Старобългарски речник
датанъ 
датанъ -а м ЛИ Датан – син на Елиав; заедно с брат си Авирон и с Корей въстанал против властта на Мойсей [Чис 16.1–2] ѡтъвръꙁе сѩ ꙁемлѣ.  пожрѣтъ датана.  покрꙑ на сънъмщ авірона СП 105.17 Изч СП Гр Δαϑάν От евр Dātān