Текстов корпус
Памѧть свѧтаего Алексѣ ловѣка б͞жѣ
Заглавие на латински:...
Жанр:служба
Автор:Климент Охридски
Дата на ръкописа:14 в.
Дата на превода:10 в.
Дата на преписа:14 в.
Правопис:Среднобългарски
Име на ръкописа:празничен миней
Хранилище на ръкописа:Синай
Сигнатура на ръкописа:№ 25
Страници:195б-198а
doc_iddoc_104

Въ .ꙁ͞і. дьнь• Памѧть свѧтаего Алексѣ ловѣка б͞жѣ

Вееръ• Стхрꙑ• Гласъ .а͞.

Страньнолюбемь цвьтѧ ѣкоже древле Авраамъ• вꙑшьнѣего доде свѣтьла селенѣ• въ немьже блажене прѣдъстоѧ• сѣеш ѣко  слъньце• Тѣмьже  насъ просвѣт нꙑнѣ ьтѫщхъ прѣсвѣтьлое твое трьжьство

Въ о͞ьствѣ твоемь страстотрьпьно въдвор сѧ• нщетѫ вольнѫѭ• наготꙑ же  жѧждѫ  ранꙑ поносьнꙑ радъ премлѧ• къ творьцю въпѣаше: Прм нꙑнѣ в͞лдко д͞шѫ раба твоего•  по ꙁволеню твоемѹ ѣкоже въсхотѣлъ ес

На тврьдѣемь камене д͞шѫ с основавъ• пае слъньца въ мрѣ сѣеш юдесꙑ блажене Алексе• мьже нꙑнѣ просвѣт нꙑ молмъ тѧ• грѣховьнꙑ мракъ отъгънавъ твом молтвам Хв͞ъ страстотрьпье

Тропарь• Гласъ .͞.

Въꙁвꙑслъ ес на добродѣтѣль• ощь ѹмъ къ желаню кранюемѹ достглъ ес• бестрастемь ѹкрашь жте свое• пощене ꙁдрѧдьно въспрмъ съвѣстѭ стоѭ•  въ молтвахъ ѣко бесплътьнъ прѣбꙑваѧ• въсѣлъ ес въ мрѣ ѣко слъньце• Прѣблажене Алексе мол сѧ ꙁа д͞шѧ нашѧ

Ꙁаѹтра Канонъ• Гласъ .͞.

Пѣснь .а͞.

ꙁ неплодьна рѣва въсѣвъ ѣко слъньце• неплодьнѫѭ м д͞шѫ• грѣхꙑ омраенѫѭ• плодꙑ тѣлесьнꙑѧ сътвор• в͞лдцѣ  б͞гѹ помол сѧ прлежьно• твое ѹсъпене въспѣваѭще

Жтскꙑѧ попьравъше  славѫ врѣменьнѫѭ• по ѫꙁъкѹемѹ пѫт (…) въход(…) ѹстран сѧ волеѭ• страньно  вѣьно ц͞рьстве прѧтъ• Тѣмьже въ вꙑшьнхъ поваеш

Н богатьства• н сласт жтскꙑ• н тѣлесьнꙑ красотꙑ• ѣкоже древле сѫтъ• плѣвелꙑ сѫтъ• не раꙁлѫшѧ тебе с͞те отъ любъве Хв͞ꙑ• въ неже прѣдъстош• Съ дрьꙁновенемь помолмъ сѧ

Въстока въстокомъ понесъш• прѣсвѣтьлꙑ облае• осѫждена мѧ сѫща грѣховьнꙑм страстьм просвѣт в͞лдце•  црькъвамъ подаждь н͞бсьскѫѭ красотѫ• мольбам пѣвьцѧ с съхранѣеш

Пѣснь .г͞.

Нб͞сьскаего жтѣ прѣвѣьна желаѭ• Хв͞ѹ словѹ бꙑстъ съврьштель• того бо любъвѭ раждгаемъ мѫдре• плътьскꙑѧ похот  славѫ въꙁненавдѣ

Едноѧдъ ѣв сѧ ѣко слъньце прѣблажене• старост отьѧ  м͞трьнѧ прѣблажене сльꙁꙑ сѹгѹб ѹмьно• съврьстꙑ же плътьскꙑѧ не поꙁнавъ• едноѧдѹемѹ с͞нов бꙑстъ б͞жю прѣвъꙁлюбленъ

Ѹтавъшю сѧ вьсѣхъ бесплътьнꙑхъ слъ  страньнолюбемь къ намъ б͞гѹ съшьдъшю ѹмьно• тебе ѣв с послѣдьнка• благодѣтѭ ѹкрашь сѧ прѣмѫдре Алексю

Маре в͞лдце неꙁдреенаѣ славо• вьсѣьскꙑмъ творьца пае естьства рождьш• ѹѣꙁвлена мѧ страстьм грѣховьнꙑм сцѣл молѭ тѧ една прѣпѣтаѣ

Сѣдальнъ• Гласъ .д͞.

Ѹдв сѧ въ мрѣ твое жте прѣблажене• ноѧдѹемѹ бо словѹ ѹподоб сѧ слѹжтель прѣблажене• волеѭ страстьм его распнаѧ сѧ мрѹ• Прѣꙁьрѧ ꙁемльнꙑѧ• сласт...вьсѧ• о͞ца  м͞трь  съ(врьст)ꙑ прѣꙁьрѣвъ• Тѣмьже въспрѧтъ вѣн(ьць)... отъ Х͞а б͞га• егоже мол нꙑнѣ о насъ• творѧщхъ свѣтьлѫѭ т памѧть

Пѣснь .д͞.

Тꙑ на ꙁемлѭ неꙁдреено сънде млосрьде• ꙁемльнꙑѧ на н͞бо прꙁꙑваѧ обраꙁомь нщелюбѣ  въꙁдрьжанѣ• мьже прѣпоѣсавъ себе блажене Алексе• послѣдоват ꙁвол твомъ стопамъ млосрьде

Томѹ вьс въꙁлюблен порьвьнѹмъ• ѹстранѧще себе отъ похот вьсѣхъ ꙁемльнꙑхъ• гнѣва  ѣрост• мже д͞ша погꙑбаетъ• Тѣмьже пощене въꙁлюбмъ ббратре• да тѣмь на н͞бса къ б͞гѹ въꙁдемъ

Прлежьно ꙁа нꙑ молтвѫ сътвор къ г͞ю• прѣьстьное се постьное теене прѣплѹвъше желанемь страст Хв͞ꙑ  въскрьсене вдѣт твом молтвам блажене Алексю• да прмемъ простꙑнѭ отъ вьсѣхъ грѣхъ

Къ б͞гѹ една въ женахъ  една непороьнаѣ• стама твома рѫкама• сълежѧщ нꙑнѣ въ страстьхъ• въꙁвед стаѣ не помнаѭщ мохъ грѣхъ прѣстаѣ• нъ млосрьдемь мол с͞на своего да помлѹетъ нꙑ

Пѣснь .е͞.

стотоѭ сѣѧ пае слъньца ͞лве б͞ж Алексе• богатьство тьлѣемо расто  дастъ ѹбогꙑмъ•  самъ сѧ въдастъ нщелюбю• тѣмьже въ црькъв веселш сѧ нꙑнѣ

Пощенемь ꙁдрѧдьномь страст ѹмрьтв плътьскꙑѧ блажене•  нщелюбемь вольномь н͞бсьское теене съпостже• въ немьже прѣдъстоѧ съ бесплътьнꙑм слам блажене ꙁа н къ б͞гѹ помол сѧ

Дш͞е моѣ (...) не рьвьнѹеш• таковѹ жтю• въ грѣсѣхъ вьсе жте скврьньно погрѫжьш• нъ въспрѧн въпѭщ  прпадаѭщ въ пощен сльꙁам остѧщ срьдььнѣ о

Въ страст жте вьсе ꙁнѹрхъ аꙁъ окаѣнꙑ• ѹмлено въпѭ къ тебѣ б͞гом͞т: Ѹмлосрьд сѧ на мѧ  сътвор мѧ ͞лвка б͞жѣ• ѣкоже древле сего проꙁъвалъ ес

Пѣснь .ѕ͞.

Едноѧдьнѹ с͞нов б͞жю нщетѣ вольнѣ ꙁволь блажене ьстьно послѣдоват• оставль жте  славѫ врѣменьнѫѭ• нꙑнѣ съ нмь ц͞рьствѹеш

Двьнъ ес б͞же въ с͞тꙑхъ с• творѧ прѣдвьнаѣ юдеса• любъвьѭ къ себѣ вьсѧ прꙁꙑваѧ• страстьм наслѣдѹѭще славѫ н͞бсьскѫѭ• еже нꙑ сподоб Алексе б͞гоблажене

Дш͞е моѣ въспрѧн подобѧщ сѧ ͞лвкѹ б͞жю• егоже благодѣть стньна вѣьнаѣ б͞жѣ селенѣ себе сътворьш• Того молтвам Х͞е  насъ помлѹ

Пѣснь .ꙁ͞.

Юность  красотѫ  плътьскꙑѧ сласт въꙁненавдѣвъ• стрьстьм обложь сѧ• (…) воньство въспремъ бесплътьнꙑхъ слъ• съ нмже прѣдъстоѧ• ꙁа насъ с͞те помол сѧ

Страньнолюбе блажене вольно въспрмъ ѣкоже древле Авраамъ• нꙑнѣ на н͞бсе на лонѣ его поваеш• хвалѫ въꙁдаѧ о͞ць нашхъ: Бж͞е благословленъ ес

Ѣко трьпѣн(…) ѣв сѧ• въ домѹ о͞ себѣ под(…) блажене Алексе (…) с неꙁнаемъ• н м͞тре (…)ѣвлѣѧ• о͞ьскаего б͞га па(…)

Пѣснь .͞.

Къто щьтетъ т блажене страданѣ т вольнаѣ• алъѧ  наготѹѧ  жѧждеѭ подвгꙑ• мже ѹкрашь сѧ• пае слъньца просвьтѣ  на н͞бсьхъ прѣдъстош съ а͞нглꙑ• бес прѣстан б͞жьство въспѣваѧ

 нꙑнѣ поемъ блажене похвальнѫѭ т памѧть• пѣсньм  пѣн достоно тѧ славѧще•  вар къ б͞гѹ прѣсвѣтьлѫѭ т молтвоѭ ꙁбавт мѧ отъ грѧдѫщаего гнѣва• Помол прлежьно пророкꙑ  апостолꙑ• Мꙑ же прѣ

Кꙑ ѧꙁꙑкъ блажене твое жте  страдане можетъ щьст  достоно похвалт• Тꙑ бо ѣв сѧ на ꙁемл ѣко бесплътьнъ• жꙁньѭ плът ѹгождене  рода б͞жѣ ͞лвка менова• Дѣлъ вьсѣ

Пѣснь .ѳ͞.

Крлома д͞ховьно въперь с ѹмъ• Сонѹ вꙑшьнюемѹ бꙑстъ гражданнъ• съ а͞нглꙑ прѣдъстоѧ неꙁдрееньнѣ• еже ѣко щедръ• молтвам т блажене обьщьнꙑѧ нꙑ сътвор• къ Х͞ѹ помол сѧ да достоно тѧ велаемъ (NB. Това е троичен тропар и неꙁдреенньнѣ е епитет в датив за Троицата, така че еже се съгласува с него)

Любъвьѭ пргвождь вꙑшьнхъ ѹмъ  д͞шѫ своѭ прѣблажене• жтское прѣде бѹрене бес пак(ос)т• Нꙑнѣ на лонѣ Авраамовѣ прѣс͞те поваѧ  съ а͞нглꙑ въ славѣ бес покоѣ Х͞а велаѭще съпаса нашего

ꙁбав нꙑ молмъ тѧ прѣблажене ьтѫщхъ т прѣс͞тое (ѹсъп)ене мольбам вьсѣхъ бесплътьнꙑхъ слъ• пророкъ•  апостолъ•  прѣподоб(ьнꙑхъ)• (вьс)ѣхъ ѹбѣд ꙁа нꙑ молт сѧ• да достоно (…) мь

Маре прѣс͞таѣ в͞лдце омраеное м срьдьце съ д͞шеѭ мольбам просвѣт•  жꙁн вѣьнѣ съподоб мѧ госпожде• не помнаѭщ мохъ бещсльнꙑхъ съблаꙁнъ• с͞на с  г͞а кротъко ѹмол ꙁа мѧ окаѣнаего