и вⷭ҇е́лïе сѣ́кога е та́мо. та́мо съ си́чⸯкы стḯй та се ра́ꙋⷣвать. та́мо са дрь́вïа прѣхꙋ́бавы, и добро́миризли́вïй. дето́ ни́кой не мо́же да иска́же тѣ́хната мѵ̈ри́зма, и да рекъ́ съсь па́вла. щото́ ѻ́ко не ѥ́ видѣ́ло, и оу́хо, не ѥ́ чю́ло, и на срⷣце члкꙋ не ѥ́ ѻтишло́, дето́ иⷨ оуго́тви бь щото́ нѥ́го ѡбы́чаⷮ. и па́зъть не́говите Заръча́нïа. А́ко ли́ нѣ́кой па́кь, єднъ́ ѿ тḯа

15

по́ горе реченнïйте За́повѣды бжïе, не причита и не гле́да гы. то́й ѻти́де съсь дïа́вола въ вѣ́чнъ мъ́ка, ако се́ не пока́е такъ́взы. Зараⷣ ́това́ бл҇ⷭве́нïй хр҇ⷭтïа́не. да се чю́ваме ѿ сѣ́кы грѣ́хь. ѿ кꙋрво́вство. ѿ кра́жⸯба. ѿ непра́вды, ѿ оклеве́тꙋванïе. ѿ окаꙗнïа. ѿ магïй. ѿ ... ѿ кара́зь. ѿ обьꙗде́нïа. ѿ пïа́нства. ѿ за́висты. ѿ щото́ ны́ и́ще срⷣце. и ѿ си́чкы злины́. Защо́ а́ко нѣ́кой сто́ри тꙋко́ едно́ ѿ тïа мъченⸯ ще да би́де ако се́ не пока́е а да се потⸯка́неме да пра́виⷨ се добро́ да и́маме съ си́чкыте любо́вь да не ѡсъ́жⷣаме єди́нь дрꙋ́гого. А́ко ли ны па́кь искꙋ́си дïа́воль. и па́днеⷨ вь нѣ́кой ѿ прѣⷣреⷱ҇ните грѣхѡве: а́ то́ да се не прѣдаде́ въ ѿчaaнïe нито́ да рⷱ҇е́мь ѻ́ти ны́е ве́кѥ не мо́жем се спсти: нъ́ па́кь да припа́днеⷨ на покаанïе. и да се исповѣ́даме дхо́вникꙋ. и да се́ не посра́миме да кажеме дхо́вникꙋ грѣ́ховете на́ши. по добрѣ́ тï е да се Засра́мишь тꙋ́ка прѣⷣ едногоⷣ члка. не­жели да се Засра́мишь на о́нꙗ свѣ́ть прѣⷣ хылꙗдо хылꙗⷣ а́гглы и члкы. Зараⷣ ́това́ да се покаеⷨ, и да се исповѣ́даме докъ́ть врѣ́ме и́маме, Защо́ вль́хва и съмрь́ть та съ́ єдно́. че́ не знаеⷨ Кога́ ще́ да ны́ до́йде съмрь́ть. Зараⷣ ́това́ да не р҇ⷱе́мь, днесь да сто́ръ грѣⷯ.́ а́ оу́тре са ща пока́ꙗ и исповѣда́ са ща. Защо́ не зна́ешь що ти́ ще до́ оу́тре. ѻ́ти мнѡѕи́на прѣлъ́сти дïа́воль съсь такви́ва помыслы́ и стана́ха нѥ́говы. Мнѡѕи́на така́ рекоха, а то́ оумрѣ́ха на́прѣсно, чѥ́ мнѡѕи́на щото́ бѣхa зрⷣа́вïй ве́черъ́, и до оу́тре не ѡcъ́мнaхa.

16

дрꙋ́гïе ненадѣ́йно се оуда́виха. и дрꙋ́гïе бльска́вица изго́ри, и на дрꙋ́гïе се езы́кь свѥза́, и не мого́ха да се исповѣ́дать. Зараⷣ ́това́ да не ма́миме спⷭенïето на дшите на́ши. да дꙋ́маме чѥ́ пока́ꙗ са ща, тъ́кмо днеска ли и́мать врѣ́ме днеⷭ҇ се пока́й. дне҇ⷭ ли си́ съгрѣши́ль дне́сь се исповѣ́дай и испра́ви ще сь са. Е́то са това́ де́сеть голѣ́мïй Заръча́нïа бжïа. и а́ко гы́ оучю́ваме съсь дра́гость. и тꙋ́ка щеме прѣпрати живо́тать на́шъ ми́рно и незазо́рно и та́мо щемь бы́ на цр҇ⷭтво нбнⷭое. дето́ давно́ го си́чкы ны́е полꙋ́чиⷨ съсь добро́творⸯство и съсь члколю́бство га на́шего Iѵⷭ҇ ха́. ѻ́ти не́мꙋ прили́че сѣ́какваа сла́ва, по́чьсть и покла́нѣнïе. съсь бескра́йны нѥговь баща́. и съсь прѣстыаⷮ и съсь до́брïѧть и съсь живо́рнïать нѥ́говь дхь. и сега́ и сѣ́когы и дори́ до кра́й свѣтъ́ть. ами́нь:

17

ІІ
... дъть. и ѿ лю́дïе мнѡ́го зло́ ще́шь да исте́тлиш. ами́ ѿ а́ггла ще́шь да се́ оукрѣ́пишь. Си́чⸯко това́ ще́шь да исте́глишь и да чю́ешь че́до. и бь на това́ да ти даде́ оу́мь до́брь какь ти и́ще срⷣце на добро́. И тḯа рѣ́чи Като́ чю́ cѵ̈мeѡнь ѿ ста́рⸯца того. изⸯлѣ́зе изь цръквата. и ѻтиде́ на пꙋ́сто мѣ́сто. и лежа́ ни́чкы на́ земе. ҃ дни. пла́че и мо́ли се бꙋ, и не испра́ви се ни́какь, или́ нѣ́що да ꙗде́ или́ да пïе́. и на ѡ́смый де́нь станъ́ и пойде́ на манасты́рь. и покло́ни се ıгꙋ́менꙋ до земле́, и па́де мꙋ на нѡѕѣ́тe, и реⷱ҇ ́мꙋ. поми́лꙋвай ме́ смѣре́ного и грѣ́шного. и спаси́ дшата ми що е́ поги́нала, и що желѣ́e да сꙋжи бꙋ. реⷱ҇ ́мꙋ ıгꙋ́мень. Ко́й си ты́ и ѿкъдѣ́ си дошъль тꙋ́ка. и реⷱ҇ ́мꙋ блже́нⸯны сѷмеѡ́нь. не пи́тай ме влⷣко ѿкъдѣ́ сьмь тꙋ́ка дошъ́ль, или́ ѿ ко́й съⷨ рѡ́дь ами́ спси́ и искꙋпи́ ми дꙋшъ́та що е́ Заги́нала. това́ чю́ ıгꙋ́мень ѿ не́го, и реⷱ҇.́ ако си́ ѿ ба наста́вень, бь да те́ оупа́зи и да те́ оучю́ва ѿ си́чⸯко зло́, и ѿ сѣ́каква лъ́сть. и сѣди́ тꙋ́ка и бъди́ сѣкомꙋ послꙋшли́вь. да те́ сѣ́кы лю́бы. и ѻста́ на монасты́рь. А́ рѡди́телѥ не́говы, си́ рѣⷱ҇,́ баща́ мꙋ и ма́йка мꙋ. двѣ́ годи́ни го иска́ха. А блже́нны сѷмеѡ́нь сⷣѣ́ше на монасты́рь, и ра́ботѣше. и сѣ́кого лю́бѣше. И вь єди́нь де́нь ѻтиде́ на гла́денець да налѣє водъ́ и да донесе́, и найде́ вѣдро́то що́ нали́­ваха съсь нѥ́го во́дъ, въже́ стрꙋ́нено на нѥ́го приве́зано. и ѿвéзa го та си́ ѻбⸯвы́ тѣло́то по голо́ съсⸯ нѥ́го. и ѻблѣ́че се па́кь ѿго́ре да го́ ни́кой не по-

18

зна́е. и ѻтиде́ си на монасты́рь, и реⷱ҇ на братиïа. пойдо́хь да донесъ́ водъ́, и не найдоⷯ въже́то ѿ вѣдро́то. и ре́коха мꙋ гало́ерете. мльчи́ да не разбере́ ıгꙋ́мень да те́ не срь́ди. и не знае́ха че сь е́ ѻбьви́ль съсь нѥ́го. и прѣбы́ ѻпасань съсⸯ въже́то За єдна́ го­ди́на, и вьꙗ́де се въже́то оу пльтьта́ мꙋ до косты́те, и ѻчерⸯви́ве, и посте́лꙗта мꙋ пль́на бѣ́ше съсь че́рⸯве, и ни́кой не можѣ́ да мꙋ се оусѣ́ти. и що мꙋ́ да́ваха дѣ́ль, и ꙗ́стïe, а́ то́й го да́ваше скры́шоⷨ на сырома́си. и въ еди́нь де́нь изⸯлѣ́зе єди́нь кало́гѥрь, и зава́ри го че сы да́ва ꙗ́стицето на сырома́си и завидѣ́ мꙋ, Защо́ и́маха За́конь монасты́рскы, да по́стъть въⷭ҇ днⷭ҇ь, а́ дове́рⷱ҇а ꙗдѣ́ха по еднꙋⷳ. А́ то́й прѣзⸯ неⷣлꙗта єднѫ́щь ꙗдѣ́ше. и пойде́ ѻ́нꙗ гало́геръ та го нава́ди на ıгꙋ́мена, и ре́че. Сты влⷣко. що си́ ѻста́виль За́конь монасты́рскый. да се по́стиⷨ до дове́чера и да ꙗдеⷨ по веднъ́щь. А́ то́ꙗ члкь Сѷмеѡ́нь разва́ле и не ꙗде́ прѣⷥ си́чⸯка неⷣлꙗ, ами́ си да́ва ꙗ́стето по сирома́сы, и не́ тꙋко́ това́, ами сє е въвонꙗ́ль, не мо́же члкь да пристъ́пи бли́зꙋ при не́го ѿ смра́дь. и посте́лꙗта мꙋ пль́на съсь че́рⸯве. и ные си́чкы бра́тïа не мо́жеⷨ да го́ трьпиⷨ,́ а́ми́ или́ не́го и́май на манасты́рь, или́ ны́е си́чкы бѣ́гаме. ами́ го испъди́ да и́де ѿ де́то е дошъ́ль. Това́ чю́ ıгꙋ́мень почю́ди се и оупла́ши се. и пойде́ до посте́лꙗта Стмꙋ Сѷмеѡ́нꙋ. и видѣ́ ѧ́ пль́на съсь че́рве. и ѿ смра́дь не може́ да стои́ та́мо. и оубоꙗ́ са, и реⷱ҇ ́си то́ꙗ е Като́ новы́ ıѡ́вь.

19

И попи́та го та мꙋ Ка́же; ѡ члче, що си́ стори́ль, та то́ꙗ смра́дь ѿ те́бе исхо́ди. и бра́тïа не мо́гаⷮ да те́ трьпъ́ть. и разва́лешь монасты́рскый За́конь. А́ми́ а́ко бъ́дешъ нѣ́кой лъ́стникь та ны́ бла́знишь, а́ ты́ иди́ ѿ тꙋка. Защо́ и а́зь Зараⷣ ́тебѣ ѿ бра́тïа не́маⷨ ми́ра. и ты́ да бы́ бы́ль до́брь и ѿ добра́ рѡ́да. та бы́ ка́заль ѿ де́ си и що си́. това́ мꙋ подꙋ́ма ıгꙋ́мень. а́ то́й ни́что не дꙋ́ма, а́ми́ до́лꙋ срьти́, и сль́зи мꙋ течь́ть изь ѻчи́те, и разⸯсрь́ди се ıгꙋ́мень, и реⷱ҇ ́на бра́тïа. Съблечѣ́те го ско́ро да ви́диⷨ ѿде́ и́де то́ꙗ смра́дь. и тïe Започе́ха да го съблѣ́кꙋвать, и не мого́ха. Защо́ бѣ́ше изгни́ло тѣло́то мꙋ и прилѣ́пила мꙋ се ри́зата, и тïe оузе́ха ма́сло и вода́ и по­лива́ха, и єдва́ го съблѣ́коха. и що́ бѣ́ше изгни́ло ѿ месо́то мꙋ. ѿкрь́ти се съсь ри́зата мꙋ. и видѣ́ха тоги́ва Какь се є ѻбⸯви́ль съсъ въже́то, и оупла́шиха се. а́ че́рⸯве безⸯчеⷮ мнѡ́го по ра́ната мꙋ пльзь́ть. и чю́дѣше се ıгꙋ́мень каⷦ ́да ѿвы́е въже́то ѿ него, с какво́ оумѣ́ене. А то́й блже́нⸯнïй Сѷмеѡ́нь мо́лѣшеⷭ и́мь. недѣ́йте ме́ бра́тïе и ѡ́ци, ами́ ме́ ѡстaвѣ́те Като́ єдного́ ѱа́, вонѥ́ща да си́ оу́мрѫ. Защо́ сⸯмь така́ дль́жень да те́глѫ За мнѡ́го мои́ грѣ́хѡве. Ка́же мꙋ ıгꙋ́мень. ı҃, годи́ны ка́кь є́ на те́бе въже́то, гpѣ́хⸯ ли́ ѻста́ оу те́бе. и чюди́ мꙋ се на тъ́ꙗ стра́шна ра́на. блже́нⸯны cѷмеѡ́нь реⷱ҇.́ влⷣко, пррⷪкь двдь Ка́же дхо́мь стыиⷨ. Какь є́ вь безако́нïе Заче́ть, и на грѣ́хь роди́ го ма́йка мꙋ. а а́зь си́чⸯко тако́ва зло́ съⷨ

20

стори́ль. и почю́ди се ıгꙋ́мень на дꙋ́мата мꙋ ра́зꙋмна. ка́кь є ѿ незна́ꙗно Село́, а́ какь и́ма страⷯ бжïй. и дове́де ıгꙋ́мень вра́ча. и єдва́ мꙋ ѿвы́ ѿ нѥ́го въже́то съсь голѣⷨ ́трꙋ́дь. и си́чкы мнѣ́ха чѥ́ оумрѣ́. и на́поконⸯ го цѣрꙋва́ха, и҃ дни́. и єдва́ се посъсве́сти и поѻле́кна мꙋ. Тоги́ва мꙋ реⷱ҇ ́ıгꙋ́мень. члче, є́то ма́ло мнѡ́го поѻзⷣра́ве. иди́ ѿ тꙋ́ка къдѣ́ зна́ешь. И тогïа блже́нный Сѷмеѡ́нь, излѣ́зе изⸯ монасты́рь. и и́маше та́мо въ́бель глъбо́къ и сꙋⷯ безⸯ водъ́. и оу не́го мнѡ́го га́дове бѣ́хa, змïе и смо́кове стра́шнïй, и дрꙋ́гïе га́дове лю́ты. и не смѣ́еше ни́кой да поми́не та́мо боꙗ́ха се. А́ сѷмеѡ́нь блже́нⸯный, ѻтиде́ и вълѣ́зе въ́трѣ, ни́кой го не зна́ꙗ. и мина́ха се, ѕ҃ дни́. видѣ́ на съ́нѣ ıгꙋ́меⷩ. єди́нь мѫ́жь стои́, и ѻблѣ́чень вь бѣлы́ ри́зы. и свѣ́щи горѫ́ть мнѡ́го. и реⷱ҇ ıгꙋ́менꙋ. Сега́ те́ изгорѣ́ваⷨ ако не доведе́шь ра́ба бжïа Сѷмеѡ́на. Защо го си мъчи́ль, и защо́ го си испъ́диль, Кое́ тï е зло́ стори́ль и ко́и грѣⷯ.́ то́й ще на напоко́шны́ днь да бъ́де по до́брь ѿ те́бе. и събꙋ́ди се ıгꙋ́мень и станъ́. и каза́ на кало́герете какⸯ е видѣ́ль съ́нь стра́шень Зараⷣ ́Сѷмеѡ́на, и реⷱ҇ и́мь. Млю вы бра́тïе, ско́ро идѣ́те и найдѣ́те го. а́ко ли́ го не на́йдете, тꙋка вѥ́ке да нѣ е дошⸯль ни́кой. И ѿидо́ха си́чкы и иска́ха го по по сичⸯкы мѣ́ста, и не найдо́ха го. и дойдо́ха си и ре́коха ıгꙋ́менꙋ, ходи́хⸯме и иска́хме го по си́чкы мѣ́ста, и не ѻста́ ни́где мѣ́сто где́ нѣ сме́ ходи́ле. ть́кмо оу въ́бель Сꙋ́хы нѣ сме́ ходи́ле.

21

Защо́ не смѣ́еме. реⷱ҇ ́имь ıгꙋ́мень. Запа­лѣ́те свѣ́щи, и сторѣ́те крⷭ҇ть на се́бѣ си́ и млѣ́те се бꙋ, и вьлѣзѣ́те. и стори́ха млба и Запалиха свѣ́щи и низⸯпꙋсти́ха, є҃ калꙋ́гере, съсь въже́та оу въ́бель. и ѡнïа га́дове лю́тïй видѣ́ха свѣщи́те, и по­бѣ́гнаха до́лꙋ на дⸯно́ кла́денцꙋ. и cты́ Сѷмеѡ́нь Като́. видѣ́ ѡнïa гало́ере. приви́ка, недѣ́йте ме́, ами́ ме́ ѡставѣ́те да си́ доврь́ша мо́лⸯбата що се́ мо́лѣⷯ сега́. и да си́ прѣдаⷨ ́дшъ́та да си́ ꙋ́мреⷨ. Защо́ съмь ꙗ́ко бо́лень. á ѡнḯa гало́ере извлѣ́коха го наси́ла. и приве́доха го ıгꙋ́менꙋ. и видѣ́ го ıгꙋ́мень паднъ́ на нѡѕѣ́тe мꙋ. и мли́ мꙋ се, прости́ ми́ това́ що ти́ сⸯмь стори́ль бжïй члче Защо́ не сⸯмъ Зна́ꙗль. и ѿсега́ ты́ ме́ настави. и наоучи́ ме́ ка́кь да оугодиⷨ бꙋ. Á cѷмеѡ́нь блженⸯный ни́що не дꙋ́ма, ами́ пла́че и сѣдѣ́ оу монастыⷬ, г҃ годи́ны, и на́поконь побѣ́гна ни́ко́й го не знаꙗ́. и ѻтиде́ на пꙋ́сто мѣ́сто. и напра́ви си та́мо стль́пець, и седѣ́ д҃ го́динⸯ. трьпѣ́, и дъ́жⷣь и снѣ́гь и пе́кь. Á ꙗcтïe ꙗдѣ́ше трѣва́ съсь води́ца, и и́маше бли́зꙋ това́ мѣ́сто Село́ Зовѣ́ше се фала́сïй. и разбра́ се сты́ Сѷмеѡ́нь по това́ мѣ́сто, и мнѡ́го лю́дïе прихо́жⷣаха при не́го. А́ то́й си съгра́ди стль́пь по́ висо́ко, до д҃ ла́кⸯте. и стоа́ на нѥ́го з҃ годи́ны, и прочю́ се сты́ Сѷмеѡ́нь по това́ мѣ́сто. и събра́ха се лю́дïе мнѡ́го. и Загра́диха мꙋ ѻ́коло двѣ́ ѻгра́ды, и врата́ мꙋ напра́виха ѿвъ́трѣ. и съгра́диха мꙋ стль́пь по́ высоⷦ

22

ѿ ка́менïе л҃ ла́кⸯте. и стоа́ на нѥ́го, н҃ годи́ны. и мнѡ́го лю́дïе исцѣ́ли. и хро́мы. и бѣ́сны, и слѣ́пы, и є́ѕaвы. Си́чⸯкы прихо́жⷣаха до не́го здра́вïе полꙋ́чаха, и оу́чеше гы́ сты́й сѷмеѡ́нь. и заръ́чаше иⷨ. а́ко вы́ нѣ́кой пи́та, Ко́й вы́ исцѣ́ли. А́ вïе речѣ́те, гь ны́ исцѣ́ли. недѣ́йте ре́, Сѷмеѡ́нь ны́ исцѣ́ли. че щете́ паднъ́ па́кь оу́ тъ́зы бо́лесть. и cѣ́кого члка оу́чѣше, не лъжѣ́те ни́ клънѣ́те се на и́ме бжïе, да реⷱ҇те тако ми ба. Защо́ е голѣⷨ ́грѣⷯ ́да се кльне́те вь и́ме бжïе. А́ми́ а́ко ти́ се слꙋ́чи нѣ́коа нꙋ́жⷣа, А́ ты́ се Закльни́ на мое́ и́ме. И минъха се, кз годи́ны. и чю́до що се́ стори́ оу тḯa дни́, Ко́й мо́же дока́за. и разбра́ го и ма́йка мꙋ где́ є́. и прïйде́ да го ви́ди. и мнѡ́го плака́ при врата́та. и не бы́ и́ да́дено да го ви́ди. и тïа́ и́щеше да прѣми́не ѕидъ́ть и паднъ́ и оуби́ се. то­ги́ва пꙋсти́ рѣⷱ҇ ́сты́ сѷмеѡ́нь до не́ѧ. потрьпи́ мти моа́ сега́, А́ко бѫ́деⷨ досто́йны на ѻ́нзи свѣⷮ ́съ щеⷨ видѣ́. И тïа́ като́ чю́ тḯа дꙋ́мы ѿ нѥ́го, по́ тврь́дѣ желѣ́еше да го́ ви́ди. а́ то́й пꙋсти́ рѣⷱ҇,́ и закле́ ѧ да полежи́ ма́лⸯко та́мо и да помльчи́, и на́поконⸯ щемⸯ се видѣ́ и тïа́ поседѣ́ ма́лⸯко прѣⷣ врата́та и прѣда́де си́ дшъ́та бꙋ, и прѣста́ви се. и то́ѧ чаⷭ҇ ́разꙋмѣ́ сты́ Сѷмеѡ́нⸯ че ѥ́ оумрѣ́ла ма́йка мꙋ, и повелѣ́ да ѧ́ вьнесъ́ть въ́трѣ прѣⷣ стль́пьть. и видѣ́ ѧ́, и наче́ съсь сль́зи да и́ ѿчьте́ млтва. и реⷱ҇.́ Ги бе си́лⸯны, и дето да́вашь свѣ́ть, и щото́ сѣди́шь

23

на херꙋвḯмѣⷯ. и що си́ наоу́чиль Iѡ́сифа. и прⷪро́ка твое́го двда що си оукрѣ́пиль на голïа́да. и ла́зара четворо́дневнаго що си́ въскрѣ́силь ѿ мрь́твыⷯ. Млю ти се ги, простри́ неви́димо твоѧ́ ръкъ́. и прïйми́ дшъ́та ми́рⸯно на ть́зи своѧ́е ра́бы това́ се помли бꙋ сты́ сѷмеѡ́нь. а́ тѣло́то й мрь́тво Като́ лежа́ше. та се дви́гнꙋваше, и лице́то си́ ѻбра́щаше Камⸯто Сѷмеѡ́на. и си́чⸯкы лю́дïе това́ чю́до гле́даха, и чю́дѣхa се и сла­́вѣха и хва́лѣха ба. и погре́боха ꙗ та́мо прѣⷣ стль́пъть. Кога́ чи́ни сты́ сѷмеѡ́нь млба, да ѧ́ помѣнꙋ́ва на днь по два́щь: ~ чю́до, а҃. Тогḯа на това́ врѣ́ме нѣкой мѫ́жïе ѿдале́че и́дѣха да до́йдъть при стго сѷмеѡ́на, За блⷭве́нïе да прïи́мъть. и найдоха срьнъ́ че пасе́ трѣвъ́. и не пра́зна, амï е те́лⸯна, и реⷱ ́е́й єди́нь члкь ѿ ныⷯ. Заклина́ю те́ оу стго сѷмеѡ́на срьно́, посто́й да те́ фа́тиⷨ. и то́а чаⷭ҇ ́станъ́ срьна́та. и тḯe ѧ́ фати́ха и закла́ха ѧ́. и изьꙗ́доха месо́то й. и ко́жата ѻста́ оу ныⷯ. и то́а чаⷭ҇ ́ѡнемѣ́ха. и поче́ха да ревъ́ть като́ срьна́. и прите́коха прѣⷣ стль́пъⷮ стго Сѷмеѡ́на. и ко­́жата но́сеха и показаха ѧ́ прѣⷣ си́чⸯкы члци, и млтвами стго сѷмеѡ́на, ѻживѣ́ срьна́ и побѣ́гна. Á ѡны́a лю́дïе сѣⷣха мнѡ́го врѣ́ме та́мо, и исцѣлѣ́ха и ѿидо́ха си дома́ сы: ~ чюⷣ҇,́ в҃. Нѣ́коа жена́ ѻжеднѣ́ нощïа́, и оузе́ сто́мна и напи́ се водъ́. и испи́ зъмче́ ма́лко съсь водъ́та. и пора́сте ѻна́зи змïа́ оу коре́мать и́. и станъ́ ѻбра́зъ и снага́та и́

24

като́ зла́кь зеле́на, и мнѡ́го цѣ́рове и би́лⸯкы пи́, и не може́ да се исцѣ́ли. и Заве́доха ѧ́ на стго сѷмеѡ́на, и каза́ха мꙋ За не́ѧ. и ре́че сты́ сѷмеѡ́нь. напо́йте ѧ́ ѿ това́ мѣ́сто вода́. и напи́ се жена́та ѿ ѻнъ́зи водъ́, и то́а чаⷭ҇ ́излѣ́зе изь не́ѧ змïа́ голѣма, и Запльзѣ́ поⷣ стльпь́ть, и ѻста́ви си главъ́та на стль́бата. и разⸯси́па се ѻна́ꙗ змïа́ то́ꙗ чаⷭ҇.́ и си́чⸯкы лю́дïе прославиха ба. и па́кь промѣ́ни си то́а стль́пь сты́й сѷмеѡ́нь. и съгра́диха мꙋ дрꙋ́гы стль́пь по́ высо́кь на, м҃ ла́кⸯте. и прочю́ се по си́чка ѻна́ꙗ Землѧ́. и страци́нⸯскы лю́дïе мнѡ́го прихо́ждаха Зараⷣ ́вѣ́ра. Сты́й сѷмеѡ́нь оу́чаше гы на страⷯ бжïй. А́ дïа́воль Завидѣ́ стмꙋ. и излѣ́зе мꙋ при́шⸯка лю́та на єдна́ нога́. и съгни́ мꙋ ра́ната на нога́та, и ѻчерⸯви́ве Като́ пра́ведный ıѡ́вь. и стоꙗ́ сты́й сѷмеѡ́нь на єдна́ нога́ За, в҃ го́динь. и мнѡ́го че́рⸯве па́даха ѿ нѥ́го. а́ то́й гы събы́раше и ѡста́веше гы па́кь на това́ мѣ́сто и речѣ́ше. дето́ вï е да́ль бь тꙋ́ка сто́йте: ~ чюⷣ,ⷪ г҃. По во́лѧ бжïа прïйде нѣ́кой кне́ѕь страци́нскый За млба, и вьлѣ́зе прѣⷣ стль́пь стмꙋ и моли́ мꙋ се да прïиме ѿ не́го блгословь. и сты́й сѷмеѡ́нь поче́ да го оу́чи на За́конь бжïй. и ис́па́днъ́ ѿ нога́та мꙋ че́рⸯвей до́лꙋ, и видѣ́ ѻ́нꙗ кне́ѕь Като́ па́де ѿ не́го, и не зна́еше що е́. ами́ се пꙋсти́ и оузе́ го по́ скоро, и ѻста́ви си го на ѻчи́те и на срцⷣе́то, и на си́чката си снага́, и излѣ́зе въ́нь и дрьжи́ го оу ръка́та си. и пꙋсти́ сѷмеѡ́нь члка да реⷱ҇ ѻномꙋ́ва

25

кне́ѕꙋ, това́ що́ дрьжи́шь, та е че́рвей сⷨра́деⷩ ѿ моѧ́та воне́ща пль́ть. а́ ти́ си члкь по́честнь, и не трѣ́бꙋва да си́ мрь́сишь рьцѣ́те, и ме́не те́гость нано́сꙋвашь. Като́ чю́ тḯа дꙋ́мы о́нꙗ кне́ѕь. и вьлѣ́зе па́кь, и реⷱ҇ ́стмꙋ, о́че сты́й това́ мï е на блвⷭ҇е́нïе, и на проще́нïе. що́ ꙋзеⷯ ѿ те́бе. и разгрь́нъ си ръкъ́та видѣ́ бысе́рь мнѡ́гоцѣ́нный. и реⷱ҇, съсь то́ꙗ бисе́рь просвѣти, ме́ бь. Като́ чю́ това́ сты́ сѷмеѡ́нь. и реⷱ҇ ́мꙋ на твоѧ́та вѣ́ра да ти бъ́де блⷭ҇ве́нïе до живо́та твое́го, и те́бѣ, и на че́да твои́ и прïє́ онꙗ кне́ѕь блⷭ҇ве́нïе, и ѻтиде си:  чюⷣ, д҃. И дрꙋ́го чюⷣ слꙋ́шайте блⷭ҇ве́нïй хрⷭ҇тïа́не. На въ́сточна стра́на на ѻна́ѧ пла́нина гдето́ живѣ́ше сты́й Сѷмеѡ́нь. змïа́ голѣ́ма, сы рѣⷱ҇ ́смо́кь голѣ́мь та́мо живѣ́ше. и на ѻнова́ мѣ́сто трава́ не растѣ́ше. и слꙋчи́ се съсь бжïе повелѣ́нïе, трѣска́ вьпа́де вь ѻ́ко смо́кꙋ, и мнѡ́го тврь́дѣ сомтѣ́ше, и не мо́жеше ни́кой да го трьпи́ ѿ лю́тость. и въ єди́нь днь испльзѣ ѻ́нѕи смо́кь ѿ мѣстото си, и допльзѣ́ по́ стль́пъть стмꙋ Сѷмеѡ́нꙋ, и лежа́ при врата́та. и на́скоро ѻтво́ри се ѻко́то и испа́де трѣска́та. и прѣбы́ та́мо прѣⷣ врата́та три́ дни́. и исцѣлѣ́. и лежа́ше Кро́тⸯко Като́ а́гне. и по г҃ де́нь ѻтиде́ си на свое́ мѣ́сто: ~ чюⷣ, є҃. И дрꙋ́го чюⷣ па́кь що се́ стори́. Слꙋ́шайте, на то на́ мѣ́сто дето́ бѣ́ше Сты́й Сѷмеѡ́нь, не́маше вода́ бли́зꙋ. и мнѡ́го зло́ тегли́ха За водъ́. и млба чини́ сты́й Сѷмеѡ́нь, ꙁ҃ дни́.

26

не подꙋ́ма ни́комꙋ. и си́чкы мнѣ́ха че́ е оумрѣль. и кога́ бы́ ѻ́смы днь. на ѳ҃ чаⷭ҇ ́и на́скоро исте́че вода́ мнѡ́го, ѿ и́стокь ѻгра́дъта, и ископа́ха и найдо́ха пе́щера голѣ́ма пль́на че исти́че вода́. и ѡгра́диха ꙋ́стïе. и поте́че вода́ мнѡ́го и до днⷭ҇ь: ~ Стоа́ сты́й cѷмеѡ́нь на стль́пъть, мꙁ годи́ны. И кога́ повелѣ́ бь да се прѣста́ви. бѣ́ше се Затво́риль Като́ си чи́нѣше, оу сꙋ́бота и оу неⷣлꙗ, ѻтво́рꙋваше и прони́кнꙋваше и дꙋ́маше съсь члци. а́ тоги́ва не отво́ри ни́ оу cꙋ́ботꙋ ни́ вь неⷣлю. Като́ си чи́нѣше да блгосла́ве лю́дïе. И а́зь анⸯтѡ́нïe видѣⷯ ́какь не отво́ри, почю́дихⸯ се що мꙋ́ бы́. и на оу́трѣ вь понеⷣлникь вълѣ́зоⷯ на стль́пьть. и видѣⷯ лицето мꙋ свѣ́ти като слнце. и не подꙋ́ма ми като́ дрꙋ́гочь. помы́слиⷯ да не бъ́де съ рѣста́виль. па́кь не вѣрꙋваⷯ боꙗ́хⸯ се да го пофа́тиⷨ. и а́зь тога́ва подꙋ́маⷯ и ре́коⷯ. гпⷭ҇ди́не, Защо́ ми не дꙋ́машь, и да сто́ришь млба. то́лⸯкова безⸯче́ть лю́дïе те́ чѣ́кать сега́, г҃ дни́, да прïи́мъть блгосло́вь. и не подꙋ́ма ми ни́що. и а́зь тога́ва мꙋ пофа́тиⷯ брада́та, и позна́хь че съ́ є прѣста́виль. и плака́хⸯ се го́рⸯко, и цѣлува́хⸯ го въ оуста́та, и вь ѻ́чи и вь брадъ́. и мѷри́зма ѿ не́го и́дѣше, ѿ хꙋ́бость не мо́жа Каза́ то́лкова. и стоꙗⷯ За по́ль чаⷭ҇,́ и чюⷯ ́глаⷭ҇ ́ѿгópe че ка́же. ами́нь, ами́нь, ами́нь. и тѣло́то мꙋ се повди́гⸯнь ѿ стль́пъть. и оупла́шихⸯ се и ре́коⷯ. блⷭ҇ви́ гпⷭди́ не и помѣни́ ме вь до́брый тво́й поко́й, и излѣ́зоⷯ, и не казаⷯ ни́комꙋ да се́ не сто́ри мль́ва.

27

ами́ пꙋстиⷯ За влⷣка антïѡхïйского. и За вардавꙋ́рïа гпⷭ҇да́ра. да до́йде съсь хилꙗ́до людïе. Защо се боꙗⷯ, да мꙋ не разгра́бъть лю́дïе тѣло́то. и на вто́рый днь дойдо́ха, и вълѣ́зоха г҃ влⷣци. и зане́соха Ковче́гь ѿ коси́тро. и ѡcтáвиха тѣло́то мꙋ въ́трѣ. и спꙋсти́ха Ковчегь съсь въ́жïа. и тога́ва позна́ха си́чкы лю́дïе че съ е́ прѣста́виль и събра́ше се страци́ны съсь свѣ́щи и съсь Кади́лници, и цѣлова́ха го си́чⸯкы Епкⷭпе. бѣ́ше лице́то мꙋ свѣ́тло. и посе́гна антïѡхḯйскы влⷣка да мꙋ Зе́ме нѣ́кое влакно́ ѿ бра́дъ́та мꙋ да и́ма За бл҇ⷭве́нïе. и оусь́хна мꙋ ръка́та, тоги́ва си́чкы влⷣци сто­риха млба За не́го. и наче́ха да мꙋ́ дꙋ́мать. блⷭ҇венⸯнный ра́бе бжïй, бь да зна́е. не тï е зе́то ни́що ни ѿ тѣло́то ни́ ѿ ри­́зыте, ами́ тï е си́чⸯко цѣло́. и тоги́ва мꙋ ѻзⷣраве ръка́та, и оугꙋ́диха Ковче́гь на кола́, и пове́зоха го оу граⷣ. и си́чⸯкы гражⷣа́не го посре́шнъха. и въне́соха го оу црква касïа́нова, и ми́нъ́ха се, л҃ дни. и повелѣ арⸯдавꙋ́рïе стратила́ть, да го прѣнесъ́ть оу вели́ка црква. доде́ мꙋ съгра́диха црква кра́сна. и прене́соха го съсь голѣ́ма чь́сть. Въ лѣ́то ѿ роⷤ҇ хва, yѯ, Сла́влаха Ѻца и сна и стго дха. и блгода́реха га ба. какь пока́за бь чюдеса. Ко́й бꙋ оуго́ди. ами́ и ны́е да се поⷣка́ниⷨ ко́лⸯко го́дѣ бꙋ да оуго́димь. и наⷭ҇ ́гь бь да споⷣо́би и да ны́ прïе́ме на царⷭтво нбнⷭое, въ вѣ́кы, ами́нь:

28

ІІІ
Мц҇͑А ТОГО. н҃. СЛОВО НА РОж ⷣЬСТВО́ ПрⷺСТЫ́Е
влчⷣце на́шеѧ бце и пр҇ⷭно двы мрïе. бл҇ⷭви ѻче, сⷯ

Като́ съⷣа́де бь на́шь члци, За добро́ гы съзⷣа́де. да го зна́ѧть си́чкы лю́дïе, єдного́ и́стѣнскаго ба, и да чи́нъть во́лѧ бжïѧ. що е́ бь Заръча́ль. А́ дïа́воль Завидѣ́ прьво́мꙋ члкꙋ ада́мꙋ. що го́ бь поче́те и ѻста́ви го́ вь ра́й да гле́да сѣ́когы сла́вѫ бжıѧ. а́ дïа́воль тоги́ва бѣ́ше ѿпáднѫль ѿ сла́вѫ и ѿ хꙋ́бость бжïѧ. и помы́сли и завидѣ ада́мꙋ да го изва́ди изь ра́й. и прѣлъ́сти прь́вень ада́мовѫ женъ́ Еввѫ, и прѣсто́ри ѧ́ да не хо́ди по бжïй за́повѣдь. и ѿтпа́днѫ ѿ ра́й и тïá и ада́мь, и бы́хѫ прѣлъ́стени, и ѿ ада́ма що се́ наплѡ́дихѫ члци. си́чкы прѣлъ́стени бѣ́хѫ. и си́чкыте лю́дïе бѣ́ше дïа́воль прѣсто́риль да се бꙋ не покла́нѣть. ами́ да се́ покла́нѧть на и́доле безⸯдꙋ́шнïй, Защо́ да и́мь и́де дша́та при дïа́вола вь а́да несы́того. и бꙋ домилѣ́ за свое́ съзⷣанïе; и помилꙋва́ що е́ съзⷣаль члци.

29

и написа́ бь За́конь и да́де мѡѷcéꙋ да ра́зꙋмѣеⷨ и ны́е ба и́стѣнⸯского, и да ѿcтѫ́пиⷨ да се не по­кла́нѣме на и́доле дïа́волⸯскы. ами́ да се покла́нѣме єдномꙋ́ бꙋ. á нïe нⷶш За́конⸯ мѡѷceѡвь послꙋ́шахⸯме, или́ могохⸯме да испра́виⷨ. За­това́ и гь наста́ви прр҇ⷪци да проповѣ́дꙋвать и да ка́жать какⸯ ще́ да слѣ́зе са́мⸯси бь, да изба́ви ада́ма. и си́чкы лю́дïе що съ́ ѿ ада́ма, да гы́ изва́ди изо дïа́волⸯски ръцѣ́ и нѣ да слѣ́зе бжⷭкый като́ е бь на нбе́то. Защо́ пль́ть члчьска не мо́же видѣ́ свѣ́тлость бжïѧ. ами́ да ѻблѣче́ пль́ть члчьскѫѧ. да се поро́ди ѿ ма́йка като́ члкь. Защо́ бь, є́днакь свѣть не́маше, и роди́ се бь ѿ о́ца безⸯ ма́йка, и свѣ́ть на́поконь съзⷣа́де. а́ сега́ в на́поконьшны врѣмена, въсхотѣ́ да се поро́ди ѿ ма́йка безⸯ ѻца, да бъде съврьшень бь и съврь́шень члкь. и избра́ бь на землѧ члка, ѿ си́чⸯкыте лю́дïе на́й пра́веднь Iѡáкѷмa и жена́ мꙋ а́нⸯна, ѿ рѡ́да црьска, ѿ колѣ́но двⷣво и соломо́ново; Защо по двⷣа црѧ тре́ты Зове́ матⸯѳа́нь. и пое́ маⷮѳа́нь женѫ́ ѿ колѣ́но Iоу́дово, и́ме е́й марḯа. и рѻди́ маⷮѳа́нь два́ си́на, ıа́кѡва и ıѡ́сифа. и дъщеры г҃ марïа и софḯа и а́нⸯна. и марḯа роди́ саломḯю ба́бꙋ. а́ сестра́ й софḯа роды́ єлисаве́ѳь. и а́нⸯна роди́ бцꙋ. та е́ бца, и софомḯа, и елисаве́ѳь прьвы́ братꙋче́ды. И бѣ́ше ıѡа́кѷмь бога́ть и пра́веднь, и на сѣ́кы пра́зⷣникь, ѿдѣ́леше ѿ има́нïето си́ два́ дѣ́ла. и єди́нь дѣ́ль разⷣа-

30

дѣше по сирома́сы, а́ дрꙋ́гы дѣ́ль дава́ше бꙋ, оу црква. ами́ бѣ́ше безче́дънь не́маше че́до. и́ вь єди́нь пра́зⷣникь, Зане́се оу црква да́рь бꙋ, Като́ си́ чи́нѣше. и єди́нь євре́инь присмѣ́ мꙋ се и похꙋ́ли го Защо́ не́ма че́до, та мꙋ не прïе́ма бь що́ дава да́рь бꙋ, и на сырома́си, и реⷱ҇ ́мꙋ. не поⷣоба́етⸯ ти да прино́сишь бꙋ да́рь съсь наⷭ,́ Защо си безⸯчедⸯнь. тḯꙗ дꙋ́ми Като́ чю́ ıѡáкѷмь, дожалѣ мꙋ тврь́дѣ. и не поиде́ векѥ́ дома́ сы. ами́ ѻтиде́ вь пꙋ́стынꙗ. и прѣбы́ тамь м҃ дни́. пла́че и мли се бꙋ, да мꙋ даде́ бь че́до. така́ и жена́та мꙋ а́нⸯна, млѣше се бꙋ. дома́ си вь ѻгра́дъта м҃ дни́. и послꙋ́ша гы бь, и прïе имь мльбата. и пꙋ́сти аггла́ свое́го да иⷨ ка́же Какⸯ ще бь да имь даде́ че́до. и какⸯ ще́ да бъ́де спⷭе́нïе на си́чкы свѣ́ть. и какⸯ ще́ бь ѿ не́ѧ да се по­ро́ди, и пойде си́ ıѡа́кѷмь оу доⷨ ́сво́й. и събы́ се а́ггловата рѣⷱ ́и роди́ се прⷭта бца: ~ Дойде́ врѣ́ме Зараⷣ ́добро́е на́ше спⷭе́нïе. и просвѣ́ти наⷨ Се́лище хво. дето́ сме до сега́ сⷣѣ́ле въ те́мнина грѣховнъ. Дне́ска бра́тïе ра́доⷭ на си́чкы свѣ́ть просвѣ́ти. дне́ска прѣдѣ́дꙋ ада́мꙋ внꙋ́ка и. гпⷭ҇жⷣа роди́ се, и то́й се ѿве́за ѿ а́довъта темни́ца. Днеⷭ кле́тва Е́вви́на що́ бѣ́ше ѧ́ бь прокле́ль, проще́нïе се роди́, и си́чкы свѣ́ть подⸯно́ви се. Днⷭь ве́тⸯха и безⸯбо́жна лъ́сть разва́ли се. и но́во слнце на но́вы лю́дïе блⷭ҇ве́нïе просвѣ́ти. и що́ бѣ́хⸯме испа́днъле ѿ ра́й, ради́ же́нⸯское прѣстꙋплѥ́нïе. и па́кь сега́ раⷣ ́же́нское прѣстꙋплѥ́нïе врати́хⸯме се

31

оу ра́й. ѻна́зы бѣ́ше прïе́ла дꙋ́мѫ змḯйнѫ. а́ та́зы роди́ ха́ щото́ роди́ змïа́. Защо́ не трьпѣ́ наⷭ ́бь да ны мъчи дïа́воль. ами́ прѣкло́ни нбе́то и слѣ́зе Защо́ е млⷭ҇тивь бь, да събере́ наⷭ що сме́ Загꙋ́бены: Като́ реⷱ҇ ́лꙋка́ еѵⷢлисть. що е́ блговоли́ль и роди́ се ма́йка мꙋ. и повелѣ́ та ѧ́ ѻсѣ́ны дхь сты́й и послꙋшъствова́, и та́ка се въсели го́рнꙗа прѣмꙋ́дроⷭ снь бжïй, дето́ е съсь ѻ́́ца съ́щи и єдно, и що се сла́ви равно́ съсь стго дха. и бы́ та станѫ́ бь и члкь. и защо́, Зараⷣ ́да спсе́ члци. Защо́ не бы́ мо́гло ни́какь да се спасе́ члкь. а́ко не бы́ бь прïе́ль пль́ть члчьска. си́ рѣⷱ,́ поⷣновилⸯ се. Защо́ то́й оузе́ на се́бе си на́шата бо́лесть и не́мощь и поне́се ѧ́. и самси́ изво́ли Зараⷣ ́наⷭ ́да бѫ́де сыромаⷯ и ни́щь. Защо́ съсь не́гова сырома́шïа наⷭ ́болѣ́ре да сто́ри, а́ми́ и ны́е бра́тïе кога́ ви́диⷨ сырома́ха, или́ пъ́тника и чюждинⸯца, или́ гла́днаго иⷧ жъ́днаго. и не въведе́мⸯ го дома́ сы, ами́ ми́неⷨ мимо́ нѥ́го. Зна́й че само́го ха́ ба и га не сме́ пока́ниле и нахра́ниле и ѻблѣ́кле. и така́ щеⷨ да се ли́шиⷨ и да ѿпа́днеⷨ ѿ живо́та и ѿ вѣ́чно добро́. Зараⷣ ́скъ́пость та се ѡскъ́пихⸯме. Защо́ ѻ́нꙗ про́сѣкь не и́ще. ѿ наⷭ ́и́ма́нïе мнѡ́гo, а́ми́ и́ще тъ́кмо За ѡблѣкло́, и да се нахра́ни А́ми́ и ны́е бра́тïе така́ да сто́риⷨ да се не ѡскъ́пиⷨ, а́ми́ да поми́лꙋваме сырома́сы, и наⷭ ́бь да поми́лꙋва. Защо́ Ка́же па́вⸯль апⷭ҇ль. Бра́тïе бѫдѣ́те пль́ни съсь добра́ ра́бота, и не оупи́вайте се съсь ви́но, Защо́ спⷭенïе

32

не́мате ѿ нѥ́го видѣ́. ами́ дхь сты́ да напль́ни ва́ше срⷣце. да и́мате ѿ ꙋста́та ва́ши пѣ́нïе и ѱалⸯмы́, и млѥ́нïе и срⷣце трѣ́звено. и́ любо́вь межⷣо наⷭ ́да и́маме, а́ нѣ́ гнѣ́вь. Защо́ Ка́же пррⷪкь двⷣь; гнѣва́йте и не съгрѣша́йте. Слнце ѻ́ще да не за́йде, а́ ны́е єди́нь дрꙋ́гый да се про́стиⷨ, и гнѣ́вь ѿ наⷭ ́да ѿметнеⷨ. да се бь на наⷭ ́оумл҇ⷭтивы. и дхь сты́ оу наⷭ ́да бъ́де: ~ вⸯ то́ днь чюⷣ вь цркви влахе́рнѣ вь цриграⷣ.Сще́нникь нѣ́кой съсь єдного́ иного дïа́кона, любо́вь и́маха до́бⸯрь межⷣо céбѣ си. и бжⷭтвнь живо́ть бѣ́ха доби́ле. и не знаⷨ дïа́­воль ка́кⸯ гы осътони́ и прѣлъ́сти гы́ та се ѡмра́зиха. и дрьжа́ха си мъ́сть и дꙋшⸯма́нⸯство єди́нь дрꙋгый. и слꙋчи́ се вь ѻнъ́зи вра́ждъ, та оумрѣ́ ѻнзи по́пь. и дïа́конъть ѻста́ скрь́бень и гри́жень. Защо́ доде́ бы́ жи́вь ѻ́нꙗ по́пь, á тḯe се не прости́ха. И нѣ́кой члкь добро́разⸯмы́слень, и бжïй ра́зꙋмь и́маше. Видѣ ѻного́ва дïа́кона какⸯ си́ жа́ли и скрь́би. И реⷱ҇ ́мꙋ, дïа́коне, азⸯ те́ познаⷯ що и́машь скрь́бь. а́ми́ да и́дешь оу пꙋ́стиннꙗ, и и́ма та́мо кало́герь ста́рⸯць. и не́мꙋ да си́ Ка́жешь та́зы твоа́ ра́бота щото́ скрь́бишь. И то́й те́ ще́ наста́ви, и ѻ́нꙗ дïа́конь ра́дь бы́ на тъ́а дꙋ́ма. и пойде́ съсь се́ срⷣце до ѻнъ́ꙗ пꙋ́стынꙗ, хо́ди и и́ще вра́ча на дꙋшъ́та си́. и найде́ ѻногова ста́рⸯца и пꙋщинꙗ́ка. та мꙋ се исповѣда́ и каза́ мꙋ́ това́ зло́ що си́ жа́лѣше, и и́ще ѿ не́го про́щенѥ́. А́ ста́рецтⸯ мꙋ́ реⷱ҇.́ Ко́й съсь си́чко срⷣце и съсь голѣ́ма вѣ́ра, що́

33

про́си наи́ ще́. и ко́й тль́че врата́ ѿва́ретⸯ мꙋ се. ами́ нѣ е́ моа́ та́ꙗ ра́бота, и не мо́гꙋ ти ни́що стори́ бра́те, а́ те́бе да ти даде́ гь. проще́нïе. що съ́ си потрꙋ́диль За добро́, и бь да те ѿве́же по́ ско́ро. А́ми́ до тꙋ́ка що си́ дошъ́ль врьни́ се наза́дь. и пойди́ оу вели́ка црква напрѣⷣ ́доде́ нѣ е́ ни́кой дошⸯль по напрѣⷣ.́ а́ ты́ пойди́ и сⸯкры́й се дето́ кра́сните врата́, и гле́дай Ко́й до́йде на́й напрѣⷣ ́ище́ да вⸯлѣ́зе. А́ ты́ го Задрьⷤ.́ и да́й мꙋ тъ́зи Кнḯга, що щъ́ а́зь сега́ да ти́ даⷨ. и кажи́ мꙋ как си́ до ме́не доходи́ль. и ѿ не́го ще́ да ти бъ́де ра́бота, Ко́йто зна́е За това́ съгрѣше́нïе про́шⸯка. И дïа́конъть Като́ мꙋ Заповѣда́ ѻ́нꙗ ѿць, ѿиде́ и стори́ така́. и пойде́ нощïа́ оу ѻнѫ́ѧ црква. и ськры́ се при кра́сните врата́. и ѻ́нꙗ мѫ́жь, є́то го че и́де, и просвѣ́ти се, що мꙋ́ бѣ́ше ре́кль ѻ́нꙗ ѿць. Ко́йто ще́ да до́йде или́ напрѣⷣ да го Задрьжи́шь. и Задрьжа́ го дïа́конъⷮ и цѣлова го. и писа́нïето старⸯцово да́де мꙋ, и Каза́ мꙋ́ що мꙋ е ре́кⸯль ѻ́нꙗ ста́рець, За тъ́ꙗ работа и пꙋсти́ ме́ до те́бѣ и ѻ́нꙗ ра́зꙋмны мѫⷤ станѫ́ и мысли́ За тъ́ꙗ ра́бота, и чюди́ се ка́кь да рече́. и сль́зы го ѡбьлïа́ха по лице́то, и съсь плачь реⷱ҇.́ що съⷨ възмо́жⸯнь а́зь нефе́льный члкь таквъ́зи ра́бота до сто́рѫ, а́ми́ па́кь съсь млба ѻномꙋ́ва ста́рⸯцꙋ що тъ́ е пꙋсти́ль. и надѣ́ѧ са да ти бъ́де ра́бота, а́ми́ да и́деⷨ дето́ трѣ́бꙋва, и да бъ́де. и пойдо́ха та́мо ѿ прѣ́ди, и врата́та Като́ си стоꙗ́ха Затво́рени. Станѫ́ ѻ́нꙗ мѫ́жь прѣⷣ тѣⷯ.́ и ръцѣ́те си вдигнъ́ наго́ръ на́ нбо, и помли се.

34

бꙋ. и па́кь Колѣ́нете си прѣкло́ни до́лꙋ, и главъ́та си на́ земе поло́жи, и млѣшеⷭ бꙋ пота́ено. и на́поконь станъ́ и млѣше се бꙋ чю́днѣ и стра́шнѣ. и́ азь дïа́конь оупла́шихⸯ се. и зеⷯ да слꙋ́шаⷨ да разꙋмѣ́ѧ що́ дꙋ́ма Като́ се млеше бгꙋ, и чюⷯ ́на́поконь че́ ре҇ⷱ.́ ѿвpьзи́ на́мь две́ры млⷭ҇ти твое́ѥ ги, и врата́та мꙋ се самы́ ѡтво́риха. и вьлѣ́зохⸯме въ́трѣ вь при́прать црко́вный. и па́кь пойдо́хⸯме прѣⷣ црквата до сре́брьните врата́, и ре́че ми ѻ́нꙗ сще́нⸯный мѫ́жъ. ты́ дïа́коне тꙋ́ка сѣди́ напрѣⷣ ́не влази́. а́ то́й па́кь стори́ мба Като́ и напрѣⷣ,́ и мета́нïе до зе́млѧ. и ѡны́а сре́брьните врата́ чрко́вный ѿво́pиха се самы и вьлѣ́зе ѻ́нꙗ бжïй члкь оу чрквата. и а́зь гле́даⷯ ѿвъ́нь врата́та, и чю́дно ми се видѣ́ Свѣти́лникь свѣ́тѣше ѿ врьⷯ чрквата. и прихо́жⷣаше и стоа́ше наⷣ главъ́та ѻномꙋ́ва члкꙋ, и си́чⸯка чрква просвѣ́ти се. и ѻ́нꙗ мѫⷤ млба чи́нѣше, и на́поконь па́кь си прѣкло́ни главъ́та. и мльк до землѧ́та. и излѣ́зе при ме́не въ́нⸯка мль́коⷨ. и врата́та сре́брьны Затво́риха се самы́. и а́зь дïа́кокь оупла́шиⷯ се тврь́дѣ и не смѣа́хь да се́ прибли́жѩ ни́какь при не́го. Защо́ Като изⸯлѣ́зе ѿ млба изⸯ чрквата. та ми се мнѣ́ше, че мꙋ́ свѣ́ти лице́то Като́ агглⸯско. и зеⷯ да се чю́диⷨ и да мы́слѧ, да не бѫ́де а́ггль. това́ а́зь по­мы́слиⷯ, а́ ѻ́нꙗ сты́ мѫ́жь разꙋмѣ́ що съⷨ помы́слиль, и ка́же ми. що си́ помы́слиль зараⷣ ́ме́не, ѡ́ дïа́коне, и бḯешь си́ съсь оумъ́тⸯ си. Вѣ́рꙋвай че съⷨ ́и а́зь члкь

35

ѿ прь́сть и ѿ крь́вь. и пль́ть и́маⷨ Като́ си́чⸯкы лю́дïе. и на избра́нномꙋ члкꙋ на домъ́тⸯ мꙋ та съⷨ хартꙋла́рïй. и ѿ нѥ́го що́ Зе́маⷨ та животꙋ́вамь. а́ми́ си́чко що́ съврь́шꙋва бь добрѣ́ съсь про́мысль нѥ́гова. Зараⷣ ́моа́ нефе́лнина що́ и́маⷨ. и бь голѣ́мо чюⷣ чю́ни. а́ми бра́те да и́деⷨ по напрѣⷣ дето́ трѣ́бꙋва, и на єдно́ пойдо́хⸯме до трьгъть, и та́мо що е́ црква бгородичина, пойдо́хме до не́ѧ при врата́та, чрковны що съ́ Затво́рени, и то́й пакь стори млба Като́ и прь́вень, и тḯе мꙋ се сами́ ѻтво́риха. и вьлѣ́зе въ́трѣ та си́ стори́ млѥ́нïе. Като́ и ѿнaпpѣⷣ.́ и па́кь излѣ́зе въ́нка при ме́не и стра́шно дꙋ́маше, ги помлꙋй. и врата́та сами́ се Затво́риха. И паⷦ пойдо́хⸯме оу влахе́рна чрква бгрⷣчна. и ка́жеше дïа́конь, така ми се мнѣ́ше Като́ ходехⸯме по чрквите ни́ пти́ца що́ лети́ така́ ско́ро чи́неше ми се хо́дехⸯме. и пойдо́хме до врата́та чрко́вны и тïe мꙋ се сами́ ѡтво́риха. и та́мо млба стори́ като́ си чи́нѣше, и сль́зи мꙋ поли́вать ли­це́то. и пойдо́хⸯме до сти́те врата́ чрковны. и ре҇ⷱ ми, дïа́коне сѣди́ ты́ тꙋ́ка, и гле́дай добрѣ́, Какви́ щъ́ть лю́дïе тꙋ́ка да оулѣ́зꙋвать. а́ то́й си паⷦ стори́ млба, и ѡтвópихa мꙋ се сты́те врата́. и вълѣ́зе насрѣⷣ ́чрквата. и прѣкло́ се до́ земе, и млѣше се бꙋ непрѣста́нⸯно, и а́зь ѿвъ́нⸯка нази́раⷯ и гле́даⷯ изⸯ врата́та, и чю́дѣ́х се. и видѣⷯ ́че исхо́ди изьвъ́тре ѿ ѡлⸯтapⸯть като́ єди́нⸯ дïа́конь, и дрьжи́ Кади́лница и ка́ди чрквата

36

и бы́ чаⷭ ́що се́ проми́нъ. и видѣⷯ ́като́ нѣ́кой кли́рици че́ оулѣ́зꙋвать оу црквата. и ѡблѣ́чени въ ѡдéжⷣы свѣтли́кавïй попо́вⸯскы. и па́кь дрꙋ́гïе видѣⷯ.́ ѡблѣ́чeни въ ри́зы черве́ни поповⸯскы. И тïe оулѣ́зꙋвать. Едны́ на една́ страна, а дрꙋ́гïе на дрꙋ́га страна́, и пѣа́ха пѣ́снь чю́дна и красⸯнаа, и не могоⷯ дрꙋ́го да разꙋмѣ́ѧ що́ пѣа́хa, тъ́кⸯмо разбраⷯ, алⸯлïлуа и кога́ си сьврь́ши млбата ѻ́нꙗ cты́ мѫ́жь. излѣзе въ́нь та ми́ ре҇ⷱ.́ бра́те дïа́коне, иди́ сега́ вътрѣ оу чрква влѣзи́ и гле́дай ѿ лѣ́ва стра́на поповете що́ стоѧ́тъ, мо́ш ли позна́ ѻногова попа що си́ вра́ждѫ има́ль съсⸯ нѥго, и не съ си съми́риль. и а́зь оулѣ́зоⷯ съсь голѣⷨ страⷯ,́ и гледаⷯ и не могоⷯ да го́ позна́ѧ. и излѣ́зохь. въ́нь. и каза́хⸯ мꙋ Ка́кь не могоⷯ да го позна́ѧ, и ре҇ⷱ ́ми па́кь ѻ́нꙗ бжïй члкь. иди́ и гле́дай ѿ де́снѫ странъ́. и а́зь Като́ ꙋлѣ́зохь и гледаⷯ на де́снъ странъ́, и позна́хⸯ го ѡнoгo по́па. и ско́ро излѣ́зоⷯ и каза́хь бжи ... какⸯ го познаⷯ на де́снѫ странѫ́. и то́й ми ре҇ⷱ ́иди и ви́жⷣь добрѣ́ ако е́ ѻ́нꙗ по́пь, а ты́ мꙋ речи́ така́. никѷ́та харⸯтꙋла́рïе въ́нⸯка стои́ и зове́ те да и́дешь при не́го. и а́зь пойдоⷯ, и ре́кохь Като́ ми ре҇ⷱ ́ѻ́нꙗ бжïй члкь. и изве́дохⸯ го въ́нь и ре҇ⷱ ́мꙋ ѻ́нꙗ чю́дны бжïй члкь Кро́тⸯко. гпⷭ҇ди́не по́пе. оумири́ се съⷭ того́ва бра́та дïа́кона. Защо́ ѡcтáхⸯтe непро́стени при­́живе, а́ ты́ се прѣста́ви напрасно, и досега́ така́ ѡстахⸯте на вра́жⷣъ и на грѣⷯ.́

37

Тоги́ва єди́нь дрꙋ́гомꙋ мета́нïе си стори́ха и цѣлова́ха се, и прости́ха си съгрѣше́нïето. и ѻ́нзы сще́нникь оулѣ́зе па́кь оу чрквата на свое́ мѣ́сто пойде́. а́ ме́не изве́де, о́нзы бжïй члкь въ́нⸯка. и покло́ни се прѣⷣ ́врата́та чрко́вны, и Затво́риха се и пойдо́хме наедно́ на нѣ́кое мѣ́сто, и станъ́хⸯме. и ре҇ⷱ ́ми ѻ́нꙗ. члкь бжïй. бра́те, сега́ ты́ спсе́нь бы́. и дша́та си́ ѻ́правда́, иди́ съми́роⷨ. и речи́ ѡнoмꙋ́ва ста́рⸯцꙋ що те́ е прово́диль до ме́не нефелного члка. раⷣ ́твоа́ млба и чистота́ що ти́ прïе́ма бь дꙋ́мата. мо́жеⷲ и мрьтвïе въскрѣси и дове́ на ми́рь и на про́шка. а́ азь на това́ нѣ сⸯмь ни́що кадⸯрь да сто́рѫ. това́ ре҇ⷱ ́дïа́конꙋ. и лиѱа́ то́а чаⷭ,́ и не видѣ́ се Ка́мо ѻтиде. и а́зь дïа́конь покло́нихⸯ се на това́ мѣ́сто на́ земе, дето́ стоа́ше ѻ́нꙗ чю́дны члкь, цѣловаⷯ ѻнова́ мѣ́сто. и пои́дохь на ѡногóвa ста́рца. идѣ́хь и славѣⷯ ́ба. и чюдѣ́х се каково́ се чи́ни ѿ ба чю́до сь правеⷣни людïе. и ка́кь нѣ е мо́гло да се спси́ члкь непросте́нь на то́а свѣ́ть. ами́ и нïe бpáтïe да и́маме ми́рⸯно срⷣце на си́чкы члци. и бь на́сь да про́стить ами́нь: ~

 38

ІV
Мцⷭ҇А ТОГО, дi҃. ВЪЗвⷣИ́ЖЕНЇЕ
чтⷭ҇наго и живо́твореща́го крⷭ҇та гнꙗ:

Въ лѣ́то се́дмо ѿ кога́ бѣ́ше начель црь коⷩстантинь да црⷭ҇твова. и при негово црство събраха́ се мно́го нечь́стивы ва́рⸯваре, на ре́кꙋ дꙋ́навскꙋ, и ще́ха да прѣплꙋ́вать си́чка васточна стра­на́, и разбра́ това́ црь константи́нь. и сьбра́ войска́, и пойде на дꙋ́навь да́ се бïe сось тѣⷯ. и мно́го дни́ бих се со́сь тѣхь. a ѡнïa пога́ни и ѡще мнѡ́го се безь чи́сла събра́ха, и наче́а да се́ нагова́ратъ. оутре да приминать и да се́ бию́ть. со́сь цра константи́на. и прѣ́с тïа но́щь. голе́ма грижа́ и скрь́бь има́ше црь Конти́нь. и погледа на небо́то. и виде Крⷭ҇ть голе́мь на небе́то, ѿ слнцето по све́ти. и ѡкoлo нѥ́го пи́смо написа́но съ ѕвѣздами и ка́же съ това ще́шь на враговете твои́ да наⷣви́ешь. и црь се оупла́ши и на́че да трепе́рѥ ѿ стра́ха и зе да казоува на свои́те боле́ре щото е виде́ль. и на оутре издѣ́лахь ѿ дрь́во. и направиа такавⸯзи крⷭ҇ть Какавто бѣ́ше ви́дель

39

и повелѣ́ црь да го но́съть прѣⷣ во́йската напрѣ́дь. и поне́соха го, и тогива силно́мꙋ кр҇ⷭстꙋ чюдеса́ стори́: поби́ха мнѡ́го ѿ пога́ните, и що́ ѻста́ха исфа́тиха ги жи́ви. и тоги́ва црь пойде́ на цриграⷣ със голѣ́ма ра́доⷭ҇. и ма́йка мꙋ црица єле́на посре́шна го със вели́ка по́чⷭ҇ть, и мнѡ́го се радоⷭ҇ стори́ тоги́ва. и ма́лⸯко се дни́ минаха, и ре҇ⷱ ́црь, да до́йдать си́чⸯки и́долските жрь́це. си рѣⷱ҇ ́що съ́ Като́ по́пове, и каза́ и́мь що́ и́ма голѣма си́ла то́а
чтⷭ҇ны крⷭ҇ть. и ре҇ⷱ ́иⷨ да ми ка́жете Ко́й бо́гь чи́ни това́ Знаме́нïе съсь такъ́взи крⷭ҇ть. и тḯe мꙋ ре́коха, това Знаме́нïе не ѥ́ ѿ на́шите бо́гове, ами́ е ѿ вышнꙗго цра и ба. И тоги́ва оузе́ црь кр҇ⷭть и пойде́ оу црь́ква и́долⸯска, и си́чки и́доле покло­́ниха се крⷭ҇тꙋ. и повелѣ́ црь да дойде епⷭ҇кпⸯ ри́мскы єѵⸯcéвïа, и крⷭ҇ти́ се ѿ не́го, и си́чⸯки не́гови болꙗ́ре. И тоги́ва црь пꙋсти́ ма́йка си црца Еле́на въ Iерⷭ҇ли́мь, и мнѡ́го войска́ съсь не́а. и воево́да аполлѡ́са нареди́ и не́го да и́де съсь не́ю. да испи́таⷮ и да на́йдъть крⷭ҇ть хвь где́ го са ськри́ле євреѥте, щото́ распе́ха га на не́го: и бѣ́ше се минѫ́ло години, сг. ѿ кога́ бѣ́ше распеⷮ хс. и тога́ва ѻ́ще дрьжа́ха євре́ѥ ıepⷭ҇ли́мь. и стори́ се мнѡ́го и́сканïе Зараⷣ ́крⷭ҇ть хвь, дето́ е на не́го распе́ть быⷧ гь наⷲ Iс хс. и црца Еле́на дойде до ıерⷭ҇ли́мь съсь арⸯхïепⷭ҇па, и съсь вѡeво́да: и по­велѣ́ да се́ съберѫть євре́ѥ. и то́ꙗ чаⷭ҇ ́събра́ха се, г҃.

40

и ре҇ⷱ ́ймь црца. Зна́ю азь ваⷭ҇,́ Какⸯ сте́ быле́ ѿ прь́вомь сѣ́ме пра́ведно, и какⸯ сте́ быле́ ... злюблѥни. и тоги́ва гле́дахⸯте свѣть. ами́ сега́ гле­́дате тъма́. Защо́ вы́е стори́хⸯте и́стина на лъжѫ́. дето́ ще наⷭ҇ ́да изⸯбави ѿ кле́тва, и що е́ мрьтвы въскрѣша́валь. А вḯе го сте наре́кле лъ́стець. ами́ сега́ ваⷨ що́ дꙋ́маⷨ: идѣ́те и изберѣ́те межⷣꙋ ва́сь щото́ Зна́ꙗть За́конь добрѣ́ и ѡнḯа Еѵⸯpéѥ пойдо́ха и сьбра́ха, а͠ мꙋ́жïе. и Еле́на црца погле́да гы, и реⷱ҇ ́ймь; Е́днакь идѣ́те и избе­рѣ́те ѿ тïа що са́ мѫжïе мѫ́дри и кни́жници, дето́ Знаꙗⷮ За́конь и писа́нïе добрѣ́, и тѣ́хⸯ ми доведѣ́те, и пойдо́ха євре́ѥте гри́жны: из­бра́ха, ѳ҃ мꙋ́жïе. и ѿидо́хa и ре́коха црци: тïа мѫ́жïе црце добре́ Зна́ꙗть За́конь. и црца Еле́на реⷱ҇ ́ймь: Вы́е снѡвe ıсрлви, ѡслѣпѣ́хте съсь срⷣце́то си. и ре́кохⸯте ка́кь нѣ е́ хс снь бжïй. и мнѡ́го хꙋ́ла на не́го изва́дихⸯте, и при́смѣⷯ, ами́ ви сега́ дꙋ́маⷨ ско́ро идѣ́те и изберѣ́те межⷣо ваⷭ҇ ́що съ́ мꙋ́жïе хы́три, та ми ги доведѣ́те: и тïe ѻтидо́ха гри́жни, и дꙋ́маха си межⷣо се́бе. що е́ това́ що чи́ни наⷨ црца то́лкова скрь́бь и трꙋ́дь, това́ наⷨ нѣ е́ на добро́. и єди́нь ѿ тѣ́хь и́мето мꙋ бѣше ıоѵ́да, та ймь ка́же а́зь Зна́ю добрѣ́ Защо́ црца наⷨ то́лкова трꙋ́дь чи́ни. и тḯе мꙋ ре́коха, Защо́. ıоѵ́да иⷨ ка́же. За дрьво́то крⷭ҇тно́е дето́ са ѻ́ци на́ши распе́ле ха́.

41

и црца ще́ да го́ и́ще ѿ наⷭ҇.́ ами́ да се чю́ва те да не ка́зꙋвате. Защо́ а́ко Ка́жете то́ ще́ да се́ разва́ли За́конь ѿ ѡ́ци на́ши прѣда́нïе, що съ́ наоу́чиле и оутврь́диле. Защо́ дѣ́дь мо́й Закхе́й, Кога́ щѣ́ль да оу́мре, и каза́ль ѿцꙋ мое́мꙋ сïмѡ́нꙋ: и мо́й ѿць каза́ ме́не и зарьча́ ми, и ре҇ⷱ ́да зна́ешь че́до и да по́мнишь. ще́ да бѫ́де иска́нïе за крⷭ҇тъ, дето́ распе́ха на не́го ıca ха на́шите сꙋ́дïе до нѣ́кое врѣ́ме. и мнѡ́го ще́ да бѫ́де тоги́ва мль́ва за ѻ́нⸯзи крⷭ҇ть догде́ се на́йде, ами́ да се́ чю́вашь че́до ни́комꙋ да не ка́жешь. Защо́ мнѡ́го ще́шь мꙋ́ка да поте́глишь. и на́поконⸯ ще́ да поги́не євре́йско ца́рⸯство. А́ то́ щъ́ть да црⷭтвꙋ́ваⷮ дето́ вѣ́рꙋвать ıca ха́ распе́таго. Защо́ е то́й бы́ль пои́стина снь бжïй. ами́ ѻ́ци на́ши зараⷣ ́това́ мꙋ Завидѣ́хѫ та го́ распе́ха и погре́боха го. ами́ ѻ́нь па́кь въ треты днь въста́ль и ѻживѣ́ль и въскр҇ⷭнъль, и ꙗви́лⸯ се на си́чⸯкы. и по м҃ дни́ възне́сль се на нбо. ами́ мо́й ѿць има́ль бра́та, зова́ле го сте́фань арⸯхидïа́кѡнь быⷧ, и вѣрꙋва́ль ica ха́, и поче́ль да оу́чи лю́дïе да вѣрꙋватⸯ ıcá ха́. А фарисе́ѥ съ събра́ле и поби́ле го съсⸯ ка́менïе, бы́л го нава́диль нѣ́кой члкь са́вель, и гь на́поконⸯ се па́кь оумл҇ⷭтивиль на того́ва са́вла. и наста́вилⸯ го на покаа́нïе и крⷭ҇ти́лⸯ се. и станъ́ль на́поконь апⷭль хвь, и мнѡ́го свѣ́тⸯ оувѣ́риль да вѣрꙋвать ica ха.́ и щъ́ть ре́че

42

баща́ ми сïмѡ́нь, мнѡ́гo євре́ѥ щъ́ть да вѣ́рꙋвать то́ꙗ крⷭ҇ть. ами́ и а́зь ва́мь сега́ Ка́зꙋваⷨ, Ако ви́ попи́та црца, що́ да и́ р҇ⷱе́те. А́ тḯe мꙋ Ка́жѫть. ны́е това́ и ты́а твои́те дꙋ́мы ни́ ѿ кого до се́гы не сме́ чю́ле ни́ разбрале. ами́ ны́е сега те́бе щеⷨ да пи́таме. Ако ны попи́та црца За крⷭ҇тъ, где́ є́ съкрыть. И това тḯe ѻ́ще дꙋ́мать. довта́саха то́а чаⷭ ́слꙋгы́ ѿ црца срьди́ти, и закараха гы. И реⷱ҇ ́имь црца. да вы́ пи́таⷨ ва́сь сѣ́ме ıсрлво, где́ є́ кр҇ⷭть хвь. А́ тḯe мльча́ха ни́що не подꙋ́маха. и разсрь́ди се на тѣⷯ ́црца, и ре҇ⷱ.́ ме́не ли мльчи́те и не дꙋ́мате. Сега́ повелѣ́ваⷨ си́чки вы на ѻ́гⸯнь да изгори́те. и ѡнḯa євре́ѥ оупла́шиха се; и зе́ха ѻного́ва ıоѵ́да щото иⷨ ка́зꙋваше, и заве́доха го прѣⷣ црца, и ре́коха. то́ꙗ е члкь си́нь пррⷪчьскы, мѫ́жь пра́веднь и за́конь Зна́е. и си́чко що́ и́щешь то́й Знае. Като́ чю́ тḯꙗ дꙋ́мы црца, ѿпꙋ́сти си́чкы євре́ѥ, и ѿтидо́ха си́. а́ то́ Запрѣ́ того́ва ıоѵ́да. и на оу́трѣ реⷱ҇ ́црца, и дове́доха го прѣⷣ не́ю. и ре҇ⷱ ́мꙋ црца, ıоѵ́до, ceга́ те́бе дойде́ съмрь́ть и живо́ть. ами́ ви́жⷣь съмрь́ть ли и́щешь или́ живо́ть да си жи́вь. ıоѵ́да ре҇ⷱ:́ гпⷭжⷣе црце, Ко́й ще при хлѣ́бь иска́ ка́микь да ꙗде́. ами́ и а́зь ни́що не зна́ꙗ Зараⷣ ́това́ що да ти́ ка́жа. и црца мꙋ паⷦ реⷱ҇.́ ѡ́ ıоѵ́до, и́щешь ли́ на нбе́то да си́ жи́вь, или́ на́ землꙗ; Кажи́ ми́, где́ є́ съкры́ть крⷭ҇ть хвь. ıоѵ́да ре҇ⷱ,́ црце, лѣ́топи́сць кнïга Ка́зва, ѿ ко-

43

га́ е было́ това́, и́ма до с҃ годи́ны и по́ мнѡ́го. А́ ны́е сме млады... да знаеⷨ тоги́ва що е́ было́. єле́на црца реⷱ҇ ́ıоѵдо ка́кь зна́ешь Като́ съ прѣми́нале снѡве ісрлвы чрь́мное мо́ре Какь є́ было́... си́чко сто́рено Зна́ешь. а́ за крⷭ҇ть хвь не зна́ешь. ıоѵ́да реⷱ҇.́ гпⷭжⷣе црце, писа́нïе и́маме и ка́зꙋва ны що е́ было́ тоги́ва и знаеме. А́ за хвь кр҇ⷭть писа́нïе не́маме. Затова не знаеме: ре́че мꙋ црца. а́ко Ка́жешь крⷭ҇ть хвь где́ ѥ а́зь голѣма по́чьсть да ти́ дарꙋ́ваⷨ, тꙋко ть́кмо ты́ Кажи́ мѣ́стото дето е хс бы́ль распе́ть. и а́зе ща повелѣ́ и раскопа́ щеⷨ това́ мѣ́сто, давно́ бы́ да́ль бь да го полꙋ́чиⷨ, и ме́не да ми́ бѫ́де що съⷨ ́иска́ла, Iоу́да ре҇ⷱ.́ а́зь црице това́ мѣ́сто не зна́ю, ни́то мï е нѣ́кой каза́ль. или́ ѿ ста́ры на́ши ѡ́ци ни́кой не мḯ е Каза́ль. и црца мꙋ реⷱ҇.́ ѡ́ ıꙋ́до, а́зь сега́. повелѣхь те́бе ѿ гла́дь да оу́мрешь защо́ не Казвашь мѣ́стото, Іоу́да мльча́ и не подꙋ́ма. тоги́ва црца повелѣ́ да го тꙋ́рать оу въ́бель сꙋ́хь, и за ꙁ҃, дни́ да мꙋ не да́ваⷮ ни́що да ꙗде́. и бы́ така́. ıоу́да трьпѣ́ за ѕ҃ дни́. и вь се́дⸯмы́ днь зе́ да ви́ка. пꙋстѣ́те ме́ гпⷭда́ре мои́ ѿ тꙋ́ка. а́ то а́зь да вы́ Ка́жа где́ е крⷭ҇ть хвь. и мѣ́стото дето́ е бы́ль распетⸯ хс. и каза́ха црци, и црца повелѣ́ да го́ изⸯва́дать изь онаꙗ ꙗ́ма, и изва́диха го. И ıоу́да не зна́еше где́ є́ съкры́ть крⷭ҇ть хвь. ни́ на кое́ мѣ́сто распе́ть бы́ль ХС. тъ́кмо

44

Зна́еше на коꙗ́ планина́, и ѻна́ꙗ планина́ бѣ́ше голѣ́ма. и пойде́ Iоу́да на не́ꙗ, и паднъ́ на лице́то си́ на́ земе, и зе́ да се́ мо́ли бꙋ. и пла́че и дꙋ́маше така́. Бе що си́ сториль нбо и зе́млю, и дето́ сѣди́шь на херꙋви́мѣⷯ, и стори́лⸯ си шестокрыла́ты а́гглы, дето́ непрѣста́нⷩо пѣѧ́ть. Сть сть сть гь. Затова́ се серафıме нари́чѧть, дето́ имⸯ си́ повелѣ́ль да чю́вать живо́тное дрь́во. ами́ ги бе ты на си́чкы наⷭ ́вла́дашь, защо́ сме и ны́е твое́ съзⷣа́нïе. и сега́ твоа́ во́лꙗ да бѫ́де влⷣко ги. и ако не бы́ бы́ль ги бе тво́й снь що съ́ е роди́лⸯ ѿ мрḯѧ двцѫ, не бы́ то́лкова чю́до стори́ль. и ты́ зараⷣ ́на́ше спсе́нïе на́ землѫ ꙗ́ви се и със члци си́ ходи́ль Заєдно́ и животꙋва́ль. ами́ ти са затова́ мо́ла влⷣко бе а́зь тво́й ро́бь. Като́ си послꙋ́шаль мѡѷcéa що е́ бы́ль тво́й слꙋга́. та си́ ꙗви́ль Ко́сты Іѡ́сифовы ѿ землꙗ. така́ и сега́ да ꙗ́вишь наⷨ ги на си́чкы ны чтⷭ҇ны крⷭ҇ть. и повели́ бе да излѣ́зе ѿ това́ мѣ́сто дето́ е ськры́ть крⷭ҇ть хвь нѣ́кой ди́мь да мири́ше на хꙋ́баво, да познаеⷨ где́то е чтⷭ҇ны крⷭ҇ть. и а́зь да вѣ́рꙋваⷨ въ ха́ Іcá распе́таго. какь є́ бы́ль то́й ХС црь ıсрлвь въ вѣ́кы вѣ́кѡⷨ. Това́ се Iꙋ́да бꙋ помо́ли, и то́а чаⷭ ́потре́се се ѻна́ꙗ моги́ла, и диⷨ блгь и хꙋ́бавь излѣ́зе ѿ това́ мѣ́сто, и разⷥи́на се Землꙗ́та гдето́ бѣ́ше ськры́ть чт҇ⷭны́ кр҇ⷭть. и стль́пь ѻгнѣ́ны ви́дѣше се ѿ землꙗ́ до нбо́то. тога́зи се Іоу́да оупла́ши, и приви́ка

45

зⸯ голѣⷨ ́глаⷭ.́ Блгода́рꙋ те́ бе, че си́ ты́ бы́лⸯ стори́ль и съзⷣаль си́чкы свѣ́ть, Іce хе́ и́стинⸯны бе, и ме́не не си́ бы́ль ѿпъ́диль ѿ твоа́ млⷭ҇ть. ами́ ти се мо́ла ги, мои́те грѣ́хѡвe и мое́то зло́ да не помѣне́шь. и да ме́ смѣ́сишⸯ съсь прьво́мⷱнка сте́фана. и оу́зе́ тоги́ва моти́ка, и копа́ надо́лꙋ, к҃ ла́кте; и найде́ Ка́микь голѣⷨ ́пло́скь. и изва́ди Ка́микь, и видѣ, г҃ крⷭ҇тове. и Зарауⷣва се ıꙋ́да голѣ́ма ра́дость, и ца́­рица разбра́, и повелѣ́ да́ гы изва́дать ѿ землꙗ́та. И като́ ги изва­́диха, почю́диха се си́чⸯкы лю́дïе Като́ бы́ха оу землꙗта то́лⸯкова двѣ́сте годи́ны, и не почрьнѣ́ха или́ да изгни́ать. ами́ и ѻ́ще по́ свѣ́теха. и поне́соха гы оу граⷣ, архïепⷭ҇кпь и си́чⸯкы лю́дïе, съсь вели́ка ра́дость. Црца єле́на чю́дѣше се и ра́доⷭ испль́ни се. Ами́ ви́ди Като́ са три́ крⷭ҇тове, и не зна́е Ко́й е хвь крⷭ҇ть и кои́ са на ѡнı́а два́та разбо́йника, щото́ гы распе́ха съсь ха́ на́едно, и ре́че па́кь ıꙋ́дꙋ. ѡ́ Іоу́до. Какⸯ ще́мь сега́ ны́е да познаеⷨ, Ко́й е крⷭ҇ть влⷣкꙋ хꙋ. и бѣ́ше тоги́ва дню́ ѳ҃ чаⷭ. и слꙋчи́ се та изно́сеха єдно́го мрь́тьвⸯца да го́ погреба́ть. и Іоѵ́да Като́ видѣ́ мрьтьвца́того. ра́дь бы́ и дхь сты́ ѻтво́ри мꙋ ра́зꙋмь да ѻпи́та Крⷭ҇товете на мрьтве́цьть. и реⷱ҇ ́црци. Сега́ щешь позна́ црце ко́й е си́лны крⷭ҇ть хвь. и повелѣ́ да ста́нать съсь мрьтьвⸯца́того, и зане́се єди́нь крⷭ҇ть, що́ бѣ́хa два́ єдна́кви и по­ста́ви го на мрьтьвца́того, и не бы́ ни́що. и кога́ Зане́соха що е́

46

бы́ль хвь крⷭ҇ть. и поста́виха го наⷣ мрьтьвца́того, и то́ꙗ чаⷭ҇ ́станъ́ ѻ́нꙗ мрьтве́ць, и приви́ка высо́ко. Вели́кь є́ бь хрⷭ҇тïа́нⸯски. дето́ не мо́же ни́кой иска́за не́гова си́ла, Защо́ то́ꙗ крⷭ҇ть бжïй сега́ ме́не ѿ съмрь́тⸯ изба́ви. И тоги́ва Като́ видѣ́ха това́ чⷣюⷪ. Мнѡ́го вѣрова́ха и крⷭ҇ти́ха се. А́ дïа́воль Завидѣ́ Като́ се крща́вать євре́ѥте, та се́ присто́ри като́ єди́нь ста́рець, и рьцѣ́те мꙋ наѻ́пако све́заны. и наче́ да пла́че прѣⷣ си́чⸯкы събѡ́рь, и ка́же. ѡ́ ıce назара́нине, не да́ваⷲ ме́не дши́те члчⷭкы да гы́ прïе́маⷨ, ами́ си́чкы Зове́шь при се́бе. А́ сега́ си пока́заль ты́ Iоу́до кр҇ⷭть хвь на ме́не. а́зь ѻного́ва Iоу́да стори́хь та прода́де ха,́ за л҃ гро́ша, и распе́ха го євре́ѥ на то́ꙗ крⷭ҇ть. а́ сега́ ты́ ме́не ѿпъ́ждашь. поча́кай Іоу́до да вди́гна єдно́го ца́ра на те́бѣ да те́ мнѡ́го помъ́чи. Тоги́ва Іоу́да ре҇ⷱ ́дïаволꙋ. гь бь що е́ въскрѣ́силь мрь́твы, то́й да те́ прокльне́, И да те́ запра́ти въ мѫ́ка вѣ́чна вь ѻ́гнь нега́сиⷨ. и то́ꙗ чаⷭ҇ ́дïа́воль изче́зна, и црца Като́ чю́, и видѣ́ това́. почю́ди се на вѣ́ра Іꙋ́дова. И тоги́ва црца ѻбⸯкова́ крⷭ҇ть хвь съсь зла́то, и съсⸯ ка́менïе мнѡ́гоцѣннïй. и напра́ви црква на кра́йнïево мѣ́сто, где́то бѣ́ше бы́ль распе́ть ХС. и на­пра́ви ковче́гь сре́брьнь. И ѻста́ви крⷭ҇ть хвь оу не́го. и нареди́ мо́мⸯци да го чю́вать. и крⷭ҇ти́ се тоги́ва Іꙋ́да ѿ Еѵⸯсе́вïа архïепⷭ҇па ри́мⸯскаго. и наре҇ⷱ ́мꙋ и́ме,

47

кѷрïа́кь. и црца ѻ́ще бѣ́ше въ ѥрⷭли́мь, а то́ се прѣста́ви єѵⸯcéвïa архïепⷭ҇кпь. и ца́­рица събра́ влⷣци и єпⷭ҇пи. и поста́виха Кѷрïа́ка архïепⷭ҇кпа. И па́кь црца помы́сли за гво́здïето що бѣ́ха га прикова́ле на кр҇ⷭть. и зова́ кѷрïа́ка єпⷭ҇па. и реⷱ҇ ́мꙋ. Влⷣко сты́. що́ иска́хь да́де ми бь. ами́ ѻ́ще и́маⷨ гри́жа за пиро́нете сты́е. Ка́кь и тѣⷯ ́да быⷯ видѣ́ла. Ами́ се иди́ па́кь по­моли́ бꙋ. давно́ гы бь изьꙗ́ви. и пойде́ тоги́ва єпⷭ҇кпь съ си́чкы лю́дïе, що́ бѣ́ха вѣрова́ле бꙋ, па́кь та́мо що се́ Зове́ Кра́йнïево мѣ́сто. и поче́ да се́ мли бꙋ съсь сль́зы. и ре҇ⷱ.́ Ги ıce хе́ сне ба жи́ваго, послꙋ́шай ме́ твое́го ра́ба. Като́ ми си изьꙗ́виль и найдоⷯ тво́й чтⷭ҇ны крⷭ҇ть. така́ и сега́ покажи́ ми где́ є́ гво́зⷣието твое́ сто́ дето́ е было́ съсⸯ тѣⷯ пригво́зⷣено сто́е тѣ́ло твое́. да мꙋ се покло́ниⷨ и да го́ цѣлꙋ́ваⷨ, и да просла́ва и́ме твое́ сто́е. защо́ ты́ си́ єди́нь бь що́ чи́нишь чюдеса́. И тоги́ва Като́ доврь́ши єпⷭ҇кпь млбата си́. то́ꙗ чаⷭ҇ ́просвѣ́ти свѣ́ть ѿ землꙗ́та. и наче́ха да копа́ꙗть на ѻнова́ мѣ́сто, и Копа́ха де́сеть ла́кⸯте надо́лꙋ, и найдо́ха пиро́нете поⷣ ка́микь. И црица єле́на дойде́ и покло́ни се на колѣ́не́, и цѣлова́ сти́те пиро́не. и блгодари́ ба, и реⷱ҇.́ Сла́ва те́бѣ ги ıѵⷭ хе, дето́ ми си́ да́ль що съⷨ иска́ла, ты си́ еди́нь що́ послꙋ́шꙋвашⸯ ко́й ти се бои́. и си́чⸯкы лю́дïе ре́коха. Сега́ видѣ́хⸯме ги ıce хе́, че си́ и́стинⸯны бь, и вѣрова́хⸯме

48

въ те́бѣ и тоги́ва повелѣ́ црца, Кои́ не върꙋва въ га ıca ха́, то́й да се́ испъ́ди ѿ ѥр҇ⷭлиⷨ. и тоги́ва днь ѿ днь напль́нꙋваше се вѣ́ра хрⷭ҇тïа́нⸯска. Á кѷрïа́кꙋ влⷣкꙋ дарꙋва́ мꙋ бь да́рь. и исцѣлѣ́ваше бо́лны лю́дïе ѿ сѣкакⸯва бо́лесть. и црца Еле́на мнѡ́го пода́де зла́то и сре­бро́ оу црквата и тоги́ва Кога́ щѣ́хa да внесъ́ть чт҇ⷭны крⷭ҇ть оу црква. събра́ се нapѡдⸯ мнѡ́го беⷥче́ть на видѣ́нïе. и не мо́­жаха да го ви́даⷮ ѿ мнѡ́го нарѡ́дь. А́ патрïа́рхь възлѣ́зе съсь дïа́коне, насрѣⷣ црквата на высо́ко мѣ́сто, що се́ зове́ амⸯвѡ́нь. И вдиг­на́ха чтⷭ҇ны крⷭ҇ть и видѣ́ха го лю́дïе. и наче́ха да ви́кать, ги помлꙋй. и ѿ тоги́ва се оутврь́ди пра́зⷣникь, да пра́зⷣнꙋваме възⷣвиже́нïе чт҇ⷭно́мꙋ кр҇ⷭтꙋ: мцⷭ҇а Септеⷨврïа, дı, и до дне́шны днь. И тоги́ва црца еле́на ѻтиде́ сы оу цриграⷣ, съсь голѣ́ма ра́доⷭ҇: сла́вѣше и блгⷣреше ба: Ка́кь пока́за е́й бь това́ чю́до, и това́ Знаме́нïе. А́ми́ и ны́е бра́тïе, да се́ дрьжиⷨ чи́сти, да се покло́ниⷨ чтⷭ҇но́мꙋ крⷭ҇тꙋ съсⸯ чи́сто срⷣце. и да по́стиме, и да го́ цалꙋ́ваме съсⸯ ра́дость и съ страⷯ. Съсⸯ ра́доⷭ҇ защо́ ны се ѻстѣ́ва дша́та и тѣло́то, а́ съ стра́хѡⷨ па́кь, Защо́ сме грѣ́шны и недосто́йны. ами́ да бѫ́деме и ны́е млⷭ҇тивы и поⷭници. да подадеⷨ на сты́ цркви млⷭ҇тынꙗ. и сирома́си да поми́лꙋваме да гы́ ѻблѣчеⷨ и нахра́ниⷨ. Защо́ да и́маме чтⷭ҇на́го Крⷭ҇та помощника, на въса́ко мѣ́сто. да й наⷭ҇ ́бь поми́лꙋва въ црⷭ҇тво нбнⷭ҇ое, ами́нь:

49

V
МцⷭА ТО́ГО, KЅмⷱНÏЕ СтгО ВЕЛИКОмⷱ
ника Еѵⸯста́ѳïa, Но́ваго Iѡ́вa. и жена́ не́го
ва ѳeѡпи́ста. и дѣцаⷮ мꙋ ага́пïе и ѳеѡпи́сть.
Сло́во ѿ и́нока дамаскѵ̈́на. Блⷭви́ ѻⷱ. сⷯ За молтвⸯ.

По рожⷣьство́ хво, на́поконь до ѯ го́диⷩ. бѣ́ше нѣ́кой ць и́мето мꙋ бѣше траïа́нь. и црⷭтвꙋ́ваше въ вели́кы ри́мь. и и́маше стратила́та на войскѫ своѧ́, того́ва стго Еѵⸯcтáѳïa. Стратила́тⸯ се зове що е́ прьви́ и наче́лны на си́чка войска́, и бѣ́ше ѿ ца́ра почъ́тень, и си́чка мꙋ се войска́ боꙗ́ше, раⷣ ́Защо́ бѣ́ше юна́кь и оу́мень. и ѿ добра́ рѡ́да. и мнѡ́го иманïе и́маше, и ѿ прь́вень Е́линⸯско и́ме бѣ́ше мꙋ плаки́да. И си́чⸯкы изь ѻ́коло ца́рïе и воево́ды боꙗ́хѫ се ѿ не́го. и не́ тъкмо кога́ го ви́дѣхѫ и бѣ́гаха. ами́ и кога́ чю́аха не́говото и́ме, си́чкы не́говы зло́мы́сльници бѣ́гахѫ. ѻ́ти Защо́ бѣ́ше мнѡ́го оу́мь и хы́трость оу не́го. и юна́кь, и пра́ведⸯнь, и па́зѣше се ѿ кꙋрво́вство. и млⷭтынꙗ чи́нѣше; и не дрьжа́ше то́лⸯкова не́гова ръка́ Ко́мïе, Ко́лкото мꙋ бѣ́ше рѫка́та наоу́чена на млⷭтынꙗ да да́ва на сырома́сы сѣ́кога. и си́чⸯко добро́

50

и пра́вда бѣ́ше оу не́го. ть́кмо не бѣ́ше крⷭтень, ами́ бѣше Е́ллинь. и́маше и женѫ́ прили́чна не́мꙋ и тïꙗ млⷭтива и си́чⸯко добро́ чи́нѣше. Ѳатïа́на и́ме е́й бѣ́ше. и двѣ́ че́да мꙋ́жⸯскы. и тḯe прили́чны не́мꙋ и на ѻбра́зь и на сна́га, и на ско́пось и на добринꙗ́. си́ рѣⷱ҇,́ ѿ добра́ рѡ́да и че́да добры́ изла́зѧⷮ. и при́личны на pѡди́тeлe свои́. И тоги́ва плаки́да, Кога́ и́маше войска́, а́ то́й бѣ́ше гото́вь да и́де. и кога́ не́маше, а́ то́й па́кь не распꙋ́щаше си войска́та, ами́ и́деше на ло́вⸯ. И въ єди́нь днь, оузе́ войска́та си́, и ѻтиде́ на ло́вь. и нареди́ гы Ко́й где́ да ло́ви и где́ да хо́ди да и́ще ѕвѣ́pїe. а́ то́й самⸯси́ пойде́ и минꙋ́ваше прѣ́зⸯ нѣ́кой лѫ́гь. и и́щеше и гле́даше давно́ бы наишъ́ль нѣ́кой ло́вь. и видѣ́ прѣⷣ се́бе Еди́нь рога́чь голѣ́мь, и рогове́те мꙋ голѣ́мы. и че́сто се ѻбра́щаше и са́мь и та́мь. И като́ го видѣ́, те́че ско́ро да го сти́гне, ко́лко и́маше Ко́нꙗтⸯ мꙋ си́ла, и не може́ да го сти́гне, и видѣ́ха ѿ не́­говите мо́мⸯци Ка́кь не мо́же да го сти́гне: те́коха и ѿ тѣхь нѣ́колико, Кои́то и́маха по́ брь́зы Коне́. и те́коха доде иⷨ Запрѣ́ха Конете на си́чкы мо́мⸯци, и ѡcтáхa. А́ сты еѵⸯста́тïе ѻ́ще ти́че самⸯси́ и го́ни го. и те́че доде́ се испо́ти и то́й и ко́нꙗтⸯ мꙋ. и дойдо́ха до едиⷩ до́ль дльбо́кь. и ѻ́нꙗ рога́чь прѣско́чи на ѻна́ꙗ стра́на, и плакі́да дойде́ до ѻ́нꙗ до́ль. и гле́да и саⷨ и таⷨ где́ да ми́не съсⸯ ко́нꙗⷮ.

51

Защо́ бѣ́ше ѻ́нꙗ до́ль голѣⷨ ́и дльбо́кь. и погле́да Камⸯто рога́чатого, и видѣ́ межⷣꙋ рогове́те мꙋ крⷭть, свѣ́ти Като слнце. и на крⷭтъ и́маше распе́тїе хво. и глаⷭ ́подꙋ́ма ѿ та́мо. и ка́же: ѡ́ плакі́до, що ме́ го́нишь. а́зе съⷨ хс. и зараⷣ ́те́бе ꙗви́хⸯ се на́ земе, ами́ не знаеⷲ да ме́ почи́ташь и да ме́ вѣрꙋвашь. а́зь видѣⷯ ́ты́ що чи́нишь добро́ и млⷭтынꙗ на сырома́си, и това́ твое́ добро́ та е́ прѣⷣ ме́не. ами́ затова́ ти се а́зь сега́ ꙗвиⷯ,́ да те́ оуло́ва съсь моа́ члколю́бна мрѣ́жа. Защо́ не ѥ́ пра́ведно таквомꙋва мѫ́жꙋ добро́мꙋ да те́ ѻста́ва а́зь да си́ помра́чень, и да слꙋ́жишь на глꙋ́хыте и на пога́ните и́доле. Затова́ и а́зь слѣ́зоⷯ на земе и поро́дихⸯ се и распе́хⸯ се на крⷭть, дето́ ме гле́дашь сега́, да спсъ си́чки рѡдⸯ члчьскы, и те́бе що си́ люби́ль ме́не. Това́ Като́ чю́ сты́, растрепе́ра се ѿ страⷯ: и падна́ до́лꙋ ѿ конꙗтого. и на́поконь по ѻ́нꙗ чаⷭ ́едва́ си́, оукрѣ́пи срⷣце́то. и станъ́ и гле́да да ви́ди ѿгде́ бы́ то́ꙗ глаⷭ.́ и не видѣ́ ни́кого́, ни́ рога́чатого. тоги́ва подꙋ́ма сты́, и реⷱ ́вы­со́ко: чщо е́ то́ꙗ глаⷭ ́дето́ чюеⷨ: и ко́й си́ ты́ покажи́ ми се, да те́ вѣ́рꙋваⷨ. И реⷱ ́ємꙋ паⷦ гь. разꙋмѣй плаки́до и слꙋ́шай: а́зь есⸯмь ХС дето́ съⷨ стори́ль нбо и зе́млю, и разлъ́чиⷯ тьмѫ́, и пока́заⷯ свѣ́тⸯ. а́зⸯ есⸯмь що съⷨ сториⷧ слнце да cвѣ́ти денꙗ́, а́ мⷭць и ѕвѣзⷣы́ нощꙗ́. а́зь есⸯмь; что́ съⷨ ѻста́виль и поло́жиль четы́ри врѣ́мена: про́лѣть, и лѣ́то, и є́сень, и зима́: и дни́ и но́щи. а́зь есъⷨ

52

дето́ съⷨ съзⷣа́ль члка. и зараⷣ ́члчьскы рѡ́дь, та се ꙗвиⷯ на́ землꙗ Като́ члкь и pacпéтїe прїeⷯ,́ и погре́бохⸯ се, и тре́тый днь въскрсоⷯ. Тоги́ва Като́ чю́ сти́ тї́а дꙋ́ми, па́кь паднѫ́ на лице́то си́ на́ землꙗ, и реⷱ. Вѣ́рꙋваⷨ ги бе мо́й, че си́ ты́ стори́ль нбо и зе́млю, и си́чкы свѣ́ть; и вѣ́рꙋваⷨ ги че сы́ ты́ и́стинⸯный бь. и ѻсвѣ́нь те́бѣ не и́маⷨ дрꙋ́гаго ба. И реⷱ ́мꙋ гь па́кь: а́ко вѣ́рꙋвашь ме́не: а́ ты́ иди́ и испи́тай где́ е влⷣка на ва́ше мѣ́сто, дето́ крща́ва хрⷭтїа́не, да крⷭти и те́бѣ. Тоги́ва паⷦ подꙋ́ма сты́, и реⷱ.́ ги, повелѣ́вашⸯ ли мы́ да ка́жа тї́а дꙋ́мы на моа́ жена́ и на че́да мои́, да се́ и тї́е крⷭтать и да вѣ́рꙋвать те́бѣ. Реⷱ ́мꙋ гь: плакі́до, това́ си́чко да ка́жешь по коне́ць. И кога́ се крⷭтите, и ѻчи́стите се ѿ грѣⷯ:́ а́ ты́ дойди́ на това́ мѣ́сто, да ти́ пока́жа що ще́шь да поте́глишь. и това́ реⷱ ́бь, и ѻ́нꙗ рога́чь векѥ́ не видѣ́ се. И тоги́ва воⷥсе́днъ сты́ на ко́нꙗть, и врати́ се наза́дь при войска́та си́. И дове́чера си́ ѻтиде́ дома́ си́. и кога́ вⷱе́ра наедно́ съсⸯ жена́та си́ и съсⸯ дѣца́та си. И каза́ й тоги́ва, и реⷱ:́ ѡ́ жено́ моа́, а́зь дне́ска Като́ бѣⷯ ́на ло́вь, и видѣⷯ ́ха́ распе́того на Едного́ рога́ча межⷣо рогове́те мꙋ. и реⷱ ́ми́ чю́дны и ди́вны дꙋ́ми. и тїа мꙋ реⷱ,́ ѡ́ гпⷭди́не мо́й, това́ си́ ты́ видѣ́ль ба, дето́ го вѣ́рꙋвать хрⷭтїа́не: и да зна́ешь, че ѥ́ то́й и́стинⸯный бь. и то́й ще да спаси́ и те́бѣ и ме́не, и че́да на́ши. Защо́ и а́зь не́го видѣⷯ ́оу та́ꙗ но́щь, и дꙋ́маше ми́: оу́трѣ да дойдете

53

при ме́не. и ты́ и мѫ́жъ тво́й, и дѣца́та ва́ши: и ще́те да ме́ познае́те Ка́кь съⷨ а́зь и́стинⷩы бь. Ами́ легома́ и те́бѣ Затова́ се ѥ ꙗви́ль. И ако Ка́жешь, да по́йдеме сега́ оу та́ꙗ но́щь, на влⷣка хрⷭтїа́нⸯскы да ни́ крⷭти. Защо́ хрⷭтїа́нинь ако се́ не крⷭти, не мо́же да се́ спаси́. и мѫ́жь е́й реⷱ;́ и ме́не така́ ми́ реⷱ,́ да се́ крⷭтиⷨ. и така́ си прѣдꙋ́маха За нѣ́кой ча́сь. и кога́ бы́ полꙋ́нощь, тоги́ва пойдо́ха и заве́доха и двѣ́те дѣца́. и пое́ха и мо́мци нѣ́колико при céбѣ. и пойдо́ха оу црква хрⷭтїа́нⸯска. и момци́те ѻста́виха въ́нⸯка. а́то сами́ оулѣ́зоха при влⷣка. и прика́заха мꙋ и два́та що съ́ видѣ́ле, и що им реⷱ ́гь. и и́щеха да се крⷭтать. То­ги́ва Като́ чю́ ѻ́нꙗ влⷣка тїа дꙋ́мы ѿ тѣⷯ.́ просла́ви ба дето́ и́ще си́чкы члци да се спсъ́ть. и тоги́ва се крⷭти́ха, въ и́ме ѿца и сна и стго дха. и плакі́дꙋ нареⷱ ́и́ме еѵⸯста́ѳїe. а́ жена́та мꙋ Ѳатїа́на нареⷱ ́и́ме е́й Ѳеѡпи́ста. и че́дата имь, на прьво́то нареⷱ ́и́ме ага́пїе, и на вто́рото Ѳeѡ́писть. и приче́сти ги сто́е причеще́нїе. и реⷱ ́и́мь: гь на́шь Iс хс да бѫ́де съсь ваⷭ,́ и да вы́ дарꙋ́ва вѣ́чное свое́ црⷭтво. ѻти а́зь познаⷯ Защо́ е рѫка́ бжїа що е́ съсⸯ ваⷭ.́ ами́ вы се мо́лю, Кога́ се Зарауⷣвате и ѻти́дете въ ра́й, и покло́ните се бꙋ. тоги́ва поменѣ́те и ме́не грѣ́шнаго Iѡáнⷩа архїере́а: така́ сторѣ́те ра́бы и́стинⸯномꙋ бꙋ. и това иⷨ реⷱ: и ѿпꙋ́сти гы да си́ ѻти́дат дома́ си́. И на оу́трѣ Кога́ бы́ де́нь, оузе́ сты́ Еѵⸯста́ѳїе па́кь ма́лко войска́ при се́бе; и ѻтиде́ бли́зꙋ

54

при ѻнова́ мѣ́сто, дето́ бѣ́ше видѣ́ль ѻнова́ видѣ́нїе: и реⷱ на момⸯци́те си́. Вы́е тꙋ́ка да ло́вите ло́вь що́ на́йдете. а́ а́зь да и́дѫ. по дале́че, давно́ быⷯ по голѣ́мо нѣ́що найшъ́ль. това иⷨ реⷱ,́ и ста́ви гы: А́ то́й ѻтиде́ на ѻнова́ мѣ́сто. и слѣ́зе ѿ конꙗ́того, и па́де ни́чкы на́ Землѥ, пла́чеше и дꙋ́маше: Вѣ́рꙋваⷨ хе́ бе, те́бѣ Защо́ сега познаⷯ ѻти си ты́ си́чкы свѣ́ть сътво́риль. и що се́ ви́ди и не ви́ди. ами́ ти се мо́ла ги, покажи́ ми́ що ми́ се ѻбѣща́ да ми́ ка́жешь. реⷱ ́мꙋ́ гь ѿ неви́димо. Блже́нь еси Еѵⸯста́тѳїе що си́ прїе́ль стое́ крще́нїе, и грѣ́хѡвeтe си́ ѻчи́сти, и ѻблѣ́че се въ сто́, и просвѣ́ти се дша́та ти́ и тѣло́то. Сега́ си нави́ль на лꙋка́ваго дїа́вола, и присмѣ мꙋ се. дето́ се то́й те́бѣ досега́ смѣа́ше Като́ го вѣ́рꙋваше. Сега́ си потъ́пкаль не́гова си́ла. ами́ да Зна́ешь, Като́ си не́го ѻста́виль, и ме́не си́ вѣрꙋва́ль. та тї е завидѣ́ль тврь́дѣ и и́ще да ти сто́ри мнѡ́го па́кость и мнѡ́го зло́. ами́ се ты́ не бо́й, и дрь́жⸯ се да прѣтрьпи́шь не́говата бѣда́. Защо́ ако ще́шь да се вѣнⸯча́ешⸯ на црⷭтво нбнⷭое. досе́га що съ́ си възноси́ль на то́ꙗ свѣ́ть лъжо́вны, а́ сега́ трѣбꙋва да се смѣ́ришь ѿ си́чка по́чьсть что́ и́машь. Защо́ ѿ ме́не да се почьте́шь до́вѣка. ами́ затова́ ти ка­заⷯ да се не оупла́шишь ни́ ѿ що́. ни́ да потече́шь па́кь на та́ꙗ по́честь, и да си погꙋ́биⷲ вѣ́рѫ своѧ́. А́ми́ Като́ се поⷣка́неше и трꙋ́дѣшеⷭ и пока́зꙋвашеⷭ Какⸯ си́ юнакь, да сто́ришь во́лѧ ца́рꙋ

55

Зе́мномꙋ, дето́ е днеⷭ, а́ оу́трѣ нѣ є́. така́ се потрꙋди́ да оуго́дишь ме́не црꙋ нбнⷭомꙋ. и да оубїешь неви́димаго твое́го вра́га и дїа́вола. Защо́ и ты́ сега́ на послѣ́дно врѣ́ме, да се́ пока́жешь но́вы Іѡ́вь: и дрꙋ́гый юна́кь на дїа́вола. и чю́вай се да не помы́слишь на срⷣце́то си́ нѣ́коѧ по́мысль хꙋ́лна, Кога́ ви́дишь че си́ се смѣри́ль. а́зь па́кⸯ ща погле́да, и наста́ви на прьвѫ́ твоѧ́ по́чъсть. ами́ бо́ле тї е сега́ да поте́глишь ма́лко искꙋше́нїе. не́жели та́мо до́вѣка да се мъ́чишь. И подꙋ́ма Еѵⸯcтáтїe съсⸯ сль́зы и пла́че, и реⷱ: молю ти се ги бе мо́й, ако не мо́же и не прилѣ́га да прѣми́не това́ искꙋше́нїе ѿ наⷭ.́ ано́ по́ добрѣ сега́ повели́ ги да до́йде това́ искꙋше́нїе на наⷭ.́ не́жели да бѫ́деⷨ въ́ мѫ́кѫ. ами́ пода́й наⷨ ги си́ла, и оукрѣпи́ ны́ да и́маме трьпѣ́нїе. и да не до́йде на́мь нѣ́коа зла́ мы́сль да се ѿмéтнeⷨ ѿ вѣ́рѫ. Реⷱ ́е́мꙋ гь: дрь́жⸯ се и крѣпи́ се єѵⸯста́тїе: а́з есъⷨ те́бѣ помощни́кь, и на твои́те дрꙋ́гове. и моа́ блгⷣть ще́ да оучю́ва ваⷭ ́ѿ си́чⸯко зло́. И гь това́ мꙋ реⷱ,́ и възнⷭе се неви́димо на́ нбо. А́ сты́ Еѵⸯста́тїе пойде́ дома́ си, и сказа́ на женѫ́ своѧ́, що мꙋ́ бѣ́ше ре́кⸯль гь. Тоги́ва падна́ха ни́чⸯкы и два́та на́ землꙗ́. и помо́лиха се бꙋ съсⸯ сль́зы, и ре́коха: Да бѫ́де во́лꙗ гнꙗ на наⷭ,́ Какь и́ще бь. И това́ така иⷨ бы́ ѿнaпpѣⷣ пока́зано. Ами́ вы са мо́ла блⷭве́ни хрⷭтїа́не да по­слꙋ́шате, и що е́ ѻста́ло ѿ сло́вото стмꙋ. Ка́кь поте́гли и ка́кь прѣтрьпѣ́, и каⷦ бы́ на́покоⷩ паⷦ почь́теⷩ и ѿ ба и ѿ члвци.

56

И по ѡнía дни́ Като́ се крⷭти сты́ Еѵⸯста́тїе: напа́днѫ чю́ма на до́мь не́говь; то́лⸯкова доде́ изⸯмрѣ́ха си́чⸯкы не́говы pѡ́бїe и мо́мⸯци: и не ѻста́ ни́ єди́нь. и като́ се стори́. разꙋмѣ́ че ѥ ѿ искꙋше́нїе бжїе: и блгодари́ ба. и мо́лѣше жена́та си́, да се не скрь́бы За това́. И на́поконь па́кь прѣзь ѡнї́a дни́, напа́де та́ꙗ бо́лесть на коне́те мꙋ, и на си́чкы не́говь доби́тⸯкь, и изⸯмрѣ́ не ѻста́ ни́что. па́кь блгⷣри́ ба сты́ єѵⸯста́тїе, и не ѻскрь́би си срⷣце́то. И вь єди́нь днь пойде́ сты́ на єдно́ мѣ́сто, и жена́та мꙋ и дѣца мꙋ раⷣ ́да се прохо́даⷮ, и да се́ оутѣша́вать. А́ вль́хвы и злы́ члци видѣ́ха Как мꙋ́ ѻпꙋстѣ́ дво́ръⷮ: и нагово́риха се, и ѻтидо́ха и ѻбра́ха го. и плѣни́ха мꙋ си́чко до конⸯць: и не ѻста́ мꙋ ни́что тъ́кⸯмо что́ носѣха на се́бѣ прѣмѣ́на. и таква́ва сыромашї́а доча́ка cты́ єѵⸯста́тїе. И тоги́ва прѣзⸯ тї́а дни́ слꙋчи́ се пра́зⷣникь вели́кь є́ллїнⸯскы́: и и́маха За́конь да е́ та́мо и ца́рь и стратила́ть що е́ прь́вы на вѡ́йскѫ, ни́кой нѣгде да нѣ е́ ѻтиша́ль. А́ Еѵⸯста́тїе стори́ си́ ѿхoⷣ да се не намѣ́ри та́мо на тѣ́хны пра́зникь. и пои́скаха го, и не мого́ха да го на́йдать. и на мѣ́сто ра́доⷭ що щѣ́ха да и́маⷮ оу то́ꙗ де́нь: А́ тї́е има́ха голѣ́ма скрь́бь, и гри́жа. Едно́ Като́ засыромашѣ́ то́лкова: А́ дрꙋ́го Като́ не мо́гаⷮ да го́ на́йдъть. И кога́ се прѣми́на на пра́зникъть єллїнⸯскы. реⷱ ́жена́та cтмꙋ Еѵⸯста́тїю. гпⷭди́не мо́й, ны́е до кога́ да

57

сѣдиⷨ ́тꙋ́ка и да се кры́емь, да сме́ за сра́мота на си́чⸯкы свѣ́ть. ны́е сме сега́ хрⷭтїа́не, и єллїнⸯскы за́конь ѻста́вихⸯме, и не мо́жеⷨ бы́ по това́ мѣсто. ами́ єла́ да и́деⷨ дале́че дето́ наⷭ не позна́вать. и то́й реⷱ:́ и где́ да по́деⷨ: а́ тїа́ мꙋ реⷱ.́ ѡ́ гпⷭоди́не мо́й, а́зь позна́ваⷨ ны́е ни́гⷣе не мо́жеⷨ бы́, ами́ да ѻти́деⷨ въ Ѥрⷭли́мь, дето́ зовъ́ть хрⷭтїа́не бжїй гро́бь. и сты́ Еѵⸯста́тїе пpїé та́зы дꙋ́ма. и прѣ́зь тъ́зы но́щь пове́доха и двѣ́те си́ дѣца́: и пойдо́ха камⸯто мисѵ̈́рь. и за два́ дни́ до́до́ха до море́то, и найдо́ха гемї́a, и влѣ́зоха въ́трѣ да прѣплꙋ́вать на ѻна́ꙗ стра́на, и на гемї́ата що́ бѣ́ше господа́рь, бѣ́ше ва́рваринь и зль́ члкь. Като́ видѣ́ ѻна́ꙗ жена́ стмꙋ єѵⸯста́тїю, Като́ бѣ́ше мла́да и хꙋ́бава: Завидѣ́ ей тврь́дѣ. и кога́ прѣми́наха и щѣ́ха да изⸯлѣ́зать изь гемї́ата. а́ ѻ́нꙗ гемиџї́а пои́ска по́ мнѡго ѿ що́то бѣ́ха цѣни́ле. и́ сты́й Еѵⸯста́тїе не и́маше то́лкова да мꙋ́ даде́. и ѻ́нꙗ гемиџї́а мꙋ Ка́же. а́зь те́бе не да́ваⷨ жена́та доде́ ми́ не пла́тишь, Ко́лкото и́скаⷨ. А́ сты́ Еѵⸯста́тїе не ѻста́вѣ си́ же­на́та, а́ ѻ́нꙗ дїа́воль повелѣ́ да го́ тꙋ́рать оу море́то, тоги́ва Като́ видѣ́ сты́й двѣ́ оуси́лосты, что́ да сто́ри, излѣ́зе съсⸯ дѣца́та си́, а́ жена́та мꙋ ѻ́нꙗ дїа́воль не пꙋсти́. и́ пове́де си́ дѣца́та, и жа́лно пла­́чеше и дꙋ́маше. ѡ́ го́рко ме́не и ваⷨ дѣчи́ца, Какво́ доча́кахⸯме: и оузе́ ма́йка вы́ чюжди́нець и наси́лникь. и така́ пла́чеше и во́ди си дѣца́та. и дойде́ до нѣ́коꙗ рѣка́ голѣ́ма:

58

и стои́ и гле́да ѧ ка́кь є́ мнѡ́го вода́ и не мо́гать прѣми́на дѣца́та Защо́ бѣха ѻ́ще ма́лⸯкы. ами́ оумы́сли да гы прѣнесе́ єдно́ по єдно́. и зе́ єдно́ и прѣне́се го на ѻна́ꙗ стра­на́. и връна́ се па́кь прѣзь река́та да прѣнесе́ и дрꙋ́гото. и кога́ оуга́зи досрѣⷣ рѣка́та. и то́ꙗ чаⷭ до́де́ вⷡлькь и зане́се мꙋ дѣте́. и ѻбрь́на се назаⷣ ́на ѻнова́, и то́ꙗ чаⷭ ́пакь до́де́ лⷶъ́вь и Зане́се и дрꙋ́гото. И то́й стои́ насрѣⷣ рѣка́та та мы́сли оу то́ꙗ чаⷭ ́що́ да сто́ри, да па́дне оу вода́та да се́ оуда́ви, или́ нѣ́, и къдѣ́ да, и́де. и помы́сли какⸯ си́ ѿпа́днѫ ѿ толⸯкова по́честь: и какⸯ мꙋ́ жена́та оузе́ха на­си́ла: и какⸯ си́ и дѣца́та изгꙋ́би, и стоꙗ́ на та́ꙗ мы́сль За мнѡ́го. А́ми паⷦ блгⷣть божїа не ѻста́ви го да се́ оуда́ви. И слꙋчи́ха се па­сты́pїe бли́зꙋ при та́зи рѣка́: и видѣ́ха Като́ но́си лъ́вь дѣте́то: при­ви́каха и те́коха съсⸯ ѱе́та, и ѿне́хa го Здра́во ни́що не че́кнато. и ѡpáчe ѻра́ле ѿ ѻна́ꙗ страна́, и видѣ́ха и тї́e Като́ но́си вль́кь дѣте́то, те́коха и приви́каха и ѿне́хa го: и то́ ѻ́ще здра́во, и слꙋчи́ха се и пасты́рїе и ѻра́чете ѿ єдно́ село́. и зане́соха гы сѣ́кы дома́ си, и не зна́ꙗха чїи́ са. Защо́ бѣ́ха дѣца́та глꙋ́павы, и не оумѣ́еха добрѣ́ да ка́жать ѿкъдѣ́ са. А́ това́ ѿць и́мь не зна́е Какⸯ съ́ ѿне́ти ѿ ѕвѣ́рїето. ами́ Като́ излѣ́зе ѿ рѣка́та. Сѣднъ́ на єди́нь Ка́микь, и пла́че и скꙋ́бе се, и дꙋ́маше: ѡ́хь ѡⷯ те́жко ме́не. Кога́ ли бѣⷯ ́като́ єдна́ ѻво́шка хꙋ́бава,

59

и и́маⷯ и ли́стїе и ро́жⸯба: а́ сега́ ѻстаⷯ сꙋ́хь и ѻпа́лень. И ка́кⸯ бѣ́хь на голѣ́ма по́часть, Ка́кⸯ ли́ ѻста́хь сега́ самⸯси́ Като́ плѣнень. и какⸯ ли́ и́маⷯ то́лкова хи́лꙗди слꙋгы́: А́ сега́ никого́, ами́ и дѣца́та си́ изгꙋ́биⷯ, ами́ ты́ ги ги: недѣ́й ѻста́ви ме́не до кра́й и мои́те сль́зи. и помѣнꙋ́ваⷨ ги като́ ми́ реⷱ ́ще́шь да бѫ́шь като́ Iѡ́вь: а́ а́зь ѿ не́го по́ мнѡ́го исте́глиⷯ. то́й що и́маше и изгꙋ́би, ала́ и́маше гно́йще и лежа́ше на не́го. ами́ а́зь не́ и́маⷨ где́ главѫ́ да си поⷣсло́нъ, и на чю́жⷣо мѣ́сто чюжⷣи́нець. и что́ да сто́ра. Iѡ́вь и́маше свои́, и тѣ́шеха го: а мене Ко́й да оутѣ́ши. Ѻ́нь и́маше женѫ́ ко́рень, и гле́даше ю́ и оутѣ́шваше се: а́ моа́ жена ѿнé дрꙋ́гыи. дѣца́та ми́ изѣ́доха ѕвѣ́рїe. А́ а́зь ѻста́хь ѻкаа́нⸯный изкорене́нь: и ни́кого́ не и́маⷨ ѿ мое́го рѡ́да. А́ми́ ги бе мо́й, недѣй се прогнѣва́ на ме́не твое́го ра́ба, Защо́ мнѡ́го дꙋмаⷯ, ѻти мы е жа́лно на срⷣце́то: та дꙋ́маⷯ дꙋ́мы непоⷣо́бны. и ѿ сега́ да́й ми́ ги да си́ оучю́ваⷨ оуста́та ѿ пра́зны дꙋ́мы. и срⷣце́то ми́ оутврьди́ да и́маⷨ трьпѣ́нїе. и бы́ що́ плака́, и станъ́. и пойде́ на єднѫ́ странъ́ и дойде́ до едно́ село́ що се́ зовѣ́ше, Вадистѡ́нь. и бы́ оу не́го нѣ́кой де́нь. и помы́сли, къдѣ́ да и́де: ами́ ѻста́ оу не́го. и работи́ та́мо, копа́е и жъ́не, и мина́ се єдна́ годи́на, и тоги́ва се помо́ли на село́ да го́ сто́ръⷮ пада́рь на ло́зїе. и ѻста́виха го та чюва́ ло́зїето, за eі го́диⷩ. А́ дѣца́та си́ не разбра́ че са́ жи́вы. ами́ и тї́а

60

щото́ гы ѿхpáнихa на дрꙋ́го село́ не знаꙗ́ ни́кой че са бра́тїа, ни́ сами́ дѣца́та не зна́аха че са́ бра́тїа: ѻти бѣ́хa єди́нь оу едного́ члка: а́ дрꙋ́го оу дрꙋ́гого: и не ви́дѣха се на́скоро да се запомнать. А́ ѻ́нꙗ гемиџї́а дето́ ѿне́ cтмꙋ женъ́тъ. Като́ ѧ оузе́ и то́ꙗ чаⷭ ́разболѣ́ се. и ѿвéзe се дома́ си́: и женѫ́та стмꙋ заве́де. и ма́лко дни́ бы́ и оумрѣ́ ѻ́нꙗ Кора́бникⸯ. а́ жена́та ѻста́ чи́ста, и не ѻмрь́сена ѿ оного́ва ва́рвара. Защо́ легома́ бѣ́ше това искꙋше́нїе бжїе: и седѣ́ та́мо стмꙋ жена́та. И по нѣ́кое врѣ́ме разⸯми́ри се ѻнова́ мѣ́сто ва́рⸯва́рско. И ѻ́нꙗ ца́рь траїа́нь оулѣ́зе оу голѣма мы́сль, Како́ се денѫ́ ѻ́нꙗ члкь. и тоги́ва помѣнѫ́ не́гово добро́, и не́гово юна́шьство: и чю́дѣше се Ка́кь да сто́ри, А́ войска́та ца́рева събра́ се: и пойдо́ха на ца́ра, и ре́коха мꙋ. ны́е ца́рꙋ беⷥ плакїда стратила́та не мо́жеⷨ пои́ на бо́й ни́гⷣе. ами́ ако ще́шь да ти войска́ вою́ваме, а́ ты́ пꙋсти́ лю́дїе по си́чⸯки мѣ́ста, и по гра́дѡве и по се́ла: да го и́скать давно́ быха го намѣ́риле нѣ́где. и послꙋ́ша гы ца́рь За та́ꙗ дꙋ́ма, и пꙋсти́ по си́чкы мѣ́ста, и по гра́дове и по села́, по два́ члка да го́ и́щъть. и два́ вѡи́нa що́ быле́ слꙋгы́ стмꙋ Еѵⸯста́тїю, и бы́л гы ѻбыца́ль. и́мената и́мь, антїѡ́хь и ака́кїе. и тíe пойдо́ха да го́ и́щать, и пи́тать ѿ мѣ́сто на мѣсто. Дойдо́ха и до ѻнова́ Село́ вадистѡⷩ. и Кога́ се прибли́жиха бли́зꙋ при ло́зїата:

61

видѣ́ иⷯ сты́й Еѵⸯста́тїе ѿпозна́ гы, и по ѻбра́зь и по ѻблѣкло́ що́ но́сеха: и просль́зи се Запла́ка, и реⷱ.́ Ги бе мо́й млⷭтиве: що́ изба́вешь ѿ скрь́бь ко́й се на те́бѣ надѣ́е. Ѻти Защо́ дето́ се не надѣаⷯ, а́зь си́ видѣⷯ дрꙋжи́ната моа́. така́ да сто́ришь ги, да си́ ви́дѫ и моꙗта жена́ ѳeѡпи́ста, Защо́ че́дата си́ зна́ꙗ че гы́ изѣдоха ѕвѣ́рїе ради́ мои́те грѣ́хѡвe. ами́ давно́ гы ви́да на вто́ро пришъ́ствїе твое́ ги. това́ Като́ подꙋ́ма Еѵⸯста́тїе. и чю́ глаⷭ ́ѿ неви́димо че мꙋ́ ка́же. Дрьза́й и поⷣкани́ се Еѵⸯста́тїе, Защо́ дойде́ врѣ́ме да си́ по́йдешь па́кь на прьвѫ́тъ свою́ по́честь, и ще́шь да си́ ви́дишь и жена́та своа́ и че­́дата свои́. и на вто́ро пришъ́ствїе ще́шь да прїи́мешь голѣ́мо добро́. и твое́ и́ме ще́ да се́ възвели́чи по си́чкы свѣ́ть. Като́ чю́ то́ꙗ глаⷭ,́ єѵⸯста́тїе: оупла́ши се и сѣднѫ́. И гле́да ѻнía вѡи́нe че са́ прибли́жиха при не́го. Слѣ́зе ѿ коли́бата, и пойде́ наспо́реть тѣⷯ ́по́ бли́зꙋ и позна́ гы добрѣ́: á тїe не́го не позна́ха, Защо́ єдно́ за ѻблѣкло́ що бѣ́ше прѣмѣ́ниль: дрꙋ́го и ѻбра́зьть си́ бѣ́ше прѣли́чиль. ре́коха мꙋ тíe помо́гнаⷧ ти бь бра́те, реⷱ ́имь сты́ Еѵⸯста́тїе, и ваⷨ бь помо́гналь. ре́коха мꙋ́ тíe и попи́таха го. Давно́ зна́ешь тꙋ́ка нѣ́кой да е дошⸯль ѿ чю́жⷣо мѣ́сто съсⸯ женѫ́ и съсⸯ дѣца́, ако Зна́ешь Кажи́ го наⷨ да ти дадеⷨ пѣ́неѕе Ко́лко и́щешь. реⷱ ́имь сты́

62

Еѵⸯста́тїе: Защо́ го така́ и́щете бра́тиїа того́ва члка: реко́ха мꙋ тíe, дрꙋ́гь на́шь бѣ́ше и живо́ть и́махⸯме съсⸯ не́го, и ѻда́вна не го́ сме видѣ́ле, ами́ и́щеⷨ да го ви́диⷨ, реⷱ ́иⷨ сты́й Еѵⸯста́тїе: такъ́вьꙗ члкь тꙋ́ка не́ма. Ами́ ви са мо́лиⷨ, ѿседнѣ́те ма́лко тꙋ́ка, да си́ попасе́те Коне́те, и поѿпочинѣ́те си́. и да си́ подꙋ́маме Защо съⷨ и а́зь чюжⷣи́нець: та паⷦ ́си́ идѣ́те на сво́й пѫ́ть. И тíe го послꙋ́шаха и ѿсе́днъха. А́ сты́й Еѵⸯста́тїе ѿиде́ оу село́ оу едно́го члка, и реⷱ ́мꙋ: Займи́ ми́ ма́лко а́спри Защо́ ми́ дойдо́ха го́стїе, и не́маⷨ съсⸯ що́ да гы́ го́стиⷨ, и а́зь Кога́ си́ Зе́меⷨ цѣнѫ́та: да́ ти щеⷨ и пó мнѡго. и ѻ́нꙗ члкь да́де мꙋ ко́лⸯко иска́. и ѿиде́ сты́, и кꙋпи́ хлѣ́бь и ви́но, и що се́ найде́ оу́ нꙗ чаⷭ.́ и доне́се, и ѻста́ви трапе́за на ѻны́а вѡи́не, и слꙋ́жаше иⷨ. И тíe Като́ ꙗдѣ́ха та гы́ гле́даше Сты́й, и по́мысль мꙋ до́йдеше Ка́кⸯ и́маше ѿ тѣ́хь прь́вень по́чьсть а́ сега́ Ка́кⸯ ли́ стои́ прѣⷣ тѣⷯ, и сра́мѣ имⸯ се. и не мо́жаше да се́ оудрьжи́ ѿ жа́лость: и ѡбⸯли́ваха мꙋ сль́зы Ѻчи́те, и ѿcтъ́пѣшe наза́ди и скры́ешеⷭ и пла́чеше, та па́кⸯ се ѻмї́еше и до́деше прѣⷣ тѣⷯ,́ и слꙋ́жаше иⷨ. така́ стори́ и два́щь и три́щь. и тогива ѡнíꙗ вѡи́не Зе́ха да мꙋ се оугле́дꙋвать: и да се припозна́вать на не́го. И реⷱ ́єди́нь ѿ ныⷯ дрꙋ́гомꙋ поле́гычка. Брате ака́кїе: що́ прили́че то́ꙗ члкь на плакї́да щото́ го и́щеⷨ, да не бѫ́де

63

то́й са́мⸯси. реⷱ ́и ака́кїе: бра́те антїѡ́ше, и а́зь това́ щеⷨ да ти́ рⷱе́мь: ами́ знаⷨ добрѣ́ Защо́ и́маше плакї́да бѣ́легь на грь́лото ѿ са́бїа. ами́ гле́дай да съпика́саме ако и́ма бѣ́легь такъ́вьꙗ: єда е то́й дрꙋ́гы нѣ е́ амї́ е то́ꙗ дето́ го и́щеⷨ. това́ си дꙋ́маха, и съгле́даха го, и видѣ́ха такъ́вьꙗ бѣ́легь на грь́лото мꙋ. и позна́ха го добрѣ́. и то́ꙗ чаⷭ ́станъ́ха, и пригрь́наха го и цѣлова́ха го, и ре́коха мꙋ: ты́ си́ на́шь стратила́ть плаки́да. А́ то́й зе́ да иⷨ дꙋ́ма, нѣ сⸯмь а́зь бра́тїе: а́ сль́зы го ѻбьлїа́ха. а́ тї́е мꙋ Ка́жать. нíe те́ позна́хⸯме добрѣ́ че си́ ты́, и бъ́хь не фа́щай. ами́ ка́мо ти́ жена́та и дѣца́та. и то́й Като́ чю́ че мꙋ́ помѣна́ха жена́та и дѣца́та тоги́ва векѥ́ не може́ да мльчи́ ѿ пла́чь. ами́ се каза́ и реⷱ,́ а́зь есⸯмь: а́ жена́ ми́ и дѣца́ реⷱ ́измрѣ́ха. и то́ꙗ чаⷭ ́разбра́ се до се­ло́то, и дойдо́ха лю́дїе ѿ село́то да ви́даⷮ що са́ до́шле вѡи́не оу ло́зїето, и и́щать пада́ратого иⷨ. И като́ видѣ́ха какⸯ се позна́ха съсь Стго єѵⸯстáѳїa. и чю́дѣха се, и дꙋ́маха си́. Какъ́вь е́ бы́ль голѣ́мь члкь: и ка́кь бы́ то́лкова врѣ́ме межⷣꙋ наⷭ,́ и не прика́за се ни́комꙋ. Тоги́ва ѡнї́a вѡи́нe изва́диха црево повелѣ́нїе, и казаха мꙋ. и ѻблѣ́коха го́ что́ и́маха при се́бѣ. и станъ́ха да и́дъть вь ри́мь. и члци ѿ ѻнова́ село́ прово́диха го до кра́й село́: Защо́ по дале́ко гы́ не ѻста́ви сты́ да и́дать. И кога́ си́ и́дѣха по пъ́ть, тоги́ва иⷨ иска́за Сты́ си́чко: Като́

64

видѣ́ ха́, и ка́кⸯ се́ крⷭти́ и прѣсто́рилⸯ си́ и́ме Еѵⸯста́тїе. и какⸯ мꙋ́ оузе́ Кора́бникь жена́та. и ка́кⸯ мꙋ ѕвѣ́рїе деца́та Зане́соха, и що е́ пати́ль си́чко иⷨ исказа. и по eі дни́ ѻтидо́ха до ри́мь при ца́ра. и ца́рь като́ разбра́ че́ и́де плакї́да, из­лѣ́зе са́мси́ насре́ща, и цѣлꙋва́ го и поче́те го́. и на́поконⸯ го́ попи́та защо́ бѣга́ ѿ не́го. Тоги́ва Сты́ поче́ да мꙋ́ ка́зꙋва прѣⷣ си́чкы. Како́ е вѣрꙋва́ль въ ха́. и какⸯ се́ нагово́ри да и́де оу Іepⷭли́мь на бжїй гро́бь. и кора́бниⷦ ка́кⸯ мꙋ́ ѿне́ женъ́та. и дѣца́та мꙋ ка́кь изѣ́доха ѕвѣрїe. И стори́ се тоги́ва ра́дость голѣ́ма въ ѻ́нꙗ днь оу вѡйска́та ца́рева Защо́ се найде́ сты́. и ца́рⸯ го моли́ да си́ ѻпа́ше по́ꙗсь стратила́тⸯскы, па́кь да си́ бѫ́де на та́ꙗ по́честь. и съсⸯ мнѡ́го мо́лⸯба єдва́ приста́нѫ, та го ѻпа́са. И до тꙋ́ка бы́ блⷭве́ни хрⷭтїа́ны cтмꙋ скрь́бь що поте́гли. Послꙋ́шайте па́кь ка́кⸯ си найде́ женъ́та и дѣца́та: и на́поконь ка́кь бы́ха мъ́чени За­раⷣ ́и́ме хво. И ѿ кога́ оузе́ вла́сть Сты́ Еѵⸯста́тїе, и станъ́ па́кь прьвы́ на во́йска, и пои́ска да си́ прѣчете́ вѡйска́та да ви́ди ко́лⸯко и́ма. и прѣче́те гы́ и не бы́ха Ко́лкото то́й и́щеше, ами́ бы́ха ма́лⸯко. Тоги́ва пꙋсти́ повелѣнїе ца́рⸯско по си́чⸯко мѣ́сто ри́мⸯско, и по гра́дове и по села́ да си́ събере́ пó мнѡ́гo вѡйска́. и слꙋ́чи́ се съсⸯ бжїе повелѣ́нїе, и ѿиде́ повелѣ́нїето и до ѻнова́ Село́ дето́ бѣ́хa ѿхpáнeны дѣца́та cтомꙋ єѵⸯста́ѳїю. и ѡнía лю́дїе ѿ ѻнова́ село́, събра́

65

ха се и зⸯгово́риха се, да напи́шатⸯ ѡнía дѣца́ Като́ са чюжⷣи́нци, и не́маⷮ ни́кого, тѣⷯ ́да дадътⸯ да бѫ́дъⷮ вѡи́ны, Защо́ бѣ́ха кра́сны и на лице́ и на снагъ́ и двѣ́те хꙋ́бавы и высо́кы, легома́ като́ си бѣ́хa ѿ блгь и до́брь рѡ́дь. И кога́ се събра́ха си́чкы вѡи́нe. и пойдо́ха и станъ́ха прѣⷣ Еѵⸯста́тїа: и видѣ́ си́чкыте кои́ какⸯ са́, и натъкⸯми гы Ко́й на де́сеть да е́ прьвы́, Ко́й на сто́ прьвы́, и кoмꙋ́ що́ при­ли́чаше наре́ди гы. á тї́a двѣ́те не́гови дѣца́. Видѣ́ гы Като́ са кра́сны и ра́зꙋмны и при́личны, тѣⷯ стори́ на голѣ́ма по́чьсть: и зе́ гы при се́бѣ да мꙋ́ слꙋгꙋ́ваⷮ на трапе́за, и не знаꙗ́ гы че са́ не́говы, тъ́кⸯмо защо́ са мꙋ́дры и ра́зꙋмны, Затова́ гы избра́ и оузе́ гы́ при céбѣ. И пойде́ тоги́ва на вѡйcкѫ. и ѡнї́a гра́дѡве що бѣха ꙋзе́ле ѡнía ва́рваре дето́ ре́кохⸯме що бѣха си́ стори́ле межⷣꙋ céбѣ ца́рь. и ѿне́ си́чкыте сты́ Еѵⸯста́тїе: и оумири́ ѻнова́ мѣ́сто. и гра́дѡве прѣє́. Á ѡнї́a що́ бѣ́ха зломы́сⸯльницꙋ ца́рꙋ траїа́нꙋ: и прѣми́нѫ и ѻтиде́ до Ідаспи́нꙗ рѣка́, бі́аше и плѣнꙋ́ваше села́ ва́рварⸯскы́. и като́ видѣ́ Сты́ че́ нави́ва и плѣнꙋ́ва. нагово́ри се да и́де по́ дале́ко да плѣнꙋ́ва: и като́ и́дѣше, дойде́ и до ѻнова́ Село́ дето́ бѣ́ше не́гова жена́ ѳеѡпи́ста. и то́й това́ не зна́е, и слꙋчи́ се та конди́са оу то́ꙗ до́мь дето́ бѣ́ше жена́та мꙋ. и вѡйска́та по лива́дїето въ́нка Конди́са, прострѣ́ха и чадъ́ре. А́ сты́ прострѣ́ не́говъⷮ чадъ́рь оу ѡ́нꙗ дво́рь дето́ бѣ́ше жена́та мꙋ: Защо́ бѣ́ше та́мо ѻномꙋ́ва

66

гемиџї́ю дво́рⸯть голѣ́мь и ѻво́щїе мнѡ́го, и при́лично мѣ́сто: Защо́ е бы́ль на ѻнова́ село́ прьвы́ и влада́ль. та́мо аре́кⸯса Сты́: и реⷱ ́да сѣди́ г҃ дни́, да си́ прѣпѡчи́наⷮ. И въ ѡнї́a дни́ въ еди́нь днь оузе́ха ѡнía слꙋгы́ стмꙋ нѣ́коа го́зба да оуго́твать и поидо́ха оу ѻна́зи вдови́ца, що си́ сама́ сѣдѣ́ше оу еднъ́ къ́щица. и бѣ́шe на́рькы та́мо на ѡнía мѡмⸯче́та: и та́мо сѣднъ́ха, и ча́каха да фта́са ѻнова́ ꙗ́стïе. и подꙋ́ма мла́дото по старїотомꙋ. то́лⸯко врѣ́ме и́ма ка́кⸯ сме́ наедно́ тꙋ́ка оу на́шего гпⷭда́ра. и ни́кога́ не бы́ наⷨ Ко́ли да си́ подꙋ́маме и да се попи́таме ко́й ѿкъдѣ́ е. Ка́же ста́рото, и а́зь годиⷨ да си́ подꙋмаме нѣ́кога, и не може́ да си н па́дне врѣме. Е́то сега́ єдва́ ны́ паднъ́ врѣме: ами́ єла́ да си подꙋ́маме, и реⷱ по́ старїать. а́зь зна́ю ѻ́ще Кога́ бѣⷯ ́ма́лⸯкь: та́ знаⷨ че бѣ́ше мо́й ѿць стратила́ть въ ри́мь. и и́маⷯ ма́йкѫ тврь́дѣ хꙋ́бава: и и́маⷯ и дрꙋ́гого бра́та по́ мла́дь ѿ ме́не, жльты́ ко́смы и́маше Като́ твои́те: и бѣ́ше ве́се­ло, и не знаⷨ баща́ ни́ где́ щѣ́ше да и́де, та пове́де ма́йка ми и наⷭ.́ и на пѫ́ть оулѣ́зохме оу гѥмї́а. и прѣми́нахⸯме. и ма́йка ми не знаⷨ що́ ѻста́ оу море́то оу гѥмї́ата: тъ́кмо зна́ѧ че пове́де наⷭ ́баща́ ны́, и и́дѣше напрѣⷣ.́ И като́ и́дѣхⸯме, додо́хме до нѣ́коѧ рѣ́ка́. а́ ны́е Като́ бѣ́хме тоги́ва ма́лⸯкы, и не мого́хⸯме да прѣга́зиⷨ, Защо́ бѣ́ше голѣ́ма рѣка́та. А́ ѿць ны́ зе́ бра́та мы по́ ма́лкото, и прѣне́се го на ѻна́ꙗ странѫ́: и врьна́ се да прѣ

67

несе́ и ме́не: и о́ще не бѣ́ше баща́ ми дошъ́ль до срѣⷣ ́рѣка́та, и видѣⷯ ́чѥ дойде́ вль́кь и зане́се бра́та ми́. и то́ꙗ чаⷭ ́до́де́ лъ́вь и грабнѫ́ ме́нѣ и като́ ме́ но́сеше, слꙋчи́ха се пасты́рїе та ме́ ѿне́ха, и заве́доха ме́ оу това́ Село́ ѿ де́то си́ ты́, та ме́ ѿхpáнихa съсⸯ бжїе повелѣ́нїе. то́лⸯкова Зна́ꙗ. а́ баща́ ми какⸯ се́ стори́ не знаⷨ ни́ бра́та си́. Тоги́ва Като́ чю́ ма́лⸯкото, и скочи́ та ка́же съсⸯ ра́дость. тако ми́ си́ла хва, ны́е сме два́ма бра́тїа. Защо́ дето́ ме ѿхpáнихa та ми́ Ка́зꙋвать че ма са́ ѿне́ле ѿ вль́кь. ѿ това́ познаⷯ Като́ и ты́ Ка́зꙋвашь. тоги́ва станъ́ха та се́ цѣлꙋва́ха и два́та съсⸯ голѣ́ма ра́доⷭ. и ѻна́ꙗ вдови́ца що́ бѣ́ше ма́йка тѣⷨ.́ позна́ че ѥ́ тѣ́хна ма́йка, и гле́да гы́ Ка́кⸯ се цѣлꙋ́вать сла́дⸯко и зрⷣавꙋ́ватⸯ се Като́ се позна́ха, и щѣ́ше тоги́ва да имⸯ се Ка́же коꙗ́ е. ами́ дѣца́та брь́заха, Защо́ гы пови́каха, чѥ́ бѣ́ше врѣме до́шло́ да ѻбѣдꙋва Сты́й Еѵⸯста́тїе. и те́коха ско́ро да мꙋ поста́въⷮ трапе́за. Ами́ кога́ бы́ на оу́трѣ: а́ тїа́ ѻтиде́ при чадъ́рьть cтмꙋ, давно́ си ви́ди и двѣ́тѣ дѣца́ да имⸯ се прика́же. Защо́ бѣ́ше срⷣце́то и́ разгорѣ́ло се. а́ то́ гы́ не найде́ оу то́ꙗ чаⷭ:́ ами́ бѣ́ха ѻтишле́ нѣ́гⷣе да съврь́шꙋвать потрѣ́ба нѣкоа гпⷭди́нꙋ си. тъ́кⸯмо видѣ́ Еѵⸯста́ѳїa ѿдале́че. Като́ сѣдѣ́ше ѿдaлéчe. поⷣ чадъ́ръⷮ. и видѣ́ го и поболѣ́ съсⸯ срⷣцето си, Ка́кь прили́че на мѫжато́го й. и пристъ́пи по́ бли́зꙋ да подꙋ́ма съсь не́го, да го́ хꙋ́бѣве ви́ди и да го съпика́са. и пойде и реⷱ ́мꙋ́: млю ти се гпⷭди́не,

68

да ми́ послꙋ́шашь дꙋ́мата, а́зь есⸯмъ ѿ граⷣ ри́мь, и тꙋ́ка съⷨ плѣ́нена. ами́ ти се мо́лиⷨ, да ме́ ѿвeдéшь та́мо. това́ реⷱ,́ и гле́да го. и чю́е мꙋ дꙋ́мата: и ви́ди ка́кь є́ съ́щи не́йнь мѫⷤ. ами́ па́кь не смѣꙗ́ да го́ попи́та, да реⷱ: ты́ Ко́й си. ами́ ѻтиде́ и паднъ́ на ноѕѣ́те мꙋ, и реⷱ ́мꙋ: да не си́ съ́ раⷥсрь́диль на ме́не що съⷨ твоꙗ́ ра́ба, ами́ ме́ послꙋ́шай и кажи́ ми́ що си́ бы́ль ѿпрь́вень: че ми́ се мни́ ты́ си́ плакі́да стратилаⷮ, що си́ вѣрꙋва́ль ха́ и́стиннаго ба, дето́ го видѣ́ межⷣо рого́вете рога́човы. и щото́ мнѡ́го скрь́бь поте́гли, и на́поконь пове́де дѣца́та си́, ага́пїа и ѳеѡ́писта: и женъ́та си ѳеѡ́пистѫ, щото́ съⷨ а́зь: да и́деме на бжїй гроⷠ:́ и на пѫ́ть Като́ оулѣ́зохⸯме оу гѥмї́а: и ѻ́нꙗ що бѣше господа́рь на гѥмї́ата, наси́лникь зⸯль: и не пꙋсти́ ме́не, ами́ ме́ дове́де тꙋ́ка дето́ ме́ ви́дишь. и и́маⷨ мартꙋрїа га Iѵⷭ ха́, и сты́ а́ггли, че не ме́ ѥ ни́ то́й ни́ дрꙋ́гы нѣ́кой мѫ́жь досе́ги ѻмрь́силь. ами́ съⷨ и до дне́ска чи́ста ѿ чю́жди мѫ́жїе: ами́ си́ чю́ваⷨ двьство. Това́ Като́ чю́ Еѵⸯстáѳїe, єдно́ ѿ дꙋ́мата ꙗ позна́, дрꙋ́го и по прилика и по ѻбра́зь Ка́кь е́ тїа́ не́гова жена́. И тоги́ва викнъ́ cⸯ голѣⷨ ́глаⷭ,́ и реⷱ:́ Слаⷡ те́бе бе мо́й сла́ва те́бѣ: а́зь єсⸯмь Еѵⸯста́ѳie ѡ́ жено́ моа́ дето́ ты́ Ка́зꙋвашь. тоги́ва станъ́ха и два́та, и єди́нь дрꙋ́гый цѣлова́ха се. и съ сль́зы сла́вѣха ба. и реⷱ ́жена́та мꙋ: где́ съ дѣца́та на́ши гпⷭди́не. и то́й реⷱ ́ей съсⸯ сль́зы. ѕвѣ́pїe изѣ́доха гы ѡ́ жено́ моа́. И

69

тїа́ мꙋ реⷱ:́ чѥ́ Ка́кⸯ бы́ та гы́ изѣ́доха: реⷱ ́ей сты́ и пла́че. ѿ гѥмї́ата Като́ се раздѣ́лихⸯме. и азь идоⷯ съсь дѣ­ца́та и дойдоⷯ до нѣ́коѧ рѣкѫ́: и зе́хь по́ ма́лⸯкото та го́ прѣне́соⷯ, и врьнъ́хⸯ се да прѣнесъ́ и по́ голѣ́мото, и кога́ быⷯ насрѣⷣ ́рѣкъ́та, и видѣⷯ ́чѥ́ оузе́ єдно́ вль́кь а́ дрꙋ́го лъ́вь. и ѳеѡпи́ста жена́та не́гова реⷱ ́мꙋ. Да́й сла́ва бꙋ гпⷭди́не мо́й: дѣца́та на́ши жи́вы съ и до днеⷭ,́ и тꙋ́ка съ́ при те́бѣ Защо́ азь гы́ чю́хь вче́ра Като́ си́ дꙋ́­маха тї́ꙗ дꙋ́мы що ми́ ты́ сега́ Ка́зꙋвашь. и а́ко не вѣ́рꙋвашь, а́ ты́ повели́ до́йдъть вче́рашните слꙋгы́, що́ бѣ́ше гы́ пꙋсти́ль да оуго́твъть ти ѻбѣ́дь. и попи́тай са́мⸯси́ да иⷨ чю́ешь дꙋ́мата. и зова́ ги́ Сты́, и реⷱ ́иⷨ: Кажѣте ми че́да ѿгде́ вы е ба́щинна, и ѿкъдѣ сте вы́е. Тоги́ва по́ ста́рото зе́ да ка́зꙋва За сичⸯко що́ и́маше на па́меть та по́мнѣше, и тíe по ка́зꙋванїето и по прили́ка позна́ха че съ́ тíe тѣ́хны дѣца́. ѡ́ голѣма́ ра́доⷭ тоги́ва, що съ́ стори́ оу то́ꙗ. днь Стмꙋ Еѵⸯста́ѳїю, и на женъ́тъ мꙋ ѳeѡпи́стѫ: и на си́чка́ вѡйска́ и за́ ꙁ҃ дни́, си́чка вѡйcкá чини́ха ра́доⷭ. Не́ тꙋко́ защо́ нави́ха на ѡнї́а вра́гѡве ва́рваре. ами́ пó мнѡгo Защо́ се найде́ гпⷭжⷣа ѳeѡпи́cтa, и дѣца́та й. Ами́ и Сты́ Еѵⸯстáѳie рауⷣваше се и блгⷣреше ба, и реⷱ.́ Блгода́рꙋ те́ ги бе мо́й: ѻти́ не си́ ѻста́виль ме́не до кра́й, да те́глиⷨ искꙋше́нїе и скрь́бь. ами́ си́ поми́лꙋваль ме́нѣ и да́лⸯ ми́ си́ ра́дость, Зараⷣ ́ѻна́ꙗ скрь́бь. И сла́влꙗ те́бѣ ги, Защо́

70

дето́ ми́ Ка́зꙋваше напрѣⷣ,́ така́ ми си́ и стори́ль, та си́ видѣⷯ и женъ́ и дѣца́. и сега́ ги Ако ще́шь прїйми́ ми́ дшъ́тъ. И това́ така́ бы́ като́ си́ найде́ женѫ́ и че́да. Ами́ по­слꙋ́шайте ка́кь бы́ па́кь и мⷱнїето не́гово. ѿкато́ прѣе́ ѡнía мѣ́ста и гра́дѡве. врьнъ́ се па́кь да и́де въ ри́мь. И тоги́ва слꙋчи́ се Като́ се вра́щаше та оумрѣ́ ца́рь траїа́нь. И дрꙋ́гы́ въца́ри се на мѣ́сто не́го ца́рь адрїа́нь, що е́ съгра́диль дрено́поле. Бѣ́ше и то́й є́ллїнⸯска вѣ́ра и́маше. и зль́ и неми́лостивь на хрⷭтїа́не. Като́ чю́ чѥ́ и́де стратила́ть ѿ вѡ́йска. излѣ́зе са́мⸯси насре́ща. Защо́ така́ и́маха За́конь тоги́ва ри́мскїй ца́рїе. Едно́ Като́ е наⷣви́ль на ва́рьⸯварете, дрꙋ́го па́кь като́ сї е найшъ́ль женъ́ и дѣца́ Затова́ реⷱ ́ца́рь да сто́ри голѣⷨ при́ноⷭ и мо́лба на бѡ́говете є́ллїнскы́. и ѿиде́ ца́рь в ка́пище бо́га аполѡ́на: щото́ го и́маха є́ллїнете като́ бо́га. и та́мⸯ си́ стори́ по́клонⸯ и при́нось. А́ сты́ Еѵⸯста́ѳїe не щѣ́ да по́де. и тоги́ва го зова́ ца́рь андрїа́нь, та мꙋ́ ка́же: плакі́до, Защо́ не дойде́ ты́ да сто́ришь по́клонь на бѡ́говете, дето́ ти съ́ помо́гнъле да наⷣви́ешь на ва́рварете, и найшъ́ль си си́ и женѫ́ и дѣца́. и подꙋ́ма мꙋ Сты́ и реⷱ:́ ца́рꙋ мнѡ́голѣтны. а́зь хꙋ́ мое́мꙋ по́клонь чи́на: Защо́ ѿ не́го и́маⷨ живо́ть. и то́й ми́ є́ да́ль си́лѫ, и наⷣви́ль съⷨ на мои́те дꙋшма́не. и то́й блговоли́ та си́ видѣⷯ ́а́зь женъ́та и дѣца́та. и то́йзи е бь сътвори́ль нбо и зе́млꙗ,

71

и не́го а́зь вѣ́рꙋваⷨ: а́ дрꙋ́гого бо́га не зна́ѧ ни́ вѣ́рꙋвамь. Тоги́ва повелѣ́ ца́рь да мꙋ́ ѿпа́шъть по́ꙗсъ. да не бъ́де векѥ́ стратилатⸯ на вѡйскъ́тa. и да стои́ прѣⷣ не́го съсь женъ́ и съсⸯ дѣца́ Като́ еди́нь що е́ ѻсъ́день. и мнѡ́го мꙋ дꙋма́ да се́ ѿрече́ ѿ ха. и не щѣ́. сты́й ни́какь дꙋ́мата да мꙋ́ чю́е. и видѣ́ ца́рь чѥ́ не мо́же ни́какь оумъ́ть да иⷨ прѣсто́ри. тоги́ва повелѣ́ да гы́ изведъ́ть на єдно́ по́ле. и да пꙋ́стъть на тѣⷯ ́єдно́го́ лъ́ва гла́дна, и стори́ха слꙋгы́ ца́ровы така́. и те́че ѻ́нꙗ лъ́вⸯ ѿдaлéчe на тѣⷯ:́ и кога́ се прибли́жи при тѣⷯ,́ а́ то́й си сложи́ главъ́та до́ земе та имⸯ се покло́ни, и ѿcтъ́пи ѿ тѣⷯ.́ Тоги́ва Като́ видѣ́ ца́рь чѥ иⷨ не стори́ ни́що лъ́въть. А́ то́й повелѣ́ да раждегѫ́ть єди́нь Коте́ль голѣ́мь, що́ бѣше на́где Като́ во́ль, и оу не́го. да гы́ тꙋ́ръть. И те́коха хрⷭтїа́не, и є́ллины, да гле́дать Ка́кь щъ́ть да гы́ ме́тнъть въ ѻ́нꙗ коте́ль. И като́ се наже́же Коте́лъть. Зе́ха да гы́ ме́тнъть въ́трѣ. тоги́ва иⷨ реⷱ ́сты́: ѻставѣ́те ме́ ма́лⸯко да се́ помла бꙋ. и ѻста́виха го ѡнía вѡи́нe. тоги́ва помлиха се гꙋ бꙋ, и ре́коха. Ги Iсе хе́ бе, що си́ наⷣ си́чⸯкы си́лы нбⷭные. дето́ нѣ е́ ни́кой те́бѣ видѣ́ль, а́ ны́е те́ видѣ́хⸯме: ами́ послꙋ́шай наⷭ҇ ́оу то́а чаⷭ҇ ́що ти́ се мо́лиⷨ, Защо́ ни́ се доврь́ши мблата. И Като́ си́ блговоли́ль та се́ събра́хⸯме на єдно́, затова́ сега́ ны́е сла́вимⸯ те и блгода́римⸯ те́. И Като́ си ѡны́ꙗ три́те мѡ́мⸯци во́вь

72

вавѵ̈лѡ́нь оупа́зиль, и не изгорѣ́ха ѿ ѻ́нꙗ ѻ́гⸯнь. така́ и на́шите тѣлеса́ оучю́вай. защо́ и ны́е зараⷣ ́твоꙗ́ любо́вь та се́ прѣда́ваме на съмрь́ть. и да́й ги то́ꙗ ѻ́гⸯнь на́шите тѣлеса́ да не изгори́, и па́кь ги да́й на наши́те мо́щи блгⷣть, да ко́й се наⷨ помо́ли да и́ма че́сть на црⷭ҇тво нбⷭное: и тꙋ́ка на́ землꙗ млⷭть. и ты́ ги на́шите тѣлеса́ оучю́вай и ѻстави́ гы да съ́ наєдно́. Това́ се помлиха стї́й ѻнї́й. и чю́ се глаⷭ҇ ́ѿ нбо́то че́ Ка́же. Така́ да бѫ́де ваⷨ щото́ и́щете. Защо́ се потрꙋ́дихⸯте на ва́шь живоⷮ,́ та прѣтрьпѣ́хⸯте мнѡ́го скрь́бь Зараⷣ ́и́ме мое́. Ела́те и земѣ́те вѣ́нци́ нбнⷭые, и голѣ́ма радоⷭ҇. и тоги́ва Като́ чю́ха ѿ нбо́то то́а глаⷭ҇.́ прѣда́доха се да оулѣ́зьть оу ѻ́нꙗ ѻ́гнѣнⸯны коте́ль. и таⷨ ́си́ прѣда́доха бꙋ дшъта. и кога́ се минъ́ха три́ дни́. ѻтиде́ ца́рь на ѻнова́ мѣ́сто, и ѻтво́риха ѻ́нⸯзи Конѡ́бь, и найдо́ха гы цѣли́, и ни́ едно́ влакно́ не бѣ́ше изгорѣло: или́ ѿ главъ́та иⷨ или́ ѿ снагъ́та нѣ́что, ами́ бѣ́хa да рⷱ҇е́шь Като́ жи́вы и цѣлокꙋ́пны и повелѣ́ ца́рь да гы́ изва́дъть ѿ коно́бⸯть. и като́ гы видѣ́ха че́ не са́ ни́що поче́кнъти, ами́ бѣха Като жи́вы и цѣлы́. Тоги́ва викнъ́ха си́чкы и ре́коха. Вели́кы бь хрⷭтїа́нсⸯкый: то́й е бь и́стинны, и ѻсвѣ́нь не́го дрꙋ́гы бь не и́ма. и ца́рь тоги́ва Засрами́ се, и мнѡ́го оупла́ши се, и побѣ́гна та се оуве́де ѿ та́мо. и нѣ́кои́ хрⷭтїа́не

73

що гы́ не зна́еше ца́рь: оузе́ха сти́те тѣлеса́ и ѡcтáвихa гы на чтⷭно мѣ́сто. и ѿ кога́ прѣста́нѫ гоне́нїе на хрⷭтїа́не. и црⷭтвꙋ́ваше велиⷦ црь Kѡнⸯстанⸯти́нь блгочⷭтивый и хрⷭтїа́нⸯскы. та имь напра́виха црква та́мо оу ри́мь, и поло́жиха мощи́те иⷨ оу црквата. и мнѡ́го чюдеса́ стори́ха, и мнѡ́го вѣрꙋваха въ ха́. и ѿ тоги́ва на сва́ка годи́на па́меть имь стро́ваха Мцⷭа септе́мврїа, к: ~ Така́ е бы́лъ тѣхны́ живо́ть блⷭве́ни хрⷭтїа́не. и на то́йзы свѣть тако́ва поте́г­лиха раⷣ ́любо́вь хва: и прѣтрьпѣ́ха то́лⸯкова скрь́бь и бѣдъ́ и не ѿме́тнаха се ѿ и́ме хво, ами́ бы́ха оуго́дници бꙋ: А́ ны́е мнѡ́гo пѫ́ти, без бѣда́ и безⸯ ни́кой скрь́бь, и ни́каква си́ла, та се́ ѿмéтнꙋваме ѿ хво и́ме, и и́деⷨ на дрꙋ́га пога́на вѣ́ра. и не тъ́кмо това́: ами́ и кога́ се Закли́наме въ Еѵⷢлїе, или́ на лъжѫ́ или́ на и́стина, и тоги́ва се ѿме́тнꙋваме ѿ и́ме хво. и голѣ́мо зло́ нане́сꙋваме си́ на дшъ́та. И слꙋ́шай что́ и́ма пи́сано въ кнї́га пррⷪ҇кꙋ Заха́рїю: Реⷱ ́пррⷪ҇кь Заха́рїа, видѣ́хь єди́нь срь́пь голѣ́мь деⷭть пе́ды: и ре́че ми бь. то́ꙗ срь́пь исхо́ди ѿ бжїе лице́, и вълѣ́зꙋва въ до́мь дето́ се кльнъ́ть въ и́ме бжїе: ~ Ви́дите ли хрⷭтїа́не Ко́лⸯко е зло́ кле́тва. ами́ и ны́е да се́ чю́ваме ѿ кле́тва да се не Закли́наме: да не па́дне на наⷭ҇ ́гнѣ́вь бжїй. Ка́жать нѣкой безꙋ́мны: ами́ ако се́ не закльнеⷨ, Ка́кь да се́ сто́риме, и да се́ изба́виме

74

ѿ бѣда́. ѡ́ члче ѿ бѣда́ се бои́шь, a ѿ ба се не бои́шь. а́ не чю́ешь ли́ что́ реⷱ ́хс въ Еѵⷢлїе: да се не кльнеⷨ ни́ нбомь ни́ землѥ́ю, ни́ главою ва́шею. Защо́ е и главъ́та ти бь сътво́риль, и затова́ не пооⷣба́е да се́ кльнеⷨ въ и́ме бжїе да си дшъта не погꙋ́биⷨ. и па́кь црква Затова́ ли се създа́де да се́ кльнеⷨ оу не́ѧ. нѣ́ така́, ами́ да се́ мо́лимь за гpѣⷯ ́сво́й. или́ єѵⷢлїе За кле́тва ли се напи́са, нѣ́, ами́ да слꙋ́шаме и да вѣ́рꙋваме въ га Iса ха́. а́ нѣ́ да се́ кльнеⷨ мака́рь пои́стинѣ, или́ За лъжъ́. Защо́ ако се́ тꙋ́ка изба́вишь ѿ дꙋшма́нина твое́го, Зараⷣ ́кле́тва и ѻклина́нїе. Ами́ ѿ сꙋⷣ бжїй та́мо не мо́шь да избѣгнешь: и ѿ вѣ́чна мъ́ка. Затова́ се мо́лѧ ва́мь, да послꙋ́шате тїꙗ дꙋ́мы, не́ мои́, ами́ хвы ни́ сами́ се ѻкли́найте, ни́ нѣ́кого на си́ла теглѣ́те на кле́тва: мака́рь и да тї е дль́жень, и фа́та бъ́хь, или́ дрꙋ́го ти зло́ стори́ль, не кльни́ го да и те́бѣ Само́го и не́го, въ ѻ́гⸯнь нега́симь въри́нешь. А́ко ли́ тї е голѣ́ма нѣ́коа ра́бота, и и́машь на нѣ́кого нѣ́что. Заведи́ го на сще́нⸯника, или́ на влⷣка, да прїи́ме ѿлꙋче́нїе. то́лкова нѣ е́ гpѣⷯ.́ така́ сторѣ́те да полꙋ́чите црⷭ҇тво нбнⷭое, вⸯ вѣ́ки ами́нь: ~

75


МцⷭА ТОГО, кζ. ПРѢСТАВЛѤ́НЇЕ
Стго апⷭла и еѵⷢлиста Iѡа́нна бгосло́ва:

Сты́й iѡáннь бгосло́вь, Бѣ́ше снь зеведе́ѡвь и салѡмї́йнь. Саломíа бѣше дъщера́ iѡ́сифꙋ, що́ бѣ́ше ѻбрꙋ́чникь бци. Защо́ iѡ́сифь бѣ́ше роди́ль, д҃ снѡве: iꙗкѡва, сїмеѡ́на, iоѵ́дꙋ, и iѡ́cїa. и дъщеры́ три́: Єсѳї́рь, Ма́рѳа, и салѡмї́а жена́ зеведе́ѡва: ма́йка iѡáннꙋ бгосло́вꙋ. а́ гь наⷲ IС ХС. бра́ть Салѡмї́йнь, що е́ мти iѡáннꙋ бгосло́вꙋ. по това́ се нари́че гь, оуйка́ iѡaннꙋ. и лю́бѣше гь iѡа́нна тврь́дѣ, Защо́ бѣ́ше кро́тⸯкь и чи́сть, и двьсть́вникь. си́ рѣⷱ:́ неже́нень. То́й легнѫ́ на грьди́те хвы на таи́нъ в҇ⷱе́ръ, и испи́та ха,́ Ко́й ще́ да го́ прѣдаде́ на съмрь́ть. И кога́ бы́ прѣда́нїе хво, то́й и́деше и пе́трь послѣ́дь ха.́ и кога́ бы распе́тїе хво. сичⸯкы апⷭлы бѣ́ха бѣга́ле ѿ страⷯ євре́йскы. А́ то́й бѣ́ше тамо, и стоа́ше при крⷭть хвь. и тоги́ва на распе́тїе реⷱ ́хс бци: жено́’ той е Снь тво́й. и iѡа́ннꙋ реⷱ,́ Зараⷣ ́бцⷣа: Е́то мти твоа́. Затова́ се назова́, iѡáннь бгосло́вь бра́ть бжїй. и снь бгоро́дичинь. и тоги́ва прїе́ iѡа́ннь бца, и заве́де ѧ́ дома́ си́: и и́маше ѧ́ За ма́йкѫ, и слꙋгꙋваше и́, доде́ се прѣ-

76

стави бца. на́поконь по оуспе́нїй бци мѣта́хѫ апⷭлете жрⷣѣбе, Ко́й къдѣ́ да и́де, да оу́чи и да ка́зꙋва Сло́во бжїе. и паднъ́ се iѡа́нꙋ да иде въ acíѧ. и бы́ скрь́бень, Защо́ разꙋмѣ че ще́ мнѡго бѣда́ да те́гли оу морето. и така́ и бы́ Като́ се прореⷱ. м҃ дни́, и м҃ но́щи стори́ оу море́то: носѣше го море́то съсⸯ лю́ть вѣ́тⸯрь и те́мⸯнь раз­ыгра́ло се. Защо́ ѻти се́ ѻскрь́би като́ мꙋ се паднъ́ ждребїе да и́де та́мо. а́ нѣ́ да се надѣ́е на га. И на єди́нь брѣ́гь ѻпрѣ́ се гѥмї́ата на мѣсто що се́ Зовѣ́ше ма́рма peѡнтїа́ска. и та́мо найде́ пpѡ́хора, и крⷭти́ го оу тоꙗ Кѡpáбь. И ѿ та́мо плава́ха За м҃ дни́, до селе́вкїѧ. и та́мо гы́ побѣди́ха и стори́ха ги́ вль́хⸯвы, Ка́кь сѫ оукра́ле оу гѥмї́ѧ Зла́то. и ѿ та́мо ѻтидо́ха и два́та іѡа́ннь и пpѡ́хopⸯ, Вь Ефе́сь граⷣ. И pѡмáнa жена́ годени́ца прива́това, що́ бѣ́ше се прочю́ла и до ри́мь зла́: и зло́ чи́нѣше, и мъ́чѣше Ко́йто вѣрꙋваше ха. найде́ iѡа́нна и пpѡ́хopa, и ѻсъ́ди ги защо́ ка́зꙋваха и́ме хво, да ра́ботать на ба́нѧ; á тíe не оумѣ́еха Какво́ да чи́нъть не наоу́чени. а́ тїа́ гы́ злѣ́ мѫ́чаше. и па́кⸯ гы́ ѻсъ́ди. iѡaнꙵa да сече́ дрь́ва и да поⷣкла́жⷣа ѻ́гнь. á пpѡ́хopa да поли́ва лю́дїе и да гы́ мы́е. и и́маше оу ѻнъ́зи ба́нѧ, ди́вь бѣ́сь. и въ́трѣ живѣ́ше ѿ мнѡ́го го­дины, и на тре́тїа годи́на оуда́вѣше, или́ мо́мка или́ мома́. Ѻ́ти Кога́то се съѕи́дала ба́нꙗта, и тоги́ва бы́ле оуѕи́дале момⸯка́ и момъ́, да се́ не разва́ле и затова́ се бѣ́ше

77

ѻна́зи сатана тамо оутемелиль. и три́ мцⷭи работи́ха та́мо апⷭлете. и дойде́ нѣкой момъ́кь и́мето мꙋ дѡ́мно, синъ дїѡскоридовⸯ слꙋга́ pѡма́нинь: да се къ́пе оу ба́нꙗта. и оудави го́ ѻ́нⸯзи бѣ́сь. и́ стори се голѣ́мь плачь. и по си́чкы граⷣ ́Ефе́сь разбра́ се. И баща мꙋ дїѡскори́дь Като́ чю́ че ѥ́ оуда́вень синⸯ мꙋ́. ѿ голѣма жа́лба, па́де и то́й та ꙋмрѣ. А́ ѻна́зы жена рома́на, мнѡ́гo се моли́ бо́гꙋ арѳеми́дꙋ, да ѻживѣ́е дѡ́мно. и късаше си́ снагъ́та и космы́те си ѿрѣ́зa. и нищо не може да сто́ри.  iѡáннь Като́ чю́ то́а пла́чь, попи́та про́хора, що е́ това́: и пpóхѡⷬ зе́ да мꙋ ка́зꙋва. А́ ѻна́зи рома́на като́ видѣ́ че дꙋ́ма пpóхѡpь съсⸯ iѡaнꙵa. раⷥсрь́ди се, и би́ iѡáннa злѣ́, и мнѡ́го ѱꙋва́ го́. и на́поконⸯ мꙋ реⷱ:́ Ако до́мна не въскрѣси́шь да ѻживѣ́е, те́бе сега́ главъ́та оузи́маⷨ. И сты́ iѡа́нꙵь помли се бꙋ, и ѻживи́ ѻного́ва мо́мⸯка. и рома́на Като́ видѣ́ това́ чюⷣ ѿ iѡа́нна почю́ди се, и реⷱ ́iѡáннꙋ. и́стинⸯный є́ бы́ль хс снь бжїй, дето́ го ты́ Ка́зꙋвашь. ами́ и а́зь да вѣ́рꙋваⷨ въ ха́: и крⷭти́ се. и мнѡ́го се исповѣда́ iѡáнⸯнꙋ. и мо́леше се да ѧ́ про́сти. Тоги́ва ѻтиде́ iѡа́ннь, та́ ѻживи́ и дїѡскори́да. и вѣрꙋва́ и то́й и си́нⸯ мꙋ до́мно. и си́чкы до́мь не́говь крⷭти́ха се. и и́щѣха про́шка ѿ iѡа́нна, и iѡáнь помли се бꙋ, и испъ́ди ѻного́ва бѣca ѿ ба́нꙗта. и излѣ́зоха тоги́ва векѥ́ не работи́ха. И тоги́ва и́маха пра́зⷣникь Ефе́сци лю́дїе бо́гꙋ арѳеми́дꙋ. И ѿиде́ iѡа́ннь на высо́ко мѣ́сто,

78

мѣ́сто дето́ иⷨ бѣше че́рквището пога́но, и зе́ да оучи да вѣрꙋвать въ ха́. а́ ѻ́нзи нарѡ́дь толкова лю́дїе, расрь́диха се на iѡа́нна: и зе́хѫ каменїе си́чкы и мѣтаха на нѥ́го. А́ ка́менїето съсь бжїе повелѣ́нїе нѣ оуда́ри iѡа́нна ни́ еди́нь ка́микь. ами́ си́чко паднѫ́ на черквата иⷨ и строши́ ѧ́ докра́й, тоги́ва иⷨ реⷱ ́iѡа́ннь: Ви́дите ли Ка́кь нѣ е́ пра́ведно да мѣ́тате на ме́не Ка́менѥ. ами́ бь строши́ ва́шата црь́ква. а́ тїе съ́ ма́лко позасрами́ха: и па́кь мѣ́тахѫ Ка́менѥ. и ни́ єдинь ка́микь не ꙋда́ри iѡа́нна. ами́ се стро́шаше межⷣꙋ тѣⷯ,́ и распрь́снѣшеⷭ бжїеⷨ повелѣ́нїеⷨ на тѣⷯ,́ и мнѡ́го си́ зло́ стори́ха межⷣꙋ се́бѣ и помли се бꙋ апⷭлъ. и възврѣ́ Землꙗ́та, и трьси́ се мнѡ́го. и па́доха ѿ тѣⷯ ́с҃ лю́дїе, и измрѣ́хѫ. и ѡнía ѻста́нахѫ, чю́дѣхъ се ка́кь да сто́ръⷮ, не мо́жеха ни́ да стоѧтⸯ ни́ да сѣдъ́ть, ами́ се єди́нь ѿ дрꙋ́гы cpꙋпа́хa: и млꙗха се апⷭлꙋ, да се помли бꙋ да прѣста́не то́ꙗ гнѣ́вь. и помо́ли се бꙋ iѡа́нь, и ѻживѣха си́чкыте. И па́кⸯ се стори́ стра́шно видѣ́нїе ѿ зем­лꙗта. Тоги́ва припа́доха си́чките на iѡа́нна, и крⷭти́ха се. И тогива ѻтиде́ iѡáнꙵь, и найде́ члка, ві Ка́кь лежа́ше. и исцѣ́ли го́ и дрꙋго мнѡ́гo чюдо стори́ апⷭль та́мо. А́ дїа́воль що́ бѣ́ше се оустамени́ль оу че́рквище бо́гꙋ арѳеми́дꙋ. Видѣ́ Ка́кⸯ ще́ да ѿпа́дне. и прѣсто́ри се Като́ єди́нь вои́нь, и но́си писа́нїе и сѣднъ́ на єдно́ мѣ́сто, пла́чеше и ка́зꙋваше. Два́ вль́хвы сѫ бѣга́ле ѿ на́шего

79

вла­стели́на, и тꙋ́ка съ ꙋ ваⷭ.́ ами Зараⷣ ́тѣⷯ мнѡ́го вѡйскá и́де, и щеⷨ си́чкы да́ погꙋбиⷨ и пока́зꙋва въ́зель съсⸯ зла́то, и реⷱ.́ това́ ви даваⷨ, тꙋко гы́ оубї́йте, И ѡнї́a гражⷣане нападе гы страⷯ, и ѻтидо́ха мнѡ́гo ꙋ дѡⷨ дїѡскоридовь: и и́щехѫ iѡа́нна и пpóхѡpa: и ре́коха, или да́й наⷨ ́тї́ꙗ вль́хвы. или́ домъⷮ ́ти изгорѣваме. дїѡскори́дь иⷨ реⷱ:́ изгорѣ́те ме́не, а́ тѣⷯ не даваⷨ. разꙋмѣ́ iѡа́ннь дхоⷨ стыⷨ,́ че ѥ́ на добро́ та́зы мль́ва до на́поконь. И прѣда́доха се съсь пpóхѡpa. и заве́доха гы прѣⷣ че́рквището арѳеми́дово. и помли се бꙋ iѡáннь, и паднъ́ ѻнова́ че́рквище и срꙋпа́ се и ѻ́нꙗ бѣ́сь зе́ да исче́знꙋва. и реⷱ ́апⷭль: Те́бѣ дꙋ́маⷨ нечи́сты дꙋ́ше. и бѣ́сь реⷱ:́ що е́. и апⷭль реⷱ:́ Ко́лко годи́ны и́машь Ка́кⸯ си́ тꙋ́ка. реⷱ ́бѣ́сь: с҃мѳ годи́ны. и апⷭль реⷱ:́ ты́ ли си́ вѡйcкѫ повди́гнѫль на наⷭ ́и то́ꙗ на́рѡдь. бѣ́съ реⷱ:́ си́чките а́зь вди́гнъⷯ. реⷱ ́мꙋ iѡа́нь: Заповѣдꙋ́вамⸯ ти въ и́ме Iса ха́ назара́нина: да не живи́шь векѥ́ на това́ мѣ́сто. И то́ꙗ чаⷭ ́и ѻ́нꙗ бѣ́сь исче́зе. и тоги́ва си́чкы се оупла́шиха, и вѣрова́ха въ га Iса ха, и крⷭти́ха се. и дрꙋ́го мнѡ́го чю́до стори́ се та́мо ѿ апⷭла. И нѣ́кой злы́ чловѣ́ци ѻтидо́ха на ца́ра дѡмeнтїáнa: и ре́коха, нѣ́кой два́ магѥ́сника хрⷭтїа́не претво́риха си́чкы нарѡ́дь да вѣрꙋвать ха́ распе́того. и на́шь За́конь ѻста́виха и бѡ́гове на́ши, и че́рквища равны́ съсⸯ землꙗ́та стори́ха. Тоги́ва ца́рь повелѣ́, и Зато́чиха гы́ въ

80

па́тъмскы ѻстровь: и пока́за гь iѡáнꙵꙋ на сънъ и реⷱ ́мꙋ. мнѡ́го ще́шь зло́ да поте́глишⸯ, и заточе́нїе щешь да прѣтрьпи́шь. ами́ на ѻ́нꙗ ѻстровь тебѣ ищъть и трѣ́бꙋва да по́йдешⸯ. И пойде апⷭль заточень, и плава́ по́ мо́ре. и нѣ́кой ѿ вѡи́нь паднъ́ ꙋ море́то. А́ Сты́ iѡа́ннь помлиха се бꙋ съсⸯ пpѡ́хopa, и въскрѣ́сиха го ѿ діль́быни мо́ра. И гѥмиџї́а що бѣ́ше, и то́й имаше на срⷣце́то си́ зль́ дꙋ́хь: и ѿ не́го ꙋмрѣ́ и сты́ iѡа́нь то́ꙗ чаⷭ ́ѻздра́ви го и станѫ́ ве́сель: и тоги́ва Си́чки се крⷭти́ха. и ѿиде́ iѡаннь Зато́чень въ ѻ́с­тровь па́тьмⸯскы. и та́мо сы́на мїрѡ́нова, aпoлѡни́дь бѣ́ше мꙋ име. и и́маше нечи́сть дꙋ́хь: апⷭль исцѣ́ли го. и си́чкы та́мо вѣрова́ха, и крⷭти́хѫ се. И таⷨ въ ѻ́нꙗ ѻ́стровь и́маше нѣ́кой магѥ́сникⸯ, и съ́щи слꙋга́ дїа́воловь: зовѣ́ха го кїнѡ́ѱⸯ и сѣдѣ́ше вⸯ пꙋ́сто мѣ́сто, и живѣ́ше съсⸯ нечи́сты дꙋ́хѡве За мнѡ́го годи́ны, и и́маха го ѻнї́а лю́дїе що́ бѣ́ха въ ѻ́нꙗ ѻ́стровь, Като́ бо́га. раⷣ ́Защо́ съсⸯ дїа́вола си́чко ѻсътонѣ́ше. и та́мо що́ бѣ́ха aпoло́нѡвы жрь́це: си́ рѣⷱ.́ попо́ве и́долⸯскы. видѣ́ха апⷭла iѡа́нⸯна, Като́ ꙋ́чи лю́дїе съсⸯ голѣⷨ ́по́тⸯкань и чюдеса́ чи́ни. ѿидо́хa ꙋ пꙋ́стынѧ до кїно́ѱа: и покло́ниха мꙋ се и ре́коха мꙋ. Дойшъ́ль е́ тꙋ́ка ꙋ гра́дь нѣ́кой апⷭль, и развра́ти си́чкы на́рѡдь, и че́рквищото ны́ ѻпꙋстѣ́, и наⷭ прокле́ и испъ́ди. ами́ ти се мо́лиⷨ, дойди́ да го́ пора́зишь. и кїнѡ́ѱⸯ имь ре́че. а́зь ꙋ гра́дь не́ и́деⷨ, и ѿ мнѡ́го

81

врѣ́ме ни́кадѣ нѣ сⸯмь поишъль а́ми гражⷣане тꙋ́ка дохо́ждать. и сега́ не щеⷨ пои́ За малко ра́бота, ами́ оу́трѣ а́зь ваⷨ да пꙋстиⷨ а́нⸯгела лꙋка́ва ꙋ до́мь мїpѡновь, да зе́ме iѡа́ннꙋ дшъ́та, и да ѧ прѣдаде́ на вѣ́чны сѫ́дь. И на оу́трѣ кино́ѱь пꙋсти́ дїа́вола лꙋка́ва: да ꙋ́зме iѡáннꙋ дшъ́та, и да мꙋ ѧ́ занесе́. и ѻ́нь бѣ́сь ѻтиде́ въ дѡⷨ мироновь, и станъ́ прѣⷣ iѡа́нна. И сты́ іѡа́ннь позна́ че ѥ дїа́воль: и реⷱ ́мꙋ. Запрѣща́ваⷨ ти въ и́ме iѵⷭ хвꙋ. да не излѣ́зешь ѿ това́ мѣ́сто, доде́ ми не ка́жешь за коа́ си́ ра́бота дошъ́ль тꙋка при ме́не. и ѿ тъ́зи рѣⷱ ѻста́ Като́ свѥ́зань. и реⷱ ́мꙋ iѡа́ннь: Кажи́ ми́ нечи́сты бѣ́сꙋ, что́ си́ дойшъⷧ оу то́ꙗ до́мь. и реⷱ ́нечи́сты дꙋ́хь. попо́ве аполо́новы дойдо́ха ꙋ кїно́ѱа, и мнѡгo дꙋмаха За те́бѣ зло́. и моли́ха мꙋ се да ꙋлѣ́зе ꙋ гра́дь да те́ ꙋмо́ри, а́ то́й не щѣ́, ами́ ре́че: мнѡ́го годи́ны и́маⷨ ка́кь не съⷨ ходи́ль ꙋ граⷣ, и сега́ не щъ́ се трꙋди́ зараⷣ ́ни́каквого члка: ами́ си́ идѣ́те, ато а́зь ꙋ́трѣ щъ́ пꙋсти́ а́ггла лꙋка́ва, и зе́ мꙋ ще́ дшъ́та, та ми ѧ́ ще́ доне́ да ѧ́ прѣда́мь на сꙋ́дь. и а́зь затова́ дойдохь. И реⷱ ́мꙋ Iѡáнⷩь, пꙋ́щань ли си́ нѣ́когы́ ѿ не́го, да ꙋ́змешь дши́ члчьскы́, и да мꙋ́ гы Занесе́шь. реⷱ ́бѣ́сь: пꙋща́л ме ѥ́ мнѡ́го и ꙋбива́ль съⷨ, ала́ дꙋшъ́ не съⷨ зане́сль. и реⷱ ́ємꙋ iѡаꙵ: За кое́ добро́ та го́ така́ Слꙋ́шате. и реⷱ ́дїа́воль. Си́чка си́ла бѣ́cѡвⸯcкa ꙋ не́го прѣбы́ва и згова́рѣ се съ си́чкы кне́ѕи, и ны́е съсⸯ не́го.

82

и  слꙋ́ша, и нї́e не́го. И реⷱ ́iѡа́ннь. слꙋ́шаи лꙋка́вы дꙋ́ше. Повелѣвамⸯ ти а́зь iѡаꙵ апⷭль Iс хвь: да не ѻти́дешь ни́когы да прѣлъстишь члка. ни́ да се врь́нешь векѥ при кино́ѱа. ами́ да и́дешь ѿ тꙋ́ка и ѿ то́йзы ѻстровь въ́нⸯка, мѣ́сто ни́гⷣе да не́машь. ами така́ да се́ мъ́чишь. И тоги́ва нечи́сты дꙋ́хь исче́зна ѿ ѻ́нзи ѻ́стровь. и кїно́ѱь видѣ́ чѥ́ съ́ векѥ́ не врьнъ́ ѻ́нзи бѣ́сь. а́ то́й пꙋсти́ и дрꙋ́гого. а сты́ iѡа́ннь и не́мꙋ така́ стори́. а́ то́й пꙋсти́ ѻ́ще два́ що съ́ голѣ́ми Кне́зове. и реⷱ ́имь. Еди́нь ѿ ваⷭ ́да ꙋлѣ́зе при iѡа́нна, а́ дрꙋ́гы въ́нка да сѣди́. а́ко еди́нь ѻста́не, а́ дрꙋ́гы ѿ ваⷭ ́ско́ро да до́йде да ми́ Ка́же. и бы́ и тѣⷨ ́така́. ѻ́нꙗ що ꙋлѣ́зе ѻста́. и дрꙋ́гы що́ бѣ́ше въ́нь бѣга́ и каза́ кино́ѱꙋ. и расрь́ди се кино́ѱь и ꙋзе́ бѣ́cѡвe мнѡ́го, и пойде́ въ граⷣ:́ и гражда́не като́ видѣ́ха кїно́ѱа, сра́мно мꙋ се ꙋбоꙗ́хꙋ, и покло́ниха мꙋ се. И найде́ iѡа́нна Като́ оу́чаше то́лкова нарѡ́дь що бѣ́ха се събра́ле при не́го да слꙋшать сло́во бжїе. и испль́ни се кїноѱⸯ съсⸯ голѣⷨ ́ꙗ́дь. и реⷱ ́на ѡнїа лю́дїе. мꙋ́жїе слѣ́пы и загꙋ́бены ѿ и́стинны пѫ́ть. чю́йте. а́ко е́ пра́ведⸯнь iѡáннь, и дꙋ́мыте мꙋ съ́ пра́ведны: а́ко́ сто́ри си́чко що мꙋ́ рекѫ́ а́зь, си́чкы да го послꙋ́шаме, и да вѣ́рꙋваме не́говите дꙋ́мы. И тоги́ва пови́ка Кїно́ѱь нѣ́коего мо́мⸯка; и реⷱ ́мꙋ: жи́вь ли́ е тво́й баща́. и ѻ́нⸯзи момъ́кь реⷱ:́ нѣ е́ амї́ е ꙋмрѣ́ль. реⷱ ́мꙋ кїно́ѱь, ѿ каквѫ́ сьмрь́ть ꙋмрѣ́. реⷱ ́ѻ́нзи момъ́кь. по мо́-

83

ре хо­́деше и строши́ла се гѥмї́а и ꙋдавилⸯ се. Тоги́ва реⷱ ́кїно́ѱⸯ iѡа́ннꙋ. Еда сега́ покажи ако тї́ е дꙋ́мата и́стинна: и извади́ ѿ морето томꙋ́ва мо́мⸯкꙋ бащъ́ мꙋ, и доведи́ го прѣⷣ наⷭ жи́вь. и реⷱ ́iѡaꙵ. нѣ е́ ме́не пꙋсти́ль хс мрь́твы да ѻживѣ́ваⷨ ами́ да ꙋ́чѧ прѣлъ́стены лю́дїе на за́конь бжїй. и реⷱ ́кїно́ѱⸯ. Еда́ сега́ позна́йте лю́дїе, че ѥ́ iѡaꙵ лъжь и лъ́же ваⷭ.́ ами го дрь́жⸯте да не ꙋтече́ нѣ́каде. а́зь сега́ да изведъ́ ѿ море́то томꙋ́ва мо́мⸯкꙋ бащъ́ мꙋ. И ѻтидо́ха при море́то: и ꙋда́ри рьцѣ́те си́ ꙋ море́то Кїно́ѱⸯ, и разыгра́ се море́то: и не видѣ́ се Кїно́ѱⸯ. И оубоа́хѫ се си́чките, и ре́коха. вели́кь си́ ты́ кїно́ѱе: и като те́бѣ дрꙋ́гы не́ма. и то́а чаⷭ ́изⸯлѣ́зе Кїно́ѱⸯ изⸯ море́то, и во́ди ѻномꙋ́ва мо́мкꙋ бащъ́ мꙋ. и си́чки се почю́диха. и реⷱ ́Кїно́ѱⸯ мо́мⸯкꙋ томꙋ: това́ ли е́ тво́й ѿць, и реⷱ ́момъ́къⷮ, то́йзи е. и покло́ниха се си́чкы кїно́ѱꙋ. и и́щеха iѡанꙵа да ꙋбї́ѧть. А́ кїно́ѱⸯ ймь не да́де. ами́ реⷱ.́ Кога́ ви́дите по́ голѣ́мо Знаме́нїе да вы́ сто́ръ: тоги́ва злѣ́ ще́ iѡа́ннь да се́ мъ́чи. и пови́ка кїно́ѱⸯ дрꙋ́гого члка, и реⷱ ́мꙋ: и́машь ли́ сы́на. и ре́че ѻ́нзи члкь: и́маⷯ господи́не, ами́ зль́. чловѣ́кь найде́ го и ꙋби́ го и ꙋмрѣ́. и реⷱ ́кїно́ѱⸯ, ѻживѣ́ ще сега́ тво́й сы́нь. и тоги́ва пови́ка сы́на мꙋ и ѻного́ва що го́ е ꙋби́ль, и то́а чаⷭ ́до́до́ха и два́та, и ре́че кїно́ѱⸯ ѻномꙋ́ва члкꙋ. това́ ли е́ тво́й си́нь, и то́йзи ли е́ зль́ чловѣ́кь що го́ е ꙋби́ль: и чловѣ́кⸯ ре́че. това́ сѫ господи́не. Тоги́ва реⷱ ́кїно́ѱⸯ iѡáннꙋ: что́ се ты́ чю́дишь iѡа́нне. и реⷱ ́iѡаꙵ:

84

а́зь За това́ не чю́диⷨ се ни́що. и реⷱ ́Кїно́ѱⸯ: ѻше по́ голѣ́мо щешь чю́до да ви́дишь, и тоги́ва ще́шь да се́ почю́дишь. и доде́ те́ не ꙋпла́шиⷨ съсⸯ чюдеса́, тоги́ва те́ щеⷨ прѣда́ да ꙋ́мрешь. и реⷱ ́iѡaꙵ кїно́ѱꙋ : твои́те чюдеса́ и твое́то знаме́нїе, ско́ро ще́ сега́ да се́ разва́ли, и тоги́ва ре́че кїно́ѱⸯ, и би́ха iѡа́нна мнѡ́го доде́ прѣмрѣ́. и реⷱ ́кїно́ѱⸯ, ѻставѣ́те го непогре́бень да го́ ѻ́рⸯли́ изѣдъ́ть: сѣ́каше че ѥ́ ꙋмрѣль. и да ви́диⷨ до́ ли ще́ не́говь ХС да го́ ѻжи́ви. и ѡтидо́хa ѿ това́ мѣ́сто си́чкы и ра́дватⸯ се и фа́лать Кїно́ѱа. А́ iѡа́ннь станъ́ и ѻтиде́ на єдно́ мѣ́сто, що съ́ зове́ лїѳꙋ́воли: ѻзⷣравель, и ꙋ́чи лю́дїе на за́конь бжїй. и разбра́ Кїно́ѱⸯ, и пꙋсти́ єдного́ бѣ́са, що чи́нѣше та изве́дꙋваше мрь́твите. да по́де до iѡа́нна, и да мꙋ рече́: И́ма Кїно́ѱь по голѣ́мь сѫ́дь да сто́ри да те́ съ́ди, Затова́ те́ ѻста́ви ѻ́ще та си́ жи́вь. А́ми́ да до́йдешь при море́то да ви́дишь си́ла моѧ́ да се́ Засрами́шь. и ѻтиде́ iѡа́нꙵь на брѣ́гь мо́рⸯскы́. и кїно́ѱⸯ доде́: и три́ бѣ́сѡве съсⸯ не́го. ѡнї́а що́ бѣ́хa се прѣсто́риле на ѻбра́зь чловѣ́чьскы, дето́ ги ѻживи́: єдного́ щото́ ѿ море́то изⸯва́ди. и дрꙋ́гиете два́та щото́ бѣ́ше ꙋбї́ень, и що го бѣ́ше ꙋби́ль. тї́e бѣ́хa бѣ́сѡве и прѣстро́ваха се. И ꙋда́ри па́кь кїно́ѱⸯ море́то да сто́ри нѣ́кое чю́до, и разлюлѣ́ се море́то, и вълѣ́зе ꙋ́ море. А́ iѡаꙵ тоги́ва реⷱ ́на ѡнїa три́те бѣ́cѡвe що́ бѣха се стори́ле чловѣ́ци. Запрѣтꙋвамь вы́ въ и́ме Iѵⷭ хвꙋ, тꙋ́ка да стои́те.

85

и ѡcтáхꙋ то́а чаⷭ ́Като све́зани. и помли се бꙋ iѡaꙵ, да не излѣ́зе кїно́ѱⸯ ѿ море́то да се събере съсⸯ жи́вите: и бы́ така́. раⷥигра́ се мо­ре́то и вдигнъ́ се вода́. и кїно́ѱⸯ векѥ се не видѣ́: ами потъ́нъ на́ дъно море́то, Като́ дрꙋ́гочь фараѡ́нⸯ злѣ́ и зло́че́сто, и на ѡнía три́те бѣ́сѡвe щото́ ѡстáхa като́ свѥ́заны. реⷱ ́имь iѡaꙵ: Запрѣ́щаⷨ ва́мь въ и́ме распе́таго Iса ха,́ да излѣзете ѿ това́ мѣ́сто, и да и́дете въ а́дь да се́ мъ́чите. и то́ꙗ чаⷭ ́лиѱа́ха и не видѣ́ха се. Á ѡнía лю́дїе що лю́бѣха кїно́ѱа, сѣдѣ́ха, г҃ дни́, и г҃, но́щи: та го чѣка́ха да излѣ́зе ѿ море́то, доде́ прѣмрѣ́хa ѿ гла́дь и ѿ пла́чь и ѿ го­рещина́, и лежа́ха безⸯгла́сны. и три́ ѿ тѣⷯ ́ꙋмрѣ́ха. и на́поконь па́кь пойде iѡaꙵ при тѣⷯ,́ и помли се бꙋ: И си́чкы станъ́ха зрⷣа́вы и сы́тїй за хлѣ́бь. и три́те що бѣ́ха ꙋмрѣ́ле. и тѣⷯ ́ѻжи́ви, и си́чкы вѣрꙋва́хъ и припа́дохѫ iѡа́нⸯнꙋ на нѡѕѣ́тe: и крⷭти́ха се ѿ ма́ло до голѣ́мо, въ и́ме Iѵⷭ хво. и iѡа́нь мнѡ́го гы́ пооу́чи и наста́ви на за́конь бжїй. И нѣ́коа жена́ прокли́нїа, и́щеше да мъ́чи си́на сосїпа́трова, á iѡaꙵ не да́де, ами́ помо́гна ѻномꙋ́ва мо́мⸯкꙋ. А́ тїа́ накле­ве́ти iѡáннa на сѫ́дника антипа́та: и ѻ́нь зе́ да бї́е iѡа́нна, и исъ́хна мꙋ ръка́та то́а чаⷭ.́ и прокли́нїйна ръка́ де́сна исъ́хна, и землꙗ́та поⷣ тѣⷯ ́где́ стъ́пѣхa прова́лѣше се. и тíe видѣ́ха това́ чю́до и по­кло́ниха се. и припа́доха на мⷧба iѡа́ннꙋ, и крⷭти́ха се. и та́мо що́ бѣ́ха лю́дїе ꙋ па́тⸯмьски ѻ́стровь, си́чкы се крⷭти́ха. и мнѡ́го се

86

мли́ха апⷭлꙋ: да иⷨ ѻста́ви писа́нїе, да зна́ѧтⸯ, ка́кь е́ было́ рожⷣьство́ хво, и си́чко съмотре́нїе бжїе. И пойде́ тоги́ва iѡаⷩ го́рѣ на планинъ́ що́ бѣ́ та́мо. и не́говь оу́ченикь про́хоⷬ. и мли́ха се бꙋ на не́ѧ г҃ дни́, ни́ ꙗ́де ни́ пи́. и по тре́ты днь стори́ се мль́нїа и гроⷨ вели́кь, доде́ съ и планина́та потрь́си. и про́хорⸯ се оупла́ши, и паднѫ́ на́ землѧ и бы́ Като́ мрь́тⸯвь. А́ iѡа́ннь оузе́ го за ръ́къ, и вдигнъ́ го. и ѻста́ви го да сѣди́ ѻ́ де́сна странъ́. И тоги́ва iѡаⷩ зе́ да гле́да на нбе́то и да слꙋ́ша ѿ бжїи оуста́: и зе́ да дꙋ́ма. Въ начелѣ́ бѣ́ Сло́во. и сло́во бѣ́ оу ба. и дрꙋ́гыте дꙋ́мы докра́й, что́ Слꙋ́шаше iѡaⷩ ѿ бжїй оуста́, а́ про́хорь пи́шеше, и съврь́ши се Сто́е єѵⷢлїе та́мо. и на́поконⸯ се разⸯсѣ́а по си́чкы свѣ́ть. И ѿ та́мо пойде́ iѡaⷩ въ агрикї́ю, и исцѣ́ли члка слѣ́па И ѿ тꙋ́ка па́кь пойде́ въ Єфе́сь. и та́мо сѣдѣ́ха съсⸯ про́хора. И бѣше ѿпрь́вень бы́ль доходи́ль cты́ iѡaⷩ ꙋ Єфе́сь, и ѻста́виль єдного́ момⸯка́ оу влⷣка Єфе́скаⷢ: и не найде́ го. И послꙋ́шайте блⷭве́ни хрⷭтїа́не За того́ва мо́мка, что́ пи́ше кли́мь алѯа́нⷣрⸯски. Сты́ iѡа́нⸯнь Като́ хо́дѣше и оу́чаше по гра́дове Єфе́скы. найде́ єдно́го мо́мка мла́дь и хꙋ́бавь, и пооу́чи го Сты́й, и єдва́ го наста́ви да бъ́де хрⷭтїа́нинь, Защо́ бѣ́ше е́ллїнь. И ѻста́ви го та́мо оу єпⷭпа Єфе́ского, и реⷱ мꙋ: Прѣда́вамⸯ ти а́зь того́ва момⸯка́, прѣⷣ ба и прѣⷣ cты́ а́гглы: да го и́машь за сна. и да се́ не гри́жишь За не́го Ка́кь да го́ ѿхpáнишь

87

да порасте́. А́ми го настави́ Ка́кь да се́ спсе́. и наоучи́ го и въразꙋми́ го, и крⷭти́ го да бъ́де хрⷭтїа́нинь. това́ да и́машь гри́жа. Защо́ а́зь ще́мь да хо́диⷨ ѿ градⸯ на градⸯ да Ка́зꙋваⷨ да вѣ́рꙋвать и́ме хво. и не мо́га не́го во́ди́ слѣⷣ мене. това́ реⷱ,́ и ѻста́ви го. и ѻ́нзи влⷣка ꙋзе́ го Като́ мꙋ реⷱ ́апⷭль: и поꙋ́чи го и крⷭти́ го, и настави го на хртⷭїа́нскѫ вѣ́рѫ. И мнѡ́го ꙋчи́ го догде́ не бѣ́ше крⷭтень. Á ѿкакь се́ крⷭти́, обеⷥгри́жи се За не́го: и помы́сли си́, по се́га е ѻста́виль зло́ свое́, и то́лкова не ра́дѣше да го́ ꙋ́чи. и ѻ́нⸯзи момъ́кь. ви́ди Ка́кⸯ го векѥ́ не срь́ди, ни́ мꙋ за́повѣⷣ да́ва. ами́ го ми́лꙋва, и ѻста́вилⸯ го́ да чи́ни що мꙋ́ дра́го. И то́й тоги́ва зе́ да хо́ди съсⸯ мла́ды, и съсⸯ не­потрѣ́бны, прь́вень пойде́ на кꙋрво́вⸯство. ѿ ма́лⸯко по ма́лко зе́ и да краде́. И на́поконь станъ́ войво́да на вль́хвите. и хо́дѣше по го́pїe и по пла́нинїе и по пъ́тища, и гꙋ́бѣха лю́дїе, и крадѣ́ха, и дрꙋ́го мнѡ́го зло́ чи́нѣха. и минъ́ се то́лкова годи́ны. И пойде́ іѡа́нь оу Єфе́сь: и найде́ ѻного́ва єпⷭкпа, и и́ще да ви́ди ѻного́ва мо́мка. и реⷱ ́єпⷭкпꙋ. Да́й ми ѻнова́ що ти́ да́доⷯ прѣⷣ ба. и ѻ́нзи єпⷭкпь зе́ да мы́сли, и чю́ди се какво́ и́ще ѿ не́го. реⷱ ́мꙋ па́кь сты́ iѡáнⷩь: ѻного́ва мо́мка що ти́ ѻста́виⷯ да го́ крⷭтишь не́го ти и́с­каⷨ. Тоги́ва Като́ чю́ ѻ́нзи єпⷭкпь въздъ́хнъ, и съ сль́зы реⷱ.́ ѻ́че бжїй, оумрѣ́ ѻ́нⸯзи момь́кь. реⷱ ́мꙋ iѡа́ннь: ѿ каква́ съмрь́ть ꙋмрѣ́. и єпⷭкпь Ка́же мꙋ: ѿ дше́вна съмь́рть оумрѣ́. Защо́ зль́ излѣ́зе момъ́кь и непотрѣ́бⸯнь.

88

и сега́ е ꙋ планинѫ́та войво́да на вль́хвите. реⷱ ́мꙋ сты́ iѡань: аферъ́мь, до́бⸯрь пасты́рь що ѻста́виⷯ на ѻвце́те мои́. добрѣ́ ли е да поги́не дша́ на тво́й грѣⷯ,́ ѡ́ єпⷭкпе: ами́ ско́ро да́йте ми Ко́нь, и да ми́ Ка́же нѣ́кой на ѻна́зи пла­нина́ пѫ́ть, где́то то́й хо́ди. и въседна Сты́ на ко́нь: и пойде́ гдето́ бѣ́ше стра́жа на разбо́йниците, и видѣ́ха го ѻнї́а вль́хвы и щѣ́ха да го оубїꙗть. и то́й и́мь реⷱ:́ мо́лю ви се да ме́ заведе́те при ва́шего войво́да: и тїе го Заве́доха, и като́ го видѣ́ ѻ́нзи момъ́кь ѿдале́че, и дрьжа́ше го́ла са́бїа въ ръка́та си́. наче́ да бѣ́га. и сты́ iѡаⷩ зе́ и то́й да течѥ́ слѣⷣ не́го пѣ́шь. и пла́че, и ви́ка та мꙋ дꙋ́ма. что́ бѣ́гашь че́до мое́ ѿ свое́го ѻ́ца: что́ ме́ чи́нишь да се трꙋ́диⷨ и да се́ мъ́чиⷨ, поми́лꙋй ста́рого члка и чюжди́нца и сырома́ха. Стани́ и не бо́й се. и и́май па́кь наде́жⷣа да се спаси́шь. а́зь да ѻдѣ́ваⷨ За твое́то зло́, що си́ чиниль. и зна́й че́до, че мъ е́ хс пꙋсти́ль да про́стиⷨ твое́то съгрѣше́нїе. и не бо́й се а́зь да зе́ма твои́те грѣ́хѡве на моѧ́ глаⷡ. и крь́вь що си́ стори́ль, да е́ на моѧ́ дшъ́. тъ́кмо єла́ да се пока́ешь, и ѻстави́ се ѿ тъ́зи ра́бота. Това́ Като́ чю́ ѻ́нзи момъ́кь ти́зи дꙋ́мы, домилѣ́ мꙋ Защо́ члкь бѣше. и поⷣфрь́ли ѻнъ́ѧ са́бьѧ. и разпла́ка се, и реⷱ:́ поми́лꙋй ме́ ра́бе бжїй и прости́ ме́. и недѣ́й да те́ ви́диⷨ оу лице́, Защо́ мъ́ е сра́мь. и па́кь дали́ ща има́ а́зь про́шка: и да ме́

89

прїе́ме хс: Като́ съⷨ то́лкова зло́ стори́ль. И реⷱ ́мꙋ cты́ iѡaⷩ. пpїé тъ ще́ хс че́до мое́, токо́ єла́ да и́деⷨ назаⷣ, недѣ́й да ѻста́нешⸯ тꙋ́ка въ срⷣце дїа́волско. Тоги́ва пойдо́ха и заве́де го сты́ iѡаⷩ па́кь при ѻного́ва влⷣка. и покаа́ се ѿ тоги́ва и спсе се, и бы́ сть.и не тъ́кмо то́й, ами́ и дрꙋжи́ната мꙋ си́чкыте. Като́ видѣ́ха не́го че съ́ пока́ѧ, и тíe се пока́ꙗха, и спсоха се. ами́ и нíe бра́тїе, така́ сме дль́жни на покаа́нїе да прихо́диме. И дрꙋ́гый нѣ́кой члкь, Задльжнѣ́ль мнѡ́го на едного́ євре́йна, и доса́дило мꙋ се да лежи́ запрѣ́нь ꙋ темни́ца раⷣ о́нꙗ голѣⷨ ́дль́гь. и ꙋзе́ ꙋтро́ва лю́та, и ꙗ́де прѣⷣ ѻного́ва євре́йна, и то́ꙗ чаⷭ ́слꙋчи́ се сты́ iѡaⷩ та́мо: и стори́ крⷭтно блⷭве́нїе наⷣ ѻ́нꙗ ꙗ́дь въ оуста́та мꙋ, изба́ви го ѿ съмрьтⸯ: и ни́что́ зло́ не бы́ мꙋ. и сѣ́но прѣтво́ри на зла́то, и да́де ѻномꙋ́ва єве́йнꙋ, и ꙋди́ви се ѻ́нꙗ евре́йнь: и припа́доха и два́та на стго iѡа́нна, и крⷭти́ха се. и мнѡ́го дрꙋ́ги чюдеса́ стори́, догде́ си́чкы приве́де на хрⷭтїа́нска вѣ́ра. и чини́ та́мо чюдеса́, за кѕ годи́ны, и ѿпрь́вень бѣ́ше та́мо ꙋчи́ль За́ ѳі го́диⷩ. и на ѻ́стровь па́тъмⸯскы́, eі годи́ни, и ѿпрь́вень Като́ излѣ́зе ѿ iерⷭли́мь, и дойде́ въ Єфе́сь, бѣше стори́ль ѯ҃ го­́диⷩ, и з҃ мⷭц. и си́чкы не́гови годи́ны, рк, и з҃ мⷭци. и въ днь нлⷣꙗ събра́ бра́тїа, и поꙋ́чи гы на страⷯ бжїй. и тоги́ва излѣ́зе ѿ доⷨ дѡ́мновь, и ꙋзе́ съ се́бѣ про́хора, и дрꙋ́гы з҃ ꙋ́ченици. и реⷱ ́имь: оузмѣте єдна́ моти́ка, и пойде́

90

на єдно́ мѣ́сто. и реⷱ ́на оу́чените: тꙋ́ка сѣдѣ́те: бѣ́ше и ра́но. а́ то́й ѿиде́ дале́че ѿ тѣⷯ:́ Ко́лⸯко єди́нь фрь́лꙗкь. и помо́ли се бꙋ за мнѡ́го. и дойде́ при оу́чниците си́, и реⷱ ́иⷨ: та ископа́ха гро́бь, Ко́лко бѣ́ше высо́кь, и реⷱ ́прѻ́хорꙋ, да по́йде въ Iерⷭлиⷨ, и та́мо да cѣди́ догⷣе́ ꙋ́мре. и наоу́чи оу́чениците да дрьжа́ть що и́мь бѣ́ше заръча́ль. и цѣлова́ гы́, и реⷱ и́мь: Ми́рь ва́мь бра́тїе; и ꙋлѣ́зе ꙋ гро́бь и легнѫ́, и реⷱ ́ймь: трьгнѣ́те землꙗ́та моѧ́ ма́йкѫ, и покры́йте ме́. и тíe го цѣлова́ха, и възри́наха прьста́ на нѥ́гo до колѣ́нете, и то́й гы цѣлова́ и тíe па́кⸯ трьгна́ха прьстъ́ до шї́ата мꙋ: и цѣлова́ха го и мнѡ́го жа́лно плака́ха, и слнце исте́че, и то́й си́ дшъ́та прѣда́де, и прѣста́ви се, и покры́ха мꙋ ѻбра́зь съсⸯ крь́па: и на́поконь землꙗ́. и пойдо́ха си́. и разьбра́ се оу гра́дь, и пойдо́ха на гро́бь: и копа́ха да го ви́дъть, и не найдо́ха ни́что ѿ не́го. и мнѡ́го плака́ха, и млба бꙋ чини́ха: и врьна́ха се въ гра́дь. И така́ бы́ не́гово чю́дно прѣставлѥ́нїе. И Казꙋ́вать За не́говъть гро́бь, Ка́кь исхо́ди пра́хь тъ́нъкь сытень, Мцⷭа ма́їа, и҃ днь: и чю́дно блгооуха́нїе: ѿ тоги́ва и до дне́сь, дето́ мꙋ е слаⷡ въ вѣ́кы, амиⷩ

91

VІІ
Мцⷭ҇А ѠКТОМⸯВРЇА, ѯ҃. СЛО́ВО НА СтгО
апⷭ҇ла Ѳо́мы. бль́гарⸯскыⷨ Езы́коⷨ. Блⷭ҇ви ѻ́че:

Въ ѻнова́ врѣ́ме, Кога́то бѣ́ха апⷭ҇лете въ iерⷭ҇ли́мь: и раздѣ́лиха си́чка Землꙗ́ като́ мѣта́ха жре́бïе, Кого́ бь где́ ще да пꙋ́сти. И паднъ́ се ѳoмꙋ́ близⸯнцꙋ́ да и́де въ инⸯдïѧ. а́ ѻ́нь не щѣ́ше та́мо да и́де: ами́ ка́жеше, не мо́га поне́ а́зь то́лкова трꙋ́дь, и дале́чно мѣ́сто и зло́. а́зь есⸯмь ѿ євре́йскы рѡ́дь, и сла́бь есⸯмь. и това́ то́й дꙋ́ма. и гь мꙋ се ꙗви́ та мꙋ ка́же: не бо́й се ѳо́мо моа́ блгⷣть ще́ да бѫ́де съсⸯ те́бѣ. и то́й реⷱ҇:́ ги, пꙋсти́ ме где́ и́щешь, тъ́кмо въ индíѧ не дѣ́й ме́ пꙋща́. И тоги́ва слꙋчи́ се ѿ индïѧ нѣ́кой члкь кꙋпе́ць до́шьль вь iерⷭ҇лимь: и́мето мꙋ бѣ́ше авва́нь. Пꙋ́стень бѣ́ше ѿ индíйского цра гꙋегаѳѡ́pa. да и́ще да оуцѣ́ни ма́йстора дрьво́дѣ́лⸯца, и ѕи́жⷣника що́ ѕи́да ка́менïе и да е́ хытре́ць. и хо́дѣше из гра́дь и пи́таше За такъ́взы ма́йсторь. и гь мꙋ се ꙗви́, Като́ єди́нь болѣ́ринь члкь. и ре҇ⷱ ́мꙋ: ты́ ли и́щешь члка ма́йстора дрьво́дѣлⸯца.

92

и ѻ́нꙗ кꙋпе́ць мꙋ ка́же: а́зь и́щеⷨ. и гь мꙋ ре҇ⷱ:́ а́зь и́маⷨ єдного́ члка хы́тра ма́йстора дрьво́дѣлⸯца. ами́ ако ще́шь да оуцѣниⷨ да ти го даⷨ. и пока́за мꙋ го ѿдале́че. и оуцѣ́ниха се: и оузе́ гь ѿ не́го арафо́ва, i҃ гро́ша. и запи́саха що́ трѣ́бꙋе. и тоги́ва хс заве́де Ѳо́ма, и прѣда́де го ѻномꙋ́ва кꙋпⸯцꙋ́ aѵⸯва́нꙋ. и кꙋпе́цъ Като́ видѣ́ Ѳома́, и попи́та го за ха́ и ре҇ⷱ:́ това́ ли е тво́й гпⷭда́рь, та те́ оуцѣ́ни и да́де те́ ме́нѣ. и Ѳома́ ре҇ⷱ:́ и́стина е гпⷭди́нь мо́й. и на уⷮрѣ помли се Ѳома́ гꙋ бꙋ. и ре҇ⷱ:́ во́лꙗ твоа́ ги да бъ́де. и пойде́ при ѻного́ва кꙋпца́ авва́на. и оулѣ́зоха оу гѥмḯа и два́та, и Ѳома́ ни́что не и́маше при се́бе тъ́кмо цѣна́та си що́ бѣ́ше ꙋзе́ль напрѣⷣ­ ́и попи́та го ѻ́нзи кꙋпе́ць: и реⷱ҇ ́мꙋ каква́ майсторḯа ꙋмѣ́ешь. и Ѳома́ ре́че: на дрь́во съⷨ дрьво́дѣ́лець, и ꙋмѣ́ѧ и ра́ла и кора́бе да пра́ва, и на ка́мене съⷨ хытре́ць, да ѕи́даⷨ двѡ́рове и пола́ты ца́рⸯскы да пра́виⷨ. и авванⸯ мꙋ ка́же: таквого́ва ма́йстора и ца́рь и́ще. И слꙋчи́ се тоги́ва вѣ́тⸯрь до́бⸯрь. и пойдо́ха бли́зꙋ при индíѧ. и пойдо́ха на ста́нь ꙋ нѣ́кой гра́дь анⸯдропо́ль: и бы́ха оу еднъ́ къща. и та́мо що бѣ́ше господа́рь и сꙋ́дïа на ѻнова́ мѣ́сто, и чи́нѣше сва́дба на своѧ́ дъще́ра, даваше ѧ едно́мꙋ ца́рскомꙋ сы́нꙋ. и зова́ха на сва́дⸯбата ѻно­го́ва Кꙋпца́ и Ѳо́ма със не́го. и ѻного́ва кꙋпца́ ца́рского члка тꙋри́ха на по́чьстно

93

мѣ́сто. А́ Ѳома́ накра́й на по лошо мѣсто и кога́ бы́ врѣ́ме да се́ веселътъ и да пïѧтъ съсⸯ голѣ́ма ча́шъ ви́но. дойде редъ и до Ѳoма́, бжïй члкь нѣли́ е, па́зи се ѿ мнѡ́го пи́тïе, и не щѣ́ да ꙋ́зме ѻнъ́зи чаша. и єди́нъ безꙋ́мень ѿ слꙋгы́те що́ слꙋжаха ꙋдари́ Ѳома́ една́ плесни́ца, и реⷱ҇ ́мꙋ: на свадба си́ Зова́нь, що се́ не ра́дꙋвашь ами́ си посръналъ и Ѳома́ мꙋ реⷱ҇:́ да ти ѻста́ви гь съгрѣшенïето на ѻ́нꙗ свѣ́ть. а рꙋка́та що си прострелъ та ме́ ꙋда́ри: ѕвѣ́рïe да ти ѧ́ растрьгнътъ и мнѡ́го лю́дïе да ви́дъть. И то́ꙗ чаⷭ тоꙗ слꙋга́ ѿти́дé на кладенець ѿвънкa дворъ да донесе́ вода́ да прили́ва ꙋ ви́ното, и слꙋчи́ са sвѣръ на ѻ́нꙗ Кла́де­нець. и фати́ ѻного́ва момка и ꙋда́ви го, и раскъ́са го. и ꙋзе́ мꙋ ѱе́ ѻнъ́зи ръка́ що́ бѣ́ше ꙋда́рила ап҇ⷭла. и доне́се ѧ́ на трапе́зата прѣⷣ си́чкыте, и ѻста́ви ѧ́ да се пока́же прѣдѣ си́чкыте да ви́дъть що е́ непра́вда была, и ꙋда́рила апⷭ҇ла. и си́чкы людïе гледа́ха ѻнъ́зи ръкѫ́ да ѧ́ позна́ѧть чïꙗ е. И нѣкоꙗ жена́ дето́ сви́рѣха, та бѣ́ше видѣла и чю́ла що бѣше ре́кⸯль Ѳома́ ѻномꙋ́ва мо́мкꙋ що го́ плеснъ́. и реⷱ҇ ́тврь́дѣ и высо́ко на ѻнъ́ѧ трапе́за. Чю́йте вы́е що́ сте́ събра́ни сега́ на тъ́ѧ трапе́за ма́лы и вели́ки: и да зна́ете че съ́ е на́мь сега́ пока́зало чю́до, на тъ́ѧ трапе́за, гь ли́ е или́ бжïй нѣ́кой ап҇ⷭль: що сѣди́ тꙋ́ка сега́ съсⸯ наⷭ.́ Защо́ а́зь видѣⷯ ́Като́ го плеснъ́ вина́рѧ що слꙋ́жи, и то́й мꙋ реⷱ҇:́

94

та́ꙗ тво́ѧ десна́ ръка ѱе́ да ѧ́ донесе́, и мнѡ́го лю́дïе да ви́дъть. и ви́дите Ка́кⸯ мꙋ́ се събы́ дꙋ́мата то́а чаⷭ.́ и тоги́ва си́чка трапе́за почю́ди се. и разбра́ се това чⷣюⷪ и до гпⷭда́ра. и кога́ се разыдо́ха зва́нните що бѣ́ха на сва́дбата и тоги́ва зова́ ѻ́нꙗ гпⷭдарь апⷭ҇ла, Ѳѡма, и реⷱ҇ мꙋ: Като́ мо́жешь да прокльнешь и съмрь́ть го на́йде, сътвори́ блⷭвь и помоли́ се бꙋ за моѧ́тъ дъще́ра дето́ йе сега́ за невѣста и покажи́ й нѣ́кое добро́ Знаме́нïе и ап҇ⷭль Ѳома́ зарауⷣва се: и реⷱ҇ ́да бъде що си́ ре́кал и то́а чаⷭ ѻтиде́ при тѣⷯ ́дето́ бѣ́ха самы́ ѡнía мла́ды и мнѡ́го дꙋма́ иⷨ, и ка́за иⷨ за хрта как се́ поро́ди, и как се́ распе́, и въскрⷭе въ тре́тый днь. и ка́кь е́ то́й не́говь апⷭ҇ль. наꙋчи ги на чистота́ да съ́ чи́сти, и да си́ пль́та своѧ ꙋпа́зьть. и мнѡ́го иⷨ пока́за и прѣдаде гы на ба, и ѿиде́. и то́а чаⷭ ́самси́ гь при тѣхь дойде́, и прѣтво́ри си́ ѻбра́зь Като Ѳо́мꙋ апⷭ҇лꙋ, и зе́ да дꙋ́ма съсⸯ ѻнъ́а момъ́. и ѻ́нⸯ мꙋ́жь не́йнь Като́ испрово́ди Ѳома́ апⷭ҇ла, и затво́ри вра́та и врьнъ́ се при женъ́тъ си́, и видѣ́ Ка́кь дꙋ́ма Ѳо́ма съсⸯ женъ́та мꙋ. почю́ди се и реⷱ҇:́ а́зь сега́ те́бѣ испрово́диⷯ, ѿгде́ па́кь тꙋка се найде́. и гь мꙋ́ реⷱ҇:́ а́зь Ѳома́ нѣсⸯмь, ами́ съⷨ бра́ть и гь не́говь. ами́ Ко́й ще́ ходи́ слѣⷣ ме́не Като́ и Ѳома́, и да се́ ѿрече́ ѿ то́а свѣ́ть, и да ѻста́ви и црⷭтво и женъ́ и села́, зараⷣ ́и́ме мое́ и залю́би ме́нѣ: Не́ тъ́кмо бра́ть мо́й ще́ бы́, ами́ и наслѣ́-

95

дникь на мое́ црⷭтво ще да бъде до вѣка и да црⷭтвꙋва сьсⸯ мене. това реⷱ҇ наиѱаиi векѥ се прѣⷣ тѣⷯ не видѣ. И ѡнïa млады тьа дꙋ́ма, Като́ би́серь на срⷣцето си съкриха изгово́риха са и ѻбⸯре́коха се бꙋ до живота своего єди́нь дрꙋгы да се не смѣ́сꙋвать наидно да си́ тѣло́то ѻскврь́нъть. и сичка нощь прѣби́ха на молⸯба. И наꙋ́трѣ пойде́ царъ при младите да гы́ ви́ди. и видѣ́ как са спале надале́чь єди́нь ѿ дрꙋ́гого, и не смѣсоват са ами́ стоѧ́ть на мо́лба. Почю́ди се и зе́ да ги́ пита що сте́ сы́нко така́ скрьбни и не сте наедно́ да се́ веⷭли́те. и тíe мꙋ ре́коха, нíе щеⷨ така́ да бѫ́деⷨ, єди́нь дрꙋ́гый не щеⷨ да сме наєдно́ доде́ бѫ́деⷨ жи́вы. ни́ да си́ пльта наша смѣсиⷨ да си ѧ́ ѻмрь́сиⷨ. Защо́ та́мо на ѻнаꙗ ра́доⷭ на вѣ́чное црⷭтво, да сме́ наедно́ не раздѣ́лени и да црⷭтвꙋ́ваме на нбнⷭое црⷭтво до вѣ́ка. Защо́ така́ наⷭ ́наꙋ́чи гь, дето́ ни се ꙗви́ на ѻбра́зь и на прили́ка на ѻного́ва пъ́тника Ѳома́. Като́ чю́ ца́рь тíа дꙋ́мы ѿ тѣⷯ.́ оупла́ши се и почю́ди се. и ре҇ⷱ:́ Ско́ро да ми дове­дѣ́те ѻного́ва прѣлъ́стника дето́ е ва́сь така́ наꙋ́чиль и прѣлъ́стиль. и мнѡ́го иска́ха го, и не найдо́ха го. и ца́р се ѻбⸯре́че голѣ́мь да́рь да даде́ Ко́й го на́йде. ами́ бь ѡнía мла́ды, не ѡста́веше гы, ами́ имⸯ се че́сто ꙗвѣ́ваше, и оу́чѣше гы. и тíe се дрьжа́ха на чистота́, и мнѡ́го дꙋма́ха ца́рꙋ да си ꙋми́ри срⷣце́то. и ка́зꙋваха мꙋ́: дето го ты́ и́щешь, а́ ѻ́нь при наⷭ че́сто дохо́ди

96

... ами́ и ты́ да знаешь и да вѣрꙋвашь гь наⷭ самси́ ꙋ́чи. и ца́рь Като чю таквíа дꙋмы ѿ ѡнía мла́ды вѣрова сь сичко срⷣце. и на́поконь разбра́ какъ є ѻтишь́ль Ѳома́ въ Индḯѧ. ѿиде́ црь и дъщера негова и зетⸯ мꙋ вь Iндíѧ, и крⷭ҇ти́ха се ѿ апⷭ҇ла Ѳома́. и така́ прѣбы́ха чи́сты до живота своего. и сѣ́кога бꙋ се млѣха. и сла́вѣха ста трⷪца, и оулꙋчиха нбнⷭо црⷭтво. И апⷭ҇ль Ѳома́ Като́ оулѣзе ꙋ индíйскы градⸯ. Казаха царꙋ индíйскомꙋ гꙋндафѡ́рꙋ: ка́кⸯ е довель авва́нь кꙋпе́ць хы́тра ма́йстора. зарауⷣва се ца́рь, и повелѣ́ да ꙋлѣ́зе Ѳома́. и поче́ ца́рь да го пи́та, Какво́ ꙋмѣ́ешь да пра́вишь. и Ѳома́ реⷱ҇:́ дрьво́дѣ́лець съⷨ, и ꙋмѣ́емь да пра́виⷨ ра́ла, и кола́, и гѥмíе: А́ ѿ ка́менïе ꙋмѣ́ю да ѕи́даⷨ дво́рове ца́рⸯскы на стль́пѡве Ка́менны, и ца́р се зарауⷣва тврь́дѣ. и реⷱ҇:́ а́зь такъ́вⸯꙗ ма́йсторь и́щеⷨ. ами́ да ми́ напра́вишь еднъ́ ца́рска пола́та, и пойдо́ха на єдно́ мѣ́сто где́то щѣ́ше ца́рь да пра́ви пола́тъ. и реⷱ҇ ́ца́рь: на това́ мѣ́сто и́щеⷨ, да мы съѕи́дашь: ами́ ви́жⷣь Какво́ ка́менïе тpѣ́бꙋва и какво́ дрь́вïе. и дрꙋ́го що́ трѣ́бꙋва, и почни́ да ѕи́дашь. и апⷭ҇ль Ѳома́ видѣ́ ѻнова́ мѣ́сто хꙋ́баво и вода́ мнѡ́го, и прили́чно. и реⷱ҇ ́Ѳома́: добро́ мѣ́сто и при́лично, ами́ сега́ не мо́гѫ започе́ да ѕи́даⷨ. и ца́рⸯ мꙋ́ реⷱ҇:́ ами́ кога́ ще́шь. реⷱ҇ ́Ѳома́: да запо́чнѫ ѿ мцⷭ҇а ѡктѡ́мⸯврïа, и да съврь́шѫ до мц҇ⷭа фе́рⸯ

97

фари. та́ѧ рѣч апⷭлска показꙋва за ѻ́нꙗ свѣⷮ какь ще́ да мꙋ бѫде. реⷱ҇ ́царь: Сичкы майсторе на лѣто Започнꙋваⷮ, а ты́ зимѣ Каже да запо́чнешь. и реⷱ҇ Ѳома́: така пооⷣбае и така́ е по добрѣе и реⷱ҇ царь: Кога щешь тогива да по́чнешь. А ты сега белѣжи мѣстото да ви́диⷨ и а́зь Какво щешь да прави́шь: Защо а́зь тꙋ́ка на годи́на єднъщь доходи, и Ѳома оузе́ мѣ́ркѫ, и бѣлѣжи сичко ѡнова мѣсто где́ що ще́ да прави, и прозорци на истокь да сто́ри, Защо́ да свѣ́ти да е видѣло, а врата ѿ За́падь да ꙋлѣзꙋва. и да е ѿпрѣтⸯ мѣсто: широ́ко и при́лично. И ца́рь видѣ́ Като бѣлѣжи ап҇ⷭль харе́са мꙋ, и зара́уⷣва се. и рече мꙋ: въистинꙋ члче хы́трь си́ бы́ль. и ѻстави мꙋ жалтици мнѡ́го, и ѿиде́ ца́рь дома́ си. И тоги́ва апⷭ҇ль Ѳома́, Като́ ꙋзе́ ѻнова́ зла́то, пойде́ по си́чки гра́дѡве и по села́, и разда́де ѻнова́ има́нïе на cы́рѡты и на сырома́си, и сьгра́ди на нбо́то царꙋ́томꙋ нерѫко́тво́ренѫ пола́тѫ. и минъ́ се нѣ́кое врѣ́ме. и пꙋсти́ ца́рь да ви́дъⷮ съгра́ди ли Ѳома́ онъ́ѧ. пола́та. И пꙋсти́ и бра́шно и ꙗ́стïе. и найдо́ха го на еди́нь гра́дь, и попи́таха го и ре́коха: трѣ́бꙋва ли ѻ́ще нѣ́що. и Ѳома́ реⷱ҇:́ Си́чко съврь́шиⷯ и напра́виⷯ, тъ́кмо е ѻста́ло покро́вь да покры́еⷨ: ами́ зла́то векѥ не́маⷨ. а́зь Затова́ бѣ́хь трьгнъ́лⸯ да до́йдеⷨ на ца́ра да и́щеⷨ Зла́то: ами́ добpѣ́ вы срешнъ́хь, идѣ́те и донесѣ́те ми зла́то: Защо́ а́зь и́маⷨ тꙋ́ка ѻ́ще нѣ́що да

98

кꙋпꙋвамь и пойдоха ѡнïa наза́дь, и каза́хꙋ царю́ Какь є съврь́шена пала́та, тъ́кмо За покро́вь трѣбꙋва зла́то, и ца́рⸯ се зарауⷣва и пꙋсти мнѡ́гo Зла́то, и реⷱ҇:́ хꙋбавь покро́вь да ми напра́вишъ. Защо́ Кога́ до́йдеⷨ да ви́диⷨ да ми́ харе́са, и тоги́ва ты́ мнѡ́гo хвала и почьсть ще́шь да и́машь. и апⷭ҇ль Ѳома ꙋзе и ѻнова́ Зла́то на ѻ́нꙗ гра́дь дето гы чѣкаше, и погле́да на́ нбо, и реⷱ҇.́ Блгодарꙋе ти члколю́бче ги: ѻти cѣкомꙋ́ разли́чно спⷭ҇енïе зна́ешь и чи́нишⸯ мꙋ. и пойде́ и разⸯдаде ѻнова́ сребро́ и зла́то на сырома́сы. и комꙋ́ Ко́лкото трѣ́бꙋваше. и минъ́ се ма́лко врѣме. Пойдо́ха нѣ́кой члци ѿ ѡны́ꙗ мѣста и гpáдѡвe и се́ла, гдето́ бѣ́ше апⷭ҇ль до ца́ра. И ца́р гы попи́та За ѻнъ́ѧ по­ла́та далï е сьврь́шена: и тíe мꙋ ре́коха, да се́ не надѣ́ешь ты́ ца́рꙋ За того́ва члка да ти съгра́ди пола́та то́й си́чко твое́ Зла́то що мꙋ́ си прати́ль, разⷣа́де по сырома́сы и по сы́роты, и по дльжни́ци. И ца́рь Като́ чю́ тíа дꙋ́мы: Зачю́ди се дали́ е и́стина. И пойде́ са́мь да и́де на ѻнова́ мѣ́сто. и конди́са бли́зꙋ тⷨаⷪ на єди́нь гра́дь. и попи́та та́мо граⷣскы болѣ́ре и не́говы члци, За ѻна́ѧ пола́та, и за Ѳома́ где́ е, пра́ви ли или́ что́ ра́боти. И тíe мꙋ така́ Каза́ха. Ни́что нѣ е́ напра́виль. ами́ хо́ди по си́чкы гра́дѡве и села́, и да́ва по сырома́сы и по сы́роты. и изⸯ темни́ца запрѣ́ни лю́дïе изва́жⷣа, и дль́жны ѿкꙋпꙋ́ва.

99

и оу́чи да вѣ́рꙋвать єдïнаго ба ха распетаго. и ка́же, хс е́ съ́щи бь, и той е стори́лъ нбо и землю. ами́ па́къ та е чю́день члкь хо́ди оу еднѫ́ ри́за. и ꙗде́ то́кмо едïнъ хлѣ́бь и вода́, а́ дрꙋ́го ни́що. и да рⷱемъ че е́ нѣ́кой магѥ́сникь, или́ е лъ́стникъ. а той сребро́ и зла́то не оузи́ма, ами́ ѻ́ще и твоето. има́нïе разда́де, и дрꙋ́го па́кь мръ́твïй люⷣе вди́га, и хро́мы и бо́лны исцѣлѣ́ва и дрꙋ́гïе чюдеса́ чи́ни. И ви́диме го Ка́кь е па́къ ꙋ́мень и кни́жень и по́стникь, и чю́дим се и ны́е на того́ва члка, прили́че да бъ́де сть и бжïи члкь. ами́ и авва́нь тво́й вѣ́рны Кꙋпе́ць не́ го слꙋ́ша и бои́ мꙋ се, и съсⸯ не́го хо́ди. Тïѧ дꙋмы Като́ чю́ ца́рь ѿ болꙗ́рето, Зе́ да се бïе по лице́то, и напль́ни се съсⸯ ꙗ́дь: и повелѣ́ ско́ро да на́идъⷮ Ѳома́ и да го доведъ́ть. И кога́ го дове́доха, попи́та го ца́рь: на­пра́ви ли ли ми си́ пала́та, и Ѳома́ реⷱ҇:́ напра́виⷯ, и цаⷬ ре́че: да и́деⷨ сега́ да ѧ́ ви́диⷨ, и реⷱ҇ Ѳома́: не мо́жешь сега́ ца́рꙋ ты́ видѣ́ тъ́ꙗ пола́та, ами́ Кога́ оу́мрешь. Защо́ ѧ не напра́виⷯ а́зь те́бѣ на то́ꙗ свѣ́ть лъжо́вны, дето́ ѧ днеⷭ и́машь, а́ ꙋ́трѣ ѧ ѻста́вишь: ами́ ти напра́виⷯ пола́та на нбо́то да ѧ́ и́машь довѣ́ка. и ца́рь Като́ чю́ ты́а дꙋ́мы ѿ Ѳома́: разⸯсрь́ди се тврь́дѣ. и повелѣ́ да затво́ръть оу тъм­ни́ца и Ѳома́ и кꙋпца́того авва́на: доде́ ви́ди ка́кь да сто́ри, да си́ изва́ди то́лкова има́нïе къдѣ́ е разне́сено, и на́покоⷩ

100

да Затрие и два́та. и апⷭ҇ль Ѳома́ рауⷣвашеⷭ и дꙋ́маше авⸯва́нꙋ кꙋпцꙋ́. Не бо́й се и не грижи́ се нищо За това́, тъ́кмо вѣ́рꙋвай и ни́що не щешъ зло доби́. ами́ ѻ́ще и́машь голѣ́мо добро на ѻ́нꙗ свѣ́ть. И прѣзⸯ тъ́ꙗ но́щь царъ и неговъ бра́ть, и болѣ́ре ца́ревы, ѿ ꙗдъ и ѿ грижа, не мого́ха ни́ хлѣ́бь да ꙗдъⷮ: ни да заспа́тъ. И слꙋчи́ се та се разболѣ́ ца́ревь бра́тъ ѿ гри́жа ца́рева, и пꙋсти́ до бра́та си царѧтого, Да до́йде да го́ ви́ди. и като́ си дꙋмаха єди́нь дрꙋ́гы. и реⷱ҇ ́бра́ть ца́ревⸯ: азъ ѿ твоѧ́ гри́жъ оуми́раⷨ: ами́ хꙋбеве тѣло́то мое́ да скъ́ташь. и ца́рь пла́чѣше наⷣ нѥго: и мы́слѣ́ше Каквъ́ по́чьсть да мꙋ сто́ри, и да го́ погребе́ съсⸯ мнѡ́гоцѣ́нⸯна ѻде́жⷣа, и това́ си дꙋ́маха: и дꙋша́та мꙋ изⸯлѣзе. и мнѡ́го се пла́чь оучи́ни. и а́гглы зане́соха мꙋ дшъ́та вь ра́й: и Казꙋва́ха мꙋ мнѡ́го мѣста хꙋ́бавы, дето́ гы е бь оуго́твиль За добры́ лю́дïе що съ́ бꙋ оуго́диле. И кога́ го дове́доха на ѻна́ꙗ пола́та дето́ ѧ съгра́диль бѣ́ше Ѳома́ ца́рꙋтомꙋ. и тоги́ва го попи́таха а́гглы. и ре́коха мꙋ: Кое́ мѣ́сто харе́сꙋвашь да сѣди́шь оу не́го. и то́й и́мь реⷱ҇:́ Млю ви се сти́ а́гглы. На тъ́ѧ Кра́сна пола́та: що е́ на́й кра́йна и нефе́лна кѥлíа: оу не́ѧ да ме́ ѻста́вите да прѣбы́ваⷨ. И ре́коха мꙋ а́гглыте: не мо́жешь ты́ тꙋ́ка да бъ́дешь: Защо́ е та́ꙗ пола́та бра́това ти, дето́ ѧ напра́ви ѻ́нꙗ хр҇ⷭтïа́ниⷩ Ѳома́.

101

Тоги́ва иⷨ реⷱ҇:́ мо́лю ви се Сти́ а́гглы Врънѣ́те ме́ наза́дъ да ѧ́ кꙋ́пиⷨ ѿ не́го и тоѧ чаⷭ възвра́ти мꙋ се дша́та въ тѣлото си́ станъ́ и реⷱ҇.́ где́ є́ бра́тⸯ ми́. Ско́ро го ви́кайте, и́маⷨ нѣ́що да мꙋ се мо́ла. и пойдо́ха и казаха мꙋ, гдето́ сѣⷣше въ́нка и плачеше и ре­́коха мꙋ́: ѻживѣ́ бра́ть ти́ чести́ты ца́рю и ви́ка те́бѣ: и ца́рⸯ се зара­́уⷣва. и прите́че при не́го и цѣлꙋва́ го. и бра́тⸯ мꙋ реⷱ҇.́ ца́рꙋ, а́зъ те́бѣ видѣⷯ ́и чю́хь Като́ се ѻбѣща́ да даде́шь ѿ црⷭтвото си́ полови́на зараⷣ ́мо́й живо́ть. и ца́рь реⷱ҇:́ нѣ́ до по́ль црⷭтвото ми́ да даⷨ, ами́ и главѫ́ своѧ́ За те́бѣ щъ́ поло́жи. И бра́т мꙋ реⷱ҇:́ и́маⷨ да ти́ и́щеⷨ нѣ́що да́ ли щешⸯ ми го. и ца́рь реⷱ҇: на моѧ́ ръкѫ́ си́чко е и́щи́ що ще́шь да ти дарꙋ́ваⷨ. и реⷱ҇ ́бра́тⸯ мꙋ: ма́лко ти нѣ́що и́щеⷨ. ами́ ми се Закльни́ да се не поме́тнешь, и ца́р мꙋ се Закле́, тоги́ва бра́тⸯ мꙋ Ка́же: ме́нѣ бь те́бѣ раⷣ ́ꙋзе́ дша́та, и вове́доха ма а́гглы въ ра́й, и видѣ́хь пола́та твоа́ дето́ тï а съгра́диль Ѳома́ хр҇ⷭтïа́нинь. ами́ ти не́ѧ и́щъ да мï ѧ продаде́шь. и ца́рⸯ се замы́сли, и реⷱ҇:́ и́мамⸯ ли а́зь пола́та оу ра́й. и бра́тⸯ мꙋ реⷱ҇,́ и́машь. а́зь ѧ видѣхь ѿвъ́нⸯка. а́ въ́трѣ, и а́ггли жела́ѧть да ѧ ви́дъть, дето́ е таква́ꙗ хꙋ́бость на не́ѧ, ѻ́ко члчьско нѣ е́ видѣ́ло. и црь реⷱ҇:́ това́ ли мï е съгра́диль ѻ́нꙗ хрⷭ҇тïа́нинь. и реⷱ҇ ́бра́тⸯ мꙋ, това́. що е́ сега оу тъмни́цата. и ца́рь реⷱ҇:́ Закле́хⸯ ти се За зе́мно

102

ца́рⸯство да ти дамь что́ и́щешь. ами́ това́ не даваⷨ, ами имаⷨ ѻногова ма́йстора да го испꙋстиⷨ ис тъмни́цата, да изгради и те́бѣ. И повелѣ́ ца́рь ско́ро да изведатъ Ѳома́ и авва́на кꙋпца́. из тъ тамницата и като́ гы изве́доха, припа́де ца́ръ на нѡѕѣ́тe мꙋ, и пла́че и мо́ли мꙋ се: прости́ ми́ бжïй ап҇ⷭле това́ съгрѣше́нïе. Защо́ не знаꙗⷯ, и мнѡ́го ти съгрѣ́шиⷯ: и стори́ ме́ да съ́мь и а́зь хвь ра́бь дето́ го ты́ ка́зꙋвашь. И апⷭ҇ль мꙋ реⷱ҇:́ а́зь проща́вамь и да сте́ про́сти, и да бѫ́дете ѻ́бⸯщи съсⸯ ха́ ба мое́го въ црⷭтво нбнⷭое. и прïé гы та гы́ крⷭ҇ти́ въ и́ме ѿца и сна и стго дха. и кога́ се кр҇ⷭти́ха, та им се ꙗви́ а́ггль: и свѣ́ть се голѣ́мь просвѣ́ти. и почю́ди се апⷭ҇ль Ѳома́. И на́понⸯ гы́ наоу́чи, и наста́ви гы́, и оутврь́ди гы. и излѣ́зе ѿ та́мо. и иде́ на пѫ́ть сво́й, да проповѣдꙋ́ва и́ме хво. И пойде́ на перⸯси́дь, и мнѡ́гo стори́ знаме́нïе. и по́слѣ пойде́ на пápѳѡⷨ и ми́дѡмь. и па́къ на индíѧ: и крⷭ҇ти́ се сы́нь ца́ревь: и жена́ тере́тïа и мигдонíа и нарка́, вѣрова́ха въ ха.́ и ца́рь сме́дей расрь́ди се Като́ вѣрова́ си́нь не́говь. И повелѣ́ да изведъ́ть Ѳома́, на нѣ́коѧ планинѫ́ высо́кѫ, и изⸯве́доха го. и сьбо́доха го съсⸯ ко́пïа: и така́ си́ прѣда́де дшъ́та въ рꙋ́цѣ бжïй. То́го мтⷧ҇вами бе помлꙋй наⷭ:́

103

VІІІ
МцⷭА ТОГО, дi ЖИТЇЕ ПРѢпⷣБНЫЕ МА́
тере на́шее пе́ткы трь́новⸯскые. блⷭ҇ви́ Ѻ́че. сⷯ

Слнце Ко́лкото и́ма свѣ́ть, и свѣ́ти. то́лкова и на прѣпⷣбнаа пе́тка па́меⷮ що и́ е просвѣ́тила по си́чкы свѣ́ть. не́йно чⷣюⷪ и не́йнь поⷭ҇: Ко́й Езы́кь мо́же иска́за, що е́ тïа́ стори́ла добринꙗ́ на́ земли на Епива́тⸯско мѣсто, и на тракíйско, и на трь́новь, и на мисíѧ, и на далма́ты. и не́ тъ́кмо по тíа мѣ́ста, ами́ и по си́чкы свѣ́тъ. дето́ на́шь оу́мь не мо́же да сти́гне, или́ Езыкь на́шь да иска́же си́чкото не́йно чю́дѡ, и добро́ и поⷭ҇ и сль́зы. ами́ тъ́кмо Ко́лкото на́шь оу́мь пости́гнѫ, и написаⷯ а́зь Еѵⸯѳïмïе патрïа́рхъ трь́новскый що́ знаꙗⷯ. ами́ и вíe блⷭ҇ве́ни хрⷭ҇тïа́ни послꙋ́шайте. та́зи Ста́ и прпⷣбна пе́тка: Бѣ́ше ѿ мѣ́сто Епива́ты. ѡтць не́йнь и ма́йка й бѣ́хa добры́ и блгочⷭтивы. и хо́дѣха по бжïи Заповѣдь: Млⷭтынѧ чи́нѣха: и дрꙋ́гы добрины́

104

бѣ́ха ꙋ тѣⷯ.́ и роди́ха тъ́зы чи́стѫ и хва го́лꙋбица и двца. и роди́ха и дрꙋ́го мꙋ́жⸯско, и́мето мꙋ Еѵⸯти́мïе: що бы́ на́поконь на мади́ть єпⷭ҇кпь. и наоу́чиха гы на страⷯ бжïй, и на за́конь добрѣ́, и приста́виха се. И ѻста́ ста́ пе́тка съсⸯ бра́та си́ Еѵⸯти́мïа, дето́ бы́ епⷭ҇кпь на мади́ть. И то́й мнѡ́гo чю́до пока́за та́мо: Защо́ бѣ́ше и то́й просвѣтиль съсⸯ по́сть и мнѡ́го добрины́, Затова́ се и пости. и не́говы мо́щи и до днⷭе чюⷣно исцѣлѥ́нïе чи́наⷮ. И ста́ пе́тка ѿка́кь погре́бе роди́теле свое́, ѿpѣди гы добрѣ́. тоги́ва Започе́ поⷭ҇ и мета́нïe и бдѣ́нïе: и поре́вна й са Като́ апⷭ҇льскы за́конь и на́ землꙗ беⷥ посте́лѧ ле́гнꙋваше. и ѿ тꙋ́ка па́кь й се испль́ни срⷣце́то на мы́сль бжⷭтвна, да и́де въ пꙋ́стынѧ. и побѣ́гна ѿ таⷨ и ѿиде́ вⸯ пꙋстынѧ. И та́мо прѣбы́ваше а́гглⸯскы чи́нь. и подража́ й Като́ Илíа, иⷧ като́ Iѡаⷩ крⷭ҇тль, по҇ⷭ и бѣⷣнïе и меⷮ҇нïе и сль́зы. Стꙋ́дь и пеⷦ си́чко трьпѣ́ше. и въкꙋ́сюваше трѣва́ мѣ́сто ꙗ́стïе: и то́ по ма́лко на веⷱ҇рь. и млба непрѣста́нно чи́нѣше, и ни́что да и́маше мы́сль За добри прѣмѣ́ны да се́ ѻблѣче́, или за доⷨ и за сто́ка и за има́нѥ, ами́ тъ́кмо ѻчи́те й бѣ́ха сль́зы напль́нѥни: и млба на ба. и си́чка мы́сль бѣ́ше й и надѣ́енѥ на га ба. и помы́слюваше За вто́ро пришъ́ствïе За бжïй сѫ́дь. и ка́кь да си́ оукра́си дшъ́та да сре́шне ха́́ ба́ съ свѣти́лникь ꙋкра́сень. и какво́ добро́ да сто́ри, да чюе тоги́ва глаⷭ ́Кро́тⸯкь ѿ га ба. и ка́кь да си́ и-

105

спль́ни свѣти́лникь съсⸯ ма́сло да ꙋлѣ́зе съсⸯ мꙋ́дрите дви́ци въ ра́й да се насы́ти красота́ ра́йска, и хꙋ́бoⷭ и свѣ́тлоⷭ: и пѣ́сны а́гглⸯскы. тъ́Кмо за това́ й бѣ́ше мы́сль и тврь́дѣ тъгꙋ́ваше съ срⷣце́то си́. Ка́кь да полꙋ́чи ѻнова́ добро́. И така́ прова́жⷣаше сво́й живо́ть по ѻна́ꙗ пꙋ́стынꙗ. за мнѡ́го врѣ́ме А́ лꙋка́вы дïа́воль не прѣста́еше да ѧ́ пла́ши. и мнѡ́го пъ́ти се прѣстро́ваше Като́ ѕвѣ́рь стра́шень, давно́ бы́ ѧ ꙋпла́шиль да ѻста́ви пꙋ́стынѧ. ами́ ста́ пе́тка и́маше ба помощни́ка, и не прѣста́еха й сль́зы ѿ ѻчи́те. и си́чка хы́троⷭ дïа́волска ли́ѱꙋваше ѿ не́йна млба. Таквъ́ва си́ла бѣ́ше добы́ла ѿ ба. и така́ се бѣ́ше поⷣка́нила мака́рь де́ бѣ́ше жена́, ами́ бѣ́ше испль́нѥна дха стго. и бѣ́гаше ѿ не́ѧ си́ла дïа́волⸯска и исче́знꙋваше Като ди́мь. двⷣь црь: За таквъ́ва женъ́ пррⷪкꙋ́ваше и ка́же: въжⷣелѣ́еть црь добротѣ́ твое́й. и така́ ста́ пе́тка съсⸯ голѣмь поⷭ҇ прѣбы́ мнѡ́го годи́ны въ пꙋ́стынꙗ. И вь еднъ́ но́щь Като́ си чи́нѣше млба и мета́нïе: и ръцѣ́те си́ вди­́гаше го́рѣ на млба и пла́чѣше, и то́а чаⷭ ́видѣ́ бжⷭть́вно видѣ́нïе. Едíнь а́ггль й се ꙗви́, Като́ нѣ́кои мла́дь момъ́кь: и свѣ́ти Като свѣ́щь. и реⷱ҇ ́й: да ѻста́вишь пꙋ́стынѧта, и иди́ си́ па́кь назадь на свое́ ѿчьство. Защо́ та́мо ти поⷣоба́е, да си́ ѻста́вишь тѣло́то. А́ дша́та ти ще́ да бъ́де на кра́сны и невещестъ́вный ра́й. Като́ видѣ́ ста́ пе́тка това́ видѣ́нïе, и чю́ тía дꙋ́мы:

106

разꙋмѣ че ïе́ ѿ ба това́ видѣ́нïе: и позна́ чïе ще да се прѣста́ви ско́ро, и зара́уⷣва се и гри́жѣше сѧ какⸯ си ѻста́ви пꙋ́стынꙗта. Защо́ не мо́же ни́что дрꙋ́го да ѻчи́сти члкꙋ дшъ́та Като́ пꙋ́стынꙗ. И тоги́ва Ста́ пе́тка Като́ чю́ ѻ́нⸯзи глаⷭ, и да й се не ща́ше: а́ тïа ѻста́ви ѻнъ́зи пꙋ́стынѧ. И пойде́ прь́вѣнь на ца́ригра́дь, и ꙋлѣзе ꙋ црква хва и млба непрѣста́нⸯно чи́нѣше, Ка́кь да иска́же члкь то́лкова мета́нïе и по́клоны и сльзы си́чкы дни́ и но́щи и бдѣ́нïе бѣ́ше. и пла́чѣше, и тъгꙋ́ваше За пꙋстынꙗ́та. и ѻбиде́ си́чкы цркви Като́ една́ пчела́ ра́ботна, що́ ѻбхо́ди си́чкы цвѣ́тове пролѣ́тны. И пойде́ ꙋ црква прⷭтѣ́й бци: что́ се зове́ влахе́рна. И та́мо припа́де на ико́на прѣсты́е бце. и сль́зы ѿ ѻчи́тѣ си́ мнѡ́гo изⸯлиа́. и дꙋ́маше и млѣшеⷭ бци. Те́бѣ влⷣце що си́ на си́чкы свѣ́ть, и роди́ла си́ га ба. а́зь мой живо́ть на те́бѣ ѻста́виⷯ: и на те́бе се надѣ́ѧ да ме́ поми́лꙋвашь. и недѣ́й се гнꙋси́ ѿ ме́нѣ що съⷨ твоа́ робы́нꙗ. Защо́ и а́зь ѿ мла́доⷭ твое́мꙋ снꙋ послѣдоваⷯ и млю се. и ты́ зна́еⷲ двце мое́то Етⷭво же́нско и моа́ сла́боⷭ. що е́ на моѧ́та дша́ ꙋзно́ба. ами́ и ты́ ста́ бце ты́ ми́ бꙋди́ помощни́ца. Защо́ ѻсвѣ́нⸯ те́бѣ на дрꙋ́го мѣ́сто съ́ не надѣ́ѧ. ами́ ты́ ми́ бъди́ наста́вница да ме́ наста́вишь на добро́ и покаа́нïе. ты́ да ме́ оупа́зишь ѿ си́чко зло́. Защо́ Кога́ бѣ́хь вⸯ пꙋ́стынꙗ,

107

те́бѣ имаⷯ помощни́ца, а́ сега́ се врьнаⷯ въ ми́рь: ами́ па́кь и сега́ ме ꙋчю́вай и ꙋпази́ и помощни́ца ми́ бъди́ ѿ си́чко зло́ покры́й ме́. и това́ се помли ѿ си́чко срⷣце и излѣ́зе и трьгнъ́ да и́де на свое́ ѿчьство и дойде́ до Епива́ты що́ бѣ́ше не́йна ба́щнина: И прѣ́бы та́мо врѣ́ме не́ ма́лⸯко, и ни́кой ѧ́ не позна́ваше. И та́мо поⷭ҇ ́меⷮнïе и бѣⷣнïе, Ко́й мо́же иска́за. Врѣ́ме нѣ́кое прѣмина се и позна́ чѥ́ ще́ да се прѣста́ви, и стори́ си́ млба на ба: и реⷱ҇ ́съсⸯ ль́зы. Члколю́бⸯче ги, да не ѻста́вишь ме́нѣ що съ́мь ра́ба твоа́, дето́ съⷨ раⷣ ́те́бѣ ѻста́вила си́чко. и къ те́бѣ прибѣ́гоⷯ. ами́ ги бе мо́й, повели́ а́гглꙋ, ми́рно да ми прïи́ме дшъ́та. и да ми́ не бъ́де забра́нѥно да ꙋлѣза на твое́ црⷭтво, ѿ нечи́сты и мрь́сны бѣcѡвe, ами́ ме́ спⷣоби́ безⸯ стра́хь да ста́нѫ прѣⷣ тво́й стра́шный прѣсто́ль. ѻти си́ блⷭ҇ве́нь ги въ вѣкы, ами́нь. И това́ се помо́ли, и то́а чаⷭ ́прѣда́де си́ дшъ́та бꙋ. и тѣло́то й пoгpéбѡхa нѣ́кой хрⷭ҇тïа́не, и не позна́ ѧ ни́кой догде́ ѧ и погре́боха. ни́ ѧ́ Знаꙗ́ха ѿкъдѣ́ бѣ́ дошла́. И така́ прово́ди дни́те свои́ тꙋка на́ земе. а́ та́мо найде́ голѣⷨ ́поко́й. Ами́ и тꙋ́ка гь бь не ѻста́ви ѧ́ да е́ за мнѡ́го дни́ скры́та ꙋ́ зе́млю. и да е́ безⸯ па́меть не́йното чи́стое и сто́е тѣло́. ами́ пока́за чⷣюⷪ ди́вно зараⷣ ́не́йните сты́е мо́щи. Нѣ́кой по́стникь и́маше та́мо на стль́пь прѣбы́ваше, и по́стѣшеⷭ бли́зꙋ при ѻнова́ мѣ́сто,

108

дето́ е бы́лъ гро́бь сто́й пе́ткы. и слꙋчи́ се та ꙋмрѣ нѣ́кой гѥмиџíа. и фрьли́ха го тⷨаⷪ бли́зꙋ при́ ѻ́нꙗ стль́пь. и поче́ да смрьди́ злѣ́ колкото векѥ́ не мо́жаше та́мо да поми́не члкъ ѿ зла́ миризма́: За́едно и ѻ́нꙗ поⷭ҇никь векѥ́ не може́ да трьпи́ ѻ́нꙗ смра́дⸯ, ами́ слѣ́зе ѿ стль́пъть: и найде́ члци, и реⷱ҇ ́имь да ископа́ѧть тра́пь голѣ́мь, да тꙋръть ѻнова́ тѣло́ що́ смрьдѣ́ше. и ѡнía члци по­слꙋ́шаха ѻного́ва посⷭ҇ника. и пойдо́ха та́мо и зе́ха да копа́ѧть. и найдо́ха тѣло́то сто́й пе́ткы, цѣло́ и хꙋ́баво и миризма́ хꙋ́бава, Ко́л­кото наⷣви́ваше та́ꙗ мѵ̈ризма́ на ѻ́нꙗ смра́дь. И ѡнía члци бѣ́ше глꙋ́павы и неразꙋ́мны, и не мого́ха да се ꙋсѣтъⷮ и За ѻнова́ сто́е тѣло́. Защо́ и ни́кой не зна́еше чѥ е́ та́мо погре́бена ста́ пе́тⸯка, ѻти́ бѣше ѻда́вна погре́бена была́. ами́ се мно́го чюди́ха ка́кь да сто́ръть. И ре́коха си́ межⷣо се́бе си́: Ко́й па́кь да копа́е на дрꙋ́го мѣ́сто, ами́ е тꙋ́ка то́ꙗ гро́бь до́ста широ́кь. и дльбо́кь да тꙋ́риⷨ и она́ꙗ мрь́ша да не́ смрьди́: а́то ако бъ́де това́ сто́ тѣло́, бь ще го изва́ди, и Зари́наха ѻна́ꙗ мрь́ша та́мо при сто́е ѻнова́ тѣло́. и разⸯидо́ха се по дома́ си́. И ѿ тѣⷯ ́нѣ́кой члкь гeѡ́pгïe, хрⷭ҇тïа́нинь до́брь, а́ то́й Като́ си пойде́ дома́ си́. и повⷱ҇е́рѣ на́поконь, Станъ́ та се́ помли бꙋ Като́ си́ чи́нѣше сѣ́кога млба мнѡ́го. и на съ́мнꙋване Заспа́. И видѣ́ еднъ́ женъ́, Като́

109

една́ црца: и сѣди́ на сто́лъ зла́тъ свѣтли́кавь. и ѻ́коло не́ѧ стоѧ́тъ мнѡгo вѡине хꙋ́бавы свѣтли́кавы. и то́й се ꙋпла́ши и па́де на́ земе и растрепе́ра се ѿ хꙋ́бостъ не можаше да гле́да то́а свѣть. и Едïнь ѿ ѡнïa хꙋбавы и свѣтли́кавы мо́мⸯци. пристъ́пи и ꙋзе́ го За ръ́ка, и реⷱ҇ ́мꙋ: Стани́ гeѡ́pгïе, и ѻ́ти сте така́ стори́ле: та сте́ ѻста́виле ѻнова тѣло́ смрьде́що, при тѣло́то сто́й пе́ткы. ами́ ско́ро да по́йдешь, и да изва́дишь мощи́те сто́й пе́ткы. и да гы́ ѻста́вишь оу ковⸯче́гь Зла́ты Защо́ црь пожа́ли не́йна добрынѧ́. и ще́ гь сега́ да ѧ́ просла́ви по си́чкы свѣ́ть. Тоги́ва и тïꙗ сама́ подꙋ́ма. Ско́ро извадѣ́те мои́те мо́щи: и тꙋрѣ́те гы́ на хꙋ́баво мѣ́сто. Защо́ не мо́жеⷨ да трьпиⷨ а́зь За мнѡ́го то́ꙗ смра́дь. не бои́шь ли се ба да не бы́ пꙋсти́ль бь ѻ́гⸯнь да ви́ попа́ли. и а́зь есⸯмь члкь ѿ ма́йка и ѿ бащъ́ ро́­дена, и моа́ ба́щнина Епива́ти що го́ Зове́те: и де́то сте вы́е сега́ на нѥ́го. И прѣзь тъ́ꙗ но́щь и дрꙋ́га жена́ добра́ хрⷭ҇тïа́нка: и́мето й Еѵⸯфимíа. и тïа́ тако́ва видѣ́ла: и такви́ва дꙋ́мы и не́й ре́кле: и заръча́ле. Ско́ро оу́трѣ ра́но да ка́жешь това́, да вы́ ѿ ба ѻ́гⸯнь не из­гори́. И на оу́трѣ излѣ́зоха и два́та: и каза́ха на си́чкы та́мо по ко́нць. И като́ чю́ха това́ Епива́тⸯсцïй лю́дïе. Ско́ро си́чкы те́коха: и съсⸯ голѣ́ма ра́доⷭ изва́диха ей мощи́те, Като́ нѣ́коѧ́ мнѡ́гоцѣ́нна скро́вница: и

110

мно́го се чюди́ха на не́йното сто́е тѣло́. ѿ то́лко врѣме Ка́къ стои́ цѣло́ и кра́сно, и блгоꙋха́е и ѿ хꙋбава миризма́ да се члкь не насыти. И оузе́ха ѻнова́ тѣло́ съ свѣ́щи, и съсⸯ канди́лнци и сⸯ ѳимïа́нь и cмѵ̈pно, и дрꙋгы хꙋбави арома́ѳы, и ѿнécoхa ѧ́ съсⸯ голѣ́ма ра́доⷭ. и поло́жиха ѧ́ въ црква стыⷯ апⷭ҇ль. и та́мо мнѡ́го чю́до стори́ тоги́ва ста́ пе́тка. бѣ́сны исцѣлѣ́ха и бо́лны и глꙋ́хы и є́завы. и ѿ сѣкаква бо́лесть, Кои́ дохо́дѣха и вѣ́ра и́маха чи́ста, и любо́вь ѿ си́чко срⷣце на ста́ пе́тка, то́ꙗ чаⷭ ́исцѣлѣ́ваха. И прочю́ се по си́чка Землѧ́ Епива́тска. и не тъ́кмо та́мо се прочю́. ами́ и до цриграⷣ, и по си́чка землꙗ́. И врѣ́ме бы́ нѣ́кое ѻсла́бна грь́чьско црⷭтво: и съсⸯ бжïе повелѣ́нïе, дойдо́ха римлꙗ́не, и прѣе́ха цриграⷣ. Като́ ка́же двⷣь црь. съсⸯ па́лица желѣ́зна ꙋдрьжа́ха. и си́чко оу цриграⷣ плѣни́ха го лати́ны. и ѻбра́ха и зла́то и сребро́, и црко́вны ѻде́жⷣы, и съсꙋ́ды що бѣ́хa мнѡ́гоцѣнны: За́едно и сты́ мо́щи. и си́чко ѿнécoхa вⸯ риⷨ. Това́ Като́ видѣ́ха и доча́каха царогра́жⷣане, и блгочⷭ҇тивый cъбѡpь въздъ́хна тврь́дѣ. и голѣ́мь скрь́бь, и голѣма тъга́ и́маха тоги́ва. и хо́дѣха Като мрь́твы и млѣха се бꙋ и дꙋ́маха. Въстани́ ѻ́ти спи́шь ги: Защо́ Забꙋра́ви на́шѫ сиромашíѧ, и гри́жа на́ша. и дрꙋ́гы рѣ́чи мнѡ́го се млѣха и дꙋ́маха. И вⸯ това́ врѣ́ме блгочⷭ҇тивый црь трь́новⸯскы Iѡáннь асѣ́ню. Си́нь ста́ромꙋ бль́гарⸯскомꙋ црꙋ,

111

асѣ́ню. Крѣ́пко дрьжа́ше тоги́ва црⷭтва и ни́какь не ꙋбоа́ се ѿ ѡнïe фре́нци и то прѣеха ца́риграⷣ. ами́ ѻще мꙋ прилегна врѣме вѡйcкá да вди́гне: да плѣнꙋ́ва нечьстивы и да прѣе́ма Землѧ́ мнѡ́го. И скочи́ юнашкы със бжïе повелѣ́нïе. И прѣе́ Макѥдо́нска землѧ́. и cѣ́рь и а́ѳѡнска горѫ́, си́ рѣⷱ ́ста́ гора. и ѻ́колꙋ що съ́ гра́дове cѡ́лꙋнь; и си́чка землꙗ́ ѳеталḯйска. и тривалíа ꙋзе́. така́ и далⸯматíа що е́ арбана́шка дрьжа́ва. и прѣе́ и до дра́ча. и по си́чка Землѧ́ где́ прѣе́: поста́ви митрополи́те и Епⷭ҇пы, свѣ́тлы и блгочⷭ҇тивы. съсь не́говы стḯй хрисо́вꙋлы: що съ́ сега́ оу сла́вна ла́вра на стѫ́ горѫ́. и не́ ть́кмо тíа Земли́ Като́ прѣе́: да се́ ѻста́ви и да мꙋ се доса́ди. ами́ пойде́ и на цриграⷣ и не́го прѣе́; и що́ бѣ́ха та́мо фре́нци, покло́ниха мꙋ се и прѣда́доха се да съ́ не́гова раꙗ́, и да́нь да мꙋ да́вать. И така си́чко та́мо Като́ прѣе́: разбра́ се и до не́го сто́й пе́ткы сла́вата: Какь е́ ста́, и чи́ни исцѣлѥнïе и чюдеса́. тврь́дѣ си на ꙋ́мь поло́жи За ста́ пе́тⸯка. и распа́ли мꙋ се Срⷣце́то, Като́ Еле́нь кога́ ѻжъднѣ́е За водъ́. така́ и црь Iѡaⷩ асѣ́нь, пожела́ ка́кь да се́ добíе до ѻны́а сты́е мо́щи: Защо́ бѣ́ше се по си́чкы свѣ́ть распрострѣ́ла не́йна блгⷣть и не́йно чⷣюⷪ. И пойде́ си́ црь на трь́новь, и оумы́сли Еди́нь зго́ворь до́брь и бꙋ ꙋго́день. И тоги́ва пꙋсти́ повелѣ́нïе на ца́риграⷣ що бѣ́ха та́мо фре́нⸯци, и реⷱ҇ ́и́мь: Не и́щѫ ваⷨ ни́ сребро́ ни́ зла́то, ни́ бисе́рь ни́ ка́менïе мнѡгoцѣ́нⸯно.

112

ами вы́ и́щеⷨ, що е́ на ва́ша фре́нска дрьжа́ва Епива́ты дето́ и́ма та́мо мо́щи стѣ́й пе́ткы. това́ сто́е тѣло́ да ми даде́те съсь ковче́гьтⸯ си́. то́лкова и това́ и́щеⷨ ѿ ваⷭ.́ Това́ Като́ разбра́ха фре́нци що бѣ́ха ꙋ цриграⷣ: го­то́ви станъ́ха и послꙋ́шаха цра съ си́чⸯко срⷣце. И покло́ниха се на не́говото повелѣ́нïе. и пꙋсти́ха писа́нïе и по́клонь до цра, и ре́коха: Да бъ́де во́лꙗ твоа́ мнѡголѣ́тны црꙋ, що́ и́щешь ꙋзми́. ако и дꙋша́та ны́ и́щешь: ны́е се те́бѣ покла́нѣме, и да́ ти щеⷨ и да бѫ́де ꙋ до́брⸯ чаⷭ.́ Това́ Като́ чю́ црь: ѻбⸯрауⷣва се, и мнѣ́ше мꙋ се Като́ де́ лети́ и фрь́ка поⷣ нбо́то. и ѿ голѣ́ма ра́доⷭ немаше Ка́мо що́ да сто́ри. Защо́ мы́слѣше, ако си́ издаⷨ си́чко зла́то и сре́бро, За́едно и полови́на ѿ црⷭтвото си́ да́ щеⷨ. тъ́кмо ста́ пе́тка да прѣнесеⷨ на мое́ црⷭтво. И тоги́ва пꙋсти́ прѣѻсще́ннаго ма́рка ми­трополи́та вели́каго съсь голѣ́ма по́чьсть да по́йде на Епива́ть граⷣ: да прѣнесе́ тѣло́то прѣпⷣбнѣй пе́ткы, на сла́вны граⷣ трь́новь. И пойде́ ѻ́нзи влⷣка та́мо, и стори́ си́чко по́чьстно що трѣ́бваше. и оузе́ ѡнía мо́щи, и и́дѣше, и хва́леше ба и прѣпⷣбна пе́тⸯка. И Като́ прѣми́на си́нѡpь фре́нскы, и вⸯлѣ́зе на та́ꙗ страна́ бль́гарⸯскаа. Си́чкы изь ѻ́колꙋ гра́дѡве и села́, излѣ́зоха на сре́ща съ свѣ́щи, и попѡ́ве ѻблѣ́чены съсⸯ по́пⸯскы ѻде́жⷣы: и прово́дѣха стъ́ѧ пе́тка. съсⸯ кади́лници и ѳïмïáны и измѵ̈́рно. и съсⸯ дрꙋ́гы хꙋ́бавы мириз­ли́вы арома́ѳы.

113

и като́ рабра́ блгочⷭ҇тивы црь іѡáнь асѣ́нь че но́сеть мощи́те стѣй петⸯкы. излѣ́зе из гра́да пѣ́шь. и ма́йка мꙋ црица Еле́на. и нѥгова цри́ца анⸯна. сосⸯ свои си́чкы болѣ́ре. и патрïхарь кѵ̈р васïлïе. съ си́чкы сще́ници, и дïа́конѣ и си́чкы лю́дïе. ѿ граⷣ и идоха си́чкы пѣ́ши на че́тири паприща. и срѣщнаха ѧ́ съсⸯ мнѡ́го поча́сть. и поклони се црь до землѥ́. и цѣло́ва ей рацѣ́ и тѣ́ло чⷭ҇тнѣ и си́чкы почь́снѣ поклониха́ се и цѣлова́ха ю. и вьнесоха ѧ въ граⷣ вь црко́вь цре́вꙋ. и положише ѧ въ лѣ́то ѿ ро́жⷣьства хва, а҃ с҃ в҃. разли́чна чю́до и цѣлѥ́нïе чи́ни. и до́ дньⷭ Ко́й сосⸯ чи́ста вѣ́ра прихо́жⷣа на нѥ́йнь Ковче́гь. блгодѣ́тïю и члколюбïеⷨ га на́шего Iѵⷭ ха, е́мꙋ же сла́ва вьвѣ́кы ами́нь:

114

ІХ

Мц҇ⷭА ТО́ГО, кѕ Мнⷱ҇ÏЕ СтгО ВЕЛИ́КОмⷱ҇
ника дими́трïа мѵ̈роточи́ваго извади се на
но́ви Ези́кь ѿ да́скина ино́ка иподïакона и
стꙋди́та показꙋва и за чюдеса его́ ѻче блⷭ҇ви:

Ѡбича́и имꙋ́ть црïе блⷭ҇вени хрⷭ҇тïа́нѣ Когⷣа́ щь́ть да гостать нѣкого члка болꙗ́рина не сто́еть сами́ прѣ́дь тѣ́хь да́ и́мь слꙋжь́ть. ами́ ѻставе́ть свои́ вѣрныи члци да слꙋгꙋ́вать на ѡнáзи црска трапе́за. Та́ка е приличнь и де́нѣшни днь. трапе́­зата е днь вели́комⷱ҇никꙋ дими́трïю. а вашето гпⷭ҇одство та сте́ зва́ни ѿ стаго дими́трïа. а́зь ра́бь, хⷭ҇вь та́ самь слꙋ́га на таꙗ трапе́за, ѻ́ти легома́ сти вели́комⷱ҇никь дими́трïе денеська на́сь гоща́ва. не сось гозба тꙋ́кашнꙗ земльнаа дето́ дене́ска ꙗ́демь. а оутре сме па́кь гладни, ами́ сось го́зба

115

нбⷭ҇наа, дето́ ꙗде́ члкь ѿ не́ѧ, и не оглѣднѣ ни́кога. За тъ́ѧ го́зба и пррⷪ҇кь двⷣь реⷱ҇ ́хлѣб а́гглⸯскы и хлѣ́бь нбⷭ҇ны. Защо́ ѿ това́ ꙗ́стïе си́ рѣⷱ҇: ѿ тía дꙋ́мы нбⷭ҇ны. та расте́ дша́ члкꙋ. Като́ и тѣло́ члкꙋ ѿ хлѣ́бь. и дша́ члкꙋ не расте́ на высо́ко и на дебе́ло и на голѣ́мо, ами́ расте́ на во́лꙗ бжⷭ҇твна. За­раⷣ ́това́ ꙗ́стïе. Заповѣдꙋ́ва мѡѵ̈cíй на вто́рый За́конь та́ка́ же: Не ть́кмо ѿ Едíнь хлѣбь жи́вь бы́ва члкь реⷱ҇,́ ами́ и ѿ сѣ́ка дꙋ́ма що исхо́ди изⸯ оуста́ бжïи. Си́ рѣⷱ҇: нѣ тъ́кмо съсⸯ хлѣ́бь жи́вь быва. члкь, ами́ и съсⸯ сло́во бжïе мо́же члкь да живи́. и гь въ сто́е Еѵⷢ҇лïе тъ́ѧ го́зба нареⷱ҇. че́сть блга и добра́. що е́ дрꙋ́го по́ добро ѿ ꙗ́стïе беⷥсъмрь́тно. или́ дрꙋ́го що е́ на́й по́чьстно ѿ ста́ трапе́за. чю́дное и добро́ ꙗ́стïе що е́ на црⷭ҇ка трапе́за. и па́кⸯ сѫ чю́дны и хꙋ́бавы дꙋ́мы що съ́ дне́шномꙋ празⷣникꙋ. Ами́ и ны́е що сме́ блⷭ҇ве́ни хвы ра́бы, Ела́те да пра́зⷣнꙋваме добрѣ́. и да се́ възвесе́лиⷨ и да се зарауⷣваме: и да се́ наси́тыⷨ ѿ дꙋ́мыте що е́ црⷭ҇ко и нбнⷭ҇о ꙗ́стïе. и да си́ ѿтво́риме и ꙫчи́те и оуши́те: да послꙋ́шаме, и да чюеⷨ и да разꙋмѣеⷨ дꙋ́мите бжïй, дето́ дꙋ́мать за не́говыте стьци́, Защо́ Като́ Еди́нь члкь, дето́ е събра́ль ѿ мнѡ́го разли́чны цвѣ́тове, и оувы́е Еди́нь хꙋ́бавь вѣне́ць, и хари́же го нѣ́коемꙋ прïе́телю. и ѻ́нꙗ члкь ѻбьра́уⷣва се на ѻ́нꙗ хꙋ́бавы и кра́сный вѣне́ць. Така́ да сто́риⷨ и ны́е, ѿ си́чкы дꙋ́мы що́ чюеⷨ оу црква, да гы́ събереⷨ и да си́ оукра́сиⷨ и да си́ вѣнчаеⷨ дшата:

116

и да ѧ́ сто́риⷨ да е досто́йна на црⷭ҇тво нбⷭ҇ное. и ѿ где́ да си́ ꙋкрасиⷨ дшъ́та, ѿ црко́внïй дꙋ́мы. Защо́ ѿ дрꙋ́го и́накво не мо́же члкь да прïи́де ѿ зло́ на добро́. Като́ ѿ дꙋ́мы бжⷭ҇твнïй и ѿ пооуче́нïе: дето́ Ка́зꙋва За стïй ка́кⸯ се спсоха. Защо́ кога́ чю́емь За стïй мнⷱ҇ци, Ка́кь поте́глиха скрь́бъ и мѫ́ка, и ны́е тоги́ва се пооуми́лостивиме. Ами́ се мо́лю на ва́ше гпⷭ҇дⸯство, да бѫ́дете гото́ви да послꙋ́шате сега́, що́ щеⷨ да по́чнеⷨ да ка́зꙋваⷨ За стго дими́трïа дне́шнаго. На́поконь послѣⷣ рожⷣьство́ хво, до т҃ годи́нь. Бѣ́ше нѣ́кой ца́рь, и́мето мꙋ маѯимïа́нь: и на прѣко́р го зо­вѣха Ерⸯкꙋ́лïе. що бѣше зе́ть ца́рꙋ дïѡклитïа́нꙋ за дъще́ръ мꙋ. И бѣ́ше то́лⸯкова зль́ чловѣ́кь и лю́ть и безако́никь: Ко́лⸯкото не щѣ́ше ни́где да чю́е и́ме хво. и где́ разбе́реше или́ на́йдѣше хрⷭ҇тïа́нина члка. а́ то́й пꙋ́стѣше да го оубḯѧть. и мнѡѕи́на и́дѣха на мѫ́ка. за лю́бо́вь и За и́ме хво. И ѿ тѣ́хь едиⷩ҇ бѣ́ше Сты́ дими́трïе, дето́ мꙋ е дне́ска пра́зⷣникь. И то́й бѣ́ше ѿ вели́кы граⷣ Cѡ́лꙋнь. И рѡди́телïе не́говы, си́ рѣⷱ҇: баща́ мꙋ и ма́йка мꙋ. бѣ́хa Кнéѕѡвe по́чьстны, и дрьжа́ше ѿць мꙋ макѥдѡнíѧ. и бѣ́ше похва́лень и по́чьстⸯнь члкь. И сты́ дими́трïе не бѣ́ше то́лкова почь́тень мнѡ́гo раⷣ ́защо́ е ѿ не́говь сла́вень pѡдⸯ. ами́ пó мнѡгo по́чьсть и́маше Зараⷣ ́не́гово добро́, и зараⷣ ́не́говь чи́сть. ра́зꙋⷨ що и́маше. Ѻ́ти защо́ бѣ́ше тоги́ва на ѻнова́ врѣ́ме кра́сень, и свѣ́теше съсⸯ дшевна добринiа що

117

пра́ведно чи́нѣше. и не́ тъ́кмо раⷣ ́не́гово блгоро́дïе и чистота́, и що́ бѣ́ше кра́сенъ съсⸯ дшта се ами́ ѻ́ще и пó мнѡ́го бѣ́ше и съсⸯ лице́то Кра́сеⷩ҇ ѿ си́чкыте не́говы връ­стни́ци, Защо́ ѿ ко́рень бѣ́ше блгь и до́бⸯрь, Затова́ се роди облго добро́, и ѿ мла́доⷭ҇ ѻ́ще Кога́ бѣ́ше дѣте́, та се́ пока́зꙋваше какьвⸯ ще́ да бѫ́де и до на́поконь. и кога́ пора́сте, та се́ ви́дѣше кра́сень и мꙋ́дⸯрь тврь́дѣ. и сѣ́когы не́гова ра́бота бѣ́ше да оу́чи добро́. И да се ѻпи́тꙋва на во́йскѫ бо́й. Защо́ на ѻнова́ врѣ́ме, това́ бѣ́ше на мла́ды мо́мци хва́лно и по́чьстно. и бѣ́ше и на сна́гѫ́ и на ꙗ́кость до́ста, и похва́леⷩ҇, ами́ и на дше́вна ꙗ́коⷭ҇ бѣ́ше мнѡ́го похва́лень. Защо́ се чю́ваше ѿ кꙋрво́всⸯтво, и ѿ мнѡ́гo ꙗ́стïе и пи́тïе. и мꙋ́дроⷭ҇ и чистота́ бѣ́ше оу не́го. и пра́вда лю́бѣ́ше. и ѿ непра́вда бѣ́гаше, и ненави́дѣше. и раⷣ ́тъ́ѧ не́гова добринѧ́: та́ бѣ́ше почь́тень по си́чка дрьжа́ва ца́рꙋ маѯимïа́нꙋ. и са́мⸯ си́ ца́рь послꙋ́шꙋваше го: Защо́ го ви́дѣше мѫ́дрⸯ и ра́зꙋмень, и на войскѫ́ хы́тⸯрь и юна́кь. И стори́ го дꙋ́ѯь: на со́лꙋнь и на си́чка землѧ́ ѳеталḯйска господа́рь. Защо́ мнѣ́ше ца́рь, че ѥ́ е́ллïнска́ вѣ́ра ꙋ не́го. А́ Сты́. дими́трïе, ѿка́кь зе́ вла́сть да е гпⷭ҇да́рь Со́лꙋнскый. тоги́ва се изьꙗ́ви ꙫ́чивѣ́стно ка́кь е́ хрⷭ҇тïа́нинь. и зараⷣ ́по́чьсть ца́рⸯскаа щото́ и́маше то́лⸯкова не раⷣу́ваше се, Ко́лкото годѣ́ше да оувѣ́ри си́чкы Е́ллïны на хво и́ме. и днеⷭ҇ и ноще́сь не прѣста́ꙗше да оу́чи дꙋ́мы бжⷭ҇твнïй За хрⷭ҇тïа́нство.

118

И зѣ скры́шоⷨ да се ꙋбои́ ѿ ца́ра, ами́ ꙫ́чивѣ́стно: и дрꙋ́го ни́що не ищѣше, тъ́кмо годѣ́ше Ка́кь да посѣ́е хрⷭ҇тïа́нⸯство. И оу́чаше ка́кь съзⷣа́де бь члка: и ка́кь го ѻста́ви на по́чьсть въ ра́й. и ка́кь мꙋ завидѣ́ дïа́воль, и прѣлъ́сти го та ѿпа́де ѿ ра́й. Ка́кь па́кь самⸯ си́ бь дето́ го бѣше съзⷣа́ль, пои­́ска да го́ па́кь заведе́ на прьвѫ́та с не́гова по́чьсть вь ра́й. И слѣ́зе на́ земѧ и пль́тъ прïе́ ѿ сты́е бце що е́ двца мрíа. и бы́ съврь́шень члкь Като́ и ны́е. Ѻсвѣ́нь тъ́кмо грѣ́хь не́маше. И какⸯ се́ распе́ Като́ члкь, ами́ па́кь тре́тый днь въскреⷭ҇, Като́ съ́щи бь. и възне́се се на нбе́то. и то́й ще́ на́поконь па́кь да слѣ́зе, да сѫ́ди на си́чкы члци що сѫ́ по си́чкы свѣ́ть. и сѣ́комꙋ ще́ да врь́не Ко́й какь е́ чини́ль. това́ дꙋ́маше и оу́чаше сты́ дими́трïе и мнѡⷢ҇ на́рѡдь послꙋ́ша не́говыте дꙋ́мы, и вѣрова́ха хво и́ме: а́ и́дѡлeтe потъ́пкваха, а ха́ ба и́стинного вѣрꙋ́ваха. И така́ оуче́нïето нѥ́гово на въса́кы днь припло́дꙋваше хрⷭ҇тïа́нство. ами́ то́й не прѣста́еше ѿ не́говото добро́ и мꙋ́дро бж҇ⷭтвно оуче́нïе. ами́ мы́слѣше на оумъ́ть си́. ако се́ не ѻбрь́не си́чкы Со́лꙋнь да вѣ́рꙋва въ ха́, ни́что мое́ срⷣце не ще се зарауⷣва. Ами́ вра́гь съ́щи дïа́воль: дето́ прино́си За́висть сѣ́кога члкꙋ на дшъ́та, видѣ́ ка́кⸯ се оумнѡ́жꙋвать хрⷭ҇тïа́не. а́ Е́ллïны ма́лⸯко ѻста́ѧть. и годѣ́ше да за́пре дꙋ́мыте cтмꙋ дими́трïю. и́накь не мо́жѣше ни́що да сто́ри. ть́кмо да сто́ри да го oyбíѧть, и така́ бы́ до на́покоⷩ҇:

119

Ца́рь маѯимïа́нь, прѣе́ и плѣни скѵ̈нниѣо рома́ты: на ѻ́бласть ри́мⸯско ца́рⸯство и ходѣше ѿ граⷣ на граⷣ съсⸯ го­лѣма радоⷭ҇, и весе́лѣше се и колѣше ѡ́вⸯны и ю́нци, и чи́нѣше жрь́тва и молитва на бѣ́свете. Дойде́ и до со́лꙋнь. и нѣко́й Е́ллïны ѿ со́лꙋнь, дïа́вола и́маха на срⷣце́то си. и пойдо́ха ца́рꙋ на сре́щѫ да накло́пать стго дими́трïа Ка́кь е́ хрⷭ҇тïа́нинь. а́ тѣⷯ ́ца́рь да почьте́ и да гы залю́би. И пойдо́ха та мꙋ ре́коха: Мнѡ́голѣ́тны ца́рꙋ, бь да ти ꙋмно́жи ца́рⸯството. Една́ дꙋ́ма щеⷨ да ка́жеⷨ прѣⷣ твое́ ца́рство; и да ны́ не ѻмра́зишь. Защо́ щеⷨ да дꙋ́маме За на́шего гпⷭ҇да́ра дими́трïа. Защо́ ны́е на твое́ ца́рⸯство по́ мнѡгo любо́вь и́маме не́жели на не́го. ами́ да подꙋ́маме и́стинѫ. Зна́ешь ли За дими́трïа дето́ го поче́те твое́ ца́рство, и стори́ го да е́ гпⷭ҇да́рь ѳеталíйскы, а́ то́й вѣ́рꙋва ха́ распе́таго: дето́ го распе́ха Евре́ѥ. и не́ тъ́кмо чѥ́ вѣ́рꙋва са́мⸯ си́. ами́ и кога́ сѣди́ на сто́лъть си́, и ꙫ́чивѣ́стно Ка́зꙋва какь е́ хс и́стинⸯный бь. и ка́та днь слꙋ́шать Е́ллïныте не­́говите дꙋ́мы, та се прѣлъща́вать. и ѡcтáвeтⸯ си́ вѣ́рѫта своѧ́: и ста́нꙋвать хрⷭ҇тïа́не. Това́ Като́ чю́ ца́рь прь́венⸯ се ѻскрь́би Ка́кь да погꙋ́би таквого́ва чл҃ка. и на́поконь па́кь повелѣ да го приведъⷮ, да ви́ди дали́ е и́стина. И ѿидо́ха чловѣ́ци ца́ровы: и найдо́ха го чѥ́ сѣди́ на сѫ́дницата своѧ́, и оу́чи сло́во бжïе да вѣ́рꙋвать и́ме хво. И грабнъ́ха го Като́ ди́вы лъ́вве. и Заве́до-

120

ха го прѣⷣ ца́ра маѯимïа́на. И сты́ дими́трïе Като́ си бѣ́ше ѿпрьвѣнь гото́вь да ка́зꙋва и да оу́чи раⷣ ́и́ме хво. ни́ на ѡны́a лю́дïе нѣ́що зло́ подꙋ́ма. ни́ти се ѿ ца́ра ꙋпла́ши. тъ́кⸯмо станъ́ прѣⷣ лице́то ца́рево, ве́сель и рауⷣва се, то́лкова мꙋ се позна́ваше лице́то свѣ́тло и ве́село раⷣ ́Защо́ ще́ да прïи́ме мъ́ка. И подꙋ́ма ца́рь Стмꙋ дими́трïю. таквъ́ва ли́ по́честь надѣ́ахⸯ се а́зь да ми́ сто́ришь: и така́ ли се надѣа́хь да ме́ почи́ташь. Като́ а́зь те́бѣ сториⷯ гпⷭ҇да́ра на си́чкы со́лꙋнь, и ѻста́вихⸯ те́ на голѣ́ма по́чьсть. А́ ты́ не излѣ́зе на еди́н по́гледь мѣ́сто да ме́ посре́щнешь. И сты́ дими́трïе ре́че ца́рꙋ: а́зь и твое́то ца́рⸯство почи́таⷨ: ами́ ба що е́ стори́ль нбо и зе́млю и си́чкы свѣ́ть, не́го по́ тврь́дѣ почи́таⷨ. И ца́рⸯ мꙋ реⷱ҇,́ чѥ́ Ко́й е бь тво́й и црь. Сты́ дими́трïе реⷱ҇:́ гь мо́и Iс хс то́й е и́стинны́й црь и бь щото́ си́чко дрьжи́. И реⷱ҇ ́мꙋ ца́рь: или́ ты́ не́го вѣ́рꙋвашь. и затова́ ли наⷭ҇ ́не прiе́машь Като́ е пъ́тно и досто́йно, и кое́ си́ добро́ ты́ видѣ́ль ѿ ха́ твое́го, и и́машь не́го ба и цра. Hѣ ли́ съ бо́говете твои́: зевъ́сⸯ и апо́лïе, и дрꙋ́гыте: амы́ е́ хс бь тво́й. Затова́ ли а́зь те́бѣ поче́тоⷯ. и поста́вихь те́ да си́ гпⷭ҇да́рь на си́чка Ѳеталíа: а́ ты́ ми така́ дꙋ́машь, ѡ́ непотрѣ́бны́ члче. такъ́вⸯзи ли се пока́за прѣⷣ вели́кыте бо́гве и прѣⷣ ме́не. а́зь да ти да́мь спроти́ оумъ́тⸯ ти безꙋ́мны. и да ти́ сто́риⷨ мнѡ́гo разли́чны мѫ́кы, да се мъ́чишь, и да

121

се нака́жешь, и то­ги́ва да разꙋмѣе́шь Ко́й съм а́зь, и ко́й си ты́. и что́ мо́же тво́й бь те́бѣ помо́гнѫ. (и сты́ дими́трïе реⷱ҇:́) Ца́рꙋ ты що ме́ пла́шишь да ме́ мѫ́чишь. а́зь тía мъ́кы съсⸯ ра́до҇ⷭ и сⸯ весе́лïе щъ́ гы пpïe. Защо́ ты́а мъкы ме́нѣ щъ́ть да заведъ́ть на црⷭ҇тво нбⷭ҇ное, дето́ е та́мо ра́доⷭ҇ неиска́занⸯна. Тïꙗ дꙋмы Като́ чю́ ца́рь изь оуста́та cтмꙋ. прь́вѣнⸯ се расрь́ди тврь́дѣ на не́го. и на́поконь па́кь помы́сли давно́ мꙋ прѣтво́ри оумъ́ть. И повелѣ́ да го́ Затво́ри оу тъмни́ца давно́ бы́ се ѻбрь́наль Камто́ нѥ́говѫ вѣ́рѫ. И оузеха стго слꙋгы́ ца́ревы. и Заве́доха го въ темница. и нѣ́ въ събо́рнѫ темни́цѫ де́то Запи́раⷮ си́чкы лю́дïе. ами́ на мѣ́сто гро́зно и те́мно: ба́нꙗ была́ ѿ прь́вѣнь голѣ́ма, бли́зꙋ та́мо где́то сѣдѣ́ше ца́рь. и наⷣ ѻгни́щето де́то е Кама́ра на ѻнъ́зы ба́нѧ, та́мо затво́риха стго. и като́ влѣ́зе та́мо Сты́ дими́трïе. видѣ́ Еднѫ́ скорⸯпíѧ голѣ́ма и́де сре́ща не́го, и изва́дила си́ жело́то да го́ оуха́пе. и като ѧ́ видѣ́ Сты́й дими́трïе. Стори́ кр҇ⷭть на се́бѣ си́, и реⷱ҇:́ Въ и́ме хво дето́ е ре́кⸯль на́мь, да настъ́паме на змḯе и на скорⸯпíе и на сичка си́ла вра́жïѧ това́ реⷱ҇,́ и настъ́пи и ꙋби́ ѻнъ́зы скорпíѧ. И тоги́ва а́гглⸯ мꙋ се гнь ꙗви́ ѿго́рѣ наⷣ нѥ́го, и дрьжи́ Зла́ть вѣне́ць, и реⷱ҇ мꙋ: ра́уⷣвай се дими́трïе вои́не хвь, дрь́жⸯ се и крѣпи́ се да побѣ́дишь твои́те вpáгѡвe. Това́ реⷱ҇,́ и ѻста́ви мꙋ на главъ́та вѣне́цъть.

122

И ѡнía слꙋгы́ ца́ровы, Като́ затво́риха стго. и ѿи́доха си ве́сели при ца́ра, Защо́ са стори́ле во́лѧ царова. и сты́ дими́трïе ѻста́ Затво́рень ꙋ ѡнaѧ ба́нꙗ, са́мⸯси безⸯ дрꙋжи́на. ами́ по́мощь бжïа бѣ́ше при не́го и оутѣша́ваше го: и и́маше и ра́доⷭ҇ и скрь́бь. ра́доⷭ҇ и́маше защо́ го спⷣби бь та излѣ́зе прѣдⸯ ца́ра и каза́ се че ѥ кр҇ⷭтïа́нинь. а́ скрь́бь и́маше па́кь, Защо́ се не сконча́ по скоро да по́йде на црⷭ҇тво нбⷭ҇ное. И така́ блгода́рѣше ба и ча́каше чаⷭ҇ ́съмрь́тны. и толкова не жела́еше ца́рь маѯимïа́нь За неговите лю́дïе да го слꙋ́шать. ко́лкото жела́еше сты́ да мартꙋри́сꙋва За и́ме хво. И ѡнꙗ безако́нны ца́рь ра́дꙋваше се и чи́нѣше жрь́тва на бѣсвете. и лю́бѣше да гле́да да се́ бïѧть лю́дïе, и да си́ проли́вать крьвⸯтъ́. и повелѣ́ да се събере́ си́чкы събѡ́рь да сто́ръть борⸯбъ́. Защо́ Е́ллïнскïй ца́рïе така́ и́маха ѻбычай, Кога́ по́йдѣха ꙋ нѣкой гра́дь, и ѻскврьнѣ́ваха се. и на оутрѣ ѻста́вѣха лю́дïе да се наⷣбрь́зать, и да се бо́ръть, и ка́микь да мѣ́тать, и да се наⷣска́чꙗть, и да се бíють съсⸯ ко́пiа. тíꙗ пе́ть игри́ Ко́й наⷣвíаше. та го́ почьтѣ́ше ца́рь, и да́ваше мꙋ да́рь. тíꙗ є҃ игри́ дето́ ре́кохⸯме: Пои́ска ца́рь да сто́ри да сто́ри въ о́нзи днь. И то́й сѣднъ́ на высо́ко мѣсто, и гле́да Кои́ се наЕ́мать да игра́ѧть игри́, Ко́й коѧ́ игрѫ́ и́ще. И Еди́нь ца́ровь члове́кь, и́мето мꙋ бѣ́ше лḯѡ. и бѣ́ше ѿ cкѵ̈́тⸯско мѣ́сто: ѿ Село́ що се́ зовѣ́ше оуанⸯди́ла.

123

И бѣ́ше высо́кь и голѣⷨ,́ и юна́Кь силень и на борба́ бѣ́ше хытре́ць. и затова́ го и́маше царь на голѣ́ма по́честь на ца́рⸯството си́ Защо́ на си́чкы наⷣви́ваше и оуби́ваше гы. и любѣше го ца́рь тврь́дѣ ами́ послꙋ́шайте и то́й ка́кь ѱофи́са. Еди́нь мла́дь момъ́кь и́маше на со́лꙋнь, дето́ мꙋ е и́ме сты́ нécтѡpь тврьдѣ мла́дь и хꙋ́бавь и ра́зꙋмень хрⷭ҇тïа́нинь пота́ень, тъкмо зна́еше сты́ дими́трïе. ви́ди лḯа Като́ оуби́ва то́лкова лю́дïе, и ца́р се весе́ли съсⸯ не́гова ꙗ́кость. И станъ́ и помысли си́ на срⷣце́то си́, и реⷱ҇:́ да по́йда в темни́цѫ при стго дими́трïа... ме́ блⷭ҇ви, и тоги́ва да дойда да се по́… оу ѻна́ꙗ банꙗ... дими́трïе. и...

124

И повелѣ́ ца́рь да до́йде прѣⷣ не́го. и реⷱ҇ ́мꙋ ца́рь. мла́до мо́мче, Защо́ се не бои́шь ѿ сьмрь́ть. ами́ дойде́ да се бо́ришь съсⸯ лíа: не ви́дишⸯ ли́ на каквы́ ꙗ́кы мо́мⸯци наⷣви́, и ко́лко ꙋби́ и пролïа и́мь крьвⸯта́: а́ ты́ се не бои́шь, ами́ и́щешь да се бо́ришь съсⸯ нѥ́го. не ли́ тï е ми́ло за твоѧ́та мла́до҇ⷭ и хꙋ́бост: или́ си сы­ромаⷯ, та годи́шь са́мⸯси́ да се затрḯешь. ами́ те́ Затова́ пови́каⷯ, недѣ́й се наема́ съсⸯ лíа да се бо́ришь, да не заги́нешь. ами́ ако бѫ́дешь сиромаⷯ: а́зь да ти даⷨ сре́бро и зла́то да те́ ... тъ́кмо не погꙋби́ живо́ть сво́й ... и реⷱ҇:́ а́зь ца́рꙋ не съмь ... илуваⷨ свой животь ... люба ...

125

рⸯството си́. И пови́ка не́стора та мꙋ реⷱ҇:́ мла́до мо́мⸯче, Каквѫ́ магḯѧ стори́, и оуби́ лḯа. ѻ́нь мнѡ́го си́лны юна́ци ꙋби́ и не́ какво́то те́бѣ сла́бы момче́та, ами́ ты́ що́ стори́ та го ꙋби́. И Сты́ не́сторь реⷱ҇:́ а́зь ца́рꙋ магḯѧ не зна́ѧ, и със магḯѧ нѥ́го не ꙋбиⷯ: ами́ го сътриⷯ съсⸯ си́ла ха.́ и́стинного ба, и ѱофи́са. Tía дꙋ́мы Като́ чю́ пога́нⸯны́ ца́рь, расрь́ди се тврь́дѣ. и повелѣ́ Едно́мꙋ ѿ слꙋгы́те си́: минокïа́нь и́мето мꙋ бѣ́ше: да изведе́ не́cтѡpa ѿвъ́нь зла́тите врата́, да мꙋ́ ѿcѣче́ главъ́та съсⸯ не́говътⸯ си́ но́жь. и така́ се сконча́ Сты́ не́сторь, Като́ мꙋ бѣ́ше ре́кль сты́ дими́трïе. И станѫ́ ца́рь та си́ ѿиде́ въ пола́тите скрь́бень. и реⷱ҇:́ та́ко ми́ си́лꙋ вели́кыте бо́гѡве: съсⸯ нѣ́коѧ магḯѧ ꙋбḯень бы́ дне́ска дрꙋ́гь мо́й лḯѡ. И на́поконь разбра́ Ка́кь Е́ ходи́ль при стго дими́­трïа та го е́ блⷭ҇ви́ль, и съсⸯ не́гова хы́троⷭ҇ ꙋмрѣ́ лḯѡ, И пꙋсти́ тоги́ва ца́рь вои́не, да по́йдъть ꙋ ѻнъ́зи ба́нѧ да затрḯѧть стго дими́трïа. и пойдо́ха изⸯбо́доха мꙋ си́чкото тѣло́. и прьво́то Ко́пïе дето́ го ꙋда́ри въ ре́брата на това́ мѣ́сто Като́ и ха́ бѣ́ха пробо́ле. ами́ Като́ гы видѣ́ сты́й, са́мⸯси́ вдигнѫ́ си де́сната рꙋка́: и пробо́день бы́. и тако́ва мнⷱ҇ïе прïе́ Сты́й дими́трïе, и сконⸯча́ се вь дне́шны днь. И Еди́нь слꙋга́ Стмꙋ дими́трïю, и́мето мꙋ бѣ́ше лꙋ́ппь. Стоа́ше и гле́даше Стго Като́ го събо́доха ѡнía ца́ровы вѡи́не, и ѿидо́хa си́.

126

А то́й изва́ди Стмꙋ прь́стень ѿ де́сната ръка́: и ꙋзе́ мꙋ и пора́мницата, и врь́хната дре́ха, и напо́й ѧ́ оу крьвⸯта́, що́ бѣше исте́кла ѿ стго. И стори́ съсⸯ ѻна́ꙗ дре́ха мнѡ́го чю́до: Бѣ́сны исцѣ́ли бо́лны ѻзⷣрави́. и ѿ сѣкаква бо́лесть мнѡ́го исцѣлѣ́ха лю́дïе. И ца́рь разбра́ Какво́ чⷣюⷪ чи́ни лꙋ́ппь съсⸯ ѻде́жⷣъта Стмꙋ. и пꙋсти́ вѡи́нe, и ѿсѣ́коха мꙋ главъ́та. И нѣ́кой хрⷭ҇тïа́не, пойдо́ха оу́ кривоⷨ ́раⷣ ́страⷯ ца́ровь. и погре́боха Стго дими́трïа, та́мо ꙋ на́зи ба́нꙗ, дето́ го найдо́ха събо́день: ~ чюдо, а҃. И на́поконь ѱофи́са ца́рь маѯимïа́нь. и пpié црⷭ҇тво вели́кый и блгочⷭ҇тивый хрⷭ҇тïа́нскыи црь Конⸯстанⸯти́нь, и въ нѥ́гово црⷭ҇тво стори́ Едно́го бе́га на вла́шка землꙗ́ да по́йде: и́мето мꙋ леѡ́нтïе. и дойде́ до со́лꙋнь и разболѣ́ се. и то́лкова злѣ́ лежа́ше, Ко́лкото лю́бѣше да оу́мре: не́гли да е́ жи́вь, да те́гли таквъ́ва лю́та бо́лесть. Защо́ мнѡ́го лѣка́ре доходи́ха и лѣкꙋва́ха го: и ни́що мꙋ се не прида́де, ами́ и ѻ́ще по́ злѣ́ въпа́днꙋваше. и разбра́ За стго димитрïа, Ка́к мꙋ́ чи́ни гро́бьть чю́до. и заве́доха го дрьжеще́ць до ѻнова́ мѣсто. и припа́де съсⸯ сль́зы и като́ оулѣ́зе наⷣ гро́бъть Стмꙋ то́ꙗ чаⷭ҇ ́исцѣлѣ́. И ѿ тоги́ва да́де има́нïе мнѡ́го: и съгра́ди црква на ѻнова́ мѣ́сто, дето́ е сега́ оу со́лꙋнь Стмꙋ дими́трïю. И на́поконь кога́ поче́ да си́ и́де на влахíй,

127

гдето́ бѣ́ше пꙋ́стень ѿ цра. помы́сли, да оу́зме ма́лко нѣ́що ѿ мощи́те стмꙋ. Защо́ и та́мо на ѻнъ́ꙗ землѧ́ да съгради́ и дрꙋ́га црква Стмꙋ дими́трïю. И тоги́ва мꙋ се ꙗви́ сты́ дими́трïе на съ́нѣ. и реⷱ҇ ́мꙋ: не дѣли́ ме́ тъ́кмо ѻстави́ ме́ цѣ́ль да съⷨ на мое́ ѿчьство. и ѻ́нꙗ Кне́зь не смѣа́ ни́що да пофа́не ѿ не́говите мо́­щи, тъ́кмо оузе́ прь́сть ѿ гро́бъⷮ Стмꙋ: и найде́ и прь́стенѧ Стмꙋ, что́ бѣ́ше го оузе́ль лꙋ́ппь. найде́ и пора́мница що е́ го́рна дреха: що́ каза́хⸯме ѿнaпpѣⷣ. това́ оузе́ леѡ́нтïе кне́ѕь, и съкры́ го оу ковче́жець: И пойде́. и кога́ дойде́ до дꙋ́навь да прѣми́не на ѻна́ꙗ стра́нѫ. И слꙋчи́ се фрьтꙋ́на и бꙋ́ра голѣ́ма. и чю́дѣше се що́ да сто́ри, и прѣзь та́зи но́щь ꙗви́ мꙋ се Сты́й дими́трïе, и ре́че мꙋ: оу́трѣ стани́, и оузми́ Ковче́жець дето́ е въ́трѣ мо́й прь́стень, и по­ра́мница: и дрь́жь го́ на́ ръцѣ, и прѣйди́ тоги́ва дꙋ́навь безⸯ страⷯ съсⸯ по́мощь бжïѧ. И на оу́трѣ станъ́ ѻ́нꙗ Кнéѕь, и стори́ като́ мꙋ повелѣ́ Сты́ дими́трïе. и прѣми́на ты́хо безⸯ страⷯ, и като́ си пойде́ на своѧ́ землꙗ́, и направи и таⷨ црква стмꙋ дими́трïю: ~ чюⷣ в҃ И дрꙋ́го чюⷣ послꙋ́шайте блⷭ҇ве́ни хрⷭ҇тïа́не. въ врѣ́ме Кога́ бѣ́ха црïе хрⷭ҇тïа́нскïй. Бѣ́ше нѣ́кой Епⷭ҇кпь вь граⷣ афригíй. и въ еди́нь днь оулѣ́зе въ кора́бъ, и щѣ́ше да по́йде вь алеѯандрḯѧ, и на пѫ́ть ѿ зави́сть дïаволⸯскы, фъща́ре фати́ха гѥмíѧта и плѣни́ха, и що́ бѣха въ́трѣ оу гѥмíѧ члци: си́чкыте

128

поплѣни́ха: За́едно и ѻного́ва епⷭ҇кпа ꙋзе́ха. и прода́доха го въ анато́лⸯска землꙗ́ Едно́мꙋ болѣ́ринꙋ тꙋ́рчинꙋ. и бѣше зль члове́кь. и повелѣ́ ѻномꙋ́ва Епⷭ҇кпꙋ да но́си гно́й на ло́зïе и на боста́нь. и ѻ́нꙗ епⷭ҇кпь но́сѣше. и мнѡ́жищь ꙋзи́маше ко́шъть съсⸯ гнои́щето на главъ́та си́. и сль́зы мꙋ теча́ха изь ꙫчи́те, и дꙋ́маше: где́ ли е ѻнова́ врѣ́ме, Кога́то дрьжаⷯ на главъ́та си́ Стыⷯ таи́нь хвь, на бжⷭ҇твна луⷮ҇рⸯгíѧ: а́ сега́ си́ ѻскврьнѣ́ваⷨ главъ́та съсⸯ гно́йще, и така́ и днь и но́щь но́сѣше и пла́чѣше: и млеше се бꙋ, давно́ бы се изⸯро́биль ѿ такво́ва зло́. И въ еднъ́ но́щь ꙗви́ мꙋ се Сты́ дими́­трïе, ꙗ́зди на бѣ́ль Ко́нь, и реⷱ҇ ́мꙋ; що ти́ е, и пла́чешⸯ. и епⷭ҇пь реⷱ҇ ́мꙋ: не ви́дишⸯ ли́ Ко́лко зло́ те́глиⷨ сырома́хь а́зь и чюжⷣи́нець, ами́ ме́ пи́ташⸯ что мï е. дне́ска ра́ботимь, а́ ноще́ска съⷨ ѻко́вань, и ка́к да не пла́ча, и реⷱ҇ ́мꙋ сты́ дими́трïе: Стани́ и въсѣдни́ на ко́нѧть мо́й изьѻѕа́ди. И ре҇ⷱ ́Епⷭ҇кпь: гп҇ⷭди́не, не мо́га да ста́на, ѻти съ́мь свѥ́зань. ре҇ⷱ ́мꙋ па́кь Сты́: Стани́ догде́ ти дꙋмаⷨ. и станъ́ Епⷭ҇пь и възсе́днѫ. (ѡ чю́до голѣ́мо.) найдо́ха се и два́та чѥ́ ꙗ́здъть ѿвъ́нь гра́да со́лꙋна. и тоги́ва ре́че Сты́ дими́трïе Епⷭ҇кпꙋ: Слѣзи́ ѿ ко́нꙗтого, и Ела́ слѣⷣ ме́не. Защо съⷨ а́зь гпⷭ҇да́рь на то́ꙗ граⷣ. и до́мь мо́й тꙋ́ка е. и затова́ ѿхóдиⷨ напрѣⷣ,́ а́ ты́ пи́тай За ме́не и дойди́. и ре́че Епⷭ҇кпь:

129

ка́кь да пи́таⷨ гпⷭ҇ди́не За те́бѣ. и реⷱ҇ ́мꙋ сты́: пи́тай где́ ѥ до́мь дими́трïа гпⷭ҇ди́на солꙋ́нскаго. и ако пи́ташь така́ мо́жешь наи́ ме́не. и а́зь те́ щеⷨ наста́ви да си́ по́йдешь на свое́ мѣ́сто. Това́ мꙋ ре҇ⷱ ́cты́: и ѿидé и ꙗ́зди и оулѣ́зе въ граⷣ.́ и ѻ́нзи влⷣка иде́ послѣⷣ не́го. и дойде́ до вра́та гра́дꙋ. и попи́та врата́рете: где́ е до́мь гп҇ⷭди́нꙋ дими́трïю. и врата́рете мꙋ се насмѣа́ха, и ре́коха мꙋ; ди­ми́трïа гпⷭ҇ди́на ны́е не́маме. а́ дрꙋгы се и сѣ́тиха и разꙋмѣха ѻти ще́ нѣ́кое чюдо да сто́ри сты́ дими́трïе. Защо́ Ка́та днь сты́ чи́нѣше чю́до на поро́бени лю́дïе. и оузеха да го пи́тать: Защо́ пи́ташь За таквого́ва члка. и ѻ́нꙗ влⷣка имь иска́за, ка́кь е́ бы́ль плѣ́нѥнь, и ка́кь е́ Заве́день ро́бь въ анатолíѧ; и ка́кь мꙋ се ꙗви́ Като́ Еди́нь вои́нь на бѣ́ль Ко́нь, и ка́кⸯ ме́ изва́ди ѿ та́мо та́ꙗ но́щь где́то бѣ́хь ѻкова́нь. и дове́де ме́ сега́ дотꙋ́ка. и то́й влѣзе напрѣⷣ оу тía вра́та не видѣ́хте ли го. и ѡны́a врата́ре ре́коха не видѣ́хме ни́що. ами́ разꙋмѣхⸯме́ Ко́й се ѥ те́бѣ ꙗ́виль. ами́ Ела́ да те́ ѿведеⷨ оу нѥ́гова црква, да го́ позна́ешь. и като́ ꙋлѣ́зе оу црква и видѣ́ ѿдале́че ико́ната не́гова что мꙋ е напи́сань ѻбра́зь, и позна́ го: и те́че и пригрь́на ѻна́ꙗ ико́на, и припла́ка съ сль́зы, и реⷱ҇:́ то́ꙗ е вои́нь що е́ ме́нѣ ѿ ро́бⸯство изва́диль. и разбра́ солꙋнскы́ влⷣка това́ чю́до и испи́та ѻного́ва Епⷭ҇кпа, ѿ кое́ ѥ мѣ́сто. и да́де мꙋ що мꙋ́ трѣбѣ, и прово́ди го да си́ по́йде на свое́ мѣ́сто въ афригḯѧ.

130

И ѿиде́ си́ влⷣка съсⸯ бжïѧ по́мощь зрⷣа́во на своѧ́ Епapхḯа: и та́мо си ѻпрода́де си́чко що и́маше, да съгра́ди црква въ и́ме Стго. дими́трïю. и съгра́ди ѧ́ и доврь́ши. тъ́кмо амво́нь що е́ насрⷣѣ цквата не бѣ́ше напра́виль: Защо́ не мо́жеше да на́йде такви́ва при́личнïй мра́море. и мнѡ́го се гри́жаше що́ да сто́ри. И вь ѻнова́ врѣ́ме съгра́ди еди́нь болѣринь вь цриграⷣ една́ црква, въ и́ме стмꙋ ми́нꙋ и вѵ̈́кторꙋ и викѥ́нтïю. и пꙋсти́ свои́ члци съсⸯ кора́бь да по́йдъть вь анатолḯѧ да кꙋ́пъть и да додонесъ́ть стль́пве. И тоги́ва прѣзь ѻны́а дни́: Като́ и́маше гри́жа ѻ́нꙗ епⷭ҇кпь За cтль́пѡве мра́морены. Слꙋчи́ се ѻна́ꙗ гѥмía, и пойде́ где́то е приста́нище афригíйско. И прѣзь тъ́зы но́щь ꙗви́ се Сты́ дими́трïе Епⷭ҇пꙋ, и ре҇ⷱ ́мꙋ: иди́ на приста́нище, и до́шла́ е Една́ гѥмíа, и и́ма голѣ́мы и чю́дны мра́море, и кꙋпи́ ѿ ныⷯ Ко́лко ти трѣ́бꙋваⷮ. И на оу́трѣ пойде влⷣка съсⸯ голѣма ра́доⷭ҇ на скѥ́лꙗта где́то стоа́ше гѥмíата, и ре҇ⷱ гѥмиџíютомꙋ. разбраⷯ гпⷭ҇ди́не, ѻти но́сишь ꙋ гѥмíата мра́море. ами́ ти се мо́лю, да ми продаде́шь ѿ тѣ́хь. да си́ доврь́шиⷨ црква що ѧ́ гра́диⷨ, и ре҇ⷱ ́мꙋ ѻ́нꙗ гѥмиџḯа: а́зь мра́море не́маⷨ влⷣко мо́й. па́кь епⷭ҇пь гри́жень. И въ вто́ра но́щь па́кь мꙋ се ꙗви́ Сты́, и ре҇ⷱ ́мꙋ: иди́ па́кь и ищи́ мꙋ ѻ́ти то́й и́ма стль́пве Ко́лⸯко ще́шь. и ѿиде́ па́кь влⷣка и иска́ мꙋ: а́ то́й па́кь слъга́, и реⷱ҇: не́маⷨ ни́що. Защо́ мꙋ не бѣ́хa За про́дань. И вь тре́тïѧ но́щь

131

па́кь мꙋ се ꙗви́ Сты́ дими́трïе, и реⷱ҇ ́мꙋ: и́ди и речи́ ѻномꙋ́ва гѥмиџïю. ты́ и́машь то́лкова мра́море. и ѿ тѣⷯ ́съ то́лкова чер­ве́ны, и то́лкоⷡ҇ зеле́ны, и то́лко бѣлы́, и то́лко си́ны. и толи́ко и́наквы прили́кы. И но́сишь гы на цриграⷣ, раⷣ ́црква стмꙋ ми́нꙋ и вѵ̈́кторꙋ и викѥ́нⸯтïю. и да зна́ешь ѻна́ꙗ црква се доврь́ши. че съ́ ты́ Заба́ви За мнѡ́го врѣ́ме, и ѻ́нꙗ болѣ́ринь що тъ́ е пꙋсти́ль, найде́ та́мо дрꙋ́гы мра́море, и кꙋпи́ гы и доврь́ши црквата Ка́кь иска́. ами́ ако гы ѿвезе́шь та́мо, ха́рь не и́машь. и ще́шь да си́ погꙋ́бишь трꙋ́дь сво́й що съ́ си́ потрꙋ́диль. ами́ гы прода́й ме́не що съ́ врѣ́дны: Защо́ да те́ и́ма на ра́дость Сты́ дими́трïе, дето́ мꙋ ѕи́даⷨ црквата. И на оу́трѣ пойде́ епⷭ҇пь на приста́нище съсⸯ голѣ́ма ра́доⷭ҇. и реⷱ҇ ́гемиџḯю дꙋмыте cтмꙋ дими́трïю. и то́й Като́ чю́ таквы́ва дꙋ́мы: изне́се си́чкы стль́пве изⸯ кора́бь. и едны́ прода́де епⷭ҇кпꙋ: а́ дрꙋ́гïе хари́за стмꙋ За не́гово спⷭ҇е́нïе. и така́ сьврь́ши епⷭ҇кпь стмꙋ црквата, Сла́вѣ и блгⷣри́ ба, и стго дими́трïа:  чюⷣ г҃, И дрꙋ́го чю́до слꙋ́шайте. Гла́дь бы́ вели́кь еднѫ́щь на си́чка землꙗ́ солꙋ́нскаа. и такъ́взи глаⷣ дрꙋ́гощь нѣ е́ бы́ль: нито́ нѣ́кой ѿ та́мошны члци Запо́вниль така́ да е было́. и ѻна́ꙗ землꙗ ѳеталḯйска, и солꙋ́нь щѣ́ше да поги́не ѿ гла́дь. Ами́ великый сты́й дими́трïе, гото́вь помощни́кь на хрⷭ҇тïа́не. не ѻста́ви мѣ́сто свое́ да се́ разва́ли: и да поги́не ѿ гла́дь, ами́ что́ оутъ́кми. Кора́бникь нѣ́кой напль́-

132

ни кора́бь сво́й съсⸯ пшени́цѫ на ѻнова́ врѣ́ме. и помы́сли да ѧ́ Завезе́ на фре́нска стра́на, и оу тъ́ꙗ но́щь ꙗви́ мꙋ се Сты́ дими́трïе на съ́нѣ, и реⷱ҇ ́мꙋ: тъ́ꙗ пшени́цѫ где́ мы́слишь да ѧ́ Завезе́шь. и кора́бникь реⷱ҇:́ на фре́нⸯско мѣ́сто ако даде́ бь, и реⷱ҇ ́мꙋ сты́: Послꙋ́шай ме́нѣ и ѿвeзи́ ѧ́ вь солꙋ́нь, и прода́ ѧ́ ще́шь та́мо Ка́кь и́щешь. Защо́ е та́мо вели́кь гла́дь. и да́ваⷨ ти сега́ три́ жльти́ци раⷣ ́да вѣ́рꙋвашь. и кога́ ѧ́ довезе́шь, а ты си́ оузми́ и що е́ ѻста́ло си́чка цѣна́. И на у́трѣ станъ́ ѻ́нꙗ Кора́бникь: и гле́да въ рѫ́цѣ свои три́ жльти́ци. и каза́ на си́чкы кора́бници: ка́ко видѣⷯ ́ꙋ тъ́ꙗ но́щь еди́нь мла́дь вои́нь, и реⷱ҇ ́ми́: тъ́ꙗ пшени́ца ѿвeзи́ вь солꙋ́нь. и да́де ми́ зало́гь три́ жльти́ци, ами́ да ѧ́ Завезеⷨ та́мо, Защо́ ми́ реⷱ҇;́ гла́дь вели́кь и́ма та́мо. и щеⷨ на добрѫ́ цѣнѫ да ѧ́ продадеⷨ та́мо. Защо́ па́кь ви́жⷣьте дрꙋ́гы́те Кора́бе, и тíe си́чкы и́дъть на фре́нско мѣ́сто: а́ ны́е сами́ да по­́деⷨ на солꙋ́нь. И послꙋ́шаха го и дрꙋжи́ната мꙋ: и згово́риха се да и́дъть вь солꙋ́нь. А́ дïа́воль завидѣ́, и щѣ́ше да сто́ри cтмꙋ па́кость, да ѻбрь́не кора́бъ на дрꙋ́га стра́на: и вдигнѫ́ бꙋ́рѫ вели́кѫ вь море́то, и то́лкова Ко́лкото бѣга́хѫ и два́щь и три́щь Кора́быте. ами́ легома́ сты́й дими́трïе. не ѻста́вѣше гы, ами́ и́мⸯ се ꙗвлѣ́ваше ꙫчивѣ́стно въ море́то, и казꙋваше иⷨ пѫть, и дꙋ́маше иⷨ, не бо́йте се. и със бжïа по́мощь и млба стго, дой-

133

дойдо́ха до солꙋ́нь. И разбра́ха лю́дïе солꙋ́нⸯскы, че е́ дошъ́ль Кора́бь със пшени́цѫ. просла́виха си́чкы ба. и те́коха и мъ́жïе и жены́ на приста́нището. И прода́де се ѻна́ꙗ пшени́ца ка́кь иска́ бь. и ѡны́ꙗ кора́бници просла́виха ба и стго дими́трïа. Защо́ бь не ѻста́вѣ ни́ко́го да погы́не Ко́й се на не́го надѣ́е. и на́поконь Каза́ ѻ́нꙗ Корабникь, на ѡнïa лю́дïе солꙋ́нскïй що е́ видѣ́ль на́сънѣ, Какъ́вь бѣше, и ка́кⸯ мꙋ да́де г҃ жльти́ци за́логь. и разꙋмѣ́ха си́чкыте че ѥ бы́ль вели́кый дими́трïе. що поКри́ва и чю́ва свое́ мѣ́сто. А́ми́ послꙋ́шайте ѻ́ще блⷭ҇ве́ни хрⷭ҇тïа́не, и не дрѣмѣ́те да чю́ете и дрꙋ́гïе чюдеса́ що е́ стори́ль сты́ дими́трïе: Защо́, да просла́вите бга, и да прïи́мете добро́ ѿ стго: ~ чю́до, д҃. По съмрь́ти стго вели́ком҇ⷱнка ди­ми́трïа. Като́ щѣ́ше бь да го просла́ви по си́чкы свѣ́ть проꙋ́готви мꙋ, ѿ тѣло́то не́гово исте́че мѵ̈ро́. и то́лкова, ѻти Ка́та днь дохо́ж­ⷣаха хрⷭ҇тïа́не и ꙋзе́маха. и ни́кога се не приврь́шꙋваше: ами́ Ко́л­кото го ꙋзи́маха, то́лкова по́ мнѡ́го бы́ваше, Защо́ легома́ Като́ чи́нѣше исцѣлѥ́нïе ѻнова́ мѵ̈ро́, Затова́ го ꙋзи́маха. И едíнь по́стникь, пꙋ́стынⸯножи́тель по́стѣше на горѫ́ що се́ зове́ холомѡ́нда гора. и разбра́ За стго дими́трïа, Ка́кь исти́че мѵ̈ро́ ѿ гро́бъть мꙋ: и не вѣ́рꙋваше, ами́ мы́слѣше на оумъ́тⸯ си́: Ка́кь сѫ́ трка и дрꙋгïй мнⷱ҇ици, дето́ сѫ пó мнѡгo мѫкѫ прѣтрьпѣ́ле зараⷣ и́ме хво:

134

и не ис­те́че ѿ тѣⷯ ́мѵ̈ро́. Ами́ то́ꙗ ѿ какво́ мнⷱ҇ïе, та се́ просла́ви то́л­кова ѿ ба. ами́ бь бь легома́ щѣ́ше да мꙋ испль́ни жела́нïето, да разꙋмѣ́е че ѥ́ и́стина, что́ расмо́три бь. Въ еднъ́ но́щь Като́ си съврь́ши ѻ́нзи пꙋ́стынникь млбата, и прави́ло что си́ чътѣше. легнѫ́ да спи́. и стори́ мꙋ се Като́ да е оу солꙋ́нь, въ црквата Стмꙋ дими́трïю. и видѣ́ прѣⷣ се́бе члка и дрьжи́ клю́чь что́ е ѿ гро́бь стмꙋ. и реⷱ҇ ́мꙋ: млю ти се члче что́ дрьжи́шь клю́чове ѻтвори́ ми да се покло́ню и а́зь стмꙋ дими́трïю. и ѻтво́ри мꙋ и оулѣ́зе въ́трѣ при гро́бьⷮ. и като́ се покла́нѣше, видѣ́ Ка́кь бѣ́ше гро́бьⷮ мо́кⸯрь ѿ мѵ̈ро́. и мѵ̈ризма́ и́ма хꙋ́бава. и реⷱ҇ ѻномꙋ́ва члкꙋ що чю́ваше гро́бь Стмꙋ: млю ти се Ела́ раскопаеⷨ да ви́диⷨ ѿ гⷣе исхо́ди това́ мѵ̈ро́. и видѣ́ мꙋ се Като́ де мꙋ доне́се моти́ка, и наче́ да копа́е, и Като́ ископа́ха найдо́ха Еди́нь мра́морь вели́кь: и едва́ го́ ѿва́лиха ма́лко, и видѣ́ се тѣло́то стмꙋ тврь́дѣ свѣ́тло и кра́сно, и мѵ̈ро́ мнѡ́гo исти́чѣше ѿ ре́брата мꙋ, где́то бѣше пробо́день бы́ль ѿ ко́пïата. и то́лⸯкова мнѡ́го исти́чѣше, ко́лкото прѣлѣа́ и по́стникатого и члкатого, что́ чю́ваше гро́бь Стмꙋ. и оупла́ши се ѻ́нꙗ пꙋ́стынникь да се́ не ꙋда́ви, и при­ви́ка: Сты́ дими́трïе помоѕи́ ми́. и като́ ви́каше, Едва́ се свѣсти́. (ѡ чю́до). ви́ди се́бѣ си́ и гле́да се, все́ мо́крь ѿ ѻнова́ мѵ̈ро́. и то́й и ѻде́жⷣата мꙋ мокра́, и блгооуха́е ѿ

135

ѻнова́ мѵ̈ро́. Това́ чю́до Като́ видѣ́ ѻнꙗ пꙋ́стынⸯникь. станѫ ѿ ѻнъ́ѧ горѫ́ и доде́ оу со́лꙋнь. И про­ка́за това́ чю́до стмꙋ дими́трïю по си́чкы граⷣ,́ и хва́лѣше ба; и прѣбы́ та́мо ма́лко дни́ ꙋ црква стмꙋ. и па́кⸯ си́ ѿиде́ въ пꙋ́стынѧта: ~ чю́до, є҃. Въ аваѡ́нско мѣ́сто, Бѣ́ше нѣ́кой гпⷭ҇да́рь и́мето мꙋ марïа́нь. и разболѣ́ се тврь́дѣ, и мнѡ́го лежа́ злѣ́, и гле́даха го чаⷭ҇ ́по чаⷭ҇ ́Кога́ ще да ꙋ́мре. мнѡѕи́на лѣка́ре наЕ́ха се да го́ излѣкꙋ́вать. и не мого́ха ни́что́ да мꙋ сто́рать: и лежа́ догⷣе мꙋ изгни́ тѣло́то, и ѻживни́ча, и смрьдѣ́ше. И въ Еднѫ́ но́щь ꙗви́ мꙋ се сты́ дими́трïе, и реⷱ҇ мꙋ: члче, що се́ така́ нака́зꙋвашь. и то́лкова има́нïе затри́вашь на́пꙋсто: ты́ и́накь не мо́жешь исцѣлѣ́ тъ́кмо догде́ не по́дешь на со́лꙋнь, да припа́днешь на мо́ѧть гро́бь съ си́чка вѣра. и тоги́ва ще́шь да ви́дишь си́лѫ бжïѧ. И пойде́ ѻ́нꙗ гпⷭ҇да́рь марïа́нь: и припа́де на гро́бът стмꙋ. И прѣзь тъ́ꙗ. но́щь видѣ́ Стго дими́трïа, Като́ чѥ́ дойде́, и оузе́ ма́сло ѿ канди́лото що е́ прѣⷣ не́говь ѻбра́зь: и пома́за го. И Кога́ бы́ на оу́трѣ събꙋ́ди се Здра́вь и исцелель ѿ си́чкы бо́лесты и ра́ны: и ѿидé си́ ве́село, Сла́ве и блгⷣреше ба, и стго дими́трïа: ~ чю́до, ѕ҃. Вели́кый црь Iоѵстинïа́нь, въ Едно́ врѣ́ме помы́сли, да оу́зме ѿ мощи́те Стмꙋ дими́трïю. да гы́ и́ма за дше́вно спⷭ҇е́нïе и за ѻсще́нïе. Защо́ бѣ́ше

136

тоги́ва съгра́диль на цриграⷣ ста́ софíа. и събра́ль бѣше ѿ мнѡ́го Стци́ мо́щи, и и́маше гы оу црквата стѫ́ софíѧ. ами́ реⷱ҇ ́да ꙋ́зме и ѿ стго дими́трïа ѿ мощи́те мꙋ. да ги и́ма за́едно съсⸯ дрꙋ́гыте. И пꙋсти́ свои́ вѣ́рнïй члци, да по́йдъть въ солꙋ́нь, да раскопа́ѧть гро́бъⷮ да на́йдъть тѣло́то мꙋ: и да въ́змъть ѿ не́го ма́лко нѣ́що. И пойдо́ха црвы члци, и зане́соха да́рь црⷭ҇кы́, и повелѣ́нïе црево Каза́ха на ѡнía члци что́ дрьжѫ́ть гро́бъ и црквата стмꙋ, Ка́ко щъ́ть да въ́змъть ѿ мощи́те нѥ́говы. и ре́коха имь Сѡлꙋнꙗ́нe: ны́е не смѣ́еⷨ Стори́ тъ́а ра́бота, ами́ вы́е ако смѣ́ете. Е́то вы гро́бь що е́ поⷣ ва́ше црⷭ҇тво, и на ва́шие ръ́цѣ, и чинѣ́те що́ щете. и зе́ха ѡны́a цревы члци, и раскопа́ха гро́бьть: и кога́ се прибли́жиха до ковче́гъть дето́ съ мощи́те, (ѡ́ чю́до). то́а чаⷭ҇ излѣ́зе ѿ та́мо ѻ́гⸯнь вели́кь, и видѣ́ха Ка́кь ще́ да гы́ изгори́, и глаⷭ҇ чю́ха че подꙋма, до́ста по́ мнѡго да не копа́ете. Тоги́ва Като́ видѣ́ха црвы члци това́ чю́до: паднѫ́ха на́ землю и млѣха се стмꙋ да гы не пожеже́. И на́поконь станъ́ха и не смѣа́ха ни́что векѥ́ да сто́рьть: тъ́кмо взе́ха прь́сть ѿ гро́бътⸯ мꙋ, и зане́соха црꙋ. и казꙋва́ха какво́ сѫ чю́до стра́шно видѣ́ле: ~ чюⷣ҇ ꙁ҃ Ами́ па́кь и зараⷣ ́такви́ва чюдеса́ и зараⷣ дрꙋ́гы мнѡ́го що се́ чи́нѣха сѣ́кога ѿ стго дими́трïа. та се́ събы́раше мнѡ́го свѣ́ть,

137

ѿ си́чкы стра́ни, и ѿ дрꙋ́гïй гpа́дѡвe: на вⸯса́ка годи́на, и чи́нѣха пра́зⷣникь Стмꙋ дими́трïю въ Солꙋ́нь. Като́ и до днⷭ҇ь. и разбра́ се до исѳлави́нского Кнéѕa. и събра́ исѳлави́ны мнѡ́го. зль́ рѡ́дь и пога́нь. и нагово́риха се, Като́ пра́зⷣнꙋвать хрⷭ҇тïа́ны стмꙋ де́нь: та съ́ ве́сели и пïа́ны. ами́ сега́ да по́йдеме да сме́ на у́трѣшны днь На стго не́стора, да ꙋ́змеⷨ граⷣ Солꙋ́нь, да е́ поⷣ на́ши ръцѣ́. и дойдо́ха и ѡбыко́лиха ѻколꙋ́ граⷣ нощïꙗ́ ѿвъ́нка: да прѣми́нать ѿ стѣны́те скры́шоⷨ: да едны́ ꙋбïѧть, а́ дрꙋ́гïе да изловѫ́ть да ги поро́бъть. Ами́ па́кь и дïа́воль същи вра́гь: и Зави́стникь на Солꙋнꙗ́не, Защо́ и́мать любо́вь Стмꙋ дими́трïю, что́ изнайде́ да ймь сто́ри па́кость да гы прѣдаде́. Като́ ѿпѣхá веⷱ҇рнѧ стмꙋ не́сторꙋ. и разиде́ се си́чкы нapѡⷣ по дома́ си да веⷱ҇рать и да пïѧ́ть и да се веⷭ҇лъть. Запа́ли се црквата дето́ бѣше гро́бъⷮ Стмꙋ. и члци Като́ видѣ́ха че се́ запа́ли црквата, те́Коха да ѧ́ ꙋгасъ́ть. и Едни́ га́сеха, а́ дрꙋ́гïй гра́бѣха сребро́ и зла́то, що бѣше дарꙋ́вано Стмꙋ. И тоги́ва Като́ видѣ́ Ключа́рь црко́вный, дето́ па́зи гро́бь Стмꙋ: че се́ пó мнѡго ѻбрь́наха лю́дïе да гра́бъть сре­бро́то что́ бѣ́ше на гро́бъ стмꙋ, приви́ка Стмꙋ высо́ко, ѡ́ лю́дïе Солꙋ́нсци течѣ́те ско́ро навъ́нка гра́дь че дойдо́ха вль́хвы да ны плѣнъ́ть. това́ реⷱ҇ ́давно́ гы изма́мы да

138

излѣ́зьть изⸯ црквата, да не ꙋзи́мать сребро́то. и ѡнïa члци ꙋплашиха се, Защо́ си и́маха сѣкога страⷯ, и боа́ха се ѿ плѣ́нь. и те́коха ско́ро и воска́чиха се на ѕидъ́ го́рѣ: и видѣ́ха, и бы́ и́стина ѻна́ꙗ дꙋ́ма: токо що́ бѣ́ха ѻста́виле стль́бы ѡны́a сѳлавины по ѕи́довете да ꙋлѣ́зъть ꙋ гра́дь. И тíe Като́ видѣ́ха на́прасно зло́, що гы́ напа́днѫ. Едни́ те́коха да си́ зе́мъⷮ ѻрѫ́жïе: а́ дрꙋ́гïй да се́ мльть стмꙋ. Ами́ сты́ дими́трïе гото́вь помощни́кь. на́прасно се ꙗви́ Като́ една́ мль́нïе по стѣни́те ѕи́довны. и са́мси́ посѣ́че Кне́ѕатого иⷨ. и мнѡ́го и сѳлавы́ны изби́. А́ дрꙋ́гыте Като́ видѣ́ха такво́ва чюⷣ: Бѣга́ха наѕа́дь да не погы́нѫть. И то́лкова лю́беше Сты́ дими́трïе солꙋ́нⸯсци лю́дïе. и така́ се гри́жаше За тѣⷯ.́ и мнѡ́жищь гы изба́ви, ѿ плѣ́нь, и ѿ мо́рь, и ѿ гла́дⸯ, и ѿ и́наквы бѣды́: ~ Чю́до, и҃. о́смо. Слꙋ́шайте и дрꙋго чю́до. И дрꙋ́щь дойдо́ха тꙋ́рци зль́ рѡ́дь, да разбïѧть и да плѣнъⷮ Солꙋ́нь граⷣ.́ И тоги́ва црⷭ҇твꙋ́ваше на црграⷣ црь маври́кïе, дето́ го ꙋби́ ти́рꙗнь фока. и то́й пꙋсти́ мнѡ́го войскѫ́ на по́мощь Cолꙋнꙗ́нѡⷨ. Á ѡнía тꙋ́pⸯци не ѿстъ́пать ѿ солꙋ́нь. ами́ го сѫ ѻбыгради́ле, и злѣ́ иⷨ доса́жⷣать. И вь ѻнова́ врѣ́ме бѣ́ше нѣ́кой члкь до́бⸯрь и млⷭ҇тивь, дето́ чю́ваше гро́бьⷮ Стмꙋ. що бѣ́ше бы́ль ѿпрь́вѣнь протоспаспаѳа́рь цревь: А́ тоги́ва, бѣ́ше кало́ерь на

139

црквата Стмꙋ. И то́йа Калоерь видѣ вь еднъ́ но́щь: Като́ дойдоха два́ члка мла́ды и хꙋ́бавы тврь́дѣ и ре́коха мꙋ да оулѣ́зе оу црквата да реⷱ҇ ́стмꙋ дими́трïю да излѣ́зе въ́нь да подꙋ́ма нѣ́что съсⸯ тѣⷯ.́ И то́й пойде́ тамо... видѣ мꙋ се че́ излѣзе въ́нⸯка и поздрависа се със тѣⷯ и ре́коха ѡны́a два́та мо́мка: заповѣда црь на стынꙗ ти, да ѻста́вишь то́ꙗ граⷣ, и да и́дешь при не́го: Защо́ повелѣ́ да го́ прѣдаде́ на тꙋрⸯскы ръцѣ́. тоги́ва Като́ чю́ Сты́ ти́зи дꙋ́мы. пока́за си лице́то скрь́бно и распла́ка се прѣⷣ ѡнía и наве́де си́ главъ́та За голѣⷨ ́чаⷭ҇. и Като́ гле́даше ѻ́нꙗ Кало́ерь Стго ди­митрïа Като́ се мнѡ́го ѻскрь́бы. и реⷱ҇ ́на два́та мо́мка. да быⷯ Знаꙗ́ль че щѣ́ше то́лкова да се́ ѻскрь́бы мо́й гпⷭ҇да́рь ѿ ва́шите дꙋ́мы. та мꙋ́ не быⷯ ре́кⸯль да излѣ́зе въ́нь. и на́поконь Едва́ си испра́ви Сты́ главъ́та. И подꙋ́ма на ѡнía мѫжïе, и реⷱ҇:́ наи́стина ли така́ бы́ ꙋго́дно бꙋ, и така́ ли пои́ска гь, да прѣдаде́ на грѣ́шнïй рѫ́цѣ такъ́взи гра́дь. дето́ си́ пролïа́ крь́вта своѧ́ За не́го на крⷭ҇ть, да го́ искꙋ́пи ѿ плѣ́нⸯство дïа́волⸯско. И ре́коха ѡнḯa мѡ́мци: въи́стинꙋ така́ Заповѣда́. реⷱ҇ ́ймь па́кь сты́: млю ви се, и ре­чѣ́те мꙋ тía дꙋ́мы: Зна́ѧ млⷭ҇ть твоѧ́ члколю́бче ги, че наⷣви́ва на тво́й гнѣ́въ, гдето́ на наⷭ҇ ́бы́ва, раⷣ ́на́шите

140

... нашь грѣхь ... и ако тые погываⷮ ... Защо се ... не ѿстъпꙋваⷮ. Защо си и ты млⷭ҇тивь бь ... дето се ... и зараⷣ ́това недѣ́й се прогнѣва́ на тѣхь. и ре́коха ѡнía мо́мци, да ка­́жеⷨ ны́е тía дꙋ́мы, що е наⷭ҇ ́пꙋсти́ль: тъ́кмо да не бы́ се ѻскрьбиль За те́бѣ. и реⷱ҇ ́ймь Сты́й: така́ мꙋ речѣ́те. и то́лкова бы́. И стори́ мꙋ́ се Като че́ съ ѻбрь́на па́кь и оулѣ́зе оу црквата, и Затво́ри си́ две́рите. Това́ видѣ́нïе раска́за ѻ́нꙗ гало́ерь на Солꙋ́нсцïи лю́дïе. и си́чкы позна́ха ѻтï е съсⸯ тѣⷯ ́помо́щь ѿ Стго дими́трïа. И като́ Каза́. И на́поконь самⸯси́ Сты́ дими́трïе, погна́ гы ѿ солꙋ́нь, и по­бѣ́гнаха ѡнía безⸯбѡ́жнïй тꙋ́рⸯци съсⸯ голѣ́мь сра́мь и стра́хь: чюⷣ҇ ѳ҃ И дрꙋ́го чю́до послꙋ́шайте бллⷭ҇ве́ни хрⷭ҇тïа́не. Въ црквꙋ Стмꙋ вели́комⷱ҇нкꙋ дими́трïю. Вь ѻнова́ врѣ́ме бѣ́ше нѣкой члкь, ѡнисïфѡ́рь и́мето мꙋ. що́ бѣ́ше поста́вень да па́ли и да га́си свѣ́щи що́ доно́съть хрⷭ҇тïа́не на гро́бьⷮ Стмꙋ дими́трïю. и дïа́воль бѣ́ше го насто́риль, да краде́ свѣ́щи́те. Защо́ Ко́й хрⷭ҇тïа́нинь

141

донесѣше свѣщь и запалѣше ѧ а той ѧ оугасѣше и ськры́аше. и въ еднѫ но́щь ꙗви мꙋ се сты́ дими́трïе и реⷱ҇ ́мꙋ: бра́те Ѻнисïфѡ́ре, не мí е оуго́дно ты що чи́нишь съ свѣщи́те. и зна́й ѻти и себѣ си врѣдишь и ѡнía що ги доно́съть. Защо колкото изгорѣвать свѣщи прѣⷣ мо́и ѻбра́зь то́лкова се оумалѣ́вать грѣхѡветещото гы доносьтъ. А́ Ко́йто гы ꙋзме. и на ѡнía погꙋбѣва добро́то, и себѣ си нано́си вѣчна мѫ́ка на дша́та. И това́ Като́ чю́ и видѣ́ ѻнисiфѡ́рь. ѻста́ви се ма́лко врѣме ѿ ѻнова́ зло́. И па́кь въ Едно́ врѣ́ме па́кь зе́ да чи́ни ѻнова́ зло́. И тоги́ва прине́се нѣкой хр҇ⷭтïа́нинь двѣ́ фъклíй хꙋ́бавы и голѣми, и Запа́ли гы прѣⷣ ѻбраⷥ ́Стмꙋ дими́трïю. и Като гы Запа́ли, и покло́ни се, и ѿстъ́пи ѿ та́мо ма́лко мѣ́сто. и пойде́ ѻнисïфѡ́рь та гы ꙋга́си. и то́ꙗ ча҇ⷭ ́Сты́ дими́трïе ще́ да го ꙋпла́ши. и реⷱ҇ ́мꙋ стра́шно и высо́ко: Па́кь ли́ ѻнова́ чи́нишь Ѻниcíфѡpe. и като́ чю́ ѻ́нꙗ глаⷭ҇ ́Ѻнcíфѡpь. Паднъ́ на́ землꙗ и трепе́рѣше, и лежа́ше като́ мрьтⸯвь, догⷣе́ дойде́ Сще́нникь црко́вный, и вдигнъ́ го, и за голѣⷨ ́чаⷭ҇ ́Едва́ се свѣсти́. И тоги́ва исповѣ́да зло́ свое́ що́ чи́нѣше:  И дрꙋ́гïе чюдеса́ мнѡ́гo що е́ Стори́ль Сты́ дими́трïе. бѣ́сны исцѣ́ли: и сꙋ́хы испра́ви и крьво́то́чивы члци исцѣ́ли. и ѿ и́наквы разли́чны

142

болесты мнѡго члци исцѣ́ли; дето́ гы мнѡ́го не писа́хме. Тькмо ѻще едно́ чю́до да кажа. и така́ да съврь́шиме сло́вото на славꙋ бжíѧ: чю́до. i҃. По ѻнова врѣ́ме Когато щѣ́ше бь да прѣдаде́ Солꙋнь на тꙋрскы рьцѣ́. ѿхо́жⷣaха нѣкои блгочⷭ҇тивïй хрⷭ҇тïа́не на солꙋ́нь на днь празⷣника Стмꙋ дими́трïю, и дойдо́ха на гпⷭ҇дскы пъ́ть, дето́ е на ва́рдарⸯ. и та́мо видѣ́ха ꙫчивѣ́стно Едно́го Като вои́на че́ иде ѿ Солꙋ́нь. и дрꙋ́гого видѣ́ха че и́де ѿ дарíйскый пъ́ть. и срѣщнъ́ха се и два́та, и прь́вѣнь подꙋ́ма ѻ́нзы вои́нь що и́дѣше ѿ солꙋ́нь ѻномꙋ́ва члкꙋ що е́ бы́ль влⷣка Ларḯйскый. ра́уⷣвай се архïеpéꙋ бжïй ахи́лïе. и реⷱ҇ ́мꙋ влⷣка: рауⷣвай се и ты́ вои́не хвь дими́трïе. И ѡнía хрⷭ҇тïа́не Като́ чю́ха тía и́мена. Станъ́ха настранъ́ съ страⷯ, и зе́ха да слꙋ́шать до на́поконь що ще́ да бъ́де. И ре҇ⷱ ́па́кь ѻ́нзы вои́нь Влⷣкꙋтомꙋ. ѿкъдѣ́ и́дешь прьво́стлю бжïй и гⷣе́ ѿхо́дишь. Тоги́ва пꙋсти́ Сль́зы сты́й ахи́лïе, и ре҇ⷱ ́мꙋ: Зараⷣ ́съгрѣше́нïе и безако́нïе что се́ чи́ни на то́а свѣ́ть: та ми́ заповѣда́ бь да излѣ́за ѿ лари́сь гдето́ го чю́ваⷯ. Защо́ ще́ да го прѣдаде́ на тꙋ́рⸯскы ръ́цѣ. и затова́ изⸯлѣ́зоⷯ, и ѿхо́жⷣамь где́ ми́ повели́ бь. Ами́ ты́ ѿкъдѣ́ и́дешь млю ти се Кажи́ ми́. Тоги́ва се просль́зи и сты́ дими́трïе,

143

та мꙋ ре҇ⷱ:́ и а́зъ така съⷨ архïере́ꙋ бжïй ахи́лïе. мнѡгo пъти помагаⷯ на солꙋ́нскы лю́дïе. и ѿ мо́рь. и ѿ гла́дь, и ѿ плѣ́нⸯство и ѿ сѣ́какво зло́. ами́ сега́ ѿ мнѡ́гото тѣхно безаконⸯство и грѣхвe, та ѿcтъ́пи бь ѿ тѣ́хь: и заповѣда́ ми́ да гы́ ѻста́влю, чѥ́ ще́ да гы́ прѣдаде на тꙋ́рⸯскы ръ́цѣ. Затова́ и а́зь послꙋ́шаⷯ неговѫ за́повѣдь, и излѣ́зоⷯ. и ѿхо́жⷣaⷨ где́ ми бѫ́де повелѣ́но. Това́ ре́коха и двата, и на́поконⸯ си́ прѣкло́ниха главы́те до зе́млѧ, и плака́хѫ. и цѣлова́ха се Еди́нь дрꙋгы, и тоꙗ чаⷭ҇ не видѣ́ха се. Това́ чю́до видѣ́ха ѡнía хрⷭ҇тïа́не. и не смѣа́ха векѥ́ да и́дъть вь солꙋ́нь: ами́ се врьна́ха наѕа́дь. и прока́зꙋваха това́ чю́до. и не прѣми́на се Еди́нь мⷭ҇ць, и прѣе́ха тꙋ́рⸯци Солꙋ́нь, така́ и лари́сь: ~ ѿвѣтоСло́вïе. Тако́ва бы́ мн҇ⷱïето и чюдеса́та Стмꙋ дими́трïꙋ блⷭ҇ве́ни хрⷭ҇тïа́не. А́ми́ Като́ чю́хме, така́ трѣбꙋва и да слꙋ́шаме, и да запо́вниме мнⷱ҇ïето на стыⷯ. Ѻти легома́ и ѡнía прьвы́те члци Затова́ гы бь наста́ви, и испи́саха на сты́те мнⷱ҇ïето: и ѻста́виха да нахо́диме и ны́е писа́нïето. Като́ и на дне́шны днь. и да чи́ниме Като́ чини́ха и ѡнïa. ако нѣ мѫ́кы да прѣтрьпиⷨ Като тѣⷯ ́раⷣ ́и́ме хво. Á нíe тькмо да хо́диⷨ пра́ведно Като́ и́ще бь, и не́говыте Стïй. Защо́ вь ѻнова́ врѣ́ме бѣ́ха ца́рïе Е́ллïны и мнѡ́го бо́гве и́маха, и́ и́ме хрⷭ҇тïа́нско не да́ваха да се́ чю́е ни́какь. Затова́

144

и мнⷱ҇ци идѣхꙋ, и прïе́маха мн҇ⷱïе, и трьпѣ́ха разли́чны мъ́кы, раⷣ ́и́ме хво. А́ Сега́ на това врѣме не́ма никой наⷭ҇ ́да си́ли раⷣ ́вѣ́ра хва ... да и́деⷨ на мъ́кы. ами́ тꙋко́ ... да хо́диⷨ по хрⷭ҇тïа́нⸯскы ... оуго́дно. Не́ съсⸯ мнѡ́го ꙗ́стïе или питïе или хо́ро да игра́емь. или́ да се клеветиⷨ единь дрꙋ́гы. и нѣ́ да и́ма вра́ждъ межⷣо на҇ⷭ или блꙋ́дⸯство. или́ и́наквы непⷣбны ра́боты, ами́ да и́маме мѫ́дро҇ⷭ и чистота́, и по́сть, и любо́вь, и възⷣрьжа́нïе ѿ си́чко зло́. Защо́ ако чи́ниⷨ Какво́то и́ще бь; тоги́ва и́маме файдъ́ и добро́ ѿ Стïй. и тоги́ва се и бь ра́уⷣва Зараⷣ ́на́ша добра́ ра́бота. и что́ пра́зⷣнꙋваме та е прïе́тно бꙋ, и на сты́те не́говы, а́ко ли́ прѣпрово́диⷨ живо́ть на́шь, да чи́ниⷨ что́ не лю́би бь, и не́говыте Стци́. то́ тъ́кмо залꙋ́до се мъ́чиⷨ, ами́ раⷣ ́това́ блⷭ҇ве́ни хрⷭ҇тïа́не: да чи́ниме Като́ е хрⷭ҇тïа́нⸯскы за́конь. и да слꙋ́шаме прави́ло црко́вно що́ ны́ оу́чи. и да не сме́ тврьдо́главы и непрѣкло́нены. Защо́ бь на такви́ва пора́за да́ва на тѣ́хь, и на доⷨ тѣ́хны. ами́ да сме́ смѣре́ни и послꙋшли́ви: да се́ и бь възвесе́ли раⷣ ́на́шето добро́, и та́мо да ны́ сподо́би въ црⷭ҇тво свое́ нбнⷭ҇ое, въ вѣ́кы вѣ́комь, амиⷩ҇: 

145

Х
Мцⷭ҇А НОЕМⸯВРïА, а҃ ПАМЕТⸯ Стыⷯ БЕЗⸯСРЕ
брьникь, Ко́змы и дамïа́нь. блⷭ҇ви́ ѻ́че: сⷯ

Стïй вра́чове, Ко́зма и дамïа́нь: Бѣха същи бра́тïа. въ врѣме римскаго ца́ра кори́на. а́ ро́дени бѣха въ землю асïади́тꙋ. ѿць и́мь бѣ́ше Еллïнь, а майка ймь хрⷭ҇тïа́нⸯка, и́мето й Ѳеѡдо́та. и ѿ не́ѧ наоу́чиха се на хрⷭ҇тïа́нⸯска вѣ́ра. и кнḯга изьоу́чиха и писа́нïе добрѣ́: и дхь сты́ наста́ви гы. и изⸯоу́чиха се на хы́трость да лѣкꙋ́вать. си́ рѣⷱ҇:́ да исцѣлѣ́вать бо́лнïй людïе. и не́ тꙋко́ члци, ами́ и добы́тⸯкь сѣ́какъвь, ѿ сѣ́каква бо́лесть. и ни́что не оузи́маха цѣнѫ́ Защо́ лѣкꙋ́вать: ни́ зла́то ни́ сребро́, ни́ дрꙋ́го нѣ́що. ами́ хо́деха по си́чка зе́млѧ и лѣкꙋ́ваха. и оу́чеха да вѣ́рꙋвать въ га ica ха́. И нѣ́кой злы́ чловѣ́ци и зави́стници, ѡклеве́тиха гы Кари́нꙋ ца́рꙋ ри́мⸯскомѵ. ка́кⸯ съ́ магѥ́сници, и ка́кь оу́чъть лю́дïе да вѣ́рꙋвать и́ме хво. и ка́кь чи́нъть чюдеса́. и приве­́доха гы прѣⷣ ́ца́ра Кари́на. и ре́че ймь ца́рь. ѡ́ члци, вíе каква́ магïа Зна́ете и чи́ните, и исцѣлѣ́вате бо́лнïй, и оу́чите гы да вѣ́рꙋвать ха́ распетаго. и ре́коха мꙋ и тíe: ца́рꙋ, ны́е магḯѧ не зна́емь, ни́ магḯѧ вѣ́рꙋваме, дето́ е лъ́сть дïа́волⸯска: що се́ днⷭ҇ь събḯе, а́ оу́трѣ се разва́ли.

146

ами́ ны́е мниме исцѣлѥ́нïе, съсⸯ по́мощь сты́е трⷪ҇це; ѿца и сна и стго дха: дето́ е Еди́нь бь нераздѣ́лѥныи и црь нбⷭ҇ный: и съ́дникь на жи́вы и на мрь́твы. и ца́рь Като́ чю́ тía дꙋ́мы ѿ тѣⷯ ́расрь́ди се. Защо́ ѻти и́маше зла́ бо́лесть и лю́та: и мнѡ́го иⷨ дꙋ́маше и пла́шѣше, да гы злѣ́ мъ́чи да се ѿме́тнъть ѿ ха.́ и тïe се помлиха бꙋ. и ѻбра́зь лице́то нѥ́гово обрь́на се на плещи́те мꙋ Кри́во ѻѕа́дь. И тоги́ва що бѣ́ха ѻколо ца́ра вѣрова́ха вь ха́ и мли́ха се Ко́змꙋ и дамïа́нꙋ: да се́ помолъть бꙋ, да мꙋ се ѻбрь́не па́кь лице́то на́право, и тíe се помлиха бꙋ, и ѻбрь́на мꙋ се лице́то на́право, и исцѣлѣ́ ѿ нѥ́говата си бо́лесть. И вѣрова́ и самⸯси́ ца́рь, съ си́чкы до́мь нѥ́говь, и крⷭ҇ти́ се. и прово́ди стго Ко́зма и дамïа́на съсⸯ голѣ́ма по́честь до дома́ ймь. и тоги́ва исцѣли́ха и женъ́ нѣ́коѧ, и́мето й пеладíа. И тïа́ Като́ исцѣ́, и зане́се стмꙋ дамïа́нꙋ, г҃. ꙗ́йца, и закле́ го въ и́ме хво да гы ꙋ́зме, и Едва́ гы прïе́. И на́поконь разбра́ Сты́ Ко́зма, Ка́кь Е́ прïе́ль дамïа́нь три́те ꙗ́йца. и заръча́, Кога́ се прѣста́ви Сты́й дамïа́нь, да мꙋ не погребь́ть тѣло́то бли́зꙋ при не́говото: ами́ дале́че да мꙋ е гро́бъть, Защо́ е оузе́ль цѣнъ́. и прѣста́ви се прь́вѣнь ко́зма, и на́покоⷩ҇ прѣста́ви се и сты́й дамïа́нь. и мы́слѣха лю́дïе где́ да го погребъ́ть дале́че: Като иⷨ бѣше Заръча́ль Сты́й Ко́зма. и тоги́ва

147

ками́ла то́ꙗ чаⷭ ́доте́че що бѣше побѣснѣла ѿ дïа́вола. и исцѣлиле бѣхa ѧ́ сты. и продꙋма члчьскы Езы́кь, и ре́че да погребе́те стго дамïа́на, бли́зꙋ при стго ко́зма: Защо́ не оузе ꙗйца́та раⷣ ́цѣнѫ́. ами гï е оузе́ль раⷣ ́име бжïе. и така́ наедно иⷨ положиха мощи́те. на мѣ́сто що се́ зове́ ферма́нь въ́сточны и на трïаѳи́рска стра́на. въ лѣⷮ҇ ѿ роⷤ҇ хво, спд: ~ Мѫ́жь нѣ́кой ѿ мѣ́сто ферма́нⸯско въ врѣⷨ жъ́твы, пойде́ да жъ́не нивѫ́ своѧ: и ѿ слнцето се ѻпе́че, и ѿтиде поⷣ Единь дъ́бь да си́ ѿпочи́не. и Заспа́ те́жькь съ́нь, и ѿво́ри си́ оуста́та Като́ спи́ и хрька. и змḯa допльзѣ́, и оулѣ́зе мꙋ вь оуста́та, и ѻтиде́ мꙋ вь чирева́та. и то́й Като́ се събꙋ́ди и не оусѣ́ти ни́що. И пойде́ на ни́вата и жънъ́ до дове́чера. и пойде́ си́ дома́ да веⷱ҇ра. и на́поконь Като́ вечера́ ꙗ́де и пи́. и легнъ́ си́ да си́ ѿпочи́не. и тоги́ва поче́ ѻна́зы змïа́ да ри́та оу не́го злѣ́. и то́й приви́ка, Ско́ро ви́жⸯте що мы́ е жи́во оу коре́мьⷮ. и събꙋ́диха се си́чкы и зе́ха да пи́пать, и не можа́ха да позна́ѧть ни́що. и то́й ѿ голѣма оусилнинъ́ и бо́лесть: наче́ да ви́ка и да пла́че по тврь́дѣ: и зе́ да дꙋ́ма. Сти́ Ко́зма и дамïа́не помогнѣ́те ми́. и послꙋ́шаха го то́а ча҇ⷭ ́Слꙋгы́ хвы Ко́зма и дамïа́нь, и да́доха мꙋ тéжⸯкь съ́нь, и заспа́. и наче́ ѻ́нзи дïа́воль змïа́ да изла́зи из не́го: Като́ бѣше оупльзѣ́ла насъ́нь: така́ го па́кь погнъ́ха Сти́ Ко́зма и дамïа́нь, да изⸯпльзи́

148

… изь оуста́та. и… лю́дïе чюдо ѿ стïй вра́чеве… змïа́ ѿ оуста́та мꙋ… и ре́че: да не оубïе ни́кой тъѧ змïѧ́. Защо́ е повелѣно ѿ Сти́ Ко́зма… да и́де въ ѻгⸯнь гѥе́нскы. това́ ... ѻ́нзи дïа́воль змḯй, и ѿиде́ … вѣ́чнѫѧ. съ млтва и по́мощⸯ стыⷨ врачеве́мь:  И дрꙋⷢ҇ чюⷣ ѿ сти́ вра́чеⷡ҇. Бѣше и дрꙋгы члкь на това́ мѣ́сто: и́мето мꙋ ма́лахь. и сѣдѣ́ше бли́зꙋ при црквата стыⷨ врачавеⷨ. и той щѣ́ше да и́де на дль́гь пъть, и ре҇ⷱ на женъ́та си́, Ела́ да по́йдеме оу црквата да се покло́ниⷨ стмꙋ Ко́змꙋ и дамïа́нꙋ. и жена́та мꙋ реⷱ҇,́ Като́ си́ ре́кⸯль, да по́деме. и ѿидо́ха прѣⷣ црквата, на мѣсто що се зове́ Ефрема́нь. и реⷱ҇ ́ма́лхь на женъ́та си. Сега́ а́зь ѿхо́диⷨ на дль́гь пъ́ть. и те́бѣ прѣда́вамь Стмꙋ Ко́змꙋ и дамïа́нꙋ. и тíе да ти́ бъ́дъть на по́мощь, и да те́ оупа́зьть ѿ си́чко зло́. и иди́ и сѣди́ дома́. и а́зь кога́ даде́ бь да се врь́неⷨ, па́кь да сме́ наедно́. това́ реⷱ҇ ́и ѿиде́ си на сво́й пъ́ть. и минъ́ха се ма́лко дни́. дïа́воль се оусѣ́ти що е́ ре́кⸯль ма́лⸯхь на женъ́та си́. и завидѣ́ й и и́ще да й сто́ри па́кость. и прѣтво́ри си́ ѻбра́зь Като́ Еди́нь мла́дь мо́мькь. и пойде́ и станъ́ прѣⷣ не́ѧ: и ре́че й. мъ́жь тво́й пꙋсти́ ме́ да те́ заведъ́ при нѥ́го. а́ тïа́ го не вѣрꙋва́, и не щѣ́ да и́де. а́ дïа́воль ей Каза́

149

си́чко що й е ре́кль мъжъ́ть... ше. ами́ и сега́ Затова́ ме́ пꙋсти́ ... да те́ заведъ́. а́ тïа́ мꙋ реⷱ҇: и́стина така сме дꙋма́ле. ами́ а́зь па́кь не смѣѧ това стори́ да и́деⷨ съсⸯ те́бе За... ль мъ́жь мо́й на сти́ вра́чеве Ко́змꙋ и дамïа́нꙋ. Ами́ Кога́ ка́жешь ѻтï е и́стина, а ты ако ще́шь, иди́ оу црквата. и хвати́ се за кра́й ѻлта́рь, и закльни́ се: и речи́ та́ко ми́ си́льта Ко́змꙋ и дамïа́нꙋ: а́зь те́бѣ нищо зло́ не щъ стори́: ами́ те ща заве́ при тво́йго мѫ́жа и дïа́воль пойде́ и закле́ се. И тïа́ Като́ видѣ́ че́ се закле́: тоги́ва трьгнъ́ да и́де слѣⷣ нѥго. и дойдо́ха до нѣ́кое мѣ́сто и найде́ нѣ́коего члка, и то́й прѣлъ́стень ѿ дïа́вола. и тïа́ тоги́ва позна́ че е дïа́воль, ѻ́ти щѣ́ше то́ꙗ чаⷭ҇ ́да ѧ́ оумо́ри. И тоги́ва погле́да на́ нбо, и запла́ка и рeⷱ҇:́ бе помлꙋй мé, и ты́ сты́ Ко́змо и дамïа́не помоѕѣ́те ми: ѻ́ти го вѣроваⷯ и слѣⷣ то́го пойдоⷯ: ами́ се ско́ро поⷣканѣ́те, и дойдѣ́те ми́ на по́мощь, да ме́ изба́вите ѿ того́ва крьвни́ка дïа́вола. и послꙋ́шаха ѧ́ то́а чаⷭ҇ ́слꙋгы́ хвы Ко́зма и дамïа́нь. и ꙗви́ха й се Като́ Една́ колесни́ца съсⸯ мнѡ́го людïе. и ѻ́нзи дïа́воль поте́че при ѻно́гова ста́рого прѣлъ́стника, и изсче́зна и пойде́ оу а́да несы́того. И събы́ се дꙋ́мата двⷣꙋ пррⷪ҇кꙋ, что́ реⷱ҇:́ ро́вь ископа́ и паднъ́ въ ꙗ́ма дето́ ѧ ископа́ си́ рѣⷱ҇,́ дïа́воль ископа́, да ѧ́ прѣлъ́сти да й пꙋ́сти дшъ́та оу а́да несы́того. а́ то́й се́бѣ си́ пото́пи ꙋ а́да несы́таго.

150

… хвы оузе́ха ѧ за рь́ка и заве́доха ѧ́ дома́ й, и каза́ха й как сме́ нíe Ко́зма и дамïа́нь, дето́ се ты́ наⷨ ́Сега́ помо́ли и дойдо́хме та те́ изба́вихⸯме ѿ крьвника дïа́вола. И това́ ре́кохꙋ и не видѣ́ха се. … жена́ Като́ разꙋмѣ́ че съ́ быле́ сти́ Козма и дамïа́нь. Възⷣви́гнъ си́ рьцѣ́те… и реⷱ҇: Бе блгода́рꙋ те́, че си́ пꙋсти́ль оугодници твои́, Ко́зма и дамïа́на. и кꙋртꙋли́саха ме́ ѿ крьвни́ка дïа́вола: ~ чюⷣ г҃. Показаха нѣ́кой члци. Какь е́ было́ въ градь Ко́рсꙋнь Слꙋ́жба оу нѣ́коего члка: и събраль лю́дïе мнѡ́гo. и стори́ль трапе́за на паметь Стыⷨ безсре́брьникѡⷨ, Ко́змꙋ и дамïа́нꙋ. и ꙗ́доха и пи́ха лю́дïе оу ѻного́ва члка г҃ дни́. и пойдо́ха па́кь въ четврь́тый днь, да ꙗдъ́ть и да пïѧ́ть. и реⷱ҇ ́ймь ѻ́нꙗ члкь що чи́нѣше слꙋ́жⸯбата. добрѣ́ дойдо́хте бра́тïа, ами́ простѣ́те, ѻти се́ съврь́ши ви́ното и не и́маме что́ да пïе́мь. И ѡнïa лю́дïе ре́коха, и попо́вете що бѣ́ха прïйшле́. иди́ и донеси́ водъ́ мнѡ́гo, и напльни́ вели́ка бъ́чва съсⸯ водъ́, и пи́ щеⷨ мѣсто ви́но, и напль́ни ѻ́нꙗ члкь бъ́чва съсⸯ водъ́. И станъ́ по́пь и налѣ́ цъклѣ́ницꙋ водъ́. и поче́ да пѣе́ тропа́рь. Сты́ беⷥсре́брьници и чюⷣтво́рⸯци, ко́зма и дамïа́нь: и проⷱ҇: ѡ́ чю́до: Прѣтво́ри се ѻна́ꙗ вода́ на ви́но, Ка́то ме́дь сла́дⸯко. и почю́ди се си́чка трапе́за и просла́виха ба: и стго Ко́зма и дамïа́на.

151

И пи́ха и весели́ха се сичкы граⷣ … и догде́ пïáхa и ба блгода́рѣха. и ѻназы бъ́чва не изпра́знꙋваше ѿ ви́но, и по вi ... днь. наче́ха да дꙋ́мать срамо́тны дꙋ́мы и безако́ннïй. и тоги́ва се па́кь прѣтво́ри ѻнова́ сладкое ви́но на водъ́ и лиѱа́ ймь добро́то: ~ Сло́во похва́лно стыⷨ вра́чевеⷨ, Ко́змꙋ́ и дамïа́нꙋ Крꙋ́гь нбⷭ҇ны що ѻбⸯте́кꙋва нбо и зе́млю. и Слнце що просвѣ́тꙋва Си́чкꙋ зе́млю: така́ и сты́ беⷥсре́брьници, Сичка землꙗ́ ѻбⸯте́коха и напль́ниха ѧ́ съсⸯ вели́кы чюдеса́. и прïе́ха мꙋ́дроⷭ҇ бгодъхнове́ннꙋю. Защо́ съсⸯ Еѵⷢ҇лⸯскы дꙋ́мы ѻпи́сани бѣ́ха. Като́ бѣ́ше ре́кль гь: Бо́лнïй исцѣлѣ́вайте мрь́твïй ѡживѣ́вaйтe: бѣ́сы изго­нѣ́те. Без ценѫ́ прïе́хте, така́ и безⸯ цѣнѫ́ пода́вайте. Бѣ́ха на́гледь съсⸯ ѻбра́зь Като а́гглы бжïй. Съсⸯ любо́вь и съсⸯ вѣ́рѫ. оукра́сени: и чи́сты съсⸯ пль́ть. що гы́ поро́ди и ѿхpа́ни чести́та тѣ́хнаа ма́йка Ѳeѡдо́та, и да́де гы та се наоу́чиха на за́поповѣдь бжïѧ, и на си́чка прѣмꙋ́дрость. Защо́ въскыпѣ́ оу тѣⷯ ́да́рь бжïй. и съсⸯ чюдеса́ напль́ниха си́чкы свѣ́ть. и не́ тꙋко́ ѿ члци изгонѣваха си́чкы бо́лесты. ами́ и ѿ добы́тⸯкь сѣ́какⸯвь ѿпъ́жⷣаха бо́лесты. За­това́ и ны́е Свѣ́тлы́ тѣ́хный пра́зⷣникь да почьтеⷨ и да похва́лиⷨ: и съсⸯ голѣ́мь гла҇ⷭ ́да пѣе́мь, и да рече́мь. Раⷣуй се Ко́змо що си́ прогонюва́ль бѣс́ве.

152

 прѣсвѣ́тлы дамïа́не, що си́ ѿве́зꙋваль си́чкы злины́. ра́уⷣй се Златови́дныи Ко́зма, дето́ ско́ро по́йдѣше при бо́лны. раⷣуй се дамïа́не що ско́ро пома́гаше на бо́лны. раⷣуй се свѣтли́каво ꙫ́ко Ко́зма, що съ́ си просвѣ́тиль съсⸯ цѣ́лбы. раⷣувай се дамïа́не, что cъ́ си просвѣ́тиль по си́чкы свѣть. ра́уⷣй се ко́змо дето́ ве́село и кро́тⸯко погле́днѣше скрь́бны и гри́жны члци, и оутѣшаваше гы. раⷣувай се дамïа́не дето́ си́ пль́нь съсⸯ бжⷭ҇тво, и дхь Сть що кыпи́ оу те́бѣ. Ра́уⷣвайте се что вы́ е наста́виль дхь сты́й, та сте напль́ниле си́чкы свѣⷮ҇ съсⸯ чюдеса́ и съсⸯ исцѣлѥ́нïе, и процъвⸯтѣ́ле сте като́ цвѣ́ть ра́йскый по си́чка Землꙗ́. ами́ Като́ прѣⷣсто́йте прѣⷣ га ба: молѣ́те се За си́чкый рѡⷣⸯ хрⷭ҇тïа́нⸯскый. да ны́. поми́лꙋвате и покры́ете, ѿ сѣ́каква́ бѣда́: да се сподо́биⷨ да ста́немь на мѣ́стото, где́то съ́ пра́веⷣницитЕ, ами́нь: 

153

ХІ

ДАМАСКѶ́НА И́́́́́НОКА ИПОДІАКОНА
и стꙋдита. Сказанïе ѻ чюдесеⷯ что е было
ѿ прѣвеликыхь чиноначелникь Михаила и
гаврїила. ѻче блⷭ҇ви: сⷯ, За мтвь стыⷯ:.

На три́ дѣ́лѡве раздѣ́лена Е́ сичка напра́ва бжïа, блⷭ҇ве́ни хрⷭ҇тïа́не. вь чювⸯсть́вна, вь мы́сльнаа, и вь съста́вна. И чювⸯсть́внаа се зове:́ Кое́то се ви́ди и гле́даш го съсⸯ ꙫчи́те си́, или́ го пофа́тишь съсⸯ ръкъ́: да рⷱ҇е́шь чтото́ мо́же члкь да разꙋмѣ́е, и да оусѣ́ти съсⸯ петѣ́хⸯ си́ нѥ́говы чю́вⸯствїа. си́рѣ҇ⷱ:́ да ви́ди, да оукꙋ́си, да чю́е, да помири́ше, да пофа́не. и това́ се Зове́ чювⸯстъ́вно. да рече́шь Като́ Ка́менïе. или́ Като́ дрьвїа, и дрꙋ́го що е́ тако́ва. а́ съста́вна се Зове́. члкь щото́ е сто́рень: дето́ е и мы́сⸯльнь. и чювⸯсть́вⸯнь. и мы́сльнь се Зове́, Защо́то и́ма дшѫ́: и дша́ е

154

члкꙋ неви́дима, бесъмрь́тна, и невѣщестъ́вна. А чювⸯсть́вⸯнь се зове́, Защо́то и́ма. пль́ть, что е́ чювсть́вна ѿ землѧ́ сътво́рена. А́ мы́сльна е на­пра́ва бжїа, Като́ да рⷱ҇е́шь, дша́, или́ а́гглы, или́ бѣ́све, что е́ безⸯпль́тно: и това́ се зове́ мы́сльно, Защо́ не́ма пль́ть: Ами́ на а́гглыте събѡ́рь дне́ска се пра́зⷣнꙋва; и не тъ́кмо на а́гⷢ҇лыте, ами и на си́чкыте що съ́ тва́рь мы́сльна, и бжïа. и мы́сльна да ре́ⷱ҇мь, что е́ врь́хꙋ нбе́то: дето́ е прьвы и наче́лный бжїй архггль михаи́ль и гаврïи́ль. И за тiа а́гглы що и́мⸯ се днⷭ҇ь събѡ́рь пра́зⷣнꙋва. ще́мь ма́лко нѣ́що да прика́жеⷨ За тѣ́хь блⷭ҇ве́ни хрⷭ҇тїа́не. ами́ и вы́е Зараⷣ ́това́ ѿворѣ́те си́ ꙫчи́те и дше́вните и тѣле́сните: ѻ́ти да разꙋмѣ́ете добрѣ́ и да разбе́рете детб́ щеⷨ да ка́жеⷨ. и прь́вѣнь да ка́жеⷨ; Каквы́ сѫ а́гглы: и колⸯко́ съ́ стро́ïѡве нбнⷭ҇ïй и тоги́ва щеⷨ прика́за. за чюдеса́та михаи́лꙋ и гаврїи́лꙋ: ~ Ка́жъть нѣ́кои, ѻти какⸯ съ́: сѳ чи́нве нбнⷭ҇и. пока́зꙋвать ѿ Еѵⷢ҇лїето ѿ лꙋкы́, что е́ прили́ка гнꙗ, дето́ дꙋ́ма хс. Ко́й е члкь ѿ ва҇ⷭ,́ дето́ и́ма, р҃ ѡвⸯце и загꙋ́би Една́ ѿ тѣⷯ:́ н не ѻста́ви ли́ сѳ на планинъ́та. и ѿидé слѣⷣ За загꙋ́бенъта. и найде́ ѧ и зе́ ѧ и оугꙋ́ди ѧ на́ рамо и рауⷣва се. и кога́ по́йде дома́ си. А́ то́й Ка́зꙋва на съсѣ́ды и на дрꙋжи́ната си́, какь е́ найшъ́ль ѻвцъ́та си́ що бѣ́ше загꙋ́бена. (о)вⸯца́та е загꙋ́бена ада́мь съ́тны. а́ сѳ, чи́нѡве

155

нбнⷭ҇їй. и загꙋ́би се ада́мь. и ѻста́ви хс сѳ чи́нѡв нбнⷭ҇їй: и слѣ́зе на землꙗ и ѻблѣ́че пль́ть, да спси́ ада́ма. и ѿ та́ꙗ прили́ка хва ка́жьть как сь́ сѳ чи́нѡве нбнⷭ҇ïй. ами́ и затова́ не разꙋмѣвать добрѣ́ що дꙋ́ма та́ꙗ прили́ка. Ами́ и дрꙋ́гïй Ка́жъть ѻ́ти как съ́ ѳ҃ чи́нве агглскый на нбето. И ті́е добрѣ́ дꙋ́маⷮ ѻти паⷦ҇ на това́ Еѵⷢ҇лïе реⷱ҇ ́хс: пo на́поконь. та́ꙗ прили́ка що́ каⷤ҇. Нѣ́коа жена́ и́маше i҃ иглы́. и кога́ Загꙋ́би Еднъ́ иглѫ́; не запали ли свѣщь и поме́те къщата си и и́ще да ѧ́ на́йде, и кога́ ѧ на́йде. тоги́ва раска́же на съсѣ́де си́ и ка́же ймь: и рауⷣва се Ка́кⸯ си́ найде́ иглѫ́та загꙋбенѫ: Десе́та игла́, та е́ ада́мь: и ѳ҃ и́глы съ́ нбнⷭ҇ïй чи́нове. Загꙋ́би се ада́мь: и ще́ да го и́ще бь. Запа́ли свое́го свѣти́лника Iѡа́нна прⷣ҇тча. и поме́те Къ́щата си́, си́ рѣⷱ҇:́ оуче́нïе прострѣ́ по зе́млѧ, и ѻчи́сти съсⸯ оуче́нïе си́чкы свѣ́ть и распе́ се, и погре́бе се, и слѣзе въ а́дь. и найде́ ада́ма. и из­ве́де го́, и въскреⷭ҇: и възне́се се на нбе́то, и зараⷣꙋва се и нбо́то и землꙗ́та: Защо́ се найде́ загꙋбени ада́мь. Това́ пока́зꙋва Как съ́ на нбо́то ѳ҃ чи́нве а́гглⸯскïй. и и́стинна така́ е. и сты́й дïѡни́сїе apeѡпaгïть. и Iѡа́ннь дамаскѵ̈нь: на тѣ́хныте бгодꙋ́мны Кні́гы така́ мартꙋри́сꙋвать И а́ггль что́ е́: и що се́ Зовъть нбнⷭ҇ïй ѳ҃ чи́нѡве. Cлꙋшайте. (а)ггль Е́ Есⷭ҇тво мы́сльно. си́ рѣ҇ⷱ,́ дето́ не мо́же ни́кой разꙋмѣ́. Какъ́вь Е. Защо́ е сѣ́коги

156

д ... си́ рѣ҇ⷱ:́ ни́кога никой не стои́, самси Като вѣ́трь или Като́ ꙋ́мь члчьскы. дето никога не стои на едно́ мѣ́сто; Ами́ мы́сли ѿ мѣ́сто на мѣсто, и па́кь Е́ самово́лень и самси се вди́га и ѻбьхо́ди съдѣ́ съ секоѧ си... бь не брани а́ггла. а́ко ще злъ ако ли ще до́бⸯрь. Защо́ ако бы́ бь браниль Ангела ... не бы́ бы́ль дїаволь: дето бѣ́ше ѿпрⸯвень а́ггль. И па́кь Е́ и безⸯпль́тⸯнь, си́ рѣⷱ҇ ́нема пль́ть като́ члкь. и не знае мꙋ се ни́ дльжина́ ни ширина́ ни́ дль́бына Защо е сѣкоги бжïй слꙋга́ и слꙋгꙋ́ва бꙋ и на работа и на славосло́вїе. На ра́боти бжïа е англь Ко­га́то го пꙋ́сти бь да стори що мꙋ повели бь. или́ дшѫ́ члкꙋ да оу́зме или cтмꙋ нѣкомꙋ да послꙋгꙋва. или́ нѣкое чюⷣ да пока́же, или́ дрꙋ́га нѣ́коѧ слꙋжба бꙋ да съврьши. А́ въ славо­сло́вїе: Защо́ е прѣⷣ: га ба сѣкогы, и сла́ви не́гова си́ла неизреченна. И какво́ е Есⷭ҇тво а́гглⸯско, или́ какъ́вь ѻбра́зь, и́мать: ни́кой не зна́е тъ́кмо самⸯси́ бь что гы́ е съзⷣаль. И па́кⸯ съ́ а́гглы: бесьмрь́тнїй, Защо́ не оуми́рать никога ни се́ расы́пꙋвать, ни́ загы́нꙋвать. Н па́кⸯ съ и прѣло́жны а́гглы съсⸯ оумъ́тⸯ си́. Си́ рѣⷱ,́ и тíе се развра́тꙋвать съсⸯ оу́мь. Като́ се развра́тиха ѡнía а́ггле съсⸯ оумъⷮ си́, и ѿпа́днаха ѿ а́гглⸯскы чи́нь, и станъ́ха бѣ́све. И па́кⸯ съ́ а́гглы свѣ́тлы, и свѣ́тⸯ но́съть, и свѣ́тъть. и и́мать ѻ́нзи свѣ́ть

157

ѿ ба а́ нѣ́ ѿ се́бѣ си. И Езы́кь члчьскы тѣ́мь не трѣ́бꙋва да иⷨ дꙋ́ма. ами́ си́чка мы́сль члчьска, и бжïе повелѣ́нïе разꙋмѣ́ваⷮ. или́ гдето́ стоѧ́ть и свѣт́ь и́мать. и па́к съ́. агглы неѻпи́сани. Си́ рѣ҇ⷱ ́да реⷱ҇шь, Кога́то съ на Едно́ мѣ́сто а́ на дрꙋ́го нѣ съ́. и кокога́ съ на нбо, а́ на́ землѧ нѣ. съ́. или́ Кога́ съ́. на на́ землю, а́ на́ нбо не съ́. И па́кь тѣ́хь не оудрь́жа ни́що. ни́ врата́ ни́ ѕи́дь, ни́ клю́чь ни́ печа́ть, ни дрꙋ́го такво́ва нѣ́що мо́же да имⸯ се за́пpe, или́ да гы́ оудрьжи́. И па́кь и́мать ѿ дха Стго: и ѻсще́нїе и просвѣ́тꙋване. И ни́кой не зна́е тѣ́хното Ество́, ра́вны ли съ си́чкыте, или́ съ́ Едни́ ни́скы, а́ дрꙋ́гïй высо́кы: тъ́кмо бь що гы е съзⷣаль то́й гы зна́е. И па́кⸯ съ́ и си́лны, и гото́вы на бжïе повелѣ́нïе. гра́две и села́ и мѣ́ста нагле́дꙋваⷮ: и на црквы пома́гать и чю́вать. И сѣ́кы хрⷭ҇тïа́нинь мака́рь грѣшень мака́рь пра́ведⸯнь, и́ма си́ а́ггла пази́телꙗ. И дрꙋ́гыте вѣ́ры, и ті́е и́маⷮ по Едного́ а́ггла. И ко́лко съ́ на че́ть а́гглы ни́кой не зна́е: Ни́ разꙋмѣ́ва Затова́. И данїи́ль пррⷪ҇кь мака́рь и ако реⷱ҇.́ ти́сꙋⷳ ты́сꙋщами, и тъ́мы тъ́мамы, а́ми́ и то́й не изре́че Ко́лко са на че́ть. И имаⷮ ѿ ба а́гглы блгⷣть да се́ прѣтва́рать на ѻбpáзь на ка́кⸯвь ймь повели́ бь. И ті́а деветѣⷯ ́чи́нове нбнⷭ҇ы. На три́ чи́нове се раздѣ́лꙗ́вать по́ три́. И прь́ви. чи́нь е, ше́стокрылнïй серафїме, и мнѡ́го ꙫ́чи дето́ и́маⷮⸯ́ херꙋвíмы. и стѣ́иши на прѣстоли́те.

158

Вторы чинь Е, гпⷭ҇дⸯствїа, Си́лы и вла́сты. Тре́ты е чи́нь паⷦ҇, Кнéѕѡвe а́гглѡⷨ и apⸯхгглⷨ. Каже и бгосло́вь григо́рїе. ка́кь Е, прѣди нбо и землю и ада́ма. съда́де бь а́гглы. и а́гглⸯ се зове сказа́тель, си́ рѣⷱ҇: ́ѻти а́ггль Ка́зꙋва повелѣнїе бжїе, и затова́ се нареⷱ҇ ́а́ггль. Си рѣⷱ҇ Сказа́тель. Ами́ и това́ ре́кохⸯме: Защо́ да прика́жеⷨ Как съ́ а́гглы, и какво́ Ество и́маⷮ. И пⷣба́е да ка́жеⷨ: Защо́ пра́зⷣнꙋваме днеска събѡ́рь apхгглѡⷨ. и съб́рⸯ се зове́ събра́нïе. И що е́ събра́нïе а́гглѡмь: Слꙋшайте. Бь ѡтнапрѣⷣ ́като́ съзⷣа́де аггли. и ѻстави гы на сво́ѧ си́ во́лѧ да бѫ́дъть. И еди́нⸯ ѿ ѡнía а́гглы, дето́ го Зовѣ́ха дъни́ца, и прьвы́й на а́гглыте: и Кнéѕь сътво́рень бѣ ѿ ба наⷣ Еди́нь чи́нь ѿ а́гглыте. Ѻголѣ́ми се и станъ́ грьдѣли́вь. и помы́сли и реⷱ҇:́ Да поста́влю прѣсто́ль мо́й на нбо́то, и да бѫ́дъ и а́зь приличень вы́шнемꙋ бꙋ. И това́ то́й тъ́Кмо помы́сли, и ѿпа́де ѿ нбо́то, и ѿиде́ до́лꙋ поⷣ Землꙗта. И като́ бѣ́ а́ггль: а́ то́й станъ́ дїа́воль. и послѣⷣ то́го спаднъ́ си́чкы чи́нь не́говь. И едны́ пости́гнъха въ а́дь, а́ дрꙋ́гïе ѻста́ха на́ землѧ ѿго́рѣ, а дрꙋ́гы на ꙗръ́. И ті́е се Зовъ́ть въздꙋ́шны мыта́рства на дши́те. И тоги́ва Като́ се ѻтво́ри нбо́то, и па́даха бѣ́cѡвeтe. Събра́ха се си́чкыте чи́нѡве нбнⷭ҇їй. и архистра́тигь михаи́ль станъ́ тоги́ва посрѣⷣ ́тѣ́хь, и реⷱ҇. Ста́немь добрѣ́: Станѣⷨ съ cтpáхѡⷨ, бжїемь. И тоги́ва то́ꙗ чаⷭ҇, где́ Ко́й бѣ́ше: таⷨ

159

ѻста́ и до днⷭ҇ь. И то́га днь празⷣнꙋваме днеⷭ҇ хрⷭ҇тїа́не, нѣ́ защо́ ѿпе́днъ дїа́воль празⷣнꙋваме. А́ми́ Защо́ бы́ дне́ска събра́нïе: и на едно́ бы́ха си́чкы а́гглы. И пррⷪ҇кь двдь раⷣ ́тогова дїа́вола реⷱ҇:́ Вы́е Като́ члци оумирате и като́ нѣ́кой ѿ кнѥ́ѕѡвe па́днꙋвате. Защо́ и то́й бѣ́ше Кнѥ́ѕь на а́гглⸯскы чи́нь, ами́ Защо́ се ѻголѣми́, и затова́ ѿпа́днѫ. И пррⷪ҇кь Исаиа ка́же За нѥ́го. Ка́кь ѿпа́де денни́ца ѿ нбе́то, дето́ оу́трина развидѣлѣ́ваше землю дето́ пꙋ́щаше на си́чкы Езы́ци. А́ ты́ ре́че на по́мысль тво́й: на нбо́то да вълѣза ѿго́рѣ, ѕвѣзⷣы́те нбнⷭ҇ы, и да си́ поставъ́ прѣстоⷧ҇ ́мо́й: и да бъ́дъ пⷣбⸯ́нь вы́шнемꙋ бꙋ. А́ сега́ въ а́дь Слѣ́зе дето́ е теме́ль Зе́млы. И гь реⷱ҇ ́що е Еѵⷢ҇ ѿ луⷦ҇. Видѣⷯ Сатанѫ́ Като́ мльнїе ѿ нбо́то че́ спа́днъ. И зараⷣ ́това́ пра́зⷣнꙋваме днеⷭ҇ събѡ́рь а́гглѡⷨ. И щѣ́хⸯме до тꙋ́ка да съврь́шиме Сло́вото. Ами́ легома́ виждꙋ ва҇ⷭ ́Ка́кь и́мате любо́вь ѻ́ще да послꙋ́шате по мнѡ́гo. ами́ да се потрꙋ́дъ и а́зⸯ Ко́лкото възмо́гꙋ да пока́жѫ. ѡpáчe и́мать ѻ́бычай Кога́ и́ма нѣ́кой добра́ нíва За сѣа́не. и ако не́ма са́мⸯси сѣ́ме да ѧ́ засѣ́е: а́ ті́е зае́мъⷮ ѿ дрꙋ́жи́на сѣ́ме, и сѣ́ѧть. Така́ да сто́рѫ. и а́зь: ако азь неоу́кь есⸯмь и не зна́ѧ, и не мо́га вы́ сказа́ Като́ вы́е лю́бите, и а́зь щеⷨ зае́ ѿ дрꙋ́гыⷯ дꙋ́мы, и прика́за щемⸯ вы́; да се възвⷭ҇е́лѧть ва́шите блⷭ҇ве́нⸯнїй дши́. и не щъ́ да рекъ́ мо́й дꙋ́мы ѿ мо́й оу́мь. Ами́ щото́ пи́шъть и ка́-

160

зꙋвать бжⷭ҇твнїй кни́гы на сты́те црквы на́шеѥ. и Затова́ мо́лѧ и призова́ваⷨ прѣвели́ко҇ⷢ чиноначе́лника ми́хаи́ла, и свѣтлѣйшаⷢ҇ гаврїи́ла. Да просвѣ́тъть Срⷣце́то мое́ и ва́шето. мое́то, Защо́ да възмо́гꙋ и а́зь да вы́ ска́жꙋ. А́ ва́­шето, Защо́ да послꙋ́шате по коне́ць, що щъ́ да вы дꙋ́маⷨ да разꙋмѣ́ете дꙋ́мыте. и да начнъ́ да ка́зꙋваⷨ ѿ архгглꙋ михаи́лꙋ чюдеса́та. и на́покоⷩ҇ щеⷨ сказа и гаврїи́лꙋ. и послѣⷣ наедно́ и на два́та. и да ре́чемь що понесе́ врѣ́ме и ча́сь: ~ а҃, ѿ кні́гы быте́йскые за авраа́ма и ага́ры. Авраамь ѻнзы гостолюбный, дето́ го чю́еⷨ на писа́нїе и́маше женъ́, Са́рра и́мето́ й бѣ́. И бѣ́ше безпло́дна и не ражⷣаше, и гле́да аврааⷨ Като́ не́ма дѣца́: а́ то́й и́маше роби́нꙗ, ага́ро и́мето бѣ́ше, и лежа́ съсⸯ не́ѧ. и роди́ ага́ра изⸯмаи́ла. и ѿтоги́ва аврааⷨ лю́бѣше ага́рѫ. И са́рра Като́ гле́даше това́ и завидѣ́ Е́й, и прѣсто́ри авраа́ма, съсⸯ дꙋ́мы: и испъ́ди ага́рѫ съсⸯ исмаи́ла. И пое́ си́ ага́ра сы́на си́ измаила, и побѣ́же. и като́ бѣ́гаше: Срещнѫ́ ѧ́ архггль михаи́ль и реⷱ҇ ́й: aга́po са́ррина роби́н ѿкъдѣ́ и́дешь, и где́ ѿхо́жⷣашь.и реⷱ҇ ́мꙋ ага́ра: бѣ́гаⷨ ѿ гпⷭ҇жⷣѫ мoѧ́ cа́ppa, ѻти ми́ мнѡ́го доса́жⷣа: и ѿхо́жⷣaмь где́ ми́ ꙫчи́те ви́дъⷮ. и реⷱ҇ ́й архггль михаи́ль. врьни́ се наза́дь при гпⷭ҇жⷣꙋ свою́, и оумири́ се съсⸯ не́ѧ. И тоги́ва се врати́ ага́ра: и прïе́ ѧ́ па́кь авраа́мь. и бы́ нѣ́кое врѣ́ме, роди́ и са́рра сна Ісаа́ка. и въ еди́нь днь излѣзоха и двѣ́тѣ

161

дѣца́ да игра́ѧть въ́нь. и измаи́ль Като́ бѣ́ше по́ голѣⷨ и бíеше Ісаа́ка. и видѣ́ това́ са́рра: и разсрь́ди се тврь́дѣ. и реⷱ҇ ́па́кь авраа́мꙋ: распъди́ тъ́ѧ роби́нѧ, Защо́ двѣ́мѣ със не́ѧ не мо́жеⷨ бы́ на́едно́. И не́ма́ що да сто́ри аврааⷨ: ами́ налѣ́ во́дъ́ ꙋ мѣ́хове: и ꙋзе́ и хлѣ́бь. даде ага́ри, и реⷱ҇ ́ей: оузми́ това́, и бѣ́гай где́ ти́ ꙫчи́те ви́детⸯ. и оузе́ това́ ага́ра съсⸯ голѣⷨ пла́чь. и побѣ́гна въ пꙋ́стынѧ: и та́мо си́ доврь́ши водъ́та, и злѣ́ прова́жⷣаше. и дѣте́то и Исмаи́ль щѣше да оу́мре за водъ́. и ага́ра го ѻста́ви поⷣ Енⷣѫ́ Ела́: и скры́ се да не гле́да дѣте́то Като́ ще́ да оу́мре. и ѻнова́ дѣте́ плачѣше и и́щеше водъ́. И архггль михаи́ль па́кⸯ се ꙗви ага́ри, и ре́че ей: не бо́й се ага́ро. Стани́ и оузми́ си́ дѣте́то, и Ей вода́: и пи́ ты́ и дѣте́то. и тоги́ва ѻтво́ри бь Кла́денець та́мо, и пи ага́ра и Ісмаи́ль. и напль́ниха си́ мѣ́хвeтe съсⸯ во́дъ́. и това́ чⷣюⷪ прь́вѣнь стори́ архггль михаи́ль. послꙋ́шайте и вто́рото: ~ Пи́ше на ве́тхы́ завѣ́ть, Като́ бь испитваше авраа́ма, и ре́че мꙋ: авраа́ме авраа́ме: поими́ сна свое́го възлюблѥ́ннаго, дето́ го си́ Залю́биль Ісаа́ка. и възлѣ́зи на еднъ́ пла́ни́на, и заколи́ сна си́ за лю́бь моѧ́. и на оу́тре станъ́ аврааⷨ, и ѻседла́ мꙋ́ле свое́. и оузе́ два́ ѿ мо́мⸯците си́: и Ісаа́ка сна свое́го, и съсѣ́че дрь́ва. и зе́ гы съ се́бѣ си́. и на тре́ты днь дойдо́ха до ѻна́ꙗ планина́, где́то мꙋ пока́за бь. и реⷱ҇ ́на момци́те си́: ѻстанѣ́те вы́е тꙋ́ка поⷣ тъ́ꙗ пла-

162

нинѫ́. а́ ны́е да по́йдеⷨ го́рѣ да се́ покло́ниⷨ и пакь щеⷨ слѣ́. И тоги́ва оузе́ Ісаа́кь дрь́ва на ра­́мото си́: и аврааⷨ ꙋзе́ ѻ́гⸯнь и но́жь. И Като́ възлѣ́зоха на планинъ́та. ѻбрь́на се Ісаа́кь камⸯто ѻтца си́ авраа́ма и реⷱ҇:́ гпⷭ҇ди́не мо́й ѿчe, Е́то дрь́ва и ѻ́гнь и но́жь: ами́ где ѻве́нь за заколѥ́нїе ѻ́че. и реⷱ҇ ́мꙋ аврааⷨ: да́ ще бь ѻве́нь че́до мое́. и кога́ пойдо́хоу на врьⷯ планинъ́та. спънъ́ аврааⷨ ́снꙋ си́ нѡѕѣ́тe и рьцѣ́те, и посе́гнъ да оу́зме но́жь да го зако́ли. И тоги́ва архггль ми­хаи́ль ꙗви́ се авраа́мꙋ, и реⷱ҇ ́мꙋ: авраа́ме авраа́ме: и реⷱ҇ ́аврааⷨ,́ что е́ ги. и ре́че мꙋ а́ггль: да не ѻста́вишь но́жь на Ісаа́ка сна свое́го ни́ да го зако́лишь. Защо́ разꙋмѣ́ бь чѥ и́машь любо́вь Къмⸯто не́го, ѻти не пожа́ли сна свое́го что́ го лю́бишⸯ Ісаа́ка. Ами́ щѣ́ше да го Зако́лишь За любо́вⸯ не́гова. И погле́да аврааⷨ и видѣ́: чѥ́ ѻве́нь стои́ приве́зань за ро́гь ѻ дрь́во. Тоги́ва аврааⷨ оузе́ ѻно­гова ѻ́вна, и Закла́ го намѣ́сто сна свое́го Ісаа́ка. И нареⷱ҇ ́аврааⷨ ́и́ме на ѻнъ́зи планинъ́: бь видѣ́. Ѻти се ꙗви́ та́мо си́ла бжїа. И па́кⸯ мꙋ продꙋ́ма архггль михаи́ль, и реⷱ҇:́ авраа́ме авраа́ме така́ Ка́же гь: Защо́ си така́ ты́ Залю́биль не́го, и щѣ́ше да Зако́лишь сна свое́го За любо́вь не́гова: и то́й ще́ да те́ възрасти́, и да ти оумнѡ́жи сѣ́мето, и рѡ́да твое́го, Като ѕвѣзⷣы́ нбнⷭ҇їе, и като́ пѣ́сⸯкь мо́рⸯскы: и почь́тено ще́ да бъ́де сѣ́мето твое́ по си́чкы Езы́ци. И тоги́ва слѣ́зе

163

аврааⷨ съсⸯ Ісаа́ка сна свое́го: и пойде́ дома́ си́: и дрꙋ́го Послꙋ́шайте що е́ было́ ѿ архистра́тига михаи́ла:  ѿ чи́сⸯль, г҇ⷧ, д҃. Пррⷪ҇кь Mѡѵ̈си́ Кога́то щѣ́ше да и́де на ѻбⸯреⷱ҇нна землю́, си́ рѣⷱ҇ ́Iерⷭ҇ли́мь. и где́ поми́нѣше а́ то́й плѣнꙋ́ваше гра́дѡве и мѣ́ста. И кога́ плѣни́ Сïѡ́на ца́ра аморре́йска, и гpáдѡве що се зовѣ́ха Есево́й. и пойде́ на за́падь бли́зꙋ Ерихѡ́нь. и таⷨ ́бѣ́ше ца́рь и́мето мꙋ вала́кь сы́нь сепфѡ́ровь. И Като́ видѣ́ Ісрлтѣ́не, оупла́ши се тврь́дѣ: И позова́ ста́рци пола́тные, и реⷱ҇ ́имь: ви́дите ли то́ꙗ нарѡⷣⸯ́ Еѵ̈ⸯре́йскы, въ ма́лко дни́ щъ́ть да погꙋ́бъть на҇ⷭ.́ ами́ ви́жⷣьте що да сто­́риⷨ, и ка́кь да оучи́ниⷨ да се́ изба́виⷨ ѿ тѣ́хь, и ѿ тѣ́хны рьцѣ́. И стори́ха тоги́ва си́чкыте съсⸯ ца́ра еди́нь зго́ворь. И́маше то­ги́ва нѣ́кой члкь и́мето мꙋ валааⷨ, си́н вeѡ́poвь. и бѣ́ше хытре́ць. И Кого́ блⷭ҇вѣ́ше, бы́ваше блⷭ҇ве́нь: и кого́ бы́ прокле́ль, бы́ваше прокле́ть. И надꙋ́маха се да го доведъ́ть, да прокльнѥ Евре́ѥте. И послꙋ́шаха ѡнía Кнéѕвe да и́дъⷮ за валаа́ма съсⸯ вели́кь да́рь: и да мꙋ́ се мо́лъть да и́де при ца́ра вала́ка. и валааⷨ ́реⷱ҇ иⷨ: Поседѣ́те вы́е тꙋ́ка ꙋ тъ́ѧ но́щь: и а́зь да попи́таⷨ ба мое́го ноще́ска, и а́ко ме́ пꙋ́сти бь мо́й пои́ щеⷨ съсⸯ ваⷭ҇.́ И това́ така́ бы́. и бь мꙋ́ реⷱ҇:́ не иди́. и на у́трѣ кога́ се разви́дѣли. реⷱ҇ ́валааⷨ ́на ѡнíа Кнéѕве: бь ме́ не пꙋ́ща да и́дъ със ва҇ⷭ.́ и ѻтидо́ха си Кнeѕветe при ца́ра вала́ка, и казаха мꙋ Какь и́мь реⷱ҇ ́ва­лааⷨ. А́ то́й па́кь пꙋсти́

164

вто́ри пъ́ть мнѡ́го члци съсⸯ мнѡ́го има́нїе, и да́рь мнѡ́го; И като́ пойдо́ха та ги́ видѣ́ валааⷨ, и реⷱ҇ ́имь: А́ко бы́ ми да́ль ца́рь своѧ́ попола́та пль́на съсⸯ зла́то: ами́ а́зь не щъ́ прѣстъ́пи дꙋ́мата бꙋ мое́мꙋ. ами́ прѣседѣ́те тꙋ́ка ноще́сь. и ако ме́ пꙋ́сти бь да и́дъ, а́зе вы́ щеⷨ каза́. И прѣзь нощъ́ реⷱ҇ ́мꙋ бь, иди́ ама що ти́ ре́къ а́зь това́ стори́. И на у́трѣ станъ́ валааⷨ,́ и ѻседла́ мꙋ́ле свое́, и иде́ със члците ца́ревы, и слꙋчи́ мꙋ се на пъ́ть и ѿдѣ́ли се ма́лⸯко ѿ пъ́ть и ѿ дрꙋжи́ната. И архггль михаи́ль станъ́ прѣⷣ мꙋ́лето, и не да́ва мꙋ да и́де на и́де напрѣⷣ.́ А́ валааⷨ не ви́ди а́ггла: ами́ зе́ да бḯе мꙋ́лето: а́ то́ ѻста́ве пъ́ть, и хо́ди и са́мо и та́мо. а́ то́й го па́кь бы́, и едва́ го наста́ви на пъ́ть. и а́ггль пойде́ прѣⷣ не́го, и станъ́ посрѣⷣ межⷣꙋ два́ ѕи́да на ло́зїе: и не да́ва на мꙋ́лето да и́де напрѣⷣ: А́ то́й го бі́е и наси́лꙋва го да проми́не, и оуби́ си́ валааⷨ но́га ѻ ѕи́дъ́. и наче́ па́кь да го бї́е. и архггль михаи́ль па́кь пойде́ ма́лко напрѣⷣ,́ и станъ́ прѣⷣ мꙋ́лето и не пꙋ́ща го ни́какь да проми́не, и ѿ страⷯ падна́ мꙋ́лето на Колѣ́нете си́, и не смѣа́ напрѣⷣ да и́де. и расрь́ди се валааⷨ: и оузе́ тоа́га и наче́ да го бḯе тврь́дѣ. И бь на чю́до голѣ́мо, и ѿтво́ри оуста́та на мꙋ́лето и продꙋ́ма, и реⷱ҇ ́валаа́мꙋ: що ще́шь ѿ ме́не та ме́ бі́ешь. и реⷱ҇ ́мꙋ валааⷨ: що щъ́, то́лкова пъ́ти и́ма́шь и не и́дешь ꙋ сво́й пъ́ть: ами́ хо́дишь и са́мо и та́мо, ако быⷯ има́ль но́жь и закла́лⸯ быⷯ те́.

165

и подꙋ́ма мꙋ́лето: ты́ не́машⸯ ли́ ме́не ѿ ма́лко, и видѣ́л ли си́ та́ка́ нѣ́Кога да ти съмь стори́ль. ами́ сега́ Е́й а́ггль гнь че стои́ прѣⷣ ме́нѣ, и не пꙋ́ща ме́ да и́дъ. И погле́да валааⷨ хꙋ́бѣве и видѣ́ а́ггла. и като́ го видѣ́: ѿ страⷯ паднѫ́ и покло́ни мꙋ се. и реⷱ҇ ́мꙋ а́ггль: Защо́ бїешь то́лкова мꙋ́лето дето́ не ті́ е Кри́во, а́зⸯ го́ не пꙋ́щаⷨ да и́де. и те́бѣ щъ́ да погꙋ́бѫ, ѻти нѣ мі́ е оуго́днь то́а пъ́ть тво́й, и реⷱ҇ мꙋ валааⷨ: съгрѣ́шиⷯ, ѻ́ти не знаꙗⷯ че ме́ ты́ не ѻста́вѣшь да и́дъ ами́ ако ми́ повели́шь, да не по́йдꙋ: реⷱ҇ ́мꙋ а́ггль: иди́, ами́ що ти́ ре́ча това́ стори́. И тоги́ва го́ ѻста́ви. и състи́гна се па́кь валааⷨ със кне́звете царевы:. И на Кні́га что се́ зове́ вто́ры за́конь: Казꙋва за архистра́тига михаи́ла, ѻ́ти мѡѵ̈си́ пррⷪ҇кь Кога́то щѣ́ше да оу́мре. възлѣ́зе на Еднъ́ планинъ́ на врьⷯ: дето́ е бли́зꙋ при Ерихонь. и ѿ тꙋ́ка мꙋ́ пока́за гь си́чкъ Землѧ́ Iєрⷭ҇лимскѫѧ. и реⷱ҇ ́мꙋ: тъ́ѧ зeмлѧ́ дето́ ѧ ѻбѣтоваⷯ авраа́мꙋ, и Ісаа́кꙋ и Іа́ковꙋ. щъ́ть да ѧ́ насе́лѧть дрꙋ́гïй. и ты́ не ще́шь да по́йдешь та́мо. И на тъ́а планинъ́ ꙋмрѣ́ мѡѵ̈cíй. и дїа́воль щѣ́ше да оулѣзе въ тѣло́то мꙋ́, да прѣлъ́сти Евре́ете, и да имь Ка́же дрꙋ́гый за́конь и дрꙋ́гы дꙋ́мы. и архггль михаи́ль ꙗви́ се прѣⷣ не́го, и зарьча́ мꙋ и ре́че: Запрѣща́етⸯ ти́ гь бь дïа́воле. и исче́зна ѿ та́мо дïа́воль. И това́ иска́зꙋва Ioѵ́да бра́ть гнь, и ка́же: михаи́ль архггль Кога́то се сва́ди́ съсⸯ дїа́вола, раⷣ ꙵ Mѡѵ̈сеовото тѣло́: и не смѣа́ сꙋ́дь да нанесе́ хꙋ́лень: ами́ тꙋко реⷱ҇:́ Запрѣща́етⸯ ти гь

166

И па́кы на кні́га Icꙋ́cꙋ наві́йна Казꙋва за архистра́тига михаи́ла. Ѻ́ти мѡѵ̈си́ пррⷪ҇кь Кога́то щѣ́ше да оу́мре: ѻста́ви ца́ра наⷣ Евре́ете Ісꙋ́са наві́йна. И то́ꙗ Ісꙋ́сь видѣ́ архггла михаи́ла, такъ́взы дето́ го сега́ пи́шъть. Защо́ ꙋзе Iсꙋ́сⸯ Евре́ете, и пове́де гы́ въ галга́лѣⷯ, и та́мо стори́ха Евре́ете па́схꙋ. и ꙗ́доха ѿ пшени́цꙋ на ѻнъ́зи Землѧ́. и ѿтоги́ва прѣста́нъ ма́нна на евре́ете: Ѻ́ти ꙗ́доха ѿ хлѣ́бь зе́мны. И въ ѡнía дни́ слꙋчи́ се Iсꙋ́сꙋ, и дойде́ вь Ерихѡ́нь. И погле́днъ и видѣ́ члка спроти́ се́бѣ си́. и дрьжи́ въ ръ́ка своѧ́ ме́чь го́ль: и пристъ́пи Ісꙋ́сⸯ при не́го, и реⷱ҇ ́мꙋ: на́шь ли си́ ты́, или́ ѿ съпоста́ть на́шиⷯ. и подꙋ́ма ѻ́нь, и реⷱ҇:́ а́зь есⸯмь архистра́тигь гнь михаи́ль, и дойдоⷯ до до те́бѣ. оубоа́ се Iсꙋ́сⸯ и паднъ́ на лице́то свое́, и покло́ни се архистра́­тигꙋ, и реⷱ҇:́ что́ повелѣ́вать влⷣко твое́мꙋ ра́бꙋ да сто́ра. реⷱ҇ ́мꙋ а́ггль: изꙋ́й сапо́гы ѿ твойте н́ѕѣ: Защо́ мѣ́стото дето́ ты́ на не́го стои́шь, Сто́ Е́: ~ ѿ сꙋді́йска Кні́га. И на кні́га сꙋдíйска Ка́­зꙋва за архистра́тига михаíла, така́. И стори́ха реⷱ҇ ́евре́ѥте зло́ прѣⷣ га ба: и прѣда́де ги бь на ръцѣ ца́рꙋ мадїа́мꙋ За ꙁ҃, годи́ны: и доса́жⷣаше, и зло́ имь чи́нѣше. и Еврее́те си стори́ха сѣ́нници по горïето и по ка́менїето. и кога́ си́ сѣеха сѣ́дбата: и дохо́ж­ⷣаха мадїани́те. и пожъ́нꙋваха иⷨ ѧ́, и ѡвце́те иⷨ ꙋзи́маха, и ни́що иⷨ не ѡста́вѣха (и)м щото́ пасѣ́ше. Ами́ и на Iерⷭ҇ли́мь дойдо́ха да плѣнꙋ́вать. И въ ѻнова́ врѣ́ме бѣ́ше нѣ́кой Евре́йнь: и́мето мꙋ Іѡ́на. и и́маше сна гедеѡ́нь и́мето мꙋ. И то́а гедеѡ́нь Еднѫ́щь жъ́неше.

167

и видѣ́ прѣⷣ се́бѣ си́ архггла михаи́ла, и реⷱ҇ ́мꙋ архггль: гь със те́бе что е́ си́лнь да те́ оукрѣ́пи. и реⷱ҇ ́мꙋ гедеѡ́нь: съсⸯ ме́не лї е гь. че кога́ е силный бь съсⸯ наⷭ҇,́ ами́ Защо́ то́лкова зло́ напа́де на наⷭ҇;́ где́ съ́ вели́кыте то́говы чюдеса́ що ны́ прока́зꙋвать наⷨ ѿци на́ши: и ка́жьть Ка́кⸯ ны бь изве́де изь Егѵ̈́пⸯть: А́ сега́ бь ка́кⸯ ны́ ѿры́на, и прѣда́де ны́ въ ръ́цѣ мадїа́мꙋ. реⷱ҇ ́мꙋ а́ггль: пойди́ със твоѧ́та та́ꙗ си́ла: и изба́ви ще́шь Евре́ѥте ѿ ть́зи на́пасть и ѿ тъ́зи злынѧ́. И реⷱ҇ ́мꙋ гедеѡⷩ҇: а́зь ли́ гпⷭ҇ди́не мо́й да изба́влю Евре́ете, и ка́кⸯ ще́ да бъ́де това́: а́зь есⸯмь ма́лⸯкь и сла́бь ѿ си́чкыте Езы́ци. реⷱ҇ ́мꙋ а́ггль: гь ще́ да бъ́де със теⷠ҇, и ще́шь да побѣдишь амадїа́ма: и да мꙋ наⷣві́ешь Като́ Едно́мꙋ нефе́лномꙋ члкꙋ. и реⷱ҇ мꙋ гедеѡ́нь: ако бъ́де това́ и́стина: а́ ты́ посто́й тꙋ́ка, догⷣе́ по́йдъ дома́ да ти́ донесъ́ млтва прѣⷣ те́бѣ, да ꙗде́шь. реⷱ҇ ́мꙋ а́ггль: а́зе щеⷨ постоꙗ́ тꙋ́ка, тꙋко ты́ и́ди́. и ѿиде́ гедеѡ́нь, и закла́ ꙗ́pe и свари́ го, и зе́ Еди́нь прѣсне́ць. и при́нось доне́се това́ а́гглꙋ да ꙗде́. реⷱ҇ ́мꙋ а́ггль: оузми́ то́ꙗ при́нось и ѻстави́ го при то́ꙗ Ка́микь, и гедеѡ́нь го́ ѻста́ви, и а́ггль тоги́ва си́ оугꙋ́ди па́тери́цꙋ при месо́то: и излѣ́зе ѻ́гⸯнь изⸯ ка́микъть, и ѻпа́ли ѻнова́ ꙗ́стїе. и възне́се се а́ггль на нбо́то прѣⷣ ꙭчи́тe гедеѡ́нꙋ. и тоги́ва гедеѡ́нь паднъ́ на лице́то си́. и реⷱ҇:́ ѡ́ те́жⸯко ме́нѣ, че́ видѣⷯ ́и а́зь а́ггла гнꙗ, лице́ съсⸯ лице́: ~ И на́поконь по съмрь́ть гедеѡ́нова. Бѣ́ше нѣ́кой члкь ѿ село́, сара́й и́мето мꙋ. ѿ плѣ́де да́ново, и́мето мꙋ манѡ́е: и жена́та не́гова бѣше непло́дна,

168

и не ражⷣаше. И архггль михаи́лⸯ се ꙗви́ на женъ́та мꙋ и реⷱ҇ ́й: ти́ си́ непло́дна и не си́ ѻ́ще роди́ла ами́ ще́шь ѿceгá да ро́дишь си́на. ами́ се чю́вай ѿceгá да не пïе́шь ни ви́но ни́ ракі́ѧ. и ѻтро́чето що ще́шь да го́ роди́шь: брьсна́чь да не оугꙋ́дишь на не́говъ главъ́ Ѻ́тï дарова́но ѿ ба, Защо́ ще́ да бѫ́де ца́рь наⷣ Евре́ѥте. И пойде́ ѻна́ꙗ жена́, и найде́ мъ́жа свое́го и реⷱ҇ мꙋ: Сѣдѣ́х си́ азь днⷭ҇е́ дома́ си́ и дойде́ нѣ́кой мъ́жь мла́дь свѣ́ти: и по́гледь имаше Като́ а́гглскы: и попи́тахⸯ го́ За и́мето мꙋ и не щѣ́ да ми́ ка́же, тъ́кмо ми́ реⷱ҇:́ ще́шь да ро́дишь сна, и ви́но да не пíешь, и брьсна́чь да се не оугꙋ́ди на нѥ́говъта главѫ́. И помли се тоги́ва мано́е бꙋ, и реⷱ҇:́ млю ти се ги бе мо́й, ѻного́ва члка да го́ ви́диⷨ Ко́й е, и да ны́ наоу́чи що́ да сто́риⷨ на ѻнова́ дѣте́ кога́ се ро́ди. и послꙋ́ша бь мано́а, И па́кь архггль михаиⷧ҇ ꙗви́ се на жена́та мꙋ: Сѣдѣ́ше си́ на село́то, и ѻна́ꙗ жена́ те́че ско́ро и найде́ мъжато́го си́, и реⷱ҇ ́мꙋ: Па́кⸯ ми се ꙗви́ ѻ́нꙗ вче́рашны мъ́жь, ами́ тичи́ ско́ро да го́ ви́дишь. И те́че мано́е и найде́ а́гглатого, и реⷱ҇ ́мꙋ: ты́ ли си́ гпⷭ҇ди́не мо́й, дето́ се си́ ꙗви́ль на жена́та моѧ́. и реⷱ҇ ́архггль михаи́ль, а́зь есⸯмь. и реⷱ҇ ́мꙋ мано́е: что́ заръ́чашь да сто́риме на дѣте́то Кога́ се ро́ди; реⷱ҇ ́а́ггль: щото́ съⷨ ре́кль на жена́та ти това́ да се оучю́ва. така́ и дѣте́то ви́но и ракі́ѧ да не піе́: и си́чко нечи́сто да не ꙗде́: и да си́ не брь́сне глава́та. И реⷱ҇ ́мано́е: посто́й тꙋка, да ти́ донесъ́ ꙗ́денїе да те́ пого́стиⷨ, и не зна́е-

169

ше мано́е че ѥ а́ггль това́ что мꙋ́ се ви́ди: и реⷱ҇ ́аггль мано́ю: стори́ го́зба бꙋ а́ менⷺ недѣ́й гощава́, и па́кⸯ го попи́та мано́е, и реⷱ҇ ́мꙋ: млю ти се Кажи́ ны́ твое́то и́ме какⸯ се́ зове́: защо́ Кога́ ти се събы́е дꙋ́мата да те́ просла́­виⷨ. и реⷱ҇ ́мꙋ а́ггль: що́ пи́ташь За мое́то и́ме то́ е чю́дно. И зане́се манѡ́е гозⸯбата прѣⷣ а́ггла. и запа́ли се ѻ́гⸯнь да ѧ́ изгори́, и архггль михаíль наЕдно́ съсⸯ пла́мникъ възиде́ на нбо́то: и веке се не ꙗви́ прѣⷣ тѣⷯ.́ а́ мано́е и жената мꙋ ѿ страⷯ паднъ́ха на лице́то си́, и ре́коха: ѡле́лeⷯ на́мь, че́ и ные видѣ́хме агглꙗ гнꙗ: ~ И дрꙋ́го чюⷣ и сказа́нïе слꙋ́шайте за арⷯггла михаи́ла, Ка́кь изⸯби́, ҂ѻ҃ хылꙗ́ды лю́дїе, въ врѣме двⷣа цра:. Пи́ше на ве́тхы за́конь, на кнïга що се́ Зове́ паралипоме́нь. Црь двⷣь нѣ́кога пои́ска да изчете́ на́рѡдь Евре́йскы: да гы оузна́е ко́лко са оу не́гово црⷭ҇тво. и зова́ црь писа́телꙗ свое́го, и́мето мꙋ Iѡáвь. и реⷱ҇ ́мꙋ: иди́ и прѣчети́ ми лю́дїете, ѿ вѵ̈рсаве́и дори́ до да́на, и донеси́ ми́ писмо́то да ви́дъ Ко́лко съ лю́дїе поⷣ мое́ црⷭ҇тво. И реⷱ҇ мꙋ Iѡáвь: Мнѡ́го е нápѡⷣⸯ црꙋ. и коа́ тї е нево́лꙗ да гы́ чьте́шь, си́чкы съ твои́ ра́бы мака́рь мнѡ́го иⷧ҇ ма́лко. И па́кь да не бы́ было́ злѣ́ това́ прѣⷣ ба дето́ щеⷨ да сто́риⷨ. И црь на­ка́ра Iѡáвa да и́де да гы чъте́. И пойде́ Iѡáвь и прѣче́те Евре́ѥте що бѣ́ха тꙋка оу Iерⷭ҇ли́мь: и найде́, хылꙗ́до хы́лꙗды, и сто́ хылꙗ́ды. ѻсвѣнь жены́ и дѣца́ и старци. и въ і въ Iоуде́ю найде́ на́рѡⷣ, ѱо хы́лꙗ́ды.

170

и ѻста мнѡ́го мѣ́сто и лю́дїе нече́тены. Защо́ това́ повелѣ́нїе зло́ се ꙗви́ прѣⷣ ба. И оуда́ри мо́рь на ті́а чете́ните лю́дїе, и мнѡ́го оумрѣха. и гь реⷱ҇ ́га́дꙋ. що́ бѣ́ше слꙋ́га́ двⷣꙋ црю: речи гпⷭ҇да́рꙋ си́ така́: три́ злыны́ щъ́ да пꙋ́ста на те́бѣ, раⷣ ꙵ́ зло́то що си́ стори҇ⷧ. и избери ѿ тѣⷯ,́ или́ три́ годи́ны да бѫ́де глаⷣⸯ или́ три мѣсецы да бѣ́гашь ѿ ро́бство, или́ тъ́кⸯмо... морь на ті́а лю́дїе что ги́ си́ че́ль. И пойде гадь и каза́ двⷣꙋ: Ка́къ така́ реⷱ҇ ́бь; ами́ избери едно́ ѿ ті́а три́те, и реⷱ҇ ́двдь: и три́те ми съ́ тѣ́сны. ами́ по́ бо́лѣ мї ́е́ да па́днѫ на млⷭ҇ть бжїѧ, не́жели́ да бѣ́гаⷨ ѿ ръка́ члчьска: по́ добрѣ́ да бѫ́де мо́рь. И пꙋсти́ тоги́ва бь арⷯггла михаи́ла, и за три́ чacⷡ҇ ́изⸯби́, ѻ҃ хы́лѣды лю́дїе. И гь паⷦ҇ реⷱ҇ ́агглꙋ, и прѣста́ мо́рь. И погле́да двⷣь, и видѣ́ а́ггла, че́ стои́ на гꙋ́мно нѣ́коемꙋ члкꙋ, ѡ́рна зовѣ́ха го. и бѣше вы­сочина́та а́гглꙋтомꙋ ѿ Землꙗта до нбе́то, и вь ръкъ́ дрьжа́ше мъ́чь и ръка́та не́гова бѣ́ше прострѣ́на наⷣⸯ Ѥрⷭ҇лиⷨ, и ѿ страⷯ не́говь двⷣь па́де на лице́то си, и млеше се, и реⷱ҇;́ до́ста бы́ гнѣ́вь тво́й ги. не́ка до́йде на ме́не твоа́та лютина́, а́ нѣ́ на твои́те лю́дїе. и подꙋ́ма а́ггль, и реⷱ҇: двде, ско́ро стори́ слꙋ́жⸯба бꙋ, тꙋ́ка на това гꙋ́мно: давно́ се арни́ше да прѣста́не не́говата лютина́. И пойде́ двⷣь, и кꙋпи́ ѻнова́ гꙋ́мно съсⸯ пшени́цата щото́ врьша́ше ѡ́рна, и воло́вете мꙋ Кꙋпи́, и ра́лото, и ꙗреⷨ и си́чⸯко.

171

и ра́лото съсѣ́че намѣ́сто дрь́ва. и воловете Закла́; и пшени́цата свари́ наедно́ и воло́вете: и стори́ слꙋ́жба бꙋ. И тогизы повелѣ́ бь архистра́тигꙋ михаи́лꙋ, и прѣста́ да оуби́ва Евре́йскыте лю́дїе. И та́мо на ѻнова́ гꙋ́мно на́поконь съѕи́да соломо́нь црква Сты́ Сïѡ́нь: ~ Напоконь коги́ ꙋмрѣ́ црь двⷣь и соломо́нь, и ровоа́мь. и тоги́ва въцри се вь самарі́ѧ ца́рь и́мето мꙋ ахавь. и и́маше царь женъ́ и́мето й... и тїа́ и́щеше сѣ́коги да ꙋбі́е Илі́а пррⷪ҇ка. Защо́ илі́а пррⷪ҇кь бѣше пора́зиль и избиль; и҃ попве Еллïнскы Елзаве́лины. И илі́а се оупла́ши ѿ Елзаве́ла, и побѣ́гна въ пꙋстынѧ. и поѿпо­чи́на поⷣ едно́ дрь́во скрь́бень, и заспа́, и дꙋмаше, оузми́ мы́ дшъта бе мо́й, ѻ́ти векѥ́ не мо́жеⷨ да трьпиⷨ гла́день и испъ́день. и това́ дꙋ́маше, и заспа́. И архггль михаи́ль пойде́ и събꙋ́ди го. и реⷱ҇ ́мꙋ: Стани́ и ꙗ́жⷣь. И погле́да илі́а и видѣ́ при възгла́вïето мꙋ прѣсне́ць то́пль и Крьча́гь водъ́. И то́й станъ́, и ꙗ́де и пи́ и па́кь легнъ́ и Заспа́. И арⷯггль михаи́ль го па́кь събꙋ́ди, и ре҇ⷱ ́мꙋ: Стани́ па́кь и ꙗ́жⷣь, ѻти ще́шь дль́гь пъ́ть да и́дешь. И тогива станъ́ Илі́а, и ꙗ́де до сы́тоⷭ҇. И съсⸯ ѻнова́ ꙗ́стїе има́ си́ла и пътꙋва́ м҃ дни́ неꙗ́ль. И кога́ оумрѣ́ ца́рь аха́вь, и вьца́ри се ѻхѡ́зїа въ Iсрлы. И то́й Еди́нь днь хо́дѣше по пола́тето си. и прини́Кна до́лꙋ, да по­гле́да ѿ врата пола́тнїе, и па́де до́лꙋ: и За мнѡ́го врѣ́ме

172

Едва́ се свѣсти́. и злѣ́ лежа́ше до сьмрь́ть. и пꙋсти́ члци на нѣкоѧ баꙗ́лница да мꙋ́ поврачю́вать, да ви́ди дали́ ще станѫ. И а́рхⸯггль михаи́ль, ꙗви́ се пррⷪ҇кꙋ илі́ю, и реⷱ҇ ́мꙋ: вⸯстани́ и иди́ насре́ща ца́ревы члци, и речи́ иⷨ: така́: Защо́то ца́рь Ѻхѡ́зїа не́ма надежⷣа на ба: ами́ се надѣ́е на Еднъ́ безаконⷩа жена́ и раⷣ ́това́ реⷱ҇ ́бь така́, да не ста́нешь ѿ ѻдⸯрь дето́ лежи́шь на не́го, догⷣе́ те́ четво́рица вдигнъть мрь́тва. И пойде́ пррⷪ҇кь илíа и каза́ дꙋ́мыте а́ггловы на члците ца́ровы. И дрꙋ́гощь па́кь иска́ха вои́ны пррⷪ҇ка илі́а. и то́й се боа́ше да слѣ́зе ѿ горъ́та гдето́ се бѣ́ше съкры́ль. И архггль михаиⷧ҇ ꙗви́ мꙋ се, и реⷱ҇ ́мꙋ да слѣ́зе: ~ И дрꙋ́го сказа́нїе слꙋ́шайте За архггла михаи́ла. Въ асѵ̈рі́ѧ бѣше нѣкой ца́рь и́мето мꙋ синахериⷨ. И вь Іерⷭ҇лиⷨ бѣше дрꙋ́гы ца́рь и́мето мꙋ, Езе́кїа. И царь асирïйскы сенахериⷨ, щѣ́ше нѣ́кога да плѣ́ни Iерⷭ҇лиⷨ. и събра́ си́чката своѧ́ войскѫ́, и пꙋсти́ гы съсⸯ раѱа́кїа воевода на Iерⷭ҇лимь. И въ еди́нь днь излѣ́зоха три́ члци изь Iерⷭ҇ли́мь да дꙋ́мать раѱакїю дꙋ́мы ми́рны да се ꙋми́ръть. и реⷱ҇ ́и́мь раѱа́кїе: Така́ ре́че ца́рь асїрі́искы сенахериⷨ, ца́рꙋ ва́шемꙋ езе́кїю: на кого́ се надѣ́ете: или́ тъ́кмо съсⸯ дꙋ́ма да подꙋ́ма члкь та бы́ва бо́й да наⷣві́ете вы́е ме́не. и сега́ и ако́ се ты́ надѣешь, и не ще́шь да ми се покло́нишь: ами́ Ела́те и поклонѣ́те ми́ се. и а́зь да вы́ даⷨ, ҂в҃ коне́ избра́ны.

173

и ві́е ако мо́жете да́йте наⷨ члци намѣсто Коне́те. и недѣ́ите се надѣа́ на ва́шего ба да вы́ изба́ви ѿ моѧ́ ръка́. Защо́ и ме́нⸯ реⷱ҇ ́бо́гь да до́йдеⷨ да бḯѧ ва́сь. И подꙋ́маха три́те мꙋ́жїе. и́ме бѣ прьво́мꙋ со́мна, второмꙋ Елїа́кимь, и тре́томꙋ Iѡа́хь, и ре́коха мꙋ: дꙋ́май на́мь, и недѣ́й дꙋма на ца́ра. и раѱа́кїе реⷱ҇ ́ймь: вы́е не ꙗ́жⷣьте го́вна: тькмо Като́ е ца́рь ре́кль така́ да бъ́де. и паⷦ҇ станъ́ раѱа́кїе посрѣⷣ,́ и реⷱ҇ ́высо́ко: Така повелѣ́ ца́рь асирі́йскы сенахериⷨ: да не прѣлъщава ва҇ⷭ Езе́кїа. ца́рь Езе́кїа ка́же ваⷨ не бо́йте се ни́що: ами́ послꙋ́шайте и Ела́те ми́рно та ми се поклонѣ́те. и а́зь да вы даⷨ ваⷨ села́ и лозїа по́ мнѡ́го ѿ що́то и́мате вы́е тꙋ́ка. и не надѣ́йте се на ва́шего ба да вы́ ꙋпа́зи ѿ моѧ ръка́. где́ вы е бь и на дрꙋгите гpа́дѡве дето́ гы разва́лиⷯ. Ка́кь не помо́же гра́дꙋ амаѳꙋ и арфа́ѳꙋ, и семфи́рꙋ, и самарíй, и ка́кь не може́ ни́ еди́нь гра́дь бь ва́шь да го оупази ѿ мои́те ръцѣ́ и тоги́ва млькнъ́ха си́чкыте и не можа́ ни́кой ни́що да подꙋ́ма ами́ си́ ѿидо́ха ѡнía три́те мъ́жїе и каза́ха ца́рꙋ Езе́кїю дꙋ́мыте щото́ иⷨ реⷱ҇ ́раѱа́кїе и като́ чю́ ца́рь Езе́кїа ті́а дꙋ́мы, съдра́ си́ дре́хыте, а́то се ѻблѣ́че вь чюле́тина и пойде́ ꙋ црква: и поусти́ па́кь ѡнía три́те. мѫ́жїе до пррⷪ҇ка Іса́їа, да мꙋ́ ка́жъть. и ре́коха мꙋ Ка́кь реⷱ҇ ́езе́кїа ца́рь: Скрь́бны днь прïйде́ ми́ дне́ска, и бои́мⸯ се тврь́дѣ да не заги́неⷨ ами́ раⷣ ́то́ꙗ.

174

... помли се бꙋ давно́ те послꙋ́ша … ѿ това плѣнⸯство. И реⷱ҇ проⷬ҇кⸯ … бѣха пꙋ́стени ѿ ца́ра: така́, идѣ́те и речѣ́те царꙋ Езе́кїю: да се не оубои ни́що ѿ дꙋмыте раѱа́кїевы: ѻти така дꙋма бь що е́ нбнⷭ҇ы и земльны. Стра́хь велиⷦ҇ щъ да наложа на войска́та сенахери́мова. и съкрꙋше́нïе вели́ко щъ́ да сто́ра на не́говите людїе: и не́го на́поконь щъ́ да оубї́ѧ. ами́ ако се́ ѻбрь́нать твои́те лю́дїе съ си́чко срⷣце къмто ме́не: и да бъ́де срⷣце тѣ́хно съсⸯ ме́не, и а́зь да послꙋ́шамь тѣ́хь. и това́ да сто́ра на асїрїйска войска́, и прѣзь ѻна́ꙗ но́щь, Като́ реⷱ҇ ́Іса́їа пррⷪ҇кь. вели́кый архггль михаи́ль, пора́зи сенахери́мꙋ ца́рꙋ войска́та: и погꙋ́би ѿ тѣⷯ,́ рпе хы́лѣды лю́дїе. и наоутрѣ се събꙋ́диха що́ бѣ́ха ѻста́ле ѿ войска́та сенахери́мова, и видѣха това́ чю́до Като́ са то́лкова помрѣ́ле оупла́шиха се тврьдѣ, и голѣⷨ ́страⷯ напа́де на тѣⷯ:́ и бѣга́ха ѿ Iерⷭ҇лиⷨ съсⸯ голѣⷨ ́сра́мь. а́ ца́ра сенахери́ма погꙋ́биха си́нѡвете нѥ́говы, адрамелеⷯ и сараса́рь. и въца́ри се тре́ты си́нь не́говь асѡ́рдань въ acѵ̈píй: ~ И ца́рь наваходоносо́рь, тоги́ва нѣ́когы напра́ви ѻбра́зь зла́ть, высокь бѣ́ ла́кты, ѯ҃. и широ́кь ѕ҃ ла́кте. и поста́ви го на по́лѣ дѣи́рѣ, что е́ бли́зꙋ при вавѵ̈лѡ́нь гра́дь. и распꙋ́сти да събере́ что съ́ наче́лны гпⷭ҇да́рїе, и сꙋ́дїе и кнéѕѡвe ѿ си́чкыте стра́ны, и ѿ си́чки

175

мѣ́ста, да дойдъть да тронꙗсать... ра́зь що го постави царь ...бра́ше се гп҇ⷭда́рїе и сꙋ́дїе, и кнеѕове сичкы ...ло́нскїй, Като́ бѣ́ше повелѣ́ль царь … вика́чь, и ре҇ⷱ:́ ва́мь дꙋ́маⷨ лю́дїе и племена и Езици. оу ко́й чаⷭ҇ чю́ете глаⷭ҇ ́трꙋбны, си́чкы да паднете да се покло́ните на ѻбра́зⸯть что го́ напра́ви ца́рь навъходоносо́рь. а́ко ли́ се нѣ́кой не покло́ни на ца́ровь ѻбра́зь, и прѣ­стъ́пи царово повелѣ́нїе, то́ꙗ члкь да се́ ме́тне оу распа́лената пе́щь. И тоги́ва Като́ чю́ха глаⷭ҇ трꙋ́бны, Си́чкы та́мо що бѣ́ха. па́доше и покло́нише се на ѻбра́зь ца́ревь. И бѣ́ха нѣ́кой, г҃, мо́мⸯци: ана́нїа, и аза́рїа, и мисаи́ль. Не покло́ниха се на ѻбра́зь ца́ревь. и разбра́ ца́рь, и расⸯсрь́ди се. и реⷱ҇ ́на слꙋгы́те: да запа́лите по́ тврь́дѣ пещъ́ до сеⷣмь пъ́ти. и тоги́ва да тꙋ́рите три́те мо́мци оу пе́ща. и бы́ така́: и метна́ха три́те мо́мⸯци оу горе́ща пе́щь, и не досе́гна тѣ́хь ѻ́гⸯнь ни́какь. Защо́ арⷯггль михаи́ль слѣ́зе ѿ нбо́то, и оулѣ́зе ꙋ пеща́ и ѻхла́ди пе́щны пла́мень. И погле́да ца́рь навъходоносо́рь, и видѣ́ посрѣⷣ пеща́ че хо́дъть четво́рица. и попи́та слꙋги́те си́, и реⷱ҇ ́ймь: а́зь ваⷨ не ре́кохⸯ ли́ да ме́тнете ꙋ пеща́ три́те мъ́жïе: ами́ сега́ ѿкъдѣ́ бы́ха чети́ры. и си́чкы се почю́диха За това́ чю́до: ~ По съмрь́ти ца́ра навъходоносо́ра, въца́ри се сы́нь не́говь валтаса́рь. и послѣⷣ нѥ́го въца́ри се да́рїе ца́рь, и оутъ́кⸯми да и́ма на не́говото ца́рⸯство, рк господа́рїе. За-

176

що́ мꙋ се мнѣ́ше добрѣ́е така, и наⷣ ті́а си́чкыте поста́ви трои́ца лю́дїе съмотри́телѥ. си́ рѣⷱ҇:́ да гы съпика́сꙋвать. и ѿ три́те Еді́нь бѣ́ше пррⷪ҇кь данїи́ль. и то́й бѣ́ше съсⸯ ꙋ́мь на́й ра́зꙋмень ѿ си́чкыте. ѻ́ти бѣ́ше дхь Сты́ оу не́гово срⷣце. то́лⸯкова Ко́лкото и са́мⸯси́ ца́рь чю́дѣше мꙋ се на оумъ́ть. и затова́ го́ поста́ви да е́ прьвы и наче́лⸯнь, и строи́тель наⷣ си́чките що́ бѣха гп҇ⷭда́рїе поⷣ не́говото ца́рство, и видѣ́ха ѻні́а гпⷭ҇да́рїе, Ка́кь е почъ́тень ѿ ца́ра данїи́ль и завидѣ́ха мꙋ. и ѿтоги́ва и́щѣха нѣ́коѧ кривынъ́ давно́ бы́ха наишле́ да го́ Затрі́ѧть. и не можа́ха ни́ ꙋ що да мꙋ се при́зръ́ть. ѻ́ти защо́ бѣ́ше вѣ́рⸯнь, и искꙋ́сень
на ца́рⸯскы ра́боты, и ре́коха ѡнía господа́ре межⷣо се́бе си́. ны́е дані́илꙋ не мо́жеⷨ да на́йдеⷨ ни́ оу що́ кри́вда: тъ́кⸯмо на вѣ́ръта мꙋ щеⷨ намѣ́ри кри́вда. И пойдо́ха на ца́ра и ре́коха мꙋ: Да́рїе ца́рꙋ, жи́вь да си́ до́вѣка: Стори́ха си́чкы лю́дїе Кои́то тво́й хлѣ́бь ꙗдъ́тъ
еди́нь на́говорь: що съ́ Кне́ѕѡве и наче́лныци. Да сто́ришь повелѣ́нїе по си́чко твое́ ца́рство. Да не пои́ще ни́ко́й нѣ́що ни́комꙋ, За м҃ дни́. ни́ ѿ ба ни́ ѿ члка. Ако ли́ се нѣ́кой на́йде да не послꙋ́ша твое́ повелѣ́нїе: да се́ тꙋ́ри ꙋ тра́пь при ль́ввете да го́ изѣдъ́ть. И послꙋ́ша ги да́рїе ца́рь. И напи́са тако́ва повелѣ́нїе. А́ пррⷪ҇кь данїи́ль и́маше ѻ́бычай, три́ пъ́ты дне́ска да се́ покла́нꙗ бꙋ. И Като́ си́ и́маше ѻ́бычай, па́де на колѣ́но оу ѻ́нзи днь, и покло́ни се бꙋ своемꙋ.

177

и ѡнía зави́дници пригле́даха го́. и видѣ́ха данїи́ла че съ́ мли бꙋ: и ѿидо́шe, и ре́коше ца́рꙋ: нѣ ли́ си́ поста́виль ты́ ца́рꙋ повелѣ́нїе ни́кой За м҃ дни́, да не пои́ще нѣ́що ни́ ѿ ба, ни́ ѿ члка. Ела́ сега́ са́мⸯси́ и ви́жⷣь данїи́ла Какⸯ се покла́нѣ бꙋ, и и́ще нѣ́что ѿ не́го. Тоги́ва ца́рь Като́ чю́ за данїи́ла, ѻскрь́би се тврь́дѣ: Защо́ го мнѡ́го лю́бѣше, и не щѣ́ше да го́ тꙋ́ри оу ѻ́нꙗ тра́пь при лъ́ввете. И ѡнía Кнéѕвe ѿидо́хa и ре́коха; ца́рꙋ нѣ е́ пⷣбно те́бѣ да си́ разва́лишь повелѣ́нїето что си́ повелѣ́ль. И ца́рь векѥ́ не можа́ що да сто́ри, ами́ повелѣ́ и дове́доха данïи́ла, и тꙋри́ха го оу ѻ́нꙗ тра́пь при лъ́ввете. и доне́соха Ка́микь голѣ́мь и ѻста́виха го прѣⷣ ́на оустїето на ѻ́нꙗ тра́пь. и запеча́тиха съсⸯ ца́рⸯскы печа́ть тра́пъть. и сѣкы ѻста́ви сво́й прь́стѣнь и запеча́тиха, да не бы́ нѣ́що было́ да бы́ изва́день бы́ль, и ца́рь ѿ мнѡ́гo скръ́бⸯ не веⷱ҇ра ни́ заспа́ прѣзь тъ́ѧ но́щь. И гь пꙋсти́ архггла михаи́ла: и Затво́ри оуста́та на лъ́вѡвете. И прѣбы́ данїи́ль оу ѻ́нзи тра́пь непоче́кнъть ѿ лъ́вѡветe. И на оу́трѣ станъ́ ца́рь наЕдно́ съсⸯ ѡнía Кнéѕвe. и ѿидо́хa на ѻ́нꙗ трапⸯ где́то бѣ́ха лъ́ввете. и пови́ка ца́рь ѿдaле́чe: жи́вь ли́ си́ данїи́ле дрꙋ́же мо́й. и данїи́ль чю́ изьвъ́трѣ, и реⷱ҇:́ да си́ жи́вь ца́рꙋ до́вѣка. гь бь пꙋсти́ а́ггла свое́го, и загра́ди оу́ста́ лъ́вⷨ. и жи́вь съⷨ досе́га. И зара́уⷣва се ца́рь тоги́ва тврь́дѣ. И повелѣ́ и изва́диха данїи́ла ѿ ро́вьть: ~ И по съмрь́ти да́рїа ца́ра. прïе́ ца́рⸯство, Kѵ̈́рь.

178

и та́мо оу вавѵ̈лѡ́нь и́маше нѣ́кой ѕвѣ́рь голѣ́мь. и си́чкы вaвѵ̈лонꙗ́не почи́таха го Като́ ба. и реⷱ҇ ́ца́рь Кѵ̈́рь данїи́лꙋ: поклони́ се и ты́ томꙋ́ва бо́гꙋ. и реⷱ҇ ́мꙋ данḯиль: а́зь ца́рꙋ кла́нѣмⸯ се бꙋ що е́ сътво́риль нбо и землю́: ами́ да́й ми́ тести́рь, да оубї́ѧ того́ва ѕвѣ́pa беⷥ ѻрꙋ́жїе ни́­какво. и реⷱ҇ ́мꙋ ца́рь: Стори́ що́ ще́шь. Тоги́ва оузе́ данїи́ль смолъ́ и ло́й и ко́смы. и ѻмѣ́си тѣⷯ,́ и стори́ ги Като́ пи́ты вi ма́лⸯкы: И тꙋри́ гы въ оуста́та ѕвѣ́рꙋто́мꙋ, и то́а чаⷭ҇ ́разⸯсы́па се ѻ́нзи ѕвѣ́рь. И вавѵ̈лѡ́нⸯскыте лю́дїе, Като́ видѣ́ха че оуби́ данїи́ль бо́гатого иⷨ, расⸯсрь́диха се тврь́дѣ. и те́коха си́чкыте на кѵ̈́pa ца́ра, и ре́коха мꙋ: да́й наⷨ даніи́ла да го́ ꙋбї́емь, ако ли́ го не да́вашь, те́бѣ щеⷨ на ѻ́гⸯнь изгори́. И ца́рь нема́ що́ да сто́ри: ами́ и́мь прѣда́де данїи́ла. И таⷨ оу граⷣ вавѵ̈лѡ́нь, и́маше тра́пь голѣⷨ,́ и въ́трѣ и́маше, Сеⷣмь лъ́во­ве: и таⷨ оуме́тнаха данïи́ла, и прѣбы́ оу ѻ́нꙗ ро́вь ѕ҃ дни́ И вь ѻнова́ врѣ́ме, бѣ́ше пррⷪ҇кь аввакꙋⷨ оу Iерⷭ҇лиⷨ. и бѣ́ше врѣме жъ́тва. И оуго́тви аввакꙋⷨ со́чиво ва́рено, да занесе́ на жътва́рете на ни́ва своѧ́. и оузе́ и хлѣбь. И като́ ѿхо́жⷣaшe при жътва́рете. Срѣщна́ го арⷯггль михаи́ль на пъ́ть, и реⷱ҇ ́мꙋ: пррⷪ҇кь аввакꙋⷨ, това́ ꙗ́стїе Занеси́ пррⷪ҇кꙋ данїи́лꙋ, оу вавѵ̈лѡ́нь дето́ е тꙋ́рень оу тра́пь при лъ́вѡвете, и да́й мꙋ да ꙗде́ Защо́ е гла́день тврь́дѣ. и реⷱ҇ ́мꙋ аввакꙋмь: гпⷭ҇ди́не мо́й, а́зь вавѵ̈лѡ́на не знаⷨ накъдѣ́ е: и тра́пь на лъ́-

179

ввете не зна́ѧ ни́какь. Тоги́ва го грабнъ́ архггль михаи́ль За врьⷯ главъ́та мꙋ, и зане́се го́ оу вавѵ̈лѡ́нь оу ѻ́нзы тра́пь при лъ́ввете. и пови́ка аввакꙋ́мь, и реⷱ҇:́ данїи́ле данїи́ле, земи́ това́ ꙗ́стїе дето́ ти го́ прати́ бь. И реⷱ҇ ́данїи́ль: или́ ме́ помѣнъ́ бь и не ме́ е ѻста́виль да оу́мрѫ. и станъ́ и ꙗ́де до сы́тоⷭ҇. и арⷯггль михаи́ль па́кь грабнѫ́ пррⷪ҇ка аввакꙋ́ма, и зане́се го вь іерⷭ҇лиⷨ. дето́ е ві дни́ дале́че вавѵ̈лѡ́нь ѿ іepⷭ҇лиⷨ. и кога́ Зане́се вариво́то на жътва́рете, бѣ́ше ѻ́ще то́пло. И на уⷮ҇рѣ пойде́ ца́рь и изва́ди данїи́ла ѿ ро́ва, жи́вь и не поче́кнъ́ть. А́ дето́ бѣ́ха данїи́ла оуме́тнале; тꙋри́ тѣⷯ ́ца́рь оу ѻ́нꙗ ро́вь: и изѣ́доха гы лъ́ввете досꙋ́щь, и така́ поги́наха: ~ Ами́ и тíа чюдеса́ дето́ сто́ри́ арⷯггль михаи́ль. Бѣ́ха прѣⷣ рожⷣьство́ хво. а́ послѣⷣ рожⷣьство́ хво по́ мнѡ́го стори́. ами́ раⷣ ́мнѡ́го да се не ба́виме: та́ смали́хме дꙋ́мыте: Защо́ и́маⷨ дрꙋ́гы дꙋ́мы напрѣⷣ да ка́зꙋваⷨ:. То́ꙗ архггль михаи́ль изва́ди апⷭ҇лыте ѿ тъмни́цѫ, Кога́то гы Затва́рѣха архїере́ѥте Евре́йскы. Защо́то оу́чаха лю́дїе да вѣ́рꙋваⷮⸯ въ ха, что го́ Ка́зꙋва дѣа́нїето апⷭ҇лско. То́ꙗ арⸯхⸯггль и апⷭ҇лꙋ фи́липпꙋ пока́за да крⷭ҇ти Евнꙋ́ха. То́ꙗ арⷯггль и корни́лїю ꙗви́ се въ чаⷭ҇ Кога́то се мо́лѣше. То́й из­ва́ди апⷭ҇ла пе́тра из тъмни́ца, Кога́то щѣ́ше да го оубїе ца́рь Іpѡдь, дето́ щѣ́ше да сто́ри волѧ на Евре́ѥте. То́а арⷯггль Закла́ ipѡдa ца́ра, дето́ бѣ́ше се прѣвъзне́сⸯль, и чи́нѣше се стъ́кмо ба. То́ꙗ архггль ꙗви́ се апⷭ҇лꙋ па́влꙋ,

180

Кога́то щѣ́ше да се́ пото́пи Кора́бьть въ сїртï. и реⷱ҇ ́мꙋ да се не бои́. То́а архггль Замъ́тюваше водъ́та въ iерⷭ҇лиⷨ на ѡ́вчíй Кꙋпѣ́ль на сѣ́каа годи́на, и исцѣлѣ́ваше бо́лны. Того́ва архггла видѣ́ Iѡа҇ⷩ бгосло́вь на не́говото си́ ѿкрытїе. То́ꙗ ще архггль михаи́ль и анти́христа да оубї́е: що́ реⷱ҇ Iѡаⷩ҇ бгослоⷡ҇ ́на ѿрытието си. Ами́ послꙋ́шайте млю вы, и дрꙋ́га при́казень За архистра́тига михаи́ла. Защо́ да разꙋмѣ́ете Ко́лко е чюдеса́ стори́ль и сега́ на напоко́щните врѣ́мена:· Вели́кый црь Констанⸯти́нь, Кога́то съѕи́дꙋваше ца́риграⷣ. Съгра́ди црква Една́, въ и́ме арⷯггла михаи́ла. нѣ́ въ́трѣ оу ца́риграⷣ, ами́ ѿвъ́нь бли́зꙋ села́та, на мѣ́сто що се́ зове́ состе́нïѡ. и защо́ съѕи́да та́мо црквата Зараⷣ ́нѣ́коѧ páбота що съ́ е стори́ла: и Слꙋ́шайте. На лари́сⸯ граⷣ, бѣше нѣ́кой ца́рь, пе́лїа и́мето мꙋ. и и́маше бра́това сы́на, и́мето мꙋ Іасѡ́нь. и нѣ́кога го́ пꙋсти́ вь скѵ̈ѳïю. и ѻ́нꙗ Іассѡ́нь, оузе́, и҃ мъ́жїе избра́нны юна́ци, и оулѣ́зе оу кора́бь да и́де где́то бѣ́ше пꙋ́стень ѿ ца́ра. И като́ и́дѣха и плѣнꙋ́ваха гра́дове и села́: и дойдо́ха на въ́сточна стра́на на мѣ́сто что се́ зове́ Веври́кїа. и таⷨ бѣ́ше ца́рь и́мето мꙋ амико́сь. И нагово́риха се ѡнía юна́ци да плѣнъ́ть и та́мо, и да оубї́ѧть и ца́ра того, и то́й гы распъ́ди съсⸯ мнѡ́го войска́. и ті́е бѣга́ха, и дойдо́ха до това́ мѣ́сто, Состе́нïѡ. И та́мо сѣдѣ́ха и нагова́рѣха се

181

що́ да сто́рьть. И това́ ті́е дꙋ́мать, и ꙗви́ и́мⸯ се Еди́нь члкь Златокры́лⸯнь, вели́кь и свѣтли́кавь. и станъ́ посрѣⷣ тѣⷯ,́ и ре҇ⷱ ́и́мь: да се не боѧ́ть ѿ ами́ка ца́ра. ни́ка́кь: ами́ да и́дъть и да́ го ꙋбї́ѧть. и сториха ѡнía мъ́жїе така́. и оуби́ха ца́ра ами́ка. и като́ го оуби́ха, ѿидо́ха па́кь на ѻнова́ мѣ́сто Состе́нïѡ. и седна́ха да си́ разⷣѣлъ́ть що съ́ плѣни́ле и добыле. и ре́коше межⷣо се́бѣ си: Ела́те да напра́виⷨ Едно́го и́дола, Като́ ѻного́ва члка Злато́кры́лного что ны́ се ꙗви́ тꙋ́ка. и стори́ха така́. И поста́виха го таⷨ ́да стои́ раⷣ ́па́меть. И вели́кы црь Константи́нь послѣⷣ видѣ́ ѻного́ва и́дола, и чю́дѣше се, и дꙋ́маше: що ще́ да бъ́де това́. Пи́таше и болꙗ́рете свои́ за не́го, ами́ и ті́е не зна́еха що е́ ѻ́нꙗ и́доль. И тоги́ва стори́ црь млба, и помли се бꙋ да мꙋ пока́же бь что е́ ѻ́нꙗ и́доль. и оу тъ́ꙗ но́щь ꙗви́ се архггль михаи́ль. и реⷱ҇ ́мꙋ: а́зь есⸯмь архистра́тигь михаи́ль помощни́кь на хрⷭ҇тїа́не. дето́ помо́гнахь и те́бѣ та наⷣви́ на вра́гѡвeтe твои́. Ами́ зараⷣ ́това́ стани́ ско́ро и направи́ црква на мое́ и́ме: и а́зь да те́ оучю́ваⷨ ѿ си́чкыте твои́ вpáгѡве, догде́ бѫ́дешь жи́вь. И тоги́ва се црь потрꙋди, и стори́ Като́ мꙋ повелѣ́ арⸯхггль. и съѕи́да црква прѣвели́ка. и сто́ка мнѡ́го ѻста́ви оу онъ́ѧ црква. И ѿтоги́ва се хрⷭ҇тїа́не събы́рать ѿ си́чките села́ що съ́. изь ѻ́колꙋ: и чи́нать пра́зⷣникь Ка́та годи́на, и до дне́ска.

182

... хрⷭ҇тїа́нинь и́маше дѣте́, глꙋ́хо и нѣмо, ѡщe се ѿ ма́йка си́ така́ роди́ло: и оуземаше го ѿць мꙋ на сѣ́ка годи́на и занесоваше го оу црквата Стмꙋ арⷯгглꙋ. и мо́лѣше архггла михаи́ла да мꙋ исцѣ́ли дѣ́тето. И като́ се мнѡ́го годи́ны моли́. Послꙋ́ша го Сты́ арⷯггль ѻномꙋ́ва члкꙋ молѥ́нїето: И вь чаⷭ҇ ́Кога́ бы́ бжⷭ҇твна луⷮ҇ргíа. и ѻтро́че Като́ лежѣ́ше прѣⷣ ико́ната арⷯгглова. и на доврь́шꙋванїе луⷮ҇ргі́й, Кога́то щѣ́ше дїа́конь да рече́: Bънⸯмѣⷨ ́Ста́ С­тыⷨ. прѣдва́ри по́ напрѣⷣ Ѻтро́чето, и реⷱ҇:́ Вънⸯмѣⷨ.́ и ѿ то́ꙗ чаⷭ҇ ́исцѣлѣ́ ѻнова́ ѻтро́че. И ѿ тоги́ва ѿць на ѻтро́чето чи́нѣше пра́зⷣникь и слꙋ́жба Стмꙋ́ архгглꙋ Ка́та годи́на: ~ И нѣ́когы събра́ха се тꙋ́рци, да и́дъть и да плѣнъ́ть ца́риграⷣ. И пойдо́ха и сто­ри́ха таⷨ нѣ́колико врѣ́ме изⸯвъ́нь, бḯаха и наси́лѣваха. И архїере́й що бѣ́ше на ѻнова́ врѣ́ме, събра́ си́чкїй лю́дїй гра́дⸯскые и пойдо́ха оу црква архистра́тига михаи́ла. да се мо́лать бꙋ, давно́ гы изба́ви бь ѿ това́ плѣ́нⸯство. и въ Еди́нь днь щѣ́ха тꙋ́рⸯци да оулѣ́зьть оу граⷣ. И архггль михаи́ль ꙗви́ се посрѣⷣ тѣ́хь на­́прасно Като́ мль́нїа. и ѿ страⷯ испа́даха ни́чкы на́ земе. и оу тъ́ѧ но́щь па́кⸯ се ꙗви́ ца́рꙋ тꙋ́рⸯскомꙋ, и реⷱ҇ ́мꙋ: Ско́ро ѿбѣгни́ ѿ тꙋ́ка съсⸯ си́чка твоѧ́ во́йска. Ако ли́ нѣ́: оу́трѣ ты́ оуми́рашь и си́чкы твои́ лю́дїе. и оупла́ши се тоги́ва ца́рⸯ

183

тврь́дѣ тоги́ва. и побѣ́гна... и ѿиде́ си́ на свое́ мѣ́сто: ~ И дрꙋгощь паⷦ҇ нагово́риха се пе́рⸯсы, да и́дъть… ца́риграⷣ. и събра́ха се мнѡ́го силны юна́ци. и кога́ дойдо́ха на граⷣ да го оуда́ръть. и таⷨ си́ распрострѣ́ха чадъ́рете. Защо́́ пó сꙋхо бѣ́ха дойшле́ си́чките, и бы гра́диле: и не пꙋ́щаха ни́що За потрѣ́ба или́ За ꙗ́денїе да оулѣ́зе оу граⷣ, и то́лкова стра́жⷣаха гражда́не: Ко́лⸯкото зе́ха да оуми́рат ѿ гладь, и пакⸯ се оу́зⷣаха на ба, и на прьво́то чю́до ѿ архистра́тига михаи́ла надѣ́еха се. и раⷣ ́това́ пойдо́ха паⷦ҇ оу нѥ́гова црква, да мꙋ се мо́лють да ймь пока́же паⷦ҇ чю́до Като́ и прь́вень. И въ еди́нь днь поста́више стльбы пе́рⸯсы по ѕи́дъ, да оулѣ́зьть оу гра́дь. Ами́ архггль михаи́ль, Като́ и прь́вѣнь ꙗви́ ймⸯ се мль́нїа стра́шна прѣⷣ тѣⷯ.́ И ѡнía пе́рⸯсы Като́ видѣ́ха това́ чю́до, оупла́шиха се: и изⸯбезꙋмѣ́ха. и наче́ха межⷣо се́бѣ си́ да се сѣкъ́ть еди́нь дрꙋ́гы: мнѣ́ха че гы́ гражⷣа́не сѣкъ́ть. и съсѣ́коше сами́ се́бѣ. И гражда́не Като́ позна́ха че съ́ пора́зени пе́рсы. излѣзоха и ті́е, и изби́ха Ко́лкото мого́ха. и що́ ѻста́ха: пoбѣ́гнъхa: ~ И па́кь дрꙋ́гощь събра́ха се нápѡдь мнѡ́го тꙋ́рⸯци по́ море, и дойдо́ха на ца́риграⷣ.́ и тоги́ва црⷭ҇твꙋ́ваше црꙋ констанⸯти́нꙋ внꙋ́кь, Ира́клїа црь. И то́й паⷦ҇ ́събра́ на́рѡⷣ хрⷭ҇тїа́нⸯскы. и пойдо́ха оу црква Стго а́рⷯггла михаи́ла: что се́ зовѣ́ше Евⸯсевïѡ́.

184

И та́мо помо́лиха се бꙋ, и стмꙋ архгⷢ҇лꙋ да иⷨ помо́гне, и въ Еди́нь днь арⷯггль михаи́ль проби́ си́чкыте гемі́й тꙋ́рсⸯкые. и мнѡ́гo се войска́ пото́пи и оуда́ви се, тъ́кмо ѻста́ха три́ гѥмі́й, и врьнаха се наѕа́дь: ~ И на че́рно мо́ре, граⷣ бѣ́ше аколї́а Зовѣ́ше се. и събра́ше се Саракі́ны мнѡ́го и пó мнѡгo, и дойдо́ха да плѣнꙋ́вать то́а граⷣ акѡ́лїа и врѣме мнѡ́го стори́ха ѿвъ́нь гра́дь, и не мого́ха да мꙋ́ сто́ръть ни́що. и тїе се нагово́риха да бѣ́гать. А́ Еди́нь нѣ́кой пойде́ да имь изⷣаде́ граⷣ, и реⷱ҇ ́имь: Защо́ не мо́жете да прѣЕ́мете граⷣ, Защо́ и́мать хрⷭ҇тїа́не въ́трѣ црква, на и́ме арⷯгглꙋ михаи́лꙋ: и црквата е бли́зꙋ накра́й ѕи́дъ́ граⷣ. и та́мо и́дъть и млть ба. и не мо́жете вы́е стори́ ни́що. Това́ Като чю́ха саракі́ны: и стори́ха граⷣ дрь́вень ѿвъ́нка. и съсⸯ нѣ́коѧ хы́троⷭ҇, съсⸯ въ́жїа и съ скрипⸯци́, вдигнъ́ха Ка́микь голѣⷨ ́ѿго́рѣ. и пꙋсти́ха го на покро́въть црко́вный стмꙋ архгглꙋ. И като́ спꙋсти́ха ѻ́нꙗ ка́микь. то́ꙗ чаⷭ҇ ́ѻбрь́на се Лице́то ами́ротомꙋ на́­криво наѕа́ди, и не́мꙋ, и на си́чкыте старе́шины нѥ́говы. и що́ фрьли́ха Ка́микъ́ ѻбрь́нъ се и па́де на тѣⷯ,́ и стро́ши мнѡ́го ѿ тѣ́хь. И ті́е ѡкaáнïй Като́ пати́ха така́ и пострада́ха. И натова́ри́ха Ками́лы мнѡ́го: съсь Ѳïмїа́нь, и свѣ́щи, и ма́сло, и изва́диха сребро́то ѿ оузды́те ѿ коне́те ймь. и Зане́со-

185

ше си́чко ꙋ црквата Стмꙋ архгглꙋ михаи́лꙋ и ѿ тоги́ва стори́ха Кле́тва межⷣо се́бѣ си́, векѥ́ да не по́йдъть на граⷣ ако́лїа. За нѣ́коѧ зла́ ра́бота, и тоги́ва ймⸯ се па́кь ѻбрь́на лице́то на свое́ мѣ́сто: ~ И дрꙋ́го чюⷣ ́послꙋ́шайте блⷭ҇ве́ни хр҇ⷭтїа́не, ди́вно и прѣсла́вно; что е́ было́ ѿ архи­стра́тига михаи́ла:· На фре́нⸯско мѣ́сто и́ма нѣ́кой граⷣ, Зове́ се Хѡ́нѣ, и таⷨ бѣ́ вода́, ѻсще́нїе арⷯггла михаи́ла, дето́ ѧ прь́вень найде́ Iѡаⷩ҇ бгосло́вⸯ: и мнѡ́го чюдеса́ чи́нѣше ѻна́ꙗ вода́ на и́ме арⷯгглово. И таⷨ бѣ́ше нѣ́кой Кне́ѕь, Е́ллїнⸯска вѣ́ра дрьжа́ше. и и́маше дъ́щерѧ́ едни́чка, и тїа́ нѣ́ма. И пои́ска и то́й да до́йде та́мо на ѻсще́нїето, да ви́ди що е́ и какво́ е: и заве́де и дъ́щерь своѧ́, и да́доха й ѿ ѻнъ́ѧ водъ́ и срьбнъ́. и то́а чаⷭ҇ ́исцѣлѣ́, и продꙋ́ма доб­рѣ́. и блгодари ба, и стго арⷯггла михаи́ла. И това́ Като́ видѣ́ баща́ на момъ́та, вѣрова́ въ ха ́и то́й, и крⷭ҇ти́ се съсⸯ си́чкы до́мь сво́й. и мнѡ́го има́нїе разне́се и съѕи́да црквѫ вели́ка таⷨ ́наⷣ водъ́ ѻсще́нⸯнъѧ И ѿ тоги́ва прѣми́наха се, з҃ го­́диⷩ҇ : и мо́мче нѣ́кое архи́ппа и́мето мꙋ: ѿ граⷣ Ієрапѡ́лы. пойде́ на ѻ́нꙗ монасты́рь, и поКало́гери се. ї҃, го́диⷩ҇ бѣ́ше тоги́ва Стори́ло, и сѣ́дѣ́ на монасты́рь врѣ́ме не́ ма́лко, по́стѣше се. и станъ́. и дхо́вникь. и чю́ваше ѻна́ѧ црква. и ка́та днь чи́нѣше чюдо ѿ ѻнъ́а водъ́. и е́ллїны гле́даха на сѣ́кый днь Като́ се чи́нѧть

186

… чюдеса, и завидѣ́ха. и нагово́риха се… ѻ́нꙗ монасты́рь: Заедно́ и ѻнаꙗ ста́ вода́ да ѧ́ затрїѧть. и на́говорь тѣхⸯны бѣ́ голѣⷨ:́ Защо́ рѣка́ и́маше тамо голѣ́ма, Зовѣ́ше се хри́са. и натъ́кⸯмиха да ѧ́ ѻбрь́нать на црквата, и да се разва́ли и црква, и си́чко мѣ́сто, и стори́ха така. Ала́ бжїе повелѣ́нїе не бы́ така́ Като́ ті́е мы́слѣха, ами́ се ѻбрь́на вода́та на дрꙋ́га странъ́ и не поврѣ́ди се та́мо ни́що. тоги́ва като́ видѣ́ха Е́ллïны, посрами́ха се. И па́кⸯ се нагово́риха дрꙋ́го да сто́рѧть по голѣ́мо. Двѣ́ рѣкы́ и́маше что́ теча́ха ѿ и́сточна стра́на, и ѿхо́жⷣaхa въ ликї́ѧ: Кю́фа и лико́ка зовѣ́ха се. и ті́а рѣкы́ ѻбрь́наха на црквата. Защо́ ѿидохa ѿдaле́чe и ископаха дльбо́ко, и брѣ́гове Стори́ха голѣ́мы и загра́диха, и кога́ да пꙋ́стъть водъ́та. и дойде́ вода́ мнѡ́го: и прибли́жи се при црквата. и архи́ппа Като́ видѣ́ това́ зло́: припа́де на ико́ната стмꙋ архгглꙋ, и припла́ка и реⷱ҇:́ Помоѕи́ сти́ арⷯггле на твоѧ́та црква, и ме́не грѣ́шномꙋ. И то́ꙗ чаⷭ҇ ́ꙗви́ се арⷯггль михаи́ль прѣⷣ не́го, и дрьжи́ оу ръ́ка Ко́пїе, и ре́че мꙋ: не бо́й се архи́ппе, тъ́кмо вѣ́рꙋвай. и излѣ́зе изⸯ црквата: и видѣ́ вода́та Ка́кⸯ щѣше да слѣ́зе ѿго́рѣ, и да па́дне на стѣны́те црко́вны. и арⷯггль михаи́ль гото́вь съсⸯ ко́пїето: и оуда́ри Ка́мень, щото́ бѣ́ше поⷣ црквата голѣ́мь ка́микь тврь́дѣ,

187

и на не́го бѣ́ше црквата съѕидана... ѻ́нꙗ Ка́мень до́лꙋ дльбо́ко: и зинь пропаⷭ҇ Ко́лкото да се съберъ́ть и двѣтѣ́... и вода́та оулѣ́зє презⸯ ка́микь поⷣ црквата дльбо́ко. и исхо́ди паⷦ҇ дале́че иⷥ землꙗта что не бы́ на ѻ́нꙗ монасты́рь зло́ ни изь ѻ́колꙋ на мѣ́сто: ами́ и ѻ́ще по́ добро́, и така́ се спа́се архи́ппа и не оуда́ви се. и ѿ тоги́ва нареⷱ҇ ́се това́ мѣ́сто, хѡ́нѣ. á ѿ прьвенⸯ се зовѣ́ше, Коласа́е: ~ И на дрꙋ́го мѣ́сто паⷦ҇ що се зове́ гѥ́рмїа: и таⷨ таква́ва вода́ бѣ́ше ѻсще́нна, вь и́ме арⷯггла михаи́ла, и кои, прихо́жⷣаха таⷨ,́ си́чкы исцѣлѣ́ваха ѿ сѣ́каква бо́лесть, и ѻна́ꙗ вода́ и́маше ри́бици дребнїй. и ті́е ли́жаха на бо́лныте лю́дїе снага́та иⷨ, и исцѣлѣ́ваха. И въ ѻнова́ врѣ́ме бѣ оу ца́риграⷣ Кне́зь нѣ́кой вели́кь и прьви оу граⷣ, и́мето мꙋ стꙋ́дїе. и расболѣ́ се ѿ люта́ бо́лесть до съмрьть: и не можа́ше ни́ ѿ що́ да се́ исцѣли́. И като́ лежа́ше, дойде́ нѣкой члкь и́мето мꙋ гꙋ́лïѡ, ѿ ге́рмїѧ: и дойде́ оу цриграⷣ да похо́ди стꙋ́дїа Кне́ѕа като́ е бо́лⸯнь. И зе́ да мꙋ ка́зꙋва За ѡнáꙗ ста́ вода́, ка́кⸯ чи́ни исцѣлѥ́нїе и чю́дєса́. И Като́ чю́ това́ стꙋ́дїе, Зара́уⷣва се и зе́ да се надѣе на по­́моⷳ бжïѧ. и пойде́ таⷨ, и съсⸯ дрꙋ́гïе бо́лны. и оулѣ́зе оу ѻна́їа Ста́ вода́: и то́ꙗ чаⷭ҇ ́исцѣлѣ́. и не тꙋко то́й, ами́ и си́чкыте бо́лнїй що бѣ́ха до́шле́ съсⸯ не́го, и Еди́нь ѿ тѣⷯ ́и́маше бѣлегⸯ на ́ко, и то́й исцѣлѣ́. И като́ видѣ́ стоѵ́дїе

188

... толкова чⷣюⷪ что́ се чи́ни: разне́се мнѡⷢ҇ има́нїе и съгра́ди црква вели́ка: и ѻста́ви мнѡго сто́ка ꙋ црквата. и на сѣ́кы де́нь, кой дохо́жⷣаше бо́лень, ицѣлѣ́ваше. и мнѡ́го слѣ́пы прогле́даха, и сле́кавы испра́виха се ѿ онъа водъ́ що бѣ́ше ѻсще́нна ѿ арⷯггла михаи́ла: И въ врѣ онⷩо́, Кога́ бѣ́ блгочⷭ҇тивы црь михаи́лⸯ. и майка мꙋ Ѳеѡдópa црица, оу цриграⷣ. бѣ́ше нѣ́кои и́нокь маркїа́нь и́мето мꙋ. на монастыⷬ арⷯггла михаи́ла. что се́ зове́ Евсевïѡ́, въ́трѣ оу цриграⷣ. И то́а кало́ерь маркїа́нь, Кога́ се нѣ́кога разболѣ́ше, лѣка́ра не и́щѣше ни́какь, или́ нѣ́кое бы́лїе да се́ лѣкꙋ́ва. ами́ поидѣше и при­па́днѣше на ико́ната Стмꙋ арⷯгглꙋ и оздра́вѣше. и така́ чи́нѣше сѣкогы. И въ Единь днь разⸯболѣ́ се тврь́дѣ. и като́ си чинѣше, припа́де па҇ⷦ прѣⷣ ико́ната арⷯгглꙋ михаи́лꙋ и ище по́­мощь, и арⷯггль михаи́ль не послꙋша го да мꙋ́ даде́ зрⷣа́вїе; ами го ѻста́ви да го ѻпи́та, и тоги́ва дойдоха роднината мꙋ, и ре́коха мꙋ да мꙋ́ доведъть лѣ́кара да го исцѣли. А́ то́й гы не послꙋ́ша, и никакь не даваше да и́дъть на лѣкара. А́ ті́е пойдо́ха скры́шоⷨ да не зна́е маркїа́нь на едного́ вра́ча, и ѻ́нꙗ вра́чь да́де иⷨ бы́лїе, що се́ зове́ Iпоѳе́та. и реⷱ҇ ́ймь: Кога́ Заспи́ маркїа́нь: а́ вы́е тоги́ва го ѻста­вѣ́те на не́го. и оузе́ха ѻнова́ би́лїе родни́ната маркїа́новы: и ѻста́­виха го поⷣ възгла́вницата. и ча́кать да заспи́ да го́ ѻста́въть на не́го.

189

и оузе́ха ѻнова бы́лїе. И прѣⷥ тъ́зи нощь Заспа́ха си́чкыте, а́ маркїа́нь не заспа́, ами́ Като́ лежа́ше и гле́даше, видѣ́ архггла михаи́ла, Като́ че исхо́ди изⸯ ѻлта́рь црко́вны, и съсⸯ не́го два́ мо́мка мла́ды кра́сны и дивны. и дойдо́ха при възгла́вïето маркїа́ново. и пои́скаха и найдо́ха това́ бы́лїе Iпоѳе́та. и реⷱ҇ ́арⷯггль михаи́ль маркїа́нꙋ: что́ е това́ и реⷱ҇ марⸯкїа́нь: не зна́ѧ ѡ арⷯггле. и реⷱ҇ ́арⷯггль михаи́ль, на ѡнía два́та аггла: възмѣ́те това́ ипоѳе́то, и занесѣ́те го вра́чютомꙋ что го́ е напра́виль, и ѻставѣ́те мꙋ го на главъ́та. и ѡнía два́та ꙋзе́ха го, и излѣ́зоха излѣ́зоха изⸯ црквата. и архггль Са́мⸯси ꙋзе ма́сло изь канди́лото что е́ прѣⷣ нѥ́говата ико́на, и пома́за маркїа́на. и то́а чаⷭ҇ ́исцѣлѣ, и станъ́. Здра́вь и сла́вѣше ба. И по полꙋнощь ѿиде́ сще́нникь црковный да пѣе́ оу́тринꙗ по ѻбычаю: и найде́ маркїа́на зрⷣа́ва, и каза́ мꙋ маркїа́нь что́ видѣ́ и что́ мꙋ реⷱ҇ ́архггль. и кога́ съврь́ши оутрьнѧ сщенникь ; пойде́ оу ѻного́ва лѣка́рина, и найде́ го че съ́ разболѣ́ль злѣ́. И каза́ мꙋ Сщенникь За маркїа́на, какь Е́ видѣ́ль арⸯхг҇ⷢла михаи́ла, и что́ мꙋ е ре́кль За бы́лїето. тоги́ва Като чю́ това́ чⷣюⷪ ѻ́нꙗ вра́чь. Станъ́ и заве́доха го два́ дрьжеще́ць до црквата стмꙋ архгглꙋ михаилꙋ. и прѣбы́ тамо Еди́нь днь, лежа́, и ѻзрⷣа́ве: и Като́ ѻзрⷣа́ве, векѥ́ се не врьнъ́ дома́ си́. ами́ се покало́ери. и что́ и́маше си́чко си́ да́де на црквата, и то́й та́мо и ѻста́: ~

190

И ті́а чюдеса́ що́ Каза́хме блⷭ҇ве́ни хр҇ⷭтїа́не, това́ стори арⷯггль михаи́ль. Ами́ да ка́жеⷨ ма́лко и за гаврїи́ла. и послѣ́ди щеⷨ Каза́ па́кь и за два́та наедно́ что съ́ стори́ле: Ка́зꙋвать Кнігы црко́вны что съ́ видѣ́ле и разꙋмѣ́ле сты члци: Си́чко имь е́ арⷯггль гаврїи́ль пока́заль. Прⷪ҇ркꙋ данїи́лꙋ то́й пока́за видѣ́нїето что го́ видѣ́. И то́й блговѣ́сти Iѡaкѵ̈мꙋ и а́нны: и каза́ иⷨ ка́кⸯ щъⷮ да ро́дъть мрі́ѧ прⷭ҇та́ бца. то́й е́й но́сѣше ꙗстїе оу црква Ста́ стыⷯ. то́й Каза́ и заха́рію прⷪ҇ркꙋ, Ка́кⸯ ще́ да им се роди́ Iѡáннь кр҇ⷭтль. то́й и бци блговѣ́сти и каза́ й, Ка́кⸯ ще́ да поро́ди га на́шего Іѵⷭ҇ ха.́ то́й ре҇ⷱ ́Iѡ́сифꙋ да по́име прⷭ҇та́ бцⷣа да ѧ́ ꙋпа́зи. то́й и на ѻнова́ врѣ́ме Кога́ се роди́ ХС: и ре҇ⷱ ́на пасты́рете да и́дъть въ вѵ̈ѳлееⷨ, и да ви́дъⷮ ѻтро́че. то́й рече́ Іѡ́сифꙋ да бѣ́га на мѵ̈си́рь то́й мꙋ паⷦ҇ реⷱ҇ да се врь́не наза́дь. то́й и на мѵ̈ро́но́сиците блговѣсти въскрⷭ҇е́нïе хво: ті́а чюдеса́ Са́мⸯси́ арⷯггль гаврїи́ль стори́: Ами́ ѿceга́ паⷦ҇ да послꙋ́шате и два́та наедно́ що съ́ стори́ле чюдеса́: ~ Въ црⷭ҇тво никѵ̈фѡра ца́ра, вотонïа́ѳа. бѣше нѣ́кой кало́герь Еѵⸯти́мїе и́мето мꙋ: оу ста́ гора́: позна́ница стмꙋ аѳана́сïю дето́ съѕи́да монасты́рь вели́ка Ла́вра. то́а Еѵⸯвти́мїе съѕи́да црква ма́лка въ стꙋ́ю го́рꙋ. въ и́ме Стмꙋ нико́лꙋ. И та́мⸯ се по́стѣше съсⸯ дрꙋ́гїе
Кало́ге́ре. на мѣ́сто что се ́

191

да́фны. И саракі́ны плѣнꙋваха по ѻні́а мѣста. Слꙋчи́ се та дойдоха и до монастырь да́фны, да го поплѣнъть. и калоге́рете разбра́ха и побѣ́гнаха по горъта сичкыте. Заедно и със тогова Еѵ̈тимïe. и ѡнía саракíны дойдо́ха и плѣниха монастырь, и ѿидоха си́. и тоги́ва пойдоха си на монастырь инѡците. и видѣ́ха Какⸯ е ѻплѣнѥнь монасты́рь, и чюдѣха се что́ да сто́ръть. и Еѵ̈ти́мïе ѻбиде́ ѻнова́ мѣ́сто сичко: и ѻбы́кна това мѣ́сто, дето́ е сега́ дохїа́рь монасты́рь… видѣ́ Ка́кь Е сКрыто мѣ́сто и мы́рно… таⷨ дрꙋ́га црква. ма́лка, паⷦ҇ на и́ме стмꙋ нико́лꙋ. и направи ма́лⸯко Келі́й. И прѣми́наха се ма́лⸯко дни́. дойде́ нѣкой члкь ѿ ца́ри­граⷣ. нико́ла и́мето мꙋ. ро́днина Еѵ̈ти́мїю. и доне́се си́чкото си́ има́нїе, И стань́ и то́й кало́герь: на то́а монасты́рь дохїа́рь. и прѣсто́ри си́ и́мето неѡ́фїть. и по ма́лⸯко врѣме бы́ ігꙋмень неѡ́фїть на то́а мона­сты́рь: Зараⷣ ́не́гово добро́ и поⷭ҇. А Еѵⸯти́мїе родни́ната мꙋ по́стѣше се са́мⸯси́ на скры́то мѣсто, и Като́ станъ́ Ігꙋ́мень неѡ́фїть. раз­ва́ли ты́ꙗ ма́лка црквица, и съѕи́да дрꙋ́га голѣ́ма. Като́ стои́ сега́ и до днеⷭ҇. и ѻ́колꙋ граⷣ съѕи́да вели́кь. и Кале́ высо́ко съѕи́да да се́ оупа́зи монасты́рь, и до тꙋ́ка напра́ви, и доврь́ши мꙋ се има́нïето. и ѻста́ црквата неиспи́сана и Затова́ гри́жень бѣ́ше неѡ́фїть. и молѣше се бꙋ давно мꙋ бы́ бь помо́гналь ѿ

192

где да доврьши съсⸯ писмо́ Сты́ монастірь. и бь послꙋша мꙋ моле́нїето. и бы́ чюⷣ тако́ва. Спроти ста́ гора́ дале́че до ѯ҃ по́гледе. и́ма Еди́нь ѻстровь Зове се Лꙋгь. и на ѻ́нꙗ ѻ́стровⸯ бѣ́ше метоⷯ монасты́рⸯскы: и бли́зꙋ то́а метоⷯ Стоѧ́ше стлпъ пра́вь ѿ Ка́микь напра́венъ ѿ прь́вы врѣмена. и на врьⷯ стль́пъ бѣше напи́сано такви́ва дꙋ́мы: Ко́й ме́ оуда́ри на главъ́та ще́ да на́йдє мнѡ́го зла́то. и мнѡ́го лю́дїе мѣта́ха Ка́микь и полꙋ́чꙋваха го: и ни́что не найдо́ха. ами́ За тъ́а рѣⷱ҇ ́дрꙋ́га мы́сль бѣ́ше. На врьⷯ стль́пъ сѣнⸯката где ѻпи́ра Кога́ истече́ Слнце, та́мо е оу землꙗ́та скры́то было́ и́ма́нїе. А́ми бь, кога́то щѣ́ше да ѻбьꙗ́ви да се́ изва́ди има́нїето: така́ размо́три. На то́а метоⷯ монастырскы: Бѣ́ше приста́вень Еди́нь мо́мⸯкь мла́дь до к҃ годи́ны, оуцѣ́нень да ра́боти. И то́й ходѣше на ѻ́нꙗ стль́пь мнѡ­́жишь, и гле́даше и чю́дѣше се. И въ Еди́нь днь пойде́ та́мо, и слнце исти́чѣше. и ѿкры мꙋ бь оу́мь, и разꙋмѣ: и видѣ́ где́ ѻпи́ра стль́пꙋ врьⷯ сѣ́нката. и зе́ да копа́е та́мо, и найде́ Единь мра́морь, и поⷣ мра́моръть Каза́нь пльнь съсⸯ жльти́ци. и Като́ видѣ́ това́ paстрепе́ра се. и покры́ па́кь това́ мѣ́сто. и те́че на монасты́рь, и Каза́ Ігꙋ́менꙋ нeѡфїтꙋ. и реⷱ҇ ́мꙋ: влⷣко сты,́ има́нїе мнѡ́го найдоⷯ на метоⷯ на́шь: ами́ да́й ми́ Ко́лко ще́шь бра́тїа; да и́деⷨ да го́ изва́диⷨ, и да го́ донесе́мь

193

оу монасты́р. И Ігꙋ́мень Като́ чю́ това́ ѿ ра́таꙗтого́. избра́ три́ иноци вѣрнïй и пꙋсти ги съсⸯ гемíѧ монастырⸯска: да донесъ́ть ѻно́ва има́нїе съсⸯ коте́ль и... мраморъ що беше покры́ть Коте́ль. и оулѣзоха оу гемїѧ и плаваше по море́то. И прѣлъстиха се За имането ѡнía и́ноци. и наговориха се да го скрыѧтъ За се́бѣ си́ и да го продѣ́лътъ. и оузе́ха ѻного́ва мра́мора, и приве́заха го на шїѧта ѻномꙋва мо́мкꙋ; и метна́ха го оу дъ́но мо́рⸯско. И това́ было́ Като́ ка́зꙋвать при́вечерь. И тоги́ва на монастыⷬ, Като́ ѿпѣ́ле дхо́вници ве҇ⷱрнѧ и излѣ́зле, и црква Затво́риле. и то́ꙗ ча҇ⷭ ѻного́ва мо́мⸯка метнъ́ле оу море́то. И той се помо́лиль на а́ггле. И то́а чаⷭ҇ ́дойдо́ха на дъ́но море́то, арⷯггль михаи́ль и гаврїи́ль: и ꙗви́ха се прѣⷣ момⸯка́того Като́ два́ ѡрла Злато́кры́лïй. и ско́рничко изва́диха го ѿ дъно море́то. и доне́соха го на монасты́рь, и поста́виха го насрѣⷣ црква дохїа́рⸯска. Á ѡнía и́ноци това́ чюⷣ и не зна́ѧть. ами́ си раздѣ́лиха има́нѥто межⷣо се́бѣ. и съкры́ха го изⸯвънь монастырь. и таⷨ нощꙋва́ха на ске́лꙗта монастырска. и ѻ́нꙗ момъ́кь ѿ голѣⷨ стра́хь Заспа́ль насрѣⷣ црквата. и науⷮрѣ станъ́ щото́ па́ли Канди́лата, да запа́ли Канди́лата оу црква. и ви́ди Ка́кь лежи́ момъ́кь посрѣⷣ црква. И като́ видѣ́ това́, оупла́ши се. и мнѣ́ше мꙋ се че ѥ́ нѣ́кое привидѣ́нїе та го́ бла́зни. И врьна́ се наѕа́дь. и паⷦ҇ ́пойде́ вто́ри пъ́ть, и па́кь това́ видѣ́, и не

194

смѣа́ да запали кан­ди́лата. Ами́ пойде́ на Ігꙋмена, и реⷱ҇ влⷣко привидѣ́нїе и събла́зⸯнь нѣ́коѧ видѣⷯ ́бѣсвска оу црквата, и не смѣ́ѧ да оулѣ́за. и реⷱ҇ ́мꙋ Iгꙋ́мень: что се́ бои́шь, Стори́ крⷭ҇ть на се́бѣ и оулѣзи́ безⸯ стра́хь. и пойде́ да оулѣ́зе оу црквата, и па́кь не смѣа́: ами́ се па́къ врьнъ́ на Iгꙋ́мена, и Iгꙋ́мѣнь Като́ чю́ това́. Станъ́, и пойде́ ꙋ црквата съсⸯ клиса́ратого. и видѣ́ и то́й хꙋ́бѣве че ѥ́ и́стина, Ка́кь лежи́ ѻ́нꙗ мо́мⸯкь насрѣⷣ ́црквата: има и Ка́мень приве́зань на шḯѧта. и почю́кна го Ігꙋ́мень съсⸯ па́терица, и разбꙋ́ди го. И подꙋ́ма ѻ́нꙗ момъ́кь, и реⷱ҇:́ Кажѣ́те ми́ бра́тїа где́ съⷨ сега́. чи́ни ми се че съⷨ оу морето, где́то ме́ фрьли́ха три́те кало́ге́ре. И реⷱ҇ ́мꙋ Iгꙋ́мѣнь: не зна́ешⸯ ли́ де́ си, тꙋ́ка си́ ꙋ монасты́рь, и това́ е црква дохїа́рⸯска, Е́то съⷨ тꙋ́ка и а́зь Ігꙋ́мѣнь неѡ́фїтⸯ. ами́ ны́ Кажи́ що щешь тꙋ́ка и що си́ пати́ль. тоги́ва иⷨ ре́че ѻ́нꙗ момъ́кь: ѻставѣ́те ме́ ма́лко да се́ свѣ́стиⷨ. и бы́ ма́лⸯко та се́ свѣсти́. и зе́ да иⷨ Ка́зꙋва си́чко поре́дꙋ що е́ пати́ль ѿ ѡнíа і́ноци. Тоги́ва мꙋ́ реⷱ҇ ́Ігꙋ́мѣнь: ты́ сѣди́ тꙋка догⷣе́ съ́мне: А́ ні́е да съврь́шиⷨ оу́трьнѧ ѿвъ́нь црквата: догде́ до́йдъⷮ ѿ скѥ́лꙗта и ѡнíа три́те и́ноци, да ви́дъⷮ и сами́ чю́до. И наоу́трѣ пꙋсти́ ігꙋ́мѣнь За тѣⷯ,́ и дойдо́ха и трои́цата, и реⷱ҇ ́ймь ігꙋ́мѣнь: что́ стори́хте ѡ́ци За ѻнова́ на́йденото. И ті́е мꙋ ре́коха: Лъжа́ е было́ влⷣко

195

За това́. тъкмо ны́ се насмѣа ѻ́нꙗ мо́мⸯкⸯ: и ны́е го ѱꙋвахⸯме и заплашихⸯме и побѣ́гна ѿ наⷭ҇.́ и реⷱ҇ ́ймь Ігꙋмень: Слава те́бѣ хе́ бе. Ела́те да оулѣзеⷨ бра́тїе оу црква, да блгода́риⷨ ба. И като́ вълѣ́зоха оу црква, и видѣ́ха че лежи́ мо́мⸯкьть насрѣⷣ црквата. и ка́менⸯ мꙋ приве́зань на шїата, и като́ го видѣ́ха ті́а трите… ѿ страⷯ бы́ха безгла́сны, тоги́ва иⷨ Заръча́ ігꙋмень тврь́дѣ, и Запла́ши гы́: и доне́соха си́чкото ѻнова́ има́нїе на монасты́рь, и послѣⷣ гы испъ́диха из монасты́рь. А́ ігꙋ́мень неѡ́фїть постри́же ѻного́ва мо́мⸯка, и бы́ Iнокь. и поⷣпи́са црквата, и оукра́си ѧ́. И нареⷱ҇ ́ѧ́ на и́ме архистра́тига михаи́ла и гаврїи́ла: ~ И дрꙋ́го чю́до слꙋ́шайте на то́а монасты́рь що е́ Сто́рено ѿ арⷯггла михаи́ла и гаврїи́ла: То́а монасты́рь дохїа́рь. та бѣ́ше тоги́ва съгра́день на Едно́ мѣ́сто: че́ста дꙋбра́ва изьѻколꙋ, и безво́дно мѣ́сто, и вода́ не́маха да пïѧть. ами́ ѿдале́че бѣ́ше дове́дена до три́ пъ́прища. ископа́ле бѣ́ха, и дохо́жⷣаше оу монасты́рь, и ѡнáꙗ вода́ где́то изви́раше сла́дка и добра́ и зрⷣа́ва бѣ́ше. ами́ догⷣе́ дохо́жⷣаше до мо­насты́рь: Бы́ваше зла́ ѿ Слнце́то горе́ща. и па́кь ѿ землꙗ́та бы́ваше таква́зи ѿ лю́та прь́сть. и бо́леⷭ҇ мнѡ́го добы́ваха Като́ ѧ́ пїа́ха. и па́че ѻтокь вь нѡѕѣ́те си́ добы́ваха. и голѣⷨ ́скрь́бь и гри́жа и́маха оу монастыⷬ Зараⷣ ́

196

ѻнъ́ꙗ водъ́. И въ лѣ́то ѕѡз҃. въ црⷭ҇тво пaлeѡлoгa цра. Събра́ха се и́ноци ѿ монасты́рь: да се нагово́ръть Ка́кь да сто́рⸯть За ѻна́ꙗ вода́, и са́кы по́редоⷨ подꙋ́ма. и на́поконь Еднъ́ дꙋ́мъ избра́ха си́чⸯкы. Да сто́ръть Сꙋлина́ре голѣ́ми. и да ископа́ѧть гльбо́ко, и да тꙋ́ръⷮ Сꙋлина́рете да прохо́ди изⸯ тѣⷯ ́вода́та до монасты́рь. И като́ стори́ха то́а зго́ворь. Ѳеѡдꙋ́ль нѣ́кой и́нокь, ма́йсторь и хы́трь на ѕи́данїе. Зе́ на се́бѣ тъ́ѧ ра́бота да ѧ́ съврь́ши. и натъ́кми ѿ оу́трѣ да по́чне да ра́боти. И прѣзь тъ́зи нощь ꙗви́ха мꙋ се два́ архггла михаи́ль и гаврїи́ль. и ре́коше Ѳеѡдꙋ́лꙋ: Члче что се́ трꙋ́дишь Залꙋ́до, и чи́нишь то́лкова ра́сыпь монасты́рꙋ. Ами́ зна́й че ѥ́ вода́та въ́трѣ оу монасты́рь, и Ѳеѡдꙋ́лⸯ това́ Като́ чю́: и мнѣ́ше мꙋ се че ѥ́ станъ́ль и дꙋ́ма съсⸯ тѣⷯ.́ и реⷱ҇ ́ймь: Млю се на ва́ше гпⷭ҇дство, Кажи́те ми́ где́ Е́ вода́та, и ті́е го зе́ха за ръ́ка, и ре́коха мꙋ: Ела́ да ти Ка́жеⷨ где́ Е́. и Заве́доха го где́то е сега́ Кла́денⸯць оу монасты́рь, и оузе́ха дикѥ́лы, и раскопа́ха. и исте́че вода́ на́прасно, и да́доха мꙋ ѿ не́ѧ и пи́, и бѣ́ше ка́же тврь́дѣ сладка. И това́ видѣ́ Ѳеѡдꙋ́ль и разбꙋ́ди се. И пови́ка си́чкы братïа и каза́ иⷨ, и реⷱ҇:́ видѣ́хь съ́нь оу тъ́а но́щь бра́тїе: Като́ че дойдо́ха и два́та арⷯггла. и каза́ха ми́ Ка́кь и́ма вода́ въ́трѣ оу монасты́рⸯ. Ами́ Ела́те да раскопаеⷨ на ѻнова́ мѣсто

197

где́то ми́ Каза́ха. да ви́диⷨ и́ма ли вода́. и ѿидóхa и́ноци и раскопа́ха ма́лко, и ꙗви́ се жи́ла во́дна, и па́кь покопа́ха по дльбоко, и исте́че вода́ добра́, и до́ста. и просла́виха ба и сты́е архгглы. и и́мать тъ́а водъ́ и до днеⷭ҇ ́Като́ агїа́змо́: Си́ рѣⷱ҇ ́ста́ вода́. и досега́ Ко́й пїе ѿ не́ѧ съсⸯ чи́ста вѣ́ра, пріе́ма исцѣлѥ́нïе ѿ сѣ́каква бо́лесть: ~ И вь цриграⷣ, Бѣ́ше нѣ́коа жена́ болѣ́рка, и́мето́ й а́нна. и слꙋчи́ се та се расболѣ́, и лежа́ до смрь́ть, догⷣе́ и ѻнѣмѣ́. и що́ бѣ́ха ѻ́колꙋ не́ѧ, и ре́коха си́чкыте че ѥ оумрѣ́ла а́нна. и мъ́жь єй бѣ́ше ѿишъ́ль на село́. И пꙋсти́ха за не́го да до́йде да си́ погребе́ женъ́та. и а́нна лежа́ Еди́нь днь Като́ мрь́тва. и ма́йка й и сестры́те й пла́чеха, и ча́каха да до́йде мъ́жь є́й да ѧ́ погребе́, а кога́ при́ве́черь: прострѣ́ си а́нна ръцѣ́те, и реⷱ҇:́ Сла́ва те́бѣ прѣста́ бце, и станъ́ и цѣлова́ и сестри́те си и ма́йка си́. и попи́таха ѧ́: что́ ты́ бы́. И тїа́ не щѣ́ да подꙋ́ма. И на оу́трѣ дове́доха дхо́внаго й ѻ́ца. и то́й със мнѡ́го млба Едва́ мꙋ подꙋ́ма. а́нна, и реⷱ҇ ́мꙋ: не мо́гꙋ дхо́вниче мо́й да́ тi иска́жа си́чкото що съⷨ видѣ́ла, чю́дно и прѣсла́вно и стра́шно. Ами́ Слꙋ́шай да ти́ Ка́жа ма́лко що мї́ е на па́меть. А́зь Като́ ѻнѣмѣⷯ ́и оумрѣ́хь Като́ сѣкы́ члкь. и пла́чь Като́ пла́чаха чю́ахь, ами́ не мо́жаⷯ да дꙋмаⷨ. и по ѻ́нꙗ чаⷭ҇,́ Като́ ѿдaле́чь Едва́ ймь чю́ахь гласъ́ть. И тоги́ва видѣⷯ:́ че дойдо́ше

198

Като́ два мъ́жа нѣ́кой стра́шный, и мнѣше ми се че съ́ ті́е два́та архггла, михаи́ль и гаврїи́ль. И тїе що́ свѣ́тѣха, Ко́й може члкь иска́за тѣ́хна свѣ́тлоⷭ҇. и ті́е ме́ пое́ха, и напра́сно ме́ възне́соха до нбо́то. и що́ помы́слеⷯ а́зь, и ті́е ми́ разꙋмѣваха. и ті́е що́ помы́слѣха, и а́зь иⷨ раꙋмѣ́ваⷯ. Защо́ и а́зь Зна́ехь че съⷨ грѣшница и щъ́ да се́ мъ́ча. и ті́е това́ мы́слѣха да ме́ тꙋ́ръть въ а́дь. и като́ ме́ зане́соха поⷣ нбо́то. видѣⷯ ́та́мо мнѡ́го че́ пѣáхa съсⸯ вели́кь глаⷭ҇: Сть сть сть гь caвaѡѳь, испль́нь нбо и землꙗ́ сла́вы е́го. и архгглыте что ме́ во́дѣха, ре́коха ми́ да се́ по́кло́на и а́зь. тоги́ва и а́зь ѿ стра́хь па́доⷯ и покло́нихⸯ се. и комꙋ́ се покло́ниⷯ не зна́ю: и дето́ се по­кло́ниⷯ, ѿ та́мо чюⷯ глаⷭ҇ ́вели́кь че́ Ка́же. възмѣ́те тъ́а жена́, и заве­дѣ́те ѧ́ въ а́дь. и тоги́ва напра́сно ме́ грабнъ́ха стра́шните ѡнía а́ггле. и съве́доха ме́ до́лꙋ на нѣ́кое те́мно и гро́зно и стра́шно мѣ́сто. и та́мо ме́ ѻста́виха самъ́ ѻні́а а́гглы: и ѿстъ́пиха ѿ ме́не, и ве́ке гы́ не видѣⷯ.́ и бѣ́ше ѻнова́ мѣ́сто те́мно, и таⷨ бѣхa мнѡ́го на́рѡⷣ члци, и пла́чь мнѡ́го. и а́зь се смѣсиⷯ съсⸯ тѣ́хь: и мнѡ́го пла́каⷯ и а́зь: и дꙋ́маⷯ, Ко́й ме́не грѣ́шной да помо́гне на това́ зло́е мѣ́сто. амы́ ты́ ѡ пpⷭ҇тaa бце, помоѕи́ ми́. и избави́ ме́ ѿ това́ зло́е и стра́шное мѣ́сто. и ако бъ́дъ жи́ва, да се пока́ѧ съ си́чко срⷣце. и дрꙋ́гїй грѣ́шници пла́чаха та́мо, и дꙋ́ма-

199

ха ми та́мо: и ты́ ли́ тꙋка дойде́ да се мъ́чишь. или́ и ты́ не послꙋ́ша Сто́е Еѵⷢ҇лїе, чтото́ оу́чаше наⷭ҇ ́да се покаеⷨ. Това́ чю́хь и видѣⷯ,́ и сраⷨ и́маⷨ дхо́вьниче да ти иска́жа та́мо что́ видѣⷯ ́злы́ мъ́кы. И минъ́ се нѣ́кой чаⷭ҇.́ и па́кь видѣ́хь ѻнía арⷯгглы. и пристъ́пиха, и ре́коха ми́: Стани́ ско́ро ѿ тꙋ́ка: прѣста́а бца дарова́ ти живо́ть за два́ мцⷭ҇а. ами́ иди́ и пока́й се: и оумири́ се съсⸯ мъ́жова тi бра́та. Защо́ по два́та мцⷭ҇а, па́кⸯ щеⷨ да те́ пои́меⷨ, и тъ́а дꙋ́ма Като́ ми́ ре́коха, найдо́хⸯ се тꙋ́ка на посте́лꙗта си́. И реⷱ҇ ́й дхо́вны ѿць: и що си́ има́ла вра́ждъ съсⸯ дѣ́вера си́. и реⷱ҇ ́а́нна: вра́ждъ и́маⷯ вели́кѫ съсⸯ не́го, Ко́лкото не мо́жаⷯ да го́ гле́даⷨ прѣⷣ се́бѣ си́. Ами́ ти се мо́лѧ дхо́вниче мо́й: да реⷱ҇шь мѫ́жꙋ мое́мꙋ, да ме́ ѻста́ви да се́ покалꙋ́гера, Защо́ Като́ ми́. ре́коха а́гглыте, По два́та мⷭ҇ца па́кь оуми́раⷨ: И тїа́ това́ дꙋ́маше съсⸯ дхо́вника си́. и мъ́жь є́й дойде́: и видѣ́ ѧ́ Какь Е жи́ва: Зараⷣу́ва се тврь́дѣ. и реⷱ҇ ́мꙋ дхо́вныкь: жена́ твоа́ Ка́зꙋва нѣщо стра́шно и чю́дно. ами́ ти се мо́лю, ѻстави́ ѧ́ да се покалогери. и реⷱ҇ ́мъ́жь є́е: не прилѣ́га ми́ ѻ́че сты́ да си́ ѻста́ва женъ́та да бъ́де иноки́нꙗ, Защо́ е ѻ́ще мла́да дето́ не и́ма, кв годи҇ⷩ. И да при́беръ́ и а́зь грѣ́хь Зараⷣ ́не́ѧ. И реⷱ҇ ́мꙋ дхо́вникь: тїа́ Ка́же Ка́кь ще́ па́кь по два́ мцⷭ҇а да оу́мре: и коа́ тї е файда́. и ре҇ⷱ ́мъжъ́ть й: бо́лна е и не зна́е що́ дꙋ́ма. ами́ а́зь не напꙋ́щаⷨ ѧ́. и така́ ѧ́ не ѻста́ви

200

да бъ́де инокинꙗ. И тїа́ се по два́та мцⷭ҇а прѣста́ви: ~ Казꙋваше ма́йка й, ѿка́кь видѣ́ а́нна анна ѻнова видѣ́нїе: прѣⷥ два́та мцⷭ҇а по Еднъ́щь хлѣбь ꙗдѣше на днь: и това́ по ма́лко, и на веⷱ҇рь. и водъ́ така́ пїа́ше съсⸯ мѣ́ра. и мета́нїе мнѡ́гo чинѣше днь и но́щь, догⷣе́ се прѣста́ви. така́ бы́ на покаа́нїе а́нна: ~ Въ алеѯандрі́и бѣше нѣ́коа мома́ некрь́стена, сыра́че ѿ бащъ́ и ѿ ма́йка. Ами́ болѣ́рка бѣ́ше тврь́дѣ. И въ Еди́нь днь хо́дѣше по гради́на своа́ изь ѻво́щїето. И видѣ́ члка че́ приве́зꙋва въже́ да се ѻбѣ́си. И тїа́ го пови́ка и реⷱ҇ ́мꙋ: что́ ще́шь да сто́ришь члче, посто́й да ти Ка́жа нѣ́коѧ рѣⷱ҇.́ И постанъ́ члкъть, и тїа́ мꙋ Ка́же: Защо́ ще́шь да се́ ѻбѣ́сишь. и реⷱ҇ ́й члкъть: ѻстави́ ме́ да оу́мрѫ. по́ ско́ро, Защо́ и́маⷨ злы́ дльжни́ци, и ѿ голѣ́мо зло́ що́ те́глѫ́: пристаⷯ да се́ ѻбѣ́сѫ и да оу́мрѫ. И тïа́ мꙋ Ка́же: Ко́лко си́ дль́жень. и ѻ́нꙗ сырома́хь реⷱ҇:́ ф҃ жльти́ци съⷨ дльжень. и реⷱ҇ ́мꙋ мома́та: да ти даⷨ а́зь ті́а жльти́ци, токо се недѣ́й ѻбѣ́си. и пойде́ та мꙋ доне́се и да́де мꙋ, ф҃ жльти́ци. И проми́нъ се ма́лⸯко врѣме: Слꙋчи́ се и засыромашѣ́ ѻна́ꙗ мома́ то́лкова: Ко́лⸯкото зе́ ѿ сыромаші́ѧ да кꙋ́рви. и по ма́лко дни́, разболѣ́ се: и те́жⸯко лежа́ше. и пла́чаше Защо́ оуми́ра некрⷭ҇тена. и дꙋ́маше на съсѣ́дете си́: млю ви се крⷭ҇тѣ́те ме́. И ті́е си́ дꙋ́маха: Ко́й да прїи́ме кꙋ́рⸯва, и да ѧ́ крⷭ҇ти. И въ Еди́нь днь ꙗви́ й се а́ггль

201

что й е хранитель на дшъта й: на ѻбра́зь Като́ ѻного́ва дето́ щѣше да се ѻбѣ́си. и ре́че й: что си́ скрьбна. и тїа мꙋ реⷱ҇:́ Защо́ нѣ сьⷨ крⷭ҇тена, и желаѧ да съⷨ хртⷭ҇а́нⸯка: ато́ не ще́ никой да ми стане крⷭ҇никь, Защо́ съⷨ грѣшна. и реⷱ҇ ́й аггль: да ти доведъ азь члци да те́ прїе́млютⸯ: И пойде и дове́де два́та арⷯггла, михаи́ль и гаврїила. на ѻбра́зь прѣсто́риле се Като́ Едны́ болꙗ́ре. и за­ве́доха ѧ́ оу црква. и ре́коха на поп́вете: Ны́е прïе́маме тъ́ꙗ блꙋ́дница да бъ́де хрⷭ҇тїа́нⸯка. и ѡнía поп́ве крⷭ҇ти́ха ѧ́. и па́кь ѧ́ пое́хѫ. ѡнía болꙗ́ре ѿ црквата, и заве́доха ѧ́ дома́ й. и възне́соха се ѿ не́ѧ и векѥ се не видѣ́ха. а́ съсѣ́дете ѧ́ ви́дъⷮ че ѥ крⷭ҇тена. и попи́таха ѧ́, Ко́й ти бы́ крⷭ҇никⸯ. и тїа не зна́еше се Ко́й бѣ, и чю́дѣше се что́ да реⷱ҇.́ и пойдо́ха съсѣ́дете не́йны на па­трїа́рха алеѯанⷣрьскаго, и ре́коха мꙋ: Влⷣко сты́ Е́де коа́ кꙋ́рва Ка́же крⷭ҇тена съⷨ: а́ тїа́ крⷭ҇тника не́ма, и мо́же ли така́ да бѫ́де. И пови́ка патрïа́рⷯ по́па, и попи́та го: Вы́е ли́ крⷭ҇ти́хте ѻна́ꙗ кꙋ́рва. и тїе ре́коха: ны́е влⷣко Сты́. и реⷱ҇ патрїа́рⷯ: и ко́й бы́ не́й крⷭ҇тникь. и ре́коха поп́ве: Е́де ко́й и е́де Ко́й болꙗ́ринь. И дови́ка патрїа́рⸯхь и ѡнía два́та болꙗ́рина, и реⷱ҇ ́ймь: вы́е ли сте быле́ Кꙋ́мѡвe на ѻнъ́а блꙋ́дница. и тíе мꙋ́ ре́коха: нѣ сме́, и не знаеⷨ Ко́й е бы́ль. тоги́ва патрïа́рⷯ мнѡ́го пита́, и чюди́ се. и позна́ и па­трïа́рⷯ и поп́вете, че ѥ нѣ́коа бжїа ра́бота, и вика́ха момъ́та и испи́та-

202

ха ѧ́, и ре́коха й: Знаеш ли нѣкое добро́ да си́ стори́ла. и тїа имь реⷱ҇:́ Една грѣшница съⷨ, и кое́ добро́ мо́гѫ. да сторѫ. и със мнѡго испита́нїе, Едва́ каза́ Какь е Сторила то́лкова млⷭ҇тынѧ съсⸯ ѻного́ва сырома́ха дето́ щѣ́ше да се ѻбѣ́си. И ѿ това́ разꙋмѣ́ха си́чкыте че съ́ быле́ а́гглы бжїи михаи́ль и гаврїи́ль. И послѣⷣ ма́лко бы́ жива ѻна́зи дѣви́ца: и прѣста́ви се. и а́гглы бжїй прїе́ха дша́та не́йна: ~ Ті́а дꙋ́мы и тíа чюдеса́, дето́ прика́захⸯме блⷭ҇ве́ни хрⷭ҇тiа́не. това́ си́чкото съ́ стори́ле арⷯгглы дето́ гы днеⷭ҇ ́пра́зⷣнꙋваме. И́ма и ѻ́ще мнѡ́го чюдеса́ що съ́ стори́ле а́гглы бжїй. ами́ до́ста е наⷨ ́то́лкова: Ко́лⸯкото да разꙋмѣ́еⷨ, да просла­́вим ба и не́говы а́гглы. Зараⷣ ́това́ и ны́е що́ щеⷨ да про­сла́виⷨ ба, и да прїи́меⷨ по́чьсть ѿ не́го, и ѿ не́говы сті́й а́гглы. и пⷣба́е да чи́нимь Като́ е бꙋ оуго́дно, и на стїй а́гглы. нѣ мнѡго да се ѻбьꙗдеⷨ: или́ мнѡ́го да пїе́мь. или́ да пра́зⷣ­нꙋваме съ свырⸯны́ и съсⸯ игры́: и пѣ́сны́ дїа́волⸯскы. Ами́ да пра́зⷣнꙋваме съсⸯ блгодаре́нїе и съ славо́сло́вїе, и вѣ́ра чи́ста да и́маме, и любо́вь съсⸯ вѣ́рно срⷣце. Защо́ Кога́ без мѣ́ра ꙗдеⷨ, и безⸯ ско́по҇ⷭ пїе́мь, Коѧ́ файдъ́ имаме и кое́ добро́: ни́що тъ́кмо прова́ла на тѣло́то си́. и грѣ́хь голѣⷨ ́това́риⷨ на дшъ́та си́. Ако ли́ не вѣ́рꙋвате и не разꙋмѣ́вате. А́ вы́е самы́ се́бѣ позна́йте и съпика́сайте, и да на́йдете дꙋ́мата щото́ дꙋ́маме,

203

че ѥ истина, и какь: Слꙋшай. Кога́ сѣди́шь на гозба и ꙗдешь и пïешь си́чкы днь. и не насытꙋваⷲ се ни ѿ ꙗ́стїе ни́ ѿ пи́тїе: ами́ сѣдишь и не знаешь Кадѣ́ ꙗде́шь и къдѣ́. пїешь: амы е оулѣ́зло прова́ла на срⷣце́то и несытый дїа́воль. что ти́ се придаде́ на́поконь. разꙋмѣ́й: прѣзь ѻ́нꙗ днь що щѣ́ше да оура́ботишь; Загꙋ́билⸯ си́. и гото́вото разⸯне́се, и тѣло́то ти́ ѻте́гне: и дша́та си́ ѻмрь́сишь: и оу́мь си́ помра́чишь: и Езы́кь тво́и не зна́е що тла́пи и празносло́ви. и ꙫ́чи кри́во гле́дать. и нѡѕѣ́тe ти па́дать, и не мо́гать да стъ́пать. и ръцѣ́те ти не зна́ѧтⸯ що посѣ́гать. И что́ мнѡ́гo да дꙋ́маме. Си́чкото тѣ́ло и дша́та, ѿ мнѡ́гото пїа́нство потемнѣ́е и помра́чи се. И на́поконь Кое́ безако́нⸯство се не чи́ни въ пїа́ного члка: въи́стинꙋ си́чко зло́ и безако́нство на пїа́нство се чи́ни. И позна́хте ли, Ко́лко е члкꙋ Зара́рь на дша́та и на тѣло́то. И ѡ го́ре и те́жко томꙋ́ва члкꙋ дето́ така́ прова́жⷣа дни́те свои́, оу тъ́ꙗ про́пасть пїа́ннаѧ. Колци́на оу бо́лесть въпа́днаха ѿ безⸯмѣ́рно ꙗ́стїе и пи́тїе. и колци́на члци Заширомашѣ́ха ѿ безꙋмно вино́пі́йство. и ко́лⸯко се въ темни́ца Затво́риха, раⷣ ́безако́нна ра́бота що се́ чи́ни на пїа́нство. Ви́жⷣьте и позна́йте ѿкъдѣ́ нахо́ди и на наⷭ҇ ́то́лкова злыны́ и бѣ́ды́ и непра́вды. мни́ ми се ни́ за що́ дрꙋ́го: ами́ защо́ ви́ди наⷭ҇ ́бь, че сме́ злы́ и зло́мы́сльници єди́нь.

204

 и ненави́стници, и завистници и понⷣосливы. и зараⷣ ́това́ пꙋща на наⷭ҇ бь дрꙋ́гы вѣры пога́нïй да ны́ досажⷣать и да ны мъ́чъть на сѣ́кы днь. Защо́ ако бы наⷭ҇ ́видѣ́ль бь, че́ хо́диⷨ по хрⷭ҇тїа́нскы За́конь: да се боиⷨ бꙋ, и да сме смѣре́ни и кроткы, и да и́маме живо́ть межⷣо се́бе си́, и да е страⷯ бжїй оу на́ше срⷣце. и бь бы се оумл҇ⷭтивиль За наⷭ҇:́ и помлꙋва́ль. и что мꙋ́ се млимь послꙋ́шалⸯ бы́ наⷭ҇.́ Защо́ и пррⷪ҇кь Исаїа така́ ка́же, что е́ ре́кль бь съсⸯ не́говы оуста́: реⷱ҇. Ако послꙋ́шате ме́нѣ, блго и добро́ да и́мате на́ землѧ да ꙗде́те. И на добро́ мѣ́сто да се насла́ди дша́та ва́ша, ако ли́ не ще́те да послꙋ́шате ме́не: мъ́чь ще да вы́ сътрḯе. оуста́ гнꙗ дꙋма́ха това́. И мѡѵ̈céꙋ прⷪ҇ркꙋ така́ реⷱ҇ ́бь: Ако хо́дите на мое́ повелѣ́нїе: и моѧ́ за́повѣдь послꙋша́ете и сто́рите: да́мь ва́мь и а́зь дъ́жⷣь въ врѣⷨ ́свое́, и землꙗ́та да вы́ даде́ плѡ́дь сво́й, и ѻво́щїе по́лⸯско ро́жⸯба да вы́ даде́. и да ꙗде́те хлѣ́бь ва́шь въ сы́тоⷭ҇. и да дадеⷨ на ва́ша землѧ́ ми́рь. и плѣ́нство и войска́ да не прѣми́не прѣзⸯ ва́ша землѧ́. и а́зь да погле́даⷨ ваⷭ҇ ́и да вы́ блⷭ҇влѧ́. и да похо́дѫ оу ваⷭ҇,́ и ваⷨ да бъ́дъ бь: и вы да бъ́дете мои́ лю́дїе. Ако ли́ не послꙋ́шате ме́не, и не хо́дите по мо́й пъ́ть. и моѧ́ За́повѣдь не дрьжи́те. и повелѣ́нїе мое́ това́ не чи́ните, и а́зь така́ да сто́ра ваⷨ да наве́дꙋ на ваⷭ҇ сꙋ́шѫ. и да сѣ́ете залꙋ́до сѣ́ме ва́ше, и да изѣ-

205

дъ́ть ва́шата сто́ка вашите зло́мысльници. прѣⷣ ваⷭ҇. и да си́ ѿврьна лице́то мое́ ѿ ва҇ⷭ и да вы́ по́гнать ненавы́стници ва́ши, и да паднете прѣⷣ вашите вpáгве. и да сътрї́ѧ съсⸯ досажⷣе́нїе ва́шата голѣ́моⷭ҇. и да ѻста́влю ваⷨ нбо́то да е Като́ желѣ́зно: и землꙗ́та като́ мѣ́дна. и мъ́ката ва́ша що се́ мъ́чите да вы́ бѫ́де Залꙋ́до. и землꙗ́та да вы́ не врь́не сѣ́мето. и дрь́вїе по́лⸯско да вы́ не даде́ плѡ́дь сво́й, и да пꙋ́ста на ваⷭ҇ ́ѕвѣ́pïe земльскы́ и да поꙗдъⷮ ́ва́шь добы́тⸯкь: и да бъ́де Землꙗ́ ва́ша пꙋ́ста: и дво́ровете ва́ши пꙋ­́сты. И като́ ходи́хⸯте вы́е Къмⸯто ме́не на странъ́: и а́зь да по́йдѫ. Къмⸯто ваⷭ҇ ́съсⸯ лю́тоⷭ҇ на странѫ́. така́ Ка́же гь бь Сты́ ісрлвь. Чю́сте ли́ Ка́кь Заръча́ бь стра́шнѣ: Ами́ ны́е слꙋ́шаме на сѣды́ днь, дето́ ны́ оу́чи сто́е Еѵⷢ҇лїе: а ны́е не слꙋ­́шаме ны́ на оумъ́тⸯ си́ това́ пола́гаме: и не ра́чиⷨ да и́деⷨ Къмⸯто ба. и не пріе́маме Ка́кь оу́чъть наⷭ҇ ́Кнíгы црко́вïй. и ка́кь ны́ апⷭ҇лы Заръ́чать, да се не ѻпи́ваме. Ка́же и па́вⸯль апⷭ҇ль: Зараⷣ ́това́ не ѻпи́вайте се ѿ ви́но, че ѥ́ оу не́го блꙋ́дь. и паⷦ҇ Ка́же: и това́ да зна́ете бра́тїе, ѻти ни́ кꙋ́рⸯвы ни́ прѣкꙋ́рвы, ни́ быкры́е, ни́ присмѣхꙋ́лⸯци, ни́ доса́дници, ни́ насы́лници. ни́ хылле́тⸯчїе, ни́ клеветни́ци, ни́ маге́сници. црⷭ҇тво бжїе не могѫть да намѣ́ръть. Това́ Си́чкото чю́еⷨ на сѣ́Кы днь: а́ ны́е не дрьжиⷨ, ами́ паⷦ҇ на прьва́та ны́ зла́ѧ ра́бота течеⷨ и чи́ниⷨ. И събы́ва се на наⷭ҇ ́ѻна́ꙗ дꙋ́ма дето́ реⷱ҇ ́Пе́трь апⷭ҇ль:

206

Като́ пе́сь Кога́ се изблю́ва, и па́кⸯ се ѻбрь́не на своѧ́ блюво́тина и ли́же ѧ. така́ и ны́е ви́диⷨ нѣ́кого че́ чи́ни зло́ и безако́нⸯство: а́ ны́е се гнꙋ́сиⷨ ѿ не́го, а́ ны́е па́кь наоу́трѣ чи́ниⷨ това́ зло́. И дꙋ́мать Едни́ члци. че́ ако се́ ѻпїѧ́, что́ чи́на зло́. и ко́й грѣ́хь и́ма за това́. и па́че си́чкыте така́ дꙋ́мать. ала́ Кнíгыте црко́внїй и́накь заръ́чать: да се не ѻпи́ваме ка́жьть. Защо́ е пїа́нⸯство ма́йка и ко́рень на си́чкыте грѣ́хѡвe, и зло́мꙋ члкꙋ и до́бромꙋ. И ни́кой члкь не́ма до́бⸯрь ра́зꙋⷨ на пïа́нство. догⷣе́ не сто́ри зло́, или́ подꙋ́ма злѫ́ рѣⷱ҇.́ и моѡ́жищь ви́диⷨ пїа́ници че́ дꙋ́мать беⷥпъ́тно. А́ ны́е ймⸯ се присмы́ваме. А́ науⷮ҇рѣ и ны́е се ѻпі́емь, и на́мⸯ се присмы́вать дрꙋ́ѕïй. И нѣ́ тъ́кмо чю́жⷣы лю́дїе, ами́ и свои́: Заедно́ и жена́та мꙋ́ и дѣца́та мꙋ, гнꙋ́сътⸯ се ѿ не́го. и момци́те мꙋ по́честь не чи́нъть, ни́ сра́мⸯ и́мать ѿ не́го. и не тъ́кмо сыромаⷯ чи́ни това́, ами́ и болѣре. и коѧ́ файдъ́ и́ма ѿ това́ послѣⷣ.́ Ни́що дрꙋ́го: тъ́кмо, сра́мь и грѣⷯ,́ и ѻмра́ѕа. и мнѡ́жищь да вѣрꙋвате, и ѱе́та дохо́жⷣать, и ли́жъть пїа́ного по оуста́та, а́ то́й се не оусѣ́ща ни́ зна́е. А́ко и го́сть нѣ́кой до́йде: а́ то́й не зна́е Ка́кь да го́ пого́сти, или да подꙋ́ма съсⸯ не́го, мака́рь и сво́й нѣ́кой да мꙋ́ бѫ́де а́ то́й го ѻмра́зи. и ѻ́ще що́ чи́ни пїа́нь зло́: дето́ не поно́си ни́ да дꙋ́маме ни́ да пи́шеме. Ами́ раⷣ ́това́ блⷭ҇лве́ни хр҇ⷭтїа́не, Ко́лⸯко мо́жеⷨ да ѿcѣче́мь ѿ се́бѣ мнѡ́го ꙗ́стїе

207

и пи́тїе. и до́ста е наⷨ, да испïе́мь Ко́лкото оумъ́ть да си́ не погꙋ́биⷨ, и да зна́емь что́ чи́ниⷨ. и ако те́ наси́ли нѣ́кой да пїе́шь мнѡ́го: не послꙋ́шай го мака́рь сво́й: или́ по́пь или́ влⷣка: или́ дхо́вникь: а́ ты́ ни́какь не послꙋ́шай го́ да пїе́шь прѣзⸯ мѣ́ра: ако се́ и расⸯсрь́ди на те́бѣ, ами́ на оу́трѣ ще́ да го е́ сра́мь ѿ те́бѣ, и да ти захва́ли, и да ти се чю́ди защо́ чи́нишь во́лѧ бжїа, не́жели не́гова. И бь что́ ны́ е сподо́биль та сме́ доча́кале дне́шны днь: то́й и да спⷣби наⷭ҇ ́на црⷭ҇тво нбнⷭ҇ое. ѻ́ти то́мꙋ прили́че сѣ́какⸯва слаⷡ҇, чь́сть и покло҇ⷩ довѣ́ка, ами҇ⷩ: ~

ХІІ
Мцⷭ҇А ТО́ГО, гi. И́ЖЕ ВЬ Стыⷯ ѡ́ца на́шеⷢ҇ⷭ
Iѡанна Злауⷮ҇стаго, патрїа́рⸯха ца́ригра́дⸯскаго. сⷯ
чрьвлѥ́ниче зла́ты оустна́ма Іѡа́ннь. ѻста́
ви наⷨ кні́гѫ като́ дрꙋ́гый оуста́. въ гі,
млькна́ха Зла́тый оуста́. ѻ́че блⷭ҇ви́: сⷯЗа мⷧ҇:.

Тои́зы вели́кый Іѡа́ннь, что е́ свѣти́лникь и оучи́тель, и просвѣ́тиль Є́ по си́чкы́ свѣ́ть. Бѣ́ше ѿ антïѡхíѧ граⷣ, ѿ болꙗ́рⸯскы рѡⷣ. Снь секоѵ́нⸯдꙋ воево́дꙋ, и ма́йка мꙋ анѳꙋ́са. И тоги́ва бѣ́ше антiѡхíйскый патрїа́рⸯхь Меле́тїе. И то́й крⷭ҇ти́ Iѡáнⷩ҇a прь́вѣнь. и по­слѣⷣ ́крⷭ҇ти́ и ѿца мꙋ Секꙋ́нⸯда, и Ма́йка мꙋ анѳꙋ́са. Защо́ бѣ́хѫ ѿпрь́вѣнь

208

некрⷭ҇тени. и бь не ѻста́ви таквомꙋ́ва свѣти́л­никꙋ црко́вномꙋ и оучи́телю, да се́ ли́шаⷮⸯ нѥ́говы роди́телѥ ѿ хрⷭ҇тїа́нⸯска вѣра. ами́ ги наста́ви бь, и крⷭ҇ти́ха се. и да́де го ѿць мꙋ да се оу́чи на кні́га. и ѻста́ви при не́го слꙋгы́ да ма слꙋгꙋ́вать: А́ то́й да ꙗ́зди на ко́нь. á Iѡa҇ⷩ това́ не щѣ́ше, ни́ слꙋгы́ ни́ конѥ́. ами́ хо́дѣше смѣрено, и поⷣка́нѣше се на оуче́нїе. и оулѣ́зе оу не́го прѣмꙋ́дроⷭ҇ бжїа. и дхь Сты́ оусе́ли се въ срⷣце́то мꙋ. И бѣ́ше мꙋ оучи́тель дето́ го оу́чѣше на кнḯга, лїва́нь филосо́фь, и драга́нь. И кога́ се прѣста́ви ѿць мꙋ. и ѻста́ви ма́йка си́ оу дво́ровете ба́щини си́. А́ то́й ѿиде́ въ аѳи́на, да оу́чи ѻ́ще философі́ѧ. и таⷨ наоу́чи си́чко докра́й за́конь хр҇ⷭтїа́нⸯскы. и кнїгы бжⷭ҇твные иⷥоу́чи добрѣ́. и aѳи́нїа филосо́фа прѣпрѣ́: и наста­́ви го́ и бы́ хрⷭ҇тїа́нинь, и крⷭ҇ти́ се, и аѳи́нⸯского бо́га строши́. и че́рквището ймь рассы́па, и си́чкыте иⷨ бóгѡве потъ́пка. и си́чкыте лю́дїе аѳи́нⸯскїй приве́де на крще́нïе. И тоги́ва се врьнъ́ въ антïѡхíѧ, при ма́йка си́. и щѣ́ше да се покало́ери. а́ ма́йка мꙋ оузе́ го За де́сна ръка́. и въве́де го въ́трѣ, где́то си́ спи́. и седнъ́ на ѡдⸯрь где́то го бѣше роди́ла, и распла́ка се, и сль́зы мнѡ́го й теча́ха изⸯ ꙫчи́те. и ре҇ⷱ ́мꙋ: ѡ че́до, а́зь За мнѡ́го и́скаⷯ да се́ ра́уⷣваⷨ ѻ́цꙋ твое́мꙋ: ами́ бь така́ да́де, да си́ ты́ сыра́че по не́говата съмрь́ть: и а́зь вдови́ца, ами́ па́кь не бы́ ме́нѣ ни́ едно́ зло́, или́ нево́лꙗ нѣ́коа, да по­вта́рѣⷨ За дрꙋ́-

209

гого мъ́жа. ами́ седѣⷯ ́Като́ оу Єднъ́ бꙋ́ра, и похꙋ́лена вдови́ца, и прѣтрьпѣ́хь съсⸯ бжїе повелѣ́нїе. тъ́кмо ради́ те́бѣ, да ти твое́ лице́ не потъ́пча, ами́ да те́ че́сто гле́даⷨ, Защо́ тї е прили́чень ѻбра́зь на ѿцa твое́го, и оутѣша́вамⸯ се съсⸯ те́бѣ че́до мое́. и зараⷣ,́ те́бѣ прѣте́глиⷯ вдови́шⸯка нево́лꙗ, и что́ мы е нѣчто мнѡ́го трѣбꙋва́ло: а́зь есъⷨ прѣтрьпѣ́ла и оупа́зила съⷨ си́чкото ба́щино ти има́нїе цѣло́, да си́ и ты́ сто́ришь съсⸯ не́го что ти́ трѣ́бꙋва и что́ ще́шь, и ме́нѣ Кога́ оу землꙗ погребе́шь: тогы́ва що си́ намы́слиль, а́ ты́ чини́ ка́кь ще́шь. И послꙋ́ша Iѡáннь млбата и дꙋ́мата на cвoѧ́ ма́йка, и сѣдѣ́ при не́ѧ догде́ се и прѣста́ви: и погре́бѣ ѧ́ Са́мⸯси́ съсⸯ свои́ ръцѣ́. И тоги́ва ꙋзе́ ба́щиното си́ има́нїе и свое́то, и разда́де си́чко по сырома́сы и по сы́роты. и слꙋгы́ прости́ и распꙋ́сти, а́ то́й ѿидé въ монасты́рь и постры́же се и бы҇ⷭ ́и́нокь. и наче́ ѿ тоги́ва чюдеса́ да чи́ни. И ны́е въи́стинꙋ да реⷱ҇мь За не́гова ма́йка. Блже́на си́ ты́ ѿ си́чкыте жены́ дето́ си тако́ва дѣте́ роди́ла: и блжиⷨ срⷣце твое́ чи́сто, дето́ си́ мꙋжⸯскы́ прѣтрьпѣ́ла, и была́ си́ вдо­ви́ца, и жена́ съ́ща, ѻти жена́ добра́ и по съмрь́ть мъжато́го си́ мо́же да се́ спаси́. Амы́ и вы́е жены́, чю́йте Ка́кь изла́зи ѿ добро́ дрь́во до́брь плѡ́дь. така́ и вы́е ѻставѣ́те се ѿ зло́то ва́ше: и непрѣста́нⸯно ба млѣ́те, Като ма́йка Iѡа́ннова.

210

и въ то́а граⷣ aнтïѡхḯѧ, бѣ́ше и монастирь, дето́ се блже́нный Iѡáннь постри́же. и оу то́а монасты́рь бѣ́ше нѣ́кой кало́ге́рь и́мето мꙋ иси́хїа: ѿ мѣсто сѵ̈ри́нⸯско и тврь́дѣ ста́рь, и мнѡ́го годи́ны по́стѣше се та́мо оу монасты́рь, и прѣе́ль бѣ́ ѿ ба да́рь, та бѣ́ше прови́дець, и разꙋмѣ́ваше сѣ́комꙋ на срⷣце́то що е́. и блже́нны іѡa҇ⷩ подража́ мꙋ да е́ и то́й на такъ́взи по́сть и на възⷣрьжа́нïе. И въ Єднъ́ но́щь бдѣ́нїе си́ чи́нѣше и млѣше се бꙋ исѵ̈хía ста́рць. и Iѡa҇ⷩ млѣше се бꙋ самⸯси́ на дрꙋ́га кѥллі́ѧ. и видѣ́ иcѵ̈́хia Єдно́ чю́до. Като́ че́ дойдо́ха два́ мѫ́жа Кра́сны тврь́дѣ: и ѻблѣчени въ ѻде́ждъ́ бжїа и сще́нⸯна. и оулѣ́зоха при Iѡaнⷩ҇a, где́то се млꙗше бꙋ. и Єдно́го видѣ́ че́ дрьжаше въ ръцѣ́те си́ свы́та харті́ѧ напи́сана: а́ дрꙋ́гого видѣ́ че́ дрьжи́ Клю́чь. И като́ ги видѣ́ іѡa҇ⷩ, оупла́ши се и засра́ми ймⸯ се, и прите́че и покло́ни ймⸯ е до зе́млѧ. И ѡнḯa го вдигна́ха, и ре­́коха мꙋ: надѣ́й се на ба и не бо́й се. и реⷱ҇ ́ймь сты́ Iѡáнⷩ҇ь: Кои́ сте вы́е гпⷭ҇діе мои́, та се сте потрꙋ́диле да до́йдете до меⷩ҇ ва́шего ра́ба. И ѡнíа мꙋ ре́коха: не бо́й се мѫ́жꙋ що́ жали́шь ба, дето́ е ѻбы́кналь дхь сты́ да животꙋ́ва оу те́бѣ, ра́ди твоѧ́та чи́ста́ дша́. И сега́ сме ны́е пꙋ́стены до те́бѣ ѿ вели́каго оучтлꙗ іса ха́: да ти Ка́жеⷨ ра́до҇ⷭ голѣма́, дето́ ще́шь да бѫ́дешь на си́чкыте цркви бжїй оучи́тель. И прострѣ́ си́ прьвíѧ

211

ръка́та и да́де мꙋ ха́рті́ѧ напи́санна, и ре҇ⷱ ́мꙋ: да прїи́мешь то́а свы́ткь ѿ моѧ́ ръка́. и а́зь есⸯмь іѡа́ннь щото́ приле́гнаⷯ на грьди́те гны на тайна ве҇ⷱра. и ѿ та́мо наче́рпоⷯ, що е́ бжⷭ҇ть́вна Ка́пка, и зеⷯ да дꙋ́маⷨ: Въ начелѣ́ бѣ́ сло́во. ами́ и те́бѣ да́де сега́ видѣ́нїе да зна́ешь що е́ и́стина, дето́ ще́шь да крь́мишь си́чкыте лю́дїе съсⸯ твои́те оуста́, съсⸯ ꙗ́денїе дето́ не заги́нꙋва на вѣ́чны свѣ́ть: и да затъ́кнешь оуста́та Єретичьскы и и́долⸯскы, дето́ дꙋ́мать безако́нⸯнїй рѣ́чи на спⷭ҇а на́шего іѵⷭ҇ ха́: и така́ си́ про­стрѣ́ па́кь и дрꙋ́гïѧть ръка́та, и да́де мꙋ дето́ дрьжа́ше въ ръцѣ́те свои́ клю́чⷡ҇ете, и ре҇ⷱ ́мꙋ: да прїи́мешь това́, и а́зь есъⷨ пе́трь що́ съⷨ срь́ченⸯ съсⸯ вѣ́рата, и исповѣдаⷯ на си́чⸯкы свѣ́ть спса ха́ Какь Є́ и́стинны́ бь, и Зараⷣ ́това́ прїе́хь Клю́чевете на не́гова ста́ црква. И кого́то ще́шⸯ да ѿве́жeшь да бѫ́де ѿвѥ́зaнь. И прѣкло́ни си́ па́кь Колѣ́нете блже́нны іѡа́ннь, и покло́ни ймⸯ се до́ землѧ, и реⷱ҇:́ Ко́й съⷨ а́зь Єди́нь грѣ́шникь оу га ба: и ѿ си́чкыте члци на́й грѣ́шень: и ка́кⸯ ща́ а́зь това́ да зе́ма на се́бѣ си́, дето́ не смѣ́ѧ За не́го да подꙋ́маⷨ: а́ ка́мо ли такви́ва вели́кы да́рове да прїи́ма: и не мо́га това́ испра́ви. И тїе го па́кь зе́ха За де́сна́ ръка́, и ре́коха мꙋ: Стани́ на нѡѕѣ́те си́ не бо́й се и крѣпи́ се, и стори́ това́ что ти́ ре́кохⸯме; и недѣ́й пота́й что́ ті́ е да́дено да́рь ѿ ба: да се́ оутврь́дъть не́говыте лю́дїе съсⸯ твoѧ́ наоу́ка. дето́ си е раⷣ ́тѣⷯ ́крь́вь своѧ́ излїа́ль да гы́ спасе́ ѿ прѣлъ́сть.

212

ами́ и ты́ дꙋ́май и не същи́сꙋвай се. и въспомѣни́ га що е́ ре́кⸯль: не бо́й се ѿ ма́лкото мое́ ста́до. и тѣⷯ ́харе́са, и изво́ли да даде́ ваⷨ цр҇ⷭтво. И ты́ се не бо́й, дето́ е ѻбы́кналь ѿць на́шь, и блгоизво́лиль, съсⸯ те́бѣ да ѻсти мнѡⷢ҇ дши́, и на твое́ Зна́ꙗне да гы́ приведе́шь, и ще́шь мнѡ́го бѣды́ да поте́глишь и гри́жы, ради́ дше́вна пра́вда. ами́ трьпи́ Като́ до́бⸯр пасты́рь: дето́ щешь раⷣ ́това́ трьпѣ́нїе црⷭ҇тво да прїи́мешь. и това́ тíе ре́коха. и блⷭ҇ви́ха мꙋ чело́то, и си́чкыте ста́вы, и цѣлова́ха го, и ѿидо́хa си́. И това́ чю́до исѵ̈́хїа провидли́вы видѣ́ Като́ стоа́ше на млба. Á Iѡaⷩ҇ пріе́ оу се́бѣ си́ дхь сты́. И тоги́ва Започе́ да оу́чи За вѣ́ра бжїа. и не прѣста́нꙋваше прѣзⸯ си́чкы дни́, и оу́чаше. И бѣ́ше на това́ врѣме на aнтïѡхíѧ флавїа́нь патрїа́рⸯхь, на́скорѣ бѣ́ше прїе́ль прѣсто́ль. и хо́дѣше оу црква на сѣ́ка но́щь и дрьжа́ше бдѣ́ніе, и млѣшеⷭ҇ бꙋ. и ꙗви́ мꙋ се а́ггль гнь, и реⷱ҇ ́мꙋ: Да ста́неⷲⸯ оу́трѣ, и да по́йдешь оу монасты҇ⷬ, дето́ е таⷨ ́избра́нь ѿ ба Iѡа́ннь: И не́го да сто́ришь сще́нника. Защо́ то́й ще́ мнѡ́зина да ѻсти. и на не́гово видѣ́нїе що е́ видѣ́ль и разꙋмѣ́ль, та ще́ си́чкыте да приведе́ на ра́зꙋмь и́стинⷩ҇ы. Защо́ е и то́й ра́вⸯнь съсⸯ апⷭ҇лыте, и избра́нь Є́ ѿ ба. и а́зь есъⷨ пꙋ́стень ѿ ба до не́го, да мꙋ́ Ка́жа това́ да се не ѿдѣ́ли ѿ те́бѣ, ами́ да те́ послꙋ́ша и да сто́ри си́чкото́ що́ щЄ́шь ты́ да мꙋ́ реⷱ҇шь. И бѣше Iѡáннь оу то́а ча҇ⷭ,́

213

ѿхо́жⷣaшe оу кѥллíѧта си́ да се мли бꙋ: Като́ си чи́нѣше. и на́прасно ꙗви́ мꙋ се а́ггль гнь въ ѻде́жⷣѫ бѣлѫ́. и като́ го видѣ́ Iѡa҇ⷩ, оупла́ши се тврь́дѣ: и падна́ на́ зємлѧ и paстрепе́ра се. и а́ггль го вдигна́, и реⷱ҇ ́мꙋ: Стани не бо́й се. И Iѡa҇ⷩ реⷱ҇ ́мꙋ: Ко́й си ты́ ги, дето́ ме́ тво́й по́гледь тврь́дѣ оупла́ши. и то́й мꙋ реⷱ҇ ́а́зь есъⷨ а́ггль гнь, пꙋ́стень ѿ ба да ка́жа те́бѣ млⷭ҇ть бжїа, дето́ ще́шь да прїи́мешь сега́. и ре҇ⷱ ́Iѡа́ннь: млю ти се гдⷭ҇и́не мо́й, да ме́ не сто́ришь да се́ ѿлъ́ча ѿ то́а чи́нь а́гглⸯскы, и ѿ дрꙋжи́на и ѿ бра́тїа мои́. и реⷱ҇ ́мꙋ па́кь а́гглⸯ: Mѡѵ̈céa ще́ да те́ даде́ фараѡ́нꙋ бь. и то́й по́мощь За те́бѣ да сто́ри, и това́ реⷱ҇ ́а́ггль, и ѿиде́ ѿ не́го. и кога́ бы́ ꙋ́тро та се разви́дѣли. и ка́зꙋваше Iѡáнⷩ҇ь видѣ́нїето. и довта́саха Сще́нници флaвїáнѡвы. и каза́ха Ка́кь и́де патрїа́рхь оу монастыⷬ. И блже́нный Iѡáннь. съсⸯ си́чкы бра́тїа излѣ́зе изⸯ монасты́рь, и посре́щнаха патрïа́рха, и покло́ниха мꙋ се. и оулѣ́зоха оу монасты́рь. И погле́да патрï­а́рⷯ на блже́ннаго Iѡáннa, и реⷱ҇ ́мꙋ: Ми́рь те́бѣ дето́ си́ лю́бишь дша́та и тѣло́то, дето́ ти съ́ е поре́внало да си́ Като́ Стíй апⷭ҇лы. Стани́ и ела́ съсⸯ наⷭ҇:́ да сто́риме во́лѧ бжїа За те́бѣ. и въве́доха блже́ннаго Iѡáннa да го́ поста́въть сще́нника. и стори́ се чю́до вели́ко оу то́а ча҇ⷭ.́ Като́ мꙋ прѣкло́ниха главъта: и поло́жи си́ патрïа́рⷯ ръка́та и наче́ да чьте́ млтва рꙋко́положе́нïа. И ѿ неви́димо ꙗви́ се бѣ́ль

214

го́лꙋбь наⷣ глава́та блже́нⸯномꙋ Iѡа́ннꙋ и като́ видѣ́ патрїа́рⸯхь това́, и си́чкыте. что́ бѣ́ха съсⸯ не́го, оупла́шиха се и чюди́ха се За голѣⷨ ́ча҇ⷭ.́ и прока́за се това́ чю́до по си́чкы граⷣ,́ и прѣбы́ іѡаⷩ҇ оу црква антїѡхíйска, в҃ го́диⷩ҇, и разбра́ се За не́го до цра арка́дїа, що́ црꙋ́ваше тоги́ва оу цриграⷣ. и оу това́ врѣ́ме прѣста́ви се некта́рїе патрïарⷯ црограⷣскы. И на́говорь стори црь, и пꙋсти́ повелѣ́нїе по си́чкы патрїа́рси́ да до́йдъⷮ оу цриграⷣ: да на́йдъть и да избе́ръть Кого́ да избе́ръть да поста́въть патрïа́рха намѣ́сто ѻного́ва что се́ прѣста́ви. И вдигна́ха се тоги́ва си́чки патрї­а́рси́ ѿ сто́ловете си́, и дойдо́ха оу́ цриграⷣ, ѿ ри́мь Иноке́нтїе патрïарⷯ дове́де съсⸯ се́бѣ си́ нѣ́кое́го мѫ́жа рѣчови́та, фѡ́тїа и́мето мꙋ: дето́ мы́слѣше да го́ намѣ́сти на цриграⷣ на сто́ль патрïа́рⸯшъскы. И ѿ Єфе́сⸯ оѵвена́лїй патрïа́рⷯ, дове́де съсⸯ се́бѣ си́ нѣ́коеⷢ҇ и́нока алеѯанⷣра, оучи́телꙗ и кни́жника. И ѿ Іерⷭ҇ли́мь мака́рїе патрïарⷯ дове́де cïcѡ́a архидїа́кона. и ѿ алеѯандрíѧ Ѳеѡфи́ль патрïарⷯ до­ве́де Сíдѡpa постника: дето́ бѣ́ше мꙋ се нѣ́когы вⸯре́кль да мꙋ даде́ сто́ль црограⷣскы. и ѿ aнтïѡхíѧ флавїа́нь патрïа́рⷯ оузе́ съ се́бѣ си Iѡáннa Злауⷮ҇стаго. И като́ бѣ́ше повелѣ́ль црь, Си́чкы се па­трїа́рси́ Събра́ха. и ѿидо́ха съсⸯ цра наЄдно́ оу црква Ста́ Софíѧ. и ѿ си́чките межⷣо тѣ́хь свѣ́теше Iѡáннь, Като́ Слнце на тъ́мно мѣ́сто. И не́го избра́ си́чки

215

събѡ́рь, да го́ поста́въть патрїа́рⸯха. и ѳeѡ́филь патрïа́рⷯ алеѯанⷣрі́йскы мнѡ́го хꙋ́лы изне́сѥ на Iѡа́нⸯна. Защо́ годѣ́ше да намѣ́сти исíдѡра на патрїа́ршьство. и по́слѣⷣ ́напи́са така́: Ако ѻстите Iѡáннa да е патрїа́рⸯхь, Зна́йте то́й докра́й не ще́ да бѫ́де ва́мь патрïа́рⷯ. И ѻ́нзи събѡ́рь по прави́ло испи́таха ѿкра́й жи́тїето блже́нⸯномꙋ Iѡа́нноу. и найдо́ха го Ка́кь Є́ ѿ ба дарова́нь: и испль́нень съсⸯ бжⷭ҇твно оуче́нїе, и чю́дно чи́ни бь съсⸯ не́го, и не́го оугꙋ́диха. И стори́ се чюⷣ прѣсла́вно. Кога́ възло́жиха рѫ́цѣ на нѥ́го да го херо́тони́сать: Испль́ни се си́чкы ѻлта́рь съсⸯ мѵ̈ризма́ хꙋ́бава и блгооуха́еше си́чка црква. и ѻсти́ха го по за́конь. и поставиха го на сто́ль Iѡáннꙋ бгосло́вꙋ. И ѿ тоги́ва теча́ше по́то҇ⷦ ѿ не́говыте оуста́ оуче́нїе, Като́ Зла́то прѣфи́нено. и раⷣ ́това́ не́гово чи́стое и зла́тное оуче́нїе что мꙋ́ и́дѣше изⸯ оуста́та дхь сты́: и Затова́ го наре́коха стїй ѿци, Злayⷮ҇cть: ~
За жи́тїе стмꙋ Iѡа́ннꙋ Злауⷮ҇стꙋ. Съпи́сано ѿ Ѳеѡ́дopa трихі́йского.
Възлюблѥ́ннïй, нѣ е́ лъжа́ что е́ рекль бь съсⸯ двⷣꙋ пррⷪ҇кꙋ оуста́та. Мнѡ́го е скрь́бь на пра́веднïй лю́дїе. и па́кь Ка́же: Смѣра́ва грѣ́шⸯнь члкь пра́веднаго члка. блже́нь мѫ́жь дето́ трьпи́ па́косты. И блже́нь Iѡaⷩ҇ Златⷮ҇усть дето́ сѣды́ на прѣсто́ль, и бы́ вели҇ⷦ съсⸯ пооуче́нїе и прѣдо́бⸯрь: Защо́ пра́ведно дꙋ́маше. и ѻбⸯли́чаваше Ко́йто е немл҇ⷭтивь

216

и не зна́е ба. И за ті́а не́говы пра́веднïй дꙋ́мы, дето́ не дꙋ́маше по лице́ и по во́лѧ члкꙋ. ами́ пра́во ѻбли́чаше зло́то члкꙋ: та го ненави́дѣше ца́рица Єѵⸯдѡѯía. А́ дïа́воль ни́кога не прѣста́нꙋва ами́ нала́га Зави́сть на члка. И така́ и стори́. Ца́рица Єѵⸯдѡѯía слꙋчи́ се ей нѣ́когы, и пойде́ оу ло́зїе ца́рⸯско. и бѣ́ше дрꙋ́го ло́зїе при това́ ца́ревото бли́зꙋ: на нѣ́коѧ женѫ́ вдови́ца, и хо́дѣше ца́рица изⸯ ло́зїето, и оулѣ́зе и оу ло́зїето на вдови́ца: и ѿкъ́сна гро́зⷣь и изо́ба го: Защо́ не зна́еше че ѥ чю́ждо. ами́ сѣ́каше че е́ и то́ ца́рево. И като́ разбра́ че ѥ чю́жⷣо. а́ тïа́ реⷱ҇;́ не знаꙗⷯ че ѥ́ чю́жⷣо, и оулѣзоⷯ: ами́ ѿceгá ни́кой да не вла́да на не́го, Защо́ а́зь ꙗ́доⷯ ѿ не́го, дрꙋ́гы векѥ́ да не оулѣ́зе тꙋ́ка. Ато́ намѣ́сто това́ ло́зїе дрꙋ́го да даⷨ на ѻна́ѧ вдови́ца, по́ голѣ́мо и по́ добро́. А́ ѻна́ вдови́ца не щѣ́ше да оу́зме дрꙋ́го: ами́ си́ и́ще свое́то. и пойде́ на Iѡа́нна патрïа́рха да мꙋ се мли да реⷱ҇ ́ца́рици да и́ врь́не лозїето. И пойде́ Iѡaннь на ца́рица, и реⷱ҇ ́ей: поми́лꙋвай тъ́а вдови́ца, и да́й й ло́зїето не́йно. и ца́рица ре҇ⷱ:́ За́конь е́ ца́рскы, где́ оулѣ́зе ца́рь оу ло́зїе, и ꙗде́ ѿ не́го: дрꙋ́гы векѥ́ да не вла́да на не́го, ами́ ца́рь, и раⷣ ́не́го да оу́зме дрꙋ́го Какво́ ще́. а́ вдови́цата си́ не ѻста́веше ло́зїето, ами́ хо́дѣше на патрïа́рха, и мо́лѣше мꙋ се и трꙋ́дѣше го, да хо́ди на ца́рица давно́ й даде́ Ло́зїето. и доса́жⷣаше Іѡа́ннь ца́рици Като́ че́сто хо́дѣше: и дꙋ́маше й Кога́ съсⸯ мо́лба, Кога́

217

и ка́раше ѧ́ срьди́то: и не мо́жаше да ѿнéме ло́зїето ѿ не́ѧ. И въ Єди́нь днь ѿхо́жⷣaше Iѡáннь на ца́рица раⷣ ́ло́зїето. А́ ца́рица повелѣ́ на слꙋгы́те си, да Затво́рать врата́та да не ꙋлѣ́зе Iѡa҇ⷩ да й доса́жⷣа За това́ ло́зїе. И Iѡáннь така́ стори́. и позова́ Єдного́ ѿ црко́вните Сще́нници, и ре҇ⷱ мꙋ: Кога́ до́йде ца́рица Єѵⸯдоѯía оу црква, и кога́ ще́ да оулѣ́зе. а́ ты́ Затвори́ црко́вните врата́ прѣⷣ не́ѧ: и речи́, Iѡáннь патрïарⷯ така́ ми́ повелѣ́. И стори́ така́ ѻ́нꙗ по́пь. и ѿ тоги́ва пора́сте по́ голѣ́мь гнѣ́вь межⷣо ца́рицѫ и Iѡáннa. И въ тíа дни́ бѣ́ше Ѳеѡфи́ль патрїа́рхь алеѯандрі́искы оузе́ль мнѡ́го мнѡ́го монастiре, и калоге́ре изби́ль. и Icíдѡpa презви́тера испъ́ди. и събра́ха се, ѕ҃ влⷣци мисѵ̈рⸯскі́й, съсⸯ поп́ве и дїа́коне, на́ четь до к҃. и ѿстъ́пиха ѿ не́го, и напи́саха Кнíга За не́го, и Запра́тиха до ри́мь на Инокѥ́нтїа па́пы ри́мⸯского, да го́ промѣ́ни. И прïе́ Кнíгыте Иноке́нтїе патрïа́рⷯ. И проче́те гы. И напи́са Посла́нїе, и проводи го до алеѯанⸯдрíѧ. И бѣ́ше напи́саль така́: Иноке́нтїе прьво́прѣсто́лникь вели́каго ри́ма, пи́ша Ѳеѡфи́лꙋ бра́тꙋ, разбраⷯ За те́бѣ, что си́ стори́ль Недо­сто́йно: и мъчи́ль си́ поп́ве. а́ не сѫ́дишь по за́конь, ни́ по пра́вило хо́дишь црко́вно. ами́ ако ще́шь оуправи́ се ско́ро, и ѻстави́ се ѿ това́ да бíешь члци. ѻти да се́ не съберъ́ть си́чкыте влⷣци и да те́ ѻсъ́дъть, Защо́ непра́вда чи́нишь.

218

И то́й мꙋ напи́са дрꙋ́гаа Кні́га така́. Ѳеѡ́фи́ль архїепⷭ҇пь что́ дрьжи́ сто́ль Ма́рка Єѵⷢ҇листа. Пи́шѫ Иноке́нтїю па́пѣ ри́мⸯскомꙋ. а́зь не прѣста́нꙋваⷨ на тíа црко́вници ами́ ща́ гони́ и мѫчи́. Ако ли́ прïи́машь дꙋ́мата на мои́те вpáгѡвe, дето́ ме Клеве́тать: Єда́ нѣ си́ ни́какь сѫ́дь испи́таль, и залꙋ́до ме́ ѻсъ́жⷣашь. Ами́ а́зь Єѵⷢ҇лискый сто́ль така́ прѣдрь́жа: и мнѡ́го влⷣци и́маⷨ поⷣ ме́нѣ и съби́раⷨ си́чкыте да ѿстъ́пъть ѿ те́бѣ. И прïе́ това́ посла́нїе Иноке́нтїе па́па риⷨскы: И събра́ влⷣци Иѳалíйскїе да изме́тнать Ѳеѡ́фила. И написа́ ино­ке́нтїе па́па ри́мⸯскы писа́нїе, и запра́ти го до цриграⷣ Iѡaннꙋ патрїа́рхꙋ. и Iѡа́нь прïе́ писа́нїето ри́мⸯско: И събра́ влⷣци, и каза́ ймь Ка́кь е́ изме́тнать Ѳеѡфи́ль. и напи́саха и тíе си́чкыте за не́го писа́нїе, и да́доха го арка́дїю црꙋ. И на писа́нїето дꙋ́маше така́: Си́чкы что съ́ въ Иѳалíй блгⷣть бжїа. събра́ се събѡ́рь съсⸯ вели́кыте прьво́прѣсто́лници: Пи́шеⷨ арⸯка́дїю црꙋ, И Iѡа́ннꙋ патрїápхꙋ, и на си́чкыте что съ́ поⷣ не́го. пра́ведное това́ при твое́ црⷭ҇тво. фараѡ́нь Mѡѵ̈се́а не прѣгово́ри, нити́ бжїе лю́дїй съсⸯ ка́менїето и пли́нѳы́ да гы́ ѻтеготы́, нити лъ́сть ѻба́ꙗна: что́ е съсⸯ прь́сты бжїй ѻста́вено да се проти́ви. И Ѳеѡ́фи́ль Като́ ѡнía непра́ведно чи́ни, и смѣ́сюва се на пра́ведна крь́вь да ѧ́ проли́ва. Єѵⷢ҇лⸯскы сто́ль прïе́ль, а́ непра́ведно чи́ни: и безⸯ пра́вило хо́-

219

ди и доса́жⷣа, и раⷣ ́това́ събра́лⸯ се събѡ́рь съсⸯ Єпⷭ҇пы Єгѵ̈́пьтскїй и леввѵ̈́тⸯскïй. и на алеѯандрïйскые цркве сще́нници. и плака́ха За іси́дѡра чтⷭ҇на́го ѻ́ца и презвѵ̈́тера, дето́ го е мъчи́ль Ѳеѡ́фи́ль съсⸯ сѣкаквы мъ́кы. Затова́ и ні́е Като́ и́маме повелѣ́нїе ѿ врьхо́внаго апⷭ҇ла Пе́тра, и съсⸯ не́говь ѻбра́зь и и́ме не́гово, да го́ сто́­риⷨ да е пра́зⷣнь ѿ по́честъ́ си́. И црь арка́дїе Като́ прïе́ посла́нїето ѿ па́па ри́мскаго. И пꙋсти́ посла́нници по си́чкь влⷣци, да се́ съберъ́ть да ѻсъ́дъть, Ѳеѡ́фи́ла. И Ѳеѡ́фи́ль разбра́ що ще́ да се сто́ри гнѣ́вь на не́го. И пꙋсти́ до цари́ца Єѵⸯдоѯḯѧ: и изва́ди хꙋ́лны дꙋ́мы на Iѡáннa. и разⸯсрь́ди се ца́рица по́ тврь́дѣ на Iѡáннa. И като́ и́дѣха ри́мⸯскыте посла́нници, и найде́ гы́ Єѵⸯдоѯía ца́рица, и затво́ри гы оу темни́ца. а́ дрꙋ́гыте епⷭ҇кпе дойдо́ха и събра́ се събѡ́рь ѿ си́чкыте патрїа́рⸯсы: á ѿ ри́мь не дойде́ ни́ко́й, а́ не зна́еха че гы́ е Запрѣ́ла ца́рица, и Ѳеѡ́филь не дохо́жⷣа, а́ црь арⸯка́дїа мнѡ́го се расрь́ди. и Єѵⸯдоѯḯa пꙋсти́ и найде́ Ѳеѡ́фи́ла и дрꙋ́гïй влⷣци. и нагово́риха се Каква́ хꙋ́ла да ме́тнать на Iѡáннa: и наоу́чи гы́ ца́рица и Ѳеѡ́фи́ль. и да́доха иⷨ мыто́ Зла́то и сребро́ мнѡ́го. Á Iѡáннь това́ си́чко разбра́ и оусѣ́ти. мѫ́жⸯскы́ се дрьжа́ше. и ре́че на влади́ците: съберѣ́те се Свеще́нници мрь́снїй, дето́ сте ꙗ́ле на трапе́за Єлзаве́лина: и да вы́ рекъ́,

220

до Кога́ хро́мы да хо́дите на два́ оу́мѡве ва́ши. ако Зна́ете ба, идѣ́те слѣⷣ не́го, ако е́ ва́шь бь, и да изблю́вате Єл­завелина трапе́за. и чю́ха тъ́а рѣⷱ҇ ́влⷣците. и каза́ха црꙋ, За ца́рица Єѵⸯдоѯíѧ Какь ѧ́ прѣка́рꙋва Iѡa҇ⷩ на Єлзаве́ла. и За тъ́ꙗ рѣⷱ҇ ́та ѡбрь́нахa кри́вдата на Iѡáннa: дето́ щѣ́ха да изⸯме́тнать Ѳеѡ́фила, а́ ті́е прѣме́тнаха и напи́саха да испъ́дъть Iѡа́нна. И метна́ха рѣ҇ⷱ ́на не́го: ѻ́ти ꙗде́шь и крⷭ҇ти́лⸯ си́, и да не сѣди́шь векѥ́ на сто́ль Защо́ ти не подоба́е. и писа́ Iѡáннь, и прово́ди ймь. ако ме́нѣ испъ́жⷣате: прь́вень изметнѣ́те апⷭ҇ла па́вла, ѻ́ти и то́й крⷭ҇ти́ темнича́ратого. и паⷦ҇ и ѻ́ще иⷨ реⷱ҇:́ измѣтнѣ́те и само́го ха́, ѻ́ти и то́й на́ веⷱ҇рь ѻмы́ нѡѕѣ́те на апⷭ҇лете. а́ наⷨ ѻбра́зь да́де се крще́нїе да се пока́еⷨ. И тоги́ва се събра́ха влⷣци. и зе́ха да чи́нать испита́нїе За тъ́ꙗ рѣⷱ҇.́ и да́де иⷨ ца́рица четво́рица. да разⸯсѫ́дъть тъ́ꙗ ра́бота. деѯéнтїа и дивѡ́рь и аскꙋли́нь и патри́кїа. и събра́ха се ѿвъ́нь граⷣ оу монасты́рь ста́го Ѳеѡ́дора. и ре́коха сꙋ́дїете: пⷣба́е наⷨ да сто́риⷨ събѡ́рь въ каѳи́лïй, а́ нѣ́ оу монасты́рь. и Єди́нь нѣ́кой подꙋ́ма, За нѣ́коѧ потрѣ́ба тꙋ́ка е повелѣ́но. па́кь ре́коха сꙋ́дїете и где́ съ́ си́чкыте влⷣци, и где́ съ́ ри́мскы посла́нници. и нѣ́кой влⷣка ака́кїе ано́рⸯскы реⷱ҇:́ Света́ ца́рица тꙋ́ка е повелѣ́ла да се́ Сто́ри събѡ́рь, раⷣ Іѡанⷩ҇ово

221

прѣпи́ранїе. и ре́коха да ви́кать и іѡа́нна патрïарха. и пꙋсти́ха два́ Кли́рика до іѡа́нна, и іѡа́ннь не щѣ да по́йде. ами́ ймь пꙋсти́ рѣ҇ⷱ:́ Не чи́ните пра́во и не хо́дите по пра́вило мои́ дꙋшма́не, и пꙋсти́ле сте За ме́нѣ. И ѡнía сꙋ́дїе и еп҇ⷭкпе что́ бѣ́ха та́мо, пꙋсти́ха па́кь За іѡáннa: ако не до́йдешь, Ка́кⸯ щеⷨ ны́е да разꙋмѣ́емь ва́ша дꙋ́ма: ѻти и послѣⷣ ́на те́бѣ ще́ бѣда́ да па́дне. И станъ́ тоги́ва Iѡáннь, и пойде́ съⷭ влⷣци и на́́рѡⷣ мнѡ́го. и тоги́ва стори́ха сѫ́дь. и реⷱ҇. аскꙋли́нь, да излѣ́зьть Кало́герете, что бѣ́ше гы поста́виль Iѡáннь. и оулѣ́зоха. И погле́да аскꙋли́нⸯ на Ѳeѡ́фи́ла, и реⷱ҇;́ ѡ добрый влⷣко, Защо́ ти бы́ това́, и ко́й те́ наоу́чи да оу́змешь ѻрѫ́жїе во́инⸯско и да и́дешь на ті́а че́да. и да мъ́чишь Исíдѡра такво́гова чтⷭ҇на́ по́па, дето́ е ꙋ не́го страⷯ бжїй. и реⷱ҇ ́Ѳеѡ́фи́ль: а́зь на Є́ретикы станъ́хь Защо́ разва́лꙗть За́конь бжїй, и мое́ прѣда́нїе що съⷨ ́ѻста́виль и заповѣда́ль, а́ ті́е не чи́нать, Затова́ гы би́емь. И Єди́нь нѣ́кой ѿ тѣⷯ ́реⷱ҇:́ Нѣ си́ ли че́ль на кні́га що́ ка́же За е́ретiка члка: Єднѫ́щъ и два́щь да го́ по­ꙋ́чишь, и тоги́ва ако не прïе́ма, а́ ты́ се ѿ не́го ѿречи́: а́ нѣ́ така́ да чи́нишь. и реⷱ҇ ́аскꙋли́нь Iѡа́ннꙋ: ты́ патрïа́рше нѣ ли́ си́ че́ль на писа́нїе що́ ка́же. Ба да се́ бои́шь, а́ ца́ра да почи́ташь: Коа́ бы́ те́бѣ нево́лꙗ ца́рици така́ да дꙋ́машь. и Защо́ такви́ва хꙋ́лы ты́

222

да хꙋ́лишь на ца́рица Єѵⸯдоѯі́ѧ, что сме́ разбра́ле. и реⷱ҇ ́Iѡáннь: ако бы́хь влⷣкꙋ мое́го ха́ хꙋли́ль: ано́ бы́хⸯ се по пра́вина са́мⸯси́ ѻсъ́диль. ако ли́ нѣ е́ За ба хꙋ́ла, ами́ за члка и па́че за женѫ́. Затова́ а́зь не́маⷨ что́ да ти́ рекѫ́. И стори́ха зго́ворь, чтото́ и́маше крывина́ на Ѳеѡ́фи́ла: а́ ті́е го ѻбрь́наха и напи́саха на Iѡáннa Кри́вына. Къкь е́ ѻсъ́день ѿ мнѡ́го Єпⷭ҇кпе. и да́доха писа́нїето црꙋ. и црь реⷱ҇ грѣⷯ ́Єсте́ стори́ле съсⸯ ва́шь сѫ́дь, и нѣ сте́ пра́во сѫди́ле. ами́ Ка́кь Зна́ете, така́ чинѣте. И въ ті́а дни́ бѣ́ше дойшъ́ль оу цриграⷣ Єпифа́нїе влⷣка Kѵ̈пpⸯcкы. и ца́рица го Зова́, и мли́ мꙋ се, да пи́ше и то́й да испѫ́дъть Iѡа́нна. и Єпифа́нїе реⷱ҇:́ ако и си́чките пи́шъть, ами́ Єпифа́нїе не пи́ше. и прати́ писа́нїе Іѡа́ннь до Єпифа́нїа, реⷱ҇:́ или́ и ты́ дойде́ на испѫ́жⷣа́нїе мое́. и епифа́нїе мꙋ ѿпи́са, и реⷱ҇:́ Стрⷭ҇тотрь́пче, трьпи́ ѻпачи́ныте да надѣлѣ́ешь. Испь́диха наси́ла Iѡáннa: И грабнѫ́ха го и запрѣ́ха го ꙋ море́то. А́ на́рѡⷣ си́чкый оу цриграⷣ,́ распла́каха се, и стори́ха мль́ва голѣ́ма, ѻ́ти ѡбы́чѣха Iѡáннa. и врьнъ́ха го па́кь наѕа́ды. И ма́лко врѣ́ме бы́. И напра́ви єѵⸯдоѯі́а ца́рица Ка́пище идолⸯско. И напи́са іѡа́ннь на не́ѧ: па́кь Иpѡдïáдa побѣснѣва, и па́кь се размъ́тꙋва, и и́ще главъ́та Iѡа́ннова. И за ті́а дꙋ́мы па́кⸯ се разⸯсрь́ди ца́-

223

рица по́ тврь́дѣ. И стори́ по голѣⷨ ́събѡⷬ҇ ́и вдигна́ антїѡхѡвы Сы́нѡвe и акакïевы. и ца́ра Само́го наⷣсто́ри та го́ разсрь́ди. и испъ́ди хꙋ́беве Iѡáннa. И тоги́ва излѣ́зе пла́мень ѿ ѻлта́ра, и изгори́ црквата и дв́ровете. И проми́на пла́мень ме́жⷣо дв́ровете, и изгори́ голѣ́мїѧть дво́рь гдето́ се оу не́го болѣ́рете съби́раха. бь това́ знаме́нїе стори́ да позна́ѧть че ѥ́ ѿ съвы́ше. А́ ті́е па́кь ре́коха: Слꙋгы́ Iѡа́ннѡвы За­па́лиха црквата. А́ іѡа́нна Зато́чиха въ кꙋкꙋ́сь. И та́мо се си́чⸯкы покла́нꙗха на кꙋми́ры и на и́долⸯскїй бо́гове. и Iѡáннь си́чкыте лю́дїе та́мо ѻбрь́на на вѣ́ра хрⷭ҇тїа́нⸯска. и едно́го бо́лнаго, и҃ годи҇ⷩ, а́ то́й го исцѣли́. И разбра́ това́ иноке́нтїе па́па ри́мⸯскы: и напи́са Кні́га съсⸯ ца́ра ѡнópïa на цриграⷣ до цра арка́дїа, и реⷱ҇:́ Зараⷣ ́това́, то́а гнѣ́вь бжїй слѣ́зе на тво́й граⷣ, и на си́чкы ваⷭ҇.́ Защо́ безако́нⸯно стори́хте и испъ́дихⸯте Iѡáннa. ами́ да повели́шь да се́ събере́ събѡ́рь оу Солꙋ́нь. И ца́рица єѵⸯдоѯі́а това́ разбра́. и оугꙋ́ди стра́жі́е на сѣкы пъ́ть що́ и́де ѿ риⷨ. и ни́комꙋ не да́ваше да оулѣ́зе оу ца́риграⷣ, ами́ си́чкыте изби́ваше. И па́кь пꙋсти́ инокѥ́нтїе, є҃ влⷣци. и стра́жїе те гы пое́ха съсⸯ зло́, и врьнъ́ха гы наѕа́дь. А блже́нный Iѡáннь, Като́ бѣ́ше вь кꙋкꙋ́сь Запрѣ́нь. разбра́ за нѣкоего Kѵ̈рїа́ка влⷣка: дето́ и то́й бы́ль испъ́день. И напи́са мꙋ по-

224

сла́нїе да го оутѣши́. и писа́ така́. Принеси ми да почрьпъ́ ѿ твоѧ́та жа́лость, и да развалъ́ ѻ́блакь на твоѧ́ мы́сль. что е това́ Защо́ скрьбишь и тъ́жишь. или защо́ люта́ зима́. и го́рⸯкы пото́пь црквыте прѣє́ло. Зна́ю и а́зь това́: и ни́кой тако́ва не мо́же да порꙋ́ши, тъ́кмо бь. Ами́ ако ще́шь да ти пока́жю прили́ка на що́то поте́глихⸯме. Море́то гле́дахме, ѿ дъно́ до́лꙋ разыгра́ло се. и не ви́дѣше се ни́ сꙋ́хо ни́ вода́. И пловци́те си́ запле́тоха ръцѣ́те съсⸯ колѣ́нете. и пла́чѣха и скꙋ́бѣха се, и ѿ зымѫ́ не оусѣ́щаха се. и тако́ва се на море́то стори́. А́ за црквите по́ голѣ́мⸯ се мете́жь стори́. Ами́ мли́ влⷣкѫ га Iѵⷭ҇ ха́. ако се́ и мнѡ́жиⷳⸯ мо́лишь, и не послꙋ́шꙋва те́ бь. чю́вай се да не ѿсла́бнешь. Защо́ така́ и́ма ѻ́бычай члколю́бивый бь, дето́ се проꙋмѣ́ва за на́ше спⷭ҇е́нїе. или́ не бы́ мо́гⸯль ѡнía три́ мо́мⸯци изба́виль да гы́ не оуме́тнать въ пещъ́. Или́ Кога́ гы фати́ха, и заве́доха гы въ ва́рⸯварскѫѧ Землѧ́, и ѿпа́днаха ѿ ба́щина си́ землꙗ, и не зна́еше гы ни́ко́й. ами́ тоги́ва и́стинⸯскы бь що́ стори́, ѿ неви́димо, и разне́се ѻ́гⸯнь ѿ пещъ́ халде́йскѫѧ, и станъ́ тѣ́мь пеща́ Като́ црква. И пѣа́ха въ́трѣ, и нари́чаха си́чка тва́рь и нбнⷭ҇а, и земльна́а. и дꙋ́маха: Блⷭ҇ви́те въса́ дѣла́ гнꙗ га. Ви́дишь ли́

225

ка́кь и́мать трьпѣ́нїе пра́веднїй. Затова́ и бь пꙋсти́ а́ггла, и приложи́ ѻ́гнь на росѫ́. И послѣⷣ ́Като́ видѣ това чюдо ца́рь что гы́ мѫ́чаше: и ѻбрьна го бь и писа́ писа́нїе по си́чка землꙗ́ и реⷱ҇:́ Вели́кь бь седра́хꙋ и миса́хꙋ и авденаго. и вижⷣ Ко́лко Заръча́, и реⷱ҇:́ Ако нѣ́кой подꙋ́ма злѫ́ рѣ́чь За тѣⷯ,́ домь не́говь да се разва́ли и разгра́би си́чкото не́гово иманїе. Ами́ и ты́ не жали́ си́ бра́те Kѵ̈pïа́че. Защо́ и ме́нѣ Кога́то испъ́жⷣаха ѿ цриграⷣ: ни́що не бѣ́ше ми́ гри́жа За това́. Ами́ си́ дꙋ́маⷯ са́мⸯси́. АКо ме́ испъ́ди царица, не́ка ме́ испѫ́ди: гнꙗ Є́ си́чка Землꙗ́. Ако ли́ ще́ да ме́ тꙋ́ри оу море́то, и́маⷨ на по́мощь Іѡ́на прⷪ҇рка. ако ли́ ме́ тꙋ́ри въ ро́вь, и́маⷨ данïи́ла прⷪ҇рка. ако ме́ съсⸯ ка́менїе побі́е, и́маⷨ сте́фана прьво́мⷱ҇ника. ако ли́ ми́ и главъ́та ѿcѣчé, и́маⷨ Iѡа́нна Кртⷭ҇лꙗ. ако ли́ ще́ да ми́ оу́зме има́нїето, да ꙋ́зме: го́ль излѣзоⷯ ѿ чрѣ́ва ма́йчины си́, го́ль и да ѿи́дꙋ. ме́нѣ оутѣша́ва апⷭ҇ль, и ка́же: бь се ѿ члчьско лице́ не сра́мѣ. и ако бы́хь на члци оугажⷣа́ль, хвь ра́бь не бы́хь бы́ль. и двдь Ка́же: и дꙋмаⷯ За те́бѣ, и мартꙋрисахь прѣⷣ ца́рїе, и не оупла́шихⸯ се. ами́ Знаѧ че скрь́бишь бра́те Kѵ̈рїа́че: ѻ́ти Като́ наⷭ҇ ́испѫ́диха, и́ тїе хо́дѣха по паза́ръⷮ и голѣмѣ́ха се. и члци имⸯ се боа́ха, и почи́таха, и да́рь ймь да́ваха. Ами́

226

па́кь жльти́ци, и слѣⷣ не́го даро́но́сⸯци. и ка́мо коне́те мꙋ съсⸯ зла́то ѻбꙋзⷣани. где́ слꙋгы́те мꙋ на црьската трапе́за, нѣ ли́ Є Като́ Єди́нь файдꙋ́тинⸯ Зане́сень на гро́бь, и дша́та мꙋ гола́ зане́сена ѿ то́изи свѣ́ть, и тꙋ́рена оу ѻ́гⸯнь негасиⷨ. И па́кь помѣни́ сырома́ха ла́зара, Ка́кь поте́гли голота́ и гла́дь. И нели́ зане́сень бы́ оу рай при авраа́ма. А́ ѻ́нзи бога́ты пла́чеше и ви́­каше, ѻ́че авраа́ме поми́лꙋй ме́, и пꙋсти́ ла́зара да си́ намо́кри кра́й прь́сть сво́й да ми растꙋ́ди Єзы́кьть, ѻ́ти се мъ́ча тꙋка. ѻ́ти го нари́чѣ ѻ́ца авраа́ма, дето́ нѣ е́ чини́ль като то́й. че аврааⷨ сѣ́когь заве́дꙋваше члка дома́ сы: а́ то́й ни́ Єдномꙋ́ ни́что не да́де, Като́ то́лкова има́нїе и́маше, и не пода́де Єдно́мꙋ сирома́хꙋ Єдна́ троха́. Затова́ и то́й не бы́ досто́ень за една́ ка́пка вода́. Защо́ поⷣ Є́сень не сѣа́, и дойде́ жъ́тва не жънъ́. Така́ е бь оутъ́кмиль; зло́мꙋ мъ́ка стори́: а́ на пра́ведните поко́й, и дрꙋ́гь дрꙋ́гого да ви́ди и да позна́е ко́й кого́ е мъчи́ль. Като́ ка́же и соломо́нь. тоги́ва ре҇ⷱ,́ ще́ да ста́не пра́ведникь съсⸯ голѣ́мо безⸯстра́шїе наспо́реть ѻного́ва дето́ го е

227

ѻскрь́биль. И като́ нѣкой Кога́ е ꙋмо́рень ѿ дль́гь пъ́ть и изгорѣ́ль ѿ пе́кь и ѻжъднѣ́ль: и найденець стꙋде́нь. или́ е и ѻгладнѣ́ль, и на́йде оу нѣ́кого трапе́за, че има на не́ꙗ различны гозⸯбы и не пꙋ́ща го нѣ́кой силникь … на трапе́зата ... Защо́ мꙋ не дав… или́ мꙋ не да́ва да пїе́ ... така́ є и въ днь сꙋ́дны: ... и нечъстивите пра́ведните ка́кⸯ съ́ при ѻна́ꙗ црьска трапеза. Като и адама бь щѣ́ше да го́ помъ́чи и стори́ го да е́ наспро́тивь сре́ща ра́й, та́мо да ра́боты Землꙗ́та. и да гле́да хꙋ́бавото и дра́гоето мѣ́сто ра́йское, дето́ ѿпа́де ѿ не́го. да го боли́ сѣкогы срⷣце́то. И ако тꙋ́ка не мо́жеⷨ Єді́нь дрꙋ́гаго да ви́диⷨ, и да си́ хоротиⷨ: ами́ та́мо За́Єдно щеⷨ да бѫ́деⷨ. и да си́ ви́диⷨ мꙋчи́телете чтото́ съ наⷭ҇ ́мъчи́ле и испъжⷣа́ле. Като́ ла́зарь ѻного́ва ла́зара бога́того. и като́ мнⷱ҇иците мꙋчи́телете си́. Не забꙋра́вѣй бра́те щото́ ка́же двⷣь прⷪ҇ркь: ѿ страⷯ члчьскы да се́ не оубо́ишь. и що те́ пла́ши не послꙋ́шай. съмысли́ си́ за влⷣкꙋ ха́. ка́кь Є го́нень е́днакь ѿ пелены́, дето́ дрьжи́ си́чкы свѣ́ть. това́ пока́зꙋва на́мь да и́маме ѻбра́зь смѣре́нь и незло́бивь кога́то сме го́нени. И помысли́ Ко́лко

228

… хс зараⷣ наⷭ҇.́ Єдни го… самаранина… -жли́ва прⷪ҇рка, и бѣсь има оу себѣ си и винопі́ець: и заплюваха го, и бі́еха го съсⸯ плесни́ца, и на присмѣⷯ мꙋ сичко чи́нѣха. и кога́то го водѣха ѡнía ѱета крьво́пі́йци на распе́тїе и голь… съблѣ́коха, и жльчⸯ го напои́ше… ѻста́виха го, и бѣгаха. и не погребень висѣ́ше: догде́ не дойде́ ѿ тѣ́хь нѣкой бога́ть члкь и испро́си го́, та го́ сне́ ѿ крⷭ҇тъ и погре́бе го. и въскрⷭ҇е тре́тый днь. а́ ты́е па́кь стори́ха хꙋ́ла, та ре́коха, не въскрⷭ҇е, ами́ го оукрадоха апⷭ҇лете не́говы. И па́кь въспомѣни́ и апⷭ҇лете Ка́кь бѣ́ха на сѣ́ко мѣ́сто го́нѥни. и по гра́две се кры́аха. Ами́ и ты́ бра́те да си́ не жа́лишь. разⸯбраⷯ и За безако́ннаго арса́кїа какⸯ го́ е тꙋри́ла ца­́рица на мо́й сто́ль: и мнѡ́го братïа ѻскрь́биль, и двьстъ́вникы, Защо́ мꙋ не приста́ѧть на не́говь за́конь безако́нны. и мнѡ́ѕина оумрѣ́ха оу темни́ца раⷣ ́ме́не. Защо́ ѻбра́зь и́ма патрїа́рⸯшъскы: ами́ Є́ въ́трѣ дїа́воль и любодѣ́йца, Като и жена́ при своего мъ́жа дрꙋ́гомꙋ се примѣ́сꙋва. така́ и то́й не́ тѣле́снѣ ами́ дхо́внѣ. Защо́ при мо́й живо́ть, а́ то́й ѻтне́ прѣсто́ль црко́вны. Това́ те́бѣ допра́тиⷯ ѿ кꙋкꙋ́сь дето́ повелѣ́ ца́рица та́ ме́ испъ́диха. и на

229

пѫ́ть мнѡ́гo скрь́бь поте́глиⷯ, ами́ и това́ ни́что не та́чиⷨ, и кога́ дойдоⷯ на кападокі́йска страна́ въ таврѣ киликі́йскые, разбра́ха за ме́нѣ и посрещнаха ме́ ли́кве ли́кве сти́ ѻци́ и жены́ и момы́ и кало́ерице. и плачаха за наⷭ҇ ́тврь́дѣ, и гледаха ме́ като́ ме́ во́дѣха испъ́день: и дꙋмаха си. болѣ бѣше слнце да помрь́кне не́гли оуста́ Iѡа́новы да прѣмлькнать. И това́ Като́ гле́даⷯ че́ пла́чать за ме́не си́чⸯкы: тврь́дѣ ми се нажа́ли. Ами́ и влⷣка на то́а граⷣⸯ мнѡ́го плака́ за ме́нѣ, и дарова́ ме́, и почь́те ме́ тврь́дѣ. да мо́жеше та си́ бы́ и сто́лъть да́ль ме́нѣ. Ами́ ти се мо́лю бра́те ѿметни́ пла́чь и жа́лба ѿ се́бѣ. и за наⷭ҇ помѣни́ гꙋ ба. ~ Това́ писа́ Iѡáннь зла́тоу́сть Кѵ̈рїа́кꙋ Єпⷭ҇кпꙋ: А́ то́й сѣдѣ́ше въ кома́нѣхь. и та́мо мꙋ завидѣ́ха брато́гꙋ́бⸯци: и заве́доха го въ ара́сь. и мнѡ́го мꙋ зло́ чи́нѣхa. давно́ бы́ оумрѣ́ль. и хо́дѣше Iѡáнⸯнь при брѣ́гь дето́ е пони́тско мо́ре. И ꙗви́ха мꙋ се на пѫ́ть сты́ апⷭ҇лы, пе́трь и Iѡа́нⸯнь, де́то бѣ́ше гы прь́вѣнь видѣ́ль въ aнтïѡхíй. и ре́коше мꙋ: рауⷣвай се пасты́рꙋ до́брый на съмы́сльните хвы ѡ́вⸯце, и крѣ́пкый и зло́трьпѣли́вы. ны́е сме́ пꙋ́стени до те́бѣ, ѿ на́шего ѻ́бⸯщаго влⷣка га на́­шего Iѵⷭ҇ ха́, да ты́ помо́жеⷨ,

230

и да те́ оутѣ́шиⷨ ѿ трꙋ́дь тво́й, де́то те́глишь раⷣ ́твое́то чи́стое зна́ꙗне. и защо́ си́ ѻбⸯли́чиль ца́рица дето́ чи́ни безако́нⸯство. и подража́тель станъ́ Iѡаннꙋ крⷭ҇тлю ами́ се дрь́жь и крѣ́пи́ се. и твоа́та е файда́ голѣ́ма на црⷭ҇тво нбнⷭ҇ое. и ты́ и ѻ́ще ма́лⸯко дни́, ще́шь да ѻти́дешь при га ба на́шего, и ще́шь да бъ́дешь на хꙋзꙋ́рь на црⷭ҇тво нбн҇ⷭое. А́ Єѵдоѯі́а съсⸯ чрь́вїе ще́ да кипи́, и иска́ ще ѿ те́бѣ по́мощь, и не ще́ да на́йде. и ще́ да оу́мре ꙋ свои́те си́ ра́ны. и това́ ре́коха, и ѿидо́хa, ѿ не́го, и пойде́ Iѡaⷩ҇ въ кома́ны, съсⸯ ѻны́а вои́не щото́ го во́дѣха. и ꙋлѣ́зе Iѡaⷩ҇ въ црква стго васи́лиска, что е́ при мо́ре пони́тⸯско. и оу тъ́ꙗ но́щь ꙗви́ мꙋ се мнⷱ҇икь васи́лискь, и реⷱ҇ ́мꙋ: да се надѣ́ешь бра́те Iѡáннe. и два́ма щеⷨ оу́трѣ да сме́ наедно́. и па́кⸯ се ꙗви́ мн҇ⷱикь васи́лискь по́пꙋтомꙋ на црквата, и реⷱ҇ ́мꙋ: да оуго́твишь мѣ́сто бра́тꙋ Iѡáннꙋ. и наоу́трѣ се помо́ли Iѡa҇ⷩ на вои́нете да го почакать таⷨ за є҃ ча́cⷡ҇. и да посѣдъ́ть. а́ ті́е не щѣ́ха и не послꙋ́шаха го. ами́ излѣ́зоха, и плава́ха до л҃ по́гле́де. и па́кⸯ се́ врьна́ Кора́бъть наза́дь, при црквата Стмꙋ мнⷱ҇кꙋ васи́лискꙋ, ѿгде́то́ бѣ́ха излѣ́зле. И тоги́ва Iѡa҇ⷩ пои́ска си́ прѣмѣ́ните свѣ́тлы, и промѣни́ си́ си́чⸯкото, и на нѡѕѣ́тe си́ дрꙋ́гы че́хⸯли. и ѻблѣ́че се́ вⸯсе́ оу но́во и свѣ́тло. А́ дрꙋ́гыте що́ ѻста́-

231

ха си́чкото разⷣаде та́мо оу кора́бь що бѣ́ха лю́дїе. и комка́ се ста́ комка, и послѣ́дь стори́ млба Като́ си чинѣше. и реⷱ҇:́ Сла́ва бꙋ за си́чкото, ами́нь. и прѣстави се къ гꙋ. Ка́зꙋва писа́нїе за ѡнía влади́ци, що напи́саха да испъ́дъть Iѡа́нна. и като́ го зато́чиха ѿ ца́риграⷣ.́ разболѣха се си́чкыте ѿ лю́ты и разли́чны бо́лесты. и си́чкыте измрѣ́ха ѿ лю́та съмрь́ть. така́ и ца́рица Єѵⸯдоѯía, послѣⷣ ́и тїа́ ѱофи́са ѿ лю́та съмрь́ть. и пльзѣ́ха по не́ѧ лю́ты чрь́вїе. И като́ а погре́боха, та и се трьси гробъть за лв годи́ны: това́ ѧ ѻблича́ваше непра́ведното Iѡа́нново испъ́жⷣанïе. и послѣⷣ ́съмрь́ть Iѡáннꙋ злауⷮ҇стꙋ, по́ лг годиⷩ҇. Въца́ри се Ѳеѡ́сⷣї́а ма́лый, и прѣне́се тѣло́то стмꙋ Iѡáннꙋ злауⷮ҇стꙋ ѿ кꙋкꙋ́сь, оу ца́риграⷣ. И поло́жиха го въ црква стыⷯ ап҇ⷭль. И тоги́ва прѣста́ гробъть Єѵⸯдоѯíй да се́ трь́си. то́го млтвами помлꙋй на́сь, ами́нь: ~

232

233

ХІІІ
Мцⷭ҇А ТО́ГО, ка. І́ЖЕ ВЬ ЦркОВЬ
въведе́нïе прѣсты́е влчⷣце на́ше бце и
прⷭ҇но двы мрі́е. блⷭ҇ви́ ѻ́че, сⷯ За млтвь сⷯ:.

Въ ѻнова́ врѣ́ме, Кога́то щѣ́ха да напи́шꙋтⸯ се, ві колѣ́на Ісрлевы́. Бѣ́ше Iѡaкѵ̈м члкь пра́ведⸯнь, и бога́ть тврь́дѣ: и то́й ѿ колѣно Ісрлево: и прино́сѣше да́рь гꙋ бꙋ. и дꙋ́маше си́ саⷨ: да бѫ́де то́ꙗ да́рь за си́чкы лю́дїе: а́ ме́не да бѫ́де за ѻчище́нїе и за грѣхвете ми́ проще́нїе. и пристъ́пи вели́кь днь гнь, и прине́се Iѡáкѵ̈мь да́рь сво́й гꙋ бꙋ. И ста́ прѣⷣ нѥ́го нѣкой члкь и́мето мꙋ рꙋвíмь, и реⷱ҇ ́мꙋ: Не пⷣба́е прь́вѣнь ты́ да при­несе́шь при́нось гꙋ бꙋ: Защо́то си́ безⸯпло́днь, и нѣ е́ излѣ́зло ѿ те́бѣ сѣ́ме въ Iсрлы. И оускрь́би се Iѡ́áкѵ̈м за тъ́ꙗ рѣⷱ҇ ́тврь́дѣ. и замы́сли се за ві Колѣ́на Iслвы: и са́мьси́ дꙋ́маше и сла́гаше на оу́мь, да ви́ди и́ма ли нѣ́кой де́то нѣ е́ стори́ль сѣ́ме ѿ cнѡвeтe iсрлвы: и не можѣ́ да на́йде: ами́ си́чкыте быле́ роди́ле че́до. И смысли́ авраа́ма патрïа́рха, Ка́кь мꙋ да́де бь на ста́ри дни́: и роди́ сна си Ісаа́ка.

234

И разгри́жи се Iѡaкѵ̈м тврь́дѣ. и не пойде́ да се ꙗви́ на жена́та си́ а́нны. ами́ ѿиде́ въ пꙋ́стынꙗ, и напра́ви си́ Коли́бꙋ; и пости́ се м҃ дни́ и но́щи, м҃. и дꙋ́маше си́: не щъ́ си́ ѿи́ дома́, ни́ ꙗ́стїе да ꙗ́мь, ни́ да пíю. догде́ ме́ не послꙋ́ша гь бь. А́ ꙗ́стїе и пи́тїе да ми́ бъ́де млбата. И жена́та мꙋ а́нна, двѣ́ гри́жи и́маше, и за двѣ́ нево́ли пла́чѣше. Єдно́ защо́ станъ́ Като́ вдови́ца: и не зна́еше си́ мъжато́го жи́вь ли Є, или́ нѣ́. А́ дрꙋ́го па́кь защо́ бы́ безло́дна и не́ма че́до. И при́стъ́пи вели́кь днь гвь: и ре҇ⷱ ́Є́й роби́нꙗта и стꙋди́та: до ко́ си́ скрь́бишь дша́та: Сега́ пристъ́пи вели́кь днь гвь. и не пⷣба́е ти́ да пла́чешь, ами́ си́ ꙋзми́ своѧ́та крь́па, дето́ мї ѧ си́ да́ла на дѣ́ль, защо́ не прили́че ме́нѣ да се́ забра́жⷣамь съсⸯ таква́ва крь́па, защо́ съⷨ роби́нꙗ: а́ това́ и́ма ѻбра́зь црьскый. и ре҇ⷱ ́е́й а́нна: ѿстъпи́ ѿ ме́нѣ, а́зь това́ не щъ́ стори́. до́ста ми́ Є що ме́ смѣри́ гь бь докра́й: и по́ добрѣ́ е да до́йде лю́та съмрь́ть да ми́ ꙋ́зме грѣ́шната моа́ дша́. И ре́че й роби́нꙗта Iоѵди́та: до кога́ да си́ смѣра́вашь дша́та, Защо́ не послꙋ́ша моа́та дꙋ́ма. ами́ се то́лⸯкова кльне́шь. до́ста ти Є това́ щото́ ти затво́ри бь оутро́бата, и не мо́жешь да ро́ди҇ⷲ, и а́нна Є́днакⸯ се оугри́жи по́ тврь́дѣ: и ѿ жа́лⸯбы та си́ съблѣ́че и хꙋ́бавыте дре́хы, и хо́дѣше похꙋ́лена. и по мнѡ́го врѣ́ме пойде́

235

и хо́дѣше изь бахчі́ата. и видѣ Єдно́ дрь́во да́фина. и сѣдна́ поⷣ не́го, и помли се бꙋ, и реⷱ҇:́ Бе ѿць на́шиⷯ блⷭ҇ви́ ме́, и послꙋ́шай мо́лбата моа́. Като́ си́ блⷭ҇виль са́рра, и да́де е́й и роди́ сна свое́го Ісаа́ка, и погле́да наго́рѣ, и видѣ́ пти́че гнѣ́зⷣо на да́фината. и распла́ка се, и дꙋ́маше си́: ѡ́ те́жⸯко ме́нѣ. Комꙋ́ съⷨ при́лична а́зь, и ко́й ме́нѣ роди́. и излѣ́зоⷯ на свѣ́ть. и кле́та быⷯ та се́ родиⷯ да сⸯмь сега́ похꙋ́лена прѣⷣ снѡвете Iсрлвы, и да ми се смѣѧ́ть и да ме́ испъ́ждать ѿ црквата бꙋ мое́мꙋ. ѡ́ го́ре ме́нѣ, Комꙋ́ съⷨ прили́чна а́зь, не быⷯ ни́ като пти́ците нбнⷭ҇ы. ѻ́ти и пти­́ците нбнⷭ҇ы и́маⷮⸯ плѡⷣ прѣⷣ те́бѣ ги. нѣ съⷨ ни́ Като́ ѕвѣ́рїето що са́ на́ земли и ті́е стори́ха плѡⷣ прѣⷣ те́бѣ ги. и пѣ́ната по море́то игра́е и блⷭ҇влꙗ те́ ги. ѡ́ го́рко ме́не, комꙋ́ быⷯ прили́ка а́зь. нѣ съⷨ прили́ка ни́ на тъ́зи землѧ́. ѻ́ти и землꙗ́та ти прино́си плѡⷣ на сѣ́коа годи́на, блⷭ҇вѣ те́ ги. И това́ тïа́ дꙋ́маше и пла́чѣше. И а́ггль гнь станъ́ прѣⷣ не́ю, и реⷱ҇ ́е́й: а́нно а́нно, чю́ те́бѣ гь, и прїе́ ти млбата. ще́шⸯ да за́чнешь и да ро́дишь: и да се́ блⷭ҇вѣ сѣ́мето твое́ по си́чката землꙗ́. и реⷱ҇ ́а́нна: жи́вь гь бь мо́й, и ако придобі́ю мъ́жⸯско дѣте́ или́ же́нⸯско, а́зь да го даⷨ да е́ да́рь бꙋ. и да слꙋгꙋ́ва бꙋ догⷣе́ бѫ́де жи́во. И тоги́ва дойдо́ха два́ма, и каза́ха й. Ка́кь и́де мъ́жь не́йнь Iѡáкѵ̈м, и ка́ра си́ ста́дото свое́.

236

Защо́ и то́мꙋ а́ггль гнь ꙗви́ се, и ре҇ⷱ ́мꙋ: Iѡáкѵ̈ме Iѡáкѵ̈ме чю́ гь и прїе́ твоа́та млба: ами слѣзи́ ѿ тꙋ́ка, и иди́ дома́ си́. защо́ ще же­на́та твоа́ а́нна да за́чне дѣте́ оу се́бѣ. и да роди́. и да се блⷭ҇влꙗ сѣмето твое́ по си́чка землꙗ́. И тоги́ва слѣ́зе Iѡáкѵ̈м, и при­зова́ пасты́рете свои́, и реⷱ҇ иⷨ: доведѣ́те ми́, ѻ҃ а́гнета, что съ́ прьво́ ѻбⸯа́гнени, да бѫ́дъть ті́а ѻ҃ а́гнета гꙋ бꙋ мое́мꙋ. и дове­дѣ́те ми́ саⷨ, вi те́лⸯци тль́сти ѿхpáнeны и зрⷣа́вы, и да бъ́дъть ті́а вi те́лци, на поп́вете и на ста́рците. И па́кⸯ ми дока́райте, р҃ Ко́злы, да бѫ́дъть ті́е за си́чките лю́дїе. и кото́ и́дѣше Iѡáкѵ̈м, посре́щна го а́нна, и хвати́ се за шїа́та мꙋ, и ре҇ⷱ:́ Ceгá видѣⷯ ́че ме ѥ́ бл҇ⷭви́ль гь бь тврь́дѣ. Защо́ бѣⷯ ́Като́ вдови́ца, ала́ сега́ нѣ съⷨ вдови́ца, и безⸯче́дна бѣ́хь, а́ сега́ зачеⷯ че́до. И прѣпочи́на си́ Iѡáкѵ̈мь Єди́нь днь дома́ си́. и на оу́трѣшны днь прине́се Iѡáкѵ̈мь при́нось сво́й гꙋ бꙋ. и излѣ́зе из црквата ѻпра́вⷣань, и пойде́ дома́ си́, И Кога́ дойде́ врѣ́ме да роди́ а́нна: а́ тïа́ ре́че: Дне­ска се възвели́чи моа́ дша́. и роди́ а́нна че́до же́нⸯско. и изми́ се а́нна, и да́де бо́ска на дѣте́то, и нареⷱ҇ ́мꙋ и́ме, марíа. и растѣ́ше ѻтро́ковица, и кога́ стори́ ѕ҃ мцⷭ҇и. и ѻста́ви ю́ а́нна на́ земли да ю́ ѻпи́та мо́же ли прохо́ди, и мрї́а станъ́ и постъ́пи ꙁ҃ стъ́пⸯкы: и дойде́ оу ма́йка си́.

237

и ꙋзе́ ѧ́ а́нна, и реⷱ҇:́ живь гь бь мо́й. азь те́бѣ не щъ́ та ѻста́ви да хо́дишь по тъ́а Землꙗ́, догⷣе́ те́ не за­ве́дꙋ оу црква гнꙗ. и стори́ си́ а́нна сще́нїе; и ѻчи́сти се. и кога́ стори́ Єдна годи́на. И тоги́ва стори́ Iѡáкѵ̈мь слꙋ́жба голѣ́ма, го́зба и трапе́за вели́ка. и зова́ поп́ве и кні́жници и старе́шины. и си́чкы лю́дїй ісрлвы. и приве́де моми́чето Iáкѵ̈мь при поп́вете и блⷭ҇ви́ха ѧ́, и ре́коха: Бе ѿць на́шиⷯ, блⷭ҇ви́ това́ моми́че, и да́й мꙋ и́ме да е прочю́то и имѣни́то до́вѣка по си́чкы pѡⷣ Земль́скый. и ре́коше си́чкы лю́дїе, ами́нь:. И паⷦ҇ ре́коше: бе, погледни́ ѿ высо́ко на това́ моми́че. И бл҇ⷭви́ха го послѣ́дно блⷭ҇ве́нïе, дето́ не мо́же ни́ ѿ кого́ да се разва́ли. и оузе́ ю́ ма́йка й и зане́се ѧ́ на ѻсще́нното лѣгло́, и да́де й бо́ска да боза́е. И стори́ а́нна пѣ́снь гꙋ бꙋ, и ре҇ⷱ:́ Да запѣ́ѧ пѣⷭ҇ ́гꙋ бꙋ, ѻ́ти ме ѥ́ посѣ́тиль гь, и ѿне́ль при́смѣⷯ ́ѿ мои́те дꙋшма́не. и да́де ми́ гь бь пра́вдата моа́. и ко́й да ка́же сега́ на снѡвете рꙋві́мовы, че ѥ́ роди́ла а́нна. И то­ги́ва излѣ́зе и слꙋ́жаше на си́чкыте. и кога́ се съврь́ши в҇ⷱе́ра. и просла́више ба ісрлва. и растѣше моми́чето, и стори́ двѣ́ годи́ни и реⷱ҇ iѡа́кѵ̈м на жена́та си́ а́нны. да заведеⷨ това́ на́ше моми́че въ црква бжїа. и да ѧ́ дадеⷨ Като́ се ѻбⸯре́коⷯме. и реⷱ҇ ́а́нна: Не́ка да постои́ оу наⷭ҇ ́Єдна́ годиⷩ҇ ѻ́ще, да сто́ри г҃ го́ди҇ⷩ, да не бы́ ceга́ плака́ла

238

за наⷭ҇.́ и тоги́ва щеⷨ ѧ́ вове́. и кога́ стори́, г҃ годи́ны. ре҇ⷱ ́Iѡáкѵ̈м: да ми́ доведе́те момы́ Євре́йскы чи́сты, и да зе́мъть свѣ́щи запа́лены. защо́ Koга́ ꙗ заведеⷨ ꙋ црква бжїа, да не би́ се врьна́ло дѣте́то на́ше наза́дь. и да й се ꙋпла́ши срцⷣе́то ѿ бжїата црква. И стори́ше така́, и заве́доше ю́ оу црква бⷤ҇. и посрещна́ ѧ́ сще́нникь и цѣлова́ ѧ́, и прїе́ ѧ́ и бл҇ⷭви́ ѧ́, и ре҇ⷱ:́ да възвели́чи гь бь твое́то и́ме по си́чкы свѣ́ть: и до послѣ́дни дни́. и да пока́же бь и́ме твое́ да се́ изба́въть cнѡвe iсрлвы. и въве́де ѧ́ сще́нникь въ́трѣ оу ѻлта́рь на тре́тый степе́нь ꙋ ста́ стыⷯ. де́то бѣ́ше повелѣ́но ѿ ба, съсⸯ соломо́нова прѣмꙋ́дро҇ⷭ, да оула́зи сще́нникь та́мо на годи́на по Єднъ́щь и та́мо поса́дише стꙋ́ю ѻтро́ковицꙋ. и тоги́ва гь бь ѻста́ви добринꙗ́ на нѥ́ѧ. и зара́уⷣва се ста́ ѻтро́ковица. и ве́село въско́чи съсⸯ нѡѕѣ́тe си́. ѻ́ти защо́то пока́за, бь Ка́кь ѧ́ е възлю́биль ѿ си́чкы доⷨ Іслвь. И ѿидо́ха си́ ѿць й и ма́йка й дома́ си́. Сла́веха и блⷭ҇веха ба. ѻ́ти не пойска́ да се́ врь́не съсⸯ роди́телете си́, ни́ попла́ка за тѣⷯ.́ ами́ ѻста́ ꙋ црква гнꙗ. И бѣ́ше ѻтро́ковица мрі́а ꙋ црква сама́ си́ заклю́чена, и а́ггль гнь дохо́жⷣаше като́ го́лꙋбь, и но́сѣше й ꙗ́стїе: и така́ се тïа́ хра́нѣше ѿ а́гглⸯскы ръцѣ́. И кога́ стори́ ꙋ црквата ві годи́ны. и реⷱ҇ ́Сще́нникь на снѡвете Ісрлвы: что́ да сто́риⷨ на сі́ю стꙋ́ю ѻтро́ковицꙋ: да не бы́

239

ѻскврь́нила стꙋ́ю црко́вь и га ба на́шего. и ті́е ре́коха ѻномꙋва по́пꙋ заха́рїю: ты стои́шь тꙋ́ка при ѻлта́рь гнь, и ꙋлѣзе́ въ́трѣ въ сти́лище, и помоли́ се бꙋ за нею, и что ти́ ще пока́за бь. Защо́ тогива бѣ́ше заха́рїа пррⷪ҇кь Снь варахі́йнь ѿць Iѡаннꙋ кртⷭ҇лю, архіере́й. и то́й помы́сли това, и реⷱ҇:́ не пⷣба́е та́ꙗ ста́ ѻтро́ковица и двца да е́ тꙋ́ка ꙋ црквата на тоа възрасть. ѻ́ти защо́ бѣ́ше лꙋкавы дїа́воль чю́ль Іса́їю прр҇ⷪкꙋ дꙋ́мата, что́ бѣше ре́кⸯль: Є́то двца ще въ чрѣвѣ да за́чне, и да ро́ди спс, и да мꙋ нарекъ́ть и́ме Ємманꙋи́ль, дето́ се сказꙋ́ва с на́мы бь. И зараⷣ тъ́ꙗ рѣⷱ҇ ́не ѻста́вѣше тоги́ва дїа́воль ни́ Єдна́ двца догде́ ю́ не събла́знѣше. да не бы́ се найшла́ ни́коа́ чи́ста да е́ мти бжїа. и гь бь затова́ доне́се на ꙋ́мь заха́рїю прⷪ҇ркꙋ да ѧ́ ѻбрече́ за мъ́жа: да погꙋ́би хы́трость дїа́волⸯска, и да се ѻбезгри́жи дїа́воль да не́ма мы́сль за двца мрі́а да ю́ събла́зны. И стори́ така́ заха́рїа, и ꙋлѣ́зе въ ѻлта́рь, и ѻблѣ́че се ꙋ ри́зꙋ десето́зво́ннꙋю: си́ рѣ҇ⷱ,́ що бѣ́ше ри́за съсⸯ дⷭ҇е́ть звъ́нⸯци ѻсще́нна въ ста́ стыⷯ. и помо́ли се бꙋ заха́рїа за не́ѧ. И а́ггль гнь дойде́ и станъ́ прѣⷣ не́го, и реⷱ҇ ́мꙋ: захарі́е, излѣзи́ и събери́ си́чкыте вдовⸯци́, что съ́ въ Іꙋде́ꙋ. И да донесъ́ть сѣ́чива, и комꙋ́ се пока́же то́гова да бѫ́де жена́. и повелѣ́ заха́рїа. И излѣ́зоха проповѣ́дници

240

по си́чки страна́ Iоѵде́йска, и потрь́би трьба́ гнꙗ. И сьбра́ха се си́чкыте, и сѣ́кый доне́се по сѣ́чиво, и тꙋри́ха гы́ прѣⷣ сще́нниците. и Iѡ́сифь излѣ́зе и то́й насре́ща тѣⷨ,́ и поⷣфрь́ли теслъ́. и оузе́ха гы сще́нниците. и оулѣ́зе заха́рїа оу црквата и по­мли се бꙋ. и кога́ съврьши млбата, и ꙋзе́ си́чките сѣ́чива: и излѣ́зе и да́де иⷨ гы́; и не пока́за се чю́до ни́какво. И по́слѣⷣ си́ зе́ Іѡ́сифь теслъ́ своѧ́. и гълъбь излѣ́зе изⸯ теслъ́та, и долѣтѣ́, Іѡ́сифꙋ на главъ́та. и реⷱ҇ ́сще́нникь Іѡ́сифꙋ: на те́бѣ се паднъ́ жре́бїе, да прїи́мешь двца гнꙗ и да ѧ ꙋно́вашь. и реⷱ҇ ́мꙋ Iѡ́сифь: а́зь есъⷨ ста́рь, и cы́нвe и́маⷨ: а́ та́ꙗ Є мла́да двца. и да не бъ́деⷨ за смѣⷯ ́на снѡвете iсрлвы. и реⷱ҇ ́емꙋ заха́рїа: оубо́й се Іѡ́сифе ѿ га ба свое́го. и съмисли́ се что́ стори́ бь даѳа́нꙋ и авирѡ́нꙋ, Ка́кⸯ се просѣ́де Землꙗ́та поⷣ тѣⷯ ́и погль́на гы жи́вы. Защо́ прѣстъ́пници бѣха на бжїй за́конь. и сега́ се ты́ оубо́й iѡ́сифе. да не бъ́де и на те́бѣ така́ въ доⷨ тво́й. И оубоа́ се Іѡ́сифь, и прїе́ ѧ́ да ѧ́ ꙋчю́ва при се́бѣ. и реⷱ҇ ́е́й: Мрíе, а́зь те́ прїе́хь ѿ црква бжїа. И сега́ те́ ѻста́вѣмь оу доⷨ мо́й. и а́зь ѿхо́жⷣамь по моѧ́ ра́бота да гра́диⷨ зⷣанїа. и па́кь щемⸯ си́ тꙋ́ка до. и гь да те́ ꙋчю́ва. И това́ реⷱ҇,́ и ѿиде́. И тоги́ва поп́вете стори́ха зⸯго́ворь, и ре́коше: Да напра́виⷨ Катапета́зⸯмꙋ. си́ рѣⷱ҇:́ За́вѣсь въ црквы гны. Защо́ помѣнъ́ Сще́нникь за ма́рї́а, Ка́кь

241

бѣ́ше чи́ста ѿ плѣ́ме двⷣа цра. и сѣдѣ́ла ві годиⷩ҇ ́ꙋ црква гнꙗ. и затова́ стори́ха За́вѣса црко́вна. И това́ Є пра́зⷣникь въвеⷣнїе въ црко́вь, прѣстѣ́й бци: дето́ ю заве́де ѿць е́й Iѡáкѵ̈м, и ма́ти єй а́нна: и да́доха ѧ́ въ црквы да́рь гꙋ бꙋ ѻти бѣ́ше така́ хтѣнïе бжїе: защо́ щѣ́ше бь ѿ неѧ да се́ поро́ди: зараⷣ ́това́ бы́ въведена оу црква мла́да три́годи́шна: и храни́ ю́ архггль гаврїи́ль съсⸯ нбн҇ⷭы хлѣ́бь, ві годи́ны. Защо́ щѣ́ше црь нбнⷭ҇ы ѿ не́ѧ пльⷮⸯ да прїи́ме. ѻ́ти бѣ́ше тïа́ чи́ста и ѻсще́нна ѿ дха Стго. затова́ и прѣч҇ⷭты бь дето́ чи́сто лю́бы. Слѣ́зе на́ землю да ѻчи́сти наⷭ҇ ́ѿ прѣгрѣше́нïето ада́мово. Ами́ и ны́е блⷭ҇ве́ни хрⷭ҇тїа́ни: да се́ ѻчи́стиⷨ ѿ грѣ́хѡвeте на́ши, ѿ дꙋшма́нⸯство и ѿ клевета́, и ѿ за­ви́сть, и ѿ блꙋ́дь. и пи́зма да не дрь́жиⷨ Єди́нь дрꙋ́гомꙋ хрⷭ҇тїа́нинꙋ. И тоги́ва и ны́е да принесеⷨ да́рь гꙋ бꙋ: и гь на́шь іс хс да го прїи́ме. Защо́ и гь въ Єѵⷢ҇лїе наⷭ҇ ́ꙋ́чи. и ка́же: Ако принесе́шь да́рь твой Къ ѻлⸯта́рꙋ, и ꙋсѣ́тишⸯ се Ка́кь и́машь пи́зма на бра́та свое́го. ѻстави́ тꙋ́ка прѣⷣ ѻлⸯта́рⸯ да́рь тво́й, и иди́ назаⷣⸯ, и прости́ се прь́вѣнⸯ съсⸯ бра́та твое́го. и тоги́ва дойди́, и ꙋзми́ си́ да́рь тво́й, и принеси́ го́ Къ ѻлⸯта́рꙋ. Това́ Ка́же гь и ꙋ́чи наⷭ҇.́ Кога́то се млиⷨ бꙋ да немаме Кара́зь ни́ на кого́ хрⷭ҇тïа́нина. Защо́ да́рь на́шь что́ прино́сиⷨ бꙋ, нѣ é ꙗстiе

242

и пи́тїе. и не и́ще бь ѡвны́ и ю́нци да ко́лишⸯ и срⷣце да и́машь дїа́волⸯско и лꙋка́во, и пи́зма межⷣо се́бѣ, това́ е мрьсно прѣⷣ га ба. ами и́ще бь да и́маме Срⷣце чи́сто и смѣрено. И това́ Є да́рь гꙋ бꙋ, млната на́ша. и затова́ Ка́же: а́ко и́маме нѣ́что Кара́зь на нѣ́коего хрⷭ҇тїа́нина, бра́та на́шего: и и́деⷨ въ црква на млба: не прïе́ма гь бь млбата на́ша, ами́ се врьни́ наза́дь, и ꙋмири́ се прь́вень съсⸯ бра́та твое́го: и тоги́ва иди́ и помоли́ се бꙋ, и бь да ти́ прїи́ме млбата, и да ти ѻста́ви съгрѣше́нïето. Затова́ и ны́е сме дль́жны да съврь́шиⷨ, За́повѣдь хрва. и да и́маме брато́лю́бїе съсⸯ сѣкого хрⷭ҇тїа́нина. и да се па́зиⷨ ѿ мнѡ́го ꙗстїе и пи́тїе: и ѿ си́чко зло́. и наⷭ҇ ́бь да спⷣби на вѣ́чно црⷭ҇тво нбнⷭ҇ое: полꙋ́чимь ѻ хрⷭ҇тѣ iсѣ гдѣ на́шемь: де́то мꙋ е сла́ва и дрьжа́ва, въ вѣ́кы, амиⷩ҇:́ ~

243

ХІV
Мцⷭ҇А Деⷦ҇МⸯВРЇЕ, е҃ ЖИ́ТЇЕ ПРѢПоⷣ
бнаго ѻ́ца на́шего Са́ввы ОСще́ннаго.
Наста́вника пꙋ́стинножи́телѥⷨ. ѻⷱ҇ блⷭ҇ви́: ~

Прѣпⷣбный ѿць на́шь са́вва ѻсще́нны. Бѣ́ше въ цр҇ⷭтво Ѳеѡⷣсїа. ма́лаго, ѿ мѣ́сто кесарḯйско: ѿ село́ мꙋтала́ска. ѿць е́мꙋ и ма́ти мꙋ хрⷭ҇тïа́не. и́мето иⷨ бѣ́ше Іѡа́ннь и софі́а. И кога́ стори́ є҃ го́диⷩ҇ сты́ са́вва: ѿиде́ ꙋ монасты́рь, да се ꙋ́чи кнíгꙋ. И покало́єри се. И скоро изьоу́чи и ѱалтир и си́чкый за́конь мо­насты́рскы, и добрѣ се поⷣка́нѣше на црко́вно пра́вило, и деⷭ҇ть ... сѣдѣ́ оу монасты́рь, и помы́сли да и́де на бжї гро́бь: И да сѣди́ таⷨ изь ѻ́колꙋ по пꙋ́стынꙗта. И тоги́ва Iгꙋ́мень позова́ го, и по­дꙋ́ма мꙋ та́йно, и реⷱ҇ ́мꙋ: а́зь те́бѣ че́до съсⸯ бжїе повелѣ́нїе пꙋ́щаⷨ. ами́ ты́ ѻ́ще не трѣ́бꙋваше да излѣ́зешь ѿ дрꙋжи́ната си́: ами́ Като си́ наꙋми́ль, иди́: и гь да бѫ́де съсⸯ те́бѣ. И така́ съсⸯ бжїе повелѣ́нїе ѿиде́ въ Іерⷭ҇лимь. и разбра́ за Стго Єѵⸯти́мїа Какⸯ се́ по́сти на въсто́чна страна́ ѿ іерⷭ҇лиⷨ по пꙋ́стинꙗта, и свѣ́тѣше Като́ свѣти́лникь. И пойде́ при не́го, и видѣ́ стго Єѵѳⸯи́мїа че́ дохо́жⷣаше ꙋ црква. и помо́ли се съсⸯ сль́зы давно́ го прїи́ме. и Сты́ Єѵⸯти́мїе пооу́чи го, и реⷱ҇ ́мꙋ: че́до, не пⷣба́е те́бѣ оу монасты́рь да сѣди́шь, ѻ́ти си́ ѻ́ще мла́дь,

244

до ні го́диⷩ҇: ами́ Є по́ добрѣ́ да и́дешь дале́ко ѿ монасты́рь че́до. и да по́йдешь при Ѳeѡкти́ста и́нока. и голѣмо щешь добро́ ѿ не́го да прїи́мешь и наоу́ка. И блже́нны са́вва реⷱ҇:́ Ви́жⷣь чтⷭ҇ны ѻ́че, дето́ е прора́зꙋмный бь на си́чко добро́, Ка́кь и́ще да ме́ спси́. и на­ста́ви ме́ та дойдоⷯ на твои́те сты́ ръ́цѣ. И ceга́ що ми́ рече́шь това́ щъ́ чи́ни́. И тоги́ва вели́кый Єѵⸯѳи́мїе, прово́ди го до блже́ннаго Ѳеѡкти́ста. и да́де мꙋ писа́нїе да се загри́жи За не́го Ѳеѡктистⸯ. и дꙋ́мы прⷪ҇рчьскы мꙋ реⷱ҇.́ Дето́ е дойшъ́ль тойзы и ходи по кало́ерⸯскы за́конь, ще́ да бѫ́де прославень по си́чкыте понⷭ҇ици, що съ́ по тъ́а палесты́нꙗ. И ка́кⸯ ще да бѫ́де арⸯхи́мандри́ть на ті́а м҃ монасты́ре. и сѣдѣ́ Сты́ са́вва при блже́ннаго Ѳеѡ́кти́ста, і҃ го­диⷩ҇,́ на слꙋгꙋ́ване и днⷭ҇ь и ноще́сь. и слꙋчи́ се та се прѣста́ви блже́нны Ѳеѡкти́сть, мⷭ҇ць сеⷫ҇, г҃. И слѣ́зе вели́кый Єѵⸯѳи́мïe и погре́бе го. И поста́ви Ігꙋ́мена мари́на нѣ́коего оу то́а монастыⷬ.́ и тоги́ва бѣше стори́ль сты́ са́вва, л҃ го́ди҇ⷩ. И наⷣ си́ч­кыте бра́тїа надⷣѣлѣ́ваше съсⸯ поⷭ҇ ́и бдѣ́нїе и послꙋша́нїе; И позна́ Какⸯ ще́ да се разва́ли монасты́рⸯскы за́конь, и ѿиде́ на дрꙋ́га страна́ стго, гера́сима. И прохо́дѣше по ѻна́зи пꙋ́стинꙗ. И свѣ́тѣше Като Єди́нь свѣти́лⸯникь. и на Єдно́ пото́чище сѣдѣ́ на въ́сточнаа стра́на за́ ꙁ҃; годиⷩ҇. и ѻчи́сти си́

245

и оу́мь и по́гледь. то́лкова Ко́лкото мꙋ се ѿкры́ лице́то, и ви́дѣ́ славꙋ гню. и ѿ тꙋ́ка се испль́ни срⷣце́то мꙋ дха стго. И напра́ви таⷨ на ѻ́нⸯзи по́токь црквица ма́лка. и ѻлта́рь сть поста́ви. и прїе́ при се́бѣ нѣ́коего сще́нника да мꙋ́ луⷮ҇рги́сꙋва. Защо́ не щѣ́ше са́мⸯси́ да луⷮ҇рги́сꙋва. и́маше и кро́тоⷭ҇ вели́кꙋ, и смѣре́нïе лю́бѣше: и дрьжа́ше хва дꙋ́ма, что́ ре҇ⷱ въ еѵⷢ҇лї: наоучи́те се ѿ ме́не, ѻ́ти съⷨ а́зь кро́тⸯкь и смѣре́нь съ срⷣце́то. и така́ ꙋ́чаше и ка́зꙋваше да ста́неⷨ съсⸯ тъ́ꙗ кро́тоⷭ҇, спроти́ на́казь дïа́волⸯскы что ны́ доса́жда. И въ Єднъ́ но́щь излѣ́зе ис кѥллі́ата си́ сты́ са́вва въ́нка, и хо́дѣше таⷨ изⸯ по́тоⷦ҇ⸯ и четѣ́ше ѱалты́рь. и видѣ́ видѣ́нїе стра́шно, ѿ за́паднꙋ стра́нꙋ по́тока. де́то мꙋ е и ceга́ поло́жено тѣло́то межⷣо двѣ́те црквы. И видѣ́ стль́пь ѻгнѣ́нь, че стоа́ше ѿ землꙗ́та до нбе́то. И Като́ видѣ́ стра́шношното това́ видѣ́нїе, зараⷣува се. и помы́сли си́, и ре҇ⷱ: това́ Є стра́шно чю́до. нѣ́ Є това́ ни́что дрꙋ́го: ами́ Є това́ доⷨ бжїй. и прѣбы́ та́мо на млба. догⷣе́ се разва́ли но́щь. и пойде́ таⷨ де́то се видѣ́ стль́пъⷮⸯ съсⸯ голѣ́мь страⷯ. и найде́ пе́щера голѣ́ма, и црква чю́дна, де́то имаше бжїй ѻбpа́зь. и на и́стокь ѻбра́зь бѣ́ше ѿ ба сто́рень. и ѿкамⸯто полꙋ́нощь найде́ доⷨ голѣⷨ,́ и мѣ́сто широ́ко за слꙋгꙋ́ване.

246

и ѿ пла́дне да оула́зи мѣ́сто широ́ко и ви́дѣло ѿ слнцето. И тъ́ꙗ пе́щера Като́ видѣ́ сты́ са́ва зараⷣува се, и оукра́си ю́ съсⸯ по́мощь бжїа, и оутврь́ди. И таⷨ повелѣ́ да се пѣе́ Канѡ́нь оу съ́бота. и така́ по ма́лⸯко съсⸯ блгⷣть бжїа. та се събра́ха дрꙋжи́на, и станъ́ха до и҃ сты́ ѿци. и като́ станъ́ха мнѡ́го дрꙋжи́на, и напра́виха Келі́й мнѡ́го, ѻколꙋ ѻнова́ пото́чище, и наⷣ бжїа црква, и́маше изьѿго́ре Ка́микь лю́ть тврь́дѣ. и на то́а Ка́микь съѕи́да сты́ са́ва стль́пь. и стори́ ѿ пе́щерата скры́ты врата́, да изла́зи на стль́пъть. и на не́го стоа́ше сты́ са́ва. и чи́нѣше млба́. И патрїа́рⷯ IЄрⷭ҇лиⷨскый зова́ блженⸯнаго са́вва: и ѻсти́ го на сще́нⸯство. и па́кь го́ пое́ и иде́ съсⸯ не́го на монасты́рь не́говь что е́ наре́чень ла́вра. и ѻсти́ црквата де́то бѣ́ше ѿ ба съзⷣа́дена. и ста́ трапе́за ꙋ ѻлта́рь поста́ви. и мнѡ́го стї мо́щи поⷣ ѻлта́рь поста́ви ѿдо́лꙋ; мⷭ҇ца декѥⷨ, кі. и влⷣка събра́ си́чкы бра́тїа, и ре́че иⷨ: Сега́ вы́е и́мате ѿца Ігꙋ́мѣна ва́шь монасты́рь ла́вра, дето го є бь съврь́шиль, а́ нѣ́ члкь. Това́ ре́че: и блⷭ҇ви́ блже́ннаго саѵⸯва: и ѿидé. И въ това́ врѣ́ме ѿць стмꙋ са́вꙋ Iѡа́ннь, что е́ нареⷱ҇нь Кано́нь: прѣста́ви се въ алеѯанⸯдрі́й. и ма́йка мꙋ софїа, ѻстарѣ́ тврь́дѣ. и разбра́ За сна си́ са́ва, Ка́кь Є прочю́ень съсⸯ добро́

247

и распрода́де си́ си́чкото свое има́нїе. и дойде́ ꙋ іерⷭ҇лиⷨ, и доне́се зла́то мнѡ́го. и съста́нъ се съсⸯ блже́ннаго сна свое́го са́вва. и то́й ѧ́ поꙋ́чи да се ѻста́ви ѿ си́чкото ми́рⸯско. и по ма́лко дни́ прѣста́ви се и ма́йка мꙋ: и погре́бе ю́ саⷨ съ свои́ ръцѣ́ на чъстно́ мѣ́сто. А́ има́нїето ꙋзе́ и да́де го ꙋ ла́вра своа́. и мнѡ́го монасты́ре съгра́ди и цркви напра́ви и натъ́кми. и мнѡ́го бра́тїа събра́. Бѣ́ше ѿць на́шь Са́вва, ты́хь, съмы́сльнь, и кро́тькь и испль́нѥнь съсⸯ си́чка дхо́вна прѣмꙋдрость. и имаше любо́вь чи́ста съсⸯ блже́ннаго Ѳеѡⷣсїа, така́ и Ѳеѡⷣсїе съсⸯ стго са́вва. и бѣха и два́та съ́щи снѡве бжїй и вѣрны слꙋ­гы́. и свѣти́лници что́ наста́више и́ноци на црⷭ҇тво нбнⷭ҇ое. И прѣста́ви се Ѳеѡ́сⷣїе мⷭ҇ць геⷩ҇, аі. А́ сты́ са́ва бѣ́ше тоги́ва стори́ль. с҃ годи҇ⷩ. И тꙋри́ха Ігꙋмена на мѣсто Ѳеѡ́сⷣїево. Софрѡ́нїа ста́рца: испль́нень и то́й дха стго. и тоги́ва архїепⷭ҇кпь пе́тⸯрь. съсⸯ си́чкы cъбѡⷬ мли́ше се Стмꙋ са́ввꙋ Ста́рцꙋ. да по́йде ꙋ цриграⷣ: да испро́си ꙋ цра да́ныте палесты́нскы. раⷣ ́защо́ бѣ́ше ꙋбі́йство ѿ самара́не. И послꙋ́ша ста́рць архїепⷭ҇кпа. и пойде́ до цриграⷣ, мⷭ҇ца априⷧ҇. И патрїа́рⷯ царограⷣскы разбра́ че́ и́де ѿць са́вва. и пойде́ и каза́ ца́рꙋ, Ка́кь и́де ѿць са́вва. И блгочⷭ҇тивый се црь зараⷣува: и пꙋсти́ црьскый Кора́бь на сре́ща мꙋ. и пойде́ патрïа́рⷯ Єпифа́нїе съсⸯ кора́-

248

бъть насре́ща мꙋ. и па́па Єѵⸯсе́вїе, и епⷭ҇пь Єфе́скый. и така́ срѣ́тоше стго. и ті́е го пое́ха и заве́доха го при цра. и блгⷣть бжїа ꙗ́ви се на ра́ба свое́го. Като́ прь́вѣнь при анаста́сїа цра. Като́ ꙋла́зѣше ꙋ црьскыте пола́ты съсⸯ архїере́ѥте. и кога́ бы́ вътрѣ при за́вѣсь. ѿвópи бь ꙫчи́те ца́рꙋ, и видѣ́ нѣ́коа блгⷣть бжїа. Свѣ́теше Като́ Єди́нь ѻбра́зь на главъ́та ста́рцова, и вѣнецътⸯ мꙋ Като слнце свѣ́тѣше. и прите́че црь, и покло́ни мꙋ се съсⸯ ра́дость, и съсⸯ сль́зы мꙋ цѣлꙋва́ главъ́та ѻсще́ннаа. и блⷭ҇ви́ се црь ѿ не́го. и тоги́ва ꙋзе́ ѿ сти́те не́говы pъцѣ́ посла́нїето ѿ Єпⷭ҇кпите, и въве́де го въ́трѣ ꙋ пола́тите: и црица го прїе́ съсⸯ ра́доⷭ҇. и покло́ни мꙋ се: и помли мꙋ се ца́рица и ре́че: помли́ се за ме́не ѻ́че, да ми́ даде́ бь ро́жⸯба. И ре҇ⷱ ́ста́рⸯць: бь и влⷣка наⷣ си́чⸯкото, да оучю́ва ва́шето црⷭ҇тво: и да прѣбѫ́дете на добро́ врѣ́ме. и ѿиде́ ѿ не́ю. и ре­́коха мꙋ что́ бѣха съсⸯ не́го ѿци: Защо́ така́ жа́лⸯба ѻста́ви ца́рици, та се́ не помо́ли бꙋ за не́й на ро́жⸯба что ти́ се мли́. реⷱ҇ ́ймь ста́рць: вѣрꙋвайте ми́ ѿци, ѻ́ти ѿ не́ю плѡ́дь не ще́ да излѣ́зе. Защо́ и́ма севи́рово оуче́нїе ꙋ не́ѧ. И тоги́ва повелѣ́ црь, да посѣдъ́ть ꙋ пола́тите нѥ́говы. и проче́те црь посла́нїето, и видѣ́ млбата ста́рⸯцова за сти́те црквы что́ трѣ́бꙋе: и ка́кь и́матⸯ скрьбь ѿ Самараны́те. и расрь́ди се тврь́дѣ

249

на самарани́те. и ѻста́ви за́конь да се не съби́рать самаранѣ́не на събѡ́рь, ами́ ѿ си́чкы мѣста да гы́ испъ́жⷣать, и да гы́ не прïе́мать. и па́кь повелѣ́ и старѣи́шиныте иⷨ да избі́ѧть. И посѣдѣ́ сты́ са́вва, ма́лко дни́. и позова́ го ца́рь, и реⷱ҇ ́мꙋ: разбра́хме ѻ́че Ка́кⸯ си́ мнѡ́го монасты́ре напра́виль по пꙋ́стынꙗта, ами́ что́ ти́ трѣбꙋва има́нїе, ищи́ да ти́ да́мь. да се мо́лать Сты ѿци за на́шь живо́ть. И сты́ са́вва ре҇ⷱ: Дето́ е ва́ша чести́та дрьжа́ва црꙋ, дето́ е на палестинско мѣсто: что́ ꙋзи́машь да́нь: това́ про́сиⷨ ѻ́нзи да́нь палести́нскы, да го даде́шь на сты́те црквы. И блгочтⷭ҇ывы црь не поми́сли ничто ами́ да́де что́ иска́ и дрꙋ́го что́ реⷱ҇ сты́ са́вва. и что́ иска́ си́чко мꙋ да́де црь. и послꙋ́ша го что́ реⷱ҇ ́и да́де црь cтмꙋ ста́рцꙋ писа́нїе и пꙋсти́ го да и́де съ ми́роⷨ. И дойде́ си́ сты́ ста́рⸯць ꙋ па­лесты́ни, мⷭ҇ца сеⷫ҇, аі. и пойде́ оу Iерⷭ҇лиⷨ, и писа́нѥ црево пока́за. и що́ бѣ́ше мꙋ да́ль црь жльти́ци: раздѣ́ли гы по монасты́рете свои́. И като́ бы́ и проче́тоха ца́ревото писа́нїе въ Іерⷭ҇лиⷨ. па́кⸯ се млише Стмꙋ са́ввꙋ, и архїепⷭ҇кпь и дрꙋ́гïй сти ѿци, да по́йде въ кѥсарíю, и вь искꙋѳопоⷧ҇.́ да ймь ка́же да ви́дъть и ті́е ца́ревото писа́нїе. И пойде́ сты́ са́вва въ скꙋѳопо́ль: и излѣ́зе мытрополи́ть Ѳеѡ́сⷣїе съсⸯ си́чкы сще́нници, и лю́дїе. и посрѣтоше го. и пока-

250

за́ ймь писа́нїето црⷭ҇ко. и дове́доше го въ епⷭ҇кпі́а, и таⷨ поседѣ́ ꙋ црквата стмꙋ мн҇ⷱкꙋ проко́пїю, и ѿ искꙋѳѡпо́лїю излѣзе съ сти́те ѿци, и съврь́ши си́ ра́бота. и врьна́ се па́кь със ра́дость да и́де въ Iерⷭ҇ли́мь. и прїе́ го патрїа́рхь ıерⷭ҇ли́мⸯскы, и за­ве́де го, и покло́ни се на сти́те мѣ́ста. и тоги́ва си́ па́кь пойде́ ꙋ своа́ вели́ка ла́вра. и ма́лко врѣ́ме прѣбы́: и разболѣ се. и разбра́ сты́ архїепⷭ҇кпь пе́трь. и дойде́ да го посѣ́ти. и видѣ́ го че не́маше ни́что що́ да ꙋкꙋ́си: тъ́кмо мꙋ найде́ ꙋ келі́ата ма́лко ро́шкове, и фи́ници ве́тⸯхы и сꙋ́хы. и то́й го ꙋзе́ но носи́ла, и зане́се го въ Єпⷭ҇кпї́ю: и слꙋ́гꙋ́ваше мꙋ са́мⸯси́, и гри́жаше се за не́го, и мина́ше се ма́лко дни́. и видѣ́ въ црквы Ка́кⸯ мꙋ се пока́за че ще́ да се прѣста́ви. И то́й се помо́ли арⷯепⷭ҇пꙋ да го́ пꙋ́сти да си́ и́де ꙋ своа́та келлі́а. и таⷨ да си́ ꙋ́мре. и архїепⷭ҇пь про­во́ди го да си́ по́йде ꙋ своа́ Ла́вра. И Сты́ ста́рⸯць пойде́ си́ на сво́й стль́пь, и легна́ мⷭ҇ца деⷦ҇, а҃. и зова́ си́чкы бра́тїа: и поста́ви ймь Iгꙋ́мена, и́мето мꙋ мели́ть. и заповѣда́ мꙋ что е́ прѣда́день за́конь монасты́рⸯскы, добрѣ́ да го ꙋдрьжи́. и да́де мꙋ писа́нїето монасты́рⸯско. и прѣбы́, д҃ дни́. и ни́что не ꙋкꙋ́си и ни́що не подꙋ́ма. И вь сѫ́бота пои́ска причеще́нїе: и приче́сти се стыⷯ таи́нь. и реⷱ҇ ́на́поконь: ги, въ твои́те

251

рѫ́цѣ прѣда́вамⸯ си́ дшъ́та. и прѣда́де си́ дша́та гꙋ, мⷭ҇ца деⷦ҇ є҃. И така́ прѣпⷣбны ѿць на́шь са́вва съсⸯ до́бⸯрь по́ткань поⷣка́ни се. и вѣ́рꙋ чи́стꙋ оудрьжа́: и вѣнча́ се пра́ведныⷨ вѣ́нⸯцеⷨ. Пи́ше за не́го. Кога́ бѣ́ ѻ́ще мла́дь. оу Єдна́ гради́на, видѣ́ ꙗ́блька. и пощѣ́ мꙋ се. и ꙋзе ю́ ꙋ ръцѣ́те си́, и реⷱ҇:́ хꙋ́бавь бѣ́ше на́гледь ѻ́нзы плѡ́дь, и до́бⸯрь за ꙗ́денїе, дето́ ме́не оумо́ри. това́ помѣна́ За ада́ма, Ка́кь ѿпа́де защо́ оукꙋ́си ѿ кра́сень плѡ́дь, и погле́да ѻна́зы ꙗ́блька, и фрьли́ ю́: и потъпка ю́ съсⸯ нѡѕѣте си́: И ѻста́ви си́ са́мⸯси́ за́конь: да не ꙋкꙋ́си ꙗ́блька догⷣе́ и жи́вь бѫ́де. И па́кь нѣ́когы въ пе́щь распа́лена ꙋлѣзе: и излѣ́зе ни́що не поче́кнъть, ни́ тѣло́то мꙋ ни́ дре́хыте мꙋ. и дрꙋ́гы мнѡ́го чюдеса́ стори́. и на безво́дны мѣ́ста съсⸯ мо́лба не́гова вода́ изла́зѣше. Пи́шъть за не́го сты́ ѿци Ко́лко бы́ жи́вь. Кога́ пойде́ ꙋ монасты́рь флавїа́нⸯскы, бѣ́ше стори́ль е҃ го́ди҇ⷩ ꙋ родителете си́. и оу монасты́рь сѣдѣ́ ві годи҇ⷩ. и въ Іер҇ⷭлиⷨ а҃ годиⷩ҇, защо́ Като́ дойде́ ꙋ палесты́ни: И пойде́ при стго Ѳeѡкти́ста и сѣⷣ ı҃ го́ди҇ⷩ. и по пꙋ́стынꙗ ꙁ҃; годиⷩ҇, и оу веⷧ҇ ла́вра стори́ иѳ го́диⷩ҇. и бы́ха си́чкыте не́говы годи́ны, чд. И тоги́ва се прѣста́ви. и разбра́ се по си́чко ѻнова́ мѣ́сто Ка́кь се е́ прѣста́виль. и събра́ше се мнѡ́го и́ноци. и мѫ́жїе бѣлⸯци́ и жены́. Дойде́ и архи́-

252

Єпⷭ҇кпь Пе́трь, и съсⸯ дрꙋ́гы Єпⷭ҇пы. и ѿ Iерⷭ҇лиⷨ дойдо́ше старѣйшины: и поло́жише чтⷭ҇ното мꙋ тѣло́, оу вели́кꙋ ла́врꙋ. межⷣо двѣте црквы, на ѻнова́ мѣ́сто дето́ видѣ стль́пь ѻ́гънⸯны. и така́ праведно пожи́ве по тъ́ꙗ землꙗ́: и бꙋ ꙋго́ди. Като́ и црь соло­мѡ́нь ка́же: Пра́ведныⷯ дше въ рꙋ́цѣ бжїй, и не прикосне́тⸯ се и́хь мѫ́ка. ами́ и тѣло́то не́гово, и до дне́шны днь стои́ цѣло́ ꙋ гро́бь. Защо видѣⷯ ́а́зь грѣ́шный и недосто́йны пе́трь съсⸯ свои́те си́ ꙫ́чи. Като́ се мина́ше ı҃ годиⷩ҇ ѿка́кⸯ се прѣста́ви. и ѻтво́рихме мꙋ гро́бъⷮⸯ: защо́ Като́ се прѣста́ви блже́нны касїа́нь, и щѣ́хⸯме да мꙋ тꙋ́риⷨ тѣло́то при стго са́вва. и а́зь оулѣзоⷯ въ́трѣ ꙋ гро́бь да се покло́ниⷨ на мощи́те cтмꙋ ста́рцꙋ. и найдо́хⸯ го цѣ́ль. и испль́ни се таⷨ ѻнова́ мѣ́сто съсⸯ хꙋ́бава мѵ̈ризма́, и просла́вихме ба дето́ е просла́виль свое́го ро́ба. И бѣ́ше нѣ́кой члкь въ сты́ граⷣ, и́мето мꙋ рꙋми́ль. сребро́прода́вⸯць. Въ врѣⷨ ́ѻⷩ҇ Кога́то се прѣста́ви сⷮ҇ са́вва: оукра́доше мꙋ сре́бро́то си́чко, Ко́лⸯкото до р҃ ли́трь. и пойде́ ѻ́нзи члкь pꙋми́ль оу црквата стмꙋ Ѳеѡ́рⷣꙋ. и та́мо се моли́ бꙋ за є҃ дни́. и свѣ́щи пали́ и днⷭ҇ь и ноще́сь. и пла́чеше прѣⷣ ѻлта́ръть. и оу по́лꙋно́щь заспа́, и видѣ́ стго мн҇ⷱка Ѳеѡ́рⷣа, и реⷱ҇ мꙋ: що́ така́ мнѡ́гo плака́ тꙋ́ка. и ре҇ⷱ ́мꙋ рꙋми́ль: Ка́кь да не пла́чю,

253

Като́ ми лиѱа́ то́лкова сребро́ и чю́жⷣо, и мое́. и то́лко дни́ тъгꙋ́ваⷨ, и ни́что не могоⷯ да на́йда. и ре҇ⷱ ́мꙋ сты́: вѣ́рꙋвай ме́ ѡ́ члче, ѻ́ти нѣ сⸯмь бы́ль тꙋ́ка: защо́ бѣ́ше повелѣ́но ѿ ба, да се́ събе́реⷨ да испра́тиⷨ стмꙋ са́ввꙋ блже́нната мꙋ дша́, на мѣ́сто по­ко́йно. Ами́ иди́ ceга́ на ѻнова́ мѣ́сто да си на́йдешь ꙋкра́деното сре­бро́. и събꙋ́ди се ѻ́нь члкь. и станъ́ то́ꙗ чаⷭ҇, и пойде́ съсⸯ дрꙋжи́ната си́ на ѻнова́ мѣ́сто гдето́ мꙋ пока́за сты́ Ѳеѡ́рⷣь. и найде́ си́ си́чкто сребро́: и просла́ви ба. Блгⷣтїю и члколю́бїеⷨ га на́шего ıѵⷭ҇ ха́ де́то мꙋ пⷣба́е сѣкаква сла́ва въ вѣ́кы вѣ́комь, ами́нь: ~

ХV
Мцⷭ҇А Деⷦ҇МВРЇА, ѯ҃. ЖИ́́ТЇЄ И ЖИЗⸯНЬ
почⷭ҇ти же и чюде́сь, и́же въ стыⷯ ѿца на́шеⷢ҇
иЄра́рⸯха и чюⷣтво́рⸯца нико́лае мѵ̈риликїй-
скаго. Съпи́сано дамаскѵ̈на Мона́ха, ипо
дïа́кона сꙋ́ща со́лꙋнскые цркве. ѻⷱ҇ блⷭ҇ви́.

Де́то е въ трⷪ҇ци Єди́нь бь, что мꙋ́ се си́чко покла́нꙗ, дето́ мꙋ е єⷭ҇ството прѣвѣ́чно что мꙋ́ се не зна́е почело́ ѿ кога́ е и какво́ е:

254

нито́ доврь́шенїе и́ма. И не́говото вели́чьство что́ е прѣбога́то не доврь́шꙋва се ни́кога́, и си́лата мꙋ не мо́же ни́кой да се оусѣ́ти на не́а. и не́говата ѻ́бласть Є не изре́нⷱ҇на дето́ ни́кой не мо́же да йска́же дрьжа́вата мꙋ, что́ вла́да наⷣ си́чкы свѣ́ть. и дето́ е ието́чникь на си́чка прѣмꙋ́дрость. и на не́говата дльбо́ка блгость, де́то е́ блгь и кро́тⸯкь въи́стинꙋ не мо́же ни́кой иска́за. и де́то е Єди́нь безⸯсъмрь́ⸯтⸯнь: и не оуми́ра ами́ е жи́вь на свѣ́ть непристꙋ́пⸯнь: дето́ ни́кой не мо́же да хо́ди по ѻ́нзи свѣ́ть неКрисный. и дето́ го не мо́же ни́кой оумь члчьскый разꙋмѣ́ на срⷣце́то си́, или́ да дости́гне съсⸯ оу́мь да се́ досѣ́ти. ни́ съсⸯ дꙋ́ма мо́же иска́за да изна́йде не́говь ско́поⷭ҇. и что е́ стори́ль нбо и землю и мо́ре, и си́чко что е́ ꙋ тѣ́хъ. и де́то е ѿ небы́тїе что́ не́маше свѣть. и ни́что на то́ꙗ свѣ́ть. А́ бь го́ въ бы́тїе стори́ съсⸯ Єдна́ дꙋ́ма, и бы́ свѣ́ть. И си́чко что е́ на то́ꙗ свѣ́ть. и като́ си́ съврь́ши бь творе́нїето, си́чко що́ напра́ви на то́ꙗ свѣ́ть. Тоги́ва ꙋзе́ прь́сть ѿ землꙗ́та, и съзⷣа́де члка. дето́ го на сво́й ѻбра́зь поче́те. И стори́ го да дꙋ́ма съсⸯ не́го, и стори́ го́ па҇ⷦ да влаⷣ ́на си́чкыте, гади́ны, и на си́чкото бжїе творе́нïе что се́ ви́ди да Є наⷣ не́го наче́лникь. и си́чкото да мꙋ се сла́га и да го слꙋ́ша что мꙋ́ заповѣ́да. и ѻста́ви го оу ра́й да се насла́ди съсⸯ

255

ра́йско ꙗ́стïе. и дїа́воль Завидѣ мꙋ и прѣлъ́сти прь́вѣнь прьва́го члка съсⸯ не́говата жена́ Є́вва. и прѣстъ́пиха за́повѣдь бⷤ҇ раⷣ ́Защо́ ꙋкꙋ́сиха ѿ дрьво́то. и затова́ испъ́день бы́ ѿ ра́й, ѿ бж҇ⷭтвно мѣ́сто на то́ꙗ свѣⷮ.́ и стори́ та́ ѿпа́де Слѣⷣ ́не́го си́чкы рѡⷣ ́члчьскы. И по́слѣⷣ прѣлъ́сти дїа́воль и дрꙋ́гыте члци, да ѻста́веть ба, а то́ да се покла́неть на безⸯдꙋ́шныте и́доле. И послѣⷣ ́ѻні́а бжⷭ҇твный мꙋ́жїе. Єнѡ́хь. нѡ́е, мелхиседе́кь; авраа́мь iсаа́кь, iа́кѡвь. дето́ се не просвѣ́тиха съсⸯ писмо́ и съсⸯ кнї́га: ами́ се просвѣ́тиха Защо́ и́маха чи́сть ꙋ́мь и съмы́сль. и съврьше́на вѣ́ра на ба, и и́стинⸯны: и срⷣце чи́сто, и сïа́нїемь дха стго, та бѣ́хꙋ се просвѣ́тиле. и затова́ така́ зна́ꙗхꙋ бжїе хтѣ́нїе, что́ и́ще бь. и са́м'си бь дꙋ́маше съсⸯ тѣ́хь, оуста́ съсⸯ оуста́. и Мѡѵ̈йcíй по́слѣⷣ и то́й дꙋ́маше съсⸯ ба лице́ съсⸯ лице́, де́то и напи́санната пло́ча ꙋзе́ ѿ не́го, и па́кь ю́ строши́ Като́ се расрь́ди, Защо́ бѣ́ха изⸯмѣниле за́конь. това́ изьꙗвлꙗваше съсⸯ прⷪ҇рчьството си́ и прока́зꙋва. И си́чко добро́ строва́, и да́де за́конь на по́мощь. И прⷪ҇рци прѣⷣсказа́ше Ка́кⸯ ще́ на́ землю да слѣзе, и какⸯ ще́ ѿ двца пль́ть. да прїи́ме, дето́ члци не мо́гать иска́за то́гово въпль́тꙋванїе. И пораⷣ ́това́ Єди́норо́дны Снь и дꙋ́ма бжїа. не трьпѣ́ да гле́да члчьскы рѡ́дь ѿ дїа́вола да се мъ́чи. ами́ све́де нбе́то

256

и слѣ́зе на́ землю. и ѻбра́зь като́ ра́бь прїе́. и пль́ть прїе́ ѿ прчⷭ҇таа двца что́ мꙋ́жа не зна́е мрі́а бца. и съсⸯ члци пожи́ве, тъ́кмо грѣⷯ ́не́маше. и чи́нѣше знаме́нїа и чюдеса́ вели́кы. да́ваше на слѣ́пы да гле́дать. хро́мы да хо́дъть. бо́лны вди́гаше. бѣ́cвe испъ́жⷣаше. мрь́твы въскрѣша́ваше. и па́кь съсⸯ своа́ во́лꙗ пострада́ раⷣ на҇ⷭ,́ и распе́ се и погре́бе се: и тре́тый днь въскрсе. и потъ́пка а́да и съмрь́ть. и си́чкыте съсⸯ ада́ма ѿве́за. и ѿпꙋ́сти ѿ мъ́ка. и въ­зне́се се на нбо́то съсⸯ вели́ка слаⷡ҇. и сѣ́де ѻ де́снꙋю ѻ́ца. и апⷭ҇лыте Като́ ймь найде́ и поро́диха се съсⸯ дха стго, и прïе́ше блгⷣть. и где́то прока́заше бжⷭ҇твное Єѵⷢ҇лїе. и си́чкы свѣть испль́нише съсⸯ блгочⷭ҇тые. А́ и́долⸯското помраче́нїе потъ́пкаха, и мн҇ⷱците мнѡ́го мъ́кы прѣтрьпѣ́ше. и тѣло́то си́ прѣда́доха на ра́ны. и крь́вь своѧ́ пролѣ́ше, защо́ бѣ́ше съсⸯ срⷣце́то си́ распа́лени за любо́вь бж҇ⷭтвна. и прїе́ше вѣ́нци нетлѣнные. И прпⷣбны Стле, пасты́ре и оучи́телѥ что съ́ на си́чкы свѣ́ть. просвѣ́тиха Като свѣти́ла на то́а свѣ́ть. де́то бѣ́ха напое́ни съсⸯ вѣ́ра и́стинна, ѿ бжⷭ҇твото чтото́ не мо́же ни́­ко́й да го ѿне́ме ѿ тѣ́хь. и на си́чкы свѣ́ть просвѣ́тише Като́ слнце, да испль́нꙋватъ бжїе хтѣ́нїе, чтото́ и́ска бь по то́говото бжⷭ҇твное съмотре́нїе, де́то гы испль́ни дхь сты́. И ѿ тѣ́хь Є, де́то го дне́ска въспомѣнꙋ́ваме,

257

то́ꙗ чю́дный и ди́вный нико́лае вели́кы. И защо́то е добрѣ́ да пота́йшь нѣ́коѧ тайна црьска ра́­бота. А́ бжїа ра́бота да прока́зꙋвашь, и на сти́те бжїи что са́ чини́ле добрѣ́е и пⷣбное ꙗ́сно да ка́зꙋвашь. Затова́ се наЄ́хь и а́зь. ѻ́ти Като́ се нане́се бѣда́ на ѻного́ва ра́ба. чтото́ прїе́ ѿ ба таланⸯть, и съкры́ го въ зе́мли, и не придоби́ ни́що ѿ не́го. Затова́ се боиⷨ и а́зь да та́иⷨ ста́ ра́бота. Ами́ послꙋ́шайте За сгго нико́лы. ѿкакⸯ се́ роди́ и ка́кь бы́ до послѣⷣ,́ де́то наⷭ҇ ́дне́ска събра́, да се́ не ѻбⸯлѣна́ ами́ да ка́жеⷨ. На и́сточна стра́на на мѵ̈риликїйскы велеꙗ́ть: граⷣ Є что се́ зове́ пата́рь. И ѿ не́го бѣ́ше то́ꙗ стый ѿць на́шь нико́лае. И не́говите роди́теле бѣ́ха хрⷭ҇тїа́не правовѣ́рны. не бѣха тврь́дѣ болѣ́ре, ни́ па́кь сырома́си. Ами́ посрѣⷣ,́ Ко́лкото мо́жеха да се хра́нъть и ѿpeдѣ́вaть съсⸯ свое́то си́ има́нїе и на сирома́си да пода́дъⷮ. и хо́дѣха по за́конь хвь. и и́махꙋ оу се́бе си́ си́чка добринꙗ́ что е́ за́повѣдь хва. И роди́ ймⸯ се ѻтро́че мѫ́жⸯско, де́то е вели́кый нико́лае. и дрꙋ́го че́до не́маше ни́ прѣди́ това́, ни́ послѣⷣ това́. И такво́ва се поКа́за това́ ѻтро́че ѿка́кⸯ се́ роди́. ѻ́ти се и ѿ не́го позна́ше ѿць мꙋ и ма́йка мꙋ Ка́кⸯ съ́ съ́щи добры́ хрⷭ҇тїа́не. Като́ и бжⷭ҇твны глаⷭ҇ ́что́ реⷱ҇:́ ѿ ро́жба се дрьво́ позна́ва. И писмо́ и́ма за не́го. Като́ се роди́ оу ѻ́нⸯзы чаⷭ҇, та стоа́ на нѡѕѣ́тe си́ г҃ ча́сове

258

пра́вь, и тоги́ва легна́ Като́ сѣ́ко дѣте́. и оупла́шиха се си́чките що бѣ́ха та́мо. и ѿтоги́ва се пока́зꙋваше Какъ́вⸯ ще́ да бъ́де и до послѣⷣ съсⸯ добро́ що ще́ да чи́ни. и догⷣе́ боза́ боска, оу срѣⷣ и оу пеⷦ҇ не щѣ́ше да ги́ ꙋгꙋ́ди бо́ска въ оуста́та ни́какь: тъ́кмо Кога́ за́йдеше слнце, и тоги́ва ма́лко посꙋ́чеше Єднꙋ́щь. А́ дрꙋ́гите дни́ прѣзⸯ нлⷣꙗ та, боза́еше като́ и си́чкы дѣца́. И такъ́взи се пока́зꙋваше ѿ дѣте́ какъ́вⸯ ще́ да бѫ́де до по­́слѣⷣ вели́кь прѣⷣ ба и члци. И кога́ попора́сте, да́доха мꙋ ѿць мꙋ и ма́йка мꙋ да се ꙋ́чи кні́га, и тврь́дѣ нава́лѣше на оуче́нїе. и наоу́чи се добрѣ́: Ко́лкото мо́жаше да прока́зꙋва и на дрꙋ́гите. Ами́ се по́веке ꙋчаше на страⷯ бжїй. и гдѣ́ ви́дѣше, игры́ и смѣⷯ ́и свырⸯны́, и да хо́дъть и да дꙋ́мать безⸯпъ́тно: Като́ чинать и досега́ мла́ды. А́ то́й това́ ненави́дѣше. и Єдно́ тъ́кмо дрьжа́ше да не ѿстъ́па ѿ црква днь и но́щь, и събы́раше се съсⸯ мꙋ́дры и ста́ры, давно́ бы́ ѿ тѣⷯ ́придоби́ль За дша́та си́ нѣ́коа добра́ наꙋ́ка. и си́чкыте го лю́бѣха. и сѣ́кой го почи́таше раⷣ ́не́говата Кро́тоⷭ҇. И кога́ пора́сте не щѣ́ да се ѻже́ни. ами́ ѻста́ви роди́телете си́, и покалое́ри се. и зараⷣ ́мнѡ́гото добро́ не́гово, та го́ запо́пи стрика́ мꙋ нико́лае влⷣка, бра́ть cтмꙋ нико́лꙋ на бащъ́ мꙋ. И пи́ше на не́говото Сло́во: оу́ о́нꙗ чаⷭ҇,́ Кога́то го запопꙋваше стрика́ мꙋ;

259

ѻтво́ри тоги́ва дхь сты́ оуста́та влⷣкꙋ и проре҇ⷱ ́са́мⸯси́. Да знае́те вы́е си́чкы хрⷭ҇тїа́не: ма́лы и вели́кы. то́а що се́ сега́ запо́пꙋва. ще́ да бѫ́де и влⷣка прьво́сще́нникь. и мнѡ́го скрь́бны лю́дїе ще́ да ꙋтѣ́ши. и мнѡ́го дши́ ще́ да приведе́ на црⷭ҇тво нбнⷭ҇ое: Като́ се и са́мⸯси́ пока́зꙋваше сты́. и бы́ и́стина архїере́ꙋ дꙋ́мата. Ѿкога́то се запо́пи Сты́. млба на ба. и дрꙋгые добри́ны дето́ чи́нѣше: Ко́й Єзы́кь члчьски мо́же да иска́же, или́ да изрече́, бдѣ́нїе и поⷭ҇,́ възⷣрьжа́нïе сѣ́когы. моле́нїе непрѣста́нно, и любо́вь съсⸯ сѣкого. И проми́на се врѣ́ме не ма́лко. И прѣста́ви се и ѿць мꙋ и ма́йка мꙋ. И дрꙋ́гого на домъ́тⸯ си́ не́маха да ѻста́въть ни́кого, ѻсвѣ́нь еди́нътⸯ си́ снь нико́лае, и то́й има́нїето си́ ба́щино що да бы́ ꙋзе́. И то́йзи добро́творны мѫⷤ҇,́ не расси́па го за тѣле́сна пoтрѣба. или́ за пи́тїе или́ за ꙗ́стїе: или́ за прѣмѣни хꙋ́бавы, или́ до­бры́ Конѥ́. или́ за дрꙋ́го тако́ва нѣ́що. ами́ що стори́; сѣкы днь хра́нѣше гла́дны, сирома́сы, и по́еше жъ́дны, и голы́ ѻбла́чѣше. Сми́слюваше двⷣꙋ пррⷪ҇кꙋ, де́то Ка́же: Болѣ́рⸯство ако ти́ тече́, недѣ́й го ѻстави на срⷣце́то си́. И прѣмꙋ́дры соломо́нь ка́же: Млⷭ҇тинꙗ и вꙗ́ра да не ѻскꙋдѣе ѿ до́мь тво́й. Ами́ и то́й де́то чи́нѣше добро́ и млⷭ҇тынꙗ мнѡ́го. послꙋ́шайте что се́ чи́нѣше ѿ стго нико́лае добрины́. Въ ѻнова́ врѣ́ме, бѣ́ше нѣкой члкь бога́ть оу то́а граⷣ, де́то

260

бѣ́ше и сты́ нико́лае. И бѣ́ше то́а члкь тврь́дѣ бога́ть и и́маше дъ́щеры г҃, ѻ́ще неже́нени: и бѣ́ха хꙋ́бавы тврь́дѣ. и слꙋчи́ се ѻномꙋ́ва члкꙋ нѣ́коа ра́бота та засыромашѣ́ тврь́дѣ. Като́ и досегы́ на мнѡ́ѕи́на се слꙋ́че такво́ва. и мы́слѣше и за се́бѣ си́ и за дъщери́те си́ что́ да сто́ри: Защо́ не бѣ́ше знаꙗⷧ҇ ́сиромаші́а. И кры́аше се, сра́мⸯ го бѣ ѿ съсѣ́де и ѿ дрꙋжи́на да излѣ́зе до въ́нⸯка. ѻ́ти не́маше съсⸯ що́ да нахра́ни и се́бѣ си́ и дъще­ри́те си́. И помы́сли, и реⷱ҇: да си́ да́мь и три́те дъщеры́ на кꙋрво́вⸯство. И ко́йто ще да по́йде да се смѣ́си съсⸯ тѣⷯ,́ и а́зь да ꙋзи́маⷨ на́емь ѿ не́го. И така́ да се хра́ниме. и това́ натъ́кми ѻ́зⷩи члкь да сто́ри. ами́ си́чко щото́ ви́ди бжїе Ꙩ́ко́ мл҇ⷭтивное: дето́ не ще́ съмрь́ть грѣ́шноⷨѵ члкꙋ да бъ́де. ами́ и́ще да го́ ѻбрь́не на живо́ть, что́ расмо́три бь. Єдно́ ѻ́ти да изба́ви три́те дши́ ѿ вѣ́чна мъ́ка. А́ дрꙋ́го да ѻбьꙗви́ таи́нна добринꙗ́ стмꙋ нико́лаꙋ. Оу то́йа днь Кога́то мы́слѣше ѻ́нⸯзи члкь да сто́ри това́ на дъще­ри́те си́. и не пота́й мꙋ се мысльта́. ами́ дойде́ та́ꙗ дꙋ́ма и въ ꙋ́ши стмꙋ нико́лꙋ. И сты́ нико́лае ѻста́ви си́ на срⷣце́то мы́сль, ка́кь да сто́ри да спⷭ҇и́ три́те дши́: и да гы оупа́зи да не ѿидать въ ръка́ дїа́волⸯска. и що́ ꙋми́сли. изва́ди ѿ иманїето си́ т҃ жльти́ци, и веза́ гы ꙋ крь́па. и станꙋ́ ноще́ска Кога́ се си́чко потаи́, и пойде́ до къ́щата ѻномꙋ́ва члкꙋ. и пристъ́пи до къ́щата

261

на прозо́рⸯць, и фрьли́ ѻнъ́ꙗ крь́па съсⸯ жльти́ците посрѣⷣ къ́щата, и па́к се врьна́ тайно и ѿиде́ си. и ни́кой го не ꙋсѣти. ѻ́ти не щѣ́ше да мꙋ зна́е ни́ко́й добро́то щото́ чи́неше, ни́то́ и́щеше похва́ла ѿ члци. тъ́кмо и́маше гри́жа ка́къ да ꙋго́ди бꙋ. и съмы́слюваше сто́е Єѵⷢ҇лїе що́ ка́же: Кога́ тво́ришь млⷭ҇тынꙗ, да не зна́е лѣви́ца тво́а что́ чи́ни дѣсни́ца твоа́, и така́ чи́нѣше сты́й млⷭ҇тынꙗ. и ѻ́нзи ѿць на дъщери́те. Станъ́ ꙋтрѣ ѿ посте́лꙗта си́, и гле́да посрѣⷣ ́къщата си крь́па свѥ́зана въ́зель не ма́ль. и пристъпи на́скоро и ꙋзе́ и разве́за го: и видѣ́ че съ́ жльти́ци, и помы́сли да не възсънꙋ́ва. и стои́ и три́е си́ ꙫчи́те, Като́ е ѻ́ще съ́нѣнь. и ви́ди хꙋ́беве че ѥ́ и́стина, и прѣче́те гы и найде́, т҃ жльти́ци. и то́лкова се Зара́уⷣва ѿ срⷣ­дце. И стои́ и чю́ди се и дꙋ́ма си́ са́мⸯси́: Ко́й е то́ꙗ щото́ стори́ с ме́нѣ тъ́ꙗ млⷭ҇ть: и тъ́ꙗ ра́бота голѣ́ма и чю́дна. и не мо́жеше да се доꙋмѣ́е, Ко́й мꙋ е такъ́вⸯзи помощни́кь: и блгⷣри́ ба. И да́де ста́ръта си́ дъщера́ за мъ́жа болѣ́рина ꙋ то́а граⷣ.́ и да́де й прикі́а ко́лⸯкото трѣ́бꙋваше. и вѣнча́ше ю́ по за́конь хвь. и ѿ тоги́ва се надѣ́еше на ба. и дꙋ́маше си́. ѻ́нзи что е́ стори́ль млⷭ҇ть съсⸯ ме́нѣ. и да́де прикі́а на прьвъ́та ми́ дъще́ра. то́й ще се промы́сли и за ѻны́а двѣ́те дъщери́. и така́ то́й дꙋ́маше: А́ сты́ нико́лае Като видѣ́ че́ добрѣ́ стори́

262

ѻ́нзи члкь: и ѻнова́ има́нïе разне́се по за́коⷩ҇. И проми́нашеⷭ҇ не ма́лко дни́. па́кь ꙋзе дрꙋ́ги, т҃ жльти́ци и свеза́ гы оу крь́па. и пойде́ па҇ⷦ ́на ѻногова члка. и пристъ́пи па҇ⷦ ́при ѻ́нзи прозо́рⸯць. и фрьли́ ги па́кь. Като́ и прь́вень. и пота́и се па́кь и ѻтиде́ си́. и на оу́трѣ станъ́ ѻнь члкь ѿ ѻ́дрь сво́й, и гле́да па́кь дрꙋ́га крь́па. и свѥ́зани жльти́ци ко́лкото и дрꙋ́гыте. и чюди́ се за мнѡ́го, и реⷱ҇:́ Ко́й ще́ да бѫ́де то́ꙗ де́то ми́ това́ чи́ни. и помли се бꙋ съ сль́зы, и реⷱ҇:́ Бе и ги млⷭ҇тивы. де́то сѣ́когы съмы́слювашь да е сп҇ⷭе́нїе на члци. и дето́ не ще́шь да е съмрьⷮ ́на грѣ́шници ами́ и́щешь да го́ ѻбрь́нешь на живо́ть. ты́ ги де́то слѣ́зе ѿ нбе́то на́земли да спсе́шь грѣ́шници. ты́ и де́то ме́ сега́ истрь́гна изⸯ ръ́цѣ дїа́волⸯскы: ты́ ми́ и сега́ ги изⸯꙗви́ того́ва свое́го вѣрнаго ра́ба и мое́го добротво́ра. и да́ го ви́да и позна́ю ко́й е то́ꙗ щото́ чи́ни то́лкова млⷭ҇ть съсⸯ ме́нѣ грѣ́шнаго, дето́ ме́ ѥ́ изва́диль из грь́ло дїа́волⸯско. Защо́ ты́ ги що́ ще́шь А́ ты́ ще́шь стори́, ѻтï е твоа́ сла́ва въ вѣ́кы ами́нь. И така́ се помли и надѣ́еше се на ба, давно́ видѣ́ль нѣ́когы того́ва члка. И соса́ха мꙋ и ті́а жльти́ци, и ѻже́ни си́ и вто́рата дъще́ра. И па́кⸯ се надѣ́еше на ба. и дꙋ́маше си́: Ко́йто мы́ Є стори́ль това́ добро́ За двѣ́тѣ ми́ дъще́ры. то́й ще има́ гри́жа и за тре́тїата. и ѿ то́ꙗ днь тъ́ꙗ мы́сль и́маше на срⷣце́то ѻ́нꙗ члкь. и дꙋ́маше си́: Ако до́йде

263

па҇ⷦ ѻ́нꙗ мо́й Застꙋ́пникъ давно бы́хⸯ го оусѣ́тиль и по́ скоро да ти́чамⸯ да го сти́гна и да го ви́да Какъвь е́ тоꙗ члкь дето това мене чи́ни, и та́ꙗ мысль съкы днь и нощь мы́слѣше. А́ сты́ нико́лае видѣ че стори добрѣ ѻнⸯзи́ члкь, и ѻже́ни си́ и вто́рата дъщера и даде́ й прикі́ѧ Ко́лкото трѣ́бꙋваше. и ѻще щѣше да си съврь́ши голѣ́мото добро́, и оузе паⷦ҇ т҃ жльти́ци: и веза́ гы́ и пойде паⷦ҇ но́щно тайно, и фрьли́ гы изⸯ прозо́рць като и прь́вѣнъ. и ѿиде́. А́ ѻ́нꙗ члкь сѣ́коги бѣше на послꙋ́хⸯ и чю́ като́ ѕвѣкна́ха жльти́ците. и тоꙗ часⸯ скочи́ и тица́ ско́ро да го сти́гне. и сты николае мака́рь и като́ ти́чеше скоро алла го стигна́ ѻ́нⸯзи члкь, и позна го кои е. Сты́ позна́ваше се и ли́чень бѣ́ше ѿ доброто мꙋ. и като́ го стигна́ и припа́де на ноѕѣ́те мꙋ, и просль́зи се и ре҇ⷱ ́мꙋ: Блгⷣрꙋ те́ слꙋ́га ба вы́шнꙗго. ѻ́ти си́ поми́лꙋваль ме́не грѣ́шнаго. и то́лкова млⷭ҇ть стори́ съсⸯ ме́не. Защо́ ако́ не бы́ ты́ прѣва́риль да ме́ поми́лꙋвашь. та́ щѣⷯ ́да си́ погꙋ́ба и дꙋша́та и тѣ́ло́то. И сты́ нико́лае видѣ́ че мꙋ се не потаи́ добро́то, а́ то́й мꙋ реⷱ҇:́ разꙋмѣ́й члче що ти́ дꙋ́маⷨ. Закли́намⸯ те́ въ и́ме бжїе да не ꙗ́вишь ни́ да ка́жешь нѣ́комꙋ това́ що ти а́зь сториⷯ; ни́ да излѣ́зе това́ изⸯ твои́те оуста́ догⷣе́ съⷨ а́зь жи́вь. и това́ мꙋ реⷱ҇ ́сты́, и раздѣ́лиха се. и ѻтиде́ си́ сѣ́кой дома́ си́. И на уⷮ҇рѣ ѻ́нꙗ члкь да́де и тре́тїата дъщера́ за мъ́жа оу то́ꙗ граⷣ Єдно́мꙋ болѣ́ринꙋ.

264

И бѣ́хꙋ ми́рнïй и прова́жⷣаше си дни́те добрѣ́ и блгⷣрѣше ба и стго ѻца нико́лꙋ. и това́ се изьꙗви́ cтмꙋ добро́то. А́ дрꙋ́гыте мꙋ тайны ра́боты що е́ стори́ль добрины́. млⷭ҇тыны да рⷱ҇е́мь. и поⷭ҇ ́и възⷣрьжа́нïе, бдѣ́нїе: Ко́й Єзы́кь мо́же иска́за. тъ́кмо Єди́нь бь зна́е за това́. Ами́ тъ́кмо да позна́еме ѿ това́ добро́ дрꙋ́гыте мꙋ тайны ра́боты Ко́лⸯко са быле́. Защо́ ко́лкото то́й чи́нѣше таи́но, толкова го бь просла́влꙗше на ꙗ́вѣ. и поче́тень бѣ́ше ѿ ба, ѿ добры́те мꙋ таи́ны ра́боты. И въ Єдно́ врѣ́ме пока́ни се́ сты́ нико́лае, да и́де на іерⷭ҇лиⷨ, да ви́ди и да се по­кло́ни на сты́ гро́бь бжїи. и та́мо давно́ бы́ найшъⷧ҇ ́нѣ́кое мѣ́сто тенⸯха́. И пойде́ при море́то: и найде́ гемїа мисѵ̈́рска и ꙋлѣ́зе ꙋ не́ю съсⸯ дрꙋ́гїе хрⷭ҇тїа́не. и тїе щѣ́ха да и́дъть на Іерⷭ҇лиⷨ. и наго́твише се и наче́ха да пла́вать, и идо́ше до наⷣвⷱ҇е́рь. и прѣзь тъꙗ но́щь видѣ́ сты́ нико́лае на́сънѣ, па́костника дїа́вола, че съ е́ въска́чиль на вѣ́трилото, и ѿpѣза́ си́чкыте въ́жïа дето́ дрьжъ́ть гѥмḯата. И стана́ оутрѣ сты́. и ре҇ⷱ ́на си́чките лю́дїе ꙋ гемі́ата. да зна́ете вы́е Кора́бници си́чкы: голѣ́ма бꙋ́ра ще да бѣди́ наⷭ҇ дне́ска. защо́ а́зь видѣⷯ ́на́сънѣ ноще́сь, що ще́мь бѣда́ да исте́глиⷨ. ами́ чю́вайте да се не ꙋпла́шите. тъ́кмо се на ба надѣ́йте, и изба́ви съ щете́ ѿ тъꙗ съмрь́ть. И сты́ ѻ́ще това́ дꙋ́маше. и погле́днаха наⷣ тѣⷯ ́че́ и́де Єди́нь голѣⷨ ́ѻблакь

265

и съсⸯ ѻблакъть бꙋ́ра голѣ́ма. и то́лко се разьигра́ море́то, Колкото щѣ́ше да поть́не кора́бьть съсⸯ лю́дїето. а́ гемиџїете и сичкы що бѣха оу гемі́ата растрепе́раха се и ѿ страⷯ падна́ха си́чкыте на нѡѕѣ́тe стмꙋ: и млеха мꙋ се съ сль́зы да се помоли бꙋ давно се изба́въть ѿ тъ́ꙗ бѣда́. и така́ сты́ станъ́ на млтва, и прѣста́ вѣ́трь. и оутало́жи се море́то. и си́чкыте оу кора́бьⷮ Захва́лиха бꙋ и стмꙋ: и рауⷣваха се тврь́дѣ. и ѻще се не бѣ хꙋбеве оути́шило Єди́нь ѿ гѥмиџї́ете въска́чи се го́ре на катартіꙋ, де́то се зове́ га́йа: да натъкми та́мо въжꙗта на вѣтри́лото. и кога́ щѣ́ше да слѣ́зе: и защо́ бѣ́ше высо́ко и ѻ́ще подъ́хваше вѣ́трь та се съпна́ и падна́ надо́лꙋ съсⸯ главъта насрѣⷣ ́гемі́ата и оумрѣ́. А́ сты́ николае видѣ че съ За́рауⷣваха гемиџі́ете като́ се кꙋртолиса́ха: ами́ раⷣ ́това́ се ѻскрь́биха си́чкы. а́ сты́ помли се бꙋ и ѻживи́ мрьтъвца́того и станъ́ като́ ѿ съ́нь. и па́кⸯ се Зара́уⷣваше си́чкы. И кога́ ѻтидо́ше накра́й, и излѣзоше си́чкыте на́ сꙋхо. и ка́зꙋваха на си́чкы та́мо, что се́ стори́ чюⷣ ѿ стго нико́ла оу гемі́ꙗта. и като́ чю́ха това́, мнѡ́го бо́лны прино́сеха при стго: и съсⸯ млтва гы исцѣлѣваше оу то́ꙗ днь. и мнѡ́го слѣ́пи стори́ да гле́дать. бѣсны исцѣли́. хро́мы и сака́ты испра́ви. и дрꙋ́гые мнѡ́гo чюдеса́ оучи́ни. и тоги́ва ѿиде́ на iepⷭ҇лиⷨ: и покло́ни се таⷨ на

266

сти́тѣ мѣ́ста, и гро́бꙋ хвꙋ и на мѣ́сто сты́ голго́ѳь, и чтⷭ҇номꙋ крⷭ҇тꙋ. и дрꙋ́гые сты́ мѣ́ста що са́ та́мо. И щѣ́ше да ѻста́не сты́ таⷨ на едно́ мѣ́сто тенⸯха́ да сѣди́. и оу та́ꙗ но́щь ꙗви́ мꙋ се а́ггль гнь и ка́же: Пⷣба́е па́кь да се врь́нешь на своа́ ба́щнина. Слꙋ́шайте па́кь блⷭ҇ве́ни хр҇ⷭтїа́не Ка́кь бы́ като́ се врьна́ сты́. Па́кь пойде́ сты́ нико́лае ѿ іерⷭ҇лиⷨ на свое́ ѿчⷭ҇тво: и ѿйде́ на ске́лꙗ́та де́то стоа́хꙋ гемі́ете. и попи́та дали́ и́ма нѣ́коа гемі́а да и́де на не́гово ѿчьство. и ре́коше мꙋ Єдни́ ѿ кора́бниците: ны́е щеме ѿи́ кадѣ́ ще́шь, тꙋкo ако да́вашь на́емь. и реⷱ҇ ́ймь стый: да́ ви ща наемь, тꙋко ме́ ѿвезѣ́те на граⷣ ́пата́рь на мириликі́йска стра́на. и бы́ше каи́ль гемиџі́ете, да и́деⷨ съ ми́роⷨ ре́коше. натъкмиха кора́бь и вдигна́ха вѣтрила, и оулѣ́зе сты́ оу кора́бь, и зе́ха да пла́вать. а́ ті́е видѣ́ха ѻті́ е при́лежень вѣ́трь да пла́вать. та се нагово́риха межⷣо се́бѣ и дꙋ́мать: да и́дъть оу дрꙋ́гы пъ́ть на своа́ стра́на. ами́ бь що́ съмо́три да се не ѻ́скрь́би сты́: кога́ ѻбрь́наха кора́бь на дрꙋ́га страна́ по своа́ во́лꙗ. дꙋхна́ бꙋ́ра голꙗ́ма на тѣⷯ,́ то́лкова си́лна ма́лко се не строши́ крьми́лото ѿ колѣ́бане. а́ кора́бниците скрьсти́ха ръ́цѣ и чѣ́кать съмрь́ть. ами́ млтва стго помо́гна, оу то́а ча҇ⷭ ́кога́ повѣ́а бꙋ́рата: тоги́ва се найдо́ха на мириликíа оу пата́рь. и почю́диха се кора́бниците на това́ чю́до що се́

267

що се стори. и припа́доше си́чкыте на нѡѕѣ́те стмꙋ, и и́щать проще́нїе. И сты́ нико́лае мнѡ́гo иⷨ дꙋма, и пооучи гы и зарьча иⷨ, това́ дрꙋгомꙋ ни́комꙋ да не съ сто́ри́ле. И млтва иⷨ просте́на стори́. и ѿ́пꙋсти гы да си и́дать на свое́ мѣ́сто съ мироⷨ, и със такъвзи ско́пось дойде́ си сты́ на свое ѿчьство. И въ ѻ́нзы днь кога́то го видѣ́ше бра́тїа и си́чкы гражⷣа́не, че си́ Є дошъ́ль сты́ нико́лае. Ко́лко ра­́дость и ко́лко веселба́ бы́ оу граⷣ.́ Какь да изрекꙋ́ и҇ⷧ да иска́жꙋ. Мꙋ́жïе и жены́, ста́ры и мла́ды, и ма́лы и голѣ́мы. и си́чкы прите́коше стмꙋ насре́ща, ами́ и кало́ере ѿ сты́ монасты́рь, де́то бѣше го съѕи́даль стрика́ мꙋ и наре́кль го бѣ́, но́вый сїѡ́нь, и тíe го посре́щ­наха, и съ́сⸯ ра́дость го прïе́ше и гости́ше съсⸯ пⷣбна не́гова го́зба. И сты́ насла́ди и́хь съсⸯ не́говы сла́дкы и бжⷭ҇твны дꙋ́мы. и пооу́чи гы като́ трѣбꙋваше да се наси́ти дша́ члкꙋ. И ѿ тоги́ва та́мо прѣбы́ваше сты́ нико́лае на поⷭ҇ ́и на възⷣрьжа́нїе и ѿ си́чкы бѣ́ше похва́лень и почъ́тень, раⷣ ́добрина́та мꙋ. и мнѡѕи́на ви́дѣ́ха добро́то мꙋ, и слꙋ́шаха пооуче́нїето мꙋ. и ѻста́вѣха то́ꙗ сꙋ́етны свѣ́ть, и жела́еха нбн҇ⷭы. ѻ́ти защо́ бѣ́ше сты́ вели́кь прѣⷣ ба и прѣⷣ члци. что́ да реⷱ҇мь: Ко́лкото чи́неше скры­́шоⷨ добринъ́та. то́лкова и ѿ ба похва́лень бѣ́ше. И слꙋ́шайте ка́кⸯ го́ пока́за бь, че ѥ́ пра́ведень и досто́ень. Въ ѡнía дни́ прѣста́ви се стрика́ мꙋ, що́ бѣ́ше тоги́ва влⷣка на ѻнова́ мѣ́сто.

268

И клирось црквны събра́ сичкы гражⷣане, и прати́ше посла́нїе да се съберъ́ть си́чкы Єпⷭ҇кпы що съ́ въ Єпархі́а мириликі́йска. да видѣть Кого́ да по­ста́въть намѣсто ѻного́ва архиере́а и събра́ше се си́чкы епⷭ҇пы, и кли́рикы. и стори́ше събѡ́рь: и си́чкы ре́коха по́редоⷨ своѧ́ дꙋ́ма. Є́де ко́й е досто́ень да бъ́де наⷨ архïере́й, и подꙋ́ма паⷦ҇ по ста́ры Єпⷭ҇кпь. и реⷱ҇ ́на си́чкыте епⷭ҇пы и кли́рици: Послꙋ́шайте моа́та дꙋ́ма сты́ и сще́нны събѡ́ре. ті́ꙗ що́ реⷱ҇ ́ва́ше гпⷭ҇дство́ да тꙋ́рите архїере́а: добры́ съ́ и избра́нны. Ами́ пⷣба́е прь́вень да сто́риме млба на ба. и тоги́ва щеⷨ позна́ кого́ ны ще́ избра́ архїере́а. и оуго́дна бы́ та́ꙗ дꙋ́ма на си́чкы събѡ́рь. И прѣⷥ тъ́ꙗ но́щь си́чкыте стоа́ха на млба са́ нощь. да ймь пока́же бь Ко́й е ѿ тѣⷯ ́досто́ень за архїере́а. И като́ се млѣхꙋ. а́ггль гнь ꙗ́ви се ста́ромꙋ епⷭ҇пꙋ, и реⷱ҇:́ ѡ́ еп҇ⷭкпе, що се́ трꙋ́дите и доса́жⷣате си́. що е́ досто́ень за архїере́а, съсⸯ ва́сь Є, а́ вы́е го и́щете. Пойди́ и стани́ при врата́та црко́вны, и члкь ще́ да до́йде мꙋ́дрь съврьше́нь, и́мето мꙋ нико́лае. И то́го да сто́рите ми­трополи́та. Защо́ то́й Є досто́ень да бѫ́де пасты́рь на бжїе лю́дїй, да оуго́ди бꙋ. И ѿкато́ видѣ́ епⷭ҇пь ꙗвлѥ́нїето а́гглⸯско, Каза́ и на дрꙋ́гите Єпкⷭ҇пы това́ видѣ́нїе. и ѡні́а Като́ чю́ха тъ́ꙗ дꙋ́ма. по́ тврь́дѣ зе́ха да се млать бꙋ. И то́й ѻтиде́ и станъ́ прѣⷣ црко́вните врата́, и чѣ́ка да ви́ди ѻного́ва

269

члка дето́ мꙋ го пока́за аггль. и като стоа́ше та́мо. дойде́ и сты́ нико́лае, и прибли́жи се да оулѣ́зе оу црквата да се и то́й мли бꙋ. и като видѣ́ Єпкⷭ҇пь че́ иде разꙋмѣ́ ѻ́тї е то́а дето́ го чѣ́каше. и реⷱ҇ ́мꙋ епк҇ⷭпь: Ка́ко ті е и́ме че́до мое́. И сты́ нико́лае ти́хо реⷱ҇:́ нико́лае грѣ́шны ра́бь влⷣчьствꙋ ти сты́ влⷣко. и като́ чю́ епкⷭ҇пь дꙋ́мата стмꙋ. и реⷱ҇ ́мꙋ: пойди́ слѣⷣ ме́нѣ че́до мое́. и ꙋзе́ го за ръ́ка: и заве́де го прѣⷣ дрꙋгите Єпкⷭ҇пе и кли́рици. и ті́е като́ го видѣ́ха зарауⷣваше се тврь́дѣ, и блго́дари́ше ба дето́ ймь Є да́ль таквого́ва пасты́ра и оучи́телꙗ. и епкⷭ҇пь ста́рый реⷱ҇ ́на си́чкы на́рⷣ: Прїимѣ́те бра́тїе ва́шего досто́йнаго пасты́ра. дето́ го е прати́ль бь да е ваⷨ архïере́й, и прїимѣ́те подаре́ного ѿ ба, ва́шего члка и оучи́телꙗ. И наоу́трѣ го поста́више и рꙋко́поло́жише да е́ стль на ѻ́нꙗ прт҇ⷭо́ль. и кога́ прїе́ ѻ́нꙗ чтⷭ҇ны мꙋⷤ. по́слѣⷣ Ко́лⸯко поⷭ҇ ́и бдѣ́нїе, и мле́нïе непрѣста́нно, възⷣрьжа́нїе. млⷭ҇тынꙗ слѣⷣ млⷭ҇тынꙗ. Ко́й Єзы́кь члчьскы мо́же иска́за не́говь трꙋ́дь и добро́, що́ чи́неше по́ добро́ ѿ прь́вень. Ами́ де́то ненави́ди добро́ дїа́воль что́ изнайде́ Като́ гле­́даше тоги́ва че съ́ oyмнѡжа́вa хрⷭ҇тїа́нство. А́ то́й не мо́жаше да трьпи́ да се oyмнѡжа́вать хрⷭ҇тїа́не, да вла́дать дїѡклитїа́на и маѯимїа́на, два́ дрꙋга́ра дїа́воловы. дивы́ ѕвѣ́рове, крьво́пі́йци, гони́телѥ на хрⷭ҇тїа́не. И бѣ́ше тоги́ва на хрⷭ҇тїа́не голѣ́ма

270

бѣда́ и скрь́бь. Защо́ бѣ́ха пꙋсти́ле писа́нїе страшно и заръча́нïе по си́чкы гpа́дѡвe и мѣ́ста и села́, и бѣ́ше напи́сано така́: Ко́йто е, хрⷭ҇тїа́нинь и ѿрече́ се ѿ ха́, и покло́ни се на и́длете, по́честь голѣ́ма да прїи́ме ѿ ца́ра. Ако ли́ си стои́ на вѣ́рата, и не ще́ да се покло́ни на Є́ллïнскыте б́гове, тѣⷯ ́да мъ́чите на вели́ка мꙋ́ка. и Єдни́ хрⷭ҇тїа́не ꙫ́чивѣ́стно прока́зꙋваха ха,́ ка́кь Є́ съ́щи бь. и прѣте́глеха голѣ́ма мъ́ка, и измрѣ́ха. а́ дрꙋ́гые ѿ голѣмь страⷯ, и ѿмѣ́тахa се ѿ ха.́ и покла́нѣха се на и́долете. И дрꙋ́гые па́кь не мо́жеха да прѣтрьпъ́ть, нити́ щѣ́ха ни́ ѿ ха́ да се ѿpeкѫ́ть ами́ бѣ́гаха по го́рїе и по пе́щеры, и ті́е не станъ́ха Є́ллины. И дойде́ повелѣ́нїе ца́рево, и до мириликі́йскые Єпархі́е. и тоги́ва дрьжа́ше влⷣчьство сты́ нико́лае оу то́а гра́дь. и найдо́ше го посла́нници ца́ревы: хрⷭ҇тїа́нинь същи и влⷣка. и веза́ше го и бы́ше го и мнѡ́го мꙋ доса́дише. и затво́рише го ꙋ темни́цꙋ съсⸯ дрꙋ́гы хрⷭ҇тїа́ны. и та́мо оу темни́ци мнѡ́го зло́ поте́гли, глаⷣ ́и же́жⷣа: и дрꙋ́го мнѡ́го доса́да. и прѣбы́ таⷨ врѣ́ме не́ ма́ло ꙋ тъмни́ци. и таⷨ не прѣста́нꙋваше ами́ гы оу́чаше и оутврьжⷣа́ваше да се́ не ѿме́тнать ѿ вѣ́ра хва. и таква́ꙗ па́кость нане́се стмꙋ ненави́стникь дїа́воль. И бь легома́ дето́ сѣ́когы се промышлꙗ́ва на добро́, Ко́йто мꙋ ра́боти чи́сто съсⸯ се́ срⷣце. что́ и бь натъ́кми. ѡнía нечъ́стивы ца́рїе, и слꙋгы́ дїа́волⸯскы. дїѡклитїа́нь да реⷱ҇мь и маѯїмїа́нь, ѱо-

271

фи́саше, и ѿидо́ше на оуго́твенното иⷨ мѣ́сто. оу ѻ́гⸯнь нега́сиⷨ. И по­слѣⷣ тѣⷯ прѣѥ црⷭ҇тво грь́чьско, блгочⷭ҇тивый црь Константи́нь Снь сты́е Єле́ны, и ко́нстꙋ що се Зеленый. и тоги́ва на́­скоро пꙋсти́ повелѣ́нїе по си́чка землꙗ́. где́то и́ма хрⷭ҇тїа́не затво́рени оу тъмни́ца Ско́ро да се́ ѿве́жaть и ѿпꙋ́стать. и по си́чка землꙗ́ црквы хрⷭ҇тїа́нⸯскы да се вди́гнать и да се поⷣно́вать и оумнѡ́жать. а́ ка́пища и́долскы що са́ по си́чка землꙗ́, да се растꙋ́рать и разва́лъть, и и́долете да се́ стро́шать и расси́пъть ско́ро. Такво́ва повелѣ́нїе излѣ́зе црьско. и испꙋ́стени бы́ха хрⷭ҇тїа́не изⸯ тъмни­́ците, и ѿпꙋ́стень бы́ тоги́ва и сты́ нико́лае ѿ тъмни́цата мирилиКїйска. и па́кь си́ пойде́ на прѣсто́ль сво́й архïере́йскый: и бы́ па­сты́рь като́ и прь́вень на хво ста́до. Това́ така́ бы́. Слꙋ́шайте до напокоⷩ҇ що́ бы́. Ка́пища Е́ллинскы мнѡ́го бѣ́ха по тъ́ꙗ Єпархі́а де́то бѣ́ше сты́ нико́лае, и оу тѣⷯ ́седѣ́ха бѣ́све. и защо́то ѡнía завидѣ́ха стмꙋ и доса́дише мꙋ раⷣ ́хво и́ме: и затво́рише го оу темни́ца. Пои́ска и сты́ нико́лае да иⷨ врь́не пра́ведны дль́гь. и хо́дѣше на сѣ́ко Ка́пище Є́ллинско: и помо́леше се бꙋ. и ѡнía ка́пища събо́рꙋваха се и ста́нꙋваха на пе́пель. А́ и́длeтe дїа́волⸯскы па́даха и строша́ваха се. а́ бѣсвете бѣ́гаха по ꙗръ́, и скѵ̈мтѣ́ха и пла́чѣха: Защо́ се ѻбезⸯчь́стише. И бѣ́ше на ѻнова́ мѣ́сто Єдно́ Ка́пище е́ллинско голѣ́мо тврь́дѣ. ѿ си́чкыте на́й голѣ́мо,

272

и на́й высо́ко и гиздаво, дето́ го нари́чахꙋ Є́ллины на бо́гвете свои арѳеми́дь. си́ рѣⷱ҇ лꙋна́. пойде тамо сты́ нико́лае, и того да стро́ши. и помли се бꙋ. и то́а чаⷭ҇ ́па́де до́лꙋ и съси́па се Като́ пра́хь, и и́долете па́дахꙋ като́ ли́сть ѿ дрь́во. á бѣ́cвeтe что бѣхꙋ таⷨ насе́лиле бѣ́гаха и ті́е по ꙗрѫ́. Пла́чахꙋ и скѵ̈мтѣ́хꙋ. и дꙋ́махꙋ стмꙋ: Стори́ ты́ наⷭ҇ ́беⷥⸯ по́честь ѡ́ непра́ведны нико́лае, и ны́е те́бе ни́що не сьгрѣ́шихме, защо́ ны́ испъ́жⷣашь изⸯ къ́щата на́ша. на́мь тꙋ́ка бѣ́ше доⷨ, и сѣдѣ́хме оу не́го да прѣлъ́стꙋваме лю́дїе да слꙋ́шать наⷭ҇ ́и да ны́ се покла́нꙗть: ами́ сега́ где́ да по́йдеⷨ. и сты́ нико́лае ре҇ⷱ ́ймь: идѣ́те въ ѻ́гⸯнь вѣ́чный. И това́ така́ бы́ за ка́пищата. Слꙋ́шайте млю ви се что е́ ѻ́ще было́ ѿ стго. Ѿка́кⸯ се́ въца́ри црь константи́нь. и въ двана́дⷭ҇ета годи́на на не́гово црⷭ҇тво. Бѣ́ше нѣ́кой члове́кь ѿ ливі́а, на и́ме а́рїа. хы́трь на писмо́ и книжо́вень тврь́дѣ мнѡ́го. и пойде́ в алеѯанⷣрі́ѧ. и таⷨ сⷣѣ́ше. и архïере́й що́ бѣ́ше алеѯⷣрі́йскый. та го́ стори́ дїа́конь. и ѿкoга́ го херотони́са пе́трь архїере́й. ѿ тоги́ва поче́ да хꙋ́ли на га ба. и дꙋ́маше: ѻ́ти хс ка́кь нѣ е́ съ́щи бь, ами́ е съзⷣа́нь ѿ ба: и напра́вень Като́ си́чкы члци. И видѣ́ го пе́тⸯрь архїепкⷭ҇пь че хꙋ́ли на ба. та го́ прокле́, и изва́ди го ѿ дїа́конскый чи́нь. и хо́дѣше прокле́ть ѻнꙗ три́щь кле́ты а́рїа. И кога́ се прѣста́ви пе́трь архїепⷭ҇пь. и прïе́ влⷣчны прѣсто́ль въ алеѯанⷣрі́й ахи́лїа и́мето мꙋ. и то́й

273

Єдва́ ѻбрь́на а́рїа на правосла́вна вѣра, и запо́пи го́, и стори́ го про́топапа въ алеѯанⷣрі́й. и догⷣе́ бы жи́вь ахи́лїе архїе­ре́й: дрьжа́ше правосла́вна вѣ́ра то́а нечъ́стивы а́рїа, и кога́ се прѣста́ви ахи́ла. и зе́ влⷣчьство сты́ ѿць ншь алеѯа́нⷣрь. и па́кь поче́ ѻ́нꙗ а́рїа да хꙋ́ли по́ тврь́дѣ ѿпрь́вень своѧ́ си́ Є́ресь, и видѣ го алеѯа́нⷣрь че ѥ́ такъ́вⸯзи. и па҇ⷦ ́го́ и той прокле́ и изва́ди го ѿ сще́нⸯство, и анаѳеми́са го. А́ то́й не прѣста́нꙋваше. Ами́ хо́дѣше и прока́зꙋваше свои́те си́ злоче́стїе и хꙋ́лные дꙋ́мы. Ко́лкото прѣлъ́стi съсⸯ не́говът си́ дꙋмливый и пога́нны Єзы́кь, Єѵⸯсе́вїа никомиді́йского влⷣка: и па́влина митрополи́та тѵ̈́рского: и дрꙋ́гаго Єѵⸯсе́вїа ми­трополи́та кѥсарі́йскаго. и не тъ́кмо тѣⷯ,́ ами́ и дрꙋ́гы мнѡ́го Стлѥ и кли́рици прѣлъ́стꙋваше и прѣвра́щаше съсⸯ свои́те си́ пога́­ные дꙋ́мы. И разбра́ се та́ꙗ мль́ва и то́ꙗ мете́жь що е́ по црквите и по хрⷭ҇тïа́нете до цра константи́на. и црь повелѣ́, и пꙋ­сти́ посла́нїе по си́чкы гра́две и по си́чкы мѣ́ста да се съберъ́ть си́чкы архїере́Є ѿ си́чкы стра́ны и поп́ве и кало́ере що съ́ кни́жны и искꙋ́сны, и да се съберъⷮ оу граⷣ никѥ́й: да се прѣпи́рать съсⸯ а́рїа, и да го́ съ́дъть дхо́вно, да се избе́ре що е́ и́стина. да ви́ди и црь, то́лⸯкова мль́ва Защо́ излѣ́зе ѿ не́го. И събра́ше се си́чкы по црево повелѣ́нїе, въ граⷣ ́никѥ́й. и бѣ́хꙋ влⷣци си́чкы, слв. а́ поп́ве и дїа́коны и кало́ере, пѕ. и прѣскꙋ́пь си́чкы, т҃иі. И защо́ бы́ та се́ то́лкова избра́ше.

274

Защо́то расмо́трише и расче́тоше, и найдо́ха ка́кь бѣ ѿ рожⷣьство хво до то́а, а҃ събѡ́рь, т҃ні го́ди҇ⷩ. И прьвы наче́лници на събѡ́ръть кои́ бѣ́хꙋ. бѣ́ше сты́ силиве́стрь па́пa ри́мꙋ. Митрофа́нь патрïа́рⷯ царогра́сⷣкый. алеѯа́нⷣрь патрïа́рⷯ алеѯанⷣрїйскый: за́едно съсⸯ стго аѳана́сїа. Єѵⸯcтáтïe патрïа́рⷯ антїѡхíйскы. Ма­ка́рїе патрïа́рⷯ Iерⷭ҇ли́мⸯскы. Сты́ пафнꙋ́тїе исповѣ́дникь. Сты́ спиридѡ́нь тримиѳꙋ́нскы. и съсⸯ ті́а и дрꙋ́гите. и въвⸯ тѣⷯ ́бѣше сты́ нико́лае чюⷣотво́рⸯць. И излѣ́зе црь констанⸯти́нь и сѣⷣ ́на сво́й прѣсто́ль. и ѿ Єдна́ стра́на не́го сѣ́доше, р҃нѳ, сты́ ѿци ѿ дрꙋ́га стра́на р҃нѳ, и стори́ше вели́кь събѡ́рь. И поче́ха да дꙋ́маⷮⸯ по́редоⷨ влⷣците сѣ́кый cвoѧ́ дꙋ́ма. и а́рїа стоꙗ́ше межⷣо тѣⷯ.́ и тврь́дѣ се натъ́кмиль да гы наⷣдꙋ́ма съсⸯ хꙋ́лните нѥ́говы дꙋ́мы. и ви́ди го сты́ нико́лае ка́кⸯ ще́ да гы́ прѣ́пре: съсⸯ пога́нныте не́говы оуста́, и хꙋ́лны и ѻмра́зны не́говь Єзы́кь. Станъ́ ѿгде́то сⷣѣ́ше, и пристъ́пи, и лющи́ а́рїа тврь́дѣ, Ко́лкото мꙋ се потрь́сише си́чкыте ста́вы на снагъ́та мꙋ́. и ѻбрь́на се а́рїа съсⸯ жа́лость ка́мⸯто ца́ра, и ре́че: ца́рꙋ пра́ведны, прили́че ли прѣⷣ твое́ црⷭ҇тво да вди́гне рѫка́ то́а ни́хто; ако и́ма дꙋ́ма, не́ка дꙋ́ма като́ ті́а си́чкы що съ́ по́ добры́ ѿ не́го. Ако ли́ Є неоу́кь и безꙋ́мень, А́ то́й да мльчи́ като́ и си́чка не́гова прили́ка: ами́ Защо́ то́й ме́не да пле́снꙋва прѣⷣ црⷭ҇тво твое́. И црь Като́ чю́ това́ и видѣ́: и не бы́ мꙋ дра́го

275

тврь́дѣ. и реⷱ҇ ́на влⷣците: по́йте сщенⸯнѣи́ши влⷣци. Повелева́е за́конь, и ка́же: ако нѣко́й вди́гне рѫка́ прѣⷣ ца́ра, да мꙋ́ се ѿсѣче рѫка́та. ами́ да ѻ́става ваⷨ то́а съ́дь, и сѫдѣ́те го съсⸯ ва́шето сще́нⸯство. И подꙋ́маха сти́ ѿци, и ре́коха: Мнѡголѣ́тны и дрьжа́вны црꙋ: Видѣ́хⸯме легома́ злѣ стори́ то́ꙗ архіере́й межⷣо наⷭ҇,́ и ны́е нсповѣ́даме. ами́ се млимь на твое́ црⷭ҇тво: Сега́ за тъ́а ра́бота ны́е да го́ изва́диⷨ ѿ влⷣчьство: и вⸯ темни́ца да се́ за­тво́ри. и кога́ се разы́де събѡ́рь, тоги́ва го щеⷨ съди́. и испъ́диха го ѿ cъбѡⷬ и ѿ влⷣчьство си́чкы ѡ́ци. и затво́рише го оу темни́ца. И оу тъ́ꙗ но́щь Като́ бѣ́ше сты́ оу темни́ца. ꙗви́ мꙋ се хс и бца, и ре́коше мꙋ: нико́лае, защо́ си запрѣ́нь оу темни́ца. и реⷱ҇ ́сты́: раⷣ ́ва́ша любо́вь. тоги́ва мꙋ ре҇ⷱ ́хс: прїими́ това́. и да́де мꙋ сто́е Еѵⷢ҇лїе. реⷱ҇ ́мꙋ и прⷭ҇та́ бца: прїими́ това́. и да́де мꙋ сще́нны рамо́но́сь, де́то го зовеⷨ ѻмо́фѡрь. И на уⷮ҇рѣ пойдо́ше нѣ́кой не́говы члци да мꙋ Занесъ́ть хлѣ́бь оу темни́ца: и видѣ́ше го ка́кь Є ѿкова́нь ѿ жилѣ́за: и на ра́мената мꙋ сще́нны ра́моноⷭ҇. и оу́ ръцѣ дрьжи́ cто́е еѵⷢ҇лїе, и чъте́ го. и попи́таше го ѻні́а члци: гⷣе си оузе́ль това́ влⷣко сты́. и каза́ ймь сты́ си́чко това́ що мꙋ́ реⷱ҇ ́хс и бца. и разбра́ се това́ чю́до до сты́ ѡци. і изве́доше го тоги́ва изⸯ темни́ца: и си́чкы припа́доше и покло́нише мꙋ, и и́скахꙋ ѿ не́го про́шка. И тоги́ва Като́ се стори́ събѡⷬ, и разыдо́ше се си́чкый. и сты́ нико́лае ѿиде́ си́

276

на cвoѧ Єпархïѧ. Слꙋ́шайте па́кь. Гла́дь голѣⷨ ́бѣ́ше въ едно́ врѣ́ме на си́чка мириликі́ѧ. и такъ́взы глаⷣ,́ дето́ не помнѣше никой да е биль такъвзи глаⷣ, и бѣше сичⸯко ѻнова мѣ́сто мириликїйско на голѣ́ма нево́лꙗ. и мире́а що бѣ́ше стмꙋ нико́лꙋ епархі́а: щѣ́ше да се разва́ли́ и да поги́не ѿ глаⷣ.́ ами́ легома́ вели́кый николае гото́вь помощни́кь на хрⷭ҇тїа́не: не ще́ да ѻста́ви свои́те лю́дїе да поги́нать. Ами что́ оутъ́кⸯми. Кора́бни҇ⷦ нѣ́кой житопрода́вець, напль́ни кора́бь сво́й съсⸯ пшени́ца: и щѣ́ше да ѧ́ завезе́ на фре́н­ска землꙗ́. и оу тъ́а но́щь ꙗви́ мꙋ се сты́ нико́лае на́сънѣ. и ре҇ⷱ ́мꙋ: где́ ѿво́зишь тъ́а пшени́ца, и кора́бникътⸯ мꙋ ре҇ⷱ:́ на фре́нска землꙗ́ щъ́ да ѧ́ ѿвезѫ́ ако даде́ бь. и ре҇ⷱ ́мꙋ́ сты́ нико́лае: послꙋ́шай ме́ дрꙋ́же: и завези́ ѧ́ на мириликíѧ. и та́мо щешь ѧ́ прода́ ка́кь и́щешь, защо́ Є́ таⷨ глаⷣ голѣⷨ ́и скѫ́по жи́то, и земи́ ѿ ме́не г҃, жльти́ци араво́на раⷣ ́да вѣ́рꙋвашь. и кога́ дойдешь таⷨ, оузе́ щешь и что́ е ѻста́ло. и на уⷮ҇рѣ станъ́ ѻ́нꙗ кора́бникь. и ви́ди ꙋ ръцѣ́те си́ три́ жльти́ци. и каза́ и на дрꙋ́гïете кора́бници. И ре҇ⷱ:́ оу тъ́ꙗ но́щь бра́тïе видѣⷯ ́а́зь на́сънѣ нѣ́коего cта́рa влⷣка. и ре҇ⷱ ́ми: тъ́а пшени́ца да ѧ́ ѿвезе́шь на мириликі́ѧ. и да́де ми́, г҃ жльти́ци за́логь. ами́ да по́йдеⷨ та́мо да ѧ́ завезеⷨ. Защо́ ми́ Каза́ дето́ ми се ꙗви́, какь Є на ѻнова́ мѣ́сто вели́кь глаⷣ: и по́ добрѣ щеⷨ та́мо прода́, не́гли на фре́нци. и послꙋ́шаха

277

кора́бниците тъ́а дꙋ́ма. и ѿве́зоше кора́бъⷮⸯ съсⸯ пшени́цата въ мириликíѧ въ Єпархі́а стмꙋ, нико́лꙋ. И като́ разбра́ха мирїа́не, че ѥ́ дойшъ́ль кора́бь съсⸯ пше­ница и просла́више ба. И те́коше си́чкы мъ́жïе и жены́ на скѥ́лꙗта, и кꙋпи́ше си́ комꙋ́ ко́лⸯко трѣ́бꙋваше. И прода́де си́ ѻ́нꙗ гѥмиџíа пше­ни́цата ка́кь иска́. и тоги́ва просла́ви ба и каза́ мирïа́нѡⷨ това́ чюдо. и просла́више ба де́то не ѻста́вѣ ни́кого́ ко́й се на не́го надѣ́е: ~ И дотꙋ́ка щѣ́хме да съврь́шиⷨ сло́вото бл҇ⷭве́ни хрⷭ҇тïа́не. Защо́ до́ста бѣ́ше и ѿ ті́а чюдеса́ да разꙋмѣ́ете и дрꙋ́гыте. ами́ ви́­диⷨ ка́кь прихо́ди ча҇ⷭ,́ да на́чнеⷨ да съврь́шиⷨ и дрꙋ́гыте чюдеса́. Ами́ се млю на гп҇ⷭдство́ вы́, не зама́ювайте се, и не дрѣмѣ́те. ами́ послꙋ́шайте съсⸯ се́ срⷣце. да разбе́рете за стго нико́лае и дрꙋ́гыте мꙋ чюдеса́: ѻ́ти защо́ да просла́вите ба: и да похва́лите стго. и да прїи́мете съврь́шено добро́: ~ за три́те ви́ны чюⷣ. Землꙗ́ си́чка на три́ дѣ́лѡве Є раздѣ́лена. на и́стокь, и за́падь, и на ли́вꙋ: що се́ зове пла́дне: и таⷨ на ливі́йска страна́ що е́ на́ пла­дне. и́ма граⷣ дето́ се зове́ вели́ка фригі́а. и то́ꙗ граⷣ ́бѣ́ше поⷣ вели́каго цра константи́на. и́ма и дрꙋ́га ма́ла фригḯа, що е́ наⷣ цриграⷣ ѿ и́сто҇ⷦ. Є́ллинскы се зове́ троа́да. Ами́ въ ѻна́ꙗ вели́ка фригḯа що е́ на́ пладне. таⷨ бѣ́хꙋ оу ѻ́нзы граⷣ людїе чюжⷣи́нци и ѻ́пакы, що се́ зовъⷮⸯ́. тайфа́ли. и ті́а тайфа́лⸯсци лю́дїе, оучи́нише межⷣо се́бѣ ца́ра. и ѿме́тнахa се ѿ ца́риграⷣ,́

278

да се не покланеть црꙋ Констан­ти́нꙋ. И црь вели́кый константи́нь разбра́ то́а мете́жь въ фригíѧ. пꙋсти́ трои́ца хилꙗда́рници. и съсⸯ тѣ́хь войска́ мнѡ́го. да по́йдъть въ фригі́а да оуми́рать ѻна́зи землꙗ́. и Єдного́ зовѣ́ха непотїа́нь, а́ дрꙋгаго оу́рошь, тре́тиго ерпилїѡ҇ⷩ и пойдо́ше ѡнía три́те хилꙗда́ре: и пла­́ваха на́едно́ съсⸯ вйска́та си да по́йдъть въ фригïа. и дойдо́ше съсⸯ гемї́ете до ске́лꙗта мириликі́йска, дето́ се зове́ адрїакы́. и защо́то врѣ́ме не́маха да пла́вать, и сѣдѣ́ха накра́й; и чѣ́каха да се сто́ри врѣ́ме да и́дъⷮ. А́ войска́та що бѣше съсⸯ хилꙗда́рете: оулѣ́зоше оу граⷣ, да си́ кꙋпꙋ́вать ꙗ́стїе. и за кое́ пла́щаха, кое́ по́векѥ наси́ла ѿне́маха. Като и досега́ чи́наⷮⸯ такви́ва. и мль́ва се стори́ оу то́а днь по паза́рть, и мете́жь голѣⷨ,́ и разбра́ сты́ нико́лае що се́ чи́ни по трь́гꙋ. и ѿиде́ на скелꙗта до ѡнía ти́сꙋщници. и найде́ гы, и ре҇ⷱ ́ймь: що сте́ вы́е и къдѣ́ ѿхо́жⷣате гпⷭ҇дство вы. и ті́е като́ го видѣ́ха че ѥ́ стль и ста́рⸯць: Станъ́ха на́ нѡѕѣ, и ре́коше мꙋ смѣре́но: ра́бы црви и на твоа́ стынꙗ́ сме ра́бы. ѿхо́жⷣаме съсⸯ повелѣ́нїе и за́повѣⷣ црева въ фригíѧ, да сто́риме ми́рь съсⸯ тайфа́лы. защо́ си́ стори́ше межⷣо се́бѣ си́ ца́ра, ами́ легома́ врѣ́ме не бы́ да пла́ваме: и затова́ сѣди́ме и чѣ́каме да даде́ бь врѣ́ме да и́деме. и ре҇ⷱ ́ймь сты́: добрѣ́ Като́ пꙋсти́ ваⷭ҇ ́мнѡголѣ́тный црь, да оуми́рите неми́рна землꙗ́. А́ вы́е защо́ дойдо́хⸯте на

279

ми́рна Землꙗ́ и чи́ните голѣ́мо зло́ и мль́ва. И ті́е Като́ чю́ха това́ оубоа́ше се ѻ́ти хрⷭ҇тїа́не блгы и добры члци бѣ́ха и ре́коше cтмꙋ: Ко́й Є то́ꙗ влⷣко де́то чи́ни мль́ва. и ре҇ⷱ сты́: вы́е сте ѡнía: ѻ́ти защо́ пꙋ́щате войска́та си́ по трьгъ́ть да ѿне́мать Єдно́ дрꙋ́го на­си́ла. вы́е сте за това́ Криви. и ѡнía ти́сꙋщници Като́ чю́ха това́, что се чи́ни по трьгъ́ть: те́коше ско́ро, и найдо́ше войскѫ́ ка́кь чи́нѣха зло́. и Єдни́ бы́ше, а́ дрꙋ́гы испъ́дише: а́ дрꙋ́го що́ бы́ си́чко оутъ́кмише и оуми́рише. И тоги́ва сты́ нико́лае: Заве́де ѡнía ти́сꙋщници на митрополі́ата си́. и гости́ гы́ и прїе́ гы Като́ до́бⸯрь ѿць че́да, и пооу́чи гы и наста́ви гы. и съсⸯ млтва и блгословь, прово́ди гы до приста́нището на море́то. И ѡнía ти́сꙋщници токо́ щѣ́ха да оулѣзать оу гемíа, и да вди́гнаⷮ вѣтри́ла да и́дъть. И сты́ нико́лае врьна́ се да и́де оу граⷣ:́ и гле́да че́ текѫⷮⸯ из гра́дь мъ́жїе и жены́, и пла́чъть го́рⸯко: и дойдо́ше и припа́доше на нѕѣ́тe cтмꙋ, и ре́коше мꙋ: помоѕи́ наⷨ влⷣко сты́ и ра́бе и́стинномꙋ хꙋ́ бꙋ. Сега́ оу то́а чаⷭ҇ ́гпⷭ҇ди́нь Єѵⸯста́тїе що́ дрьжи́ на́ше мѣ́сто, непра́ведно повелѣ́ да погꙋ́бъть ѿ на́ша родни́на три́ мꙋ́жїе щото́ нѣ съ́ съгрѣ́шиле ни́что́, ни́ зна́ѧⷮ това́ зло́. Ами́ оузе́ мыто́ ѿ на́ши дꙋшма́не: и ѻсъ́ди гы да гы́ затрíѧть на пра́вда. ами́ стори́ млⷭ҇ть съсⸯ наⷭ҇ сырома́си, и течи́ да гы́ ѿне́мешь: Защо́ ако по́ скоро не по́йдеⷲⸯ,

280

ны́е сырома́си погы́нꙋваме, и ѡнía посѣ́кꙋвать. Това́ като́ чю́ сты́, ѻскрь́би се тврь́дѣ. и ре҇ⷱ ́на ѡнía ти́сꙋщници: Ѻ́ще бѣхꙋ и ті́е та́мо. потрꙋдѣ́те се и вы́е съсⸯ ме́не, да по́йдеⷨ да ви́диⷨ що е́ та́ꙗ ра́бота, и ѿидо́ше си́чкыте течешⸯкомⸯ, и сты́ нико́лае напрѣⷣ теча́ше, и до́йде́ до мѣ́стото що се́ зове́ леѡ́нь. и попи́та таⷨ що минꙋ́ваха члци: видѣ́хⸯте ли ѡнía члци щото́ гы во́дъть да гы погꙋ́бъⷮⸯ и ре́коше мꙋ ѡнía: видѣ́хⸯме сега́ гы́ прове́доше мимо́ црква стыⷯ ́крискѥ́нⸯда и дïѡскори́да. и па҇ⷦ те́коше по скорꙋ да гы́ пости́гнать. И те́че до врата́ граⷣскы. и попи́та таⷨ врата́рете, и реⷱ҇ ́ймь: видѣ́хте ли три́ чловѣ́ци что съ́ ѻсъ́дени, и ре́коше мꙋ: Сега́ гы́ прове́доше тꙋ́ка, и ѿве́доше гы́ въ ви́ра дето́ е ѻсъ́дено мѣ́сто да гы́ загꙋ́батⸯ. и тоги́ва те́че сты́ Ко́лкото можѣ́, и стигна́ гы. и въ ѻ́нзи ча҇ⷭ ́като́ си вдигна́ рѫка́та да иⷨ ѿсѣче́ глави́те Єдномꙋ́ по едномꙋ́. и довта́са сты́ оумо́рень и испо́тилⸯ се, и спꙋсти́ се по́ скоро, и и́зневарⸯкы истрь́гна са́бїата изⸯ ръка́та войнꙋтомꙋ, и фрьли́ а на земли, и самⸯси́ пое́ и ѿве́за гы, и пꙋсти́ гы и три́те да си́ и́дать. Что си́ пола́гате на оумъ́ть за ѡнía трите́ ѡсѫ́жⷣенници на ѻ́нзы ча҇ⷭ ́Ко́лко си́ ра́доⷭ҇ вели́ка и́маха. Като́ сѥ́ изба́више ѿ съмрь́ть. и какⸯ ли́ просла́више ба: и ка́кⸯ ли́ похвалише стго нико́лае Като иⷨ стори́ това́ добро́. И като́ бы́ вели́ка ра́бота дето́ бы́.

281

разбра́ се то́а ча҇ⷭ ́по си́чкы граⷣ:́ и прите́коше мѫ́жіе и жены́ и ма́лы и вели́кы да ви́дъⷮⸯ това́ чю́до ѿ ста́го. и господа́рь мире́йскы Єѵⸯста́тїе като́ разбра́ и то́й това́ що се́ ѥ стори́ло, въсе́дна на ко́нь и пойде́ та́мо да ви́ди. И сты́ нико́лае Като́ го видѣ́ че дойде́: не оубоа́ се ѿ не́го да се пооуведе́ ни́ се засра́ми: ами́ мꙋ реⷱ҇:́ Єѵⸯста́тїе, що си́ това́ стори́ль непра́веⷣⸯнь съ́дь, и ѻсъ́дилⸯ си́ ті́а три́те мъ́жїе сирома́сы, щото́ не съ́ cъгpѣ́шилe ни́що. ни́ зло́ стори́ха нѣ́комꙋ ни́гⷣе́: ни́ оу то́а граⷣ ни́ на дрꙋ́го мѣ́сто, и реⷱ҇ ́Єѵⸯста́тїе: дойде́ cïмѡни́дь и Єѵⸯдѡ́ѯïе, що съ́ прьвы́ кме́тове мире́йскы, и мартꙋри́саше за тѣⷯ,́ и а́зь по пра́вина заповѣдаⷯ да гы́ погꙋ́бъть. съгрѣ́шихⸯ ли́ а́зь За това́ стьче бжі́й: и реⷱ҇ ́мꙋ сты́: нѣ ли́ си́ оузе́ль мыто́. и ѻсъ́дилⸯ ги си́ непра́ведно. въ и́стинꙋ тако ми́ дни́ мнѡ́голѣ́тнаго цра константи́на, а́зь да ка́жеⷨ това́ црꙋ: да ви́ди и црь ѻ́ти ты́ нѣ си́ сꙋ́дїа, ами́ си́ неѻпра́вникь. тꙋ́ка съ́ и ті́а три́те цровы члци ти́сꙋщници: и ті́е да мартꙋри́сать прѣⷣ цра и́стина. Тоги́ва като́ видѣ́ господа́рь Єѵⸯста́тїе: Єдно́ помы́сли какⸯ гы́ е непра́веⷣно ѻсъ́диⷧ: дрꙋ́го се оупла́ши ѿ стго нико́ла като́ мꙋ се пока́ни да го ѻба́ди црꙋ: Слѣ́зе ѿ конꙗ́того, и припаде на нѡѕѣ́те мꙋ и и́щеше про́шⸯка. и сты́ нико́лае легома́ като́ бѣ́ мл҇ⷭтивь, да́де мꙋ про́шⸯка. и стори́ше ми́рь и любо́вь.

282

Това́ си́чко видѣ́ше ѡнía три́те мъ́жїе цровы. и ѻтидоше си́ и оулѣ́зоше оу кора́бь оу то́а днь. и пойдо́ше въ фригі́ѧ: и стори́ше ми́рь съсⸯ тайфа́ли. и по́слѣⷣ се врьна́ха наѕа́дь. и пойдо́ше, и покло́нише се црꙋ константи́нꙋ: и каза́ше мꙋ ка́кь ходише на фригі́ѧ, и стори́ше ми́рь съсⸯ тайфа́ли. и црь константи́нь поче́те гы тврь́дѣ. и дарꙋва́ гы́ да́рь мнѡ́го. и не́ тъ́кмо това́ гы́ поче́те: ами́ и на по́ вели́ка гы́ по́чьсть поста́ви. ами́ що бы́ и́мь на́поконь. Послꙋ́шайте бл҇ⷭве́ни хрⷭ҇тїа́не да ви́дите ко́лко зло́ чи́ны За́висть члкꙋ. Ѡнía три́ властеле, непотїа́нь, и oýpѡшь, и ерпилїѡ́нь, тврь́дѣ гы́ лю́бѣше црь въ црⷭ҇твото си́. А́ лꙋка́вы нѣ́кой члци цревы, Завидѣ́ха иⷨ като́ гле́даха че ги́ почи́та црь и лю́би гы. ами́ что́ натъ́кмише: ѿидо́ше на евла́вїа приста́вника црва, и ре́коше мꙋ: Видѣ́ ли ѡнía три́те вла́стеле до́брые что́ стори́ше: пꙋсти́ гы мнѡ́голѣ́тны́ црь, да сто́ръть ми́рь съсⸯ тайфа́ли. а́ ті́е ѿидоше та́мо, и прѣе́ха гы зараⷣ ́се́бѣ си́. и нагово́риле се да доведъ́ть войска́ на цра, и да прѣе́мъⷮⸯ ца́риграⷣ,́ и да црⷭ҇твꙋ́вать ті́е. това́ като́ чю́ Євла́вїе, прѣвра́ти си́ оумъ́ть. и замы́сли се ка́кⸯ бы́ была́ та́ꙗ ра́бота. и ѡнía зави́стници видѣ́ха ка́кⸯ се́ двои́ Євла́вїе съсⸯ оу́мь и не прифа́та иⷨ дꙋ́мата. А́ ті́е събра́ше има́нїе мнѡ́гo межⷣо се́бѣ си, и да́доше Євла́вїю, да иⷨ прифа́ти

283

дꙋ́мата, и да сто́ри тѣⷯ ́на тъ́а по́честь, дето́ ѧ и́маха ѡнía три́те вла­́стеле. и евла́вїе видѣ́ има́нїе мнѡ́го, ѻбрь́на се къмⸯто́ тѣⷯ,́ и оузе́ има́нїето. и пꙋсти́ не́говы члци, и затво́ри ѡнía три́те вла́стеле въ темни́ца, да не зна́е црь константи́нь. и прѣбы́ше запрѣ́ни оу тем­ни́ца една́ годи́на. и ті́е ѻкаа́нны не зна́еха Защо са затво́рени. и ѡнía лꙋка́вы члци, боа́хꙋ се да се не изⸯꙗ́въть прѣⷣ цра и прѣⷣ Єв­ла́вїа че съ́ лъ́жове. ами́ пойдо́ше съсⸯ мнѡ́го да́рь на Євла́вїа, и ре́­коше мꙋ: нѣ е́ добрѣ́ наⷨ да лежъ́ть ті́а три́те вла́стелѥ въ темни́ци. Защо́ да не бы́ше разбра́ле тайфа́ли, и до́ щъть та гы́ щъ́ть из­ва́ди. ами́ дето́ ще да бъ́де това́: а́ ты́ повели́ по́ скорꙋ да гы погꙋ́бъть. Защо́ ко́лⸯкото лежъⷮ ́оу темни́цата то́лкова се оу́чъть на хы́тро҇ⷭ да сто́ръть зло́. и Євла́вїе видѣ́ ка́кⸯ наⷣстоꙗ́вать да гы по­гꙋ́би. и помы́сли си́ ако иⷨ не сто́ри по во́лꙗ. да не бы́ха се и ті́е поме́тнале да си́ въ́змъть има́нїето ѿ не́го, дето́ мꙋ бѣ́ха да́ле: ами́ потъ́пка си́чко, и не гледа́ ни́ ба ни́ дша́. тъ́кмо да иⷨ сто́ри по во́лꙗ: ами́ па́кь не смѣа́ безⸯ повелѣ́нїе црво да сто́ри по своѧ́ во́лѧ: ами́ пойде́ на цра конⸯстанти́на съсⸯ жа́лно срⷣце и скрь́бно: И ре҇ⷱ ́мꙋ: ѡнía три́те вла́стеле мнѡ́голѣ́тны црꙋ, непотїа́нь и оу́рошь и ерпи́лïѡнь: изⸯꙗ́виха се ка́кⸯ съ́ быле́ зло́мы́сльници на црⷭ҇тво тi. Защо́ като́ ги си́ бы́ль пꙋсти́ль да оуми́ръⷮ

284

тайфа́лы: а́ ті́е си гы́ привлѣ́кле поⷣ се́бѣ, Защо́ во́йскꙋ щъⷮⸯ да доведъ́ть на твое́ црⷭ҇тво. ами́ двѣ́ ра́боты трѣ́бꙋва тꙋ́ка: или́ повели́ да гы́ погꙋ́би. ѻ́ти да ви́дъⷮ и дрꙋ́гïе дето́ съ като́ тѣⷯ да се испеде́ѱаⷮⸯ. или́ побѣгни́ да се изба́вишь ѿ тѣ́хныте рѫ́цѣ. Това́ като́ чю́ црь, и сѣ́каше че ѥ́ и́стина Защо́ вѣ́рꙋваше евла́вїа сво́й мꙋ бѣ́ше. и повелѣ́ да иⷨ ка́жъⷮ въ темни́цата, ка́кь ще оу́трѣ да иⷨ бѫ́де съмрь́ть. и напи́са иⷨ Євла́вїе ѻсꙋжⷣе́нïе. и пꙋсти́ темни́чаратого, да иⷨ ка́же ѻнъ́а го́рка дꙋ́ма. и пойде́ темни́чны стра́жь. и ре҇ⷱ ́на ѡнía три́ вла­́стеле: съсⸯ пла́чь: Бра́тїа мои́ любо́вны, да не бѣⷯ ́ни́какь ꙗ́ль хлѣ́бь съсⸯ ваⷭ҇ ́и любо́вь има́ль, трепе́ра ѿ дꙋ́мата дето́ щъ́ да ви́ ка́жа. повелѣ́ црь, оу́трѣ ще́ да вы́ бѫ́де съмрь́тны днь, ами́ ако и́мате нѣ́що неиспра́вено, ско́ро си́ исправѣ́те, да не оу́мрете неиспра́вени и неоутъ́кмени. Това́ като иⷨ каза́ темни́чны стра́жь съсⸯ пла́чь. и ті́е като́ чю́ха, такъ́вⸯзы глаⷭ҇:́ ѡ каква́ ли иⷨ скрь́бь испль́ни срⷣце́то. пра́вы члци дето́ не зна́ѧть ни́що зло́ да съ́ стори́ле, а́ ті́е да чю́ѧⷮ такъ́вь глаⷭ҇.́ какъ́вь ли́ страⷯ паднъ́ на тѣⷯ ́тоги́ва, ті́е ѻкаа́нны не зна́еха ни защо́ са запрѣ́ни. и ѻбрь́наше се Єди́нь къмто дрꙋ́гаго: а млⷭ҇тивно пла́чаха, и дꙋ́маха си́: що́ съгрѣ́шихⸯме ны́е грѣ́шници прѣⷣ ба и прѣⷣ цра: та ѻсъ́диха наⷭ҇ така́. что ли́ бы́ на́шь грѣⷯ.́ Кое́ ли

285

зло́ стори́хⸯме та щъ́ть да погꙋ́бъть наⷭ҇ ́дне́ска. и ре҇ⷱ ́еди́нь ѿ тѣⷯ ́непотїа́нь: По се́га ны́е бра́тїа мои́ поги́нахⸯме. и сега́ члчьска по́мощь наⷭ҇ ́не мо́же изба́ви. ами́ зна́ете ли́ то­ги́ва Като́ ѿхо́жⷣaхмe въ фригḯѧ, що се́ стори́ въ мириликíѧ ѿ архїере́а нико́лае. ами́ да се поⷣканиⷨ и ны́е да се помлиⷨ бꙋ и стмꙋ нико́лꙋ, давно́ бы́ послꙋ́шаль бь не́гова млтва, и ѿпꙋ́стилⸯ бы́ наⷭ҇ ́дето́ нѣ сме́ кри́вы ни́то́ знаеⷨ що сме́ стори́ле. и по­слꙋ́шаха го и дрꙋ́гите. и станъ́ха и помлише се бꙋ, и рекоше: Ги ги, бе ѿца на́шего нико́лае. дето́ си́ изⸯба́виль ѿ не­пра́ва съмрь́ть ѡнía три́те члци въ мириликíѧ: ты́ сега́ разбери́ и наⷨ, Защо́ члка не и́маме да помо́гне наⷨ, и срⷣце́то на́ше стопи́ се, и скрь́бь ны́ прѣлѣ́: и не и́ма ни́кой да ны́ изба́ви ѿ това́ зло́, Ceга́ и гласъ́тⸯ ны́ прѣга́сна прѣди́ дшъ́та на́ша. и Єзы́кь на́шь исⸯсъхна ѿ срⷣчны пла́мень. и не мо́жеⷨ да ти се помо́­лиⷨ ами́ да посѣтиⷲⸯ ́наⷭ҇ ги, и да ны́ наведи́ млⷭ҇ть твоа́ и недѣ́й се ѻста́ви да не погле́днешь на тъ́а непра́вда, ни́ да забꙋра́вишь на́шата съмрь́ть. извади́ наⷭ҇ ́ѿ ръцѣ́те вра́гѡвы, и дойди́ да ны́ помо́гнешь. ѻ́ти оу́трѣ поги́нꙋваме. И така́ се мли́ха бꙋ ѡнía си́чката но́щь. и бь легома́ видѣ́ непра́вдъ: и паⷦ҇ щѣ́ше да просла́ви стго нико́лꙋ, что́ натъ́кⸯми. Въ ѻнъ́а но́щь на съ́мнꙋване: ꙗви́ се сты́й нико́лае на́сънѣ црꙋ ко́нстанти́нꙋ, и ре҇ⷱ ́мꙋ:

286

црꙋ, Ко́лко мо́жешь ско́ро стани́ и пꙋсти́ три́те мꙋ́жїе дето́ щешь да гы́ погꙋ́бишь, Защо́ непра́ведно съ ѻклевета́ни ѿ зави́стници людїе. ако ли́ гы не пꙋ́стишь: а́зе ща стори́ мо́лба на ба раⷣ ́те́бе да се ли́шишь ѿ живо́тъ си́. и ре҇ⷱ ́мꙋ црь. Ко́й си́ ты́ дето́ ме́ пла́шишь, и каⷦ҇ ́дойде́ ceга́ без врѣ́ме въ цр҇ⷭтвото ми́. и реⷱ҇ ́мꙋ сты́: а́зь есъⷨ влⷣка мире́йскый нико́лае, и пꙋсти́ ме́ бь да ти́ рекѫ́ да пꙋ́стишь три́те ѡcъ́дeнитe. и съсⸯ тъ́а дꙋ́ма събꙋ́ди се црь. и сты́ ѿиде́ на Євла́вїа, и ре҇ⷱ ́мꙋ: Євла́­вїе зло́оу́мне, защо́ ꙋзе́ мы́то́ и ѻсъ́ди три́те мъ́жïе дето́ не съ́ съгрѣ́шиле ни́що, ско́ро гы пꙋсти́: ѻ́ти щъ́ да сто́ра млба на ба раⷣ те́бѣ да се лиши́шь ѿ живо́та свое́го, и евла́вїе ре҇ⷱ:́ Ко́й си́ ты́ дето́ ми́ повелѣ́вашь тако́ва. и ре҇ⷱ ́мꙋ сты́: а́зь есъⷨ нико́лае ра́бь бжїй и архїе́рей мире́йскы. това́ ре҇ⷱ ́сты́, и пробꙋ́ди се евла́вїе ѿ съ́на. и стои́ и мы́сли що ще́ да бѫ́де това́ видѣ́нїе. и то́й ѻ́ще мы́слѣше: И дойдо́ше посла́нници ѿ цра Константи́на, и ре́коше мꙋ: Євла́вїе, ско́ро да до́йдешь че те́ зове́ црь. и то́й станъ́ и пойде́ при цра. и црь поче́ да мꙋ́ ка́зꙋва съ́нь що е́ видѣ́ль. и реⷱ҇ ́мꙋ Євла́вїе: така́ мнѡ́гoлѣтны црꙋ, и а́зь такъ́взи съ́нь видѣⷯ.́ и не мо́га да разꙋмѣ́ѧ. що щъ́ть да бѫ́дъть ті́а на́ши съ́нове. ами да доведъ́ть ѡнía три́те мѫ́жїе: и да гы́ попи́таме да ви́диⷨ що е́ това́. и пꙋсти́ше за тѣⷯ,́ и дове́доше гы́. и ре҇ⷱ ́ймь црь: Какво́ сте баꙗ́не вы́е стори́ле, и пꙋсти́хме до наⷭ҇ ́стра́шны съ́нища, и не мого́хⸯме...

287

ни́когы́ видѣ́ле какъ́вь Є. И пойдо́ше таⷨ и излѣ́зоше ис гемі́ѧта. и попи́таше та́мо члци и ре́коше: где́ сѣди́ ва́шь влⷣка. и ті́е иⷨ ре́коше: Ceгá го видѣ́хме чѥ́ ѿхо́жⷣаше оу црква съсⸯ свои́те си́ лю́дїе. и ті́е тица́ха да го пости́гнать на пъ́ть, и не мого́ше. и оулѣ́зоше оу црква и позна́ше го Какъ́вⸯто ймⸯ се бѣ́ше ꙗви́ль оу море́то. и те́коше и припа́доше мꙋ на нѡѕѣ́те. и блгодари́ше ба, и ре́коше мꙋ: блгода́римⸯ те́ ра́бе бжїй, ѻ́ти ако не бы́ ты́ помо́гналь наⷨ, сега́ щѣ́хме да сме оуда́вени и да сме изгы́нале. и ті́е това́ ре́коше и прика́заше що иⷨ Є было́. А́ сты́ дето́ и́маше оу се́бѣ си́. провидѣ́ гы ѻ́ти не бѣхꙋ чи́сты съсⸯ срⷣце́то си́, ами́ и́маха нѣ́кое прѣгрѣше́нïе. и наче́ да гы́ пооу́чи, и реⷱ҇ иⷨ: чю́вайте се че́да моа́ мо́лю ви се: Срⷣце́то ва́ше и оумъ́ть вы́ що вы́ е развра́тень, ѻбрьнѣ́теⷭ҇ къ́мⸯто ба, и ва́шата мы́сль да е на во́лѧ бжі́ѧ. Защо́ добрѣ́ се ви́дите на члци, добры́ и блгы, ами́ бꙋ нѣ сте́ ни́ защо. Защо́ бь прови́ди члкꙋ срⷣце́то. и слꙋ́шайте що́ дꙋ́ма писа́нїе: не чинѣ́те зло да не напа́дне ѻнова́ зло́ на ваⷭ҇,́ ами́ се наоучѣ́те добро́ да чи́ните. и тѣ́лото си чи́сто ꙋпазѣ́те да го́ не ѻскврь́ните. Защо́ и апⷭ҇ль па́вель така́ Ка́же: Бра́тiе вы́ есте́ црква бꙋ жи́вомꙋ. и ко́й разва́ли црⷦ҇ва бжїѧ, и бь ще́ не́го разва́ли. ами́ така́ да чи́ните, да и́мате ба помощни́ка ѿ си́чко зло́ и бѣды́. и така́ гы пооу́чи сты́. и ѿиде́ си́ въ митрополі́ѧ. А́ кора́бниците си́ ѿидо́ше.

288

и ѿ дꙋ́мите мꙋ що гы́ наоу́чи, прïе́ше и наста́више се на добро́, и сла́влꙗхꙋ ба, и блгода́рѣхꙋ стго: ~ И ті́а чюдеса́ и дрꙋ́гы мнѡ́гo що е́ сториⷧ҇,́ при живо́ть сво́й блⷭ҇ве́ни хрⷭ҇тїа́не. ами́ послꙋ́шайте да ска́жеⷨ и по съмрь́ть не́гова. И да на́чнѣⷨ прь́вѣнь да ка́жеⷨ Ка́кⸯ се́ прѣста́ви. Пи́ше писа́нїе за не́го: ѻ́ти то́лкова бѣ́ше личень сты́ нико́лае: дето́ нѣ́кой члкь ако не бѣ́ше го видѣ́ль ни́кога: и да го́ ви́дѣше межⷣо мнѡ́гo людїе, и позна́еше го ѿ лице́то мꙋ и ѿ по́гледь а́гглⸯскы дето́ и́маше. и то́лкова мꙋ свѣ́теше лице́то: и то́лкова бѣ́ше бгови́дⸯнь члкь, Ко́лкото и Є́ретици кои́то го ви́дѣха, и ѻбрь́нꙋваха се на вѣ́ра хрⷭ҇тїа́нⸯска: не́ тꙋкo ѿ пооу́че́нїето мꙋ, ами́ пó мнѡгo ѿ лице́то мꙋ а́гглⸯско. дето́ го и́маше. и скрь́бѣнь члкь Ко́й до́йдѣше при не́го, и ка́жеше си́ скрь́бь своѧ́: и сты́ нико́лае тꙋкo да погле́днѣше на ѻного́ва члка скрь́бнаго, и оутѣ́шꙋвашеⷭ҇ ѻ́нѣ члкь. и прѣло́жꙋваше скрь́бь своѧ́ на ра́доⷭ҇. и мнѡ́го сыро­ма́си и гри́жны члци. съсⸯ не́го се оутѣша́вахꙋ. ами́ легома́ и то́й бѣ́ше члкь, и тѣло́ и́маше земльно́, Като́ и си́чкы члци. и дойде́ мꙋ днь да се прѣста́ви. и то́й се позна́ дхоⷨ стыⷨ. и станъ́ на млтва и млѣше се бꙋ За си́чкы хрⷭ҇тїа́не. и видѣ́ тоги́ва а́гглы Ка́кь дойдо́ше За дшъ́та мꙋ. и оубоа́ се, и реⷱ҇ ймь: добрѣ́ прїйдо́сте слꙋгы́ стѣ́й трⷪ҇ци. и на си́чкы а́гглы наче́лници да оу́зме дшъ́та мꙋ. И наче́ тоги́ва па́кь да се мли бꙋ. и ре́че:

289

Ги ісе хе. Єди́нороⷣны сне прїйми́ мле́нїе мое́. и послꙋ́шай Ко́й прибѣ́гне оу црква и мли се на и́ме мое́, пода́й мꙋ ги що мꙋ́ ище срⷣце́то. или́ ко́й е скрь́бень, или́ на мо́ре или́ ѿ злы́ члци: и помли се на и́ме мо́е, оутѣши́ го ги. или́ ко́й слꙋ́жи на и́ме мое́, и па́меть ми́ чи́ны, помогни́ мꙋ ги. или́ ко́й црква съгра́ди на и́ме мое́: или́ принесе́ млⷭ҇тынꙗ въ црква моа́, прїйми́ го и ты́ ги въ црⷭ҇тво нбнⷭ҇ое. И това́ се сты́ нико́лае млꙗше за си́чкы pѡⷣⸯ хрⷭ҇тïа́нскы. и а́гглⸯ мꙋ реⷱ҇:́ оуго́дниче бжїй ни­ко́лае, что́ се́ помли бꙋ и гь бь прïе́ ти млбата: ами́ дойде́ чаⷭ҇ ́да по́йдешь на црⷭ҇тво нбнⷭ҇ое. и сты́ нико́лае разболѣ́ се ма́лⸯко: и прѣста́ви се съми́роⷨ къ гꙋ и тѣло́то си́ ѻста́ви на́ землю да е на мнѡ́го члци За потрѣ́ба дше́вна. А́ дша́та мꙋ ѻтиде́ на црⷭ҇тво нбнⷭ҇ое съсⸯ пѣⷭ҇ны а́гглⸯскы. и тоги́ва чюжⷣи́нци попла́каше, Защо́то ѻста́ха като́ си­ра́чета. и сырома́сы и си́роты, и вдови́ци мнѡ́го попла́каше За не́го Защо́ ѻста́ше безⸯ пази́телꙗ свое́го. И си́чка землꙗ́ мириликі́йска въ­здъ́хна и попла́ка, Защо́ ѡcтáшe безⸯ пасты́ра и оучи́телꙗ. и а́гглы се паⷦ҇ и архгглы Зара́уⷣваха, Защо́ въспрïе́ше таквого́ва ста. и мнⷱ҇ици възвⷭ҇е́лишеⷭ҇. и пра́веⷣници се зара́уⷣваше, защо́ видѣ́ше пра́веⷣника тѣ́хна прили́ка. и пасты́рїе и оучи́телїе блгодари́ше, Защо́ иⷨ дойде́ сть пасты́рь и оучи́тель. и що́ да реⷱ҇мь, Си́чкы сты́ нбнⷭ҇ы, за́едно и са́мⸯ си́ гь Зара́уⷣва се оу то́а днь

290

Ами́ и по съмрь́ть своѧ́, неиска́занⸯны чюдеса́ стори́ то́а сты́ нико́лае. И послꙋ́шайте ма́лко да ска́жеⷨ. Та́мо въ мириликїѧ гⷣе́то бѣ́ сты́ нико́лае: съгра́дише хрⷭ҇тїа́не црква велика на и́ме стмꙋ нико́лꙋ чюдотво́рцꙋ. и съби́рахꙋ се ка́та годи́на ѿ си́чкыте села́ мире́йскые, и чи́нѣха та́мо пра́зⷣникь. и не́ тꙋкó ѿ та́мошните села́. ами́ и ѿ дале́чны мѣ́ста дохо́ждаха. И въ еди́нь днь, нѣ́кой хрⷭ҇тїа́не оулѣ́зоше оу кора́бь ѿ дале́чно мѣсто, да по́идъть въ мириликíѧ да се покло́нать на мощи́те стмꙋ нико́лꙋ. Ами́ прокле́ты дїа́волⸯ що́ изми́сли да сто́ри, да ѿсѣче́ ѻ́нꙗ пъ́ть да не хо́ди ни́кой на пра́зⷣникь стмꙋ. По́мните ли́ що вы ѿнaпрѣⷣ казаⷯ Като́ разва́ли сты́ нико́лае ѻнова́ ка́пище Є́ллïнское, и каⷦ҇ ́бѣ́гахꙋ ѿта́мо бѣ́гахꙋ ѿтаⷨ бѣ́cвeтe, и пла́чѣхꙋ. и дꙋ́маха: непра́вда стори́ съсⸯ наⷭ҇ ́нико́лае. и на ѻнова́ ка́пище що́ бѣ́ наче́лны бѣ́сь, то́й па́кь щѣ́ше да сто́ри па́кость на црквата стмꙋ нико́лꙋ. и что́ стори́: прѣсто́ри се ѻ́нꙗ дїа́воль Като жена́ вдо­ви́ца и си́рота, и дрьжи́ съ́дь пль́нь съсⸯ ма́сло. и въ ѻ́нзи, чаⷭ҇ ́кога́то се събра́хꙋ хрⷭ҇тїа́нете да оулѣ́зьть оу гемі́ата, и то́й пойде́ при тѣⷯ,́ и ре҇ⷱ ́ймь: къдѣ́ ѿхoжⷣaтe мои́ бра́тїа. и ті́е ре́коше: ѿхóжⷣаме въ мириликḯѧ да се покло́ниⷨ на мощи́те стмꙋ нико́лꙋ, и ре҇ⷱ ́ймь ѻна́ꙗ си́рота жена́: мо́лю ви се, възмѣ́те тъ́а маслѣни́ца съсⸯ ма́слото, и занесѣ́те го въ црквата стмꙋ нико́лꙋ.

291

и налѣ́йте канди́лото стмꙋ да гори́ за дꙋшъ́та моа́ грѣ́шна. Защо́ и а́зь быⷯ дошла́ съсⸯ ваⷭ҇ а́то́ съⷨ сы́рота, и па́кь нѣ съⷨ наоу́чена оу Кора́бь по море́то да хо́диⷨ, и затова́ се не нае́маⷨ да по́йдеⷨ. ами́ сторѣ́те добро́, и ѿнecѣ́тe го да е по́ мнѡ́го ваⷨ за дꙋша́та. и така́ се помо́ли ѻ́нꙗ дїа́воль на кора́бниците. и ті́е го оузе́ше, не зна́еха че ѥ́ дїа́воль та́ꙗ жена́. И идо́ше и плава́ше си́чкы днь. и оу́ тъ́а но́щь оу полꙋ́нощь, ꙗви́ се сты́ нико́лае кора́бникꙋтомꙋ, и реⷱ҇ ́мꙋ: та́ꙗ маслѣни́ца что́ ꙋзе́хⸯте ѿ ѻна́зи сы́рота жена́: оу́трѣ да го тꙋ́рите оу море́то, Защо́ ѻна́ꙗ жена́ бѣ́ съ́щи дїа́воль. и съсⸯ хы́троⷭ҇ дїа́волⸯска мы́сли да изго́ри моѧ́та црква. и ако нѣ́що ви́дите стра́шно оу море́то, не бо́йте се а́зь есⸯмь съсⸯ ваⷭ҇,́ и помо́гнѫ ща ваⷨ. и кога́ съмнъ́ и каза́ ѻ́нꙗ кора́бникь съ́нь що е́ видѣ́ль, и оузе́ маслѣни́кь съсⸯ ма́слото, и тꙋри́ го оу море́то. и то́а чаⷭ҇ ́излѣ́зе изⸯ море́то пла́мень вели́кь тврь́дѣ, и вдигнъ́ се ѿ море́то наго́рѣ высо́ко, и ди́мь мнѡ́го излѣ́зе воне́щь като ѿ смола́ и ѿ тѣ́фь. и море́то се продъ́ни насрѣⷣ: и вода́та се пли́скаше высо́ко, Ко́лкото щѣ́ше кора́бъть да се пото́пи. и кора́бницитеⷭ҇ изⸯоупла́шиха, тврь́дѣ, и ѿ стра́хь па́доше на ꙫчи́те си си́чкы. и пла́чаха и ви́каха тврь́дѣ: Сты́ нико́лае помoѕи́ наⷨ оу то́а чаⷭ҇ ́че погынахⸯме. и прѣста́ та́ꙗ бꙋ́ра оу то́а чаⷭ҇.́ и просла́више Кора́бниците ба и стго нико́лꙋ: 

292

И въ цриграⷣ мѫ́жь нѣ́кой блгочⷭ҇тивь и до́бⸯрь хрⷭ҇тїа́нинь. и ѻбⸯре́кль се бѣ́ше стмꙋ ѻцꙋ нико́лꙋ, и любо́вь тврь́дѣ и́маше оу не́го. и нака́ни се веднъ́щь да и́де по нѣ́коѧ си ра́бота. и пойде́ оу црква стмꙋ нико́лꙋ. и помо́ли се: и на́поконⸯ се прости́ съсⸯ свои́те си́. и тоги́ва оулѣ́зе оу кора́бьть, и ѻтиде́ си́. и прѣзⸯ нощъ́ въ ѳ҃ ча҇ⷭ,́ дꙋхна́ вели́кь вѣ́тⸯрь. и станъ́ше пловци́те да напра́въть вѣтри́лата. станъ́ и то́а блгочⷭ҇тивы члкь да иⷨ помо́гне. и не знаⷨ какⸯ се́ прѣпе́, и па́де оу море́то: á ѡнía члци чю́дѣхꙋ се що́ да сто́рать Защо́ бѣ́ те́мно, и вѣ́тⸯрь гы́ бы́аше по лице́то. и не мого́ха ни́що да сто́рать, или́ да го изва́дъть, ами́ голѣⷨ ́скрь́бь и́махꙋ за не́го. А́ ѻ́нꙗ члкь Като́ потъ́на съсⸯ дре́хите си́ оу море́то на́ дъно, а́ то́й приви́ка, сты́ нико́лае помоѕи́ ми́. ѡ чю́до голѣ́мо, дето члкь не мо́же да разꙋмѣе бжїѧ ра́бота. Вь то́а чаⷭ҇ ́найде се насрѣⷣ ́къ́щата си́, и ви́ка тврь́де и не прѣста́нꙋва: Сты́ нико́лае помоѕи́ ми́. Мнѣ́ше мꙋ се ѻ́ще ѥ оу море́то. А́ съсѣ́дете чю́ше глаⷭ҇,́ и станъ́ше: така́ и оу то́говь до́мь що́ бы́ше станъ́ше, и запа́лише свѣ́щи. и съ­бра́ше се съсѣ́ды изⸯѻ́колꙋ. и видѣ́ха ѻного́ва члка че́ стои́ насрѣⷣ къ́щата си́. и вода́ мо́рска тече́ изⸯ дре́хите мꙋ: и оупла́шиха се. А́ то́й ймь ре҇ⷱ:́ Бра́тïе що е́ това́, и где́ съⷨ. а́зь зна́ѧ добрѣ́ вче́ра като́ излѣ́зоⷯ ѿ дома́ си́; и прости́хⸯ се съсⸯ ва҇ⷭ,́ и оулѣ́зоⷯ оу кора́бь. А́ вѣ́тⸯрь дꙋхнѫ́ си́лень и пло-

293

вⸯци́те станъ́ше да напра́въть вѣтри́лата, и а́зь ста́нъⷯ да ймь помо́гна, и прѣпе́хⸯ се и па́доⷯ оу море́то, и на по́мощь пови́каⷯ стго нико́лꙋ. и сега́ гⷣе́ съ́мь не зна́ѧ, и ті́е Като́ чю́ха ѿ не́го тъ́ꙗ дꙋ́ма. и па́кь ѻ́ще течѣ́ше вода́та ѿ не́го, и зе́ше си́чкы́те да ви́кать, ги помлꙋй. и послѣⷣ го ѻблѣ́коше оу дрꙋ́гы дре́хы. и пойде́ оу црква стго нико́лае, и си́чка но́щь та́мо бы́. Млѣше се съсⸯ сль́зы и жа́лно блгода́рѣше. и стго. И кога́ бы́ науⷮ҇рны, събра́ше се лю́дїе въ црквы, като́ си́ хо́дѣха сѣкогы. и видѣ́ше члкатого оу црква: и разбра́ше какво́ се ѥ чю́до стори́ло. почю́дише се и оуди́вишеⷭ҇, и просла́­више ба: и стго похва́лише. и разбра́ се тоги́ва това́ чю́дное чю́до по си́чⸯкы цриграⷣ, и до са́мого цра. патрїа́рⸯхь дойде́, и събѡ́рⸯ се голѣⷨ ́събра́. и станъ́ ѻ́нꙗ члкь прѣⷣ тѣⷯ:́ и иска́за си́чко по коне́ць. и си́чкы се събѡ́рь почю́ди, и ре́коше: Вели́кь еси́ ги и чю́дна е твоа́та ра́бота, и ни́ Єдна́ дꙋ́ма ѿ на́ши оуста́, мо́же да похва́ли твои́те чюдеса́. и събра́шеⷭ҇ въ црквы, и сто­ри́ше млба и бдѣ́нїе. и просла́више ба, и блгода́рише вѣ́рнаго оуго́дника бжїа ѻ́ца нико́лае: ~ Бѣ́ше нѣкой члкь оу ц­риграⷣ,́ и́мето мꙋ нико́лае. ра́ботеше и хра́неше се. и вѣ́рень хрⷭ҇тïа́нинь бѣ́ше бꙋ. и и́маше ѻ́брокь на стго нико́лае. и така́ чи́неше: Защо́ бѣ́ше разꙋмѣ́ль писа́нïе що дꙋ́ма: да почи́ташь ба ѿ сво́й трꙋ́дь що е́ съсⸯ правда сте́чень. и така́ сѣ́когы

294

чи́неше догⷣе́ и остарѣ́. Заедно и засиромашѣ́ ѻ́нꙗ ста́рець. и прибли́жи се празⷣниⷦ҇ стмꙋ нико́лꙋ. и мы́слѣше що́ да сто́ри. и ре́че на женъ́та си́: жено́, Є́то че дойде́ днь стмꙋ вели́комꙋ apхiepéꙋ нико́лꙋ. що́ да сто́риⷨ, като́ нѣ сме́ къдъ́рь ни́що да припеча́лиⷨ за стаⷢ҇. и ѻна́ꙗ жена́ вѣ́рна бѣ́ше. и ре҇ⷱ ́мꙋ: посеⷨ сега́ ны́е ѡcтapѣ́хⸯмe, и досега́ слꙋжи́хме стмꙋ нико́лꙋ: Сега́ ли да ѻста́виⷨ любовь щото́ го и́махⸯме досега́. и това́ ре҇ⷱ:́ и изва́ди си́ бѣ́ле҇ⷢ сре́брьнны. щото́ си го и́маше ѿ бащъ́ си́ за ста́ро врѣ́ме. и ре҇ⷱ ́мꙋ: оузми́ това́ и прода́й го. и кꙋпи́ щото́ трѣ́бꙋва за стго. дрꙋ́го нѣ́що не и́маме, ѻсвѣ́нь това́. А́ че́до не и́маме да го́ дрьжиⷨ за не́го, ами́ го прода́й. и ѻ́нꙗ ста́рець послꙋ́ша женъ́та си́. и оузе́ ѻ́нꙗ сре́брьнны бѣ́легь, и пойде́ да го́ продаде́. и хо́дѣше по паза́ръ. и мина́ мимо́ црква стго платѡ́на. и срещнъ́ го сты́ нико́лае ско́ропомощни́кь, Като́ на ѻбра́зь нѣ́коего ста́рого члка почете́ннаго, и ре҇ⷱ ́мꙋ: дрꙋ́же дра́гы, где́ ѿхо́дишь. и ре҇ⷱ ́мꙋ ста́рець щото́ но­́сѣше сре́брьны синⸯџи́рь: и́маⷨ ра́бота до паза́ръть. и ре҇ⷱ ́мꙋ сты́ нико́лае: що си́ намы́слиль да ти́ бѫ́де оу добⸯрь чаⷭ҇ ́ѡ́ дрꙋ́же. Ами́ ми́ кажи́ За ко́лко ще́шь прода́ то́а сре́брьны кове́рь. а́зь да го́ кꙋ́пиⷨ. и реⷱ҇ ́мꙋ ста́рець: ѿпрь́вень Є Кꙋ́пень за, и҃ жльти́ци. а́ сега́ да́й що ще́шь да́. ре҇ⷱ ́мꙋ сты́: оузе́ ли щешь, ѕ҃ жльти́ци, да го́ даде́шь, и ре҇ⷱ ́ста́рець: да бѫ́де оу до́брь чаⷭ҇,́

295

да́ го щеⷨ на ра́до срⷣце. и въсе́гна оу па́зꙋха сты́ нико́лае, и изва́ди, ѕ҃ жльти́ци, и да́де ста́рⸯцꙋ, и ре҇ⷱ ́мꙋ: оузми́ дрꙋ́же, и да́й ми́ ковеⷬⸯ. и оузе́ ѻ́нꙗ ста́рець жльти́ците съсⸯ ра́до҇ⷭ ѻ́ти не бѣ́ше то́лкова врѣ́день ѻ́нꙗ синџи́рь. и сты́ нико́лае оузе́ синџи́ръть, и разыдо́шеⷭ҇. и тоги́ва ре́коше члци ѻномꙋ́ва ста́рцꙋ: Ста́рⸯче, с кого́ дꙋ́машь, или́ те нѣ́що бла́зни. Защо́ ста́рцатого ви́дѣха че дꙋ́ма, а́ стго не ви́дѣхꙋ ни́ чю́ахꙋ. и тоги́ва сты́ нико́лае ѻтиде́ при жена́та ста́рцова. и ре҇ⷱ ей: сестро́, мъ́жь тво́й да ми́ Є прїе́тель ѿда́вна, и срещна́ ме́; и помо́ли ми се и да́де ми́ то́а кове́рь и реⷱ҇ ́ми́: стори́ добрѣ́ и занеси́ на женъ́та ми́ то́а сре́брьны кове́рь. Защо́ а́зь реⷱ҇ ́и́маⷨ ра́бота до паза́рь. ами́ си́ ꙋзми́ твое́то и съкры́й си го. и това́ реⷱ҇,́ и ѿиде́. И жена́та ѿ сра́мь не смѣа́ да го́ попи́та, ты́ Ко́й си́, Защо́ го видѣ́ че ѥ́ члкь ста́рь и по́чьстень. ами́ се расрь́ди на мъжъ́тⸯ си́. и реⷱ҇ си́ сама́: ѡ́ те́жⸯко си́ ме́не сы́ротой дето́ съмⸯ съ́ събра́ла съсⸯ мꙋ́жа за́конопрѣстꙋ́пна и небгобоа́злива. и не щѣ́ше да погле́дне на сребро́то ѿ жа́лость, Защо́ не го́ е прода́ль раⷣ любо́вь стмꙋ нико́лꙋ. А́ мъ́жь не́йнь не зна́е това́ що е́ было́. ами́ си́ кꙋпи́ що мꙋ́ трѣ́бꙋваше За стго нико́лае. и и́дѣше си́ дома́ си́, и ра́уⷣва се Ка́кь Є́ прода́ль скѫ́по кове́рⸯть. и кога́ си́ дойде́ и видѣ́ го жена́та мꙋ, и разⸯсрь́ди се на не́го, и реⷱ҇ ́мꙋ срьди́то: слъга́лⸯ си́ прѣⷣ стго ни­ко́лае:

296

Като́ си е ре́кⸯль гь нѣ е́ лъга́ль: Ко́й си́ ѻста́ви ръцѣте на ра́ло, и наза́ди гле́да: то́йзи нѣ е́ оу́правень на црⷭ҇тво нбнⷭ҇ое. и това́ реⷱ҇,́ и доне́се мꙋ Кове́ръⷮ. и тꙋри́ го прѣⷣ не́го, и ре҇ⷱ ́мꙋ това́ да и́машь съсⸯ се́бе си́, а́ ме́не векѥ́ да не и́маши. Защо́ си си́ изⸯгꙋбиль пра́вината, Като́ си е и пи́сано, ако ꙋдрьжи члкь си́чкый За́конь, а́ Єдно́ разва́ли: си́чкото е зⸯбрька́ль. И ста́рⸯць Като́ чю́ ѿ женъ́та си́ ті́а дꙋ́мы. и па́кь Като́ видѣ́ Кове́ръⷮⸯ, почю́ди се и зама́ꙗ се, и стоа́ за голѣⷨ ́чаⷭ҇,́ и чю́дѣше се: и разꙋмѣ́ и оусѣ́ти се ѻ́ти е чюⷣ нѣ́кое сто́рено ѿ стго нико́лае. и въздъ́хна изⸯ срⷣце, и зара́уⷣва се, и вдигнъ́ си́ рѫцѣ́те, и реⷱ҇: Слаⷡ҇ те́бе хе́ бе, дето́ чи́нишь чюдеса́ съсⸯ сты́те твои́. И реⷱ҇ ́ста́рець на жена́та си́. тако ти́ страⷯ бжїй жено́. Ко́й ти́ доне́се това́, мъ́жⸯ ли́ или́ жена́: ста́рⸯ ли́ или́ мла́дь. и реⷱ҇ ́мꙋ жена́та: Мѫ́жь бѣ́ше ста́рь и по́честень. и реⷱ҇ ми́: сестро́, тво́й мѫ́жь прїе́тель ми́ Є ѿда́вна, Затова́ ми́ да́де кове́рⸯть да ти го́ донесѫ́. и а́зь ꙋзеⷯ ѿ ръцѣ́те мꙋ синџи́ръть. и сра́мь бы́ ме́. да го попи́таⷨ, ты́ ко́й си́. Защо́ го ви́дѣⷯ че ѥ́ почьте́нь члкь. Като́ чю́ това́ ста́рець ѿ женъ́та си́, чюди́ се мнѡ́гo. и изва́ди та й каза́ що мꙋ́ съ́ ѻста́ле жльти́ци. и що е́ кꙋпи́ль бра́шно и ви́но и про́сфоры, и свѣ́щи и ма́сло и ѳимїа́нь. и си́чко що́ трѣ́бꙋ́ваше въ днь стго нико́лы. и реⷱ҇:́ жи́вь гь бь, що е́ кꙋпи́ль ѿ ме́не Кове́рь, са́мⸯ си́ Є

297

са́мⸯ сы́ е бы́ль сты́ нико́лае, и па́кⸯ го наⷨ да́де сырома́сѣⷨ: Защо́ и мнѡѕи́на ми́ ре́коше като́ го про́да́ваⷯ: с ко́го́ дꙋ́машь ста́рⸯче: Ме́не ви́дѣха а́ ѻного́ва не ви́дѣха. И тоги́ва блгодари́ше ба и два́та, и похва́лише вели́каго архїере́а нико́лае ско́ропомощни́ка. и съсⸯ голѣ́ма ра́до҇ⷭ те́коше оу црква стго нико́лы. и зане́соше и кове́рⸯть и жльти́ците. и каза́ше това́ чю́до на си́чкы лю́дїе и на попо́вете. и разбра́ се по си́чкыте. и просла́више ба и стго ни­ко́лꙋ. и каза́ше патрïа́рхꙋ михаи́лꙋ. и повелѣ́ да си́ оу́зме ста́рець сребро́то, а́ жльтици́те на црквата ста́а софі́а. и стори́ше пра́зⷣникь чъ́стⸯнь. и просла́више ба и стго нико́лы. дето́ мꙋ са просвѣ́тиле чюдеса́та по си́чкы свѣ́ть, дето́ го почи́тать съсⸯ чи́ста вѣ́ра. И дрꙋ́гы ѻ́ще мнѡ́го чюдеса́ стори́ сты́ нико́лае. тъ́кмо ті́а ма́лко пока́захⸯме, да разꙋмѣ́ете ка́кь Є́ бы́ль оуго́дникь бжїй: ~ Ами́ ѡ ѻ́че чт҇ⷭны́ сты́ нико́лае: не забꙋра́вей ра́бы свое́, дето́ ти по́честно чи́нать па́меть: ~ Такво́ва е было́ жи́телството cтмꙋ нико́лꙋ бл҇ⷭве́ни хр҇ⷭтїа́не: и таква́ва е была́ не́гова ра́бота. и така́ е бꙋ работи́ль съсⸯ си́чко срⷣце. и оугоди́ль гꙋ бꙋ: Затова́ го и бь на́й поче́те, и тꙋ́ка на́ землѧ и на нбо́то. ѻ́ти се и то́й тврь́де подка́ни да сто́ри во́лꙗ бжїа, като́ иска́ бь. ами́ и хс мꙋ зараⷣ това́ мнѡ́го по́чьсть да́де на нбето. Зараⷣ ́това́

298

и ны́е дето́ съ сме събра́ле днеⷭ҇ка. и чю́хⸯме стмꙋ нико́лꙋ слово́то що е́ чини́ль. така́ трѣ́бꙋва и ны́е да чи́ниме. Какво́то ceга́ слꙋша́хⸯме. Защо зараⷣ ́това́ се съѕи́даше цркви: и затова́ се напи́саше кнíгы, да се́ съби́раме и ны́е оу црквѫ. да слꙋ́шаме и да чи́ниме що́ ны́ оу́чѧть кні́гы црко́вны. Защо́ ако чю́еме що́ ка́зꙋвать кнíгыте црко́вны, а́ не дрьжи́ме: мѫ́ка и́маме на дшъ́та си́. Като́ и гь заповѣ́дꙋва въ сто́е Єѵⷢ҇лїе: Ко́й зна́е що е́ во́лꙗ бжїа, и не чи́ни: Мнѡ́го ще́ мѫ́ка да и́ма на дшъ́та си́. ами́ те́жⸯко и го́рⸯко наⷨ, щото́ слꙋ́шаме а́ не чи́ниме. защо́ ли се и броиⷨ хр҇ⷭтїа́не, и чи́нимⸯ се хвы ра́бы, а́ во́лꙗ бжїа нѥ чи́ниме. тъ́кмо се чи́ниⷨ хр҇ⷭтїа́не, а́ за́конь хрⷭ҇тїа́нⸯскы не дрьжиⷨ, коа́ ны е файда́. Като́ кога́ да речеⷨ нѣ́комꙋ члкꙋ бо́лномꙋ, бѫди́ здра́вь: мо́же ли нѣщо да мꙋ се придаде́ зⷣра́вїе ѿ дꙋ́мата ти́. или́ да реⷱ҇шь сы́рома́хꙋ, бꙋди́ болѣ́ринь. мо́же ли да ста́не ѿ твоа́та рѣⷱ҇ ́болѣ́ринь. Така́ е и оу наⷭ҇ ́що се́ зовеⷨ хрⷭ҇тіа́не, а́ не стро́ваме за́конь хрⷭ҇тїа́нⸯскы: и́маме ли нѣ́що файдъ́ на дшъ́та си́. Въи́стинꙋ не и́маме; ами́ и ѻ́ще мъ́ка доби́ваме. Защо́ и гь Ка́же въ Єѵⷢ҇лїе: ѡ́ го́рⸯко ваⷨ дето́ вы е по́ голѣмо и́мето ѿ ра́ботата вы́ щото́ чи́ните. ами́ и апⷭ҇тль що́ пи́ше на събѡ́рното мꙋ посла́нїе: За ѡнía щото́ и́мать вѣ́ра, а́ ра́бота хрⷭ҇тїа́нска не и́маⷮⸯ !

299

! коа́ файда́ мои́ бра́тїа. ако и́ма нѣ́кой вѣ́ра хрⷭ҇тїа́нска. а́ ра́бота хрⷭ҇тïа́нⸯска не и́ма; Мо́же ли да го спаси́; не мо́же. Защо́ ка́же: вѣ́ра беⷥ дѣ́ло мрь́тва єⷭ҇. па́кь ка́же то́а апⷭ҇ль: Като́ тѣ́ло безⸯ дꙋша́ ка́кь Є мрь́тво, така́ Є́ и вѣ́ра безⸯ хрⷭ҇тïа́нⸯство ра́бота мрь́тва. и като́ Єдна́ кѫ́ща хꙋ́бава безⸯ покро́вь, ни́що не фе́ла ни́ за що; така́ е и хрⷭ҇тїа́нⸯска вѣ́ра, ако не и́ма за́конь и хрⷭ҇тïа́нскы ра́боты, ни́ за що́ нѣ Є́. Затова́ сме дль́жны и ны́е хрⷭ҇тїа́не, легома́ като́ и́маме добра́ вѣ́ра и ста́, така́ да и́маме добры́ ра́боты и сты́. и каквы́: млⷭ҇тынѧ на сирома́си, и на црквы. и любо́вь съ сѣ́кого. и не тъ́кмо съсⸯ прїе́теле, ами́ и съсⸯ твои́те зло́мы́сльници да и́машь любо́вь. страннолю́бїе: си́ рѣⷱ҇:́ пъ́тни́ци и чюжⷣи́нⸯци да лю́бишь. и трьпѣ́нїе да и́маⷲⸯ Кога́ ти́ до́йде нѣ́кое зло́. или́ скрь́бь или́ бѣда́. и послꙋша́нïе да и́маме на хрⷭ҇то́выте дꙋ́мы. и да се поⷣка́нѣме, на црква и на млба да стоиⷨ сѣ́когы. и да си́ чю́ваме ꙫчи́те ѿ зль́ по́гледь, и срⷣце́то си́ ѿ зль́ по́мысль. и да не́маме пи́зма Єди́нь на дрꙋ́гаго, ни́ кара́зь като́ като́ ками́ла. и да не сме́ телби́зе като́ змїа́. и не кꙋ́рвиме да се ѻмрьсѣ́ваме, Като ско́тове. и да се не ѡпи́ваме като́ сви́не, или́ да се ѡбьꙗ́даме Като като́3 дивы́ ѕвѣ́pвe; и да си́ не мы́-

300

слиме Єди́нь дрꙋ́гомꙋ зло́. и да се изⸯда́ваме, и да се погꙋ́бꙋваме, да ны́ се ра́дꙋва дїа́воль. Ами́ да се поⷣка́нимь, да оуго́диⷨ хꙋ бꙋ, и ка́кь да сто́риⷨ да възвесе́лимь а́гглы за наⷭ҇.́ и да се лю́бимь Єди́н дрꙋ́гы бра́ть хрⷭ҇тїа́нинь. и да жела́емь та́мо да ѻтидеⷨ, на црⷭ҇тво нбнⷭ҇ое. и да полꙋ́чимь си́чкыте ны́е таⷨ при ха́ ба и́стиннаго. и да се наси́тимь пѣ́сны а́гглⸯскы: и ꙗ́стїе ра́йско, въ вѣ́кы вѣ́комь аминь: ~

301

ХVІ
ДАМАСКѶ́НА ІНОКА ИПОДЇА́КО
на. и стꙋди́та. Сло́во на рѻжⷣьство́ га
на́шего Іѵⷭ҇ ха́. Ѻче блⷭ҇ви́: сⷯ, За млтвⸯ.

Прили́чны съ́ црковныте пра́зⷣници блⷭ҇ве́ни хрⷭ҇тïа́не, като́ нѣ́коа голѣ́ма ѻгра́да що е́ наса́дено въ́трѣ ѿ сѣ́какво цвѣ́те мѵ̈ризли́во. и въ́трѣ оу ѻнъ́а гради́на да сѣди́ Єди́нь сть црь, и зове́ сѣ́кыго члка да хороти́ съсⸯ не́го. и кои́то оула́зъть въ́трѣ ра́до҇ⷭ и́маⷮⸯ голѣ́ма Защо́ се насы́тꙋватъ ѿ хꙋбавы мѵ̈ризмы́ ѿ ѡнía разли́чны цвѣ́тве. и па́къ дрꙋ́го по тврь́дѣ се ѻбⸯра́уⷣвать, Защо́ ходи́ше бли́зꙋ при цра, и хороти́ше съсⸯ не́го. Такви́зи съ́ и сты́те пра́зⷣници. гради́ната съсⸯ цвѣ́твете, та Є ста́ црква хва. а́ цвѣ́твете съ́ пра́зⷣниците на си́чкыте сты́й. Мака́рь на мнⷱ҇иците да реⷱ҇шь, или́ на прпоⷣбны, или́ на apхïepе́ѥ, или́ на апⷭ҇ле, или́ на прр҇ⷪци: или́ дрꙋ́гаго стго да въспомѣне́шь. А́ црь вели́кы́й и свѣ́тлый, та Є́ гь на́шь Iс хс. что е́ прѣсть и прѣчи́сть: дето́ е спси́тель на си́чкый свѣ́ть: и що е́ съзⷣа́ль си́чко жи́во, и на сѣкый cты́ празⷣникⸯ

302

раⷣуваме се и весе́лиⷨ се блⷭ҇ве́ни хрⷭ҇стïа́не. като́ ка́же и прѣмꙋ́дрый соломо́нь: кога́ се похва́лѥ: пра́ведникь, тоги́ва е ве҇ⷭлⸯба́ на члци. Ами́ на влⷣчныте пра́зⷣници по́ тврь́дѣ се ра́уⷣваме до́бры хрⷭ҇тïа́не. Защо́то е црьскы пра́зⷣникь и по́честь црквы. Ѻ́ти на црвы слꙋгы́ ма́лко и́ма по́честь и похва́ла, а́ црова по́чеⷭ҇ пⷣба́е да е наⷣ си́чкыте по́честы по́ вы­со́ка. и сѣ́кы члкь Є дль́жень да пра́зⷣнꙋва и да почи́та црьскы празⷣникь. и да се раⷣува и да чи́ны що é црꙋ дра́го и оуго́дно. и ны́е сега́ такъ́вⸯꙗ пра́зⷣникь и́маме. и такъ́взы днь пра́зⷣнꙋваме. црꙋ дето́ е дошъ́ль да оуми́ри си́чкы свѣ́ть, что é нбнⷭ҇ый и вели́кый спсь гь ншь Iс хс: Кой и какⸯ сé зове́, бгоꙗвлѥ́нїе, си́ рѣ҇ⷱ:́ бжїе ꙗвлѥ́нїе. Ѻ́ти дето́ се не ви́ди, дне́ска се видѣ́ бь. станъ́ члкь бь, де́то кра́й и почело́ не и́ма ѿкoга́ е, а́ то́й се дне́ска роди́, да и́ма годи́ны, и що é по́ голѣ́мо, и що é дрꙋ́го по́ чю́дно, или́ по́ сла́вно: Ко́й да чю́е и да се не почю́ди. и ко́й да съмы́сли и да се не ꙋди́ви, Ѻ́ти бь да бѫ́де члкь, и почто́, раⷣ ́на́ше спⷭ҇е́нїе: и да сто́ри наⷨ добро́, да ны́ изва́ди ѡ ръцѣ́те скврь́ннаго дїа́вола. Защо́ ѿпрь́вень бь ада́ма съ си́чко добро́ стори́, и да е чи́сть, и да е сé сть. и тоги́ва мꙋ дарꙋва́, ві си́лы дшéвны, дето́ гы и́ма и сега́ сѣ́кой члкь. и три́ си́лы се зовѫ́ть сади́телны, дето́ се съсⸯ тѣ́хь ра́жⷣа и хра́ни члкь и растé. И прьва́ е рожⷣесть́вна си́ла, да рeⷱ҇шь, дето́ се ра́жⷣа сѣ́кы

303

члкь, дето́ нѣ Є́ бы́ль на свѣ́ть а́ то́й бы́. А́ вто́ра е си́ла храна́ дето́ се хра́ни члкь. И тре́тїа е паⷦ҇ расти́телна, щото́ растé члкь: и и́ма тако́ва єⷭ҇ство, да се ѿхра́нꙋва ѿ ма́лко на голѣ́мо. Защо́ като́ Є ма́лⸯкь и бы́ва голѣⷨ;́ ті́а си́лы и сѣ́кы добы́тⸯкь и́ма, заедно и дръ́вïа Защо се и ті́е ра́жⷣать: и хра́нътⸯ се ѿ землꙗта, и растъ́ть. И дрꙋ́гы, д҃ си́лы зовъ́тⸯ се живо́тны. Защо́ съсⸯ тѣⷯ животꙋ́ва и хо́ди жи́вь члкь. И прьва́ е си́ла на́говорна, Кога́. се члкь са́мⸯ си́ на срⷣцéто си́ нагово́ри, и и́ще нѣ́кое добро́. А́ вто́ра е кога́ изби́pa члкь добро́ ѿ зло́. или́ зло́ ѿ добро́. и зовé се ѻна́ꙗ си́ла произволѥ́нїе. си́ рѣⷱ҇ ́Ка́кь мꙋ́ и́ще. срⷣце. Зараⷣ ́това́ и хс и́маше зго́ворь, да рeⷱ҇мь тъ́кмо еди́нь до́бⸯрь. Защо́ бь не и́щеше ни́когы зло́, ами́ сѣ́когы добро́ и́щеше и лю́бѣше. И тре́тїа е си́ла ꙗ́рость. си́ рѣⷱ҇ ́ꙗ́дь и лю́тость. като́ ка́же и бгосло́вь григо́рїе: да се ꙗдꙋ́ваме на дїа́вола, и на не́го на́ша лю́тоⷭ҇ да пꙋ́щаме, и то́го да хꙋ́лиⷨ и нéмꙋ зло́ да чи́ниⷨ. Защо́ то́й наⷭ҇ ́стори́ и прѣстъ́пихⸯме бжїа за́повѣⷣ. и то́й наⷭ҇ ́изⸯ ра́й изве́де, и стори́ ны́ да хо́диⷨ по тъ́а Землѧ́ прокле́та, и зараⷣ ́не́го да́де наⷨ бь ꙗдь да се ꙗдꙋ́ваме на нѥ́го: а́ нѣ́ на члка да и́маме ꙗ́дь дето́ е съзⷣа́нïе бжїе на хрⷭ҇тїа́нина да ѻгнѣ́виⷨ нѣ́кого, или́ некри́вь и затова́ да́де наⷨ бь ꙗ́дь. А́ четврь́та е си́ла жела́нїе, да рⷱ҇éшь, да желѣеⷨ сѣ́когы добро́. и да желѣеⷨ, прьво́то на́ше ѿчьство си́ рѣⷱ҇,́ црⷭ҇тво нбнⷭ҇ое.

304

и това́ съ четы́­рите живо́тные сы́лы. А́ дрꙋ́гыте ѻ́ще е҃ си́лы що и́ма члкь Зо­въ́тⸯ се разꙋми́телны. защо́ съсⸯ тѣⷯ ́позна́ва члкь, що é и какво́ Є́. И прьва́ се си́ла зове́ чю́вство. вто́ра мъчта́нïе. тре́тїа сла́ва, четврь́та по́мысⸯль. пéта оу́мь. И чю́вствы съ́, е҃: Єдно́ да ви́дишь. вто́ро да чю́ешь. трéтïѡ да помири́шешь четврь́то да оукꙋ́сишь: пе́то да пофа́нешь. И видѣ́нїето що é: Koга́ гле́да нѣ́що члкь, и позна́е що é ѻнова́ и какво́ е. А́ чю́енїето е кога́ не ви́диⷲ ни́що́ ами́ чю́ешь ѿ нѣ́кого члка нѣ́що. и разбéрешь какво́ Є и що́ Є. А́ мириса́нїето е па́кⸯ Кога́ помири́ше нѣ́що члкь, и позна́е ѻнова́ какво́ е: хꙋ́баво ли мири́ше и҇ⷧ вонéщо. А́ въкꙋше́нїето па҇ⷦ, Кога́ гле́да члкь нѣ́що, и не мо́же да го позна́е сла́дко ли Є иⷧ҇ го́рⸯко: догдé не въкꙋ́си съсⸯ оуста́та си́, и тоги́ва го позна́е какво́ Є. А́ да пофа́тишь Є паⷦ҇ Кога́ пофа́тишь нѣ́що, и позна́ешь стꙋдéно ли е, иⷧ҇ то́пло, те́жко ли Є или́ лéко. и това́ се зовъ́ть є҃ чю́вствїа, щото́ и́ма члкь. А́ мъчта́нїe се зове́, Кога́ нѣ́що ви́ди члкь, и по́мни го за нѣ́кой днь или́ за мнѡ́го дни́ и вьбы́ло мꙋ се на оумъ́ть. и кога́ го смы́сли, а́ то́й се ꙗ́ засмѣ́е или́ распла́че. И това́ мъчта́нїе и на съ́нь члкꙋ дохо́ди, и на дꙋ́мата члкꙋ що́ мꙋ́ е вътрѣшна. Защо́ члкь двѣ́ дꙋ́мы и́ма. Єдна́ е дꙋ́ма въ́нⸯкашна що́ дꙋ́маме съсⸯ oycта́та, и чю́е сѣкы. и та́ꙗ дꙋ́ма се зове́ произно́сна, Защо́ ѧ изно́сиⷨ въ́нка. А́ вто́ра е дꙋ́ма въ́трѣшна, дето́ си са́мⸯси́ члкь дꙋ́ма, и нагова́ре се на ср҇ⷣцé-

305

то си́. съсⸯ тъ́а дꙋ́ма и на́ сънь члкь бльнꙋ́ва, що é нѣ́що видѣ́ль. Á cла́ва е па́кь, Кога́ проcла́вы члкь ба. ами́ и сла́ва и́ма два́ съмы́сла: или́ зна́ꙗна или́ незна́ꙗна. си́ рѣⷱ҇:́ Като́ да чю́е нѣ́кой че ѥ́ погы́нало слнцéто, а́ не зна́e Защо́ е погы́нало, и това́ се зове́ безꙋ́мна слаⷡ҇.́ си́ рѣⷱ҇,́ незна́ꙗна: и дꙋ́ма не и́ма що́ да рⷱ҇éшь. а́ иска́зана и зна́ꙗна сла́ва Є, Кога́ зна́e члкь що́ бы́ та ѻскꙋдѣ слнцето: Защо́ кога́ мцⷭ҇ътⸯ ста́не поⷣ слнцето ѿдо́лꙋ и бра́ни мꙋ да не свѣ́ти: Защо́ слнцето и́де ѿ де́сна стра́на, а́ мцⷭ҇ъⷮⸯ ѿ лѣ́ва. и кога́ се срéщнать, и мцⷭ҇ь быва по́ долꙋ ѿ слнцето и затꙋ́ли го и затова́ не свѣ́ти, и това́ е сла́ва. А по́мысль Є́ паⷦ҇ кога́ чю́е нѣ́кой члкь За нѣ́кого цра си́лнаго дето́ и́ма си́лна войска́: и наⷣви́ль мꙋ е дрꙋ́гы црь по́ ма́лⸯкь, щото́ има по́ ма́лⸯко войска́, и стои́ ѻ́нꙗ члкь и мы́сли ка́кь бы́ та сé сто­ри́ това́: дали́ е и́стина или́ Є лъжа́. и това́ се зове́ по́мысⸯль. и щото́ чи́нать и ра́ботъть тíа ai си́лы, си́чко раⷣ ́оумъ́ть ра́ботъть. А́ оумъ́ть Є Като́ Єди́нь нѣкой црь сѣди́ на поко́йно мѣ́сто. тъ́кмо ꙋ́мь. ѻбⸯхо́ди дето́ се ска́зꙋваⷮⸯ за нѣ́кой ра́боты, си́ рѣⷱ҇:́ Ка́кь Є гь бь блгь и до́брь. или́ ка́кь слнце свѣ́ти, и ка́кь Є члкь съмрь́тⸯнь. Ті́а си́лы, ві, дето́ гы сега́ сказа́хⸯме да́де гы бь ада́мꙋ: да мꙋ се рéвне добро́, и да лю́би пра́ведно и блгое. и да съмы́слюва що é добро́ и пⷣбно, Ка́кь бы́ дето́ го нéмаше на свѣ́ть, А́ то́й бы́ на свѣ́ть. и да сé храни и

306

съсⸯ дша́ и съсⸯ тѣло́то. и тѣло́то се хра́ни съсⸯ го́зба дето́ ꙗдé. а́ дша́ се хра́ни съсⸯ бжїй дꙋ́мы. и растé съсⸯ тѣло́то си. а́ на дша́та мꙋ да сé оумножа́вa добро́. и да размы́слюва що é во́лꙗ бжїа. и да разⸯсѫ́жⷣа добро́ ѿ зло́, и да се гнѣ́ви на дïа́вола: и да жeла́e црⷭ҇тво нбⷭ҇ное и да нази́ра сѣ́коги добро́то и да послꙋша́ва дꙋ́мите бжїй. и да се тéгли на добро́. и да сла́ви ба прѣблгаго. и да помы́слꙋва За дшъ́та си́ добро́. и да мы́сли що é бꙋ ꙋго́дно. Зараⷣ ́това́ дарꙋва́ бь ада́мꙋ ті́а, ві си́лы. и тоги́ва мꙋ рeⷱ҇:́ си́чкото да ти́ бѫ́де поⷣ твоѧ́ во́лѧ. и сé ти да́ваⷨ, да испи́тꙋвашь тѣ́хны ско́поⷭ҇. тъ́кмо За ба да не помы́­слишь да испи́тꙋвашь Ка́кⸯ бы́ и ка́кь Є́: А́ то́й прѣстъ́пи бжїѧ За́повѣⷣ. и щото́ не достiгаше съсⸯ оумъ́тⸯ си́, а́ то́й се наЄ́маше да разꙋмѣ́е: и затова́ Като́ прѣстъ́пникь бжїй, изⸯпъ́день бы́ ѿ ра́й: и това́ е прѣстъ́пене ада́мово. Защо́ ра́й и ѻнова́ дрьво́ ра́зꙋмно добро́ и лꙋка́вo бѣ́ше два́ ско́поса. Като́ и члкь дето́ Є и члкь чювⸯстъ́вⸯнь и мы́сльнь. и защо́то и́ма тѣло́ и ви́ди се: и затова́ се зове́ чю́встъ́вⸯнь. а́ дша́тa мꙋ се зове́ мы́сльнънь. такво́ва бѣ́ше и ѻнова́ дрьво́ ра́зꙋмное, и чювстъ́вно и мысльно. и бь не пocа́ди не́го За зло́. или́ се сви́дѣше бꙋ за не́го, и зaбpа́ни aда́мꙋ да не ꙗдé ѿ не́го да ста́не и то́й тъ́кмо съсⸯ ба. нѣ́ така́: ами́ що́; За́конь ѻста́ви бь ада́мꙋ, да зна́e чé и́ма наⷣ не́го бь, да се бои́ бꙋ. и гь бь си́чко мꙋ дарꙋва́, и си́чко мꙋ прости́: тъ́кмо ѻна́ꙗ ма́лка ра́бо-

307

та заповѣда́ мꙋ бь да ѧ́ дрьжи́. да е съ́щи раⷠ ́и слꙋга́ бжїй. а́ то́й не послꙋша за́повѣⷣ бжїѧ. ами́ послꙋ́ша прѣлъ́стника змїа́ дїа́вола дето́ мꙋ бѣ́ше завидѣ́ль на добро́то: Затова́ изⸯгнань бы́ изь ра́й. и затова́ се ѿдалечи́ ѿ ра́й: и ѿ ѡнíа голѣ́мые и кра́сные добрины́, и ѿ ра́доⷭ҇ вѣ́чна́ дето́ чю́аше бжïй гла҇ⷭ,́ и дето́ и́маше голѣ́ма по́честь бжїѧ що мꙋ́ бѣ́ бь дарꙋва́ль. ами́ са́мⸯси́ стори́ зло́, и доби́ си́ погы́бѣль. А́ гь бь Като́ си́ ѻбы́че члците. Мнѡ́го пѫ́ты нака́зꙋваше pѡⷣⸯ члчьскы съсⸯ страхова́нїа сѣ́каквы, и съсⸯ бо́лесты, и съсⸯ дрꙋ́гы разли́чны ра́боты давно́ бы се члкь ꙋпла́шиль да ѻста́ви зло́ своé. ами́ члкь не можé да ѻмрази грѣⷯ,́ и не щѣ́ да сто́ри во́лѧ и да оугоди́ тво́рцꙋ своéмꙋ и бꙋ: ами́ тъ́кмо на своéто си́ тѣло́ оуга́жⷣаше. и чи́нѣше во́лꙗ крьвни́кꙋ своéмꙋ дїа́волꙋ. Кꙋрⸯво́вство се тоги́ва хва́лꙗше. нена́висть и вра́жⷣа оумнѡ́жꙋваше се. и бꙋ ни́кой не слꙋ́жаше, ами́ слꙋ́жахꙋ дїа́волꙋ: и покла́нѣхꙋ се на и́длете, и сѣ́кы си́ своѧ́ во́лѧ чи́нѣше. и что́ бь оутъ́кⸯми, лекома́ трѣ́бꙋваше на си́чкы ті́а злыны́ лѣ́кь. и ни́кой се не нахо́дѣше такъ́взы вра́чь, и ни́кой не мо́жаше да изва́ди и да спаси́ члчьскы pѡⷣⸯ ѿ мъ́ка; и не́ си́чкыте члци тъ́кмо. ами́ ни́ сéбѣ си́ мо́жаше нѣ́кой да се ѿкꙋ́пи ѿ мъ́ка, и да сé изба́ви ѿ то́лкова прѣлъ́сть. И послѣⷣ ́що́ трѣ́бꙋваше, легома́ голѣ́ма злинꙗ́, и́скаше и го­лѣ́мо исцѣлѥ́нїе. Ала́ се и найде́. Са́мⸯси́ Єди́норо́дны снь бжїй: дето́ е съзⷣа́ль

308

и стори́ль члчьско єⷭ҇ство. то́й слѣ́зе ѿ нбéто на землѧ, и въпль́ти се ѿ ста́ двца мрі́ѧ. дето́ е црь нбн҇ⷭый, а́ то́й прїе́ сыромашíѧ, пораⷣ ́що́, да ѻболѣри́ сирома́сите що съ́. ѿпа́днъле ѿ добриныте. и що съ́ се лиши́ле ѿ бжїѧ во́лѧ. Затова́ бы́ Като́ сыромаⷯ да смали́ наⷨ грѣ́хѡвете. и роди́ се оу пе́щера сырома́шⸯка, да ны́ ѻчи́сти дшъ́та, дето́ е была́ мѣ́сто и пещера́ на злы́те и лꙋка́выте файдꙋ́те бѣ́cвe. Землѧ́та ѻсти, и въ́здꙋⷯ просвѣ́ти, и землѧ́та ѻсти, Защо́ бѣ́ше ѻмрь́сена ѿ слꙋ́жбы Єллинскые. А въ́здꙋⷯ що é на ꙗръ́, бѣ́ше потъ́мнень ѿ димове́те що́ Ко́лѣхꙋ и изгорѣ́вахꙋ кꙋрба́нете Єллїнскые. А́ роди́ се бь вь ꙗ́слы, да изба́ви наⷭ҇ ѿ безⸯсловéсно безако́нство. Чю́до въи́стинꙋ прѣсла́вно: съврь́шень бь, А то́й се видѣ́ като́ мла́до дѣтé несъврь́шено. и щото́ нéма начело́ ѿкога́ е. а́ то́й ceга́ прїе́ начело́, и щото́ бѣ́ше неви́диⷨ бь, а́ дне́­ска се ꙗви́ и видѣ́ се. Зараⷣ ́това́ си́чко творе́нїе бжїе, Занéсꙋвать да́рь и по́клонь бꙋ, дето́ съ е роди́ль. Нбéто пока́за да́рь ѕвѣздꙋ́. а́гглы пѣ́сны. Землꙗ́та пе́щерꙋ, пꙋ́стынꙗ ꙗ́слы. пасты́рïe чюⷣ. а́ ны́е члци мрі́ѧ бцⷣѫ. А́ми́ легома́ пои́ска бь си́чкы свѣ́ть да просвѣ́ти, и на си́чкыте Єзы́ци да пока́же бгоразꙋ́мïе. Зараⷣ ́това́ и ѡны́a вль́свы да́рь прино́съть. Зараⷣ ́това́ и ѿпрь́венⸯ се каза́ше на си́чкы Єзы́ци ѻ́ти какⸯ съ́ вль́свы, си́­ рѣⷱ҇ ́хы́трьци. Зараⷣ ́това́ сега́ и а́гглыте съсⸯ члци наéдно́ пра́зⷣнꙋвать и пѣ́сны поѧ́ть. Защо́ дрꙋ́го по́

309

голѣ́мо не и́маѧть. и ѡнía хы́тры вль́свы ѿ пéрⸯско мѣ́сто да́рь прино́съть. Ѻ́ти защо́ днéска се на пррⷪ҇ците пррⷪ҇чьството се събы́ва. и тѣ́хныте дꙋ́мы до днéска се доврь́шиха. Исаїа пррⷪ҇кь щото́ проре́че: двца днéска Ємⸯманꙋїла роди́ ѿ дха стго, дето́ го прїе́ и роди́ го ѻ́ти поиска бь са́мь така́ да бѫ́де. И пррⷪ҇кь Єре́мïа за днéшны днь пррⷪ҇кꙋва́, и дꙋ́маше: то́а бь на́шь, и не вьмѣ́стюва се дрꙋ́гы при не́го: що é изнашъ́ль си́чкы пъ́ть що трѣ́бꙋва, и да́де го Iа́кѡвꙋ ѻт­ро́кꙋ своéмꙋ ісрлю, дето́ е залю́бень ѿ не́го. и ѿ тꙋ́ка се ꙗви́ на́ землю и съсⸯ члци пожи́ве. И па҇ⷦ иса́їа пррⷪ҇кь, За то́а днь прока́зꙋваше, и рeⷱ҇:́ ще да излѣ́зе па́терица ѿ ко́рень іeccéѡвь, и ѿ нéѧ щé цвѣ́ть да прорасте́, и на нéго щé да па́дне дхь прѣмꙋ́дросты и ра́зꙋма. па́терица що é излѣ́зла ѿ ко́рень Ieccéѡвь, това е прⷭ҇та́ бца че ѥ́ тїа́ ѿ ко́рень Iecéѡвь. а́ цвѣ́ть що é изра́сль ѿ па́терицата, това́ Є гь ншь 1с хс, де́то испль́ни съсⸯ хꙋ́баво блгооуха́нїе що съ́ вѣ́рны члци. И това́ бѣ́ше прозрѣ́ль па҇ⷦ пррⷪ҇кь Іса́йа, и дꙋ́маше: ѻтро́че роди́ се наⷨ, и снь да́де се наⷨ, дето́ мꙋ е влаⷭ҇ ́бы́ло на не́гово ра́мо. и́мето мꙋ се нари́че вели́ка съвѣ́та а́ггль. чю́день съвѣ́тникь. вла́стели́нь ѿць ѻномꙋ́ва, свѣ́тꙋ що щé да бѫ́де. И пррⷪ҇кь Михéа за дне́шны днь прорéче: И ты́ вѵ̈ѳлеѥ́ме до́ме ефра́ѳѡвь, нѣ си́ ма́лⸯкь ни́ ѿ кого́ въ влⷣците Iоѵ́довы: чé щé иⷥ те́бе да излѣ́зе во́жⷣь, дето́ щé да бѫ́де кнéѕь въ ісрлы. и не́го и́сходь Є́ ѿпрѣди́ вѣ́ка.

310

И за то́а ра́достны днь пррⷪ҇кь данїи́ль навъходоно́сорꙋ црꙋ дꙋ́ма­ше ѻ́ти ще да се роди нѣ́кой црь наⷣ си́чките ца́рїе: и щé да разва́ли си́чⸯкыте црⷭ҇твїа. Кои́то се нéмꙋ не покла́нꙗть. И ѿ си́чкыте пррⷪ҇ци ни́ Єди́нь не ѻста́ догдé не прорeⷱ҇ ́за дншны днь, ами́ ные раⷣ ́да се не заба́вим, да ѻста́виⷨ пррⷪ҇чьствїата, а́ то да ска́жеⷨ пра́зⷣникꙋ дꙋ́мыте. И да на́чнеⷨ ѿ тꙋ́ка: и нé ѿ мои дꙋмы да дꙋ́маⷨ нѣ́що, ами́ ѿ сто́е и бжⷭ҇твное Єѵⷢ҇лїе щото́ Ка́зꙋва. Ами́ ѻста́ваме щото́ е было́ прѣⷣ то́а сты́ днь. си­́ рѣⷱ҇,́ За прⷭ҇та́ бца, Ка́кⸯ се ѿхpáни ꙋ црква стꙋ́ стыⷯ ́и ка́кь бы́ таⷨ, ві годи́ны, и ка́кь Є́й а́ггль гнь донéсꙋваше ꙗ́стїе. това́ си́чкото нѣ Є́ за дне́шны пра́зⷣникь. и за­това́ ѻста́веме. Ами́ да ска́жеⷨ за Іѡ́сифа. Като́ се годи́ За двца мрíѧ. Като́ бѣ́ше бь повелѣ́ль. и проми́наха се ма́лко нѣ́що дни́. и глéда ѧ́ Іѡ́сифь какь Є́ дѣти́на и непра́зна. А́ то́й Като́ си́ бѣ́ше пра́ведⸯнь, не щѣ́ше да ѧ́ изьѻбли́чи, ами́ помы́сли та́йно да ѧ́ напꙋсти. и въ ѻнъ́а но́щь това́ то́й помы́сли, и ꙗви́ мꙋ се а́ггль гнь гаврїи́ль, и рeⷱ҇ ́мꙋ: Іѡ́сифе снꙋ двⷣвь, ни́що да сé не бои́шь ами́ прїими́ мрі́ѧ жена́ своѧ́ и оупази́ ѧ́. това́ щото́ и́ма та не ѥ́ пра́зⷣна това́ е ѿ дха стго зачéла. щé да роди́ сна и́мето мꙋ Ємманꙋи́ль: а́ ты́ мꙋ наречи́ и́ме Іс. ѻ́ти то́й ще да спаси́ pѡⷣⸯ члчьскы ѿ прѣгрѣше́нїето иⷨ. И кога́ станъ́ Iѡсифь ѿ съ́нь сво́й, и стори́ Като́ мꙋ Заръча́ а́ггль. И въ ѡнía дни́ излѣ́зе

311

повелѣ́нїе ѿ кѥ́сара а́вⸯгꙋста да се напи́ше сѣ́кыи члкь на своéто си́ ѿчьство, и си́чкы свѣ́ть да се напи́ше оу црьска кнíга. това́ напи­́санïе и ѿпрь́вень бѣ́ше Кога́то Kѵ̈ринéй вла́даше на cѵ̈píe. и си́чкыте и́дѣхꙋ да се напи́ше сѣ́кы на сво́й граⷣ. Пойдé Iѡ́сифь да се напи́ше и то́й ѿ галаилей ѿ назареѳь въ вѵ̈ѳлеѥⷨ:́ и не́говата годени́ца мрíа. Защо́ бѣ́хꙋ тíe ѿ двⷣвь pѡⷣⸯ. И кога́ се напи́саше: дойдé врѣ́ме да роди́ двца мрі́а млⷣнца́. и защо́ не и́маха та́мо своé мѣ́сто тоги́ва где́ да оулѣ́зать, и Затова́ оулѣ́зоше оу пе́щерꙋ, и оу ѻнъ́а пе́щера бѣ́ше мѣ́сто широ́ко, дето́ Конⸯди́сꙋвахꙋ пъ́тници. И та́мо роди́ гп҇ⷭжⷣа бца га на́шего iѵⷭ҇ Ха́. и поло́жи го оу ꙗ́слы, що бѣ́хꙋ та́мо напра́вены да привѥ́зꙋвать добы́тⸯкь. И пасты́рїе бѣ́хꙋ бли́зꙋ при ѻна́ꙗ пéщера, въ ѻнъ́а но́щь па́зѣхꙋ таⷨ ѡвⸯце́те си́. и а́ггль гнь пойдé та́мо, и свѣ́ть вели́кь просвѣ́ти прѣⷣ тѣⷯ,́ и оупла́шиха се тврь́дѣ. и рeⷱ҇ ́ймь а́ггль: не бо́йте се дꙋ́маⷨ ваⷨ ѻ́ти щé ра́до҇ⷭ голѣ́ма да бѫ́де днéска на то́а свѣ́ть. че съ é роди́ль хс въ граⷣ двⷣвь. и ва́мⸯ щé знаме́нїе така́ да бѫ́де да позна́ете, пойдѣ́те въ пе́щера, и наи́ щете ма́йка мꙋ, и не́го пови́та Като́ дѣтé. и тоги́ва се чю́ Като́ подꙋ́ма а́ггль ті́а дꙋ́мы: ѿ нбéто мнѡ́го а́гглы пѣа́хꙋ. Сла́ва въ вы́шныⷯ бꙋ, и на́ земли ми́рь, въ члцѣⷯ блговолѥ́нїе. И пасты́рїето Като́ чю́ха то́а глаⷭ҇:́ пойдо́ха та́мо оу пе́щера, и най-

312

до́ха Какво́то иⷨ каза́ а́ггль. И въ дни́ Ípѡда ца́ра дойдо́ше три́ ца́рїе хы́трьци ѿ истокь въ Íерⷭ҇лиⷨ. и попи́таха, где́ щé да се роди́ црь Iоудéйскый. Защо́ видѣ́хме не́говата ѕвѣзⷣа́ на и́стокь. и дойдо́хме да мꙋ се покло́ниⷨ. Като́ чю́ това́ Ipѡдь, оупла́ши се: и позова́ архїере́ѥ и кні́жници, и пи́таше гы: где́ пи́ше писа́нїе да се ро́ди хс црь. и тíе мꙋ рéкоше: пррⷪ҇кь михéа рéкⸯль, Ка́кⸯ щé въ вѵ̈ѳлеѥⷨ да сé роди́ хс. тоги́ва Ípѡдь тайно пови́ка ѡнía хы́тⸯрци́, и рeⷱ҇ ́ймь: идѣ́те и поклонѣ́те мꙋ се, и испи́тайте добрѣ́ За ѻнова́ ѻтро́че, и кога́ го на́йдете, дойдѣ́те да ми́ ка́жете, да по́йда и а́зь да мꙋ се по́клона, и това́ рeⷱ҇ ́мрь́сны Ípѡдь. нѣ́ че щѣ́ше да мꙋ се покло́ни. ами́ да пꙋ́сти да го́ затрі́ѧть, да мꙋ не прѣ́име црⷭ҇твото да црꙋ́ва то́й. И хы́трьците Като́ чю́ше ѿ ца́ра тъ́ꙗ дꙋ́ма, излѣ́зоше изь ѥрⷭ҇лиⷨ: и пойдо́ше гдето́ станъ́. ѕвѣзда́та въ вѵ̈ѳлееⷨ наⷣ ѻтро́­чето въ пе́щерата. И тоги́ва ѻтво́рише скрыва́лищата свои́, и изнéсоше да́рь що́ но́сѣхꙋ: и да́доше прѣстѣ́й бцⷣи: зла́то, и ѳимїа́нь, и смѵ̈рно, и а́ггль гнь рeⷱ҇ ́имь прѣⷥ тъ́а но́щь: не и́дѣ́те на Ípѡдa ца́ра, ами́ си́ идѣ́те на своé мѣ́сто. и ті́е се врьна́ха на дрꙋ́гый пѫ́ть, и ѿидо́ше си́ на своé ѿчьство: и ка́зꙋвахꙋ що съ́ чю́ле и видѣ́ле. Това́ съ дꙋ́мыте на сты́ пра́зⷣникь, дето́ ги на́скоро и на́късо сказа́хме: Защо́ и́маме мнѡ́го и разли́чно да испи́тꙋваме За то́йзи

313

пра́зⷣникь. И прь́вень и́маме да пи́таме: ѻ́ти се не роди́ ѿць, или́ дхь сты́й, ами се роди́ снь. Вто́ро почто́ се слꙋчи́ тако́ва врѣме да се прѣпи́сꙋва си́чкы свѣ́ть. Тре́тїе вь коé врѣ́ме и оу ко́й мцⷭ҇ь бѣ́ше. Четврь́то, ѡны́a хы́трьци ѡткъдѣ́ и ѿгⷣé разꙋмѣ́хꙋ, и до́йдо́ше да се покло́нать хꙋ.́ Пе́тое що иⷨ прокобѣвахꙋ да́рвете. Ше́стое, Ка́кь разꙋмѣ́ше и занéсоше такви́ва дápѡвe. Сéдⸯмое, где́ найдо́ше ха́ ѡны́a хы́тⸯрци, оу пещера́ ли или́ на дрꙋ́го мѣ́сто. Ѻ́смое, ѕвѣзⷣа́та щото́, бѣ́ше се ꙗви́ла, и тїа́ ли бѣ́ше Като́ и дрꙋ́гыте ѕвѣзды́, или́ тъ́кмо тоги́ва се ꙗви́. Деве́тое, та́ꙗ ѕвѣзⷣа́ Ко́лко го́диⷩ҇ ꙗви́ се прѣⷣ рожⷣьство́ хво: Защо́ ако бы́ се ꙗви́ла наЄдно́ съсⸯ рожⷣьство́ хво, Ка́кь бы́ше прїишли́ така́ ско́ро ѡнía хы́тⸯрьци, и найшлé ха́ оу пе́щера. Десéтое, ѻ́ти се не роди́ хс по́ ѿнапрѣⷣ,́ ами́ на послѣ́дно врѣ́ме: и ѻста́ви то́лкова дши́ члчьскы да се мъ́чать. За ті́а десетѣⷯ ́дꙋ́мы, и́маме да испи́тꙋваме за дншны днь. мака́рⸯ и да и́ма и дрꙋ́гы, ами́ ны́е то́лⸯкова да рⷱ҇éмь. Ами́ догⷣé нѣ смé започéле дꙋ́мыте; Млю вы се послꙋ́шайте съ сé срⷣце, недѣ́йте задрѣ́мꙋва. трѣ́бꙋваше ѿнaпрѣⷣ,́ да вы́ рекѫ́, ами́ сега́ ми́ прилéгна на дꙋ́мата. и ѿсега́ да на́чнеⷨ прьво́то испитꙋва́нїе: ами́ ра́зꙋмно разберѣ́те, Защо́ е, за ба дꙋ́мыте що щеⷨ сега́ да ка́жеⷨ. Ста́а тр҇ⷪца Є неиспи́тана, дето́ не мо́же оу́мь члчьскы ни́какь да дости́гне да испи́та ка́кь Є́,

314

и безⸯкра́йна Є. нетлѣ́нна дето́ не поги́нꙋва ни́когы ами́ си́ е сѣ́когы. и ни́що не мо́же на то́а свѣ́ть при́лично не́й. и какво́ щé не́й да е прили́чно. Като́ е тїа́ ѿпрь́вень си́чко стори́ла що é на то́а свѣ́ть. и то́а свѣ́ть до врѣ́ме ѥ, и поги́нꙋва. Сто́рень Є́, и ра́бь Є́, и напра́ва нéйна. и защо́ се зове́ тр҇ⷪца. Защо́ съ три́ лица́ ами́ се Єдно́ зовъ́ть. Защо́ ті́а три́те лица́ Єди́нь ско́по҇ⷭ и́мать и една́ прили́ка. Като́ да рⷱ҇éмь три́ члци и́мать три́ лица́, а́ ско́пось еди́нь, и тъ́кмо се оу това́ оуприли́че ста́ тр҇ⷪца члкꙋ, а́ въ дрꙋ́го ни́какь. Защо́ члкь Є́ самово́лень, си́ рѣⷱ҇:́ ті́а три́те члци, сѣ́кы по Єди́нь и́наква во́лꙗ и́мать, и ко́й ка́кь щé така́ чи́ни. А́ ста́ тр҇ⷪца е равночт҇ⷭна си́ рѣⷱ҇ ́Єдна́ по́чьсть и́мать равно́ и три́те лица́. начело́ и кра́й годи́ныте иⷨ не и́маⷮⸯ. и ни́що Єди́нь ѿ дрꙋ́гый не разликꙋ́вать, ѻсвѣ́нь Защо́ ѿць ра́жⷣа и изⸯда́де го. а́ Снь се роди́, и дхь сты́ исхо́ди. и и ѿць е неро́день, ѻ́ти не съ́ е роди́ль ни́ ѿ кого́: Като́ и оу́мь члкꙋ, дето́ се ни́ ѿ кого́ не ра́жⷣа. а́ Снь и дꙋ́ма е ро́день, ѻ́ти съ́ е роди́ль ѿ ѻ́ца. като́ и дꙋ́ма члкꙋ дето́ се ра́жда ѿ оу́мь. А́ сты́ дхь не ѥ́ ро́день, ниті́ е неро́день: Защо́ ако бы́ бы́ль ро́день, а́ то́й бы́ бы́ль Снь, ако ли́ бы́ бы́ль неро́день, а́ то́ бы́ль бы́ ѿць. ами́ что е; исхо́дникь: Защо́ исхо́ди ѿ оца неро́жⷣенна, и почи́ва на ро́жⷣеннаго сна; Като́ и члкꙋ дꙋхъ́ть дето́ си́ ѿди́ше. и ѿць и́ма двѣ́ и́мена: зове́ се ѿць и прѣⷣложи́тель. си́ рѣⷱ҇:́

315

изда́де го ѿ не́го си́. а́ Снь се зове́ дꙋ́ма бжїа и снь. И дхь сты́ и то́й и́ма двѣ́ и́мена дхь и исхо́дникь. ѿць се зове́ Снꙋ си́ ѿць Защо́ то́й го е роди́ль. и като́ го е прѣⷣло́жиль си́ рѣⷱ҇:́ да́де го, и зове́ се прѣⷣложи́тель. и Снь се зове́ ѿцꙋ си снь: Защо́ е ба́щинⸯ си́ снь. А дхꙋ cтмꙋ се зове́ дꙋ́ма, Защо́ дхꙋ Є дꙋ́ма, а дхь сты́ на дꙋ́мъта се зове́ дхь. А́ прѣⷣложи́телю се зовé прѣⷣложéнïе. Тіа сты́ и чтⷭ҇ны́ три́ лица́ и́ма сѣ́кое лице́ по двѣ́ и́мена. Непри́лично бѣ́ше да се въпль́ти ѿцꙋ съста́вь, и да се не зовъ́ть три́те и́мена, ѿць и Снь и прѣⷣложи́тель. Нити́ па҇ⷦ дхꙋ съста́вь бѣ́ше при́лично да сé въпль́ти: и да се не нари́четь и нéмꙋ три́те и́мена, дхь снь и прѣⷣложе́нïе. Зараⷣ това́ блговоли́ бь и рe҇ⷱ ́така́ наедно́ стори́ и дхь сты́й да се по­ро́ди Снь бꙋ ѿцꙋ, да и́ма па́кь двѣ́ и́мена: Като́ и ѿпрь́вeнь догⷣé не бѣ́ше се поро́диль Снь и дꙋ́ма бжїа. То́й се роди́ на нбéто ѿ ѻ́ца ами́ без ма́йкѫ. то́й и днéска прïе́ да се ро́ди́ на́ земе ѿ ста́ мрі́ѧ двца, безⸯ бащъ́. и бы́ на на́ша прили́ка Като́ и ны́е, Защо́ да спаси́ наⷭ҇.́ члкь бы́ да оупа́зи и да спаси́ члка: а́ бь па́кь бѣ́ше да ѻбо́жи наⷭ҇.́ и бы́ паⷦ҇ ́по пльтъ́ си́ съмрь́тⸯнь, да сто́ри наⷭ҇ ́да не́ма съмрь́ть дша́та ны́. Бѣ́ше Снь бжїй, А́ то́й се назова́ снь члчьскый. да сто́ри наⷭ҇ ́да смé cы́нвe, и да се насе́лиⷨ на црⷭ҇тво нбнⷭ҇ое. Зараⷣ ́това́ се въпль́ти снь и дꙋ́ма бжїа. ѻ́ти да не и́ма мнѡ́го и́мена ста́а

316

тр҇ⷪца. И прьво́то пита́нїе това́ е. и трѣ́бꙋваше и по́ мнѡ́го дꙋ́мы да ка́жеⷨ. ами́ защо́ бы́ За ба дꙋ́мы, затова́ по́ ско́ро и по́ ма́лⸯко каза́хⸯме. нѣ́ защо́ не бѣ́ше при́лично да ска́жеⷨ: ами́ защо́ не мо́жете разꙋмѣ́ Като́ Є́. ами́ да прѣми́неⷨ, и да по́йдеме и на вто́рото пи́танїе. да прика́жеⷨ и не́го. Дето́ рeⷱ҇,́ ѻ́ти се прилꙋ́чи тако́ва врѣ́ме, да се прѣпи́сꙋва си́чкый свѣ́ть Кога́то се поро́ди хс, и да ка́жеⷨ и за това́. И́маше бь нѣ́кое съмотрéнïе и нѣ́кой мы́слⸯь да се ро́ди. Защо́, да спси́ що é съзⷣа́ль съ свои́те ръ́цѣ. да речеⷨ, ада́ма и си́чкы рѡ́дь нéговь. затова́ се слꙋчи́ тако́ва врѣ́ме. Кога́то а́вⸯгꙋсть кѥ́сарь црꙋ́ваше на́ землѧ: тоги́ва Мнѡ́го ца́рствїа на члци прѣста́ше да нé царꙋ́вать по си́чка землꙗ́. Така́ и хс кога́то се роди́, и прѣста́ тоги́ва мнѡ́гобожїе, дето́ се кла́нꙗше си́чкы свѣ́ть на и́долⸯскыте бѣ́cвe. А́ сега́ пока́за да се покла́нꙗть члци Єди́номꙋ и́стинⸯномꙋ бꙋ. Ми́рⸯскыте гpа́дѡвe си́чкыте поⷣ Єдно́ црⷭ҇тво бѣ́хꙋ се прѣда́ле. така́ и сега́ си́чкы Єзы́ци вѣрова́ше хꙋ́ црꙋ Єди́номꙋ, и поклони́шеⷭ҇ éмꙋ. Напи́саше се си́чкы Єзы́ци наедно́ тоги́ва въ кні́га ца́рꙋ а́вⸯгꙋстꙋ. А́ сега́ се напи́саше хрⷭ҇тїа́не въ кні́га нбнⷭ҇а; Въ ѻнова́ врѣ́ме зовѣ́хꙋ се члци авⸯгꙋстїа́не. а́ сега́ се назова́хме ны́е Кои́то вѣрꙋва́хⸯме въ ха́ га, хрⷭ҇тїа́не. Напи́са се и хс въ а́вⸯгꙋстово повелѣ́нїе, ради́ двѣ́ ра́боты. Єдно́ да пока́же наⷨ да се повинꙋ́ваме и ны́е и да слꙋ́шаме гпⷭ҇да́рїе. по

317

то́а ско́поⷭ҇ ка́же и хс въ сто́е Єѵⷢ҇лїе: Да́йте кéсаровото, кéсарꙋ, а́ бжїето бꙋ. и апⷭ҇ль па́вель така́ наⷭ҇ ́оучи: пода́йте сѣ́комꙋ дль́жното, дето́ мꙋ е оуро́кь. и комꙋ́то е да́нь да́нь. Защо́ изпрь́вень ѿ ба така́ е оузаконено, да и́маме страⷯ и послꙋша́нїе на ца́ра. А́ вто́ро па́кь легома́ Като́ бѣ́хме поро­бени оу дїа́волⸯскы ръ́цѣ. и хс затова́ се сложи́, да изва́ди на҇ⷭ ́ѿ послꙋша́нїето дїа́волꙋ. и да напи́ше на́шите и́мена на кні́гата, дето́ рe҇ⷱ ́двⷣь прр҇ⷪкь: И въ кні́гата твоѧ́ си́чкыте щъ́ть да се напи́шать. И послꙋша́нїе и́ма́ хс, да сто́ри наⷭ҇ ́да потъ́пчеⷨ безако́нⸯство. и смѣ́си се хс съсⸯ наⷭ҇ ро́бїе, да сто́ри наⷭ҇ ́да смé ро́бїе на нéгова во́лѧ, дето́ бѣ́хме поро́бени тоги́ва на зло́че́сто безако́нⸯство, Като́ ка́же и сты́ апⷭ҇ль па́вель. и паⷦ҇ рéче па́вель апⷭ҇ль: Кога́то дойдé кра́й на годи́ните, пꙋсти́ бь сна свое́го що съ́ е роди́ль ѿ женъ́, и бы́ль Є поⷣ за́конь. Ѻ́ти да и́скꙋ́пи поⷣза́конные, Защо́ и ны́е да прїи́меⷨ снꙋ бжїю положе́нїето що é оузакони́ль. и зараⷣ ́това́ слꙋчи́ се тако́ва при́лично врѣ́ме, Кога́то се роди́ хс. Рéкохⸯме и вто́рото пита́нїе. и ceга́ да ка́жеⷨ и трéтїето. Дето́ е, въ коé врѣ́ме на годи́ната бѣ́, и въ ко́й мⷭ҇ць се роди́ хс. да ска́жеⷨ и това́. Годи́на д҃ врѣмена и́ма. и прьво́е про́лѣть. вто́рое жъ́тва. тре́тїе Є́сень. четврь́тое зи́ма. и про́лѣть Є́ ѿ феⷬ҇, ꙁі. до иі ма. и ѿ ́иi ма до кѕ а́уⷢ҇ста зове́ се жъ́тва, и ѿ кѕ а́ѵгꙋста до кд,

318

ноеⷨ зове́ се Є́сень. и ѿ кд ное́мⸯврїа, до кꙁ фе, зове́ се зи́ма. И въ про́лѣть и́ма зоді́е, что é добы́тⸯкь: ѻвéнь и юнéць и близнéць. а́ въ жъ́тва е, ра́кь и лъ́вь и дѣ́ва, въ Є́сень Є́ ꙗрéмь и скорпḯа и стрѣлéць. и въ зима́ е Ко́зиро́гь водолѣ́й и ри́ба. И ті́а четы́рите стихі́й дето́ съ на то́а свѣ́ть, и́мать разⷣѣ́лени зоді́е. и ѻ́гⸯнь и́ма зоді́е три́: лъ́ва и скорпі́а и козо́ро́га. А́ въ́здꙋⷯ що é на ꙗръ́, и́ма и то́й три́ зоді́е: ѻ́вна дѣвꙋ и ꙗ́рⸯма. и вода́ има: ра́кь и водолѣ́а и ри́бꙋ. А́ землꙗ́ и́ма зоді́е: юнéць стрѣле́ць и близнéць. Гь на́шь іс хс роди́ се мцⷭ҇а деⷦ҇мврїа, дето́ и́ма зоді́ю водолѣ́а въ зи́мно врѣ́ме. Защо́ щѣ́ше хс да затꙋ́ли злъ́та зима́ грѣ́ховнаа́, и да просвѣ́ти про́лѣть съсⸯ бгора́зꙋмїе. и да погꙋ́би лю́тото врѣ́ме дїа́волꙋ изма́мата. и да пока́же сла́дка про́лѣть не́говото си́ хⸯтѣ́нїе. Защо́ щѣ́ше да разва́ли мнѡ́гото плѣнⸯство на члците: и да сто́ри ми́рь на то́а свѣ́ть. и да развали́ на вра́жⷣата срѣ́днꙗта стѣ́на́, щото́ ны́ Запи́раше да не хо́диⷨ на нбéто: и да смѣ́си нбнⷭ҇ыте а́гглы съсⸯ земльни́те члци. Въи́стинꙋ зла́ зи́ма бѣ́ше, и дрꙋ́го не бѣ́ше по́ зло́ ѿ това́, дето́ бѣ́хꙋ измрь́знале члците ѿ дїа́волⸯска злынꙗ́: де́то свѣ́ть или́ ви́дѣло или́ слнце не ви́дѣхꙋ и́стиннаго ба и свѣ́та. и дето́ не мо́жахꙋ члци тоги́ва ни́какь да ви́дъть свѣ́ть бгора́зꙋмный. и защо́ щѣ́ше да пока́же хс щото́ и́дѣше

319

и́стинⸯна про́лѣть. Зараⷣ ́това́ врѣ́ме зи́мное бѣ́ше Кога́то се роди́ хс. А́ но́щь бѣ́ше като́ Ка́же сто́е Єѵⷢ҇лїе: Пасты́рїе бѣ́хꙋ та́мо прѣзⸯ нощъ́, па́зѣхꙋ ѡвце́те. и тоги́ва ѿидо́ше и найдо́ше ха́ ка́кь Є́ р́одень. и защо́ бы́ но́щь, Защо́ щѣ́ше да се проми́не люта́ и го́рка́ тъма́ грѣхови́та и да пристъ́пи днь да ны́ спаси́. и защо́ легома́ щѣ́ше да просвѣ́ти слнце првⷣное, щото́ е гь на́шь 1с хс. да просвѣ́ти и да ѻсти́ дшéвныте ꙫ́чи на грѣ́шниците. Защо́ Като́ бѣ́хꙋ помра́чены члците, и ѡжи́дaхꙋ да ви́дъть свѣ́тлость бжïѧ. Пррⷪ҇кь иса́їа дꙋ́ма за това́: Лю́дїе дето́ сѣдѣ́хꙋ въ тъмни́ца незна́ꙗна, щъ́ть да видъть голѣⷨ ́свѣ́ть. Ко́й хо́ди денїа́ съ свѣ́щь и комꙋ́ ли́ трѣ́бꙋва денꙗ́ ѻ́гⸯнь да мꙋ́ свѣти: никомꙋ, ами́ тъ́кмо нощїа́ и́ще да мꙋ свѣ́ти, така́ и Єзы́ците що́ бѣ́хꙋ помра́чени ѿ мнѡ́го грѣхѡвe. Защо́ ако бы́ была́ добра́ тѣ́хната ра́бота, та бы́ свѣти́ли Като́ слнце: и не бы́ ймь трѣбꙋва́ло да ви́дъть бгора́зꙋмны. ами́ легома́ иⷨ бѣ́ше тѣ́хната ра́бота тéмна и мра́чна по́ тврь́дѣ ѿ но́щь: и трѣ́бꙋваше иⷨ да ви́дъть бжïѧ свѣ́тлость. и зараⷣ ́това́ се роди́ хс но́щїа́ въ зи́мно врѣⷨ.́ и това́ бы́ трéтїе пита́нїе. Да ска́жемь и четврь́тое. щото́ е За ѡнía три́те хы́тⸯрьци, ѿгⷣé разꙋмѣ́ше, и дойдо́ше да се покло́нъть хꙋ. и да ка́жеме за това́. Прр҇ⷪкь мѡѵ̈сíй Кога́то щѣ́ше да по́йде въ iерⷭ҇лиⷨ:

320

и где́то прохо́жⷣаше, поразѣ́ваше и плѣнꙋ́ваше ѡнía мѣста. И като́ плѣни́ Сïѡ́на ца́ра аморре́йска. и гра́дь Єсевѡ́нь. и тоги́ва пойде́ на за́падь бли́зꙋ Єрихѡ́на. и таⷨ бѣ́ше ца́рⸯ и́мето мꙋ вала́кь: сы́нь сепфѡ́ровь. и като́ разбра́ чѥ́ и́де Mѡѵ̈сі́й на не́го, оупла́ши се тврь́дѣ. и зова́ старе́шиныте що съ́ оу полатите не́говы, и реⷱ҇ ́ймь: Ви́дите ли́ тъ́а мнѡ́го войска́ Євре́йска: ѻ́ще ма́лко дни́ и наⷭ҇ си́чкы ны́ noгꙋбѣ́вать. ами́ да ви́диⷨ что́ да сто́риⷨ, и съсⸯ каква́ хытринꙗ́ да се ѡтне́меⷨ ѿ тѣ́хныте ръцѣ́. и нагово́ришеⷭ҇ си́чкыте Єднѫ́ дꙋ́мъ съⷭ ца́ра. И въ ѻнова́ врѣме и́маше нѣ́кой хытре́ць, и́мето мꙋ валаа́мь: сынь веѡ́ровь. и то́а валаа́мь, Кого́ прокльнѣ́ше бы́ваше прокле́ть. и кого ли́ блⷭ҇влꙗ́ше бы́ваше блⷭ҇ве́нь. И за не́го се нагово́рише да го́ доведъ́ть, да прокльне́ Євре́ѥте. И прати́ше избра́нны болꙗ́ре да по́йдъть до валаа́ма съсⸯ мнѡ́го да́рь. и да мꙋ се мо́лъть да по́йде до ца́ра вала́ка. и като́ пойдо́ше та́мо, и каза́ше мꙋ защо́ съ дойшле́. и валааⷨ ре҇ⷱ ́ймь: прѣбѫдѣ́те тꙋ́ка прѣⷥ тъ́а но́щь, и а́зь да се по́мо́ла бꙋ ноще́сь и да го попи́таⷨ За това́. и ако ме́ пꙋ́сти бь мо́й, а́зе щъ ѿи́ съсⸯ ваⷭ҇.́ и това́ бы́; и бь ре҇ⷱ ́валаа́мꙋ, да не и́де Къ вала́кꙋ ца́рꙋ. и на уⷮ҇рѣ Кога́ се разви́дѣли. ре҇ⷱ ́валааⷨ на ѡнía болꙗ́ре: не пꙋ́ща ме́ да и́дꙋ съсⸯ ваⷭ҇.́ и ѿидо́шe си́ ѡнía болꙗ́ре: и каза́ше ца́рꙋ

321

тъ́а дꙋ́ма. И ца́рь па҇ⷦ ́вто́рый пъ́ть пꙋсти мнѡ́гo лю́дїе съсⸯ има́нїе и съсⸯ мнѡ́го да́рь да го́ доведъ́ть. и ре҇ⷱ ́ймь па҇ⷦ валааⷨ: А́ко бы́ мы́ дарꙋва́ль ца́рь не́говата си́ пола́та пль́на съсⸯ зла́то; ала́ а́зь не щъ́ прѣстъ́пи во́лѧ бꙋ мое́мꙋ. ами́ паⷦ҇ поседѣ́те тꙋ́ка но­ще́сь да ви́да и а́зь, къкⸯ ми́ ще́ повелѣ́ бь така́ щеⷨ стори́. И оу тъ́а но́щь, ре҇ⷱ ́мꙋ бь: иди́ ала́ що ти́ а́зь рекѫ́, това́ стори́. И станъ́ валааⷨ науⷮ҇рѣ. и трьгнъ́ да и́де съсⸯ ца́ревыте члци заедно́. И кога́ бы́ на пъ́ть, Слꙋчи́ мꙋ се ма́лⸯко и ѿдѣ́ли се ѿ дрꙋжи́ната си́. и а́ггль гнь станъ́ прѣⷣ мꙋ́лето мꙋ щото́ го ꙗ́здѣше, и не пꙋ́щаше го да и́де напрѣⷣ. а́ валааⷨ не ви́дѣше а́ггла, ами́ зе́ да бі́е мꙋ́лето тврь́дѣ. А́ то́ ѻстави пъ́ть, и зе́ да хо́ди и саⷨ и таⷨ. а́ то́й го паⷦ҇ би́. и едва́ го нака́ра на пъ́тѧть. И а́ггль гнь ѿиде́ напрѣⷣ, и станъ́ межⷣо два́ пле́та на ло́зїе. и ни́какь не пꙋ́щаше ѻнова́ мꙋ́ле да́ и́де напрѣⷣ.́ А́ то́й го наси́лꙋваше да проми́не. и оуби́ си́ нога́ ѿ ѕидъ́ть валааⷨ, и наче́ паⷦ҇ да бі́е мꙋ́лето. И а́ггль ѿиде́ паⷦⷦ҇ по́ напрѣⷣ: и станъ́ на дрꙋ́го мѣ́сто, дето́ не мо́жеше да зами́не ни́какь, Защо́ бѣ́ше тѣ́сно мѣ́сто, и запрѣ́ мꙋ́лето да не проми́не: и то́ ѿ страⷯ паднъ́ на колѣ́нете си́. и не може́ ве́кѥ да постъ́пи, и валаа́мⸯ се раⷥсрь́ди и оузé тоа́га да бі́е тврь́дѣ мꙋ́лето. и бь что́ стори́ раⷣ голѣ́мо чю́до. ѻтво́ри оуста́та на ѻного́ва ско́та, и продꙋ́ма, и рeⷱ҇ ́валаа́мꙋ: що щéшь ѿ

322

мéне и бі́ешⸯ мé. и рeⷱ҇ ́мꙋ валааⷨ: Ѻ́ти ми́ чи́нишь то́лⸯкова па́кость, и не и́дешь ꙋ пъ́тѧⷮⸯ. ами́ хо́дишь и саⷨ и таⷨ: да быⷯ има́ль сега́ но́жь, и закла́ль быⷯ тé. и подꙋ́ма паⷦ҇ ́мꙋ́лето: или́ мé не и́машь ѿ ма́лко, а́зь досега́ те́бѣ така́ стори́хⸯ ли́, ами́ сега́ а́ггль гнь стои́ прѣⷣ мéне и не пꙋ́ща мé да и́дъ. И поглéда валааⷨ и видѣ́ а́ггла прѣⷣ не́го, и ѿ страⷯ па́де и покло́ни мꙋ се. и рeⷱ҇ ́мꙋ а́ггль: Защо́ така́ бі́ешь мꙋ́лето дето́ ти нѣ é ни́що кри́во, а́зь мꙋ не да́ваⷯ да и́де. и те́бе щъ сега́ да погꙋ́бъ защо́ не мы́ е оуго́день то́а тво́й пѫ́ть. и рeⷱ҇ ́мꙋ валааⷨ: съгрѣ́шиⷯ, и не знаꙗⷯ ѻ́ти ты́ стои́шь прѣⷣ мéне и бра́нишⸯ ми́. ами́ ако ми́ повелѣ́вашь, да не и́дꙋ. И рeⷱ҇ ́мꙋ́ а́ггль: иди́ ами́ що ти́ а́зь рекѫ́. това́ да сто́ришь. и тоги́ва го ѿпꙋ́сти. и пойдé валааⷨ, и смѣси́ се съсⸯ дрꙋжи́ната си́. И кога́ ѿидо́ше на ца́ра вала́ка. излѣ́зе са́мⸯси́ ца́рь насрéща иⷨ, и рeⷱ҇ ́мꙋ: защо́ не дойдé Като́ ти поръчиⷯ: или́ нѣ сⸯмь врѣ́денⸯ да тé почетъ́ и рeⷱ҇ ́мꙋ валааⷨ: Є́то дойдоⷯ, ами́ що ми́ речé бь мо́й това́ щъ́ стори́. и въ ѻна́ꙗ но́щь прѣбы́ше та́мо. И на уⷮ҇рѣ Завéде ца́рь вала́кь валаа́ма на высо́ка пла́нина, что сé зовѣ́ше ваа́лⸯ бо́гь. и рe҇ⷱ ́мꙋ ва­лааⷨ: ца́рꙋ, повели́ тꙋ́ка, да напра́въть ꙁ҃, чéрквища, и принеси́ ꙁ҃, ю́нⸯци, и ꙁ҃ ѡ́вны́. и ца́рь стори́ Като́ рeⷱ҇ ́валааⷨ. и закла́ и́хь валааⷨ бꙋ. и рe҇ⷱ ́вала́кꙋ ца́рꙋ: ты ́сто́й тꙋ́ка прѣⷣ ті́а моли́твы закла́ни, и а́зь да ѿcтѫ́-

323

пъ́ и да попи́таⷨ ба мое́го, что́ ми ще заповѣда́. и пойдé: и бꙋ се помо́ли, и бь мꙋ́ ѻтво́ри срⷣцéто и оуста́та, и рeⷱ҇ ́Зова́лⸯ ме ѥ ца́рь вала́кь ѿ межⷣорѣ́чїе, да прокльнъ́ ті́а лю́дїе евре́йскы: и да бл҇ⷭвлю моавитѣ́не. Кого́ да прокльнъ́ дето́ го е бь блⷭ҇ви́ль, или́ кого́ да благосло́влю дето́ го е бь проклéль. Мнѡ́го е сѣ́ме Іа́ковлѥ, и клéтва члчьска не прїе́ма; Защо́ бь е тѣⷯ ́блⷭ҇ви́ль. И като́ чю́ ца́рь вала́кь тъ́а дꙋ́ма, рe҇ⷱ ́валаа́мꙋ: а́зь тé викаⷯ да прокльнéшь Єврéѥте: а́ ты́ ги си бл҇ⷭви́ль. и рeⷱ҇ ́мꙋ валааⷨ: а́зь ти това́ ѿпрь́вень рéкоⷯ, что ми́ речé бь мо́й, а́зь ти́ това́ дꙋ́маⷨ, що́ скрь́бишь затова́. и пойдé паⷦ҇ ́валааⷨ на дрꙋ́го мѣ́сто, и стори́ и таⷨ҇ тако́ва закла́нїе Като́ и прь́вень. И бь паⷦ҇ ѻтво́ри оуста́та валаа́мꙋ, и рeⷱ҇:́ Стани́ ца́рꙋ и чю́й що́ ка́же бь. довéлⸯ мé си да прокльнъ́ Євре́ѥте, а́ то́ нѣ é во́лꙗ бжїа, Защо́ съ ѿвѣ́ка блⷭ҇вéни. бь Є тѣⷯ ́блⷭ҇ви́ль. и бь тѣхь Є оумнѡ́жиль и възра́стоше. и ко́й члкь смѣ́е тѣⷯ ́да прокльнé. Дето́ щъⷮⸯ да изѣдъ́ть Като́ Єдны́ си́лны лъ́вѡве мнѡ́го лю́дїе щото́ съ тѣ́хны зло́мы́сльници. и раⷥсрь́ди се ца́рь вала́кь Като́ чю́ ті́а дꙋ́мы. и рeⷱ҇ ́валаа́мꙋ: а́зь тé за дрꙋ́го викаⷯ. А́ ты́ дрꙋ́го чи́­нишь, и рeⷱ҇ ́мꙋ валааⷨ: не смѣѧ да прѣстъ́па во́лꙗ моéмꙋ бꙋ. ами́ что ми́ то́й Заповѣ́да това́ дꙋ́маⷨ. И паⷦ҇ ́пойдé ца́рь вала́кь на дрꙋ́го мѣ́сто, що се зове́ фогѡ́рь. и стори́ и таⷨ дрꙋ́гы чéрквища Като́ и прьви́те, и закла́ дрꙋ́гы

324

ю́нцы и ѡ́вⸯны́, и тоги́ва бь ѻтво́ри паⷦ҇ оуста́та валаа́мꙋ, и подꙋ́ма ті́а дꙋ́ма. Дꙋ́ма валааⷨ сы́нь веѡ́ровь. дꙋ́ма члкь дето́ е видѣ́ль чю́дна бжїа ра́бота. Ѻ́тї е тврь́дѣ по прѣмнѡⷢ҇ ́плѣ́ме Іа́кѡвлѥ: и бь Є́ съсⸯ тѣⷯ.́ щé да сé ро́ди члкь ѿ тѣ́хны pѡⷣⸯ. дето́ щé да вла́да наⷣ си́чки свѣ́ть. щé да лéгне и да оу́сне като лъ́вь. и ко́й го смѣ́е събꙋ́ди. и кои́ не́го блⷭ҇въ́ть блⷭ҇вéни съ́, и кои́ не́го кльнъ́ть прокле́ти съ́. ѕвѣзⷣа́ щé да просвѣ́ти, и члкь щé да сé ро́ди, и да разⷣрꙋ́ши си́чкы ца́рїе, что сé нéмꙋ не покла́нꙗть. и като́ чю́ ца́рь вала́кь ті́а дꙋ́мы. расрь́ди се тврь́дѣ, и рeⷱ҇ ́валаа́мꙋ: мнѡ́го по́честь щѣ́хь да тé почетъ́. ами́ защо́ си́ са́мси́ сега́ погꙋ́би по́чеⷭ҇ своѧ́. По́ ско́рꙋ да и́дешь ѿ тꙋ́ка да не заги́неⷲⸯ. и станъ́ валааⷨ и ѻтиде си́ на своé мѣ́сто, и проми́нъше се ма́лⸯко дни́, и дойдо́ше Єврéѥ, и поплѣни́ше си́чкꙋ землю́ вала́кꙋ ца́рꙋ. И ѿ тоги́ва Кои́ се ра́жⷣахꙋ хы́трьци въ перси́дь. и глéдахꙋ и чѣ́Кахꙋ да ви́дъть ѕвѣзⷣꙋ. и ѿ нéѧ да оусѣ́тьть Какⸯ съ́ е роди́ль црь що é прорéкⸯль хытрéць валааⷨ. И проми́наше се ѿ тоги́ва, a҃ѡп го́диⷩ҇. догдé се роди́ хс. и хы́трьци. що́ бѣ́хꙋ тоги́ва оу това́ врѣ́ме, и видѣ́хꙋ ѕвѣздъ́тъ: и оузéше да́рь, и и́дѣхꙋ слѣⷣ не́ѧ, да ви́дъть и́стина валаа́мова где́ щé да сé ро́ди црь. и така́ идо́ше слѣⷣ ́нéѧ догⷣé дойдо́ше до вѵ̈ѳлеѥⷨ въ пе́щерата. Зараⷣ ́това́ дойдо́ше ѡны́a три́те хы́трⸯци съсⸯ да́рь да сé покло́нъть хꙋ.́ Є́то съврьшихⸯме и четврь́тото

325

пита́нїе съсⸯ по́мощь бжїѧ. Да при­ка́жеⷨ и за пéто. Дето́ донéсоше да́рь ѡны́a хы́трьци хꙋ. что́ ймь бѣ́ше хытроста́, и що́ прокобѣ́вахꙋ да́рѡвете иⷨ. и да ка́жеⷨ за това́. Да́рѡвете на ѡнía хы́трьци това́ прока́зꙋвахꙋ. Зла́тото що́ донéсоше, то́ показꙋ́ваше Като́ црꙋ съ́щомꙋ. Защо́ зла́то тъ́кмо е црꙋ при́лично, и има́нїе мꙋ мнѡ́го мꙋ трѣ́бꙋва. Зараⷣ ́това́ и прⷪ҇ркь двдь прорeⷱ҇:́ ца́рїе Ѳарⸯсі́йсци и ѡ́стровы, да́рь щъ́ть да мꙋ донесъ́ть. ца́рїе арави́тⸯскы и са́вва, да́рь щъ́ть да приведъ́ть, и покло­нꙗ́ватⸯ се нéмꙋ си́чкы ца́рїе земльсті́й. И паⷦ҇ ка́же: и жи́вⸯ щé да бѫ́де, и да мꙋ се дадé ѿ зла́то араві́йско. и поради́ ті́а дꙋ́мы донéсоше хꙋ́ да́рь зла́то. А́ ѳимїа́нь занéсоше като́ съ́щомꙋ бꙋ. Защо́ дрꙋ́гомꙋ нѣ́коемꙋ не трѣ́бꙋва ѳѵ̈мїа́нь, ѻсвѣ́нь бꙋ. пррⷪ҇кь двⷣь и затова́ мартꙋри́сꙋва. Да се испра́ви млтва моа́ Като́ кади́ло прѣⷣ те́бе ги. А́ смѵ̈́рно занéсоше Като́ мрьтвⸯцꙋ три́днéвномꙋ, дето́ щѣ́ше да бѫ́де, Защо́ и съ смѵ̈́рно пома́заше ха́ Като́ го тꙋри́ше оу гро́бⸯ. дето́ и сто́е Єѵⷢ҇лїе мартꙋри́сꙋва. Това́ прока́зꙋвахꙋ да́рѡвете на ѡнía хы́тⸯрьци. И това́ бы́ пе́тото иска́нїе. И ше́стое да ка́жеⷨ, по что́ разꙋмѣ́хꙋ ѡны́a хы́трьци: и занéсоше такви́ва да́pѡвe хꙋ.́ Съ́що е това́ ѻ́ти е ѿ дꙋ́мыте валаа́мовы; това́ ті́е позна́ше и разꙋмѣ́ше, Като́ е бы́ль рéкⸯль: Като́ лъ́вь щé да лéгне, и да оу́сне. и по това́ разꙋмѣ́ше, ѻ́ти Защо́ е лъ́вь црꙋ при́ли́чень. Защо́ е лъ́вь надⸯ

326

си́чкы ѕвѣ́pѡвe Земльскы ца́рь. А́ блгоразꙋмѣ́ше, дето́ бѣ́ше рéкⸯль: блⷭ҇вещей е́го блⷭ҇вéны съ́. си́ рѣⷱ҇: Ко́йто почи́та ба, и бь не́го почи́та. та́ꙗ дꙋ́ма разꙋмѣ́ше, Ка́кь не дꙋ́ма за дрꙋ́гого, ѻсвѣ́нь за ба: И затова́ мꙋ занéсоше ѳѵ̈мïа́нь Като́ бꙋ съ́щомꙋ. А́ па́кⸯ го́ разꙋмѣ́хꙋ че щé да е съмрь́тⸯнь. Като́ бѣ́ше рéкⸯль: щé да лéгне и да оу́сне. и ѿ ті́а дꙋ́мы разꙋмѣ́ше, и донéсоше мꙋ смѵ̈́рно. Каза́хⸯме и шéстото. Да рⷱ҇е́мь и сéдмото. Дéто́ е, где́ найдо́ше ха́ ѡнía ца́рїе хы́трїе, оу пе́щера ли или́ на дрꙋ́го мѣ́сто. това́ пи́тане и́ма мнѡ́го дꙋ́мы. Защо́ Єдны́ Єзы́ци дꙋмаⷮⸯ, Ка́кь не найдо́ше ха́ въ пéщера, ами́ въ мисѵ̈́рь, бѣга́ль бѣ́ съсⸯ ма́йка си́. Сты́ ïсїдѡ́рь пилꙋсïѡ́тскый, и сты́ Iѡaⷩ҇ злауⷮ҇сты́, рéкоше: Ка́кⸯ го́ съ въ пе́щерꙋ найшлé; Защо́ ѻна́ꙗ пещера́ бѣ́ше широ́ка, и таⷨ на ста́нь па́дахꙋ члци пѫ́тници и чю́жⷣи́нⸯци. и та́мо бцⷣа роди́ ха́. и та́мо го найдо́ше ѡнíа хы́трьци. и прѣбы́ таⷨ бцⷣа ма́лко дни́, Защо́ не мо́жеше да излѣ́зе да прѣми́не ѿ мнѡ́го лю́дïе. Ами́ това́ щото́ е ре́кⸯль а́ггль Iѡ́сифꙋ да бѣ́га въ пꙋ́стыню. а́ пꙋ́стыню нари́че мѵ̈сиⷬⸯ. нѣ че ѥ́ пꙋ́сть ѿ члци, ами́ е пꙋ́сть ѿ блгⷣти бжïе. ами́ е така́ и́стина въ пещеръ́та найдо́ше ха́ ѡни́а хы́тⸯрьци. Да ка́жеⷨ и за Ѻ́смото пи́тане. За ѻнъ́а ѕвѣзⷣꙋ що съ́ бѣ́ ꙗви́ла на хы́трьците: Бѣ́ше ли като́ и дрꙋ́гыте ѕвѣ́зⷣы, или́ тъ́кмо тоги́ва се ꙗви́. да ка́жеⷨ и за това́. Ѻна́ꙗ звѣзⷣа не бѣ́ше ѿ...

327

ХVІІ
ДАМАСКѴ̈́НА И́НОКА ИПОДÏА́КОНА
и стꙋди́та. Сло́во на поклонѥ́нїе чтⷭ҇на́го и
живо́тво́рещаго крⷭ҇та. блⷭ҇ви́ ѻ́че: сⷯ.

Прили́чень Є́ днѥ́шный сты́ днь блⷭ҇ве́ни хрⷭ҇тїа́не. Ко́лкото като́ Єди́нь црь и́де на́ вйска и наⷣвы́е на ѡні́а вра́́гве. и врь́не се ве́сель црь, и пꙋ́сти прⷣѣ се́бе по нѥ́́гово црⷭ҇тво, по гра́дѡве и по се́ла да се рауⷣвать и да се весе́лать за ца́ратого: и да зна́ѧть чѥ́ и́де црь побо́рникь че ѥ́ наⷣви́ль. Така́ е и дне́шныѧть пра́зⷣникь. Легома́ гь на́шь 1с хс вели́кый црь. щѣ́ше сега́ на на́покощныте дни́ да пока́же наⷨ Ка́къ Є́ стори́ль борⸯба́ и наⷣвиль Є́ на дïа́вола. съсⸯ нѥ́говото си́ по­гребе́нїе и въскрⷭ҇е́нïе. Затова́ напрⷣѣ́ пꙋсти́ чтⷭ҇ны́ и сты́ крⷭ҇ть що е́ дне́ска, да се ꙋго́твиⷨ и ны́е насре́ща не́мꙋ. легома́ защо́ е дне́ска покло́нⷩ҇и днь чтⷭ҇но́мꙋ крⷭ҇тꙋ. Затова́ и ны́е ѡ хрⷭ҇тїа́не: съ страⷯ и трепе́ранїе да се́ покло́ниⷨ чтⷭ҇но́мꙋ крⷭ҇тꙋ. съсⸯ дше́вна ра́дость и дхо́внаа велⷭ҇ⸯба́ да го цѣлꙋ́ваме. Защо́ дне́ска бы́ва ра́дость и на нбе́то и на́ землѧ. дне́ска се ра́дꙋвать а́гглы и празⷣнꙋ́вать члци. ѻ́ти крⷭ҇ть хвь що е́ свѣ́тлы. та се ꙗви́ на ми́рь на́ землꙗ. ѿ не́го бѣ́гать бѣ́све, и бо́­лести се исцѣлꙗ́вать. и грѣ́шници се ѻчи́стꙋвать. и си́чка землꙗ́ се просвѣ́тꙋва. дне́ска и црква хва Като́ дрꙋ́гый ра́й се ви́ди. Защо́ де́то

328

и́маше насрⷣѣ́ ра́й дрьво́ ра́зꙋмно; дето́ ада́ма изва́ди изⸯ ра́й, Като́ прѣстъ́пи за́повѣⷣ Така́ и црква на́ша ста́ и́ма чтⷭ҇на́го крⷭ҇та, дрѣ́во живо́тно що е́ въскрѣ́сило ада́ма за хва съмрь́ть. Затова́ го пока́за на́мь, да го́ прїи́меⷨ като́ ще́ да бѫ́де въскрⷭ҇éнïе на си́чкы члци. Дне́ска се събы́ пррⷪ҇кꙋ двⷣꙋ дꙋ́мата, что́ реⷱ҇:́ Покло́нимⸯ се на мѣ́сто дето́ стоа́хꙋ нѡ́ѕѣ е́го. ами́ да се весе́ли и хва црква, и да се рауⷣва дхо́вна ра́доⷭ҇. Защо́ се и ны́е че́да не́йны събрахⸯме, да пра́зⷣнꙋваме дхо́вный пра́зникъ добрѣ́. Защо́ ако потеглихⸯме по́стный пѫ́ть що минꙋ́ваме и до дне́ска, ами́ сега́ дойде́ да си́ почи́немь. Като́ Єди́нь пъ́тникь трꙋ́день и оумо́рень, що е́ тегли́ль дль́гь пъ́ть. и прогорѣ́ль ѿ Слнце и ѿ пе́кь. и найде́ на полови́на пъ́тътⸯ си́ дрь́во хꙋ́баво и ки́често, и седна́ поⷣ не́го да си́ почине. така́ и ны́е днⷭ҇ь да си́ прѣпочи́немь ѿ по́стный трꙋ́дь, що сме́ найшле́ чтⷭ҇ны крⷭ҇ть посрⷣѣ́ сты́й поⷭ҇.́ и да пра́зⷣнꙋваме по́ ба трь́жьство раⷣ ́почи́нате. Защо́ па҇ⷦ ́да си́ ста́неⷨ на пъ́ть. що си́ като́ и прь́вень пътꙋ́ваме по́стны пъ́ть съсⸯ добро́ срⷣце. Защо́ то́а крⷭ҇ть сты́й, та е ѻрꙋ́жїе си́лно сѣ́комꙋ хрⷭ҇тїа́нинꙋ. црь съсⸯ не́го и́ма си́ла та наⷣви́ва. и бѣ́све ѿ не́го исче́знꙋвать. на црква Є по́чьсть: и на хрⷭ҇тïа́не пази́тель. Зараⷣ ́това́ съ́ блже́ны ті́а що съ́ доча́кале да мꙋ се покло́нать. и блже́ны кой се не́мꙋ покла́нꙗть съсⸯ ...

329

... и хо́ди и трепе́ре кога́ ще да ви́ди съмрь́ть. така́ и вы́е да ѻжи́дате съмрь́ть своѧ. да рече́те, до дове́чера дали́ щеⷨ доча́ка, и ве́черь да речеⷨ, дали́ щеⷨ ѻсъ́мна, да сте́ ѿ си́чкыте грѣ́хѡве мрь́твы. ѻ́ти що́ ка́же па́вель апⷭ҇ль: ми́рь мнѣ́ распе́тⸯ се, и а́зъ ми́рови. Си́ рѣⷱ҇,́ ми́рь що е́ си́чкы свѣ́ть Зараⷣ ́ме́не се распе́: и а́зь за си́чкы свѣ́ть. И сичкы свѣ́ть Є́ гь. Такъ́взи бѣ́ше и пе́тⸯрь апⷭ҇ль дето́ го распе́ше стрьмо́гла́вь надо́лꙋ съсⸯ главъ́та. зараⷣ ́любо́вь хва. такви́ва бѣ́хꙋ и си́чкы апⷭ҇лы, що дꙋ́маха: Ко́й наⷭ҇ ́мо́же ѿдѣ́ли ѿ любо́вь хва, Скрь́бь или́ бо́й или гла́дь: или́ мъ́ка или́ бѣда́, или́ бѣда́ илⸯ са́бїа. Такъ́взи е бы́ль и пррⷪ҇кь двⷣь. дето́ дꙋ́маше: Зараⷣ ́те́бе се чи́ниме мрь́твы си́чкы днь. и въмѣ́нихме се Като́ ѡ́вⸯце за закла́нѥ. такви́ва бѣ́хꙋ и мн҇ⷱиците дето́ си́ излїа́ха крьвⸯта́ За любо́вь хва. такви́ва бѣ́хꙋ и по́стници що са́ пости́ха по пꙋ́стинѧ. и оумрь́твиха си́ тѣло́то съсⸯ поⷭ҇,́ раⷣ ́црⷭ҇тво нбнⷭ҇ое. Така́ е и наⷨ заповѣ́дано блⷭ҇ве́ни хрⷭ҇тїа́не. да се́ възмо́жеⷨ и ны́е ѿ чтⷭ҇ны крⷭ҇ть, и да се́ поⷣка́ниⷨ що е́ ѻста́ло ѿ ста́ м҃ ница. да не лю́биⷨ да ны́ прова́жаⷣ добро́ на́шата пль́ть. ами́ да желѣеⷨ да си́ ꙋкра́сиⷨ дшъ́та. и да не лю́биⷨ на то́а свѣ́ть добро́то. Защо́ се то́а свѣ́ть наⷨ до́бⸯрь, и и́щеⷨ добрѣ́ да прова́жаⷣме, Защо́ е и то́а свѣ́ть да́рь бжїй. ами́ да смы́слиⷨ ѻ́нꙗ свѣ́ть дето́ ще́ да бѫ́де.

330

довека ра́доⷭ҇: А́ тꙋ́ка ско́ро се забꙋра́вы добринꙗ́та на то́а свѣ́ть. ами́ гото́виⸯ да бѫ́деⷨ на поⷭ҇ ́и да се възⷣрьжа́ваме. и да и́маме помощни́ка чтⷭ҇ны́ крⷭ҇ть. Защо́ то́а крⷭ҇ть та Є́ си́ла и по́мощь на си́чкы добрины́. ѿ не́го се съврь́шꙋва си́чка тай́на ра́бота на на́шътъ вѣ́ра. съсⸯ не́го се вѣнча́ваме и крща́ваме. и сще́нници и влⷣци съсⸯ то́а сты́й крⷭ҇ть рꙋко́полагавать и си́чⸯко съврьша́вать. За­това́ и ны́е ако щеⷨ на пѫ́ть да и́деⷨ, не́го да и́маме дрꙋга́ра. ако сме́ дома́ си не́го да и́маме пази́тель. и кога́ спи́мь то́й да ны́ па́зи. и дале́че ѿ наⷭ҇ ́нѣ Є́, си́чкы хрⷭ҇тїа́не бли́зꙋ се́бе и́мать крⷭ҇ть. ами́ да го не чи́ните безꙋ́мнѣ. или́ се не прѣклонꙗ́вате, Като́ го чи́нать мнѡ́го кой́то не зна́ѧть. ами́ трѣ́бꙋва да го́ чи́ните като́ е пⷣбно блгочⷭ҇тивомꙋ хрⷭ҇тїа́нинꙋ. и́ма нѣ́кой и ѻста́ветⸯ си́ ръка́та, Ко́й на че́ло и на ра́мо и на срⷣце́то си́ и чи́ни безꙋ́мно. това́ не чи́ни на се́бе си́ крⷭ҇ть, ами́ е игра́. ами́ кога́ чи́нишь крⷭ҇ть: дль́жеⷩ҇ ѥ сѣ́кый хрⷭ҇тїа́нинь, прь́вень да събере́ три́ прь́сты, ради́ ста́а трⷪ҇ца. голѣмы прь́сть, и ѡні́а два́та при не́го де́сна рѫка́. и да ѻста́ви ръка́та си́ на чело́то, вто́ро па҇ⷦ на срⷣце́то си́, тре́ты́ пъ́ть на де́сно ра́мо, и четврь́тый пъ́тⸯ на лѣ́во ра́мо. И тоги́ва пра́вишь и́стѣнскы крⷭ҇ть. И слꙋ́шай, ѻ́ти така́ чи́ниⷨ крⷭ҇ть, и що е́ мы́сль. Кога́ си́ ѻста́вишь рѫка́та на чело́то, и па҇ⷦ сво́диⷨ ѧ́ на срⷣце́то. това́ ще́ да рече́:

331

ка́къ гь на́шь ІС ХС снь бжїй бѣ́ше и бь Є и зараⷣ ́наⷭ҇ ́слѣ́зе ѿ нбе́то долꙋ на́ землѧ да спси́ наⷭ҇. и паⷦ҇ слѣ́зе до́лꙋ ѿ землꙗ́та си́ рѣⷱ҇,́ до́лꙋ въ мъ́ка. и изва́ди та́мо що бѣ́хꙋ, въ мꙋ́кꙋ до́бры дши́. и кога́ паⷦ҇ ́ѻста́ви ѧ́ на де́сно ра́мо, и по́слѣ на лѣ́во ра́мо. та́ щеⷨ ́да рⷱ҇е́мь: ѿка́кь из­ва́ди ѿ мъ́ка пра́ведны дши́, та се възне́се на нбе́то. и сѣ́де ѻ деснꙋю ба и ѻ́ца. и па́кⸯ ще́ да слѣ́зе сꙋ́дїа на си́чкы свѣ́ть. и ще́ да ѻстави пра́ведните ѿ де́сна страна́, а́ грѣшните ѿ лѣ́ва. Затова́ се мо́лиⷨ: да не ѻста́ви наⷭ҇ ́ѿ лѣ́ва страна́. ами́ да ни́ спⷣби да ста́неⷨ ѿ де́сно съсⸯ си́чкый Сты́. Това́ знаменꙋ́ва крⷭ҇ть кога́ чи́ниме на се́бе. Затова́ сме дль́жны да чи́ниме крⷭ҇ть Като́ е пⷣбно, Защо́ да ны е́ и си́лата не́гова на по́моⷳⸯ. Защо́ то́а крⷭ҇ть стори́ха мнⷱ҇ици на се́бе, и пи́ше ꙋтро́ва, и не оутро́ви гы, ами́ оусла́дꙋваше го́ркыте бы́лкы. и що́ чю́дно и това́, ѻ́ти въ врѣⷨ ́Кога́ бѣ́ше мѡѵ̈си́. дрь́во оусла́ди ѻна́ꙗ вода́ го́рⸯка. а́ ка́мо ли си́ла кр҇ⷭтна да не чи́ни чю́до. И слꙋ́шайте ка́кь оусла́ди дрьво́ вода́ ме́рⸯрска, що́ бѣ́ше го́рⸯка. ѻ́ти да разꙋмѣ́ете, Защо́ ѻнова́ дрь́во, чтⷭ҇ны крⷭ҇ть пока́зꙋваше. Защо́ мѡѵ̈си́ ѿка́кь прѣве́де Євре́ѥте прѣзь чрь́мное мо́ре, та гы́ заве́де въ пꙋ́стыню, та́мо се зовѣ́ше мѣ́стото сѵ̈́рь. И та́мо ходи́ха три́ дни́, и не найдо́ха вода́ да пі́ѧть. и по́йдо́ше до мѣ́сто зовѣ́шеⷭ҇, ме́рра. и та́мо найдо́ха вода́, ами́ бѣ́ше

332

го́рⸯка тврь́дѣ, то́лкова ѻ́ти не мо́жеше члкь да ѧ́ ѻста́ви въ оуста́та си́. Затова́ стори́ха и́ме на това́ мѣ́сто го́ресть. а́ ѡнíа Євре́ѥ ръжа́хꙋ на мѡѵ̈́се́йа, и дꙋ́маха мꙋ: Защо́ ты́ наⷭ҇ ́изве́де ѿ Єгѵ̈́пⸯть. и не ѻста́ви наⷭ҇ ́та́мо да си́ оу́мреⷨ на на́ше мѣ́сто. ами́ да́й наⷨ сега́ вода́ да пíемь, и ны́е и жены́те на́ши и дѣца́та. Тоги́ва помо́ли ба мѡѵ̈си́, да оусла́ди бь ѻна́зи вода́. и бь пока́за мꙋ гь Єдно́ дрьво́. и ѻста́ви го оу вода́та мѡѵ̈си́, и оусла́ди се вода́та. Затова́ кога́ се прѣпи́ра Євре́инь, та ти́ ка́же: Ка́ко мо́же крⷭ҇ть да чи́ни чю́до. а́ ты́ мꙋ ре́чи́: ами́ ѻ́ти оусла́ди ѻнова́ дрь́во вода́ ме́рⸯрскаа и ако ты́ рече́: ѻ́ти се покла́нꙗте крⷭ҇тꙋ. а́ ты́ мꙋ речи́: ами́ вы́е ѻ́ти се покла́нꙗте на кні́га що́ и́мате напи́сань за́конь. и поскрьби́ го Защо́ е поги́наль, ѻ́ти не зна́е що чи́ни. не разꙋмѣ́ва пль́тⸯнь члкь дхо́вна. Като́ реⷱ҇ ́и па́вель апⷭ҇ль. що́ и́мать мы́сⸯль Євре́ѥ. Ако бѣ́ше ХС бь и́стинⸯскый, ами́ защо́ се распе́ и оумрѣ́ непоче́тена съмрь́ть. ами́ кнíгы що́ дꙋ́мать ѡ́ безꙋ́мны Євре́ѥ. така́ трѣ́бꙋваше хꙋ́ да се́ ра́спне. Защо́ си́чⸯкы прⷪ҇рци, и са́мⸯси́ мѡѵ̈сíй, така́ прока́заше и ре́коше. прь́вень мѡѵ̈сі́й реⷱ҇:́ ще́те да ви­́дите живо́ть ва́шь де ви́си прⷣѣ ꙫчи́те ва́ши. и па҇ⷦ ́по́ до́лꙋ ка́же. и не ще́те да вѣ́рꙋвате живо́та ва́шего. Си́ рѣⷱ҇:́ Ча́кате ѡ́ Євре́ѥ да ви́дите живо́та ва́шего, дето́ ще́ да се повѣ́си прⷣѣ ꙫчи́те ва́ши.

333

и не ще́те да вѣ́рꙋвате. А́ живо́ть та е́ хс. Защо́ прѣди́ въскрсе́нïе свое́ въскрѣси́ мрь́твыⷯ. и па҇ⷦ ́послⷣѣ въскрⷭ҇е́нïе въскрѣ́си що бѣ́хꙋ ѿвѣ́ка мрь́твы. и па҇ⷦ ́прⷪ҇ркь Иса́їа ка́же за ха:́ Като́ кога́ во́дъть а́гне да го зако́лъть. и като́ ѻве́нь стои́ и не дꙋма кога́то го стригъ́ть така́ си не ѻтва́ре оуста́та. така́ и хс и́дѣше на распе́тїе, и не ѻтво́ри си оуста́та нѣ́що да подꙋ́ма да ѻгнѣ́ви Євре́ѥте. ако ли́ ти рече́ нѣкой мака́рь Євре́йнь. ті́а рѣ́чи прⷪ҇ркь Иса́їа за дрꙋ́гыго дꙋ́ма. а́ ты́ мꙋ речи́: за ха́ дꙋ́ма; защо́ паⷦ҇ ́ре҇ⷱ то́а пр҇ⷪркь на́поконь. и рѡⷣ не́говь ко́й мо́же иска́за. И паⷦ҇ ́ка́зꙋва пр҇ⷪркь Єре́мїа; Споре́ть Євре́ете: Єла́те да въло́жиⷨ дрьво́ въвⸯ хлѣ́бь не́говь, и да разва́лиⷨ не́го жи́ва ѿ землꙗ́та. хлѣ́бь Хвь та е не́гово тѣло́. ѻ́ти защо́ оу ѻнъ́а но́щь дето́ щѣ́ше хс да се прѣдаде́. оузе́ хлѣ́бь, и ре́че на апⷭ҇лете: това́ е тѣло́ мое́. по това́ разꙋмѣ́й. а́ дрьво́то дето́ оугꙋ́диха Євре́ѥте оу хлѣ́бь хвь. това́ е крⷭ҇ть щото́ распе́ха ха́ на не́го. Защо́ бь съ́щи бѣ́ше хс що се́ распе́. мартꙋри́сꙋва мꙋ кні́га Є́здра: Блⷭ҇ве́нь и прославлѥ́нь Є́ гь бь на́шь щото́ си́ прострѣ́ ръцѣ́те свои́. и оупа́зи IЄрⷭ҇ли́ма спроти́ ꙫ́чи́те на́ши. и па́кь ка́же пр҇ⷪркь двⷣь като́ споре́ть лице́ хво. Продꙋ́пчиха рꙋ́цѣ мои́ и нѡ́ѕѣ мои́. Си́чко се́ за ха́ Ка́зꙋва. Защо́ ни́ двⷣь щото́ дꙋма́ това́ ни́ дрꙋ́гы пр҇ⷪркь, да съ е́ съби́ло на нѣ́кого, да мꙋ продꙋ́пчать ръ­цѣ́те и ноѕѣ́те.

334

И паⷦ҇ прѣмꙋ́дрый соломѡ́нь ка́же: на кнíга що се́ зове́ прѣмꙋ́дро҇ⷭ: съсⸯ смрь́ть не поче́тена да го́ ѻсъ́диⷨ, че́ ка́же какь е́ снь бжїй. си́ рѣⷱ҇ ́каже: ре́коха Євре́ѥ. Єла́те да го́ ѻсъ́диⷨ посра́млѥна съмрь́ть. Защо́ реⷱ҇ ́че съⷨ бь и бжїи снь. Ами́ паⷦ҇ за крⷭ҇ть и́маме дꙋ́ма да испи́таме добрѣ́: и да знаеⷨ че ѥ́ досто́йно и пра́ведно да мꙋ се покла́нꙗме. За не́го, и пр҇рци наⷭ҇ ́оу́чѧть. прⷪ҇ркь двⷣь ка́же: да се покло́ниⷨ на мѣ́стото дето́ съ стоа́ле нѡ́ѕѣ не́говы. и па҇ⷦ ́ка́же: възносѣ́те га ба на́шего, и покла́нѣйте се поⷣнѡ́жїю дето́ е поⷣ не́говыте н́ѕѣ. И паⷦ҇ ́ка́же: да́ль еси́ бое́щимⸯ се те́бе знаме́нїе бѣжа́ти ѿ лица́ лꙋ́кꙋ си́ рѣⷱ҇ ́Ка́же: да́ль еси́ на хрⷭ҇тїа́не, дето́ ти се боѧ́ть, Знаме́нїе да оутечѧ́ть ѿ лъ́кь. Знаме́нїето та е́ крⷭ҇ть, дето́ се знаме́нꙋваме, си́ рѣⷱ҇,́ дето́ се крⷭ҇тиме на лице́то на́ше. А́ лъ́къть та е ́това́ крьвни́кь и оубїйца дїа́воль, дето́ годи́ да ны́ ꙋбі́е дꙋшъ́та. и паⷦ҇ ́ка́же двдь: Сътво­ри́ сътвори́ съ мно́ю знаме́нïе въ блго, и да ви́деть ненави́дещïй ме́, и пости́детⸯ се. си́ рѣⷱ҇,́ мли се двⷣь хꙋ́, и ка́же: Стори́ съсⸯ ме́не знаме́нїе на добро́, и да ви́дъть Кои́то се на ме́не гнѣвꙋ́вать бѣсве, и да се засра́мъⷮⸯ. И па҇ⷦ ка́же пр҇ⷪркь Єзекі́и́ль. да́жⷣь зна­ме́нїе на челѣ́ и́хь. си́ рѣⷱ҇:́ на хрⷭ҇тїа́не знаме́нїе да иⷨ даде́шь кр҇ⷭть на чело́ иⷨ. и прѣмꙋ́дрый соломо́нь ка́же: Блⷭ҇ви́те дрѣ́во ѻ не́мⸯ же єⷭ҇ спⷭ҇е́нїе. си́ рѣ҇ⷱ:́ почи́тайте това́ дрь́во, щото́ ще́ да

335

бѫ́де ѿ не́го по́мощь. И пр҇ⷪркь иса́їа проказꙋ́ва ѿ кои́ дрь́вїа бѣ́ше крⷭ҇ть. ка́же: съ кѵ̈пари́соⷨ и ке́дроⷨ и пе́вгоⷨ. заедно́ щъ да просла́влю мѣ́сто сто́е; Ами́ и чюдеса́ що бы́вахꙋ ѿпрь́во врѣ́ме съсⸯ мѡѵ̈сеѡва па́терица. си́чкаа ра́бота накрⷭ҇тно прока­зꙋ́ваше. Защо́ па́терица мѡѵ̈сеѻва чтⷭ҇на́го крⷭ҇та пока́зꙋваше. патерица мѡѵ̈се́ѡва станъ́ змїа́ и поꙗ́де тоꙗ́гите на магѥ́сниците що гы́ и́маше фараѡ́нь. Така́ и чтⷭ҇ны́ крⷭ҇ть строши́ си́лата на бѣ́сѡвете. Като́ и до дне́ска строша́ва дїа́вола крⷭ҇ть. Па́терица мѡѵ̈се́ѻва расцѣ́пи чрь́мное мѡ́ре, и пройдо́ха евре́ѥ непоче́кнати ѿ рꙋка́ фараѡ́нова. Така́ и чтⷭ҇ны́ крⷭ҇ть разⸯцѣ́пи грѣⷯ.́ и прѣве́де дши́те члчьскы ѿ съ́блазⸯнь и ѿ ра́бота дїа́волⸯска. та па́кь и до дне́ска и́маме по́мощь ѿ не́го и чи́ниⷨ добро́. Па́терица мѡѵ̈се́ова оуда́ри ка́микь. и исте́коше, ві исто́чници. и пи́ха Євре́ѥ ѡжъднѣ́ле. Така́ и чтⷭ҇ны крⷭ҇ть расцѣ́пи си́чкы свѣ́ть, що бѣ́ше тврь́дь и не пока́ꙗлⸯ се бѣ́ше. и изве́де, ві апⷭ҇лы: и наоу́чиха що́ бѣше прѣлъ́стень свѣ́ть. Ами́ Іа́кѡвⸯ пра́ведны. и то́й съсⸯ па́тери­цата си прѣми́на Іѡрⸯда́нь. Като́ и са́мⸯси́ реⷱ҇:́ съсⸯ тъ́ꙗ па́терица прѣми́наⷯ Iѡ́рⸯдань. И това́ си́чко бы́ да вѣрꙋваме ны́е. Защо́ ка́кⸯ ще́ да мо́же си́ла крⷭ҇това по́ мнѡго да строва знаме́нїе раⷣ ́и́ме хво що се́ е распе́ль на не́го.

336

Разꙋмѣ́хте ли това́ вѣ́ра на́ша хрⷭ҇тїа́нⸯскаа. и ко́й ѧ́ дрь́жи́, а́ то́й ще́ да оулѣ́зе на живо́ть; а́ ко́й ли ѧ́ не дрьжи́ а́ то́й ѿхо́ди въ мъ́ка. ами́ затова́ се кла́нꙗме крⷭ҇тꙋ. почи́таме и гво́здїето. и хс що съ́ е распе́ль вѣ́рꙋваме и исповѣ́дꙋваме ка́кь Є́ бь и́стѣнскый. А́ на Є́ретици дꙋ́маме, ана́­ѳема гы́. Євре́ѥ хꙋлиме и мрь́сны вѣ́ры кльнеⷨ, и смѣе́мⸯ се щото́ наⷭ҇ ѱꙋ́вать защо́ се покла́нꙗме крⷭ҇тꙋ. ѻ́ти защо́ се и ны́е не покла́нꙗме тꙋко́ да е дрьво́. ами́ ѻбра́зꙋ що е́ на крⷭ҇тъть бы́ль него почи́таме. и да и́маме оумъ́тⸯ си́ на ха́ распе́таго. Защо́ ако на́йдеⷨ дрьво́ само́, и не́ма на не́го кр҇ⷭтно писмо́: и нѣ е́ на не́го пи́сано и́ме хво; не покла́нꙗме се не́мꙋ. Ами́ защо́то и́маме събѡⷬ пра́зⷣникь. да подꙋ́маме и за крⷭ҇ть ма́лⸯко нѣ́що да рⷱ҇е́мь на пра́зⷣникъть ны́ хвалъ́. Рауⷣвай се крⷭ҇те, на си́чкы свѣ́ть сла́ва и весе́лïе. Защо́ члци със твоѧ́ си́ла надѣлѣ́вать на сво́ите вра́гве, и рауⷣватⸯ се и вⷭ҇е́летⸯ се. рауⷣй се крⷭ҇те. блгочтⷭ҇ивыⷨ цреⷨ си́лно ѻрꙋ́жїе, що мꙋ́ ни́кой не наⷣви́ва. Защо́ съсⸯ твоѧ́ си́ла ѻбьꙗ́кнꙋвать ца́рїе, и наⷣви́вать на си́лны борци́. ра́уⷣвай се кр҇ⷭте на ꙗ́кы ꙗ́ко҇ⷭ, на сла́бы по́мощь. на хрⷭ҇тїа́не по́мощь да наⷣви́вать и наделѣ́вать. рауⷣвай се крⷭ҇те, на войни́ци блгочтⷭ҇ивы наде́жⷣа. Защо́ на те́бе се надѣ́ѧть войска́ре, и вълѣ́зꙋваⷮ на бо́й.

337

рауⷣй се крⷭ҇те, на пъ́тници дрꙋга́рꙋ. и що́ наⷭ҇ ́ѻба́рать побѣ́дꙋвашь гы, и на побѣ́дени избави́тель. рауⷣвай се крⷭ҇те три́съставне и чтⷭ҇не́. и що пла́вать ѻпра́вешⸯ гы́. и бꙋ́ра оути́шꙋвашь. на юна́ци си́ла. на бѣлци́ пази́тель. на мнⷱ҇ци по­хва́ла. на по́стници весе́лïе. рауⷣй се кр҇ⷭте, апⷭ҇лете съсⸯ твоѧ́ по́мощь проповѣда́ха по си́чкы свѣ́ть. и пр҇ⷪрци проре́коха. и на оучи́теле помощни҇ⷦ.́ и на си́чкы сты́ кра́сно и чтⷭ҇но́ ймⸯ си́ стори́ль и добро́. ра́уⷣй се кр҇ⷭте, на блгочт҇ⷭивы хрⷭ҇тїа́не пази́телю. те́бе и́маме ѻрꙋ́жїе щото́ ны́ чю́ва. те́бе по́мощь. и съсⸯ твоа́ чюдеса́ надѣлꙗ́ваме на вра́ѕи на́ши. и побѣдꙋваме бѣ́све. и ѿфрь́лꙗме грь́доⷭ҇ дїа́волска. Не́мꙋ и ны́е блⷭ҇ве́ни хрⷭ҇тїа́не да се покло́ниⷨ. не́го съсⸯ си́чко срⷣце да цѣлꙋ́ваме. не́мꙋ съсⸯ страⷯ и съсⸯ ра́доⷭ҇ да мꙋ се зарауⷣваме. съсⸯ страⷯ защо́ нѣ сме́ досто́йны. а́ съсⸯ ра́доⷭ҇ За добро́то що ще́ да ны́ дарꙋ́ва. съсⸯ не́гова си́ла и ни́е се възмо́гꙋваме, и бы́ваме потка́нени, и що е́ ѻста́ло ѿ ста́ мца що по́стиⷨ. Защо́ да си́ съврь́шиⷨ поⷭ҇ ́досто́йно като́ бь и́ще. ѻ́ти и тꙋ́ка да се спⷣбиⷨ бж҇ⷭтвные на́ше па́схы. и свѣтлоно́сное въскр҇ⷭе́нïе га на́шего Іѵⷭ҇ ха́. и та́мо да полꙋ́чиⷨ ѻнꙗ́зы мы́сльна па́сха въ црⷭ҇тво нбнⷭ҇ое. дето́ стоѧ́ть си́чкы сты́. дето́ се ра́уⷣвать а́гглы. давно́ бѫ́де на си́нца ны́ да полꙋ́чиⷨ, зараⷣ ́Ха́ и́стиннаго ба. дето́ мꙋ пⷣⷣба́е сла́ва и чъ́сть и хва́ла въ вѣ́кы вѣ́коⷨ, ами́нь: 

338

ХVІІІ
ДАМАСКѶНА И́НОКА И
подïа́кона и стꙋди́та. Сло́во на цвѣто́
но́сïе гнѥ. Еже єⷭ҇ срѣте́нïе хво съ ва́ïемь. щото́ зовеⷨ врь́бница.
ѻ́че блⷭ҇ви́. сⷯ.

И́мать ѻ́бычай ца́рïе: Кога́ щъть нѣкого голѣ́мого члка да го́стъть. не стоѧ́ть самы́ прѣⷣ тѣⷯ ́да иⷨ слꙋ́жаⷮ, ами́ оста́вътⸯ свои́ вѣ́рны члци, да слꙋгꙋ́́вать на ѻнъ́ꙗ црⷭкьаа трапе́за, така́ е прили́чень и дне́шны пра́зⷣникь блⷭ҇ве́ни хрⷭ҇тïа́не. Црь що е́ поста́виль трапе́за, та е гь на́шь Iс хс. А́ трапе́­зата е то́а днѥ́шны пра́зⷣникь. А́ ны́е сме зова́ни на трапе́за црьска. А́ писа́нïето що ка́зꙋва, та е́ то́ слꙋга́ вѣ́рⸯнь, цревь. ами́ сега́ наⷭ҇ ́хс гоща́ва. Като́ сѣ́когы така́ и дне́ска. нѣ́ съсⸯ го́зба земльна́ тꙋ́кашна. дето́ дне́ска ꙗдеⷨ, а́ оу́трѣ сме паⷦ ́гла́дны. ами́ ны́ гоща́ва гь съсⸯ го́зба нбнⷭ҇а и чи́ста и ста́. дето́ не мо́же да погы́не оу члка ни́когы Ко́йто е съсⸯ чи́сто срⷣце оукꙋ́силь. Тъ́ꙗ го́зба пр҇ⷪркь двⷣь нари́че: хлѣ́бь нбнⷭ҇ы, и хлѣ́бь а́гглⸯскы. Защо́ наси́тꙋва члкꙋ дшъ́та: Като́ хлѣ́бь тѣ́ло́то члкꙋ. и ѿ тъ́а го́зба, си́ рѣ҇ⷱ ́ѿ ті́а дꙋ́мы бжïй та се́ хра́ни дша́ члкꙋ. и расте́ на добро́, и на за́конь бжïй. За тъ́ꙗ

339

го́зба хва, мнѡ́го члци жела́ехꙋ да ѧ ́ви́дъть, и не мого́ха да ѧ́ полꙋ́чѧть. За тъ́а па́къ го́зба, и гь са́мси́ ре҇ⷱ ́въ Еѵⷢлïе: ѻ́ти члкь нѣ є́ жи́вь тꙋко́ ѿ єди́нь хлѣ́бь, ами́ е жи́вь ѿ си́чкы дꙋ́мы що́ изла́зꙋваⷮ изⸯ оуста́ бжïй. и па́къ ка́же гь за тъ́а пи́ща, блга че́сть. Что е́ дрꙋ́го по́ добро ѿ го́зба бесъмрь́тнаа. или́ дрꙋ́го що е́ по́ чъстно ѿ трапе́за ста́. Ко́й е на́ землю по́ голѣⷨ ́ѿ ца́ра. или́ на нбе́то ко́й е по велиⷦ ѻсвѣ́нь га ба. и що е́ на́ землѧ на́й добро́ да желѣ́ешь, ѻсвѣ́нь црква. Чю́дны съ́ и пс добры́ дне́шномꙋ пра́зⷣникꙋ дꙋ́мыте. Ами́ що съ́ сте събра́ле съⷭ хво блⷭ҇ве́нïе сега́: Ела́те да празⷣнꙋ́ваме и да се възвеселиⷨ.́ и да се насы́тиⷨ със добры́ дꙋ́мы. що съ́ на црьскаа трапе́за црьскыте го́збы. Защо́ ѿ такви́ва дв́мы и́маме спⷭе́нïе на дшъ́та си. И ни́кой да и́де съсⸯ недосто́йно ѻблѣкло́ на црⷭка трапе́за. Защо́ не прïе́ма црь ни́каквы и непотрѣ́бны, що и́мать вра́жⷣа на за́конь бжïй що е́ на вѣ́рата на́ша. ами́ сѣ́кый правосла́вень и блчтⷭ҇ивь да пра́зⷣнꙋва добрѣ́ и свѣ́тло. и да сла́ви по́чьстно, и да послꙋша ті́а дꙋ́мы днешныте защо́то дꙋ́матⸯ. Вче́ра бѣ́ше въскрсенïе́ ла́зарево, що́ празднꙋва́хме. Защо́ бѣ́ше и то́й хвь дрꙋ́гь. и слꙋша́хⸯме и наси́тихⸯме се съсⸯ хꙋ́бавы дꙋ́мы. А́ дне́ска само́мꙋ гꙋ пра́зⷣникь да пра́зⷣнꙋваме, чи́сто и по́чъ

340

стно, защо́ е потъ́пкаль гь и оуби́ль съмрь́ть, и просла́вилⸯ се ѥ. Вче́ра позна́ съмрь́ть дето́ го ѻжи́даше. А дне́ска позна́ а́дъ защо́ е чака́ль. Вче́ра ма́рѳа и марі́а сестры́ ла́заровы посре́щнаха ха́ съсⸯ пла́чь, и подꙋ́маха мꙋ: да бѣ́ше бы́ль тꙋ́ка ги, не бы́ оумрѣ́ль на́шь бра́ть. А́ дне́ска се чю́ дꙋ́ма ѿ мла́ды дѣца́, и посре́щнаха го, и ре́коха мꙋ: Блⷭ҇ве́нь гре́дый въ и́ме гне. Зарⷣа́ дне́шный днь заха́рïа прⷪ҇ркь прореⷱ҇,́ и дꙋ́маше: Ра́уⷣвай се тврь́дѣ дъ́щи Сіѡ́нова, и прока́зꙋвай дъ́щи Iерⷭ҇ли́мова. Защо́ црь тво́й и́де оу те́бѣ кро́тⸯкь. и ще́ да ны́ спаси́ и да ны́ оупа́зы. и възⸯсѣ́днъль на жрⷣѣбе́ ѻ́сле дето́ се зове́ си́нь ꙗръ́мничь. И двⷣь прⷪ҇ркь и црь. зарⷣа́ дне́шны днь бѣ́ше прозрѣ́ль и реⷱ҇:́ Изь оу́сть млиⷣць и съ́ сꙋщиⷯ съврь́шиль еси́ хва́лꙋ. Си́ рѣⷱ҇:́ изь́ същи ꙋста́ и́стинⸯскы ѿ мла́ды дѣца́. та се съврь́ши хва́лата ти. ви́жⷣь чю́до ди́вно и оужа́сно. Бь дето́ сѣди́ на нбе́то, и на́ землꙗ какⸯ се́ ꙗви́. ́агглы треперать, и ѿ страⷯ не мо́гать да. го погле́днать. А дне́ска се ꙗви́ като́ едиⷩ сиромаⷯ члкь и смѣре́нь. то́й сѣди́ на прѣсто́ль херꙋві́мⸯскы и серафі́мскый. А́ дне́ска сѣди́ на едно́ мꙋ́ле. Голѣ́мо чю́до и вче́ра що се́ стори́ на ла́зара. Защо́ се позна́ че ѥ слаⷡ҇ ́бжïа. ала е́ и дне́шната ра́бота голѣ́ма, Защо́ пока́за наⷨ да и́маме смѣре́нь ѻбра́зь. Вче́ра пѣ́шь дойде́ въ вѵ̈ѳа́нïѧ да въскрѣси мрьтваго. А дне́ска

341

ꙗ́здѣше и дойде́ въ Iерⷭ҇лиⷨ да прïи́ме распе́тïе. вчера зова́нь пойде́ въ виѳа́нïѧ. а днеⷭ҇ ́незова́нь пойде́ въ Iерⷭ҇лиⷨ. Дхь сты́ щото́ просвѣти прⷪ҇рците, и наоу́чи гы да прорекъ́ть що ще́ да бѫ́де. то́а дхь сты́ и мла́дите дѣца́ наоу́чи, и ѻтво́ри иⷨ оуста́та да дꙋ́мать що е и́стина. Дето́ ѻ́ще не мо́жаха ни́що да дꙋ́мать, а́ ті́е подꙋ́маха днⷭь ті́а дꙋ́мы, и ре́коха: Блⷭ҇ве́нь гре́дый въ и́ме гнѥ, црь Iсрлѥвь. ви́дишⸯ ли́ ка́кь лю́би гь ѿ мла́ды и незло́бивый дѣца́ Сла́восло́вïе. Ка́кь нема́ха и тѣ́хныте бащи́ тако́ва срⷣце да съ незло́бивы Като и дѣца́та иⷨ. ами́ бѣ́ха лꙋка́вы и зави́стници, и и́маха за́висть на ха́ защо́ въскрѣша́ва мрь́твы. и го́твѣха се да го ꙋбḯѧть. и защо́ ѻ́ти бѣ́ха прѣлъ́стени и ѡслѣ́пени ѿ дïа́вола съсⸯ оумъ́ть си́ и съсⸯ срⷣце́то. За тѣ́хь дꙋ́ма прⷪ҇ркь Иса́ïа: Да́де иⷨ бь оу́ши да не чю́ѧть, и ѻ́чи да не ви́дътⸯ Ами́ блже́нь кой се оупоⷣо́би съсⸯ мла́дыте дѣца́. Защо́ и гь въ єѵⷢлïе реⷱ҇:́ ако не бѫ́дете като́ дѣца́, не вълѣ́зꙋвате въ црⷭ҇тво нбнⷭ҇ое. нѣ́ съсⸯ оу́мь дѣти́нскы и съсⸯ игра́, и съсⸯ дрꙋ́гые ра́боты, ами́ съсⸯ кро́тоⷭ҇. и да сме незло́бивы като́ дѣца́. Защо дѣте́ ни́кога не дрьжи́ мъ́сть или́ зави́сть. ами́ ако го́ бïешь дне́ска, а оу́трѣ те́ паⷦ ́лю́би. и ако го́ го́нишь ѿ ті́а врата́, а́ то́ влѣ́зꙋва ꙋ дрꙋ́гыте. Така́ трѣ́бꙋва и ны́е да чи́ниⷨ да сме́ кро́ткы и смѣре́ни, и мъ́сть да не дрьжиⷨ.

342

Ѻ́ти и ны́е да реⷱ҇мь като́ дѣца́та: ѻса́нⷩ҇а. и да ви́диⷨ стрⷭ҇ть хва и въскрⷭ҇е́нïе. И слꙋ́шайте що ́дꙋ́ма за дншны днь сто́є єѵⷢлïе, ѿ Iѡ. Прⷣѣ ше́стый днь па́схы. до́йде Іс въ виѳа́нïю, дето́ бѣ́ ла́зарь ꙋмрѣ́ль, щото́ го въскрѣси ѿ мрь́твыⷯ. и стори́ха мꙋ таⷨ веⷱ҇рꙋ, и ма́рⸯѳа слꙋ́жаше. и ла́зарь бѣ́ єди́нь ѿ ті́а щото́ бѣ́ха съсⸯ не́го. Разꙋмѣ́й що́ ка́же Еѵⷢлïе. ХС два́щь стори́ па́сха съсⸯ оу́чениците си́. ами́ сега́ ка́же Еѵⷢлисть: прⷣѣ ше́стый днь дойде́ въ виѳа́нïѧ. Защо́ ѿ то́а днь нагово́риха се евре́ѥте да го ꙋбḯѧть. и бѣ́ше ѻтишъ́ль хс въ граⷣ ́Ефреⷨ. а́ ла́зарь като́ се разболѣ́, и пꙋсти́ха сестры́те ла́заро́вы за ха ́да до́йде да ви́ди ла́зара. и хс дойде́ прѣди́ па́сха ше́стый днь, и въскрѣ́си ла́зара. И тоги́ва гости́ха ха.́ Защо́ бѣ́ше въскрѣ́силь ла́зара, Ѻ́ти и ѿпрь́вень лю́бѣше ха.́ И ла́зарь сѣдѣ́ше на тра­пе́зата и ꙗдѣ́ше съсⸯ тѣⷯ.́ Защо́ ако не бы́ ꙗ́ль и пи́ль като́ въскрсе. та бы́ха ре́кле Евре́ѥ: привидѣ́нïе стори́ ХС. ами́ затова́ ꙗдѣ́ше и пïа́ше като́ и си́чкы лю́дïе. Марі́а же прïе́мⸯши ли́трꙋ мѵ̈ра́ нардапистикі́й мнѡ́гоцѣ́нⸯный, пома́за нѡ́ѕѣ Iсовѣ. и ѻтрь́ вла́сы свои́ми нѡ́ѕѣ е́го. храми́на же испль́ни се ѿ вонѥ́ мѵ̈рные. Слꙋ́шайте що тлькꙋ́ва Еѵⷢлïе. И тоги́ва марі́а сестра́ ла́зарова, кꙋпи́ мѵ̈ро́ мнѡ́гоцѣ́нⸯно. и пома́за нозѣ́те Iсовы: и ѻтри́ваше гы. си́ рѣⷱ҇,́ ѻбри́са

343

гы съ свои́те ко́смы, защо́ и́маше голѣ́ма ра́доⷭ҇. Зна́й, и дрꙋ́гы двѣ́ жены́ съ пома́зале га съсⸯ мѵ̈ро́ что́ ка́зꙋва еѵⷢлïе. ті́е бѣ́хꙋ грѣ́шны, и ꙋзе́ха мѵ̈ро́ скъ́по, и поли́вахꙋ на гла́вꙋ Іѵⷭ҇ Хꙋ:́ и прости́ иⷨ бь съгрѣше́нïето. А́ та́ꙗ марі́а сестра́ ла́зарева, бѣ́ше пра́ведна и чи́ста. Затова́ и єѵⷢлиⷭ҇ Iѡаⷩ помѣна́ и́мето. И ѻнова́ мѵро́ бѣ́ше напра́вено ѿ мнѡ́го мѵ̈ризли́вы цвѣ́тѡве. ѿ смѵ̈рно, и ѿ цвѣ́ть, ѿ кïномо́на, ѿ и́ры, и ѿ трь́ста добро́мѵ̈ризли́ва, и ѿ ма́сло, и ѿ такви́зы хꙋ́бавы мѵ̈ризмы́, та се́ испль́ни ѻна́ꙗ къ́ща съсⸯ хꙋ́бава мѵ̈ризма́. И тоги́ва реⷱ҇ ́єди́нь ѿ апⷭ҇лете хвы Іꙋ́да сïмѡ́новь искарïѡ́тⸯскы. дето́ щѣ́ше да го́ прѣдаде́. Ѻ́ти се не прода́де това́ мѵ̈ро́ за три́ста пе́неѕи, и да се́ раз­ⷣаде́ по сирома́сы. това́ реⷱ҇,́ нѣ́ че́ се гри́жаше за сырома́сы. ами́ вль́хва бѣ́ше, и ковче́гь и́маше. и ко́й нѣ́що хари́жеше, а́ то́й го скры́­еше и но́сѣше. Затова́ така́ реⷱ҇, ́годѣ́ше да ꙋ́зме и тѣⷯ,́ защо́ бѣ́ше ла́коⷨ ами́ да и́ма по́ мнѡ́го. ѡ́ тешко мꙋ на дꙋшъ́та мрь́сна и нечи́ста. Ко́лко сребролю́бïе и́маше зло́че́стны. и ко́лⸯко бесра́мⸯство стори́ прⷣѣ ха.́ и не со́сꙋваше мꙋ щото́ и́маше. ами́ годѣ́ше и ѿ мѵ̈ро́то цѣна́та да ꙋ́зме. А́ Хс реⷱ҇:́ ѻ́ставѣ́те ѧ́ да го́ скры́е За ѻ́нзы днь на мое́то погребе́нïе. Защо́ сырома́си сѣ́когы и́мате съ се́бѣ си́ а́ ме́не нѣ́ сѣ́когы и́мате. Вижⷣь, Хс ка́кь не подꙋ́ма зла́ рѣⷱ҇ ́на не́го, или́ да го наѱꙋ́ва

344

да мꙋ рече́: ѡ́ зло́че́стниче, що́ и́машь ты́ гри́жа и що́ мето́хашь на това́ мѵ̈ро́. и що е́ те́бѣ гри́жа за сирома́сы, да́й ѿ твоето сребро́, а́ на чю́жⷣото що́ мето́хашь. Не реⷱ҇ ́Хс такви́ва дꙋ́мы Іꙋ́дꙋ. Ѻ́ти като́ бѣ́ше бь, и зна́еше не́говото срⷣце що мы́слѣше, и ка́кь ще́ да го́ прѣдаде́ на евре́ѥте. та щѣ́ше на́поконь да и́ма рѣⷱ҇ ́да рече́: Ѻ́ти ме́ наѱꙋ́ва и засра́ми ме́ прⷣѣ то́лⸯкова мнѡ́го члци. Затова́ и а́зь ѻ́мра́зихⸯ те́ и ѿре́кохⸯ се ѿ те́бе. и прѣда́дохⸯ те́ да те́ ра́спнъть Іꙋде́ѥте. А́ като́ реⷱ҇ Хс, сырома́сы сѣ́когы и́мате, а́ ме́не нѣ́ сѣ́когы и́мате. За тъ́ꙗ дꙋ́ма разꙋмѣ́й що е́ мы́сль. Гь на́шь Іс Хс бѣ́ше бь съврь́шень и члкь съврь́шень. и что е́ ꙋ не́го бжïе сво́йство та є́ непости́жиⷨ, си́ рѣⷱ҇ ́не мо́же ни́кой не́гово бжⷭ҇тво разꙋмѣ́. и въсе́видъць и неѻпи́сань. си́ рѣⷱ҇,́ си́чко ви́ди, и не́ма мѣ́сто ни́где не́го да задрьжи́, ами́ где́ го пои́щешь та́мⸯ се нахо́ди, ако на нбе́то рⷱе́шь или́ на́ землю или́ на мо́ре и на си́чⸯкы мѣ́ста. а́ пль́ть и́ма сво́йство и́накво. Защо́ пль́ть се ви́ди и пофа́ща се, и дрьжи́ се, и не мо́же да бѫ́де на мнѡ́го мѣ́ста, тъ́кмо бы́ва на єдно́ мѣ́сто. А́ Хс легома́ като́ бѣ́ше бь и члкь. и бжⷭ҇твото мꙋ бѣ́ше на сѣ́ко мѣ́сто, а́ члчьството на єдно́ мѣ́сто; и дꙋ́мъта Като́ сѣ́кы члкь подꙋ́ма гь, и реⷱ҇:́ сырома́сы сѣ́когы и́мате. а́ко дне́ска не на́йдешь сырома́ха, а́ оу́трѣ го нахо́дишь.

345

а́ ме́не съсⸯ пльта́ тъ́кмо сега́ и́мате. и затова́ добрѣ́ стори́ та́ꙗ жена́, и доне́се ме́не това́ мѵ̈ро́. ами́ паⷦ да по́чнеⷨ Еѵⷢлскы дꙋ́мы. разбра́ха мнѡ́го на́рⷣѡ ѿ Іꙋде́ѥте ѻ́тï е та́мо Хс дойшъ́ль. и по́йдоха, нѣ́ тъкмо за­раⷣ Iса, ами́ и ла́зара да ви́дъть, дето́ го е въскрѣ́силь ѿ мрь́твыⷯ. и надꙋ́маха се архïере́ѥте и ла́зара да ꙋбі́ѧть: защо́ мнѡ́го зараⷣ ́не́го Іꙋде́ѥ като́ го ви́дѣхꙋ, и вѣ́рꙋвахꙋ въ Iса. И слꙋ́шай. Хс и дрꙋ́гы мрь́тьвⸯци бѣ́ше въскрѣ́силь. на вдови́ца сы́на. и съ́тникꙋ ра́ба. и защо́ не завидѣ́ха Евре́ѥте зараⷣ ́тѣⷯ,́ ко́лⸯкото за ла́зара. и да ка́жеⷨ защо́. Ѻ́ти Защо́ бѣ́ше тоги́ва започе́ль Хс да чи́ни Знаме́нïе, и не бѣ́ха ѡні́а ѿ чю́товнïй лю́дïе, и то́лкова се не разбра́ съдѣ́: и не вѣрова́ха мноѕи́на. Затова́ и архïере́ѥте то́лкова не зави́дѣхꙋ. А́ ла́зарь бѣше чю́товень члкь, и кне́ѕь болꙗ́ринь, и мнѡ́го лю́дïе дохо́жⷣахꙋ да го́ ви́дъть, и вѣрꙋ́ваха въ Ха.́ За­раⷣ ́това́ и архïере́ѥте мнѡ́го се гнѣвѣ́ха и зави́дѣхꙋ. и и́щеха да ꙋбі́ѧть и Ха́ и ла́зара за́едно. И на утрѣшный днь мнѡ́го на́рѡдⸯ що бѣ́ше дошъ́ль въ пра́зⷣникь, и разбра́хꙋ че и́де Iс въ Iерⷭ҇лиⷨ. и оузе́ха младо́кы ѿ фи́никь. и излѣ́зоха насре́ща, пѣа́ха мꙋ и дꙋ́маха. Ѻса́нна блⷭ҇ве́нь гре́дый въ и́ме гнѥ црь Iсрлевь. Ѻса́нна ка́же по Е́ллïнскы єзы́кь, спаси́ наⷭ҇,́ що си́ блⷭ҇ве́нь дето́ и́дешь на и́ме гнѥ црь Ісрлевь. Разꙋмѣ́йте защо́ прѣє́ сега́ Хва

346

црква то́а пра́зⷣникь да пра́зⷣнꙋваме съсⸯ мла́ды прь́чкы съсⸯ цвѣ́ть. ѿпрь́вень въ Е́ллïнско врѣ́ме. ка́та годи́на се съби́раха Е́лⷧ҇ïны на амѡре́а и чи́неха пра́зⷣникь, щото́ го зовѣ́хꙋ панахе́нда. си́ рѣⷱ҇.́ събра́нïе Е́ллïнско. И и́маха за́конь и игра́еха таⷨ, пе́ть игры́. И єдна́ игра́ да се наⷣбрь́жатⸯ. и зове́ се по тѣ́хны Езы́кь дромо́нь. Вто́ро алⸯма́ си́ рѣⷱ҇ ́да се наⷣска́чѧть. Тре́тïа диско́сь. си́ рѣⷱ҇ ́да фрь́лꙗть ка́микь. Четврь́то, пектикíнь. да рⷱе́шь єди́нь дрꙋ́гы се фа́неше за ръка́. и ко́й кого́ мо́жеше заврьтѣ́ оуда́реше го где́ се слꙋ́чаше. Пе́то бѣ́ше борⸯба́. и ко́й надвíаше на ті́а е҃ игры́. а́ ті́е го вѣнча́ваха съсⸯ цвѣ́тѡве ѿ ди́вы масли́ны. и во́дѣха го по си́чкы трь́гь. и почи́таха го и дарꙋ́ваха го, Защо́ е юна́кь та е наⷣви́ль на си́чкы игры́. И поради́ то́а за́конь посре́щнаха ха́ съсⸯ цвѣ́тѡве мла́ды. и дрьжа́ше сѣ́кы на ръка́ цвѣ́ть ѿ врьба́ или́ ѿ фи́никь. Защо́ е и Хс наⷣви́ль на съмрь́ть и вдигна́ль ла́зара. и Затова́ го поче́тоха Като и́стинный црь и пости́лаха си дре́­хыте по пꙋ́ты да хо́ди ѻнова́ мꙋ́ле по тѣⷯ.́ И вълѣ́зе Хс въ Iерⷭ҇лиⷨ потрь́си се си́чкы градⸯ, и на́рѡдь си́чкы чю́дѣше се. И тоги́ва дхь сты́й ѻтво́ри на ѡнíа дѣчи́ца мла́ды ꙋста́та, и ре́коше: Ѻса́нна, блⷭ҇ве́нь гре́дый въ и́ме гнѥ црь Iилевⸯ да речеⷨ паⷦ ѿ Еѵⷢлïе. Найде́ Iс мꙋ́ле, и въсе́дна на нѥ́го Като́ е и пи́сано: Не бо́й се дъ́щи сïѡ́нова

347

Е́то црь тво́й че́ и́де и сѣди́ на жⷣрѣ́бе ѻ́сле. и м҇ⷴ реⷱ҇ ́ѿ прⷪ҇рчьство заха́рïа: Речѣ́те дъ́щеры Сïѡ́новы, Е́то црь тво́й че и́де ꙋ те́бе кро́тⸯкь. и въсе́дналь на жⷣрѣ́бе ѻ́сле сы́на ꙗръ́мнича. Прⷪ҇ркь заха́рïа проре́че За то́а днь, и реⷱ҇:́ Не бо́й се Іерⷭ҇ли́ме ѿ того́ва цра, ами́ се ра́уⷣвай и весели́ Ѻ́ти не и́де да се голѣми́ и прѣвъзно́си, ами́ и́де смѣре́но и кро́тⸯко. и въсе́дналь на жⷣрѣбе́ ѻ́сле. Защо́ има́лⸯ си ты́ гра́де Іерⷭ҇ли́ме дъ́щи Сïѡ́нова, нѣ́кога ца́ра мана́ссïа, ами́ бѣ́ше безако́нникь и и́долꙋ слꙋ́жаше. И има́лⸯ си́ аха́ва ца́ра. и то́й се покла́нꙗше и́долꙋ. и и́мал си́ навъходоно́сора ца́ра. и то́й бѣ́ше зль́ и мꙋчи́тель. и си́чкы бѣ́ха грьдѣли́вы и прѣвъзносли́вый. А́ то́а црь тво́й дето́ сега́ и́де, нѣ е́ като́ ѻны́а, ами́ е кро́тⸯкь и смѣрень. и то́лкова Ко́лкото е въсе́днъ на жⷣрѣбе́ ѻ́сле. да речеⷨ паⷦ ѿ Еѵⷢлïе. И това́ не разꙋмѣ́ваха оу́чениците не́говы ѿпрь́вень. ами́ Като́ се просла́ви IС, тоги́ва смысли́ха ѻ́ти бѣ́ше за не́го това́ пи́сано, и така́ мꙋ стори́ха Това́ си́чко стори́ Хс, А́ оу́чениците се не разꙋмѣваха ѿпрь́вень. ами́ като́ се просвѣ́тиха на́поконь. тоги́ва разꙋмѣ́ха това́ пр҇ⷪрчьство. че ѥ́ за ха́ было́ пи́сано. Ви́дишⸯ ли́ що́ ка́же апⷭ҇ль хвь и єѵⷢлисть, Ка́кь ѿпрь́вень не разꙋмѣ́ваха прⷪ҇рчьство. и не сра́мꙋва се, ами́ ка́же: не зна́ехⸯме. А́ ны́е и до дне́ска сме бескни́жны и безꙋ́мны. и срам ны е да рⷱе́мь за нѣ́що, не знаеⷨ. ами́ се поⷣно́сиⷨ и възно́симⸯ се, и чи́нимⸯ се кні́жны

348

и оучи́телны. а́ не чю́емь що́ ка́же на ѱалты́рь пѣⷭ҇ г҃. Да се не хва́ли прѣмꙋ́рⷣь съсⸯ прѣмꙋ́дроⷭ҇ свою́. защо́ Ко́лко се чи́ни члкь да зна́е, то́й ни́що не зна́е. Като́ ка́же па́вⸯль апⷭ҇ль: ꙗ́же мꙋ́дрïе въ члцѣхь, ѿ ба ꙋро́дство єⷭ҇. Си́ рѣⷱ҇ ́Ка́же: оу́мень члкь и речови́ть ни́что́́ е прⷣѣ ба. и затова́ не пооⷣба́е члкь да се пофа́ли. И паⷦ ́да ка́жеⷨ ѿ Еѵⷢлïето що е́ ѻста́ло. И мартꙋри́са си́чкы на́рѡⷣ дето́ бѣ́хꙋ ѿпрь́вень съсⸯ не́го. Като́ ла́зара пови́ка ѿ гро́ба, и ѻживи́ го ѿ мрь́твыⷯ. Затова́ го и сре́щна на́рѡдⸯ: ѻ́ти разбра́ха че ѥ стори́ль това́ Знаме́нïе, Като́ въскрѣ́си ла́зара. Затова́ го посре́щнаха. Ами́ послꙋ́шайте да разꙋмѣ́те блⷭ҇ве́ни хрⷭ҇тïа́не. Защо́ въсе́дне Хс на мꙋ́ле. и защо́ си ѻста́виха апⷭ҇лете дре́хите на мꙋ́лето, и на́рѡⷣ Защо́ си пости́лаха дре́хите по пъ́тъть. Хс Кога́ щѣ́ше нѣкаде да и́де, пѣ́шь хо́деше, и де́нь хо́да и по́ дале́чь. а́ сега́ въсе́дна на еі пъ́прища мѣ́сто. що е́ дале́чь вѵ̈ѳані́а ѿ Іерⷭ҇лиⷨ. А́ пъ́прище и́ма р҃ ра́стеѕи. и чи́ни еі пъ́прища, ҂аф ра́стеѕи. и на то́лкова бли́зꙋ мѣ́сто ѻ́ти въсе́дна. Защо́ да испль́ни прⷪ҇рчьство заха́рïю пр҇ⷪркꙋ. Ами́ па́кь ѻ́ти восе́дна на мꙋ́ле: Защо́ е мꙋ́ле непо́честно, и събра́но и ѿ тако́ва и ѿ и́накво. и оуподобѣ́ва се на си́чкы Езы́ци наⷨ назнаменꙋ́ва що сме́ събра́ни ѿ мнѡ́го Езы́ци хрⷭ҇тïа́не. това́ ни показꙋ́ва и възве́дꙋва. Защо́ сто́е еѵⷢлïе на три́ є разⷣѣ́лено.

349

Едно́ казꙋ́ва що съ́ е стори́ло. Като́ да рⷱе́шь, распе́тïе, погребе́нïе, въскрⷭ҇е́нïе. Вто́ро е при́тⸯча. Като́ да рⷱе́мь гата́нⸯка: що е́. Реⷱ҇ ́гь при́тчю сі́ю: члкь нѣ́кой и́маше два́ сы́на. или́, члкь нѣ́кой ѿиде́ на мѣ́сто дале́чно, и дрꙋⷢ҇ ́такви́ва прили́кы. Тре́тïе паⷦ ́що́ ꙋпооⷣбѣва смо́ковница, ка́кь є́ поⷣо́бна грѣ́хꙋ. и това́ се зове́ възведе́нïе єѵⷢлⸯско. Като́ и дне́шното еѵⷢлïе. що и́ма възведе́нïе за мꙋ́лето на що́ наⷭ҇ ́оупооⷣбѣ́ва. и слꙋ́шайте. Гь на́шь Іс хс єди́нь съ́щи бь. бѣ́ше на нбⷭ҇еⷯ стра́шень. и а́гглы мꙋ пѣѧ́ть. ами́ паⷦ ́мнѡ́го е млⷭ҇тивь. и не щѣ́ да ѻста́ви члка да поги́не на грѣхъ́тⸯ си́. ами́ слѣ́зе и ꙗви́ се смѣре́нь и кро́тⸯкь. и въцри се наⷣ наⷭ҇ ́що сме́ Езы́ци смѣре́ны и прѣѻбы́дѣ́ни. и избра́ наⷭ҇ ́ѿ си́чкыте Езы́ци. Като ка́же и прⷪ҇ркь софо́нïа на дне́шната парамі́а. Спа́сꙋ що съ́ ѿфрь́лени, и потъ́пⸯканите прïи́маⷨ, и поста́вемⸯ гы за пофа́ла и зна́ꙗни и прочю́ти по си́чка Землꙗ́. Чю́хⸯте ли и разꙋмѣ́хте ли́ ѻ́ти за наⷭ҇ ́хрⷭ҇тïа́не назнаменꙋ́ва ѻнова́ мꙋ́ле ка́кⸯ сме́ ѿ мнѡ́го Езы́ци. а́ дре́хите щото́ гы пости́лаха по́ земе: това́ назнаменꙋ́ва грѣхове́те си́ ѿ си́чките Езы́ци. Защо́ ако не ѿме́тне члкь грѣ́хѡвете си́, не мо́же да бѫ́де хвь. ни́ Хс прïе́ма грѣ́шнаго. Като́ ка́же и прⷪ҇ркь Иса́ïа: Ко́й хра́мь да ми́ съѕи́дате ка́же гь. хра́мⸯ се зове́ чи́сто срⷣце члкꙋ. и па́вель апⷭ҇ль ка́же: Коа́ смѣ́са и́ма тъмно́ съсⸯ ви́дѣло. тъма́ е зло́ що стро́ва члкь: а́ свѣ́ть є́ Хс.

350

и не мо́же члкь зло́ да чи́ны и да е́ хвь. Като́ нѣ́кой члкь кога́ ще́ да ти́че мнѡ́го. и ѻблѣ́чень є́ ꙋ мнѡ́го дре́хы. и не мо́же съсⸯ тѣⷯ ́да тече́ ако гы́ не съблѣ́че. така́ и ны́е ако си́ не ѿме́тнеⷨ грѣхове́те, не мо́жеⷨ постігна црⷭ҇тво нбнⷭ҇ое. И па́кь члкь не мо́же да гле́да съсⸯ єдно́ ѻ́ко на́ нбо А́ съсⸯ дрꙋ́го на́ землѧ. така́ и ны́е не мо́жеⷨ гле́да и ба и дïа́вола. И гь са́мⸯси Ка́же на єѵⷢлïе: Ни́кой не мо́же на два́ гпⷭ҇да́ра да ра́боти, или́ єдного́ зе́ме да ненави́ди, а́ дрꙋ́гого да лю́би. така́ и ны́е ако се́ не ѻста́виⷨ ѿ зло́, не мо́жеⷨ прïе́ Ха́ на срⷣце́то си́. И това́ пока́зꙋваха ѡні́а дре́хы що гы́ пости́лахꙋ. А́ апⷭ҇ле́те Като́ си́ възла́гаха дре́хите на мꙋ́лето, що́ пока́зꙋва. разꙋмѣ́йте и това́. Каза́хⸯме Ка́кⸯ сме́ ны́е ꙗръ́мникь ѿ си́чкы Езы́ци хрⷭ҇тïа́не. И сты́ апⷭ҇лы пꙋ́стени бы́ха на наⷭ ́си́чкы Езы́ци що сме́. и наоу́чиха ны́ и наста́виха и въразꙋми́ха, и чюдеса́ стори́ха: и мнѡ́го зло́ прѣтрьпѣ́ха, тъ́кмо да ѻбрь́нать си́чкы Езы́кы на добро́, и да гы́ приведъ́ть на бгора́зꙋмïе. и да иⷨ покры́ѧть грѣхѡвете съсⸯ поꙋче́нïето. Това́ пока́зꙋваха апⷭ҇льскыте дре́хы, щото́ гы възла́гахꙋ на мꙋ́лето. А́ ва́ïа, си́ рѣⷱ҇ ́младо́кы и цвѣ́ть. и то́ пока́зꙋва че ѥ́ наⷣ­ви́ль гь на съмрь́ть. и ны́е ка́кь побѣ́дихⸯме и потъ́пⸯкахⸯме злы́те ра́боты щото́ чи́нѣхⸯме. Еда това́ възведе́нïе еѵⷢлⸯско на наⷭ҇ доно́си. Ами́ и вы́е ѡ ́блгочтⷭ҇ивы

351

хрⷭ҇тïа́не, Кои́то сте се дне́ска събра́ле, раⷣ ́того́ва стго пра́зⷣника. Сега́ ны́е съсⸯ блгодѣ́ть хва, дойдо́хⸯме накра́й сты́е по́сты. и Едны́ члци и́ма дето́ са бꙋ оуго́диле, и добрѣ съ пости́ле. А дрꙋ́гы паⷦ ́и́ма за́едно като сега́ и а́зь. Пости́хⸯме се ами́ и́ма члкь та мꙋ не ѥ́ напрі́еть поⷭ҇.́ Едно́ е да чи́нишь що ти́ и́ще пль́та́. Вто́рое члкоꙋго́дïе и пофа́ла. тре́тïе за́висть и кара́зь. И на пльтъ́ си́ ко́й оуга́жⷣа и чи́ни що и́ще. то́а члкь поⷭ҇ ́не мо́же да испра́ви. Защо́ члкь є́ дво́ели́ко, дша́ и тѣло́. И дша́ жела́е сѣ́когы добро́ и по во́лꙗ бжïа да живи́. поⷭ҇ ́лю́би, и мнѡ́го ꙗ́денïе ненави́ди. бдѣ́нïе лю́би, мнѡ́го съ́нь не и́ще. Възⷣрьжа́нïе и́ще, а́ ѿ блꙋ́дⸯ се гнꙋ́си. Защо́ е дша́ неви́дѣна и нбнⷭ҇а: Затова́ и нбнⷭ҇о лю́би. А тѣ́ло е па́кь ѿ землѧ́. и земльно́ лю́би. и члкь ако възⸯи́ще да чи́ни що мꙋ́ пльта́ и́ще. поⷭ҇ ́ни́кога́ не бы́ стори́ль. Защо́ тѣло́ и́ще мнѡ́го да ꙗде, и мнѡ́го да пïе́, и мнѡ́го да спи́. и що́ да реⷱ҇мь, Си́чко земльно́ и́ще. и ко́й по во́лꙗ и́де на пльта́ си́, то́а члкь не мо́же да се́ по́сти. и ако пости не мꙋ́ е напрі́еть. А́ члкоꙋго́дïе є́ паⷦ,́ Кога́ нѣ́кой по́сти раⷣ ́да го хва́лътⸯ лю́дïе. и не́мꙋ се не пома́га ѿ поⷭ҇ ́ни́що що е́ пости́ль. Защо́ и гь въ Еѵⷢлïе реⷱ҇:́ Кога́ се по́стите, не бѫдѣ́те помрь́кнале и пони́кнале Като́ ѻскрь́бени. и да си помрача́вате лице́то да се пока́же на члци Ка́кⸯ се́ по́стите, ами́нь и и́стина дꙋ́мам ва́мь: Ѻ́ти си́ изгꙋ́бихⸯте

352

добро́то, и двдь прⷪ҇ркь прокли́на такви́ва члци. и ка́же: ꙗко рассы́па ко́сты члкоꙋго́дникѡⷨ. така́ е и за ми́ло­стынꙗ Като́ и за поⷭ҇. ако и́щешь да чи́нишь млⷭ҇тынꙗ, да не зна́е лѣви́ца твоа́ що́ пра́ви десни́ца твоа́. Си́ рѣⷱ҇,́ ни́комꙋ да се не похва́лишь ни́ да ка́жешь что́ чи́нишь добро́. Защо́ ако се́ млишь бꙋ. или́ по́стишь или́ мл҇ⷭтынꙗ чи́нишⸯ. или́ и́накво нѣ́кое добро́ стро́вашь: ни́кой да те́ не зна́е, тъ́кмо Еди́нь бь да зна́е. А́ко ли́ чи́нишь добринꙗ́ зараⷣ ́похва́ла ѿ члци. и зараⷣ ́по́чьсть ѿ лю́дïе. зна́й, не́машь ни́какво добро́: ами́ и ѻ́ще зло́ и мъ́ка нано́сишь на дшъ́та си́. разꙋмѣ́й и за това́: Кого́ почете́ бь, и члци го почи́тать. и ако и́щешь по́чъсть ѿ члци, бь не по­чи́та, ами́ ако и́щешь ѿ ба по́чьсть, тоги́ва те́ и члци почи́тать. Защо́ члци во́лѧ бжïѧ чи́нать. разбра́хте ли́ За члкоꙋго́дïе, Ка́кь не мо́же поⷭ҇ ́да испра́ви. Разꙋмѣ́й и за кара́зь. ако нѣ́кой члкь и́ма кара́зь съсⸯ нѣ́кого хрⷭ҇тïа́нина, и по́сти, то́ꙗ поⷭ҇ ́бь мꙋ не прïе́ма. Защо́ ка́же прⷪ҇ркь Иса́ïа: Нѣ́ такъ́взы по҇ⷭ избраⷯ а́зь реⷱ҇ ́гь. мака́рь и ако си́ прѣкло́нишь като́́ срь́пь своа́та шíа. и дрꙋ́го, ако и пе́пелⸯ си́ посте́лешь: мака́рь и като́ мѡѵ̈си́ да се по́стишь, и и́машь вра́ждъ на нѣ́кого Кога́ се си́ пости́ль, ни́коѧ файдъ́ не и́машь ѿ то́а поⷭ҇ ́или́ по́мощь. и па́вель апⷭ҇ль Ка́же: Ако прѣдаⷨ тѣло́то си́ да ме́ изⸯгорътⸯ, а́ любовь не и́маⷨ ни́що ми се не прида́ва. Ви́жⷣь !

353

що гы́ ѻста́ви бь до кра́й и пора́зи гы. Или́ Като́ Іꙋ́да дето́ за голѣ́мо безако́нïе что́ стори́, та го́ ѻста́ви бь, и пости́гна доде́ мꙋ се слꙋчи́ та се́ и ѻбѣ́си. ѡ́ ꙋ́ме пога́нны что си́ има́ль безако́нниче. ѡ́ бесра́мны и безьѻ́чливы члове́че. ѡ́ зло́че́стниче и безако́нⸯниче непро́стены. Ко́й да се не почю́ди и да се не ꙋди́ви на твое́то недосто́йнⸯство. и ко́й те наси́ли да прѣдаде́шь га на безако́нныте Іꙋде́ѥ. и ко́й ти́ ре́че да ста́нешь прѣда́те и бгоꙋбḯйца. и кое́ сирома́шъство и́маше, или́ гла́дь или́ голота́. та прода́де га да добі́ешь има́нïе. ты́ но́сѣше на си́чкыте апⷭ҇лы Ко́й що и́маше, си́чко бѣ́ше ꙋ твои́те рѫ́цѣ, и не бѣше ти ни́що оускъ́дно. Ами́ Защо́ така́ стори́, Защо́ бѣ́ше лꙋка́вь и зло́ꙋ́мень, и ла́коⷨ и сребро́любець. ты́ дꙋ́маше лꙋка́вы члове́че, не лю́блю има́нïе; а́ ты́ прѣда́де га раⷣ ́има́нïе. Кога́ си́ бы́ль люби́ль има́нïе, Защо́ иде́ слѣⷣ Ха;́ Хс оу́чаше да не бꙋ́де ла́комⸯство и сребро́лю́бïе ꙋ члка. А́ ты́ така́ стори́ и прѣда́де го на распе́тïе; или́ не да́де и те́бе си́ла Като́ и на ѡні́а ап҇ⷭле; или́ не исцѣлѣ́ваше и ты́ бо́лны, и слѣ́пи, и бѣ́сны. или́ ко́й да́рь да́де на ѡні́а апⷭ҇ле, а́ те́бе не да́де. или́ не омы́ и твои́те нѡ́ѕѣ Като́ и на си́чⸯкыте апⷭ҇ле, и приче́сти те́. А́ ты́ безꙋ́мниче, въмѣ́сто добро́то та мꙋ́ стори́ зло́. и въмѣ́сто Като́ бѣ́ше апⷭ҇ль, а́ ты́ станѫ́

354

дïа́воль. та стори́ тако́ва зло́, и прѣда́де Ха ́ба що е́ стори́ль нбо и зе́млю на рѫ́цѣ безако́нныⷨ и грѣ́шныⷨ. Ами́ гь така́ се мъчи́ и прḯе распе́тïе. Защо́ бѣ́хꙋ така́ проре́кле прⷪ҇рци, ами́ те́шко те́бѣ зло́че́сты члове́че. Ами́ по­слꙋ́шайте блⷭ҇ве́ни хрⷭ҇тïа́не. За дне́шный пра́зⷣникь. Защо́ е пѣ́сⸯнь црко́вна, и мльча́ше мнѡ́го ѿ члци, и на а́гглы ꙋжа́сь. Iа́ковь пра́веⷣны за дне́шны днь бѣ́ше проре́кⸯль. Црь заспа́ль, и ко́й да го събꙋ́ди. Защо́ е легнъ́ль и заспа́ль като́ лъ́вь и като́ скѵ̈мень, и ко́й да го́ вди́гне. Защо́ вче́ра бѣ́ше ѻсъ́день, и распе́та мꙋ бѣ́ше пльта́ на крⷭ҇тѣ. А́ дне́ска Като́ Еди́нь си́лникь пойде́ дша́та мꙋ въ а́дь: да изва́ди ѿ а́да що съ́ ѿпрь́вень запрѣ́ни. Ами́ и вы́е си́чкы Езы́ци що сте́ въ а́дь да се́ зара́уⷣвате. и ако нѣ́ си́чкы, ано́ Кои́то съ сте Кꙋртꙋли́сале ѿ мъ́ка, и ѿ ръка́ дïа́волⸯска Защо́то и́де спсенïе, и спⷭь прихо́ди да вы́ изва́ди и да вы́ из­ба́ви. Вче́ра бѣше Като́ прѣѻбы́день и ѻсъ́день, а́ дне́ска просла́влѥнь и похва́лень. Вче́ра оука́рань и заплю́ень, и заꙋ́шень ѿ плес­ни́ца: и оура́нѥнь. а́ дне́ска се просла́влꙗ. Вче́ра като́ Еди́нь члкь. а́ дне́ска Като́ съ́щи бь. ра́уⷣвайте се вы́е првⷣници зарⷣа́ га, Защо́ са́мⸯси́ дойде́ да вы спси́. и възвеⷭ҇лѣ́те се зарⷣа́ ба. Ѻ́ти са́мⸯси́ пои́ска и слѣ́зе на землѧ, и а́да ѻго́рⸯчи. ами́ що бѣ́ха въ а́дь та се заруⷣваха, Защо́ се а́дь испра́зни.

355

Ко́лⸯко не мо́же ни́що да бѫ́де безⸯ любо́вь, мака́рь и на мъ́ка да ꙋ́мрешь, добро́ не́машь ни́що. и що́ дрꙋ́го да реⷱ҇мь: и гь са́мⸯси́ реⷱ҇ ́на Еѵⷢлïе. ако про́стите на члци съгрѣше́нïето, что ви́ са съгрѣ́шиле: прости́ ще и ваⷨ гь съгрѣше́нïето. ако ли́ вы́е не ѿпꙋ́стите на члци съгрѣше́нïето: и ѿць ва́шь нбнⷭ҇ы не ще́ прости́ ва́шето съгрѣше́нïе. И ви́жⷣь ко́лко наⷨ бь проща́ва съгрѣше́нïе. А́ ны́е не щеⷨ да се про́стиⷨ За ма́лко нѣ́що. Разꙋмѣ́хте ли за поⷭ҇,́ Ка́кь нѣ є́ ꙋго́дно бꙋ, ако не и́маме любо́вь съсⸯ сѣ́кого хрⷭ҇тïа́нина. Ами́ и ны́е сега́ легома́ съврь́шихⸯме ста ́мца. да се ви́диⷨ и ѻпи́таме. ако бѫ́деме пости́ле до­се́га съсⸯ вра́жⷣа. Ато́ сега́ е дойшла́ вели́ка нлⷣꙗ. сты́е стрⷭ҇ти гнѥ. и поⷣо́бно е сега́ да се испра́виⷨ. Ѻ́ти да сме досто́йни да пра́зⷣнꙋваме сты́е стрⷭ҇ти. и да пости́гнеⷨ свѣ́тлое въскрⷭ҇е́нïе, съсⸯ чи́сто срⷣце. А́ нѣ́ да се загри́жиⷨ За хꙋ́бавы прѣмѣ́ны, или́ за ꙗ́стïе и пи́тïе. безꙋ́мны съ ті́а, и не позна́ха и́стиннаго ба, дето́ за това́ и́мать гри́жа: и за дшъ́та си́ не помы́слꙋвать. Ами́ ны́е да не сто́риⷨ така́. ами́ да се поⷣка́ниⷨ да си́ просвѣ́тиⷨ дшъ́та. и да се ѻблѣчеⷨ съсⸯ добры́ ра́боты. и на́ше ꙗ́стïе и пи́тïе да бѫ́де дꙋ́мы бжïе. и ѿ бжⷭ҇твны дꙋ́мы да се наси́тыⷨ. и да се възвⷭ҇е́лиⷨ защо́ ба вѣрꙋ́ваме, дето́ тако́ва лю́би. и ча́каме да въскрⷭ҇неме, и да се сѫ́диме и да пріи́меⷨ сѣ́кой ко́й що е́ стори́ль и оурабо́тиль. Затова́ сме и ны́е дль́жны да

356

сто́риⷨ що е досто́йно на на́ша чиста вѣ́ра. и ако нѣ сме́ стори́ле добра́ ра́бота. си́ р҇ⷱѣ́: Млⷭ҇тынѧ и поⷭ҇ ́и смѣре́нïе, не мо́жеⷨ да се́ спасиⷨ. Ами́ това́ си́чко добро́ да се потⸯка́ниⷨ да сто́риме блⷭ҇ве́ни хрⷭ҇тïа́не. Ѻ́ти да ны́ споⷣо́би Iс Хс. тꙋка да прѣка́раме дни́те на́ши ми́рно ѿ вра́га ви́димаго и неви́димаго дето́ е крьвни́кь на на́шата дша́ и тѣло́то. и та́мо да ны ꙋпа́зи бь ѿ вѣ́чна мъ́ка. и да се́ споⷣо́бимь и ны́е ѻнъ́а мы́сль на нбнⷭ҇аа па́сха, дето́ е са́момꙋ гꙋ на́шемꙋ Іѵⷭ҇ Хꙋ ́и да полꙋ́чимь црⷭ҇тво нбнⷭ҇ое. дето́ кра́й и доврь́шенïе не и́ма. и дето́ е сла́ва безконъ́чна, въ вѣ́кы, ами́нь: ~

357

ХІХ
ДАМАСКѶНА МОНА́ХА ИПОДÏА
кона и стꙋди́та. Сло́во на погребе́нїе га
ба и спса на́шего Ïѵⷭ҇ Ха́. и ѻ Е́же въ а́дь съ-
шъ́ствïй. и ѻ рида́нїй прⷭты́е бце. Блⷭ҇ви́ ѻ́че.

Злины́ и нево́лы що дохо́дать на члци: ѿ три́ ра́боты бы́вать. Едно́ ѿ испитнꙗ́ бжïа. Кога испи́тꙋва бь члка, да го ви́ди дали́ го лю́би кога́ мꙋ до́йде нѣ́́коа бѣда́ или́ злынꙗ́. или́ тъ́кмо лю́би ба Кога́то мꙋ е ве́село, и прова́жⷣа си́ дни́те добрѣ́. Вто́ро па́кь бы́ва кога́ се ѿлъ́чи бь ѿ нѣ́кого члка раⷣ ́нѣ́кое съгрѣше́нïе. Тре́тïе па́кь бы́ва кога докра́й ѻста́ви бь члка. И ѿ спитнꙗ́ б(о)жïѧ бы́ва на́паⷭ҇: Какво́то поте́гли пре́ведный Iѡ́вь. дето́ бѣ́ше члкь пра́ведⸯнь, млⷭ҇тивь, до́брь. и́стинень прⷣѣ ба и прⷣѣ члци. и и́маше снѡве се́мⷣь, и дъ́щеры три́. ѡ́вце и́маше, ҂ꙃ҃. Ками́лы, ҂г҃. волѡве ф҃ ꙗрⸯмы. Коби́лы ф҃. и ра́бота и слꙋгꙋва́нїе мнѡ́го. ами́ за ма́лко дни́ ни́що мꙋ не ѻста́ дори́ мꙋ и че́дата по­мрѣ́ха, тъ́кмо то́й ѻста́ съсⸯ женъ́та си́ ѻби́́дна. и дото́лкова доча́ка, догⷣе́ и снага́та мꙋ си́чка ѻживни́чеве. и

358

лежа́ше на гнои́ще изфрь́лень. и чи́рѣпь не́маше да си́ поѻстрь́же тѣло́то си́, и хлѣ́бь не и́маше да ꙗде́: или́ сто́мна да пíе вода́, тъкмо неговата ѻбы́днаа жена́, хо́дѣше и про́сѣше ѿ къ́ща на къ́ща. и доно́сеше та мꙋ ме́тнꙋваше ѿ дале́ко, и дꙋ́маше мꙋ: докога́ да лежи́шь ты тꙋ́ка Ѻбы́дниче похꙋ́лень. ами́ речи́ нѣ́коѧ хꙋ́лна дꙋ́ма на ба, давно́ бы оумрѣ́ль да почи́нешь да не те́глишь това́ зло́. тоги́ва се ѻбрь́на Iѡ́вь та и́ ка́же: не ли́ си́ жена́ безꙋ́мна. Като́ прїе́хⸯме то́лⸯкова добро́ ѿ ба, и ра́уⷣ­вахме се: ами́ сега́ зло́ ли да не прѣтрьпиⷨ. и така́ прово́ди ѻ́нзы пра́ведный Iѡ́вь, такво́зы зло́ и скрь́бь. доде́ мꙋ па́кь даде бь по́ голѣ́мо добро́ и зрⷣа́вїе. И тъ́ꙗ нево́лꙗ що́ прѣтрьпѣ́. та́ бѣ́ше това́ на испитнꙗ́. Защо́ мꙋ бѣ́ше Завидѣ́ль дїа́воль: и бѣше испро́силь ꙋ ба, да го опи́та и да го́ ви́ди дали́ ще лю́би́ ба, и на скрь́бно врѣ́ме. Зна́еше бь Iѡ́ва че не ще́ да похꙋ́ли, ами́ го лю́би. тъ́кмо го́ ѻста́ви да поте́гли зло́. да и́маме и ны́е наоу́ка пораⷣ нѥ́го. А́ кога́ се ѿлъ́чи бь ѿ члка Зараⷣ ́нѣ́кое прѣгрѣше́нїе що е́ прѣгрѣ́шиль нѣ́що члкь бꙋ, и и́ще бь да го́ испра́ви. и Затова́ го́ ѻста́ви да поте́гли зло́ раⷣ ́грѣ́хь не́говⸯ. А́ кога́ се ѻста́ви бь докра́й ѿ члка. и пора́зи го раⷣ ́голѣⷨ ́грѣхь. Като́ Евре́ѥте !

359

ами постени́ постени́ а́де, ѻ́ти и́де си́лⸯникь. тъгꙋ́вай тъгꙋ́вай а́де, че́ и́де крѣ́пкыи бь. Въздъхни́ и поплачи́ а́де, ѻ́ти дойде́ спсе́нïе и избавлѥ́нїе. Весели́те се пра́ведны, и игра́йте патрїа́рⸯси. и що сте́ ѿ вѣ́ка мрь́твы ра́уⷣвайте се. Ѻ́ти зараⷣ ́ваⷭ҇ ́распе́тⸯ се спⷭь. и раⷣ ́ваⷭ҇ ́поло́жи се въ гро́бь, и порꙋга́нь. съсⸯ ко́пїе пробо́день. и що́ поте́гли и прѣтрьпѣ́, си́чко раⷣ ́ваⷭ҇. ́И зарⷣа́ ада́ма є Хс. и за Евва прⷭта́ бца. и за ѻно́ва дрь́во що се́ прѣлъ́сти адаⷨ ѿ не́го, крⷭ҇ть. и зараⷣ ́змїа́ що́ прѣлъ́сти Е́ввꙋ, гаврїи́ль архггль. Зараⷣ ́ра́й гро́бь. за ли́стїе смо́ковно багрѣни́ца. и Защо́ прѣстъ́пи адаⷨ за́повѣдь, бы́ распе́тїе Хво. ами́ това́ си́чко що́ прѣтрьпѣ́ Хс ради́ на́ше спсе́нїе. Вче́ра бѣ́хⸯме на распе́тїе Хво, а́ дне́ска на погре­бе́нïе, ѻ́ти и оу́трѣ да сме на въскрⷭ҇е́нïе. и порꙋга́нь бы́ Хс, да наⷭ҇ ́почете́. и заоу́шень бы́ сⸯ плесни́ца, да про́сти наⷭ҇. Защо́ ѿпрь́вень и́маше еди́нь За́конь. Кога́ щѣ́ше нѣ́кой члкь да си́ про́сти ро́ба. прь́венⸯ го лю́снѣше, и тоги́ва го про́стеше. Така́ и хс легома́ щѣ́ше да ны́́ изва́ди да не сме́ векѥ́ поро́бены ѿ дїа́вола. Затова́ прïе́ плесни́ца, и заплю́вань бы́ да ны́ почете́, и трь́нѥ мꙋ тꙋри́ха на главъ́та, да про́сти ада́мꙋ кле́твата, де́то мꙋ реⷱ҇:́ про­кле́та Землꙗ на твоѧ́ ра́бота. трь́нїе и вль́чьць да ти́ израсте́ на главъ́та, Като́ мꙋ реⷱ҇; Ѻблѣ́че се Хс въ чрьве́на багрени́ца,

360

Зараⷣ ́да покры́е голота́ ада́мова, и съсⸯ трь́сть го бы́ха, да стро́ши гла́вѫ дïа́волꙋ. съсⸯ ѻце́тⸯ го напои́ше, да ꙋсла́ди горчи́ло ада́мово, ръцѣ́те си́ прикова́ на крⷭ҇ть, да ѿкове́ наⷭ҇ ́ѿ мъ́ка дїа́волⸯска. пробо́день бы́ въ ре́брата, да разде́ре рꙋко́писа́нїето ада́мово. Въ гро́бⸯ се поло́жи, да въскрѣ́си наⷭ҇. ́на крⷭ҇ть се вдигнъ́, да вди́гне наⷭ҇ при не́го. ѡ́ чюⷣ стра́шно и прѣсла́вно. ѿ това́ Какво́ ще́шⸯ по смѣре́но; дето́ е вы́шный бь, а́то́ го ѻклевета́ха Като́ лъ́стника. дето́ мꙋ а́гглы пѣѧ́ть, а́то́ го заплю́ха безако́нны ꙋста́. ѡ́ рѡ́де евре́й­скы, Защо́ прѣда́дохⸯте на съмрь́ть своего добро́твора; и защо́ го распе́хⸯте, Зараⷣ ́Защо́ мрь́твые въскрѣ́сꙋваше. и защо́ сле́кавы, и бо́лны, и бѣ́сны, и слѣ́пы исцѣлѣ́ваше. То́й ваⷭ҇ ́въ пꙋ́стынꙗ съсⸯ ма́нна хра­́неше, а́ вы́е го съсⸯ ѻце́ть напо́йхⸯте. И то́й ваⷨ водъ́ ѿ ка́микь исто́чи, а́ вы́е го съсⸯ жль́чь напо́йхⸯте. То́й ваⷭ҇ ́ѻпра́веше по пꙋ́стинѧта, и просвѣ́тꙋваше вы́ ѻгнѣ́нный стль́пь, а́ вы́е затова́ го ѻста́вихⸯте въ гро́бⸯ. и Защо́ вы́ м҃ го́дины прѣхра́ни въ пꙋ́стынѧта, а́ вы́е го ꙋби́хⸯте. Въи́стинꙋ рожде́нїа Ехы́днова Есте́. Като́ вы́ Iѡаⷩ крⷭ҇тль дꙋ́маше. Защо́ ро́жба Ехы́днова проꙗ́да Коре́матⸯ си́ ма́йчинь. Така́ и вы́е безако́нⸯны ръжа́хⸯте и хꙋли́хⸯте на ба. Ами́ Хс си́чко това́ прѣтрьпѣ́. Защо́ е така́ пи́сано въ кнíгы прⷪ҇рчьскый, да испль́ни писа́нїето.

361

ами́ ѡ́ го́ре и те́шⸯко ваⷨ слѣ́пïй и безꙋ́мнїй и сега́ това́ лꙋка́вы рѡ́де не помы́слꙋвате. ами́ до́йде на вто́рото нѥ́гово пришъ́ствïе да сꙋ́ди на си́чкы свѣ́ть, тоги́ва щете разꙋмѣ́ що сте́ стори́ле. Ами́ ны́е ѡ́ блⷭ҇ве́ни хрⷭ҇тїа́не, да поми́слиⷨ Колко́ е и какво е бжїе съмотрѣ́ване що е́ бь съмо́триль. и ка́кь слѣ́зе и поро́ди се съсⸯ пль́ть Зараⷣ ́наⷭ҇. ́и то́лⸯкова хꙋ́ла прѣтрьпѣ́. и доде́ го и распе́ха ме́жⷣꙋ два́та файдꙋ́ци, Като зло́́тво́рь щото́ чи́ни зло́. и не́ тъ́кмо Като́ бѣ́ше жи́вь поте́гли това́ ами́ и на́поконь въ гро́бⸯ го погре́боха ѻбⸯвы́ть съсⸯ платно́ Като́ мрьтве́ць. си́чко това́ бы́ зараⷣ ́наше спⷭе́нїе, да изва́ди и да свобо́ди наⷭ҇ ́ѿт го́рⸯкаго и те́мнаго а́да. ами́ и щото́ бѣ́ха ѿвѣ́ка мрь́твыте, и тíе прїе́ха свобожⷣе́нїе. мти бжїа пла́чѣше и възды́шѣше. и си́лы нбнⷭ҇ые чю́дѣхꙋ се, и а́гглы трепе́рахꙋ. и Зави́стниците Евре́ѥ смѣа́хꙋ се. и срьце́то бѣ́ше по́ тврь́до ѿ ка́микь. ѻ́ти Ка́менïето позна́ че ѥ́ бь що съ́ е распе́ль, и разⸯобо́ри се а́ євре́ѥте се ѻ́ще по́ тврь́дѣ гнѣвꙋ́вахꙋ. Тъ́кмо нѣ́кой, Iѡ́сифь бѣ́ше мꙋ и́мето. той ѻби́чеше ха́́. Пойде́ оу пила́та и испро́си тѣло́то Iсово да го́ сне́ме ѿ крⷭ҇ть. И пойде́ ра́зꙋмно и смѣре́но, и реⷱ҇: ́Да́й ми́ пила́те того́ва ѻбы́днаго мрьтъвⸯца́ и ѻѱꙋ́ваного. дето́ е ѻсъ́день, и распе́ть. и като́ Еди́нь чюжⷣи́нець дето́ го ни́кой не та́чи. и дето́ е сыромаⷯ и безⸯ до́мь, дето́ го вче́ра ѻсъ́ди да го́ ра́спнъть.

362

да́й ми того́ва распе́таго да го́ погребъ́. Са́мⸯси́ Е, Защо́ апⷭ҇лете не́говы бѣга́ха и ѻста́виха го. и ами́ и а́зь За­това́ ти се мо́лю дрꙋ́го ти́́ нѣ́що голѣ́мо не и́щъ, ами́ ма́лⸯко нѣ́що и послꙋ́шай ме́ та ми́ да́й того́ва непоче́тенⸯнаго, дето́ е дошъ́ль да по­чете́ наⷭ҇.́ и чюжⷣи́нець, дето́ е дошъ́ль да спасе́ чюжⷣинⸯците въ црⷭ҇тво нбнⷭ҇ое. до́ста мꙋ е що го́ ѻсъ́ди́хⸯте. посе́мь сега́ прѣста́нъ за́висть фарисе́йска, и сми́ри се вра́жⷣа Iоѵде́йска, и съврь́ши се дꙋ́мата на кнíжниците. а́ми раⷣ ́това́ ви се мо́лю, да ми го́ даде́шь защо́ е чюжⷣи́нець, да го́ покры́ѧ и да го́ погребъ́. и а́зь За не́го да се загри́жиⷨ, Защо́ съⷨ а́зь не́говь ра́бь и вѣ́рⸯнь дрꙋ́гь. И ты́ пила́те да се пока́жешь кро́тⸯкь члкь. и коа́ тї е файда́ да ви́си распе́ть на крⷭ҇тѣ и го́ль, ами́ ми го да́й да го облѣкѫ́. Защо́ посеⷨ сега́ ни́кой те́бѣ не ще́ нѣ́що подꙋ́ма зараⷣ не́го, ѻ́ти се съврь́ши ра́бота Ка́кь иска́хꙋ. и сега́ ти ни́кой не бра́ни. и Затова́ ти се молиⷯ, да ме́ послꙋ́шашь да ми́ даде́шь того́ва мрьтъвⸯца́, дето́ е раⷣ ́наⷭ҇ ꙋмрѣ́ль. и дето́ го не зна́ѧть члци, ами́ го а́зь Зна́ѧ Ко́й е и що е́. ами́ що ти́ искаⷯ да́й ми́. Такви́ва дꙋ́мы смѣре́нны и ꙋмилѥ́нны по­дꙋ́ма Iѡ́сифь пїла́тꙋ, и пила́ть ѿ ба наста́вень: да́де Iѡ́сифꙋ тѣло́то гнѥ. и Iѡ́сифь го́ съне́ ѿ крⷭ҇ть, и ѻбьви́ го съсⸯ смѵ̈рне́но платно́. Ами́́ блага́ци рѫ́цѣ твои́ Iѡ́сифе, де́то съ́ пофа

363

ща́ле такво́зи тѣло́. и блже́ни ѻ́чи твои, дето́́ съ гледа́ле таквъ́ꙗ снага́ Блага́тець си́ и три́шь блага́тець, що си́ ѻбви́ль такво́ва тѣло́. и блага́тецⸯ си́, ѻ́ти се ты́ намѣ́ри на тако́ва врѣ́ме такъ́вⸯзы вѣ́рень слꙋга́. И зна́ешⸯ ли́ Iѡ́сифе, Кого́ си носŕль съсⸯ твои́те блже́нни ръ́цѣ. Носи́лⸯ си́ си́лнаго и крѣ́пⸯкаго ба, щото́ го видѣ́ Iса́їа прⷪ҇ркь, и оупла́ши се. и данїи́ль видѣ́ го стра́шⸯнь сꙋ́дїа, и растрепе́ра се. И дето́ е си́лень и неви́диⷨ, а́ ты́ го́ видѣ́. И дето́ се ни́ ѿ кого́ не дрьжи́, а́ ты́ го́ поне́се, и дето́ си́чкы свѣ́ть не мо́же да го́ въмѣ́сти. а́ ты́ го ꙋ ма́лⸯкь гро́бь ѻстави. ѡ́ голѣ́ма блгⷣть и че́сть дето́ се ты́. сега́ доби́ и споⷣо́бⷣи, и кажи́ на́мь блже́нⸯны и добро́дарꙋ́ванный Iѡ́сифе, дето́ нѣ е́ видѣ́нⸯ, а́ ты́ го видѣ́; Каквы́ пѣ́сны пѣа́ше Като́ го но́сѣше да го погребе́шь. разꙋмѣваме ѻ́ти си вели́кы и чю́дны пѣ́сны дꙋма́ль, дето́ на́шь Езы́кь и ꙋста́ не мо́же иска́за. Ами́ ты́ съсⸯ никѡ́дима пота́еного ꙋченика така́ пѣа́хⸯте като́ го но́сѣхⸯте: Еди́норо́дⸯнь снь и сло́во бжїе. безⸯсъмрьтⸯнь сы́. изво́ливый спсе́нïа на́шего ради́, Въпль́тити се ѿ сты́е бце и пр҇ⷭно двы мрíе, непрѣло́жно въчлчивⸯ се. распъ́нⸯ же се хе ́бе. съмртïю съмрь́ть настꙋ́пи. Еди́нь сы́й сты́е трⷪ҇це съпрославлꙗеⷨ, ѻ́цꙋ и стмꙋ дхꙋ, спси́ на҇ⷭ:́ ~ А́ ма́йка не́гова, гп҇ⷭжⷣа бца, пла́чеше и леле́чеше. и каквы́ бѣ́ха не́йны дꙋ́мы,

364

добрѣ́ е да ка́жеⷨ, ѡ́ че́до мое́ и снꙋ мо́й дра́гы, где́ ѻста́влꙗшь ма́йка си́ сама́. и оу коѧ́ къ́ща ме Запра́щашь, и ѻста́влꙗшⸯ ме́ сне мо́й ѿсега́. и разделꙗваме се ѿ дне́ска сне и че́до мое́. Ами́ кого́ и́́маⷨ а́зь ѿсега да ме́ ꙋтѣ́ши. те́бѣ и́маⷯ че́до мое́ на­де́жⷣа; и на те́бе се надѣаⷯ. и ты́ ми́ бѣ́ше че́до мое́ ѿць и ма́йка и гь, и назыра́телⸯ, и помощни́кь. и ты́ и́маше За ме́не гри́жа, та ме́ чю́ваше и па́зѣше. ами́ сега́ намѣсто те́бе Ко́й да ме́ погле́дне и поми́лꙋва. това́ ли се надѣеⷯ кога́ те́ ра́жⷣахь. и това́ ли доча́каⷯ Като́ те ѿхра́ниⷯ, да доча́каⷨ сега́ таквъ́ва скрь́бь. Като́ те́ ра́ждаⷯ бо́лесть ни́каква не и́маⷯ, ами́ сега́ лю́та бо́лесть и́маⷨ Снꙋ мо́й. и намѣ́сто ра́до҇ⷭ че́до мое́, и́маⷨ голѣ́ма скрь́бь, и голѣ́ма млⷭ҇ть и що се́ надѣаⷯ да ви́да голѣ́мо добро́: а́ а́зь доча́каⷯ сега́ голѣⷨ скрь́бь, и голѣмо зло́. Где́ ѥ сега́ гаврїи́ль арⸯхггль, дето́ ми́ реⷱ҇, ́рауⷣвай се. Сега́ да го́ ви́дѣⷯ, та быⷯ има́ла що́ да мꙋ́ рекѫ́. Защо́ ми бѣ́ше ре́кⸯль, ѻ́ти щъ́ да и́маⷨ ра́дость до́вѣка. и твое́ цр҇ⷭтво кра́й не ще́ да и́ма: а́ а́зь те́ сега́ гле́даⷨ че́до мое́, нѣ́ Като́ цра ами́ Като́ Едного́ ѻсъ́дника. и нѣ́ Като́ га и влⷣкꙋ, ами́ Като́ Еди́нь слꙋга́ дето́ е ѻсъ́день и погꙋ́бень. и гле́дамⸯ те́ Сега́ че́до мое́ мрь́тва. И Зна́ѧ че́до мое́ че ми́ не дꙋ́маше земльно́, ами́ нбнⷭ҇о. Затова́ се не събы́ тꙋ́ка на́ зе-

365

млю арⷯгглꙋ дꙋ́мата. ами́ ще́ на нбе́то цр҇ⷭтво твое́ да бѫ́де. И паⷦ ́че́до мое́, где́ ѥ сега́ пе́тⸯрь оу́ченикь тво́й, дето́ те́ лю́бѣше и дꙋ́маше вче́ра, съсⸯ те́бе за́едно да ꙋ́мре. а́ сега́ где́ ѥ. и не бы́ да се на́йде ма́лко ме́не да ꙋтѣ́ши. Вче́ра се чи́неше ѿ си́чкыте на́й мл҇ⷭтивь и послꙋшли́вь, а́ сега́ бы́ немлⷭ҇тивь и непослꙋшли́вь. ѡⷯ ме́не Еди́ной, да быⷯ има́ла кла́денець ѿ ѻчи́те си, та́ бы́ха си́чкыте сль́зы исте́кле. ѡ́ че́до мое́, ѻт­вори́ си́ ѻчи́те, и ви́жⷣь твоѧ́ ма́йка Ко́лко сль́зы излїа за те́бе. И ви́жⷣь сне мо́й, Ка́кь не́ бы́ тꙋ́ка ни́ко́й ѿ твои́те оу́ченици. тъ́кмо Iѡнⷩ҇ь са́мⸯси́, и то́й бы́ль съ́щи тво́й ꙋчениⷦ що тъ́ е люби́ль. Ела́ сне мо́й Iѡа́нне, и плачи́ съсⸯ ма́йка си́ За бра́та твое́го и оучи́телꙗ. Вче́ра ти бѣ́ше ꙋчи́тель и гь, а́ дне́ска бра́ть. Защо́ така́ ре҇ⷱ ́Като́ ви́сѣше на крⷭ҇тьтⸯ: ма́ти, това́ е снь тво́й. Ами́ си́чкы плѣмена и Езы́ци да попла́чете съсⸯ ме́не. Слнце и мц҇ⷭь и землꙗ́ и го́ры оутѣши́те ме́. и ви́жⷣьте тво́рца ва́шего, дето́ повелѣ́ и бы́ си́чко и на́ нбо и на́ землю: а́ сега́ се мрь́тⸯвь ви́ди, Ка́кь да не помрь́кне слнце и мⷭ҇ць. ѡ́ блже́нный сѵ̈меѡ́не бгопрïе́мⸯче, въи́стинꙋ пр҇ⷪркь си́ бы́ль, и дхь сты́й има́ль си́. Ѻ́ти ми́ бѣ́ше ре́кⸯль: ме́чь ѻ́стⸯрь ѿ двѣ́те стра́ни на срⷣце́то мое́ ще́ да ꙋлѣ́зе. Е́то сега́ събы́ ти се дꙋ́мата. и каква́ ме́ скрь́бь пости́гна, ами́ сега́ що́ да сто́рꙋ, и какво́

366

цѣлова́нïе да ѿда́мь снꙋ мое́мꙋ. Защо́ векѥ на́ землѧ пль́тьскы не́ма да го́ ви́дъ. Врѣ́ме дойде́ и чаⷭ҇,́ и но́щь прибли́жи се и мрькна́. а́ а́зъ Кога́ да попла́чѧ. и да прилѣ́гаше та́ быⷯ сичка но́щь плака́ла, и не́ быⷯ те погре́бла. Ами́ безако́нны Евре́ѥ не ѻста́ветⸯ. ѡ́ лꙋка́вы ꙋ́ме Iꙋде́йскы. ѡ́ безⸯсра́мны и завистли́вы Евре́ѥ. ѡ́ рѡ́де злы́ и безако́нны. Не ви́дите ли Ка́кь помрь́кна слнце и мцⷭ҇ь. и землꙗ́та се потре́се, и ка́менїе се събо́ри, позна́ тво́рⸯца свое́го Като́ се распе́, а́ вы́е мрь́сны не позна́хте. Завѣ́са црко́вна разⷣра́ се посрѣⷣ ́на́двѣ. а вы́е се не ꙋми́лихⸯте. грѡ́бове се ѻтво́риха, а́ ва́ше срⷣце лꙋка́во не разꙋмѣ́ ба. И ты́, ѡ́ лꙋка́вы и безако́нⸯны Iꙋ́до: въ ко́лⸯко безꙋ́мїе пости́гна ѻкаа́нниче. и ко́лⸯко си́ бы́ль зло́че́сть, и ни́кой те́ не позна́ваше. ала́ те́ мо́й снь позна́ваше, и ко́лко ти́ пъти ре́че съсⸯ прили́ка въ какво́ ще́шь да вълети́шь. защо́ Зна́еше що́ ще́шь да сто́ришь. А́ ты́ не разꙋмѣ́, нито́ се пока́ꙗ непотрѣ́бниче. И коꙗ́ ти бѣ́ нево́лꙗ, та прѣда́де сна мое́го на завистли­́выте и пога́ны Евре́ѥ. или́ гла́день бѣ́ше или́ го́ль, или́ коꙗ́; сиромашíа. ты́ но́сѣше и дрьжа́ше си́чⸯкото на апⷭ҇лете, и ни́що не бѣ́ше. ти оскꙋ́дно. ами́ Защо́ го прѣда́де, ѻ́ти защо́ бѣ́ше зло́ꙋмень и дїа́воль и лю́бѣше има́нїе да събере́шь. и кога́ си́ люби́ль има́нїе, що щѣ́ да хо́дишь слѣⷣ Ха́ сна мое́го. ХС оу́чаше да не лю́бите и-

367

ма́нїе. ами́ защо́ го прѣда́де на распе́тїе, или́ ти не да́де да́рь Като́ и на ѡнíа апⷭ҇ле; Да́де и те́бе, и ты́ исцѣлѣ́ваше бо́лны и на слѣпы ѻ́чи да́ваше, и бѣсны исцѣлѣ́ваше. и на ѻмыве́нïе и те́бе ꙋмы́ ноѕѣ́те, и приче́сти те́. ами́ си́ бы́ль дїа́воль и безако́нникь. и ѿвъ́нⸯка се гле́даше оу́ченикь, а́ въ́трѣ си́ има́ль несы́того бѣ́са, та́ стори́ оучи́телю си́ и гꙋ бꙋ това́ зло́. и прѣда́де тво́рⸯца, дето́ е стори́ль нбо и зе́млю, на пога́ныте евре́ѥ да го́ ра́спнъть. ѡ́ зло́че́сты Iꙋ́до и сребро́лю́бивы. ѡ́ го́ре те́бѣ безако́нниче, и те́шⸯко ти́ тврь́дѣ. Ами́ гь това́ поте́гли и распе́ се, Защо́ е така́ пи́сано въ кнíгы прⷪ҇рчьскые тако́ва да исте́гли Хс бь зара҇ⷣ ́ада́ма, и за си́чкы свѣ́ть. Ами́ ѡ́ го́ре те́бе и на дꙋшъ́та ти че ѥ́ ѻтишла́ въ а́дь да се́ мъ́чи до́вѣка съсⸯ нечъ́стивыте Евре́ѥ, по ве́ше безꙋ́мїе що сте́ оура́ботиле. А́ мо́й Снь црь си́ Е́ и гь, и строши́ шⸯте ва́шите пога́нны главы́. Ами́ и ты́ Сне мо́й, те́бѣ Като́ мрьтьвⸯцꙋ́ дꙋ́маⷨ. пойди́ въ а́дь и извади́ дши́те на прѣѻ́́ци на́ши. и па́къ въскрⷭ҇ни́ тре́тый днь, Като́ си́ мнѡ́жищь каза́ль на́мь, съсⸯ твои́те прѣсты́й оуста́ Ѻ́ти да ви́дъ и а́зь и твои́те оу́ченици. Защо́ са се ѻскрь́биле ами́ въскрⷭ҇ни́ ги бе: Въскрⷭ҇ни́ ѻ́ти си́ ты́ црь вѣчный, и надви́й на съмрь́ть. и сътри́й си́ла лꙋка́вомꙋ дїа́волꙋ, и па́к ми се ꙗви́ твое́й ма́йци. Защо́ мака́рь да си́ прїе́ль

368

распе́тїе, и ꙋмрѣ́ За си́чкы свѣ́ть, ала си́ ме́не жа́лость ѻста́виль, и голѣ́ма млⷭть мака́рь че щешь г҃ дни́ да сто́ришь въ а́дь, Като́ ми си́ Ка­за́ль. Ала́ се ме́не чи́ни мнѡ́го годи́ны. и затова́ въскрⷭ҇ни́ че́до мое́ и ги, дⷡнь тⷣре́тый Като́ ми си́ ре́кль да се Зара́уⷣваⷨ и а́зь твоа́ ма́йка, що съⷨ скрь́бна сега́ за твоѧ́та съмрь́ть. И това́ пока́захⸯме ма́лко бчины скрь́бны дꙋ́мы. Защо́ така́ е поⷣо́бно, да разꙋмѣеⷨ Ко́лко и́маше бца жа́лость, За сна свое́го Еди́норо́днаго Iѵⷭ҇ Ха́. Мака́рь и да зна́еше че́ ѥ то́й гь бь и́стинⷩ҇ыи. и тре́тый днь ще́ да въскрⷭ҇не. ала́ па́кь не мо́­жеше да се ꙋтрьпи́, ами́ пла́чеше и тъгꙋ́ваше, Като́ сѣ́каа съ́ща ма́йка за сна свое́го. И бца Като́ пла́чеше За сна свое́го, и щѣ́ше да се погребе́ тѣло́то не́гово. А́ а́дь до́лꙋ ѿ страⷯ тресѣ́ше се и сте­́неше Ка́кⸯ ще да погы́не. Защо́ позна́ ка́кⸯ ще́ да се ли́ши ѿ дꙋши́те що гы́ дрьжа́ше ѿ, аф го́динь. ами́ и дꙋ́мы нѣ́каквы дꙋ́маше и сте́неше, добрѣ́ е да ка́жеⷨ дꙋ́мыте Стмꙋ Епифа́нїю и ма́ѯимꙋ планꙋ́ды, что́ разꙋмѣ́хꙋ а́довь пла́чь, и що́ дꙋ́маше: ѡ́, ѡ́, що е́ та́ꙗ оусилнина́. Е́ Е́, що е́ та́ꙗ си́ла ѿ назара́нина. да се́ чю́дишь и ди́вишь, Ко́лко е си́лна мрíйна ꙗ́Кость. Ѻ́леле Ѻ́леле, Колⸯко е Iсова дрьжа́ва. ами́ Ко́й е то́ꙗ дето́ се не ѻсъ́жда въ а́дь; що е́ това́ та не мо́же да се́ Задрьжи́ поⷣ Землѧ́та. по добрѣ́ бѣ́ше да не бѣⷯ ́

369

поⷣсто́риль Евре́ете да го ра́спнъть. Защо́ прïе́хⸯ го Като́ мрьтъвца́. ами́ трепе́ра ѿ не́го Като́ ѿ безⸯсъмрь́тⸯнь. прїе́хⸯ го́ като́ члка, а́ сега́ ме ѥ; страⷯ Като́ ѿ ба. и бо́ѧ се ѿ не́го като́ ѿ цра. прїе́хⸯ го́ Като́ сла́баго, а сега́ се боѧ́ като ѿ юна́ка ꙗ́каго. Прїе́хь го́ като́ ѻсъ́дена, и бо́ѧ се ѿ не́го Като́ ѿ сꙋ́дїа стра́шнаго. ами́ ѡ́ слꙋгы́ и послꙋ́шници мои́ бѣсѡве. Затворѣ́те а́довите врата́, и подⸯключѣ́те гы ꙗ́ко. Защо́ и́де и дойде́ врѣ́ме да сътрíе на́ша дрьжа́ва. ами́ что́ да рекѫ́ легома́ е бь щото́ и́де. Защо́ познаⷯ и разꙋмѣⷯ,́ че ще́ да погꙋ́би на́ша си́ла. и что́ да сто́риⷨ, дойде́ врѣ́ме да се сътриеⷨ. и то́й ще́ да стро́ши врата́та а́довы. ами́ Ела́те да се сⸯкры́емь по́ до́лꙋ на дъ́ното а́дово. И това́ ѻ́ще дꙋ́маха бѣ́сѡвете въ а́дь. То́а чаⷭ҇ ́прифта́са и гь въ а́дь съсⸯ голѣ́ма сла́ва. и съсⸯ пѣ́сны а́гглⸯскы и арⷯгглⸯскы. и просвѣ́ти голѣⷨ ́свѣ́ть въ а́дь. и а́гглы приви́­каха въ а́дь на бѣ́сѡвете: Възмѣ́те врата́ Кне́ѕи ва́ши. Си́ рѣⷱ, ́Вы́е що сте́ прьвы́ старе́шины на а́дь, ѻтворѣ́те врата́та а́дѡвы, Защо́ црь и́де и гь крѣ́пⸯкый. ѿворѣ́те ѻ́ти привⸯта́са си́лный бь. и възмѣ́те врата́ вѣ́чна. си излезѣ́те ѿ тꙋ́ка и строшѣ́те врата́та вѣ́чны, дето́ съ ѿвѣ́ка. Защо́ ще́ да вⸯлѣ́зе црь наⷣ ца́рїето и гпⷭ҇да́рь наⷣ гпⷭ҇да́рето. ами́ ско́ро ѻтворѣ́те Ѻ́ти щеⷨ да гы́ разва́лимⸯ ѿ ко́рень. че́ ще́ да оулѣ́зе црь сла́вѣ, що и́ма

370

нбнⷭ҇аа сла́ва. И а́гглыте така́ дꙋ́маха, и ви́каха въ а́дь. А́ бѣ́сѡвете що́ бѣ́хꙋ ѿпа́днъле прь́вень ѿ нбе́то, и пости́гнале бѣ́хꙋ въ а́дь. И не оусѣ́тиха се ко́й е то́а црь сла́вѣ. ами́ пи́таха а́гглыте, и ка́жеха: Ко́й е то́а црь сла́вѣ. и а́гглы ре́коха: Ѻ́ти пи́тате ѡ́ бѣ́сѡве, или́ го́ не зна́ете Ко́й е црь сла́вѣ. то́ꙗ Е дето́ ваⷭ҇ ́изⸯфрь́ли ѿ нбе́то, За ва­́шето зло́ и грь́дость и въри́на вы́ въ а́дь. то́йзи Е́ Снь и сло́во бжїе. Вы́е го позна́хⸯте ѡ́ бѣсѡве, Ка́кь Е́ снь бжїй, Кога́то вы испъ́жⷣаше ѿ бѣсны члци. ами́ сега́ Защо́ пи́тате Ко́й е то́ꙗ црь сла́вѣ. Ако ли́ вы́е това не по́мните, ами́ за ла́зара не зна́ете ли́ и не видѣхⸯте ли́ Ка́кь съсⸯ Една́ дꙋ́ма ѿне́ дꙋшъ́та мꙋ от ва́шите ръцѣ́. ако ли́ се и ѿ това́ не оусѣ́щате. ами́ ѿ знаме́нïето Кога́ се распе́ не позна́хⸯте ли́; Като́ слнце помрь́кна, Защо́ позна́ тво́рⸯца свое́го. и землꙗ́та се потрь́си, и си́чⸯко съзⷣа́нïе позна́ ба що е́ стори́лⸯ нбо и зе́млѧ. А́ вы́е не позна́хⸯте Ко́й е црь сла́вѣ; гь на си́лите, то́й е црь сла́вѣ; ако ли́ ѻ́ще пи́тате, разꙋмѣ́йте добрѣ́. гь Крѣ́пⸯкь и си́лень гь си́лень въ бра́ны. Крѣ́пⸯкь Е́ гь Ѻ́ти ще́ да стро́ши ва́шъта си́ла ѡ́ бѣ́сѡве, а́ си́лень Е гь Защо́ ще́ а́да да погꙋ́би дето́ вы́е сѣди́те. ами́ на бра́нь и́ма си́ла; и на коѧ́; на ва́шъта. и ако мꙋ́ се ѻ́прете вы́е насре́ща, ще́ да вы́ погꙋ́би си́чки вы, и си́лъта ва́ша. Ами́ Затова́ вы ре́кохⸯме:

371

Възмѣ́те врата́ Кне́ѕи ва́ши, и ѻтворѣ́те се врата вѣ́чни да оулѣ́зе црь сла́вѣ. И това́ подꙋ́маха а́гглы ѿ Една́ страна́, а́ бѣсѡвете ѿ дрꙋ́га стра́на, и а́гглыте дꙋ́маха съсⸯ ра́доⷭ҇, а бѣ́сѡвете съсⸯ стра́хь. И црь Сла́вѣ гь на́шь Iс Хс, вълѣ́зе оу а́дь съсⸯ нѥ́говъта си́ла и вла́сть и не ꙋлѣ́зе Хс съсⸯ тѣло́то си́ въ а́дь, Защо́ мꙋ бѣ́ше тѣло́то на́ землѧ. ами́ ꙋлѣзе съсⸯ бжⷭ҇твото си́ и съсⸯ прчⷭта нѥ́гова дша́. И та́мо бѣ́хꙋ си́чⸯкы що бѣ́хꙋ ѿвѣ́ка измрѣ́ле прѣѡ́ци. таⷨ ́бѣ́ше ада́мь и Е́вва, Сíѳь и аве́ль, и каи́нь. Нѡ́е, авраа́мь. Iсаа́кь Iа́кѡвь. и мѡѵ̈íсïй, и си́чкы прⷪ҇рци. та́мо бѣ́ и Iѡаⷩ кртⷭ҇ль. Стори́ль бѣ́ три́ го́диⷩ҇ и по­ⷧ҇ въ а́дь. и що да реⷱ҇мь: Си́чⸯкы що бѣ́хꙋ помрѣ́ле ѿ ада́ма до хво распе́тие, си́чкы бѣхꙋ въ а́дь, не́ съсⸯ тѣло́то си́, ами́ дꙋши́те иⷨ. И като́ просвѣ́ти ѻ́нзы свѣ́ть въ а́дь на́скоро, Си́чкы дши́ таⷨ зара́уⷣваха се. и позна́ха че́ щъ́ть да се́ изба́въть, и разꙋмѣ́ха че́ щъ́ть да излѣ́зьть. и ꙋсѣ́тиха се що е́ то́а свѣ́ть, дето́ просвѣ́ти на тъ́мны а́дь. Затова́ подꙋ́ма Сїмеѡ́нь бгопрїе́мⸯць, така́ же на си́чкыте що съ́ въ а́дь: Не ре́кохⸯ ли́ а́зь ваⷨ. Ѻ́ти и ѻще ма́лⸯко врѣ́ме, та ще́ да до́йде да ны́ изва́ди ѿ тъ́ꙗ мъ́ка. и не каза́хⸯ ли вы́, какь го́ съмь а́зь на ръ́къ прïе́ль, и дрьжа́ль като́ млнⷣць. Ѻ́ти ми́ не вѣ́рꙋвахⸯте дꙋ́мата. Ви́жⷣьте сега́ самы́ ка́кь Е́ и́стина що вы́ съⷨ ре́кьль. Ами́ и бжтⷭ҇вный Iѡа́ннь кртⷭ҇ль

372

така́ ймь реⷱ҇: ́Ако си́ ты́ не́го видѣ́ль ѡ́ ста́рⸯче сѵ̈меѡ́не като́ дѣте́. ала́ го съⷨ а́зъ видѣ́ль мъ́жь съврь́шень. и крⷭ҇ти́лⸯ го съⷨ на Iѡ́рⸯданⸯ рѣка́. ты́ ѿкакⸯ го́ си видѣ́ль, и́ма лг го́диⷩ҇. а́ а́зь ѿка́к го́ съⷨ крⷭ҇ти́ль досега́ и́ма г҃, годи́ны. ами́ видѣ́хⸯте ли́ ка́к съⷨ и́стинꙋ ре́кⸯль, И ада́мь слꙋ́шаше тíа дꙋ́мы и ра́уⷣваше се: и Е́вва веселѣ́ше се, Като́ го гле́даха че́ оулѣ́зꙋва въ а́дь ради́ тѣⷯ.́ и прѣѡ́ци се весе́лѣхꙋ. прⷪ҇рците се рауⷣвахꙋ Като́ го ви́дѣхꙋ дето́ го съ ѿнапрѣⷣ ́проре́кꙋвале и Едны́ дꙋ́маха. Да възлѣ́зе ѿ мъ́ката живо́ть мо́й къмⸯто те́бе ги бе мо́й. А́ дрꙋ́гы дꙋ́маха. Възведи́ ѿ а́да дше́ на́ше, а́ па́кь дрꙋ́гы: Прибли́жи се дша́ на́ша до врата́ съмрь́тны. И дрꙋ́гы: Пови́кахⸯме пра́веднïй, и ты́ ги послꙋ́шалⸯ си наⷭ҇.́ И съсⸯ такво́зи ча́кане бѣ́ха въ а́дь. И гь като́ довⸯта́са. и реⷱ҇ ада́мꙋ: Стани́ ада́ме мое́ съзⷣⷣа́нïе дето́ те́ моа́ ръка́ съзⷣа́де, ами́ стани́ ада́ме да и́деⷨ ѿтꙋ́ка. Ѻстави́ тъ́ꙗ зла́ мъ́ка ато́ иди́ въ ра́й. Ѻстави́ чю́жⷣо мѣ́сто, и иди́ на свое́то, и ѻстави́ скрь́бь и гри́жа, и Ела́ на ра́доⷭ҇ и веⷭ҇лїе. Защо́ ра́й те́бе ча́ка. и ѻнова́ дрьво́ дето́ раⷣ ́не́го ѿпа́де. Сега́ гото́во раⷣ ́те́бе. И що́ чю́ваше а́ггль врата́ Еде́мⸯскы съсⸯ ѻгнѣ́нно и пла́менно Ѻрꙋ́жїе, Сега́ ѿстъ́пи векѥ́ не чю́ва. и а́зь ра́ди те́бе тꙋ́ка дойдоⷯ, и ра́ди те́бе въпль́тихⸯ се, и быⷯ члкь, и ра́ди те́бе сложи́хⸯ се: и хꙋ́ла прїе́хь, и заоуше́нїе

373

и заплю́ва́нїе, и послѣⷣ и распе́тїе и погребе́нïе. си́чко това́ прѣтрьпѣⷯ ́защо́ да извадъ те́бе и си́чкы тво́й рѡдⸯ дето́ се е ѿ те́бе нарѡ́диль: що е́ испа́днъль злѣ́ раⷣ ́твое́ прѣгрѣше́нïе. Станѣ́те и вы́е си́чкы що сте́ тꙋ́ка, и ви́жⷣьте и разꙋмѣ́йте ѻ́ти съⷨ а́зь спⷭе́нїе ва́ше. и а́зь съⷨ избавлѥ́нїе ва́ше що щъ́ да вы́ изва́дѧ. а́зь съмь свѣ́ть дото́ съⷨ прь́вень въ ми́рь дошъ́ль. ами́ и сега́ тꙋ́ка до́йдоⷯ въ а́дь съ свѣ́ть да се и вы́е просвѣ́тите, а́зь послꙋ́шаⷯ млба ва́ша и глаⷭ҇ ́ва́шь: ѻ́ти вы́е пра́ведны пови́кахⸯте ме́не, и а́зь послꙋ́шаⷯ млба ва́ша, и слѣ́зоⷯ да изва́диⷨ ваⷭ҇ ́ѿ ръ́цѣ дїа́волⸯскы, и ѿ те́мны а́дь и ѿ зла́ мъ́ка. ами́ станѣ́те да и́деⷨ въ ра́й. Такви́ва дꙋ́мы Хс подꙋ́ма, и изва́ди дши́те ѿ а́да. разꙋмѣ́йте и това́ за дши́те. изва́ди ли Хс си́чкыте дши́ иⷥ а́да или́ нѣ́. Слꙋ́шайте григо́рїа бгосло́ва что́ реⷱ҇: ́Хс ходи́ по землѧ́ съсⸯ пль́ть, лг. го́диⷩ҇. проказꙋва́ и ꙋчи́. И кои́то вѣрꙋва́ха дꙋ́мата мꙋ, тѣⷯ ́изва́ди. така́ и въ а́дь стори́ Хс, лг ча́сѡⷡ҇. И та́мо въ а́дь Кои́то вѣрꙋва́ха, изва́ди гы. А́ кои́то не вѣрꙋва́ха, ѻста́ха да се́ мъ́чать и досега́. разꙋмѣ́йте и за ча́сѡвете. Кога́ се распе́ Хс, бѣ́ше мцⷭ҇ь ма́рⸯтiе. и́ма ча́сѡⷡ҇, днь вi: и нощ вi. и распе́ се хс въ пеⷦ҇ ѳ҃ чаⷭ҇.́ и до дове́чера ѡста́ха г҃ ча́сѡⷡ҇. И ноща́ вi ча́сѡⷡ҇. и сѫⷠбѡтⸯ вi ча́сѡⷡ҇. и сѫ́ботна ноⷳ ́до по́лꙋноⷳ, ѕ҃ ча́сѡве. и бы́ха си́чкыте ча́сѡве, лг. Е́то това́ така́ бы́.

374

ами́ а́дꙋ темни́цата Заклю́чена ѻста́ и досега́. и дши́те пра́веднїй ѿидо́ха въ ра́й. и найдо́ха та́мо ѻного́ва файдꙋ́тина дето́ го распе́ха за́єдно съсⸯ ха,́ и реⷱ҇:́ помѣни́ ме ги. и прости́ го́ хс. и то́ꙗ чаⷭ҇ пойде́ вь ра́й. И като́ го видѣ́ха адаⷨ и Е́вва, чю́дѣхꙋ се и ма́ехꙋ се, и дꙋ́маха си́: Ко́й бы́ то́а тꙋ́ка въ ра́й. ны́е сме прьво́ съзⷣа́нïе бжїе ѿ си́чкы члци. и като́ бѣ́хме въ ра́й, не́маше ни́кой члкь тꙋ́ка вь ра́й съсⸯ наⷭ҇ да хо́ди. ами́́ то́а сега́ дето́ го ви́диме, ѿгде се найде́ тꙋ́ка. и слѣⷣ ада́ма вълѣ́зоше си́чки ꙋ ра́й прѣѡ́ци. Ами́ затова́ то́лкова сказа́хме Защо́ тíа дꙋ́мы не съ́ За дне́шны днь ами́ съ за оу́трѣшны днь. Имаⷨ да вы въспомѣнѫ́ нѣ́коѧ рѣⷱ҇ ́блⷭ҇ве́ни хрⷭ҇тїане ѻ́ти защо́ и́маме ѻ́бычай дне́ска и оу́трѣ да се комка́ваме оу сты́е црквы. и до́бⸯрь е за́конь и сть, и така́ е поⷣо́бно въса́комꙋ хрⷭ҇тїа́нинꙋ. ами́ безь зго́ворь дхо́вный, щото́ е неисповѣ́дань томꙋ́ва се члкꙋ не стои́ ни́какь да се ко́мⸯка. мака́рь мѫ́жь или́ жена́, или́ ста́рь или́ мла́дь. мѫ́жь ѿ еi годиⷩ҇, а́ жена́ ѿ вi. Защо́ нѣ че нѣ е́ поⷣо́бно, ами́ голѣ́ма мъ́ка се́бе доно́си, и това́ мнѡ́го бо́лесты бы́ватⸯ на члци. Като́ ка́же и па́вель апⷭ҇ль: Се́го раⷣ ́мнѡ́ѕи недꙋ́жны въ ваⷭ҇ ́испѣ́ть дово́лны. Си́ рѣⷱ҇,́ мнѡ́го бо́лны и съсⸯ ꙋ́мь изгꙋ́бены. Защо́ нѣ е́ ма́лⸯко прѣгрѣше́нïе члкꙋ дето́ се недосто́йно причеща́ва, ами́ бы́ва ѻ́нзы ...